Ани Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 Нико, предполагам че ще намериш време да отговориш и на моя въпрос-Пост #71 . Не е толкова труден. Пък и не се изисква много време-след като изписа толкова подробности за Нютон и Питагор,можеш да драснеш два реда за източниците на тази информация. Виждам,че си привърженик на математиката. В тази наука един от основните принципи е ,че всяко твърдение се доказва. В живота също! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 26, 2006 Доклад Share Добавено Август 26, 2006 да промените посоката си на мислене и да спрете прехвърчащите искри. Целта на днешните хора е да "отворят окото на духа". ...Интелектът е егоистичен в най висша степен... И така, ние трябва да проправим нашия път нагоре през интелекта към духовността." Ако хората на науката /за щастие или не и аз съм от тях/, можеха да отворят вътрешното си око /на духа/, щяха да утихнат и да прилагат науката, а не да викат колко е велика тя. Съгласна съм, че единият начин да проправим нашия път нагоре през интелекта към духовността, е да прилагаме постигнатото от интелекта ни, не да го обявяваме за последна инстанция на истината. Дори не бих го нарекла точно прилагане, защото това би ни довело до "налагане", а в моята наука (психологията) това я обезмисля и опорочава. Като си постигнал нещо, то вече не е теория, а става част от теб самия и вече така променен, нов, постигаш следващото прозрение, научаваш се на нещо ново и така - по спирала дето няма крайна точка. И още един път съм открила за себе си. Поради егоизма си интелектът вижда противоречията между старото и новото, между моята "истина" и тази на "колегите" по Пътя и се старае да решава тези противоречия, като търси доказателства за истинност. Пътят към духовността в науката според моя скромен опит е да прозрем, че това, което интелектът ни нарича "противоречие", е всъщност друго лице на Истината и вместо да се търси и доказва истинност на едната теза, да се видят двете в едно цяло. Вместо стрели и искри да хвърчат между нас и един на друг да си доказваме кой е по- по- най- да се научим да се слушаме и чуваме и учим един от друг - както от прозренията, така и от заблудите си.... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Август 26, 2006 Доклад Share Добавено Август 26, 2006 Здравей,Донке. Предполагам че визираш моят пост,казвайки: Поради егоизма си интелектът вижда противоречията между старото и новото, между моята "истина" и тази на "колегите" по Пътя и се старае да решава тези противоречия, като търси доказателства за истинностАко е така имай впредвид,че не търся доказателства за моя “истина”,а за истината около едни велики личности в човешката история. Според теб как е правилно да се реагира в случая – с мълчание? Казваш: Вместо стрели и искри да хвърчат между нас и един на друг да си доказваме кой е по- по- най- да се научим да се слушаме и чуваме и учим един от друг - както от прозренията, така и от заблудите си.... Във форумите има спорове.Те им придават живот. Без тях форумът постепенно затихва. Естественно,че в различните форуми прехвърчат и различни искри-някъде направо изгарят, а другаде – осветяват проблема. В този форум смятам,че искрите са от втория тип. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 26, 2006 Доклад Share Добавено Август 26, 2006 Здравейте Съжалявам, че приехте лично думите ми и направихте предположение за това какво съм визирала и защо съм го казала. Всъщност разсъждавах по темата по принцип и , дано това не ви засегне отново, дори бях забравила за какво конкретно се говореше във вашия постинг - по скоро разсъжденията ми провокира постингът на xameleona, за което искрено и благодаря. И все пак ви благодаря за тази реакция. Тя ми напомни още един начин да проправим нашия път нагоре през интелекта към духовността." - да обезмислим понятия като - велик, засегнат, нападнат, защита, опонент, а защо не и да трансформираме понятието спор в дискусия. Да, знам, че за манталитета на традиционния учен днес (който "защитава" дисертациите си) това наистина изглежда като смърт за науката, не само за форумите. Но дори и традиционната наука вече разглежда смъртта като етап от спиралата на еволюцията.... Колкото до въпроса за великите личности в историята - всеки има право на свое мнение за тяхното величие, а те са оставили достатъчно доказателства за величието си, та да им е нужна нашата защита. Понякога именно мълчаливото несъгласие, което оставя заядливите подхвърляния да "висят и избледняват" незабелязани е по-ефективната реакция. Това последното го знам от ежедневната си работа с децата. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Август 27, 2006 Доклад Share Добавено Август 27, 2006 Благодаря за отговора! Съгласна съм с: Понякога именно мълчаливото несъгласие, което оставя заядливите подхвърляния да "висят и избледняват" незабелязани е по-ефективната реакция. Това последното го знам от ежедневната си работа с децата. Това е изпробвано и от мен,тъй като сме колежки. Но не винаги мълчанието помага. Има случаи когато е грешка. Например в науката - мълчанието на руските учени пред тържеството на Лисенко,който благодарение на това унищожи руската генетика. В духовното развитие - цели 40 години българското духовенство гордо/страхливо мълча когато върху личността на Исус Христос се изсипваше каква ли не помия. То не бяха забавни библии и евангелия, то не бяха подигравки по всички въэможни медии. Защо полското,чешкото,унгарското ,че дори и руското духовенство не мълчеше? С риск на физическото си съществуване, много от техните представители се бореха за запазването на духовното здраве на своите нации. Но това е отделна тема мисля, така че смятам да спра до тук, защото ако продължа ще трябва да подхвана и някои представители на бялото братство, които също оставяха подигравките с личността на Учителя да "висят и избледняват" ,но в съзнанието на голяма част от българите още не са избледнели. И страшното е,че някои предават и на децата си представата за учението на П.Дънов,като сектантско,което може да ги тласне дори към самоубийство. А белите братя продължават гордо да мълчат... Мисля,че мисионерството не е нито тяхна добродетел, нито на православната църква. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
niko Добавено Август 28, 2006 Доклад Share Добавено Август 28, 2006 Бина, имаш лично съобщение, надявам се си го получила, извинявам се за забавянето, но както виждаш през последните дни наистина нямах време. Права си, че не се иска много да ти отговоря, но нямах точното заглавие на едната книга, надявах се да имам време през уйкенда да го открия и тогава да ти пиша, надявах се и да не пририташ за тази информация за един уйкенд, но виждам си нетърпелива. Всъщност пратих ти личното съобщение, преди да видя новия ти постинг тук, просто след отговора ми на пришелеца, към който имам малко по-специално отношение отговарям на теб. Имай малко търпение и разбиране към хората. Но разбира се търси и питай, не спирай, това е начина! успехи! нико Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
niko Добавено Август 28, 2006 Доклад Share Добавено Август 28, 2006 Вальо, ако имах времето можех да седна да ти изведа една теорема, ако вече няма, май имаше нещо при подреждането на портокали и там беше казано и ДОКАЗАНО при какво подреждане се събират най-много портокали заедно в една купчина, а и помни, че живеем в тримерно пространство, от него следват някои ограничения, те не са странности, те са квантови величини, ако мога така да се изразя. Гледай малко по-щателно и с повече мисъл някои публикации. Изкушение има навсякъде, особено когато веднъж има човек голяма власт и пари. Някои хора пръснаха милиони долари за "копаене на кладенец в сухо място", но грешки и грешници има навсякъде. смирение и доброта! нико Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
niko Добавено Август 28, 2006 Доклад Share Добавено Август 28, 2006 (edited) Привет "хамелеоне", не знам защо някои хора решават да си избират такива странни псевдоними, като пришелец или хамелеон, аз вярвам че в тези хора има повече стойност, от колкото предполагат псевдонимите им. Дано да са били само някаква мимолетна емоцийка, която да е отминала или отмине скоро! За искрите ... искри винаги прехвърчат, когато някой влага емоции във вярванията си и когато ги брани с цената на живота си едва ли не. Не искри, ами и камъни могат да прехвърчат от такива хора, към онези, които ги карат да се събудят и замислят. Няма нищо изненадващо уви. Целта която си дефинирал за отваряне на очите на духа ... не знам, малко ми убягва точния контекст, който влагаш. Но според мен целта ни може да е да търсим и намираме истината. Истината е една и е трудно да бъде открита. Истина като концепция имам предвид, а не истина като една магическа фраза. Егоизмът е емоция, той не е плод на рационално мислене, той е плод на страх. Има различни нива на мислене, както се опитвам да ги определям напоследък, извинявам се, че не ви предлагам тук някаква стройна и перфектна идеология, но аз се включих тук от загриженост, а не за да вербувам някой в ново вярване. Загриженост, колко много изкушения прегръщаме, уж в търсенето на истината, прегръщаме ги, защото са мекички и сладки за прегръщане. Аз препоръчвам на всички млади в един или друг смисъл хора да си утоляват емоциите в леглото с партньорите си, но вън от леглата си да се борят с колкото се може по-висока степен на рационалност за успеха и бъдещето на човечеството, на вида ни, на бъдещето ни. Знам, че на всеки му се иска да живее вечно, но ... реално погледнато ние живеем вечно. Не с някакви откъсвания на души от тела и прочие, а с реализирането на онова, което е най-добре и оптимално по силите ни за нашия вид. Кои сме ние, нима не умираме всяка нощ, когато заспиваме? Нима на другата утрин не е само това, че имаме само спомените от предишният ни опит, от предишни дни? Както и някакви решения и концепции, които сме си изработили. Какво е умирането и живота? Не се ли унасяме понякога в егоизма си? Хубаво е да можем да мислим за цялото, за всички, а не само за собствените си задници, защото един задник, нищо не струва. Така че, какво е интелект? Сух егоизъм ли? Май на някои хора им харесва да го дефинират така, но ... аз не приемам такава дефиниция. Защото е повърхностна. Интелекта е потенциал, мисловен потенциал, той не е философия, той е само машината, машина - която може да извърши много работа, но може и нищо да не направи, през времето на съществуването си. Ако не направи нищо, значи не е имало полза от нея за природата или за Бога ако искате. И в Спасителя да вярвате и в Еволюцията, алтернативата е една. Всеотдаен труд за принципите, по които сме създадени. Не за човечеството като някакъв магичен субект, който трябва да храним с нашата саможертва, а за човечеството елемент от принципите на устройство и на действие в "Съществуващото", не казвам вселена, а въвеждам ново понятие - "Съществуващото". Както включва то - не знам, но поне вселената ни. Пиша поетапно на съответния постинг, за това сега виждам, че си от женски пол, няма да променя и горното, защото и без друго постинга не е лично за теб, а е отнесен към дискусията. Виждам, че се изнервяш, говориш за високопарни научни термини. Ами ... лошо. Много лошо, че има неща, които те изнервят, т.е. не че тях ги има, а лошо, че те провокират тази злоба у теб, или хайде не е злоба сега ще кажеш ... дали Не винаги сме готови да посрещнем истината. Когато сме нервни - никак не сме готови за нея! Прав е и "учителя" и ти, като казвате, че важното е да прилагаме знанието. Това което не е допълнил нито той, нито ти, е че знанието се добива с труд. Ако не си имала търпението да добиеш някакво знание и сега за теб то звучи "високопарно" то не значи, че няма други хора, които да са се постарали да го добият и да го прилагат. Високопарно звучал и Моцарт на австрийския крал, но бил гениален комбинативен ум, музикант или математик - няма значение. А и кой ли от значимите учени в историята ни, не е звучал високопарно и дразнещо на хора, които са се чувствали със застрашен авторитет от него?! Много емоции кипят в душите на нас хората, но за щастие и Христос и Еволюцията изискват от нас да се научим да си ги контролираме. Така че, в каквото и да вярваш, научи се на смирение и добронамереност. Ако си мислиш, че си добронамерена, почакай да видиш какво ще донесат делата ти и виж тяхната стойност, па тогава едва си вярвай колко си добронамерен човек. Аз виждам хора на различно ниво на добронамереност. Виждам ги и тук в този форум. Дори двамата администратори, с които вече имах честа да общувам нямат еднакво ниво на добронамереност. Изобщо ... търпението и смирението са ценни добродетели, трябва да работим да ги добием. Не знам, защо реши, че някой вика тук колко е велика науката? Няма нищо велико, нито аз нито ти, нито науката, с уговорката, че говоря в смисъла на "теорията" ми ще ти кажа, че и той не е велик. Но какво значи велик - идва от старото значение на думата голям. Да големи сме и аз и ти и Той и всички, някой са по-големи, други не толкова, но всички са някъде на скалата за големина или "малена" Значими или по-големи са само делата, които ни правят част от принципите на "Съществуващото". А емоциите в определен момент могат да ни вредят силно за да сме големи. Така че, избавете се от някои страсти в някои моменти поне! Помага. Щайнер както и ти сте изкушени да има още нещо отвън обхвата на сетивата ви, но ще ви разочаровам, че няма такива неща. Сигурно и Щайнер и ти се дивите и кефите на природата, сигурно и Щайнер и ти харесвате животните и може дори да си представяте, че те имат някои познания и умения, които ние нямаме. Че усещат неща, които ние не усещаме. Да някои животни наистина имат диапазони на сетивата си, в които нашите не са чувствителни, да някои животни имат много по-силно развит от нас слух или зрение или обоняние, но ... и Щайнер и ти пропускате, че това са само подобрени сетива, каквито и ние имаме. На Земята днес щъкат над 2 милиона различни