Писма от Учителя до сем. Иларионови

[Донка]

БИОГРАФИЧНА СПРАВКА

ЗА СЕСТРА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА

Родена на 16.03.1878 г. в Плоещ, в семейството на видния български възрожденец Райчо Попхристов. Имала трима братя. Баща й притежавал петролни кладенци в Плоещ и с получените от тях средства обличал и въоръжавал много чети, които излизали от Румъния. Помогнал също и за оборудването на българските опълченци. Когато малката Елена станала на 40 дена, бащата продал всичко и се завърнал в родния си град Габрово.Станал народен представител, но скоро след това поминал. След като починала и майка й, Елена била изпратена в девическия пансион във Велико Търново. Интересно е да се отбележи, че през първата година от пребиваването си там Елена живяла в една стая с Иванка Ботева. Младата Елена завършила гимназия през 1896 г, учителствала две години, а след това се омъжила за офицера Константин Иларионов. Няколко години по-късно и двамата станали едни от най-ревностните последователи на Учителя. Елена Иларионова умира през 1946 г. В края на живота си тя описала своите спомени, свързани с Учителя.

БИОГРАФИЧНА СПРАВКА

ЗА БРАТ КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ

Роден през 1868 г. в Габрово. Родителите му били бедни, но будни хора. Бащата - Иларион Пецов - взел активно участие в борбата за независима Българска църква.

В училище Костадин бил отличен ученик. Особено много му се отдавала математиката. След гимназията завършил Военно училище в Русия, където много добре научил руски език и по-късно се занимавал с превод на книги от руски. Превел „Война и мир" и материали срещу тютюнопушенето. Когато се завърнал в Габрово, Елена вече била учителка. Те се познавали от малки- били съседи. Костадин я харесвал от дете и я поискал за жена. По думите на Елена тя не го харесвала много, но под въздействие на настойниците си се омъжила за него. Тъй като нямали деца, през 1920 година си осиновили едно момиченце - Надежда.

Костадин още от дете бил с лабилна нервна система, което впоследствие се отразило на службата му като военен и затова след време той сам подал оставка. Починал в София през 1929 г.

През 1904 година Учителя се запознава лично с Елена и Константин Иларионови. Прави им френологични изследвания, документите за които са запазени.

След като си заминава от Търново, Учителя продължава връзката с този град чрез писма до сем. Иларионови (запазени са три писма)

Редактирано Февруари 1, 2009 от Донка

[Донка]

София, 7.XII.1904 г.

Люб. Г-жо Е. Иларионова,

Писмото Ви получих. Изпитите и мъчнотиите в живота са неприятни. Само който е страдал, той знае тяхната тежест. Но при все това ръката, която ръководи человеческите съдбини, знае да ги преобръща в добрини и благословения. Всичко става по допущение и нищо не може да се извърши без Върховната воля. Г-н Иларионов има задължения в този живот и той трябва да ги изпълни драговолно. Направете оброка на Господа, обещайте се да го изпълните и небето ще ви благослови. Помислете двамата наедно и вижте какво ще решите. Аз ще ви помогна, но желая вий и двамата да имате готовността да слушате Господния Глас. Имайте вяра, имайте любов към Истината. Всичко в живота е добро. Не се страхувайте. Бъдете бодри, нищо не може да ни напакости. Отправяйте и двамата умовете си нагоре в молитва. Като приемете моето писмо, съобщете ми поне за състоянието на Г-н И.

Моят сърдечен поздрав и на двама ви.

П.К.Дънов

София, 16.XII. 1904 г.

Любез. Г-н и Г-жо К. Е.Иларионови,

Надявам се моето писмо ще Ви намери бодри и весели духом. Веселостта и бодрият дух са потребни в живота. Небесният наш Баща винаги желае всички Негови деца да бъдат весели и благодарни.Всичко работи за добро. Само вяра и търпение. Този, Който ви обича, промишлява всичко. Под Неговата закрила вий ще бъдете в безопасност.

Аз ви пращам моя искрен поздрав, пращам ви тъй също това, за което ви говорих. Спазвайте го. Ще ми е много приятно да чуя пак от вази.

Времето е прекрасно. Видите, и то иде на помощ. И то желае да принесе своя дар. Видите, и то ви обича и ви се радва. Да, всичко се радва; и небето отгоре и то е засмяно. Листа с молитвите ще спазвате само за вази.

Ваш верен: П.К.Дънов

София, 24.ХІІ.1904 г.

Люб. Г-н Иларионов,

Писмото Ви получих. Имайте вяра и не се съмнявайте. Господ ще ви изцели. Вярвайте в Него. Той ще ви укрепи духом.

Мен ще ми бъде приятно да дойда да ви видя и, ако времето ми позволи, след Новата Година ще го сторя. Желая ви да прекарате светлите празници радостно и весело. Поздравете вашата любезна госпожа нарочно от мен. Вярвам тя да е весела и бодра духом. Господ ще я ръководи и упътва в живота. Да възлага тя всичките си надежди Нему и всичко най-после ще излезе за добро. В земния живот има много неща необясними. Това, което в настоящия живот се вижда противоречиво, в бъдещия ще се оправдае. Когато се схване животът в неговата целокупност, когато се разбере Божият път, тогава всичко ще се уясни. И Царството Божие иде на земята, за да даде мир и веселие на человеците и да ги избави от всички злини. Не бойте се - Господ, Който ви обича, Той се грижи за вас. Неговата обич не е както обичта на человеците. Доверявайте Му се напълно, изказвайте Нему своите нужди и желания и Той ще Ви благославя повседневно.

Ако ми пишете, пишете ми на следующия адрес: ул. Опълченска 70.

Със сърдечен поздрав.

Ваш верен: П.К.Дънов

Редактирано Февруари 1, 2009 от Донка

[Донка]

София, 4.ІІ..1905 г.

Любез. Г-н Иларионов,

Писмото Ви и отворената карта получих. Имайте пълна вяра и упование и всичко ще излезе за Ваше добро. Изпитите в живота имат своето предназначение. Всякой, който е послушен на Божията воля, краят излиза благополучен. Да ви не смущава нищо. За Вас има кой да се грижи. Нека духът Ви да бъде бодър и весел. Това, което Господ е казал, то се не връща. Той е винаги благ и милостив. Той ще извърши всичко докрай, тъй както е отредено. Нали знаете, Вие не сте сами. Господните служители отгоре постоянно идват да Ви укрепяват и насърчават. Сега Вие сте под най-добрата закрила и ръководство. Аз ще се постарая пак да Ви посетя.

Приемете моя сърдечен поздрав и двама.

Ваш Верен: П.К.Дънов

Отворена картичка от Учителя до сем. Иларионови

Варна, 19. IX. 1905 год.

В Живота

Добродетелта е основа,

Правдата — равновесие,

Любовта — наслада,

Мъдростта — веселие,

Истината — блаженство.

П.К.Дънов

31.XII. 1905 г.

Адресирано до Цариброд

Люб. г-н Иларионов,

Мен ако слушате, няма нужда в никаква болница да ходите, нито да се подлагате на електрически операции, понеже може наместо полза да Ви се създадат още по-големи неприятности. Вашето здраве ще се подобри само чрез редовно живеене. Вашата болест е душевна. Когато душата Ви се пречисти, когато умът Ви се освободи от миналото и Вие дълбоко съзнаете в себе си, че е най-добре да се живее тъй, както Господ мъдрий е определил, и да престанете да се безпокоите за отношението на хората, тогава ще добиете онзи вътрешен мир и душевно спокойствие. Вашата вяра, Вашата надежда и любов към ближните Ви ще Ви спаси и ще Ви избави от това, което Ви смущава. Види се, Вий сте направили пак някоя грешка и вследствие на това се явява това временно неспокойствие.

Вий и двама с госпожата си трябва да живеете добре пред Господа. Не давайте място на дреболии, които създават нещастията. Извличайте поука от всичко. В живота всичко си има своето предназначение. Във всяко зло се крие по едно добро. Търпението избавя человека. То е сила, то е мощ. Аз зная, Вий бързате много. Но при сегашните условия Вий трябва да се примирите. Ако Вий ме слушате, бъдещето носи нещо по-добро за Вази и то ще дойде, стига Вий да се подготвите да го приемете. Когато аз Ви кажа, че ще оздравеете, това трябва да знаете, че ще бъде. Слушайте ме и няма да Ви боли глава. Знайте, Божиите добрини и благости за после се запазват.

Ако ми остане Време през тази година, може да намина през Вази.

Приемете моя сърдечен поздрав и двама.

Ваш верен: П.К. Дънов

Честита Новата Година

1906!

[mary6]

Прекрасни писма,защото според мен те нямат дата и получател,те са за всички нас.

[Донка]

София, 14.І.1906 г.

Люб. Г-н Иларионов,

Писмото Ви получих. Засега съм занят. Към края на този месец, ако остана малко по-свободен, ще дойда да Ви посетя. Животът понякогаш се вижда да е пълен с много несгоди, но Бог, Който направлява всичко, е добре предвидил последствията. Человек не само живее в този свят, но същевременно се учи. С други думи, приготовлява се за един по-висок и благороден живот. Турете тези мисли в ума си, бъдещето носи добри неща в себе си.

Предай моя нарочен поздрав на Елена. Добрите приятели от невидимия свят са винаги на ваша помощ. Те се грижат повече за вашето добро, отколкото вие сами.

Със сърдечен поздрав, ваш:

П.К.Дънов

• В края на 1905 г. Костадин се уволнява. (Бел. Състав.)

София, 23. III. 1906 г.

Люб. г-н Иларионов,

Надявам се и двама да сте бодри, особено днеска, когато времето е no-весело. За осъществяването на вашето желание с Елена, види се, ще трябва още да чакате. Погледнах няколко деца, но те не подхождат. Има тук едно дете на около седем години, без баща, без майка, домашните му чувства са добре развити, обаче умствено средно стои. Петко ми разправи, че тук, в София, имало няколко сиропиталища; ако в някое от тях намеря подходящо дете на възраст, разположение и характер, ще ви уведомя. Най-после, стига да имате доброто желание да вършите волята Божия, Господ ще ви укаже добрия път. Изисква се време да се постигнат добри резултати в живота.

Как е Елена? Как си ти? Земята трябва да се оре, лозето да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи. Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане ― изобилно грозде, доброто чукание ― изобилно масло. Така и доброто учение дава прекрасен характер. Да се обработи, да се развие и облагороди душата струва повече, отколкото да придобие человек всичките богатства на света. Душата, това е блаженството на человека. Без нея человек е суха кост. Душата, това е най-драгоценното нещо, което Бог е поверил на всякой человек. Тя е, която ни свързва с небето, с Бога и с всички същества. Когато тя е запазена от греха, тя е тъй прекрасна, както лазурното небе, и тъй сияюща, както светлото слънце. Да ви не дотяга ― не сте сами. Имате много приятели добри от невидимия мир, които ви обичат и се грижат за вас. В тяхната любов вий и двама винаги ще намирате тази вътрешна радост, която ви е потребна. Нещата в този свят са изражение на тая постоянна любов, която всичко освежава. Любовта, това е, което е непостижимо, неуловимо, това е Божието дихание, това е вътрешното общение на безсмъртните духове.

Ваш верен: П.К.Дънов

София, 31.ІІІ.1906 г.

