Креми (късметче) Добавено Февруари 24, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2009 (edited) Един друг ракурс, често подминаван в ежедневието ни. Да запазим тук дребни, но значими случки, разсъждения, действия на чистите души, все още нови в този живот За начало - Писах в една друга тема и по настояване на моите приятелки искам да публикувам нещо ,което мой ученик писа по повод на един конкурс. ............................................................................ БОГ Е ЛЮБОВ Християн Николаев Христов ІV клас Габрово Бог е навсякъде. Може би някъде там в полето, гората, планината. Бог е при тъжните и болните,обърканите и изоставените, влюбените и самотните. Бог е при писателите,спортистите,откривателите и мечтателите. Бог е навсякъде. Ако поискаш да се докоснеш до него, просто трябва да го почустваш със сърцето си или както казва моята учителка, „ очите ни трябва да виждат зад преградата,тази която не се вижда ” Бог е любов.А любовта е зрънце обич, която расте с времето и се превръща в любов,красота и усещане.За такова усещане искам да ви разкажа. Обичам да ходя на село при баба и дядо и да прекарам лятната ваканция там.Селцето е малко ,планинско – няма компютър,няма деца, дори магазин няма.Хляба го кара един автобус.Приятелите и родителите ми непрекъснато се чудят какво толкова харесвам там.А аз се чувствам страхотно.Обичам да ходя за вода на един кладенец. Той се намира в началото на една дъбова гора, не че нямаме вода в къщи – имаме ,но тази от кладенеца е по – различна. И гората и водата - всичко има цвят,мирис, вкус , които аз виждам с други очи - с онези, които виждат зад преградата. Обичам да се катеря по хълмовете. Джобовете ми винаги са пълни със семена,защото покоря ли връх, засаждам семенце на върха му. Повечето изникват и се чувствам страхотно.Усещам природата, красотата и някъде там БОГ – и не съм сам. Аз знам, че Бог е сътворил всичко с много. Аз знам, че Бог обича всички хора.Няма значение,дали са ниски,високи, деца или майки.Обича и тези, които са по- различни от нас :болни,сакати,слепи, защото техните проблеми ги правят по – различни за нас.Но те също имат нужда от храна, вода, топлина, смеят се ,плачат изпитват болка, радват се на обичта и добротата.И аз знам ,че Бог е посял по зрънце обич, доброта, човещина.Но при някои хора тези зрънца изгниват.А други хора имат толкова много обич,доброта ,че винаги са готови ,да дадат на всички ,които имат нужда. Зашо? Защото са запазили зрънцето обич и то е прераснало в любов.Защото са го пазили от бурите на гнева, обидата, омразата, лошотията.А зрънцето обич,за да порасте му трябва само сълза от човещина,тъга, сълза от миг на радост, прошка, извинение. Бог ни обича,но понякога ни наказва,поставяйки обичта ни на изпитание.То е същото ,когато родителите ни наказват ,защото ни обичат.И понеже не мога да го обясня ще ви дам пример. Когато се случи така ,че изпотроших цял шкаф със сервиз за хранене,се обадих на родителите ми да им кажа.Първо ме попитаха дали ми има нещо,дали съм се порязал.А като разбраха ,че нищо ми няма бях наказан от любов.Трудно е за разбиране... Бог е любов. Той е този ,който когато си признаеш грешките,винаги прощава и не ти ги напомня след време.Бог е този,който не дели хората по цвят на кожата, по пол или възраст. Бог е този,който винаги помага ,стига да вярвяш.Бог е този,който винаги е готов да ме изслуша и да ми даде сили да продължа напред. Бог е любов и любовта е в нас самите.Само трябва да повярваш и да пуснеш Бог в сърцето си. Аз вярвам!Повярвай и ти! Хайде,сърцето си ти отвори! И Бог приеми! Виждаш ли навън не е сиво Навън е цветно и красиво. Усещаш ли сега топлина? О, Да.Това е БОГ и любовта. ........................................................................ Моето желание е наистина да има повече такива деца « Последна редакция: Понеделник, 23 Февруари 2009, 21:04 от desi_minkova » източник: http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=374947.0;all Да си пожелаем и повече такива родители и учители! Редактирано Февруари 24, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Февруари 24, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2009 Това от дете на 10 годинки ли е писано? Без чужда помощ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Февруари 24, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2009 ... Да си пожелаем и повече такива родители и учители! Хубав пример, красиво написано разсъждения за Бог от 10 годишно дете,...истини, ... но за съжаление не бих се присъединил към това пожелание на късметче . Защо ? - Познавам едно по малко детенце (6г.), което живее с родителите си в близост до една вила на мой приятел. Съседи са. Баща му е пастор в някаква евангелска църква. Не зная каква.Не го познавам и него, но детето идва често при моя приятел самостоятелно, така... на гости. Скучно му е, а и града е далече, а наоколо живеят само двама трема овчари и старци. Това което е написало 10-годишното дете по-горе е сигурно бледо подобие на "мъдростта" която може да изрече нашият гост (съседчето). Той дори знае редица дълги молитви,...песни,...литургии. Поразяваща е дълбочината на очите му, когато говори за Бог...Очи, които често гледат със светлината на отегчен 90 годишен старец, който цял живот е повтарял едно и също нещо и никой не го е разбрал. Ужасно е! В семейството на проповедника (съсед), не се яде месо... Хляба се меси, но по думите на моя познат, за нищо не става. Масло, сирене, кашкавал, сладки неща - такива работи не се купуват. Положението е трагично, когато малкият дойде на гости да си играе на ливадата и се награби със вафли и бонбони в джобовете ... Приятеля ми се чуди какво да прави... Хем не иска да му дава, хем не може да откаже като малкия го пита "Няма ли да ме дадеш вафла?" , "Това бонбони ли са?" - и направо без да чака отговор си пълни джоба. ШЕСТ ГОДИШЕН Е ! Можеш ли да му забраниш ? Веднъж дошъл когато печели кюфтета и детето се "закачило" и на него да дадат...Предупредили родителите му и ги помолили да не идва само, но въпреки "рестрикциите" от тяхна страна, то пак си идвало ... Една ограда ги дели! Е приятеля ми и жена му се ограничават вече, като го видят крият месото, купуват само обикновени бисквити,...стараят се хората. Докато един ден не го видели как ръфа нещо старателно - парче от шпек салам с обелката направо. Салам, който явно котката е измъкнала от долапа и не е смогнала да го изяде изцяло. Ужас ! Та ...дали това момченце няма да пише и по кадърно то 10-годишното момченце,което цитираме горе ? Голяма е вероятността това де е така ! Децата лесно заучават фрази и сентенции прокламирани от родителите им. Но това правилно ли е ? Кому е нужно всичко това ? Защо едно крехко детско съзнание трябва да се натоварва с философски мисли ? Кому е нужна тази "духовност" ? Единственият отговор е в това, че така се чеше болното его на родителя, който като показва "дресираната си маймунка" пред съмишленици или други хора смята,че е станал най-великият творец на света. Простотия! Докога ? - докато детето не порасне и не сложи пръчка "динамит" под масата за хранене и не "взриви" семейната "идилия" наложена с ограничения, санкции и рестрикции. Има и такива много показателни примери в тази насока, но няма да се спирам сега на тях ... За мен дете което не изживява детството си, а е тръгнало да води уединен начин на живот и да разсъждава за Бог, по скоро ме притеснява, от колкото ме радва ! Но все пак това е лично мнение, което не би трябвало да ангажира никой. Поздрави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Февруари 24, 2009 Автор Доклад Share Добавено Февруари 24, 2009 (edited) Това от дете на 10 годинки ли е писано? Без чужда помощ? Какво по-лесно то това да съдим и да разпъваме на кръст въз основа на съмнения. Имам достатъчно опит с деца,биологично мои и мои ученици, дори точно в момента наблюдавам развитието на 10-годишните ( на студенти и работещи също ) Забравихме ли, колко сериозен е бил за нас животът и на 10 годинКи? Авторът и ситуацията са ми познати, колкото и на всички вас. Да, смятам, че основният текст е писан от детето. Може тук-таме да са редактирани граматически и стилистични грешки, но не и основната мисъл. На повечето деца им преглеждат от време на време домашните. На мен впрочем не са, не ми стигаше умът да се хваля с тях и да трупам дивиденти . А че преди това този начин на мислене и светоусещане е вложен в детето от родители и може би учители - нормално. За сравнение ще кажа, че по-чести в родителските форуми са теми от рода: "На каква възраст пропуши?" "Рано ли е да се епилира на 12 години?" И това е научено от някого. бледо подобие на "мъдростта" която може да изрече нашият гост (съседчето). Той дори знае редица дълги молитви,...песни,...литургии. Н. Дамянов, лекарството и отровата се различават само по дозата. А болни родителски амбиции има във всички направления на живота. За мен да виждаш божественото във всяко семенце и листо, да забелязваш болните и сакатите, не е нещо неестествено. Децата го правят постоянно, но никой не си дава труд да им обяснява нещата с думи... по-често е възможно забързаният родител нервно да ги дръпне за ръката да вървят нататък... към следващата му задача за деня. И аз съм го правила. Но всеки има право на мнение - може би точно вашето мнение по този въпрос ще дооформи вашата позиция, какво че е различна от моята. Това пак е Учене. П.П. Във Форума пишат доста хора с богат родителски и педагогически опит. Ще е интересно да има повече мнения... без да се влияете от моето. Редактирано Февруари 24, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Февруари 24, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2009 (edited) ... бледо подобие на "мъдростта" която може да изрече нашият гост (съседчето). Той дори знае редица дълги молитви,...песни,...литургии. Н. Дамянов, лекарството и отровата се различават само по дозата. А болни родителски амбиции има във всички направления на живота. ... Искам да внеса малко ясното по въпроса ... Ако поддържаш мнението на други съфорумци, че раздавам "горчиви хапчета" на някой -нека така да бъде. Няма проблем ! В горния описан от мен случай и другият, за който имам съмнения за идентичност, искам ясно да се знае, че хаповете са само за родителите !!! Принципно раздавам горчиви хапове само на пълнолетни. Без никакво изключение до сега! По повод за това, че " ...не е ли много голяма дозата, равна на отрова навярно ?!?" - Не мисля така ...Дори мисля обратното... Такива "родители" се нуждаят от много по-силна доза, която за жалост ще получат от своите деца, а не от мен. Поздрави. п.п. Човек не се замисля, че ако копае яма на неподходящо място, после трябва да употреби два пъти повече усилия за да я зарие, ...а и неравностите после трудно се заглаждат. (това не се отнася за "родителите" от случките по горе!) Тема за размисъл. Редактирано Февруари 24, 2009 от НиколаДамянов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Февруари 24, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2009 Много е красиво но ако наистина е написано от 10 годишем младеж по-натам ще му е доста трудно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Февруари 24, 2009 Автор Доклад Share Добавено Февруари 24, 2009 (edited) Пуснах линк към темата, от която е цитирано есето, но явно пак трябва да го направя, заедно с цитат на обяснението на горката учителка. В онази тема, в един по-обикновен форум , където участват хора без специални претенции за духовност, май са реагирали по същия начин като тук. А аз пуснах есето точно Тук, защото си мислех, че Тук му е мястото и Тук ще му повярват. http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=...4;boardseen#new "Нека да обясня за хората тук....Казвам се Десислава Минкова и съм класен ръководител на ІV клас.От този клас е и моят ученик Християн.Есето е за конкурс под егидата на МОН и е под наслов "Бог е любов".Не е нито в час по религия,нито звучи сатанинско. ... Детето е напълно нормално.Може би ако беше разбил носа на някой съученик или беше напсувал учител,ще е приет от вас.Родителите и двамата са висшисти ,Християн има едно по малко братче. Съвсем по детски е обяснил че обичта е от малкото,дребното - растението,радост от общуването с хората. ... Да той го е писал.Снощи беше награден в Община Габрово за друго есе и стихотворение на тема "Детството не се повтаря"..." П.П. Да, Еshavt, ще му е трудно. А не сме ли се събрали тук все такива, дето им е трудно, но ...не се плашат и предават . Редактирано Февруари 24, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Февруари 24, 2009 Автор Доклад Share Добавено Февруари 24, 2009 ... бледо подобие на "мъдростта" която може да изрече нашият гост (съседчето). Той дори знае редица дълги молитви,...песни,...литургии. Н. Дамянов, лекарството и отровата се различават само по дозата. А болни родителски амбиции има във всички направления на живота. ... Искам да внеса малко ясното по въпроса ... Под впечатление на друг разговор си ме разбрал погрешно, съжалявам. Изказването ми е в смисъл, че тези родители и учители са подали вярната доза Духовност, а хората от твоя разказ са предозирали явно.( И не само предозирали, но не искам да ги обсъждам.) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юли 4, 2009 Автор Доклад Share Добавено Юли 4, 2009 Златната хартия Историята започва с това, как не отдавна една майка наказала своята 5 годишна дъщеря за това, че изхабила цяла ролка от скъпа позлатена опаковъчна хартия. Парите не им достигали и тя се ядосала още повече, когато детето използвало хартията, за да увие кутия, която сложило под елхата. Въпреки това, малкото момиченце поднесло кутията на майка си и й казало, “Това е за теб, мамо.” Майката се засрамила заради предишната си реакция, но гневът й отново я изпълнил, когато отворила кутията и видяла, че тя е празна. Тогава се обърнала към дъщеря си и със строг тон казала: “Млада госпожице, не знаеш ли, че когато подаряваш на някого подарък, се предполага, че в кутията трябва да има нещо?" Сълзи се появили в очите на детето и то казало, “О, мамо, тя не е празна. Аз слагах целувки в нея, докато тя се напълни." Майката била съкрушена. Паднала на коленете си и прегърнала малката си дъщеричка, молейки я да й прости за безсмисления й гняв. Малко след този ден злополука отнела живота на детето и се казва, че майката пазела тази позлатена кутия до леглото си през всичките години на живота си. Когато и да била обезкуражена или пък имала някакъв проблем, тя отваряла кутията и си взимала от невидимите целувки и си спомняла за любовта на детето, което ги било сложило там. В действителност на всеки един от нас ни е била дадена Позлатена кутия, пълна с безусловната любов и целувки от нашите деца, семейство, приятели и БОГ. Няма по-голямо притежание, което някой може да има. ................... Това впрочем е дна история за препращане на приятели, а аз я отворих за всички. От вас зависи, дали смятате, че някой конкретен човек трябва да я получи за подкрепа в своя път. моят принос за златната кутия на всеки, който я усеща в сърцето си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 4, 2009 Доклад Share Добавено Юли 4, 2009 (edited) Имам четири годишен племенник, който визуално е коренна противоположност на родителите си(сестра ми и съпруга и). Те са тъмни чернокоси, а той е точно подобие на малкият принц или на Сънчо(както ни го рисуваха преди години)с огромни усмихнати сини очи и руса ситно къдрава коса. Скоро сестра ми се обади по телефона и разказа колко зле се е почувствала след следната случка. Малкият човек дни наред , когато си хапвал чипс отивал на терасата и слагал по едно картофче на земята. Въпросният ден сестра ми излиза на терасата и го вижда как слага ново картофче , като на терасата вече имало цял мравуняк, а малкия клекнал говорел на мравките.Тогава тя взела прахосмукачката и измукала с нея всичко, като му се накарала че така не се прави.След което тя чула най - сърцераздирателния плач, който е чула от него придружен от думите."Ти си много лоша , с гадната си прахосмукачка ти уби мравките - моите деца.Ти не разбираш това са моите деца и аз ги храня , а ти дойде с мръсната си прахосмукачка и ги уби." Когато тя се опитала да му обясни че той на нея и е дете , а мравките не могат да са му деца малкият отговорил"Аз съм ти дете , но аз нямам такова дете , на мен мравките са ми деца"С много дълбок плач и сълзи се опитали да изяснят положението. Тогава се сетих за филма "Седем години в Тибет" , момента в който накарали тибетците да прокопаят канал , как те копаели много дни, защото спасявали всеки червей , защото в някой предишен живот може да им е бил майка Редактирано Юли 4, 2009 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Юли 4, 2009 Доклад Share Добавено Юли 4, 2009 Пък на мене вчера ми попречиха да убия една голяма хлебарка. Увих я в хартия с цел да я смачкам. Тя се гърчеше, мъчеше се да излезе и аз с много искрена жал й казах: Милата душичка, мъчно ли ти е да умреш?! В същото време бях твърдо решена на екзекуцията. Тя обаче скочи - изстреля се право към мене. Аз изпитах облегчение - нека си живее! Аналогично е положението с паяците, където работя... Шефът не е доволен. А дъщеря ми открай време се мъчи да засели котки и куче вкъщи. Един ден се връщам от работа и под бюрото ми кашон с три малки котета. Взели ги от съседна улица. Нещо към 22 часа препатках и реших, че тия котета ще си ходят, майка им ще ги търси. Обаче дъщеря ми се разрева: каква съм такава жестока, майка им ги е изоставила, ще умрат! Казвам, тя е отишла да се нахрани, за да може да ги накърми, ама не - рев, та рев!Колкото и да бях лоша в очите на дъщеря си, махнах ги. Обаче преди около две седмици ме сюрпризираха на работата, че една котка, която се навърташе в нашия двор и хранехме, родила в преддверието на нашата къща. И тъй сега имаме котка с четири котета. Отначало се запънах, че няма да се занимавам с тях, ама полека-лека ми влязоха под кожата и ... половината мляко за Бъки, половината кебапче за Бъки, половината дюнер за Бъки... И много любов за Бъки! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
цветна дъга Добавено Юли 5, 2009 Доклад Share Добавено Юли 5, 2009 След хубавите постове - един мил момент и от моето вчерашно ежедневие. Малката ми дъщеричка много обича да храни и да говори на почти всяко коте в махалата. Но тъй като те много бягат, сега е на вълна охлюви - изключително внимателно ги слага в кошницата на колелото си, заедно с листа, които все така старателно ги къса, за да ги храни и завива - и по няколко пъти ходи на двора да си ги наглежда. Вчера бяхме на госити у баба й на село и реших да я заведа на слънчогледовите ниви - много са красиви. По пътя видя стадо козички - още отдалече ме попита може ли да ги погали, разбира се, че да. По-интересното беше, че една от всичките козички много смело дойде при нея и се галеше, сякаш чувстваше обичта на детето. Когато си тръгнахме, ми каза: "Мамо, нито коте, нито охлюв мога да задържа, искам една овчичка (вм. козичка) да си вземем. Явно децата имат нужда от това да проявяват грижа и внимание към същества по-слаби от тях. А ние, майките, се нуждаем от повече търпение и разбиране към детската природа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Юли 5, 2009 Доклад Share Добавено Юли 5, 2009 О-о, що охлюви сме отгледали! Имаше по пердетата, по стените, по леглата, по мебелите - навсякъде!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.