49. Трите положения

[Надеждна]

Молитвен наряд за начало:

Псалом 23

Преди беседата е добре да се прочете глава 4 от Евангелие на Матей.

Трите положения

Молитвен наряд за край:

Красивата молитва

Благата песен

Молитва на Благодарността

Няма осигурен човек на земята. Колкото и да се осигурява, в края на краищата ще останат само сухи кости от него – всичко ще му се отнеме. Като казва, че не само с хляб може да се живее, но и със Словото Божие, Христос има предвид последствията и от двата вида храна. Той знае, че който се храни със Словото Божие, вечно живее, за него смърт не съществува. Сегашните хора търсят само физическия хляб, за него се бият, наскърбяват и огорчават. Дяволът използва това положение и казва: „Дръжте се само за хляба и за парите. Всичко превърнете на хляб и на пари. Който има хляб и пари, той е осигурен.” Това не е Истина. Преди да вади такива заключения, човек трябва да разбира смисъла на нещата и да знае, че не само с хляб може да живее, но и с всяко Слово, което излиза от Бога.

Не можем ли да мислим и чувстваме, както искаме? Не можем ли да правим, каквото желаем?” – Има неща, които не можем да направим по своя воля. Защо? Защото за всеки човек Бог е начертал специфичен план. По този план трябва да върви той и да го реализира. Пътят на всеки човек е индивидуален, и в него се крият условията за развитието му. За всеки човек е определено колко храна, колко пари му са нужни. Ако човечеството вървеше по пътя, който Христос му сочеше, днес светът щеше да има друг изглед. Но и сега още не е късно.

Като се върнете у дома си, приложете новата програма на живота си: да работите за Бога, за своя ближен и за себе си. Това е смисълът на Христовото учение. Бъдете готови за това учение и, дето ви праща Бог, там ходете. Радвайте се и за най-малкото, което можете да направите за Господа. И малкото се благославя, както голямото. Най-малката добра мисъл и най-малкото добро чувство е Светлина, ценна за вашия храм. Приложете я в него, да усилите Светлината му. Не мислете, че с богатство само можете да успявате. Има богати хора в света, но малко са онези, които живеят с добри мисли и чувства. Такива хора са нужни на света: да пръскат своите светли мисли и топли чувства, да очистят земята. Атмосферата трябва да се пречисти и освежи. Различните болести и епидемии се дължат на човешките ежби, раздори и недоразумения. Те ще изгорят и върху пепелта им ще израснат добрините на онези хора, които ще станат братя, а не врагове.

Трите положения

Редактирано Март 8, 2009 от Донка

[Донка]

От гледището на висшето човешко съзнание, човек е духовно същество. Той е правоверен, намира се на крилата на храма, отдето дяволът го изкушава, кара го да се хвърли долу, да изпита Любовта на Бога. Човек влиза в пътя на Истината, с желание да следва Бога, да придобие Неговата Любов. Обаче, хората му казват: „Защо си се отделил от света? Защо си се изолирал? Влез между хората, да си поживееш. Един живот ти е даден, използвай го, както трябва, да не съжаляваш някога.” Отговорете на тези хора: „Писано е да не изкушаваш Господа Бога твоего”. Чистота се иска от всеки човек. Влезеш ли в Божия храм, нищо да не искаш, нищо да не те изкушава. Влезете ли веднъж в Божествения свят, нищо да не е в състояние да ви изкара навън. Който и да ви вика от света, с каквито примамки и да ви привлича, не го слушайте.

Не търгувайте с Любовта. На никого не казвайте, ако ви обича да направи това или онова за вас.

Има една критична линия, преди която човек все пак се колебае - много е силен страхът да не бъде отхвърлен от "стадото" си. Устои ли, обаче, мине ли линията, връщането става невъзможно, но е нужно осъждането, соченето с пръст, за да ни изпита вярата.

Сега си мисля, обаче, че изкушенията, примамките никога не свършват и ако устои човек на една, може да не разпознае другата. Ако устоим на изкушението да се подчиняваме на моделите на мислене, за да сме приети от другите, то после ни изкушава "благородното" желание ние самите да наложим на другите своя "добър" модел за тяхно добро...