Люб. Елено и Костадине,

Получих и двете ви писма. В тукашното сиропиталище няма деца, по-малки от седем години. От тази страна въпросът остава висящ. Няма съмнение, вашето желание ще се изпълни, но искат отгоре да ви учат на Божествено търпение и непоколебима вяра. Вий, както и всички други, облечени в покривалото на плътта, временните неща ви смущават. Но има ли человек на земята, който да не се смущава! Ако детето, за което се грижи баща му, се безпокои, безпокойствието е напразно. Земята е и училище , и чистилище. Ако си научавате добре уроците, ако си добре употребявате даденото време и не се обленявате*, блажени сте. И ако вършите волята на Този, Който ви е изпратил на земята, знайте, ще имате и Неговото благословение накрая. За всяка добра работа добре се плаща. В нищо не бързайте. За хода на вашето прошение да се не терзаете. Трябва ли человек, като се наяде, да се мъчи, като как ще се смели храната му в стомаха? Това не е негова работа. Человек не трябва да притуря погрешка върху погрешка. Когато дойде определеното време, всичко става. Ползувайте се от благоприятното време. Размишлявайте за смисъла на живота. Щастие на земята няма засега. Щастието е в душата. Когато тя е сгрята от Божествената топлина, ней й е приятно тъй, както и на цветето е приятно, когато го огрее слънцето. Знайте, че все помежду хора ще живеете. Хората един от друг малко се различават. Бъдете благодарни на Бога за всичко, което ви праща. Неволята е у самия человек. Нравствените дългове, душевните недъзи, придобити от непослушание, са които правят духа слаб и разбит.

Желая да прекарате светлите празници щастливо и весело. Кога има нужда, аз ще ви идвам на помощ. Засега всичко върви добре.

Ваш: П.К.Дънов

*Обленявам се /арх./ - ставам ленив /Бел.ред./

[Донка]

От 1907 г. Учителя още по-често започва да посещава Търново, като винаги отсяда при сем. Иларионови. При тези посещения Той се запознава и с други техни приятели, които сами започват да го търсят и да разговарят с него по разни въпроси.

От 1907 г. до края на живота си Елена и Константин Иларионови посещават всички събори на Веригата.

През времето, когато не е в Търново, Учителя продължава да държи връзка с Елена и Константин чрез писма. Запазени са шест писма, две телеграми и една картичка.

Варна, 8.II.1907 г.

Люб. К. Иларионов,

Получих двете писма. Мисля да се побавя тука за няколко време. Като уредя някои работи висящи, ще видя закъде трябва да се отправя. Тук времето засега е приятно, но се вижда да стане наскоро една малка промяна.

Вий засега сте добре и може да горите no-малко дърва. Желая да имате по-голяма топлина отвътре и тогава всичко ще върви по своя Божествен път. Вътрешният мир, душевното спокойствие, яснотата на мислите, подемът на духа са потребни винаги в живота. Като се подчинявате на вътрешното ръководство на Божия дух, Той ще ви ръководи и осветлява, и ще прави живота ви приятен и пълен със смисъл. Защото няма по-добро от това да слугува човек на Бога и да върши Неговата добра воля. Вий всякога сте се оказвали готови да струвате доброто. Обсъждайте нещата, преценявайте ги и тогава ги вършете.

Моят поздрав на Елена и на всички приятели по име. Вярвам да се намирате на позициите си и да давате отпор; ако ви смущават много, турете ги на работа, накъдето се окаже нужда.

Приемете моя сърдечен поздрав.

П.К.Дънов

Варна, 6.ІІІ.1907 г.

Люб. Костадине и Елено,

Вашето отворено писмо получих. Няма съмнение, вие очаквате да ви пиша по-начесто. Зная, кога се очаква и очакваното не иде навреме, става мъчно. Но всякога, когато замедлявам* своя отговор, това не значи, че у мен няма добрата воля, не, но наопаки. Ако земледелецът не сее всякога, това не е негова вина. Не всякога има еднакви условия. Ако вий и двама следите по-внимателно законите на духовния свят, много неща в живота ще ви станат ясни. Зная, за вас има приготвени много добри неща, само че, когато ви се дадат, искам вий добре да сте приготвени. Вий се приготовлявате да станете граждани на Божието Царство, гдето Правдата и Любовта са основни закони. В това Царство се изисква чистота и святост. Този свят не е далеч. Той е около вас и във вас. Засега, вслушвайте се в гласа, който говори във вашите души. Пребъдвайте в Словото, изпълнявайте Неговата воля. Тогава вие ще имате всичките благословения. Да ви не дотяга. За вас има широко поле за работа. Може би, тази работа засега да е скромна — това нищо не значи. Не е количеството, но качеството. Вие ще се научите от опит да прилагате Божествените закони в повседневния живот. Когато человек върши волята на своя Небесен Баща, то е радост и веселие навсякъде. Моят поздрав на всички ви.

Ваш верен: П.К.Дънов

*замедлявам - рус. забавям

Телеграма

Сливен, 14.IV. 1907 г.

Надявам се да сте весели всички.

П.К.Дънов

София, 7.VI.1907г.

Люб. К. Иларионов,

Отвореното ви писмо и записа получих. Засега съм занят. След няколко деня, кога се уяснят работите, ще ви съобщя кога ще мога дa дойда.

Мисля да прекарвате времето си на лозето добре. При чистия въздух и добрата вода не може и да бъде другояче. Вий с Елена полагате усилия да уредите лозето. Всякое лозе трябва да се урежда, за да дава плод. И плодът е именно, който радва всеки земледелец. Така се учат хората от настоящето за бъдещето. Вярвам всички да прекарвате добре в доброта, в правда, в любов, в мъдрост и истина. Защото умен и мъдър е онзи, който сее на добрата земя и влага капитала си на сигурно място. Няма съмнение, вий всички желаете да го влагате все на сигурно. Разбира се, когато богатството е на сигурно място, человек малко се безпокои. И мисля, че много от съвременните тревоги се дължат на това, че хората не са смъртни. Сигурност може да има само горе. Когато человек богатее душевно, той е радостен и весел. Моят поздрав на всички ви.

Ваш: П.К.Дънов

София, 18.VІ.1907 г.

Люб. К. Иларионов,

На 20-того, в сряда, ще тръгна за Търново. Поздрави всички приятели. Надявам се да ви намеря всички здрави и весели, готови за работа като жетвари. Да се гради и повдига животът на душата е най-великата работа. На земята който сега сее, после ще жъне изобилно.

Ваш верен: П.К.Дънов

София, 9.XI.1907 г.

Люб. К. Иларионов,

Получих вашето писмо. По въпроса Петко ще ви пише, кога се насрочи делото ви.

Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за лозето ви. Как отиват работите? Засега, според времето, вътре в стаята е по-приятно да се седи, отколкото под лятната почивалня с платното. Годишните времена са приятни промени. Природата есенно време и зиме има по-сериозен вид. Пролет мяза на весело дете, лете - на възрастна мома, която разсипва своите приятности на всички; есен - на стара домакиня, която трупа всичко в зимника и житницата. Зиме - на стара баба, която трепери над всичко и се мръщи всекиму, който я бара. Но така е - деца, мома, домакиня, баба - това е външният израз на земния живот. Детето - това е сопрано в музиката; момата - това е тенорът; домакинята - това е алтът; бабата - това е гръмливият бас. Всички съставляват природния хор. Вий с Елена и двама сте тенористи, само добре трябва да си заучавате парчетата, че да не излиза дисканто* в хора на живота. Но ще кажете: трудим се да пеем добре, колкото гласът ни позволява. Стига, че се трудите. Всеки, който се труди, винаги успява. Вършете всичко присърце. В живота всичко си има дълбок смисъл. Който може да чете написаните граници на голямата книга, той винаги ще се радва за това, което му се дава да стори. Добро е да са разтворени очите и ушите на человека и да му е развързан езикът. От очите да излиза виделина, от ушите — мъдрост, а от езика — сладост за живота. Какво по-добро може да очаква някой от ближния си! „Пази сърцето си чисто, душата си - какво!" Друг път ще довърша тази мисъл като лозинка за всички ви.

Поз. на Елена.

Ваш верен: П.К.Дънов

*Дисканто (ит.) — солово пеене (Бел. ред.)

Редактирано Февруари 27, 2009 от Донка

[Донка]

София, 22.IV. 1908 г.

Люб. К. Иларионов,

Писмото ви получих. Ще запълните тази празнота с 3-та глава от Ев. на Йоана. Колко е важно всякога в живота подобни празнини да се запълват с ценните добродетели на небето. Сега е времето, когато всички трябва да работите с радост и веселие за Господа и да се ползувате от всичките Негови блага, които ви праща всеки ден. От всичко да се извлича мъдрост и знание.

Елена можа ли да запълни празнината на своята реч? Надявам че мисълта й да се е уяснила. Мислите в духовния свят поникват и цъфтят тъй, както цветята пролет тук. Когато се спазват всичките условия, образуването на мислите върви правилно. Религията, това е вътрешната связ* на живота с неговия източник ― Божията Любов, която заражда человешките души и ги свързва със своя Дух да се радват на свободата на озаряющата Истина.

Ваш: П. К. Дънов

*Связ (рус) - връзка (Бел.ред.)

София, 25.ІХ.1908г.

Люб. Иларионов,

Вашето писмо получих. Пишете и на г-н Ватев от моя страна и го задължете и той да изпрати своя плик. Дайте и нему наставленията, ако не ги е получил. Словото може да го продиктувате на всички ония, които искат да си го имат ― нека си го препишат.

Вярвам да сте бодри и всички ― па няма причина защо и да не сте. Царството ви се дава. Сега това Царство изисква добри граждани и служители. И, надявам се, вий да гледате по-надалеч в бъдещето и да се въодушевлявате малко другояче от обикновено. Потребно е въодушевлението на Духа. Да се живее с великата мисъл, да се движи человек от закона на Любовта, да се следят великите пътища на Мъдростта и Истината, това е щастие, това е блаженство. И каква по-благородна работа би вършил человек на земята? Той трябва да се ползува от всичко, с което небето го е заобиколило. Всичко има смисъл, всичко има значение за оня, който разбира, на когото умът и сърцето са отворени да схваща и разбира. Слепият се движи в тъмнина, имащият очи — в светлина. Глухият — в безсмислие, имащият слух — в хармония.

Елена как върви с френологията? Учи ли я или е оставила да си почива? Наука като френологията изисква наблюдение. Трябват постоянни пресявания на фактите. После тия факти трябва да се пробват. Тази година на посятото ще се даде влага и благословение. Орете добре, сейте добре, за да има и добра жетва. Семе ще ви се даде.

Ваш верен: П.К.Дънов

София, 7.Х.1908г.

Люб. Г-жа Е. Иларионова,

Писмото Ви получих. Поменатата книга „Животът на Исуса" имам предвид да я дам да се подвърже и като й турят премяната, ще ви я изпратя да ви гостува. Надявам се да останете доволни. Тя не е някоя бъбрица. Скромна е по характер. С нея ще се разберете. Тя носи мисли на велико минало.

За събитията, които стават, няма защо да се безпокоите. Работите ще се уредят по най-добрия начин. Отгоре засега имат предвид мира и напредъка на Царството Божие. Благоприятното време за полезна работа трябва да се използува. Ако прегрешенията а хората станат навсякъде нетърпими, тогава мирът може да се наруши. Засега има голяма надежда от един общ обрат на работите. В това направление работят — да спрат едно голямо зло, което може да разруши много человечески сърца и да сломи много души, които едва се повдигат.

