Хармоничното семейство

[Розалина]

Радвам се ,когато срещам хармонични семейства.

Дали едно семейство е хармонично или не ,се вижда най-добре при възрастните двойки според мен.Тези,които са изкарали 30 и повече години заедно,като са изградили и запазили уважение и любов помежду си.

Срещала съм такива и им се прекланям.

С горното не искам да кажа,че в по-ранен период не се среща хармония.По-скоро при младите семейства доминира младостта,карсотата,все още лекотата и безпроблемността на това да си заедно,любовта,взаимното привличане и т.н.

Мисля,че създаването на хармонично семейство е наша ,човешка работа .Там където хората са изградили пространство на любовта и Бог дарява щедро.

[Креми (късметче)]

възрастните двойки,които са изкарали 30 и повече години

oще 5 години, докато заслужа тази номинация. Много смешничко ми стана.

[Диана Илиева]

НиколаДамянов

Проблеми по-скоро ще се развият, ако дисхармонията в духовните нива на тази двойка не се оправят с времето.

Представете си момента, в който детето ще се разкъсва между полюсните съвети на своите родители за здравословно хранене, вегетарианство, начин на живот, вяра или ценностна система например... Може да възникнат големи проблеми тогава, пораждащи трагични последствия,... които от своя страна, понякога са несъизмерими по-големи, в сравнение със загубата на едно неродено дете, например.

Едно уточнение, изпуснали сте това, което каза таткото - че като порасне, детето само ще си направи свободен избор, да бъде ли вегетарианец или не. Аз лично видях само хармония между родителите.

Alexandar, мисля че не аз съм изпуснал това което казваш, ...а по-скоро ти не си разбрал идеята, която имах предвид в предходното си мнение. Ще се опитам пак да обясня...

Аз също видях само "хармония" между двамата родители на този етап, но за мен тя не е такава, защото се основава и гради на много преходни неща...

Хармонията принципно прави една връзка силна, единна... Така хората се допълват и връзката става трайна.

Ключовият въпрос е обаче, на каква основа "ляга" дадена хармония? Какъв е източника, който я генерира и подпомага, така че тя да оцелее през времето на съвместно съжителство, и да устои на "ударите" на изкушението, досадната рутината и битовизмите, които неизменно съпътстват всяко едно семейство.

В посочения случай хармонията е преходна, защото както споменах се гради върху желанието да се направи един неосъзнат "експеримент", в който всеки влага СВОЯТА си гледна точка и разбиране за живота и семейството. Друг укрепваш фактор за тази "хармония" е предизвикателството, да се направи нещо различно, нетрадиционно, и може би да се предизвика някакъв медиен интерес ?!?

...

Накрая искам да обобщя, че хармонията в една двойка е разумно да се гради на здрава основа. Предизвикателства, чувства влюбване, секс може да са съпътстващи елементи, но ако те са ЕДИНСТВЕНИ то времето разтрогва дадената връзка.

Кое е важно тогава? - хората да не правят компромиси, когато избират своя любим, с който искат да направят семейство. Всеки компромис, с времето се заплаща скъпо - разочарование, тъга, мъка, неуредици, страдание... Виж какво ни заобикаля наоколо!

С една дума, хората трябва да са в близки нива на своята духовна зрялост и да виждат по-идентичен начин мисията си като родители. Дадената двойка, трябва да нямат въпроси, за които да НЕ си е отговорила относно семейното съжителстване, преди да почнат да прави деца... А знаеш ли колко много въпроси има ???

Предпочетох да отговоря на тези коментари тук, в тази тема, защото се говори по принцип, за хармонията в семейството.

Не мисля, че нещата са чак толкова страшни и катастрофални, колкото ги описва НиколаДамянов. Например моите деца би трябвало да са разкъсани от различните съвети на родителите си относно вяра, хранене и т.н. Не съм забелязала да са разкъсани. И двамата със съптугът ми сме толерантни към убежденията на другия, децата направляваме деликатно, уважаваме техният избор, даваме им възможност да добият и собствен опит и да се убедят сами кое какво е и кое как действа. Реално двете ми деца се хранят различно, по техен избор. И това не е проблем за никой в семейството.