И така вместо сами да се учим и прилагаме, не се усещаме как започваме другите да поучаваме, и така отново замърсяваме храма, изхабяваме свещта си...

Що се отнася до света, ще гледате на него като място за прилагане на вашето знание. Като души, вие сте влезли вече в Божествения свят, няма излизане от него, няма и влизане.

Всеки, който е дошъл на земята, излиза от Бога, от своя добър, възвишен и свят Баща. Той иде на земята да се учи, но на пътя го среща богинята на Доброто, която му предлага да стане служителка в неговия храм, с условие да пази абсолютна чистота в него. Той обещава, но не изпълнява обещанието си, за което богинята разрушава неговия храм. И до днес богинята прави същото с всички, които са дошли на земята и обещали да живеят в чистота и святост. Тя събаря всички нечисти храмове и отново ги съгражда, като казва на притежателите им: „Помнете, че и в миналото разруших нечистите ви храмове и отново ги съградих. Същото се повтаря и днес. Пазете храмовете си чисти и святи, защото мъчно се придобива благодат и спасение.”

Повечето хора нямат ясна представа за Живота и мислят, че, като живеят на земята, трябва да използват Живота, както разбират. Не е така. Животът може да се използва като благо за растене и развиване на човека, но не и като развлечение. Животът е свещ, за някои восъчна, за други – лоена. Не е важно от какъв материал е свещта; важно е да се запали и да гори, за да можете да четете на нейната светлина. Ако я запалите и само се радвате на светлината й, без да я използвате, всичко е загубено за вас. Докато свещта ви гори, непременно трябва да се ползвате от светлината й. Има ли смисъл да запалите свещта си и да излезете вън, да се хвалите, че сте богати, учени, че светлината ви е голяма. Ако постъпвате така, свещта ви ще изгори, и вие ще останете в тъмнина. Тогава ще дойде отчаянието и обезсмислянето на Живота. Нека свещта във вашия храм да гори и свети постоянно, за да четете на нея книгата на вашия живот и да разбирате какво Бог иска да ви каже.

Трите положения

[Донка]

Който се храни с Божието Слово, има Живот в себе си. Той изпитва вътрешен мир, подем на силите си и енергия. Той съзнава, че живее. Като дойдат до Божественото учение, до учението на Любовта, великите писатели и философи казват, че, за да успее в това учение, човек не трябва да раздвоява съзнанието си, но да бъде всякога тих и спокоен. Дойде ли до злото, да не го търси в Божествения свят, но да знае, че то царува в света на сенките. Безпокоите ли се, влезте дълбоко в душата си, дето е мирът и тишината, и Словото ще ви се изяви.

Трите положения

Как да разбираме Божието слово?

И кое са сенките?

Според мен Божието слово може да се нарече непрекъснатият поток от информация от най-различен характер, която ни заобикаля и която се съдържа в нас самите като сложни организми (не само физически...)

Сенките това са понятията, които изработва човешкият ум, за да може да обработва информацията. Сами по себе си понятията също са неутрални докато не се свържат с емоционален фон - положителен или отрицателен. Подобно свързване има важна функция при оцеляването на организма на инстинктивно ниво до момента, в който не започне да претендира за приоритет над неутралността на информацията и да налага + / - означенията върху неутралния свят

И тъй, кого трябва да слушате? Словото Божие. То носи Живот и осмисля Живота. Бъдете готови да приемете Словото в себе си и проверявайте, дали сте Го приели, или не; дали То действа вече у вас, или не действа. Ако сте Го приели, всички бедни, страдащи, болни, които влизат в общение с вас, ще се утешат. Ако не сте Го приели, вие ще минете и заминете край тях, без да им дадете някаква утеха.

По какъв начин Словото Божие ще даде утеха на хората, които се докосват до него?

Как действа то?

[Станимир]

Божието слово – проявената Божия воля или Божествените закони.

Значи става въпрос за разбиране на Божествените закони и живот съобразно тях.

