Добър или щастлив

[Ани]

Ани, дай реален пример и ще се опитам да отговоря...

Така хипотетично "нуждаещ се човек" е малко трудно за мен ! Давай конкретно

Написах един пример, но след коментара - „Ако помагаш на някого от задължение, ако правиш добро с цел да ти го върнат, то няма как да си щастлив. ", го изтрих. По принцип не обичам да говоря за себе си. Съжалявам, че не мога, пък и нямам желание вече да го възстановя. Видях, че Донка много добре ме е разбрала, за което й благодаря.

Никола, примери много - просто се огледай. Аз не държа вече на отговор и нямам намерение повече да пиша в тази тема.

Мисля, че прекалено затънахме в теорията.

На другия край на човешкото добро стои човешкото зло. Защо да избирам такова добро, след като с него заедно избирам и зло? На другия край на човешкото щастие стои нещастието. Защо да избирам нещастие?

Багира, май е най добре нищо да не избираме или и двете – като Мечо Пух. За съжаление живеем в диалектически свят и предполагам, че има някаква причина за това?

Редактирано Март 9, 2009 от Ани

[Багира]

Багира, май е най добре нищо да не избираме или и двете – като Мечо Пух. За съжаление живеем в диалектически свят и предполагам, че има някаква причина за това?

Със сигурност има достатъчно сериозна причина!

Да погледнем тук:

"Казвам: Не грешете, но добро правете. Щом се запознаеш с доброто, злото иде като сянка. Щом се запознаеш с любовта, омразата идва като сянка. Щом се запознаеш с истината, лъжата идва като сянка. Да ви не смущава тази сянка. Дръжте се за тази реалност на живота, която ще даде стабилност на вашето сърце, стабилност на вашия организъм. Стабилност ще даде и на вашия ум. После, трябва да имаме един ум да схваща, не да забравя. Че, каквото сме обещали, да [не] забравим. Но всички ще помним, както Бог помни нещата. Като обещае нещо, никак не трябва да забравя нашите обещания.

Сега пожелавам на всинца ви да бъдете не добри, но при сегашните условия да бъдете приятели на доброто, което сега иде в света, и да бъдете готови, че да носите даровете и дето минете, да казвате: „Доброто иде. Правдата иде. Любовта иде. Светлината иде вече в света.“ "

Само трябва да направим прави пътищата ...

[Джер]

Привет от мен!

Понеже съм нов във форума си позволявам да поздравя всички и се надявам да бъда приет топло

По темата -Трудно ми е да определя. Аз лично предпочитам и двете като смятам,че не са взаимосвързани по подразбиране, но имат допирни точки в много отношения и в зависимост от човека.

И понеже човек не бива да иска всичко, то истински късмет би било да бъдеш поне едно от двете в моментите, в които е необходимо.

Поздрави и късмет !

[Таня]

Тези думи на Учителя още веднъж ме убеждават, че човекът не може да бъде щастлив, ако не е добър / доволен, радостен в момента може да е, но това не е щастието/

"Някой ме пита: „Защо да правим добро?“ Без да правим добро, не може да направим крачка напред, това е математическа аксиома. Ако тръгнеш на път без хляб, накъде ще отидеш? Направете опит, колко километра може да извървите без хляб. Може да извървите например 50–60, най-много 100 километра, но после ще спрете. Следователно доброто е силата, храната, чрез която човешката душа може да се движи и еволюира в този свят. Всяко знание, всяка Мъдрост ще се обосновава върху плодовете на тази добродетел. Затова трябва да правиш добро, ако искаш да забогатееш и да се развиеш в най-широк смисъл."

Денят на доброто от томчето Солта

[Роси Б.]

Когато съм добра, спонтанно добра, съм щастлива!

Истинското щастието е усещане, резултат от това че сме проявили същността си (която включва и доброто) в своите мисли, действия, желания.

Ето тези две твърдения са и мои убеждения.

Станимир не си ли срещал хора, които са щастливи, когато измамят някой, откраднат нещо или излъжат...? Разсъжденията не трябва да се базират единствено на себенаблюдения ...(принципно това е препоръка и за другите пишещи в темата) Нека да разсъждаваме по-глобално и реално.