животински вида, от които около 1,5 милиона се падат само на насекомите, които безспорно в еволюционно-времева гледна точка в контекста на техните екологични ниши са много по-напред от нас като вид. Но няма на Земята вид, който да се ориентира, препитава или защитава, чрез сетиво, което ние с теб двамата нямаме. Нещо в което уви доста и "учени" и астрално вярващи се заблуждават, е че животните имат разум също, не само човекоподобните маймуни, и не само котките и кучетата. Няма да ти давам примери много, като това защо хиените правят минети или както там се нарича на тарторката си, а рибите играят "брачни танци". Нито защо слониците си помагат при раждане, за котките да не говорим, че дори на човек се доверяват, когато знаят, че ще имат нужда от помощ. Нито защо плахите сърни си изяждат плацентата. Много от тези неща, не са обяснени правилно от повърхностни "учени" които се задоволяват с елементарни рефлекси. А на някои астрално ориентирани, малко им трябва за да се развикат: "Долу науката!" Всъщност рефлексите също са сложни събития и не стават от самосебе си, а трябва да има някаква предразположеност към тяхното развитие, ако ще дори да ги наречем рефлекси. Изобщо, повърхностност има на много места. В т.нар. наука също има ужасно много повърхностни хора. Ако на такива им харесва да се чувстват велики от пиедестала, на това, което те осъзнават за наука, това си е техен проблем. Такива хора в действителност не заслужават определението "учен". А пропо, по време на ренесанса, в първите университети за присъждането на докторска титла се е изисквало всеки да намери свое собствено доказателство за Питагоровата теорема, това не го пиша сега нарочно да омаловажавам труда на Питагор и че той пръв я е доказал. Е разбира се, няма безброй много такива, но май вече има известни към 200-300 такива, все пак показва, че това е философска концепция и науката не е просто сигурна ниша, от която веднъж добрал се, можеш да се присмиваш на някой друг. Принципите на "съществуващото" ни повеляват винаги да търсим и да се стараем в това си търсене, а това е постижимо, когато сме лишени от суета, когато сме внимателни и добронамерени. Смирение - още една ужасно важна дума. Уви много малко хора осъзнават днес значението й. Уви някои хора се имат дори за духовни величия, а не я осъзнават се опасявам. Забравете величаенето! успех на всички! Нико Редактирано Август 28, 2006 от niko Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Август 28, 2006 Доклад Share Добавено Август 28, 2006 Здравей,Нико! Бина, имаш лично съобщение, надявам се си го получила Не съм получавала ЛС. Прегледах основно пощата. Така че очаквам отговора. И така както обвинението ти към изброените учени не беше под формата на ЛС,то и отговорът на въпросът ми не трябва та е такъв. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
niko Добавено Август 28, 2006 Доклад Share Добавено Август 28, 2006 Бина, Ами има две опции, едната е Връщане на ЛС, а другата е Отговор, логично ми се струва да натисна "Отговор", когато искам да отговоря на лично съобщение така поне се опитвам да отговарям на пришелеца. Кълна се тази сутрин първата ми работа след като отговорих на пришълеца бе да ти отговоря и на теб. И на двама ви отговорих с лични съобщения, сега виждам, че папката ми Изпратени е празна. За теб пък писах ново лично съобщение, така че трябва да е още по лесно. Нали има там едно бутонче за пращане на лични съобщения?! А ти ми казваш, че не си получила от мен нищо. Може ли някой да ме светне, как става това чудо да пратим лично съобщение или отговор на лично съобщение и къде се загубват пратените от мен неща? Модераторска бележка: пратихме ви инструкции как да ползвате ЛС. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
niko Добавено Август 29, 2006 Доклад Share Добавено Август 29, 2006 (edited) OK Бина, За по-сигурно ти пратих и ЛС и тук. Извинявам се за забавянето, но като не си свикнал да ползваш много интернет имаш някои затруднения. Което се отнася в известна степен за мен. Права си, че трябваше да ти отговоря веднага, но като не ти стига времето правиш разни чупки. Аз правих чупките, защото не се сещах за името на автора на една от книгите, които исках да ти препоръчам. И така по ред на номерата. Информацията ми за Нютон и за Питагор идват от две-три книги. Те са писани от хора, които са учени и имат усет за сериозната наука, а не просто хора, които да се гордеят, че са се окичили с думата "учен". Единият е Стивън Хокинг, а книгите му са "A Brief History of Time" - Stephen W. Hawking, втората му e "The Universe in a Nutshell", но тя е по-скоро уточнение към първата, от колкото да има някаква кардинално нова информация. Другата книга, в която се разказва доста за математиката от зараждането й до днес и е писана също от можещ човек и учен, това е: "Fermat's Last Theorem" - Simon Singh. Мисля и двете са преведени на български, дано само преводите да са на ниво. За Питагор мога да кажа, че теоремата е наречена на негово име, май по-скоро от Евклид, но комай на индийците, а и египтяните е била известна доста преди той да я напише, а и кой знае още на кой, или било сам да я е доказал, или да я е крал. Не искам сега да казвам, че той е плагиат, но трябва да си наясно, че знанието идва бавно и често хората ползват идеи от други хора, идеи, които не са били добре облечени в думи да речем. Трябва да даваме заслугата на всеки, който е сторил нещо, но не бива да обожествяваме, който и да било. Например Евклид друг "велик" учен от древността също е сторил много, той е събрал цялото познание до тогава по математика и е написал 13 томова книга: "Елементи", която е основата на цялата математика до днешно време. Но и той е работил в Египед, а египтяните им харесва да твърдят, че Евклид откраднал тяхното знание. Дали е плагиатствал или не, надали има смисъл да спорим, но дори всичко което е написал да е готово знание от Египтяните, пак е добре, че е сторил това, защото така е помогнал съществено за развитието на науката и книгата му "Елементи" може да се нарече най-успешна и ценна книга в историята на цялото човечество. И пак не е редно да го обожествяваме. Това което и преди и сега казвам е, че трябва да държим емоциите си, страстите си обуздани. Това не го казвам аз пръв, напротив само следвам неща, които съм разбрал и проумял, не защото са кодирано знание в главата ми, което аз днес показвам пред теб, а защото съм го прочел и осъзнал. Извинявам се още веднъж за забавянето, а това с личните съобщения не разбирам защо се получава така, но поне открихме как става, трябвало да се слагат отметките за записване на съобщението, явно и до пришелеца всичко което съм писал е било назян. Ще трябва явно и до него да пиша отново всичко, добре че поне част от нещата му ги писах във форума. А че Питагор е бил преди всичко философ, това надали трябва да ти доказвам, пише го във всичките му биографии, той, просто е търсил философски и мистични истини и е ползвал математиката за целите си, докъдето това е било по силите му. Това е съвсем нормално разбира се, защото древните гърци не са имали нито календари, нито сносни анотации за изписване на математическите действия, а са виждали предимно геометрически отношения, което ги е карало да си представят разни неща, които са по-скоро част от мистиката, а мистиката винаги е лесно и примамливо обяснение. Да не забравяме, че древните гърци, както и египтяни са имали политеистични религии, а и не само те. Но всяка древна култура си е измисляла собствени митове, всяка политеистична религия се базира на мистика и митове, при това доста силно. Монотеистичните религии вече наблягат на истината и на прошката, на осъзнаването на греховността и на стремежа за развитие на човека в търсенето му на божественото. Ето защо и монотеистичните религии са редуцирали съдържанието на мистика в концепциите си. Това можеш и сама да видиш, ако направиш един внимателен сравнителен анализ на християнството да речем с която и да е политеистична религия. Освен това прагматичността в рамките на монотеистичните религии също се е развивала и нараствала, така ще видиш, че юдеизма има като по-древна монотеистична религия от християнството малко повече мистика, а в исляма, който е по-млад от християнството има още по-малко мистика и повече практични правила и съвети. Геометричните пропорции са само проявление на принципите в “Съществуващото”, така че няма лошо да се описва геометрията, чрез алгебра, а никак не е далеч от истината, защото всяка алгебрична функция си има и геометрично изразяване и обратното. Но хората в древността са видели първо формите и отношенията и те са били първите описани неща, а не някакви абстрактни алгебрични взаимоотношения, по мое мнение геометрията е първа, а алгебрата идва по-късно с развитието на търговията. Ама може и това мое мнение вече някой друг да ме е изпреварил да каже. усмивки, нико Редактирано Август 29, 2006 от niko Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Август 29, 2006 Доклад Share Добавено Август 29, 2006 Здравей,Нико. С това което си написал в ЛС и във форума съм почти съгласна. Никой не спори,че Питагор пръв е открил теоремата,която носи неговото име. Въпросът ми беше къде пише ,че Питагор е убил свой ученик. ...затова дори удавил със собствените си ръце за назидание на всички, един от учениците си, който се опитвал да му докаже, че има и ирационални числа. Ако това е написано от Stephen W. Hawking, би трябвало той да цитира от къде ползва тази информация,тъй като никой сериозен и уважаващ себе си учен, не може да напише подобно ужасно обвининие без да се базира на някакви стабилни исторически документи от епохата в която е живял Питагор. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 30, 2006 Доклад Share Добавено Август 30, 2006 Относно Питагор - в началото на житейския му път се получава малко така, че самата филсофия ( по скоро култови течения ) сама го търси и определено го развява по неволя из доста посоки. Той изглежда се оказва достатъчно устойчив и практичен и успява да извлече истинска стойност от наученото. И съдбата се оказва донякъде благосклонна. В Египет примерно той е нямал законното право да присъства на жреческите служби, но така се случва, че си го придобива... Както и да е, да кажа нещо интерсесно - Питагор е бил въвел забрана на учениците си да ядат бобови растения, понеже е вярвал ( дали точно вярвал ), че в бобовите зърна има преселени души ( в някои отношения може да се каже, че бобовия зародиш прилича визуално леко на човешки ). Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
niko Добавено Август 30, 2006 Доклад Share Добавено Август 30, 2006 (edited) Здравей Бина, Прочети сама двете книги които ти препоръчвам горещо първата на Хокинг поне и тази на Синг. Пък тогава си вади някакви заключения и изводи. Разбирам, че си омаяна от "хуманизма" на мистика Питагор, но желанието ти да го обришеш от "калта" с която според теб аз и/или други се опитваме да го цапаме са ... наивни. Ти сякаш си влюбена в някой вече и сега не искаш ни да чуеш ни да прочетеш лоша дума за него. Прилича ли ти на нещо това?!? И двамата учени за които ти казах са публични личности и известни, аз съм се виждал лично със Хокинг вече не на 4 очи, но имах щастието да говоря с него до колкото може да се нарече говорене. Човека е с ужасно силна воля и пожелавам на всеки да има неговия дух! Да той има дух и то какъв! Чети Бина, повече чети, по-малко емоции! Виждам и че останалите неща, които пиша и обяснявам нямат значение за теб, сигурно и ти като много други мислиш, че всичко си разбрала и че аз не те разбирам. Сигурно и ти и други окултисти смятате, че "науката" не ви разбира и пропуска нещо. Бина, а и другите ..., а къде всъщност е разликата между вас и това, което вие наричате официална наука??? А, къде?!?!? В какво се изразява добронамереността и градивността ви?!?!? Май много неудобни въпроси взех да задавам, извинявам се за което, но те напират сами в мен. Редактирано Август 30, 2006 от niko Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Зара_ Добавено Август 30, 2006 Доклад Share Добавено Август 30, 2006 Според вас, съвместими ли са понятията "истински учен" и "догматизъм"? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
niko Добавено Август 30, 2006 Доклад Share Добавено Август 30, 2006 Зара, според мен тези понятия не са съвместими, а и точно това казах по-рано в този дебат тук. Уви, хора поклонници на догми има и в "науката" и в окултизма, защото догмите са леснина. Те са привидна яснота на базата на която ти се струва, че можеш да стъпиш уверено. Хората винаги търсят лесното за съжаление. Науката е вид философска концепция на възприемане на света и в нея не може да има догми, на които да се кланяме и заради които да мразим или убиваме било в буквален, било в преносен смисъл. Разгледай внимателно цялата дискусия в тази тема, има какво да видиш, ако четеш бавно и съсредоточено. лек ден нико Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Зара_ Добавено Август 30, 2006 Доклад Share Добавено Август 30, 2006 Всеки един от вас наистина ли се е запитвал дали не робува на догматизма понякога? И има ли доказателства че не робува? Много често авторитет е равно на догматизъм. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Август 30, 2006 Доклад Share Добавено Август 30, 2006 Здравейте, niko, науката има своето място и роля в живота и мисля, че никой не го отрича. Между другото се твърди, че голяма част от великите учени са били членове или са били свързани с окултни школи. Любопитно ми е какво е твоето мнение за изкуството и философията? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
niko Добавено Август 30, 2006 Доклад Share Добавено Август 30, 2006 Зара, Аз не мога да отговарям за всеки един, вече писах по-горе, заради което те помолих да прочетеш внимателно постингите ми, че в науката има хора, които се мислят за учени, имало е и има догми, писах и защо и от кого са правени си пазени догмите. Какво да ти кажа не знам, ти просто не четеш, а за капак и самата ти ми изръси една догма, че често авторитет било равно на догматизъм. Не авторитета е равен на догматизма, а сраха е равен на догматизъм драга Зара, страха и несигурността! В писанията ми често съм споменавал думи като ефективност, адекватност и динамичност. Ако си забелязала това, трябва да ти е ясно, че това не е признак за догматичност, а за гъвкавост. Което не отрича факта, че има относително постоянни неща в живота ни, в контекста на които живеем и действаме. Айнщайн е казал, че всичко е относително, това в известен смисъл можеш да наречеш догма, но то не те задължава с нищо, в него няма авторитаризъм. Просто някой мислещ е споделил усещанията си за света. Чети внимателно и бавно! Има смисъл. Ради, всеки има право на личен избор, ако на някой му е било нещо любопитно и го е опитал, това не значи още, че е бил част от дадена окултна школа. И аз съм ходил и то неведнъж на връх Мальовица, а и Рила си пребродил от-до, но не съм част от всеки който си е правил проповедите там. Вече писах, какво е науката и какво е философията, ако си ме чел по-горе внимателно, щеше да видиш това, не мисля, че е редно да се повтарям, а ако нещо според теб съм написал грешно, кажи кое и защо. Но няма смисъл да се питаме в една и съща тема за едно и също нещо няколко пъти. Но да не кажеш, че не те уважавам, ще ти кажа пак, че науката е философски начин за възприемане и осъзнаване на света. Тя се отличава с много малко от окултизма, Отличава се в частта си, че тя се подлага на съмнение, тя науката се обновява и развива. Тя науката се базира на факти и доказателства. Тя се основава на това, че щом нещо го има, щом то има връзка с нещо друго на тоя свят, то има и начин за детектирането му. А окултизма бяга от истината, не се интересува от кое и как, налага догми, че не е важно да знаеш нещо, а да го използваш. Сякаш науката е против използването на знанието. Тя науката не отрича правото на всеки да мисли и да се съмнява. Но не подържа емоционални съмнения и омрази, а поддържа интелигентни хрумвания и доказателства. Всъщност и Христос разчитал на разума на хората, но видял, че той силно спи. И се пак не ги атакувал мощно с някаква мистика и магии, а с опити да събуди разума им. Не ти ли изглежда малко странно, а?!? Всъщност забелязвал ли си изобщо този факт до сега? усмихнат и спокоен ден нико Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Август 30, 2006 Доклад Share Добавено Август 30, 2006 Нико,това не е конкретен отговар,а измъкване. Въпросът ми беше съвсем простичък: Къде прочете,че Питагор е убил свой ученик Доколкото виждам-пращаш ме да чета Hawking. Чети Бина, повече чети, по-малко емоции!Аз уважавам този учен и се възхищавам както от неговото творчество, така и от силната му воля на живот, въпреки лошата му съдба. Но нямам нито намерение,нито време да чета сега предложените от теб книги. Ти обвиняваш Питагор в убийство, следователно твое е задължението да се аргументираш. А относно емоциите - май те при теб са в по-голямо количество. Казваш: а къде всъщност е разликата между вас и това, което вие наричате официална наука??? А, къде?!?!? В какво се изразява добронамереността и градивността ви?!?!? Май много неудобни въпроси взех да задавам, извинявам се за което, но те напират сами в мен. Математиката според теб е официална наука,това се вижда от постовете ти. След като уважаваш тази наука - спазвай нейните правила - точни,строги и ясни доказателства! Колкото до въпросите ти - хич не са неудобни, просто бягаш от конкретния отговор. Така,че ако смяташ да се измъкваш по подобен начин ,ще считам въпросът за приключен - а той е : Питагор според мен не е убивал свой ученик! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Зара_ Добавено Август 30, 2006 Доклад Share Добавено Август 30, 2006 Въпросите ми не са към конкретен участник във форума. Щом някой е отговорил, не е необходимо да повтаря Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
niko Добавено Август 30, 2006 Доклад Share Добавено Август 30, 2006 Апропо като говорим за хороскопи, виждам, че за астрологията "планетата" Плутон е важна, а за науката тя вече не е планета. Миналата седмица науката я отписа от семейството на същинските планети в слънчевата система. Това само като факт де, ако някой го е пропуснал. Нямам намерение да правя диксусия по темата Плутон. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Август 30, 2006 Доклад Share Добавено Август 30, 2006 Всъщност забелязвал ли си изобщо този факт до сега? Ако дискутираш с презумцията, че отсрещния човек няма разум, ум, мислене...Че е замъглен от емоционално опиянение и не е дарен с яснота и проницателност на ума; липсват му наблюдение, аналитични и разсъдъчни качества - какво очакваш да се получи? Видно е, че си интелигентен - но не подценявай интелигентността на другите хора тук. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Зара_ Добавено Август 30, 2006 Доклад Share Добавено Август 30, 2006 Ради, Нико е доста забавен,нали Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
niko Добавено Август 30, 2006 Доклад Share Добавено Август 30, 2006 Бина, Написах ти ясно и отчетливо, че особеностите около Нютон ги знам от това, което Хокинг е чел и написал, а за Питагор от Синг. Ако имаш съмнения в твърденията на тези учени ги отнеси към тях, а не към мен. Аз не съм присъствал на никакво престъпление за което да ги обвинявам. Аз и вече казах, че всекиму заслуженото се полага. За какво измъкване ми говориш? Пращам те да ги четеш, ако не ми вярваш, че са ги написали тези твърдения. От къде точно ги имат не знам, но им вярвам, защото знам къде директно къде индиректно що за хора са. А и надали някой от тях е написал която и да е от книгите си за да оплюва даден учен или философ от миналото си и на гърба на това да печели, във всички книги които ти препоръчах има много повече информация от тези "обвинения" за които аз споменах. Хубаво е да прочетеш поне 2те книги от тези автори, защото има какво да научиш. Разбира се, твоя си работа дали да го сториш или не. Но ако смея да те запитам, ти от къде си сигурна че Стивън Хокинг е такъв за какъвто го мислиш? Сама признаваш, че нямаш нито намерението да го четеш нито времето. А прочела ли си му книгите? Кои? Какво те впечатли толкова в тях? Виждала ли си се с него? Какво? Как си изгради това мнение? Ако питаш мен, аз да, чел съм му почти всички книги, казвам почти за да не пропусна някоя, която може и да не съм чувал, макар да се съмнявам да е така, но нека да е почти. А и съм се срещал с него и съм говорил с него на един симпозиум 98 на остров Крит. Така че от тази гледна точка си градя мнението за този човек от където и му вярвам за някои неща, които пише. Чети много внимателно, какво аз пиша, а не да ми преиначаваш думите. Ти наистина пропускаш важна информация, а после ми ме обвиняваш в нещо... но и аз не знам точно в какво целиш да ме обвиниш. Както и да е, това си е твоя работа. Дали и кой е убил признавам няма, преки доказателства. Но намирам за нелеп начина по който ти "доказваш" нещата. Според теб, аз твърдя нещо, след това съм се бил измъквал, СЛЕДОВАТЕЛНО - това, което казвам е лъжа. Урааа Ти си голяма работа Бина, не знам дали си на повече от 15 години, но ако си ... нещо си пропуснала в училище и това е умението да мислиш логично. Аз признавам, че нямам преки доказателства, чуй го добре, а и не съм седнал да водя дело за убийство, че да ги търся толкова педантично. Ако наистина ми е цел ще потърся и ще открия дали има такива или не. Но в този разговор не беше важно дали и как е убил, и кой си ученик, а че има начин на мислене и поведение, този начин или метод се нарича наука. В него наистина попадат елитаристи, високомерни грубияни и мръсници. Случката с Питагор беше само един пример. Но ти явно си луда по Питагор и се заяждаш с мен за да се почувстваш спокойна, че любимия ти учител не е убивал някой. Да ти кажа не ме вълнува дали е убил, макар че почти съм убеден в това. Някои от косвените доказателства са, че Питагор наистина е ненавиждал идеята за ирационални числа, факт е и че днес се приема, че те са откритие на школата му, но ЗАБЕЛЕЖИ, ако можеш да внимаваш добре, НЕ на ПИТАГОР, а на последователите му. Странно, след като са му нарекли теорема, защо ли да не кажат, че и тези числа са негово дело? Ако не си виждала "учители" - мръсници ... чувствай се щастливка, но и щрауса с глава зарита в пясъка се чувства щастлив, ... до кога ли?! Целта ми тук не е да те накарам да мразиш някой, аз уважавам полезната част от делата на Питагор, но за разлика от теб не го боготворя. Дори и да е убил ученика си, такива са били времената, живота е имал друг смисъл. Ето един друг голям философ като Сократ ... казали му да се омита от Атина, ама той казал, че предпочита да го убият пред това да напусе Градът! Е няма проблеми рекли те, ... и му дали чаша с отрова. Така че няма за какво толкова да мразя тази постъпка на Питагор дори да я е извършил, което е много вероятно всъщност. Концентрирай се върху важните неща драга. А важните неща са, че времената си имат контекст. Разбира се на малките деца не можем да им напишем днес в учебниците за 3ти клас, че учат великата теорема на един убиец. Те нямат още усет за времето и контекста му, но се очаква с порасването на човек той да го усеща вече. Някои могат, други не, какво да се прави. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts