Хора, моля ви дайте ми съвет ....Натрапчивости!

[venito_94]

Здравейте,от много време насам имам едни натрапливости,които аз кръстих внушения.те ме притесняват още от септември месец и до днес не ми минават ,а само пополеква ми и след това идват оново даже и по страшни..Всеки един ден е ад...

ходих при невролог и той ми изписа едни хапчета,но това не ми помага.Налага се да отвържзавам някои неща по двадесет пъти докато не съм сигорна,че няма да ме приттесняват.Преди ставаше,но сега когато се опитам да ги отвърдя става по-зле..получава се нещо нереално и още по натрапващо...един пример гледам личвата си карта и виждам на гърба най-отдолу нали посредата пише Имета,отдясно презимето и отляво фамилията.аз си мисля защо не са ги подредили така както трябва да бъде..разказах това на една приятелка и тя и каза,че така е написано,защото Фамилията била най-важна след това ивето и накря презимето,което не е важно тлкова..успокоих се малко...и много други неща...

Сега преди малко вкъще си казах и трите имена Ваня Кръстева Генчева и чух Фамилията много добре ,но в съзнанието ми остана само презивето и си помислих,оплашех това да не е Фамилията,а това НЕ Е така.Моята Фамилия си е Генчева и аз си я чух.. толкова съм отчаяна...понякога тези мисли сами ми се казват в главата ей така и това ме убива....

Моля ви дайте ми някакъв съвет ще ви бъда много благодарна....

[Орлин Баев]

Здравейте,от много време насам имам едни натрапливости,които аз кръстих внушения.те ме притесняват още от септември месец и до днес не ми минават ,а само пополеква ми и след това идват оново даже и по страшни..Всеки един ден е ад...

ходих при невролог и той ми изписа едни хапчета,но това не ми помага.Налага се да отвържзавам някои неща по двадесет пъти докато не съм сигорна,че няма да ме приттесняват.Преди ставаше,но сега когато се опитам да ги отвърдя става по-зле..получава се нещо нереално и още по натрапващо...един пример гледам личвата си карта и виждам на гърба най-отдолу нали посредата пише Имета,отдясно презимето и отляво фамилията.аз си мисля защо не са ги подредили така както трябва да бъде..разказах това на една приятелка и тя и каза,че така е написано,защото Фамилията била най-важна след това ивето и накря презимето,което не е важно тлкова..успокоих се малко...и много други неща...

Сега преди малко вкъще си казах и трите имена Ваня Кръстева Генчева и чух Фамилията много добре ,но в съзнанието ми остана само презивето и си помислих,оплашех това да не е Фамилията,а това НЕ Е така.Моята Фамилия си е Генчева и аз си я чух.. толкова съм отчаяна...понякога тези мисли сами ми се казват в главата ей така и това ме убива....

Моля ви дайте ми някакъв съвет ще ви бъда много благодарна....

Здравей, Ваня!

- Опиши малко по-подробно различните натрапливи мисли (както си дала пример с името) и действията, чрез които се защитаваш, ритуалите, като развързването, за което споменаваш. Опиши и другите такива мисли и ритуали, моля те!

- разкажи за периода преди 5-6 месеца и преди това, около септември, когато казваш, че са се появили тези "внушения"(както ги наричаш). Имаше ли някакви по-тежки преживявания тогава? Някой или нещо (ситуация) да те е ранила, да си се почуствала силно излъгана, измамена, извън контрол, да се е случило нещо, което да не си можала да приемеш лесно или въобще?

- На колко си години? За пръв път ли се появиха подобни проблеми или и преди това си имала някакви?

- Разкажи за себе си повечко - преди всичко за характера си, но и нещата около теб! По-подредена ли си? Колко често чистиш у дома? Дразнят ли те нещата, които не са на мястото си? А хората, които се държат по-различно от според теб приемливото дразнят ли те по-силничко?

- разкажи за мама и татко и себе си, преди всичко докато си била малка - как те възпитаваха? Изискваха ли доста от теб? разбираха ли се или се поскарваха по-често? Изискваха ли да имаш винаги високи оценки в училище? - това са само примерни въпроси, но разкажи колкото се може повече!

...

Засега мога да ти дам само общи съвети, но предпочитам да изчакам да отговориш на горните въпроси! Моля те отговори им един по един с няколко реда на всеки!

