Максим Добавено Април 10, 2010 Доклад Share Добавено Април 10, 2010 Да, това е, лошият опит на миналото ги е научил как да се държат към чужденци. Може би и вина да чувстват заради свои предшественици. Научили са един голям урок. Безкомпромисни са, докато посещавах един курс, никога няма тръгване с 5 или 10 минути по-рано, учи се до последната минута. Веднъж исках да снимам в Кауфланд в Бремен, видяха ме на видеокамерите и веднага пратиха човек, който ме накара пред него да изтрия всички снимки, които съм направил в магазина, дори на ескалатора... Бяха безкомпромисни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Април 10, 2010 Доклад Share Добавено Април 10, 2010 Като чета Максим и Азбуки, оставам с впечатлението, че немците и германците са един дол дренки... Пак ти е убягнала една тънкост тук. Всъщност аз говоря за немците, а той за германците. А че са един дол дренки, това е ясно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 10, 2010 Доклад Share Добавено Април 10, 2010 Като чета Максим и Азбуки, оставам с впечатлението, че немците и германците са един дол дренки... Пак ти е убягнала една тънкост тук. Всъщност аз говоря за немците, а той за германците. А че са един дол дренки, това е ясно. Мда, чудесно е, че хем говорите за различни неща, хем се разбирате Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Април 10, 2010 Доклад Share Добавено Април 10, 2010 ... Мда, чудесно е, че хем говорите за различни неща, хем се разбирате Тази тема станала много смешна хе хе хе Може би чувството за хумор е тайното оръжие на българите и след време потомците ни ще могат да кажат "Българите са оцелели, защото са се смели". Божидар, без да има видима връзка с написаното до тук и с темата, но отдавна разсъждавам над твоя екстравагантен подпиЙЗ. "Най-верни са тези твърдения, които ако са наистина верни, то опровергават собствената си вярност." Можеш ли да дадеш пример, моля, какво имаш предвид с него? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 10, 2010 Доклад Share Добавено Април 10, 2010 Да, темата е много осмешна ... Тази вечер гледах, разбира се - Мартин Карбовски - мъжът, който сериозно ме втрещява и евала. Понеже си говорим общи приказки за България, да споменем и всички онези жени, залети с киселина. Тук мястото е малко да се обсъди тази тема, както и публиката е настроена по различен начин. Аз исках да споделя, как е лесно да пожелаеш да се махнеш от тази държава и е ненужно да си измислен герой, за да останеш. Тук не се живее добре. Тук можеш да бъдеш залят с киселина, да бъдеш обруган, да са убили детето ти, а убиеца да е на свобода. При нас може всичко, а ние всуе си говорим как всичко било прекрасно и какво геройство е да си тук. Нима животът е да се докажеш на света и да бъдеш някакъв нещастен герой или просто да живееш щастливо и спокойно? Нима е ценност да отстояваш права, отдавна ясни някъде другаде? Всъщност, аз мисля, че ние нямаме акъл, казано най-семпло. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Април 10, 2010 Доклад Share Добавено Април 10, 2010 (edited) А на мен пък ми прави впечатление негативизма на твоите изказвания. Само това. Редактирано Април 10, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Април 10, 2010 Доклад Share Добавено Април 10, 2010 (edited) Нещата са прости. Който могъл да замине за чужбина, заминал и естествено харесва новия си дом. На когото не се удала възможност да замине, търси причини за самоуспокоение защо е останал и как било хубаво, патриотично или геройство. Неслучайно по правило под всяка статия, написана от българин, живеещ в чужбина и поместена в интернет, следват негативни коментари и често гневни реакции на българи, останали в България. Пословични сме с това, със завистта и с търсенето на оправдания за останалите, и плюене на заминалите. Не искам да кажа, че това се случва в този форум, съвсем не. Но казвам какъв е механизмът на реакции, които наблюдавам като цяло в интернет по този повод. Щом обаче даже Мона, един толкова силен човек, се е отчаяла от действителността в България, представям си докъде стигат нещата. Редактирано Април 10, 2010 от Максим Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 10, 2010 Доклад Share Добавено Април 10, 2010 Нещата са прости. Който могъл да замине за чужбина, заминал и естествено харесва новия си дом. На когото не се удала възможност да замине, търси причини за самоуспокоение защо е останал и как било хубаво, патриотично или геройство. Неслучайно по правило под всяка статия, написана от българин, живеещ в чужбина и поместена в интернет, следват негативни коментари и често гневни реакции на българи, останали в България. Пословични сме с това, със завистта и с търсенето на оправдания за останалите, и плюене на заминалите. Не искам да кажа, че това се случва в този форум, съвсем не. Но казвам какъв е механизмът на реакции, които наблюдавам като цяло в интернет по този повод. Щом обаче даже Мона, един толкова силен човек, се е отчаяла от действителността в България, представям си докъде стигат нещата. Да, Максим, отчаяна съм. Върнах се, щото мислех, че така ще е по-добре. Но сбърках. Слава богу, винаги има пътища, отворена съм и следвам съдбата си :-) Целувки за теб и за твоя нов живот, толкова се радвам!!!! Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Април 11, 2010 Доклад Share Добавено Април 11, 2010 Нещата са прости. Който могъл да замине за чужбина, заминал и естествено харесва новия си дом.На когото не се удала възможност да замине, търси причини за самоуспокоение защо е останал и как било хубаво, патриотично или геройство. Неслучайно по правило под всяка статия, написана от българин, живеещ в чужбина и поместена в интернет, следват негативни коментари и често гневни реакции на българи, останали в България. Пословични сме с това, със завистта и с търсенето на оправдания за останалите, и плюене на заминалите. Не искам да кажа, че това се случва в този форум, съвсем не. Но казвам какъв е механизмът на реакции, които наблюдавам като цяло в интернет по този повод. Е, сега ще ти се случи и в този форум. До сега не те коментирах защото не е редно според правилата на форума. Мислех да го направя на лични, но ти вече прекали. От както си заминал за Германия не спря да плюеш по България и да я сравняваш с новия си дом. Сега се оказва, че ако някой все пак се опита да си защити родината, то е завистлив. Демек, завиждат ти, че си успял да се наредиш, а тук сме останали някакви неудачници, способни само да злобеят от мъка, че не са се уредили като теб... Аз лично не ти завиждам. Има много причини за това, но нямам намерение да ги описвам. Прекалено лично ще стане. Това, че не е леко да се живее в България е вярно. И какво? Да си закрием страната ли? Да емигрираме всички? Това ли е изхода според теб? След като си си намерил мястото и пътя в този свят, защо продължаваш да ругаеш бившата си родина и сънародници? Толкова ли много омраза, чернилка, огорчение, разочарование си събрал? И точно тук ли, в "Портала за съзнателен живот" ли трябва да ги излееш? Като човек, занимавал се все пак с езотеризъм, не си ли даваш сметка какво правиш? Иво, Кон Круз, Донка и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 11, 2010 Доклад Share Добавено Април 11, 2010 (edited) Нещата са прости. Който могъл да замине за чужбина, заминал и естествено харесва новия си дом. На когото не се удала възможност да замине, търси причини за самоуспокоение защо е останал и как било хубаво, патриотично или геройство. Е защо пък да е "хубаво, патриотично или геройство"?! Хората просто отработват кармата си. Както и хората, които са заминали, също я отработват по този начин, макар и да може да не го осъзнават още. Ама то и двете са си едно и също. Божидар, без да има видима връзка с написаното до тук и с темата, но отдавна разсъждавам над твоя екстравагантен подпиЙЗ. "Най-верни са тези твърдения, които ако са наистина верни, то опровергават собствената си вярност." Можеш ли да дадеш пример, моля, какво имаш предвид с него? Атлантида, ти така ще кажеш, че и някои цитати от Библията са екстравагантни хе хе хе Един примери. Ноща е тъмна и студена. Денят е светъл и топъл. Денонощието е и тъмно и студено, и светло и топло. Жената е нежна и приемаща. Мъжът е агресивен и проникващ. Човекът е единение на мъжкото и женското начало. Бог сътвори това, което наричаме добро в този свят. Бог сътвори това, което наричаме зло в този свят. Бог сътвори съвършенната Вселена. Може ли да има ден без нощ на този свят? Може ли да има мъж без жена на този свят? Може ли да има добро без зло на този свят? Ето едно твърдение: Аз ще живея само според доброто на този свят и ще съм затворен за злото. Как ти се струва като чувство за истинност? А ето друго: Аз ще живея според доброто на този свят, но ще приемам и злото на този свят? Според теб кой ще бъде отхвърлен от света? Живеещият според първото или според второто твърдение? Кой отговаря по-добре на съвършенството на Вселената? Всяка истинска система от вярвания и убеждения съдържа в себе си своето отрицание. Без него няма да е съвършенна и жизнена, и Вселенските закони бързо-бързо ще я унищожат. А и всяка система от вярвания се подчинява на един от най-висшите закони на Вселената: троичния архетип: Всяко нещо, вкл. и системите от вярвания има три фази на живот, създаване, развитие и разрушение. Всяко създадено нещо достига до своя край, където се проявява напълно неговото отрицание. Ами че и тя Вселената умира и се ражда отново, но никога същата ...