Человеците често на земята търсят своето нещастие за някаква си мнима слава, за някаква привидна сянка, а забравят своя дълг към Бога, человеците и своята душа. Но има и души напреднали, които разбират за благото на человеческия род. Моят поздрав на Костадина и брат Ви, и Вам.

П. К.Дънов

София, 17.ХІ.1908г.

Л.И. К. Иларионова,

Наверно вий все още очаквате „Животът на Христа". И в очакванието времето се вижда дълго. Но при такива случаи е потребно търпението. Само тогава идва сполуката в живота. С днешната поща ви изпращам книгата и надявам се да останете благодарна. Само една добра мисъл по някой път съставлява цяло богатство за една жадующа душа. Добрите мисли, добрите желания в живота са лъчите, които го освежават и възрастяват. Те са Господните блага, които идат да осветляват пътеките на тоя материален живот, гдето скърби и страдания са спътници на человеческата душа. Те са утехата, насърчението на страждующите*. А да се ползува человек от тия блага, той трябва да има ум, трябва да има душа възприемчива, да задържи доброто в себе си, за да не мине то като вода по голите скали и се превърне на порой.

Често прекроените долини представляват человеческото смирение и трудолюбие, а планинските голи върхове ― неговата гордост и надменност. Да, те са високи, величествени, но са студени и безжизнени. Но не искам от тая аналогия Вий да вадите крайни заключения. Аналогията изобщо е вярна, но в рамките на своите логически премисли. Защото и върховете, и те си имат своите добри страни. Кога се прави една аналогия, трябва винаги да има контраст. В контрастите е отношението на Истината. Понеже долините са долини по причина, че има върхове. И върховете са върхове по причина, че има долини. Ако не би имало върхове, не би имало и долини, и ако нямаше долини, нямаше да има и върхове. Всичко е добро на този, който разбира.

Поздрав на К. и Б.

Ваш верен: П.К.Дънов

[Донка]

София, 19.І.1909 г.

Л. К. Иларионов,

Идущият петък, 23-ти от този месец, отреден е за пост и молитва за уякването и укрепяването на веригата и нейните сподвижници, за общото благословение на нейните членове. Постът ще започне от четвъртък вечерта и ще свърши в събота сутринта. Ще се молите Бог да благослови своето Дело, което е започнал, да благослови с присъствието на Своя благ Дух членовете на тая велика фамилия, да им даде сила и мощ да работят с всичкото си сърце и душа за идването на Царството Божие на земята. Ще се молите поотделно за всичките ваши приятели, за българския народ, за славянството и за всички други народи, и Бог ще стори онова, което е Нему угодно и в което Благият Му Дух благоволява. Това ще съобщим на всички приятели, в които има готовност от кръжока. Ще пазите всичко в тайна. Никакво разгласяване навънка. Защото силата е в мълчанието. Когато Господ говори, всички трябва да слушат. Това е благоугодно Нему.

Ваш верен: П.К.Дънов

Шумен, 28.ІІІ.1909 г.

Прекарайте весело Христовото Възкресение.

Да възкръсне душата ― това е человекът.

Подпис

Казанлък, 15. V.1909 г.

Люб. К. Иларионов,

Получих вашето отворено писмо. За Елена моите наставления са: да диша дълбоко, да прави леки упражнения, да проектира портокалената и зелената краска в себе си, да обръща ума си нагоре, да пази да има мир в себе си, да прави поливни вани с вода, топлена на слънцето.

Когато се завърна в София, ще видя как ще се сложи пътят ми. Моят поздрав на всички ви.

Ваш верен: П.К.Дънов

Т.Сеймен*, 21.V. 1909 г.

Поздравявам Ви с именния ден.

Да ви даде Небето според своята пълнота мир, здраве и подкрепа.

П.К.Дънов.

*Търново-Сеймен — старото име на град Марица (Бел. ред.)

София, 10.VІ.1909 г.

Люб. Е. К. Иларионова,

Получих Вашето писмо. Дръжте духа си винаги бодър, сърцето си - спокойно, душата си - чиста, ума си - ясен. Дръжте се силно за Господа. Имайте непоколебимата вяра В Неговия Дух. Той ще преобърне всичко за добро. Аз ще ви помогна да се съвземете. Гледайте да се ползувате от благовремието*. Дръжте мислите си положителни. Отхвърляйте от себе си мрачните настроения, дръзкте се в съгласие с добрия живот. Черпете сила и подкрепа от този чист източник. Във време на мъчнотиите человек се калява. Но трудното е, докато се закали. Аз ще видя кога ще може да ми се отвори път да ви дода на гости. Предайте моя поздрав на всички. Поздрави Костадина, а така също и брата си. Надявам се писмото ми да Ви завари по-весела и бодра духом и телом.

С поздрав.

Ваш: П.К.Дънов

**Благовремие (арх.) — добро условие (Бел. ред.)

София, 10.VІІ.1909г.

Люб. К. Иларионов,

На 12-того ще тръгна за Търново. Надявам се да ви намеря здрави и бодри духом. Вий се подвизавате добре с обработването на лозето. Всякога, когато човек работи добре, приема възнаграждение от труда си. Дано да е така и с добрата работа на живота ви.

Моят поздрав и на двама ви.

Ваш верен: П.К.Дънов

София, 15.Х. 1909 г.

Люб. Е. Иларионова,

Получих писмото Ви. Мъчнотиите, които се изпречват на пътя Ви, могат да се отстранят, стига всички да имате добрата воля да слушате и изпълнявате наставленията ми.

Първия и третия петък ще употребите в молитва, четение от Евангелието и посланията, пеение и размишление върху четеното. Ако иска някой да говори, нека каже нещо полезно и назидателно както за себе си, така и за другите. В тия петъци ще оставяте Господ да говори в сърцата ви и умовете ви. Нищо друго. Във втория петък ще имате молитва, четение и съобщение с невидимия мир — ако дойдат някои духове, ще им дадете свобода да говорят и да изкажат каквото имат. Може да им задавате въпроси и да ги запитвате. Ще изпитвате духовете. Трябва да се пазите от разногласие. Ако се яви разногласие, ще затваряте събранията. Четвъртият петък е само за тесния кръг. Него ще употребите в молитва тайна и явна, в четение на разни места от Библията, в прямо съобщение със Святия Дух на Господа. Всякой да изповядва в себе си своите прегрешения пред Господа и да иска опрощение, да търси виделина за душата си и сърцето си и да иска подкрепа отгоре. Ако Духът дойде върху някого от вази, дайте му място да каже Словата Господни.

С.Щ.Ж. може да посещава този петък, само да се моли да не падне в изкушение. В трите петъка може да допуснете по общо съгласие всички ония, които дълбоко и искрено искат да следват Пътя на Истината и да изпълняват волята на Небето. (Четвъртият ще е достъпен само за малцина, които определих.) Прочее, бъдете всички разумни. Гледайте да бъдете пример на всички. Живейте в мир и Господ ще ви ръководи.

Моят поздрав на всички ви.

Ваш верен: П.К.Дънов

София, 22.ХІІ.1909г.

Люб. К.Иларионов,

Получих писмото на Елена. А така също — вашето отворено и книжката Ви. Добре сте направили с превода и частната Ви инициатива. Надявам се да останете доволен от Вашия пръв опит в туй направление. Съдържанието е добро. И който може да се ползува, все ще получи малка храна за размишление.

Относително писмото на Елена и съдържанието, то работите в живота си вървят по определен път и някой път изисква време, докато назреят. Във всичко трябва Божествено търпение и постоянство на воля. Желая да прекарате св. празници весело и да се ползвате от благата, които небето праща на тия, които са готови да възприемат. Всичко полека ще се уреди.

Ваш верен: П.К.Дънов

[Донка]

Бургас, 1910 г.

Ч. Н. Г.

Ходете, ръководени от светлите лъчи на Живота

П.К.Дънов

Казанлък, 28. VIII. 1910 г.

Люб. К. Иларионов,

Надявам се да сте всички добре. Ний минахме добре през планината за Казанлък. Тук в неделя ще държа сказка. Всички приятели са добре. Бъдете сега всички вий бодри и весели духом. Готови с всяка радост да вършите волята Господня. Подвизавайте се и ще се благословите. Поздрав на всички приятели.

В.В. П.К.Дънов

София, 11.1Х. 1910г.

Люб. К. Иларионов,

Предайте моя поздрав на всички приятели. Бъдете всички бодри и весели духом. Ходете с пълна вяра и упование в Господа и Той ще преобърне всичко да работи за добро. Аз ще Ви съдействувам по пътя на Истината и Живота да познаете Божията благост, Милост и Любов, която Той храни към Всички, които Го търсят с всичката си душа. Там, гдето е Любовта, там е и Божият Дух; там, гдето е Духът, там е и животът; а там, гдето е животът, там е и Господното благословение; а гдето е Господното благословение, там е и подема и Въздигането на человешката душа, на человешкото сърце и на человешкия дух; а гдето е въздиганието на душата, там са и плодовете, вечните плодове на живота, които вкрепяват и въздигат падналите духом. Пребъдвайте всякога в Господния Дух, изпълнявайте Неговата воля, ходете по Неговите стъпки и ще вкусите и опитате, че Господ е благ.

Ваш верен: П.К.Дънов

София, 10.Х. 1910г

Люб. Г-жа Е. Иларионова,

Получих Вашето писмо. За добрите работи се иска време да се осъществят. Освен това, иска се силна вяра, твърдо упование и непоколебима любов. Да се не обезсърчава душата Ви при първите несполуки. Несполуките всякога носят големи сполуки. За Царството Божие са нужни бисери, а не пясък. Право мислите като казвате, че на Господа принадлежи да уреди всичко. На духовете, които бъркат, ний ще кажем да кротуват, защото е по-добре за тях. А на немирните ще кажем да мируват, защото има Закон за тях. А на добрите ще кажем да вървят напред, защото има помощ за тях. Победата е на тая страна, гдето е Господ. Царството Божие, въпреки всички мъчнотии, ще се установи най-после на земята.

Моят поздрав Вам и на Костадина.

Ваш верен: П.К.Дънов

София, 17.XІ.1910 г.

Люб. К. Иларионов,

Получих Вашето писмо. Наставленията, които мога да Ви дам, засега са следните. 1. Ще вземете от аптеката едно шишенце около 50 гр. карболова вода. От тази карболова вода ще правите разтвор в топла вода, с която Елена да си промива устата по два-три пъти на ден, когато усеща болка. Разтвора ще го правите по следующия начин: в една обикновена чаша за вода ще налеете до половината малко топла вода и в нея ще капнете от карболовата вода по 10-20 капки. Гледайте разтворът да не е много силен, но да е винаги умерен. 2. Елена да си прави полуизмивки на корема и слабините през ден. 3. Да се стреми да бъде вътрешно спокойна и да се не тревожи за неща, които не могат да и принесат добро. Види се, тя е взимала живо участие в твоите работи и се е тревожила и за техния изход. Мир трябва на душата и спокойствие на ума. Работите, като ги работим, те ще си вървят тъй добре и без тревога. Но ще кажете: юнашко сърце търпи ли, когато гледа другите да се борят. Но всякой, който излиза да се бори, трябва първом да се упражнява. Но от своите несполуки человек се учи повече, отколкото от сполуките си. И от своите несгоди и нещастия человек се учи повече, отколкото от своите веселия и радости. Искам да сте всички здрави, за да работите за идването на Царството Божие на земята. Да са заняти вашите сърца с Божията Любов и умовете ви — с Господнята Истина. И да пренесете плодовете на Духа.

Ваш верен: П.К.Дънов

София, 7.XІІ.1910г,

Люб. г-жа Е. Иларионова,

Получих Вашето писмо. Много от зададените Ви уроци в ж ивота трябва да ги приложите и опитате, за да познаете тяхната стойност. Знание, което не е добито от опитност, е непотребна руда, която не може да влезе в работа. Когато времето се намръщи и се затули слънцето, това не е признак, че то се е изгубило и изгаснало. Вън от всички мръщения, безпокойства, гърмежи, тътнежи, обезсърчения, съмнения, зависти и страхове Слънцето на Живота все си грее и все еднакво изпраща своята топлина и светлина върху земята. Живите растения растат и плод дават, а сухите постоянно се мръщят и голи стоят. ОКОТО НА НЕБЕСНИЯ БАЩА ЕДНАКВО ГЛЕДА НА всички свои деца и всекиму това дава, което му се пада. На големите братя – големи гащи, на малките - малки. На големите сестри - големи рокли, на малките - малки. Всекиму според възрастта.

Разбира се, има примери, сравнения и подобия, които не могат еднакво да се приложат към всичките родове. Запример, не може да се довери една ценна книга на малко дете, понеже ще я омаца и скъса. И ако животът е една много ценна книга, може ли всекиму да се довери? Не. Ето защо в съвременния живот малцина живеят. Думата „живот" има значение в себе си. „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Истиннаго Бога." Под думата „познавам" аз разбирам да се всели Господ в нас и да се вселим ний в Него. Когато житеното семе, което е заровено в земята и ограничено в своята черупка, която съответствува на человешкия егоизъм, почувствува слънчевата топлина и светлина, то разпръсва своята черупка и си показва нежната главица в тоя деликатен стрък. То възприема живота на слънцето в себе си и само излиза изпод земята да се усмихне на животворящото Слънце, да му каже: „Аз те познавам. Когато чух твоя зов отгоре, аз пръснах своята черупка, пробих тънкия пласт на пръстта и се озовах да те видя и да ти се радвам. Аз ти благодаря, ти ме събуди, ти ме освободи, ти ме извади из мрака и ме доведе в чудната твоя светлина, да се радвам на тоя свят, който гледам пред себе си. Ето, аз ще порастна, ще цъфна, ще завържа и ще дам плод за человека, ще вляза в неговата кръв, де стигна в неговия мозък, ще се превърна на една добра мисъл, на едно добро желание и ще ида пак наново да помагам на обременените, на обезсърчените, ще им предам своята опитност, иде им кажа как се аз избавих, как ме ти изведе изпод земята, как се ти грижи за мен. Ето, аз съм носител на твоя[та] светлина за всички, които са в тъмнина." И ако едно Житено зърно толкова много да стори, не е ли по-добър пример за тия, които стоят още в своята черупка и търпят гнета на пръстта отгоре си; не е ли време и за тях да последват тоя пример. Да, но те се плашат. Те разправят за небивали опасности отвънка и стоят скрити в своята черупка. Дяволът, светът, страданията, немотията, сиромашията, обществото ги плаши. Страхът е, докато человек е отдолу. Когато излезе отгоре, над лицето на земята, и види слънчевите лъчи, всичкият тоз вътрешен мираж ще изчезне. Напред и нагоре - това е спасението. Пръснете черупката си, пробийте тънкия пласт и ще се озовете в чудната виделина.

Поздрав на всички.

Ваш верен: П.К.Дънов

[Донка]

В началото на 1911 г. Учителят отново не забравя да честити Новата година на Елена и Костадин:

Ч. Н. 1911 Г.

Сърце без чувства, ум без мисли, дух без вяра са както кандило без масло, воденица без вода и птица без крила.

П.К.Дънов

В следващите си писма, наред с духовните, Той разглежда и някои въпроси от чисто материален характер:

София, 26.І.1911 г.

Люб. К. Иларионов,

Получих писмото Ви относно Марийка.* Нека стои засега у г-н Абаджиев. Няма нужда да я връщате при майка й . Ний ще уредим тая работа.

Елена значи прогледа у брата си? Да, потребно е проглеждание, за да се видят грешките в живота. Само тогава идва помощ.

Ваш верен: П.К.Дънов

* Марийка ― осиновената дъщеря на М.Казакова (Бел. състав.)

София, 23.ІІ.1911 г.

Люб. К. Иларионов,

Ще бъдете добър да направите една малка услуга. Пишете в Габрово на някой ваш познат да Ви изпратят от тъй наречения „Ванков корен". Нека да Ви изпратят повечко. Колкото струва, платете го заради мен и ще уредим работата. Щом го получите, препратете ми го. С поздрав и на двамата.

Ваш верен: П.К.Дънов

София, 2.ІІІ.1911 г.

Люб. К. Иларионов,

Получих Вашето писмо. Ако Марийка настоява много да се върне при майка си, не я задържайте. Оставете й свободен пътя. Человек не може да измени съдбата на другите, които нямат вътрешно желание да се възползуват. След като сторите всичко, което вашата длъжност изисква, другото оставете на Господа, Той да уреди бъдещето й. Всеки според каквото му е отредено.

Относително г-жата на вашия шурей Райчев, нека я пренесат в Търново, ако условията позволяват, т.е. времето. На съвременните хора им липсва вяра жива. Те са хора без упование в Бога, понеже Го не познават. Съмнението разяжда постоянно техния душевен Живот и те умират в греховете си, като не вярват във вечния Живот, който оживява мъртвите. Вяра на всички трябва. Тя е спасението на света; без нея всичко ще се вкисне, вмирише и разложи на своите части. Да заговори доброто, милостта, обичта в человешкото сърце и дълбокото желание да се слугува на Господа доброволно и драговолно с радост и веселие.

Ваш верен: П.К.Дънов

28. VII. 1911 г.

Люб. К. Иларионов и Е. Иларионова,

Съборът тази година ще стане на 10. Август в Търново. Аз ви призовавам да участвувате и се ползувате от благото, което Господ дава.

Ваш верен: П.К.Дънов

Веригата ще се срещне в Търново на 14 Август. Очакват ви.

Подпис

На плика написано: „Да се отвори на 31-того".

София 24.Х.1911

Люб. К. Иларионов,

Получих Вашето писмо. В четвъртък на 27-того аз ще тръгна оттук за Търново. Мястото ще се вземе Върху името на Г-н Попов {Драган Попов - бел. ред.) и твоето. Двама ще фигурирате в актовете. За сега така се решава отгоре. Аз като дойда, ще ви улесня в работата.

Моят поздрав на теб и Драгана, на Елена и Здравка.

Ваш верен: П.К.Дънов

В края на 1911 г. чрез писмо Учителя нарежда на Костадин Иларионов, който е станал касиер на Братството, да закупи къща и дворно място в с. Арбанаси, като къщата да бъде на името на Костадин, а мястото - на името на Драган Попов.

[Донка]

1912г. е една от най-важните години в историята на Бялото Братство. Съставена е книгата „Завета на цветните лъчи на светлината", а на годишната среща Учителя обявява присъствието на Христос.

Учителя подчертава, че на християнството трябва да се гледа като на една велика наука и трябва да се търси неговото практическо приложение, за да се повдигне светът. Предупреждава ги за великата война, в случай, че Европа не приеме доброволно Царството Божие, и че промените, които ще настанат в света, са резултат от изчерпването на съвременната цивилизация, която само механично е напреднала, а духовно е изостанала.

На 6 юни 1912 г. Учителя изпраща телеграма до сем. Иларионови със следното съдържание: „Моят поздрав. Аз ще тръгна скоро от София." Иларионови Го посрещат и настаняват в закупената през 1911 г. братска къща в с. Арбанаси. В нея Той прекарва два месеца сам и там съставя „Завета на цветните лъчи на светлината".

Във времето, когато не е в Търново, Учителя поддържа редовна връзка с Иларионови чрез писма:

Бургас, 23.І.1912 г.

Люб. Е. Иларионова,

Получих Вашето писмо. Пътят, по който вървите сега, е добър. Този път носи в себе си всичките благословения за жаждущата душа. Търсете Истината и тя ще ви направи свободни. Търсете Божията Любов и тя ще ви научи как да слугувате на своите ближни и да изпълните волята на благия Отец. Търсете Мъдростта и тя ще ви просвети умовете, да разбирате Неговите наредби.

Всяка нова година носи по нещо добро в себе си. Така и тези горните букви имат особен смисъл в себе си, т.е. буквите в картата. Те са с добро значение. Моето желание за вас е всички да растете и да принесете плод добър и благоприятен на Господа.

Повикайте Тодора Амзел и и съобщете, че съм получил нейното писмо. Аз именно от тия страдания исках да я избавя по-рано и затова й препоръчах да стане учителка, за да е далеч. Обаче тя, като не проумя моите думи, вдаде се на човешки умувания и аз оставих времето да и даде потребния урок, да се научи, че моите думи всякога носят благословения в себе си за ония, които ме слушат, защото са думи на Бога, думи на небето, думи на Христа, Когото тя търси. Аз съм готов всякога да прощавам там, гдето има истинско разкаяние. Моите отношения към хората са винаги едни и същи. Аз искам всички да живеят чист и свят живот, всички по възможност да живеят в мир. Ако тя не може да издържа на тия изпити, нека се поотдалечи от Търново временно, докато утихнат работите, за да може тя ясно да обсъжда като как да постъпи. Сега тя е разтревожена. Но нека се държи на поста си. Ако постоянствува в добрия път, всичко ще се превърне за нейно духовно добро. Человек без Бога, без Господа, без Христа не струва нищо. Той си е формено животно, формен звяр. Нека чете 36 Псалом и 5 глава от Галатяном.

Моят поздрав на всички ви.

Ваш верен: П.К.Дънов

София, 20.ІІІ.1912 г.

Люб. Костадине,

Надявам се да сте добре и да преминавате времето си весело в Русе със своята работа.* Можахте ли да я усвоите? Ако си идете по празниците в Търново, ще бъдете тъй добър да ми изпратите дрехите със зеленикавия цвят, които са окачени в стаята. Времето почна да му мяза на пролет. Ще ги изпратите тъй, щото гледайте да се не очупят много. Аз ще прекарам празниците тук.

Елена трябва добре да се подвизава в Търново. Тя е като войник на турската граница, гдето всякога може да става престрелка.

Ваш Верен:

П.К.Дънов

След събора през 1912 г. Учителя продължава кореспонденция със сестра Елена Иларионова.

* По това време К. Иларионов е работел в Русе към фирма „Сингер" (Бел. състав.)

София, 15.ІХ.1912г.

Любез. Г-жа Е. Иларионова,

Получих Вашето писмо. Брат Ви Асен идва преди няколко деня. Той се чувствува по-добре. Той се е заел да пази строг режим. Ако върви по тоя път, няма съмнение, че здравето му ще се подобри. Аз му намекнах, че е необходим дълбок вътрешен мир. Душата се нуждае от Божествената светлина, тъй както и тялото. Человек с духа си трябва да обгръща всичко добро и да е в съгласие с ръководящите закони на живота. Като намеря удобен случай, ще ги посетя.

Аз завърших бележките. Материалът по цветовете е даден под печат. Когато се свърши всичко, ще имате по един екземпляр. Изпращам Ви поканата обратно. Изтеглете сумата и я внесете Във вашата спестовна книжка.

Бъдете радостни и весели, със свежа вяра и надежда. Влагата, ветровете, гръмовете, дъждовете, прахът в атмосферата да ви не плаши. Бог в природата е впрегнал всичко за добро, а така също и в човешкия живот. Всичко вкупом върви към добро. Само невежите и непросветените не виждат това. Техните умове са завзети с друго. В человешкото сърце могат да живеят и най-добрите животни, и най-злите. То зависи от уровена на неговото духовно развитие. Но в края на краищата всеки ще пожъне това, което е сял. Това е абсолютен закон. Всеки трябва да опита плодовете на своите дела. И право е. Стремете се към съвършенство според дадената ви светлина. Никога не изпущайте добрите случаи, които Бащинската ръка ви дава. Гледайте да сте в съгласие с това велико сърце, което всичко обгръща и стопля със своята вечна любов и Истина.

Поздравете нашия приятел П.Т. Нему му правят ремонт на колата, да видят дали чуе - може още да издържи. Да се държи весел и бодър. Всичко Бог твори за добро. Младост, старост, това са за човека. Сила и немощ са за него, за да опита две главни състояния на съзнанието. Като млад - хвърка, като стар - пълзи. Като силен - заканя се, като слаб - моли се. Човек е една загадка за самия себе си. Той не познава още своята душа, своя Дух. Но ще познае.

Желая всички да имате безгранична Любов за Бога и любов към вашите ближни, както към себе си. Любовта изправя недъзите, Истината - кривите мисли.

Мир на всички ви, които работите с Господа и вечно Благословение.

П.К.Дънов

София, 18.ХІІ..1912 г.

Люб. Г-жа Елена Иларионова,

Получих Вашето писмо. В сегашното положение на нещата вий учите една нова опитност. Важно е човек да разбира смисъла на своя живот и да живее съобразно според благата, които Господ е дал всекиму. Всяка душа трябва да бъде благодарна от настоящето. То съдържа в себе си толкова скрити блага, за които мнозина са слепи. Ако ни дадат в живота мъчнотии, да благодарим на Господа, че не са по-големи от тия. Ако ни дадат страдания, да благодарим, че са поносими. И когато всеки почне тъй да гледа и да живее, той ще много по-скоро да разбере живота, отколкото ако постоянно търси това, което не се намира в сегашните условия.

В живота трябва постоянно да се менят условията и програмите, тъй както в училището. Само тогава може някой да се домогне до нещо ново. Такива промени ежеминутно стават в човешкия живот. Който разбира Истината, на когото сърцето е пълно с Божествената Любов, на когото умът е напълно занят с Мъдростта, той се възобновява и подмладява, и расте от сила в сила, а който не проумява, се тревоги, терзай се, самоизмъчва се и прежди времето остарява и става дряхъл като сухо дърво. Казва се на едно място в Словото „да се възобновявате във вашия ум". И моят съвет към вас е да се възобновявате постоянно. Да се възобновява сърцето ви, да се възобновява умът ви, да се възобновява тялото на душата ви и вий да сте храм на Неговия Дух. А това е най-мъчното за мнозината, защото те всичко знаят, но не и истината; те всичко разбират, но не и Божията Любов. И от това става ясно, че като е празен умът, той буренясва и човек става дребнав и кисел.

Предайте моя поздрав на всички приятели. Особено поздравете г-жа Амзел. Прочетете и онзи пасаж от писмото си, който се отнася до разбиранието на живота. От това се нуждае. Аз щях да й пиша, но отлагам за онова време, когато тя ще е готова да възприеме и приложи. Бог е чуден в своите пътища. Той не мяза на хората.

Ваш В. П.К.Дънов.

[Донка]

Балканската война се води за обединение на българските земи, разделени от Берлинския конгрес. България има помощта и съдействието на Небето. Войната е обявена на 14 октомври 1912 г. Тя завършва успешно за България и на 17.05.1913 г. в Лондон се подписва мирен договор.

През цялото време, докато К. Иларионов е на фронта, Учителя му изпраща писма, с които повдига неговия дух, вдъхва му оптимизъм и вяра в успешния край на това голямо изпитание - Балканската война.

София, 9.І.1913 г.

Люб. Е. Иларионова,

Получих Вашето писмо. Бележките засега ги преписва г-н Голов. Когато той ги свърши, ще имам вас предвид.

Преди няколко деня получих писмо от Костадина, с което честити Рождествените празници. Той благодари, че е здрав със силата на Господа. Почеркът му за мен свидетелствува, че е бодър духом и пълен с вяра. Аз чета и по това, което за другите няма смисъл. Всеки човек едновременно пише по две писма. Едното, което всъщност предава състоянието на духа му, а другото, което предава неговия външен изглед. Едното е оригинал, който като се превежда на физически език под образа на букви, слогове, думи, предложения*, губи от своята оригиналност и същина. Но все таки, преводът е за предпочитание пред нямането на оригинала. Вие ще се съгласите с мен от самите факти на опитността. Вий бихте се радвали за какъвто и да е костадинов превод от букви, слогове и думи, отколкото да чакате някакъв оригинал. Оригиналите малцина ги четат и мъчнодостъпни са. Те винаги се складират в обширните човешки библиотеки и добре се пазят и не се поверяват комуто и да е. Нека Господ всекиму да дава живот и здраве, че той сам да си превежда оригиналите и да ги пуща в обръщение, че да му се радват неговите близки. Мисля това е добро и много добро.

Аз обръщам ума ви в една нова посока за размишления. Колко богатства, какви сили се крият в човешката душа. Природата постоянно прави своите преводи и ги пуща в обръщение. Нейните извори, нейните реки, планини, морета, скали, долини, камъчета, цветчета, мравинки, животинки, пчелички, бръмбарчета, пеперудки, птички, мечета, вълчета, овчици, козици, волчета и тем подобните, които носят на себе си нейните преводи. За някои от тях ний се възхищаваме, а други укоряваме като не добре преведени. Едни ни произвождат удоволствие, други ни крайно разтревожват. И ний си казваме: и това било превод. Но не е крива тя, криви са преводачите, които не са си изпълнили добросъвестно работата. Но ще попита някой как трябва да се преведе съдържанието на един извор? На този въпрос потрудете се да отговорите на запитвачите, ако Ви се отдаде. След като Вий им отговорите на първия въпрос, задайте им Вий втория, те да преведат съдържанието на оригинала на една река - как да се преведе на земному - и тъй по-нататък.

Поздрав на всички.

Ваш В.В.: П.К.Дънов

* Предложение (рус.) ― изречение (Бел. ред.)

София, 9.І.1913 г.

Люб. К. Иларионов,

Получих писмото Ви. Вярата е сила и Господ е крепост в живота. Всички, които са се водили от Духа на живота, са излизали победители. Във време на мъчнотии човек само там може да пребъде за подкрепа. Зная, Вий сте придобили нова опитност в тая война. На бойното поле се показва и човешкото геройство, и неговата материална нищожност. В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения. Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава надежда и свежест на човешкото сърце. При това - пълната вяра, че без волята на небесния Баща нищо не става. Когато Господ пази човека, наоколо му може да има хиляди злини, хиляди неприятели, той остава невредим. А когато Небето е престанало да го пази, и в къщи да е, пак го намират. Вий вървете по начертания път и ще опитате, че тия, които слугуват от сърце на Бога, Той ще ги въздигне и ще ги съхрани в своята Любов. Макар видимо и да не присъствувам на бойното поле, обаче духом съм там. За постигането на добрите неща в тоя свят все трябва да се дадат жертви, в каквото и направление и да е. Бъдете мъжествени, бъдете смел, бодър и весел духом. Онзи, който води съдбините на тоя народ, Той ще го изведе на видело и ще възтържествува - в това няма никакво съмнение. Господните дела не търпят отмяна. Моето благословение на теб и на всички ратници на бойното поле.

В.В.: П.К.Дънов

София,29.І.1913г

Люб. Е. Иларионова,

Получих писмото Ви, а така също и изпратената сума. Върху тия предмети, за които Ви говорих в по-ранното си писмо, за оригиналите и преводите в природата ще Ви обяснявам по-нататък значението. Засега Вий размишлявайте и постоянно се молете усърдно и дълбоко, като разкривате Вашата душа пред Господа. Молете се усърдно и за Костадина. Той минава през огнени изпити и само ръката на Господа е в сила да го пази от видими и невидими опасности. Молете се Господ да съкруши онези, които враждуват. Сега е време за духовна работа. Направете оброк. Направете посвещение на Вашия живот и на живота на всички други да служите Господу. И Господ да почне да работи чрез всички ви. Всички ония вътрешни затаени мисли, които замедляват* Вашия подем, отстранете. Дайте място на добрите желания, на добрите мисли да се възцарят във Вашата душа и чрез тях да се въдвори във Вас Господ. Не само във Вас, но и във всички. В това пълно разбиране на живота има мир, радост, веселие. Там, гдето Господ царува, душата е в безопасност. Нито косъм не може да падне от главата и.

Извор - това е сладка дума на Небето. Извор - това е чистота на сърцето. Извор, това е сияние на душата. Извор, това е сложна дума, която разхлажда засъхналата уста, която утолява жаждата на душата. „Жаден съм", каза Господ ваш на кръста. Каква велика дума е „извор"! В Какъв велик оригинал е тя в Небето! Тук на земята преводът е само сянка на нейната същина. Който разреши тая дума, който даде на своята душа прав превод за нея, той става безсмъртен, съвършен и свят. Прекарайте тоя извор отвън вътре и Вий имате вечния живот. Колко трябва да сте готови да схванете тая велика мисъл! Извор, Извор, Извор, при планинските върхове ти си близо, в пустинята на живота - далече. В смирените сърца ти избираш чист, сладък; в горделивите ти си мътен и горчив. Извор, на теб земята живота дължи, всичко. На твоите плодове, на твоите капки, които падат в сутринната роса, всички същества, малки и големи, вкусват сладките сочни сокове на безпреривния живот. Извор, Извор, Извор. Загадка на живота, щастие на душата, блаженство на Духа. Извор, Извор, Извор, проникни в сърцата на твоите чада.

В.В.: П.К.Дънов

* Замедлявам (рус.) — забавям (Бел. ред.)

София, 14.ІІІ.1913 г.

Люб. Е. Иларионова,

Получих Вашето писмо. Изперете вещите и изхвърлете водата на чисто място. А другите неща да стоят тъй, както си ги поставила.

Одрин падна; сега да видим Костадин и брат Ви от где ще се обадят. Те и двамата видяха ужасиите на ада. Да, това, което друг път не са виждали на земята, в миналите си свои съществувания. Сега ще си съставят ясно понятие на какво е способен човек. Картините на Одрин са страшни и потресающи. Стихийна борба. Това, което само българинът може да върши.

Животът на земята без Господа е празната и вечна тъмнота; с Него той е възкресение и радост вечна. Стойте бодра и весела на своя пост. Изпълнете своя дълг както съм Ви учил. Дръжте сърцето си чисто, ума си - осветлен с Истината, душата Ви -озарена с Божествената любов на самоотричането и Господ ще направи пътя Ви светъл. Бъдещето е в Неговите ръце. Сега не е време за лични спорове и недоразумения, сега е време за работа и съчувствие към страждующите. Когато Господ работи, и ний трябва да работим с Него и да се стремим да изпълним Неговата свята воля в своята душа. Всичко ще се уреди, но ще мине време. Всички ще дойдат в съзнание, само че ще страдат много.