Разсъждавайки реално, според мен, ние говорим тук(в този форум) какви трябва да бъдем, а не какви сме(са хората на нашето време).Това го виждаме всички в ежедневието си. Аз затова пуснах преди време темата за промяната, която мисля, че е необходима. Но е важно да обсъдим и как да се променяме, към какво да се стремим, какви хора да станем. И понеже въпросът за щастието (от егоистична гледна точка) се разминава с това да си добър (и към другите) е интересна дискусията на въпроса: Добър или щастлив, какъв предпочитате да бъдете? И отговорът е в това да си щастлив, докато си добър. Ако помагаш на някого от задължение, ако правиш добро с цел да ти го върнат, то няма как да си щастлив.

Да си щастлив(а), когато правиш добро (и на друг) за собствено удовлетворение(по собствено желание и от това да ти е хубаво). Това е моята истина по въпроса .

[Донка]

Добро, което има полюс "зло", не е наистина добро.

Щастие, което има полюс "нещастие", не е истинско щастие.

Ани е тръгнала да направи услуга на съседката си - почувствала се е щастлива от това, че е полезна и още само тя си знае от какво и вследствие на изпитаното от нея щастие докато е правила услугата, последната се е превърнала в добро.

Ако Ани, не беше почувствала щастието докато беше правила услугата, тя щеше да очаква благодарност поне за нея, а това дали щеше да е добротата, за която говорим тук?

Ако добър означава да отговаря на някакви и нечии условия и критерии за "добър", и съответно което не отговаря е обратното на добро, това не е доброта.

Ако човек следва някакви морални норми за добро, но докато ги следва се чувства нещастен, ощетен, той едва ли прави добро... Ако някой ви прави добро, но вие осъзнавате, че това добро му причинява нещастие, добре ли ще ви е на вас?

Продължавам да поддържам позицията, че само когато човек постигне състояние на безусловно щастие и любов вътре в себе си - или както Учителя казва "без външен стимул", само тогава неговите мисли, думи и действия са добродетелни - т.е. проявяват в себе си Божествената Доброта. Тази доброта е непредсказуема, невъзможна за описване и дефиниране - само Бог може да определи дали ще се прояви в това да носиш някого или да го оставиш и даваш кураж да се научи да ходи сам - дори и с разранени колене... Усещането за щастие вътре в нас е одобрението, което Бог дава на мисълта, която предстои да се реализира - за мен лично това е сигурният знак, че изпълнявам Божията воля - а това е единствената Доброта, за която се сещам - без обратен полюс.

[Слънчева]

Добре дошъл Джер!

Кога сме щастливи?-Може би, когато сме разбрали, че животът е прекрасен, такъв, какъвто е? Когато живеем днес и сега и просто учим, без да отсъждаме-добро-зло?... Хубаво е да говорим на база-опит. Общото все пак е валидно и за индивида.

Добротата и щастието се възпитават, когато изчистим ума от всички 'за' и 'против'. Тогава само усещаме.... и се получава и щастието и добротата.

[Багира]

Добро, което има полюс "зло", не е наистина добро.

Щастие, което има полюс "нещастие", не е истинско щастие.

Ето, почти постигнахме единомислие!

А да познаваш някое добро, което няма полюс зло? (уви, помощ на немощна съседка е доста често пример за такава неприятна неотделимост. Това не означава, че няма да помагам на съседката, но не бива да забравям за другата страна на тази помощ) Или щастие, което няма полюс нещастие?

Доколксо светът е единен в изявите си? Може ли част от него от една страна да живее сред полярности, а от друга- да се измъкне? Защото безспорно е, че живеем между полюсите раждане и смърт. Също- все някакъв пол имаме. Също ... много други, и все така непоклатими полярности...

[tomodashi]

Истинската любов е когато раздаваш любов ,

истинското щастие е когато раздаваш добро.

Ако не се научиш да раздаваш добро ти не си истински щастлив,ти си енергиен вампир.

Човек без сърце е енергиен вампир.

Редактирано Март 9, 2009 от tomodashi

[Станимир]

"Доброто, като действие винаги води към щастие за душата на човека (нашата и на всички останали) ...Мисля си, че винаги доброто е първо, а щастието идва после." Станимир

Станимир не си ли срещал хора, които са щастливи, когато измамят някой, откраднат нещо или излъжат...? Разсъжденията не трябва да се базират единствено на себенаблюдения ...(принципно това е препоръка и за другите пишещи в темата) Нека да разсъждаваме по-глобално и реално.