[Слънчева]

Като казва, че не само с хляб може да се живее, но и със Словото Божие, Христос има предвид последствията и от двата вида храна. Той знае, че който се храни със Словото Божие, вечно живее, за него смърт не съществува. Сегашните хора търсят само физическия хляб, за него се бият, наскърбяват и огорчават. Дяволът използва това положение и казва: „Дръжте се само за хляба и за парите. Всичко превърнете на хляб и на пари. Който има хляб и пари, той е осигурен.” Това не е Истина. Преди да вади такива заключения, човек трябва да разбира смисъла на нещата и да знае, че не само с хляб може да живее, но и с всяко Слово, което излиза от Бога.

Какво представлява Словото Божие? Великата разумност в Живота. То има отношение към вътрешния, разумен човек, който разбира дълбокия смисъл на Божиите закони. В разговора между Христа и адепта на злото, на лице излиза хлябът, като израз на реалността. И адептът казва, че без хляб не се живее, и Христос поддържа същата идея. Ако е вярна идеята на адепта, че само с физическия хляб се живее, би трябвало всички хора, всички семейства да са щастливи. Всъщност не е така. Идете в някое богато семейство, дето хлябът е в изобилие, да видите как живеят. Там или мъжът, или жената, или децата са недоволни. Защо са недоволни?

Който се храни с Божието Слово, има Живот в себе си. Той изпитва вътрешен мир, подем на силите си и енергия. Той съзнава, че живее. Като дойдат до Божественото учение, до учението на Любовта, великите писатели и философи казват, че, за да успее в това учение, човек не трябва да раздвоява съзнанието си, но да бъде всякога тих и спокоен. Дойде ли до злото, да не го търси в Божествения свят, но да знае, че то царува в света на сенките. Безпокоите ли се, влезте дълбоко в душата си, дето е мирът и тишината, и Словото ще ви се изяви.

Много хубава беседа.

Значи, когато ние сме отворили сърцето си за Божествената Любов, се свързваме с душата си. А Христос дойде да спасява душите ни. И там, вътре в паметта на душата е Словото, когато умът е утихнал интуицията работи, и думите не са думи, а слова, светлинки...

Допълвам, защото мисля има връзка с мисълта на деня

Душата е Божествена субстанция, чрез която се проявява Божията Любов. Умът и сърцето са спомагателни средства на душата, а Духът е нейният ръководител. Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разтваря и това е един от най-великите моменти в Космоса. Всички възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфването на човешката душа. Те знаят, че тя е една свещена книга, в която Бог е написал развитието на цялото Битие. В човешката душа има такава красота, както в никое друго същество по света. Когато Христос слезе на Земята, Той слезе да помогне именно на човешките души. (Беинса Дуно)

В четвърт хляб има толкова енергия, колкото и в седем килограма – от човека зависи как ще използва енергията. Ще кажете, че това е невъзможно. Как можа Христос на времето си да нахрани петхиляден народ с пет хляба? Невъзможното за човека е възможно за Бога. Недоволството на хората прави нещата невъзможни. Ако има само четвърт хляб на разположение, човек е недоволен и се чуди как ще се справи с него. Още по-страшно му се вижда положението, ако трябва да раздели хляба си с някого.

Значи човек може да живее и с малко и с много, важното е, да е щастлив и доволен. Да следва своя си път и да има добро отношение към ближните.

Мислете, както мислят добрите и възвишените Същества; мислете и като Бога. Докато мисли и чувства по своему, човек всякога ще се спъва. – “Не можем ли да мислим и чувстваме, както искаме? Не можем ли да правим, каквото желаем?” – Има неща, които не можем да направим по своя воля. Защо? Защото за всеки човек Бог е начертал специфичен план. По този план трябва да върви той и да го реализира. Пътят на всеки човек е индивидуален, и в него се крият условията за развитието му. За всеки човек е определено колко храна, колко пари му са нужни. Ако човечеството вървеше по пътя, който Христос му сочеше, днес светът щеше да има друг изглед. Но и сега още не е късно. Богинята на Доброто ще разруши омърсения храм и нов, чист ще съгради.

Прекомерните ни желания, алчност и гледане към чуждото ни спъват и мърсят храма ни. Но добрината, разбирането и вярата ни помагат.