всъщност идеята вместо да умре може да се разшири чрез обединение с друго отрицание на по-високо ниво във финния свят. Така например идеята за деня като се обедини с идеята за ноща се получава идеята за денонощието, което е единство на по-високо ниво. Колкото повече се качваме нагоре по финните нива, толко по-единен става света за нас и обратно: колкото по-непротиворечив разбираме, че е света, то толко по-високо се изкачваме във финния свят. Редактирано Април 11, 2010 от БожидарЗим Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Април 11, 2010 Доклад Share Добавено Април 11, 2010 Боже, Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже. Максим го тресе вълнението на пресния емигрант. Мона на нерелизирания емигрант. Модераторите викат да не обиждат патриотите, че лошо. И някои хора, които, слава Богу, нито като избягали, нито патриоти се пишат, не обръщат внимание на тази гмеж. Млъквам и аз преди да ме пишат я щастливо избягала, я отчаян патриот... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Април 11, 2010 Доклад Share Добавено Април 11, 2010 (edited) Боже, Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже. Максим го тресе вълнението на пресния емигрант. Мона на нерелизирания емигрант. Модераторите викат да не обиждат патриотите, че лошо. И някои хора, които, слава Богу, нито като избягали, нито патриоти се пишат, не обръщат внимание на тази гмеж. Млъквам и аз преди да ме пишат я щастливо избягала, я отчаян патриот... azbuki, горният ми пост е написан не от позицията на модератор. Дори смятам, както съм написала в него, че "прекрачих" правилата. Наистина - много мъка има по тоя свят. След като не издържах. Чудя се - има ли друга нация на света, която така да се самооплюва? Много ми се иска да не обръщам внимание на тези неща, но не мога... Редактирано Април 11, 2010 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Април 11, 2010 Доклад Share Добавено Април 11, 2010 Боже, Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже. Максим го тресе вълнението на пресния емигрант. Мона на нерелизирания емигрант. Модераторите викат да не обиждат патриотите, че лошо. И някои хора, които, слава Богу, нито като избягали, нито патриоти се пишат, не обръщат внимание на тази гмеж. Млъквам и аз преди да ме пишат я щастливо избягала, я отчаян патриот... azbuki, горният ми пост е написан не от позицията на модератор. Дори смятам, както съм написала в него, че "прекрачих" правилата. Наистина - много мъка има по тоя свят. След като не издържах. Чудя се - има ли друга нация на света, която така да се самооплюва? Много ми се иска да не обръщам внимание на тези неща, но не мога... Ами не, май не съм чувала други така да се самооплюват... Италианците много се жалват за Италия, но май не е толкова зле. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Април 11, 2010 Доклад Share Добавено Април 11, 2010 За да я бъде България; бъдете безсмъртни като цветето на Орфей,поставено в неблагоприятни условия то се скрива в себе си ,но когато го ороси животворната вода и огрее Слънце ,то се новоражда .Бъдете като невена отзивчиви на Божественния повик на обновяващата се природа. Песен за цветето на Орфий не намерих ,но Българско момиче ,което го възхвалява с името си в звездния си миг... http://vbox7.com/play:f51a0bdb Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 11, 2010 Доклад Share Добавено Април 11, 2010 Божидаре, някъде по-горе беше писал, че според теб изпростяването, което се случва в Б-я е нещо положително, тъй като на българите им трябва труд, а не мислене! Разбирам те, прав си! Трудът е възпяван като средство за възпитание, дисциплина, че и сливане с божественото - карма йога. Така е! Въпросът е, че може да бъде и интелектуален. Какво е богатството на една нация? Силен ум, емоционална интелигентност, тоест горещи сърца, можещи да функционират заедно. И най-важното, духовност, която единствена дава смисъл, истинска цел, както и норми идващи не от закон на бумага, но от закона на Вселената! Какво е положението в Б-я по горните три показателя? - Интелект -изтича тотално, защото тук не се котира. Ако нормалното и реално възнаграждение на един учен би трябвало да е м/у 2-4000 евро, то е 200 евро. И не само материално не се уважава интелектът. Българинът като цяло не цени интелектуалния труд. Както казва и Божидар, повечето българи смятат за труд единствено физическия такъв. Което е тотална грешка. менталната пот е къде къде по-ценна. Което не значи, че физическият труд трябва да се омаловажава. Но българинът, с характерните си противоречия в мисленето си, едновременно само физическата работа приема за показател, а в същото време и нея не цени. Нито умствената, нито физическата работа е по-ценна всъщност! Просто тялото, клетките на държавното тяло, тоест индивидуалният човек, се ръководят от ума на мозъка на нацията! А този мозък, когато изтече, е в дефицит и в науката като цяло, и в научната политика (политологията), оттам и в социологията на нацията ни. И стигаме до емоционалната интелигентност... - Сърце (емноционална интелигентност) - българинът нерядко е грубичък с ближния си. Именно с ближния - защото е груб и към себе си - дълбоко в себе си е комплексиран и не се цени, не се уважава истински, въпреки маските, които си слага. Грубостта е една такава характерова маска! Трудно функционира в колектив. Дребен тарикат е масово. Въпреки това обаче, зад всичк тези тежички черти, в българина има една дълбока душевност, каквато западният човек просто няма. Когато съм бил на запад, именно тази душевност ми е липсвала. макар и проявена през грубостта, имаме топлина и сърдечност, имаме дълбочина, каквато един немец, американец, канадец нямат! Тоест на емоционално ниво имаме и много голям потенциал, ведно с другото! - Духовност - тук сме мултимилиадери! Дали Молдова или Чехия или Швейцария имат такива велики Учители като Беинса Дуно, Богомилите? А мощно и все по-възраждаща се духовна традиция като тангризма? Много други народи имат духовно богатство - Индия, Китай, Япония, Израел, Тибет, Бътан, Непал... България по нищо не отстъпва на никоя от тези нации по духовен кредит, който тепърва и предстои да дава на другите нации! Вкратце: В духовното богатство е силата ни като народ! Остава ни да осъзнаем и важността на интелекта, да го пазим, за да можем с негова помощ да оформим и една по-зряла емоционална интелигентност! Дъгата 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 11, 2010 Доклад Share Добавено Април 11, 2010 Хора, пиша с риск да не се хареса това. Но имаме много работа, ние тук, в БГ. Имаме един манталитет дето да дръпнем другите назад, /и най-вече себе си с проявената злоба и завист/. Много е важно да се разбере, че има място и за интелектуалци и за хора на физическиа труд. Стига да е проявено достойнство и да няма егоизъм. Трудно се постига-да. Нескромно е, но бях писала една статия преди време, че и на работниците в 'чистота' трябва да сме благодарни, защото ако не се изхвърли боклука на София 3-4 дни /особено в жегите;)/, ще стана ужасно... Хубаво е да имаме изисквания, хубаво е да имаме стремежи и да сравняваме с по-напредналите, да си видим грешките... /И аз се възхитих и сравних отношението в болниците в Германия и по улиците... защото знам какво е тук, това е най-вече възпитание и добронамереност!/- Но и да поработим, да дадем, да направим по някоя мъничка жертва в името на общото добруване /малко като соц. лозунг звучи:P/... Поединичното спасяване води до срив, видя се за изминалите години на преход как всеки себе си 'спасява' и граби. Всички имаме проблеми, оцеляваме, толкова години. Вижда се светлинка, оптимист съм дори само от това, че има желание да са пооправят нещата. Ако има надграждане и разумност, ако има обединени, добронамерени хора /управляващи и буден народ/ може да се постигне... Желая на всички усмихнат ден! Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Април 11, 2010 Доклад Share Добавено Април 11, 2010 (edited) Все пак не мислите ли, че преувеличавате малко и правите генерализации за "българина", защото не познавате друго? Две са възможните генерализации, когато на човек му липсва алтернативен опит - че "навсякъде" по света е така, както в страната, която му е позната, или че "само" в страната, която му е позната, е така. Проблемът с неоценения интелектуален труд го има навсякъде, в една или друга степен. Навсякъде хората-практици намират интелектуалците за досадни производители на локуми, с които никой не може да нахраниш. Това се дължи на липсата на съзнание за други измерения на нещата, освен материалното, от които обаче материалното се влияе и към които има отношение интелектуалният труд. Сблъсквам се с този проблем често, когато ме попитат с какво се занимавам и видят в каква мизерия живея. Много обичам и въпроса: От това какви пари може да се изкарват? Имам приятели от предишния си университет, които работят в Daimler Crysler като съветници и изкарват в добри дни по 1000 на ден - аз на месец не ги докарвам до толкова с мойто студентство плюс работа, които влача от толкова време едновременно. Много хора в България всъщност живеят по-добре от мен. Ако някой е случил в Германия да попадне в някоя програма, по която се отпускат пари, тогава вероятно е по-добре финансово. Но ако иска човек да се занимава с независима научна дейност, обикновено си брои стотинките. Това е много повече така в България може би, защото държавата като цяло е много по-бедна от Германия. И тъй като българите често са концентрирани върху изкарването на насъщния, това още повече им пречи да надигнат глава и да видят, че има нужда и от други неща, дори и в едно бедно общество - защото ако мислим само за оцеляването си до утре, някой ден ще открием, че сме направили сериозни стратегически грешки и сме пропуснали да помислим за по-далечното бъдеще. За това последното се грижат науката, образованието, културата. Така че аз не мисля че се дължи на някаква тъпота или нелюбознателност на българина това че научната и културна дейност у нас не се ценят. Дължи се на хомота, който влачат хората и на това, че не им достигат сили да погледнат над него. Дължи се донякъде и на самото научно съсловие с неговата надменност и отчужденост от ежедневните проблеми на хората. В крайна сметка един обикновен човек има право да каже, че хляба на неговите деца е по-важен от нечия научна дейност. Всъщност ако имаше малко повече комуникация и разбиране между различните слоеве на обществото и раумно отношение, можеше вероятно и оскъдните средства да се разпределят така, че за всички да има по нещо. За съжаление, в една толкова голяма група от хора такова ниво на съзнание трудно се постига и затова отношенията вместо в такива на сътрудничество и взаимно уважение се израждат в конфликти, непоносимост, обвинения към другите и т.н. Не мислете обаче, че в по-богатите държави тези неща ги няма. Един необразован немец си мисли също толкова често, че "ония там в университета" само пари харчат и нищо не правят. В този момент той не мисли за това кой го е научил да пише, а и често не може да пише правилно, защото това не му е важно за хляба - неграмотността и в Германия е проблем. Но поради простата причина, че цялостното ниво на бедност не е толкова високо, изразът на подобно недоволство и неразбиране не е толкова краен, както в държави като България. Но ако немците бъдат поставени в условия като нашите и на тях бързо ще им паднат преградите и никой не знае всъщност как точно ще се държат. Аз съм организирала група, в която е имало и немци и българи и моят опит е, че всички проблеми се създадоха от немците - и то точно под формата на дребнави разправии за пари при положение че тях най-много ги намързяваше, но пари искаха. Българите работехме и даже когато в един момент ни писна от разправии рекохме (и аз включително като работеща най-много и като организатор и автор на проекта, без който никакви пари нямаше да има), че ще вземем да се откажем от нашия дял, за да има повече за нашите немски приятели и да ни оставят на мира. Мисля, че това е една от положителните страни на живота в едно бедно общество. В него човек може да се научи, че достойнството му не зависи от парите и че може с много малко пари, но без достойство и други ценности не. А истината е, че много немци, колкото и да са образовани и възпитани, когато стане дума за пари, душите си ще продадат, но такова нещо те да се откажат от парата... ами рядко срещано е. Впрочем ние като предложихме да се откажем от парите, те приеха. Моралните измерения на нещата им бяха чужди - каквото им предлагат, вземат. Угризения няма. Парите са си пари, моралът морал. Така че... всеки с кусурите си. Аз лично в това отношение се радвам че съм българка и че принципите и достойнството си за пари не продавам, по пода за пари не пълзя. Мога да ходя изправена и с вдигната глава, независимо от парите в джоба си. А тук има хора, които са много богати, но пълзят. Нека на някой глупаво да му звучи. Редактирано Април 11, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Април 11, 2010 Доклад Share Добавено Април 11, 2010 (edited) "Лапе, думите бледнеят, делата остават. Ти освен да си чешеш езикът, направил ли си нещо за страната си, за да твърдиш, че я обичаш?" И какво лошо съм сторил ? Излагам факти, макар и малко шеговито понякога. Какво по - специално искаш да съм направил за страната си ? Да не би да мислиш, че нямам време да направя нещо ( в случай че не съм направил нищо) или че ако съм направил нещо нямам време и много повече да направя ? ( сам ме нарече лапе Искаш да кажеш, че аз самият не знам дали я обичам или не, а ти си този който по - добре знае какво обичам или не обичам ? Така ли ? Трябва ли нещо велико да съм стори, за да я обичам ? Аз тази страна съм я обичал през целия си съзнателен живот. От начален курс се интересувам от политика и история. Сигурно и тогава би ме попитал : " ей лапе, ти нещо направил ли си за страната си, та да твърдиш че я обичаш ?" И аз сигурно щях да ти кажа, че не съм направил, но я обичам ! И щях да сгреша ! Защото се оказа, че в миналия си живот съм бил български офицер, явно още от тогава я обичам. "Щом цивилизованата част на Европа се налага да учи българите на толерантност към малцинствата и законност, обеща милиарди субсидии които ни отказа, защото не можем да отговорим на клаузите от ЕС и ни се присмива на най-ниският жизнен стандарт, може да преосмислиш митовете за българското трудолюбие и прочие." Да съм казал нещо относно фондовете, което да е обратно на написаното от теб ? Къде съм казал, че съвременният българин е трудолюбив ? Щом са ни спряли фондовете, значи има защо.