Очаквам отговора ти!

Орлин

Редактирано Февруари 1, 2009 от Орлин Баев

[venito_94]

- Опиши малко по-подробно различните натрапливи мисли (както си дала пример с името) и действията, чрез които се защитаваш, ритуалите, като развързването, за което споменаваш. Опиши и другите такива мисли и ритуали, моля те!

Ами нямам точно определени ритуали при мене по-скоро е повтаряне на определени фрази ,които аз наричам утвърждения ,за да мога да бъда спокойна със самата себе си.Незнам поради каква причина се явяват дори ме е страх да говоря за тях...

Спомням си като малка все си оглеждах тялото,за да видя ,да се уверя,че всичко е наред.един път като погледна ми се струва,че съм дебела за панталона,който съм облякала и затова гледам още и след това се виждам слабичка,хубавка и по този начин се успокоявам.Друга такава натрапливост поне за мене е това,че края на лятото случайно докато се ровех в интернет в хороскопите открих,че тате понеже е роден на 11 ноември и разбрах,че е зодия Скорпион,а преди това сме мислили мама по-точно,че е на 11 септември и го мислехме за Везни,но той се оказа Скорпион.И аз казах на мама и тя ми отговори:"Така ли?" и аз и казах :"Ами да..." и вече му четем хороскопа за Скорпион.Нямаше пробелми известно време ,докато наскоро не си внуших,че нещо тя не ме е разбрала и започнах да си припомням ситуацията отново и отново също както със оглеждането и това ме влудяваше,защото неможех да си докажа,че тя ме е разбрала ,защото дефакто ме разбра много добре..ужас..

Мина ден поуспокоих се..

- разкажи за периода преди 5-6 месеца и преди това, около септември, когато казваш, че са се появили тези "внушения"(както ги наричаш). Имаше ли някакви по-тежки преживявания тогава? Някой или нещо (ситуация) да те е ранила, да си се почуствала силно излъгана, измамена, извън контрол, да се е случило нещо, което да не си можала да приемеш лесно или въобще?

-Ами тогава много харесвах един футболист и много исках да бъдем заедно,но той си имаше приятелка и това много ме нарани.аз просто неможех да го приема и не исках.Той казваше да си останем приятели,но за мене нещата стояха така Или всичко или нищо и един ден се уговорихме и се видяхме и правихме секс във Плд. беше ми за 1 път.А лятото когато ходехме на стадьона аз пушех цигари,но странното беше,че не желаех да излезна без да съм си запалила една или 2 цигари.Някаква утеха намирах в тях.Моите приятелки незнаеха и аз се обличах хубаво гримирвах се и си мислих ,че цигарите ме правят хубава.Те ми дават по-добри емоции,които без тях немога да си осъществя...

- На колко си години? За пръв път ли се появиха подобни проблеми или и преди това си имала някакви?

-аз съм на 15 години сега,за първи път в живота ми се случват такива неща и направо ме разкъсват...само,че преди внушенията дори преди лятото,когато още ходех на училище си представях някакви картини или ситуации,за да бъда интересна на околните.Видях,че никой не ме забелязва и започнах да си представям моменти от миналото,които ми харесат и си слагах един вид маска на лицето и другинте не го забелязваха.Хем ми бееше добре,когато се задържаше за по-зълго време хем гадно,защото виждах колко е гадно и странно защото никой друг не го прави.

- Разкажи за себе си повечко - преди всичко за характера си, но и нещата около теб! По-подредена ли си? Колко често чистиш у дома? Дразнят ли те нещата, които не са на мястото си? А хората, които се държат по-различно от според теб приемливото дразнят ли те по-силничко?

-Ами какво да кажа за себе си...По принцип много се влиая от чуждото мнение,тънкообидлива и много ранима.Понякога страдам за неща,които въобще нямат смисъл...Предпочитам да имам една най-добра приятелка,но истинска.Мразя лицемерите и въобще фукльовците..Хората около мене гледат повече за себе си правят се на интересни само най-много един двама да са истински...Това много ме дразни.Хората ме подценяват,моите възможности и качества.Само пеенето не подценяват.

Последно време много често си меня настроенията което е много лошо защото като имам и приятел това ме притеснява да не проваля нещо... Подредена съм когато мама ме подреди честно казано съм малко мързелива,което не е хуваво никак...Почти не чистя,но и когато съм имала желание някой все е казвал "остави ти неможеш остави на мене и т.н." Не ме дразнят нещата,които не са си на мястото,но адски много ме дразнят хората,които се държат по-различно от мене или непристойно.

[Орлин Баев]

Нищо не казваш за мама и татко! Може би някой от тях е доста властен, изискващ, доминиращ и тревожен? Разкажи за тях повече, за това как те въпитаваха, как се държаха и какво ти говореха, как се отнасяха един към друг!

Каваш, че се дразниш много, когато някой е различен от това, което ти приемаш за 'начина на поведение, мислене и живеене", както и че често при теб нещата са 'или всичко, или нищо", или/ или. Може би ти си мислиш, че това е твоят характер и толкова. Ами донякъде е така, но не съвсем. Това е само изходният реултат от други, по-дълбоки страхове и комплекси в теб. Те са несънавани и вероятно не ги виждаш директно. В когнитивно поведенческата терапия, тази която аз практикувам, се казва: "Ти чувстваш това, което мислиш!". твърди се още, че дълбоко във всеки един от нас има заложени мисли - убеждения, за които най-често не знаем или само се досещаме, но не ги виждаме директно, защото те се защитават чрез едни предсъзнавани правила, които се превръщат в твой характер, в твой личностов стил на мислене, чувстване и поведение. Когато общуваш с хората, ти виждаш случващото се като го филтрираш през своите вътрешни убеждения, които пък задействат в теб защитната компенсаторна реакция на правилата, нормите/ характера/ личностовия ти стил. Ще обясня по-долу как може би стоят при теб нещата. Всичко това се залага докато си била мъничка, докато си расла. А се дооформя след това. Ти още като малка си имала едно различно виждане за тялото си, което говори, че нещата, за които ти говоря, са били в теб отдавна. Сега просто са се проявили по-силно. Тези неща (несъзнавани мисли - убеждения, които пораждат в теб страх) най-вероятно са били програмирани в теб от някой от родителите ти - мама или татко може би. Разкажи за тях. искам само да знаеш, че те със сигурност те обичат много и не са виновни за нищо. Те самите са такива, каквито са, защото си носят техния си психичен багаж. Нещата са каквито са, няма виновни, няма жертви, а просто причинно следствени връзки - неутрални. Сега вече си голямо момиче и можеш да се справиш с всичко!

Нека да видим какво става в теб, когато тръгнат натрапчивите мисли. Например за зодията на татко. В теб се появява мисълта "мама не ме е разбрала", която болезнено не ти дава мира, им амного тревожност в нея - обсебваща е! И продължва да се връща болезнено, въпреки, че не я искаш и се бориш против нея. Зад/ под тази мисъл, на най-дълбоко несъзнавано ниво в теб за заложени едни негативни убеждения, от които те е страх и които всъщност пораждат "мама не ме е разбрала". Тези убеждения биха могли да бъдат: "Аз съм неразбрана, ранена, отхвърлена, несправяща се, губеща, никоя и нищо..." Тези несъзнавани убеждения пораждат един страх в теб, страх от това, че няма да бъдеш разбрана, приета безусловно, че не си достатъчно добра в нещата, които правиш, страх от мнението на хората, което мнение ти влияе по-силно от колото е нормално това да става. Тези несъзнавани мисли-убеждения са в корена на натрапчивите ти мисли, пораждат ги! Когато общуваш или преценяваш ситуацията, тя преминава през тези страхове - убеждения и достига до съзнанието ти като автоматични мисли. Автоматични са, защото са просто продукт на автоматичен процес. при теб тези автоматични мисли са се превърнали в натрапливи. А това става, защото когато се задействат съответните страхове - негативни убеждения и те породят натрапчивите автоматични мисли, в теб се включва друга психична "инстанция" - защитния ти личностов стил, характер, морал, норми и правила. Да го наречем за по-кратко личностов стил. при теб този стил е БОРБА. Борба, която води до раздразнението ти от всичко, което е извън нормите и критериите на този личностов стил. Характерни за този агресивно борбен личностов стил са емоционалният перфекционизъм, максимализмът, силното желание за ПЪЛЕН КОНТРОЛ над себе си и нещата. На съзнателно ниво този твърдичък личностов стил се проявява като черно/ бяло мислене - тоест или са така нещата, или никак не са. Или постигам нещо на сто%, или въобще не го постигам, правя. Или някой ми е приятел, или го режа на мига и го отхвърлям. истината разбира се е, че нещата никога не са черни или бели, а са някъде в нюансите помежду им!

Та, пак да видим какво става в теб в случая със зодията. Появява се мисъл: "мама не ме е разбрала", която е обсебваща и болезнено натрапчива. Тази мисъл е само автоматичен резултат на съзнавано ниво от филтрирането на случката със зодиите през несъзнаваните ти убеждения: "Аз съм неразбрана, ранена, отхвърлена, несправяща се, губеща, никоя и нищо, не си вярвам, не вярвам на хората, не вярвам на живота си...". При активирането на несъзнаваните ти мисли - убеждения (наситени със страх), в теб обаче се задейства защита от тях чрез борбата, контрола, перфекционизма и максимализма на личностовия ти стил! Този личностов стил всъщност поражда защитните ти действия - отвързването, защитните утвърждения. Когато в началото ги правиш, те действат - временно действително намаляват тревожността и натрапчивите мисли. Но тъй като те на практика усилват страха (несъзнаваните убеждения), действат само временно, докато количеството страх/ негативни убеждения нарасне достатъчно! Тогава защитните ти утвърждения, отвързване и т.н. вече не действат. Тогава ти се налага да разшириш кръга на утвържденията, както и броя на повторенията им. Това отново временно помага, но всъщност усилва страха, защото само го потиска, но не го разрешава! На практика, колкото повече се защитаваш чрез защитни утвърждения, действия, въобще ритуали, толкова по-силнио стават натрапчивите мисли с времето! Но ти си в началото на развитието на процеса и ще можеш лесно да го неутрализираш - особено с помощта на специалист!!! Сама е трудничко, затова ти препоръчвам да се обърнеш към психотерапевт от твоето населено място. Психотерапията, която действително работи в твоя случай, доказано и проверено научно, е когнитивно - поведенческата психотерапия! Също и хипнозата и хипнотерапията! Психоанализата би ти помогнала за общото разбиране на това, какво става в теб, както и след като вече си преодоляла проблема си. Тя е чудесна, но е по-фина и нежна работа. А на теб ти трябват сега по-директни и силни методи! Виж за терапевт от твоя град тук и тук.

Ако горното ти се струва прекалено сложно, не се притеснявай - това са психологически понятия. Аз винаги съм се учудвал, когато при мен дойде клиент с лекарските си изследвания. Лекарите пет пари не дават дали ги разбират пациентите им, дори именно за да не бъдат разбрани наричат простички неща и процеси с гърцизми и латинизми. А пациентът им, за да разбере какво става в него, което е нормално желание, става половин доктор и изчита тонове литература, защото докторите умишлено правят една "димна завеса" от "сложни" думички и термини. В психологията поради естеството ни на работа обаче, се стараем доколкото е възможно да направим понятията си достъпни, защото за разлика от соматичните доктори не работим механично и не се явяваме търговци пласьори на хапчета, а успешната ни работа зависи от разбирането и осъзнаването на пациентите ни.

Накратко за теб: Колкото повече повтаряш утвържденията (ритуалите, развързванията...), толкова повече бягаш от страховете си и с течение на времето те стават по-силни, а натрапчивите мисли, които са само техен резултат - също нарастват! И не само нарастват, но се разклоняват, появяват се нови и нови, все по-силни и разнообразни! Когато се защитиш чрез утвържденията си, временно ти олеква, но това е все едно чешеш рана. Като я почешеш, за малко ти става по-добре, но всъщност я разраняваш и се налага още повече да я чешеш (аналогично да повтаряш утвърждения), защото те засърбява още по-силно (аналогично натрапчивите мисли стават по-силни и болезнени).

Какво може да се направи? С помощта на специалист само за три месеца упорита работа можеш да се освободиш от натрапчивите си мисли, както и от защитните си утвърждения/ действия. Обърни се към специалист! Ако сега не го направиш, положението ще се влоши! А на теб тепърва ти предстои да живееш живота си! Затова поговори с мама и татко и им обясни, че положението е сериозно и действително имаш нужда от специализирана приятелска помощ!

Какво би могла да правиш сама, преди да се обърнеш към психотерапевт?

- Започни да посрещаш напрежението и страха си открито и смело! Когато дойдат натрапчивите мисли, в теб се появява желанието да се защитаваш с ритуали (утвърждения и др.). Научи се малко по малко да намаляваш ритуалите. Опитай се да ги спреш изцяло! Ако не стане отведнъж, пробвай за известно време, което увеличавай.

- Когато се научиш да издържаш на напрежението без да правиш ритуалите, теб неминуемо ще се увеличи тревожността и ще застанеш лице в лице с натрапчивите си мисли. Това е нормално и е нужно да се претърпи, подобно на спирането на чесането на раната от примера по-горе, при което самото сърбене временно нараства, но всъщност е лекуващо и скоро раната оздравява!

Когато така застанеш лице в лице с натрапчивите си мисли без да се защитаваш от тях с ритуали, ти вече си направила една голяма крачка към щастието си! Нужно е да продължиш обаче!

Когато мислите идват, а заедно с тях раздразнението и тревожността, научи се да бъдеш в тях, без да бягаш от тях и без да се бориш с тях! Опитай се да стоиш в тревожността и раздразнението, да бъдеш в него смело, както би стояла смело по средата на гръмотевична буря! Мозъкът ни е устроен така, че щом действаме така, страхът и раздразнението (които идват от несъзнаваните убеждения) намаляват бързо! А с тях намаляват и натрапчивите мисли!

Практически това означава да ПРИЕМЕШ натрапчивите си мисли спокойно - да се сприятелиш с тях. Приеми ги като един приятел в теб, който го е страх, който е наранен и обиден и раздразнен - приятел, с който ти се учиш да стоиш до него смело и нежно и спокойно да го приемаш и да успокояваш страха му! Когато постоиш така с мислите си известно време, ти трябва да понесеш този страх и раздразнение, но въпреки това да не бягаш от тях в ритуалите (утвържденията си). Например натрапчивата мисъл с името ти - просто чуваш, виждаш името си разбъркано, без да се опитваш да го подреждаш и без да си казваш утвърждения или да правиш развързвания. Стоиш смело в това объркване като се стремиш да го ПРИЕМЕШ. В началото е трудно и странно, знам. Но колкото повече така стоиш в това объркване и тревожността и раздразнението от него, толкова повече то намалява, намалява и тревожността и раздразнението, а приемането ти на стващото се увеличава. Когато правиш това, ти директно работиш върху несъзнаваните си негативни мисли-убеждения и ги променяш в увереност, спокойствие, приемане и щастие.

- Промени мисленето си и разбирането си за нещата! В теб има заложени доста високи изисквания към самата теб и към другите хора, доста ригидни правила и норми, много ТРЯБВА, твърде много КОНТРОЛ и напрежение. А ги имаш, защото с тях се защитаваш от: "Аз съм неразбрана, ранена, отхвърлена, несправяща се, губеща, никоя и нищо, не си вярвам, не вярвам на хората, не вярвам на живота си...". Последните са несъзнвани, разбира се и може би ти е странно, може би си мислиш, че си друг човек - но ставащото в теб говори, че те присъстват в психиката ти и пораждат ставащото с теб. Именно защото са капсулирани, защото са невидими за съзнанието ти, те така лесно причиняват всичко!

Опитай се да бъдеш по-толерантна към себе си и другите, да приемаш собствените и на другите грешки като нещо нормално! Защото е нормално да правим грешки - човешко е! Нормално е и да бъдем различни и да имаме различни разбирания - светът е шарен, хората са различни и това, че някой мисли различно, е просто неутрален факт, който е част от шареността на света. а да мисли и действа този човек различно, колкото и да е това му действие извън твоите критерии за нещата, си има причини - може би неговите собствени психични модели и процеси... Разбери, че за да бъдеш рзбирана, първо ти самата е нужно да се научиш да разбираш другите! Повярвай си! Повярвай си дълбоко и безусловно! нека твоята самоувереност да идва единствено от теб самата, от душата и духа ти ! Когато се сравняваш с другите и искаш прекалено мног да им се харесаш, така ти самата губиш собственото си уникално присъствие и доверието в себе си. А светът има нужда от теб и те приема каквато си! Вярвай си не защото някой те е забялязъл и одобрил (харесал), а защото в теб живее една радост и щастие, една връзка с Любовта и сигурността, които идват от самата теб, от духа в теб! Научи се да виждаш доброто в теб самата и в другите хора! Доброто, което е зад външните ти/ им действия, маски и роли - каквито и да са те! А това добро винаги го има! Обикни се - но безусловно, с всичките си недостатъци и кусури! Само така ще можеш наистина да промениш това, което смяташ че е нужно! Обикни се - безусловно! Обикно и другите - не заради това каквото са, а дори въпреки това, каквото са - заради дълбочината и божественото в тях!!! Започни да четеш хубави книги на духовна и психологическа тематика - например книгите на Петър дънов - има много, много радост, живот и мъдрост в тях! Разбери, че нещата никога не са черно бели, а са някъде по средата и че ако ги виждаме черно бели, това идва от нас самите. Учи се да бъдеш по-спонтанна, по-отпусната и приемаща нещата, да се носиш малко повече по течението с радост и доверие на това житейско течение! Учи се на релаксация и медитация! Запиши се на йога!

Но преди всичко, помисли си за започване на няколко месечна терапия при специалист. Това в никакъв случай не означава, че ти има нещо! Напротив, започването на терапия говори, че си по-осъзната и смела и активно вървиш към щастието си!!!

Също така - ако не разбереш всичко от по-горното, не бързай да съдиш, а си дай време да се смели в теб. Питай каквото е неясно! Искам само да знаеш, че виждам в теб едно интелигентно и смело момиче, което уверено върви към успеха си!!!

Орлин

[venito_94]

Нищо не казваш за мама и татко! Може би някой от тях е доста властен, изискващ, доминиращ и тревожен? Разкажи за тях повече, за това как те въпитаваха, как се държаха и какво ти говореха, как се отнасяха един към друг!

-Ами татко е повече властен,но е имало случеи когато мама му е викала и тя е взимала "топката в свои ръце".Истината е,че и двамата се опитват да се налагат един на друг.Забравят мене.Мислят какво съм яла,дали съм си научила и други обикновенни неща. На мене ми се иска да си говорим за повече неща,за живота.аз имам много мечти,много надежди и имам нужда да ги споделя със някого.Мама я чувствам много близка и много далечна..Като малка все след нея ходех.касвото тя правеше само я гледах и след нейните стъпки.Така и свикнах.Събирахме се у дядо със комшийка и като започнеха да си говорят и на мене ми беше много интересно и се включвах в разговора.Лошото беше,че не ми обръщаха много внимание. Не ме приемаха насериозно,което много ме ядосваше,защото се имах за умна и разумна и можеща да мисля и разсъждавам по всички теми.

обичах повечко да съм около мама и нейната компания отколкото със някое дете...

След време това отмина и се запознах със най-добрата си приятелка и със нея много се събирахме и си играехме...

Карахме се понякога и като кажех на мама тя вика стига сте секарали нали утре пак ще сте заедно много се дразнех тя все едно харесваше повече нея и защитаваше повече нея отколкото мене...Мама са ме учили да не крада,да не лъжа да се държа добре със съучениците си,да не се бия и такива неща..,но аз като малка съм взимала пари от мама незнам защо исках да си правя маникьор и да имам дрехи.И после изпитвах огромна вина.Понякога ги връщах понякога не.И от татко и от дядо.

Завиждах като малка и на Димето (най-зобрата ми приятелка) за хубавите теща,които има и и взех очилата като малка и фиби.Просто не ме кефеха толкова те колкото как тя ги пипаше,носеше..Сега нещата не са така не и завиждам в много добри отношения сме обичкаме се много ,но гадните спомени и вината си остават.Чувствам се по-пречистена сякаш не съм ги правила и някой ми е простил,но нещо ме човърка.

Това,което казваш за мислите е точнто така дори няма смисъл да го коментирам.Просто ти имам сляпо доверие и ще направя това,което казваш не само,защото си го написал ами ,защото и аз мисля,че така е по-правилно.Незнам дали мама ще иска да идем при психолог,защото наскоро си писах със един от един сайт,но той се оказа измамник и сега малко ни е страх да отидем.Знам,че наживо е друго ,но и парите са много за терапия.Все пак мисля,че мама ще се съгласи.На първо време това ще пробвам да ги оставя..

[venito_94]

Някой да пише моля ви!!!

Чувствам се ужасно просто ще умра.Вътрешно се разкъсвам и незнам докога ще е така.Тези мисли ме изяжзат.

[д-р Тодор Първанов]

Здравей !

За съжаление няма какво да се добави към съветите на Орлин.

Трябва да споделиш с майка си и предприемеш лечение.

[Славка Зидан]

Здравей Ваня,

днес прочетох какво си писала през Януари и след това. Ти си на 15 и това е една много интересна възраст. Можеш ли да ми разкажеш нещо повече за това, което обичаш да правиш?

[venito_94]

Ами обичам да правя различни неща.Да пея,танцувам и въобще каквото ми хрумне.Обичам също така интересните разговори.

[Славка Зидан]

А с какво би искала да се занимаваш например след 10 години?

[venito_94]

Ами искам да стана певица.Много известна и да ходя по участия,но да имам свободно време и за мене.

[Славка Зидан]

А по какъв начин се подготвяш за този вид кариера? Свириш ли на някакъв инструмент? Ходиш ли на солфеж и пеене?

[venito_94]

Ами преди ходех но уроци по пиано и солфеж,но сега не.Уча в музикално училище и смятам от там да започна пътя към това да стана певица .Знам,че няма да бъде лесно,но аз го искам.От както се появиха тези проблеми на главата ми изгубих желлание за всичко.

[Славка Зидан]

Пееш или свириш или може би танцуваш? Знаеш ли че повечето артистични личности имат подобни проблеми като теб и именно изкуството им помага да се справят с тях. Да си слагаш маска за пред хората, както си описала един случай по-горе не е нещо необичайно. Повечето хора правят точно така. Тази маска ни предпазва от това да бъдем наранени. Така, че най-добре не излизай без нея щом си ранима и чувствителна. Имаш ли любими песни и изпълнители?

[venito_94]

Да,но тази маска,която слагах не беше от тези които понякога слагаме всички.Тя не беше само една,а много и то все едно ме променяха драстично.Ами харесвам Lady Gaga,Flo rida,Madonna.От бг ми харесва Преслава,ГерганалНевена

[Славка Зидан]

Какво искаш да кажеш с това "тази маска, която слагах не беше от тези които понякога слагаме всички"?

И още един въпрос: Какви са тези изпълнители според теб, как ги усещаш ти лично - с една-две думи за всеки по отделно?

[venito_94]

Ами исках да кажа,че всеки един човек в ежедневието се притеснява от общуване с другите как ще го приемат и някак си е по-сдържан знае какво да каже в определена ситуация,понякога се смее на нещо което не е разбрал.Усмихва се на някого,който всъшност не харесва и тн.Това са обикновенните маски които всички слагаме,дори без да го осъзнаваме.

Но моите тогава бяха измислени от мене.Представях си определена случка минала и я потдържах в съзнанието си за пред хората.

Но след известно време тя изчезваше и трябваше да измислям нови.изобщо незнам защо го правех и честно казано това ме плаши.Лейди Гага е много готина.Песните и са супер съвременни и мелодични.Флорида прави страхотни дуети и има хубаво тяло.

Мадона и се възхищавам как толкова време се е задържала на сцената.Преслава пее много хубаво.Гергана има страхотни очи и баладите и са супер също и текстовете на песните.Невена е мн сладка.Харесах я веднага щом я видях в Мюзик Айдъл.

[Славка Зидан]

Да, това са естествени неща. Всеки човек на твоята възраст пък и след нея опитва една или друга роля(маска). То е като да пробваш различни стилове на обличане. Става само докато откриеш своя. Когато намериш това, което те кара да се чувстваш добре и сигурна ще престанеш да сменяш маските. Всъщност това, което правиш ще ти помогне да бъдеш себе си. Важното в случая е, че не подържаш тези маски на всяка цена, а търсиш нови. Желая ти много успехи в бъдеще и продължавай да търсиш себе си, само така има вероятност да се намериш и да бъдеш истински удовлетворена!

Колкото до твоите любими изпълнители - те като, че ли се делят на две групи ексцентрични и сладки. Едните печелят с глас и оригинално поведение на сцената, а другите с глас и физическа красота. На теб ще оставя да си избереш как това ще ти бъде от полза.

Късмет!