България. Ще я бъде ли?

[Диана Илиева]

Мдам. За пореден път се убеждавам, че светът е такъв, какъвто човек си го направи. Някои живеят в България и виждат в нея рай, други живеят там и виждат в нея ад. Кои са прави? Някои живеят в Германия и се кефят на реда, на други им се драйфа от него. Кой е прав?

Но има една трета категория, към която се стремя. Това са хората, които приемат обстоятелствата в живота си, където и да е, такива, каквито са, и не се заслепяват нито от привидно доброто, нито от привидно лошото. Уча се да бъда такава. Човек разбира се може да направи избор за това с кое място по-добре резонира и да отиде там - или за да свърши някаква работа, или понякога за да си почине и т.н. Но ако прави този избор на база някакво болезнено разграничаване от нещо друго, към което има непоносимост, значи бяга. Това е страх и непреработена болка, не е свободен избор.

П.П. Но и страха и непреработената болка човек има нужда някак да си ги изживее. Затова пожелавам на всички, които искат да се изнесат, да го постигнат. И нека от успеха си научат това, което им е нужно.

azbuki, много ми хареса това

Нещо подобно на последното каза и Божидар преди няколко дни, но както виждам, никой не го разбра, всички го изтълкуваха твърде лично, пристрастно и хващайки се за буквата (и тези които са останали в България, и тези които са заминали ). И дори много хора се обидиха, кой на интелектуалец, кой на неинтелектуалец А то е много ценно - ще го потърся да го пейстна пак:

Орлин Баев, на 05 април 2010 - 03:53 , каза:

"Имаме и още как! Но този ни ирационален срам е част от психиката на българина! Факт е, че докато съседните ни бивши соц. държави за броени години се "взеха в ръце", България мина през 20 год. агония - икономическа, морална, социална. Тази агония, причинена от имащите споменатата българска психика политици, изгони ипродължав ада гони интелигентните българи от държавата. Все едно се направи лоботомия, отряза се интелекта на българите. Науката се срина - дори сега продължава сриването и. Закъде без млади и умни хора, без наука? Закъде?"

Ей това е много особен въпрос.

Според мен големия проблем на България е точно науката и точно интелекта.

Създаването на огромен брой хора на принципа "учи мама, за да не работиш". С нагласата, че всичко трябва да им се дава наготово.

Една заблуда е, че българина е работлив. Мързелив е. И аз съм мързелив.

Българина трябва да се научи да работи, а интелектуалците пречат на този процес. Затова трябваше да си идат. Това е кармичната причина. Останалите ще се научат да работят тук, а "интелектуалците" на Запад, където няма да ги оставят да не се научат.

Редактирано Април 11, 2010 от Диана Илиева

[Максим]

Говоря все с примери. Сетих се за още един. Става дума за отношението и манталитета. Преди години изнасях свой доклад на научна конференция в България. Там имаше един американски професор, неговата жена, доцент, българка, и другите бяха все българи. След изнасянето на доклада си получих доста критики само от български "величия"... След края на конференцията бях спрян от този американски професор на вратата, като той каза, че според него моята статия е отлична и не заслужавам критиките, които получих. Той беше възмутен от отношението на българските си колеги, поздрави ме за работата ми, и каза че недоумява как може да се отнасят така към един млад и надежден научен специалист. Не можеше да повярва, че е възможно да реагират така, умишлено с цел да те смачкат като самочувствие и изобщо да те откажат, за да не си им конкуренция... Неговата съпруга, българска доцентка беше единодушна с него. После си говорихме и се разхождахме с тях. На друга конференция, пак отличен доклад и пак критики, търсене под вола теле и заяждане, на всички провокации отговорих аргументирано, накрая вече станаха смешни, и една бълграска доцентка не издържа, стана и разтреперана заяви пред тях в моя защита: "Аз съм климатолог като него, вие не сте специалисти, запозната съм работата му и за мен тя е много добра, как може такова отношение, ето така отказваме младите си кадри, няма нито уважение нито благодарност от ваша страна..."

[Донка]

Не мисля, че генерализацията на личните опитности е най-добрият и единственият начин да се опознае и опише характера на един народ и култура. Та това не може да се направи дори с един човек. Азбуки написа нещо, което за мен е закон от доста време насам -доказан и доказван всеки божи ден -

Нека не забравяме, че ние творим своята реалност с мислите си. Имаше една такава мисъл, не знам кой я беше споделил с мен: Светът е такъв, какъвто е, а ние виждаме в него това, което сме.

Редактирано Април 11, 2010 от Донка

[Ани]

Максим, вярвам ти че казваш всичко това с болка. Но ти не виждаш нищо хубаво в България, в българите, освен природата. Ето, че отново продължаваш:

Но кажете, кое му е хубавото, кое върви в правилна посока, кое се развива нормално напред в България? Който има добра работа и заплата предпочита да не вижда проблемите на другите...Ами те какво да правят и доколко са щастливи, оставайки там? Аз съм гражданин на света, всички сме граждани на света, стига с това самоограничено виждане "аз съм българин и ще умра в България...“

Защо си толкова черноглед спрямо българите? Явно си насъбрал доста горчилка... Все пак къде отиде учението за което пишеше преди? То не те ли научи на прошка, на любов?

