analiza Добавено Февруари 25, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2009 Привет! Ходила съм доста на психоанализа, но въпреки, че сме разнищвали проблемите ми, те непрекъснато се връщат като натрапливости. Сега, обстоятелствата не ми позволяват да продължа да ходя. Основното, което може да се обобщи е, че винаги изпитвам вина, когато не искам, отказвам да направя нещо за близките си, и дълг да го направя. Чувствам се използванеа от тях /а вече не е така, но в миналото беше/, не мога да простя и забравя лошото отношение на някои мои близки, и това се отразява на живота и взаимоотношенията ми не само с тях, но и с други. Имам съпротива да ги допускам близо до себе си и да им правя услуги, каквито и да е. Не се чувствам щастлива от живеенето , въпреки, че имам всички предпоставки за щастлив живот - съпруг, дом, прекрасно дете... Но, миналото ми , емоционалните ми рани не зарастват и не зарастват, все цикля в едно и също... Незная вече какво да правя, за да се отпусна и да изпитвам радост от живота. Все отбягвам да се срещам и да ходя на места, където въпросните хора ми напомнят за душевните рани, пропускам много излизания само и само да не се наложи да направя нещо за тези хора , дори елементарни неща, които не са ми проблем физически /например ако ме помолят да откарам някой от въпросните хора до някъде-не мога- психологически, не физически/, но как да обясня, не мога и или не ходя никъде за да не откажа, или не отказвам и все се чувствам зле... Това е само един пример. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 1, 2009 Доклад Share Добавено Март 1, 2009 Здравей - както и да се казваш ! Честита баба Марта! Дано пролетта ти донесе вътрешно спокойствие! По време на анализата предполагам сте дискутирали многократно ранните ти години, израстването и възпитанието ти, психичните ти инстанции, интроектите ти, защитите и съпротивите, характера ти! Знаеш за източника на вината си, нали? Дори по няколкото реда писмо той "се вижда". Психоанализата е прекрасна школа, достойна за уважение. В съвремието ни обаче има много по-мощни, бързи и ефикасни школи в психотерапията. Анализата например е имплицитно включена в когнитивно поведенческата психотерапия, но само като част от цялостната терапия. И то в много по-систематичен, структуриран и не на последно място, бърз вид! Когато избирах в кой метод по психотерапия да започна да се обучавам преди време, обучителят по когнитивна терапия (също и аналитик) ме попита: "С какви случаи искаш да се занимаваш? Просто да си говориш с клиентите си за личностовите им проблеми или искаш да се занимаваш с тежки клинични случаи? Ако искаш първото,избери психоанализа: фройдистка, юнгианска и т.н. Ако обаче искаш да работиш с пациенти с тежки клинични случаи, избери когнитивната терапия!" Анализата е чудесна що касае теорията и продължително време поддържане на терапевтичен процес, но е почти безсилна (ако терапевтът използва единствено нея) при натрапчивости, тревожност, паник атаки, хипохондрия, депресия (особено тежка), фобии, психопатии... Силата и е в личностовите проблеми. А методът и, който действително има голяма теоретична стойност, е твърде малко ефективен в реалната терапия. Казвам го от лични набюдения. Има мястото си единствено като ЧАСТ от цялостната терапия. Анализът, който си правила, е безценна опитност по самопознание и саморазбиране. Той е "подготвил почвата" за една по-конкретно насочена работа с натрапчивостите ти, "разорал е психичната ти нива". Ако обаче единствено с психоанализа очакваш да се свободиш от натрапчивостите си, както се казва, "очаквай от умрял писмо" ... . Моят съвет е, когато имаш възможност да потърсиш когнитивно поведенчески терапевт за 12-24 сесии работа. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
