S.L. Добавено Март 3, 2009 Доклад Share Добавено Март 3, 2009 Здравейте на всички, Днес се регистрирах във Вашият форум с надеждата да получа насоки и съвети. Страдам от нелечимо хронично заболяване-хепатит Б, преминах едно много тежко но неуспешно лечение. За тези които може би не са запознати със заболяването,мога с две думи да обясня- това е заболяване,което се причинява от вирус и с течение на времето разрушава черният дроб причинявайки цироза и рак. Прогнозите по принцип са неблагоприятни-един на всеки трима хронично болни умира до 20тата година. Проблемите са много- как да свикна с мисълта, че го имам и как да приема реалността? Как да обясня на всички заобикалящи ме хора,че не мога да пия алкохол( на това в Бг се гледа с лошо око,явно трябва да се оливаш всяка вечер); да не говорим за страха с който те гледат зъболекари и не толкова запознати със заболяването- все едно си чумав или прокажен. Знам за хепатита от 3 години и донякъде съм свикнала с мисълта, но се надявах, че лечението ще ми помогне- уви,не помогна. Вируса си е все още в мен и бушува с голяма сила. Предполагам не съм единствената тук със някакъв здравен проблем и ще се радвам ако споделите и ме посъветвате. Благодаря предварително! С.Л. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Март 3, 2009 Доклад Share Добавено Март 3, 2009 Здравей... Ужасно е онова, което трябва да преминеш като... отношение... Хепатит Б не е болест, защото не се лекува... начин на живот е. Не е истина, че ще живееш кратко с това. Можеш да живееш дълго, също да имаш семейство, деца... Трябва да се поинтересуваш как да се храниш, диетата е основното, което трябва да направиш. И да бъдеш силен/силна. С правилно хранене и повече усмивки ще сведеш проблема до изразяване на някакви алергии/слаби/ от време на време, това е. Поне така се случва с мой познат, болен от 10 години. Сега си има момченце на две годинки и е много щастлив. Пожелавам ти да бъдеш добре Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 4, 2009 Доклад Share Добавено Март 4, 2009 Здравей! Почти нищо не знам за този хепатит от медицинска гледна точка и затова моля да ме извиниш ако пиша нещо не точно както докторите твърдят... (Аз не съм соматичен лекар, а психолог). Приеми заболяването си позитивно! ПРИЕМИ го! Прегърни го с две ръце сърдечно, сякаш прегръщаш малко дете. Едно малко дете, което се е заченало в теб и което ще те научи на много неща, от които душата ти има нужда! Едно другарче - приятелче, с което ще общуваш дълго и с което заедно ще растете като ум, разум, мъдрост, светлина, воля и спокойствие! Не се шегувам за горното - приеми болестта си. Тя идва при теб, за да ти послужи като инструмент за растеж. Колкото по-скоро осъзнаеш това, толкова този растеж ще е по-спокоен и плавен. Ако гледаш на болестта си като на нещо ужасно и лошо, ако я ненавиждаш, всичк освързано с нея - диета, промени, ограничения - ще ти носи болка и ще бъде мразено. И ще носиш протест и недоволство и ще негодуваш: "Защо на мен? Защо точно аз?" Според един велик психолог: Юнг, когото съвременната психология и срещу него да бяга, скоро няма да дорасне до идеите му, според него между случващото се съществува синхроничност. Определени събития са предпоставени от определени мисли и чувства. Това е само друг израз на древната истина за причинно следствения закон и взаимосвързаността между всичко. Имаш хепатит Б -каквито и да са причините отвъд конкетния вирус за това да го имаш, това вече е факт! Щом засега медицината е безсилна спрямо тази болест (тя в какво ли е силна освен в рязането...), остава ти изборът какво ОТНОШЕНИЕ спрямо нея да имаш. Каква емоционална настройка и мисловна нагласа към болестта си да избереш! Помисли си - какво ще спечелиш ако приемеш негативна нагласа към хепатита си? Единственото, което ще спечелиш ще бъде проектирането на тази нагласа във всяка сфера от живота ти и превръщането