Натрапчива невроза в детска възраст

[kruella]

Натраплива невроза.Това е заболяване от което живо се интересувам.Детето ми се разболя преди 8 год.Не се изразих правилно,симтомите се проявиха тогава.Веднага започнахме терапия с антидепресанти.Резултат имаше моментален,но лекарства пихме близо 2 год.Постепенно ги спрях и той се чувстваше добре.Това още 2 години докато не влезе в пуберитета.Всичко от начало.Препоръчаха ми хомеопатия.Като отговорен родител опитах ,но нещата излязоха от контрол.Абсол. не се повлия.Хайде пак антидепр.още 2 год.Сега е добре,година след като спряхме лекарствата ама до кога?Страхувам се много.Причина за болеста не открихме.Моля за компетентно мнение!

Редактирано Март 23, 2008 от kruella

[д-р Тодор Първанов]

Здравейте , въпросът Вие е доста труден и не мислих да взема отношение ,но ми хрумна една идея .Преди да ви я изложа ще спомена с няколко думи защо подобни отговори са много трудни , oсобенно , когато се иска прогноза .Истината е ,че ние много малко знаем за естеството на света около нас .Непрекъснато във всеки един клон на науките се откриват нови неща които допълват или напълно оборват съществуващите мнения и представи .За да може все пак да се работи и правят нови открития се е приело да се работи с ,,Модели’’.Модела не е нещо ,което е сто процента истина ,но е близо до нея и позволява на науката да прави по –малко или повече точни прогнози .Например имаме няколко модела за строежа на вселената ,за строежа на атома и т.н. В медицината и психологията също при обяснението на някои болести се работи с модели и аз мога да ви кажа, че моделите на лечение на някои от тях са се сменили по няколко пъти за последните 20 години от както аз станах лекар.За съжаление те в областта на психотерапията и психологията са сякаш най- много и всеки претендира да е по – точен от другите .

Първоначално бях решил да ви запозная с няколко от моделите за възникването и лечението на натрапливостите и това ме блокира .От една страна те са толкова много че и седмица да ги описвам все ще пропусна някои.От друга страна, ако ви опиша няколкото модела с които аз съм съгласен и с които работя , винаги ще се намери някой който да познава друг модел и да каже, че нещата не са така и пиша глупости .

Днес обаче пред погледа ми попадна една от любимите ми книги ,,Необичайна психотерапия ‘’и разбрах как мога да ви бъда полезен Ще ви разкажа няколко случая на успешно лечение на натрапливости пък вие ще си направите съответните изводи./нещо подобно се прави в книгата Но първо най-важното - да се гледа на човек ,който има натрапливи мисли или действия като на болен не е правилно и не подкрепя неговото лечение .Преди няколко години казвахме на хората които имат натрапливости ,че страдат от натраплива невроза , а днес това име се замени с ,,обесивно – компулсивно разстройство’’ .Обърнете внимание на думата ,,Разстройство ‘’.Замяната на невроза с разстройство не е случайна и иска да подчертае ,че в случая не се касае за истинска болест .По определение мозъка на вашият син е здрав и няма уред, който да открива някакви болестни прояви в него или който и да е друг орган.И макар ,че има едно ,две наистина органични заболявания с натрапливи мисли то аз изключвам възможността синът ви да е болен от тях – това са заболявания при които антидепресантите не биха дали ефект или дори биха увеличили натрапливостите .А и те освен натрапливостите дават много по – разнообразна симптоматика , така че мога да бъда сигурен че оплакванията на синът ви са в рамките на невротичното разстройство и той няма никакви отклонения в мозъчната структура .

Това уточнение е много важно ,защото едно е да гледаш на натрапливостире като на болест, която някой друг , например психиатъра трябва да излекува и ти нищо да не правиш ,друго да знаеш ,че си здрав и ако направиш съзнателно някои промени в себе си и живота си най – вероятно ще се отървеш от тях завинаги .Тоест, ако човека с натрапливости е пасивен и чака само на лекарството да го излекува ,процеса е много по -бавен и опасността от връщането им много по- голяма .Обратното ,ако той знае ,че е здрав и това ,че те са проблем на неговото мислене и емоции може би предприел акивности и сам или с помощта на специалист би се справил с тях .

А ,веднъж сторил го дори и да се появят пак ще може да приложи модела който е използвал първият път .И това би станало много по- лесно .

Ако , реши да го направи сам един от начините е като се насочи към успокоението на тялото и мисленето си .Тук е мястото на спорта , медитацията ,духовността и тн.Не искам да се спирам подробно , но си представете какви натрапливи мисли ще имате, ако тялото ви е смазано от умората на едни яки физически упражнения .Подчертава ,,яки ‘’, леките няма да свършат работа .

Но много се отплеснах започвам със случаите , а Вие ще си вадите изводите .

Случаите са нарочно много стари и с изменени имена , полове и други подробности ,така ,че ако случайно клиент ги прочете да не помисли, че разказвам неговата история , а това че са стари е хубаво, защото имах възможност да ги проследя 5 ,та дори и десет години/

- Една вечер при мен дойде млад мъж с приятелката си .Изпращаше ги моя позната член на религиозна общност на която и те бяха членове – споменавам този факт , защото по късно го използвах успешно .Мъжът имаше натрапливи мисли повече от 8 години , с много голяма интензивност и ограничавайки го почти тотално .Още помня това което ми каза – Сутрин още със ставането те ме обземат .Отивам на работа сядам на бюрото и почти целият ми ден преминава в борба с тях .Добре че работата ми е държавна иначе никой няма да ме търпи .Вечер у нас е същото .Почти нищо не правя само с тях се занимавам От две години съм с приятелката си .Тя иска да се оженим ,но аз съм по -зле от инвалидите и себе си не мога да гледам, камо ли нея или не дай боже деца .Реших да снема последователността на мисловният му процес, за да разбера, как прави натрапливостите си и го попитах коя е първата мисъл по която разбира , че те го обзематАми ,първата мисъл е нещо лошо за мен , например ,,Аз съм глупак .’’ ,,Дай втората подех аз’’ . Втората е - Не, не съм глупак . ,,А третата ‘’- пак го попитах Третата е ,Как да не съм глупак , щом мисля че съм глупак значи съм глупак, само глупаците мислят ,че са глупаци ‘’.Следващата е ,,Нее не съм глупак , аз не съм глупак ‘’и така по цял ден .Всъщност в глава на този човек по цял ден се въртяха 7 , 8 мисли половината от които бяха израз на неговото несъгласие с някаква друга мисъл .В случая това дали е мисълта е ,,Аз съм глупак , педераст идиот …’’няма значение, процеса бе един и същ- Мисъл , борба ,мисъл борба и така безкрай.Трябва да съм сляп за да не ми просветне -фактически борбата на този човек с някаква отрицателна мисъл я правеше натраплива и ако той не тръгваше да се бори с нея натрапивости нямаше да имаДа , но това не ми помагаше много .В прав текст не можех да му кажа ,,Бре човек, не се бори с тях ,мисли си каквото искаш и нищо няма да ти се натрапва ‘’Започнах да търся решение на проблема т.е да работя с него .Какво ли не опитах – хипноза ,НЛП , техники от краткострочната терапия ,ефекта никакъв. Работехме вече повече от три часа и бях готов да се откажа за момента- предпочитам да работя дълги сесии ,а не за определено време , така че имам прегледи по 4 ,5 часа и не спирам докато не постигна отчетлив резултат - в случая обаче бях готов да се предам и признавам ,че за момента нищо не мога да измисля И тогава гледайки го – трябва да отбележа ,че мъжът бе красив , мъжествен и излъчваше някаква сила така ,че никой не би подозрял ,че има такъв сериозен проблем – та гледайки го такъв сякаш ми просветна и бавно и сигурно започнах да говоря нещо подобно ,,Иване, гледам те и усещам силата която излъчваш .Работил съм с много хора и разбирам кога човек е роден за лидер и кога не .Просто те виждам как след година или две ти става водач на вашата църква/ група от 30 – 40 човека / .Ти си млад ,умен, интелигентен и мисля, че това е твоята мисия в живота -да бъдеш лидер .Говорих му и го гледах .Видях ,че се оживява и започва да вярва на това което му говоря , така че продължих в същият дух .Когато Иван видимо се промени аз завърших -Да но има нещо което всички водачи могат а ти още не си се научил да правиш. ,,Какво е то’’ с любопитство попита Иван ,,Истинските лидери и водачи са достатъчно силни за да могат да мислят каквото си искат включително и най- големите глупости по отношение на себе си ..’’ Иван направи учудена физиономия и аз продължих ,,Ето ,аз сега мога спокойно да кажа за себе си -Аз съм глупак и сега казвам -Хип е идиот ..и нищо не ме спира Иван ме погледна и бавно каза ,,Но това не е истина ,, ,,Да разбира се, че не е истина. Силните хора могат да си мислят и неща които не са истина ..и без да го оставя да помисли продължих уверено .Искаш ли да те науча как да го правиш и ти и станеш силен лидер на тези хора .Аз мисля че си роден за тази работа ‘’. Иван неуверено каза,, Да .Искам’’ Ами тогава повтаряй след мен силно и уверено Аз съм глупак’’Е, първият път бе много плахо ,но постепенно гласът му стана уверен, а обидите които ръсехме ескалираха .Преминахме през свиня, идиот , педераст и каквото се сетите .Иван уверено и гордост се наричаше с всички обидни думи и се радваше , защото само силните хора могат да мислят такива обидни неща за себе си Получи се много забавно, защото приятелката му бе на прегледа и тя започна да го пита ,,А може ли да кажеш например ,че си един провиснал …. На което Иван гордо и силно отговаряше,, Аз съм един провиснал….Това продължи около половин час и смея да кажа че изредихме всички обидни думи и изрази в българският език Резултат бе ,че пред мен имаше един нов човек .Бе станало полунощ но аз им поръчах ,,И сега когато се прибирате в хотела ще се помъчите да потърсите още някой израз или дума ,които да са обидни и искам да ги казваш. ‘’Иван с радост се съгласи .

Това е .Бе преди 10 години .Сега Иван е женен има две деца и е забравил че е имал натрапливости .Напусна държавната работа и си направи малка фирма в която наистина е лидер на 5, 6 човека .

Вторият случай е следния – Моя далечна роднина ми доведе синът си който имаше натрапливи действия – миеше си зъбите по 10 пъти , закопчаваше и разкопчаваше ризата си по определен брой пъти и всичко това за да не е случи нещо лошо на него или семейството м у. Нещата бяха много ескалирали , а той бе студент и не можеше да седне и учи .Това което знаех за него бе ,че майката и бащата не живееха добре .Бащата попийваше и я побийваше ,но за развод не ставаше дума а.Израснал в тази среда Иван бе много плах ,без някакви цели или стремежи и с много ниско самочувствие .Натрапливостите бяха средство за справяне с вътрешната му тревожност ,но на практика влошаваха нещата .Много важно в случая бе това ,че според майката аз бях страхотен психотерапевт , едва ли не най -добрият в света- просто я бях излекувал от някаква фобия и доверието и в мен бе безгранично

Та започнах аз работа с Иван, но след третата сесия той се подобри малко и престана да идва .Яви се след половин година пак много зле и пак след две, три сесии изчезна .Това продължи може би 4 или 5 години .Когато последният път ми се обади за да поиска среща му казах да дойде с майка си .Бях решил , че той не ме взема насериозно и че не мога да му помогна достатъчно .За това се уговорих с моя по-млада колежка да го поеме .И така когато Иван и майка му седнаха срещу мен аз им обясних ,че се чувствам безсилен и явно не мога да намеря верният подход към натрапливостите на Иван така ,че веднъж за винаги той да се отърве от тях . Казах, че се признавам за победен и вече съм говорил с мой колега ,който искрено им препоръчвам за да може Иван да се отърве трайно от натрапливостите .Разбира се и двамата започнаха да ме убеждават ,че само аз мога да им помогна ,че са готови да ми плащат прегледите колкото искам- до момента бяха безплатни – но аз бях непреклонен .Заявих им , че не мога да се справя и това е Разделихме се и аз очаквах те да се обадят на колегата ,но не се обадиха

След седем , осем месеца срещах братовчедката и още щом ме видя тя започна да ме прегръща и благодари, че съм излекувал синът и .Приех недоумяващ благодарностите и но не посмях да попитам как съм го излекувал, като напротив последният път аз се признах за победен и ги пратих при колежката си .Прибрах се без да мисля по случая и забравих ,че съм ,,излекувал Иван.’’Да ,но още няколко пъти срещах Иван или майка му и двамата ми благодаряха искрено за лечението и когато при последната ни среща тя ми каза че синът и вече завършил и не само работи но и ще се жени както и че тя на всеки църковен празник пали свещ в знак за благодарност към мен се замислих сериозно Започнах така ,,Тези хора не лъжат и Иван вече няколко години е добре .Твърдят ,че аз съм го излекувал .Ако са прави и наистина е така то, как съм го направил.’’Айнщайн някъде казва че ако има 60 минути за решаването на въпрос на живот и смърт 55 от тях ще отдели за намирането на правилният въпрос .Е ,аз го намерих и след като го зададох всичко си дойде на мястото .Както казах Иван беше с много ниско самочувствие , тревожен , живееш в сянката на баща си .Какво бях направил аз , който според майка му бях най – добрият , най можещият ,едва ли не гений в очите ? Бях се предал , черно на бяло бях казал че Иван е по -силен от мен ,тоест Иван бе победил някой много ,много силен човек .Мисля ,че това бе изиграло своята роля за да получи той нужното му самочувствие и започне да се справя със страховете си не посредством ритуали и натрапливи действия .Всъщност излизаше ,че ако майка му не бе изградила толкова силен моят образ ,той не би се повлиял от моето предаване и наистина щеше да отиде при колежката ми Преди да си позволя да дам малки коментари ще разкажа още един случай .Познавах майката и бащата -бяха хора неосъществили мечтите си за добро образование и успех в живота .Имаха едно дете и бяха съсредоточили всичките си усилия и стремеж да се осъществят чрез него .Лошото бе че подхода им бе чрез насилие и контрол ,в резултат на което макар и пълна отличничка дъщерята бе свито и плахо момиче .Потърсиха ме когато бе студентка и натрапливостите и бяха блокирали ученето .Бяха натрапливи образи и картини с изключително неприятни за нея съдържание Бяха свързани със семейството и тя не можеше буквално да си влезе в дома .И тъй като следваше в друг град не се прибираше .Когато загуби един семестър и трябваше да се прибира ме потърсиха за помощ.

Не бях много уверен че ще успея да и помогна защото в другият град бе работила с опитен психотерапевт и когато говорих с него разбрах ,че едва ли и на мен ще ми се удаде да направя нещо ново и резултатно .Така се и оказа Започнах психотерапия , но поради факта ,че натрапливостите бяха свързани с дома и тя не само не се успокои, но и се появиха мисли за самоубийство .Не съм догматик , против хапчетата съм, но в случая нямах избор Момичето започна да приема лекарства и някъде след около 3 месеца се върна в другият град за да работи и урежда следването си .Два или три пъти в годината ми изпращаше кратки поздравления и пишеше че е добре . Аз отдавах това на лекарствата които и бях дал и се чувствах доволен

Може би след 3 години видях майка и тъй като се познавахме започнахме общ разговор Накрая засегнах темата за дъщеря и като казах че знам че тя е добре защото по празниците редовно ми праща честитки Лицето и помръкна и каза ,,Значи ти не знаеш ‘’Погледнах я учудено и тя продължи ,,След като си замина нещата наистина бяха добре .Докато ,след половин година ни сервира това ,че живее с друго момиче ….да дъщеря ни е лесбийка …всъщност натрапливостите сега ни изглеждат като нищо

,,От трън та на глог,, продължи тя забравила ,че дъщеря и искаше да се самоубие и трябва да сме радостни че е жива и здрава .

Сега няколко думи коментар – в първите два случая успеха според мен се дължи на това, че в единият случай напълно съзнателно , а в другият без да искам бях внушил и то доста мощно на клиентите си , че са важни и значими В първият случай убедих много хитро младежа да не се бори с натрапливите мисли защото силните могат да мислят каквото си искат – от срани това звучи доста смешно и наивно ,но когато един човек с комплекси усети силата в себе си той наистина може да я използва рационално – и това спря борбата .ВСЪЩНОСТ НАЙ – СИГУРНИЯТ НАЧИН ДА СИ НАПРАВИТЕ НАТРАПЛИВА ДАДЕНА МИСЪЛ ИЛИ ОБРАЗ, Е ДА ЗАПОЧНЕТЕ ДА СЕ БОРИТЕ СРЕЩУ ТЯХ НО В СЛУЧАЯ ПРОСТОТО ,,НЕ СЕ БОРИ ‘’НЕ ВЪРШИ РАБОТА

Второто момче също доби сила и увереност , то наистина ме победи в честен двубой и тази сила му помогна да преодолее постепенно и останалите си страхове .Момичето – всъщност лекарствата не са излекували нейните натрапливости .Не в никакъв случай .Те просто са я успокоили до степен сама да признае пред себе си че е хомосексуална .Тоест бяха я подпомогнали сама да си направи психотерапията

От първият случай минаха 10 ,от втория 5 ,а от третия случай 4 години Уверен съм че тези хора напълно са се справили с натрапливостите Главното, което ме кара да мисля така, е, че те са с ново самочувствие , имат увереност в себе си и са много по социални Какво бих Ви препоръчал за вашият син .Най -общото вече трябва да ви е ясно – по високо самочувствие , нови умения в дадена област които да го правят компетентен в нещо , някаква значима цел и тн

Но, тъй като Вие трябва да промените детето си ,а начина за това е само един – да промените себе си ,задачата не е лесна .Родителите винаги искат да би имало начин да влязат в главите на децата си ида ги променят За щастие това не възможно , иначе какви ли глупости биха направили .Та с две думи, за да помогнете на синът си да няма повече натрапливи мисли ,Вие трябва да промените себе си и отношението си към него .И тук родителите са като попарени , изведнъж разбират ,че те не са някаква пасивна страна и имат дял натрапливостите на своите деца и….първоначално не се съгласяват с мен, става им много болно .След около седмица по –умните се обаждат и казват ,,знаете ли май сте прав ‘’и някои , но не много започват да се променя Всъщност да се гледа на натрапливостите като на болест е много по – изгодно за родителите .Пък и за самият човек ,ако е пълнолетен ,защото овладяването им е свързано с промяна, а тя най – плаши хората Промяна значи отговорност, а това е много трудно Но аз лично вярвам, че щом вие търсите помощ в този сайт сте готова да направите нужното , а то не е много сложно – тук има страшно много материали които биха подпомогнали един човек да поработи самостоятелно върху себе си с цел след това да помогне и на детето си . ПП сега се сети и за още един случай .скоро говорех с мой приятел и стана въпрос за разстоянието между две къщите ни . И тогава той каза ,,Сега ще го сметна’’се съсредоточи .На въпрос ми какво смята отговори ,,Имам навик винаги когато ходя да броя нещо , било крачки , плочки стъпала и тн .Та се га умножавам 70 см по 1340 толкова са крачките от нас до вас .Нали няма нищо лошо в това че непрекъснато броя ‘’ ,,Не , какво лошо да има , брой си ‘’отговорих аз .

А , представяте ли си какво би станало ако му бях казал обратното и той бе започнал да се бори с броенето.Сигурен съм че щяхме да имаме още един човек с много ,,здрави’’натрапливости.

[Шехина]

Аутизмът е вероятна диференциална диагноза (ОКР при децата действително е рядко срещано нарушение, много по-вероятно е емоционално нарушение), затова би трябвало родителите да направят качествена диагностика на развитието на детето. По мое мнение обаче, в последно време (поне през последните няколко години), именно поради факта, че за аутизма се заговори широко в бившия соц-блок, дори има свръхдиагностициране - децата масово се диагностицират като аутисти без да са такива.

Моите съвети са два: посещение на детски психиатър/детски психолог и избягване на приема на каквито и да било медикаменти, без да е назначено такова лечение от лекар.

А що се отнася до причините - обикновено те се разкриват трудно, постепенно и продължително. Нужно е търпение и доверие в лекаря, особено важно е детето и терапевтът да изградят най-важното - терапевтичния контакт.