Едно трябва да се знае: само един момък е определен за една мома, и само една мома е определена за един момък. Ако мъжът е недоволен от жена си, и жената – от мъжа си, това показва, че те са се оженили за сенките на някой образ, а не за самия образ. Всеки може да провери тази истина. И хората, и животните се лъжат от сенките. Често свинята се излежава под сянката на някоя круша. Както лежи, вижда някаква круша на земята и веднага скача да я изяде, но остава излъгана. Това било сянката на някоя круша, отражение на реалността, а не самата круша. Христос не се лъжеше със сенките. Той казваше: „Човек може да се храни и да поддържа живота си с всяко Слово, което излиза от Бога”.

Сенките, ами може би например -влюбена съм в някой момък, но се разделям с него и срещам друг, дето прилича на него. Да, ама този е само сянка на истинския. И е нормално да не изпитам същата обич.

Често ние си създаваме образи, имаме очаквания, но виждаме само отражения, сенки и не сме доволни. Затова е добре да търсим Истината...

цитатите са от беседата Трите положения

Редактирано Март 12, 2009 от xameleona

[Донка]

да работите за Бога, за своя ближен и за себе си. Това е смисълът на Христовото учение.

Едновременно...

дето ви праща Бог, там ходете.

където ни се иска или където изглежда най-важно и престижно не винаги е най-подходящото място за работа...

Най-малката добра мисъл и най-малкото добро чувство е Светлина, ценна за вашия храм. Приложете я в него, да усилите Светлината му.

особено когато доброто чувство и добрата мисъл са трансформирани от недоволство...

онези, които живеят с добри мисли и чувства. Такива хора са нужни на света: да пръскат своите светли мисли и топли чувства, да очистят земята.

Трите положения

[Таня]

Три положения има в Живота, през които човек неизбежно трябва да мине. Първото положение е изкушението, което се отнася до личния, т.е. индивидуалния живот на душата,

Дяволът обърна вниманието на Христа върху егоизъма на хората. Той Му каза, че хората са крайни егоисти и, за да успяват в живота си, трябва да бъдат богати. Същевременно той Му казваше, че и в миналото са идвали Учители като Него, но не са успявали. С това той искаше да разколебае основата, на която беше стъпил Христос. Христос познаваше добре Божиите закони и не се подаде на изкушението на дявола. Той знаеше, че камъните не могат изведнъж да се превърнат на хляб. Това не е в естествения ред на нещата. При това, Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето”. Каква нужда има тогава да превръща камъните в хляб? Той сам е живият хляб и, който го яде, има Живот в себе си. Затова Христос отговаря на дявола: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Слово, което излиза от Божията уста”.

Какво представлява Словото Божие? Великата разумност в Живота. То има отношение към вътрешния, разумен човек, който разбира дълбокия смисъл на Божиите закони.

Днес на хората се проповядва Божественото учение. Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия. То е Христовото учение; то е за онези, които имат дълбоко разбиране за Живота. То е за всички хора, за цялото човечество; за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот, да реши задачите си правилно.

Всеки човек се натъква на противоречия, даже Христос мина през тях. Като произнесе думите, че не само с хляб може да се живее, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога, Бог Му помогна да разреши противоречията си. Дойде ли дяволът да ви изкушава, не се борете с него, но призовете Божието Слово на помощ и си кажете: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко Божие Слово. Ще живея с Него и ще се боря с Него.” Само така човек ще стане и физически, и духовно красив: по тяло, и по ум; по сърце и по душа. Само така човек ще придобие онези елементи, които са необходими за съграждане на новия живот.

Какъв е ефектът от това Слово? Който се храни с Божието Слово, има Живот в себе си. Той изпитва вътрешен мир, подем на силите си и енергия. Той съзнава, че живее. Като дойдат до Божественото учение, до учението на Любовта, великите писатели и философи казват, че, за да успее в това учение, човек не трябва да раздвоява съзнанието си, но да бъде всякога тих и спокоен. Дойде ли до злото, да не го търси в Божествения свят, но да знае, че то царува в света на сенките. Безпокоите ли се, влезте дълбоко в душата си, дето е мирът и тишината, и Словото ще ви се изяви.

