Идеалният човек

[Донка]

Наряд 22 март 2009

Празник на пролетното равноденствие

Какво трябва да прави човек, за да прояви доброто в себе си? Той трябва да смени жицата, по която идат енергиите – от лош проводник да я превърне в добър; да смените жицата, това значи да смените състоянието си от лошо в добро. Вие можете да сменяте състоянията си дотогава, докато намерите такава жица, която да звучи в унисон с дадена гама на Природата – това значи да намерите жица, която е добър проводник на Природата. Светлата и бяла жица представлява Божественото начало в човека, а тъмната и несветеща жица наричаме низше естество на човека. Низшето естество на човека се нуждае от култура, от развитие, докато се рафинират грубите прояви, т.е. грубите човешки състояния.

Тъй щото помнете: човек може да бъде щастлив, когато във всички случаи на живота си е бил добър проводник; яви ли се един случай в живота му, когато той не е добър проводник, щастието му изчезва.

За да запази щастието си, преди всичко човек трябва да знае как да възпитава тялото си, а също така мислите и чувствата си – това е задачата на новото възпитание. Какви нови методи предлагат психологията и етиката за възпитанието на човека? Един от методите на новата етика за възпитанието е приложение на Чистотата в широк смисъл – чистота на тялото, на ума и на сърцето. Човек трябва да поддържа чистотата на тялото си с често миене, изпотяване, преобличане, чесане на косата и т.н. Като приложи чистотата към тялото си, човек започва да мисли за чистотата на чувствата и на мислите си. Чисти чувства са ония, които са лишени от всякакъв егоизъм – чистите чувства изключват всякакво користолюбие.

Идеалният човек

Младежки окултен клас, 7 март 1930 г., София; том „Закони на доброто”.

Редактирано Март 27, 2009 от Донка

[Таня]

Следователно, за да бъде здрав и нормално развит, човек трябва да придобие вътрешно равновесие между силите на материята, от която е направено тялото му, както и между мислите и чувствата си. Музиката е едно от средствата за поддържане на това равновесие. Който знае законите на природната музика, той може да спре разрушителното действие на паразитите в своя организъм и да подобри състоянието си – започнете ли да пеете, те престават да правят пакости.

Мнозина мислят, че за да се простят греховете им, трябва да правят големи добрини или да станат видни певци и музиканти. В човешкия свят е така, но в Божествения свят не се иска много нещо от човека. Достатъчно е той да попадне в една от гамите на Природата, за да започне да пее. Истинското пеене подразбира мисъл – като мисли право, човек може да пее. Следователно, щом станете сутрин, започнете да пеете мислено или гласно, но без колебание и съмнение в себе си – не казвайте, че не можете да пеете. Чрез пеенето вие влизате в основата на Живота – сам по себе си Животът е музика и хармония. Човек е изпратен от Небето с музика и песен, следователно музиката не е чужда за душата му – той е потопен в музиката и на това основание може да пее и да свири. Той трябва да направи крачка назад, да се върне в своето първично състояние на музика и песен, на хармония и мелодия и оттам да тръгне напред.

Като знаете това, дръжте в ума си мисълта, че Животът е музика и песен – всичко в Живота е добро и хармонично.

Идеалният човек

[Донка]

Недостатъците на хората хвърлят сянка върху съзнанията им и ги помрачават. Недостатъци в Природата не съществуват – те са в мисълта на човека; ако успее да ги изхвърли от мисълта си, човек става чист и светъл. Следователно искате ли да се доближите до образа на идеалния човек, не дръжте в ума и в съзнанието си недостатъците на хората. Колкото по-малко се спирате върху недостатъците на хората, толкова по-близо сте до образа на идеалния човек; колкото повече се спирате върху недостатъците на хората, толкова по-далеч сте от образа на идеалния човек; колкото повече товарите съзнанието си, толкова повече се отклонявате от пътя на идеалния човек.

Да не държим в ума си недостатъците на хората, в такъв случай означава да се откажем от личните си оценки и просто да наблюдаваме другия човек с обичащи го очи. Само с обичащи очи може да се види красотата и доброто в другия.

Обичащи ли са тогава очите, които виждат недостатъците на другите?

Всичко това сигурно важи и за недостатъците, които виждаме в себе си?