Пламъче Добавено Март 15, 2010 Доклад Share Добавено Март 15, 2010 Подаръкът носи радост.Обичам да правя подаръци и ми е особено приятно да подаря това,което знам че се харесва на човека на когото подарявам. Не обичам така наречените "символични подаръци".Какво означава да подариш на диабетик кутия луксозни бонбони?! Обичам да получавам подаръци от много близки хора,но се чувствам неловко ако ми направи подарък не толкова близък човек.Това ме кара да се чувствам длъжна за този подарък. И аз имах много притеснения, когато някой правеше нещо за мен. Но осъзнах, че това е нехаресване и неприемане на себе си, дори егоизъм. Само аз ли съм добра и мога да правя добри жестове и защо да не заслужавам такива? Разбира се, будна съм за причините-дали ме "купуват" с жеста... Не съм уточнила това,че правя подаръци само на най-близките си хора защото познавам вкусовете им! На по-далечните подарявам цветя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Март 15, 2010 Доклад Share Добавено Март 15, 2010 аз съм човек, който много обича да прави подаръци всякакви, но предимно такива, които зная, че ще са от полза на тези които ги правя и ще им доставят истинска радост. Обичам да подарявам всичко от най-най-дребното до най-голямото. обичам да правя подаръци независимо дали има специален повод или не. Винаги, когато реша да подаря нещо е направено с много Любов, опаковано или поднесено по специален начин и от цялото ми сърце! Винаги изпитвам радост когато правя подаръци, много често съм и спонтанна, просто взимам нещо и го подарявам и на момента. Но задължително е с много радост и обич! А какво обичам да ми подаряват не съм се замисляла, понякога подарък като една усмивка, целувка...може да ме зарадва дори повече от нещо материално! Не обичам да ми подаряват откъснати цветя и букети, защото те са трупове! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
who stole the cheese? Добавено Март 29, 2010 Доклад Share Добавено Март 29, 2010 Най-хубавите подаръци се получават като продукт от време, отделено за приготовление, достатъчно пари и време, за да се насладиш на подаръка. Аз вярвам, че най-хубавите подаръци са преживяните такива - пътувания, изненадваща резервация в отдалечен хотел (когато момичето до теб започва да се пита с всичкия ли си е да те следва на майната си по нощите) или грижливо скрити из цялата къща дреболии, които човекът трябва да намери като разгадава пъзела на части... докато не се добере до заекът от шоколад или картичката, гушната от плюшена играчка А вярно е и това, че да подаряваш подаръци е дори по-приятно от това да ги получаваш Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
L_i_a Добавено Април 27, 2010 Доклад Share Добавено Април 27, 2010 Важно е подаръкът да е свързан по някакъв начин с човекът, за който е предназначен. Не харесвам тривиални подаръци, само колкото за "отбиване на номера". Винаги личи, когато подаръкът е избиран с мисъл за получателя си. За мен подарък без картичка е половин подарък... Хармония и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. borislavil Добавено Март 26, 2011 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Март 26, 2011 Точно преди месец имах рожден ден и получих безценен подарък от едно много любимо същество – потребителка на този форум, която интуитивно беше доловила моето желание или аз интуитивно бях доловил нейното желание, без предварително да сме отваряли дума изобщо за това. Подаръкът беше прекрасната, изпълнена с Мъдрост книга на Елиф Шафак, с многозначителното заглавие „Любов”. Съмнявам се, че ако сам си бях купил книгата, щях да разгръщам страниците й с такъв трепет и щях да я чета с такъв огромен интерес, и да изпитвам такава наслада от прочита, както го правя сега, защото (според моето усещане) този подарък е направен с много Любов. А точно Любовта превръща и най-обикновените неща в необикновени и специални. И винаги когато погледна книгата и разтворя страниците й, се сещам с благодарност и Любов за това обично същество, което наистина ме накара да се почувствам така, сякаш съм получил не обикновен подарък, а Божествен дар, който ми напомня една любима история от същата книга, която ще си позволя да преразкажа: Шамс седял пред духовното училище, където Руми изнасял своите беседи, и спирал всеки, който искал да влезе вътре, като го питал защо отива при великия Маулана и какъв подарък Му носи. Обикновено хората се стъписвали и почвали да мънкат – не знаели какво да отговорят. Някои от тях се връщали след няколко дни и носели различни дарове – плодове, сребърни дирхами, копринени килими или току-що родени агнета. Но щом виждал това, Шамс се ядосвал още повече. Веднъж един от посетителите не се стърпял и се развикал на Шамс: - Кой ти дава право да препречваш вратата на Маулана? Все питаш хората какво са Му донесли. Ами ти? Ти какво Му донесе? А Шамс отговорил съвсем тихо, едва доловимо: - Донесох Му себе си… Жертвах за Него главата си! Приятели мои, ако искате да бъдете обичани, да почувствате своя живот като Божествен дар, обичайте – обичайте колкото е възможно повече, по-истински, по-всеотдайно, без да съобразявате, без да мислите какво ще стане след това и колко и дали ще получите нещо в замяна! Защото Любовта е безценен дар сама по себе си! И е важно не колко ни обичат (защото това е следствие), а ние колко обичаме! Любовта е нашият единствен надежден капитал! Закон е: Който не иска нищо за себе си, е достоен да получи и получава всичко, от което действително се нуждае! Посвещавам с обич това мое писание на всички, които по един или друг начин ми съдействат, като стават повод и основание, да разгръщам все повече и повече Любовта си! stanislava63, Рассвет, wonderful и 10 others 13 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлина и Хармония Добавено Март 27, 2011 Доклад Share Добавено Март 27, 2011 Поздравления borislavil! Много хубаво си го казал, наистина е така, това трябва на света сега! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Април 2, 2011 Доклад Share Добавено Април 2, 2011 (edited) Приятели мои, ако искате да бъдете обичани, да почувствате своя живот като Божествен дар, обичайте – обичайте колкото е възможно повече, по-истински, по-всеотдайно, без да съобразявате, без да мислите какво ще стане след това и колко и дали ще получите нещо в замяна! Защото Любовта е безценен дар сама по себе си! И е важно не колко ни обичат (защото това е следствие), а ние колко обичаме! Любовта е нашият единствен надежден капитал! Закон е: Който не иска нищо за себе си, е достоен да получи и получава всичко, от което действително се нуждае! Посвещавам с обич това мое писание на всички, които по един или друг начин ми съдействат, като стават повод и основание, да разгръщам все повече и повече Любовта си! Щастлива съм да съм тук сред всички вас и да чета така прекрасни послания! Благодаря ви! Когато радостта и любовта бликат от сърцето ни , ние имаме пълнота, широта, свобода! Живеем в света на музиката, на хармонията! И всичко е хубаво и по-хубаво ще става! Трептим, блестим, усмихваме се! Благодаря за чудесният подарък, borislavil! Редактирано Април 2, 2011 от wonderful Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 2, 2011 Доклад Share Добавено Април 2, 2011 Последните 2 подаръка ,които направих бяха 2 малки миниатюри върху дърво ,едното беше копие на Лукас Кранах "Коронясването на Дева Мария"-детайл ,другото на един друг холандски ренесансов майстор ,също миниатюра върху дърво .Имам вкъщи още едно копие на Леонардо да Винчи ,което направих преди години ,него подарих на баща ми ,защото каза ,че е гениално . Последният подарък ,който съм получавала е от Диана Илиева един медалион ин и ян ,очарователно .Подаръците от майка ми си ги избирам аз самата . Ходим заедно на шопинг и си ги избирам.Брат ми винаги ме изненадва с някоя красива луксозна блуза или парфюм.Обичам да получавам подаръци ,но в последно време просто ми дават пари ,за да ги харча както намеря за добре .Получих и един тотално неподходящ подарък за рождения си ден ,но няма да кажа кой ми го подари ,за да не разбере случайно.Беше едно цвете посадено в камък.Цветето естествено умря. Но получих и един страхотен албум за съвременната илюстрация .Интересното е ,че истински приятел се оказа ,този ,който ми подари неподходящия подарък ,а неистински този с перфектният. Това разбира се разбрах няколко месеца по- късно .Животът учи . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
smehy Добавено Април 5, 2011 Доклад Share Добавено Април 5, 2011 Не държа на материалните подаръци. Когато получавам такива се чувствам неловко. Отдавам голямо значение на жестовете - усмивка, прегръдка, докосване, поглед... добра дума - това стопля сърцето ми. Съответно и аз постъпвам по същият начин - когато искам да зарадвам даден човек преди това се старая да го опозная добре или по-точно да го "усетя". Доверявам се на интуицията и усета си. Постъпвам така, че да докосна сърцето му - отново с жест, добра дума и т.н. Дори една дума, казана на място, в точното време и по правилният начин върши чудеса... Това се отнася и за жеста, дори онзи - на пръв поглед незабележимият, но така въздействащ... Трудно ми е с материалистите - тогава подаръка се превръща в задължение, а това неминуемо го превръща в бездушен сив и груб предмет... Хармония, Пламъче, Мария-София и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Септември 24, 2011 Доклад Share Добавено Септември 24, 2011 (edited) Днес ми стана особено неприятно да разбера, че мой близък е приел подарък износена вещ, при положение че си има същата, макар и малко по-износена... Аз приемам тази история за грозна и унизителна и за двете страни. Дали греша? Кой е постъпил по-неправилно - този, който подарява или този, който приема подаръка? Редактирано Септември 24, 2011 от Пламъче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
smehy Добавено Септември 24, 2011 Доклад Share Добавено Септември 24, 2011 Пламъче, лично аз приемам подаръка такъв, какъвто е- дори да е износена вещ и дори да имам същата. Не считам за нужно да коментирам или да отхвърлям поднесеният ми подарък, дори когато е видно, че е даден защото така е прието... Е, става ми обидно и болно от отношението на човека, който ми го поднася, но гледам да не си го слагам присърце.... Подаръка или по-точно жеста носят много информация - информация за човека, който подарява, за отношението му към мен, за мирогледа му и пр. Тук няма според мен правилно и неправилно - въпрос на гледна точка. Или по-точно правилно и неправилно според какво? - според традицията, според обществото, според възпитанието, нормите и т.н. и т.н. Към този жест можем да погледнем от различни страни и през различни ракурси... Аз обикновено чрез подаръка приемам информация за същността на подаряващия го или допълвам наличната, а понякога я ъпгрейдвам Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Септември 24, 2011 Доклад Share Добавено Септември 24, 2011 Е, става ми обидно и болно от отношението на човека, който ми го поднася... Аз никога не бих унизила човек по този начин, дори той да ми е враг. Такива са разбиранията ми. Ако на мен ми поднесат такъв подарък (без повод, както е станало в случая), категорично бих го отказала. Случвало ми се е по повод на мой празник да ми подаряват употребявани вещи, но съм оправдавала постъпката с липса на пари и неудобството да подариш само едно цвете. Не е нужно да казвам къде е отивал този подарък... Може и да не съм права, но но ми е трудно да мисля и постъпвам по друг начин. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
smehy Добавено Септември 24, 2011 Доклад Share Добавено Септември 24, 2011 Не съм запозната с конкретният случай, но отново считам че нещата може би не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед... А и ние често разсъждаваме от своята гледна точка, като не допускаме, че нещата са коренно различни през очите на другия. Това, което за мен е обидно може за другия да е знак на внимание. Или това, което за мен е непотребна вещ може за другият да е ценност... Не зная дали съм ясна в изказа си, но ще дам пример със себе си - обожавам старите книги и списания. Имам такива у дома и за мен те са ценност. Обичам да ги разгръщам, да се потапям в една друга епоха, да чета текста, да се наслаждавам на рекламите (които изглеждат така различно от днешните)... Докосвам се до друго време, потапям се в друг свят... За мнозина тези книги - със старият правопис и списания (от 30-те години на миналия век) не представляват интерес, но за мен са незаменими. И ако реша да подаря такова списание на някой друг, то ще бъде задължително на човек, който ще оцени жеста ми. Бих го направила и без повод. Както и аз самата бих се зарадвала на такъв подарък - нищо че вече имам една дузина стари списания... С този пример се опитвам да кажа, че обикновено на пръв поглед нещата изглеждат по един начин, на втори по друг, а при задълбочен анализ картината може да ни изненада Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Септември 24, 2011 Доклад Share Добавено Септември 24, 2011 Не зная дали съм ясна в изказа си, но ще дам пример със себе си - обожавам старите книги и списания. Имам такива у дома и за мен те са ценност. Обичам да ги разгръщам, да се потапям в една друга епоха, да чета текста, да се наслаждавам на рекламите (които изглеждат така различно от днешните)... Докосвам се до друго време, потапям се в друг свят... За мнозина тези книги - със старият правопис и списания (от 30-те години на миналия век) не представляват интерес, но за мен са незаменими. И ако реша да подаря такова списание на някой друг, то ще бъде задължително на човек, който ще оцени жеста ми. Бих го направила и без повод. Както и аз самата бих се зарадвала на такъв подарък - нищо че вече имам една дузина стари списания... Старите книги и списания, както и антикварните вещи спадат към друга категория - аз също ги харесвам. В случая става въпрос за вещ, която имат всички и може да се купи на безценица навсякъде, най-вече по пазарите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 24, 2011 Доклад Share Добавено Септември 24, 2011 Е, става ми обидно и болно от отношението на човека, който ми го поднася... Аз никога не бих унизила човек по този начин, дори той да ми е враг. Такива са разбиранията ми. Ако на мен ми поднесат такъв подарък (без повод, както е станало в случая), категорично бих го отказала. Случвало ми се е по повод на мой празник да ми подаряват употребявани вещи, но съм оправдавала постъпката с липса на пари и неудобството да подариш само едно цвете. Не е нужно да казвам къде е отивал този подарък... Може и да не съм права, но но ми е трудно да мисля и постъпвам по друг начин. Eeee, хайде сега, че нали това е било подарък без повод, какво толкова? И чак пък унижение ... Дори и въпросната вещ да е била приготвена за изхърляне от предишния си стопанин, какво от това? Аз също като имам нещо излишно, предпочитам да го дам на някой, за който би могло да е полезно, отколкото да го изхвърлям на боклука. Давайки го, аз не считам, че съм направила подарък, нито подчертавам че благоволявам да го подаря - дори кратичко обяснявам, защо не го ползвам и ми се иска да го дам на някой друг. smehy 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Септември 24, 2011 Доклад Share Добавено Септември 24, 2011 (edited) Всеки с разбиранията си! Аз изхвърлям старите си вещи - на когото са му нужни, ще ги вземе. Редактирано Септември 24, 2011 от Пламъче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 24, 2011 Доклад Share Добавено Септември 24, 2011 От къде? От кофите за смет ли? Ти би ли си взела нещо оттам? А вещите не е нужно да са стари Стига с това изхвърляне, това за мен е един белег на потребителска/консуматорска нагласа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Септември 24, 2011 Доклад Share Добавено Септември 24, 2011 От къде? От кофите за смет ли? Ти би ли си взела нещо оттам? Аз такъв въпрос не бих задала на никого! Поздрави Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 24, 2011 Доклад Share Добавено Септември 24, 2011 Защо не би задала? Извинявай, виждам, че се обиди, съжалявам за което, но аз не разбирам защо? Нито съм го направила нарочно да те обидя. А въобще нужно ли е да имаме табу към нещо? Пък и човек не знае какво може да му се случи в живота, до какво положение може да изпадне и т.н. Както и да е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Септември 24, 2011 Доклад Share Добавено Септември 24, 2011 Грешиш - не съм от хората, които се обиждат на всичко и на всеки, но ми се струва ненужно да споделям къде изхвърлям старите си вещи - хората, които ги взимат знаят. А за това, че всеки може да изпадне в положението на тези хора си много права. Излязохме от темата и за да се върнем, ще напомня, че Учителя съветва никога да не подаряваме старите си вещи на други хора, а да ги изхвърляме или изгаряме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Септември 25, 2011 Доклад Share Добавено Септември 25, 2011 (edited) Надали тук става дума за ситуация, в която дядо подарява на внучето си износената си златна писалка Пеликан, с която е подписвал години наред важни документи... за да можем да кажем, че износената вещ в случая има много по-голяма стойност от новата вещ... Нужно е да призная, че не ми беше хрумвало, че може да подаря износена вещ на някого. Бих приел подобен подарък само ако обстоятелствата го налагат /нека да го кажа по-меко/. ... Нямам предвид ситуация като следната - на мен да ми трябва фотьойл, а пък приятел да си сменя квартирата с друга в далечна държава и да има фотьойл, който няма време да продаде и да ми звънне и да каже - ела да го вземеш! Да, в случая това е подарък, но не е бил подаряван по повод и т.н. допълнение - видях репликата "Стига с това изхръвляне, това е признак за консуматорска нагласа" коментар - Да, стига с консумирането на безбожни нужни и ненужни стоки. Но, нека си представим следната ситуация - хипотетично - един дом, в който никой не е изхвърлял нищо през последните 20 години - представи си как дори много малко неща да са купувани за тези 20 години, амортизацията и излизането от строя на други са си казали думата - дрехи, които никой не е обличал през последните 10 години, понеже се пазят за черни дни, а такива все не настъпват, или пък износени обувки, повредени електроуреди, или морално остарели електроуреди... Нужно е едно разчистване, нали? ... Наскоро правих разчистване в нас - изхвърлих доста ненужни неща, които съм къткал, с мисълта, че ще ми потрябват. Изненадан бях доста силно от себе си - защото осъзнах, че не съм изхвърлял нещата, когато им е било времето, а съм ги прибирал за всеки случай... Това е като да си купиш нова мивка с нова батерия и да запазиш старата мивка и старата батерия за всеки случай... е, след 10 години се убедаваш, че вероятно няма проблем... но мивката продължава да ти стои в мазето!!! Редактирано Септември 25, 2011 от Емил от Льонеберя Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Септември 25, 2011 Доклад Share Добавено Септември 25, 2011 Наскоро правих разчистване в нас - изхвърлих доста ненужни неща, които съм къткал, с мисълта, че ще ми потрябват. Изненадан бях доста силно от себе си - защото осъзнах, че не съм изхвърлял нещата, когато им е било времето, а съм ги прибирал за всеки случай... Това е като да си купиш нова мивка с нова батерия и да запазиш старата мивка и старата батерия за всеки случай... е, след 10 години се убедаваш, че вероятно няма проблем... но мивката продължава да ти стои в мазето!!! Във всеки човек дреме по един Плюшкин, който се събужда по време на криза. И аз кътам доста ненужни вещи, в случай на нужда. Добре е, че два пъти в годината правя нещо като ревизия и изхвърлям съвсем ненужните, въпреки че някои са неупотребявани и стават за подарък. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
smehy Добавено Септември 25, 2011 Доклад Share Добавено Септември 25, 2011 Извън контекста на конкретната ситуация аз продължавам да твърдя, че боклукът за един може да е ценност за друг и обратното! А който ме разбрал-разбрал... Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 25, 2011 Доклад Share Добавено Септември 25, 2011 Добре, да разкажа по-подробно аз какво правя У дома почти не се натрупват неупотребявани с години вещи - просто своевременно им намирам друг стопанин или предназначение; изключение правят книги и списания, дори неособено ценни, към които имаме някаква слабост и аз, и съпругът ми. Намирането на друг стопанин не го считам за подарък, то става ей така, без повод, съвсем непринудено и мимоходом; когато съм решила да подаря нещо, се опитвам да го разтоваря енергийно доколкото мога (прав е бил Учителя, откакто усещам енергиите, съм се убедила от собствен опит). Разбирам добре и Смехи - аз поддържам същото мнение и ми се струва, че добре намирам новите стопани. Другото - купуваме си малко, но качествени неща и ги ползваме дълги години, включително и по-оборотните неща, като дрехи, обувки ... Ако дрехата е износена, не я подарявам на никой, но преди да я бракувам, влиза в действие като парцал и после директно в кофите за смет. Виждала съм хора, които си перат парцалите и ги употребяват пак и пак ... считам това за неразумно - излишно замърсяване на природата с препарат за пране, излишен разход на чиста вода, излишен труд, няма да изброявам всички съображения. Когато изхвърлям нещо, то определно е за изхвърляне и трябва да отиде на бунището и да се разлага на компост. Иначе нищо друго не хвърлям в контейнерите за смет - оставям нещата (хартия, пластмаса, метал) до контейнера и клошарите лесно ги намират и взимат, за да ги занесат за вторични суровини, защото в нашия град имаше контейнери за разделно изхвърляне на отпадъци, което не проработи. То и в много градове има по няколко контейнера уж, а после ги обират с един камион. Докато като ги поставя разделно отвън, съм сигурна, че отиват за вторични суровини. На старото място където живеех, бяха ме научили и си чакаха седмичната доза хартия от опаковки (тя се натрупва най-бързо). smehy 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Септември 25, 2011 Доклад Share Добавено Септември 25, 2011 Прекрасно. И много вярно - купуването на по-качествени стоки предпазна природата от задръстване с боклуци. И понеже в момента съм на вълна велосипед - ако човек си купи китайски велосипед от някой супермаркет, рискува след 2 години да трябва да си купува нов - а водата, която е изхабена за приготвяне на стоманата, от която е направен велосипеда, ще се изразходи два пъти, понеже ще трябва да си купи нов велосипед... и така с всички компоненти... един безкраен консумизъм. Затова - качествен бициклет, който да служи дълги години - и шапка на тояга. ... За производството на eдин велосипед са използвани около 8000 литра вода... ще пусна нова тема... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.