Има ли ли сте Преживяване на Прага на Смъртта (ППС)

[Иво]

Преживяване на Прага на Смъртта (ППС)?

Моля споделете мнения, опит, знания

За повече информация относно този вид преживявания:

"Живот след Живота" - Изследванията на д-р Мууди

[Ради]

Това е много интересно. Живот след смъртта - животът е един, непрекъснат и неделим. След смъртта ние просто излизаме от нашето физическо тяло и започваме да живеем в други светове - много по-чудни и прекрасни отколкото предполагаме. В тези светове пак сме ние си ние същите - с нашите мисли, чувства, желания, страхове...всичко което ни е скъпо на душите остава с нас...

Затова е важно какви сме във всеки един момент - защото всичко е живот, всичко е живо настояще...

[Иво]

Езотерична литература потвърждава тези думи... но това е само вяра. За да може вярата да стане знание (или пък даже мъдрост) ни трябва опит. Въпроса е как може да проверим дали това е вярно без да се налага да бъдем в клинична смърт или пък да изпитваме "преживяване на прага на смъртта"( както е дефиниран този термин в книгата на д-р Мууди). Всеки трябва сам да намери отговор на този въпрос.

Има различни методики и езотрични школи, които предлагат техники за изследване на променени състояние на съзнанието ("altered states of consciousness"). Аз мога да препоръчам конкретни на базата на своя опит, но би ми било интерсно какъв е опита на някои от участниците в Портала.

[Ради]

Здравей,

да, съгласен съм с теб. Едно знание става истинно за нас само като е опитано. Опита го превръща в живот и то става част от нас, от живота ни. Така ни обогатява и ни носи голяма радост и удовлетворение. В такъв случай не е необходимо да "вярваме" в нещо едва ли не насила, защото дори и без да го осъзнаваме такава вяра е изпълнена със съмнение.

Не е необходимо и достатъчно просто да "вярваме" в силата на молитвата например, а да я опитаме и сами да се убедим в това - да я прежиевеем и да я превърнем в реалност.

Само тогава наистина можем да кажем - аз вярвам и знам, че молитвата е много силна и небходима на всеки един от нас.

Прав си - езотеричните школи дават много методи за "преживяване на прага на смъртта", макар и да не се афишират явно като такива. Дълбоката молитва, формулите, медитацията върху Дъгата дадена от Учителя например помагат да стигне до такава промяна на състоянието на съзнанието.

Термина "променени състояния на съзнанието" много ми допада, защото все още думата "смърт" носи негативни вибрации в нашето съзнание, а в тези прециявавание няма нищо негативно щом ни дават по-пълно и духовно разбиране за живота и ни водят към свобода. Но така или иначе все повече хора разбират, че смъртта е един преход, една промяна на съзнанието и нищо повече, нищо страшно.

Поздрави,

Ради

[Иво]

Здравейте,

Искам да добавя нещо към темата....

Отново ще се облегна на книгата "Път със Сърце " от Джек Корнфийлд (http://www.books.bg/book.php?ISBN=9548945428), тъй като там има много идеи, с които съм съгласен. Спред отношението към промените състояния на съзнанието, езотеричните школи се делят на две основни групи: такива които им отдават голямо значение и стимулират появата на тези състояние и такива които ги смята по-скоро за пречка (или за нещо не особено съществено в духовния път). Интересно е да се отебележи че и двата подхода имат предимства и недостатъци. Ако човек прекалено много се стреми към тези състояния има опасност да загуби основите задачи и цели в пътя си, да се отклони от него.... особено ако има постижения. Може да възникнат "духовна" гордост и чувство за избраност и единственост, както и чувства на самоизолация, себедостатъчост също и "странно" поведение в обществото... които биха затрдунили изключително мого всяка духовна практика. От друга страна ако човек участва в школа, в която тези състояние се избягват или въобще не се коментрират.... е възможно човек да се чувства потиснат, да се самоподценява, да загуби вяра и да се откаже от пътя... Можи би мярката тук е да се отнасяме към тези състояния със спокойстивие и разбиране, с приемане и любов, без вкопчване и самоизтъкване... Това е и метода препоръчан от Джек Корнфийлд . Мисля че е много прав в това отношение. Това е деликатна тема, която може да предизвика шокови състояние на съзнанието, ако не се отнасяме с нея с много внимание и финес.

Иво.

[Иван]

...А ми да , тук сте прави и двамата , че едно е да го четеш като романче , съвсем друго е да го направиш .

В първия вариант - Четеш си романчето , научаваш схемата по която е написан , после завърташ главите на неосведомените , пишеш десертацийки и с административни похвати се правиш на " знаещ " .

