Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Класически композитори


Иво

Recommended Posts

Аз нямам думи,те са слаби и бледнеят пред вълшебството в тази тема...

Редактирано от Атлантида
Линк към коментар
Share on other sites

Поздравления Florestan за компетентната информация по темата и за това,че най-после във форумите се появи човек с

истински познания за класическата музика!!!Аз също слушам предимно класика и авторите,които

си изброил са сред от любимите ми.

Редактирано от pcheliza
Линк към коментар
Share on other sites

Florestan, благодаря! :)

Ето и от мен поздрав с любимата ми "Норма" на В. Белини

http://www.youtube.com/watch?v=C9-E1-JVpGI...feature=related

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте отново,

Доколкото разбирам, има и други професионални музиканти или хора с познания за класическата музика във форума. Бих могъл да спомена една случка с композитора Ференц Лист, за която се говори, че се е случила в края на живота му. Един ден, той имал видение, че неговият приятел Рихард Вагнер умира във Венеция и е понесен от черна гондола. След това, той написва произведението "Черната гондола", а не след дълго, в действителност последвала смъртта на Вагнер и то във Венеция. За Лист се знае, че е имал много мистични наклонности, както и че е писал произведения на най-различни теми - Соната "След пълното прочитане на Данте", Легенди за Свети Франциск и т.н. Някои музиканти смятат, че той е по-скоро голям виртуоз, а предпочитат други композитори, които считат за по-задълбочени, но аз лично не смятам така. За сметка на това, обаче, нямам особени предпочитания към музиката на Вагнер и за нея, например, не бих могъл да напиша почти нищо интересно. Ето Легенда No.2, "Свети Франциск ходи по водата":

Поздрави,

Ф.

Линк към коментар
Share on other sites

Ференц Лист, или както е по-известен на запад - Франц Лист, е един от най-любимите ми композитори и ако да е бил най-великият пианист, то за мен е и един от най-великите композитори. За нещастие, а за някои пианисти вероятно и за щастие, нямаме негови аудио записи, но делото му като пианист, което е извършил (всеки музикант знае) е много голямо. От друга страна, наравно с това, композиторските му способности изпъкват особено силно в неговите симфонични поеми, в неговите блестящи пиано-концерти, в неговите рапсодии и пиано-произведения, както и в двете му титанични симфонии - "Фауст симфония" и "Данте симфония". Що се отнася до мистицизма на Лист, той е по-скоро религиозен мистицизъм, отколкото езотеричен такъв. Лист се е интересувал много от християнските мистици, а през последните две десетилетия от живота си става монах към Ватикана. Тези религиозни инфлуенции в творчеството му откриваме в неговите църковни произведения, като по мое мнение те се нареждат по значимост, заедно с Бетховеновата Missa Solemnis, към най-големите произведения в този жанр. Аз ви предлагам да чуем творбата на Лист Totentanz.

Споменатият Бетовен е също мой най-най-любим композитор. На него също могат да му се припишат мистически произведения или най-малкото - наситени с философски промисъл. Точно такова, във всички отношения, е знаменитата Девета симфония. Без пресилване можем да кажем, че в това произведение е скрито Битието. Да, ако Трета симфония пресъздава битката и велечието на победителя (независимо в какъв аспект), ако Пета симфония говори за колизиите на живота, превратностите на съдбата и за тази Сила, която в крайна сметка ръководи нашия живот, ако Шеста симфония рисува красотите и величието на Природата, спокойствието и идилията на селския бит, и ако Седма и Осма симфония претворяват цялата наситеност на чувства, страсти, мисли и противоречия в една велика душевност, наричана обикновено - гений, то Девета симфония ни изявява цялото Битие, цялото миросъздание във всеобхвата и многоизмерността му. Едно действително конгениално произведение, което буди нашето възхищение с дълбочината на посланията си и с широтата на - как беше - полипарадигмалните си дименсии в експлицирането си в сетивна форма.

Малер е друг мой любим композитор. При него имаме една много нежна и чувствителна душевност, която нерядко се издига до всеобхватна универсална мирова скръб и прераства в едно боголюбие, кънтящо и зовящо с фанфарните си екзалтации, подобно изстъпленията на Достоевскиевите герои. Една душа, търсеща да се съедини с Вечното, пише своите музикални поеми с поглед, обхождащ Земята и Небесата, прехласната от съзерцанията на Всевишното - това е Малер, това са неговите симфонии - един Космос. Би могло да се каже, че ако при Лист мистицизмът е религиозен, при Бетховен философски, то при Малер е поетичен. Освен блестящ симфоник и първокласен майстор в оркестрацията, Малер е бил и един от най-големите диригенти, като негов похват, по-късно възприет от друг голям диригент, негов приятел, Бруно Валтер, е да покаже драматизма в творбата, да обгрижи, така да речем, моралната съвест у слушателя и да събуди душевността му. Любимото ми негово произведение е Пета симфония и понеже в нея се намира едно от най-магичните неща, създавани в класическата музика, а именно четвъртата част, Adagietto, то ви предлагам едно откъсче от нея.

Освен тях, обожавам също и Чайковски, който трябва да е един от новите композитори, идващи с полъха на Шестата следатлантска културна епоха, също така нежният, богат душевно Григ, гениалният Шостакович, Брукнер с възторзите и размислите си, цъфтящият Салиери и много други. Към мистическите композитори обаче трябва да прибавим и още няколко любими имена. Това са задължително Вагнер, навлизащ в северно-европейските мистерии с оперите си, Дебюси и Ерик Сати, които са членували в езотерични ордени, Густав Холст, който написва своите астрологически Планети (може да чуете известният му

), както и повлиян от индийската философия, други произведения по текстове от Ведите, също така да не забравим съвременните композитори Кшиштоф Пендерецки и София Губайдулина, които навлизат в по-нови хоризонти на мистичното, и най-вече трябва да споменем и Александър Скрябин. Той, както се знае, е притежавал цветен слух, т.нар. явление синестезия - виждал е звуците, образно казано. Освен мистичните си и теософски интереси, Скрябин се е познавал лично и с известният суфи Хазрат Инаят Хан, който между другото е познавал и вдъхновявал Дебюси. Едно от най-гениалните произведения на Скрябин е неговият Mysterium с подзаглавие Подготовка за Последните мистерии - едно чудовищно, страховито произведение в три части, съответно озаглавени "Вселена", "Човечество", "Преображение". За това си произведение Скрябин пише, че "трябват специални хора, специални артисти и една изцяло нова култура". Можем да кажем - това произведение не е за хора със слаби нерви - то е подобно на Вагнеровите опери - тежко, могъщо и спиращо дъха.

Класическата музика се е развила изключително много от векове насам и ако тези и други големи имена предизвикват захласа и преклонението ни, то - убеден съм - идват нови такива композитори, които има какво да кажат на света с новата си музика. Можем само да ги чакаме и да ги разпознаваме, така както ни е подсказал това сам с творчеството си Учителя.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

На тези, които обичат Бах, самбата не им пречи - какво като е
?

Прелюд №3 на Вила Лобос е също посветен на Бах. Натози линк изпълнението е на Джулиан Брийм, след 3ти е 4ти прелюд, който пък е посветен на Бразилски индианци

Не мога да кажа, че съм свъх фен на класическата музика, но обожавам Рахманинов и то в негово изпълнение

Това е Концет за пиано №2

Аз повече съм фен джаза и на съвременната симфонична музика и най-вече на тяхното Third stream music, което не е много ясно дали е джаз или класическа музика. Нещо като това:

David Darling

Maria Schnieder

Линк към коментар
Share on other sites

Шопен може да ме върне и от онзи свят... А Бетовен да ме отведе обратно... Както и Кийт Джарет от съвременните пианисти и композитори.

Моцарт.Вивалди.Шопен-красота и блян-всичко е трептене и се оставяш звука да те води и се разтваряш в него!!!!

:thumbsup2:

Аз също много харесвам втори концерт на Рахманинов :3d_038:

http://www.youtube.com/watch?v=5ZRbko3UsnQ

http://www.youtube.com/watch?v=Gx_XfNWkf_s

http://www.youtube.com/watch?v=Bxwmg-YTAr0...feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=VlvibGCRDkY...feature=related

A eто и нещо много любимо от Шопен - поетът в музиката :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 8 months later...

Има някои неточности този филм, но това е нормално за киното. Аз повече харесвам другия за Бетовен - Copying Beethoven, макар че той е измислена история, но играта на Ед Харис е блестяща. Филма го има също в споменатия от Ася сайт.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, филма за Малер е хубав. По-скоро е не толкова романизиран и документализиран като тези за Бетовен, а по-поетизиран. Идеята му е друга. Режисьорът се е опитал да се вмъкне в личността на Малер и да провиди образите на душата му, дори да достигне най-големия праг на чувствителност и най-трансценденталните перцепции, които може да изпита душевността на този велик композитор. А те всъщност под една или друга форма са отразени в творчеството му - мащабната всеобхватност на чувствата му, дълбочината на радостта и страданието му, нежността на любовта му, тръпнещите, ефирни ласки на занемялата му сърдечност, срещнала неразбирането на приятелството или сблъсъка между най-красивите идилии на въображението и твърдата, грапава повърхност на действителността. Ако, както казват и аз съм съгласен с тях, Бетовен е първият романтик, то за мен Малер е последният. И в същото време е началото на новата класическа музика, дори на филмовата музика. Но по ескалация на чувствата е ненадминат, поне за мен, и поне за своето време. Може би след това едва Шостакович успява да достигне тази ескалация и то, претворявайки в музика войната. Ако Малер намира тази борба между идеалът и реалността вътре в себе си и опияняващо я пресъздава с езика на музиката, то Шостакович няма нужда да я търси, защото тя е пред очите му - Втората световна война е същата тази борба, която срещаме понякога в творчеството на Малер, но обективирана пред очите на човечеството. Вечната светлина на щастието остава завинаги непрестанен импулс в душите на тези композитори, които я изразяват в своето гениално творчество.

Редактирано от Деян
Линк към коментар
Share on other sites

Да, филма за Малер е хубав. По-скоро е не толкова романизиран и документализиран като тези за Бетовен, а по-поетизиран. Идеята му е друга. Режисьорът се е опитал да се вмъкне в личността на Малер и да провиди образите на душата му, дори да достигне най-големия праг на чувствителност и най-трансценденталните перцепции, които може да изпита душевността на този велик композитор. А те всъщност под една или друга форма са отразени в творчеството му - мащабната всеобхватност на чувствата му, дълбочината на радостта и страданието му, нежността на любовта му, тръпнещите, ефирни ласки на занемялата му сърдечност, срещнала неразбирането на приятелството или сблъсъка между най-красивите идилии на въображението и твърдата, грапава повърхност на действителността. Ако, както казват и аз съм съгласен с тях, Бетовен е първият романтик, то за мен Малер е последният. И в същото време е началото на новата класическа музика, дори на филмовата музика. Но по ескалация на чувствата е ненадминат, поне за мен, и поне за своето време. Може би след това едва Шостакович успява да достигне тази ескалация и то, претворявайки в музика войната. Ако Малер намира тази борба между идеалът и реалността вътре в себе си и опияняващо я пресъздава с езика на музиката, то Шостакович няма нужда да я търси, защото тя е пред очите му - Втората световна война е същата тази борба, която срещаме понякога в творчеството на Малер, но обективирана пред очите на човечеството. Вечната светлина на щастието остава завинаги непрестанен импулс в душите на тези композитори, които я изразяват в своето гениално творчество.

Споделям твоето мнение Деян,много точно казано!

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Макар че не бях много прав да определям кой е първия и кой е последния романтик, защото това са духовни течения, които засягат определени творци, а не самоволни оригинални идеи на същите такива творци (примерно). Ето, да кажем, че Шьонберг създава системата на додекафонията, може би ще сме прави, но да кажем, че еди кой си е създал романтизма или класицизма, си е нелепост. Определени творци се изявяват с новия си дух и така се създава определеното течение в изкуството. Но понякога, както е случая с Шьонберг, това е и самоинициатива, но дори и тогава Духът на епохата влияе тъкмо за това. За късен романтик се счита примерно и Сибелиус, който е живял с цели 46 години повече от Малер, но пък е започнал да твори дори по-късно от него. Но като цяло май наистина след Малер, че дори и по негово време, новите композитори вече творят нещо съвсем различно. Същото е и с Бетовен - преди него музиката е съвсем друга, дори неговата ранна музика е от "старата школа". Едва в един определен момент (първото десетилетие на XIX в.) романтическото започва да навлиза в неговата музика, а после и в тази на, примерно, Шуберт. Интересното е, че това навлизане е свързано не само с музиката, но и с политиката (Наполеон), философията (Новалис, Шелинг, дори Хегел може да влезе), литературата и поезията (Новалис, Клайст, Шатобриан, братя Шлегел, Блейк), живописта (Фридрих, Търнър) и др. Интересна епоха. :)

Редактирано от Деян
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

:v: Учителят ни е заръчал...когато слушаме музиката на Моцарт - да знаем че тя още и ...подмладява , Бетховен - да усилим вярата и смелостта си, Вагнер - музика на славата, Бах - тайните и величието на природата...

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Здравейте,

аз имам много любими композитори, не мога да кажа само 2-3 имена, много са. Всеки един от тях има своят принос към човечеството. Като се започне от Барок (Бах, Хендел) , та се мине през виенските класици (Хайдн , моцарт, Бетовен) и оттам към Романтизма - Шуберт, Шуман, и още мнооооооооооооого . Но все пак композиторът, който ми е най-близък е Сергей Рахманинов :)

Доколкото за Бах , музиковедите свързват музиката му най-вече с Господ, тъй като той е написал голям брой произведения за църквата ....

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Здравейте хора музиканти :-).

Наскоро започнах да се уча да свиря на пиано и си търся партитури на походяща по трудност , класика или на Дънов, нещо вдъхновяващо. Изтеглих си Моцарт, защото много ме радва, но нанизаните хиляди осминки не ми се удават добре. Благодаря :-)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Ето част от едно изключително произведение на Джовани Перголези "Stabat Mater",но е хубаво да се чуе цялото произведение,

въздействието е изключително.

Спомням си,че преди много години за първи път го чух във финалната част на един много хубав филм "Исус от Монреал".

,а това е любимото ми изпълнение на/Emma Kirkby/,

невероятна е!!! Поздравявам всички вас! :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...