Добър или щастлив

[Станимир]

Здравейте,

В тази анкета бих желал да ви задам въпроса, кое смятате за по-важно: да бъдете добър или да бъдете щастлив? Също така бих се радвал ако се обосновете. Зная, че понятията „добро“ и „щастие“ са твърде разтегливи, но за мене е важно, как вие ги разбирате и да отговорите според това. Умишлено не съм предвидил в анкетата отговор „и двете“, „не знам“ или „зависи“. Бихте ли отговорили на анкетата по друг начин ако не ставаше въпрос за вас самите, а за това какви трябва да бъдат другите хората?

Благодаря ви предварително!

Редактирано Март 5, 2009 от Станимир

[Guest hrisko_89]

Именно че са разтегливи и много относителни, не може да се даде отговор. Все едно щастлив обезателно е = лош.

[Таня]

Станимир Публикувано на Днес, 23:21

"В тази анкета бих желал да ви задам въпроса, кое смятате за по-важно: да бъдете добър или да бъдете щастлив? "

За по-важна смятам добрината, защото тя е основата вьрху, която се изгражда щастието. Не може човек да е щастлив, ако не е добьр, ако не може да се радва на радостта и щастието на другите. Все нещо ще му липсва, за да е истински щастлив.

[Роси Б.]

Аз ще отговоря пак с цитат, който много точно описва какво мисля по въпроса.

Доброто, казва Петър Димков, е естествената същност на човека. Случвало се е много близки негови хора да го питат:"Защо, чичо Петре, тези, които правят добро, винаги срещат пречки и неприятности?" А той се усмихва и клати глава:"Ами защото само с доброто може да се върви нагоре, а за да вървиш нагоре и вършиш добро, трябва воля. Пътят нагоре е стръмен, не е лесен, има пречки, има спънки. А злото е нанадолнище..."

Яков Янакиев- "Чудесата на Петър Димков";София;2009г.

[iva.stoeva]

как може да си щастлив ако не си добър?!

а как може да си добър и да не си щастлив?!

[Guest hrisko_89]

Колкото и да си добър, или колкото и да си лош, никога не може да си само щастлив, или само нещастен. Освен това нещата не винаги може точно да се дефинират. Така че поне за мен няма отговор. Спомнете си приказката за кармата.

Редактирано Март 5, 2009 от hrisko_89

[tomodashi]

"Та да те питам, кое е по-важно за тебе: да си щастлив или да си добър?"

Да съм добър,това е всичко за мен.

Много добро съм видял в този живот,нищо не съм могъл да постигна.

Редактирано Март 5, 2009 от tomodashi

[Guest hrisko_89]

Например ако на някой семейството му умира от глад е по - добре да бъде "лош" и да открадне, отколкото да бъде "добър" и да ги остави да хвърлят топа. Ами ако открадне от някой незаконно забогатял ? Какво се получава : хем намалява вредата от престъпленията на богаташа, хем дава шанс на богаташа да стане по - малко прилепнал към парите, хем спасява живота на семейството си, хем ще е щастлив че е успял да им помогне. С един куршум четири заека.

Редактирано Март 5, 2009 от hrisko_89

[Донка]

Аз бях човекът, който пръв гласува за щастлив.

Преди 5 години бих два пъти гласувала за добър и бих нарекла хората, които гласуват за щастлив, повърхностни егоисти.

Което никак не означава, че тези, които са гласували за добър, мислят по този начин - сега приемам всичко, което човекът до мен е избрал да бъде или има или желае.

Защо предпочитам да бъда щастлива? Защото само когато съм щастлива, мога да бъда наистина добра - без условия, правила, принципи, морал... просто добра. Това си важи само за мен, съвсем не смятам, че е валидно за всеки.

Друг е въпросът как постигам състоянието щастлива и дали е зависимо от нещо или някого. Ако очаквам от нещо вън от мен да ме направи щастлива и ако щастието ми зависи от някого или нещо, то това няма да бъде щастие, т.е. няма да бъда щастлива...

За другите - също предпочитам да бъдат щастливи, но наистина щастливи - да се научат да постигат щастието, не да го очакват или да го поставят в зависимост от нещо или някого. Но това си е избор и път на всеки. Не мога да определям какво означава човекът да бъде добър - иначе бих наложила някакви норми за доброта на другите, а и на себе си.

Бог ни е създал добри, но от нас зависи дали ще приложим дарената ни доброта, за да постигнем щастието си.

[Станимир]

"Та да те питам, кое е по-важно за тебе: да си щастлив или да си добър?"

Да съм добър,това е всичко за мен.

Много добро съм видял в този живот,нищо не съм могъл да постигна.

