На какво ме учи Паневритмията

[Донка]

Всичко започна от това, че ми беше трудно да овладея ритъма на "Стъпка по стъпка"

Тия движения са, за да се развие усет кога действа слънцето и кога - земята. Те са за придобиване на истинските методи, вложени в Природата, това е влизане във връзка с истинските методи на Природата.

Стъпка по стъпка - описание

Свикнала бях все да вървя напред и по вътрешна инерция вместо да правя последователното изнасяне на крака настрани и напред, стъпвах на изнесения крак (особено когато беше напред) и пренасях тежестта на него, за да вървя. Как ли не се опитвах да се съсредоточа... Докато в един момент ми светна - причината за "грешката" не беше в съсредоточаването, а във вътрешната ми нагласа - приемах спирането и изнасянето на краката без вървене за нещо като забавяне, отклонение от Пътя. Не разбирах смисъла на Пътя - приемах го като непрекъснато правене на стъпки напред, вървене. Започнах да се вглеждам в моментите от живота и ежедневието си, в които "тъпчех на място" и просто "изнасях крак настрани и го прибирах". Забелязах, че важността на тези моменти е не по-малко, а понякога дори е по-важна от "вървенето напред". Опитвах се да овладея инерцията, да си давам право на спиране и "връзка с енергиите на Слънцето и Земята" - наблюдение, обмисляне, изчакване на най-подходящия момент, внимание....

Когато единият крак се отделя встрани или напред, то слънчевата енергия слиза надолу в нас, а когато двете нозе са събрани, тогава имаме изпращане на земната енергия нагоре към слънцето. По този начин става обмяна. При разтворени крака слънцето и ние сме положителни към земята: възприемаме от слънцето и предаваме на земята. А когато нозете са събрани, тогава земната енергия е положителна и отива към слънцето.

Стъпка по стъпка

След известно време забелязах, че след такова "спиране и връзка" движението напред беше леко и спокойно - съвсем естествено - не се налагаше да се влага усилие и нямаше усещане за умора или борба с нещо.

Какво сте научили вие от Паневритмията?

Какво сте приложили в личния и обществения (професионалиния) си живот?

[LG_]

Това което разказваш като че ли важеше и за мен! Много интересен и хубав коментар.

Вдействително човек не трябва да се води от инерцията. Трябва да оставяш нещата да вървят в своя естествен порядък (без насилие) но същевременно да постъпваш съзнателно и да не се оставяш на течението!

[Донка]

Много точно казано LG!

Другата опитност ми беше повдигането на пръсти в няколко упражнения - Аум и Изгрява слънцето - описание.

Когато си протегнем едната ръка нагоре с ъгъл 135 градуса наклон, то чрез нея възприемаме Божественото; чрез този крак, с който стъпваме напред, приемаме земните енергии. Чрез тая ръка и този крак, които са протегнати надолу с ъгъл 135 градуса, изхвърляме нечистото, набраните необработени, дисхармонични енергии вън от нас, към земята. Туй последователно вдигане на ръцете, наклонени напред и нагоре, с последователното повдигане на нозете - туй е полетът на човешкия дух, вечният му стремеж към висините. Човек работи на земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите; той гради на земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери. Туй движение е правилен път за свързване с Природата, за влизане в хармоничен допир с нея.

Аум - описание

При повдигане на пръсти винаги има опасност да се загуби равновеси - особено когато вниманието не е само върху пръстите и има ритъм, който изисква повдигане в определен момент. Няколко пъти залитвах и пристъпвах, за да не падна или да извия крака... После усетих,ч е поянкога имам спокойствието и равновесието да се повдигна на пръсти с цялата тежест на тялото си, понякога нямам - и зависеше от това доколко стабилно бях стъпила на крака си малко преди да го повдигна. Разбрах, че ако усетя нестабилност преди да се повдигна, не бива изобщо да се опитвам да се изправя на пръсти и особено да прехвърлям тежестта си върху тях...

Четох и мислих много защо понякога стъпвам не съвсем уравновесено, съпоставях с това, което в момента се случваше в живота ми...

Стигнах до извода, че ключът е в приемането на земните енергии - ако не съм се синхронизирала добре с тях и не съм ги приела в необходимия вид и количество, при опита за полет на духа - се получаваше залитане и опасност от падане или отклонение от пътя ... При мен беше свързано с пренебрегнати илли подценени от мен подробности в ежедневието ми - винаги за сметка на някакви идеи, които си бях внушила и бързах да избягам от земното, за да се насладя на полет... Като че ли залитането ме предупреждаваше, че "не стоя стабилно на краката си, а се опитвам да летя..."

Много ще се радвам и вие да споделите своите опитности с Паневритмията - каквито и да са те...

[Светлата]

Моят "препъни камък" е "Подвижност" и изобщо упражненията с въртене - все поемам в обратната посока

[Розалина]

Здравейте .

Миналата неделя приключих с първия си курс по Паневритмия.

искам днес да споделя нещата ,така както ги почувствувах до тук.

Миналата година спонтанно си пожелах да изкарам курс по Паневритмия.Порових се в сайта,но не успях да се ориентирам дали в моя град има група за обучение.Не се получи тогава,но в мен остана желанието за това.Тази година (в края на есента ) случайно написах тук първия си пост.Искам да благодаря на Донка,която веднага реагира със съобщение и така в разговора ни аз разбрах,че курс по Паневритмия е започнал и ако искам мога да се включа.Зарадвах се на този подарък на съдбата.Казах си колко хубаво е ,че имам възможност да осъществя желанието си.Отидох в определения час на мястото на курса.Един училищен физкултурен салон.Посрещнаха ме мили и усмихнати хора,които също като мен бяха на обучание,а някои ( по-опитни) вероятно си поддържаха формата.Започнах да посещавам курса.Въпреки студената зима и неотопления салон,това което преживях е едно от най-хубавите неща в живота ми.Когато съм в кръга се чувствувам много различно.Чувствувам се защитена,спокойна ,радостна.По тялото ми се разлива топлина,в душата избуява радост и надежда и много светлина.Когато изпълнявам упражненията от първите 10,чувствувам с ръцете си на физическо ниво енергията ,която преминава през мен .Чакам с нетърпение и си мисля за неделното занятие.Веднъж пропуснах да отида и цяла седмица ми беше по някакъв начин не докрай добре.Много зареждащо преживяване е Пневритмия.

Искам да благодаря на инструктора -Ваня.С лекота и много Любов тя просто ни въвеждаше в нещата.Благодаря и на всички онези ,които играят от години,но идваха с нас на курса.Присъствието им в кръга ме правеше уверена и просто играех без да мисля за нищо.А музиката.Тя е вълшебна.През седмицата се улавям,че си я напявам,когато съм сама със себе си или съм напрегната.И всички неприятни неща просто се разсейват ,когато си пея наум Първия ден на пролетта.

Не съм играла още на открито.Искам да го направя .

Благодаря на Бог,че ми помогна да стигна до тук.Благодаря на Учителя за това вълшебство Паневритмия.

[Донка]

Клаудия! И след курса играта вече е по-спокойна, съсредоточена, по-пълно е преживяването...

Не знам как е с вас, но понякога се "отнасям" в някой цвят или в мелодията - сигурно имам още да уча много да ги дозирам и разпределям хармонично вместо да потъвам в едното...

Но и това си има смисъл - след като изплувам, разбирам защо играем заедно. Един мигновен поглед към движението на партньора или човека пред мен и си влизам "в пътя". Сигурно затова сме заедно в живота... Ако обаче се загледам в играта на друг човек, губя веднага своето лично преживяване... Усещам, че движенията стават механични...

Приложено към човешките отношения в живота съм забелязала същото - сякаш сме в един танц, в един ритъм, но всеки го преживява по свой начин и това е най-доброто и за танцуващите, и за Кръга.

[Розалина]

Здравей Донка,

Отговарям с известно закъснение.

Рядко се пише в този форум и не съм видяла мнението ти.

Макар да не играем заедно ,аз често си мисля за всички вас от кръга на Кенана и ви изпращам поздрав.

Както знаеш се опитвам да играя и през седмицата.Не винаги успявам да го осъществя и ако не съм ходила да речем два дни,понеже все още съм новак,посещението ми след такова прекъсване е с проблем в концентрацията на вниманието върху упражненията .

Пак в началото ме разсейваха,преминаващите хора и домашните им любимци.

В тая връзка забелязах нещо интересно.Стопаните ,които извеждат например кучетата си на сутрешна разходка,хем ги пускат да потичат,хем започват да викат доста силно ,което на мен ми пречеше в началото,първите един два пъти.А самите животни дейстително се затичваха с устрем към нас и всички до едно просто спираха,при това без да издават звук на метър от кръга.Поседяват малко и се връщат към стопаните и игрите си.

Мисля,че и ние ,които играем и стопаните разбрахме,че понякога животните имат по-добра сетивност от нас и сега всички ,които обитаваме района на Ямача при изгрев сме толерантни и не си пречим по никакъв начин.

Аз съм "сова" .Наложи се да поработя върху себе си и май вече мога да се поздравя с известен успех .

Така,че в момента Паневритмия освен всичко останало,което ми дава ,ме учи на самодисциплина,без която не бих могла да променя собствения си ритъм.

[Орлин Баев]

На какво ме учи паневритмията?

Ами тя е като живота - на почти всичко!

Учи ме да стана рано и да си замъкна д-то и да се раздвижа! Учи ме да бъда толерантен и усмихнат! Учи ме на дишане, на осъзнаване на енергийния теч. Учи ме на тези прекрасни мантри, текста на паневритмията и на всичк визуализации, които спонтанно възникват при тях. Както и могат да се разработят специално. Паневритмията ме учи да сливам в едно цяло тялото си с дишането си, с вербалната и образната си мисъл, с въздигнатото си чувство, с енергията си и фокуса на вниманието и волята си! Паневритмията ме учи на цялостност, оцялостява компонентите на съществото ми! Учи ме на дисциплина - ранното ставане. Учи ме на колективност - съобразяването и пулсирането в такта с движенията и ритъма на групата. И в такта и ритъма на Космоса!

Всяко от движенията има дълбок, много дълбок психологичен и психотерапевтичен потенциал, които тепърва ще разучавам!

Паневритмията ме учи на даване, споделяне на енергията ми, времето ми, на общност и заедност! Учи ме на малки стъпки, които водят до големи цели! На тъкане на съдбата си и творческо вдъхновение!