С поздрав.

П.К.Дънов

София, 20.ІІІ.1913 г.

Любез. К. Иларионов,

Получих Вашето последно писмо. Пътят е добър - вървете така. Вий минахте в Одрин една голяма опитност. Имате донякъде понятие като какво нещо е адът. Нели това е стихия на развързани елементи от човека. Зрелището отдалеч за зрителите е било величествено, давало е храна на човешката мисъл, да види като какво може да направи човек в своите действия. Да, човекът, това колективно същество, може да направи много неща.

Вий сега сте зрител и участник при ликвидирането сметките на миналото. Турция плаща за своите неправди, а България прилага закона на Божествените права. Мойсей никога не се шегува. Той е строг и взискателен. Според Него „око за око, зъб за зъб". От всичко това трябва да се вади опитността, че само онзи, който живее съобразно с Божествените закони в природата, в света и човека, сее доброто бъдеще. Няма случай в историята, гдето народ, опровинил се в неправда, да не е платил скъпо. Едно време на това място бяха българите, гдето сега са турците. Те платиха скъпо. Сега Господ ги помилва и Той плаща на техните неприятели. Радвай се, че ти си в оная струя на живота, която носи тоя народ нагоре към доброто, към духовната свобода на Духа. Ти си видял и знаеш сега що е човек. Колко струва на бойното поле? Той отлетява. Като цвете остава след него само неговото добро и зло, което е вършил. Само когато всеки извършва своя дълг тъй, както го разбира, може да се благославя. Най-после одринският дявол се върза и силите на тъмнината отстъпиха. Така ще се вържат и другите и ще настане ред и правда на земята. Турция упорствува и не иска да се учи, но ще и се даде да разбере, че правдата е Закон в Живота и тоя закон е неумолим в своите действия. Сега остава да дойде мирът. Ако Турция не склони, ще го приеме в Цариград. Ще останете ли задълго в Одрин или ще се движите напред към бойната линия?

В.В.: П.К.Дънов

София, 11.ІV.1913 г.

Любез. К. Иларионов,

Получих Вашето писмо от 31и миналий. Тази война на всинца ви ще ви даде обилна опитност и осезаеми доказателства за общия Промисъл. Велики са пътищата на Провидението. Сегашното е резултат от миналото, а сега се сеят семената на бъдещето. Вий се намирате в една струя, която носи сега тоя народ нагоре, която го въздига и се стреми да развие неговите заспали добродетели, да приведе ума, сърцето му и силите му в действие, да го освежи с нови мисли и желания за бъдещето. Преди векове на това място бяха турците. Сега те отстъпват назад. Те приемат заслуженото. Вий сте в епохата, когато се ликвидират сметките на миналото. Сега схващате как се решава източния въпрос, понеже сте свидетели на това, което става. Общите намеци през миналите години се поясняват обективно.

Еленка се учи сама. Тя доста добре схваща. Сега вижда по-добре и оценява Вашето присъствие. Не само тя, но всички жени са почувствували добродетелите на своите мъже и това мен ме радва. Взаимната семейна обич е огнище на всички земни блага и основа на дома. Сега остава Господ да подействува за мира и всички да се върнете по домовете си и да Му служите с всичкото си сърце. Няма друг както Господа. Там, гдето е Той, всичко върви напред. И няма невъзможни неща.

Поздрави от мен всички приятели, които срещнете. Поздравявам ви със светлите дни, които настъпват. Сега природата е малко по-весела наоколо ви. Аз съм ви следил през цялото време на войната - виждам доволно как се развиват събитията. Минахме през доста големи мъчнотии и опасности, но Бог на силите е бил верен на своите обещания и е превърнал всичко на добро. И сега още има мъчнотии, но и те ще се премахнат постепенно. Само търпение и вяра, и самоутвърждение.

Ваш верен: П.К.Дънов

София, 27.V. 1913 г.

Люб. К. Иларионов,

Получих Вашето писмо, а така също и сумата от 100 лв., изпратена от Дедеагач*. Навярно очаквате за пълното уреждане на въпросите, които вълнуват България. Мирът с турците се сключи. Но остават още малките недоразумения между съюзниците и те да се уредят. И те ще дойдат към края на своя финал. Което Господ е наредил, никой не може да го отмени, и което сега гради, никой не може да го развали. От всичко това ще излезе след време добро. България и българският народ трябва да се научат на кого да разчитат, най-вече в трудни времена. Друг е, Който разпорежда съдбините на народите.

Велик е Господ в своите замисли. Пред Неговите очи стоят вековете на миналото, а така също и на бъдещето. Истории, пълни с всевъзможни отсенки на възлизане и слизане. Какви не народи, какви не царства, какви не войни, какви не цивилизации със свои разветчения*. Това е то човечеството, което марширува по пътя на своята еволюция, като стъпка по стъпка възлиза към небето, към обетованата земя на своите заветни ламтежи. И горе, и долу е все двшкение. Хиляди и милиони очи са насочени към земята. Умове, сърца, души са преплетени в една велика мрежа на един вътрешен организъм, който се стреми да даде форма на своя последен стремеж. И тук, както в началото, безформеното се оформява - появява се небето и земята, облича се в светлината, обгръща се с влагата на живота, развиват се стихиите, появява се морето и сушата, излизат разните видове животни и дървета и най-после появява се човекът. Така и сега, в тоя духовен стремеж на небето, появява се Истината, с която човешката душа и дух се облича като с дреха. Влива се Божествената Любов и пулсът на духовния стремеж на човешкото сърце започва своята велика работа. Появяват се мислите на светлото бъдеще на Божието Царство, което иде да тури в човешкия дух ред и порядък на нещата. И велика е тая мисъл, когато човек чувствува присъствието на Господа, Който направлява и урежда всичко, а човекът изпълнява Неговата мисъл. Въодушевявайте се с това, което носи живот в тоя свят. България и тя ще играе своята роля на сцената и ще се види от играта доколко добре е проучила своята роля. Човек едновременно представлява и нищожество, и величие. По формата на своята външна обвивка той е като мехур, който чезне минутно. Но по размера на своя вътрешен дух той е сила велика, която се стреми да твори и да добие свобода на своя израз. И прави са думите „Царството Божие е вътре". Това е Царство на Сила, Царство на ред, Царство на Хармония и Любов към всичко, което е добро, възвишено и благородно.

Моят поздрав Вам и на другите.

Ваш верен: П.К.Дънов

* Дедеагач — турски град, пристанище на Егейско море, присъединен към България след Балканската война (1912-1913 г.), отстъпен на Гърция след Първата световна война (1914-18 г.) (Бел. ред.)

* Разветчение (рус.) — разклонение (Бел. ред.)

Редактирано Май 30, 2009 от Донка

[Донка]

София, 27.VІІ. 1913 г.

Л.Е.И.*

Считай мъчнотиите като Божествени упражнения. Сегашната криза е на привършване. През тая година научихте много неща. Вам ви се отвориха очите като на Адама и Ева в райската градина. С какво голямо усърдие трябва да се подвизава всяка душа в тоя свят, за да постигне вечния живот и безсмъртието. Нека да царува във вас Господ и Неговия Дух да ви ръководи всички ви. Господ е вързал дявола.

В.В.: П.К.Дънов

Л.Е.И. — Любезна Елена Иларионова (Бел. Ред.)

София, 22.ІХ.1913 г.

Люб. Костадине,

Получих Вашето писмо, а тъй също и на Елена. Аз сега правя една обиколка и в нея имам предвид и вас. Когато дойда, ще говорим.

Народите на Балканския полуостров минават през една особена опитност, с която се изпитва моралната сила на великите сили в Европа. Българите държат вече писмена и устна матура. Ще видим как ще се произнесе комисията отгоре. Желая вашата вяра да уяква.

Моят поздрав и на двама ви.

Ваш верен: П.К.Дънов

Шумен, 2.ХІ.1913 г.

Люб. К. Иларионов,

В понеделник, на четвъртий-того аз ще тръгна за Търново с утрешния трен*. Днес заминавам да посетя едно село в Преславско.

Желая всички да се ползуват с благословението на Господа, Който много пъти е говорил на човеците по разни начини, когато са били готови да Го слушат. И сега Господ е благоволил пак да говори и благословени са всички, които Го слушат и прилагат Неговото Слово. Духът на Господа да ви озарява всички. Приятни са лъчите на Слънцето, когато падат върху влажната земя, посята със семената на Любовта, която носи в своите обятия скрити всичките Божии блага.

П.К.Дънов

Трен (фр.) — влак (Бел. ред.)

Любезни Костадине,

С П.Ч. Рекох да ви напиша няколко реда, да ви държим в свръзка. Вий, военните, знаете какво е да има човек връзка в мирно и военно време. Тя поддържа духа да е бодър и весел. всякой човек трябва да е във връзка постоянна с Бога. Тая връзка дава смисъла на всичкия земен живот. Тя носи всичкото благо. във военно време, когато войникът изгуби връзка с цялата армия, той пада в плен. Така и в духовно отношение верующите попадат в тая грешка. Дръзкте постоянна връзка - то е най-безопасното положение. Мъчнотиите, страданията не трябва да стават причина да се губи връзката между Бога и всяка жива душа. И тъй, надеждата случки за връзка между хората, вярата за връзка между ангелите, а любовта за връзка между Бога и човека. Дръжте тия три връзки в постоянна изправност. Това са живи процеси, тъй както яденето, пиенето, дишането, чувствуването и мисленето. Когато скъсаме връзката с надеждата, ражда се отчаянието, разочарованието. Когато скъсаме връзката с вярата, ражда се безверието, съмнението, а когато скъсаме връзката с любовта, ражда се злобата, омразата и недоволството. И тъй, това е цяла наука на живота - да се разбира той правилно. Аз ви изяснявам някои положения из духовния свят тъй, както други малцина ще направят това. Ний знаем причините на всички неща - защо се случват тъй, а не другояче. Ако ленивият ме попита защо идва сиромашията, ще му кажа: поради леността. Ако любящият ме попита защо идва радостта, ще му кажа: поради любовта. Еленка нека мисли върху това, за да има повече светлина, а така също и ти. Поздрав на всички. Прочетете им писмото.

Подпис

В.**

* В архива, с който разполагат издателите, липсва дата (Бел. ред.)

** В. — Варна (Бел. ред.)

26.ХІ.1913

Любез. К. Иларионов,

Получихме маджуна. Относително книжката, когато се уредят, тогава ще изпратите сумата. Вий ми съобщете, когато работата е готова, и аз ще ви дам наставления каква сума да се изпрати. Засега хранете добри мисли. Не допущайте да ви обсебват долнидухове. Трябва да се борите както на бойното поле. Оръжия. с които да воювате, са ви дадени в Посланието на Павла Господ ще помогне. За Него няма неща невъзможни. Вярвайте в Него твърдо и с простота на сърцето. Краят на тези, които градят върху вечната канара, е добър. Може да има бури, неволи, страдания временни, но те ще се изменят на добро. Сега е време да се прилага Истината. Моите Благословения на всички ви.

В.В. П.К.Дънов

ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Учителя предсказва земетресението, станало на 1 юни в Търново, още в писмо до Елена Иларионова от 9 април, в което под формата на задача дава точния ден, час и минута на земетресението.

ИЗ СПОМЕНИТЕ НА СЕСТРА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА

През пролетта на 1913 година заминах при снаха си в София. Сестра Гумнерова ме покани на обяд и да пренощувам, та на другия ден да отидем при етърва й, която много искала да ме види.

Учителя живееше у Гумнерови. На обяд имаше около 20 братя и сестри. Стана въпрос за заминаването на някои, а Учителя ги задържаше. И аз се одумах да се завърна в Търново. „Да — каза Учителя, ти трябва да си отидеш.“ Повика ме после при себе си и сериозно ми каза: „Ти защо стоиш в София? Пушекът на каменните въглища ли ти харесва или що? Още утре да си заминаваш!“ Аз му казах, че стоя в София за по-лесно съобщение с Костадин и брат ми, които бяха на фронта. „Ти ли ще ги пазиш? Аз бдя над тях и Костадин ще се завърне невредим, и косъм от главата му няма да падне. Още какво искаш?“ Тогава замолих Учителя да запази и братята ми, които бяха на опасни места на фронта. Той се позамисли и каза: „Да, брат ти Асен има малко карма." Аз извиках: „Учителю, искам да се завърне жив!“ „Добре, — ми каза той — единият ти брат ще се завърне малко ранен в ръката." И действително, Иван дойде в Търново на лечение между болните и ранени войници, ранен в ръката при Одрин. После Учителя продължи: „Одрин ще падне и ти трябва да си в Търново, там да посрещнеш падането му. Това никому няма да обаждаш.“ Тогава сам ме заведе при снаха ми и съобщи, че още сутринта трябва да си замина.

На другия ден бях вече в Търново. След няколко дена получих писмо от Учителя със следното съдържание:

• 9.ІV.1913 г.

Л.Е.И.*

Пиша ви тия редове, като имам предвид миналото, настоящето и бъдещето с неговите последствия. Това е дълга история, през която човешката душа е минала, минава и ще минава. Вий живеете в един свят, който постоянно привлича вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки към своето същество. Светът, това е проявление на природата, която е майка на всички живи същества. И тя, както всички други майки, се интересува от своите деца. Създала им е за забава, за прехрана, за наука много неща, много играчки за развлечение, ушила им е много дрешки за украшение, приготвила е много сокове за прохлада и плодове за наслада. Сложила е богата трапеза на своите деца да се нахранят, насладят, да си починат, поспят, да идат след това на училище, да се позанимаят, да се поучат, да идат в нейната градина на живота, да поработят и да принесат своите придобивки в своя дом.

Сега, защо са играчките, защо са дрешките, защо са соковете, защо са плодовете, защо е науката, защо е работата? На първо място, вий имате два отдела, които могат да се изразят с шест числа. Първият включва четири: 1, 2, 3, 4. Общият им сбор възлиза на десет. 1+2+3+4=10. А знаете ли какво означава тоя общ сбор на тия четири числа? Играчките, това са първите занятия; дрешките, това са първите упражнения; соковете, това са първите радости; плодовете, това са първите придобивки. Сега, важно е с какъв род играчки трябва да се занимава едно дете, с какви дрехи да се облича, с какви сокове да се пои и с какви плодове да се храни, с какво да се учи, какво да работи? В първата част, казахме, влизат играчките, дрешките, соковете и плодовете. Във втората - науката и работата или трудът. И тъй, ний можем да изложим тия два отдела в числа. Първият: 1, 2, 3, 4; вторият: 5, 6 и да направим едно малко пресмятание, понеже и Господ със сметка е направил тоя свят.

И тъй 1+2+3+4=10, 5+6=11.

И така, пред вас стои един отличен метод за самовъзпитание, пълен с големи богатства. Метод, който ако да можете да го разгатнете и приложите, щяхте да станете по възможност най-добрите, най-правдивите, най-любящите, най-мъдрите, най- истинлюбивите и бихте превърнали вашия живот на рай. „Колко са съблазнителни тия думи. - ще кажете вий - Кажи ни го, Учителю, и ний веднага ще го приложим и в света първи ще станем.“ Ще ви го кажа, само искам да се научите добре да пресмятате числата. Сега, вий на първо място прегледайте на плодните дървета цветовете им: по колко листа и личинки имат. След това пак ще говорим.

Сега да се повърнем на първия урок. Играчките трябва винаги да съответствуват на природата на децата. На момиченцето - кукли, на момчето - конче. На момичето - рокля, на момчето - гащи. При ядене и на двете сокове и плодове. Сега, да отидем до друг род размишления. Играчките, дрешките изискват ум. А соковете, плодовете - топлина. Значи, на сцената излиза трета група, която настоява на своето право да вземе участие във вашия живот. Да представим тая философска работа в прости ученически задачи. Първо, играчки, дрешки, сокове, плодове: 1+2+3+4=10. Второ, учение и работа: 5+6=11. Трето, ум и топлина:7+8=15. А знаете ли тия три сбора какво означават? Те значат: Бог, борба, посвещение. А можете ли да намерите отношенията на тия думи една към друга? Можете ли се постара да разрешите тая малка загадка? Който я реши, ще му дадем определена награда. Искам всички да мислите право, да чувствувате право, да постъпвате право. Като говоря право, то е по отношение на силите, законите и причините на самите неща. След тая задача ще следваме другата следния път.

Прочети това на всички приятели и който иска да се занимава, може да си препиши писаното и да мисли, работи и почива.

Поздрав на всички без изключение за светлите дни.

П.К.Дънов

* Л.Е.И. — Любезна Елена Иларионова (Бел. ред.)

Стана силно земетресение в Търново на първи юни 1913 г.

След силните трусове Учителя дойде. Те още продължаваха, въпреки по- слабо. Природата още бушуваше. Проливните дъждове, бурите, светкавиците и гръмотевиците не спираха. По време на силна буря, която разтуряше купи сено и отнасяше снопи от нивите, Учителя стана, отиде горе на Картала, повдигна ръцете си нагоре, раздвижи ги на разни страни и като се завърна каза: „Не се страхувайте! Изпратихме бурята другаде.“ И действително тя престана. Това зачуди всички, които бяха наоколо под палатките. През време на земетресението Учителя ми даде да се моля с 121 Псалом. Тогава Той ми каза: „Затова те изпратих да дойдеш в Търново, за да видиш едно събитие, което става на хиляди години веднъж, и то беше отдавна отбелязано в аналите на природата.“ Защо не ми го казахте, Учителю? — попитах аз. „Аз ти писах и ти определих годината, месеца, деня, когато ще стане. Дай писмото със задачата, която ви дадох да разрешавате." Числото 13 означава годината, когато ще стане.

1 + 2 + 3 + 4 = 10 -Бог

5 + 6 = 11 - Борба

7 + 8 = 15 - Посвещение

13 16 36

Числото 16 показва първия ден от шестия месец — първи юни. Числото 36 показва колко дена ще продължат трусовете. Числото 10 означава, че в 10 часа започва земетресението, тогава се чуваха подземни гърмежи. Числото 11 означава часа на първия силен трус, който продължи до 15 часа. И всичко това стана с най-голяма точност, както бе определил Учителя в задачата...

Още от 1911 г. при Учителя идваха свещениците Сталиян Кръстев и Петър Тулешков. Той им разясняваше Евангелието и Стария Завет, които не разбираха. Каза им да направят нов филон* и с него да служат само по един път в църквите: „Св. Богородица“ и „Св. Атанас“. По време на земетресението „Св. Богородица“ се събори до основи, а от „Св. Атанас“ остана по нещо. „Това показва, им каза Учителя, че не сте готови да служите на Бога.“

Във връзка с тези събития сестра Елена В. Русчева от Варна пише на Е. Иларионова и й изпраща текста на писмо от Учителя до тях.

Няколко дена след земетресението Васил писа на г-н Дънов за станалото събитие и в отговор получихме писмо, препис от което ти изпращам тук. Понеже ние не сме сега в Търново, то те моля дай и на другите братя и сестри да го прочетат или препишат.

* Филон (гр.) — източноправославна свещеническа дреха без ръкави, символизираща наметалото, с което римските войници облекли Христос (Бел. ред.)

Текст на писмото от Учителя:

Варна, 18.VІ.1913 г.

Драга сестро Еленке,

Вий преминахте през един изпит, през едно кръщение в Търново. Това, което придобихте, с пари се не купува. Това са редки събития в живота, които стават при особени епохи и имат особено значение. Това са велики дела Господни. Аз го наричам Възкресение. Гробовете, в които бяха затворени хиляди души от миналото, [се отвориха]. Тези души се освободиха от затвора и възлязоха в живота на Божията благост. Едни слизат, други възлизат. Такъв е великият закон на въздигането и възраждането. Нека помни Търново Господнето посещение за свобода, че животът не е в имота, но в Любовта - да обичате ближните си. Търново не изгуби, а спечели. Мислите на образования свят сега са съсредоточени към него. Това е то Третото Божие Царство; сега стават неговите разграничения. Не бойте се, бъдещето носи велики блага в себе си за всички. Старите дрехи ще се заменят с нови. Дребнавото ще се замени с великото и благородното.

Това е ребусът, който бях ви задал да го разгадавате. Разбирате ли сега думата Бог, Борба, Посвещение? Да, имате вече ясна представа. От невидимия свят си го разгадаха в своята ясна форма. Числата сега са ясни и разбираеми с останалите пояснения. В числата имахте определени годината, месеца, деня и часа, когато ще стане казаното. Това събитие беше отбелязано отдавна в Аналите на Природата. И то иде навреме.

Вие опитахте сега Господа и видяхте, че е благ и че Той е в сила посред най-тежките условия в живота да ви избави в безопасност. Които слугуват Нему, никога няма да се посрамят. Имайте вяра жива, защото тя е носителка на живота. Научете се да се не грижите за много неща. Сега опитвате, че малко е потребно човеку. Научете се да сте винаги благодарни. Аз сега ви излекувах вече от много недъзи и това беше моето желание: да опитате и видите това, което никога не бяхте видели. Ето защо се забавих тая година. Аз желая хората да живеят братски. Омразата, алчността, злословията, лошите съревнования не ползват. Благодарете на Господа, славете 29 в душата си, благославяйте го в духа си, любете го в сърцето и възлагайте упованието си в Него. Започнете вече с Новия живот, който ви се дари, употребете го за добро.

Не се обезсърчавайте, не гледайте мрачно на бъдещето, то е светло; утешете и укрепете всички, насърчете ги; кажете им, че което Господ е определил, никой не може да отмени, и което Господ сега гради, никой не може да развали. Господ ще поправи всичко, Той ще възвърне изгубеното и ще утеши наскърбените и нажалените, и ще промисли за всички. Да го благославят всички; Той ще полозки своята милост. Нека не грешат. Старото мина.

Поздрави всички приятели и им чети моето писмо до вас; то е едновременно и за тях.

В.В.: Подпис (П.К.Дънов)

Редактирано Юни 10, 2009 от Донка

[Донка]

София, 3.III.1914 г.

Люб. Е.Иларионова,

От 9 Март напосле може да изберете кoятo и да е дата. Имайте пълна вяра, желайте доброто и вcuчкo се постига. Съмненията, кoлeбaнията вcякoгa спъват човека. Бъдете едновременно и слушатели, и творители на Словото. Съвършената Божия и Господня Любов изпъжда навън вceкu страх. Аз ще сторя вcичкo за Вас. Вървете по благословения път на Истината. Нейният живот е благ. Да не Ви дотяга, кoгaтo Господ Ви изправя. Сърцето всякога трябва да бъде пълно с благодарности. Да бъде кaтo добър извор, oткъдeтo да можем всякогa да черпим живата вода на живота. Да бъде място, гдето Господ да обитава. Използувайте вcички блага. Гледайте на живота с oкoтo на вярата. Животът отсега иде. Истинският живот иcкa търпение, постоянство, прилежание, трудолюбие, благоразумие, смелост, решителност, самоотвержение, безкopucтиe, съжаление, снизхождение, радост. Умът, сърцето и волята трябва да съставляват едно неразривно съдружие за постигане светлите мисли на живота, реализирането на Божествената воля на земята. Все, що Господ е отредил, е добро. Това е опитността на вcички добри хора в миналото и в настоящето, това ще бъде и опитността на вcички ония в бъдещето.

Вървете по пътя, който съм ви посочил; следвайте великите Истини, кoитo cтe чули.

Ваш В.Подпис (П.К.ДъноВ) Б.Г.Б.Н.С.И.В.

София, 4.III.1914г.

(Върху плика е написано: „Да се отвори в събота вечер на 27, кога се съберете всички наедно. Отворете го към средата на събранието ви. Това е съобщението ви за тоя месец. След като го прочетете, коленичете и благодарете на Бога.")

Приложете сол на вашия живот.

Съпротивете се на всички лоши желания.

Слушайте увещанието на Духа, кoйтo ви говори благо кaтo на синове и дъщери и ви noкaзвa пътя на живота. Той се обръща към вас и ви кaзвa: Чада мои, не презирайте наказанието от Господа и не се отегчавайте, кoгaтo ви обличава*. Защото Той нaкaзвa и поучава тия, кoитo обича. Той ви npeкарва през разните изпити на живота, за да ви очисти и обучи на търпение разумно и да ви приготви да участвувате в Неговата Слава. Вашите сърца трябва да станат огнища на Божията любов и умовете ви - носители на Божията Истина. Душите ви да се освежат и духовете ви да се ободрят. Нозете ви да тичат в пътя Господен и ръцете ви да са разпрострени за работа добра. Устата ви винаги да са подсладени с благото Слово на Живота. Ушите ви да са отворени за Знанието и Мъдростта и очите Ви - за Истината. И тaкa кaтo очистите живота си, Господ ще ви посещава всякога с Благия си Дух. И ще има в душата ви всякога paдocт и веселие. И сърцето ви ще стане извор бистър на живата вода, коятo да разхлажда жадната ви душа.

Желая да има единство и Любов помежду ви. Настоящите ви мъчнотии и страдания за бъдеще ще донесат своите добри плодове. Сега отчасти знаете, отчасти мъдрувате, но кoгатo дoйдe пълнотата, тогава ще разберете, че у Бога вcuчкo e добро. Оползотворявайте добрите часове на живота си.

Подпис (П.К.Дънов)

* * *

София, 24.IV.1914 г.

Люб. К.Иларионов,

Аз мисля cкopo да посетя Търново. Kaквoтo има, задържайте го. Използувайте хубавото време. Радвайте се на слънчевите лъчи, кoитo носят в себе си Божествената мисъл cкpитa. Радвайте се на Природата, която paзкpивa Господното дело, кoeтo е славно и великo. Радвайте се на живота, койтo изявява Любовта на Господа на Мира. Хвалете и славете Господа на Спасението по всяко време. Да има човек признателно сърце, това e велико благо. Желая на вcички Господ да ви дaдe добри сърца, за да се радвате и веселите в Него и да бъдете кpeпки и мъжествени на вcякo време. Господ е верен и благ към всички. Той е милостив и благоутробен. Bceки ден на живота paзкрива пo нещо добро. Блажен е онзи, кoйтo разбира.

Моят душевен поздрав на вcички.

Ваш Верен: П.К.Дънов

* * *

Казанлък, 16.VI.1914 г.

Люб. Е.К.Иларионови,

Завчера вcички, само мъже от Казанлък, се кaчиxмe на кoнe, кaтъpи и мулета, на Бузлуджа. На една височина от 1500 м. над мopcкoтo равнище. Прекарахме много добре, имахме доста приятни приключения. На мнозина беше доста зор и възкaч8aнeтo, и слизането. Но тaкa трябва да се възпитават всички, да бъдат решителни и смели. Аз разглеждах нaвcякъде - и към Южна, и към Северна България. Вашето Търново се свиваше на своето гнездо кaтo охлюв в чepупкaтa си. Имаше дъжд, град, гръмотевици и дъги, но вcички останаха нeнаквaceни, нeoчукани. Днеска сме долу. Bcчки си почиват от умората.

Трябваше и вас да кaчa, щяхте да се съградите в мисли и желания и щяхме да оставим вашите кpъвни сродници да си почиват и работят там горе. Но все тaки ще трябва работа и постоянство. Вяра непреодолима и твърда. Ний ще уредим вcuчкo с Господнето Благословение и Неговата Сила. Ще преобърнем всичко за добро. Taкa се учат Божиите пътища и поучения.

Поздрав на вcuчки приятели нарочно. В.В.

Поздрав и от вcички приятели тук.

Подпис (П.К.Дънов)

София, 18.Х.1914 г.

Любез. К. Иларионов,

Бъдете добър да извадите 400 л. от спестовната книжка на пентограма и ми ги препратете в София. Аз получих колета и книгите. На Абаджиева праща ли от „Haуката и Възпитанието"? Беседите вървят ли? Няма съмнение, ще вървят. Hacкopo ще имате и четвъртата, и петата беседа. Там, гдето ви укажат пътя, туряйте ги на работа. Този човек с житното зърно, с Духа, с талантите, с любовта ще работи. Светът се чисти. Хората се смущават. Те са катo жена, която й е дошло времето да ражда. Няма изходен път. През това място на Божественото чистене вcички ще минат.

Вий сте бодър и весел юнак, готов пaк за бой. Но сега ще воювате пo-добре.

В.В. Поздрав на всички

(подпис) П.К.Дънов

* * *

София, 18.Х. 1914 г.

Любез. Е. Иларионова,

Получих писмото Bu, a тaкa също и кoлeтa и книгите. Надявам се да сте получили излезлите вече три беседи.

Бъдете смели и решителни. Вярата ви да бъде твърда и непоколебима в Господа. Истината от нищо не се бои. Тя озарява пътя на ония, кoитo се подвизават към небето. Там, гдето влезе Тя, внася вcичките блага. Ходете във виделината и бъдете виделина. Светът ще познае най-после на кого да се слугува.

Вие, aкo усещате дълбоко побуждение, може да вземете детето. Стига това да го правите за Господа.

Брат Ви Асен на заминаване от София идва да ме навести. Той е добре засега. И него му трябва вътрешен дълбок мир. Обещах му, като ми се отвори пътят, да го посетя в Caмoков.

Моят поздрав на всички. Ваш В.

Костадин сега е юнак.

П.К.Дънов

* * *

София, 25.ХI.1914 г.

Люб. Е. Иларионова,

Получих Вашето писмо. Противоположностите трябва да се примиряват. Вярата да се усилва; несгодите да се приемат с радост. Въпросът с детето, то е ваша работа. Аз го оставих Вие да го решите, в един или друг смисъл. Bcякa работа трябва да се извършва с вътрешно дълбoкo побуждение и обмислювание. Bcякo добро дело трябва да има в себе си три неща: да е за славата Божия, да е за доброто на душата и за доброто на нашето преуспяване. Работете в широк смисъл. Гледайте да бъдете в съприкосновение с всички души. Не се заблуждавайте от външния изглед на нещата. Еднообразието в живота действува вредно. Това, което става, е най-доброто. Изкуствените наредби са временни. Животът сега иде. Отсега нататък ще живеете. Миналото е подготoвкa на бъдещето.

Моят поздрав на всички.

На брат Ви Асен изпращали ли сте от беседите? Желая да зная.

Поздрав на Вас и на Костадина.

В.В. П.К.Дънов

----

* Г. - Господня (бел. ред.)

* Б.Г.н.Л.О.Н.К.С. и Ж. - Бог, Господ на Любовта, Обичта, Haдеждата, които са сила и живот (бел. ред.)

Писмата са взети от книгата Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново. Том 2 - в момента се обработва в Работната среда на Електронната библиотека в Уики портала. С благодарност към сътрудниците, на които дължим тези публикации.

[royalrife]

София, 16. IV. 1921 г.

Л. К.

Работата на щерната К. да продължи и досвърши според плана уговорен. К. и М. да досвършат кошерите и след това започнатия тротоар под ръководството на К. и щом се свърши работата, да се върнат във Варна.

 

С пчелите ще постъпите така: ти, Бойнов, Райко ще раздадете петнадесет пчелни кошера на вдовици. Ще ги намерите, ще им кажете, че им се дава по един кошер даром, с условие да дойдат сами да си го вземат. Восъкът ще го продадете всичкия и на сирачета ще го раздадете, т.е. сумата. Дванадесетте кошера, изработени от К. М., да се продадат навън и сумата на тях ще се даде, то е техен труд. Тъй и другите пчеларски принадлежности. Само този е правият път да се отмахне злото. Бог е Бог на Любовта към ония, които Го познават. Едно правило има, то е Божията правота, едно ръководство, то е Духът. Тъй уреждам тая работа. Ний, или другите, все едно. Ще гледате добре да свършите, без колебание.

 

(Свещеният подпис)

Учителя до Елена и Константин Иларионови

"Само този е правият път да се отмахне злото " Не им е много чиста работата на К. и М. , но Учителят  знае какви предохранителни мерки трябва да се направят и урежда работата според Божията правота и под ръководството на Духа. Просто блестящо !

[royalrife]

В 18.10.2022 г. at 10:09, royalrife каза:

сумата на тях ще се даде, то е техен труд

"Светлината, топлината и силата са стимули в човешкия живот. Няма ли ги тези импулси, човек очаква да му се плати – той работи за пари. При това колкото повече му се плаща, толкова по-голям импулс придобива и по-добре работи." /Хармония в живота, Беинса Дуно/

[royalrife]

София, 30. IV. 1921 г.

Любез. К.

Пчелите ще се раздадат на вдовици извън братството Другояче ще излезе да правим услуга на себе си Ще ги раздадете на кръгли вдовици, които да имат малки деца В Бялото Братство вдовици няма, там има само братя и сестри. Цялата сума от дъсчените кошери добита ще се даде на К. и М. без никакви удръжки, другояче ще замяза на позорна търговия с оттенък на користолюбие. Аз исках да им създам работа и всичко сторено да си го вземат. Пчели по никой начин не могат да им се дадат. Ний пчели не продаваме, нито заменяме. Те могат да си вземат от друго място Восъкът на съвършено външни хора ще се продаде, на свои нито грам. Сумата на кръгли сирачета ще се даде по най-разумния начин. Всичко друго по същите правила Всички трябва да работите в името на силата на Божията Любов, която има само един закон за приложение Той е благост, едно правило - безкористие, един път - той е Истината, една сила - тя е Мъдростта. Една награда - Добродетелта, едно благо - правдата. Един Господ на Любовта и Той е, освен Него няма друг. Той е Отец, Спасител на бедните и страдующи.

 

(Свещеният подпис)

Източник:

Писма до първите ученици (1889-1906г.)