Човек е добър или не е добър независимо от действията си – това е нагласа на съзнанието, вътрешен стремеж. Ако нещата не се получават причината не е в добротата или липсата и, а в оценката на ситуацията, изборът на начин по който опитваме да постигнем добрите си намерения, средствата с които разполагаме, т.е. въпрос на знание, опит и възможности.

[Станимир]

Например ако на някой семейството му умира от глад е по - добре да бъде "лош" и да открадне, отколкото да бъде "добър" и да ги остави да хвърлят топа. Ами ако открадне от някой незаконно забогатял ? Какво се получава : хем намалява вредата от престъпленията на богаташа, хем дава шанс на богаташа да стане по - малко прилепнал към парите, хем спасява живота на семейството си, хем ще е щастлив че е успял да им помогне. С един куршум четири заека.

Все пак забелязах, че сам постави „добър“ и „лош“ в кавички. Когато оценяваме едно действие като добро или лошо, трябва да изхождаме от съзнанието на извършителя на действието. Той поражда причина, и последствията от неговото действие ще се върнат към него, съгласно неговото ниво на съзнание, а не на този от който е откраднал или някой страничен наблюдател примерно. В случая крадецът би натрупал повече отрицателна карма ако остави семейството си да умре. Външното богатство и притежание са илюзия. То не е важно само по себе си. Ако откраднеш за да притежаваш ти също си във властта на тази илюзия, но когато откраднеш единствено от загриженост за някого, нещата вече стоят различно.

[aviana]

Малко крайна ми се струва темата-добро-лошо,черно-бяло и тнт.

Едва ли не ако си добър ти се случват само гадни неща и си нещастен(случват се),но удолетворението от това да направиш добро те кара да се чувстваш,че си значим и си струват изпитанията.

Или за да си щастлив трябва да си лош(едва ли не),а много хора осъзнават,че лошите постъпки в името на егоизма не ти дават щастие.А що се отнася до лоши постъпки за приятели и семейство или с определена причина ще цитирам моите приятели:

"-Няма лоши хора,а само лоши обстоятелства."

Лично предпочитам да съм добра за да съм щастлива)

[Светлата]

кое смятате за по-важно: да бъдете добър или да бъдете щастлив?

хм... това ми звучи като, кое предпочитате: да дишате или да се насища кръвта ви с кислород?

и все пак ако трябва да избирам да съм щастлива за сметка на някой друг, определено няма да проявя доброта към себе си. "Доброта" и "щастие" за мен са относителни понятия, които имат смисъл само съотнесени с някой (нещо) друг (о), така че аз лично предпочитам да съм "в съзвучие" - доста трудно постижимо състояние, защото изисква мъдрост и прозорливост.

[Ани]

Здравейте,

В тази анкета бих желал да ви задам въпроса, кое смятате за по-важно: да бъдете добър или да бъдете щастлив? Също така бих се радвал ако се обосновете. Зная, че понятията „добро“ и „щастие“ са твърде разтегливи, но за мене е важно, как вие ги разбирате и да отговорите според това. Умишлено не съм предвидил в анкетата отговор „и двете“, „не знам“ или „зависи“. Бихте ли отговорили на анкетата по друг начин ако не ставаше въпрос за вас самите, а за това какви трябва да бъдат другите хората?

Благодаря ви предварително!

Ако трябва да се обоснова защо избрах (след дълго мислене ) - „да бъдете добър“, то е защото по никакъв начин не бих могла да бъда щастлива ако някой около мен е зле и има нужда от помощ. Но от друга страна Донка е права - нещастният човек малко трудно му се отдава да е добър.

Все пак, Станимире, защо си поставил тези две понятия едва ли не в антагонистично противоречие. Защо анкетата ти е в черно-бяло? Или може би ако беше предвидил „и двете“, там щяха да отидат всичките гласове.

Забелязах, че на втората ти част от въпроса „Бихте ли отговорили на анкетата по друг начин ако не ставаше въпрос за вас самите, а за това какви трябва да бъдат другите хората?“ - като че ли почти никой не се е спрял? Доста сложно ми се струва. Естественно е човек да иска да живее сред добри и щастливи хора. Но ако трябва най-близките ти да жертват щастието си за някакво "добро"...? Или да им се втълпява непрекъснато чувство за вина, че не са изпълнили дългът си на добри хора? Тогава нито ще са добри, нито щастливи.

[Креми (късметче)]

Oтдавна и много пъти съм отговаряла на този въпрос в конкретни житейски ситуации. Поставяла съм не само щастието си, а и себе си самата на заден план.

Това не значи, че съм търсила и искала ситуации, в които да вземам такива решения. Затова в анкетата не пускам гласа си.