Помнете: На онзи, който е възприел Словото Божие в себе си, пътят му е навсякъде отворен. Словото носи Божията Любов. Под думите Слово Божие, Христос разбира онази Любов, която отваря на хората царската врата и за Небето, и за земята. Това значи да бъде човек добре приет и между хората, и между животните. Който носи Любовта в себе си, не може да умре от глад. Ако попадне в гора, далеч от хората, дивата коза ще му предложи млякото си, но гладен няма да остане. Едно време козите сами са услужвали на хората, но сега бягат от тях, страхуват се да не ги заколят, да одерат кожата им, а месото да използват за консерви, с единствената цел, да се осигурят за по-далечно бъдеще. Консервите не са здравословна храна. Защо хората да не засеят цялата земя със Словото Божие? Мислите ли, че при това положение ще има глад на земята? Мислите ли, че тогава ще има нужда от консерви? Земята ще ражда преизобилно, и всеки ще се радва на голямото изобилие. Ще кажете, че хората са лоши, че светът е лош и трябва да се осигурявате. За кой свят говорите, за вашия ли? Ако е въпрос за вашия свят, вие отдавна сте фалирали. Обърнете се към Господа и кажете: Господи, решил съм да приема Словото Ти и да се храня с Него. Аз бих желал на направя опит с българите. Ако приемат Словото Божие и се откажат от лъжата, от кражбата, от всички отрицателни прояви, ще им се даде такова изобилие, каквото никога не са имали.

И тъй, кого трябва да слушате? Словото Божие. То носи Живот и осмисля Живота. Бъдете готови да приемете Словото в себе си и проверявайте, дали сте Го приели, или не; дали То действа вече у вас, или не действа. Ако сте Го приели, всички бедни, страдащи, болни, които влизат в общение с вас, ще се утешат. Ако не сте Го приели, вие ще минете и заминете край тях, без да им дадете някаква утеха.

От гледището на висшето човешко съзнание, човек е духовно същество. Той е правоверен, намира се на крилата на храма, отдето дяволът го изкушава, кара го да се хвърли долу, да изпита Любовта на Бога. Човек влиза в пътя на Истината, с желание да следва Бога, да придобие Неговата Любов. Обаче, хората му казват: „Защо си се отделил от света? Защо си се изолирал? Влез между хората, да си поживееш. Един живот ти е даден, използвай го, както трябва, да не съжаляваш някога.” Отговорете на тези хора: „Писано е да не изкушаваш Господа Бога твоего”. Чистота се иска от всеки човек. Влезеш ли в Божия храм, нищо да не искаш, нищо да не те изкушава. Влезете ли веднъж в Божествения свят, нищо да не е в състояние да ви изкара навън. Който и да ви вика от света, с каквито примамки и да ви привлича, не го слушайте.

Мнозина искат да проникнат в невидимия свят, но за това са нужни специфични условия. Повечето хора нямат ясна представа за Живота и мислят, че, като живеят на земята, трябва да използват Живота, както разбират. Не е така. Животът може да се използва като благо за растене и развиване на човека, но не и като развлечение. Животът е свещ, за някои восъчна, за други – лоена. Не е важно от какъв материал е свещта; важно е да се запали и да гори, за да можете да четете на нейната светлина. Ако я запалите и само се радвате на светлината й, без да я използвате, всичко е загубено за вас. Докато свещта ви гори, непременно трябва да се ползвате от светлината й. Има ли смисъл да запалите свещта си и да излезете вън, да се хвалите, че сте богати, учени, че светлината ви е голяма. Ако постъпвате така, свещта ви ще изгори, и вие ще останете в тъмнина. Тогава ще дойде отчаянието и обезсмислянето на Живота. Нека свещта във вашия храм да гори и свети постоянно, за да четете на нея книгата на вашия живот и да разбирате какво Бог иска да ви каже. Само така ще разберете какво означава влизането на свещеника в светая светих и смисъла на думите: „Миром Господу помолимся.”

Всеки очаква мира, и той е решил да дойде. Днес всеки разбира, какво нещо е мирът. Ако се помолим за мир със смирение, молбата ни ще се чуе. Искаш ли да те чуе Господ, трябва да имаш мир, смирение в себе си и каквото пожелаеш – Знание, Сила, Мъдрост, кротост, Добродетел – всичко ще придобиеш. Желая да бъдете силни в Любовта, в Мъдростта, в Истината, в Правдата и в Добродетелта, в кротостта и смирението, във вярата и в надеждата. Светът се нуждае от силни и велики хора. Това иска от вас и богинята на Доброто. Тя казва: „Ако приложите Добродетелите, които имате в себе си, аз ще ви ръководя и ще възнеса молбата ви към Господа.”

