Така ли само мога да обичам

[Ralna]

Не знам какво търся, тук... и по принцип..Не знам дали искам помощ, не знам дали искам отговор... Просто трябва да го споделя... Всъщност имам нужда да крещя...

Но първо: Здравейте! Нова съм в този форум, но отдавна чета из сайта - доста интересни неща има.

С риск да стана досадна ще се опитам да ви представя моя... проблем да го наречем.Ще ми е интересно какво мислите вие...

Нормална 30 годишна жена съм.Омъжена, с деца.Нямам шизофреници в семейството (а се чувствам като такава).

От известно време насам имам усещането, че нещо ми избягва, нещо жизнено важно ... нещо вътре в мен...Чувствам ужасна празнота от това, че нямам отговора, и още по ужасна от това, че дори и не знам какъв е въпроса.Объркано, нали?!

До преди една година имах добър живот.Семейство, толкова перфектно, все едно излязло от сапунен сериал;работа - толкова прекрасна, че можех да "чуя" завистта на хората, отношения с близките - чудесни.

Но дойде един миг, един проклет миг, в който през мина една мисъл - толкова бърза, че дори не бях сигурна каква е.Нещо от рода на "какъв е смисъла", "какво всъщност правя" и "това ли е живота" ... така и не успях всъщност да разбера.Но от този миг нататък нещо се промени в мен.Все по често започнах даси задавам такива въпроси.Единият от тях беше - "Обичам ли наистина този човек?" и "Така ли само мога да обичам?". И тук се намесиха разума и сърцето.Разума винаги ми казваше - "Да!Това е! Това е твоята любов", но сърцето....знам, чувствам, вярвам, че мога да обичам по друг начин.От тогава започнах да се съмнявам, да губя връзка с мъжа ми, бащата на децата ми.Появиха се думи като "раздяла", "развод"...Чувствах страх от това, че мога да го загубя, но и ...облекчение. Защо?!?

По същия начин се случи и с работата ми.Сигурна, че не това е работата за мен - тази която ще ми достави истинско удоволствие, тази в която ще мога да творя и да дам нещо наистина смислено, аз напуснах.Вярвайки на сърцето ми и отхвърляйки разума.

Изпокарах се с близките ми.Реших, че е крайно време да спра да се съгласявам с тях за неща, които чувствах, че не са така.

Доста объркано и лудо звучи всичко...Още повече на мен.Имам желязна психика и никога не съм допускала отчаянието и "празните приказки на сърцето" да ме ръководят.

Доста ми е трудно...Странно

Живота ми се обърна на 180 градуса, а не знам защо.

Разумният отговор беше - напрежение.Разумния отговор беше - почивка, а може и психотерапевт.

Неразумния беше - магия, а отговора - хороскопи, гадане, четене на окултни науки, карти Таро...

Продължавам да съм объркана.Продължавам да търся отговори.Като виновник за всичко ми се струва двубоя между разума и сърцето.Например разума ми казва да остана с този мъж, да забравя идеята, че бих мога да обича по друг начин и да се насладя на това което имам.А сърцето ми казва, че любовта не би трябвало да е трудна, не би трябвало да се насилвам за да изпитвам чувството...

Не знам какво очаквам като пиша всичко това.Може би някой да ми каже, че съм луда, може би някой да е минал през това и да ми даде неговата панацея....

Кажете ми...вашите отговори, вашите въпроси.Луда ли съм...Някой друг стъпвал ли е натози вид кръстопът?

И всъщност някой дали ме изчете докрай и разбра ли ме?

[Станимир]

Единият от тях беше - "Обичам ли наистина този човек?" и "Така ли само мога да обичам?".

Кой/какво ти пречи да обичаш по-друг начин? Според мене, ти самата.

Чувстваш се неудовлетворена. Старите ценности вече като че ли не са валидни. Нужно е да си преразгледаш ценностната система: какво е важно за тебе, към какво си привързана, какво точно искаш, какво ти доставя щастие... Тук обаче трябва да се справиш сама, защото само ти можеш да си определиш каква точно искаш да бъдеш.

[Диляна Колева]

Зправей Ralna, добре дошла във форума !

Изчетох те до край и смея да кажа, че те разбирам.

Нито си първа, нито ще си последна с този проблем.Бих казала от личен опит и от наблюдения.

Щом си на 30г с деца и съпруг, значи подобно на мен и на много други хора си се задомила около началото или средата на 20-те години.