Извинявайте за рязкото включване във форума , но така поставеното въпросче за обсъждане , малко ме раздразни .!!!

Мии... тоо... ако " Златното ключе " , беше в ръцете на неизпитани хара , до сега от тази планета да да беше останало само едно споменче нейде из така наречените " акашови записи " - .... . Миии....тооо.... според мене тази работа не се коментира в .....таквозинката ....ъъъъ...в мястото където всеки " мечтаещ си да шаманства " , може безпроблемно да прочете и после приложи върху гърбинката и на без това изтрадалия си комшия .

Моля , поправете ме ако бъркам !

Втори вариант - правиш го !

Значи си Християнче . Прочел си Евангелието и живееш по него . После Духът - Христов те изпитва дали Го любиш и ти дава нужните СИЛИ И СРЕДСТВА до " погледнеш " където трябва и колкото трябва , според вярата на всеки .

Малииии..... колко проста работа било , до го кажеш , а ?

А.... методиката за прилагане на Евангелието .... е само - 0,50 лв.

Нарича се - " Православен календар " .

Не съм поп .

Само прилагам тази " методика " като заклет " дъновист " - "езотеричен християнин" , светски гражданин - мъничко поизпатил си от желаещи да " опитат " и " погледнат " в ....... кацата с меда .

Когато лирата орфеева е правилно настроена и чувствителна ...- винаги ще долови тихите стъпки на стопанина си и ще засвири само от полъха на приближаването му. А за това е нужно много малко - Мир ! Спокойствие ! Любов ! ......))))

На разположение съм на желаещите да ме оборят или поспорят !

Поздрави на всички форумци !

[Ради]

Здравей Иване,

прав си - " Златното ключе " не попада където и да е. И Слава Богу че е така.

Кое по-точно те е раздразнило в темата?

Не те разбрах точно какво има предвид с това :

А.... методиката за прилагане на Евангелието .... е само - 0,50 лв.

Нарича се - " Православен календар " .

Не съм поп .

Само прилагам тази " методика " като заклет " дъновист " - "езотеричен християнин" , светски гражданин - мъничко поизпатил си от желаещи да " опитат " и " погледнат " в ....... кацата с меда .

А за лирата Орфеева си прав .

Поздрави,

Ради

[Иво]

Здравей Иване,

Вярно е, че трябва прилагане преди да се говори. Все пак всички тук мисля че сме наясно, че никой от нас не се опитва да дава готови рецепти (пък даже и с реномираната марка "езотерични"), а просто обсъждаме и споделяме мнения и виждания. Истинските неща не могат да не напишат или изкажат (а просто се живеят) и от тази гледна точка мисля че няма опасност някои да злоупотреби с тях. Тук не се опитваме да намерим и абсолютната истина или най-правилното учение или метод ... а просто всеки да сподели своя опит и така взаимно да се обогатим. Така че бих призовал да се опитаме да спазваме дух на мир и доброжелателство.... а не да търсим спор или словесна борба.

А иначе много от нас са извървяли труден и често трънлив път за да стигнат до частица знание.... и разбиране в духовния път, който сме избрали да вървимт. В този смисъл разбирам те че си се парил... и си имал трудни опитности.

Мир, Любов и Спокойствие - предполагам че ниякой няма да отрече че те са от същесвтвено значение.

С приятелски поздрав,

Иво.

[Ваня]

Преживяване на Абсолютното Съзнание и Пустота.

Откъс от книгата "Космичното съзнание" на Станислаф Гроф:

(надявам се, че четете руски)

"Неожиданно внутри этого мира открылась безмерная Пустота. Для меня она проявилась как искривление моего визуального поля, словно туда поместили невидимую чашу, и все очертания загибались за ее края. Ничто не обрывалось и не разрушалось, но все вытягивалось и останавливалось, обнажая эту подспудную реальность. Казалось, Бог внезапно сделал паузу между вдохом и выдохом, и вся Вселенная, вместо того чтобы раствориться, повисла в вечности, где все остается на своих местах. В бытии разверзлась зияющая пропасть. Сначала у меня от этого ощущения перехватило дух - и в прямом, и в переносном смысле, - и я замер в ожидании, когда возобновится движение. Но движение не возобновилось. Я был в полном сознании, только завис в абсолютной неподвижности. Как долго это продолжалось, сказать невозможно. Погруженный в это переживание, я осознал, что то была Пустота, из которой происходят все формы. Живая Неподвижность, дающая начало всему движению. Такое бессодержательное переживание концентрированного сознания, являющего собой до-форму и вне-форму, по всей видимости, было тем, что индийские философы называли "шуньята". Когда движение исподволь возобновилось и формы снова приняли прежний вид, вслед за Пустотой пришло отчетливое ощущение "таковости". Явившись из этой Пустоты, я соприкоснулся с гранями переживаемого существования, "такого, как оно есть"."

