Guest Дриада Добавено Май 5, 2011 Доклад Share Добавено Май 5, 2011 За пример вземете любовта.Някой ми се сърди, че не го обичам.Чудна работа, че любовта, тя не се продава, нея нито може да я канализираш, не може да я пренесеш някъде.Сърди се, казва"Еди кой си не ме обича"Писанието казва:"Възлюбете се!"За да любиш, ти трябва да бъдеш умен.Само умният човек и само добрият човек може да се обичат.Който не е умен, който не е добър, той не може да обича.Любовта е несъвместима.Следователно вие може да направите опит.Всеки човек, който иска да го обичате, той винаги се сърди, той става по- лош.Онзи, който търси любовта в света, той върви по една наклонена площ.В света, това е едно опитно училище.Ти не можеш да търсиш никаква любов.Трябва да разбирате живота, който носите.Ако ти не знаеш как да се освободиш , ти не можеш да бъдеш щастлив. Непроменливи величини 19.01.1936г."Трите родословия" УС Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Май 5, 2011 Доклад Share Добавено Май 5, 2011 За пример вземете любовта.Някой ми се сърди, че не го обичам.Чудна работа, че любовта, тя не се продава, нея нито може да я канализираш, не може да я пренесеш някъде.Сърди се, казва"Еди кой си не ме обича"Писанието казва:"Възлюбете се!"За да любиш, ти трябва да бъдеш умен.Само умният човек и само добрият човек може да се обичат.Който не е умен, който не е добър, той не може да обича.Любовта е несъвместима.Следователно вие може да направите опит.Всеки човек, който иска да го обичате, той винаги се сърди, той става по- лош.Онзи, който търси любовта в света, той върви по една наклонена площ.В света, това е едно опитно училище.Ти не можеш да търсиш никаква любов.Трябва да разбирате живота, който носите.Ако ти не знаеш как да се освободиш , ти не можеш да бъдеш щастлив. Непроменливи величини 19.01.1936г."Трите родословия" УС Хубав цитат, но не дава отговор на въпроса ми. Благодаря ти! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Май 5, 2011 Доклад Share Добавено Май 5, 2011 Дриада,съдейки по поста ти, ти си една много мъдра жена, достойна за пример на такива... като мен А там, където мъжът не си е на мястото, къде да търсим причината, ако не можем да я открием в народното творчество? Май трябва да се поровим в науката психология... Там където мъжат не е на мястото си ,причината е в грешният избор на жената .По принцип и двата пола са с маски ,ако е честна играта са без ,но в повечето случаи са с маски . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Май 5, 2011 Доклад Share Добавено Май 5, 2011 Пламъчето е права, май наистина трябва да потърсим отговори в психологията, най-малко затова защото, както и при разискване на други теми, така и тека опираме до индивидуалния поглед и опит на отделния човек. Аз в живота си съм срещала всякакви родители, и широко скроени, които са успели да накарат вече порасналите си деца да се чувстват свободни личности, не само , като изразяване на мнение, но и по важно , като поведение, свободни в мисленето си и взимането на решения. Какво визира Дриада под това "Когато жената не си е на мястото" - не разбрах, то не е задължително едно мъж да е женен, за да се определи неговата зависимост от майка му или въобще от родителите, пък може и дъщеря да бъде. Познавам много момчета и момичета, които са абсолютно свободни и независими от своите родители, още преди да са създали семейство. Това не означава, че тези деца, вече големи хора не обичат своите родители, напротив. Срещала съм и родители много ограничени, не се опасявам да използвам това определение, защото поведението на тези хора, носи последствия в живота на децата им, които са меко казано нежелателни. Имам леля, сестра на майка ми, нейния мироглед се пречупва само и единствено пред гледната точка на свекървата, тя вече е забравила, че тя самата е жена и майка. Определя себе си ,като строга, но справедлива!!!!!!? Няма да навлизам в подробности в какъв ад живеят семействата на двамата и сина вече 30г. дори внуците и вече големи хора имат комплекси насади от отношението на бабата.Та кой на кое място е, преди да си даде сам отговор, е добре малко да си разшири кръгозора, независимо дали е дете или родител.Това си е лично мое мнение и никой не е длъжен да се съгласява с него. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Май 5, 2011 Доклад Share Добавено Май 5, 2011 (edited) Илен, в народното творчество е отразен моделът на патриархалното семейство, което лично аз смятам за отживелица...Може би, защото не съм расла в такова? Покорността на децата и безприкословното подчинение на родителската воля са характерен белег на патриархално семейство. Моята свекърва от самото начало се опитва да играе ролята на баба Султана, по всяка вероятност гонена от някаква амбиция, продиктувана от комплекс за малоценност. Пък и характера и е такъв - обича да командва и да отмъщава. А аз предпочитам да слушам себе си. Интересното в случая е в това, че тя е имала трима бащи и никога не се е подчинявала на майка си. А изразът "Когато жената не си е на мястото" не само ми намирисва на далечно минало, а направо вони... Но, всеки с идеалите си. П.П Пропуснах да кажа, че тя и покойния и съпруг бяха едно чисто патриархално семейство. Редактирано Май 5, 2011 от Пламъче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Май 5, 2011 Доклад Share Добавено Май 5, 2011 Пламъче, напълно съгласна съм с тебе, просто няма какво да добавя. Както казваш : "Всеки с идеалите си", - живи, здрави!!! Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Май 5, 2011 Доклад Share Добавено Май 5, 2011 Скоро усетих Любовта на родителите си като подкрепата и опората, от които имах нужда, да усетиш загрижеността, разбирането на родителите си в подходящият момент и когато вече и ти си зрял е толкова много... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 6, 2011 Автор Доклад Share Добавено Май 6, 2011 Да, Ани! Това е любовта на родителя - безусловната любов и подкрепа. Каквото и да се случи. Когато бях млада майка си представях какви ли не сложни неща и едно от друго по-трудни за изпълнение. Дойде ден, в който порасналите вече деца ми казаха: - Ние ще бъдем щастливи, ако знаем, че ти си добре и си щастлива и ако знаем, че каквото и да се случи, по всяко време, ако дойдем при теб или ти се обадим, ти ще ни обичаш и подкрепяш. Дори и да сме сгрешили... Изглежда много трудно да приемеш грешките с любов, но не е. По-лесно е. Трудността идва и от това, че родителят приема грешките н детето си като своя отговорност и затова се опитва да ги предотврати някак, или да ги плати самият той. Така само пречи на детето да се учи. А и кой може да каже кое ще бъде грешка... На мен най-много ми е пречела поучителната критика, когато аз вече съм осъзнала някаква своя заблуда или неразумно решение. Получаваше се така, че цялата ми енергия отиваше в самозащитата или в самосъжалнието и вината, вместо да я инвестирам в осъзнаването и вземането на нови разумни решения. veselinvalchev1981, томи, stanislava63 и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Май 6, 2011 Доклад Share Добавено Май 6, 2011 Донка, ако знаеш колко си права! Аз и досега приемам грешките на дъщеря ми като свои собствени и много страдам, че не съм успяла да ги предотвратя. Чувствам се виновна за всяка една от тях. Понякога съжалявам, че съм я подкрепяла в неща, които въобще не съм одобрявала...Позволявала съм си да изкажа мнението си и толкова...Дано си е извлякла необходимите поуки! Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 6, 2011 Доклад Share Добавено Май 6, 2011 (edited) Там където жената не е на мястото си, синът търси опората в майка си. ....Истината е в това да не забравяме, че жената е твореца на семейните отношения.У мъжа е физическата сила, емоционалната крехкост.Той е слаб в това отношение Жената и е ролята просто да му създава самочувствие, не като някакви врагове да воюват.Та тия деца всичко попиват.Момчетата после стават комплексирани съпрузи и търсят опора в майките си.Момичетата властни жени, и после защо не се създават съюзи.Кръгът се затваря.Проблема е като имаш сила как да я употребиш като жена, съвсем съзнателно и съзидателно.Не е лесно, но не е и невъзможно. Първо да се спра на "Жената и е ролята просто да му създава самочувствие". Познавам доста мъже, които мислят, че жената трябва да им създава самочувствие. Също и такива, които си мислят, че колата трябва да им създава самочувствие Голяма грешка за мъжа е да търси самочувствие чрез жената, защото точно това означава да търси опора в майка си. Както като малък та му е казвала за самочувствие: "Давай, ти ще успееш, можеш да ходиш сам". Самочувствието на всеки е във самия всеки и да се търси някъде навън е порочна практика. Защото така и отговорността за собствения живот се прехвърля върху някой друг. Има един древен израз "мъжът е глава на семейството", който сега се разбира като това мъжът да командва в семейството. Този израз всъщност означава, че духовността на семейството зависи от духовността на мъжа (глава означава горния свят, духовния). И мъжът може да изглежда уж подчинен на жената, но духовността му определя духовността на семейството. Жена на мястото си по-скоро означава жената да е в мир със своята женственост, а не да е определител на самочувствието на мъжа, защото този подход за определяне на самочувствието на мъжа си е една манипулация, която се използва и от майките към синовете им. Жената е силна във физическия свят, тя може да определи и създаде физическата реалност на семейството наистина, но за да не се съсипе тази физическа реалност помага духовността на мъжа. Няма семейство, което да живее добре, ако мъжът не е достатъчно духовен. И колкото по-материални интереси има жената, толкова по-духовен трябва да е мъжът, за да може да оцелее семейството. Не случайно се казва, че на тиранични жени, мъжете им стават философи. Не случайно жената на Сократ го е биела по улиците, а той усмихнат й е благодарял за това Редактирано Май 6, 2011 от БожидарЗим Диана Илиева, veselinvalchev1981, Vespertine и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Florestan Добавено Май 6, 2011 Доклад Share Добавено Май 6, 2011 Аз познавам семейства, в които е горе-долу обратното - жената е с по-високи духовни интереси и стремежи, а мъжът гледа общо взето да осигури прехраната. Доколкото знам, мъжа можем да съпоставим с ума, жената със сърцето. Вярно е, че в някои от тези случаи мъжете показват известни духовни (морални) качества с труда си, но в няколко случая по-високи стремежи и разбирания съм виждал именно в жените в семейството. Дори съм попадал на случай с мъж материалист и жена, която не е материалист. Трудно ми е да определя доколко такива семейства са щастливи заради жената или нещастни заради мъжа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Май 6, 2011 Доклад Share Добавено Май 6, 2011 Божидар, ти си прекрасен пример за творец в семейните ти отношения, поздравления!А Донка пък, толкова свети с душата си, много смислен житейски път има.Не винаги опитността на брат или сестра, трябва да е моята формула, но харесвам вашите житейски роли.Примерите ви са прекрасни.Пламъче също си върви по своята житейска пътека.Никой не знае какъв квантов скок, може да направи душата му.При мен например съзнавам, че пътя на душата ми е бил двойка, не съм била силна в материален аспект, повече съм идеалист.Съпругът ми ме е приземявал.Той е двигател, това ще направим, като ремонт, това ще купим.Добре, хубаво като си решил, аз се съгласявам и правим избор на покупка.Заедно сме мислили много неща, но категорично не го напрягам-искам такъв лукс, това или онова.Обсъждаме машинарии, които прави- двамата сме с техническо образование.Вече с годините, ми е все едно каква дреха ще облека, маркова или не.Всичко е толкова суетно, пък мен не ми прави впечатление.Да напрягам отношенията си с капризи, не. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Май 6, 2011 Доклад Share Добавено Май 6, 2011 Много си права Дриада! Желая ти успех по житейската пътечка, която си избрала! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 7, 2011 Доклад Share Добавено Май 7, 2011 (edited) Дриада, ха, творец, аз? Не ме познаваш, но благодаря за комплимента. Всеки си е творец и си има своя пътека Florestan, дори материалистът и атеистът могат вътрешно в себе си несъзнавано да отправят молитви към Бог. Атеизмът не е точно не-вяра, а състояние, в което човек да се освободи от фанатизма. Но пък фанатизъм имаме и при религията, и при атеизма, и при науката, когато човек е под влияние на някои сили. Редактирано Май 7, 2011 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Май 7, 2011 Доклад Share Добавено Май 7, 2011 Което е очевидно е казано, но според мен и като цяло много родители са убийци на децата си. Унищожават ги. Много от тях даже не са готови да бъдат родители, но се множат като хлебарки и мишки. Каква любов на родителите, като дори между родителите няма такава? Имаше един цитат от някъде на някого, не помня изобщо от къде беше "Никой, никога не сключва брак с истинската си любов" и макар да става въпрос за брак нещата имат общо. Тук не слагам всички под общ знаменател. Така, че не бързайте с изтриването на мнението ми Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 7, 2011 Автор Доклад Share Добавено Май 7, 2011 Деяна - благодаря за последната забележка Припомни ми един важен момент в любовта на родителите - предположението, че ще бъдат "изтрити" мненията им. Ако сте били родители някога, няма начин да не сте усетили макар и за малко хладно-горещата вълна при мисълта само, че детето ви не дава пукната пара за вашите ценности и житейски опит... Любовта на родителя е да остави най-доброто от себе си на детето си - като започнем от материални ценности, подходяща професия (според родителя разбира се), морални норми, обществено признание, "мъдри съвети", които, естествено трябва да бъдат послушани, защото така детето "отвръща с благодарност" на родителската любов.... като си спомня как съм се варила в същия тоя сос.... олеква ми само като си помисля, че поне вече съм го осъзнала и само си спомням.... Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Май 15, 2011 Доклад Share Добавено Май 15, 2011 Поста на Деяна е много искрен и истински, Донка също ми повлия много емоционално със своята изповед, житейска гледна точка.За мен любовта на родителите е като отговорност да създадеш у новия човек- следващото поколение свобода на мисленето.Свобода, но не лишена от отговорности.Всеки родител трябва да се раздели със илюзиите си след определена възраст за всемогъщество.Тоест, новото поколение само трябва да се справя с предизвикателствата на живота.И аз в моя скромен житейски път, съм срещала властни родители, които отчаяно се съпротивляват на това, да мислят независимо, и отговорно за себе си.Неочертани граници, повече като усещане за спасение на черупките на брака им.Свободата е свързана с поемане на определени отговорности, които умишлено се избягват.Утехата им е в болестите, като средство за печелене на милосърдие от младите, съжаление.Всеки идва на този свят, с определена мисия, всяко поколение.Така, че както казва Христос не трупайте онова, що молец и ръжда го разяжда, а трупайте любов.Истинската любов е тази, която остава в сърцата на родители и деца, в отношенията с другите ближни. Моята опитност, при отношенията родители деца е свързана с това, да се създават добри взаимоотношения.В определени моменти се е загубвала мярката на истинската любов.Времето го показа, че всичко е много преходно, а да поемеш по своя собствен път е свързано с дълбока мотивация, сила на духа и естествен еволюционен път.Отдавна се прекъсва пъпната връв- родител дете.Да се живее по етикет, да преиграваш, да търсиш собствена изгода от всичко това, като утеха за проваления си брак, не се получава.Осакатени съдби на млади, просто трябва да се скъса с подобен модел на мислене. Най- новите души на малките деца, просто искрят от светлина и преподават най- сладките вселенски уроци.Деца на новото време, дошли като духовни учители. Не бих искала да се приеме като крайност споделеното от мен.Родителите са най-близките ни хора, но никой не е вечен, всемогъщ.Те по своя път, след тях аз, след мен децата ми и това е кръговрата на живота. Измислици са всички клетви, че има връщане назад.След толкоз жертви, толкоз жетви не можеш все да бъдеш млад. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 15, 2011 Автор Доклад Share Добавено Май 15, 2011 Не знам как ще ви прозвучи, но сега, в 52рата година от живота си, аз съвсем ясно усещам моите родители като мои деца, а моите деца - като мои родители... В смисъл - осъзнавам кои уроци съм научила в повече от моите родители и кои моите деца вече са научили - преди 30-тата си година, а на мен ми трябваха 25 години за да го направя... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 15, 2011 Доклад Share Добавено Май 15, 2011 (edited) ......Моята опитност, при отношенията родители деца е свързана с това, да се създават добри взаимоотношения.В определени моменти се е загубвала мярката на истинската любов. Измислици са всички клетви, че има връщане назад. Мммммм, добрите взаимоотношения могат само да изглеждат добри. Едно семенце като покълне, то пробива пръстта, измества я, пораства, корените му могат да разпукат и камък. Едно дете като расте, трябва да намери своя Аз, а това става единствено в конфликт със старото в лицето на родителите и околната среда. Във взаимоотношенията родител дете са жизнено-важни конфликтите, за да може то наистина да израства. Ако не е накарало да побелеят поне няколко косъма на главата им, то не се е развивало добре. Ако взаимоотношенията с родителите му изглеждат добри и без конфликти, то е силно потиснато. Децата могат хем да са в конфликт с родителите си, хем да ги обичат. Но ако са потиснати в името на добрите отношение, те не обичат родителите си. Деяна казва "Никой, никога не сключва брак с истинската си любов". Има една истинска любов и това е Божията Любов. Струва ми се, че човешка истинска любов няма и истински деца няма. Има такива, които са ни пратени да научим нещо и накоито не трябва да пречим да научат своето. Редактирано Май 15, 2011 от БожидарЗим Vespertine и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Май 15, 2011 Доклад Share Добавено Май 15, 2011 ......Моята опитност, при отношенията родители деца е свързана с това, да се създават добри взаимоотношения.В определени моменти се е загубвала мярката на истинската любов. Измислици са всички клетви, че има връщане назад. Мммммм, добрите взаимоотношения могат само да изглеждат добри. Едно семенце като покълне, то пробива пръстта, измества я, пораства, корените му могат да разпукат и камък. Едно дете като расте, трябва да намери своя Аз, а това става единствено в конфликт със старото в лицето на родителите и околната среда. Във взаимоотношенията родител дете са жизнено-важни конфликтите, за да може то наистина да израства. Ако не е накарало да побелеят поне няколко косъма на главата им, то не се е развивало добре. Ако взаимоотношенията с родителите му изглеждат добри и без конфликти, то е силно потиснато. Децата могат хем да са в конфликт с родителите си, хем да ги обичат. Но ако са потиснати в името на добрите отношение, те не обичат родителите си. Споделям казаното от Божидар. Ако отношенията между родители и деца са "безоблачни", това е сигнал, че нещо не е наред. Не можем да искаме децата ни да мислят като нас, защото те са отделни личности и се се развивали в условия, различни от тези, в които сме се развивали ние. Можем да ги принудим да ни слушат и винаги да се съобразяват с нашето мнение, но това е погрешно. Все някога гневът, който се трупа в децата, възпитавани по този начин ще избие и последиците от това могат да бъдат катастрофални. Родителите първо трябва да бъдат приятели с децата си, а след това възпитатели, и в никакъв случай - назидатели. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nicki64 Добавено Септември 16, 2011 Доклад Share Добавено Септември 16, 2011 Децата са като хвърчила (Ерма Бомбек) Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята. Тичаш с тях, докато всички останете без дъх. Те се разбиват... удрят се в покрива. Ти ги закърпваш, утешаваш и ги уверяваш, че някой ден ще летят... Накрая, те политат. Нуждаят се от по-дълга връв и ти продължаваш да им я отпускаш. Докато те я дърпат, ти с всяко развиване усещаш и тъга, заедно с радостта... Хвърчилото все повече се отдалечава. И ти знаеш, че не след дълго това прекрасно създание ще среже спасителното въже, което ви свързва и ще литне, както е редно... Свободно и само. Едва тогава ще знаеш, че твоята работа е свършена. Донка, Розалина, Итое и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Септември 16, 2011 Доклад Share Добавено Септември 16, 2011 (edited) Nicki64 благодаря ти.Толкова точно и хубаво казано. Редактирано Септември 16, 2011 от Розалина Надеждна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Итое Добавено Септември 16, 2011 Доклад Share Добавено Септември 16, 2011 Здравейте, приятели! Темата е много интересна и от прочетените ви мнения видях различните ъгли на въпроса. Сега и аз ще допълня нещо от моя скромен опит като родител. Макар че работата ми е свързана с деца, аз едва от година съм родител. Детето ми е дете като всички други, не го намирам различно или уникално, но е такова за МЕН самата. То е моето дете и затова е толкова специално за мен.Вече казах, че съм работила с деца и от страни се вижда много за възпитанието и за отношенията в къщи. Да ви кажа откровено, аз нямах ни най-малка представа как точно трябва да гледам детето си и как да го възпитавам. Нищо не знаех, а и нямаше кого да питам - поне в първите месеци. Затова го подкарах на интуиция... Забравих какво ми казвах в болницата за кърменето (на точно определени часове), какво ми говориха за плача (че като реве да го оставям да реве, защото нямало бебе, което да не реве) и всичко друго. Аз усетих, че всички тези напътствия са грешни, защото докато не дойде на белия свят, аз съм била неговият свят и не е редно да не съм до него, когато има нужда от мен; да не го гушна и да не заспи до мен, когато плаче, да не го нахраня когато е гладно. И ето на... днес, който види детето ми е очарован, защото тя е толкова уверена в себе си, кротка е, мило дете, което се усмихва на всеки, който я погледне. Педиатърката е очарована от нейното психическо и физическо развитие и много ни се радва на консултациите. Това ми дава вътрешна увереност, че съм на правилния път. А той започна от там, че докато още бяхме неразделени, аз и казах, че съм тук, за да и помагам и че от мен ще има подкрепа във всяко едно нейно решение; че ще уважавам личността и и никога няма да и натрапвам личните си амбиции и интереси (макар че баща и вече е решил да я прави адвокат ); че ще съм до нея във всеки един момент. Затова детето ми е толкова сигурно, защото вярва в мен и ми се доверява, а аз знам, че то ми е пратено, за да му бъда майка, а майчинството е отговорност!!! Виждам други деца на нейната възраст - в очите им се четат вече заповедите и желанията на родителите им... Лошо, защото как би се оформила една личност, ако не и оставим свобода да се прояви първо, а после и да се разгърне? Аз не бих направила такова нещо с детето си. Дано има повече духовно узрели хора, които да станат родители!!! Nicki64, Диляна Колева, stanislava63 и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Октомври 21, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2011 Наскоро чух по телевизията, че разрухата на държавата, недоверието в институциите, повлиява на младите хора и на децата по отношение на тяхното доверие към родителите им, повлиява негативно на отношението им към семействата им като вид авторитет. Има ли такова нещо според вас ? Има ли връзка в психиката на младите хора, що се касае до веригата човек - семейство - институции ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Хармония Добавено Ноември 4, 2013 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2013 Какво майките мислят за себе си и какво мислят техните деца! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.