47. Дали може

[Надеждна]

Молитвен наряд за начало:

Кажи ми ти истината- песен

Пътят на живота- молитва

Искам да изпълня Волята Божия- формула

Преди беседата е добре да се прочете 6-то Евангелие на Лука

Беседа: Дали може от книгата Сила и живот - том 3 на Издателство Бяло Братство

Молитвен наряд за край:

Добрата молитва

Ние говорим за мишката, че не е свободна, че лесно влиза в капана, но и човек не е свободен. Няма абсолютно свободни хора на земята, всички са в капана, всички са съблазнени от пастърмицата. Като влезе в капана и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене? Ще се опитам сега да изляза от капана. Бутне оттук, бутне оттам, навсякъде затворено. В същото положение се намират и хората. Докато нямат мъчнотии, те не мислят много. Щом се натъкнат на мъчнотии и на страдания, тогава започват да мислят, да търсят начин, как да се освободят от тях. Затова казваме, че мъчнотиите и страданията подбуждат ума към дейност. Чрез тях човек придобива опитности и правилни схващания за живота. За да не влиза в капана, или, ако е влязла, да излезе от него, мишката не трябва да бъде мишка. Докато е мишка, всякога ще има капан за нея.

Работете върху себе си, да приложите Божественото учение в домовете си, за да постигнете всичко, каквото желаете. – Защо днес синовете и дъщерите не уважават родителите си? – Защото повечето родители са пренебрегнали своя ум. Те малко работят върху ума си и остават назад в умствено отношение. Майката и бащата трябва да стоят високо в умствено отношение. Който е развил добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умът, сърцето и душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за висше съзнание, за причинен свят.

В стремежа си да даваме преднина на децата, много от нас - родителите, се заблуждаваме , че жертвите "в името на тяхното бъдеще" са наш дълг. Но може би трябва добре да преценим дали няма да сме им по-полезни, ако не направим някои от тях.

Човек се учи от три неща: от погрешките на хората, от своите опитности и от знанието и опитностите на великите хора. Така трябва и вие да се учите. Сутрин, като ставате от сън, не мислете, че много знаете, но кажете в себе си, че малко знаете и че много още има да учите. Само така можете да се развивате и да придобивате знания. Който мисли, че много знае, а в същност нищо не знае, той е на опасен път. Той всякога търси лесния път. Да вземе пръчицата на капелмайстора в ръката си и само да маха с нея. При всеки неуспех в живота си ще търси вината в условията, в родителите си, в обществото, а най-малко в себе си. Има известна вина и вън от него, но, в същност, главен виновник за неуспеха си е сам той. Търсете вината първо в себе си, а после в другите.

Дали може

Тази беседа дава конкретни отговори и направления за това какъв трябва да е пътят на човека, който не иска да остане повече "слепец". И си мисля, че особено полезна би била за онези, които сега започват да четат Словото на Учителя. Различни са пътищата, по които човек може да стигне до истината за живота и за себе си, но всеки от тях изисква внимание и самовглъбяване. Необходимо е усилие в забързаното ежедневие да се спрем и отклоним от "широкия път", по който масово хората загубват себе си и не успяват да разрешат житейските си противоречия и задачи. Но така е само в началото - веднъж докоснали се до божественото Слово, нямаме търпение сякаш да го погълнем цялото и не спираме да четем, да разсъждаваме, а заедно с това и да намираме отговорите на дълго измъчвалите ни въпроси. Струва си усилието! Мисля си също, че ние сме един от онези щастливи народи, които имат шанса да четат такова Учение в неговия оригинален език и да черпят направо от извора на вечната мъдрост.

Редактирано Февруари 23, 2009 от Донка

[Донка]

Задачата на съвременните майки и бащи, проповедници, учители и общественици е да пръскат Светлина в умовете и сърцата на хората, да ги научат да плават и да хвърчат, т.е. да ги научат на законите, които управляват сърцето и ума. Със сърцето си човек плава, а с ума си хвърчи, обикаля небесните пространства. Който не изпълни своето задължение, той носи отговорност за невежеството и тъмнината, в която се намира човечеството. Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорност за катастрофите в света. Тази отговорност датира от времето на Христа до днес. Друг е въпросът, ако някой от водителите – майка, баща, проповедник или учител си признае, че е сляп. Той се освобождава от отговорност, но се задължава да работи за своята просвета и проглеждане. Същевременно, той се задължава да освободи онези, които води, да ги остави сами да прогледнат. Оставени на себе си, те по-скоро ще прогледнат, отколкото в ръцете на слепия водител. Нека всеки сам търси Светлината.

Как може да се разбере дали сме се доверили на слепец?

Или може би наистина най-сигурно е да търсим сами Светлината?

"Докато сляп сляпаго води, никакво развитие не може да се очаква. "

Според мен истинският водач се познава по това, че насърчава хората сами да мислят, опитват, търсят Светлината - не им слага превръзка на очите с думите - каквото аз проповядвам = Истината.

Работете върху себе си съзнателно, с Любов и постоянство. Не е важно да съградите една къща в няколко дена. Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте от съседите, но се ползвайте от техните добри черти. Всеки човек, всяко общество, всеки народ имат добри черти, които заслужват подражание. Не търсете вината в съседите си, но подражавайте на Доброто, което носят те. Българите прекараха робство под турците и гърците, но придобиха нещо ценно – издръжливост. При това, те научиха нещо и от своите потисници. За човека е важно да се учи. При каквито условия и да се намира, той трябва да учи, да придобива знания.

Дали може

[Ани]

Много интересна беседа! Но естествено е да възникнат въпроси, когато човек я чете. Ето някои, които си зададох:

Ако някой е развил ясновидството си, ще вижда неща, които другите не виждат. Какво ще бъде тогава неговото положение? Той има право да говори за слепотата на хората. Но какво ще кажете, ако слепият говори за слепотата на хората?

Всъщност всеки ли ясновидец вижда ясно? Ето какво казва по този въпрос Учителят малко по-горе в беседата:

Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят. Смътното и ограничено виждане не е виждане, а гледане. За такива хора е казано, че гледат, но не виждат. Които виждат ясно, влизат в съзнателна връзка с нещата, разбират езика им и се разговарят с тях, както днес аз се разговарям с вас.

Слепият има право на избор кой да го води, а значи има право и да оценява доколко човекът до него „вижда“. Вярно е, че слепецът трудно може да прецени степента на ясно виждане на своя водач или просто приятел, но с времето, наблюдавайки последствията, може да разбере това. Мисля, че най-добрият ориентир е даден от Исус Христос:

15. Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители:

16. по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей?

Матей, 7 гл.

А ето един интересен съвет в беседата, според мен:

Страшна е физическата слепота, но по-страшна е духовната., Тя създава големи нещастия на човека. Който няма вътрешна Светлина, е изложен на постоянни промени; като не знае и не вижда причината на тези промени, той се блъска в себе си, като затворена птичка, и се осакатява. Ако някой чувствителен човек влезе в затвор между престъпници, ще излезе оттам с тежко настроение, с объркани мисли, без да може сам да си помогне. Той се чуди какво му е станало, защо се е изменило настроението му, но като вътрешно сляп, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислите на престъпниците, с които е бил в контакт. Всеки човек е подобен на батерия, от която излизат особени лъчи, по-гъсти или по-редки. Който не може да ги асимилира, възприема ги в организма си като мъчносмилаема храна, която произвежда главоболие, или друго някакво разстройство. В такъв случай, българите казват, че този човек е урочасан. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкнал на две течения с противоположни енергии, които не си хармонизират. Който вижда добре и външно, и вътрешно, лесно се справя с такива течения. Отдалеч още той ги вижда и усеща, и може да ги избегне. Не ги ли вижда, лесно се натъква на тях и носи лошите им последствия. Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава всички условия, за да се справя с тях.

Тук се замислих, че не е необходимо човек да влиза в затвора за такъв експеримент. Достатъчно е да се разходи по Централния (Женския) Пазар на София. Там е пълно с отрицателна енергия и като си помисля, че това е любимото място за разходка на много пенсионери – възрастни хора, които имат вече доста изхабени защитни сили. След това се чудят защо са нервни, съсипани, отчаяни, озлобени.

Дали може

[Ани]

Нещо извън темата може би.

Когато написах горнота си мнение - въпрос, броячът показваше 97. Днес е 102. Това според мен означава, че тази интересна беседа, за едно денонощие е била отворена от 5 човека! Може би броячът да бърка? Не знам?

Ако същият въпрос го бях задала в някоя тема, за ясновидците например, май щеше да има много по-голям успех.

Май е прав Учителят, като казва в една друга беседа:

Съвременният човек се интересува от всичко, но най-много от това, което лично го засяга. Той се интересува главно от хляба, от жилището, от облеклото си и най-после от знанието.

Блаженствата, СБ „Вечното благо“, 1943 г

Пиша и си задавам въпроса - чете ли някой тези беседи? Дали и това което пиша в момента някой ще го погледне?

А въпросът ми е: Слепият има ли право на избор кой да го води? Има ли право и да оценява доколко човекът до него „вижда“?

Доколко сме сигурни в тези, които раздават мъдрост наляво и надясно? Тя ни залива отвсякъде. Всеки дава акъл.

Беседата според мен е прекрасна. Беинса Дуно дава отговор на много въпроси. Но защо никой не чете тези беседи? Защо ни е по-лесно да зададем въпрос в някоя от темите на астрологията, какво ни чака в близък план (давайки си наивно рожденната дата) или разкривайки проблемите си в темите от психологията, да чакаме доверчиво, че някой по нета ще ни ги реши.

Всъщност това е много по-лесно отколкото да се опиташ да вникнеш в мъдростта на света, написана, казана от пратениците на Бялото братство.

Извинявам се, че може би съм малко по-остра, но ми е тежко, че почти никой не се интересува или по-точно не разсъждава, не се замисля върху учението на Беинса Дуно. Само цитати се постват и толкова. Нима всичко ви е ясно? Или сте решили, че не бива да се разисква върху беседите, имам предвид тези които ги четат естественно. Предполагам, че Учителят не би искал неговото учение да се превърне в догма, както са направили с екзотеричното християнство почти всички църкви?

[Станимир]

Слепия трябва да прогледне. Дотогава ще разчита на останалите си сетива. Като прогледне ще разбере накъде са го водили и дали е избрал правилно водача си. Разбира се, че трябва да се направи оценка на водача дали е способен да те води, но не само в умствен план. Истинския водач не води човек по пътя, а му помага сам да го види, т.е. помага му да прогледне.

Редактирано Март 6, 2009 от Станимир

[Донка]

Разбирам Ани...

Но отскоро започнах да виждам и още нещо, за което преди бях сляпа...

Много хора около мен разсъждават и прилагат Учението без да шумят и без да поучават... Дори имаше момент, в който и аз смятах да не пиша по тази причина...

Има и хора, които все още не могат да намерят думите, с които да изкажат мислите си....

Има и хора, които все още не са стигнали до беседите и до тези теми...

Прогледнах и за още нещо - най-замъглено виждат тези, които казват, че виждат ясно всичко...

За цитатите - цитирането не винаги е признак, че аз самата не мисля, а че мисля над това, което съм цитирала...

От тази беседа се запечата в паметта ми историята с генерал Вашингтон:

Всеки човек се проявява според степента на своето развитие. Тази е причината за голямото разнообразие между хората. Разправят за генерал Вашингтон, преди да стане председател па Съединените Щати, следния случай. Във време на англо-американската война, като обикалял войниците, видял как един младши подофицер командвал десет войника да вдигнат на раменете си една дълга, тежка греда. Войниците повдигали гредата оттук-оттам, но не могли да я турят на раменете си. Трябвало им една малка помощ отвън, за да изпълнят заповедта на началника си. Подофицерът викал, настоявал да вдигнат гредата. Вашингтон, който бил скромно облечен, се приближил до подофицера и го запитал:

– Защо не помогнеш на войниците?

– Аз съм подофицер! – с достойнство отговорил той.

Като разбрал, че никой не го познава, Вашингтон се приближил към войниците и с тях заедно подложил рамото си под гредата и така помогнал да я вдигнат. След това той се обърнал към техния началник и казал:

– Аз съм генерал Вашингтон. – и спокойно продължил пътя си.

Ще кажете, че освен между военните, другаде не се срещат подофицери. Навсякъде има подофицери: и в семействата, и в обществата. Аз вземам думата подофицер в широк смисъл – човек, който маха с пръчицата си и заповядва на другите.

.....

Мнозина от сегашните хора, мъже и жени, учени и прости, искат да махат с пръчицата си, т.е. да бъдат капелмайстори. Това става не само в материалния живот на хората, но и в умствения. Много писатели, учени и философи търсят лек начин за прославяне. Те искат да се прочуят в света за чужда сметка. Други да свирят, да носят товара, а те да застанат пред тях и да махат с пръчицата си, да минават за капелмайстори.

Значи размахването на пръчицата показва колко звезди имат пагоните....

Откакто го прочетох, много внимавам дали не съм се изкушила да размахвам пръчицата на някого...