На направените предложения на Христа от дявола, ако е Син Божи, да превърне камъните в хляб, да се хвърли от храма и да му се поклони, за да Му даде всичките световни царства, Христос отговаря: „Ако си Син Божи, храни се със словото Божие; ако си Син Божи, не се хвърляй от храма, да изкушаваш Господа; ако си Син Божи, само на Бога се кланяй.” Това е зовът на вашия Баща. Чувате ли гласа Му? Всички трябва да слушате гласа, който се носи от висините и казва: „Деца, какво правите? Камъните на хляб ли правите? От планината ли се хвърляте? На дявола ли се кланяте?” Това е гласът на Христа, Който днес говори на много езици едновременно. Дето и да отидете – в Англия, Франция, Германия, Русия, навсякъде ще чуете Неговия глас. Всъщност, един е езикът на Христа, но, като минава през различните народи, Той го превежда на съответния за тях език. Аз го превеждам на български език, за което се изисква голямо изкуство.

Днешният ден носи със себе си хиляди изминали години; той носи същевременно и бъдещето. От това гледище, казваме, че Христовото учение има отношение и към миналото, и към настоящето, и към бъдещето. Ако се свържете с Бога, Той ще ви прегърне, целуне и облече с нова дреха. След това ще заколи във ваша чест най-угоеното си теле и ще ви задържи при себе си. Вие трябва да съзнавате новото си положение и да кажете: „Господи, не съм достоен да бъда Твой син. Приеми ме като последен между Твоите слуги, да ора Твоята нива.” Това значи да влезете в нивата на вашето сърце и да започнете да го разоравате. Бог ще ви покаже къде какво да сеете – всяко нещо на мястото си. Всяко растение символизира известна мисъл, чувство или желание. Като разберете смисъла им и ги преведете, ще знаете с какви чувства и желания да храните сърцето си и с какви мисли – своя ум.

Чувате ли гласа на вашия Баща, Който ви говори отвътре? Той казва: „Ще съблека старите ви дрипели, ще премахна нечистотиите ви; ще ви освободи от недоразуменията и омразата между вас; ще разпръсна съмненията и подозренията по всички краища на света, да бъдат далеч от вас. Тогава ще се вселя във вас, да живеем всички заедно – вие, като мои синове и дъщери, а Аз, като ваш Баща.” Кога ще бъде това? Още днес – от вас зависи. Този ден е Божествен, без начало и без край. Човешкият ден представлява една секунда от Божествения. Щастлив е онзи, който може да прекара една секунда от Божествения ден. Животът придобива велик смисъл за него. Той постепенно се изменя и става нов човек. Започнала е вече промяната с всички хора.

Като се върнете у дома си, приложете новата програма на живота си: да работите за Бога, за своя ближен и за себе си. Това е смисълът на Христовото учение. Бъдете готови за това учение и, дето ви праща Бог, там ходете. Радвайте се и за най-малкото, което можете да направите за Господа. И малкото се благославя, както голямото. Най-малката добра мисъл и най-малкото добро чувство е Светлина, ценна за вашия храм. Приложете я в него, да усилите Светлината му. Не мислете, че с богатство само можете да успявате. Има богати хора в света, но малко са онези, които живеят с добри мисли и чувства. Такива хора са нужни на света: да пръскат своите светли мисли и топли чувства, да очистят земята. Атмосферата трябва да се пречисти и освежи. Различните болести и епидемии се дължат на човешките ежби, раздори и недоразумения. Те ще изгорят и върху пепелта им ще израснат добрините на онези хора, които ще станат братя, а не врагове.

Иде това време, и скоро е. Лошото се свърши, доброто иде. Тъй казва Господ. Вижда се вече краят на старото, иде началото на новото. Ще блесне красотата на новия свят, която Бог е приготвил за онези, които Го любят. Който види красотата на новия ден, ще повярва в Господа и ще започне да Го славослови, както Отец му го е научил.

Трите положения