ти в обидена на живота и съдбата жена. Познаваш такива хора, нали - вечно мърморещи начумерени, недоволни от тях самите, от другите, от държавата, от управляващите, от всичко и всеки. Искаш ли да бъдеш такава жена? Едва ли!!! По-добре е да избереш втория избор - едно ПОЗИТИВНО, ОПТИМИСТИЧНО отношение към болестта ти! Да я приемеш КАТО ПЪТ! Междувпрочем, хората са писали книги на тази тема "Болестта като път" - виж в http://spiralata.net . Наистина е странно може би да чуеш, че оптималният подход към болестта ти е ПРИЕМАНЕ и СПРИЯТЕЛЯВАНЕ с нея! Но е така. Аз самия нося нелечимо хронично заболяване с неврологичен корен и години наред съм се борил срещу него, дисоциирал съм го, капсулирал съм го и съм го гонел. И колкото по-силно го дисоциираш, толкова по-силно става самото заболяване, толкова повече ти пречи, вреди на всяка една сфера от живота ти. Защото заболяването е само един болезнен инструмент, който ни е нужен, за да работим непрекъснато върху себе си. То е постоянно камъче в обувката, трън в петата, който според естеството си (според вида болест) насочва психиката ни към определени промени. Учи ни на воля, мъдрост и все по-растяща и обхващаща обич. Всички се раждаме на тази земя със смъртна присъда,неподлежаща на обжалване. Ти имаш хепатит Б. Друг няма. Обаче може този друг утре като пресича улицата да го сгази някой джип, а ти да живееш още 50 години... Отиди на гробищата, разходи се, поседни на някой гроб, после на друг и помисли. Удивително е да видиш как тези хора са живели, мислили са, стремяли са се към нещо, борили са се , карали са се, обичали са. Сега има само техни снимки - евентуално. Някои са живели по 100 години - здрави и прави. Други обаче пак до толкова, макар и с някоя болест - или може би именно благодарение на тази болест и режима, който тя ги е накарала да спазват и сърдечната мъдрост, на която тя ги е научила. Има отишли си деца на по 1, 3, 7, 10 годинки... Има 16 годишни младежи... Има млади хора в двадесетте... Когато видиш снимките им, сякаш животът им за миг минава пред очите ти - както и възможното им неизживяно бъдеще... Но всичко е нормално -дори и смъртта им -защото смърт всъщност няма. Според мъдрите това, което ние наричаме живот е смърт за цялостната ни личност (душата ако щеш). Когато видиш снимките на тези млади хора, в теб ще премине мисълта: "Каква щастливка съм! Имам възможност да се уча в този живот, в това земно училище още толкова дълго!" А ти наистина я имаш - ако усвоиш посланието, което болестта идва да ти предаде! На какво би те научил този чудесен добър твой приятел хепатит Б? - Диета - вероятно е нужно да спазваш определена диета. Може би колкото по-натурална е храната, толкова по-добре. Например прясно изцедени от самата теб плодови и зеленчукови сокове плюс плодови и зелнчукови салати, ядки, покълнало жито, покълнала соя, леща, люцерна, зеле и др. (има ги в магазините, а можеш и сама да си ги покълваш). За да спазваш подобна диета, както и лечебен глад понякога, е нужна ВОЛЯ. Свободна воля! Диетата е наистина прекрасен инструмент за развиване на силна свободна ВОЛЯ. А волята води до едно вътрешно освобождаване -СВОБОДА! Свобода, в която започваш все по-ясно да разбираш, че не случайността ил исъдбата, а ТИ си господарка на живота си! Развитата воля е като магическа пръчка, която променя всичко - дори годините на живот ! - Спиране на алкохола - може би спирането на алкохола, изисквано от болестта ти, идва да те научи на себеотстояване между хората, да те научи, че : "Моите собствени решения и избори са важните и аз имам право да не се съобразявам с изискванията на другите когато те са глупави! Аз съм важна и си вярвам!". Освен това спирането на алкохола те кара да мислиш ясно - може би защото имаш нужда от такова мислене, за да разшириш кръгозора си! Отвори http://spiralata.net - започни да четеш - има много мъдрост в електронните байтове на тази