А изобщо по мои наблюдения много от семействата се създават в момент, когато двамата партньори са в хармония един с друг, имат близки светогледи, интереси, начин на живот и т.н. Нищо и никой обаче не може да гарантира, че това положение ще се запази с годините. С времето всеки един от двойката продължава да се развива, но или не точно в същата посока, като другия, или поне с много по-различно темпо. Та след години, когато детето/децата вече са се появили, двойка вече няма да е същата и може би няма да е толкова хармонична, колкото е била в началото. Тогава?! Какво правим с децата?

И до сега не съм срещнала двойка, дето да си е отговорила на всички въпроси относно семейното съжителство предварително. Въобще възможно ли е? За мен е доста утопично това. Животът е толкова многолик и многовариантен. Моето семейство в първите 3 години от съществуването си се сблъска с такива и толкова неща, каквито никак не можех да си представя дори...

[Лиула]

Колкото по-бързо хората се отърсят от подобни илюзии, толкова по-добре за тях.

За да има изобщо хармония между две реалности, те трябва да са на едно ниво. И пак не говорим за хармония, а за напасване на нива.

Няма как единия да е жаба, а другият да е кон и да има хармония. Жабо-конската история е извратена илюзия на човека и най-вече на жените.

Децата обдинявали - какво, интинкта ли? Какво?

Честно казано никога няма да разбера тоя стремеж на жените да се омъжват, а мъжете да отлагат. И да приемат после, щото е дълг. Или пък да припадат от умиление.

 

Като чета подобни приказки, се чудя хората не виждат ли себе си. Просто с времето, всички стават братя или сестри по оръжие, но не и любими.

Няма да навлизам в разсъждения, рано е затова.

Нито е хармония, нито е любов.

 

Любовта е нещо различно, а хармонията е цел и успокоение, че я има някъде. Там.

Освен, ако не приобщим следобедния сън на канапето за хармония, когато ни е топло. И не ни боли глава

[АлександърТ.А.]

Напоследък чувам мнения на жени, че са малко свестните мъже за брак, както и мнения на мъже - съответно за жените.

Чувам също , че хора с дълъг брачен стаж и стабилно семейство са картотекирани като щастливци, сякаш манна небесна се е изсипала отгоре им. Никой не се спря да попита: хей, как така се случи това съжителство, на какво се дължи, истина ли е или маска ( защото има и такива), можеш ли да споделиш опит... всички приемат успеха на другия като подарък свише.

Вие как мислите, изхождайки от наблюдения върху собствения си брак , на родителите си или на други хора.

Хармонията си е хармония .Или  я има или не    . Може би най точно е ---допълване , до степен на завършеност . Една цялост от допълващи се различности .    И тя не е статична .

, Както казвате живота е движение , днес е по различно от вчера , променяме се .

Със загубата на личностната си идентификация във връзката, мъжът и жената стават едно хармонично цяло-------------за мен това е неточно .Мъжът е мъж  ако има жена до него .Извън семейството това са личности , кандидати за мъж или жена .Надявам се да усещате разликата . В брака те не губят , те  допълват личностите си . Само да не забравяме за троичноста на човека , Секс не се прави само с физиката .

[Лиула]

То е възможно, само когато мъжа има пари, а жената е жена. 

А още по-добре и двамата да имат пари. И когато двамата са умни хора, от тъпанари, семейство не се получава

 

Иначе нямаме сделка. И отношенията са невъзможни.

Хайде, нека ме обори някой

Редактирано Март 13, 2015 от Лиула

[Донка]

Ох, за съжаление познавам твърде много паралии семейства, които не са хармонични, за да мога да ги сметна за изключение.... А и зависи от отношението на самите хора към понятието "имам достатъчно пари". Във всички случаи ако парите пораждат някакъв вид зависимост на единия от другия съпруг или на двамата от професиите, с които си вадят парите, възникват затруднения... Има и добри варианти, но също така има и в случаи на средни доходи. Апропо, най-хармоничното семейство, на което съм учила две от децата беше с много скромни доходи. 

 

Зависи и как дефинираме умен. Няма да забравя срещата ми с един човек на едно селско лозе. Аз бях в гимназията - той беше на възрастта на родителите ми и той ме заговори за философията в училище. Изглеждаше необичайно интелигентен за мястото, където се срещнахме, а и лозето му беше някак по-грамотно и красиво от другите наоколо. Вечерта попитах майка ми този човек по философия ли е учител и къде. Останах втрещена от отговора -  той беше завършил само 8 клас - родителите нямали средства и така си останал. Но чел много и работил много, изучил децата си... Съпругата му не блестяла с ум, но много го обичала и уважавала природната му интелигентност и ученолюбие и кроткия характер. Той пък се чувствал добре в уютен дом. И така.... 

 

Ще кажеш пак примери ....

[Лиула]

Говоря неслучайно по този начин, повтаряйки като мантра "пари, пари" из много теми в Портала. 

 

Искам да накарам хората да помислят за живота си, да се научат да работят всеотдайно и да живеят добре. Да бъдат отговорни към живота си, към бъдещето си, към старините си, няма вечно млади хора, нали?

Който мисли ДНЕС за бъдещето си, утре ще е по-добре. Няма нужда да изпадам в детайли и в примери, защото те са навсякъде около нас. 

 

За мен интелектът е изключителна ценност и така ще си остане. 

[Велина Василева]

Това изисква Новият Живот, от всички хора на Земята – влезте в ролята си да обичате.
~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Вие можете ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ, с даден човек, САМО АКО ОБИЧАТЕ:
▲ неговия ум,
▲ неговото сърце,
▲ неговата Душа [и Дух], и
▲ неговото тяло.

ВЛЕЗТЕ В РОЛЯТА СИ ДА ОБИЧАТЕ.

Обикнете
▲ първо ума на човека,
▲ после – сърцето му,
▲ Душата му,
▲ Духа му и
▲ най-после неговото тяло.

Обикнете ли човека, по този начин, и той ще ви обича.

Това изисква Новият Живот, от всички хора на Земята.

ОБИЧАЙТЕ ВСИЧКО, което Бог е създал, за да обичат хората това, което вие създавате.

Знайте, че зад всичко, за което МИСЛИТЕ,
▲ стои човешкият УМ.

Зад всичко, което предизвиква човешките ЧУВСТВА,
▲ стои ЛЮБОВТА.

Зад ЛЮБОВТА
▲ стои БОЖИЯТ ДУХ."

Из: "Учение и служение"


~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Много детективи има, в света.

Щом дойде в тебе едно подозрение, това е един детектив.

Яви се в тебе една мисъл за някого и казваш:
„Той ходи по крив път.“ Това е лицемерие.

Не е твоя работа кой как живее, как се моли и т.н."

 Из: "Светлина, топлина и сила"

[Велина Василева]

Може ли, по принцип, ако го погледнем, на казуса – не от човешка, а от Божествена Гледна Точка; т.е. – според Учението на Петър Дънов – Учителя, семейството на обикновените хора – каквито са земните личности (които нямат почти никакъв осъзнат стремеж към повдигане и разширяване на съзнанието си; в смисъл: все още нямат онзи съзнателен стремеж, към изоставяне на старите си човешки възгледи, плод на една дисхармонична Култура на скръбта, каквато е днешната и към възприемане на съвсем Нови Божествени Идеи, плод на една съвсем Нова култура) – да бъде хармонично? Учителя казва: „Човек е създаден [като Божествена Душа] по образ и подобие Божие, но не е запазил този образ [който е имала Висшата му Божествена Душа, преди да падне, във време и пространство, до нивото на едно  низше себе-центрирано ( полу-животинско) ограничено съзнание, каквото сега има земната личност; т.е. – Висшата Душа, постепенно,  е паднала до това ниво на его-разбирането на нещата, каквото днес има низшата астрална душа, на Земята]; Той е изгубил своя първичен образ, вследствие на което днес боледува, страда, мъчи се... Само здравият човек [т.е. само онзи човек, който си е възвърнал отново Първата Любов, която е – само към Бога и поради тази причина – е придобил отново – онова чисто и безкористно съзнание на Висша Божествена Душа, действаща извън времето и пространството]  е запазил своя първичен образ. Само здравият човек познава Бога. Абсолютно здравият човек [който живее в Свръхсъзнанието на Висша Душа и на Аз-Дух –  едновременно – във физическия, в Духовния и в Божествения светове –]  мисли, чувства и постъпва правилно. Всичко в него е хармонично.“ „Човек, без мъдрост [слязла от Бога, какъвто човек е всяка земна личност], не е още истински човек. И когато ние говорим за Човека, подразбираме същество на Мъдростта [каквото е само Висшата Божествена Душа, а не низшата астрална душа. Личността не е разумно същество; тя има обективен ум, но е лишена от Божествен Разум]. Човекът [който е излязъл от самосъзнанието си на земна личност и повдигайки се на по-висока степен на Божествено съзнание, е влязъл в Свръхсъзнанието си] е наречен „син на Мъдростта“. У мъдрия човек, има непреодолим стремеж към Любовта. Да влезе човек в Царството Божие, това зависи от неговото знание и мъдрост, а не от неговата Любов. В Царството Божие, по благодат, не се влиза. Да влезе човек в Царството Божие и да му дадат там почтено място, това зависи от неговата мъдрост.“ „Изкуство е, човек да се справи с тесните форми на своите чувства“ и още: „Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия.“ Значи – тесните форми на своите чувства, личността трябва да ги разшири, като, посредством изпълнение на Закона на Жертвата – даде възможност и не пречи на Висшето, в себе си –  да ги преобразува във Форми на хармонията, които са "музика" – което значи: "право мислене" и "поезия" – което значи: благо чувстване (на Единството на всички същества, във Великото Цяло и на Любовта, която ги свързва). Музика и Поезия – това са символите на правото мислене и на благото чувстване, при което (в следствие на разширеното си съзнание) – в един и същ момент – съзнаваш себе си –  като действащ, едновременно, и във времето и пространството, и извън времето и пространството.

Това става – след като си преодолял ограниченото си личностно мислене и чувстване на нещата, при което, най-после си се смирил; разбрал си, че си просто обикновен проводник на Сили; служител си на Волята Божия, във всеки момент, което значи, че изпълняваш Закона на Жертвата. Много пъти трябва да се чете тази идея, с дълбоко размишление, в продължение на дълго време, докато, в главите ни,  узрее плодът ѝ; т.е. докато дойде разбирането ѝ, защото "разбирането е плод", казва Учителя и затова – за истинското  разбиране на Божественото Учение, е нужно търпение.

Днес, Истинското Разбиране на Живота – не е разбирането, което обикновените земни хора имат. Те страдат и умират, защото не разбират Изначално създадения Божествен Порядък на нещата и затова, от невежество, нарушават Законите на Живота, посредством създадения от тях хаотичен човешки порядък, в който всеки си мисли, че е свободен да прави каквото си иска. Личността, на Земята, привидно е свободна  да прави каквото ѝ хрумне, но не е освободена от страданията, с които тя заплаща, за това свое заблуждение. Висшата Душа – обратно – тя винаги следва вътрешното ръководство на Божия Глас; Тя слуша и изпълнява Волята Божия така, както един добър музикант,  изпълнява безпрекословно волята на диригента. В един Вселенски Оркестър, какъвто е Божественият Свят – няма своеволия, но в човешкия свят – своеволието, е резон.

Все пак – ако схващаме нещо, от това  – какво ни съветва Небето (за наше добро), относно прилагането на форми на хармонията, в ежедневните ни взаимоотношения – и ние вече ще бъдем  запалени – осъзнато да се стремим – всякога да мислим право, както Бог мисли и всякога да чувстваме, и да постъпваме благо; меко; с нежност – със зачитане  и с внимание, спрямо другия човек, който и да е той, и никога няма да го считаме, за по-нискостоящ, от нас.

Ще вземем пример от Исус, който дойде да послужи на мнозина, а не –  те му служат. Четем в  Марк 10:45  "Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си, откуп за мнозина."

Така, по този образец – "по-високо" стоящият ( според себе си), в една по-малка (семейна), или по-голяма, групова земна общност – трябва да знае, че  е поставен на това място, за да служи на другите и че в Съдния Ден – ще му се наложи да дава отчет на Бога, Който го е поставил да служи на мнозина, а не – да се възгордява, от положението си (което е временно и му е дадено, за изпит). Бог ни изпитва, доколко Го търсим и намираме, във всеки един човек, с когото сме в някакви отношения.

Но обикновеният човек; т.е. личността (мъж, или жена), живееща на Земята (затова, все още, си стои на нивото на съзнание на личност, защото) не се интересува какви са тези "форми на хармонията", които трябва да прилага, в общуването си, за да изпълнява Волята Божия.

Т.е., дори и да е религиозна и редовно да се черкува, личността счита, за свой дълг, си търси "правото", по човешки, без да се интересува от Божествената Мъдрост, която представя всички неща – не хаотично, а само във форми на Хармонията.

Може да се каже, че когато личността (т.е. когато низшата астрална душа), се запали по формите на Небесната учтивост и благородство и започне съзнателно да ги прилага, в живота си, спрямо всички същества,  без никакво изключение – тя вече е близо до припознаването си като Висша Душа и чак сега – тя вече започва да расте и да се развива, като Божествена Душа, под грижите и Любовта на Великото Цяло,  – защото е разбрала, че истинската ѝ природа е Божествена и че низшето; т.е. грубото поведение, типично за безсловесните същества – не я привлича повече.

В общия случай – обикновената личност, понеже, все още, не е пострадала достатъчно, за да започне да мисли и да се интересува от разширяване на съзнанието си (в посока – отказ от старите тесни дисхармонични форми – на изявяване на дявола – и възприемане, и прилагане на Нови Божествени форми на Хармонията – при които се изявява Бог)  –  не знае, че

ако иска да се избави от болестите и страданията си (т.е. ако иска да се избави от рушителите на хармонията, водещи до страдания и неизбежна смърт, на изначално хармонично създадения ѝ организъм –

то, при всички случаи; при всички ситуации, в живота – тя трябва осъзнато да се стреми – само към хармонични форми на изява:  мисли, чувства и постъпки (при което човек дава израз на Бога, в себе си),

като не допуска (и стои настрана) от –  сблъсък, спор, конфронтации и пр. негативни изяви, във взаимоотношенията си.

Личностите не знаят, че при всеки негативизъм; при всяко недоволство; при всеки спор; при всяка конфронтация, при всяка грубост, проявена в мисли, чувства и постъпки – винаги се дава израз на "дявола", колкото и да си мисли личността, че "правото" е на нейна страна.

Човешкото "право" може и да е на нейна страна, но това човешко "право" изобщо не е меродавно, пред Бога и самото търсене на някакво "право", от страна на личността  – винаги се санкционира, от Небето, посредством страдание. Това страдание – всяка личност го е опитала, но малцина се сещат, за причината му. За тази причина, четем в 1 Коринтяни: 3:19 "Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите, в лукавството им".

В контекста на всичко това – под думата "дявол", разбираме едно същество, на  което сърцето, умът и волята са изопачени.

Но личностите не бива да осъждат нито себе си, нито другите хора, защото те не разбират какво, реално, става, в света; т.е. те нямат този обхват, в съзнанието си – личностите нямат адекватната Висша гледна точка. Те просто трябва да се учат на Божествен морал; да търсят Истината и когато я разберат, самата Истина ще ги освободи от заблужденията им.

Причина за конфликтите е, че много пъти, нервната система на личностите е обвита с известен род паразити; една  елементарна енергия, която окултистите наричат "ларви". Това са нечистите мисли и желания, които личността, т.е. низшата астрална душа, погрешно припознава като "свои".

Нечистите мисли и желания – са вътрешни паразити, които "изяждат" човека (и го пращат на онзи свят).

За да бъде здрав и нормално развит, човек трябва да придобие вътрешно равновесие между силите на материята, от която е направено тялото му, както и между мислите и чувствата си.

Човек придобива това вътрешно равновесие, чрез самостоятелна вътрешна работа, върху самия себе си, като постепенно се научава да мисли, да чувства и да постъпва правилно (но правилно – не от човешка, а от Божествена гледна точка). В този смисъл – правото мислене е панацея; т.е. вътрешното равновесие идва само от онова чисто мислене, в което е в Духа на Великото Цяло: на Единството и Хармонията, между всички същества.

С други думи – вместо да обвинява други хора, за проблемите си и да се счита за "жертва", на нечия неправомерна агресия, човек трябва да научи (но единствено и само себе си да учи, като остави другите хора, на мира), на нов морал, т.е. да се научи на Божествен морал, при което – той ще трябва, постепенно, чрез усилена вътрешна работа, върху ума и сърцето си – да се научи да мисли така чисто и безкористно – както Бог мисли, и само по този начин – ще бъде здрав и физически, и духовно, и умствено.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Има една непозната страна в живота. За  пример, вие не може да обясните противоречията, които възникват, и  недъзите, които човек носи в себе си. Човешкият живот си има свои  недъзи, както растенията си имат паразити, от които страдат.

Човекът е  едно, а пък Животът на човека, е друго.           

[Т.е. човекът и по-точно – смъртната личност, която е низшата астрална душа (страдаща от тези паразити; т.е. страдаща от нечистите мисли и желания, които не са нейни, но тя не го знае), е едно, а пък Животът на човека; в смисъл – Висшата Божествена Душа и Духът – е друго. Учителя казва: „Душата носи това, което излиза от Любовта, а Духът - това, което излиза от Мъдростта.“  „Човек е дърво, съставен от други две дървета. Тия две дървета съставляват двете главни системи в човека: мозъчната и симпатичната нервна система.“ „Нечистите мисли и желания са паразити, които изяждат човека и го пращат на онзи свят.“]

Или да вземем дървото на човека.  Някой път, като страда дървото, страда и човекът.

Да допуснем, че ако  вашата нервна система страда, страда и вашият ум; не може да се прояви.  

Много пъти нервната система е обвита с известен род паразити, една  елементарна енергия, която окултистите наричат ларви.

И при това, трябва  да се учите: Има мисли и желания, които са паразити, по естество [и ние, душите, не трябва да се свързваме, с тях, а трябва само да ги разпознаем и (доброжелателно, защото те са живи същества!) да се разграничим, от тях].

Някоя  паразитна мисъл може да влезе, тя нищо не ползува човека. Тя ще изчерпи  соковете и ще замине.

Някое желание и някоя постъпка, може да е паразит.  

Вие се спирате върху философията: „Как така постъпката да е паразитна?"  Че ако вие [в главата си] изхраните и измътите едно змийско яйце [т.е. една дяволска идея], едно яйце на боа, то  как ще постъпи тази боа, с вас?

Та казвам: Мнозина, когато говорят за греха, когато говорят за  дявола, говорят за неща, които са верни, но трябва да се турят на една  научна основа, чрез която човек да може да работи.

Говорите за дявола,  но имате ли ясна представа какво нещо е дяволът. Това е портрет на един  светъл Дух, на един Ангел.

Под думата "дявол", разбираме едно същество, на  което сърцето, умът и волята са изопачени.

Това същество доброволно е  изопачило своя ум, своите желания, изопачило е своята воля.

Сега вие  може да се спрете върху въпроса: Защо? Как е станала тази работа? Но не  отивайте [засега] надалече.

Например, имате едно прекрасно състояние. Вземете от,  чисто научно гледище - вие някой път отивате до една далечна философия,  която не се отнася до вас.

Имате едно прекрасно състояние, но минава  един ваш познат и ви казва една обидна дума. Изменя се вашето състояние и  вие сте готови да направите цял скандал.

Какво е внесъл той и защо не  сте господари тогава на себе си? Какво е казал, през въздуха? Ако бяхте  глух, щяхте ли да се докачите?

Да допуснем, че той казва думите: „Вие  сте един голям невежа." Вие се обиждате и влизате в спор.

[Влизате в спор, защото ви липсва Мъдрост, за да разберете, че онези мисли, чувства и постъпки, които не са в Духа на Единството и Хармонията (и затова не са представени и във формите на Хармонията; в смисъл: не са благи; не са нежни; не са зачитащи достойнството ви) – са изопачени; т.е. – те не са Божествени и следователно – те не са Реални; което значи, че те, от Божествена Гледна Точка  – не са Истина. Те са само бледо отражение на нещо, което е възприето и предадено от едно крайно ограничено човешко съзнание и затова са лъжа. Винаги, щом има конфронтация – значи, че в този момент – няма Истина, в ограничените съзнания на мъжете и на жените, които са замесени в скандала. И така  – винаги, в дъното на всеки спор, се крие Бащата на Лъжата, наречен "дявол". Лъжата идва само като следствие на ограниченото съзнание на личностите (които не знаят кои са) и тя, в този случай, е неизбежна. Затова, не реагирайте, а просто я подминете, все едно, че сте глух, или сте заспал, в този момент, когато сте били в нейния обсег, на действие.]

Питам сега:  Защо се измени вашето състояние?

Когато той каже, че сте невежа, вие  станали ли сте невежа?

Или той ви каже, че сте учен човек и на вас ви  стане приятно, но като каже така, вие ставате ли учен човек.

Той може да  каже, че вие разбирате много от окултните науки. Но какво разбирате от  окултните науки?

[Преценката за нещата, на обикновените хора – на хората-личности – докато се изживяват като мъже и като жени – е "правилна", но единствено и само – от тяхната лична гледна точка, към момента. Тази едностранчива преценка, е винаги  изопачена преценка за нещата, ако се потърси Божествената Гледна точка, по същия въпрос – по причина, че личността, в даден момент, е водена само и единствено от личния си интерес, и търси само своето благо, а Бог вижда и дава, едновременно, благото за всички същества, в същия този момент.

Личностите не знаят, че Бог е създал света – за благото на Цялото, едновременно, във всеки момент – а не за благото на частите на това Цяло (и в контекста на самостоятелното им добруване. А това е, което личностите търсят е – на тях и на семейството, и на приятелите им) да им е добре, сякаш че всички останали – нямат значение.

Личностите виждат парадокс във факта, че колкото те са прави, в даден момент, също толкова са прави и техните опоненти. Т.е. за ограниченото съзнание на мъжете и на жените – това, че всички едновременно "са прави", е нонсенс, в техния ограничен мироглед.  А "истина" – е само и единствено тяхната лична гледна точка).

Но Бог е решил тази задача, изначално. При прилагането на Закона на Жертвата, всяка личност, сама за себе си, решава тази задача и постепенно (не изведнъж) , излиза вън от обсега на всички между личностни противоречия, при което Мирът, т.е. Христос идва. По-точно – идва разбирането на идеята "Христос" и това е разбирането на Единството. Това разбиране идва, по вътрешен път (което значи, че идеята "Христос"–  узрява в главата на човека и дава плод. Окултно, разбирането ѝ – означава: плод). Другояче може да се каже: щом личността разбере и приложи Закона на Жертвата – един вътрешен път се отваря и за идването на Христос.]

Може аз да ви обяснявам положителните и отрицателните  сили в Природата. Вие може да обяснявате положителните и отрицателните  сили. Може да обяснявате потенциалната и кинетичната енергия в  Природата, но важно е да знаете Законите, приложението.“

Из: „ПРАКТИЧЕСКО   ПРИЛОЖЕНИЕ НА МУЗИКАТА“
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика (право мислене) и поезия (благо чувстване).
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Мъдростта – това е Светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия.

Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята – Божествен, духовен и физически – и даде плод [разбиране] в тях, тогава то става реално за нас.

Щом като Мъдростта изгрее в човешката Душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармония. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато мъдростта управлява, редът не се нарушава. Той вижда да се разкрива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той започва да гради. Защото право е – само Божията Мъдрост задоволява Духа на човека.

Ала пътят на Мъдростта е най-труден. Той е път за Учителите. Само съвършеният човек, само Учителят може да прояви Мъдростта.

Да влезе човек в Царството Божие, това зависи от неговото знание и мъдрост, а не от неговата Любов. В Царството Божие по благодат не се влиза. Да влезе човек в Царството Божие и да му дадат там почтено място, това зависи от неговата мъдрост.

Мъдростта е най-голямото добро на Небето. Тя е най-голямото и нетленно богатство, с което човешкият дух може да разполага. Мъдър ли е човек, той притежава най-голямото Божие благо. Когато човек има мъдрост, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява. Човек без мъдрост не е още истински човек. И когато ние говорим за Човека, подразбираме същество на Мъдростта. Човекът е наречен „син на Мъдростта“. Казано е в Писанието: „И веселях се в Неговата обитаема земя, и наслаждението ми беше с человеческите Синове“. Това са разумните човешки Синове, в които Мъдростта се е веселяла.

Бог чрез Мъдростта е създал Вселената. Създал я е заради Синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят. Защото Славата Божия се открива само по закона на Мъдростта. Затова само мъдрецът може да слави.

Мъдрият човек е опитал и проверил всичко, което знае. У мъдрия човек има непреодолим стремеж към Любовта. В него има желание и най-малкото същество, което види – да го обикне, да му направи някаква услуга. Защото мъдрецът еднакво цени и големите и малките неща.

Мъдрецът живее без закон. Глупецът трябва да живее със закон и под закон. Ако мъдрецът живее със закон, той е нещастен. Ако глупецът живее без закон, и той е нещастен. Мъдрецът живее според онзи жив закон, който Бог е написал в душата му. Той се намира извън условията на временния живот.

Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта:

Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на Живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието.

Докато седиш, докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта.

Престанеш ли да седиш, ти си близо до Мъдростта.

Докато философствуваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философствуваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на своя Учител.

Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети.

Учи се при този, който носи светлина.

Помни:

Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява. Дружи с това, което не потъмнява.

Стреми се към светлината и не забравяй:

Знанието от едно място не идва и Светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието. Неизброими са прозорците на Светлината.

Вложи Мъдростта в ума си, светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.“

Из: „Учителят говори“
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Музиката, погледната като: символ на право мислене; т.е. като символ на мислене, от Божествена гледна точка, е едно от средствата за поддържане на вътрешно равновесие, у човека.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „За да бъде здрав и нормално развит, човек трябва да придобие вътрешно равновесие между силите на материята, от която е направено тялото му, както и между мислите и чувствата си.

Музиката е едно от средствата за поддържане на това равновесие. Който знае законите на природната музика, той може да спре разрушителното действие на паразитите в своя организъм и да подобри състоянието си – започнете ли да пеете, те престават да правят пакости.

[„Нечистите мисли и желания са паразити, които изяждат човека и го пращат на онзи свят.“]

Истинското пеене подразбира мисъл – като мисли право човек, може да  [се каже – че той] пее.“

Из: „Идеалният човек“
 

[Велина Василева]

„Всичките нещастия, недоразумения, стълкновения, произтичат от физическата близост на хората“ – казва Учителя – “Избягвайте да бъдете близо до хората, физически. [За да се радваш, на Любимия], трябва да бъдеш близо, в ума му.“
~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Във всички вас, хората [личности], има едно желание да дойдете близо до този, когото обичате. Вие искате – все той да бъде, пръв, пред вашите очи.

Питам, ако си по-близо, до очите на един човек, какво ще придобиеш?

Трябва да бъдеш близо в ума му, в широкия свят; в неговия ум, в неговото сърце, но избягвайте да бъдете близо до хората, физически.

Всичките нещастия, недоразумения, стълкновения, произтичат от физическата близост на хората. Двама човека са близки, както клонищата: търкат се, търкат се – осакатяват се."

Из: "Нито близо, нито далече"