Помощ от специалист-синът ми!

[nadia61]

Здравейте !

Имам син на 18 години. От 2 години не ходи на училище и не работи. По цял ден и през ноща е пред компютъра. Заключва се в стаята си и не излиза никъде. Стаята му е като градското сметище. Не ми позволява да почистя -дори не се къпи. Мислехме си с баща му дали не взема наркотици, но това го отхвърлихме , защото няма и не иска никакви пари. Разговаря само с нас на всякакви теми . Като се отвори въпроса какво мисли да прави с бъдещето си - разговора приключва. Не е излизал от къщи с месеци. Говорили сме с него ,че трябва да отидем на специалист, но отказва да ходим където и да е. Ние много го обичаме и искаме да направим нещо , но не знаем какво. Не е глупав. Интересува се от доста неща даже и не нужни. Говори свободно английски и прави суптитри на някакви сериали , но какво от това. Сигурна съм ,че ние с баща му сме сгрешили във възпитанието, но сега не знаем какво да правим. Извода е , че с много любов отгледахме търтей, който е безполезен за себе си. Страх ме е за бъдещето му. Моля Ви дайте ми съвет. Какво се прави в такива случаи.

[Орлин Баев]

Здравейте !

Имам син на 18 години. От 2 години не ходи на училище и не работи. По цял ден и през ноща е пред компютъра. Заключва се в стаята си и не излиза никъде. Стаята му е като градското сметище. Не ми позволява да почистя -дори не се къпи. Мислехме си с баща му дали не взема наркотици, но това го отхвърлихме , защото няма и не иска никакви пари. Разговаря само с нас на всякакви теми . Като се отвори въпроса какво мисли да прави с бъдещето си - разговора приключва. Не е излизал от къщи с месеци. Говорили сме с него ,че трябва да отидем на специалист, но отказва да ходим където и да е. Ние много го обичаме и искаме да направим нещо , но не знаем какво. Не е глупав. Интересува се от доста неща даже и не нужни. Говори свободно английски и прави суптитри на някакви сериали , но какво от това. Сигурна съм ,че ние с баща му сме сгрешили във възпитанието, но сега не знаем какво да правим. Извода е , че с много любов отгледахме търтей, който е безполезен за себе си. Страх ме е за бъдещето му. Моля Ви дайте ми съвет. Какво се прави в такива случаи.

Здравейте, Надя!

В случая оптималното решение би било семейното консултиране/ терапия. Но, както казвате, синът ви не иска и да чуе за това. Разкажете малко повечко за семейството ви! Погледнете себе си и ситуацията в семейсвтото си безпристрастно, като един страничен и емоционално откъснат от ставащото зрител. Погледнете и себе си така и отговорете на следните въпроси:

- Синът ви едно дете ли е? Ако не, кой е по ред?

- Опишете вас самата - характера си, личността си.

- Опишете характера на съпруга си

- Кой е "първа цигулка" в дома ви?

- Какви са професиите ви?

- Как възпитавахте сина си? Може би доста го обгрижвахте и защитавахте като по-малък? Или... вие кажете

- Как мъжът ви участваше във възпитанието на сина ви?

- Преди две-три години, преди синът ви да спре да ходи на училище, долавяли ли сте у него признаци на тревожност, безпокойство във връзка с училището, общуването там и т.н.?

- Опишете характера на сина ви - освен че е умен, което е със сигурност така, какво представлява емоционалният му живот?

- Идват ли понякога приятели при него у дома?

........................................

Положението е сериозно! По писмото ви мога да предположа, че синът ви дълбоко в себе си е уплашен! Уплашен е емоционално от живота. Може да го наречем завишена тревожност или социална фобия (може би), но фактите са красноречиви! Това бягане от предизвикателствата и трудностите (което бягство той всъщност прави и го поддържа чрез интернет зависимостта си) за в бъдеще може да повлияе силно на професионалната, социална и интимна реализация в живота му, може да доведе до една задълбочаваща се депресия.

Това, което сега ще напиша са само възможни сценарии, предположения за ставащото, които може да имат, но може и да нямат нещо/ нищо общо с реалността. Вие ще кажете!

Преди две години синът ви е бил на 16. Това е възраст в която настъпва в пълна сила половото съзряване. През тези години тийнейджърът преминава през "стадия на дивака". Както човечеството ни е преминало през милионите години през различни етапи в развитието си, така и всеки индивид преминава в ускорен вид през тези етапи по време на растежа си. Юношеството е такава фаза на "Аз се налагам!", "Силата е важна!" - една фаза на "законите на джунглата" - който е по-силен, по-настъпателен, по-смел и безпардонен, той получава вниманието на "самката" съученичка, той си извоюва по-висока позиция в социалната йерархия на класа/ курса си. Тази сила разбира се включва и интелекта и знанията, но по един егоистичен, себеналагащ се стил. Това е трудна възраст! А положението в българските училища е далеч от идеалното...

По поведението на сина ви мога да предположа, че възпитанието му е било или свръхобгрижващо (глезещо) и прекалено протектиращо или свръхизискващо. Вие кажете! Ако е било първото, вие сте се бдели над него като орлица, поемали сте неговите трудности, старали сте се да го предпазите максимално от проблеми и изпитания, от нараняване и сблъсъци. Ако е бил вторият възпитателен стил, вие сте искали от него да постига високи резултати, да се справя много добре винаги. Възможно е и да присъстват и двата стила в някаква комбинация.

Ако възпитанието е било свръхобгрижващо и протектиращо: когато той е преминал в пубертета след 13-тата си година, е усетил как децата в училище около него стават някакси по-груби и по-нараняващи. Това се е засилило в следващите години до 16. Тъй като не се е научил да преодолява трудности преди това, а е бил доста защитаван, той е започнал да се страхува все повече и повече от училищната среда, като реакцията му е била емоционално отдръпване. А то е прерастнало в актуално бягство от училището! А ако сте го глезили доста, това бягство се е случило много лесно!

Ако възпитанието е било прекалено изискващо, той е бил научен, че трябва да успява, да контролира положението, да не допуска провал, унижение и загуба, грешки и несъвършенството си. Когато съучениците му са станали по-варварско грубички, в него се е породило силно противоречие "Аз не се справям!" и страх от това несправяне. А това го е накарало да избяга изцяло от училището - "Ако не мога да контролирам нещата и да се справям супер добре, по-добре въобще да не ходя там в това училище!".

Предполагам, че е някаква комбинация от горните две възможности - но, вие кажете как стоят нещата всъщност! Горните възможности са само предположения и е възможно да не са изцяло точни - ако е така, кажете каква е действителната психоемоционална ситуация в семейството ви!

Моля ви, спокойно вижте ситуацията си отстранено и безпристрастно и ми отговорете на въпросите от по-горе! Важно е да знаете, че никой не е виновен за нищо! Всичко е просто "такова каквото е" и е поправимо!

Орлин

Редактирано Февруари 12, 2009 от Орлин Баев

[shelter]

Здравейте !

Заключва се.

Стаята му е като градското сметище.

Не ми позволява да почистя -дори не се къпи.

Мислехме си с баща му дали не взема наркотици, но това го отхвърлихме , защото няма и не иска никакви пари. Като се отвори въпроса какво мисли да прави с бъдещето си - разговора приключва.

Интересува се от доста неща даже и не нужни.

Говори свободно английски и прави суптитри на някакви сериали , но какво от това.

Сигурна съм ,че ние с баща му сме сгрешили във възпитанието, но сега не знаем какво да правим.

Извода е , че с много любов отгледахме търтей, който е безполезен за себе си.

Страх ме е за бъдещето му.

Бих те помолила,'nadia61

И на мен, щом пожелаеш да отговориш. Разбира се!

Казваш, че синът ти даже и се интересува от ненужни неща. Кои са те?

Защо мислиш, че сте сгрешили във въпитанието ?

На каква тема са сериалите, към които прави субтитри?

Можеш ли да ми разкажеш някоя случка от вашия живот, в която /даже и да няма много голямо значение/ сте се чувствали добре?

[Орлин Баев]

Тъй като няма отговор, което говори колко сериозно човек се отнася към безплатните неща , ще си позволя няколко реда общи размисли и ще приключа темата.

Синът ви бяга от училището и от живота, най-вероятно поради страх от нараняване, от страх, че в отношенията с другите не се справя достатъчно добре и не се вписва в колектива както той иска. А бягането му е опит за контрол над ситуацията. Възможно е да е развил панически пристъпи и агорафобия...

Предположенията ми защо се е случило така са в предния ми постинг.

Как практически да промените ситуацията?

Той вече е сформиран индивид, трудно ще послуша точно вас - самата пишете че това не става. Най-доброто решение е терапията - семейна като първа опция и индивидуална (само той) като втора.

Практически:

- Спрете му интернета - обадете се на оператора или отрежете кабела.

- Спрете кабелната за известно време.

- Ако му давате някаква сума пари - спрете и нея.

- Вземете ключа от стаята и го скрийте.

- Поставете му задачи, които да изпълнява у дома - чистене, миене на чиниите, подреждане и т.н.

- Задачи, които да изпълнява извън дома - пазарене, плащане на сметки и т.н.

- В зависимост от това дали е изпълнил задачите, му угаждайте на хранителните навици или не. Ако нищо не е свършил, дори го лишете от храна - нищо няма да му стане за ден или два.

Горните действия целят "разтърсване'. Те са проява именно на любовта ви, но по един градивен начин.

- Променете себе си - може би именно вашата прекалено обгрижваща любов и вкопчване в него са част от причината това да става. Обичайте го безусловно и силно, но непривързано. Смисълът на живота ви е във вашите собствени цели, амбиции, във връзката с любовта, която идва отвътре и не зависи от нищо. Давайте тази любов на сина си безусловно, но без задушаване. Ако се притеснявате прекалено за него, това говори, че вече има вкопчване от ваша страна в него и заместване на онази дълбока божествена любов, идваща от дълбините ви с обгрижването и реализацията на сина ви! За да я има тази реализация, сега направете любовта си конструктивна! Добавете малко безпристрастен здрав разум в нея. Отдръпнете се емоционално от него в известна степен. Може би това ви ужасява като го четете, нали? Една обич, която е в хармония с божествената обаче освен че е безусловна, е и непривързана. Обичате истинското в него и си позволявате да окастрите неистинското чрез промяна на отношението си, както и чрез ясни правила, норми, параметри и откровени "НЕ"-та, които му поставите - с любов и от любовта ви идващи!

Ситуацията е поправима! Когато се осмелите да промените отношението си и да му поставите ясни правила на взаимоотношенията си, това ще промени и него - ще го разтърси. Ще му е трудно! Но именно от трудност има нужда той сега, а не от биберон! Трудностите ще го направят мъж! Винаги може да завърши училището задочно, вечерно и т.н. А университетът също го чака! Когато по-твърдичко го ограничите (именно като израз на любовта ви), това ще го провокира да започне работа и нещата ще си дойдат на мястото!

Ако действително има паническии атаки и агорафобия, освен всичко друго е задължителна и намесата на терапевт. Той може да идва и в дома ви!

С най-добри пожелания: Орлин

Редактирано Февруари 15, 2009 от Орлин Баев

[nadia61]

Здравейте г-н Баев

Мнаго благодаря за времето ,което сте отделил за нашите проблеми. Отговарям сега ,защото имам достъп до компютър само през работно време. В къщи компютъра е при синът ми естествено.

Внимателно прочетох отговора Ви и се плаша , че сте мнго прав.

Първо отговарям на въпросите Ви.

Синът ми е единствено дете за съжаление. Когато беше първи клас катастрофирахме с баща му и аз си счупих шийни прешлени. Следваха година и половина операции . След това се оказа , че са ме заразили по време на операциите с хепатит " С " и кошмарът продължи . Пиша всичко това ,защото си мисля , че всичко това се отрази и върху психиката и на синът ни. Това също е причината да останем с едно дете. Аз нямам брат или сестра и много ми се искаше да имаме още едно дете. През тези години действително синът ни беше обичан и глезен повече от необходимото и това сега са последствията.

По въпроса за характера ми - мисля ,че съм доста контактна и общителна.Срещам се с доста хора. По - уравновесена от мъжът ми. Той също е контактен , но е избухлив - той е домушара в къщи. По въпроса кой е първа цигулка- мисля, че аз. Важните въпроси винаги ги решаваме заедно , но ми се струва , че аз надделявам. И двамата сме инженери и работим по специалноста си. Аз съм ръководител на лаборатория за проверка на средства за измерване , а той енергетик.

Като малък синът ни имаше астма и действително треперехме над него като писано яйце. Никога не сме му отказвали нищо . Винаги беше облечен с най- хубави дрехи и всичко останало да е най -доброто- според възможностите ни разбира се / ние не сме богаташи/. През това време синът ни Никола придоби едно доста голямо самочуствие. Мислеше си , че е най - красив , умен и т. н. Действително докато ходеше на училище имаше доста приятели и приятелки , но ми правеше впечатление , че винаги го търсеха те . Преди да спре да ходи на училище редовно се събираха в къщи. Правеше ми впечатление ,че иска той да е водещата фигура сред тях. В същото време се изявяваше и като интригант и си мисля , че това е причината вече да не го търси никой. Той разбира се е прекалено горд за да ги потърси той ,или да се извини. И така те го отписаха и той тях също. Миналата година имаше едно момиче- бяха приятели . Всичко продължи няколко месеца. Каза , че му е скучна и я оставил- нямало за какво да си говорят. Аз не съм убедена кой кого е оставил. Момичето ходеше на училище , а Никола не. Лоша черта от характера му е , че казва нещата директно в очи , което не на всеки е приятно. Например колко си дебел , слаб , грозен или нещо от сорта , което е много неприятно и ако ние с баща му ,прощаваме тези грубости ,чуждите хора не го правят. Пробвали сме да не платим интернета, но той става груб . Тормози най- вече мен и на мъжът ми му писва и отива да го плати. За други неща е същото баща му е този ,който се поддава и му изпълнява желанията , а в действителност атаките за купуване на нещо винаги са насочени срещу мен и аз уж съм непреклонна и в крайна сметка той се прехвърля на баща си и успява. С всичко това което написах пак стигаме до извода , че виновни сме ние. И баща ми е прав като казва , че едно дете е като празен лист и ние пишем по него и каквота сме написали това четем

Сега си стои в къщи и не прави абсолютно нищо. Пропуснах да кажа ,че не иска да ходи никъде с нас - като че ли се срамува . Всъщност това ни го е казвал.

Благодаря Ви за времето което отделяте за нашите проблеми.

Желая Ви приятна работна седмица !

[Орлин Баев]

Здравейте, Надя!

Не сте виновна за нищо - нито вие, нито съпругът ви! Никой не е идеален, нито вие, нито аз, нито който и да е! Нима сте виновна, че обичате сина си? В никакъв случай! Или че сте претърпели катастрофа и сте била заразена? Не сте виновна за нищичко! Нещата са точно каквито са, няма хубаво, няма лошо, а само неутрална реалност, която видяна ясно, винаги може да бъде променена!

Нека видим ясно ситуацията ви, за да знаем какво да предприемем:

Представете си семейството си като един кръг, в който вие, мъжът ви е Никола представляват главните точки в този кръг. По този кръг тече информация. Той е цялостен, единна система е и промяната на психоемоционалните, битови и пр. параметри в едно от звената на кръга води до промяна и в другите звена. В случай на невротичен или психосоматичен проблем - той се явява само симптом от нарушено предаване на психоемоционална информация по кръга.

- Когато Никола е бил шест годишен, вие сте претърпяла катастрофата, били сте по болници, на легло след това, плюс хепатита като капак на цялото тежко преживяване. Никола вероятно се е травмирал силно от болките на мама, както и от известното прехвърляне на вниманието от него в болките на мама. Тогава в семейния кръг се получва срив. В Никола се появява астма. Тя е смятана за психосоматично заболявне. Астмата прехвърля отново вниманието и грижите върху Никола, но вече в прекомерна степен. Никола се разглезва, получава всичко, което иска. Както казвате, в него тогава се залага едно прекалено високо самочувствие, гордост, чувството, че светът и хората са му длъжни, а той е господарят.

Прекаленото задоволяване, свръхобгрижването и глезенето водят до размити вътрешни граници в отговорността към другите, в дългосрочното планиране и следване на цели. Води до трудности при уважаването правата на другите, кооперацията, изпълняването на обещания, поставянето и изпълнението на реалистични лични цели.

В Никола не биват заложени подходящи адекватни социални норми, умение за дългосрочно следване на цели въпреки трудностите, недостатъчна дисциплина и липса на поставяне и изпълнение на целите в условията на взаимна кооперация с другите. Никола не е бил научен да посреща нормалните равнища на дискомфорт и неопределеност, трудности и напрежение.

В Никола е заложено убеждението, че е над другите, че има специални права и привилегии по презумпция... Вероятно той искрено вярва или поне му се иска социалните правила да не важат за него. Затова сега на Никола му се иска да прави каквото си иска, като е убеден, че вие и целият свят му е длъжен, най-важни са неговите собствени желания, а чувствата на другите малко го интересуват.

- Известно време тези му качества дори му помагат - докато става прекалено явен егоист и компанията му се отдръпва от него. Щом приятелите му се отдръпват от него, Никола приема, че е над достойнството му да ходи на училище, в което не го оценяват, а може би и са груби с него.

................................................................................

...

Семейният кръг, който е създал проблема, има силата да го разреши! Чрез промяна на мисленето, емоционалното отношение и конкретни действия.

Покажете на сина си, че не сте му длъжни с нищо. Издръжте тормоза му. Спрете му интернета, който сега се явява негова виртуална приятелка. Спрете и кабелната телевизия. Направете живота му труден. Кажете му с любов, но твърдо, че поведението му е неприемливо и затова не го молите, но изисквате да се променят нещата. Станете по-студени към него - и вие и мъжът ви! Охладнейте емоционално, за да се получи една здравословна дистанция, през която той вече няма да може да ви манипулира! Пак го обичайте, но с една разумна любов, която някога може да включва твърди действия. Създайте правила и норми и твърдо изисквайте да бъдат следвани - например хигиена и чистене на стаята и къщата. Ако не изпълнява, което е сигурно - поставете наказания - например лишаване от храна, телефон, интернет, телевизия. Осъзнайте, че вината, която ще се събуди във вас при тези действия е излишна и ненужна. Защото правите всичко от любов и за бъдещто му!

Едно добро решение би било казармата... За съжаление вече я няма! Всичко, което носи трудности и изисква преодоляването им, учи на кооперация и известно смирение, е подходящо за Никола! Спорт, работа - дори тежка и мръсна, сега е на мястото си! Ако вие с баща му изпитвате трудности при собствената си промяна в отношението и поведението си към него, при поставянето на ясни норми, правила и изисквания, потърсете помощ. Например от роднина или приятел - някой едър (буквално физически) и силен мъж с достатъчно разум, който да схване ситуацията и да ви помогне. Човек, от когото Никола да се страхува! Нека този човек ви идва "на гости" честичко и нека всее респект в сина ви. Нека този човек съумее да го разтърси, ако е нужно и физически и чрез страха му да го тласне към работа и действие.

...........................

Качествата на Никола всъщност са добра предпостава за едно добро бъдеще! От него може да стане прекрасен лидер - самоуверен и смел, човек около чието его се завърта цяло предприятие например! За да се случи това в бъдеще, сега на Никола му е нужно силно разтърсване, трудности, норми и правила! Намерете начин да му ги осигурите - именно защото го обичате!

С най-добри пожелания: Орлин

[Орлин Баев]

По-долу пастирам мнението на Нина. Въпреки, че отговорите в този подфорум се дават от психотерапевти, по преценка на модераторите е възможно публикуването и на други ценни и наситени с опит и преживяване мнения!

"Здравейте, Надя, Орлин и всички които следите темата!

Аз определено изживях емоционално споделеното от теб, Надя, защото по някакъв начин го съпреживявам.

Повечето във форума знаят ,че аз съм майка на дете с аутистични прояви. Тоест дете,което трудно излиза от вътрешният си свят. Моят син също се казва Никола,той е прекрасен. С него извървяваме труден път.

Искам да ти кажа ,че съветите на Орлин са много ценни и колкото по -бързо ги приложите в къщи толкова по-добре. Времето е ценно. Нужно е да си много силна и двамата със съпруга ти ти да се подкрепяте.Някои от нещата може да ти се струват ужасни и че един родител не е нормално да се държи така с детето си,но повярвай ми в определини моменти това е най доброто.Както се казва целта оправдава средствата.

За да не ти звучи всичко това като празни приказки ще ти разкажа част от моя опит със сина ми.Аз нямах подкрепа от специалисти и действах интуитивно.Когато Никола беше малък(3-4г.)изоставаше в много неща от развитието си.Има сестра близначка и пред очите ми беше голямата разлика всеки божий ден.В него период аз бях непримирима.За да го науча да държи лъжица и да се храни самостоятелно аз го оставях по цял ден гладен.В смисъл, ако за закуска има макарони оставях ги на масата и единственият му избор беше ако иска да яде да хване сам лъжицата.Беше много трудно,защото можеше да реве с часове.Опитваше се да яде само с уста без да ползва ръцете си,но или обръщаше чинията или не успяваше когато храната беше течна.

Няколкото дни глад го провокира да хване лъжицата.Имаше много силна вътрешна борба и при него и при мен.Но това беше начина.Така провокирах и първия говор.Дори само само една сричка на думата вода беше награда,но никога подарък,без молба не давах вода.Звучи жестоко,но днес Никола е в първи клас в масово у-ще и то с връсниците си.

Вярно,пак живее в своя вътрешен свят ,но се научи и да излиза от него.Научи се да спазва правила.

Може да ти се стори,че няма нищо общо между тяхните два случая,но според мен подходът трябва да е подобен.

Методът на "разтърсване ",както го нарече Орлин действа безотказно,аз го наричам провокация,но то е същото.

Аз също смятам ,че е уместно да спреш на сина си нета или ако желае да отиде сам да си го плати.Може дори да заработи по някакъв начин парите за таксата.Някаква ваша уговорка,която той ще трябва да спази.Трябва да осъзнае,че на този етап е зависим от вас и че правилата в къщи са за всички.

Чувството за вина не е добър приятел,просто си повярвай че си силна и че тримата ще се справите с този проблем.

Стискам ви палци в тази трудна ситуация и знай,че силата е в самите нас,просто трябва да и даваме шанс да се прояви.А в Любовта има неизмерима сила!

Нина"

[nadia61]

Здравейте г-н Баев

Много съм Ви благодарна за съветите. Ще ви информирам за всичко , което сме направили и дано да има промяна. Съзнавам, че ще е трудно, но трябва да се справим заради Никола.

Много благодаря и на Нина за примера , който ми даде. Живота ни предлага изпитания и ние трябва да се справяме с тях , за да сме доволни , че сме ги преудоляли.

[nadia61]

Здравейте ! Заключва се. Стаята му е като градското сметище. Не ми позволява да почистя -дори не се къпи. Мислехме си с баща му дали не взема наркотици, но това го отхвърлихме , защото няма и не иска никакви пари. Като се отвори въпроса какво мисли да прави с бъдещето си - разговора приключва. Интересува се от доста неща даже и не нужни. Говори свободно английски и прави суптитри на някакви сериали , но какво от това. Сигурна съм ,че ние с баща му сме сгрешили във възпитанието, но сега не знаем какво да правим. Извода е , че с много любов отгледахме търтей, който е безполезен за себе си. Страх ме е за бъдещето му.

Бих те помолила,'nadia61 И на мен, щом пожелаеш да отговориш. Разбира се! Казваш, че синът ти даже и се интересува от ненужни неща. Кои са те? Защо мислиш, че сте сгрешили във въпитанието ? На каква тема са сериалите, към които прави субтитри? Можеш ли да ми разкажеш някоя случка от вашия живот, в която /даже и да няма много голямо значение/ сте се чувствали добре?

Здравейте

Питате ме за синът ми Никола.

Като казвам , че се занимава с не нужни неща имам впредвид неща , който не му служат за нищо. Например : - как да оцелеем в пустинята

-защо Айнщайн е бил гений- майка му го е носила 10 месеца преди да го роди и колко му тежал мозъка и каква част от него ползвал и т.н.

или ,че всички събития описани в библията като божествени се обяснявали по научни методи

и разни такива неща.

Нали разбирате , че с тази информация и с основно образование никой няма да го вземе на работа ,освен да копае канали.

Смятам ,че сме сгрешили във възпитанието , защото съм писала какви са фактите.

Относно сериалите на които прави суптитри- мисля , че са комедийни , но не съм сигурна. Освен това гледа някаква японска анимация ,която ме кара да гледам и аз , но тъй като е на английски / аз не разбирам / естествено не се впечатлих от картинките.

Питате ме кога ми е било приятно с него. За съжаление все по - рядко. Свързано е пак с компютъра / той е сраснал с него / слушаме заедно музика и гледаме клипове.

Защо ми задавате тези въпроси ? Ако имате някакво мнение или идеи ще съм ви благодарна , ако ги споделите с мен.

[shelter]

Как стана прескъсването на училищните занимания?

Никак ли, вече не посещава училище или?

Какъв беше успехът му?

Оказвахте ли му помощ?

Кога започнаха да ви правят впечатление заниманията му с ненужните неща?

Казваш, че няма и не иска пари.

Когато му купувахте скъпите дрехи, вещи - след негови молби ли беше?

Семейството лишаваше ли се заради него?

Хигиената му занемарена ли е, по-точно някога поддържал ли е по-добра?

Казваш, че е интриганствал и приятелите му са го изоставили?

Как интриганства едно 15 - годишно момче?

Още, че баща му е домошар и е избухлив.

Какво е твоето поведение при тези случаи?

Семейството оставало ли е без теб, защото както казваш си първата цигулка и не си домошарка?

Случвало ли се е да говорите/неколкократно/, че много сте искали друго дете, пред Никола?

Отравяте ли му открито упреци, натяквания за тревожното бъдеще, което го очаква?

В предпоследния си пост пишеш:

"Съзнавам, че ще е трудно, но трябва да се справим заради Никола."

Защо заради?

Можеш ли да се съгласиш, че се случва понякога от някое ненужно за теб занимание, друг да печели пари например или някакви нематериални блага?

Редактирано Февруари 18, 2009 от shelter

[nadia61]

Как стана прескъсването на училищните занимания? Никак ли, вече не посещава училище или? Какъв беше успехът му? Оказвахте ли му помощ? Кога започнаха да ви правят впечатление заниманията му с ненужните неща? Казваш, че няма и не иска пари. Когато му купувахте скъпите дрехи, вещи - след негови молби ли беше? Семейството лишаваше ли се заради него? Хигиената му занемарена ли е, по-точно някога поддържал ли е по-добра? Казваш, че е интриганствал и приятелите му са го изоставили? Как интриганства едно 15 - годишно момче? Още, че баща му е домошар и е избухлив. Какво е твоето поведение при тези случаи? Семейството оставало ли е без теб, защото както казваш си първата цигулка и не си домошарка? Случвало ли се е да говорите/неколкократно/, че много сте искали друго дете, пред Никола? Отравяте ли му открито упреци, натяквания за тревожното бъдеще, което го очаква? В предпоследния си пост пишеш: "Съзнавам, че ще е трудно, но трябва да се справим заради Никола." Защо заради? Можеш ли да се съгласиш, че се случва понякога от някое ненужно за теб занимание, друг да печели пари например или някакви нематериални блага?

Здравейте , shelter !

Никола спря да ходи на училище в края на 10 клас. Сега трябваше да е 12. Като тръгна в първи клас знаеше да чете ,пише и смята. До 7-ми клас имаше много добър успех без да полага никакъв труд, но след това нещата ставаха все по -сложни като материал и естествено започнаха слабите оценки. Материала се натрупва и в един момент той много изостана от съучениците си. Винаги сме му предлагали помоща си ,но той отказваше да се занимава с уроците си и така изкрета до 10 клас. В този период с мъжът ми работехме в един завод , в който не ни плащаха редовно и имахме доста затруднения със семейния бюджет. Никола ни казваше : като сте толкова учени къде са ви парите. Няма смисъл от образование. Спорили сме доста по този въпрос. С ненужни неща се е занимавал винаги , защото му е интересно и освен това не му е задължение. Като сме му купували скъпи неща почти винаги е било с молби от негова страна и сме се лишавали ,за да ги има . По въпроса с хигиената. Така е от както не ходи на училище и от както не идват приятелите му. Преди всичко си беше подредено и чисто.

Семейството ми никога не е оставало без мен и не сме се разделяли никога. Аз просто по- често излизам с приятелки, обичам разходките , а Никола и мъжът ми не. Пред Никола никога не сме говорили за друго дете . Това го отчитахме като факт , за който нищо не може да се направи . Когато не можеш да промениш фактите не си натоварваш съзнанието. По въпроса за упреците и натякванията отговорът е да. Говорим му ,че не може да си намери работа без образование. Какво ще напише в CV : основно образование , коп. грамотност и английски. Вие бихте ли взели на работа някои с подобно CV ?

Съгласна съм с теб , че това което аз смятам за ненужно някой може да печели от това, спор няма. Теорията на Никола за парите е ,че не трябва да ги има, те не са му нужни. Скоро си говорихме ,като възможност да отиде да работи на кораб. Беше учуден защо ще му дават заплата, ако на кораба ще спи и ще се храни.

[shelter]

Теорията на Никола за парите е ,че не трябва да ги има, те не са му нужни. Скоро си говорихме ,като възможност да отиде да работи на кораб. Беше учуден защо ще му дават заплата, ако на кораба ще спи и ще се храни.

Това тук ми се стори като открояващо се.

Някак ми е трудно да повярвам,че 18 годишен младеж не приема парите като възнаграждение за положен труд.

Когато учеше, беше ли някак поощряван? Имаше ли одобрение за труда-учене, но правено така, че той да се чувства доволен.

Във вашето семейство, отдава ли се голямо значение на външното показване. Т.е. у вас прието ли е, че може да се демонстрира фалш. Чуждото мнение има ли голямо значение?

Би ли ми казала няколко често употребявани труизми/всевалидности/ или поговорки, които се е е случвало да се произнасят вкъщи.

Спомена думи на твоя баща. На мен ми харесва сравнението с белия лист. Навярно ще се съгласиш, че човек е не само родителски/семеен/ резултат. Родителите полагат основите.

Аз предполагам, че може да се намери работа с основно образование, комп.грамотност и английски, но може би не точно такава, каквато на теб би се искало да работи синът ти.

Професията е поле за изява, за някои, но за други е просто средство за препитание.

Как си представяш подтикът, който може да го върне в училище? Разбирам, че това е важно и съм съгласна с теб.

Може и да греша/никак не е лесно от няколко реда да се правят изводи/, но затварянето/откъсването,бягството/ е било следствие на някакво разминаване с показвани възможности, но за ваша сметка. Бягството е също победа. Просто няма загуба. Сега демонстрирането на чувството за превъзходство, се поддържа изкуствено с отричането на парите и необходимостта от тях.

Днес като си мислих за теб, се сетих как баба ми месеше тестото. Накрая го покриваше и правеше "целувка" с уста. Перваше ме през ръцете, когато исках да го отвивам за да го пипна. А то беше тъй меко и топло!...Казваше ми: "Остави го да си почине. Сега спи." Та си рекох... има време във живота на всеки човек, когато промяната зрее.

[Орлин Баев]

Теорията на Никола за парите е ,че не трябва да ги има, те не са му нужни. Скоро си говорихме ,като възможност да отиде да работи на кораб. Беше учуден защо ще му дават заплата, ако на кораба ще спи и ще се храни.

Ами факт е, че е възможно! Просто не му се е наложило да се сблъска с важността на парите във всяко едно житейско отношение именно поради обгрижването, от което не е излязъл още. Когато му помогнете да се сблъска с реалността на живота той ще ви бъде обиден - защото си мисли, че животът е ваканция и вие, хората, самият живот са му длъжни. Претърпете обидата му. Тя ще бъде един горчив хап, който ще преглътнете в името на собственото му бъдеще! Той ще ви разбере след известно време. Но тенденцията да ви обвинява, че не сте му дали и давате достатъчно ще остане още доста време. Знайте го и се пригответе за нея психически! Но и това ще отшуми! Сигурен съм, че след 10-на годинки ще се гордеете със сина си!

Идеята за работа на кораб е чудесна - в духа е на преживяванията от казармата, в по-цивилизован вид, разбира се. Дори на позиция като чистач в кухнята или по коридорите!

Накратко:

- Променете вашето отношение, охладнейте и бъдете твърди към него

- Помощта от приятел/ роднина

- Терапевт, който може да идва у дома ви

- Направете всичко възможно да го лишите от нещата, за които се е заловил: компютъра му, телевизора и т.н.

- Задължете го да започне работа - тази на кораб е много добра идея

Самият живот с неговите нормални трудности сега ще бъде най-добрият терапевт за Никола. Просто направете нужното, за да излезе от "домашната си люлка" и да се сблъска с тези трудности!

Редактирано Февруари 20, 2009 от Орлин Баев

[nadia61]

Теорията на Никола за парите е ,че не трябва да ги има, те не са му нужни. Скоро си говорихме ,като възможност да отиде да работи на кораб. Беше учуден защо ще му дават заплата, ако на кораба ще спи и ще се храни.

Ами факт е, че е възможно! Просто не му се е наложило да се сблъска с важността на парите във всяко едно житейско отношение именно поради обгрижването, от което не е излязъл още. Когато му помогнете да се сблъска с реалността на живота той ще ви бъде обиден - защото си мисли, че животът е ваканция и вие, хората, самият живот са му длъжни. Претърпете обидата му. Тя ще бъде един горчив хап, който ще преглътнете в името на собственото му бъдеще! Той ще ви разбере след известно време. Но тенденцията да ви обвинява, че не сте му дали и давате достатъчно ще остане още доста време. Знайте го и се пригответе за нея психически! Но и това ще отшуми! Сигурен съм, че след 10-на годинки ще се гордеете със сина си!

Здравейте !

Много благодаря за мненията и съветите. Много ми хареса това за след 10-тина години. Дай боже да е пророческо.

Не съм виждала Никола от два дни. Само сутрин като тръгваме за работа в 5.30 часа. Като се приберем вечер той спи. През ноща си приготвя хапване , разглобява си компютъра и разни такива.

Проблема не е в това какво искам аз или баща му, а това че той не иска нищо. Не съм казала , че непременно трябва да завърши. Въпроса е да си постави някакви цели , а те липсват. Не искам да става учен . Искам да стане стойностен човек , а не изметта на обществото, защото сега клони към второто.

Давам му пример със себе си. Аз имам доста излишни килограми. И му казвам ,че ако много искам мога да отслабна и че в действителност повече ме мързи отколкото ми се слабее. Убедена съм ,че това е така. Човек , когато иска нещо , земята обръща и го постига, няма значение какво е то. Няма значение какво ще прави ,за да постигне целите си. али е свързано с образование , спортуване или каквото и да е. Стига да си решил , че искаш точно това.