Донка Добавено Март 20, 2009 Автор Доклад Share Добавено Март 20, 2009 (edited) Започнах да мисля над този проблем след няколко случая, в които се бях усъмнила дали чувам гласа на интуицията си или на егото. Наблюдавах и себе си и особено хора, които на всеослушание твърдяха, че имат развита интуиция и че тя им показва Истината. Самата аз намалих до минимум увереността си. Започнах търпеливо и мълчаливо да съпоставям "истините на интуицията" с развитието на събитията и впечатленията си от по-близко опознаване на ситуации, хора... Резултатите от наблюденията - вече почти две години: Егото много лесно може да ни заблуди, че говори интуицията. Засега ми се струва, че колкото по-силен, настойчив, императивен, всезнаещ е езикът, на който ни говори интуицията, толкова по-голяма е вероятността,ч е това е замаскирано его. Винаги, когато вътрешният глас ми е казвал "истини" за другите хора, винаги това се е оказвало егото ми - и разбира се истината излиза наяве след като си оставя време и обективност на наблюдение върху свободно развиваща се ситуация и проявяващи се хора. Имам и един сигурен признак вече - ако нещо вътре в мен започне да раздава оценки, да съветва, да отсъжда правилно, неправилно, добро - не-добро - това със сигурност е егото ми. Имам и един сигурен признак за интуицията - тя говори много тихо, чува се само в тишина на мислите. Винаги си е само за мен - дори когато се отнася за другите (при моята професия това е ежедневие). Например - ако гласът каже "той ще се справи, има сили" - това е егото. Ако усетя настроението: "дай си време и търпение да му оставиш свободата и времето да се справи сам както той може" - това е интуицията. А как ги различавате вие? Интуиция - как ни помага Егото, принципи и закономерности Не виждам нищо тревожно в леките отклонения от поставените въпроси - напротив - това може би наистина е гласът на интуицията... Редактирано Март 20, 2009 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Март 21, 2009 Доклад Share Добавено Март 21, 2009 Не е слаб гласът на интуицията - напротив, няма нищо по-силно от него. В критични моменти интуицията на човек се изостря и заглушава всичко останало - всеки човек, който е изпитал това усещане поне веднъж през живота си, няма как нито да го забрави, нито да го пропусне повече. Интуицията не е шепот, не е предположение, нито мъгляво усещане - интуицията е знание, което идва отвътре и което ни оставя абсолютната убеденост, че нещата ще станат така и точно така. Без факти, без логично обяснение, без източник - само знание и абсолютна убеденост в неговата истинност. Много често противоречащо на всякаква логика. Интуицията е надникване в бъдещето - следователно знание за нещо, което вече е станало там. И усещането е толкова силно, че заглушава и разума, и доводите му, и всякаква логика. Толкова силно, че може да накара човек да извърши нещо, което никога не е правил и което противоречи на всичките му убеждения - с ясната увереност, че всичко ще бъде наред. И така и става - защото интуицията никога не лъже. Всички други усещания според мен идват от ума и са в сферата на предположенията, съмненията и страховете. А техен източник е това, което наричаме его - това, което има за цел да запази целостта на тялото и психиката ни, живота ни и по никакъв начин не заслужава да го отричаме. Ако нещо може да заглуши гласът на разума обаче, това е точно интуицията. И когато разумът приеме, че може да й се довери напълно (а това става след като вече й се е доверил сляпо и е видял, че този подход действа), тогава тези две големи сили се обединяват и започват да действат в една посока - и животът от борба за съществуване се превръща в чудо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Март 27, 2009 Доклад Share Добавено Март 27, 2009 Има един вътрешен център, който ни свързва с всичко съществуващо. Ако фокусната точка на нашето съзнание съвпада с този център, то се разширява до безкрайност и у нас оживява единството на целокупното битие. Тогава нашето съзнание става Божествено, нашата воля - Божия, нашия глас - Божи. Това състояние е отвъд ограниченото его - съзнание... затова и то е непонятно за него. Фокусните точки (някои по - близо, други по - далеч) на его - съзнанието са различни. Те не съвпадат с точката на Божествено съзнание. Затова има много относителни истини, но абсолютната Истина е една. Целта на човека е да съумее да прокара мост между обичайното его - съзнание и Божественото съзнание. При този процес възникват интуитивни проблясъци, които са отблясъци от Божественото съзнание и са подобни на пробивите на слънчевите лъчи през забуленото в облаци небе. Колкото са по - плътни облаците, толкова е по - трудно да се случи това, т.е. интуцията ни не може да прескочи високия праг на нашето его. Тия проблясъци са толкова мигновени, че (според будността на съзнание!) много често или не ги долавяме въобще, или не им хващаме достатъчно вяра. Можем да бъдем сигурни и да не бъркаме гласа на интуицията с гласа на егото едва тогава, когато фокусът на нашето съзнание е идентичен с точката на Божественото съзнание или както се казва в богомилската езотерична "Книга на качествата": "Догдето не видиш, че си наистина едно, че живееш в непрекъснато единение с всичко съществуващо - от земната прашинка до сияйното Слънце на Небесата, всяко видение и чудо ще иде от Измамника." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Март 27, 2009 Доклад Share Добавено Март 27, 2009 Има един вътрешен център, който ни свързва с всичко съществуващо. Ако фокусната точка на нашето съзнание съвпада с този център, то се разширява до безкрайност и у нас оживява единството на целокупното битие. Тогава нашето съзнание става Божествено, нашата воля - Божия, нашия глас - Божи. Това състояние е отвъд ограниченото его - съзнание... затова и то е непонятно за него. Фокусните точки (някои по - близо, други по - далеч) на его - съзнанието са различни. Те не съвпадат с точката на Божествено съзнание. Затова има много относителни истини, но абсолютната Истина е една. До тук съм съгласна с теб. Но нататък не съм: Целта на човека е да съумее да прокара мост между обичайното его - съзнание и Божественото съзнание. Его съзнанието възниква при отделеност от Божественото съзнание. При такава отделеност явно възникват структурни промени. Его- съществото живее в полярен свят. Според християнските представи Бог има тройнствена същност. Мост не считам, че може да има. Новото вино искало било нови мехове. При този процес възникват интуитивни проблясъци, които са отблясъци от Божественото съзнание и са подобни на пробивите на слънчевите лъчи през забуленото в облаци небе. Колкото са по - плътни облаците, толкова е по - трудно да се случи това, т.е. интуцията ни не може да прескочи високия праг на нашето его. Разбирам, че считаш, че има интуиция и тя е проява на Божествено докосване. но изглежда има интуиция, която няма нищо общо с Божественото. Тя ни е сравнително лесно достъпна. Но е чиста проява на егото. Другата интуиция, проявата на Божественото, ще да е проява на нещо друго. Его съзнанието познава само его- проекцията на другата интуиция. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Март 28, 2009 Доклад Share Добавено Март 28, 2009 Имам предвид процес, при който индивидуалното съзнание (егото) влиза в съприкосновение с Всеобщото съзнание (Божественото) и се разгръща като Всеобщо. Някои източни Учители говорят за липсата на его, но според мен това не е точно изразяване на това състояние, защото при него ти загубваш своята себичност, но това не означава, че загубваш самосъзнанието си, тъй като усещането за "аз" остава, макар и това "аз съм" да се е разширило до такава степен, че да е станало Всеобемащо - капката на индивидуалното съзнание се е търкулнала в безкрайния Поток на Съществуване... В известен смисъл тя е изчезнала, но от друга гледна точка тя продължава да съществува синекдохично, т.е. като част, отразяваща и изразяваща Цялото. Това е състоянието, при което можеш да кажеш (не интелектуално, а екзистенциално): "Един съм аз навсякъде, един съм аз във всичко!" Проблемът не е, че имаме съзнание за "аз". Проблемът е, че това аз - съзнание е ограничено и не обхваща всичко съществуващо. Въпросът, който си задавам, е дали е посилно за едно човешко същество, не само в мигове на откровение, но постоянно да пребивава в това състояние на Всеобемащо Аз? Дали има такова човешко тяло, което да може да понесе (не за миг или за ден, а за години наред) такъв огромен волтаж, такава колосална енергия - Енергията на Вселената? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Март 29, 2009 Доклад Share Добавено Март 29, 2009 Проблемът не е, че имаме съзнание за "аз". Проблемът е, че това аз - съзнание е ограничено и не обхваща всичко съществуващо. Въпросът, който си задавам, е дали е посилно за едно човешко същество, не само в мигове на откровение, но постоянно да пребивава в това състояние на Всеобемащо Аз? Дали има такова човешко тяло, което да може да понесе (не за миг или за ден, а за години наред) такъв огромен волтаж, такава колосална енергия - Енергията на Вселената? Това, че аз- съзнанието не обхваща всичко съществуващо не е случайно. А обратното не е посилно за едно човешко същество. Пребиваването в това състояние задълго, или за кратко за кратко е невъзможно, дори опасно. Имам предвид както смъртното човешко същество, така и безсмъртната му част, която според християнските схващания е преживяла особена структурна промяна, която християните наричат "грехопадение". На изток не използват такава представа, но са съвършено наясно, че реализацията на човешкото същество в този му вид е невъзможна. Божествената светлина не само е недостъпна за човешките очи, но и би била изпепеляваща, ако по някакъв начин все пак се осъществи контакт, както се убеждава майката на Дионис, красавицата Семела (според гръцките митове). Не твърдя, че човешкото същество не познава висши изживявания. Но колкото и да са висши, не са от този ранг. Ако се вгледаме и в евангелията, и в някои беседи на Учителя, ще видим ясни указания, че за да възстанови състоянието си на Божи син, човек трябва да претърпи едно обновление. Което не прилича на нито едно от познатите му обновления. Не е попълване на набор от добродетели. Не става по условие- защото е човек, или защото се прераждал много пъти. А изисква едно безусловно отдаване. (Изписвайки това почти изтръпвам! Толкова много е употребяван този израз, така малко ни говори ...) Също изисква и една специална помощ (Например- Йоан 14:6 : "Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене".) Една интуиция- като израз на докосване до Божественото е възможна само след едно такова обновление. Иначе или е интуиция, но съвсем човешка, или е ... изпепеляване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 29, 2009 Доклад Share Добавено Март 29, 2009 „Аз съзнанието“ разбира се няма как да обхване всичко съществуващо. Но нека погледнем от гледната точка на безкрайната същност, която се проявява чрез това „аз съзнание“. Тя съвсем естествено не може да се прояви отведнъж и в своята пълнота и съвършенство. Затова проявлението и става постепенно, в течение на безброй години, което всъщност е еволюцията. Това може би е причината за съществуването на времето и пространството; те са необходими за да може това проявление да се осъществи. Това може би е причината за цялото диференциране на цялото на безброй представящи го части. Тук навлизаме в тематика в която едва ли някой ще даде сигурни отговори. „Аз съзнанието е само проявление на единната вечна, безкрайна и неразрушима същност. Никой не твърди, че това „аз съзнание“ може пълноценно да я замести. То всъщност отделно от тази своя същност няма реално съществуване. Но проявлението има своето предназначение, което трябва да бъде изпълнено, за да може това проявление да реализира своя смисъл. Проявлението не е някаква грешка, която трябва да поправим. А иначе и Библията, и Беинса Дуно могат да се тълкуват по най-различни начини. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Март 29, 2009 Доклад Share Добавено Март 29, 2009 Проявлението не е някаква грешка, която трябва да поправим. А иначе и Библията, и Беинса Дуно могат да се тълкуват по най-различни начини. Наистина, идеята за грешка не звучи добре.Но тя лежи в основата на християнството. Независимо от това, дали ни харесва, или не. От друга страна, сигурни ли сме, че проявление наистина е това, което ние виждаме? Ако проявлението съдържа в себе си безброй варианти, няма начин да не съдържа и "сгрешени"... Тогава това наистина не е проблем на проявлението, а на тези, които са избрали сгрешените варианти! Всичко може да се тълкува как ли не. Въпросът е дали сме удовлетворени от резултатите и приложението на тълкуването. А и ако чак толкова "гъвкаво"тълкуваме нещата, то вече не е и тълкуване, а огъване на словото около нашите си собствени идеи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 30, 2009 Автор Доклад Share Добавено Март 30, 2009 Последните дни ме наведоха на мисълта, че "гласът" на интуицията често не е точно глас, а някакво особено подреждане на случайностите в ситуациите, в които попадаме - нещо като код. Ако не замълчим и не се вгледаме внимателно, няма да го "чуем". Гласът на егото идва отвътре - той е подчинен на някаква логическа схема, на принципи, които ако не спазим, "няма да бъдем себе си". На желания, които са толкова силни, че са като превръзка на сетивата ни за реалната ситуация - ние ослепяваме за много ясни и не съвсем ясни подробности, които биха ни мотивирали съвсем по друг начин... Интуицията много често изисква огъване, промяна в посоката.... Егото по принцип е праволинейно... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 30, 2009 Доклад Share Добавено Март 30, 2009 Проявлението не е някаква грешка, която трябва да поправим. А иначе и Библията, и Беинса Дуно могат да се тълкуват по най-различни начини. Наистина, идеята за грешка не звучи добре.Но тя лежи в основата на християнството. Независимо от това, дали ни харесва, или не. От друга страна, сигурни ли сме, че проявление наистина е това, което ние виждаме? Ако проявлението съдържа в себе си безброй варианти, няма начин да не съдържа и "сгрешени"... Тогава това наистина не е проблем на проявлението, а на тези, които са избрали сгрешените варианти! ... Защо грешка? Не ти ли се струва, че тук разсъждаваш по иначе отричания от теб начин - полярния? Само в полярния свят имат смисъл такива понятия като "правилно" - "грешно", "истина" - "лъжа", "добро" - "лошо" ... Това, че в християнството е употребена думата "грехопадение", не означава, че в действителност има нещо грешно или сбъркано. Навлизането на човека в материята е закономерно и необходимо, за да може той да усвои определени неща, да израстне и да се върне там, откъдето е тръгнал, към Твореца, но вече осъзнато, като сътворец (това е спиралата на развитието). Много категорично си написала това: Ако проявлението съдържа в себе си безброй варианти, няма начин да не съдържа и "сгрешени"... Едва ли не като извод. А то е просто едно предположение (и то неоснователно) от твоя страна. Ако беше основателно, тогава следва да си направим и един странен извод за Този, който е създал проявлението. Не можах да разбера и какво имаш предвид под "човешка интуиция" (в предния пост)? Щом е нещо съотнасящо се към човек, значи явно е човешка. Има ли и друга интуиция? И ако правилно се досещам какво имаш предвид, то това интуиция ли да го наричаме пак или с някоя друга дума? Интуиция, идваща от егото? Какво е това? Възможно ли е? Въпросът ми е към всички писали, не само към Багира. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Март 30, 2009 Доклад Share Добавено Март 30, 2009 "Защо грешка? Не ти ли се струва, че тук разсъждаваш по иначе отричания от теб начин - полярния? Само в полярния свят имат смисъл такива понятия като "правилно" - "грешно", "истина" - "лъжа", "добро" - "лошо" ... Това, че в християнството е употребена думата "грехопадение", не означава, че в действителност има нещо грешно или сбъркано." Интересно защо хората някога дори и христяните са гледали на жените с лека доза презрение. Защото са знаели какво е "мъжка дума". За голяма част от жените няма чест,достоинство,зло,добро,магия,вещарство, тъмна енергия. Бог е представен като мъж,защото мъжкото начало по-лесно възприема кое е добро и кое зло,кое е истина и кое лъжа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Март 31, 2009 Доклад Share Добавено Март 31, 2009 (edited) Ще си позволя да се включа след последния пост на Диана Илиева. Ще споделя нещо което прочетох снощи и което аз възприемам като истина. Това е част от Словото на Учителя с коментар на Е. Хараш, мисля че има връзка с последните 1-2 поста: "Някога човек е живял в Бога - период, за който нищо не знаем. След това той е излязъл от Него като дихание, пробудил се е и започнал самостоятелно да живее и да се развива." Из* Лъчи на живота - РБ, изд.1937г. - София Коментар:"Някога човекът е живял в Бога, в единство с Него. Той е бил чист, невинен и напълно зависим от Бога. Той е бил лек, безсмъртен, без тегло, без тяло. Бил е чиста душа, но е бил като едно дете, като едно вечно дете. Бог не е искал първият човек да остане дете. И Той го отделил от Себе си. Той допуснал грехопадението. Той допуснал първият човек да яде от Дървото за познаването на доброто и злото. Чрез това дърво енергията се сгъстява и човекът се е облякъл в тежки условия, в тежка материя, т.е. във физическо тяло. Сега той е трябвало да търси Бога по нов начин и да започне да расте. Целта на Бога е била детето да стане мъдрец. Целта на Бога е човек да стане зрял и осъзнат и да се върне при Него мъдър и свободен. Поздрави! п.п. Което означава, че грешката не е точно грешка т.е. вярна е . Редактирано Март 31, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 31, 2009 Доклад Share Добавено Март 31, 2009 Доста започнахме да се отклоняваме от темата. Ще се опитам да посоча една основна разлика между нисшето его и интуицията. То се състои в това, че нисшето его действа импулсивно, на приливи и отливи. Това му създава известна сила в определени моменти и илюзия за продължителност чрез повтаряемостта на тези моменти. Вълнообразната линия е добър символ изразяващ това за което говоря. Интуицията е вътрешен подтик. Той е постоянен, не е с такава сила както импулса на нисшето его, но е неспирен, вечно присъстващ. Гласът на нисшето аз е свързан с желанието, на интуицията – с волята. Волята се спуска отгоре-надолу, без значение дали говорим за индивидуалната духовна воля или за Божествената. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Март 31, 2009 Доклад Share Добавено Март 31, 2009 (edited) Четейки за Будическото тяло отново се сещам за думите на Рабиндранат Тагор - "Интуицията е чужд език за егото" (по спомен) или както го каза ти " нисшето его"това е по- точно изказване. Значи Интуицията е от друг порядък, от друго дърво не от "Дървото за познаване на добро и зло", но от "Дървото на живота". С други думи казано не принадлежи на колелото на времето, но тя е от света на Духа. От света на Любовта, Мъдростта, Истината... От света на чистотата и носи със себе си благоуханието на Вечността. Поздрави! Редактирано Март 31, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Март 31, 2009 Доклад Share Добавено Март 31, 2009 (edited) Суфите са си Суфи И в други теми съм пускала този цитат от Руми който ми е любим: "Престани да клечиш в тази солена локва на „егото" . (малкото „себе"). Купи си едно голямо „Себе", което се лее като река с чиста вода." Маулана Джалал ал-Дин Руми п.п. Някои мъдри слова са се превърнали в жива истина за душата ми и затова си ги цитирам. Ако човек не преживява нещата в своята дълбочина, ако не ги е опитал наистина няма никакъв смисъл да цитира . Поздрави! Редактирано Март 31, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Март 31, 2009 Доклад Share Добавено Март 31, 2009 Аз се базирам не на прочетени книжки, а на личен опит. Там, където личният ми опит свършва, мога да боравя само с предположения. За другото просто съм сигурен, защото съм го преживял, знам какво е и то не подлежи на коментар и за мен няма значение дали някой го приема или го отхвърля. Та, аз твърдя, че съществува такава фокусна точка на индивидуалното съзнание, която го кара да се разгърне като Всеобщо (Универсално) съзнание. Това е сътояние, при което изживяваш единството на всичко съществуващо, без да загубиш съзнанието си за индивидуалност или това чувство: "Аз съм". Оттук нататък започват моите предположения, ако щете интуитивни прозрения - ако съзнанието на едно човешко същество се установи постоянно в тази фокусна точка, тогава интуцията (била тя човешка или божествена) отпада, защото тя е била само помощно средство по пътя на еволюцията - нещо като електрическа дъга, която в определени моменти е хвърляла мост от Божественото към индивидуалното съзнание - мигновени проблясъци в мрачна нощ. Когато обаче се стигне до етап, в който индивидуалното съзнание, съхранявайки се като такова, ще се разгръща и като Универсално (т.е. едновременно си една отделна реалност, а заедно с това изживяваш себе си и като Всеобща реалност), интуицията губи своята роля и отпада, защото вече няма разделение между индивидуално и Универсално... не е необходимо да се хвърля мост между двете или интуитивно да се догаждаме за някои неща. Интуитивните проблясъци ще изчезнат, за да отстъпят мястото си на постоянното пребиваване в светлината на Божественото осъзнаване, което е реално, постоянно виждане, за разлика от мигновените проблясъци на интуитивни прозрения, които само за кратко (и то ако сме достатъчно будни!) ни помагат в тъмната нощ долу - горе да се ориентираме къде какво има и кое къде се намира. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 31, 2009 Доклад Share Добавено Март 31, 2009 (edited) Как познава човек, кои неща са потребни за него, и кои – непотребни? Чрез интуицията. Интуицията е Божествено чувство, вложено във всеки човек, но не е еднакво развито във всички хора. Който е развил това чувство в себе си, той сам проверява нещата. Както не е нужно за човека да търси някой професор да му каже, дали един лимон е кисел, така не е нужно за онзи, който има интуиция, да му се доказват нещата. Иска ли човек да познае колко е кисел лимонът, ще вземе нож, ще го разреже и ще го опита. Иска ли да провери нещо вън от своите пет сетива, човек ще приложи интуицията си и ще знае всичко, което го интересува. Като знае това, човек трябва да се допитва до интуицията си. Намериш ли се в трудно положение и не можеш да решиш известен въпрос, обърни се към интуицията си, тя ще ти каже, какво да правиш. Вярно чувство е интуицията, тя никога не лъже. Интуицията, като Божествено чувство, е капитан на човешкия кораб. Докато слуша този капитан, човек изобщо не може да греши. Умът, сърцето и волята са слуги на този капитан. Ако го слушат и му се подчиняват, човек живее добре. Не го ли слушат, животът на човека се отклонява от правия път. Същината на човека се крие в неговото съзнание, което всеки ден го повдига все по на-високо и го упътва в живота му. То му нашепва какво да прави, как и кога да се прояви. В този смисъл съзнанието на човека не е нищо друго освен неговото ръководно начало. Някои го наричат още интуиция, ангел-пазител и др. Който слуша гласа на своята интуиция, работите му се нареждат добре. Престане ли да слуша този глас, всичко на зле върви. Ако искате да бъдете свободни, дръжте връзката си със своето ръководно начало. Това не значи, че няма да се натъкване на мъчнотии. Ще минавате през мъчнотии, през страдания, но лесно ще се справяте. Задачата на човека е да развързва неправилните връзки, да се освобождава от ограниченията и да прави съзнателни, разумни връзки. Съзнателни и естествен връзки са тези на ученика с неговите учители. Той прави връзки, защото има желание да учи. Желанието на човека да придобива знания е естествено. Колкото по-силно е желанието му да учи, толкова по-правилни ще бъдат връзките му с неговите учители. (50; 28) Интуиция Редактирано Март 31, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.