Диляна Колева Добавено Януари 31, 2009 Доклад Share Добавено Януари 31, 2009 След един разговор наскоро ,ми дадоха предложение да помисля над Съзерцанието. На пръв поглед това ми се стори лесно. Но когато се замислих се оказа ,че мога да дам като определение само сходни думи ,но не и да го обясня като усещане или да дам каквото и да е друго обяснение. Потърсих в нета и се оказа ,че за тази дума няма определение нито в Уики ,нито в страниците за медитация , концентрация ,въпреки ,че го поставят в една графа,срещу него пише ,че все още няма определение за това понятие. Какво е според вас съзерцанието? Как може да достигне човек до това състояние? Имали ли сте подобно усещане и с какво е било/е свързано? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Януари 31, 2009 Доклад Share Добавено Януари 31, 2009 (edited) Днес си мислех за това пътувайки в една кола на връщане от Копривщица.Аз потъвам в това състояние винаги когато съм на път и това наистина е състояние на което не може да се даде точно определение. Дори по едно време се почувствах неудобно защото ме бяха поканили за компания а аз се самовглъбих и се слях с природата, с пътя, с музиката .... Наистина няма как да се опишат тези усещания, но някои от нещата които имам вдъхновение да напиша понякога са резултат, следствие от тези съзерцания. Когато съм сред природата в гората или когато съм на море особено когато съм във водата потъвам в такова състояние и мога да остана така с часове. Близо до брега естествено )). Но общо взето забравяш за себе си, самовглъбяваш се и се сливаш с всичко наоколо. Поздрави! п.п. Помисли върху самата дума. Да виждаш със сърцето си: "— Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите." Антоан дьо Сент-Екзюпери Редактирано Януари 31, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 31, 2009 Доклад Share Добавено Януари 31, 2009 Някои го наричат медитация с обект, а съзерцанието медитация без обект. В основата им стои това, което в хипнотерапията се нарича автохипноза. Дори има цяла школа в психотерапията, която работи предимно с това състояние - майндфулнес/ бдителност. Просто присъстваш в ставащото - в ума или наоколо, без емоционална оценка за добро/ лошо и без логическо процесиране. Много приятно състояние е, което само по себе си е терапевтично - тялото релаксира до хипотаксия (губиш усещането му), дишането става много плавно и почти спряло! В него човек намира НАБЛЮДАТЕЛЯ! Този, който наблюдава мислите, чувствата и постъпките, но е над/ отсрани/ между тях - като от друго измерение. Това същото в чан будизма се нарича чан/ дзен (медитация), а в диамантения път ваджраяна (тибетски будизъм) се нарича махамудра, големия печат. В йога това е състоянието на дхяна - съзерцание, която води до самадхи - духовно самонамиране, самореализация! макар че на психическо ниво и мечтаенето причинява подобно състояние, духовното преживяване е различно от мечатенето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Януари 31, 2009 Доклад Share Добавено Януари 31, 2009 Много точно си го описал благодаря за което, аз просто никога не съм се замисляла при мен се случва естествено някак си и не съм търсила определения . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 31, 2009 Доклад Share Добавено Януари 31, 2009 съзерцавам - наблюдавам продължително и мечтателно. Това е според един тълковен речник. Това тълкуване разбира се не се отнася до медитацията. В медитацията няма мечтаене. Всъщност, думата "мечтателно" и без туй не ми се вижда много точна. При съзерцанието може да изпитваш благоговение, възхита и др. под. В медитацията без семе, както каза Орлин, медитиращият изчиства съзнанието си от всякакви чувства, мисли, усещания, идеи, от всичко външно докато не остане единствено Божествената същност. Това е най-трудната медитация и изисква човекът да е усъвършенствал всяка една страна от своята природа, за да постигне резултат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Февруари 1, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2009 Това е отговор от един приятел: Здрасти, Съзерцание – това е да останеш насаме с нещата, които носиш в душата си в една съкровена интимност, раждаща красота и опиянение. Но ако първо не си открила нещото вътре в душата си, няма да го видиш и отвън. Обърни внимание - не става въпрос за вкус, а за нещо, което е неделима част от теб. Чуй това за пример – надявам се да ме разбереш. http://4storing.com/xly6s/ecdb10bc30d429d2...6f62eb3519.html Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Февруари 1, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2009 съзерцавам - наблюдавам продължително и мечтателно. Това е според един тълковен речник. Това тълкуване разбира се не се отнася до медитацията. В медитацията няма мечтаене. Всъщност, думата "мечтателно" и без туй не ми се вижда много точна. При съзерцанието може да изпитваш благоговение, възхита и др. под. В медитацията без семе, както каза Орлин, медитиращият изчиства съзнанието си от всякакви чувства, мисли, усещания, идеи, от всичко външно докато не остане единствено Божествената същност. Това е най-трудната медитация и изисква човекът да е усъвършенствал всяка една страна от своята природа, за да постигне резултат. Ехааааа ти нали го знаеш това от опит Не е трудноооооо Божествено ее Божееее как се радвам на тази тема Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 1, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2009 (edited) Не съм казал, че го знам от опит. Изпитвал съм най-различни необичайни състояния, но не мисля, че още съм достигнал до пряко възприятие на божествената си същност. Редактирано Февруари 1, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Февруари 1, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2009 Не съм казал, че го знам от опит. Изпитвал съм най-различни необичайни състояния, но не мисля, че още съм достигнал до пряко възприемане на божествената си същност. Ехххх не му мисли толкова отпусни се, остави се довери сееее. Дай един целуфан по братски и весел ден Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 1, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2009 (edited) Съзерцанието в медитацията всъщност е самадхи – пълно сливане с обекта на медитация. Самадхи също си има различни степени. Най-високия обект за свързване разбира се е Бог. Следващата крачка е високото състояние да се поддържа не само по време на медитация, а и във всеки един момент извън нея. Надявам се, че приложеното описание ще помогне за по-пълно разбиране: „Душата и умът изведнъж загубиха физическите си граници и бликнаха навън като пронизителна течна светлина от всяка моя пора. Плътта ми беше сякаш мъртва и все пак аз интензивно осъзнавах, че никога преди това не съм бил истински жив. Чувството ми за идентичност вече не беше тясно ограничено в тялото, а обхващаше околните атоми. Хората по далечните улици сякаш нежно се движеха по собствената ми отдалечена периферия. Корените на растенията и дърветата се виждаха през матовата прозрачност на почвата; аз различавах вътрешното движение на техния сок. Цялата околност лежеше открита пред мене. Обикновеното ми фронтално виждане се смени с обширни сферичен поглед, възприемащ всичко едновременно. С тила си аз виждах хората, разхождащи се далеч по улица „Рай Гхат“, забелязах също и една бяла крава, която спокойно се приближаваше. Когато тя достигна пространството пред отворените врати на ашрама, я наблюдавах с двете си физически очи. Когато отмина зад тухлената стена, аз все още ясно я виждах. Всички предмети намиращи се в обхвата на панорамния ми поглед, трептяха и вибрираха като на бърз филм. Моето тяло, тялото на Учителя, дворът, мебелите и подът, дърветата и слънчевата светлина от време на време силно се разбъркваха, докато не се слееха в едно фосфоресциращо море; както захарните кристали, пуснати в чаша вода, се разтварят, след като се раздрусат. Обединяващата светлина се сменяше с материализация на форми: метаморфоза, разкриваща закона за причина и следствие в творението. Океан от щастие нахлу по спокойните безкрайни брегове на душата ми. Духът на Бога, осъзнавах аз, е неизчерпаемо Блаженство; тялото Му е неизброими сплитъци светлина. Разрастващото се величаво сияние в мен започна да обхваща градове, континенти, земята, слънчевата и звездните системи, разредените мъглявини и носещите се вселени. Целият космос, нежно фосфоресциращ като град, гледан отдалеч през нощта, блещукаше в безбрежността на моето същество. Рязко очертаните контури на земното кълбо леко бледнееха по най-отдалечените краища, където можех да видя меко, никога