Ася_И Добавено Март 25, 2010 Доклад Share Добавено Март 25, 2010 (edited) Днес празнуваме Благовещение Благовещение e празник за всички християни, независимо от традицията и църквата, към която принадлежат. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Исус Христос. В народните представи този ден се свързва с идването на прелетните птици и с окончателното пролетно пробуждане на природата. След Благовещение всеки гледа да излиза от вкъщи сит и с пари в джоба, та ако го "закука кукувицата", да бъде през цялата година сит и с пари. Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, недобро ще го сполети. Ако мома или момък види най-напред лястовица, три пъти завързва празна кърпа, поставя я на покрива и след три дни по нея гадае какъв (каква) ще вземе. В този ден се извършват дейности с насърчаващо значение, което се приписва на празника. Сеят се зеленчуци и се присаждат плодните дръвчета, за да са "благи", "плашат" се овошките, които не дават плод, бележат се агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Пробиват се ушите на момиченцата, за да им се сложат обици. Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила. Според поверието на този ден излизат самодивите и самовилите. "Събуждат се и излизат от дупките" змиите и гущерите. В тази връзка се изпълняват редица обредни действия, които според народните вярвания имат предпазваща и отгонваща сила. Преди изгрев се пали огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и се слага говежда тор да пуши и прогонва влечугите. Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: "Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец" или "Бягайте, змии, Благовец ще ви затисне" и др. Като прескачат огъня, момците си пърлят леко краката, за да не ги хапят змиите през лятото. Пак за предпазване жените не шият "да не ги дупчат змиите", не месят хляб, "че ще се свие змия на него". Именници на този ден са Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евангелина, Bангел. На обредната трапеза трябва да присъстват риба (печена или варена), шарена пита, лучник. Редактирано Март 25, 2010 от Ася_И Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Май 6, 2010 Доклад Share Добавено Май 6, 2010 Отново е Гергьовден - светъл и весел пролетен празник! Да е честит на всички именници, военни и овчари и Свети Георги да ги закриля! Днес е един от най-големите пролетни празници,съвпадащ с разцвета на природата - Гергьовден. Затова той е наречен още "цветен Георги". Народът разделя годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден, и зимен - от Димитровден до Гергьовден. От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите договори. Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт - млякото. Централен момент в обредността е задояването на овцата, която първа се е обагнила през годината. Тя се окичва с венец от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен конец. Същият венец се окачва и на вратата на кошарата. Задояването на млякото прави млада жена, във фертилна възраст. На менчето, в което се дои млякото се привързва китка цветя с червен конец. Първа запива млякото млада жена, за да се раждат женски агнета, през кухи стебла от девисил. На Гергьовден за пръв път се приготвя и прясно сирене, което не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете. То също се окичва със зеленина:чесън, бук, глог, коприва. Обреден хляб за Гергьовден Тревите, цветята, разлистените клонки заемат съществено място в гергьовденската обредност. Това е начин да се пренесе по имитативен път силата на зелената растителност, жизнеността на природата върху човека и животните. Затова в утрото на празника къщите, градините, стопанските помещения осъмват окичени с букови клонки, с клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дърво. Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма- чесън, коприва, глог, къпина. Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава "играе" заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат. Гергьовден се утвърди като един от традиционните празници на Етъра, където посетителите през този ден могат да се докоснат до старите обреди и практики, да се залюлеят на гергьовските люлки, да се претеглят на кантарите, вързани на зелено дърво,за да проверят пълна или празна ще е годината им и да се повеселят с песните и танците на гостуващите състави. Честит празник на всички именници! Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юли 15, 2010 Доклад Share Добавено Юли 15, 2010 Горещници Блъсъци, Чурици, Германовци - в традиционния народен календар празници, свързани с огнената стихия. Смятат се за най-горещите дни на лятото. Имат езически произход и са свързани с култа към огъня. През Горещниците не се ходи на нива, не се работи, не се ходи пеш, не се пече хляб за опазване на труда от огнени стихии и градушки. През първия ден огънят в огнището се угася, а на третия ден, чрез специален обред, се пали един общ нов, жив, млад огън, от който всеки подновява огъня в своя дом. Горещниците се празнуват най-много от ковачи, хлебари, калайджии и др., които работят с огън. Съществува вярване, че който се окъпе по време на Горещниците в лековити води, не се разболява през годината. През трите поредни дни се гадае, какво ще бъде времето в началните месеци на идната година (януари, февруари и март). Третият Горещник е посветен на св. Марина и е наричан Марина Огнена, Опалена Марина. Почитана в цяла България за предпазване от пожар, в Родопите, Странджа и междуречието на Струма и Места св. Марина се тачи като господарка на змиите и лечителка от тяхното смъртоносно ухапване. В християнската религия на 17 юли почитат св. Марина - дъщеря на езически жрец, живяла през трети век. От 12-годишна възраст тя се отдава на християнската вяра. Въпреки жестоките мъчения, по време на които раните и са опалвани с огън, не се отказва от вярата си. Източник: Календарни празници и обичаи на българите Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юли 17, 2010 Доклад Share Добавено Юли 17, 2010 (edited) Днес е Огнена Марина ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА МАРИНОВЦИТЕ,МАРИНИТЕ,ЕМИЛИЯНОВЦИТЕ,ЕМИЛИИТЕ ! Редактирано Юли 17, 2010 от granat1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Януари 7, 2011 Доклад Share Добавено Януари 7, 2011 (edited) Честит Празник на всички именници! ~~~ Ивановден Ивановден (от старобълг. „Бог е милостив“, от евр. „Божа благодат“) е религиозен празник, празнуван в чест на Св. Йоан Кръстител, който предрича идването на Исус Христос и дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан. Отбелязва се неподвижно на 7 януари по православния църковен календар. Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза. На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване. Имен ден празнуват : Иван, Ваньо, Иванка, Ивана, Ваня,Иво, Ива, Ивона,Ивайло, Ивайла,Ивелин, Ивелина,Ивет, Ивета ,ИванинаЙов, Йово, ЙолинаЙоан, Йоана,Йонко, Йонка, Йото,Жан, Жана,Калоян,Яна.изт. Редактирано Януари 7, 2011 от Eлф Розалина и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юли 17, 2011 Доклад Share Добавено Юли 17, 2011 Днес е Огнена Марина. Света Марина е покровителка на здравето, водите и пази от змии На 17 юли почитаме света великомъченица Марина. По българските земи тя е популярна и тачена като покровителка на здравето и като пазителка от змии. В народните вярвания се смята за закрилница на водите и на българското Южно Черноморие. В иконографията св. Марина често е изобразявана като победителка на дявола, причинител на злото, вероятно като отглас на легендата, че убива дракона – изкусител, като с кръстен знак се избавя от търбуха му. Смята се, че св. Марина посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия. Денят на св. Марина е един от трите най-горещи дни през годината – 15, 16 и 17 юли. В народната традиция им казвали Горещници и се празнували в чест на огнената слънчева стихия. Първият ден се наричал Чурлига, вторият – Пърлига, а третият – Огнена Марина, Маринден или Маринде. По традиция денят на св. Марина се отбелязва като голям църковен празник. На Маринден жените не работели с ножици, конци и прежда, не шиели с игли и не плетели с куки. Не решели косите си, за да се предпазят от змиите, които през лятото често се срещали на полето и в градините. На някои места 17 юли се отбелязва с паленето на т.нар. “жив огън”. Според обичая, който носи езически елементи, двама братя близнаци или мъже с еднакви имена отивали в гората, където отсичали клони от липови или лескови дървета. Вечерта се събличали полуголи и триели две дървета, докато пламне огън. От него се вземали въглени, които се отнасяли в домовете и се палел огън в огнището. Вярвало се, че живият огън е защита от небесните стихии и болести. Според старо поверие св. Марина имала и лечителски способности. Незрящи или хора с очни проблеми ходели на извор или река в близост до манастир или оброк, носещ името на светицата. Миели се с лековитата вода и се молели на св. Марина да бъдат изцелени. Връзвали на близко дърво парцалче или конче от дрехите си, за да остане там болестта. На Маринден е бил празник за всички занаятчии, които работели с огън – хлебари, ковачи, грънчари, железари, калайджии и пр. Жените месели питки с мед. Раздавали ги на близки, съседи и познати за здраве на стопанина. На 17 юли имен ден празнуват всички, които носят имената Марина, Маринка, Марин, Маринчо, Маринко, Маринел, Маринела и др. изт. ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Хармония Добавено Юли 26, 2011 Доклад Share Добавено Юли 26, 2011 27 юли - Св. Пантелеймон Професионален празник на лекари и аптекари. Именници: Пантелей, Пантaлей, Панчо, Дoбрин, Дoбринa Обредна трапеза: осветен курбан, погача Св. Пантелеймон великомъченик от град Никомидия, пострадал през 296 година, през царуването на Максимиан Херкул. Според житието му той бил отначало езичник и носел името Пантолеон (от гръцки – Лъв във всичко), когато се покръстил приел името Пантелеймон (от гръцки – Всемилостив). Ученик на знаменития тогава лекар Ефросин и станал после придворен лекар на император Максимиан, който заповядал да го съсекат, защото отказал да се поклони на езическите богове. Част от мощите му се пазят в светогорския руски манастир Св. Панталеймон. В съответствие с характеристиката на светеца като лечител през ІХ в. в манастирите, носещи неговото име в Охрид и Преслав, били създадени медицински школи и лечебници. В народния календар на този ден в различни крайща на България се правят различни обредни действия. Част от мощите на св. Панталеймон се пазят в петричкото село Кулата, в църквата “Св. Атанасий”. Църква на негово име има в Бояна. Близо до чирпанското село Мирово има параклис “Св. Панталеймон”, за който се вярва, че цери черна магия. Слепи и болни хора дават курбан за здраве, посещават свети места с името на светеца, преспиват там, мият лицата си с лековита вода и се надяват да оздравеят. Този църковен празник се нарича още Пантелей пътник. Добавката към името се основава на народното тълкуване на името „Пантелеймон”. То е гръцко име и за първите славяни-християни не е било понятно. Българинът го е свързвал с „път”, откъдето идва и изразът „Пантелей-пътник”. Едно от най-разпространените вярвания, свързани с този ден, е че на Св. Пантелей лястовиците и щъркелите отлитат за топлите страни или „се събират да пътуват”. Близко до това е вярването, че този ден е щастлив за пътуване: онзи който има да пътува далеко, добре е да тръгне на Св. Пантелей, та да му е леко пътуването. На много места Св. Пантелей се празнува строго за предпазване от буря, от наводнение, като разправят случки от своя живот и от живота на бащи, дядовци и баби, според които добитък, хора, къщи и др. имоти са били отнасяни или наводнявани, след като пострадалите не са зачели Св. Пантелей. На някои места, на този ден децата викат по време на игрите си „Пантелея-лея, Пантелея-лея!” Близък до този обичай е и обичаят да се празнува този ден и „за от град”, като главно не се работи по полето и по нивите. Друга особеност на този ден е, че той се празнува от врачките. На този ден те нищо не врачуват и болни не приемат при себе си, че Св. Пантелей ще ги накаже. Този ден се свързва с края на жътвата и обичаят в селата около Попово плетене на брада. Брадата се изплита от момиче. За изплитането и се избират най-хубавите класове в нивата, близо един до друг, които се оставят неожънати. Мястото около брадата се почиства от плевелите и се разкопава. Класовете се разделят на три и при плетенето на брадата, която е във вид на плитка, вплитат червен конец и полски цветя, а на места закачат скилидка чесън и сребърна пара. Брадата се полива с вода и всички се измиват над нея, за да вали дъжд и житото да израсне високо, с едри класове и догодина. В село Кардам оставят бучка сирене и комат хляб отгоре, за да роди нивата и на следващата година. После брадата се отрязва от по- малко дете. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 14, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2012 (edited) Днес е ден на двама светци, повечето почитат Св. Валентин, изживявайки красиви мигове или създавайки си повод за възраждането на такива. Един любовен ден. Аз искам да поздравя днес с празника Трифот зарезан - по нов или по стар стил вече не знам. Но това е един трудов обред. И тъй като болшинството от нас са далеч от този трудов процес или никога не са били, не могат и да усетят тръпката на този празник. Детските ми спомени са свързани с фавруарски дни, в които групи хора отиваха по лозята си, веселяха се, зарязваха ги за първи път и си пожелаваха берекет. За тези които малко знаят за Св. Трифон, малко инфо http://www.pravoslavieto.com/life/02.01_sv_Trifon.htm http://www.slovo.bg/.../h200101005.htm За останалите със здраве наздраве Редактирано Февруари 14, 2012 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Февруари 14, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2012 (edited) In vino veritas ! Честит Празник на всички! п.п. За мен не съществува никакъв спор по повод този празник. Споделям понеже го споменаха по тв. Според мен по- добро съчетание от това здраве му кажи. Наздраве! Редактирано Февруари 14, 2012 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Декември 3, 2012 Доклад Share Добавено Декември 3, 2012 (edited) ЕДНА КРАСИВА КОЛЕДНА ИСТОРИЯСедмица преди Коледа имах неочакван гост. Тъкмо бях приключила с домакинската работа и се канех да си лягам, когато чух шум в предната част на къщата. Отворих вратата на хола и видях Дядо Коледа до елхата. Той ми направи знак да не викам, като сложи пръст на устните си.“Какво правиш?” – започнах да го разпитвам. Но думите ми секнаха, като видях, че в ъгълчетата на очите му има сълзи. Неговата обичайна веселост липсваше. Отговори ми с едно изречение: “Учете децата!” Изпаднах в недоумение. Той предугади въпроса ми и с едно бързо движение извади зад елхата една торба с играчки. Стоях объркана, а Дядо Коледа повтори:“Учете децата! Учете ги на същността на Коледата, тя е забравена!” Той бръкна в торбата с играчки и извади елхичка: “Учете ги, че чистият зелен цвят на празничната елха – елхата, която остава зелена целогодишно – изобразява вечната надежда на човечеството. А острият й връх, насочен към небето, символизира посоката на човешката мисъл – нагоре.” Дядо Коледа бръкна отново в торбата, извади една блестяща звезда и я окачи на елхата: “Учете децата, че звездата беше небесния знак на обещаното отдавна. Бог беше обещал Спасител на света и звездата беше знак, че обещанието е изпълнено.” След това бръкна и извади една свещ: “Учете децата! Символиката на свещта е, че Христос е светлината на света и когато виждаме запалената свещ си спомняме за Този, който измества тъмнината.” Той бръкна за пореден път и извади един венец:“Учете децата, че венецът символизира вечната природа на любовта. Истинската любов е нескончаема. Любовта е един непрекъсващ кръг на привързаност.” Следващото, което извади, беше една малка фигурка на Дядо Коледа:“Учете ги, че Дядо Коледа символизира щедростта и добротата, които чувстваме през декември.” Той бръкна отново и извади един лист от бодлива зеленика:“Учете децата, че това растение символизира безсмъртието, символизира короната от тръни на нашия Спасител, а червените плодове – кръвта, пролята от Него.” После закачи на елхата един подарък:“Учете децата, че Бог така възлюби света, че му даде Своя единствен Син. Ние Му благодарим за Неговия несравним дар. Мъдреците се поклониха пред святото дете и Го дариха със злато, тамян и смирна. Трябва да поднасяме подаръци в същия дух като мъдреците.” Бръкна отново в торбата и извади едно захарно бастунче:“Учете децата, че захарното бастунче символизира гегата на овчаря. Тя му помага да връща заблудилите се овце в стадото. Захарното бастунче означава, че сме закрила за братята си.” След това извади от торбата един ангел:“Учете децата, че ангелите бяха предвестници на добрата новина за раждането на Спасителя. Те пееха:”Слава на Бог на небето! Мир и любов между хората на земята!”" Чух топъл звук и той измъкна от торбата една камбанка:“Учете децата, че загубените овце биват намирани със звука на камбаната. Тя трябва да завърне хората в лоното.” Дядо Коледа погледна доволен към дървото. Блясъкът се върна в очите му: “Помнете, трябва да учите децата на истинския смисъл на Коледа, а не да ме поставяте в центъра, защото аз съм само скромен Негов служител, покланям Му се и Го тача – нашия Господ, нашия Бог!” Стоях объркана, а Дядо Коледа повтори:“Учете децата! Учете ги на същността на Коледата, тя е забравена!” изт. Редактирано Декември 3, 2012 от Eлф Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.