Личността, нисшето его е щастливо; душата, истинският човек не е. За личността егоизмът е добро; за душата не е. Чрез егоизма нисшето аз проявява себе си и е щастливо. Това щастие мисля знаеш, че винаги е краткотрайно и измамно.

Добър отговор се получава след задаване на добър въпрос. Тези въпроси: 1) Кое е по-лесно: да си щастлив или да си добър?

2) Каква е целта на щастието и каква на доброто?" предполагат раздробеност, частичност. В частичността (противоположно на пълнотата) нито щастието е пълно, нито доброто. Като така се налага да правим избор от вида, който само подсказва раздробеното състояние, в което се намираме. Разбира се, въпросът може да е зададен с провокативна цел, то ест- точно това да се изясни- че от гледната точка, от която се прави подобен избор, нито едното е добро, нито другото. Защото този, който търси такъв отговор не се намира в пълнотата, в която такъв избор не се налага да се прави.

...

Целта на въпросите е всеки да изясни за себе си (а с мненията си в темата и да сподели с другите участници) доброто и щастието. Да опита да различи нивата им на проявление, да опита да разграничи същността им от техните обвивки.

Когато човек иска да е добър или когато иска да е щастлив, целта му е различна според нивото на разбирането му за доброта и щастие. Някои искат да са добри от морални съображения, като едни ги чувстват вътрешно, а на други са наложени догматично; някои се страхуват от наказание от страна на Бог, лоша карма и т.н.; трети за да се покажат в добра светлина пред другите; четвърти... Същото е и за щастието: някои го свързват с личното удобство, щастливи са чисто егоистично, като причината може да е в материални притежания, задоволяване на всякакви желания; щастието може да е резултат от занимания с творческа дейност, с наука, с политика; щастието може да е чисто егоистично или свързано с висшите чувства при които човек се отъждествява с определена група – нация, раса, религия, човечество. Въпросът „Каква е целта на щастието и каква на доброто?“ има за цел всеки да проследи собствените си мотиви. Това ще му помогне да се ориентира и за това на какво ниво е разбирането му за доброто и щастието. Най-малко от всичко държа някой да разгласи на всеослушание изводите до които е достигнал за себе си в разсъжденията.

Другият въпрос (Кое е по-лесно: да си щастлив или да си добър?) има същата цел. Още по-добре е ако преди да си отговори, човек си зададе и въпроса: Лесно ли е да съм щастлив?; Лесно ли е да съм добър?; Какво би ми струвало? Отговорът отново ще е различен за всеки човек.

Редактирано Март 9, 2009 от Станимир

[Ани]

И аз май, като Азбуки, няма да си удържа заричането и ще напиша още нещо в тази тема.:

Донке, взимам си назад думите, че си ме разбрала. От това, което си написала:

Добро, което има полюс "зло", не е наистина добро.

Щастие, което има полюс "нещастие", не е истинско щастие.

Ани е тръгнала да направи услуга на съседката си - почувствала се е щастлива от това, че е полезна и още само тя си знае от какво и вследствие на изпитаното от нея щастие докато е правила услугата, последната се е превърнала в добро.

Ако Ани, не беше почувствала щастието докато беше правила услугата, тя щеше да очаква благодарност поне за нея, а това дали щеше да е добротата, за която говорим тук?

Ако добър означава да отговаря на някакви и нечии условия и критерии за "добър", и съответно което не отговаря е обратното на добро, това не е доброта.

Ако човек следва някакви морални норми за добро, но докато ги следва се чувства нещастен, ощетен, той едва ли прави добро... Ако някой ви прави добро, но вие осъзнавате, че това добро му причинява нещастие, добре ли ще ви е на вас?

излиза, че едва ли не съм тръгнала да помагам, подчинявайки се на някакви морални норми, въпреки волята си или имайки за цел да изпитам щастие!

Виждам някаква търговия с това, което разбираш и ти, и някои други под правене на добро. Защо трябва непременно, ако не съм почувствала щастие, да чакам благодарност? Ако в този сайт, където постоянно се говори за любовта, не сте разбрали за това, че всички хора сме в крайна сметка едно цяло, че сме свързани помежду си, то ...? Нещастието на човека до мен е и мое нещастие. Това българите отдавна трябва да го разберем – чувството за единство. Може би всеки велик учител се ражда там, където е най-необходим. Беинса Дуно непрекъснато говори срещу този наш български индивидуализъм и егоизъм – всеки сам за себе си.