библиотека! В крайна сметка стигаме до заключението, че болестта ти те тласка към разширяване на визията -към мъдрост на ума и мъдрост на сърцето! - Приемане, емоционална интелигентност, Любов - може би една от главните задачи/ уроци на болестта ти е дате научи на приемане. Приемане на самата болест като приятел, като учител, като добър честен другар,който не спестява трудностите, защото всъщност те обича. Обикни я и ти! Странно е да бъде чуто това, но е истина! В крайна сметка болестта ти може би идва, за да те свърже съ собствената ти дълбока Любов на душата ти! Болестта ти не е враг, а мъдър съветник - тя изиква от теб промени в действията, в емоционалното отношение и интелигентност, мисленето,кръгозора и съзнанието! ... Кой знае - ако си добра ученичка инаучиш уроците които болестта ти идва да ти преподаде, тя може и да изчезне, изпълнила мисията си! Съвременната медицина и рака определя като смъртоносна болест, но има безброй много случаи на излекувани от рак с помощта на промяна в мисленето, храненето, чувстването и поведението! Във всеки от нас постоянно има безброй вируси и бактерии - включително болестни. Но последните се развиват и навреждат само когато има за какво да "се захванат". А то се определя именно от душевния ни живот! Успех с уроците! Орлин Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lekota Добавено Март 5, 2009 Доклад Share Добавено Март 5, 2009 Можеш да прочетеш книгите : " Възлюби болестта си " на д-р Валерий Синелников и "Любовта, медицината и чудесата" на д-р Берни Сиегел или Зигел, не зная как се транскрибира, но е преведена на български. Това ще ти помогне да спазиш препоръките на Орлин и да оздравееш. Поздрави ! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
_Маги_ Добавено Март 5, 2009 Доклад Share Добавено Март 5, 2009 Здравей! Не се отчайвай, мила! Ако си решена, ще оздравееш. Купи си книгата на Синелников "Възлюби своята болест". Това е прекрасна книга! Другото, което аз бих ти предложила е да опиташ да се храниш според кръвната си група. Има такива книги на пазара, където можеш да видиш кои храни са полезни за теб и кои не. И другото, което не е маловажно, мисля, че трябва да си приложиш прочистваща организма ти терапия. И най-важното - ВЯРА да имаш и да знаеш, че от всяко нещо човек извлича полза. Успех и целувки! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
S.L. Добавено Март 5, 2009 Автор Доклад Share Добавено Март 5, 2009 Благодаря на всички ви Не съм се и надявала на толкова бързи отговори, специално и от Орлин. Истината е, че наскоро открих, че и майка ми е носител на вируса, но не знам как ще я накарам да се изследва по-обстойно.Мисълта,че тази гадина живее и в двете ни ме побърква на моменти. Проблема е, че се сблъсквам с хорското мнение, че "това е просто жълтеница". Не искам да ви обременявам с медицински термини и тн, но не е толкова безобидно и всъщност ме вбесява а в същото време и- обезсърчава всеобщият поглед на нещата. Не знам... може би просто трябва да отида някъде, да се усамотя и да помисля. Ако това не помогне - ще крещя и викам, дано има ефект Свалих си от Спиралата двете части на книгата, която Орлин ( нали може на малко име?) ми препоръча и скоро пак ще ви пиша. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Zig_Zag Добавено Юли 19, 2009 Доклад Share Добавено Юли 19, 2009 Здравей С.Л., надявам се вече да се чувстваш по-добре и книгата за която говориш да ти помага.Искам да ти кажа,че мой познат също имаше твоя проблем-знам че стойностите на АСАТ АЛАТ(май така бяха) му бяха в хиляди.Всеки ден,месеци наред пиеше отвара от шипки-натрушени и заляти с вода киснат 12 часа,прецеждат се и се пие вместо вода.Постоянно в колата му имаше от тази отвара...Две години се лекува,пи и лекарства и после си родиха детенце-вече е на 9 или 10 години. желая ти много сила и късмет Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts