Станимир Добавено Март 8, 2009 Доклад Share Добавено Март 8, 2009 Доста удобен отговор си избра. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Март 8, 2009 Автор Доклад Share Добавено Март 8, 2009 (edited) "Доста удобен отговор си избра." Наи-лесният и удобен отговор е да излъжа.Да си измисля лъжа. И защо да лъжа?Нима с лъжата ще мога да достигна до себе си и да се променя? "Не искаш да влезеш в ролята на родител, а тази роля се отнася не само към децата, а към всичко, което човек прави" Редактирано Март 8, 2009 от tomodashi Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 8, 2009 Доклад Share Добавено Март 8, 2009 Лесно ли е да излъжеш? За мене поне не е. Предполагам и за теб. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Март 8, 2009 Автор Доклад Share Добавено Март 8, 2009 (edited) Не знам едно нещо което си спомням детски сън ли беше или реалност.Бяхме се събрали десетина деца лятото на възраст до 5-6 години и повечето започнаха да си играят на родители.Тоест да си представят че са родители и че имат деца,че куклите на момичетата са тяхни деца.Странното е че само аз не разбрах тази игра,защо трябва да искаш да станеш родител. Лятото когато слънцето залязва,децата играеха по улиците на странни игри,с топка,на криеница,на родители,с фуниики.Къде изчезна това време,сякаш беше сън.Не знам,прилича ми на друго време,време което никога няма да се върне.Сега децата само псуват и играят с компютри,а улиците и играещите по тях малчугани ги няма. Последните години на комунизма бяха невероятни,поне за мен.Невероятно беше тогава да си дете. Редактирано Март 8, 2009 от tomodashi Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 8, 2009 Доклад Share Добавено Март 8, 2009 Като прочетох историйката ти, ми дойде наум въпроса: Искаш ли отново да си дете със своите си родители? А с други? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Март 8, 2009 Автор Доклад Share Добавено Март 8, 2009 (edited) Спомням си една година преди повече от 20 години.Със сняг поне 50-70 сантиметра.И две улици започнахме да играем на воина.Построихме укрепления от сняг поне метър и половина високи и мятахме снежни топки едни срещу други.Аз бях страхлив и им доставях снега.Правих снежни топки вместо тях и им ги доставях, а те се замеряха.И така цял ден едната срещу другата улица. Това ли беше истинската София или сегашната,не знам.Просто друг свят. "Искаш ли отново да си дете със своите си родители? А с други?" Да супер е отново да съм дете с други родители,с родители които не ми се карат и ме разбират.Това би било мечта. Редактирано Март 8, 2009 от tomodashi Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 8, 2009 Доклад Share Добавено Март 8, 2009 Да супер е отново да съм дете с други родители,с родители които не ми се карат и ме разбират.Това би било мечта. Значи искаш да си дете с родители, които не му се карат и го разбират, но не искаш самият ти да бъдеш такъв родител? Защо? Или греша? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Март 9, 2009 Автор Доклад Share Добавено Март 9, 2009 (edited) След още няколко писания и разговори из форума и skype стигнах до одавна забравен за мен извод.С него успявам да си отговоря на въпросите за държанието на децата,играчките,възрастните,воините,дори затова защо човечеството постоянно си мисли че ще изчезне от някоя глобална катастрофа.Тои е свързан с вътрешната представа ,а не с тази за околният свят. Специално за светлината.Смятам че вие не сте светлината,вие сте тъмната енергия която постоянно се блъска в очертанията на Бог.От тези експерименти могат да се направят хубави изводи.Все пак ми казахте че животът е училище и не е нужно хората да живеят добре или да са щастливи. Разбрах защо хората не си помагат,защо не ги е грижа за околните,за природата или за човечеството.Защо никои,никога не помага. А какъв е отговора.Всеки от вас го знае,много често го прилага.Няма да го кажа защото вие го знаете. Редактирано Март 9, 2009 от tomodashi Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Март 9, 2009 Доклад Share Добавено Март 9, 2009 Прочетох внимателно мненията ти . Първо искам да ти кажа ,че ти става скучно когато четеш не защото четеш,а защото няма от къде да черпиш енергия ... Има ги едни такива сладки вампирчета дето се чудят от къде да дърпат енергиика ,а когато говориш с някои те обзема едно хубаво чувство просто щото вече си се "нахранил" добре! Не може да кажеш на някои ,че е тъмната енергия ,като ти самия си изпълнен с негативизъм .Всяко твое мнение е изпълнено с разочарование от всичко... Ти хулиш хората и света непрекъснато ... във всяко мнение ... дали не започваш да приличаш на някои ? Забелязвам ,че едва когато ти бяха зададени последните два въпроса ти промени държанието си и това ме навява на мисълта ,че последните два въпроса са те нацелили много добре! Или искаш промяната и действаш по въпроса или стоиш и се оплакваш!Няма какво да се мисли ... няма кои да те съжалява ,а и да го направи за какво ти е ? Какво ще промени ? Ти си човека които трябва да промени нещата.Хората са упорити животни преди всичко ... само дето някои се предават прекалено рано! И не е вярно ,че никои на никого не помага ... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
_Маги_ Добавено Март 9, 2009 Доклад Share Добавено Март 9, 2009 Може ли да дадеш рожденни данни? Искам да погледна картата ти? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Март 9, 2009 Автор Доклад Share Добавено Март 9, 2009 (edited) "Забелязвам ,че едва когато ти бяха зададени последните два въпроса ти промени държанието си и това ме навява на мисълта ,че последните два въпроса са те нацелили много добре! " Ще трябва да те разочаровам. Тези изводи ми доидоха когато си говорих с едно добро същество по skype. Мислех да пиша друго,но такова чувство ми доиде след разговора. "Хората са упорити животни преди всичко" Злото в хората е упорито и се стреми на всяка цена да оцелее. Редактирано Март 9, 2009 от tomodashi Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Март 9, 2009 Доклад Share Добавено Март 9, 2009 Злото в хората е упорито и се стреми на всяка цена да оцелее. А какво смяташ да правиш сед като стигаш до този извод? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Март 9, 2009 Автор Доклад Share Добавено Март 9, 2009 След като моето ангелче е прекалено хилаво и слабо и не може да ме нахрани, ще се обърна към моето дяволче . Надявам се дяволчето да ми помогне.Ще мисля все дяволии и ако късмета и бог е с мен ще се опитам да оцелея чрез дяволии. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aviana Добавено Март 9, 2009 Доклад Share Добавено Март 9, 2009 Каква е целта ти като пишеш такива постове в които споделяш миналото си и болката,която си натрупал. Съчувствие,което не си получил от този,който те е наранил? Споделяне с цел да можеш с чужда помощ да намериш изхода и добрата промяна за теб? Опит да убедиш хората тук,че света е едно гадно място с много гадни хора и тнт.? Забелязах и че си противоречиш-в един момент всички хора са злобни,а в следващият"-Аз говорих по скайп с едно много добро същество." Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Март 9, 2009 Автор Доклад Share Добавено Март 9, 2009 (edited) "Каква е целта ти като пишеш такива постове " Целта ми е да накарам хората да станат по-добри и да си признаят че и в тях съществува зло,което се проявява чрез тeхните постъпки.Че хората въобще не ги е грижа за околните и че сами създават лошият свят около себе си. Ето какво означава подписа ми: Сблъсквал съм се с хора които се намират под лудо въздеиствие независимо дали са пили,дрогирали,гневни ,изпаднали в истерия или шизофреници. И знаеш ли какво и под каквото и въздеиствие да са те винаги могат да се справят с проблемите си.Колкото и да са луди те постоянно мислят за оцеляването си и винаги успяват да оцелеят.Те дълбоко нараняват света около тях,карат другите да страдат. Те сънуват,те не живеят.Те наистина сънуват,те не могат да възприемат проблемите на другите,не могат да почувстват чувствата или болката им.Те не се интересуват за проблемите на света,за тях светът е мъгла,мъглата на съня. Те единствено различават себе си и предметите които притежават. Когато сънуваме ние единствено различаваме измислената от нас същност,която всъщност не е истинската ни индивидуалност.От околното пространство единствено помним вещите които притежаваме. Когато сънуваме не помним характерите,чувствата на околните,а ги заменяме с илюзорни представи. Единственото когато се сблъскваме с вътрешният свят на човека до нас разбираме че сме в реалността.Казваме си тези чувства ,тези копнежи,тази вселена която е човекът до нас е нещо уникално. Тогава ние наистина живеем,ние наистина съществуваме,ние наистина сме щастливи. Казваме си arigato. "Аз говорих по скайп с едно много добро същество." Не си противореча.На този свят има хора с ангелски души,но не и с ангелски сърца.Ангелското сърце което помага на всички е невъзможно да съществува в този свят на вълци. Редактирано Март 9, 2009 от tomodashi Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Март 9, 2009 Доклад Share Добавено Март 9, 2009 Родителите винаги ли обичат децата си?- Не, не винаги и не всички родители. Но децата си се обичат. Поне докато са деца. Започни от там- да обичаш себе си. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aviana Добавено Март 9, 2009 Доклад Share Добавено Март 9, 2009 (edited) "Каква е целта ти като пишеш такива постове " Целта ми е да накарам хората да станат по-добри и да си признаят че и в тях съществува зло,което се проявява чрез тeхните постъпки.Че хората въобще не ги е грижа за околните и че сами създават лошият свят около себе си. Ето какво означава подписа ми: Сблъсквал съм се с хора които се намират под лудо въздеиствие независимо дали са пили,дрогирали,гневни ,изпаднали в истерия или шизофреници. И знаеш ли какво и под каквото и въздеиствие да са те винаги могат да се справят с проблемите си.Колкото и да са луди те постоянно мислят за оцеляването си и винаги успяват да оцелеят.Те дълбоко нараняват света около тях,карат другите да страдат. Те сънуват,те не живеят.Те наистина сънуват,те не могат да възприемат проблемите на другите,не могат да почувстват чувствата или болката им.Те не се интересуват за проблемите на света,за тях светът е мъгла,мъглата на съня. Те единствено различават себе си и предметите които притежават. Когато сънуваме ние единствено различаваме измислената от нас същност,която всъщност не е истинската ни индивидуалност.От околното пространство единствено помним вещите които притежаваме. Когато сънуваме не помним характерите,чувствата на околните,а ги заменяме с илюзорни представи. Единственото когато се сблъскваме с вътрешният свят на човека до нас разбираме че сме в реалността.Казваме си тези чувства ,тези копнежи,тази вселена която е човекът до нас е нещо уникално. Тогава ние наистина живеем,ние наистина съществуваме,ние наистина сме щастливи. Казваме си arigato. "Аз говорих по скайп с едно много добро същество." Не си противореча.На този свят има хора с ангелски души,но не и с ангелски сърца.Ангелското сърце което помага на всички е невъзможно да съществува в този свят на вълци. Естествено,че има зло в храта,знам и че когато си подвластен на негативност всичко добро в теб става лошо. И аз въртя очи когато някой ми говори за абсолютна любов и добро и тнт.,но то е защото целият ми живот е сблъсък с баланс и разбиране и на най-лошото и приемане на лошото като причина за проява,а не като качество присъщо на душата. Всеки един сблъсък със ситуации на които си подвластен са уроци за това да се научиш да не се поддаваш и да се освободиш от себе си и от тези влияния и да израстнеш. Хората,които са изживяли истински нещата са хората,които най-много могат да те разберат и аз не подценявам техният опит и разбиране. А спрямо сърцето-то е мускул и всичко идва от душата,а всичко останало е причина заради дадено нещо дори и злобата(тя е предизвикана,както твоят песимизъм) И наистина няма човек който да може да помогне на всички(не всеки има нужда от помощ и не всеки има компетентността да помогне на всички хора,а на определени) За това има и различни хора и различни ситуации и различни уроци.Ако очакваш ангел в човешки облик(перфектният)няма такъв понеже човекът е роден грешен за да се учи. Редактирано Март 10, 2009 от aviana Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Март 10, 2009 Автор Доклад Share Добавено Март 10, 2009 (edited) Знаете ли защо когато бях малко дете,когато още не осъзнавах че съществувам плачех?Плачех и не можех да заспя. Спомням си сцени как всички са се надвесили над мен,а аз плача с пълна сила. Плачех защото знаех че хората не са добри същества,плачех защото знаех че те са зли и лоши.Защото знаех че съм сам на света,защото едно 3-4 дете знае че хората не са достатъчно добри,не са толкова добри колкото съм искал да бъдат.Сякаш раждаики се си съм искал едно единствено нещо хората да бъдат добри,а те никога не са добри. И затова съм плакал и затова не съм можел да заспя.По късно се утешавах с едно плюшено мече.Сякаш играчката може да замени доброто у хората,сякаш играчката може да дарява повече любов и добро от хората. Незнам какво ми става написах един тъжен и дълъг пост в клуба,сега докато пиша този също плача. Плача защото знам че единственото нещо което съм искал истински на този свят откакто съм се родил това е хората да са добри,да са мили и щастливи,а те никога не са добри. Редактирано Март 10, 2009 от tomodashi Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 11, 2009 Доклад Share Добавено Март 11, 2009 Няма нужда да бъдат напълно добри! Тогава се губи смисълът на пребиваването ни в тази полярност-урок на добро/лошо, ден/ нощ, мъж/ жена, зима/ лято. Истината се учи в доброто и злото, но не е от този свят. Тя е в теб! Въпросът е дали искаш да я живееш използвайки смисъла на пребиваването си тук учейки се от полярностите или искаш да задоволяваш депресивния си механизъм чрез мънкане и получаване на съжаление, защото несъзнавано ти харесва положението в което си и не ти се иска да помръднеш всъщност и на йота! Хубаво е да сме радостни деца зад рационалността си, но радостно дете не значи инфантилност и сукане на родителския биберон! както и да е ... Не те виня - виждам, че имаш нужда от промяна! Но не виждам актуалното ти желание за такава! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Март 11, 2009 Доклад Share Добавено Март 11, 2009 (edited) Знаете ли защо когато бях малко дете,когато още не осъзнавах че съществувам плачех?Плачех и не можех да заспя. Спомням си сцени как всички са се надвесили над мен,а аз плача с пълна сила. Плачех защото знаех че хората не са добри същества,плачех защото знаех че те са зли и лоши.Защото знаех че съм сам на света,защото едно 3-4 дете знае че хората не са достатъчно добри,не са толкова добри колкото съм искал да бъдат.Сякаш раждаики се си съм искал едно единствено нещо хората да бъдат добри,а те никога не са добри. И затова съм плакал и затова не съм можел да заспя.По късно се утешавах с едно плюшено мече.Сякаш играчката може да замени доброто у хората,сякаш играчката може да дарява повече любов и добро от хората. Незнам какво ми става написах един тъжен и дълъг пост в клуба,сега докато пиша този също плача. Плача защото знам че единственото нещо което съм искал истински на този свят откакто съм се родил това е хората да са добри,да са мили и щастливи,а те никога не са добри. А някога досети ли се да потърсиш любовта и доброто там където те единствено могат да бъдат намерени ... някъде Там...в дълбините на твоето същество, свито, плачещо и забравено в най-непознатия кът на сърцето ти? Редактирано Март 11, 2009 от jul Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Март 11, 2009 Автор Доклад Share Добавено Март 11, 2009 (edited) Писна ми от всичко.Махам се от този Свят. Редактирано Март 11, 2009 от tomodashi Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 11, 2009 Доклад Share Добавено Март 11, 2009 Писна ми от всичко.Махам се от този Свят. Темата не е за теб, а за родителите, нали така? Защо все насочваш вниманието към себе си? Не ми отговаряй, аз знам отговора. Но няма и да ти го кажа, така че ще трябва да си го намериш сам. Преди две седмици беше писал нещо подобно в няколко свои мнения. Моята позиция по въпроса не се е променила. За твоята мога само да предполагам. Ти тъй или иначе не можеш да поддържаш една позиция дълго време. Влияеш се твърде много от най-маловажни неща. Липсва ти тежест. Тежките предмети не се влияят от всеки незначителен полъх на вятъра. Възможностите са две: 1) в следващата една седмица да оплакваш съдбата си, че си се родил с тази лекота (след това ще се оплакваш от нещо друго) или 2) да се опиташ да станеш малко по-тежък. Въпросът е до вътрешна психологична нагласа и не са нужни специални външни усилия. Освен това, ако избереш първия вариант се постарай да избираш подходящите теми във форума, защото мненията ти неотговарящи на заглавието на темата в която си ги пуснал ще бъдат изтривани. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Март 11, 2009 Доклад Share Добавено Март 11, 2009 Писна ми от всичко.Махам се от този Свят. Ами знаеш ли...колкото и пъти да бягаш от "този" свят, както и от всеки друг, Нещо отново ще те връща тук и това нещо е постоянното и непрестанно Божествено начало у теб, което не ще ти даде мира, докато не се убедиш и познаеш, че го носиш в себе си, че в теб живее една постоянна величина - твоята Душа. Само едно не мога да разбера - как ще познаеш красотата, любовта и така търсената доброта и разбиране в другите хора, когато преди това не си ги опознал в себе си. Защото единствено чрез тях, ти ги виждаш и в другите. Успех в твоето завръщане към себе си. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts