Смисълът на живота

[maggee]

Съществува теория, че причина за сътворението на света е желанието на Бог като унифицирана и омнипотентна енергийна същност да опознае себе си чрез диференцирането си до енергийни под-същности с различни характеристики; че раждането на Вселената поражда и самосъзнанието у Бог, който чрез наблюдаване на процесите на развитие на Вселената разбира себе си, собствените си възможности, и следователно непрекъснато се развива.

Същият процес протича и на нивото на всеки отделен човек ("Каквото горе, такова и долу") - човекът опознава себе си чрез самонаблюдение, чрез взаимодействието си с другите хора и със средата. Човек може да осъзнае, че притежава дадено качество, когато открие наличието му или липсата му у другите хора. Човек, затворен в себе си, концентриран върху собствената си личност, всъщност не използва потенциала да опознава себе си, той е в статично положение (т. нар. егоизъм). В този смисъл духовното развитие в рамките на конкретния живот започва от момента, в който човек започва да осъзнава себе си като част от света, когато започва да разбира начина, по който променя света и другите хора. Именно по промяната, която човека предизвиква в средата, той може да съди за себе си - както физическото огледало ни помага да се видим отстрани, така и "менталното огледало" - реакциите на хората около нас, ни помагат да разберем душевната си същност.

В основата си тези взаимодействия са енергийни. Говорили сме за тях в различни теми, ще си позволя няколко цитата:

Между близките хора се установяват особени отношения, те стават като едно цяло. При силни чувства например това става за много кратко време, както при любов. В известен смисъл, хората се смесват енергийно. когато човек се потапя в болката на другия, той създава енергиен модел в собствения си живот, който след време се реализира в материална ситуация. Случвало ми се е много пъти, много преди изобщо да започна да мисля за тази страна на живота.

...

Та Лазарев в общи линии идентифицира душата с енергийната структура на човека, а енергията се подчинява на определени закони, явно и душата. Лазаров определя кармата като наличие на определени енергийни структури, които провокират определени, точно предвидими промени в средата - в известен смисъл идентифицира кармата с характера на човека. Човекът предизвиква промени в средата, тя му отговаря с равно по сила, но обратно по посока противодействие. Човекът оказва едно и също въздействие върху средата, докато не промени "заряда" си - и дотогава ще получава същото противодействие. Направиха ми впечатление две неща. Първо, че карма може да се обменя между хората - ако под карма се разбират определени характеристики на взаимодействието на индивида със средата, то вече имам такъв злополучен опит. И второ, той казва, че човек може да промени характера на близките си, тяхната карма, чрез молитва, но не трябва да прави това, докато самият той не е разрешил съответните проблеми за себе си - в противен случай ще утежни твърде много своето положение. Което потвърждава моят злополучен опит.

Тогава разбрах на практика защо човек трябва да оставя другите хора сами да се справят с проблемите си, защо не трябва да проявява съчувствие, да се вживява, защо не трябва да съветва, да осъжда, да завижда, да мрази, да мисли зло на някой. Всяка мисъл, задържана известно време и подплатена емоционално, зарежда по съответен начин самия човек и резултатите се струпват на главата му. Колкото и добри намерения да е имал - светът е безпристрастен, той отговаря на това, което подадем. Човек може да помогне, само когато е емоционално стабилен - тоест, когато може да погледне безпристрастно на една ситуация.

Започвам да си мисля, че всяка привързаност, надвишаваща определена граница, води именно до преразпределине на кармата с непредвидим резултат.

Мислила ли си как може да се определи тази граница? Параметри ...?

Може ли да има "привързаност" между двама човека без да се реализират действия, които в бъдеше да довеждат до някакви следствия?

Да, мислила съм. При мен границата е някъде около появата на желанието да контролирам живота на другия човек, дори когато е с добри чувства и искам да му помогна, а не вярвам, че той ще се справи сам. Самата привързаност не ми се струва проблем - има я има във всички наши отношения и не винаги създава проблеми. Проблем е обаче преминаването й в желание за контрол, а то почти никога не се осъзнава - човек вярва, че много обича другия и иска искрено да му помогне, а хармоничното състояние на душата преминава в трескаво търсене на изход, съмнения, страхове. Пътят към ада е постлан с добри намерения.

Изобщо, загубата на спокойствие е първият алармиращ признак, че започва плъзгане по наклонената плоскост.

Единственият изход е вярата, че всеки човек разполага със силите, които са му необходими, уважение към свободата му и ненамеса, освен ако не бъде поискана помощ. Като помощ не означава да се поемат проблемите на другия, а да му се помогне той сам да разреши проблема си. Смисълът на живота е опитът от самостоятелното разрешаване на проблемите и затова всяка "помощ" отклонява човека от неговия път - това е и смисълът на цитираната от късметче мисъл "Не прави непоискано добро", а и на другата: "Няма ненаказано добро".

Мисля, че когато човек се концентрира върху собствените си сили, когато спре да очаква помощ от някого и започне сам да се грижи за себе си и живота си, тогава се нормализира и енергийният му обмен със средата, тогава започва да получава енергия от правилния източник.

Изглежда, че всяко емоционално привързване на човек към мисъл, идея, чувство (респективно житейски ситуации, глобални и локални проблеми, обвързаности с други хора и т.н.), което преминава в чувство на зависимост, води до енергиен обмен между човека като енергийна единициа с индивидуална характеристика и енергийната същност, към която е емоционално привъзран, при което енергетиката на човека "се замърсява" с чужди примеси (карма). Явно задачата на човека е да проявава себе си, собствената си (енергийна) характеристика, доколкото енергията предопределя и реалността на човека. Задачата на човека пред Бог е да бъде именно себе си и затова и такива "енергийни замърсявания" не се допускат. Станал зависим от нещо, човек се свързва с неговата енергия, действа като "вампир" по отношение на чуждата енергия, придобива нейните качества и тръгва по чуждия път - затова и едва станали зависими от нещо, го губим и трябва да се справяме с тези загуби, което обикновено се преживява доста болезнено. Задачата ни е да запазим собствената си идентичност и идентичността на другите. От тази позиция е лесно и приемането на чуждата индивидуалност, на света такъв, какъвто е. Изчезва необходимостта да се борим с хората, желанието да ги променяме.

"Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а меч. Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й..." (Матей 10:34-35)

"Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла. Защото от сега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима. Ще се разделят баща против син, и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си." ( Лука 12:51-53)

Това изисква преоценяване на ценностната система, защото наложената отвън не е истинската, което казват и думите на Исус - човешките ценности не са божествени ценности. Една "лоша" постъпка (лоша дори според собствената ни ценностна система) всъщност може да разчупи закостенелия ментален модел на човека и да му помогне да излезе от него, да се види в друга светлина, да добие по-цялостна представа за себе си.

Явно смисълът на живота е човек да опази себе си чист, да почисти наслояванията (кармата - емоционални примеси, социални клишета и други), които са чужди за неговата същност, да намери вътрешния си център и просто да бъде себе си. Личният ми опит и опитът на близки хора показва, че когато човек следва вътрешния си импулс, без да мисли много кое е правилно и кое не, дали ще стане или няма, а какво ще кажат другите и т.н. - тогава се случват истинските чудеса. Когато човек разчита на себе си, когато не се поставя в зависимост от другите, тогава той изпълнява волята на Бог и тогава получава помощ от него - за да може продължи да се преоткрива. Оттук и любовта на човека към предизвикателствата, неспирният му копнеж по непостижимото - онези неразкрити хоризонти, които ще му помогнат да опознава нови и нови страни от себе си.

Пътят, това е разлистването на цветето Човек. Разлистване, което ще разлиства все нови и нови листенца, изпод които ще се показва все по-нова и по-истинна природа, субстанция, същност. Пътят е винаги пред нас. Дао е винаги в нас. От мигове в мигове, от прераждане в прераждане, ние вървим по Пътя, следвайки една Светлина, която все повече и повече, сред истини и заблуди, сред падания и изкачвания, ни зове и приканва към Себе си, докосвайки по все по-дълбок и всеобхващащ начин нашата душа и нашата Божия искра. Има мигове в живота, когато сякаш заставаме лице в лице пред Бездната на Битието и там цялото наше съществувание загубва онтологическият си времеви статус, като в Бездната пропадат всички опосредствувания на нашия Аз - любови, семейства, приятели, форуми, народи, човечество, свят - тогава пред нас, в Световното мълчание заговаря един единствен глас, който сякаш проговаря из дълбините на нашето същество и сякаш прокънтява от висините на Универсума - той тихо ни прошепва своето име - вие знаете кое е То... Името на Бога е Неговата същност. В Името на Бога се крие краят на Пътя, но този край няма край. Нашият живот е един неистов копнеж по Името на Бога и нашето най-съкровено естество всякога се опитва да си припомни какво му е прошепнал Гласът в онези мигове... И припомнянето, това е пак Пътя... И Гласът, това е пак Пътя... И Пътя е пак Пътя, "Аз Съм, който Съм", "Ego Sum qui Sum" (Изход:3-14).

И думите Аз съм този, който съм, придобиват истинския си смисъл, отнесени конкретно към всяко проявление на Бог, към всеки човек като индивидуалност.

[Креми (късметче)]

Смисълът на живота във физическо тяло?

Днешната мисъл за деня дава поне част от отговора:

Мисъл за деня:

Устой се придобива на физическия свят. Следователно, като е дошъл на Земята, човек тук именно трябва да придобие устой. И най-великите Същества от Небето слизат на Земята, само за да придобият устой. На Земята има специфични неща, които спомагат за каляването на човека. Всяко същество се калява на Земята по особен начин и придобива устой. Устоят е нещо, което може да се придобие само на Земята - на тази грешна Земя, прочута в цялата Вселена. Следователно Земята е прочута само с едно нещо, а именно, че дава устой.

източник:

www.bratstvoto.net

[Станимир]

Животът е това, което вечно преодолява формите чрез които се проявява. Били сме растения, преодолели сме растителната си форма; проявили сме се като животни, в разнообразните форми на животинската еволюция, преодолели сме ги всичките; сега сме хора и ще преодолеем и тази си форма. Това е изначалния стремеж на Божественото към проявление, което става все по-пълно с всяка следваща форма, като се увеличава качеството и организацията и. Всичко съществуващо е в процес на безкрайно усъвършенстване, задвижван от стремежа на безкрайното да се прояви чрез крайното. Всеки човек притежава безкраен потенциал в себе си, всяка частичка от човека притежава същия безкраен потенциал, всяка частичка от тези частички – също. Същото е валидно и в обратна посока, по отношение на тези невъобразими същества от които отделният човек е само една малка съставна част. Безкрайността е навсякъде, във всичко, вечно усъвършенствайки съзнанията и формите чрез които се проявява. Това е смисълът на живота – всяка частичка във Вселената да прояви безкрайността чрез себе си. Трудно мога да намеря подходящи думи за да изразя повече от казаното досега.

Ако се спрем на отделния човек ще видим, как неговите мисли, неговите чувства, неговите желания от чисто егоистични, от една карикатура на Божествените чувства, желания и мисли, постепенно се пречистват и възвисяват. Т.е. старата им форма бива преодоляна и заменена с нова, по-подходяща да изрази безкрайната Божественост. Човешките слабости постепенно се преобразяват в противоположните им добродетели изначално присъстващи в Божествената ни същност и се проявяват с все по-голяма и по-голяма сила и устойчивост.

Същността на всяко едно съществуващо нещо е Божествена и тя трябва да се прояви. На Безкрайната същност е присъщ изначалния стремеж за проява посредством всяка една, дори и най-мъничката своя частичка. Това е Свабхава.

[iti]

1) Теорията, че Вселената е претърпяла събитие като раждане е доста спорно, защото тя е просто форма на Бог, който по дефиниция е това което не е създадавано, а самото то създава. Големият взрив е начало, но самото то надали може да се опрели след като няма база чрез което това да се направи. Бог е самото Съзнание, така че осъзнанието за самото него не може да има също начало. Това което се опитваш да опишеш е просто форма на самоосъзнаване.

2) Тъй като като фрагментирането е просто форма на самоосъзнаване, човек може да осъзнае част от потенциалът си и сам за себе си. Дори част от него, може да опознае само по този начин. Духовното развитие е за хора които са духовно устроени. Да се говори за понятия като старт или за това, че всички трябва да го преживяват е абсурдно. Всеки е това което е. Да се опитва да бъде нещо което не е, просто не е здравословно. Човек може да открие в себе си нещо което е забравил, че е, но да се говори, че преоткривайки го, той става друг, е напълно погрешно. Голяма част от страданието идва от опитите хората да се правят на това което не са, главният виновник за което са псевдодуховни книжки на оптимистична тематика... Явно вашите духовни учители толкова не ви харесват и не могат да ви приемат, че крият тези факти и искат да направят от вас нещо което не сте...

3) Човек предизвиква промяна в средата, колкото голямо е и неговото отражение на фона на всичко... Виж, ако е толкова голям егоцентрик, че се е изтъпанил и вижда само себе си... явно ще си извади погрешните изводи. А реакциите на хората по-често са себични, и ти помагат да разбереш неща за себе си, най-вече в този контекст. Всяко нещо си има контекст, и тези с глобалните изводи, често се оказват излъгани накрая както и да го сучат. Но явно и те самите се мислят за нещо което не са.... Това се отнася и за всички по-нататък изложени "изводи". Животните до голяма степен действат много по-адекватно и относно въпроси като привързаност, помощ, съчувствие, смисъл и отношение към живота. Отколкото която и да е човешка книга. Ако можехте да осъзнаете колко по-мъдри са, щяхте да ги почитате както в древността. Но навремето хората са се уповавали много повече на животът отколкото на приказките. А единственото обяснение, защо в момента хората не се уповават на животът е, че са в конфликт с него, че са против него. Но това, срещу което са в действителност, е в самите тях... И заради нежеланието си да погледнат истинската причина за проблемите си, продължават да ги търсят навсякъде, но не и където в действителност са.

[Донка]

Духовното развитие е за хора които са духовно устроени. Да се говори за понятия като старт или за това, че всички трябва да го преживяват е абсурдно. Всеки е това което е. Да се опитва да бъде нещо което не е, просто не е здравословно. Човек може да открие в себе си нещо което е забравил, че е, но да се говори, че преоткривайки го, той става друг, е напълно погрешно.

А как ще се разбере кой е и кой не е духовно устроен? И ако ми лепнат например на мен етикета на "устроена не-духовно", това ще означава ли, че ми се отказва правото на духовно развитие, ако в един момент имам условия и подтик за такова? Или с презрение ще обявят моето духовно развитие за самозалъгване и самоизтъкване на неща, които не ми се полагат по произход, следователно не може да съществуват?

Ами аз например, в средата на житейския си път осъзнах, че не мога и не искам вече да бъда това, което бях, защото старото ми аз ме водеше към пропастта - с мен заедно и най-близките ми хора и децата ми. Погледнах дълбоко навътре в себе си и осъзнах какво точно трябва да променя с любов - промених го и сега светът ми изглежда съвсем различен. Аз също - така се и усещам - от старите ми снимки ме гледа друг човек. И това го виждам не само аз.....

Дали е погрешно? - Ами по плодовете ще го познаете - сега всички около мен и аз сме спокойни и щастливи.

Всеки има право и свобода на промяна, когато душата му я поиска.

А за смисъла на живота - той също може и е нормално да се променя за различните хора в различните периоди от живота и в различните обстоятелства на Пътя им.

[Добромир]

А реакциите на хората по-често са себични, и ти помагат да разбереш неща за себе си, най-вече в този контекст. Всяко нещо си има контекст, и тези с глобалните изводи, често се оказват излъгани накрая както и да го сучат. Но явно и те самите се мислят за нещо което не са.... Това се отнася и за всички по-нататък изложени "изводи". Животните до голяма степен действат много по-адекватно и относно въпроси като привързаност, помощ, съчувствие, смисъл и отношение към живота. Отколкото която и да е човешка книга. Ако можехте да осъзнаете колко по-мъдри са, щяхте да ги почитате както в древността. Но навремето хората са се уповавали много повече на животът отколкото на приказките. А единственото обяснение, защо в момента хората не се уповават на животът е, че са в конфликт с него, че са против него. Но това, срещу което са в действителност, е в самите тях... И заради нежеланието си да погледнат истинската причина за проблемите си, продължават да ги търсят навсякъде, но не и където в действителност са.

Ами да, обаче и не съвсем.

Глобалните утвърдителни изводи могат да не са адекватни, ако човек няма достатъчно обхватни възприятия или ги обобщава неправомерно. Но и глобалните отрицателни изводи също не са износна стока! За да може човек просто чрез поглеждане да види истинските причини, той е необходимо да е много напреднал, пречистен! Иначе това, което прилича на първична връзка с Бога и древна житейска мъдрост, понякога е просто липса на достатъчно изпитания (а какво по-голямо изпитание от информационната лавина; само че не съм убеден дали заобикалянето й, вместо оптималното справяне с нея, е по-градивният път...)

Животните според мен са на предсъзнателно равнище, природната мъдрост у тях действа не чрез автономен избор. И, ако са верни научните наблюдения и духовните възгледи почти от всички източници, човешката форма е по-висша все пак, макар и да трябва да мине през "изгонването от райската градина" на инстинктивното.

Хората много желаят да са прави, някои го правят чрез утвърждения, други чрез отрицания, но това е все едно едните да вървят наляво, а другите надясно, докато целта е право напред. Едно от първите умения по Пътя - все още не кой знае колко духовна способност, но и важна предпоставка за по-нататък - е да се навържат тези привидно противоречащи си стъпки в една хармонична походка. Така и когато човек е "за" нещо, и когато го игнорира или заема междинна позиция - ще се съхранява непрекъснатостта на неговото осъзнаване. Той няма да търси кой е "прав" или "неправ" изобщо, а ще усеща - именно поради отчитане на контекстите - кое кога при кой работи и кое не е толкова подходящо.

Редактирано Февруари 12, 2009 от Добромир

[Багира]

Животните до голяма степен действат много по-адекватно и относно въпроси като привързаност, помощ, съчувствие, смисъл и отношение към живота. Отколкото която и да е човешка книга. Ако можехте да осъзнаете колко по-мъдри са, щяхте да ги почитате както в древността.

Преди известно време бях доста шокирана от осъзнаването на този факт. Обидно някак ...

Трябваше да се позамисля откъде идва тази "мъдрост". Стигнах до Щайнер и Макс Хайндел, естествено. Според Макс Хайндел животните се управляват от групов дух. Иначе казано, животното е проява на една духовна същност, която е нещо много повече от рамките на конкретната си изява. Тази същност има една много по- пълна информация за света, за взаимовръзките на явленията. Затова и поведението на едно животно, което просто се управлява от своя групов дух е много адекватно и отговарящо на невъобразимо много параметри- климатични промени, конкретни условия на средата и т.н. И сега, следва въпросът: защо не е така с човека? И идва един много лесен и неприятен за човека отговор: защото човешкото същество няма тази връзка, която животното има! Можем да привеждаме планини от аргументи против тази теза, да се изживяваме като изразители на божията воля колкото си искаме, след като поведението ни е далеч дори от животинската мъдрост ... Индивидуализирани сме, да! Самосъзнаващи- да! Но свързани- уви, не! Като откъснати самотни, индивидуализирани компютърчета откъснати от майчината мрежа ...

И така, няма защо да бъде търсен смисълът на човешкия живот извън възстановяването на тази връзка .

[Guest Apocatastasis]

Стигнах до Щайнер и Макс Хайндел, естествено. Според Макс Хайндел животните се управляват от групов дух.

Това го казва Щайнер, да.

Животните до голяма степен действат много по-адекватно и относно въпроси като привързаност, помощ, съчувствие, смисъл и отношение към живота. Отколкото която и да е човешка книга. Ако можехте да осъзнаете колко по-мъдри са, щяхте да ги почитате както в древността.

И сега, следва въпросът: защо не е така с човека? И идва един много лесен и неприятен за човека отговор: защото човешкото същество няма тази връзка, която животното има! Можем да привеждаме планини от аргументи против тази теза, да се изживяваме като изразители на божията воля колкото си искаме, след като поведението ни е далеч дори от животинската мъдрост ... Индивидуализирани сме, да! Самосъзнаващи- да! Но свързани- уви, не! Като откъснати самотни, индивидуализирани компютърчета откъснати от майчината мрежа ...

Човекът е по-висш във всяко отношение от животните! Животните не са нищо повече от изостанали човешки форми в развитието си, и това го казват и Учителя и Щайнер, и Блаватска, и др. И човекът и планетата (респ. Слънчевата система) са преживели определено развитие, а не са се пръкнали ей така. Ако ще ги разделяме, то човешката еволюция тече по различен начин от животинската. Духовете, които управляват двата свята - животинският и човешкият, са различни. Животинският дух може да стане човешки, защото сам по себе си има още да изгражда това, което човекът вече е изградил, и това е пълният смисъл на думичката съзнание. Човешкият дух обаче не може никога да стане животински. Може за известно време да пребивава в животинска форма преди или след като е бил в човешка, но да се превърне в животински дух, това е немислимо. То и няма смисъл за това. Както животните, така и хората са на степени на развитие, затова има и по-умни и по-глупавички от наша гледна точка животни, а така и хора, т.е. по-развили се. Тъждество между животното и човека не може да има. Нито най-умното животно е равно на най-глупавия човек, нито пък най-развитото растение е равно най-неразвитото животно, това са различни неща, различни бръмки от една верига на природното, физическо царство. Обаче в духовен план нещата са обратни - там нещата не тръгват от материалното царство към човешкото, а от духовните йерархии към човешкия свят и надолу до материалното царство. Така светът на хората представлява два конуса, обърнати един срещу друг или, ако искате, това е хексаграма.

Та значи, човекът е много по-развит от животното и много по-рано от него е започнал да се развива и дори го е задминал. На степента на животните са останали с тях определени духовни същества, както на степента на растенията, така и на тази на минералното царство (наричат се общо елементали и имат определена йерархия). Ако ние хората успяваме да различим някакво умно поведение у животните или някаква чувствителност у растенията, то е тъкмо защото сме по-висши от тях, и това е лесно за досещане. Животните, това е астралното тяло; растенията, това е етерното тяло; минералите, това е физическото тяло. Човекът, това е Азът. Това се учи още в азбуката на езотеричната наука. Това са още Малките Мистерии. До Големите се стига едва, когато се разтворят дверите към по-висшия свят, този на духовните йерархии. И човекът има мисията да се насочва все повече и повече към тях. Както животните са изостанали човешки форми, така и от сегашният човек в далечното бъдеще ще отпаднат определени форми и за новият човек тогава, те ще са такива каквито са сега за нас животните. А за това, че можем да се учим от животните за някои неща или пък от растенията, мисля че е съвсем нормално и даже понякога препоръчително. Ние сме част от една Природа и всеки атом ни е общ. Няма нужда да си измисляме своя Природа, тя е около нас и в нас.

За да се прозрат истински тези неща, трябва човек хубаво да разбере какво е това съзнание и какво представлява всъщност човека в това нещо, което наричаме живот. Колкото човек постига по-голяма съзнателност за тайните на този живот (тайни, защото са били незнание преди това за него), толкова върху него започват да работят по-висши духове и така човекът спира да бъде - как беше - "индивидуализирано компютърче". Индивидуализирано компютърче си, ако не се чувстваш свързан с Цялото или ако считаш себе си и другите за такива. Но когато аз се чувствам свързан с Цялото и когато се опитвам да изграждам себе си като такъв, то не се чувствам въобще индивидуализирано компютърче, независимо какво биха ми казали останалите.

Хайде, със здраве и повече оптимизъм в Мъдростта на Вселената.

И, апропо, можем десетки страници да изпишем за смисъла на живота, но този смисъл може да ни се разкрие в писмена форма само до степента на нашите мисловни и всякакви други способности, така че ако говорим за този въпрос, то той ще има смисъл само ако говоренето за него ни дава знания и смелост в следването на Пътя към този Смисъл. Въпреки това обаче аз съм убеден, че вътре в себе си човекът знае този смисъл, просто еволюцията на човека и планетата (която аз схващам като обща) все още си върви по своя път и човекът все още следва замисълът на Бога и затова и неговият смисъл не е толкова ясен или пък подлежи на съмнения, дискусии, предположения и дори - определения.

Редактирано Февруари 12, 2009 от Apocatastasis

[Багира]

Въпреки това обаче аз съм убеден, че вътре в себе си човекът знае този смисъл,...

Наистина дълбоко. Което не значи, че на видимата повърхност реално знае. Въпросът е да стигне до този водач. По пътя много други водачи ще твърдят, че тe са Водачът. Лъкатушните пътища на т.нар. еволюция предлагат безброй срещи с такива. Толкова безброй, че изобщо не е сигурно че чак такова заобикаляне всъщност има друг резултат освен безкрайно лъкатушене.

Редактирано Февруари 12, 2009 от Багира

[Добромир]

Въпреки това обаче аз съм убеден, че вътре в себе си човекът знае този смисъл,...

Наистина дълбоко. Което не значи, че на видимата повърхност реално знае. Въпросът е да стигне до този водач. По пътя много други водачи ще твърдят, че тe са Водачът. Лъкатушните пътища на т.нар. еволюция предлагат безброй срещи с такива. Толкова безброй, че изобщо не е сигурно че чак такова заобикаляне всъщност има друг резултат освен безкрайно лъкатушене.

Така де, ама това също е логическо предположение и подобно на много други свои приятелчета, то не може с нищо да се самоопредели като по-истинно от своята противоположност, а именно: устоите на т.нар. трансцендентност предлагат спасение от безутешната променливост на диалектичните светове, но те самите са твърде замръзнали. Толкова замръзнали, че изобщо не е сигурно, че това оттегляне от света има друг резултат освен спиране на развитието.

По-рано се самоопределях чрез "сигурност" в една или друга крайна истина. Сега не се смущавам от това, че не знам със сигурност кое е вярното. Интересни ми са различните позиции, но не се чувствам задължен да се впрягам в някоя. Това не пречи на важните ми всекидневни практически изводи, за които френетичното "най" е загубило смисъл...

[Багира]

[ Така де, ама това също е логическо предположение и подобно на много други свои приятелчета, то не може с нищо да се самоопредели като по-истинно от своята противоположност, а именно: устоите на т.нар. трансцендентност предлагат спасение от безутешната променливост на диалектичните светове, но те самите са твърде замръзнали. Толкова замръзнали, че изобщо не е сигурно, че това оттегляне от света има друг резултат освен спиране на развитието.

По-рано се самоопределях чрез "сигурност" в една или друга крайна истина. Сега не се смущавам от това, че не знам със сигурност кое е вярното. Интересни ми са различните позиции, но не се чувствам задължен да се впрягам в някоя. Това не пречи на важните ми всекидневни практически изводи, за които френетичното "най" е загубило смисъл...

"Линейните" представи са наистина от вида: "Ако човек не приема едната крайност- аха, значи приема другата? Но тя не е верна!" Обикновено с подобен аргумент все пак се защитава едната крайност. Но да, еднакво далеч от истината са и двете. Ако в "единия край" на линейните представи е очарованието от пъстрата променливост, на другия край е бягството в някаква трансцедентност (на всичкото отгоре -по- скоро измислена, отколкото реално съществуваща в такъв вид). което е точно толкова обречено. Светът изглежда не е линеен. И истината не ще да е нито в единия полюс, нито в другия. Не е и в равновесието между тях. Тя е извън тях. Където няма френетично "най" , да!

[Диана Илиева]

...

И истината не ще да е нито в единия полюс, нито в другия. Не е и в равновесието между тях. Тя е извън тях.

Това удивително прилича на "бягство в някаква трансцендентност"

Или може би не е в някаква, ами в правилната трансцендентност.

А и нямаш доказателства, че истината не е именно в равновесната точка - например точно в нея би могло да става пречупването и разлагането на първообраза (който не е от този свят, според твоята теория) на двуполюсно отражение; или пък че истината не е в целостта: двата полюса + всичко между тях.

Едни и същи логически конструкции построени върху различни, но еднакво нестабилни основи и косвени доказателства, които могат да се тълкуват разнопосочно...

Но ... всеки си е избрал да вярва в нещо.

А аз по-скоро споделям казаното от Добромир:

Сега не се смущавам от това, че не знам със сигурност кое е вярното.

[Багира]

А и нямаш доказателства, че истината не е именно в равновесната точка - например точно в нея би могло да става пречупването и разлагането на първообраза (който не е от този свят, според твоята теория) на двуполюсно отражение; или пък че истината не е в целостта: двата полюса + всичко между тях.

Ходих на много семинари по развитие и усъвършенстване преди време. Така участвах в едно много интересно преживяване: На група хора беше поставена една задача, решението трябваше да бъде определена конструкция от елементи. Решението беше почти еднозначно. Всеки за себе си, в пълна тишина, решаваше задачата. Имаше сътрудници, които, от определен момент нататък, при докосване на елемент, което води до решение, ръкопляскаха. С пълен потрес видях, че въпреки такава мощна подкрепа, хората, които зацикляха в някакъв кръг от неправилни действия, вместо да разберат, че действитео, което не е съпроводено от аплодисменти е погрешно, се опитваха за същото време да извършат не едно, а две погрешни действия, сякаш бързината беше от значение за правилността на действието ... И това беше само една игра ...

Та ... достатъчен брой действия "без аплодисменти" от "подкрепящата група" са за мен достатъчно доказателство. Но пък този експеримент убедително доказа, че необходимият брой вразумяващи опити при различните хора е различен ...

А стигането до

Сега не се смущавам от това, че не знам със сигурност кое е вярното.

e според мен един от симтомите за заслушване в "аплодисментите на подкрепящата група"!

Поздрави на всички, стигнали до него!

Редактирано Февруари 13, 2009 от Багира

[Диана Илиева]

...

Та ... достатъчен брой действия "без аплодисменти" от "подкрепящата група" са за мен достатъчно доказателство.

...

Щом е достатъчно за теб - добре.

[iti]

Не е нужно да разбираш дали си така устроена или не. Какъв е смисълът? Мисленето ти и без това не може да обработи нещо което е на толкова различно ниво. По-скоро ако се опита, само ще те обърка, защото ще се намесят представите за това. А ние не сме достигнали ниво в което можем да имаме правилна представа по тия въпроси. Какво значение има кой какъв етикет ще ти лепне? И кой може да ти откаже духовно развитие? Това е в рамките единствено на собствените ти избори. Може би си представяш, че някой ти е нужен за това? Че наистина духовните учители не са просто една представа? Че ти зависиш от тяхното мнение или мнението на близките си? Нещата които казах, нямат намерение да накърняват нечие его, а да дадат спокойствие и някакъв вътрешен мир. Никой не може да ти попречи да бъдеш себе си в която и да е ситуация. Той може да ограничи ситуацията, но не може да те застави да бъдеш друг. Само ти можеш, и поради тая причина, най-големия враг на човек е винаги самият той. Повечето философии не са нещо различно. Те са родени от противоречия и опити за тяхното преодоляване. Духовността не е следствие, тя е причина. Духовността не ражда философии целящи да поправят нещо. Защото самото това значи, че ти си в конфликт със съществуването. Духовността има за цел да води към това което нито физиката, нито душата осъзнават. Както и на по-ниско ниво, да прокарва глобани за съществуването идеи.

Много хора са тук изглежда, за някакъв вид промяна. Тя е индивидуална. Никой не е роден съвършен. Но тази промяна не променя индивидуалността. Тя променя по-скоро възгледите ни, защото всеки залита на някъде. И това води до проблеми. Физическият живот, дава перфектната възможност тези проблеми да се проявят бързо и лесно за виждане. Така че ти да си дададеш представа за тях и да решиш как да намериш баланс за себе си. Това е трудното. И не се постига от първия път, нито има такова нещо, като крайно постигане. Постигаш нещо в някаква степен. То може да ти се вижда по-добро от старото, но това не значи, че си стигнал до "края". Край всъщност няма. Защото никой не е определил такъв. Това би било ограничение. И ако края се знаеше, защо тогава щеше да същестува това преди него? Много хора възпримат Бог извън себе си, и поради тая причина, не могат да осъзнаят, че проблемите и въпросите които имат, ги има и той. И животът е изследване на потенциал, а не задача с ясно решение.

[iti]

Има глобални закони, не глобални изводи... Но както всички глобални закони, те се извеждат бавно и след достатъчно разбиране за неща. Както примерно гравитацията. Чак Айнщайн е трябало да дойде, за да я обясни наистина точно. И пак не се знае колко точно е и това разбиране... Но в науката нещата е необходимо да се докажат, докато във философията и най-вече религията - по-скоро да се харесат. Там е разликата...

[iti]

Вместо да четеш Щайнер, можеше да се позагледаш в животните. Повечето от тях имат доста ярка индивидуалност и самосъзнание. Колективен дух имат пчели, мравки и др. но не всички. Индивидуалността доминира, защото така е устроена самата планета. Да не говорим, че самосъзнание е нещо което притежава абсолютно всичко. Въпросът е какво е нивото на самосъзнание. Разбираш ли, няма как да е иначе, след като всичко е част от Свръхсъзнанието което наричаме Бог. Адекватността им идва не от нещо абстрактно което ги свързва. Напротив, те са изправени пред подобни труднити като нас. Просто са различна форма на живот, в чийто еволюция не е заложено нещо което го има в нашата. Те нямат такава свобода на изборът, нямат толкова силно обусловено мислене и емиции. Реагират естествено на ситуацията, без да замърсяват реакцията си с представи за живота. Човек в естевеното си състояние би реагирал по абсолютно същия начин. Примерно, животното когато го наранят, ще изпитва болка, страх, но в същото време можеш да спечелиш доверието му. Поведението му е напълно балансирано. Но в него, не е и заложено да може да бъде нещо друго. Докато у човек е заложено да има мнение за самият себе си, да мисли, да търси. когато той изпита болка, той е способен да стига до крайност. Може да прояви неадекватна агресия, или да се затвори, или да обвини нещо. Естествената реакция при него се нарушава, защото той може да избира. Това не е проблем, това е възможност на формата. Проблемът на хората е просто в изборите които правят. Те не могат да променят начинът по който са устроени. Не могат да се откажат и да възстановят връзката както в животинския свят. Могат само това което най-не им се иска - да порастнат и еволюират... Разбира се небалансирана еволюция като текущата, дава почва за много крайности и от там много страдание...

Съжалявам тия, тези които наричат себе си "висшата форма на животът"... Те просто са една от формите на живот тук. Ако почнем да ставняваме, във Вселената явно има толкова развити форми на живот, пред които човек мяза на амеба... Вие искате ли така да гледат на вас? Така че... нека да уважаваме различните форми на живот, всяка си има своя смисъл...

[maggee]

Съжалявам тия, тези които наричат себе си "висшата форма на животът"... Те просто са една от формите на живот тук. Ако почнем да ставняваме, във Вселената явно има толкова развити форми на живот, пред които човек мяза на амеба... Вие искате ли така да гледат на вас? Така че... нека да уважаваме различните форми на живот, всяка си има своя смисъл...

На мен към този момент ми се струва, че най-фундаменталният проблем на човека е, че е поставил Себе Си в центъра на Вселената (в широк смисъл като вид, в тесен смисъл - поставяне на собствената личност в центъра на собствения живот). Всички проблеми на хората идват от подмяната на универсалните ценности с човешките ценности. Човекът всичко преценява от гледна точка на собствения си - ограничен - светоглед.

Аз съм върхът, центърът насвета, аз съм един малък бог в своя живот. Хлебарката ми ходи по храната - тя ми пречи, имам власт над нея, що пък да не я убия. Прасето е нещо прекрасно, защото става на пържоли, но дотогава - в кочината, неодушевена вещ. Мъжът/жената до мен е страхотен/на докато МЕ обича - после се превръща във враг номер 1, защото вече не МЕ обича. Децата са ужасни твари, неблагодарни, защото.. искат да живеят собствения си, а не МОЯ живот. Изобщо, всички хора са ужасни и стяват все по-ужасни. Не на последно място, освен че другите са ужасни, ужасен/на съм и аз, защото нямам гърдите на Памела Андерсън/ парите на Бил Гейтс/ красотата на Брад Пит/ властта на Х/ харизмата на Y rи т.н. Ех, поне да бях роден в Тибет, да попия малко от духовността, пък то... нищо не става нито от мен, нито от другите, нито от света, добре че наближава третата световна война, че да се сърши с всичко това. Я, ама не бях ли върхът, венецът на природата, центъра на света?... нали всичко зависшеше от мен.. пък не мога да се справя и със собствения си живот. Странни неща...

Хората, които не обичат себе си, не обичат и животните, нито растенията. Те не ценят нито своя живот, нито живота на другите. В гордостта си те не биха се вгледали дори в животните, както не обичат да се вглеждат и в себе си. Предпочитат да живеят със затворени очи, изолирайки се все повече от живота - вкюлчително от живота на физическото си тяло.

Но не съм съгласна, че всички хора са загубили тази връзка - много хора я имат. Всъщност, всички я имат, но при някои тя е атрофирала. При други функционира и това са хора, които излъчват светлина, които раждат идеи и обединяват другите хора около себе си. И странно, но тези хора приемат живтните и растенията като братя, неживата природа - като жива, и се отнасят с всичко така, както се отнасят с другите хора, със себе си - всичко поставят под един знаменател, защото усещат единството на нещата.

Мисля, че за всеки човек има надежда, ако се вгледа непредубедено в законите на природата и започне да учи от нея. Истината за нещата е някъде отвъд социалните клишета, "истините" на родителите ни, дебелите книги, представите ни за добро и лошо и т.н.

[Слънчева]

Но не съм съгласна, че всички хора са загубили тази връзка - много хора я имат. Всъщност, всички я имат, но при някои тя е атрофирала. При други функционира и това са хора, които излъчват светлина, които раждат идеи и обединяват другите хора около себе си. И странно, но тези хора приемат живтните и растенията като братя, неживата природа - като жива, и се отнасят с всичко така, както се отнасят с другите хора, със себе си - всичко поставят под един знаменател, защото усещат единството на нещата.

Мисля, че за всеки човек има надежда, ако се вгледа непредубедено в законите на природата и започне да учи от нея. Истината за нещата е някъде отвъд социалните клишета, "истините" на родителите ни, дебелите книги, представите ни за добро и лошо и т.н.

...... Там някъде извън това, но вътре в нас и около нас е Бог...

И може би е добре да поизтупаме праха....

Благодаря ти maggee

[iti]

Фундаменталният проблем винаги е бил как човек да възприема себе си, така че да постигне някаква форма на вътрешно и външно равновесие. Но търсейки решението на подобен проблем, не можеш просто да кажеш - ей това е по-добрия вариант. Трябва той да е свързан и с това какво представлява човекът, как е свързан с останалия свят, да има път от точка А до точка Б, който при това той иска да извърви.

Няма универсални ценности. Има ценности важащи при определени условия. Вчера гледах един филм по BBC - The Trap: What Happened to Our Dreams of Freеdom. Препоръчвам го на всеки който знае английски и може да отдели 3 часа от животът си .

Основното около което се върти е теорията на игрите и най-вече може би най-известният пионер в обалстта - Джно Наш (математикът за който се разправя в "Красив Ум"). Всъщност обаче в теориите му няма нищо красиво в разпространения смисъл на думата, защото както е пределно ясно... "Правдивите думи не са красиви. Красивите думи не са правдиви"...

В постановката на Наш, всеки играч преследва единствено собствената си изгода, стремейки се да се нагласи максимално към стратегията на другите играчи. Той създава теорията на некооперативните игри, където всеки е сам и изолиран в целите си и доказва, че при това положение, системата може да постигне точка на равновесие и някакъв вид ред. Най-известен е примерът с дилемата на затворниците.

Имаме двама заподозрени, но липсват достатъчно улики против тях. Така че те имат 2 възможности за действие. Могат да си замълчат, или да обвинят, че другият е виновен. Това дава 4 вероятности които образуват матрицата на "отплащането". Ако и двамата си замълчат, те ще получат по 6 месеца. Ако единият обвини другия, а той си замълчи, то тогава само другият ще опере пешкира и ще лежи 10 години, а излъгалият ще го пуснат. Ако и двамата се обвинят един друг - ще получат по 5 години (Числата нямат значение стига да се отнасят по големина както в примерът). Въпросът в задачата е: Кое е най-добрата тактика?

Според условието на Наш за равновесието, всички играчи могат да се нагласят и разберат стратегията на другите играчи. Когато никой от играчите не може да измисли по-добра стратегия за себе си, на базата на констатни чужди стратегии, то съществува точка равновесие. Всяко нещо извън нея, води до дисбалнс и нестабилност. Точката на равновесие в горният пример е и двата да натопят другия. Защото само в този случай, никой от тях няма по-добра стратегия. Това е очевидно, защото ако единия заподозрян реши да премълчи и не обвини другия, то другият ще избере по-добра стратегия за себе си и ще се облагодетелства за сметка на другия. Моралният парадокс е, че равновесието се постига гледайки егоистично на целите си. А обратното всъщност дори води до дисбаланс и негативни последици.

Тук има още едно интересно противоречие, че рационалният оптимален вариант за действие на играчът, не води до оптималното решение на системата като цяло. Защото е очевидно, че това е да си сътрудничат. Самият играч обаче не може да си позволи да действа по този начин, поради възможността да бъде прецакан от другия и поради това двамата трябва да се самопрецакат. Практически примери за това много. Примерно войната, която е мотивация за самото развитие на гейм теорията през 50те. Имам две страни с независими интереси. За тях е по-изгодно да не развиват военна дейсност, но поради страхът че другата ще го направи, и двете се принуждават да го направят. И студената война е именно пример за подобено търсене на баланс на силите. Което погледнато отстрани изглежда всъщност абсурдно ирационално, въпреки рационалността при вземането на решението от гледна точка на всяка от страните. Така че цялата теория поражда повече въпроси отколкото решава. Какво напракитка значат тези чисто логически изводи.

Тази теория се осървършенства от друг матиматик, който пък въвежда понятие свръхрационалност (за което не става дума във филма за съжаление). Свръхрационалността изисква еднакво разбиране на нещата като цяло, за да се вземе решение оптимално за системата като цяло. В примерът за затворниците, свръхрационалният избор би бил да се избере кооперативната работа, защото тъй като другата страна би мислела аналогично, то би се стигнало до оптималното решение на проблемът. Но свъррационалното мислене се проваля, когато се съревновава с рационалното такова. Нещо също изглеждащо на пръв поглед парадоксално. Но очевидно, то би било прецакато от другия затворник, тъй като на рационално ниво, няма единомислие, а единствено лична изгода. Т.е. свръхрационалният избор трябва да вземе в предвид с какво мислене са другите играчи в системата и да действа на аналогично ниво, за да прецени своята оптимална стратегия...

След подобни разсъждания, които в същността си са наистина толкова гениално прости и ясни, човек няма какво просто да каже...

Редактирано Март 23, 2009 от iti

[Ани]

След подобни разсъждения, които в същността си са наистина толкова гениално прости и ясни, човек няма какво просто да каже...

Математическите модели, заложени в теория на игрите са прекалено изчистени и според мен не могат да служат за фундаментални философски заключения, дори само за човешките взаимоотношения във физическия свят. Да не говорим за другото. За да се направи математически модел е необходимо да се знаят всички участващи елементи в него, техните характеристики и взаимовръзки.

При Теорията на игрите и по-точно при Равновесието на Наш има предпоставка за напълно рационални играчи (в случая – заподозрените). Излиза, че равновесието се постига ако всеки натопи другия. Демек – да живее егоизма. Всъщност на базата на какво се прави този извод? На извода от Джон Наш за крайната n-лична игра : Всяка крайна n-лична игра има равновесна точка.

Такава игра изисква участието на краен брой играчи с краен брой стратегии. За икономиката и при военните може изводите от тази теория да вършат работа, но да се обяснява смисъла на живота и да се правят глобални заключения – не. Поне такова е моето мнение.

Изводите за печелещата стратегия на егоизма са толкова верни, колкото и наивните математически формули с които се правят опити да се доказва или отрича съществуването на Бог.

За да де правилен отговор за смисъла на живота една игра трябва да включи всички участници в него (и с рационални, и със свръхрационални стратегии). Възможно ли е това? Този, който прави математическия модел може ли да погледне „отгоре“ и да види всичко. А дали това всичко е крайно. Защото при безкрайните множества математическите закони понякога се променят.

В едно друго свое мненни, ти сам казваш:

Съжалявам тия, тези които наричат себе си "висшата форма на животът"... Те просто са една от формите на живот тук. Ако почнем да сравняваме, във Вселената явно има толкова развити форми на живот, пред които човек мяза на амеба... Вие искате ли така да гледат на вас? Така че... нека да уважаваме различните форми на живот, всяка си има своя смисъл...

И това само на физически план! Можем ли да обхванем всички форми на живот? А ако погледнем на света не само, като на материална реалност – участниците в играта се увеличават и започват да клонят към безкрайност.

Така, че в това отношение съм по-склонна да се доверя на думите:

38. Слушали сте, че бе казано: "око за око, и зъб за зъб".

39. Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.

Матей, гл. 5

Това е една, според мен печеливша стратегия, казана ни от Някой, който вижда нещата по-ясно от нашия ограничен разум.

Има глобални закони, не глобални изводи... Но както всички глобални закони, те се извеждат бавно и след достатъчно разбиране за неща. Както примерно гравитацията. Чак Айнщайн е трябало да дойде, за да я обясни наистина точно. И пак не се знае колко точно е и това разбиране... Но в науката нещата е необходимо да се докажат, докато във философията и най-вече религията - по-скоро да се харесат. Там е разликата...

Не съм съгласна. Тук не става въпрос за харесване и не харесване, а за много по-важни неща. В истинския живот някои неща не могат да се докажат – глобално. Тук възниква необходимостта от вярата.

Редактирано Март 24, 2009 от Ани

[Станимир]

...

В теорията има една слабост. Нещата се разглеждат статично, ограничено, от гледна точка на въплътената личност и единствено в рамките на настоящия и живот, а не на обуславящия я свръхаз. Не се отчита закона на кармата. Отчитат се само видимото за затворниците, с видимите за тях последствия. В действителност няма никакво значение дали ще лежат в затвора шест месеца, пет години, десет години или цял живот, а единствено това дали са казали истината или не, както и мотивацията им. В дългосрочен план нещата се компенсират именно на тази база, а не според законодателството пред което затворниците са изправени. Теорията дава решение само от егоистична гледна точка, дори и в случая когато двамата заподозрени решат да се комбинират. Реално, последствията които са създали неизменно ще ги застигнат, но начинът им на проявление може да бъде най-различен, но при всички случаи ще е справедлив.

Редактирано Март 24, 2009 от Станимир

[Станимир]

Попаднах на две мисли, които имат връзка с темата за живота и проявлението и затова ще ги цитирам, тъй като загатват множество важни идеи:

„Душата я няма на земята. Душата има само една малка проекция тук на земята. Тя се явява временно като някоя гостенка на ума и на сърцето. Щом душата посети някой човек, тогава го наричат великан, вдъхновен, благороден; но после, като си замине душата, този човек става обикновен. Така е и с човешките мисли и чувства. Всички мисли, които текат в ума; всички чувства и желания, които текат в сърцето, идват все от този велик извор. Този извор е душата. Изворите на душата се поят от още по-велик извор – той е човешкият дух. Изворите на човешкия дух се поят от още по-велик извор – той е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-велик извор – от Абсолютния, Незнайния Дух на Битието. За Него никой нищо не знае.“

„Христос казва: „Сега познах Бога.“ Той познава Бога по едно нещо: че Бог е великата Любов, ограничила себе си, забравила себе си заради онези малки същества, които живеят в Него. В своите велики планове, Бог, след като създаде всичко, обръща вниманието си отвътре навън. То значи: Божественото проектира своя живот навън, като дава живота си и на всички души, които съществуват едновременно в битието. Аз ще употребя израза: всички души са вечни. Англичаните употребяват израза: душите са тъй вечни, както и Бог е вечен. Те не са отделни от Него и съществуват едновременно с Него във вечността. Те вървят заедно, живеят в един и същ живот, но не са еднакви, различават се. Бог винаги се различава, и те се различават, а при това, между тях има тясна връзка. Връзката е в това, че Бог е Един, а те са много. Следователно, с множеството се означава проявения, ограничения, физическия свят. Без множеството светът не може да се прояви.“

Из „Аз Те познах“ – НБ, 1 февруари 1925 г.

[Аделаида]

На мен обаче ще ми е много интересно всеки да каже и за себе си какъв е смисъла на собствения му живот, какво го осмисля... а не да се говори само принципно и образно, защото все пак за всеки смисъла е различен и то даже в различен етап от живота му...

[maggee]

На мен обаче ще ми е много интересно всеки да каже и за себе си какъв е смисъла на собствения му живот, какво го осмисля... а не да се говори само принципно и образно, защото все пак за всеки смисъла е различен и то даже в различен етап от живота му...

Приветствам тази инициатива

Винаги съм усещала, че съм тук, за да обичам. Доскоро това ми се струваше самоподразбиращо се, незначително и някак ми беше трудно да го приема като смисъл на живота си. Сега зная, че любовта е всичко, което има значение. Любовта във всичките й проявления тук на Земята е моят смисъл.