analiza Добавено Март 10, 2009 Автор Доклад Share Добавено Март 10, 2009 Здравей - както и да се казваш ! Честита баба Марта! Дано пролетта ти донесе вътрешно спокойствие! По време на анализата предполагам сте дискутирали многократно ранните ти години, израстването и възпитанието ти, психичните ти инстанции, интроектите ти, защитите и съпротивите, характера ти! Знаеш за източника на вината си, нали? Дори по няколкото реда писмо той "се вижда". Психоанализата е прекрасна школа, достойна за уважение. В съвремието ни обаче има много по-мощни, бързи и ефикасни школи в психотерапията. Анализата например е имплицитно включена в когнитивно поведенческата психотерапия, но само като част от цялостната терапия. И то в много по-систематичен, структуриран и не на последно място, бърз вид! Когато избирах в кой метод по психотерапия да започна да се обучавам преди време, обучителят по когнитивна терапия (също и аналитик) ме попита: "С какви случаи искаш да се занимаваш? Просто да си говориш с клиентите си за личностовите им проблеми или искаш да се занимаваш с тежки клинични случаи? Ако искаш първото,избери психоанализа: фройдистка, юнгианска и т.н. Ако обаче искаш да работиш с пациенти с тежки клинични случаи, избери когнитивната терапия!" Анализата е чудесна що касае теорията и продължително време поддържане на терапевтичен процес, но е почти безсилна (ако терапевтът използва единствено нея) при натрапчивости, тревожност, паник атаки, хипохондрия, депресия (особено тежка), фобии, психопатии... Силата и е в личностовите проблеми. А методът и, който действително има голяма теоретична стойност, е твърде малко ефективен в реалната терапия. Казвам го от лични набюдения. Има мястото си единствено като ЧАСТ от цялостната терапия. Анализът, който си правила, е безценна опитност по самопознание и саморазбиране. Той е "подготвил почвата" за една по-конкретно насочена работа с натрапчивостите ти, "разорал е психичната ти нива". Ако обаче единствено с психоанализа очакваш да се свободиш от натрапчивостите си, както се казва, "очаквай от умрял писмо" ... . Моят съвет е, когато имаш възможност да потърсиш когнитивно поведенчески терапевт за 12-24 сесии работа. Благодаря! Бихте ли ми препоръчали добър КПТерапевт?! Ако кабинетът му е в близост до Младост, ще е добре, че съм с бебе и времето ми за път е оскъдно, но все пак с приоритет е да е добър терапевта. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 11, 2009 Доклад Share Добавено Март 11, 2009 Тук са телефоните на Петър Василев и Севда Шенкова - препоръчвам ти и двамата! Успех! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
analiza Добавено Март 16, 2009 Автор Доклад Share Добавено Март 16, 2009 Вече бях писала, че съм се занимавала с психоанализа, но сега ми е невъзможно да продължа, за това искам да споделя една от остатъчните ми непреработени травми. Имам горчив опит от родителското ми семейство, че ако не правя каквото се иска от мен /дори и това да е в мой ущърб/ , ще бъда отхвърлена, намразена, ще ми отговорят с отвращение и изоставяне. С една дума, чувствам се длъжна да правя каквото искат - услуги, работа, поведение и т.н. Сега, тази непреработена травма се отразява на социалният ми живот- не смея да се сближавам с хората, за да не би като се сближим да поискат нещо от мен, а аз вече ужасно мразя да правя нещо за някого , дори да не ми коства нищо. Просто защото в миналото много са злоупотребявали с мен, и се чувствам незначима и малка, и по-малко важна от другите, ако аз правя нещо за тях?! Искам да го променя, и вече години не успявам?! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 17, 2009 Доклад Share Добавено Март 17, 2009 Здравей! В когнитивната терапия и хипнотерапията има една мощна поведенческа техника, която е многократно научно изследвана и доказано работеща директно, много дълбоко и силно: Десензитизация! Погледната през призмата на психодинамичния подход, такава техника изглежда странна. Каква психотерапия, като се въздейства директно върху поведението? Фактите и изследванията говорят обаче, че поведението е пряко свързано с вътрешната когнитивна "карта", с нейните подзвена и процеси. И директно я повлиява и променя! След малко ще ти кажа какво имам предвид конкретно за теб във връзка с този метод. Родителският ти стил, който е бил автократичен свръхизискващ е блокирал естествената връзка с вярата в Себе си и живота. с това, което някой би нарекъл душа и дух. Но думите нямат значение, а процесите и фактите, които всъщност обозначават. В хода на анализата си осъзнала базисните си негативни убецдения/ страхове/ комплекси: отхвърлена, мразена, ненужна, необичана, слаба, непотребна и неспособна, провалена и нищожна... Те са факти, толкова реални, колкото и всичко материално докосваемо наоколо ти. Имат си невронни вериги, мисловен навик да филтрират информацията ти... Преди да възроптаеш срещу тези си болни комплекси на определен етап от живота си, за да получиш обич и внимание, грижа и съпричастност, ти си знаела, че е нужно да се подчиниш на желанията на другия и тогава, през неговото евентуално одобрение, да се почустваш нужна, малко по-важна и сигурна и по-спокойна и приета. Докато си се подчинявала на този си модел, си била що годе спокойна, макар и по един изкривеничък начин. Когато обаче си се разбунтувала срещу родителите/ роднините, а оттам и срещу техните интроекти вътре в теб (тоест горните комплекси), са започнали да се появяват натрапчивите мисли. Нали? Защото борбата против тези интроекти/ комплекси ги "забива' още по-дълбоко в теб, а страха и вината растат. Тогава се появяват натрапчивите мисли, вече свързани с напрежение, умора, раздразнение. И колкото по-силна е борбата против собствените страхове/ комплекси, а външно отбягването от ситуации и места, които биха ги задействали, толкова повече тези страхове/ комплекси растат. Тогава нуждата от борба против тях става по-силна, а натрапчивостите по-болезнени и чести. Как да се промени това? Нужно е да разбереш, че докато се бориш/ бягаш от себе си, се разполовяваш на две части, които са в постоянна война. Комплексите, срещу които се бориш атакуват постоянно, а ти самата се стараеш с всички сили да ги победиш, да ги изтласкаш, махнеш от себе си, да ги изгониш. Но така разпловяването в теб става все по-голямо, страховете растат, натрапчивите мисли също. Нужно е да разбереш, че подходящото отношение е оцялостяване! Това означава, че е необходимо да промениш отношението си към това, срещу което се бориш. да спреш да се биеш против него и да го гониш, а спокойно да го посрещнеш. Защото то е част от теб. Тези ти страйове всъщност представляват едно малко момиченце в теб! Едно наранено малко момиченце. Ти го приемаш за враг и се бориш с него. А то е просто едно малко наранено, самотно, обезверено момиченце, което мама и татко са възпитавали малко по-строго, според собствените си разбирания. Мислили са, че тов е начинът да му дадат най-доброто. Грешали са, но те също не са виновни. Просто са такива нещата. Сега ти, съзнателното ти отношение е една мама за това малко момиченце в теб самата. Ти, с приемането и обичта си сега имаш за задача да го превъзпиташ това момиченце. Да му влееш вяра, обич, самочувствие и приемане, важност и радост! Ти си тази, която ще го направи - с терапевт или без. Когато дойдат натрапчивите мисли (не си споделила точно какви са), които вероятно са фиксирани върху личности, на които не искаш да се подчиняваш, съумей да спреш борбата с тях. просто стой в тези мисли и издръж страха и импулсите си да се бориш и избягаш. Стой в тях. Тогава те самите ще намалеят и досегът ти до това малко момиченце в теб ще се открие. Когато смело застанеш в натрапчивите си мисли, страхът ще нарасне - но за малко. Колкото по-дълго успяваш да стоиш в тях без да бягаш, страхът ще намалява и с него и мислите. Разбери, че този страх идва от това малко дете в теб. То иска прегръдка, а не битка. Прегърни го мислено, обичай го! То - това си ти! Говори му нежно с обич и приемане. Казвай му: "Мила моя, ти си най-хубавото момиченце на света. Аз ти вярвам! Аз те приемам и обичам! ти си способна и можеш всичко. Ти си умничка и хубавица. Аз желая щастието ти! искам да си весела и спокойна - животът се грижи за теб, аз се грижа за теб, затова ми се довери и се отпусни и знай, че си обичана и защитена! Ти си едно прекрасно дете и твоите импулси и решения са важни за мен..." Колкото по-често по за дълго успяваш да останеш смело в натрапчивите си мисли и да намалиш бягането от ситуации, които ги предизвикват, толкова по-голям достъп ще имаш до това вътрешно дете в теб! И толкова повече ще се заобичате и вярвате една на друга, докато се слеете в една цялостна сигурна, спокойна и щастлива личност! За поведенческата десензитизация, за която споменах по-горе. Намери начин чрез поведението си умишлено да предизвикваш натрапчивите си мисли, които вече да посрещаш спокойно без да бягаш от тях и се бориш против тях. Такова поведение в твоя случай би могло да бъде безкористната помощ например за летално болни - има клиники в София, които търсят доброволци за такива грижи. Докато помагаш вече обаче го правиш като упражнение по ресвързване със себе си, в което вярата ти в теб расте и спокойствието също! ... Ако някога решиш да посещаваш терапевт, там горните насоки се отработват в хипносесии, в психотеатър и др. Севда Шенкова е един избор, който аз ти препоръчвам! п.п.: възможно е да греша в разсъжденията си - но те са на базата само на писмата ти, затова ако е така: прости ми. Орлин Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
analiza Добавено Март 17, 2009 Автор Доклад Share Добавено Март 17, 2009 Благодаря Орлин! Вярно е всичко, което си доловил чрез писмата ми и описал. Питаш за натрапчивите ми мисли?! Най-често те са свързани с мисловни диалози на въображаеми ситуации /които обаче са били и биха могли да са реалност/, с мои роднини от които съм наранена. Обикновенно, те искат някаква услуга /нещо което няма да ме затрудни/от мен, а аз започвам мисловно да си представям как ще им откажа, защото имам огромна съпротива да правя услуги, и в същото време ужасно ме е страх да им откажа. Ето го разполовяването и тук, имам го навсякъде. Искам да откажа , а никога не съм успявала, накрая все ме навиват и се съгласявам, но против волята си и се чувствам зле след това и при двата варианта: Ако откажа-виновна, ако се съглася-се мразя, че пак не съм успяла да бъда твърда?! Това е един от примерите. П.П. да добавя, че съм опитвала с Когнитивно-поведенческа терапия, освен с динамична психоанализа и психодрама... Вече години се занимавам, отделно и чета по въпроса, но не успявам да преработя травмата. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 19, 2009 Доклад Share Добавено Март 19, 2009 (edited) Здравей! Доколко си опитала? При сертифициран когнитивен терапевт ли? Колко месеца по колко сесии месечно? Когнитивна терапия плюс ролеви игри наистина е много силна комбинация - заедно, от един терапевт ли ти бяха прилагани? А поведенческите експерименти? Честият досег с фигурите, които пораждат страха и потискането или вината и раздразнението? И съзнателното пребиваване в тези чувства и породените мисли спокойно, без бягане от тях и без гоненето им?! А намирането на работа/ дейност, в която помощта/ услужването е основно занятие - но услужване понякога разумно отказвано или давано с мярка спокойно!? Има изход от тунела. Анализата е била добро начало. Когнитивните методи също - зависи колко време и колко задълбочено са прилагани също. Но поведенческите методи са незаменими - те изискват активното ти участие и мотивация! Редактирано Март 19, 2009 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts