България. Ще я бъде ли?

[Ники_]

Обаче, често покой означава смърт. Къде е развитието в покоя, къде е приключението, наречено живот?

Покой ми е нужен за кратка почивка и понякога си представям, че го има - почивам си в представата за покоя. Всъщност, във Вселената не зная да има нещо такова като покой - всичко е в движение.

Обичта към родината е дълбоко заложена в хората. При критични обстоятелства много от тях са готови да я защитават - пренебрегвайки себе си, заради децата си, заради родовата памет, заради духовните ценности, заради бъдещето, заради инстинкта за оцеляване, надраснал индивидуалното оцеляване, в служба на общото. Не е случаен фактът, че хора са умирали за родината си. Днес се иска много по-малко от нас - да служим на Цялото в малка България, за да бъде изпълнена една по-висша мисия - развитието на народите и обществата. За да се приобщим към света, за да живеем мирно, нужно е да се развиваме, да внедряваме в обществото си висшите ценности, съхранявайки същевременно духовното богатство, което сме придобили, съхранявайки възможността да го споделим с другите народи.

Да слезе Божието Царство на земята за мене означава законите на любовта да се внедрят не само в умовете и сърцата на хората, но да бъдат основа на обществата. Не да се примиряваме с глада, болестите, беднотията, страданията, унищожението на природата, а да направим така, че те да бъдат преодоляни с любов и грижа за всеки един член на обществото. Такова общество е желано и много хора с радост се трудят за осъществяването му. В по-напредналите в развитието си държави гражданското общество е голяма сила и отчаянието няма място там, защото зад всяка добра идея застават много хора и не се допускат както в България безчинства, подкрепени от хора на властта.

В този ред на мисли, аз загърбих отчаянието и намерих отново вярата, че България ще я бъде, защото такъв е естествения ход на развитие, защото от другите народи ще ни подкрепят заради общото благоденствие.

Обществата се развиват, за да осигурят по-добър живот на всички и на всеки.

Покоя е когато няма концептуалност. Идеята за "аз" когато липсва.

Животът заочва, когато Христос пристигне. Другото е обикновенно съществуване, което няма нищо общо с Живота.

Покоят е началото на Битието.

В Будизма казват, че Самсара е пропита от Нирвана.

Обичта не е Любов, а Любовта е Живот.

Когато човек обича (обита е от ума) тогава е способен да умре.

Когато човек Люби, тогава също е готов да умре, но не търси смъртта, защото еднакво Люби навътре и навън и за него е еднакво ценен живота в двете посоки.

Човек сам (без Бога) нищо не може да внедри.

Когато Божието Царство слезе на земята, то не достига само до сърцето, а слиза по надолу - първоелемента е "Земя", първа чакра, костната система, костния мозък и ДНК-то се изменя. Тогава тялото става ефирно - тяло от светлина.

Този Път посочи Иисуса.

Той не защитаваше нация, или държава.

[Guest Христо6]

Този Път посочи Иисуса.

Той не защитаваше нация, или държава.

Хубаво де, хубаво е правил. Като каза, че почти нямало разлика между национализъм и фанатичен национализъм, аз тогава теб да те попитам господине : има ли разлика между вяра и религиозен фанатизъм. Ти си вярващ човек, откъде да знаем, че утре няма да станеш религиозен фанатик и да погнеш атеистите със сатъра ? Излиза че е по - добре човек да е атеист. Има и друго нещо : днес ми казаха, че някой си Санат Кумара бил най - висшия, по - висш и от Христос дори. В този сайт още не съм видял да се говори за Кумара. Учителят говорил ли е за този Кумар ? Има и нещо друго дет ме мен тревожи : казват чрез религиите се манипулират хората. Вярно е. Религиите са използвани за манипулация на масите. От къде тогава да сме сигурни, че смирението ни ( и то в мазохистичен вид) не е в интерес на управляващи кръгове ? Ами ако тези идеи за смирение при което те убиват : ами ако тези идеи идват от тъмни създания ? А ? От къде да сме сигурни, че тези идеи не са дело на слаби страхливи неудачници, които не намирайки начин да се справят с живота са си измислили разни неща. Неща угодни за властниците.

[Ники_]

Ники_ : Да, по пътя към мирението има и проверки, в които ще те мачкат, и ще проверяват дали ще избухнеш, дали ще възтанеш в бран, във война, ако устоиш - Внецът на Живота.

Значи нашите предци големи грехове са извършили като са се освободили от османско владичество.

Всеки получава, това, което заслужава.

А Иван Рилски не е нападан от Мечки, нито такива святи мъже като Свети Августин, или Свети Франциск. Те са минали през "фурната", мачкани са и смачкан им е бил "фасона". После - Венецът на Живота и Божията подкрепа.

Да бе, те сигурно само за един живот са станали светци, от едното мачкане и са станали светци, само за един живот унижение. Пък и не знам Рилски някой да го е мачкал. Най - много някоя жена. Понякога смирението е ЕГОугодно, а не богоугодно. Например : знаеш че ако се намесиш лошо ти се пише и оправдаваш страха си с Бога и с постигането на някакви духовни цели. Ами ако Бог иска да се принесеш в жертва, за да спасиш някое детенце да речем ? Предпочитам ако ще умирам от насилствена смърт да го сторя, за да защитя други хора, а не да седя докато ме пребиват с камъни .

Прочети житието на светеца и ще видиш, че е мачкан и то доста. Според Будизма всичко е възможно да се случи за един единствен живот. Това е концепцията на Ваджраяна.

Кришна отговорил: "Вече няма нужда. В момента, в който стигнах до вратата, той взе в ръце камък. Сега той си помага сам. Помощта ми вече не е необходима."

Помогни си сам, за да ти помогне и Бог. Бог помага, но в кошара не вкарва.

Само дето Кришна бил тъжен, че последователят му взел нещата в своите ръце. Защо, защото сам човек не може да изпълни закона, а само го нарушава. Последователят щял да натрупа грях, щото не уповавал до край на Бога.

[Ники_]

Този Път посочи Иисуса.

Той не защитаваше нация, или държава.

Хубаво де, хубаво е правил. Като каза, че почти нямало разлика между национализъм и фанатичен национализъм, аз тогава теб да те попитам господине : има ли разлика между вяра и религиозен фанатизъм. Ти си вярващ човек, откъде да знаем, че утре няма да станеш религиозен фанатик и да погнеш атеистите със сатъра ? Излиза че е по - добре човек да е атеист. Има и друго нещо : днес ми казаха, че някой си Санат Кумара бил най - висшия, по - висш и от Христос дори. В този сайт още не съм видял да се говори за Кумара. Учителят говорил ли е за този Кумар ? Има и нещо друго дет ме мен тревожи : казват чрез религиите се манипулират хората. Вярно е. Религиите са използвани за манипулация на масите. От къде тогава да сме сигурни, че смирението ни ( и то в мазохистичен вид) не е в интерес на управляващи кръгове ? Ами ако тези идеи за смирение при което те убиват : ами ако тези идеи идват от тъмни създания ? А ? От къде да сме сигурни, че тези идеи не са дело на слаби страхливи неудачници, които не намирайки начин да се справят с живота са си измислили разни неща. Неща угодни за властниците.

Вярвам е дума с глаголна форма, сиреч върша нещо, според някакво по вид убеждение, а в случая религиозно.

Думата "религия" също е интересна. Означава свещенно благоговение и ако то съществува, фанатизмът е невъзможен.

Твърдя, че ако вярата, чрез надеждата не те води до Любовта, значи тя бива да се преусмисли.

Наистина във вярата има фанатизъм и няма никаква гаранция, освен правата вяра, която да те предпази от него.

Чрез религията не може да се манипулира никой, ако под "религия" разбираме това, което посочих като определение и което е посочено и преди мен.

Чрез изкривяване в религията обаче стават манипулациите, т.е. когато те се превърнат в "религиозна" институция.

Никой не може да ти посочи каквото и да е и да каже, че то е 100% сигурно. Всъщност може, но е въпрос на вяра, дали ще приемеш.

Власта е поставена от Бога. Всички промени и изменения в Писаниято, като подредба и преводи също е чрез Божието провидение.

Пак ти повтарям: ако вярата ти не те води в любовта, то размисли над нея и направи корекции. Опитвай с една вяра, после с друга, и така докато не попаднеш в Любовта.

Разбира се ще имаш много въпроси и много дилеми, много противоречия.

Просто продължи да се движиш. Ако искаш пробвай и с атеизма.

Това, което ще те направи щастлив - то е истинското.

Редактирано Юли 15, 2010 от Ники_

[Латина]

Все пак не е нужно да си уеднаквим мненията, което ме успокоява и освобождава от задължението да убеждавам когото и да било в правотата си. Още повече, че след малко може да мисля друго...

Велико противоречие е това да чакаме Бог да ни уреди работите, без ние да сме готови да бъдем използвани от Него. Ами нали Бог действа чрез хора? Аз например съм майсторка на смирението и способността да търпя да ме мачкат с години, но изобщо не се гордея с това, гледайки на какво приличат животът ми и аз самата. Съзнавам, че съм позволила да ограбят голяма част от времето и силите ми - ресурси, които можеше да се използват за нещо по-добро. Човек е роден да действа, не да бездейства и да чака. Проблемът е, че ни липсва мъдрост как е най-добре да действаме.

Вървя си по пътя и пред мене едно зло. Първи вариант - минавам покрай него, все едно че го няма и в действителност се оказва, че го няма. Втори вариант - искам да мина, а то се хили ехидно насреща ми. Тъй ли, чат два шамара, един ритник и си продължавам пътя. Трети вариант - оставям го да ме бие, рита, блъска, докато ме довърши, а пътят остава неизвървян. В първия случай трябва да съм някоя светица, в чието присъствие злото просто се изпарява. Жалко, не съм такава. Във втория вариант не се гордея особено със себе си, защото използвам насилие срещу насилие, но поне продължавам напред, надявайки се Бог да ми прости, че прекален светец и Богу не е драг. В третия вариант съм най-зле - какъв е бил изобщо смисълът да се раждам - да бъда боксова круша на злото и да позволя да удържи лесна победа?!

Без борба няма живот, няма оцеляване, няма път, няма смисъл. Пък била тя борбата и вътре в себе си - най-напред тази борба ни е нужна, за да спечелим и външните битки. Защото ние не сме просто жертви, а позволяваме да бъдем жертви. И Бог няма да слезе от Небето да размаха ръце да ни защити и да ни оправи работите, ами ние сами трябва да сторим това.

България няма да се оправи от самосебе си.

[Ники_]

Все пак не е нужно да си уеднаквим мненията, което ме успокоява и освобождава от задължението да убеждавам когото и да било в правотата си. Още повече, че след малко може да мисля друго...

Велико противоречие е това да чакаме Бог да ни уреди работите, без ние да сме готови да бъдем използвани от Него. Ами нали Бог действа чрез хора? Аз например съм майсторка на смирението и способността да търпя да ме мачкат с години, но изобщо не се гордея с това, гледайки на какво приличат животът ми и аз самата. Съзнавам, че съм позволила да ограбят голяма част от времето и силите ми - ресурси, които можеше да се използват за нещо по-добро. Човек е роден да действа, не да бездейства и да чака. Проблемът е, че ни липсва мъдрост как е най-добре да действаме.

Вървя си по пътя и пред мене едно зло. Първи вариант - минавам покрай него, все едно че го няма и в действителност се оказва, че го няма. Втори вариант - искам да мина, а то се хили ехидно насреща ми. Тъй ли, чат два шамара, един ритник и си продължавам пътя. Трети вариант - оставям го да ме бие, рита, блъска, докато ме довърши, а пътят остава неизвървян. В първия случай трябва да съм някоя светица, в чието присъствие злото просто се изпарява. Жалко, не съм такава. Във втория вариант не се гордея особено със себе си, защото използвам насилие срещу насилие, но поне продължавам напред, надявайки се Бог да ми прости, че прекален светец и Богу не е драг. В третия вариант съм най-зле - какъв е бил изобщо смисълът да се раждам - да бъда боксова круша на злото и да позволя да удържи лесна победа?!

Без борба няма живот, няма оцеляване, няма път, няма смисъл. Пък била тя борбата и вътре в себе си - най-напред тази борба ни е нужна, за да спечелим и външните битки. Защото ние не сме просто жертви, а позволяваме да бъдем жертви. И Бог няма да слезе от Небето да размаха ръце да ни защити и да ни оправи работите, ами ние сами трябва да сторим това.

България няма да се оправи от самосебе си.

Да, Бог действа чрез хората. Няма противоречие.

Когато човек е смирен, тогава умът му е в покой, а когато умът му е в покои, тогава сърцето изгрява, защото няма преграда, която да го разделя от Източника и то се къпе в Светлина.

Светлината се спуска, умът е омиротворен и елексира потича надолу. Тогава Любовта пристига, заедно с Него и наистина не е до гордост, защото то не зависи от теб.

Тази Любов е сила и упование.

Чувала ли си действие чрез бездействието. За това действие, наречено още "чисто действие" се говори в Бхагавад Гита, в Дао и даже е основен принцип в Даоизма.

Вей-У-Вей. В Християнството също е така. В Исляма също.

Сиреч, човек бива да се остави в покой, а чрез него Бог да работи, а не аз-а.

Затуй и Иисус рече - не моята воля, а Твоята нека бъде.

Йоан казва - "аз да се смалявам, а Той да расте."

Трети вариант - оставям го да ме бие, рита, блъска, докато ме довърши, а пътят остава неизвървян.

Напротив Иисус, чрез личен пример показа, че точно така се извървява пътя. Той остави да бъде ритан, бит и блъскан и беше довършен, с което стана завършен/съвършен.

Да, изглежда, че Пътя остава неизвървян, но е точно обратното, защото се отработва кармата, особено ако уповаваш на Бога и ако си буден, ако приемаш с Любов и Благодарност Волята Божия.

Докато аз-а действа, все ще греши, щото е несъвършен.

Без борба няма живот, няма оцеляване, няма път, няма смисъл. Пък била тя борбата и вътре в себе си - най-напред тази борба ни е нужна, за да спечелим и външните битки. Защото ние не сме просто жертви, а позволяваме да бъдем жертви. И Бог няма да слезе от Небето да размаха ръце да ни защити и да ни оправи работите, ами ние сами трябва да сторим това.

България няма да се оправи от самосебе си.

Ако Бог е рекъл, Бългрия ще я бъде.

Правачите видно, че нищо не оправиха и няма да оправят, щото както ти сама признаваш нямат мъдрост. Несъвършенна работа.

Борбата я води само неопитния. С времето ще разбереш, че с борба нищо не се постига. Тогава ще се предадеш напълно.

Сага за мнозина е твърде рано. Искат да правят.

Какво, на Кой?

Ето и аз правя - пиша във форум, но към кой и защо. Нали съществува само Един? Следователно писането ми е безсмислено. Каквото дефакто наистина се оказва.

Редактирано Юли 15, 2010 от Ники_

[Guest Христо6]

Прочети житието на светеца и ще видиш, че е мачкан и то доста. Според Будизма всичко е възможно да се случи за един единствен живот. Това е концепцията на Ваджраяна.

Ами като го е страх да живее сред хората, като не може да се оправи в цивилизацията, та затова е избягъл в гората да лентяйства. Да го мачкат. Нали всеки получава, това което заслужава.

Само дето Кришна бил тъжен, че последователят му взел нещата в своите ръце. Защо, защото сам човек не може да изпълни закона, а само го нарушава. Последователят щял да натрупа грях, щото не уповавал до край на Бога.

Тези идеи са много удобни за властимащите. Нищо чудно, че държава и религиозни дейци са се подкрепяли взаимно. Гарван гарвану око не вади. Лазарев казва, че човек може едновременно да проявява човешката и божествената лотика : отвън човешката ( тоест активни действия за промяна на ситуацията), а отвън божествената ( стремеж за приемане и любов на неприятните ситуации). Едно време не е било възможно на хората да им се обясни, че не бива да роптаят срещу съдбата и именно заради това са учени и на вътрешно и на външно смирение. В днешно време, те са достатъчно зряли, за да съчетаят външни действия с вътрешно смирение.

Ти кришнар ли си ? Писал съм си с един кришнар : той не признава библията, отнася се подигравателно към нея и също така смята Кришна за по - висш от Исус. Теб не мога да те разбера : кришнар ли си, източноправославен християнин ли си, дъновист ли си. Чел съм, че някои светци/аскети, дори самият Христос са можели да правят така, че да не изпитват болка. Не знам дали е истина и дали е истина за всички от т.нар. святи хора, но ако е истина, къде тогава е възвишаващото ги смирение, ако те не са чувствали страдание ?

Напротив Иисус, чрез личен пример показа, че точно така се извървява пътя. Той остави да бъде ритан, бит и блъскан и беше довършен, с което стана завършен/съвършен.

Да, изглежда, че Пътя остава неизвървян, но е точно обратното, защото се отработва кармата, особено ако уповаваш на Бога и ако си буден, ако приемаш с Любов и Благодарност Волята Божия.

Ами мога да ти пожелая да приложиш вярата си на дело. Щом вярваш в нещо и така упорито го обясняваш, явно не би трябвало да имаш колебания, че то ще е истинска благословия ако се случи.

Правачите видно, че нищо не оправиха и няма да оправят, щото както ти сама признаваш нямат мъдрост. Несъвършенна работа.

Какво на кой правиха те ? Правиха кражби и предателства, на това правене за България ли му викаш.

Ето и аз правя - пиша във форум, но към кой и защо. Нали съществува само Един? Следователно писането ми е безсмислено. Каквото дефакто наистина се оказва.Публикувано изображение

:D И сигурно си мислиш, че си по - прав от себе си.

Всеки получава, това, което заслужава.

Ами те са заслужили да се освободят и са се освободили. Турците явно си заслужават земетресенията дето ги имаха преди години.Ай ни ми са прай на големия пацифист, защото в една от темите говореше за разни побойници. Редактирано Юли 15, 2010 от Христо6

[Guest Христо6]

Учителят не е отричал физическите действия за промяна на света, не е отричал защитата на други хора. Ако ме нападне куче на улицата, не мисля да седя със скръстени ръце. От къде да сме сигурни, че ако някой тръгне да ни трепе с камъни това е божествено ? Всичко ли на този свят е божествено ? Учителят е казвал, че някои неща не са от бога.По - добре да действаш и да се окаже, че е имало по - добър вариант за поведение, отколкото да седиш и да рискуваш да ти потрошат тиквата, а после да се окаже, че е нямало смисъл.

Редактирано Юли 15, 2010 от Христо6

[Латина]

Човек не винаги се изразява достатъчно пълно и ясно. Разбира се, че има смисъл от нашия диалог, защото аз лично стигнах дотам да срещна мисли, които моят ум е непосилен да възприеме и още по-малко, да създаде. Това е много ценно за мене.

Моите изказвания за борбата може би прозвучаха агресивно, затова искам да допълня - борба не винаги означава насилие или действие против Божията воля. Имах предвид в някои ситуации човек да не остава пасивен, а да бъде активен фактор по отношение на развитието им. Това може да включва както действие, така и бездействие. Това може да включва както защита на собствените интереси, така и защита на интересите на "противника". "Противникът" без друго най-малко това очаква, но да не ограничаваме Бога в избора му на действие - понякога и шамарите са висше благо, понякога лъжата е равносилна на живот и т.н. Това на шега, само в краен случай... в мечтите ми...

Та, за какво говорихме?

Наскоро четох истории от една книжка, "Когато Бог се намесва", за хора, живеещи Евангелието, Любовта и Единението, помагайки на всички страдащи и нуждаещи се. Ежедневно животът им е изпълнен с чудеса. Тяхната организация се разраснала и понастоящем включва хора от други християнски църкви, мюсюлмански организации, последователи на Кришна, атеисти... въобще всякакви хора.

България е за всички, които искат да живеят в нея, независимо от народността им или други някакви белези. Тогава ще я бъде, не като се разкъсва от вътрешни конфликти и отхвърляне.

[Guest Христо6]

Не мисля, че някой може да те е разбрал погрешно. Пък и не виждам някой да е оспорил това, което казваш в последния ти към момента пост.

[Guest Христо6]

Максиме, един виц от "Шоуто на Слави", разказан от Станислав Христов Христосков (т.е. Краси Радков) : " Пътувам си аз със самолет от Африка ( след края на световното) и виждам в самолета трима немски национали. Питам ги за къде пътуват. Те ми казват, че за вкъщи пътували. Аз им казвам : " аааа, значи и вие за Германия пътувате." А те ми викате : " Не пътуваме за Германия." Единият ми каза, че пътувал за Гана, другият за Полша, а третият за Турция."

[Латина]

Да дойдат в България - ще се чувстват като у дома си!

[Guest Христо6]

Ако играят за "Левски" : може. Но не бих се радвал ако са в Националния отбор.

[Латина]

Дай лапа! Само Левски! Само Левски!

Ако не беше Васил Левски, щеше ли да я бъде сега България?

Само Левски! Само Левски!

Редактирано Юли 17, 2010 от kuki

[Guest Христо6]

Само "Левски".

Ако не беше Васил Левски, щеше ли да я бъде сега България?

Питай ултра смиренолюбивите.

Ще припомня едно пророчество. Някой може да не го е чел. Пък и клипът е хубав :

http://www.vbox7.com/play:679a8de7

[Guest Христо6]

Мисля че ще се зарадвате да видите такава група ( при това голяма). Затова давам линк.

Турско-Българско Приятелство

http://www.vbox7.com/groups/trbgpriqtelstvo

[Guest Христо6]

Епизод - Цар Иван Шишман

"Не на мъртъвци, не върху кости се крепи България,а на духа на своите светци."

"И ако мрак се спусне, сей звезди, сей звезди."

Редактирано Август 18, 2010 от Христо6

[Диана Илиева]

Все пак не е нужно да си уеднаквим мненията, което ме успокоява и освобождава от задължението да убеждавам когото и да било в правотата си. Още повече, че след малко може да мисля друго...

Велико противоречие е това да чакаме Бог да ни уреди работите, без ние да сме готови да бъдем използвани от Него. Ами нали Бог действа чрез хора? Аз например съм майсторка на смирението и способността да търпя да ме мачкат с години, но изобщо не се гордея с това, гледайки на какво приличат животът ми и аз самата. Съзнавам, че съм позволила да ограбят голяма част от времето и силите ми - ресурси, които можеше да се използват за нещо по-добро. Човек е роден да действа, не да бездейства и да чака. Проблемът е, че ни липсва мъдрост как е най-добре да действаме.

Вървя си по пътя и пред мене едно зло. Първи вариант - минавам покрай него, все едно че го няма и в действителност се оказва, че го няма. Втори вариант - искам да мина, а то се хили ехидно насреща ми. Тъй ли, чат два шамара, един ритник и си продължавам пътя. Трети вариант - оставям го да ме бие, рита, блъска, докато ме довърши, а пътят остава неизвървян. В първия случай трябва да съм някоя светица, в чието присъствие злото просто се изпарява. Жалко, не съм такава. Във втория вариант не се гордея особено със себе си, защото използвам насилие срещу насилие, но поне продължавам напред, надявайки се Бог да ми прости, че прекален светец и Богу не е драг. В третия вариант съм най-зле - какъв е бил изобщо смисълът да се раждам - да бъда боксова круша на злото и да позволя да удържи лесна победа?!

Без борба няма живот, няма оцеляване, няма път, няма смисъл. Пък била тя борбата и вътре в себе си - най-напред тази борба ни е нужна, за да спечелим и външните битки. Защото ние не сме просто жертви, а позволяваме да бъдем жертви. И Бог няма да слезе от Небето да размаха ръце да ни защити и да ни оправи работите, ами ние сами трябва да сторим това.

България няма да се оправи от самосебе си.

Хм, борбата ...

Аз си мисля, че точно заради това в момента България не я "бъде" особено.

Съдя по себе си - докато се страхувах: че нещо/някой ще наруши правата ми, личното ми пространство, ще злоупотреби с доверието ми, ще ме прецака някак ... и все се случваше нещо такова. Аз се опитвам да се защитя, размахвам ръце, както казваш, губя време и енергия, а то хоп - друго такова нещо ми се стоварва. Чудно и прекрасно. Все се намираха такива събития, такива колеги, роднини, познати.

Прибирала съм се със слъзи на очи у дома.

Там съпругът ми ми оказваше първа помощ по успокояване. И първи уроци по разбиране и прощаване. И първи стъпки по отпускане и изграждане на доверие в живота и хората.

Не, че се дадох лесно, де. Той ми казва - отпусни се, не бъди подозрителна, много си мнителна, а аз - ти пък си наивен, глупав ...

Доста време ми беше нужно да разбера, кой е глупав.

А ние като народ сме си такива наплашени, подозрителни, с ниско самочувствие и все имаме чувството, че ако не размахваме ръце, някой ще се възползва, ще ни смачка ... ама това размахване дори предизвиква нещо/някой да дойде и да се бори срещу нас, да ни прецака ...

Докато не започнем да се чувстваме спокойни и силни, докато не започнем да обичаме себе си и другите, вместо да се затваряме, и/или плашим, и/или отбраняваме - все така ще сме.

П.П. Забележете кои държави са най-богати и с най-спокойно, проспериращо общество - тези, които не са или най-малко са се борили.

[Guest Христо6]

П.П. Забележете кои държави са най-богати и с най-спокойно, проспериращо общество - тези, които не са или най-малко са се борили.

Най - богати и спокойни са бившите колониални експлоататорски страни.

[Станимир]

Не бих казал. Канада и скандинавските страни не са били колонизатори, примерно. А бившите колонизатори в момента си имат един сериозен проблем, който ще става все по-сериозен – имиграцията. Май на тези държави ще им се наложи да вземат малко повече от това, което първоначално са възнамерявали, а това при всички случаи повлиява и на стандарта им на живот, и на културата, и на други неща.

[Диана Илиева]

П.П. Забележете кои държави са най-богати и с най-спокойно, проспериращо общество - тези, които не са или най-малко са се борили.

Най - богати и спокойни са бившите колониални експлоататорски страни.

А, не, защо? Според разни проучвания и статистики, които съм чула/чела това са Швейцария, Люксембург, някои скандинавски страни, за Канада нямам инфо за сравнение, но щом Стан я цитира, сигурно и тя.

[Максим]

Германия също не е била колонизатор и не е имала колонии и просперира. Така че, това дали си се борил или не няма връзка с благополучието. Има благополучни и от едните и от другите. Макар, че едни от най-колонизиращите и борещите се Португалия и Испания не са от най-проспериращите...Или борещите се днес гърци...Имаше едно предаване по БТВ наскоро, което гледах в интернет. Там казаха, че и в Ирландия има подобна икономическа криза като в Гърция, но никой нищо не чува за това, просто намаляват заплати и хората работят и мълчат. Защото разбират правилно че е за добро, докато гърците нямат европейски манталитет, те имат анархически манталитет да се бунтуват и да рушат, и затова вдигат шум до бога. Един и същ проблем се решава по два коренно различни начина! Манталитетът, който е съвкупност от качества е най-важното за просперитет. Излезе статистика, че българинът работи средно 2.5 часа на ден, останалите 5.5 часа от работния ден прекарва в закъсняване за работа, пиене на кафе, обяд, лафене с колеги...Когато го кажа това на германец, ами не могат да го разберат...

[Диана Илиева]

Хайде сега пък, Германия не била от борещите се! Ами войните, в които е участвала и то в близкото минало?

Защо се хвана за колониите само - това е част от нещата.

[Донка]

Швейцария се намира на кръстопътя на няколко основни европейски култури, които оказват силно влияние върху езиците и културата на страната. Швейцария има 4 официални езика – немски (64%) в северните и централни части, френски (19%) на запад,италиански (8%) на юг и реторомански. Ретороманският език се говори от малцинство (<1%) в югоизточния кантон Граубюнден. Немският език, който се говори в Швейцария е преобладаващо швейцарски диалект, известен като швейцарски немски, но вестниците и радиопредаванията използват стандартен немски език. Повечето швейцарци говорят два или повече езика. Чужденците (временнопребиваващи и местни) съставят около 20% от населението.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Население_на_Швейцария

Май формулата на просперитета не е в чистотата на нацията, нито в завладяване или борба, а в мир+любов между различните.

А картинката по-долу на всеки говори ясно - трудолюбие и самодисциплина, любов към родината означава старателно обработена земя и поддържани улици и пътища. Не тръни, метнати от колата пластмасови бутилки и дупки в току-що ремонтирани пътища.

Взета е от тук

[Максим]

ЕДИН човек от близкото минало е решил, че тъй като Германия няма колонии, е време да има такива. Но не е успял. Други са колонизирали и тероризирали с векове...Да не споменавам кои... И той е бил вегетарианец като нас, но това не значи, че сме като него нали?...И България единствена почти в Европа е имала духовен учител, но това изобщо не й е помогнало да бъде по-извисена от останалите европейски народи, които не са имали Дънов... Всички опити да категоризираме и групираме нещо е напразен, Светът не е така подреден, както умът иска да го подреди в калъп...