Обикновенно при това положение точно около трийсетте настъпва въпросната криза в брака и за самата личност.

И ако няма реални проблеми съзнанието започва да ги гради и често успява да си докара съвсем реален и неприятен такъв.

Няма нищо лошо в това , че си сменила работата, само не бързай да сменяш мъжа, още повече щом нямаш реален повод за това.

Обикновенно в този етап връзката между двамата съпрузи преминава на следващ по-дълбок етап.

Много често единия е готов преди другия.И от него зависи дали ще успее да привлече партньора си.

Да обичаш по друг начин -да.Точно това трябва да се случва в една връзка.

Любовта между двайсет годишните , не е като любовта между трийсет годишни(говоря за продължителна връзка).

Както каза и Станимир ценностната система се променя.Ако до сега е доминирала материалната част-дом, деца, отглеждане, добра работа, прехрана-сега идва ред на духовната част.Хубаво е ако успяваш да говориш за това със съпруга си, защото няма нищо по- хубаво от това заедно да вървите напред в промяната.

За съжаление физическата храна -не нахранва и както разбирам ти си го усетила.

Нужно е да се нахрани душата, а там е доста по- сложно.

На трийсет и при мен започнаха големите промени противоречия, смяна на работа, преусмисляне на партньорските взаимоотношения и куп други неща -превърнах се в нещо съвсем различно.

Много ми е трудно но вече започвам да дишам по- лесно и въпреки , че знам, че няма да спре това което е започнало вече очаквам новостите с интерес.

Много е важно да не правиш неща които не обичаш, защото трябва.

Като за начало се усмихни.

Много е важно да му се усмихваш на този живот , за да ти се усмихва и той.

[sonja]

Здравей Рална, и аз като Диди те разбирам много добре. Всеки от нас преминава през периоди в живота си, когато преосмисля онова, което го запълва и онова с което живее. Струва ми се, че при нас, жените, ( без да искам да обидя мъжката част във форума) отдаването на семейството е сто процентно. Попадайки в семйството като институция, ние отдаваме времето си, мислите си, душата си до "откат". И за съжаление идва момента, в който се пробуждаме и осъзнаваме, че май това правим само ние, и то не е оценено по истинската му стойност. Тогава идват съмненията. Аз съм преминала един брак и сега съм във втори, който също преминава през подобна криза. Също през ума ми минаваха идеи за тотална промяна, за развод, без наличие на конкретна причина- предателство или каквото и да е там сериозно препятствие. Наложих си да осъзная, че не всички сме еднакви и зарди това трябва да се научим да прощаваме на себе си, за себеотдаването и на другия до нас, че не е съшият като нас. Опитвам се да намеря себе си и щастието от тава, което съм аз, сама по себе си, без необходимостта от допълнение като съпруг или работа, а просто АЗ, като човек, който заслужава сабственото си самоуважение. Мисля си, че всяка връзка, без значение дали фиксираме брак или приятелство има точка на изчерпване и тогава или трябва да поставим честно на везните на живота релните плюсове и минуси и да вземем кардинално решение ( в твоят случай няма наличие на реална причина за развод) тогава остава да намериш покой в себе си, защото ти си причината за неудовлетвореността и нови хоризонти за развитие на връзката. Това прави винаги по-мъдрия, онзи, който е по-напред. Съвета ми към теб е да намериш себе си, да откриш неща, които обичаш да правиш и те да запълват пустотата. Знам, че е трудно, но решението, особенно когато имаш деца, не е развода. Напротив, решението е нов път. Приеми го като предизвикателство за теб. Успех!!!!

[Ralna]

Благодаря Ви!

Благодаря че ме изчетохте, че ме разбрахте, че не ме обявихте за луда.

Това май ми даде доста повече подкрепа, от колкото самите отговори.

И да, аз също сама стигнах до извода, че всичко е вътре в мен...Трябва да "погледна" първо в себе си преди да се впусна в някакви умозаключения и драстични мерки.

Ще пробвам да се обичам, ще пробвам да се усмихвам, ще пробвам да поема това предизвикателство... каквото и да е то!

Радвам се, че писах в този форум и открих "сродни души"

Благодаря ви!

[borislavil]

Ralna, понякога е по - важно човек да си зададе точните въпроси, отколкото да намери точните отговори! Прочетох внимателно това, което си написала. Бих искал да отговориш (не на мен или на някого друг, а на себе си!) на въпросите, които ще ти задам и които са продиктувани от написаното от теб!

1. Защо си тук, в този форум, и по принцип - на тази земя?

2. Искаш или не искаш помощ, търсиш или не търсиш отговор, има ли или няма въпроси?

3. Защо изпитваш необходимост да крещиш? Ако наистина е необходимо, се усамоти и крещи - здравословно е!

4. Защо се страхуваш да наречеш поблема си проблем?

5. Наистина ли се чувстваш шизофреничка или това е игра на думи?

6. Наистина ли ти е интересно какво мислим ние или очакваш да чуеш потвърждение на собствените си мисли?

7. Казваш ,че нещо жизнено важно ти избягва, нещо, което е в теб - дали в такъв случай не е правилно да се потърси и отговора вътре в теб, а не да се опитваш да го чуеш отвън или чрез промяна на обстоятелствата?

8. Тази празнота, която чувстваш, не мислиш ли, че би могла да се превърне в голямо предизвикателство и в истинско творческо състояние?

9. Какъв е смисълът всъщност... не за мен или за някой друг, а за теб?

10. Промяната вътре в теб... неизбежна ли е или... би могла да я загърбиш, да я потиснеш, да я забравиш, да не й позволиш въобще да се случи? И... как ще се чувстваш тогава?

11. Казваш:"Наистина ли обичам този човек?" Бих те попитал:А можеш ли да обичаш наистина? Способна ли си? Способна ли си да обичаш по друг начин? И какъв е този друг начин? Защо копнеш за него?

12. А наистина ли си свързана с някого, или това е само привидно? Преди всичко - имаш ли връзка със себе си?

13. Защо мисълта за раздяла ти носи и страх, и облекчение?

14. Нужно ли е някой друг да определя кое ще те направи щастлива и удовлетворена, или наистина трябва да се вслушаш в себе си? И трябва ли да предадеш истината, която усещаш в сърцето си, пък ако ще и целият свят да крещи срещу теб?

15. Съществува ли състояние на единство между разума и сърцето... или състояние на цялостност?

16. Кои в действителност са ти близки?

17. Наистина ли приказките на сърцето са празни?

18. Могат ли хороскопите, картите Таро, четенето на окултни книги да ти помогнат?

19. Състоянието на обърканост, на хаос не предхожда ли космоса, хармонията?

20. Може ли любовта да бъде естествен феномен, или е необходимо да четем книги, за да се научим да обичаме, или да се насилваме, за да обичаме?

21. Можеш ли да се наслаждаваш на каквото и да било, ако не си способна да се наслаждаваш на самата себе си?

22. Сериозно ли мислиш, че никой не е стъпвал на този кръстопът и никой няма да те разбере?

[Ralna]

Здравейте отново!

Не съм изчезнала. Тук съм. Търся отговори.

Помогнахте ми много. Дадохте ми насока /някаква/ в която да гледам. През изминалите дни търсих. Опитах се да тъся отговорите в себе си. Четох. Писах. Единственото обаче, което разбрах, е че всичко е вътре в мен. В моя свят, в моята вселена, в мен. Разбрах, че когато успея да погледна по на дълбоко ще разбера нещата и това ще отговори на всичките ми въпроси и ще ми даде мир.

Но все още не съм сигурна как да достигна до истината. Осъзнавам, че още с раждането си сме обречени на толкова много (как да го кажа...) ... условнисти, дадености, насадени от родители, общество, медии, образование и мисля, че това ме обърква ужасно. Не мога да "напусна границите" на тези обстоятелства. Звучи объркано и ще се опитам да го разясня с един прост пример. Когато ми дойде някакъв проблясък (идея, или както искайте го наречете) първоначално ми звучи адски логична, точна, истинска, но после започвам да се разколебавам. Не знам дали това не е просто плод на въображението ми и психиката ми или е истина, която обаче е ограничена и не мога да доразвия, заради насадените ми възприятия за заобикалящия ме свят. Това ме обърква още повече.

Може би има някакъв начин, някакъв път който трябва да измина, за да разганичавам нещата. Как точно да погледна в себе си. Как да разбера кое е истина и кое не. Медитация? Хипноза? Ребъртинг? Какво трябва да направя. Искам да знам толкова много неща. Всичко това, което ме притиска и задушава искам да го премахна. Как? Трябва ли? Как да прочета, науча, разбера толкова много неща? Трябва ли да ги знам? Имам ли време за това?

Исками се да се случи нещо, което да ми даде насока. И да съм сигурна че това е правилния път.

Олеква ми когато пиша тук. С риск да бъда засрамена заради налуничеви идеи, продължавам да пиша ....

[Креми (късметче)]

Здравей, Рална

Виж колко много работа си свършила:

1. Търся отговори.

2. ... разбрах, е че всичко е вътре в мен. В моя свят, в моята вселена, в мен. Разбрах, че когато успея да погледна по на дълбоко ще разбера нещата и това ще отговори на всичките ми въпроси и ще ми даде мир.

3..... има някакъв начин, някакъв път който трябва да измина, за да разганичавам нещата.

4. Искам да знам толкова много неща.

5.... продължавам да пиша ...

Животът наистина е развитие и път. И той не може да се измине за един миг... а и какво ще правиш после? Пак път. Трябва търпение и увереност. В крайна сметка всички сме в ръцете на своята съдба и тя ще ни поднесе нужното за нашето развитие. Трябва също известен стоицизъм, за да го приемем. Но можем и да избираме.

Всичко това, което ме притиска и задушава искам да го премахна. Как? Трябва ли? Как да прочета, науча, разбера толкова много неща? Трябва ли да ги знам? Имам ли време за това?

Иска ми се да се случи нещо, което да ми даде насока. И да съм сигурна че това е правилния път.

Когато нещо ти пречи, по добрият вариант е да го заобиколиш, а не да го премахваш. Нека да си съществува, за някой друг то може да е от полза.

Щом си се замислила дали трябва, ти вече си дала отговор - никой не може да живее, задушавайки се.

С четенето започни от нещата, които ти допадат, които са интересни и се четат леко.

Време има за всичко. Човек сам подрежда своите приоритети и отваря време за най-важното.

Когато четеш и мислиш по своите въпроси, когато търсиш с достатъчно търпение, ще започне да се случва това, което се нарича "синхроничност". И аз не вярвах, че това може да се случи точно на мен. Но за да го запазиш, трябва да задържиш нивото, да не се отпускаш.

Правилният път е да се развиваш и да служиш на вселената така, че да се чувстваш удовлетворена.

Не мога да "напусна границите" на тези обстоятелства.

Медитация? Хипноза? Ребъртинг? Какво трябва да направя.

Е, тук вече малко си противоречиш, още не си усетила, че напускаш границите .Въпросите ти го доказват.

Аз лично бих избрала медитация, това отговаря на моята личност. Но на практика никой освен теб не може да вземе решение - ти знаеш най-добре. Като начало се информирай, за да знаеш какво избираш.

.........................................

Разумният отговор беше - напрежение.Разумния отговор беше - почивка, а може и психотерапевт.

Неразумния беше - магия, а отговора - хороскопи, гадане, четене на окултни науки, карти Таро...

Напрежението и почивката могат да бъдат и разумни, и неразумни.

Магията и окултните науки - също.

Това просто са реалности на различни плоскости. От нас зависи как да ги ползваме.

Редактирано Април 2, 2009 от късметче

[Креми (късметче)]

Tъй като това е заглавието на темата и явно основният проблем, оставям го в отделно мнение:

"Обичам ли наистина този човек?" и "Така ли само мога да обичам?". И тук се намесиха разума и сърцето.Разума винаги ми казваше - "Да!Това е! Това е твоята любов", но сърцето....знам, чувствам, вярвам, че мога да обичам по друг начин.От тогава започнах да се съмнявам, да губя връзка с мъжа ми, бащата на децата ми.Появиха се думи като "раздяла", "развод"...Чувствах страх от това, че мога да го загубя, но и ...облекчение. Защо?!?

Може би е добре да уточниш какъв е другият начин.

С какво този човек вече не е достоен за тебе.

Има вероятност, щом четеш с удоволствие тук, ти да си тръгнала по път на по-бърз духовен напредък. В такъв случай може да усетиш, че и други хора от обкръжението ти са безинтересни, твърде познати, повърхностни. Това е само етап от развитието. Истински извисеният човек не се отказва толкова лесно от връзките, които са го свързвали. Той търси да ги промени към добро, а за това се иска време и търпение.

Ще спра дотук, защото е само предположение за твоя случай.

Аз обаче съм го изпитала върху себе си и ако моят опит ти е нужен, имаш го.

Редактирано Април 2, 2009 от късметче

[Ralna]

С какво този човек вече не е достоен за тебе.

