Благотворителност и духовност

[Креми (късметче)]

Странно как стигнахме от благотворителен SMS до настъпено его . Острият тон няма извинение в никоя тема, още повече когато се говори за Любов.

Въпросът за приемните семейства е разгледан още от В.Юго в "Клетниците" с образа на малката Козет и нейното пребиваване в кръчмарското семейство - така че да не бъдем крайни. От осиновители до осиновители също има разлика. И това също не е магическото разрешение на проблема.

Споделям голяма част от позицията на Н.Дамянов, както съм писала по-горе.

Вярното решение е да се действа на всички фронтове.

[Диляна Колева]

Това с егото и аз не го разбрах, но това всъщност няма никакво значение.

Не приемам нещата лично, не само по форумите, а и в живота по принцип.

Всъщност темата е благотворителност и духовност и въпреки, че повдигнах въпроса с набирането на средства чрез смс-кампании(които аз подкрепям), всеки може да коментира в каквато насока го вълнува.

Моя позната с дете в будна кома, също прибегна до вариянта с концертите за набиране на средства, тъй като това е най-ефикасното в момента.А защо хората даряват най- много когато се забавляват!? Това не знам, явно усмивките, музиката и позитивизма събуждат по някакъв начин духовноста и желанието за благотворителност.

[Добромир]

Моя позната с дете в будна кома, също прибегна до вариянта с концертите за набиране на средства, тъй като това е най-ефикасното в момента.

Което е ефикасно, се налага. Което обаче е ефективно, реално успява. Формите на благотворителност, които се налагат, според мен не са успяли особено. Това не е повод да се отричат изобщо те, но не бива да е и пречка да се търсят и по-резултатни решения. Под "резултатност" тук разбирам не само размера на събраните средства, но и адекватността на тяхното оползотворяване.

[Диана Илиева]

...

Парите просто удължават тяхната агония и престой в домовете !!! - А защо по света е така ? Събират пари ? ...- didi_ts отговорих ти в три поредни поста с ЧЕРВЕНО... Там (по света и в Европата) осиновители за подобни деца няма или навярно са по-малко !!! ТУК в България не само, че има осиновители, ами и самите ТЕ осиновителите са ПОВЕЧЕ ОТ сираците и децата с увреждане. ...

Никола, тук струва ми се не си прав - именно в България има прекалено много деца спрямо броя на населението ни, които се изоставят за отглеждане в домове; а особено много са децата с увреждания, които пък са нежелани за осиновяване точно от българските семейства. Етническите българи не са склонни да осиновяват и деца от други етноси. Това го казвам от лични наблюдения в съответните институции.

Вярно е, че самият процес на осиновяване също е бавен и труден и че има желаещи семейства. Аз съм водила разговори да осиновя дете, но след като стана ясно, че имам две свои, само ми се усмихнаха - да не се надявам въобще.

Малко хора обаче са наясно и с друго - в домовете има прекалено много деца, които не могат да се осиновят, защото биологичните им родители не позволяват. Това е обяснимо като се имат предвид многобройните пробойни в законодателството ни, които правят възможно раждането на деца да се превърне в лесен начин за изкарване на прехраната. Все пак през последните години се наблюдава един стремеж да се запушват тези вратички в законите.

Мисля, че обърнахме прекалено внимание на конкретния казус и се присъединявам към апела на didi_ts:

Всъщност темата е благотворителност и духовност и въпреки, че повдигнах въпроса с набирането на средства чрез смс-кампании(които аз подкрепям), всеки може да коментира в каквато насока го вълнува.

защото така дори започваме да се отклоняваме от темата, а тя наистина е важна и всеки от нас може да се изкаже как вижда нещата по принцип.

-----------------------

Модераторска бележка:

...

Накрая - в горните мнения доминира острият тон. Това е личен избор и смятам,че е правилен.

Когато се изразява мнение по съществен и принципен въпрос, човек трябва да знае точно своето място и да не се страхува ясно и точно да декларира това.

