Моля за съвет. Хиперактивност и дефицит на вниманието!

[блага]

Здравейте!

Прочетох внимателно отговорите на Орлин Баев при проблема на Надя при нейния син. Много от съветите ми допаднаха и затова бих искала да помоля за малко размисли и съвети относно случая със сина ми, тъй като напоследък срещаме доста затруднения. Малко сме объркани как да намерим верния път. Наясно сме, че промяната ще трябва да започне от нас.

Той е на 10г. Трудна бременност, страх от загуба на бебето в 7 –ия месец поради контракции. От малък беше в известна степен хиперактивен, много подвижен, проходи на 10 месеца, проговори рано, говореше много. Искаше във всичко да се налага. Непрекъснато играеше с ключове, коли. Буквално трудно спираше. Беше много привързан към мен, плачеше при всяка раздяла изключително много. Кърмен до 6 месеца, но отбит рязко, не постепенно. От малък търси само сладко. И сега като се върне от училище иска сладко. Сладко и нещо за пиене. Ако няма започва да вика, че не може така. Трябва да има.

Спеше при нас до към 7 годишна възраст. Беше го страх да бъде сам.

По-късно около 6, 7 год. възраст започна да се държи грубо с баба си и дядо си. Забелязвам, че ако усети по-слаб характер, някой, който прекалено иска да му се хареса това го дразни и става груб, отмъстителен. Най-добре се разбира само с деца, които са много кротки, нежни, угаждат му, но без да се преструват.

После се роди сестра му. Не е имало гневни изблици тя да се маха. По-скоро се изнервяше ако плаче и му пречи. Започва да вика да я накарам да спре. Може да е нежен много, но за много кратко, само когато на него му е добре и е решил, че ще я гушне. Но ако му омръзне, веднага става груб и я оставя. Не я е наранявал, не е имало такива желания, които да ме накарат да се плаша да ги оставя. Сега в игрите заедно по-скоро може да я нарани в импулсивността си и грубостта си, за да я подчини да прави това, което той иска. Игрите му с всички деца са такива – той да казва как и какво, и обикновено се играе на хищни животни, преследване, той е лъвът или нещото, което преследва другите. Като по-малък играехме на една любима игра – той е хищникът, и идва малко мече, което влиза в клетката и той решава дали да го изяде или да го пусне.

Сега може да я гушне, но после като тя му се изрепчи да й каже, как ще я натупа набързо. Общо взето нежен за кратко, когато пожеляе и груб когато някой му каже НЕ. Когато съм му обяснявала, че не може така, в някои моменти стига до плач, как не сме го обичали, как иска нещо, как в училище все него обвиняват, дори да не е виновен. Не ми вярват изобщо. Обяснявам, че когато човек почти винаги е виновен после трудно му вярват дори и да е прав.

Нещо ако не стане на неговото започва да вика, крещи, обвинява винаги другия. Винаги другите - те не са го разбрали, те не са направили, както са обещали. Може да се сети за някакви думи от преди месеци, само и само да стане на неговото.

Сутрин се събужда с разни мисли – как еди какво си трябва да направим днес, или как нещо съм казала преди време и трябва да стане. Малко натрапчиво, според мен. После може да му мине, но трябва или да го разсея или да предложа друго, да направим план, който да му хареса. Ако кажем – не, няма да стане днес, имаме друга работа, изпада в ярост, вика........

В ревността си към племенницата ми е стигал до ситуации когато й е крил дрехи и й скъса една блуза – тя има повече неща, по – хубав телефон. В игрите с не я е най-силно контролиращ, тираничен на моменти. Усеща, че тя не го харесва, не иска да прекарва време с него и това го прави много озлобен. Тя е 2 години по-голяма. Понякога усещам наслада да властва над някого.

Посетихме психиатър евентуално за ресурсен учител, но според нея в рамките на смяната учителката ще може да се справи. Посъветва да го пускат 1 път в часа да излезе до тоалетна. Според нея има слаба устойчивост на вниманието и нисък контрол на импулсите. Спряхме занималната понеже там явно от промяната – друга група деца, друга учителка без нужния за него авторитет - и става неудържим, хиперактивен, и създаваше много проблеми. Помоли го да нарисува рисунка на семейството. Баща му – леопард, на първо място, до него майка му – жираф, после той е вълка, а накрая сестра му лъв. Според психиатърката е структурирал добре семейството. И аз виждам, че когато разсъждава теоретично вижда правилно нещата – кое е добро и кое е лошо. Но на практика се държи сякаш е възпитаван да бъде тиранин. Знае, че бащата е глава и водач на семейството. Казвал че, че той определя правилата и се радва, че е мъж и ще стане баща. Но на практика не слуша изобщо баща си, иска да споделя само с мен. Зная, че това е така поради грешки, които сме допускали. Но вече аз съм съгласна с всичко, което баща му казва, но май закъсняхме много. Тази пропаст между теория и това, което се случва реално ме притеснява. Както и пълната липса на самоконтрол, избухливостта и ниския праг на фрустрация – избухва при най-малкото препятствие.

Може да си напише сам домашните, но разказвателните предмети – учим заедно, защото не сяда да ги прочете. Чете само ако нещо му е много интересно и за не повече от 10 минути. Ако не разбере нешо бързо се изнервя, започва да вика, че не може, хвърля всичко и се отказва.

Понякога е изключително прозорлив за характерите на хората, за това, което наистина мислят.

След втората среща с психиатърката каза, че повече няма да ходи, защото саму му говорела защо така, да направи онова или това, чувствал се много унизен, плачеше, каза, че тя много бързала, не можело още веднага да ти говори така.

Харесва филми като костенурките Нинджа – любим герой му е учителят сплинтър и Микеланджело, който малко се лигавел и забавлявал.

Всяко занимание или интерес започва бурно, може по цял ден да търси информация в нета за това, да гледа, да говори за това. Не може да се откъсне и да спре. Трае седмици или няколко месеца. Полсе интереса изчезва и се започва с друго.

Първо бяха коли. После футбол – албуми, картички, беше като обсебен. Записа се да тренира в Левски, там обаче дисциплината беше железна. Наказаха го веднъж, че е без екип и това беше края – не пожела да стъпи там отново. Каза, че ще стане футболист и без тях, без учител. Можел сам. Отмина и този интерес. После кеч. После шах – за седмица, две. Но спореше с всеки за правилата, така че той да е победителят. После формула едно.

На моменти губя почва под себе си – как да се държим с него, как да реагирам в тези ситуации на налагане.............Усещам, че ме завладява страх, че ще стане престъпник.

Нуждая се от малко външен поглед, защото явно сериозно съм се оплела в собствените си емоции и страхове. Съпругът ми е много по-спокоен. Но и той вижда, че нещата ги изпускаме от контрол и ще трябва да вземем сериозни мерки. Искаме да бъдат обмислени и да сме убедени, че са добри. Тъй като сме християни – молитвата ще присъства, но търсим и съвети на специалисти, защото вярваме, че психологията е достигнала и до някои до верни заключения за човешката душа.

Благодаря.

[shelter]

В писмото ти има повторена дума. "Страх."

Кога за последен път ти, Блага направи нещо по своя воля за себе си, без да се съобразяваш с останалите членове на семейството?

Помниш ли от какво точно се боеше синът ти до 7 години, освен да стои сам?

Кога започнахте да играете любимата му игра на хищник?

Какво изпитваш и как реагираш, когато планираното от теб/ако има такова/ се осуети?

По какво познаваш, че те лъжат/преструват се/ хората? Как реагираш?

"Понякога е изключително прозорлив за характерите на хората, за това, което наистина мислят." Това са твои думи, отнасящи се до сина ти. Подкрепи с пример, ако искаш разбира се.

Можеш ли да определиш приблизително съотношението - количество на сладкото и друга храна в менюто му?

Би ли посочила професията на баща му и твоята?

[блага]

По принцип не мога да кажа, че се жертвам толкова за останалите, не се ощетявам или поне не се чувствам така. По-скоро уморена и обезпокоена от случващото се в къщи - приемам го като провал в някаква степен. преди майчинстовото работех активно, сега работя съвсем малко, тъй като сменихме местиожителството и още ми е трудно да намеря работа по специалността. Излизам с приятелки. Чета. През деня съм свободна - децата са на училище и на детска градина.

За страховете му - не помня от друго.....може би чудовища, споменавал го е, но повече когато сме се опитвали да го оставим да спи сам.

Играта - около 4 годишен, доколкото си спомням.

Зависи какво се е осуетило - понякога се ядосвам, понякога се чувствам отхвърлена, но като цяло трудно отлагам нещо планирано. Искам да се случи така, както съм го решила. Най често поне в последните месеци изпитвам гняв.

За лъжата - по невербалните жестове, мимики, лицето, усещам го. как реагирам - зависи към кого? По-често си замълчавам, но не забравям. Намирам начин да покажа, че съм го разбрала, но не директно.

За прозорливостта - усеща много добре дали някой го харесва, усеща някои мои слабости и ги е казвал. Ако се сетя конкретен пример ще пиша.

За сладкото - сутрин филия с масло и конфитюр, но може и със сирене или само с масло. Но най често има захар - конфитюр, зърнена закуска с мляко, мляко с какао, чай, но с повече сладко.

В училище си купува чипс, дъвки, газирано.

Като се прибере веднга трябва да хапне нещо сладко. Ако му е сервиран обяда ще хапне първо него, но ако не е готов не може да изчака и веднага хапва сладко. След час пак търси сладко. Замествам с ядки, плод, сок, парче салам. Но ако е сам ще яде сладко докато има. Огладнява почти през час.

Аз съм психолог. Съпругът ми е богослов.

[shelter]

Професиите са психолог и богослов.Тъкмо се чудих, как тъй се появи думата "пре-стъпник".

Детето протестира с "така не може" и "така не трябва". Опитвала ли си да преброиш по колко пъти на ден се е случвало, то самото да е чуло подобни изрази?

Казваш, че не се " жертваш" за останалите, не се чувстваш ощетена, но си уморена и обезпокоена от случващото се вкъщи. Моят извод от това е, че успяваш да надмогваш, но с усилие, поради което е налице умората и безпокойството. Дали и поведението на сина ти не е свързано с опити за освобождаване от забрани?Той вече предявява условия, които не може да бъдат нарушавани/пре-стъпвани/.Неговото поведение е подобно /може би/ на вашето.Самата ти признаваш, че изпитваш напоследък И гняв, когато плановете ти биват провалени.

Пишеш, че премълчаваш, но не забравяш.Синът ти също "изважда" като доводи казаното от теб самата преди месеци дори.

Как би тълкувала следното: "Може да се плува не само срещу течението." ? Какво би се случило в семейството, ако планирането е с по-широки и гъвкави граници?

Адлер/"Човекознание"/ казва, че хората могат да станат садистични към другите, проявяващи онова, което те потискат у себе си. Би ли го обмислила?

Много ли са, с които общуващ и у които откриваш притвореност/липса на откровенност, фалш, неангажиране/?

"Когато съм му обяснявала, че не може така, в някои моменти стига до плач, как не сме го обичали, как иска нещо, как в училище все него обвиняват, дори да не е виновен. Не ми вярват изобщо. Обяснявам, че когато човек почти винаги е виновен после трудно му вярват дори и да е прав. " В този откъс има ли грешка - "Не ми вярва/т/ изобщо"?

Аз лично не бих приела - виновен в някакъв случай, като равно на - почти винаги виновен във всеки случай.

Направи ми впечатление , че единственото животно, което не е хищник в рисунката на детето ти е жираф, но то пък има ръст много по-висок от този на хищниците. Как мислиш, защо е нарисувало като извисяващ се жираф, точно човека/теб/, с който най-много споделя, т.е. приема в най-голама близост?

Беше ли родена сестричката му /тя е лъвът в рисунката/, когато синът ти играеше на лъв клетка, който решава да изяде или пусне живо мече.?

Бащата е леопард, а сестричката лъв в рисунката. Приличат си. Вълк и жираф са по-различни. И върху това може да се помисли.

Накрая - чувала съм, че употребата на много захар в храната, води до рязко покачване и сваляне на нивото й в кръвта. И че последното може и да се прояви във видим дискомфорт, който отстрани много прилича на превъзбуденост.

[блага]

Благодаря за написаното. Ще го обмисля внимателно и ще пиша отново. Чувствам се така сякаш някой започва да подрежда дома ми..........

Видимо е изключително подреден, не мога да понясям липсата на подреденост освен за кратко време.....Компенсирам това, което е вътре най-вероятно....

[shelter]

Благодаря за написаното. Ще го обмисля внимателно и ще пиша отново. Чувствам се така сякаш някой започва да подрежда дома ми..........

Видимо е изключително подреден, не мога да понясям липсата на подреденост освен за кратко време.....Компенсирам това, което е вътре най-вероятно....

Забелязала съм, че проблемът е още в заглавието. Съвет е друга дума, с която се означава заедност, сдружение. Понякога виждаме само част от значението на думите.

Това е моето мнение, а то може и да е погрешно поради частичен, непълен поглед.

[Орлин Баев]

Здравейте, Блага!

Моля погледнете тук!

Гарантирам за специалистите от този център. Познавам ги лично от доста вече години и поддържам приятелски отношения с тях! Ако има хора, които да повлияят хиперактивността и дефицита на внимание в сина ви, това са те! Препоръчвам ви ги горещо! Има и книга по темата от Станкова и Боянова. Свържете се с тях, купете книгата и я прочетете! Ако имате възможност, вижте се с тях и започнете терапия със сина си! Ако не сте от София, поне им се обадете и им пишете за напътствия. Колкото по-рано се вземат мерки, толкова по-добре. Иначе в по-късна възраст има социални усложнения - чела сте, знаете, самата вие сте психолог, чувствате силата на това разстройство от собствен опит! Свържете се с Доц. Боянова и Д-р Станкова! Предайте им сърдечните ми поздрави!

Успех!

Орлин

[блага]

За думите - да, осъзнавам, че поради трудностите, които срещам, думите „не може, не е добре така, това не трябва” ги използвам май почти непрекъснато. Някак си съм изпуснала момента когато това е станало един постоянен поток от Не-та. Давате ми друга посока на мислене, защото винаги съм смятала, че нещата са такива точно поради липса на здрави граници и твърдо Не. Психоаналитиците говорят за една кастрация, която ако не се случи детето остава в едно мегаломанно Аз, с едни мегаломанни защити и никаква способност да понесе слабостта си и ограничеността си. Конкурира се с баща си неперекъснато. Депресията или тъгата от това, че не можеш всичко е следващия етап, но не виждам сина ми да е минал през него. Така гледам на него и изходът винаги съм виждала в поставянето на здравите граници.

В това, че удържам нещата с усилие сте абсолютно права. Умората е налице. Някак си без благодат върша всичко и то е защото наистина се опитвам да нося целия товар и вина за поведението на децата ми. А и не можа да се отрече, че съчетаването на психолог и богослов би трябвало да произведе „деца за пример”. Казвам го с малко ирония, но и с тъга, защото дълго съм усещала упрека на роднините – „уж с такива професии пък с едно дете не могат да се справят”.

За гнева - прекалено съм изискваща явно. Сега като се погледнах повече отстрани сякш виждам в сина си мой изкривен образ.

За това, че синът ми бяга от забраните – вярвала съм, че забраните са важни, структурират те по-правилно и те учат да се съобразяваш с другите, за да живееш с тях.

За хората с които общувам – имаме малко, но близки приятели. У някои роднини съм усещала фалша, но не съм в приятелски отношения с тях. Поддържам прилични отношения, ако мога да помогна с нещо го правя и дотам.

„Не ми вярват изобщо„ – това са думи на сина ми по отношение на госпожата. Опитвам се да му обясня, че когато почти всеки път е започнал конфликта трудно ще му повярват когато не е.

„Аз лично не бих приела - виновен в някакъв случай, като равно на - почти винаги виновен във всеки случай.” – това изречение ме накара да се замисля над това, че почти винаги обвинявам своето дете и виждам него като източника на проблема. Спомних си, че скоро казах на една приятелка – всички други деца ми се виждат много по-добри! Понеже зная какво виждам в него самия - тази наслада да дразни, тази ревност и желание да е над другите деца – ми е трудно да видя и доброто. А и като прибавим страха ми като негова майка за бъдещето му – нещата стават в доста негативна окраска.

За жирафа – може би поради честите ми опити за анализ, опитите ми да поучвам всички или свръхкритичност ме е нарисувал така висока.

Сестра му се роди когато беше на 7. А любимата игра започна на около 4. Когато беше на 3 години обаче имах един сп. аборт в много ранна бременност. Сега си спомням, че ме попита какво стана с бебето и аз му казах, че не е могло да оживее и го няма вече. Но игрите винаги са били мегаломанни – ключове, коли, хищници – от най-ранна детска възраст до днес. Баща му и сестра му определено си приличат. Тя е по-спокойна, по-дистанцирана към непознати и едновременно съпротивляваща се на всеки опит някой да я подчини насила. Репчи му се за всичко явно още от сега, което определено го раздразнява силно.

За захарта – обмислям варианти – да спра да купувам сладко изобщо у дома.

Орлин - ще прегледам сайта тези дни и може и да им пиша ако има такава възможност, тъй като в момента не сме в София. Благодаря.

[shelter]

Конкурира се с баща си неперекъснато.

Депресията или тъгата от това, че не можеш всичко е следващия етап, но не виждам сина ми да е минал през него. Така гледам на него и изходът винаги съм виждала в поставянето на здравите граници.

защото наистина се опитвам да нося целия товар и вина за поведението на децата ми.

съчетаването на психолог и богослов би трябвало да произведе „деца за пример”.

дълго съм усещала упрека на роднините – „уж с такива професии пък с едно дете не могат да се справят”.

За гнева - прекалено съм изискваща явно.

вярвала съм, че забраните са важни, структурират те по-правилно и те учат да се съобразяваш с другите, за да живееш с тях.

Опитвам се да му обясня, че когато почти всеки път е започнал конфликта трудно ще му повярват когато не скоро казах на една приятелка – всички други деца ми се виждат много по-добри!

Понеже зная какво виждам в него самия

За жирафа – може би поради честите ми опити за анализ, опитите ми да поучвам всички или свръхкритичност ме е нарисувал така висока.

Но игрите винаги са били мегаломанни – ключове, коли, хищници

Репчи му се за всичко явно още от сега, което определено го раздразнява силно.

За захарта – обмислям варианти – да спра да купувам сладко изобщо у дома

блага,

в писмото ти намирам трепетност/отклик, отзивчивост/.Човек, който открива в повече индикациите на околното, би избрал по - лесно верния си път.

Нарочно направих извадки от писмото ти."Понеже зная какво виждам в него".

Няма да ги обсъждам.

Искам да ти разкажа за едно от децата в групата ми./Не е само моя и други колежки работят в седмичен дом./

На три и отгоре. Здраво, силно, едро, мигновенно в действията си, сякаш гумена топка. Къдрокосо мургавелче-буйно овне.Очите му лъчиста неспирност. И той спираше, само когато спеше. Във всичко беше пръв. И в занимания и в игри. Показваше съобразителност и действия, далеч над тази на останалите деца. Радваше се, когато беше отбелязано ледерството му. А той се открояваше във всичко. Правеше "поразии" след "белите". Ако не изискваше от децата, предизвикваше мен по всякакъв начин. Беше изключително изобретателен.Беше склонен да изкупи дори и с наказания вниманието на всички, което му беше необходимо като въздух.

Когато по обед вече уморени и насядали по столчетата уж мирясвахме, обикновено идваше сияеш при мен и казваше:" Ти обичаш мене.? Айде сега, обичам тебе!" Не беше мое дете/нямаше как и аз да съм му майката/,но най-често искренно радостен смехът беше, което струеше между нас. От това дете "научих" много - какво е да обичаш въпреки, какво е да си някога, а не за някого...

За всеки човек, като този който вече е, има място в живота.

А той е за живеене, дори и най-вече с преправящи се правила.

Радвах се, когато открих едно друго значение на "правило" идещо не като закон, а от повелята на "правя"/градя/.

[блага]

Разбирам за какво говориш. Но все пак има граници, чието преминаване те праща отвъд нормата, отвъд здравото и отвъд доброто. Да отречем това, означава да изпаднем в някаква относителност за всичко и всеки. Когато човек теоретизира може да си го позволи, но когато касае личния му живот и значимите хора, тази теория се проваля.

Но думите ти потвърдиха в мен усещането, че съм преминала от реална преценка в крайно негативна такава. За което благодаря.

Истината е, че прекалено започнах да изпадам в паника от случващото се, вместо да благодаря на Бог за това. Не за това, че детето ми има проблеми, защото няма как злините да ти носят радост заради тях самите. Но затова, че тези проблеми могат да произведат в мен, в него и в цялото семейство качества на характера, които само страданието може да произведе.

[shelter]

Но затова, че тези проблеми могат да произведат в мен, в него и в цялото семейство качества на характера, които само страданието може да произведе.

блага,

"могат да" е все още ненастъпило време.

Ето например - думите не само могат да потвърдят усещане, но могат и да предизвикат.

В написаното, човек може и да се подведе.

Директният контакт е много по-подходящ. Си мисля и аз. Орлин Баев вече ти предложи такъв.

Инак изразът "прекалено започнах да изпадам в паника" мен лично, ме кара да мисля, че досега си я овладявала, но вече се затрудняваш. Чувала съм, че психотерапията започва още с конкретното, обстойно обговаряне на проблема. Ако се чувстваш добре пишейки - го прави на първо време. По напред спомена, че не сте в София.

[блага]

тези неща ги зная.....

Писах в темата, не защото не разбирам какво се случва със сина ми, а защото исках да попитам повече за конкретни стъпки в поведението ни спрямо него. Когато си част от проблема и най-простите решения понякога ти убягват....Това е....

терапия on line не е удачно решение и не съм търсила подобна услуга.

Относно времето - качествата на характера са плод, за който се изисква дълго време...Това е един непрестанен процес, доста продължителен при това.

Но е като пътека, по която колкото по-дълго вървиш, толкова по-светло става.

Това е от мен! Благодаря за отделеното време!

И честит празник на всички жени тук!

[shelter]

тези неща ги зная.....

Но е като пътека, по която колкото по-дълго вървиш, толкова по-светло става.

блага,

направи ми впечатление, че на няколко места в писматата ти присъства "зная".

При мен например е трудно да узнавам, докато зная.

Човек /аз също/ се стреми да се окаже прав. Т.е. всяко "зная" е и предполагане, което подлежи на доказване. Неволно изнамираме доказателства за опасенията си.

Да запазваш ведростта си е качество присъщо на децата. Те са далеч по-пластични от възрастните./Ето как и аз "зная"./

Между другото съм забелязала, че притеснителността за някого ме съпровожда, когато аз самата имам възможност за действия към промяна. Понякога свръхостойностяването ни е маскирано в прекомерна загриженост. Аз в случая с теб, я проявявам като отговор - ност.

Но пък боязливостта не е съвсем негативно качество. В повечето случаи предпазливостта в поведението, е което ни позволява да добием "без кръв".

В приказките героят често е различният и се случва да успее, и чрез хитрост.

Накрая - на човек му о-лек-ва, когато общува. Не всички сме вампири и донори. Не съм съвсем съгласна, че терапия/страшна дума! :)/on line, не е удачно решение. За мен виртуалното общуване е полезно.

Има толкова много хора, с които поради обстоятелствата трудно бих се срещнала, но пък мога да чета.

Разкажи нещо конкретно, ако искаш. Може би ще се включат други, които ще видят в писмата ти по-различно от моето.

И съвсем в края /засега:)/ - винаги ми е било любопитно "из-образ-я/вя/ването". Красиво е!

[Орлин Баев]

Aз съм съгласен с шелтър, че психотерапията онлайн е удачно решение при положение, че човек живее в малък град, в който засега няма терапевти. Има сайтове, в които се предлага такава терапия. Има и терапевти предлагащи скайп консултации.

Това, което този сайт предлага засега обаче не е терапия онлайн, а просто "обратна връзка от терапевт" онлайн. Заглавието "психотерапия онлайн" е сложено предполагам по "гугъл търсене" причини, но що се отнася до смисъла му, не е актуално за даваната обратна връзка. Би могло да бъде терапия онлайн при чат общуване. Засега просто даваме кратки отговори, които в никакъв случай нямат каквото и да е отношение към психотерапията! По-скоро са насоки за намиране на такава. Аз бих се радвал ако и другите модератори: Хип и Шехина, се включват по-честичко при отговорите също!

Блага, аз не ти отговорих по-обстойно, защото най-честно си признавам, че не съм специалист по хиперактивност и дефицит на вниманието. Работя предимно с възрастни. Имал съм опит с деца с безсъние и страхове, с които съм работил предимно с хипноза с добри резултати. Бих работил и с нощно напикаване да речем или с пост травматично разстройство или депресивен епизод при дете. Но специално с хиперактивност нямам опит, а и не смятам да специализирам в тази посока. Надявам се да се обърнеш към Виолета Боянова и Маргарита Станкова (от линка по-горе) - наистина са най-добрите в България по детски неврози! Купи си книгата им за хиперактивност - сигурен съм, че там има много ясни и директни препоръки за родителско поведение при това нелеко детско разстройство! и наистина, права си - не отлагай, но вземи мерки, защото този проблем за в бъдеще има вероятност да влияе силно негативно в социалната и професионална реализация на сина ти! Затова се обърни към специалист. Сигурен съм, че си чела и знаеш доста - психолог си! Но специално това рзстройство изисква специална подготовка за да бъде придобито оптималното отношение при третирането на детето!

Ето информация за центрове за ADHD в цялата страна! Случайно попаднах на сайта и останах приятно изненадан от тази нова инициатива на 'института за екология на мисленето". негов ръководител е Петър Василев, председател на асоциацията по когнитивна терапия в България.

Редактирано Март 10, 2009 от Орлин Баев

[д-р Тодор Първанов]

Здравейте!

Не бих искал да поставям диагнози в сайта, смятам че информацията не е достатъчна.Но, ако вие самата като психолог мислите ,че се касаеза хиперактивност , съвета ми е да разгледате този сайт

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=373071.msg10222484

Не познавам жената която работи с уреда, но знам метода.

Бях началник на отделение за психофизиологични изследвания и съм се интересувал от биологичната обратна връзка.

Според американско изследване нейният ефект е еднакъв с този на Риталина в лечението на хиперактивните деца.

В Токуда също имат такъв уред , както и в Русе и Варна .

[блага]

Здравейте отново!

Писах на доц. Боянова веднага след като ме насочихте към нея и очаквам отговор. Този сайт:центрове за ADHD ми е добре познат. Точно към един от психиатрите посочени в него за нашия град се обърнахме за консултация. Според нея синът ми няма тежката клиника на хиперактивните деца, както са описани в МКБ 10. Има известна хиперактивност, но по-скоро като начин за справяне със силната си тревожност, съчетана с проблеми във вниманието - ниска устойчивост и много слаб контрол на импулсите. За мен обаче, въпреки, че не се наблюдава тежка клиника, детето има всички симптоми на този синдром. За съжаление психиатрите не провеждат терапия и може би, защото работят с доста тежки случаи, когато няма нужда от лекарства спират до тук. В училище има дни когато се държи чудесно според учителката, но други, в които е доста агресивен с някои деца - вчера бутнал едно дете и когато госпожата му се скарала се разсърдил и си тръгнал....след 5 минути се върнал, но с тази импулсивност явно му е много трудно да овладее емоциите си.

От няколко дни мога да кажа, че има съвсем малка промяна, поне у дома, може би, защото ние сме по-спокойни с него, не повишавам тон, въведох няколко прости правила. Днес дори за първи път откакто сме в града - т. е от няколко месеца излезе с друго дете, с което се е сприятелил. Играли са заедно, посетили лунапарка и естествено изяли и по един захарен памук....

Поръчала съм и книгата на В. Боянова, надявам се скоро да я получа.

Благодаря на всички!