Благодарение на този сайт и форум разбрах относителността на понятията:

"предпочитам' - между кое и кое... и дали виждам всички възможности?

"да Бъда" - всеки разбира нещо различно, а голям процент не се и замислят

"добър" - от чия гледна точка

"щастлив" - относително , временно състояние... и в повечето случаи се разпознава едва след като е отминало.

Благодаря на Станимир за поредната чудесна идея*, която обогатява всички нас и ни кара да се замислим над себе си.

На въпроса за другите - нямам право да решавам за тях.

------------------------

* Предполагам, че въпросът е възникнал в резултат от конкретна ситуация или четиво и би било интересно да я разберем след определено време или брой мнения.

Редактирано Март 6, 2009 от късметче

[Диана Илиева]

Чакайте, тук на няколко места забелязвам, как това да бъдеш добър, да проявиш доброта се поставя еквивалентно на това, някак да отстъпваш всячески на другите, да поставяш себе си на заден план, да се жертваш за другите, да си добър съобразно някакви (външни, неодобрявани от теб самия?) правила или условия ... ?!?

Това не е така!

Това е криворазбрана доброта!

Много вредна според мен - както за човека, който я проявява по този начин, така и за всичко и всички около него.

Човекът е добър, когато не наврежда на никого, включително и на себе си; когато действията му, мислите му, чувствата му допринасят за неговата и на всичко около него хармонизация.

Излишно е да казвам, че е трудно да бъдеш по този начин добър. Дори и когато имаме желание и воля точно за това, най-малкото защото не можем все още да виждаме в тълкава дълбочина и яснота света и живота.

И все пак не е невъзможно!

Хубаво е поне да се стремим да проявяваме такава, истинска доброта. Пък колкото - толкова!

[Багира]

Да. Не би трябвало да има противопоставяне между добър и щастлив. Реално има. А защо? доста важно е да се опитаме да разберем защо.

Няма да се опитвам да отговарям на този въпрос, но ще се радвам, ако всеки от нас действително се замисли защо (в това число и аз ...) Ще маркирам като отправна точка на едно възможно ползотворно търсене цитат от две евангелия (има го и в двете, почти по един и същ начин написано)Наистина, като че ли трябва да посавим знак за тъждественост между благ и добър, но не бих се наела да търся съществени различия:

Марк 10:18

А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.

[Светлата]

щастлив е човек когато неговите желания, цели и амбиции са постигнати и по-точно се осъществяват в посоката, която той иска.

добър е човек когато неговите желания, цели и амбиции не са в конфликт с другите (или с Другия в него)

Следователно доброттата и щастието са следствиее на правилното мислене като добротата е действието с което се постига щастие (следствието).

"Мисли,право мисли ..."

[Тонина]

Диана Илиева Публикувано на Днес, 11:27

"...Човекът е добър, когато не наврежда на никого, включително и на себе си; когато действията му, мислите му, чувствата му допринасят за неговата и на всичко около него хармонизация.

Излишно е да казвам, че е трудно да бъдеш по този начин добър. Дори и когато имаме желание и воля точно за това, най-малкото защото не можем все още да виждаме в тълкава дълбочина и яснота света и живота.

И все пак не е невъзможно!

Хубаво е поне да се стремим да проявяваме такава, истинска доброта. Пък колкото - толкова! thumbup2.gif"

Това, според мен, е добротата! Да добавя, че е много важно да показваме добронамереност. Ценя, когато усетя добронамереността у другите. Това ме прави отворена да усетя щастието.

Всъщност, всеки е прав... Аз съм за добротата, щастието е следствие...

[Guest НиколаДамянов]

Определено е неестествено човек да иска да не е щастлив и да не поставя това на първо място...

Всеки, който твърди това бих се усъмнил в искреността му или бих допуснал, че се е изгубил в големия диапазон, с който може да се определят тези понятия...(щастие и добро)

Защо "щастлив" е естествено и нормално желание ? - Само когато човек стане "щастлив" може да израсте,...тоест да изкачи още една стълбичка от духовното си развитие. Това е принцип !

Осъзнаването на човек става, когато се задоволи дори и най-безумното му желание, което би го направило "щастлив",...но това става по определен ред и закони от Невидимият свят.(друга тема)

В този ред на мисли, щастието е изначално заложено (стремежа!)...Метод на развитие е ! Това трябва да се осъзнае, защото човек не би могъл да бъде истински добър, ако е нещастен.

Какво става на практика? - с времето човек изпива цялата горчилка от неразумните си желания, които са го правили "щастлив" и придобива Истинското щастие, ...при което, ако не правиш "добро" се чувстваш адски нещастен!