От друга гледна точка, "острият тон" искам да е КАМБАНА , която да събуди заблудените и поддалите се на манипулацията светли Души, които са решили да бъдат "благотворителни" по този начин. Това е "благотворителност", за която се плаща с тежки последствия после и оправдания от рода на "аз не знаех" или "исках да правя добро" не важат.

Изобщо незнанието не може да бъде оправдание!

...

Острият ти тон наистина е личен избор, но той не е приемлив тук, в този сайт.

Ясното и точно деклариране на мнение не кореспондира по никакъв начин нито с острия тон, нито с други елементи на твоите постове, като: назидателност, обвинения, заплахи ... Прекаленото подчертаване или оцветяване на текста също е желателно да се избягва.

По принцип, който иска да те "чуе", той няма нужда от "камбана", а който не иска да те "чуе" и с топ няма да го "събудиш". Също така прекалено настойчивото убеждаване често отблъсква хората, вместо да ги убеди.

Разбирам, че мотивите ти са благородни, но дали винаги си 100% прав в своите мнения и заключения, че да е толкова важно всички да те "чуват"?!

И мисля, че няма да те изненадам, ако ти кажа, че казаните на място думи, тихо и с любов, са по-въздействащи от острия тон

Редактирано Март 22, 2009 от Диана Илиева

[Аделаида]

И аз като Диана и Добромир не одобрявам кампаниите с SmS-ите, въпреки, че често сърцето ми не се сдържа и пускам. Но въпроса е друг, че вместо да се пълнят гушите на Мтел, Глоб и Вива, тези пари наистина по-добре да отиват по предназначение, директно за дарение-в сметка или на място. Иначе ВипБрадър реши, че толкова се е изчерпал откъм простотия, че е крайно време да се заложи на нещо по така-милосърдието на българина, и да се четка по тънката му струна така, че да се съберат купища пари и да се оправи паднали му иначе имидж.

Иначе благотворителност и духовност са тясно свързани понятия, но не е задължително да са вървят винаги ръка за ръка и това е факт.

[Слънчева]

Наистина тона е добре да е по-спокоен, макар понякога и емоционален (включвам и моя собствен). Лично съм се сблъсквала с доста институции и на високо ниво, имала съм и конкретни предложения, но никой не е искал да ме чуе. Защото проблемите на децата-изоставените и тези с увреждания са доста. Добрата воля на управляващите, на законодателството, а и изчистване на бюрократичните пречки е важна стъпка.

Дано да се промени нещо Мисля, че има много хора, които са готови да помагат-с идеи, със знаие... с пари...

[Диляна Колева]

Много често благотворителността е подтикната от чувство за вина или желание за собствено удовлетворение.

Човек си казва:Аз съм добре и нищо не ми коства да дам малко от моето.

Съвсем не искам да изкарам благотворителите егоисти, но тази мисъл често е съпътстваща.

И мисля че точно тогава, идва раздразнението от новината че някой е злоупотребил с парите.

Например момичето в будна кома Мануела.

Предполагам че доста хора дадоха там своя принос.

Оказа се, че бащата е проиграл голяма част от парите за лечението.

В този момент аз не се ядосах, нито се възмутих, стана ми само много тъжно.

За бащата.

Това е голям товар, нещо което не всеки може да издържи и хората по различен начин преживяват премеждията си.

В никакъв случай не мисля че дадената благотворителност е отишла напразно.

И ако е дадена от сърце, човек не бива да съди.

Това според мен е духовната част от благотворителността.

Щом някой се е нагърбил с тежката задача по организиране, действие и осъществяване не мисля, че заслужава порицание пък бил той и малко кривнал от правия път.

Това тежи на него повече от колкото на всеки друг.

На чужд гръб и 100 тояги са малко.

Редактирано Март 25, 2009 от didi_ts

[Багира]

Изглежда логично благотворителността да се свърже с духовността. В много мнения тук прочетох и подозрения, че може да има и лицемерна благотворителност. Което предполага, че има и една" добра" благотворителност, а лицемерната е само нейна сянка. Но не бива да пренебрегваме факта, че в нашия свят няма явление без своята противоположност. Противоположността на благотворителността сякаш заслужава всяческото ни порицание презрение. Но как да отделим едното от другото? Посилна и разумна задача ли е изобщо такова отделяне?

Морган Скот Пек предполага, че е напълно възможно специалните грижи за организиране на специализирани звена за борба с "много лоши" с престъпници, терористи и т.н. да подхранва ... терористични актове ...

В частност- грижливото създаване на специализирано звено за борба с терористи и партизани във Виетнам да е в основата на трагедията в Сонг Ми, и още някои селища, когато съвсем нормални, разумни, "добри" момчета, обучени, предназначени да са такива, "съвсем неочаквано" извършиха неописуеми зверства над деца, жени и старци, които с абсолютно нищо не са представлявали заплаха за каквото и да е.

Е, това е малко силен пример, но си струва да се замислим:какво точно стои зад нуждата от благотворителност и как тя е свързана с духовността.

С което не призовавам да не се занимаваме с благотворителност. А само- да мислим до колко, защо и какво е мястото и по пътя към духовното.

Редактирано Март 25, 2009 от Багира

[Guest Fut]

Благотворителност и духовност -

Интересна тема. Според мен човек трябва да съзнава своите дълбоки мотиви когато прави благотворителност, да е искрен към себе си и своите най- скрити намерения за да не се крие зад маската на фалшива духовност. И най- вече истинската благотворителност според моето скромно мнение няма нищо общо с показността. Поздрави!

[Светлата]

Тези дни стартира ново реалити шоу с цел набиране на средства за деца в неравностойно положение и първата мисия беше -набиране на средства за развиване на децата таланти в домовете за сираци.(Вип Брадър)

Аз лично изключително се радвам на тези инициативи и с радост участвам в тях.

Хората които отделят време за да ни забавляват са изключително приятни и симпатични.

Интересно защо, но отново всичко започна с прословутия български скептицизъм, оплюване на личностите, подозрения и едва ли не мотото -благотворителност стана мръсна дума.

От това следва извода - българина е далеч Не духовен.

Ако човек има в себе си някяква духовност - ще погледне позитивно, ще се усмихне и ще даде пари без да иска отчет.

Всичко останало не е благотворителност, не е духовно.

Харчещия парите отговаря за себе си -пред себе си.

Защо ни е толкова трудно да дарим безвъзмездно?

Не мога да разбера, защо ще се хвърлят толкова средства за построяването на къщата или там каквото е,за ТВ техника - която си е бая скъпичка, та и за заплати на екипа, който хич не е малък ... за да се събират пари за благотворителност ... ми както и да го смятам - не ми излиза сметката

[ris_78]

Как разбирате благотворителността спрямо бедните???В смисъл бедноста може да съпътства човека,защото той я поддържа.Да кажем не работи и няма желание да го прави.Или има толкова много деца ,че не може да ги изхранва.Дарявайки на такива хора когато са в нужда,правим добро или ги подханваме тяхната безотгоровност?

Аз лично съм имала случай, когато моято добронамерена помощ беше разтълкувана от другата страна като мое задължение и негово право.Благотворителността освен с духовността,задължително трябва да е обвързана и с мъдростта.

[Guest hrisko_89]

В една от книгите на Лазарев, пишеше как един началник си е утежнил кармата, развращавайки душите на подчинените си като им е давал прекалено големи заплати за това, което те реално са вършили.

[Пламъче]

В една от книгите на Лазарев, пишеше как един началник си е утежнил кармата, развращавайки душите на подчинените си като им е давал прекалено големи заплати за това, което те реално са вършили.

По принцип заплащането трябва да отговаря на извършената работа.Не е правилно да се дава нито повече,нито по-малко.Друг е въпросът как ще се прецени каква работа точно колко струва.

Според мен с благотворителност трябва да се занимават хора,които имат материални блага в излишък.За тях това е задължително условие,ако желаят приходите им да растат.

Грехота е бедни хора да се заставят да дават от малкото което имат!Техните пари са предназначени за тяхното оцеляване и полза от тях няма да има.

[ris_78]

Извинявай,Гранат1,

Може би има известна неяснота в поста ми.Имах в предвид ,когато се дарява на бедни,които не полагат усилия или не правят нищо, за да променят положението си.Например купуваш на автогарата на някой беден човек една закуска.Ако човекът може да започне да работи,а не го прави,когато му купуваш закуска ти го поощряваш да продължава да не работи или му помагаш като засищаш глада му?Как е правилно да се постъпи?Човека не го познаваме и няма как да го познаваме.

[Станимир]

В една от книгите на Лазарев, пишеше как един началник си е утежнил кармата, развращавайки душите на подчинените си като им е давал прекалено големи заплати за това, което те реално са вършили.

Според мен, Лазарев малко се е поотнесъл, освен ако е нямал в предвид някое съвсем минимално утежнение на кармата – нещо едвам забележимо. Подобна преценка – кой колко заслужава, – е прекалено над възможностите на обикновения човек, затова и не може да се изисква от него. Ако ставаше въпрос за едно напреднало духовно същество, бих се съгласил с Лазарев.

[Guest hrisko_89]

Сигурно си прав. Може и да се е поотнесъл.Той сам беше казал за една от своите книги, че като я чете човек може да се отчая, понеже в нея са посочени много кармични нарушения : дребни или не толкова.Сигурно е имал предвид, че им се плаща повече отколкото по принцип се плаща за тази работа в Русия. Така е по - точно казано.

Редактирано Февруари 3, 2010 от hrisko_89

[Пламъче]

Извинявай,Гранат1,

Може би има известна неяснота в поста ми.Имах в предвид ,когато се дарява на бедни,които не полагат усилия или не правят нищо, за да променят положението си.Например купуваш на автогарата на някой беден човек една закуска.Ако човекът може да започне да работи,а не го прави,когато му купуваш закуска ти го поощряваш да продължава да не работи или му помагаш като засищаш глада му?Как е правилно да се постъпи?Човека не го познаваме и няма как да го познаваме.

Храна на гладния не се отказва.Това е мнението ми по въпроса.

[Пламъче]

Извинявай,Гранат1,

Може би има известна неяснота в поста ми.Имах в предвид ,когато се дарява на бедни,които не полагат усилия или не правят нищо, за да променят положението си.Например купуваш на автогарата на някой беден човек една закуска.Ако човекът може да започне да работи,а не го прави,когато му купуваш закуска ти го поощряваш да продължава да не работи или му помагаш като засищаш глада му?Как е правилно да се постъпи?Човека не го познаваме и няма как да го познаваме.

Храна на гладния не се отказва.Това е мнението ми по въпроса.

Бих искала да допълня-ако можеш да отделиш от своята.

Понякога се случва да са гладни хора,които не са по-гладни от теб.Такива хора злоупотребяваха системно с добротата на моя близка,само защото тя беше от хората които прикриват достойно глада си.

[Диляна Колева]

Сблъсках се с едно силно неразбиране на смисъла и същността на факта - благотворителност.

Акт на благотворителност е, когато аз самата дам нужните средства за сбъдването на едно събитие или част от тях.

Тогава мога да кажа, аз проявявам благотворителност.

Ако аз съм създател на мероприятия, които имат за цел да подтикнат други хора към благотворителност в случая аз не се явявам като благотворител, а като човек създал условия за благотворителност.

Понякога хората тръгват към организирането на такива събития, търсейки някакъв личен отдушник, търсейки себе си, търсейки дори доброто в себе си и остават неприятно изненадани, че всъщност един благотворителен концерт не е нищо друго освен събиране на пари от другите.

По принцип моето светоусещане е такова, че предпочитам да съм зрител на такъв концерт, а не организатор. Всичко в мен се обръща при мисълта, че трябва да накарам някой да помогне, а той сам не се е сетил.

Ето че живота ме завъртя и попаднах и от другата страна и то не по собствено желание, а по стечение на обстоятелствата. И стана така, че се сблъсках точно с този тип хора, които искат да създадат благотворително мероприятие, приемайки каузата като твърде лична и когато се наложи да разделят съзнанието си и да погледнат ситуацията от двете страни на даващи и на искащи, не успяха да разберат ролята си на искащи.

Къде е тънкия момент на благотворителността?

Казват, че сме в епоха в която човешките недъзи ще станат много, за да може да предизвикат развиването на милосърдие и съпричастност, качества, които силно са липсвали на предните епохи.

Благотворителността е акт, който проявява тези качества.

Случва се така, че човек иска да прояви акт на благотворителност, а не успява да прояви елементарно уважение и лоялност към другите.

Виждайки това доста често имам усещането, че има голямо преплитане и сериозно се обърквам на моменти.

[Mel]

Сблъсках се с едно силно неразбиране на смисъла и същността на факта - благотворителност.

Акт на благотворителност е, когато аз самата дам нужните средства за сбъдването на едно събитие или част от тях.

Тогава мога да кажа, аз проявявам благотворителност.

Ако аз съм създател на мероприятия, които имат за цел да подтикнат други хора към благотворителност в случая аз не се явявам като благотворител, а като човек създал условия за благотворителност.

Понякога хората тръгват към организирането на такива събития, търсейки някакъв личен отдушник, търсейки себе си, търсейки дори доброто в себе си и остават неприятно изненадани, че всъщност един благотворителен концерт не е нищо друго освен събиране на пари от другите.

По принцип моето светоусещане е такова, че предпочитам да съм зрител на такъв концерт, а не организатор. Всичко в мен се обръща при мисълта, че трябва да накарам някой да помогне, а той сам не се е сетил.

Ето че живота ме завъртя и попаднах и от другата страна и то не по собствено желание, а по стечение на обстоятелствата. И стана така, че се сблъсках точно с този тип хора, които искат да създадат благотворително мероприятие, приемайки каузата като твърде лична и когато се наложи да разделят съзнанието си и да погледнат ситуацията от двете страни на даващи и на искащи, не успяха да разберат ролята си на искащи.

Къде е тънкия момент на благотворителността?

Казват, че сме в епоха в която човешките недъзи ще станат много, за да може да предизвикат развиването на милосърдие и съпричастност, качества, които силно са липсвали на предните епохи.

Благотворителността е акт, който проявява тези качества.

Случва се така, че човек иска да прояви акт на благотворителност, а не успява да прояви елементарно уважение и лоялност към другите.

Виждайки това доста често имам усещането, че има голямо преплитане и сериозно се обърквам на моменти.

Благо-творително е когато човек даде своят труд за някаква полезна за хората и обществото кауза,без да очаква нищо в замяна на това.Без да очаква евентуално заплащане за положения от него труд.

Защото има много хора,които работят в такива организации или помощни училища,но това е по принуда.

Благо-творителност е когато твориш благо.Безкористно и от сърце.Когато влагаш средства,труд,или оказваш помощ на хора в беда,на хора които имат нужда от такава помощ.

Но не и да го правиш с цел показност.Както правят много известни личности.

Редактирано Декември 1, 2011 от Mel

[Viva Caselli]

От голямо значение е от кого се подема инициативата. Няма и цент да дам, ако видя поредния псевдосъстрадалец да кърши ръце с цел да си двигне рейтинга, да изчисти гузната, лепкава кал от себе си. Снощи е танцувал пиян до козирката и е късал салфетки в компанията на известни личности, а утре - ден минава от пияната компания в състрадателната кампания, смирен, загрижен, застанал пред камерата да ми играе с благи слова. Не, не, няма да застана до теб! Вместо смс ще купя на премръзнало цигане баничка, но до лъжец като теб няма да застана. Обещавам ти наглецо, че ще бъда съпричастен, отдавна съм така, но ще бъда съпричастен искрено и отговорно към децата в немилост, но в твоята игра няма да се включа, господин блестящи зъбки!

Както кампанията: " Не карай пил ". Още като ги гледах тези мишки, с мишешките си апели си знаех, че за пари са я захванали тази кампания. И този път се оказах прав. Един по един камикадзетата започнаха да се блъскат в хората, които ги послушаха!

Всеки има личен живот. Всеки прави грешки, ама лицето от екрана да ми прави грешки няма да допусна! Щом е застанало там веднага го задължавам да бъде морално взискателно, не да ми играе познатия до болка сценарий, " всички сме хора ", да не ми го играе, защото много лесно различавам хората от артистите!

Няма да послушам голямото сърце на нечия звезда. Мога да съм благоворителен и с моето, малкото сърце.

[B__]

Благотворителност и духовност?!

А уж изгониха търговците от храма ....

Да даваш за благотворителност, за да си духовен, си е пак търговска дейност. Да купуваш духовност.

Разбирам, че горните постове не са в този дух, но се замисли за какво наистина бихме дали за благотворителност?! На колко малко хора това им идва отвътре?!

[B__]

Viva Caselli, а ти пишеш със съвсем истински артистичен патос. Може да го използваш, за да обясняваш на хората какво е благотворителността

[@ЮлЯ@]

Сблъсках се с едно силно неразбиране на смисъла и същността на факта - благотворителност.

Акт на благотворителност е, когато аз самата дам нужните средства за сбъдването на едно събитие или част от тях.

Тогава мога да кажа, аз проявявам благотворителност.

Ако аз съм създател на мероприятия, които имат за цел да подтикнат други хора към благотворителност в случая аз не се явявам като благотворител, а като човек създал условия за благотворителност.

Понякога хората тръгват към организирането на такива събития, търсейки някакъв личен отдушник, търсейки себе си, търсейки дори доброто в себе си и остават неприятно изненадани, че всъщност един благотворителен концерт не е нищо друго освен събиране на пари от другите.

По принцип моето светоусещане е такова, че предпочитам да съм зрител на такъв концерт, а не организатор. Всичко в мен се обръща при мисълта, че трябва да накарам някой да помогне, а той сам не се е сетил.

Ето че живота ме завъртя и попаднах и от другата страна и то не по собствено желание, а по стечение на обстоятелствата. И стана така, че се сблъсках точно с този тип хора, които искат да създадат благотворително мероприятие, приемайки каузата като твърде лична и когато се наложи да разделят съзнанието си и да погледнат ситуацията от двете страни на даващи и на искащи, не успяха да разберат ролята си на искащи.

Къде е тънкия момент на благотворителността?

Казват, че сме в епоха в която човешките недъзи ще станат много, за да може да предизвикат развиването на милосърдие и съпричастност, качества, които силно са липсвали на предните епохи.

Благотворителността е акт, който проявява тези качества.

Случва се така, че човек иска да прояви акт на благотворителност, а не успява да прояви елементарно уважение и лоялност към другите.

Виждайки това доста често имам усещането, че има голямо преплитане и сериозно се обърквам на моменти.

Благо-творително е когато човек даде своят труд за някаква полезна за хората и обществото кауза,без да очаква нищо в замяна на това.Без да очаква евентуално заплащане за положения от него труд.

Защото има много хора,които работят в такива организации или помощни училища,но това е по принуда.

Благо-творителност е когато твориш благо.Безкористно и от сърце.Когато влагаш средства,труд,или оказваш помощ на хора в беда,на хора които имат нужда от такава помощ.

Но не и да го правиш с цел показност.Както правят много известни личности.

Мисля, че такъв вид показна благотворителност е проблем по-скоро на никому неизвестните личности.

Както и проблем на тия, които слушат и започват ядно да преценяват кой какво и защо.

Редактирано Декември 2, 2011 от @ЮлЯ@

[Viva Caselli]

БожидарЗим, ясно е, че по - голяма част от хората са благотворителни покрай светлите празници. Ясно е, че на малко хора им идва буквално от вътре. Просто споделям, че е недопустимо най - голямите лицемери да подемат благотворителни кампании. Въодушавлението, което вкарвам в постовете си е нищожно пред това, което става вътре в мен. Има думи и физиономии, които само като ги видя изпитвам ... Място не мога да си намеря.

Благотворителността не се прави от черни хора за бели хора . И не за цвета на кожата говоря. За чернилката, която не може да бъде измита с пари и благотворителност. Иска се нещо повече ...