45. Пребъдване

[Ася_И]

Наряд за начало:

Молитва на Духа

Беседа: Пребъдване, 27 май 1917 г. 15.02.2009 г.

Наряд за край:

Добрата молитва

"Думата „държа“ има отношение къмъ човѣшката воля. Да държимъ заповѣдитѣ, значи да ги изпълняваме, а заповѣдитѣ може да ги изпълняваме само чрѣзъ волята си."

"Когато хората искатъ да ограничатъ любовьта, това значи, че не разбиратъ основния законъ: Любовьта спада къмъ свободнитѣ дѣйствия, трѣбва да се прѣбѫдва въ нея. Въ прѣбѫдването всѣки възприема, но и дава, има обмѣна."

"Когато нѣкой мисли, че не може да разбере единъ въпросъ, азъ това обяснявамъ логически така: ако затворимъ очитѣ си и кажемъ, че не може да виждаме, това невиждане зависи отъ нашата воля, да виждаме или не и когато човѣкъ има умъ и каже, че не разбира нѣщо, то значи той си е затворилъ очитѣ. Но въ думата „разбиране“ има процесъ на движение. Напримѣръ за да изучите една мѣстность, трѣбва да я пропѫтувате и тогава ще я разучите. Нѣкой въпросъ може да ви е тъменъ, но не казвайте, че не мога да го разбера, задайте си малко трудъ и той ще ви стане ясенъ."

"Всички съврѣменни хора страдатъ отъ това, че искатъ по единъ лесенъ начинъ да влѣзатъ въ Царството Божие и да придобиятъ лесно знания и казватъ: „Покажи ни лесния пѫть.“ Така никой нѣма да го намѣри. Който влѣзе въ живота, нека каже: „Дайте ми най-трудния пѫть.“ Азъ рекохъ: „Ето човѣкътъ, който ще се подигне.“"

"Опитайте Господа чрѣзъ законитѣ Му и тогава ще разрѣшите мѫчнитѣ въпроси."

Пребъдване

[Надеждна]

Допуснете, че имате три житни зрънца. Едното отъ тѣхъ прѣдставлява човѣка, а другитѣ двѣ – двата вола. Поставете едното житно зрънце при благоприятни условия, то слѣдъ нѣколко години ще се наплоди и ще заеме цѣлата земя. Другитѣ двѣ зрънца не сѫ били при такива благоприятни условия и не сѫ могли нито да се развиятъ, нито да се размножатъ. Но това не ви дава право да мислите, че въ душата на тѣзи зрънца нѣма нищо. Напротивъ, тѣ иматъ сѫщото, само че непроявено. Единъ день Господь ще даде и на тѣхъ условия да се развиятъ и отъ тѣхъ може да излѣзатъ и гении и философи.

Защо се развалятъ днесъ сѣмейства? Жената казва: „Заради тебе азъ ще прѣбѫдвамъ въ любовьта ти и ще държа заповѣдитѣ ти, но ти готовъ ли си да изпълнявашъ волята на Бога, на Баща си?“ Обаче този мѫжъ разваля отношенията си къмъ Бога, започва да пие, прѣкарва въ кръчмитѣ, не се връща и тогава жената казва: „Съ този мѫжъ не може повече да се живѣе“, и тя разваля отношенията съ мѫжа си. Когато мѫжътъ каже на жената: „Ти ще прѣбѫдвашъ ли въ моята любовь“, жената трѣбва да отговори: „ще прѣбѫдвамъ, ако ти прѣбѫдвашъ въ волята Божия.“ Ако мѫжътъ не изпълнява волята Божия и жената не трѣбва да изпълнява неговитѣ заповѣди и да не прѣбѫдва въ неговата любовь, но ако той изпълнява волята Божия, а тя не прѣбѫдва въ неговата любовь, тя е отговорна за своитѣ отношения. Това е, което Христосъ казваше на своитѣ ученици.

Въ миналата бесѣда ви казахъ, отъ сега нататъкъ да имате прѣдъ видъ всѣкога думитѣ: повѣрвай, опитай и вижъ. Едно врѣме е било това, когато повече се е вѣрвало, безъ да се провѣрявать нѣщата, а днесъ трѣбва всичко да се провѣрява.

Пребъдване

Редактирано Февруари 11, 2009 от Моника13

[Донка]

Слѣдователно страданията, мѫчнотиитѣ сѫ признакъ, че въ вашия животъ има една малка дисхармония и Богъ, природата ви казватъ: „Поправи тази грѣшка.“ Ако не можешъ да я поправишъ самъ, повикай лѣкарь.

Христосъ прѣдставлява тази работа въ малко по-другъ, по-приятенъ видъ. Той казва: „Ако държите моитѣ заповѣди.“ Кои заповѣди? Тѣзи, които могатъ да направятъ човѣшкия животъ щастливъ и смисленъ. Нѣкои казватъ: „Ние сме чели тѣзи заповѣди“. Питамъ тогава: държите ли ги, става ли вашиятъ животъ по-смисленъ? – Не. Значи не сте ги разбрали.

Христосъ казва: „Ако държите моитѣ заповѣди.“ Думата „държа“ се отнася до човѣшката воля. Никога не казвайте: „Не мога, това нѣщо ми е тъмно.“ Може да не разбирате, може да сте слаби, това не е спънка. Ще каже[те] за ваше оправдание: „Не му е дошло врѣмето, условия нѣма, баща ми и майка ми ми прѣпятствуватъ, имамъ много спънки.“ Всички тѣзи нѣща ги турете на заденъ планъ и знайте, че нито баща ви, нито майка ви, нито обществото, нито условията сѫ спънки. Въ свѣта ние сами се спъваме. Когато Господь постави хората въ рая при най-благоприятни условия, кой ги спъна? – Тѣ сами, тѣхнитѣ пожелания. Слѣдователно ние не можемъ да прѣцѣнимъ нашитѣ пожелания, дали сѫ потрѣбни или не.

Пръбѫдване