Да съм казал, че сме идеални ? Нито съм казал, нито го мисля. Не мисля, че толерантността ни куца. Струва ми се, че сме прекалено толерантни. Иначе щяха ли да ни се качват на главата политиците и разни други ...? Ти явно не си прочел моите забележки към българите, но говориш. Аз и за мен си нямам претенции да съм идеален и се стремя да се променям.Но това е друга тема. Казвам го, за да не кажеш нещо от рода на " той все едно е станал идеален, та ще има забелжки към сънародниците си". "Лесно се обичат българите, ако си въобразяваш, че са пример за подражание и цвете за мирисане, трудно е да ги приемеш такива каквито са." Защо смяташ, че аз мисля така и че си въобразявам ? Няма такова нещо. "но напъните ти да оригиналничиш са гола вода." Това е твое мнение. А твоето мнение що се касае до оригиналността ми, въобще не ме вълнува. Още повече, че не те познавам. Моя работа е дали се правя и на какъв се правя.Ясно ? Като не ти харесва, това е твой проблем. "Приеми и приятелският ми съвет да се научиш малко на BBC кодове (че човек лесно ще се заблуди кой какво е казал в постовете ти)," Както казах нямам много време да пиша, какво остава за такива детайли. Ако имам време, ще реша дали да ги ползвам. Все пак ми се струва, че се различават моите думи от твоите, нали слагам кавички на твоите ... "Имам огромна тема за прошката. За седмица ще я прочетеш и едно от нещата които ще научиш е че извинението ти не може да промени мен, но може да промени теб." Нямам време, както споменах. Освен това, по - важното е че не виждам за какво имам да ти се извинявам. Реагирах на написаното от теб, така както го разбрах и както намерих за добре. Щом не си такъв човек по принцип, хубаво. Не върви един патриот да казва " и какво от това". Вече ти обясних как разбрах тези твои думи, а и целия абзац. Мога да се извиня,само ако съм ги разбрал грешно и ти си имал предвид друго. Ако е така, извинявам се. НО ако си имал предвид това дето съм обяснил в предишните си постове, тогава няма как да ти се извиня.Ако съм объркал, обясни по - добре смисъла на думите си. Редактирано Април 11, 2010 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Април 11, 2010 Доклад Share Добавено Април 11, 2010 Нещата са прости. Който могъл да замине за чужбина, заминал и естествено харесва новия си дом. На когото не се удала възможност да замине, търси причини за самоуспокоение защо е останал и как било хубаво, патриотично или геройство. Неслучайно по правило под всяка статия, написана от българин, живеещ в чужбина и поместена в интернет, следват негативни коментари и често гневни реакции на българи, останали в България. Пословични сме с това, със завистта и с търсенето на оправдания за останалите, и плюене на заминалите. Не искам да кажа, че това се случва в този форум, съвсем не. Но казвам какъв е механизмът на реакции, които наблюдавам като цяло в интернет по този повод. Щом обаче даже Мона, един толкова силен човек, се е отчаяла от действителността в България, представям си докъде стигат нещата. Изцяло и напълно подкрепям мнението ти Максим. Като се огледам, 80% от връстницитге ми или близки по възраст хора, с които съм живял в един квартал, учил в едно училище, които съм познавал и извън училище, за много от които бих твърдял, че съм приемал като приятели, избраха навремето да заминат извън страната- кой където и както... Признавам, и аз съм имал неколкократни възможности да замина и/или да се установя някъде в чужбина, но поради причини, които понастоящем ми се струват нелепи, предпочетох да остана тук. Също така си признавам, че съм изпитвал едно чувство, което не бих определил като завист, но е в сродна на завистта "тоналност", което изпитвах към тези, които заминаха и повече не се върнаха...Може би не заради това, че са някъде, или заради това, че точно този или онзи е заминал..а по-скоро заради това, че някак усетих себе си "изоставен"..Но, което си е право, право си е- това, което съм изпитвал известно време към тях, общата ми нагласа спрямо тези мои познати, които заминаха, са си чисто егоистични и в никакъв случай не са съдържали нищо позитивно към тези хора. С годините някои от тези хора се появиха отново в живота ми- особено откакто интернет се настани в моето ежедневие, а и интернет след 2000г. се глобализира наистина така, че повечето средностатистически хора по света имат и у дома си и на работа връзка с глобалната мрежа. И така възстанових общуването си с някои от тези хора, които не бях виждал от години- в момента за някои от тях се радвам, че не са тук и че живеят в страни с много по-добри социални, битови и т.н. условия за живот- сами или със семействата си, а някои създадоха семейства, задомявайки се с половинка от "местните"- затова, защото ако бяха останали тук, биха се опитали да се самоунищожат в условията на "нашенска действителност"...независимо дали биха го направили мирно и тихо, без никой да разбере, или биха се опитали да "завлекат" със себе си и част от хората, които участват в техния житейски сценарий...И ако приема съвсем условно, че в мен нещо се е променило с годините, то за съжаление не бих могъл да твърдя това за повечето хора, които познавам, така че ако моето отношение по някакъв начин се е променило с времето, то всички други хора, които познавам, и които не са заминали, си изпитват съвсем същото към техните близки, роднини, приятели и познати, които са заминали в чужбина и са се реализирали в някаква насока, в която у нас може само да сънуват...Но, това е условно. По принцип, моята човешка природа не може да се промени и да стане по-добра или по-състрадателна, така че- аз, както и всички онези, които сме останали тук и познаваме хора, които са напуснали страната ни, отишли са в друга страна и са постигнали висок житейски стандарт, осигурявайки си множество диалектически благинки, колкото и да не ми е приятно да си го призная, изпитвам пълната гама негативни чувства и независимо дали го осъзнавам или не, изразявам пълния спектър на негативно отношение към въпросните хора, които си живеят в чужбина и "щракат с пръсти" Така че, независимо кой как би коментирал това което си написал, написаното от теб си остава вярно и дори бих се осмелил да твърдя, че това което си написал има статут на принцип в отношението на българин живеещ в България за всички онези българи живеещи в чужбина, без значение дали познава някой от тях или не- та, основата в отношението е завист, прикрита или подправена със злоба, омраза и т.н. Познавам мнозина "незаминали", които съвсем откровено обвиняват за своите собствени неудачи и житейски проблеми някой или някои от "заминалите"...Нали се сещаш, нещо от типа "Абе имах аз една идея, много хубава идея, ама Едикой си, не стига че ме прецака и замина сам, взе та ми я открадна и сега знаеш ли какъв живот си живее на мой гръб, знаеш ли какви пари прави от моята идея, а?! Кажи сега, честно ли е?! Как ме прецака тоя само...А аз к`во- останах тук и не че не мога да замина, мога, ама съм прецакан, с такава идея навремето можеше да си уредиш живота, а сега- който захапал кокала- захапал, останалите духат супата..."- нещо такова...А пък за интимно-сексуалните и/или роднински житейски драми...мани-мани...Завистта, омразата, ревността и т.н. у нас са чувствата, благодарение на които черномагьосници, врачки и баячки не остават без работа... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Април 11, 2010 Доклад Share Добавено Април 11, 2010 (edited) Мдам. За пореден път се убеждавам, че светът е такъв, какъвто човек си го направи. Някои живеят в България и виждат в нея рай, други живеят там и виждат в нея ад. Кои са прави? Някои живеят в Германия и се кефят на реда, на други им се драйфа от него. Кой е прав? Но има една трета категория, към която се стремя. Това са хората, които приемат обстоятелствата в живота си, където и да е, такива, каквито са, и не се заслепяват нито от привидно доброто, нито от привидно лошото. Уча се да бъда такава. Човек разбира се може да направи избор за това с кое място по-добре резонира и да отиде там - или за да свърши някаква работа, или понякога за да си почине и т.н. Но ако прави този избор на база някакво болезнено разграничаване от нещо друго, към което има непоносимост, значи бяга. Това е страх и непреработена болка, не е свободен избор. П.П. Но и страха и непреработената болка човек има нужда някак да си ги изживее. Затова пожелавам на всички, които искат да се изнесат, да го постигнат. И нека от успеха си научат това, което им е нужно. Редактирано Април 11, 2010 от azbuki Диана Илиева и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Април 11, 2010 Доклад Share Добавено Април 11, 2010 Ани, нима това, което написах не е истина? Какво има да се обиждаме. Не го казвам като подигравка, а с болка. И аз вярвах и се самоуспокоявах, че имам бъдеще и реализация в България, но все повече се огорчавах от едно или друго, било от хората, било от безизходицата, било от порядките. Но кажете, кое му е хубавото, кое върви в правилна посока, кое се развива нормално напред в България? Който има добра работа и заплата предпочита да не вижда проблемите на другите...Ами те какво да правят и доколко са щастливи, оставайки там? Аз съм гражданин на света, всички сме граждани на света, стига с това самоограничено виждане "аз съм българин и ще умра в България..." Природата не е поставила граници "до тук е България, оттам нататък Сърбия...или Германия"... Човешкият ум ги е поставил и накрая се е самоограничил и фалшиво идентифицирал. Същото е, ако не ти харесва твоя малък безперспективен град и се преместиш в друг по-голям и по хубав в България например. Тогава пак сравняваш "о, да тук е по-добре, отколкото там където живеех преди". Това обаче никой няма да критикува, защото си пак в България. Но когато става дума за чужбина, въпреки че ситуацията се съвсем същата, националистическото чувство започва да се бунтува "о, той изневери на родината си..." Глупости на търкалета! Колкото съм говорил и говоря тук за България, то е като реклама, и информация, която е до голяма степен и позитивна, като климат, възможности за туризъм, история на страната. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 11, 2010 Доклад Share Добавено Април 11, 2010 Разговорът потече в добра посока. Грешки и проблеми има навсякъде, но доброномереността и желанието да се видят и поправят грешките са важни. Благодаря за изказаните мнения на аzbuki и другите след нея. Търпимостта и толерантността са също важни за всички нас и ако ги проявяваме понякога ще е добре. Поздрави, прекрасни сте Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Април 11, 2010 Доклад Share Добавено Април 11, 2010 (edited) Но кажете, кое му е хубавото, кое върви в правилна посока, кое се развива нормално напред в България? Сещам се за някои неща. Има много млади хора, които имат съзнателно отношение към природата и имат желание да се преборят тя да бъде опазена. Има нахлуване на нов начин на мислене, включително и от хора, които се връщат от чужбина. Някои бизнеси биха вървяли по-добре в България, точно защото системата е още относитело гъвкава и летлива. Аз лично в България имам желание да подхвана собствен бизнес. Хората в България, може би заради този зор, който берат и оригиналните решения, които все им се налага да измислят, са много по-креативни и духовно будни, отколкото на много други места. И са и много по-"живи". Редът убива много неща у хората на запад, прави ги малко като машинки. Да не говорим за нещата, които в България са неизменно хубави и трябва да бъдат опазвани - природата, културата. Това са неща, които за мен са огромен източник на вдъхновение и не бих ги заменила с никакво материално удобство. На мен лично животът ми в България е много по-пълен и не спирам да срещам прекрасни хора в тази страна, както и да намирам извори на нови идеи и цели. Давам си сметка, че това вероятно е от настройката ми. Докато бях на вълната на Максим, срещах само "идиоти" в БГ. Нека не забравяме, че ние творим своята реалност с мислите си. Имаше една такава мисъл, не знам кой я беше споделил с мен: Светът е такъв, какъвто е, а ние виждаме в него това, което сме. Редактирано Април 11, 2010 от azbuki Иво и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 11, 2010 Доклад Share Добавено Април 11, 2010 (edited) азбуки! Благодаря за думите ти в тази тема - имаш от мен +четата - особено за последното мнение! Дали ще я бъде България? - Ами че защо ЩЕ? Бъгария е била, е и винаги ще бъде една красива частица от нашия общ свят - Земята. Точно толкова красива и ценна, колкото и всички останали. А ние все се сравняваме - кой по-, къде по-.... Нека всеки е щастлив на мястото и в ролята, която си е избрал! Ние всички сме тук - на земята и е смешно да се противопоставяме и сравняваме. Ако някой е далеч от мястото с име България, но я носи в сърцето си там, където живее и работи, и расте и върви по своя Път - значи и там е България - при Дима и много, много други приятели в Щатите, които в момента играят Паневритмия и пеят песните на Учителя и аз ги чувам в скайпа си и сме наистина заедно. При моята звездичка Сиси, която е израснала в Щатите и сега учи там и живее с любимия си - българин и двамата си обичат и родината, и Америка. При моята дъщеря, която е щастлива в Германия, но си обича и България и с радост се връща у дома. При сина ми, който не желае да напуска България, защото е намерил своято място тук... Всяко място си има своята красота и своите проблеми и ние попадаме или отиваме по своя воля (значи пак попадаме) там, където е най-доброто място за нас в този момент. А! и ето тук е вече нашата роля - дали ще успеем да намерим красотата и смисъла на своето пребиваване в това определено място? Бог ни обича и е безкарйно милостив към нас - ако все пак не успеем, освобождава ни да го търсим другаде... Е, ако пак таим в душите си жлъч, то тази жлъч си е за душата, която я таи - докато я таи. Докато не порасне достатъчно и не смени "вълната"... Смени ли душата "вълната" - тогава не само България - всичко го "бъде". Редактирано Април 11, 2010 от Донка Иво 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Април 11, 2010 Доклад Share Добавено Април 11, 2010 Ами да, и аз се радвам, че на 2 май се връщам в България, и ще прекарам цял месец там с близки и приятели, че ще участвам в Мадарския събор и че ще ме галят ласкаво лъчите на южното ни слънце, не на това студеното и срамежливото, което е в Германия. Но дотам! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.