Не можеш да бъдеш щастлив, когато окръжаващите живеят в безлюбие. Не можеш да бъдеш щастлив, когато окръжаващите са нещастни.

Блаженствата, СБ „Вечното благо“, 1943 г

Съжалявам, че се вързах на Никола и дадох онзи пример в предишния си пост. Просто той ми беше най-близко в съзнанието, а вие се закачихте за него и започнахте да ме разнищвате. Затова го изтрих при редакцията.

Чувствам в думите ви направо обвинение в механично прилагане на някакви критерии за добро, на някакви норми. В очакване на благодарност. Едва ли не в лицемерие, тщеславие. Като, че ли помагам против волята си ако не съм щастлива непременно от това или пък да очаквам щастие?

Защо трябва да чакам да ме осени „състояние на безусловно щастие и любов вътре в себе си“, за което пише Донка, за да помогна на някой?!?

Аз не правя неща, които са ми неприятни, но да правиш нещо, което ти е приятно все още не е щастие! Всъщност щастието за мен е нещо различно от това да си в добро разположение на духа, в хармония. То е много повече. То не е постоянно състояние , а миг по-скоро. Миг на докосване до Божественото.

Багира, това което си написала:

А да познаваш някое добро, което няма полюс зло? (уви, помощ на немощна съседка е доста често пример за такава неприятна неотделимост. Това не означава, че няма да помагам на съседката, но не бива да забравям за другата страна на тази помощ) Или щастие, което няма полюс нещастие?

меко казано не ми хареса. Да не дава Господ да се нуждая от помощта ти! С такова нежелание, с такава мъка ще я направиш, виждайки злото на другия полюс. Ужас!

Станимире, когато подлагаш нещо на анализ – ти го убиваш. Не знаеш ли това? Имаш ли силите да го синтезираш отново, след като си го разглобил на хиляди частици?

От всичко написано по тази тема най-много ми хареса това на tomodashi:

Истинската любов е когато раздаваш любов ,

истинското щастие е когато раздаваш добро.

Ако не се научиш да раздаваш добро ти не си истински щастлив,ти си енергиен вампир.

Човек без сърце е енергиен вампир.

А ето нещо и от една жена, която не е очаквала да изпадне в нирваната на щастието за да направи нещо добро.

ПРАВИ ДОБРО

......

Ако правиш добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли,

но прави добро, каквото и да става!

.....

Честността и откровеността те правят уязвим.

Бъди честен, бъди откровен, каквото и да става!

......

Хората истински се нуждаят от помощта ти! Но ще се нахвърлят върху теб, ако им окажеш помощ.

Помагай им, каквото и да става!

Майка Тереза

[Донка]

Мила Ани, от това, което си ми отговорила, разбирам, че съм те разбрала.

Прости ми, ако не съм могла да го изразя правилно поради умората вечер. Нека опитам пак - ти си почувствала щастието точно защото не си очаквала благодарност, а си отивала за себе си - там написах, че само ти си знаеш защо си изпитала това щастие - ето ти каза защо. И това изпитано от теб щастие ти е показало, че ти вършиш добро. Повече нищо не ти е трябвало. Благодарността не е нужна на човека, който е щастлив от това, което върши - тя е нужна на този, който благодари.

Ако друг човек на твое място - в теб не съм се съмнявала никога - отиваше да направи услугата с мисълта, че после ще му благодарят, той нямаше да почувства щастие докато я прави, щеше да получи удовлетворението от благодарността...

Ами пак не стана много ясно, но сега пък бързам за работа Съжалявам.

[Багира]

Да опита да различи нивата им на проявление, да опита да разграничи същността им от техните обвивки.

Когато човек иска да е добър или когато иска да е щастлив, целта му е различна според нивото на разбирането му за доброта и щастие. Някои искат да са добри от морални съображения, като едни ги чувстват вътрешно, а на други са наложени догматично; някои се страхуват от наказание от страна на Бог, лоша карма и т.н.; трети за да се покажат в добра светлина пред другите; четвърти... Същото е и за щастието:

Чудесна идея! Нека да махнем обвивките! Какво остава? Остава ... "човек иска". А когато човекът иска, исканията на хората са различни и влизат в конфликт. С каквито и дрехи да накитват исканията си. Каква е алтернативата на човешкото искане? Всички знаем, но трудничко я освобождаваме в себе си.

Ани, ако е не "Аз искам!" помощта от мен към теб, или от теб към мен, или от когото и да е към когото и да е, ще бъде подръка именно в най- добрия вид и момент!

Нека не заклещваме думите си в смисъла на нещата, като човек, който за пръв път се опитва с трион да реже шперплат!

[Ани]

Да Донче, разбрахме се! Още повече, че по скайпа си изяснихме разликата между добрина и услуга.

Доброто не е материално. Да мислите, че доброто се крие в материалното, това е все едно, да мислите, че в буквите се крие силата на словото.

Блаженствата, СБ „Вечното благо“, 1943 г

(Аз тази беседа май я изцитирах цялата из форума – това е ползата да си уикиработник )

Нека не заклещваме думите си в смисъла на нещата, като човек, който за пръв път се опитва с трион да реже шперплат!

Багира, все на някой му е за пръв път.

Останаха Станимир и Никола. :

[Guest НиколаДамянов]

"Доброто, като действие винаги води към щастие за душата на човека (нашата и на всички останали) ...Мисля си, че винаги доброто е първо, а щастието идва после." Станимир

Станимир не си ли срещал хора, които са щастливи, когато измамят някой, откраднат нещо или излъжат...? Разсъжденията не трябва да се базират единствено на себенаблюдения ...(принципно това е препоръка и за другите пишещи в темата) Нека да разсъждаваме по-глобално и реално.

Личността, нисшето его е щастливо; душата, истинският човек не е. За личността егоизмът е добро; за душата не е. Чрез егоизма нисшето аз проявява себе си и е щастливо. Това щастие мисля знаеш, че винаги е краткотрайно и измамно.

...

Станимир, с подчертаното горе ти просто преповтаряш тезата от първото ми мнение ,че дефакто стремежа към щастие е силен метод за развитие ползван от Невидимият свят.

С узряването си, човешката Душа, която е избрала да бъде щастлива, прозира реалното щастие единствено в това да прави добро и нещата си идват на мястото ...Според мен е много лесно и естествено нещо !

В този ред на мисли, можем да направим извод, че всички които са осъзнали,че за тях е единствено важно да са добри и са оставили много в страни личното си щастие, са изключително напреднали хора в своята еволюция. Добре ! Това е вярно !

Но тази тема ни дава и другият ъгъл на виждане... проверка за истинност ! Значи всеки, който е сложил добротата на своя най-висш пиедестал е духовно зрял и много еволюирал (във всяко отношение!) човек,... истинския алтруист! Следователно такъв човек обаче, не може да бъде нещастен, наскърбен, унил, подтиснат, "в дупка", ...Това си е направо тест, не е ли така ???

Заключение - направо се радвам като гледам колко много хора са гласували за "да са добри" и оставят щастието си настрана. Сериозно го казвам! Сега оставя да ги тествам дали говорят истината или са поизлъгали малко и са гласували емоционално и неосъзнато!

Накрая - към Ани - Благодаря ти за това "...., когато подлагаш нещо на анализ – ти го убиваш. Не знаеш ли това? Имаш ли силите да го синтезираш отново, след като си го разглобил на хиляди частици? " - Абсолютно си права! Всеки, трябва да може да съедини нещата, които е разчленил,...и то в работеща степен. Това е проблема при правенето на отговорния анализ !...При такъв анализ няма ограничения в количеството, а мярката може само да бъде отговорността.

Поздрави!

[Станимир]

Станимире, когато подлагаш нещо на анализ – ти го убиваш. Не знаеш ли това? Имаш ли силите да го синтезираш отново, след като си го разглобил на хиляди частици?

Ами виж сега, ако анализираш частите, всяка отделно за себе си, извън връзката и взаимодействието им с останалите части и с цялото, може би. Аз предпочитам да вървя от общото към частното. Никога не се задоволявам единствено с анализ, но когато човек погледне към себе си, като отделно, уникално и специфично проявление на общите правила, то анализът е необходим.

[Станимир]

За съжаление доста хора продължават да търсят отговор на зададения с откриването на темата въпрос или се опитват да докажат правотата на отговора, който считат за по-верен. В едно свое мнение посочих, че моя избор пада на доброто, но във всички следващи мнения съм подкрепял и аргументирал и двата отговора, като съм се стремял да споделя разбирането си за щастие и доброта от различни гледни точки и на различни равнища. Общата картина, т.е. цялостното си разбиране за доброто и щастието няма как да изложа.

