Любовта на родителите

[Донка]

В една от темите в Психотерапия онлаин - Помощ от специалист - се обсъжда тема, много и болезнено актуална в различна степен и вид за много съвременни семейства.

Повод за отделянето на тази тема стана мнението на Нина, публикувано в другия форум - тъй като там отговарят само специалисти, а то според мен е много ценно, си позволих да го преместя и започна с него нова тема.

Любовта на родителите - как разглезва и как развива детето?

Какво означава благоприятна среда за развитие, която родителите създават за детето си? Кое превръща задоволяването на потребностите от храна в отрова/

Кое превръща ограниченията в лекарство и стимул за развитие?

Могат ли родителите да излезнат от омагьосания кръг, в който сами са вкарали своето дете и себе си? По-добре късно отколкото никога или вече е твърде късно за това? Има ли критичен момент или никога не е късно да се промени средата? Как е най-добре за детето да се направи това?

Преживявали ли сте подобни разтърсващи моменти и как сте се справяли с тях?

Редактирано Февруари 16, 2009 от Донка

[nina7705]

Здравейте,Надя,Орлин и всички които следите темата!

Аз определено изживях емоционално споделеното от теб,Надя,защото по някакъв начин го съпреживявам.

Повечето във форума знаят ,че аз съм майка на дете с аутистични прояви.Тоест дете,което трудно излиза от вътрешният си свят.Моят син също се казва Никола,той е прекрасен.С него извървяваме труден път.

Искам да ти кажа ,че съветите на Орлин са много ценни и колкото по -бързо ги приложите в къщи толкова по-добре.Времето е ценно.Нужно е да си много силна и двамата със съпруга ти ти да се подкрепяте.Някои от нещата може да ти се струват ужасни и че един родител не е нормално да се държи така с детето си,но повярвай ми в определини моменти това е най доброто.Както се казва целта оправдава средствата.

За да не ти звучи всичко това като празни приказки ще ти разкажа част от моя опит със сина ми.Аз нямах подкрепа от специалисти и действах интуитивно.Когато Никола беше малък(3-4г.)изоставаше в много неща от развитието си.Има сестра близначка и пред очите ми беше голямата разлика всеки божий ден.В него период аз бях непримирима.За да го науча да държи лъжица и да се храни самостоятелно аз го оставях по цял ден гладен.В смисъл, ако за закуска има макарони оставях ги на масата и единственият му избор беше ако иска да яде да хване сам лъжицата.Беше много трудно,защото можеше да реве с часове.Опитваше се да яде само с уста без да ползва ръцете си,но или обръщаше чинията или не успяваше когато храната беше течна.

Няколкото дни глад го провокира да хване лъжицата.Имаше много силна вътрешна борба и при него и при мен.Но това беше начина.Така провокирах и първия говор.Дори само само една сричка на думата вода беше награда,но никога подарък,без молба не давах вода.Звучи жестоко,но днес Никола е в първи клас в масово у-ще и то с връсниците си.

Вярно,пак живее в своя вътрешен свят ,но се научи и да излиза от него.Научи се да спазва правила.

Може да ти се стори,че няма нищо общо между тяхните два случая,но според мен подходът трябва да е подобен.

Методът на "разтърсване ",както го нарече Орлин действа безотказно,аз го наричам провокация,но то е същото.

Аз също смятам ,че е уместно да спреш на сина си нета или ако желае да отиде сам да си го плати.Може дори да заработи по някакъв начин парите за таксата.Някаква ваша уговорка,която той ще трябва да спази.Трябва да осъзнае,че на този етап е зависим от вас и че правилата в къщи са за всички.

Чувството за вина не е добър приятел,просто си повярвай че си силна и че тримата ще се справите с този проблем.

Стискам ви палци в тази трудна ситуация и знай,че силата е в самите нас,просто трябва да и даваме шанс да се прояви.А в Любовта има неизмерима сила!

Нина

Модераторска бележка: Мнението е преместено от тук.

Редактирано Февруари 16, 2009 от Донка

[Аделаида]

Любовта на родителите трябва да е умерена и от двете страни, детето се разглезва най-вече когато нищо не му бива отказано или когато единият родител се опитва да възпитава детето си, а другия позволява всичко счетайки, че дава безгранична любов...Много важен момент за развитието на детето е Любовта между неговите родители, т.е. аз считам, че в семейство в което има Любов между родителите и съответно и към дедето и обратното, това няма как да не развие детето.

Никога не е късно за промяна на семейната среда, защото макар и е дно нещо да се подобри след време то винаги ще даде своите положителни последици след себе си, от които ще черпят и деца и родители.

Всичко монго зависи и от детето разбира се, от неговия характер, самосъзнание и развитие. Защото аз мисля, че родителите и децата са са учители и ученици един на друг.

[Донка]

Отскоро имам случай на често повтаряща се родителска проява на любов, която, обаче, действа объркващо на детето.

Хрис - 2 клас, дълго очаквано и обичано дете. Родителите искат да направят всичко за него - най-доброто. Тревожат се, че той работи много бавно, не проявява никаква самостоятелност и се налага с часове да висят над тетрадките заедно с него и да го убеждават колко е важно да чете, да учи... Детето е много умно и просто играе ролята на "трудно се справям, имам нужда от помощта ви", защото е разбрал, че когато е болен, слаб, тъжен, оплакващ се, тогава получава максимално родителско внимание. С времето за него дори е станало все едно дали ще го носят на ръце и ще го съжаляват или ще го поучават и ще му мрънкат, ще се карат и дори наказват - важно е, че ще се занимават с него.

Изход, разбира се, има - пренаписва се сценария на семейните отношения и тотално се сменя схемата на внимание и стимулиране...

Излизането от този кръг е трудно и изисква много търпение и настойчивост, особено в първия период - детето ще си търси старото внимание и ще реагира остро срещу кардиналната проммяна на "ценностите".

Имате ли наблюдения и опит в подобни ситуации?

[Креми (късметче)]

Имам известен опит, но не се припокрива точно.

Ако бях на мястото на родителите, аз бих променила подхода си на 180 градуса.

Щом е умно и схватливо дете, няма опасност, ако има една - две петици във 2. клас... или пък ако някое правило или текстче остане малко недоразбрано за момента.

Така че аз бих давала цялото си внимание и любов, но в сферите, които интересуват детето и най-вече в реалните житейски ситуации - бих го помолила да ми помогне да сготвим, да насадим цветя, да изберем подарък за някого, да почистим, да играем федербал или футбол...бих го завела в работата си, бих споделяла за нея ( без негативизъм)...

А взаимоотношенията с училището като колектив и явление да си ги подреди само - бих му оставила един учебен срок за това, без да изпадам в паника от оценките ( само втори клас все пак!).

Друг е въпросът какво е отношението на родителите към техните служебни задължения - дали пък те не ги вършат с нежелание, с мрънкане и пуфтене ( типично за Бг)? Ако е така, моментът на подражание е определящ, не можем да се сърдим на детето, че повтаря родителите!

Възпитанието не е нещо отделно от личния пример - точно в разделянето им се коренят грешките.

Просто се опитвайте да следвате своя идеал за човек, а детето Ви ще следва Вас - така пътят е един и няма разминаване.

Това е гениалната идея за развитието на индивида и вида , заложена от Природата във всички живи същества. Повече не е нужно.

освен Волята да следваме идеала си!

Редактирано Март 19, 2009 от късметче

[tomodashi]

И така казвате че родителите изпитвали любов към децата си.Когато родителите не изпитват любов към децата си,децата се чувстват много зле.Но има нещо много по-страшно от това родителят да не изпитва любов към детето си.

Тази е причината да има родови проклятия,да има всякакви зли магии.За какво става въпрос?

Представете си родител,които никога не иска да приеме любовта на детето,каквото и да се случи.Аз имам опит и знам че когато двамата родители не приемат никаква любов,никаква положителна енергия от детето тогава то страда наи-много.Тогава то е наи-объркано защото иска да даде любов,дава , а никои не иска любовта му.

Родителите правят всичко механично,не го питат за нищо,но наи-важното е че не искат любовта му.За тях то е зло.За тях малкото дете на няколко години е зло.

Това не мога да приема,не мога да приема факта че родителите не искат да изпитат любовта на детето и положителната енергия идваща от него.Как когато детето е с други хора те  усещат повече положителна енергия отколкото самите му родители?

Ако не приемате любовта и положителната енергия на децата си уверявам ви че ще станете зли и лоши стари хора.

За мен по-объркващо поведение на родителите към детето няма.Да не приемаш любовта му за да мислиш че го правиш по-силен,за да му покажеш че любовта не съществува.И аз повярвах че любовта не съществува ,защото никои не прие моята положителна енергия когато бях дете.

Редактирано Март 22, 2009 от tomodashi

[Диана Илиева]

...

Родителите правят всичко механично,не го питат за нищо,но наи-важното е че не искат любовта му.За тях то е зло.За тях малкото дете на няколко години е зло.

...

Откъде си толкова сигурен? Ако родителите са такива, дали са щели да поискат да създадат въобще дете, а ако въпреки това са създали, то дали нямаше да го изоставят примерно?

Понякога действителността се отразява в нас като в криво огледало - това обаче не ни пречи да вярваме, че този изкривен образ е действителен. И вече съвсем действително да страдаме, докато ... не решим да махнем кривото огледало.

...

Представете си родител,които никога не иска да приеме любовта на детето,каквото и да се случи.

...

Това не мога да приема,не мога да приема факта че родителите не искат да изпитат любовта на детето и положителната енергия идваща от него.

...

Те не приемат, ти не приемаш - приличате ли си или така ми се струва?

...

Как когато детето е с други хора те усещат повече положителна енергия отколкото самите му родители?

...

И аз повярвах че любовта не съществува ,защото никои не прие моята положителна енергия когато бях дете.

Чак никой ли? Къде забрави тези, другите хора, дето приемали за разлика от родителите ти?

А дори и да е така, ще позволиш ли това, което ти се е случило като дете да ти провали живота и занапред? Вечно ли ще вярваш, че любовта не съществува? Какво печелиш от това?

П.П. Аз не желая да отговаряш на мен на тези въпроси. Отговори си ти, в случай, че решиш да промениш нещо в себе си. И моля, не ни заливай с необосновани и противоречиви негативни изявления! Повярвай ми - съжалението на хората е една миниатюрна утеха в сравнение с големия потенциал, който ще се отвори пред теб, ако излезеш от старата схема.

[sonja]

Здравейте, с Томодаши имаме много общо. И аз съм отгледана по същият начин. При мен обаче огледалото е изкривено в обратна посока. Аз се опитвам максимално да обгрижа децата си, като се разкъсвам между спектъра на: първо дете в тийнейдж възраст, на раведени родители, което тук е страшен грях, и второ с баща пътуващ между Йордания и България.Като сама отгледана без любов,в семейство в което всяка показ на милувка или нещо подобно е абсолютно неприемливо, разглезващо и ненужно, се опитвам да покажа цялата си обич на моите деца. Резултата е неподозиран. И двамата са безумно разглезени. Те просто считат за правилно и дадено от Бога, че майка им е длъжна да лаврира между 14 часа работен ден на три работи със задължително налично свободно време за тях. От друга страна май за бащите, аз възпитавам зле децата си, които биват разглезени от мен и само от мен. Без да звучи като оплакване. Опитвам се всячески да давам конкретни задания, да бъда строга и едновременно да не лишам децата от любов НО, виждам как големият израства като безотгворна личност, въпреки моите ежедневни разговори с него, въпреки ограниченията които налагам. Тук има по-мъдри от мен хора, хора с опит, кажете, какъв е начинът да се накара едно 16 годишно момче да чете, а не да се гордее че не е прочел повече от две книги в живота си (след наказания от моя страна).Какъв е начинът ( или аз не съм права) да изисквам по всички предмети да има достойни оценки (не говоря за шестици) а не само по интересуващите го - химия и физика ( където по Кембридж системата той е с най-високи в международен мащаб). Подчертавам по всички предмети, защото знаем че даже да има 100 от 100 по тези предмети, ако няма общ бал, не може да кандидатства в никой стойностен университет.Господи, надявам се че не звуча като някоя истерична майка....

[Креми (късметче)]

Защо да кандидатства? Защо в стойностен университет?

Кой университет според него е стойностен?

...

Попитай го какво иска да работи след 5 ( или колкото са в твоя случай) години, когато няма вече да го издържаш, и му помогни да изпълни желанието си... каквото и да е то.

Редактирано Март 23, 2009 от късметче

[Донка]

какъв е начинът да се накара едно 16 годишно момче да чете, а не да се гордее че не е прочел повече от две книги в живота си (след наказания от моя страна).Какъв е начинът ( или аз не съм права) да изисквам по всички предмети да има достойни оценки (не говоря за шестици) а не само по интересуващите го - химия и физика ( където по Кембридж системата той е с най-високи в международен мащаб). Подчертавам по всички предмети, защото знаем че даже да има 100 от 100 по тези предмети, ако няма общ бал, не може да кандидатства в никой стойностен университет.

За едно 16-годишно момче си е победа - да успее да сведе броя на прочетените книги до 2 при упоритата съпротива на авторитетна и интелигентна майка, постоянни разговори, напомняния, накарвания, наказания...

Ами ако изчезне съпротивата? Тогава борбата за "свободата да си прочел само 2 книги" ще се обезмисли. Ще се наложи да търси нещо друго, с което да докаже, че е мъж - самостоятелна свободна личност. Тогава идва ключовият момент - най-силният мотив е любовта и усещането за сила и авторитет. Нека той разбере, че сам свободно ще реши какво да се случи с него. (късметче!) ...

Нещо подобно се случи с моя племенник на същата възраст, който само преди 3 месеца ми се похвали със същото. След спокойна дискусия за това какво означава свобода и свободна воля и какво означава зависимост от мнението на някого, резултатът: без никакви напомняния успехът в училище скочи рязко, записа карате и напредва бързо, започна да свири на китара и да рисува - взема уроци... "Сега знам, че животът и съдбата ми са само в моите ръце - аз съм свободен".

И още бих добавила - ние - майките обичаме да се правим на силни, за да вдъхнем авторитет и сигурност. Идва момент, обаче, в който момчетата ни имат нужда да се усетят мъже - а това означава покровителство и отговорност за най-любимата и близката жена. Това е моментът, в който ние от майки-защитници се превръщаме в приятелки и нежни женски същества, за които нашите пораснали рицари са готови да минат през огъня...Ако ние им позволим да се почувстват рицари... не кукли на конци....

Това мога да го кажа от личен опит и от наблюдения. Много бих се радвала, ако тук се включи с мнения и Ася - майка на двама млади мъже....

[sonja]

Благодаря и на двете ви за отговора. Поправка, вчера съм написала че сина ми е на 16, а той е на 15.

Стойностен университет-имам предвид Оксфорд или Кембридж. Университетите, които ти дават летящ старт. Защо да учи в университет, защото той от пет годишен каза че иска да учи генно инжинерство и от тогава гледа повече дискавъри и сайънс на телевизията, отколкото анимация. Защото има за три години в системата на частните училища под шапката на Кембридж, с точков бал 6 от 6 по химия, 5.9 от 6 по физика и 5.7 от 6 по биология. А ако има двойки по арабски, религия и социални науку, които са част от общообразователния пакет, той просто няма да завърши средно образование. Проблема, който аз отчитам, че тези оценки са следствие на вътрешен протест и отказ от идентичност с баща му, бившият ми съпруг. Сина ми просто не желае да учи по тях, като по този начин показва своя протест към баща си, който в ежедневието не може да си позволи, защото тук децата са откърмени с респект и уважение към родителя, какъвто и да е той.

Донка, ти си много права. Аз съзнавам, че е трудно да жевее с изключително лидерки тип майка, която командва всички около себе си, както на работата си, така и в офиса си, така и всички приятели които идват за решение на проблемите си при мен. За мое съжаление аз съм грозният тип еманципирана жена, която е загърбила отдавна нежният тип лейди, имаща нужда от подкрепа и защита. Но това не е негов само проблем, а и мой, защото би ми се искало много да съм такава, копнея за това, но живота не ми го позволява, ако искам да оцелея, да дам най-доброто на децата си и да запазя положението си в обществото, за което съм се борила със зъби и нокти. Твоят пост ми помогна да погледна от друга страна на проблема и ще го обмисля сериозно в посока - промяна на моето поведение към сина ми.

[Креми (късметче)]

Sonja, моят въпрос беше : какво иска да работи?

Добре се ориентираш към промяна на себе си. На нас, зрелите хора , това ни е трудно, но се налага.

Премисли първо за книгите - не е чел книги, но е гледал толкова образователни филми...набирането на информация става все по-малко обвързано с хартия и писан текст ( това е дълга тема, но посоката на развитието е ясна, а дали ни харесва е друг въпрос.)

Имам какво да кажа и по въпроса за летящия старт, и за това, дали филмите от дискавъри определят точно специалността на едно петгодишно дете...

По-важно ми се струва друго - ако детето ти не е желае ( дори подсъзнателно ) да се дели толкова рано от тебе и родната среда, не бързай да му подписваш билет са далечна дестинация, била тя Оксфорд или Кембридж. То може и затова интуитивно да саботира успеха си - за да не го отделите. Вероятно има каков още да учи при вас.

В твоя случай - какво ще работи един гениален генен инженер, който храни негативни чувства към араби и мюсюлмани?

Много работа имаш още, и никой университет, дори най-престижният, няма да я свърши вместо теб. Напротив, ще се възползва от пропуските. Не че аз съм идеална майка.

П.П.Не към Соня: Много време мина уж от социализма , а и много километри в някои случаи, а пак остава : Учи, мами, за да не работиш. Друго явление потвърждава мисълта ми - Европа и Сев. Америка са пълни с икономисти, а икономика ... няма. Никой не иска да произвежда, само да брои парите .

Редактирано Март 24, 2009 от късметче

[sonja]

Късметче, мечтата му е да работи върху човешките гени в лаборатория и да увеличи младостта на човека, особенно на майка му . Но в цяло да бъде иследовател сред десетки компютри и микроскопи.

[томи]

В една от темите в Психотерапия онлаин - Помощ от специалист - се обсъжда тема, много и болезнено актуална в различна степен и вид за много съвременни семейства.

Повод за отделянето на тази тема стана мнението на Нина, публикувано в другия форум - тъй като там отговарят само специалисти, а то според мен е много ценно, си позволих да го преместя и започна с него нова тема.

Любовта на родителите - как разглезва и как развива детето?

Какво означава благоприятна среда за развитие, която родителите създават за детето си? Кое превръща задоволяването на потребностите от храна в отрова/

Кое превръща ограниченията в лекарство и стимул за развитие?

Могат ли родителите да излезнат от омагьосания кръг, в който сами са вкарали своето дете и себе си? По-добре късно отколкото никога или вече е твърде късно за това? Има ли критичен момент или никога не е късно да се промени средата? Как е най-добре за детето да се направи това?

Преживявали ли сте подобни разтърсващи моменти и как сте се справяли с тях?

[лилина]

В една от темите в Психотерапия онлаин - Помощ от специалист - се обсъжда тема, много и болезнено актуална в различна степен и вид за много съвременни семейства.

Повод за отделянето на тази тема стана мнението на Нина, публикувано в другия форум - тъй като там отговарят само специалисти, а то според мен е много ценно, си позволих да го преместя и започна с него нова тема.

Любовта на родителите - как разглезва и как развива детето?

Какво означава благоприятна среда за развитие, която родителите създават за детето си? Кое превръща задоволяването на потребностите от храна в отрова/

Кое превръща ограниченията в лекарство и стимул за развитие?

Могат ли родителите да излезнат от омагьосания кръг, в който сами са вкарали своето дете и себе си? По-добре късно отколкото никога или вече е твърде късно за това? Има ли критичен момент или никога не е късно да се промени средата? Как е най-добре за детето да се направи това?

Преживявали ли сте подобни разтърсващи моменти и как сте се справяли с тях?

Истинската любов не разглезва, разглезва криворазбраната любов, която задоволява ненужни желания и капризи.

[томи]

Любовта на родителите към детето? Ако ви интересува наистина мнението на неспециалист,ще ви река следното.В Българският език е останала според Учителя ,само една неопетнена дума и това е думата благост.Във всички останали думи са внесени по няколко значения,влага се различен смисъл и това е една от основните причини ,да не се разбираме ,когато използуваме втората си сигнална система:речта.По темата:"Любовта на родителите" ,думата "Любовта",изписана с главна буква в средата на изречението не означава ,че някой иска да я изкрещи"според мнението на специалистите ,които се грижат някой да не бъде убиден",а има точно определен смисъл .В сучая става дума единствено за Божествена Любов ,която изразена чрез родителите се проявява към детето.Ако в едно семейство се случва подобно нещо,то това семейство едва ли би предизвикало повод да дискутираме по зададената тема.Де да имахме сили, да запретнем ръкави и да започнем, да чистим Българският език ,защото след правилното разбиране идва и правилното действие.Мир и Любов.

[aviana]

Всеки един родител обича детето си понеже е част от него,но понякога любовта която се изразява не е под формата на приятна енергия и много усмивки и хвалби и тнт.,а е под формата на собствените разбирания за това какво мисли човек,че е най-добро за детето и някой родители смятат,че чрез строгост ще създадът силен човек и тнт.

Всяко едно възпитание-с милувки или с шамари е в резултат от това какво мислят родителите,че е нужно за даденото дете за да бъде личност(изключвам родителите,които просто избиват комплекси в/у децата си и са вглъбени в собствените си проблеми)

Темата е "любовта на родителите",но любовта има много проявления и проблема е в това,че всеки има различни представи за любов.

Лошото е и че понякога децата растейки и учещи се на разбиране към другите пак очакват определени неща от родителите и не осъзнават,че родителите са като приятелите,които разбират с техните си проблеми и причини за държание,че и те работят,че и те страдат и ги боли и тнт.

Макар и странно да звучи аз смятам,че не е редно да създава един родител образа на икона пред своето дете-много силен и тнт.,а малко по малко да споделя с него и да покаже,че и той е като другите хора със своите си болки и радости.Така поне детето ще може да оправдае поведението на родителя,а не да се чувства засегнат ако не е перфектен като родители те си и ще знае със сигурност,че всеки греши и че за това нещо има причина.

[томи]

Ако сте влезли във великата и в същото време тежка и отговорна школа :родител,бъдете на първо място истинен .Тази атмосвера няма да изкривява съществуващите в средата ,в която живеете енергий и по този начин детето ви ще бъде винаги в час.Още по-добре е и да влагате любов във всичко онова,което вършите,или по-лесният, но в същото време показал своето благотворно въздействие метод още от времето на Атлантида;да правиш всичко по най-добрият начин на който си способен.

[Guest Аметист]

Родителят трябва да дава най-доброто от себе си при отглеждане на отрочетата си. Да бъде истинен и да не се подхлъзва по готови модели на възпитание - децата има защо да са избрали точно него из милионите, посяти из света.

[Слънчева]

Кривите разбирания водят към страдания. Някои майки работят по цели дни, но щом стане нужда дъщерята да направи нещо, веднага ѝ забраняват. Майката мисли, че ако дъщерята работи, ръцете ѝ ще огрубеят. Тя иска ръцете на дъщерята да бъдат меки, нежни, да я харесват момците. Така ще я продадат по-скъпо. Това е криво разбиране, което ще донесе страдания и на майката, и на дъщерята.

Причини за страданията УС

Много често ние, родителите правим лоши услуги на децата си. Не ги оставяме да се сблъскат с изпитанията в живота, все искаме да им е по-леко... Но дали това е най-доброто за тях? Все пак всеки човек има път на живота си и опитности, които трябва да натрупа. Едва след това идва положението в обществото и цената, която всеки заплаща за това, какво място иска да има...

Все пак е добре понякога да оставяме децата сами да избират и да се учат. Да забравим нашите мечти, защото те си имат техни...

Добре е да приемаме децата си като равни и да разговаряме с тях, да обсъждаме живота, различни случки... Изобщо, да си родител е голяма отговорност, но и благословия. Защото и ние се учим от децата си понякога.

Възпитанието не е нещо отделно от личния пример - точно в разделянето им се коренят грешките.

Просто се опитвайте да следвате своя идеал за човек, а детето Ви ще следва Вас - така пътят е един и няма разминаване.

Това е гениалната идея за развитието на индивида и вида , заложена от Природата във всички живи същества. Повече не е нужно.

Напълно споделям мнението на късметче

Редактирано Април 4, 2009 от xameleona

[aviana]

[

Много често ние, родителите правим лоши услуги на децата си. Не ги оставяме да се сблъскат с изпитанията в живота, все искаме да им е по-леко... Но дали това е най-доброто за тях? Все пак всеки човек има път на живота си и опитности, които трябва да натрупа. Едва след това идва положението в обществото и цената, която всеки заплаща за това, какво място иска да има...

Все пак е добре понякога да оставяме децата сами да избират и да се учат. Да забравим нашите мечти, защото те си имат техни...

Там е работата всеки ден се сблъсквам с хора,които обвиняват родителите си,че не ги оставят да се учат и те им дават твърде много любов и ги пазят(и взимат решенията вместо тях) и се сблъсквам и с хора,които пък искат любов,а родителите им искайки да са самостоятелни им позволяват да научат голяма доза от реалността и им влияе зле понеже отслабват от ударите на живота...Няма баланс(в случая) и явно няма точно определен начин за възпитание...просто е невъзможно да знаеш какво трябва да направиш и да реагираш освен ако нямаш тази чувствителност за действията ти и да я имаш тази чувствителност е свързана с нещо по-дълбоко от възприятията ни и и избора ни и пак се чувстваме виновни и безсилни....

[Донка]

И двете страни имат право, според мен.

Първите се усещат задушени, макар и обгрижени - обикновено такива грижи се съпровождат с налагане на мнение, отношение, поведение като "добро". Съответно идва критиката или най-малко недоволството от различните решения на децата, които се класифицират като погрешни. Грижите и сигурността се включват като средство за манипулиране - "трябва да си ми благодарен", "ако не сме ние..." и т.п. Родителите забравяме често (аз вече почти не - но след доста сериозно разтърсване от живота...), че нашите деца са по-добре пригодени за новото от нас и по-добре и бързо схващат житейските зависимости, информацията, отношенията, тенденциите...

Вторите са поне два вида - млади хора, които са били държани в парник до 20-тата си година и после изведнъж са изнесени на вятър и студ - нямали са време за плавна адаптация. Такива родители обикновено поддържат тезата : ние пожертвахме всичко от нашия живот за теб досега - осигурявахме ти всичко, време е да започнаш своя живот сам, а ние да си починем - нашият дълг беше дотук.

Другият вид са родители, които са приели (макар и с вътрешно недоволство), че порасналото дете има нужда от свобода и личен избор, но се чувстват малко излишни и пренебрегнати. На всяко свободно действое се реагира с мрънкане, критика и очакване "ще се провали", съответно с "ето, виждаш ли колко можеш сам - така е като не чуваш" при грешка или някакъв провал.

Редактирано Април 15, 2009 от Донка

[томи]

Детето ,което се ражда в определена среда ,сигурно има нужда от точно такава опитност, каквато тази среда му предоставя.

[Guest Аметист]

Детето ,което се ражда в определена среда ,сигурно има нужда от точно такава опитност, каквато тази среда му предоставя.

Без никакво съмнение е така. Много добре казано.

[Станимир]

Детето ,което се ражда в определена среда ,сигурно има нужда от точно такава опитност, каквато тази среда му предоставя.

Родителите също имат свобода на избора. Средата не е нещо което може да се определи предварително. Да, раждаш се в някаква среда и с определени родители поради кармична връзка или поради това, че тази среда би могла да ти предложи изживяването на определени опитности, но това трябва да се съчетае със свободния избор на всички участващи. Човек като се ражда в едно семейство, където бащата го пребива с или без причина, това в никакъв случай не е предварително планирано като опитност за детето, а си е личния избор на бащата. Ако има някаква натрупана отрицателна карма от детето, тя може да бъде изживяна по хиляди начини. Изборът в случая е на бащата и той не е най-добрия за детето, защото неразбирайки случващото се, то си създава нова карма, вместо наистина да приключи с нея. Родителите са длъжни да даряват децата си с любов, грижи и разбиране и кармата не може да послужи за оправдание, че не го правят.