ненамаляващо сияние. То беше неописуемо фино; планетарните картини бяха образувани от по-гъста светлина. Божественото разпръскване на лъчи, леещи се от Вечния Извор, припламвайки в галактиките, се видоизменяше в неизразимо прекрасни аури. Отново и отново виждах как съзидаващите светлинни снопове се сгъстяват в съзвездия, а след това се разпадат на ивици прозрачен пламък. С ритмично възвръщане секстилиони светове преминаваха в прозирен блясък; огънят ставаше небесна твърд. Осъзнах центъра на висините като точка на интуитивно възприятие в сърцето си. Лъчезарно сияние извираше от моето ядро до всяка част от вселенската структура. Блажената амрита, нектарът на безсмъртието, пулсираше в мене като живачна течност. Чувах съзидаващия глас на Бога, звъчащ като Аум, вибрацията на Космическия Двигател.“ Йогананда Редактирано Февруари 1, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Февруари 1, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2009 (edited) Това от "Автобиографията на един йогин ли е"? Бъди всякога съкровено действащ. Още сме далеч от самадхи, но пък съзерцанието не е далече от нас поне от мен не е далече . Правя разликата, за което още веднъж благодаря на Орлин. Всъщност ще отсея най- важното което е валидно т.е. докосна моята душа: Орлин Баев - ...Просто присъстваш в ставащото - в ума или наоколо, без емоционална оценка за добро/ лошо и без логическо процесиране. Много приятно състояние е, което само по себе си е терапевтично...В него човек намира НАБЛЮДАТЕЛЯ! Този, който наблюдава мислите, чувствата и постъпките, но е над/ отсрани/ между тях - като от друго измерение....( тук правя разликата)макар че на психическо ниво и мечтаенето причинява подобно състояние, духовното преживяване е различно от мечатенето. Станимир - При съзерцанието може да изпитваш благоговение, възхита и др. под. В медитацията без семе, както каза Орлин, медитиращият изчиства съзнанието си от всякакви чувства, мисли, усещания, идеи, от всичко външно... И това - Съзерцание – това е да останеш насаме с нещата, които носиш в душата си в една съкровена интимност, раждаща красота и опиянение. Но ако първо не си открила нещото вътре в душата си, няма да го видиш и отвън. Обърни внимание - не става въпрос за вкус, а за нещо, което е неделима част от теб. От всички мнения до тук за мен това е есенцията. Редактирано Февруари 1, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 1, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2009 Когато прохождах в психологията - много отдавна - попаднах в света на Владимир Леви. Едно от нещата, на които се научих от неговите книги беше "сливането" със заобикалящата ни среда, в което централна роля играе точно съзерцанието. Оттогава ми остана удоволствието и поучителното преживяване да съзерцавам предмети, растения, животни и хора и да се усещам като тях. Много ми е помагало в професията... Мисля, че умението да се съзерцава света около нас зависи преди всичко от готовността ни да "излезем" временно от своето аз и да обичаме и уважаваме обекта, в който се превръщаме постепенно, съзерцавайки го. Готовността да изпитаме усещания, които са ни напълно непознати, но са толкова реални, колкото и нашите собствени. Най-красиво ми е било с една брезичка, която съзерцавах всеки път, когато отивах в горичката - всеки път усещанията бяха различни. За да се усетят, е нужно да "спрем времето" и да забелязваме най-малките подробности, движение, и да ги усещаме вътре в себе си заедно с нея... След подобен опит човек усеща в сърцето и ума си мир, красота, богатство... Можете ли да усетите вътре в себе си ето това листенце, скрито в утробата на своята пъпчица докато расте? А нежността на неговата майка и пожълтялото му братче, което му разказва за слънцето и вятъра.... Какво усещате докато съзерцавате тези растящи кокичета? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Февруари 1, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2009 Бъди всякога съкровено действащ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nina7705 Добавено Февруари 1, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2009 Какво усещате докато съзерцавате тези растящи кокичета? Благодаря ти,Донка ,за тази красива провокация! Подейства ми моментално.В гърлото ми всякаш забушуваха емоции,които трудно се определят,а са толкова истински. Все едно съпреживявам раждане,без да е нужно да познавам истинското раждане... Сега ражда майката Земя-тя ражда тихо своите деца. В този момент между Нея и нейните рожби съществува една неразрушима хармония. Велико е ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
albatross_bg Добавено Февруари 1, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2009 Какво ще кажете за Съзерцанието като принцип? В източната мъдрост има подобно отношение към света... ... ако докоснеш , ще нараниш. Ако се отдръпнеш , ще обхванеш... Същото се среща и при индианските шамани: принципът на "НЕ-правенето" Тъй като индиректно предизвиках темата (задачката за Диди) ми се искаше да разгледаме , не толкова състоянието Съзерцание, колкото приципа Съзерцание. По малко от него откривам във повечето от постовете досега, но до постигането и овладяването на състоянието повечето от нас ни чака дълъг път, но дотогава бихме могли да прилагаме Съзерцанието като принцип... Какво мислите? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Февруари 1, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2009 Какво ще кажете за Съзерцанието като принцип? ... ако докоснеш , ще нараниш. Ако се отдръпнеш , ще обхванеш... Същото се среща и при индианските шамани: принципът на "НЕ-правенето" Съзерцанието като принцип... Какво мислите? ... Съкровенолюбието...... Виж пост # 13 Това от мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Март 15, 2009 Доклад Share Добавено Март 15, 2009 (edited) ... ако докоснеш , ще нараниш. Ако се отдръпнеш , ще обхванеш... ... толкова е красиво... Съзнанието ми е пусто, мислите са навързали веригата си някъде извън него, шума и суетнята, веселостта на деня приличат на мъничък пъстър свят, който се вижда зад завеската на прозорчето ми. Остава само да затворя очи... И виждам... виждам онези вълшебни, омайни картини, които подбуждат сърцето ми към разсънване и го тласкат да твори... А творбите... - поетата музика на велик композитор незнайно изниква в ума ми, картини, които никога не съм поглеждала... изплуват и ме докосват, навсякъде плиска бистра вода, къпе погледа ми... а аз смълчано протягам невидими пръсти да потанцувам с тишината... Толкова я обичам... Потъвам в съзерцание. Беше плах опит да го обясня. В едно съм сигурна - не е медитация, нито е някаква практика, писана или споделяна вече. Индивидуално мечтание е, но без мечти, танц е, без партньор, без музика но със звучене, за всеки - неговото си. Редактирано Март 15, 2009 от infinity1305 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 6, 2009 Доклад Share Добавено Май 6, 2009 Здравейте! Преди три дни бях на двудневната конференция по когнитивно поведенческа психотерапия. Това е най-напредничавата, научно базирана и резултатна терапевтична модалност. Първият от двата дни темата беше психотерапия при психози: шизофрения, биполярно (мания - депресия), психотична депресия, шизоафективно разстройство и т.н. Интересното е, че медитацията (Майндфулнес) до скоро беше табу в психотерапията на психозите поради "нестабилната шизоидна психична структура". Това обаче се оказва, че са пресилени твърдения що се отнася до по-голямата част от страдащите от психотични симптоми. При по-тежките случаи действително личността е твърде "пометена" от налудните мисли и халюцинациите и при тях освен медикаментите принципно нищо не действа. Но тези "тежки случаи" съвсем не са преобладаващите. При повечето психотици имаме достатъчно запазена личностова структура и това, което психологията нарича "връзка с реалността". Аз имам такива пациенти. Просто количеството инвестирана психична енергия в налудностите и халюцинациите е количествено по-голямо от това влагано в нормалните когнитивни изкривявания при средния нормален човек (ако условно приемем, че има такъв) или при невротичния такъв. Но егото/ личността си е там, при това поради постоянната съпротива срещу болезнените налудни мисли още по-нащрек и силна. Това, което забелязвам е, че разликата между ниво невроза и психоза е тънка и размита. Например при обсесивно комп. разстройство (натрапчивости) и хипохондрията, с които имах нелеката чест да работя в последните две години, качеството на изкривяване на реалността е от същия порядък, в който е и при психотичните налудности, но просто в по-малка количествена степен. Това, което забелязвам също е, че стандартните методи на когнитивната психотерапия: анализ, сократов диалог, осъзнаване, рационално и позитивно когнитивно реструктуриране и т.н., които така доказано мощно работят при депресията и личностовите проблеми, при натрапчивостите, хипохондрията и още повече при налудностите само подсилват борбата между една и друга психични части и задълбочават разцеплението в психиката. Това донякъде е нужно, като засилване на егото, на работната памет и вниманието. Но е удачен подход само временно - ако борбата се поддържа прекалено дълго, напрежението от разцеплението расте, което подхранва емоционално базираните базови несъзнавани комплекси (схеми) в крайна сметка. А това влошава цялостната картина. Тук идва медитацията - майндфулнес - пълносъзнателността - съзерцанието ! Тук стигам до втория ден от конференцията, посветен изцяло на медитацията в когнитивната психотерапия - майндфулнес! Медитацията се прилага практически при всички психиатрични разстройства, но показателно е, че в момента тече невероятен пробив - тя навлиза като терапевтичен метод и при психозите (разговорно и погрешно наричани лудост). Както писах по-горе, досега това беше "Табу", като се смяташе, че психотикът, комуто се прилага водена медитация ще загуби и без това нестабилното си его. Оказва се, че не е точно така! Оказва се, че медитацията или преживяването на "нещата каквито са, във всеки момент пълносъзнателно, без логическо фрагментиране и борба" води до оцялостяване на когнитивните нива, елементи и процеси! Активиращите стимули от реалността, които автоматично задействат базисните схеми (комплекси), а оттам и характерово - поведенчески защитни борбено - отбягващи реакции и автоматични мисли (в случая с качество и сила на налудности) - тези активиращи стимули сега се приемат такива каквито са, а задействаните базисни страхове, вина, тъга, убеждения и въобще комплекси медитиращият преживява "на място", директно, без обичайните си характерови (правила, допускания) и като автоматични мисли защити. Вместо това въздействието на реалността върху базовите емоционално наситени комплекси бива преживявано директно, а човекът се учи да остава спокойно в тези емоционално - когнитивни базисни програми, разбунени от реалността. Реалността може да бъде както външно общуване (обективна) и т.н., но и вътрешните гласове и визии (субективна). Вместо да реагира както обичайно персонализирайки всичко и налудно придавайки му таен скрит опасен конспиративен смисъл и знаци (както при параноичните налудности), човекът се учи да остане в момента. Това умение десензитизира базовите комплекси, обезсилва ги и прекъсва връзката между тях и налудностите. Един вид майндфулнес преживяването прекъсва автоматичните когнитивни връзки и обгръща свръхнапрегнатата психика приемащо с тишината си. Разбира се, иска се практика, а на пациента му се предлагат съвсем простички упражнения като фиксация на ума в тялото, дишането каквото е, околните звуци и гледки без анализирането им, фокус в "разстоянието" между звуците и по-късно "между" мислите! Чувствата се приемат каквито са, без стремеж за модификацията им. Именно това им приемане обаче ги успокоява и свежда до едно спокойно мъдро стабилно вътрешно присъствие. Психиката се оцялостява! Има вече доста изследвания в западните страни по отношение на медитацията - майндфулнес (съзерцанието) при когнитивно поведенческа психотерапия на неврози и психози. Интересното е, че именно най-научно базираната психотерапия включва този древен есенциален метод за себеразвитие. Това според мен е прекрасно! Поздрави: Орлин Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Елена123 Добавено Май 7, 2009 Доклад Share Добавено Май 7, 2009 При повечето психотици имаме достатъчно запазена личностова структура и това, което психологията нарича "връзка с реалността". Аз имам такива пациенти. Просто количеството инвестирана психична енергия в налудностите и халюцинациите е количествено по-голямо от това влагано в нормалните когнитивни изкривявания при средния нормален човек (ако условно приемем, че има такъв) или при невротичния такъв. Но егото/ личността си е там, при това поради постоянната съпротива срещу болезнените налудни мисли още по-нащрек и силна. Да осъзнаваш, че имаш проблем (да не си загубил връзка с реалността), едновременно да искаш и да не искаш да се бориш с него, това вид раздвоение на личността ли е? Или е само забелязването на проблем, с който е трудно да се справиш сам? Имам пред вид състояние, при което мислиш сякаш по два начина едновременно, имаш две гледни точки за нещата; едната оценяваш като болестна, но пак изхожда от теб, или поне си срастнат с болестта, другата е тази, с която знаеш как е редно да възприемаш нещата. Това, което забелязвам също е, че стандартните методи на когнитивната психотерапия: анализ, сократов диалог, осъзнаване, рационално и позитивно когнитивно реструктуриране и т.н., които така доказано мощно работят при депресията и личностовите проблеми, при натрапчивостите, хипохондрията и още повече при налудностите само подсилват борбата между една и друга психични части и задълбочават разцеплението в психиката. Това донякъде е нужно, като засилване на егото, на работната памет и вниманието. Но е удачен подход само временно - ако борбата се поддържа прекалено дълго, напрежението от разцеплението расте, което подхранва емоционално базираните базови несъзнавани комплекси (схеми) в крайна сметка. А това влошава цялостната картина. Тук идва медитацията - майндфулнес - пълносъзнателността - съзерцанието ! Как би стоял въпроса при личност, която страда едновременно от тежка дапресия и от налудности? Може би това не е рядко срещан случай. Оказва се, че медитацията или преживяването на "нещата каквито са, във всеки момент пълносъзнателно, без логическо фрагментиране и борба" води до оцялостяване на когнитивните нива, елементи и процеси! Активиращите стимули от реалността, които автоматично задействат базисните схеми (комплекси), а оттам и характерово - поведенчески защитни борбено - отбягващи реакции и автоматични мисли (в случая с качество и сила на налудности) - тези активиращи стимули сега се приемат такива каквито са, а задействаните базисни страхове, вина, тъга, убеждения и въобще комплекси медитиращият преживява "на място", директно, без обичайните си характерови (правила, допускания) и като автоматични мисли защити. Вместо това въздействието на реалността върху базовите емоционално наситени комплекси бива преживявано директно, а човекът се учи да остава спокойно в тези емоционално - когнитивни базисни програми, разбунени от реалността. Реалността може да бъде както външно общуване (обективна) и т.н., но и вътрешните гласове и визии (субективна). Вместо да реагира както обичайно персонализирайки всичко и налудно придавайки му таен скрит опасен конспиративен смисъл и знаци (както при параноичните налудности), човекът се учи да остане в момента. Това умение десензитизира базовите комплекси, обезсилва ги и прекъсва връзката между тях и налудностите. Един вид майндфулнес преживяването прекъсва автоматичните когнитивни връзки и обгръща свръхнапрегнатата психика приемащо с тишината си. Разбира се, иска се практика, а на пациента му се предлагат съвсем простички упражнения като фиксация на ума в тялото, дишането каквото е, околните звуци и гледки без анализирането им, фокус в "разстоянието" между звуците и по-късно "между" мислите! Чувствата се приемат каквито са, без стремеж за модификацията им. Именно това им приемане обаче ги успокоява и свежда до едно спокойно мъдро стабилно вътрешно присъствие. Психиката се оцялостява! Звучи много полезно да се учиш да не се бориш със себе си, или с всички мисли, които могат да те "нападат". И при здрав човек изглежда би имало много позитивни резултати. Нали и Учителя казва, че в борбата със себе си всъщност се разрушаваш. Не винаги човек е така буден, че да осъзнава кое му принадлежи и кое е чуждо в съзнанието му. Може би борбата с болестното започва с това разграничаване? Но мисля това важи напълно и за здравия човек. Всъщност нима не съществува безкрайно разнообразие от състояния, които хората изкуствено и за облекчение сортират в две групи - здрав и болен? От друга страна къде е границата, отстрани на която стоят нещата, които да приемаш и нещата, с които да се бориш? Изглежда тя е подвижна граница, защото се мени непрекъснато във времето. На един етап трябва да приемеш болестните симптоми, за да намалиш вътрешните си противоречия, а когато укрепнеш и спечелиш енергия посредством това приемане, ще имаш и силата да ги отдалечаваш постепенно. Благодаря за тази толкова интересна и полезна тема! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Елена123 Добавено Май 7, 2009 Доклад Share Добавено Май 7, 2009 (edited) Можете ли да усетите вътре в себе си ето това листенце, скрито в утробата на своята пъпчица докато расте? А нежността на неговата майка и пожълтялото му братче, което му разказва за слънцето и вятъра.... Усещам жълтите листенца като по-близки, а за да вляза в пъпчиците изисква повече вътрешна тишина. Листенцата ми се усмихват. Плоско е и играе на вятъра, жилесто е и има гъдел. Волно е, скоро ще полети. Не мисли за това, че ще падне на земята. Може би докато се носи от клонката до пръстта ще мисли за това? Какво усещате докато съзерцавате тези растящи кокичета? Чистота и енергия, която е концентрирана във върха на покълващите кокиченца. Толкова енергия, колкото е необходима, няма пресилване, напрягане, целесъобразност и вяра. Редактирано Май 7, 2009 от Елена123 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 7, 2009 Доклад Share Добавено Май 7, 2009 Чистота и енергия, която е концентрирана във върха на покълващите кокиченца. Толкова енергия, колкото е необходима, няма пресилване, напрягане, целесъобразност и вяра. Там е Духът Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 18, 2009 Доклад Share Добавено Юни 18, 2009 Току що прочетох съобщение от библиотека "Виделина" за предстоящото посещение на Хира Манек в България - на 13 и 14 във Варна, след това два дни в Пловдив и Търново. При това безплатно всичко. Много се развълнувах като прочетох за него - той някакси беше в съзнанието ми като един далечен недостижим идеал. А ето, че сега идва тук при нас, на крака ни идва, както се казва. За мое огромно съжаление, целия юли съм ангажиран и няма как да отложа... Остава да се надявам на разказите ви!!! п.п.: Хира Манек е човекът, който от 1995-та се храни, като съзерцава слънцето (изгрев, залез) и пие малко вода. Изследван е двукратно за дълги периоди от НАСА. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Елена123 Добавено Юни 19, 2009 Доклад Share Добавено Юни 19, 2009 Току що прочетох съобщение от библиотека "Виделина" за предстоящото посещение на Хира Манек в България - на 13 и 14 във Варна, след това два дни в Пловдив и Търново. При това безплатно всичко. Много се развълнувах като прочетох за него - той някакси беше в съзнанието ми като един далечен недостижим идеал. А ето, че сега идва тук при нас, на крака ни идва, както се казва. За мое огромно съжаление, целия юли съм ангажиран и няма как да отложа... Остава да се надявам на разказите ви!!! п.п.: Хира Манек е човекът, който от 1995-та се храни, като съзерцава слънцето (изгрев, залез) и пие малко вода. Изследван е двукратно за дълги периоди от НАСА. Звучи вълнуващо, но повече опасно, отколкото полезно. Понякога и големи неприятности идват на крака. Представете си, че някои хора решат да последват примера му и се преселят на оня свят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
цветна дъга Добавено Юни 19, 2009 Доклад Share Добавено Юни 19, 2009 Няма лошо. Повече хора умират от преяждане и пресищане в какво ли не отношение и даже не разбират, че са отдавна умрели...не само буквално и "на ужким". Тъй че всичко е за добро Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Юни 28, 2011 Доклад Share Добавено Юни 28, 2011 Съзерцанието е отпускане на съзнанието.Това би трябвало да възпитаме в нас като ежедневна култура,40-50 минути да се посветят на общуване с Божественото.Молитвата и съзерцанието ни помагат да се откъснем от егото си, да пообщуваме с Всевишния, да намираме отговорите при нашия Създател.По- лесно да намираме пътеката на Светлината, да не загубваме своя ориентир в живота.В преден пост намирам едно мнение "със сянка".Вярно е,че се общува и с невидимия свят.Но не е непременно лошо, дори и в астрала будното съзнание в съзерцание се свързва с положителни същества, не е случайно да се потопим в хармония.Ако не се хармонираме не съзерцаваме.Общуване с негативни същества, така че изисква се будно, позитивно съзнание за общуване с Божественото.Свързване с по високи вибрации на Вселената, извисеност на Духа. Eshavt 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.