Със сигурност не издигам доброто на пиедестал, нито щастието. Доброто приемам като съвсем естествена част от самия себе си и от Бог. Не се стремя да бъда щастлив; щастието възприемам като естествено следствие от проявлението на Божественото в живота на човека. Не се стремя да бъда и добър. Насила човек не може да бъде добър. Човек в един момент започва да чувства доброто в себе си, когато постигне по-голяма възприемчивост към Божественото и разбиране за проявите му.

[tomodashi]

Знаете ли защо Бог е добро.Защото Бог помага когато му се помолиш,защото Бог е милостив и дава надежда.Защото Бог е невероятно по-съвършен от човека ,но въпреки това го е грижа за него.Тои чувства болката на хората,въпреки това че за него хората са нищожества тои им помага.Това е доброто,това е любовта.

Във всички религии е заложено едно нещо,щедростта.Това да помагаш на просяците или да научаваш невежите на знание което винаги води към духовно усъвършенстване.Защото всички религии са разбрали че светът е едно цяло,че не трябва да си заравяме главата в пясъка,когато срещнем едно бедно,глупаво и ощетено от съдбата съществото.Така както Бог ни е помагал,така трябва и ние да помогнем на другите.

Какво бъдеще ще настъпи ако не си помагаме?Защо всички религии предвещават краят на света?Защото тогава не са вярвали че хората могат истински да си помагат и истински да се обичат.Защото са смятали че злобата,егоизма и стремежа към временно лично щастие ще надвие доброто.

И какво ще бъде бъдещето ако стремежа към  това временно лично щастие победи доброто?

Представете си свят с 100 милиарда същества и голями градове.Много хора,а не достигат ресурси за всеки човек.Има небостъргачи достигащи небето,извисяващи се над облаците,има невероятно красиви и добри хора,умни ,общителни,но те живеят в сън.Голяма част от обществото когато навърши 18 години отива на улицата и трябва да загине,трябва да умре.

Тези добри и умни същества,в пъти по-умни от което и да е същество което живее сега на Земята трябва да умрат,защото има много по-умни от тях хора.Защото конкуренцията между хората е взела връх.За да живееш не е достатъчно да си добър,да си умен , да си силен,трябва да си по-добър от останалите.За едно работно място се състезават стотици.

Милиарди хора станали на 18 години трябва да умрат.Милиарди добри и умни същества трябва да умрат.Това жертвоприношение не е в чест на Бог,това жертвоприношение е в чест на щастието на останалите.

За да са щастливи другите и да живеят до 500 години,някои добри,чисти,красиви същества трябва да умрат когато станат на 18 години.

И когато Бог съзре болката идваща от милиардите умиращи по улиците,на милиардите добри същества.Тои ще се откаже от човечеството.Неговото сърце,неговата любов към хората ще се превърне в гняв.

Бог ще пусне машините,машините създадени от човешката алчност за щастие.Машините ще станат по-съвършенни от хората.Машините ще превърнат хората в киборги.Хората ще искат само лично щастие,ще искат да почувстват какво е да си машина.Ще искат да не чувстват болка,да не чувстват депресия и да не се чувстват нещастни.

И тогава човечеството ще загине.Машините ще са по-съвършенни от човека.Те ще са по-бързи,по-силни,по-умни и няма никога да са нещастни.А според хората този които не е нещастен е щастлив.

Хората няма да ги има,ще има само машини и роботи.

Човешките души ще отидът в един по-съвършен свят,защото този свят ще престане да съществува.

Аинщаин е казал че светът съществува,защото живота съществува.

Когато и последният живот бъде заменен с машина,светът ще престане да съществува.

И всичко това ще настъпи защото хората ще търсят само лично моментално щастие,никога няма да почувстват това което чувства Бог,че светът е взаимосвързан .Те никога няма да си помагат един на друг и да вършат добро,така както Бог им помага.

Това е изпита за човечеството в което хората ще се провалят.Те ще предпочетат временното материално щастие пред това да правят добро.

Ще завърша с притчата на Исус за камилата,иглените уши и богатият.

Замислете се ако сте прекалено богати,наистина ли вашата душа се усъвършенства или страда от това че не правите добро?

Не мога да си представя каква ще бъде болката на невероятно добрите същества от бъдещето които на 18 години ще трябва да умрат защото са малко по-несъвършенни от останалите хора.

Тази болка и Бог няма да я понесе и затова светът ще свърши.