И искам да подчертая нещо – аз нито обвинявам, нито завиждам на хората напуснали страната. Имам много близки, приятели, бивши колеги, роднини заминали в чужбина. Всеки човек си има своите проблеми. Тук във форума пишат доста хора живеещи извън България. Обърнах се към Максим, защото просто неговото отношение към страната в която се е родил ме меко казано натъжи. Ако ние не виждаме нищо хубаво в себе си, смятате ли, че другите ще видят?

Идеята на тази тема беше - ще я бъде ли България? Затова ми е доста трудно да чета как някои хора ми обясняват, че няма да я бъде. Ако творим своята реалност с мислите си, то някои хора съзнават ли каква реалност творят?

[Guest azbuki]

Нещо подобно на последното каза и Божидар преди няколко дни, но както виждам, никой не го разбра, всички го изтълкуваха твърде лично, пристрастно и хващайки се за буквата (и тези които са останали в България, и тези които са заминали ). И дори много хора се обидиха, кой на интелектуалец, кой на неинтелектуалец А то е много ценно - ще го потърся да го пейстна пак:

Орлин Баев, на 05 април 2010 - 03:53 , каза:

"Имаме и още как! Но този ни ирационален срам е част от психиката на българина! Факт е, че докато съседните ни бивши соц. държави за броени години се "взеха в ръце", България мина през 20 год. агония - икономическа, морална, социална. Тази агония, причинена от имащите споменатата българска психика политици, изгони ипродължав ада гони интелигентните българи от държавата. Все едно се направи лоботомия, отряза се интелекта на българите. Науката се срина - дори сега продължава сриването и. Закъде без млади и умни хора, без наука? Закъде?"

Ей това е много особен въпрос.

Според мен големия проблем на България е точно науката и точно интелекта.

Създаването на огромен брой хора на принципа "учи мама, за да не работиш". С нагласата, че всичко трябва да им се дава наготово.

Една заблуда е, че българина е работлив. Мързелив е. И аз съм мързелив.

Българина трябва да се научи да работи, а интелектуалците пречат на този процес. Затова трябваше да си идат. Това е кармичната причина. Останалите ще се научат да работят тук, а "интелектуалците" на Запад, където няма да ги оставят да не се научат.

Аз не съм съгласна с изказаното от Божидар и не се обиждам. Просто смятам, че мнението е едностранчиво и се основава на ограничени, едностранчиви, опитности. Затова и се изказах малко саркастично за него, за да окарикатуря неговата (по моему) абсурдност, но в никакъв случай не беше обида.

Впрочем не се обиждам и на хора, които ме обиждат на интелектуалец. Странно е, че много хора ме наричат такава, но аз себе си не. И не ме вълнува кой какво си мисли за това защо съм заминала, защо искам да се връщам и т.н. Просто се позабавлявах малко.

[Орлин Баев]

Донка, от доста време наблюдавам постингите ти! Чудесно е да бъде човек оптимист! Но едно е да си оптимист по сърце, а с трезв разум да виждаш ясно и безпристрастно положението, а друго е да хвърчат розови слончета наоколо! Фактите са си факти! Да ги виждаме реално и обективно с разума и пак да бъдем оптимисти по сърце! фактите говорят, че Б-я след само 20-на години може и да няма, тъй като умните бягат - а те са именно българите! Фактите говорят, че ромите стават мнозинство и никакви мерки за ограничаване на раждаемостта им не се вземат - а най-добрите мерки биха били ограмотяването им, задължителното им образоване. Това си е доказан регулатор на раждаемостта. Генерализацият ана лични опитности е част от нормалния индуктивен мисловен процес - за да бъде нещо повече от лична субективност е нужно да се свери с обективната реалност!

Та - темата е относно "ще я бъде ли Б-я"? Или ще се превърне в турска провинция или в ромистан? Преди малко гледах Цветанка Ризова в раговор с Бойко Борисов - рядко, много рядко гледам политика, поради 20 години лътгане и крадене. Гледайки бат Бойко, виждам в него един много по-неизкусен в реториката човек, но много по-искрен и в правилна посока поел. И много силен, харизматичен и на мястото си! Предният премиер владееше в такава майсторска степен жонглирането с думи, че Бандлър и Гриндлер (създателите на НЛП) пред него изглеждаха като неуки селяни - но използваше думите за замазване на едри кражби - факти, обективна реалност! Пиша това, защото ако не намесим, макар и бегло политиката, си говорим за сметката без кръчмаря. Индивидуалната работа на отделния човек е важна за самия човек и влияе и върху околните, в далеч по-скромен мащаб. Вярно е, че сборът от много индивидуални положителни промени води до мащабни промени, но и те са лесно сриваеми, защото принципът е отгоре-надолу!

Относно интелекта, който изтича от Б-я. Определено не съм съгласен с мнението на Божидар. Нещо, повече - но ще замълча смиреномъдро! Не само в твърдата наука е нужен интелект. В културологията също е нужен, в социологията, в политологията също. държавата ни е колкото един град и по размери и по население. За няколко години може д атсане по-просперираща от Швейцария в здрави и мъдри ръце! Мъдростта обаче е желателно да се гради както върху сърце, така и върху ум. Нещата са свързани. Не цемиш науката си, не цениш и културата си - чалга културата и циганизацията е факт. Това, че пишещите тук са интелигентни и културни, е факт - но едва ли сме представителна извадка за българската нация. Колкото и оптимистично да гледам на нещата, в сравнение с преди години виждам едно огрубяване на нацията, оглупяване дори като цяло, културата все по-ниска масово. Все повече се губят семейните ценности. Също и общочовешките и сърдечните! Сърдечен оптимист - да! Но и обективен реалист по разум! Обективностите са си обективности!

Всичко е за добро, надявам се! Вярвам в бъдещето на Б-я! Имало ни е и ще ни има - здрава жилка имаме българите! Това, от което имаме нужда най-много е именно ум - научно рационален, сърдечен и волеви поведенчески! Имаме нужда от култура, от екология на мисленето, от българско самосъзнание и висока себеоценка като българи! Аз мисля, че нещата вземат един положителен обрат! И ще бъдат все по-положителни! Наистина е много по-лесно да избягаш! Тук е по-трудно, но и по-ценно за душите ни! А и повече сърдечност има тук.

Редактирано Април 11, 2010 от Орлин Баев

[Донка]

едно е да си оптимист по сърце, а с трезв разум да виждаш ясно и безпристрастно положението, а друго е да хвърчат розови слончета наоколо! Фактите са си факти! Да ги виждаме реално и обективно с разума и пак да бъдем оптимисти по сърце!

Орлине, уважавам позициите ти и всичко, което носш и раздаваш на хората! Кое те накара да си мислиш, че не виждам фактите реално и обективно, а си пускам розови слончета? Това, че ти не виждаш факти, които виждам аз (при това факти в конкретни имена и числа), дали е достатъчно основание да обявиш своето виждане за реално и безпристрастно, а моето - нетрезво?

Защо всички приемат априори, че емигрират само най-кадърните? Моите лични впечатления са, че съотношението е почти 60-40, но не в полза на "по-добрите". И какво значи "по-добри"? Дъщеря ми която избра да живее вън от България има едни способности, синът ми, който избра да живее и работи тук, братовчед ми - също, и двамата са виококвалифицирани специалисти, на които им предлагаха работа зад граница, но те отказаха. Десетки други мои познати и ученици в момента са в Щатите и Канада - имат добър живот, щастливи са, но съвсем не бих ги нарекла "изтекли мозъци" като знам с какво се занимават там - съвсем почтено, разбира се - моите безкрайни уважения към тях и избора им.

От друга страна тук - в България аз лично познавам десетки мои бивши ученици, които вече са семейни и с деца и работят в български и не-български компании. Много кадърни, много сърдечни млади мъже и жени. Е, как сега да кажа, че истинските българи са вън от България. Това би било толкова несправедливо към тези, които са тук и работят съвестно и качествено и не мислят да емигрират??? А как да ги противопоставя на тези, които са навън? Все едно да противопоставя дъщеря си на сина си. Знаеш ли - искрено ти желая да имаш две деца, да ги обичаш така, както аз обичам моите и един ден едното да работи и да е щастливо в България, а другото същото, вън от България - едва тогава ще разбереш какво имам предвид и то няма да ти звучи като розови слончета.

[Guest azbuki]

Защо всички приемат априори, че емигрират само най-кадърните?

Много уместен въпрос.

[Орлин Баев]

Защо всички приемат априори, че емигрират само най-кадърните?

Защо си мислиш, че се приема като факт, че емигрират само кадърните? Емигрират всякакви! Но вниманието се спира върху кадърните, защото те правят държавата държава! Защото именно умните, кадърните са ценни в стратегически план. Само те стават кадърни държавници, кадърни директори, кадърни носители на култура и организация, на кадърни решения на всяка една позиция, в която се намират! Защото е нормално, когато от организма ти изтичат стволови клетки, гръбначен нозък или ... церебрални неврони, да се тревожиш за бъдещето си! Както и е нормално дори да се радваш, ако свалиш от организма си малко потни клетки или мастни клетки. Аналогията е прозрачна, надявам се. Засегнах се от писаното от Божидар, както и от Диана по въпроса за интелектуалците в Б-я! моето мнение е, че именно интелектуалците са солта на която и да е държава - нейното богатство, ценност и ядро! Не говоря за някакви сухи празнодумци, но за талантите, за гениите, които точно в Б-я имаме в изобилие, но губим постоянно. За умните, творчески вдъхновени и умни учени, които губим ежедневно! И не само учени от "твърдата" наука, но както писах и по-горе, просто интелигентни хора от всякаква област! Защото правителствената политика в последните 20 години, че и сега е такава, че или умишлено пренебрегва и дори низвергва способните и умните, защото не и трябват умни хора, а такива които могат да бъдат манипулирани (предните правителства), или просто ги недооценява поради разбиранията и личностовата структура на лидерите си (сегашното правителство). Истичането на ум е все едно постоянно да изтича мозък - ами и чалга ще почне да ти харесва, и ще се разрастнат всякакви ракови клетки (ромски например). Ще работиш и още как. Аз не мсиля, че проблемът на българите е в мързела им. Работливи сме! Всеки ден хората стават, пътуват в претъпкания автобус два часа и отиват на работното си място з апримерно 500лв. месечно. Работата е нещо прекрасно - която и да е! За лудо работи, за лудо не стой, се казва в поговорката - съгласен съм с нея! Аз съм работил всякаква работа - и сега бих работил ако им анужда. Чистил съм тоалетни и съм се ровил в пръстта и съм доил кравички, правил съм торти, строил съм и какво ли не още... Обожавам физическата работа. Осъзнах обаче, че тя е безкрайно по-лесна. Че много по-тежко и отговорно е да си ръководител - на екип или на психики. Далеч по-отговорно и тежко е да мислиш и от мислите ти да се повлияват мнозина. Далеч по-тежко и важно и отговорно е да си лидер - в някаква степен! Или да правиш наука, която е върхът на познанието и е като снежната топка, от която тръгва лавина, заливаща всички останали области в бита на социума! Чувал съм много нескопосани мнения по отношение на умствената работа. Аз самия съм изказвал такива мнения, преди да се сблъскам с огромната важност на работата с ума. Умът и речта движат всички процеси в този свят! Ако самият ум е ръководен от просветлен дух, това вече е щастие - и не само за носителя на такъв ум, но за всички наоколо!

Затова твърдя, че докато в б-я не се утвърди културата, науката и духовността, оправия няма да има! Но, вярвам, че ще има!

[Максим]

Ани нямам нищо против никого в България. Имам право на мнения, нали има демокрация уж, всеки има гледна точка. Какво като през социализма ли да караме - колко е хубаво у нас и колко пропаднал е западния свят, колко е прогнил. Нали така говореха? Видяхме, че не е така и нещата са различни. Вече бях писал, че българите имаме добри качества и интелигентност. ПРосто имам възможност намирайки се на друго място да сравня. Дори Румъния е по-добре. Не е приятно, но това е положението.

Eмигрират и едните и другите. От една страна много мои съученици и познати, които смятам за доста интелитентни са емигрирали, от друга страна в Бремен вече срещнах българи, които са много посредствени, вулгарни, и които работят най-черната работа тук. Автобусите, с които пътувам за пълни със слабоинтелигентни българи, които берат ягоди в Чехия, или работят там в някой завод. Доста първосигнални и плитки. Едната вълна напускащи са тези, на които България се вижда тясна, те са прогресивните. А другите са такива, които нямат възможностите да се преборят за работа в България, и напускат с целта да работят каквото и да е, за да спечелят някой лев. Публична тайна е, че умните млади хора напускат Шумен, било в по-голям град, било в чужбина. Като се поинтересуваш за някой познат къде е, ами не е в Шумен. Какво да прави там?... Кой учи в местния университет, хора от селата в Лудогорието, от Дулово, Разград, Попово, Главиница, Исперих, Тервел..., младежите от Шумен учат във Варна, Свищов. Пловдив или София или чужбина.

[Guest azbuki]

Но вниманието се спира върху кадърните, защото те правят държавата държава! Защото именно умните, кадърните са ценни в стратегически план.

Несъгласна. Всяко общество си има своите и умни и глупави, и прости и сложни, и висши и низши... всякакви. И така е редно да бъде, иначе никога не би могло да функционира като общество.

Сетих се за едно изказване на Даниел Баренбоим за Израел. Каза, че чрез тази държава е развенчан един мит за евреите, че едва ли не са нещо различно от другите хора, някакъв интелектуален елит. Като си имат държава, оказва се не само, че са способни с други да правят това, което немците са правили с тях, а и обществото им си има своите бедни и богати, интелектуалци и невежи, крадци, убийци, проститутки и прочие. Като всяко общество.

Признашам си, кефя му се на този скорпион и на мислите, не само на музиката!

Редактирано Април 11, 2010 от azbuki

[Орлин Баев]

Това, че всяко общество има всякакви хора, разбира се, е така! Ако обаче от едно общество се изгонят интелигентните, остава просто едно стадо - макар и от двуноги, но стадо, което лесно се манипулира! Това е и основната причина за държавна политика гонеща или направо избиваща умните! Каква култура може да има без силен интелект? Ниска! А какво за какво образование жадува посредственият интелект? Елементарно или никакво! А образованието е основа за културата. Разбира се, най-важна е духовността! Но и тя е невъзможно да се случва по интелигентен начин без силен ум! Ако го няма, духовността се превръща в догматичен фанатизъм или примитивен тотемизъм, медитацията от сливане с мъдростта се превръща в дремещо приспиване, а молитвата в бълнуване на папагал. Затова мисля, че грижата за интелекта е приоритет за една държава! Защото е най-голямото и богатство! По-голямо от всеки природен ресурс!

Всеки има право на съгласие или несъгласие. Както казва Максим, демократична държава сме!

Редактирано Април 11, 2010 от Орлин Баев

[Надеждна]

Живях в Норвегия доста години. Можех да остана "завинаги", но избрах да се прибера, защото и аз мисля,че тук има много повече работа и начини да осмислиш живота си - за нас, като българи. В началото и мен ме впечатляваха подредеността и чистотата във всяка сфера на живот там, но по-късно това не стопляше душата ми. Ако трябва да направя паралел с нещо, то това е преходността на физическата (външна) красота и онази вечната душевна красота. За онази "там" не сме се трудили, получаваме я някак си наготово. На мен ми е по-сладко да е мое творение. А и да се чувстваш добре в крайна сметка е въпрос на вътрешно състояние, а не на външни фактори. Както казваше едно момиче, което водеше курс по йога - всички се оплакват,че градът им миришел на канал, а на мен постоянно ми мирише на цветя!? Дадох си сметка за това едва сега, откак се завърнах в България - от юли миналата година. Не казвам,че е лесно. Самата аз все още се намествам и адаптирам, но трудности има и в чужбина, само че от друг характер - зависи от "характера" на човека и от избора му какво да го радва. Във всеки случай за няколко месеца тук се срещнах с много хубави хора, чувствам се полезна и пълноценна. Имам всичко, от което се нуждая и не спирам да благодаря за всички възможности, които съдбата ми е предлагала. Прекланям се пред всички, които са избрали да останат тук, да създадат семейства, да отглеждат деца и да ги възпитават, и са успели да се съхранят!!!

Дали ще я бъде България - от нас зависи!

[Орлин Баев]

От нас зависи нашето си световъзприятие! и евентуалното ни влияние върху това на другите! Как това "от нас зависи" се отнася към биденето на Б-я?

[Надеждна]

От нас зависи нашето си световъзприятие! и евентуалното ни влияние върху това на другите! Как това "от нас зависи" се отнася към биденето на Б-я?

Ами, като всеки се опитва да намери и приеме мястото си и се вглежда повече в себе си и не толкова много в другите, например - най-общо казано.

[Guest azbuki]

в Бремен вече срещнах българи, които са много посредствени, вулгарни, и които работят най-черната работа тук. Автобусите, с които пътувам за пълни със слабоинтелигентни българи, които берат ягоди в Чехия, или работят там в някой завод. Доста първосигнални и плитки.

Един мой слабо интелигентен приятел ще идва през май да бере ягоди в Германия. Как мога изобщо да общувам с такава измет? А една моя слабоинтелигентна приятелка изкарва по някоя пара за семейството си в една фабрика. Аз самата съм чистила и мила, вкл. и кенефи съм наглеждала дали нормално изглеждат в един уелнес център (е, от немските кенефи вода да пиеш...). Това го върших закратко, но докато го вършех никой не се е отнасял към мен така. Даже с такъв кеф им бършех огледалата (дойде ли ми вдъхновението, бърша като идиот), че една жена дойде да ми благодари, че е толкова чисто и приятно навсякъде.

Да, в отношението си към разни такива професии си истински българин. Защото немците нямат пренебрежително отношение към хора, които се занимават с по-проста работа. Уважават всякаква работа.

П.П. Изобщо, Максиме, отношението ти към хората буди у мен искрено съжаление към теб.

Редактирано Април 11, 2010 от azbuki

[Диана Илиева]

Нужно е всички ние да се научим да работим.

Качествено.

Съвестно.

Да се научим на колективизъм, да бъдем отбор, да се радваме на чуждите успехи и да съдействаме за тях, а не обратно, защото това означава принадлежност към Цялото.

А то от край време все сме много хитри, все гледаме да се облагодетелстваме лично и персонално, ако ще (и дори по-добре) за сметка на другите; това дори е повод за гордост и хвалба. Да не говорим пък за някакви съзнателни подкрепящи действия спрямо държавата. Не случайно Андрешко е национален герой и разпространен типаж.

След 2 световна война в Германия е имало иницатива хората да купуват преимуществено техни стоки - храна, техника, всичко, с цел да подкрепят родната си икономика и да се съвземат като държава. И са го правели. Дори когато вносното нещо е струвало по-евтино. Никой не е мислел, че така налива пари във фирмите на чорбаджиите-изедници, собственици на Фолксваген, АЕГ или някоя друга фирма.

В България обаче все надничаме в канчето на другия, все чорбаджии-изедници ни се привиждат.

Не зная към кое време назад в историята да се върна, за да намеря период с изявен колективизъм. Като се замисля за тракийските царства, какви са били малки и разпокъсани и как нищо не е остнало от тях и ... ми става зле.

Нас и социализЪма не можа да ни култивира колективизъм. И по соцвремето хората все мамеха и крадяха от държавата, без въобще да се усещат, че крадат от самите себе си. Когато някой все пак попиташе - ама защо вземаш, отговорът беше - и какво, твое ли е, то е държавно, държавата муха я ухапала...

Дано сега капитализЪма да може.

Лично на мен от всичките емигрантски истории ми прави впечатление едно общо нещо - всеки, отишъл да си изкарва хляба навън, по някаква причина започва да бачка здраво там; независимо в коя държава и независимо какъв труд - от чистачи на летища и супермаркети до правещи докторати; и не се оплаква от това, чак с едно чувство на гордост после разказва. Лошото е, че някои като се приберат в България пак започват едно мрънкане и усукване. В такъв случай по-добре пак да отидат навън. И да се върнат, когато окончателно са свикнали да се трудят здраво.

[Валентин Петров]

Това, че всяко общество има всякакви хора, разбира се, е така! Ако обаче от едно общество се изгонят интелигентните, остава просто едно стадо - макар и от двуноги, но стадо, което лесно се манипулира! ... Разбира се, най-важна е духовността! Но и тя е невъзможно да се случва по интелигентен начин без силен ум! ... Затова мисля, че грижата за интелекта е приоритет за една държава! Защото е най-голямото и богатство! По-голямо от всеки природен ресурс!

[B__]

Абе ако решим въпроса кой крив, кой пправ, то от това полза няма да има.

Аз ви предлагам една чудесна техника за промяна на нещата. Казва се Хо Опонопоно.

Базира се на това, че целия свят около човека, целия свят около мен се твори от мен и е такъв заради самия мен. Аз съм отговорен за всичко, което се случва около мен, което виждам и което ме впечатлява. Аз съм отговорен и за доброто и за лошото, за това, че ми е малка заплатата, че партньора не отговаря на изискванията ми, че ми изневерява и т.н.

Човек си мисли, че света му не отговаря на изисванията и заслугите му, че не трябва да е такъв и т.н. Точно обратното. Моят свqт е точно такъв, какъвто го заслужавам и какъвто най-добре помага на пътя ми и отработването на кармата.

Мога да променя света единствено като променя себе си.

Ако има някаква неприятност в живота ми, то значи има несъзнавана част от мен (програма или група програми), която съм отхвърлил и която най-малкото не е интегрирана. По закона за подобието тя привлича в света около мен нещото, което не ми харесва.

Смисъла на техниката е човек да се обърне едновременно към тази част от себе си, към съответната част в света около себе си и към Вселенския разум и да заяви желание за интеграция и промяна.

Ето:

„Аз съм отговорен за положението и специфичните особености на българския народ. Аз съм отговорен. Не знам точно как, но съм отговорен.

1. Съжалявам за положението и специфичните особености на българския народ

2. Прости ми

3. Обичам те

4. Благодаря”

От 1 до 4 може да си ги повтаряте винаги, коагто се сетите за проблема и когато е удобно.

Може да се прилага и за човечеството това нещо. Например, „аз съм отговорен, че има опасност от ядрена война...и т.н.”

[Слънчева]

Иска ми са да напиша, допълня нарицателния образ 'Андрешко' /Дианчето ме провокира за това:)/:

Доктор/зъболекар, който се държи високомерно и слага упойка на детето, но след това казва, че не може да работи... защото е забравил, че трябва да си направи реклама, снимки за някакво предаване... И понеже детето е инвалид, много важно, че не е редно и е било упоено залудо...

Професор, който излиза от кабинета и вика - "Абе, има ли некой за мене? ; Ти за к'во си?"

Мед. сестра, която викам за 5-ти път, защото детето си извади абоката и струи кръв, влиза дъвчейки, сърдито и вика, писна ми от вас...", а по-късно слага два абоката в крака на детето, защото не е било послушно...

Бизнесмен, със скъп джип не желае да си плати 2лв. за паркинг и спира в тревните площи...

Друг такъв, не иска да даде 5лв., за да направи дръжка за бравата на входа да се отваря и за това чупи ключалката, за да е отворена вратата постоянно...

Съсед, който свива от градинката счупени грънци с насадено цвете... за вилата си...

Мога много да изброя, все негативи. Старая се да не ги виждам и да ги забравя, но тук си позволих да ги отбележа. Ако не си дадем сметка за нашите грешки и кривини, няма и да ги оправим. Ще продължим да затъваме. Мисля, че е най-добре всеки в себе си да се вгледа и да не мисли, че като има теоретични знания или пари е над другите. Социалния статус вече не е мерило нито за интелект, нито за добро възпитание и духовност. Разбирам и знам, че всеки е платил цената да е по-! в социалния живот. Но нека претенции имаме първо към себе си.

Да, добре е и е редно т. нар. интелектуалци да са с нужното положение, но авторитета си изграждат сами-с добронамереност и добро възпитание, с достойнство и чест. Да, има прости хорица и тях по-бих разбрала ако проявяват симптоми на 'Андрешко'.

Претенциите са намясто ако ние сме проявили най-доброто и дадем пример на останалите.

Ето:

„Аз съм отговорен за положението и специфичните особености на българския народ. Аз съм отговорен. Не знам точно как, но съм отговорен.

1. Съжалявам за положението и специфичните особености на българския народ

2. Прости ми

3. Обичам те

4. Благодаря”

От 1 до 4 може да си ги повтаряте винаги, коагто се сетите за проблема и когато е удобно.

Може да се прилага и за човечеството това нещо. Например, „аз съм отговорен, че има опасност от ядрена война...и т.н.”

Божидар

Тук също има полезни неща по темата.

Прегръщам всички и нека всеки да се усмихне и да направи своето мъничко добро!

Редактирано Април 12, 2010 от xameleona

[Орлин Баев]

От нас зависи нашето си световъзприятие! и евентуалното ни влияние върху това на другите! Как това "от нас зависи" се отнася към биденето на Б-я?

Ами, като всеки се опитва да намери и приеме мястото си и се вглежда повече в себе си и не толкова много в другите, например - най-общо казано.

Тук става едно разминаване! Ако някой се опита да се вгледа в себе си, да намери вътрешния си мир и радост, той ще бъде щастлив, така е! Дори и животът му всред другите да е труден, в каквито и условия да е, всичко се превръща в храна за вътрешната хармония! това е точно така - погледнато от такъв ъгъл, дали живееш в Б-я или в канада, разлика за душата няма да има. Защото ще извлече най-доброто от всяка ситуация - ще се фиксира в доброто, ще го види навсякъде, ще погледне отвисоко и мъдро - човек е щастлив! Дал Господ повече такива люде в държавата ни, за която е темата и към която абстрактните ни разсъждения все пак е желателно да се придържат! Как обаче моето щастие или твоето щастие и хармония, душевен мир и мъдросилие ще променят положението в държавата? Тези състояния на ума ще се отразят върху самия изпитващ ги, както и пряко върху социалния контекст, с който общува! Ще се отразят върху професионалната му среда, върху колектива на семейството му, върху приятелите му, върху минувачите, сред които минава по улицаъа - но толкова, не и повече. Ако човекът е творческа личност, състоянието на духа, което поддържа ще с еотрази върху малко по-голям кръг от хора чре зпроизведенията му - книги, картини, музика и т.н. Но дали и това ще промени държавата? Да, ако в една държава има един стабилен сбор от подобни личностови единици, тя няма как да не се промени! Колцина обаче са такива хорав Б-я - процентно изразено. Примерно 10% - и то доста завишено количествено казано, със занижени качествени критерии за измерване на въпросното пси-състояние! Възможно е тези 10% да дават известен пример на останалите 90% с начина си на живот и реакции, със самото си излъчване, да. Но другите 90% черпят пример и от медиите и един от друг. И преди всичко - от решенията, излъчването и психиката на ... политиците! Тоест, ако си мислим, че с нашата си щастлива, светла и хармонична настройка ще променим много държавата, това ще бъде в голяма степен когнитивно изкривяване, липса на обективност, магическо мислене, неподкрепено от фактология и обективност!

Това, което се случва в държавата е, че народът без да знае дори, несъзнавано се синхронизира с психиката на водачите си - с политиците! Защото те са главата на психичната риба и ако тази риба е здрава, здрава е психиката на целия народ. В миналото светците са били особено ценени и са играели ролята на духовен заместител на спасение, което не е намирано в некадърни политици, царе, държавници. А е щастие ако водещите държавата са не само политици, но и мъдри хора - именно поради въпросното несъзнавано синхронизиране на психиките на народа с водачите на върха им. Та - променяйки себе си, ние придобиваме персонално щастие, мир и спокойна сила. Тъй като обаче общественият ни статус е различен от този на водачите на нацжията, влиянието ни върху другите, респективно върху държавата, е далеч по-малко. Да, има го, ное по-малко!

Да, в отношението си към разни такива професии си истински българин. Защото немците нямат пренебрежително отношение към хора, които се занимават с по-проста работа. Уважават всякаква работа.

Добре, защо да се съдим един друг? Толкова ли добре знаем истинските си намерения, психични дьвижения, мисли и чувства през едните букви на екрана? Едва ли! Сигурен съм, че въпросното пренебрежение е по-скоро проекция на твоето разбиране на мнението на максим, не и обективна реалност! Аз също като пиша за ценността на интелекта, в никакъв случай не пренебрегвам ролята на обикновения човек, нито на който и да е труд. Напротив, нямам нищо против да се бъркам и във фекалиите на тоалетните, нито в тези на психиките - правя го така или иначе, без грам свян. Защо си мислиш, че някой от пишещите тук има пренебрежително отношение към рабочий крестянския човек? Няма такъв - просто мислим. Да, интелектът е по-ценен от физическата работа какато платината е по-ценна от въглищата. В този факт обаче няма грам презрение - така са устроени нещата от природата! Аз съм готов във всеки един миг да хвана метлата или да мия чиниите в някой ресторант или да копам нивата - не се шегувам! и ще се радвам и гордея с това, ако го правя...

"Човек си мисли, че света му не отговаря на изисванията и заслугите му, че не трябва да е такъв и т.н. Точно обратното. Моят свqт е точно такъв, какъвто го заслужавам и какъвто най-добре помага на пътя ми и отработването на кармата.

Мога да променя света единствено като променя себе си. " Божидар

Божидаре, личната реалност се променя като се променим, така е. Променя в някаква сртепен и тази на околните - на тези, които зависят от нас. Сентенцията, която гласи, че като променим себе си, се променя и светът, е вярна принципно! разбирането и обаче е по-различно от буквалното! Светът се променя в очите на виждащия го - защото го вижда през призмата на променената си щастлива психика! Обективният, пипним, твърд свят обаче се влияе в по-малка степен от тази промяна. Ето един пример е Индия - страна пълна със светци, но в същото време икономически абсурдна. Поради политиката на политиците си! Та - всички сме прави, ако уточним гледните си точки!

[B__]

Орлине, променя се действителността съвсем осезаемо, не само като нейното възприятие.

Създателят на Хо Опонопоно е излекувал с тази техника една психиатрия хора с тежки отклонения, престъпници и т.н.

И то имайки само досиетата им подръка, без физически или речеви контакт с тях.

А в Индия светците дали са наистина светци и дали те са по-силни от кастовата структура на обществото в Индия, а и дали не са работили да поддържат точно това положение. Откъде да знае човек

[Орлин Баев]

Възможно е до някаква степен да сме прави и двамата! Би ми се искало повече прав да си ти. Знам много добре за какво говориш и една голяма част от мен много силно иска наистина да са така нещата! А тази част е по-голямата и дълбоката! Човек е сложна система. Горните ми постинги са по-скоро от позицията на науката. В мен обаче, както и във всеки човек живеят много психични пластове, измерения на възприятието и осъзнаването. В подкрепа на казаното от теб, Божидаре, както и на доста от вас по-горе, ще дам пример от собствения си малък живот - макар и да противореча на постингите си от по-горе. Но, единство на противоположностите, които съставят цялото...

Докато работех психотерапи япрез последните години, забелязах нещо интересно. В зависимост от състоянието ми по време на сесията се случваше промяна или влошаване на човека. При това без голямо значение на използваните методи - тези обективните, външните, научните методи. Когато бях преливащ от сила и харизма, бодрост и оптимизъм, човекът просто се променяше, разцъвтяваше пред очите ми. При това с много малко значение дали през сесията практикуваме някой научен метод за психическа промяна. Когато съм в таков асъстояние, дори пълни глупости да говоря, човекът се променя силно положително - просто от присъствието ми - при това стабилно! В същото време, когато съм скапан, колкото и добри методи да ползвам, психиката на човека резонира със състоянието ми и нещата вървят механично, дори се влошават. Та, разбирам з акакво говориш не само от езотеричните книги, но и от преживяванията си. И не само тези горните...

[Ани]

Аз също разбирам Божидар от езотерична гледна точка. Виждам, че той е решил да задълбае в това отношение в друга тема и по-добре... Все пак смятам, че в казаното от Орлин:

променяйки себе си, ние придобиваме персонално щастие, мир и спокойна сила. Тъй като обаче общественият ни статус е различен от този на водачите на нацжията, влиянието ни върху другите, респективно върху държавата, е далеч по-малко. Да, има го, ное по-малко!

има по-голяма истина. Поне за мен.

Радвам се че на Левски не му е била известна древната хавайска техника Хо'Опонопоно. Щеше да си медитира върху:

Аз съм отговорен за положението и специфичните особености на българския народ. Аз съм отговорен. Не знам точно как, но съм отговорен.

1. Съжалявам за положението и специфичните особености на българския народ

2. Прости ми

3. Обичам те

4. Благодаря

От 1 до 4 може да си ги повтаряте винаги, когато се сетите за проблема и когато е удобно.

в някой манастир, винаги, когато се е сещал за проблема - отоманското присъствие. А ние сега май щяхме да се разговаряме в този форум на друг език...

Заявих в темата: „Система за добавяне на точки”, че съм против нея и няма да я използвам. Предпочитам правото и директно казване, кое мнение ми е харесало или не. В тази тема от последните написани най ми харесаха мненията на Моника и azbuki , а най не съм съгласна с мненията на Максим и по-конкретно – това . Не мога да приема в един уж духовен човек, такова презрение към другите хора.

[Guest azbuki]

Към Орлин: Никъде никого не съм съдила. И поздрави.