Всъщност осъзнах, че грешката е в мен. "Достоен" звучи доста крайно. Научих, че проблема е в мен - не в него. И се опитах да го включа в това мое "начинание". Мисля, че ще го "открия" по друг начин ... а и не искам дасе разделям с него.

А в интерес на истината сега откривам толкова много информация, че направо ще се побъркам. Чета по 3 книги наведнъж, преливам от идеи ... и нямам търпение да разбера всичко и да открия "мойто си място". След като толкова години се въртя в един омагьосан кръг без да чувствам удоволетворение от нищо (абсолютно изключвам раждането на децата ми и самите те), сега когато виждам някакъв проблясък търпението ми никакво го няма

Ами освен да продължавам да пробвам и да налучквам.... надявам се, че вътрешно ще успея да отделя това което е важно за мен...

Благодаря Късметче!

[Розалина]

Здравей Ralna,предлагам ти нещо от личен опит.Докато правиш тези и други неща ,за които пишеш или докато пътуваш към себе си и търсиш отговори на твои си въпроси,защо не опиташ да подобриш фона на това занимание.Аз лично,когато усетя,че съм в затруднение , правя някакво хранително прочистване и енергийна гимнастика.Ако не си пробвала опитай.Сега е Пролет.Красив и силен сезон.Цялата природа се ражда за нов живот.Една тридневка на плодове ,житен режим или просто пост до Великден и повече движение сред природата ще ти се отразят много ползотворно .Мисълта става ясна,постига се вътрешен баланс и хармония и изобщо нещата започват да изглеждат различно.През зимата изкарах курс и започнах да играя Паневритмия.Съвсем нова съм.Играла съм на открито и на изгрев слънце само няколко пъти,но това занимание действува толкова положително и зареждащо,че дните ми са хубави и напълнен въпреки всичко.А аз съм с цели 16 години напред по пътя ,от житейската спирка,на която си ти в момента.

Успех .

Редактирано Април 2, 2009 от Klaudia

[Росица П]

Скъпа RALNA, изчетох всички коментари и споделени истини ,но това са само насоки ,

които ти подсказват за следващите твои стъпки и решения. Ключът е в теб. Вложи

всичко от себе си , за да си помогнеш сама ! Върни се назад във времето , влез дълбоко

в себе си , дори ако трябва слез в най дълбокото на твоето АЗ ,......... там ще намериш

Истината,която ще ти даде твоята свобода и отговора на проблема ти ! Трудно е , знам ,

но ти трябва да го направиш ! Бъди силна за да успееш , укрепи Вярата и Волята си и

ще видиш своите постижения. Такъв е пътят на САМОПОЗНАНИЕТО , който сега ти е

нужен. Има много неща , които още можем да си кажем, но това ще ти го кажа в стиха. .

П О С О К И

Годините прелитат през своя обръч вечен

като халка венчална ,в брака си обречен,

приемаш нова роля , всеки ден почти.......

залака неволно започва да горчи !

Върни се Ти назад във времето.............

спомни си трепета но младостта............

КЪДЕТО Е ПОСЯТО СЕМЕТО

чакайки го да покълне от пръстта !

Не се мръщи под сключените вежди,

с Радост всичко приеми ,

защото още имате надежди ,

за днешните и идни дни !!!

Посоките на времето ни дават,

по Своя воля , път да изберем,

за можем всичко старо да забравим,

или да премълчим и тук да спрем?

В очакване на новата ПОСОКА ,

сега ще чуеш глас Свещен .....

РЪКА в РЪКА !нагоре и на слука,

светът Ви чака нов и ОБНОВЕН!!!

[Добромир]

Борба до победа или загуба

е борбата на юмрука с камата.

Но двубоят на разума и сърцето

е борба за свободата.

(Луси Дълес)

Преди да настъпи разбирането, преди да се открие небето на вътрешния ти мир, трябва да настъпи едно отсяване "на сеното от плявата" - но вътре в теб! И по всичко личи, че му е дошло времето да настъпи!

[iti]

Първо, не обобщавай рационалният разум, с разумът попринцип. Разумът е нещо голямо и на него се крепи всеки апсект на животът. Единственото което не може да се обясни с разумът е самото съществуване, защото самият той е само негово проялвение и то непряко. Рационалният разум е система от знания, а в по-примитивен вид - от вярвания. Въпреки, че последният трудно може да се нарече наистина рационален ( тъй като голяма част от вярванията изглеждат ирационални ) те всъщност са предизвикани от рационалното мислене. Примерно молитвата към божествата за дъжд - рационалната нужда от храна. Така че голяма част от човешкият мозък фунцкионира на ниво рационално мислене, за да осигури неговото по-нататъшно функциониране. тази негова функция не само няма нищо лошо, нищо противоречиво, ами ако я нямаше, нямаше да може да съществува животът тук.

Това което преживяват чувствата ти, вероятно е предизвикано от емоционална зрялост която е извадила на бял свят твой опит и осъзнаване на нещо. опитът не е задължително да е едновремено разумно и емоционално осъзнат. Това си е до самата индивидуалност. Както е осъзнат, така се и проявява. конфликтът който усещаш всъщност е неспособността ти разумно да си обясниш този опит и какво значение има той за теб. На празното място, стоят просто някакви механични рационални принципи който са неспособни да ти отговорят и дори разберат за какво изобщо става въпрос.

Полученият "конфликт", всъщност е в самият разум и пердставлява трудността му да ти предостави ментална представа за живота според която да действаш и да вземаш решения. Разумът принципно е устроен така, че да е готов винаги да ти предостави тази представа, чрез която да си обясняваш животът и да виждаш смисъл в постъпките и изборите си. Той сам скрива от себе си собственото си незнание и обърканост, за да можеш ти да живееш все пак в някаква форма пълноценно. Това е негово програмирано "качество". Едно от основните, защото без него, животът отново нямаше да може да съществува тук. В моменти като този който описваш, разумът е изправен пред най-голямото си предизвикателство - да ти изгради отново стабилна картина за животът. Подобно нещо е нужно за мнозинството хора, защото разумът им може да действа само на това ниво - където всичко е дефинирано и я има стабилната представа която осмисля съществуването им. Имай в предвид, че разумът ти ще направи всичко възможно, за да я изгради наново. Затова се чуди какво да прочете и от къде да вземе информация, която ще му помогне така да се структурира наново, че да преодолее този ментален конфликт. Информацията която ще намериш, не е задължително да е "вярна", не е задължително да не е противоречива, не е задължително да те направи по-пълноценна или щастлива и т.н. Единственото условие е, тя да доведе до преодоляване на конфликта спрямо сегашната ти представа за нещата.

Имайки това в предвид, надявам се сама разбираш, че реално не можеш да очакваш някаква помощ. Разумът ти търси нещо конкретно чрез което да се самобалнсира и премине на друг етап в развитието си. Той сам ще го намери в нещо рано или късно. Можеш да го приемеш само като нормална фаза, която ще мине като всяко друго нещо, за да дойде отново нещо друго. Цаката е да прецениш в кое наистина да се вживяваш, кое е важно за теб, и кое само ти се струва като такова. След като си проявила емоцинална осъзнатост, предполагам, че ще го търсиш в тази сфера. Няма значение дали ти се струва правилно или не. Важното е как си устроена да цениш нещата. Само това не можеш да го излъжеш, и само това може да те предпази от най-големите зацикляния. Разбира се при липса на емоционална чистота, и тоя път е пълен със самозаблуждения...

Имай в предвид също, че ако наистина успееш разумно да си обясниш какво ти казват чувствата, това колко ще преобърне животът ти, че може да ти стане невъзможно дори да го живееш. Така че и теоретично някой да може да ти обясни (което на практика всъщност не е възможно), той не би го направил. Само този който може сам да направи подобен скок в разбиранията си, той и ще го направи. За другите остава да се лутат из необятните и безкрайни дебри на интелектуалната самозаблуда...

[mvm]

Рална, аз няма да напиша дълъг пост като другите съфорумници, само ще ти кажа накратко какво си помислих, докато ти четях постовете - на тебе ти е станало скучно от живота ти.

Имаш прекрасен съпруг доколкото разбрах, имала си хубава работа и в един момент си почувствала празнота. Вероятно си темпераментен човек, който обича промените и емоциите, а си изпаднала в някакво еднообразно и сиво ежедневие, което те е накарало да се съпротивляваш срещу това.

Мога да ти кажа, че аз също съм се чувствала по този начин, но развода и смяната на работата не е решението. Особено развода, защото ще е безпредметен и ще ти донесе само негативи.

За да се почувстваш пак жива и на мястото си, освен обичайните си задължения си намери и други занимания, които ти доставят удоволствие и емоции, чрез които ще се чувстваш полезна на себе си, не на другите - на себе си.