Редактирано Март 10, 2009 от tomodashi

[Станимир]

Хората имат право да бъдат каквито си искат, като разбира се последствията ще си ги понесат. Тomodashi, с какво право изискваш от хората да са добри, още повече според собствените ти критерии за доброта. Можеш да изискаш от себе си да бъдеш добър, но нямаш право да искаш това от другите. Бог обича всички: и добрите хора, и лошите. Ти обичаш ли лошите хора?

Май е по-лесно да се оплакваш, да предявяваш претенции към другите, отколкото да ги предявиш към себе си.

[_Маги_]

Без да съм чела темата дотук искам да кажа, че съм особено добра, когато съм щастлива.

[Донка]

Бог не е Доброто - Бог е Любов.

Любовта е вътрешно състояние на безусловно щастие, което ражда само безусловно и безполюсно добро.

И защо ли се смята, че щастието е синоним на егоизъм? Истинското щастие свързва хората през Божествената любов, т.е. безусловната. Ако човек не е щастлив отвътре, значи той е недоволен от нещо или от някого, т.е. той не може да намери доброто в неприятното... Е, тогава как ще прави добро като му е трудно да види доброто в Божията воля?

[tomodashi]

"Бог не е Доброто"

Бог е доброто,Бог не е твоята поредна любовна и сексуална фантазия.

Ти си Зло, и затова не можеш да си представиш че Бог е добро.

Злото не може да си представи доброто.

Ти не вярваш на Христос,на Учителят и на която и да е друга религия или учение,защото всяко учение ни кара да сме снисхоздителни и да помагаме на нуждаещите се.

Ти трябва да си признаеш че си Зло,едва след това ще можеш да се пречистиш от греховете си.

"И защо ли се смята, че щастието е синоним на егоизъм?"

Нима Христос,Буда или Мохамед са  били истински щастливи и са се стремяли към богатство и власт?

Вие прeиначавате философията и думите на всички религии само и само за да постигнете това временно щастие,с цената на всичко ,с цената на унищожението да сте презадоволени.

Затова ще доиде и краят на света,защото сте прекалено Зло което цени само  материалните богатства.

Коя си ти че да се отричаш от ученията на древните?

Ти си Зло.Зло което не би си помръднало пръста за да спаси един човешки живот.

Ти нямаш нищо общо с добрият и милосърден Бог.

Твоят Бог са парите.

Редактирано Март 10, 2009 от tomodashi

[Донка]

Всеки вижда в огледалото на другия своето собствено отражение - аз виждам в томодаши една развиваща се, вървяща по своя път и обичана от Бог душа. Щастлива съм че е такъв какъвто е и е сред нас.

[Guest НиколаДамянов]

"Бог не е Доброто"

Бог е доброто,Бог не е твоята поредна любовна и сексуална фантазия.

Ти си Зло, и затова не можеш да си представиш че Бог е добро.

Злото не може да си представи доброто.

Ти не вярваш на Христос,на Учителят и на която и да е друга религия или учение,защото всяко учение ни кара да сме снисхоздителни и да помагаме на нуждаещите се.

Ти трябва да си признаеш че си Зло,едва след това ще можеш да се пречистиш от греховете си.

"И защо ли се смята, че щастието е синоним на егоизъм?"

Нима Христос,Буда или Мохамед са били истински щастливи и са се стремяли към богатство и власт?

Вие прeиначавате философията и думите на всички религии само и само за да постигнете това временно щастие,с цената на всичко ,с цената на унищожението да сте презадоволени.

Затова ще доиде и краят на света,защото сте прекалено Зло което цени само материалните богатства.

Коя си ти че да се отричаш от ученията на древните?

Ти си Зло.Зло което не би си помръднало пръста за да спаси един човешки живот.

Ти нямаш нищо общо с добрият и милосърден Бог.

Твоят Бог са парите.

tomodashi забелязвам,че "тренираш" усърдно и успешно...БРАВО! Моите поздравления!

Със сигурност ще постигнеш целите си, за които си тук, но не мога да си обясня наивността на някой хора, които са застанали да са ти "круши" за трениране...

Изобщо не е лошо човек да е наивен, състрадателен, съпричастен (не се отнася за теб!), ...но границата е тънка с глупостта. Трябва да се внимава!

Поздрави на всички.

[tomodashi]

Нещо днес ме заболя зъбче и реших да оползотворя  енергията си от болката в някакво писане.

Ще пусна още и един пост в сънища.