Бъдете щастливи, че да прави "добро" човек е много сложно и трудно нещо ... Не случайно е казано, че "с добрите намерения се стига най-лесно до ада" !

Само истински щастлив човек може да прави истинско "добро" !

Поздрави.

[Ани]

Само истински щастлив човек може да прави истинско "добро" !

Това е основното, което чета (не само при Никола) + обвинение в неискренност ако случайно си казал, че все пак трябва и да се прави добро.

Бихте ли били щастливи ако някой до вас има нужда от помощ? Или ще му кажете - „Почакай малко, да стана щастлив, че тогава да ти помогна"?

За себе си не мога да кажа, че съм добър човек, но поне ми се иска. А това да търсиш щастието, е нормално състояние на всеки човек. Но да поставиш своето щастие над всичко друго, с цената на всичко - това не ми харесва!

[tomodashi]

"Само истински щастлив човек може да прави истинско "добро" !"

Не е така.

Само истински добрият човек може да бъде щастлив.

Бог е добро,бог е светлина.Бог не е само щастие,тои е път,страдание и осъзнаване на доста други неща.

Sorry,малко се отвлякох и започнах да говоря за разни неща които са ми непонятни.

Навън е пролетно слънце,нека не се караме,а да си направим взаимен комплимент,защото смятам че повечето хора тук в клуба са добри.Не ме интересува дали са щастливи,интересува ме дали са добри,и дали носят доброто в себе си.

Нямаш си напредстава колко щастлив мога да бъда,мога да се радвам невероятно,да преживявам невероятно щастие,да ходя постоянно и да не мога да спра от щастие,от щастието че съм се сблъскал с много добро същество,от щастието че съм се сблъскал с невероятно добро,с невероятно добра информация или енергия.

Редактирано Март 6, 2009 от tomodashi

[Guest НиколаДамянов]

...

Sorry,малко се отвлякох и започнах да говоря за разни неща които са ми непонятни.

...от щастието че съм се сблъскал с много добро същество,от щастието че съм се сблъскал с невероятно добро,с невероятно добра информация или енергия.

Здравей tomodashi !

От доста време чета трагичният ти живот, който описваш и мисля,че определено за това допринасят думите отбелязани в червено по-горе.

Не е нужно да коментираш неща, в които не си убеден или са непонятно за теб.

Не е нужно да се "сблъскваш" с доброто ...(дори и в преносен смисъл тази дума носи негативно послание)

Надявам се,че психолозите на сайта (и извън него) ще ти помогнат, а на един следващ етап и Душата ти ще укрепне, при условие че се вслушваш в съветите на доста мъдрите хора, които пишат тук.

Ако не предприемеш някаква съществена промяна във твоето писане и разсъждения, ще остана с впечатление,че си просто едно голямо, но непораснало хленчещо ДЕТЕ !

Погледни ТУК в тази тема и отговори, ако искаш !

Поздрави.

[tomodashi]

"голямо, но непораснало хленчещо ДЕТЕ !"

Не съм хленчещо дете.

А недоволно дете,недоволно от това че хората не са истински добри.

Защото вярвам и винаги ще вярвам че хората могат да живеят и без злото,могат да се справят и без помоща на злото.

Нали знаеш че децата наи-лесно влизат в Рая.Защото все още не са се поддали на злото.

[Станимир]

Малко крайна ми се струва темата-добро-лошо,черно-бяло и тнт.

Крайна е, и както споменах, съвсем умишлено. Самият отговор не е толкова важен, а разсъжденията, чувствата и асоциациите, които ще предизвика въпросът. А ако говорим не за преходните, привидни, показни доброта и щастие, а за тях, като състояние на душата, то въпросът е съвсем нерешим.

Всеки иска да е щастлив, а повечето хора осъзнават, че искат и да са добри (предполагам всички от тук пишещите). Значи имаме две неща, които обикновено човек силно желае. Стремежът към доброта не е толкова осъзнат при средния човек, колкото стремежът към щастие, но въпреки това той си съществува във всяка човешка същност. В реалния живот един такъв избор между щастието и добротата, за много хора би изисквал сериозна жертва, без значение какво ще изберат. Подобни ситуации не са чак толкова рядко срещани. Все пак такъв избор може да съществува само в краткосрочен план и последствията обикновено се ограничават най-много до продължителността на един човешки живот, което от гледна точка на душата не е много. В дългосрочен план човек не може да изгуби нито щастието, нито добротата си, като проблемът е по-скоро да ги намери, да ги забележи, а иначе те са си неотделима част от него самия.

Аз бих избрал добротата. Ако ми стигнат силите естествено. В една реална ситуация, подобен избор е сериозно изпитания и не е толкова лесен, колкото само да кажеш, че ще избереш доброто.