Ася_И Добавено Декември 27, 2008 Доклад Share Добавено Декември 27, 2008 Днес - 27 декември е Стефановден! Да са живи и здрави празнуващите Стефан е сред най-разпространените имена в България. В превод то означава “ венец”. Стефановден е третият ден на Коледа и последният християнски празник за годината. За него хората казват, че “ затваря кръга” на старата година. На този ден празнуват: Стефан, Стефка, Стефи, Стефчо, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислав, Станислава, Стане, Цако, Цоко, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоянка, Стоичко, Шон, Шона. Православната църква почита паметта на първомъченик и архидякон Стефан. Свети Стефан е един от седемте ученици на Исус избрани, веднага след възкресението му, да се грижат за непрекъснато увеличаващото се християнското общество в Палестина. Избраниците били наречени дякони, а Стефан бил пръв измежду тях. Притеснени от нарастващия брой християни юдейските началници веднага настроили народа срещу архидякона. Той бил обвинен, че хули Бога и престъпва Мойсеевия закон. Старейшините осъдили на смърт набедения за вероотстъпник. Извели го извън Ерусалим, в Йосафатовата долина, където разярена тълпа го замервала с камъни. До смърт. „Господи, не им зачитай този грях“ били единствените думи на светеца преди да издъхне. Така Стефан се превърнал в първия християнски мъченик, загинал в името на вярата. Легендата разказва, че Богородица наблюдавала смъртта му и се молела за него. Вярващите плакали много. Те не се уплашили от случилото се обаче. Тъкмо обратното – то им вдъхнало още по-голяма смелост. Мнозина от противниците на христовата вяра пък я приели – впечатлени от подвига на Стефан. Сред тях бил и един от убийците му - Савел, останал в историята като апостол Павел. През 415 г. мощите на Свети Стефан били открити чрез чудно видение, което получил един свещеник. Сега те се съхраняват в Сионския храм в Ерусалим. Стефановден не е свързан с някакви особени обичаи, но той попада в т.нар. “Мръсни дни”. Според народните вярвания през тези дни жените не бива да метат, да предат, нито да мият косите си. Мъжете пък не трябва да перат ризите си. Смята се, че при неспазването на тези забрани нарушителите им ще се разболят от лоши болести. Единствената в света желязна църква, българската църква в Истанбул, носи името на първия християнски мъченик Свети Стефан. Една от най-внушителните катедрали в Европа – тази във Виена – също е кръстена на светеца. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Януари 5, 2009 Доклад Share Добавено Януари 5, 2009 Зимен Кръстовден На 5 януари българската православна църква отбелязва Зимния Кръстовден, наричан още Водокръст, Неядка, Попова Коледа. Вярва се, че на този ден се пропъждат т.нар. “мръсни дни”, които започват на 25 декември и завършват на Кръстовден. Свещеникът “кръщава водата”, като пуска в нея кръст. След това с котле от тази осветена вода и босилкова китка той обикаля домовете и ръси. Домакините хвърлят монети в котлето и го даряват с вълна, брашно, боб и др. Църковният обред е свързан с вярването, че с кръщаването на водата и с ръсенето се пропъждат нечистите дни, а заедно с тях и злите сили. Затова всеки трябва да пийне от кръстената вода, за да прогони от себе си злото. На Зимния Кръстовден се спазва строг пост. Празникът е неделим от новогодишния празничен комплекс и е своеобразна връзка между Нова година и Йордановден. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 5, 2009 Доклад Share Добавено Януари 5, 2009 (edited) Ася, какви са тия мръсни дни? Можеш ли да дадеш повече информация? П.П. Прочетох... Редактирано Януари 5, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Януари 5, 2009 Доклад Share Добавено Януари 5, 2009 (edited) На 6 Януари е Свето Богоявление (Йордановден) Богоявление - Йордановден - е третият по значимост християнски празник през годината. Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение!" Оттук и названието на празника - Богоявление. Празникът има различни имена в страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве. Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино. Имен ден празнуват: Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана. На 6 януари при военна обстановка се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление се освещават бойните знамена на Българската армия. Редактирано Януари 5, 2009 от Ася_И Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 8, 2009 Доклад Share Добавено Януари 8, 2009 Днес е Бабинден В българския народен календар денят след Ивановден се отрежда за празник на "бабата" - селската акушерка, на децата и на родилките. Сутринта на празника бабите обхождат всички домове, в които са бабували и носят червена вълна, мед и просо. Изкъпват децата и намазват челата им с мед за здраве. Младата майка полива на бабата вода да измие ръцете си и й дарява сапун, нова кърпа и китка. Жените се събират на обед при бабата, която им е помагала при раждане, носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Празникът завършва с влачугане (къпане) на бабата. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. На празника не се допускат мъже. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена. По традиция масово се отбелязва и на 21 януари. В Библията бабите-акушерки са били благословени от Бога, за това, че не са спазвали заповедта на фараона да убиват всички новородени еврейчета от мъжки пол, а са правели всичко възможно да ги укрият и отгледат. И днес професията на гинеколозите и акушерите е на особена почит. Честит празник! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Януари 12, 2009 Доклад Share Добавено Януари 12, 2009 12 януари - Ден на Света мъченица Татяна Света мъченица Татяна произлиза от знатно и богато римско семейство, дъщеря на един от най-известните римски префекти. Изцяло проникната от християнската вяра, Татяна била посветена за дяконеса и всецяло се отдала на милосърдие и непрестанна молитва. Тя се отказала от светските радости и се обрекла на целомъдрие и по този начин още повече засияла като достойна за мъченически светец. След смъртта на жестокия император Хелиогабал управлението поел император Александър Север. Императорът не бил убеден последовател на Христовата вяра и в двореца си държал статуи на Христос, Аполон, Авраам и Орфей. Без да гледа на знатното положение на Татяна и на нейния безукорен живот, императорът наредил да бъде заведена в храма на Аполон, за да принесе жертва. Девойката не само отказала да стори това, но по нейната молитва идолът се сгромолясал и се разбил на парчета. След напразните увещания на градоначалника да се отрече от Христа, младата Татяна била многократно подлагана на най-свирепи изтезания, като дори изболи очите й и рязали ивици от нейната снага. След всяко мъчение Бог извършвал чудо със Своята изповедница – тя се явявала на другия ден излекувана. Това привеждало в голямо смущение обърканите мъчители. Уморен от нейната несломимост, безмилостният управител наредил да я предадат на изгладнелите зверове, но пуснатият лъв се заумилквал около светата мъченица и ближел кротко нозете й, без да я нарани по никакъв начин. Следвайки езическите си предания, мъчителите на Татяна й отрязали косата, вярвайки, че там се крие магьосничеството й. Накрая, около 225 г. н.е., Татяна и баща й били обезглавени. На 12 януари Църквата почита паметта на светицата и всички, носещи името Таня и Татяна, празнуват своя имен ден. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иванка Калбурджиева Добавено Януари 17, 2009 Доклад Share Добавено Януари 17, 2009 Днес е Антоновден! Св. Антоний Велики е роден през 251 г. от н.е. в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследеното от родителите си на нуждаещи се и се заселил в изсечена в скалите египетска гробница. Легендата разказва, че една нощ през отворите й минали всевъзможни гадини и зверове - змии, скорпиони, лъвове, леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те нападнали Антоний и му нанесли жестоки рани. Изведнъж обаче изчезнали. През пролуката на тавана Антоний бил озарен от светлина, която излекувала раните му. Почувствал небесната помощ, той попитал: "Къде беше Исусе? Защо не се появи отначало, за да изцериш моите рани"? И тогава се чул глас: "Аз бях тук Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, аз всякога ще ги помагам и ще те направя именит по целия свят". По това време Антоний бил на 35 години. След случилото се решил да се премести от другата страна на река Нил и заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал входовете и изходите. В пълно усамотение и мълчание прекарал 20 години от живота си. За постъпката си бил възнаграден със способността да лекува. Излекуваните съветвал да благодарят не на него, а само на Бога. Починал на 105-годишна възраст, на 17 януари 356 г. Според завещанието му бил погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве. Една питка задължително се закача на тавана. Тя се нарича "за белята" или "за лелята", т.е. за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден. В народните представи двамата братя близнаци Антон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден, който е на 18 януари, се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. Именници днес са Антон, Антония, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка, Тончо, Тонка, Тони. ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Февруари 3, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2009 Зимен Симеоновден Два дни след Трифоновден според българските народни обичаи е Зимният Симеоновден. Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата празника имат в основата си аграрна идея, защото разполовяват годината на две - пролетна и есенна оран и сеитба. Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни. Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината. Някъде го наричат Симеон бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. В различните краища на България празникът се отбелязва по различен начин, но най-важното за този ден е, че жените не трябва да предат вълна, да плетат и да отварят ножици, за да не отворят устата на вълка. На третия Вълчи празник не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците. В района на Родопите младите жени, които нямат деца, почитат празника като пекат големи обредни пити и раздават парчета на съседите си. Там празникът се нарича Божа майка. В северна България хората гадаят за реколтата през годината – ако времето е хубаво, така ще е още 40 дни; ако вали сняг на парцали – пчелите ще се роят добре. Хората вярват, че, ако на днешния ден вземеш пари – ще взимаш през цялата година, а ако дадеш – все ще плащаш. По това какъв човек първи ще дойде в къщата - мъж или жена, такъв добитък ще се роди. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Февруари 6, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2009 На 6 Февруари се чества св. патриарх Фотий Днес празнуват всички, които имат светлина в името си - Доротея, Огнян, Огняна, Светла, Светлин, Пламен, Пламена, Фотий. Да са живи и здрави! Името на светеца идва от гръцкото photos – светлина. Свети Фотий се родил в Цариград около 820 г. в богат и знатен род. Фотий получил най-доброто образование на своето време и бил най-ученият представител на тогавашна Византия. Той бил преподавател в знаменитата Магнурска школа в Цариград, където се учел славянският равноапостол Константин – Кирил Философ и малко по-късно – българският цар Симеон Велики. Фотий заемал високи служби в държавата, на най-много обичал да се занимава с науките. Заради изключителните си дарования и високото си образование той бил поставен през 858 г. за цариградски патриарх. Патриарх Фотий насърчил Константин Философ да стане християнски мисионер на славяните. Той написал до българския цар Борис І обширно послание върху християнската вяра и живот. Свети Фотий оставил богато книжовно наследство, благодарение на което узнаваме за съчинения на древни свети отци, които той имал под ръка, но до нас не са стигнали. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Февруари 10, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2009 На 10 февруари българската православна църква чества денят на Св. Харалампий, живял през II в. пр.н.е. и загинал мъченически през 198 г. за своята вяра в гр. Магнезия (Тесалия), където бил епископ. В народния календар, празникът е известен още и като Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден – денят, в който светията е успял да залови чумата и да я окове във вериги. Затова и в иконографията Св. Харалампий, възприеман като господар на болестите, често се изобразява като повелител, който държи окованата в девет вериги или затворена в шише чума. Празникът се почита главно в източна България. Св. Харалампий се приема и като покровител на пчеларите. На този ден имен ден празнуват Харалампий, Хараламби, Ламби, Ламбри, Хари, Валентин, Валентина, Валери, Валерия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Февруари 10, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2009 11 Февруари е Власовден (Св. Власий) Празнува се за здравето на впрегатния добитък, главно воловете. Според традиционните представи, болестта, която мори воловете, се нарича влас, в нейна чест е и празникът. Във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се нарича св. Влас, другият - св. Петка. Хлябовете се прекаждат в обора. От хляба св. Влас слагат в храната на животните, а от хляба св. Петка раздават на съседите. По един кравай нанизват на рогата на животните. Вярва се, че така болестта влас няма да влезе в червата на животните. При раздаване на хляба срещана практика е хората да се ритат, "бодат" с глави, мучат, откъдето идва и другото название на празника. От воловете и козите се взима малко вълна за лек. На Власовден жените не предат, за да не става "влас" в очите им; не месят, за да не "власява" брашното. Мъжете не впрягат волове, защото се вярва, че волът този ден се разпасва. Празникът се спазва и от овчарите, за да не се раждат "власати", с груба вълна овце. В Централна Бълария Власовден се празнува и за нивите - да не ловят "влас", т.е. да няма празни класове. Власовден е тясно свързан с предхождащия го Чуминден. Обредните практики са еднакви - в основата им лежи идеята за омилостивяване чрез житна жертва на болестотворните демони. Отделянето на празника говори от една страна за остатъци от тотемични преживелици, а от друга страна характеризира аграрно-скотовъдното битие на българина и ценността на впрегатните животни. На 11 Февруари християнската църква чества паметта на свещеномъченик Власий, епископ Севастийски, загинал мъченически по времето на римския император Лициний (308-324). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Февруари 28, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 28, 2009 Днес е Сирни Заговезни - на този ден младите искат прошка от старите Празникът се нарича още Поклади и Прошка. По традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните. Така те следват предупреждението на Иисус Христос: "Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви." В неделя се палят огньове (клади)и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате." "Просто да ти е, Господ да прощава" пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка. Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството. В седмицата преди Сирни Заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан "хаджия", и "кукерска булка" или "баба" - мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце. Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за "последно облажаване". За последно може да се хапват млечни храни. Месото вече от седмица е забранено. Забраната за сватби след Сирни Заговезни също е символична. Постът не означава само вегетарианство. Сексът също е строго забранен. Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията той означава временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Така се символизира вечният кръговрат, завъртане на цикъла от безплодие към плодовитост. Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели също насочва към по-древни култове (например към тракийската богиня Бендида). Стрелите, огънят, схващан като соларен знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функция на ритуалите. Пищните карнавали също са начало на постите. Всеки знае, че зрелищните карнавали по света се провеждат по същото време, както и нашите кукерски шествия. Всъщност и обредността им е една и съща. И двата празника са предназначени да прогонят злите духове, да донесат добро време и плодородие. И двата поставят началото на великденските пости. Православните християни и католиците по целия свят празнуват тържествено дните преди очистителния период. Протестантските църкви отричат постите и по принцип не признават опрощението, затова в съответните страни празникът отдавна е отмрял. Произходът на Сирни Заговезни се губи в дълбоката индоевропейска древност. Маскарадите и карнавалите на Заговезни обикновено се свързват с Древния Рим. По време на февруарските календи е имало обичай в продължение на няколко дни робите да пиянстват, да ходят свободно из града и да се отдават на плътски удоволствия и гуляи. Само тогава те са имали право да се обличат в дрехите на господарите си и да ги карат да им прислужват. Християнската църква вероятно е приела традицията на Рим и също негласно е разрешила на вярващите веднъж годишно да разпускат. Средновековните хроники са ни оставили немалко свидетелства за необузданите пиршества по време на карнавалите. Най-пряка връзка между древния езически празник и съвременността може да се проследи на знаменития четиридневен карнавал в Рио де Жанейро. Той се провежда в съботата, неделята, понеделника и вторника преди Пепеляната сряда. На него още от колониални времена негрите роби се маскирали с прически стил "Помпадур" и пъстри дрехи. А изобилието на травестити на фиестата е директна заемка от римския обичай за смяна на дрехите между роби и господари. Думата "карнавал" идва от латинските думи carna и vale, които в превод означават "прощавай, месо". Пищните костюми, многолюдните улични шествия, пиршествата и фриволното поведение всъщност отбелязват началото на великденските пости. И православните християни, и католиците в последната седмица преди поста във всеки град и село организират карнавал. Някои от тях са доста известни и привлекателни за туристите - например тези във Венеция, Рио де Жанейро, Майнц, Хамбург. Карнавалът не е само бал с маски, разсъблечени кръшни девойки и ядене на корем. Чрез него вярващите се разделят с шума, суетата, с маските, които човек носи или си слага за пред другите всеки ден, за да започне постът, който означава изпитание за тялото и душата. Обичаят в края на карнавала да се изгарят маските потвърждава решимостта с поста да се започне ново време, в което ще се видим такива, каквито сме, за да станем такива, каквито Господ очаква да бъдем. Този обичай напомня думите на апостол Павел: "Огънят ще изпита какво е на всеки делото", и още, че някои ще се спасят, "но тъй както се спасява през огън". Затова някъде огънят от запалените маски се прескача. При католиците великденският пост започва не в понеделник, а в сряда (Пепеляна сряда). На този ден вярващите си посипвали главите с пепел в знак на разкаяние за сторените през годината грехове. В Русия празникът се нарича Масленица. Освен че се настъпва повсеместно хапване и пийване, разиграват се и сценки с комично съдържание, изпълнявани от маскирани младежи. Източник Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Март 8, 2009 Автор Доклад Share Добавено Март 8, 2009 Изказ има един добър + дълбок за искане - даване на прошка : – Прошка прося , мамо/татко/братко...! Отговор: да ти е просто от мене + от Бога + от вси небеса ! Амин Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Март 25, 2009 Доклад Share Добавено Март 25, 2009 Днес християните празнуват Благовещение Християнската църква празнува този ден в чест на Благата вест, която Архангел Гавраил донася на Дева Мария, че ще стане майка на Божия син - Спасителя на света. Благата вест дава и името на празника – Благовещение. В българската традиция денят се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден. Поверието разказва, че на този ден долита кукувицата за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, а змиите и гущерите излизат от леговищата си, невидимите самодиви – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си. На Благовец се спазват редица забрани с предпазващо значение. Момите и младите булки не излизат рано за вода, за да не срещнат самодивите. Всички вярват, че от техния поглед младите могат да погрознеят, да се разболеят или да умрат. През целия ден жените не докосват игли, куки и конци, за да избегнат ухапвания от змии през лятото. Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила. Според поверието на този ден самодивите започват своите игри. Запаленият огън прескачат деца и младежи, при което момците си пърлят леко краката, за да не ги хапят змиите през лятото. Пак за предпазване жените не месят хляб, "че ще се свие зъмя на него". В Западна България от сутринта на Благовещение из селото тръгват моми и пеят специални благовешки песни. В ранното утро ритуално се прогонват от дома дивите твари. Заради представата, че на Благовещение змиите и гущерите се събуждат и излизат от дупките си, се извършват обредни действия с предпазващ и отгонващ характер. Преди изгрев жените премитат къщите, палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и прогонва влечугите. Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора на къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: "Бягайте, зъми и гущери, днеска е Благовец" или "Бягайте, змии, Благовец ша ви затисне" и други. На тържествената трапеза за пръв път се поднасят пресни зелени растения – лапад, коприва или киселец, за да потече в тялото на човека “нова кръв”. Поднася се риба (печена или варена), пити и лучник. След Благовещение всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувица, да бъде през цялата година сит и с пари. Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети , а лежи и ходи, недобро ще го сполети. Ако мома или момък види най-напред лястовица, три пъти завръзва празна кърпа, потавя я на покрива и след три дни по нея гадае какъв (каква) ще вземе. Този ден се извършват дейности, свързани с народната етимология на името на празника. Сеят се зеленчуци и присаждат плодни дръвчета, за да са "благи", "плашат" овошките, които не дават плод, бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Пробиват ушите на момиченцата, за да им сложат обеци. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Април 11, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 11, 2009 Днес празнуваме Лазаров ден ! тук Когото възкреси Още беседи от Учителя по темата за Лазар Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Май 6, 2009 Доклад Share Добавено Май 6, 2009 Днес е един от най-големите пролетни празници,съвпадащ с разцвета на природата - Гергьовден. Затова той е наречен още "цветен Георги". Народът разделя годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден, и зимен - от Димитровден до Гергьовден. От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите договори. Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт - млякото. Централен момент в обредността е задояването на овцата, която първа се е обагнила през годината. Тя се окичва с венец от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен конец. Същият венец се окачва и на вратата на кошарата. Задояването на млякото прави млада жена, във фертилна възраст. На менчето, в което се дои млякото се привързва китка цветя с червен конец. Първа запива млякото млада жена, за да се раждат женски агнета, през кухи стебла от девисил. На Гергьовден за пръв път се приготвя и прясно сирене, което не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете. То също се окичва със зеленина:чесън, бук, глог, коприва. Обреден хляб за Гергьовден Тревите, цветята, разлистените клонки заемат съществено място в гергьовденската обредност. Това е начин да се пренесе по имитативен път силата на зелената растителност, жизнеността на природата върху човека и животните. Затова в утрото на празника къщите, градините, стопанските помещения осъмват окичени с букови клонки, с клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дърво. Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма- чесън, коприва, глог, къпина. Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава "играе" заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат. Гергьовден се утвърди като един от традиционните празници на Етъра, където посетителите през този ден могат да се докоснат до старите обреди и практики, да се залюлеят на гергьовските люлки, да се претеглят на кантарите, вързани на зелено дърво,за да проверят пълна или празна ще е годината им и да се повеселят с песните и танците на гостуващите състави. Честит празник на всички именници! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Август 6, 2009 Доклад Share Добавено Август 6, 2009 Преображение Господне На 6 август българската православна църква отбелязва Преображение Господне. Според Светото писание, на този ден Исус Христос укрепва вярата на учениците си в своя божествен произход, като се преобразява пред очите на трима от тях – Петър, Яков и Йоан. Лицето Му засиява, дрехите Му стават бели като сняг, до него се появяват двама мъже “сияещи от светлина” – Мойсей и Илия и беседват с него. На Преображение Господне вярващите се пречистват след петдесетдневен пост. Позволено е да се яде риба. За всички вярващи християни и до днес Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година. На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название “Начатки овощей”, а в Българската православна църква – “Освещаване на гроздето”. Защото, ако в северните православни земи в началото на август има само ябълки, то в българските по-южни земи вече е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне. Според българския народен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата. Слънцето обръща лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи. Според вярванията на този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече. Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява. Преображение Господне е времето, когато дните видимо намаляват, очаква се студът. Всеки трябва да се размисли, да си спомни, че е имало много случаи, когато е бил лош и ето, сега е времето да се преобрази, да стане по-добър. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Септември 1, 2009 Доклад Share Добавено Септември 1, 2009 (edited) На 1 Септември празнуваме Симеоновден Симеоновден е християнски празник, който се отбелязва в чест на Симеон Стълпник, който е известен сред българите в миналото като Симеон Орача, Симеон Сърпа. На този ден се поставя началото на земеделската нова година. Светецът Симеон е роден през ІV в. В Мала Азия в бедно семейство. На този ден се почита паметта и на майката на Симеон Стълпник- св. Марта. На този ден се поставя началото на новата земеделска година, като започва началото на есенната оран. Денят е свързан и с много обичаи. На този ден всяка стопанка прави пита, меси баница, слага храната в торба, налива бутилка червено вино за орача. Петле се коли за курбан и заедно с питата се носи на нивата, ала остатъците от храната не се връщат у дома, а се заравят в земята. Стопанката излиза пред къщи, прекадява с тамян колата и изпраща орача на нивата. Орачът трябва да отиде на нивата рано сутринта, застава на изток, прекръства се три пъти, отчупва част от питата и я заравя в земята, за да е плодородна годината. След този ритуал започва и орането. Днес нищо не се дава назаем. От къщи нищо не се изнася, за да не „излезе“ плодородието. Огън у дома не се пали, преди да се е прибрал стопанинът, за да не пламват пожари по нивите. Стопанките не перат, за да не са празни житните класове, с вълна не се работи, че инак вълци ще нападат стадата. На Симеоновден се правят и различни гадания. На този ден е хубаво, когато излезеш за първи път на улицата, да срещнеш човек с пълни ръце, за да ти е пълна годината, хубаво е да срещнеш бременна булка- това носи щастие. В някои краища на страната следят какъв ще е първият гостенин на този ден. Ако гостът е заможен и добър човек, тогава годината ще е хубава. На днешния ден се правят и различни метеорологични гадания. Ако времето е топло и хубаво, то годината ще е благополучна, а реколтата ще е богата. Общо взето в някои краища на страната- главно в Шуменско-Провадийския край, трите първи дни от септември се наричат „симеонци”. През тези три дни младите жени, особено ако са бременни, то те не трябва да работят никаква работа. Вярва се, че ако младите жени работят, плетат, шият, ако използват ножица, игла, куки или остри предмети, то детето ще ще роди „симеонсано”. Това е израз от гръцки и означава, че детето ще се роди с някакъв белег или нишан. Затова тези дни се почитат като „симеонци” срещу белези и нишани. Редактирано Септември 1, 2009 от Ася_И Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Декември 22, 2009 Доклад Share Добавено Декември 22, 2009 На 22 декември българската православна църква отбелязва деня на Св. Великомъченица Анастасия. На този ден празнуват тези, които носят името "Анастасия". Великомъченица Анастасия е най-известната и почитана (също и в Католическата църква) светица с това име, покровителка на аптекари и лекари. Тя е живяла през 3 век. Родена е в знатно римско семейство, баща й бил езичник, а майката - християнка. Посветила живота си обаче не на знатни пиршиства, а на грижи за бедни, болни и нещастни. На затворниците носела храна и дрехи, на просяците давала хляб, лекувала болестите на болните, превръзвала кървящите рани на ранените. Страдащият римски народ й бил признателен, но официалната римска власт й отредила друга присъда. По време на император Диоклециан войници на управителя на Илирия я превързали на четири стълба и я изгорили около 304 г. в Сирмиум (Сремска Митровица). В народните представи на българите светицата се е превърнала в своеобразно олицетворение на смъртта. Празникът на света Анастасия е разпространен главно в Родопския край. В Родопите свързват деня с персонифицирана представа за смъртта - Нашташа или Св. Чьорна. Вярва се, че в която къща не се празнува св. Анастасия, непременно ще се случи нещастие. Жените не трябва да работят никаква домашна работа, защото Св. Чьорна ще почерни дома на оная, която преде, тъче или пере. Ако времето е хубаво през деня, през юни ще е суша, а ако вали - и през юни ще вали. Времето на следващия ден определя по същия начин времето през юли. Именници: Анастасия, Ася, Наташа (името Анастасия означава "възкресение": от гръцки ana - горе, stasis - ставане). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Декември 22, 2009 Доклад Share Добавено Декември 22, 2009 Благодаря, Ася, за интересното инфо! Не знаех за този ден и малко късничко, нов се още в рамките на 22.12. - ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Януари 5, 2010 Доклад Share Добавено Януари 5, 2010 Зимен Кръстовден На 5 януари българската православна църква отбелязва Зимния Кръстовден, наричан още Водокръст, Неядка, Попова Коледа. Вярва се, че на този ден се пропъждат т.нар. “мръсни дни”, които започват на 25 декември и завършват на Кръстовден. Свещеникът “кръщава водата”, като пуска в нея кръст. След това с котле от тази осветена вода и босилкова китка той обикаля домовете и ръси. Домакините хвърлят монети в котлето и го даряват с вълна, брашно, боб и др. Църковният обред е свързан с вярването, че с кръщаването на водата и с ръсенето се пропъждат нечистите дни, а заедно с тях и злите сили. Затова всеки трябва да пийне от кръстената вода, за да прогони от себе си злото. На Зимния Кръстовден се спазва строг пост. Празникът е неделим от новогодишния празничен комплекс и е своеобразна връзка между Нова година и Йордановден. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Януари 5, 2010 Доклад Share Добавено Януари 5, 2010 Да не забравяме, че утре 6 януари е един светъл празник - Благовещение, Йорданов ден: На 6 Януари е Свето Богоявление (Йордановден) Богоявление - Йордановден - е третият по значимост християнски празник през годината. Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение!" Оттук и названието на празника - Богоявление. Празникът има различни имена в страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве. Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино. Имен ден празнуват: Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана. На 6 януари при военна обстановка се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление се освещават бойните знамена на Българската армия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Февруари 14, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2010 Сирни Заговезни - Сирница, Прошка, Поклади, Куркувница, Олалия Днес е Сирни Заговезни - на този ден младите искат прошка от старите Празникът се нарича още Поклади и Прошка. По традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните. Така те следват предупреждението на Иисус Христос: "Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви." В неделя се палят огньове (клади)и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате." "Просто да ти е, Господ да прощава" пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка. Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството. В седмицата преди Сирни Заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан "хаджия", и "кукерска булка" или "баба" - мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце. Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за "последно облажаване". За последно може да се хапват млечни храни. Месото вече от седмица е забранено. Забраната за сватби след Сирни Заговезни също е символична. Постът не означава само вегетарианство. Сексът също е строго забранен. Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията той означава временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Така се символизира вечният кръговрат, завъртане на цикъла от безплодие към плодовитост. Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели също насочва към по-древни култове (например към тракийската богиня Бендида). Стрелите, огънят, схващан като соларен знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функция на ритуалите. Пищните карнавали също са начало на постите. Всеки знае, че зрелищните карнавали по света се провеждат по същото време, както и нашите кукерски шествия. Всъщност и обредността им е една и съща. И двата празника са предназначени да прогонят злите духове, да донесат добро време и плодородие. И двата поставят началото на великденските пости. Православните християни и католиците по целия свят празнуват тържествено дните преди очистителния период. Протестантските църкви отричат постите и по принцип не признават опрощението, затова в съответните страни празникът отдавна е отмрял. Произходът на Сирни Заговезни се губи в дълбоката индоевропейска древност. Маскарадите и карнавалите на Заговезни обикновено се свързват с Древния Рим. По време на февруарските календи е имало обичай в продължение на няколко дни робите да пиянстват, да ходят свободно из града и да се отдават на плътски удоволствия и гуляи. Само тогава те са имали право да се обличат в дрехите на господарите си и да ги карат да им прислужват. Християнската църква вероятно е приела традицията на Рим и също негласно е разрешила на вярващите веднъж годишно да разпускат. Средновековните хроники са ни оставили немалко свидетелства за необузданите пиршества по време на карнавалите. Най-пряка връзка между древния езически празник и съвременността може да се проследи на знаменития четиридневен карнавал в Рио де Жанейро. Той се провежда в съботата, неделята, понеделника и вторника преди Пепеляната сряда. На него още от колониални времена негрите роби се маскирали с прически стил "Помпадур" и пъстри дрехи. А изобилието на травестити на фиестата е директна заемка от римския обичай за смяна на дрехите между роби и господари. Думата "карнавал" идва от латинските думи carna и vale, които в превод означават "прощавай, месо". Пищните костюми, многолюдните улични шествия, пиршествата и фриволното поведение всъщност отбелязват началото на великденските пости. И православните християни, и католиците в последната седмица преди поста във всеки град и село организират карнавал. Някои от тях са доста известни и привлекателни за туристите - например тези във Венеция, Рио де Жанейро, Майнц, Хамбург. Карнавалът не е само бал с маски, разсъблечени кръшни девойки и ядене на корем. Чрез него вярващите се разделят с шума, суетата, с маските, които човек носи или си слага за пред другите всеки ден, за да започне постът, който означава изпитание за тялото и душата. Обичаят в края на карнавала да се изгарят маските потвърждава решимостта с поста да се започне ново време, в което ще се видим такива, каквито сме, за да станем такива, каквито Господ очаква да бъдем. Този обичай напомня думите на апостол Павел: "Огънят ще изпита какво е на всеки делото", и още, че някои ще се спасят, "но тъй както се спасява през огън". Затова някъде огънят от запалените маски се прескача. При католиците великденският пост започва не в понеделник, а в сряда (Пепеляна сряда). На този ден вярващите си посипвали главите с пепел в знак на разкаяние за сторените през годината грехове. В Русия празникът се нарича Масленица. Освен че се настъпва повсеместно хапване и пийване, разиграват се и сценки с комично съдържание, изпълнявани от маскирани младежи. Източник Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest alma9 Добавено Февруари 14, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2010 Днес празнуваме още нещо, па макар и по стар стил. http://www.youtube.c...h?v=Ah_vkJCO0zw Хубаво е човек да има в двора си няколко лозички и да се грижи с любов за тях. http://www.youtube.c...feature=related Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Февруари 14, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 14, 2010 усилено празнуване има днес ден на влюбените + начало на китайската нова година ( метален/бял тигър) Моята връзка + световен ден на лечението със звук Моята връзка Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.