[Георги]

Мисля че темата е дали сме имали приживявания на прага на смъртта

Съгласен съм с Иво за възможността от възгордяване и възникване на мегаломания. Ако човек няма критерии и съзнание за критика на самия себе си....колокото и да ти се разминава смъртта няма нищо да разбереш и ще мислиш че това е нещо специално дадено за теб - не че не може да е урок или изпитание но когаточовек сбърка природния закон веднага му се иска сметка за плащане и той плаща....... празно няма всичко е само временно отложено - всички които влизаме тук знаем тези неща

Преживяванията които са близики до смъртта са съпроводени винаги с един феномен известен като филмома лента - целия човешки живот преминава като на филмова лента.....и затова на приживелите подобно нещо им си струма че са "умирали" много дълго време(способност на времето и пространството да се разширява и сгъстява). Честно казано аз нищо не съм видял - не че не бях на косъм ама според мен тъй като трудно се давам)) съзнанието ми не е преценило че трябва да пуска филма .....ами това е

[Ваня]

Преживяване, близко до смъртта може да има при различни ситуации.

Не само при заплаха от физическа смърт за тялото.

Тогава човек се докосво до Вечното:

"В одном мгновенье видеть вечность,

Огромный мир - в зерне песка,

В единой горсти - бесконечность

И небо - в чашечке цветка."

Уильяма Блейка

[Георги]

МИсля че темата тук е дали сме имали преживявания на прага на смърта....... а не да цитираме постоянно

[Ради]

Здравейте,

може би трябва да уточним дали тука влизат и излъчванията от физическо тяло и други преживявания, които не са точно ППС.

Може би ако разширим на в тази посока ще е по-интересно?

Поздрави,

Ради

[Иво]

За другите преживявания можем да отворим отделна тема. Искате ли?

Иво

[Иво]

Примерно за ОИТ - опитности извън тялото.

Богата библиографична справка на книги по въпроса - ТУК

Линк към Международната Академия по изучване на Съзнанието - ТУК

Тема отворена в Портала посветена на ОИТ - ТУК

Статия в Портала: Извънтелесни преживявания

Иво

[Ради]

Благодаря за линковете

[Надежда]

Здравейте!

Не съм имала преживяване на прага на смъртта, но това се е случило с мой познат и ето какво разказва:

Млад човек, около двайсетте, докато прави ежедневния си крос сутринта в един от градските паркове го ухапва пепелянка по крака.

Отровата бързо навлиза в кръвтта му и той губи съзнание. Негов приятел, с когото спортували, веднага го пренася в най-близката болница.

Има спомен, че се е гледал отгоре. Докато лекарите се борели за живота му, той ги наблюдавал. Усещал се съвършенно лек и никаква болка. Целият живот преминал през очите му като на кино. Звучи ми много познато и може би има известна истина в това.

Попитахме го: Как оцеля? - в определен момент за няколко минути е бил в клинична смърт.

Отговори: През цялото време си портарях - Трябва да живея, трябва да живея...

Не знам дали е силна воля или така му е било писано, но дава повод за размисъл, нали?...

Поздрави!

[haidukpikaso]

Преживях смъртта-а всъщност такава няма.

Отворих тази тема,защото знам че това се е случило и на други.

И искам заедно да продължим,да си помогнем.

Защото вече нищо не е същото.

Защото никой не ти вярва,когато му разкажеш-за Бог,за Вратата и Светлата пътека.И затова как си видял Дома...

И как повечето хора ще ни мислят за луди.

Животът вече е друг,нов.Все едно си се родил пак.

...Изведнъж всичко стана черно,една непрогледна тъмнина.Не виждах,не можех да дишам. Престанах да усещам тялото си-просто го нямах.

Започна да се върти лента.

Все едно че ме бяха сложили в кино,само че този филм беше живота ми-до тук.

После се отвори Вратата. Видях светла пътека,по която трябваше да мина.

И тогава дойде Бог и ме попита дали искам да се прибера у Дома.Или искам още да остана тук.

Бог ми даваше за първи път правото да избирам.

Просто стоеше и чакаше моя отговор.Вратата беше отворена.Не знаех какво да му отговоря.Защото нищо не ме задържаше тук,освен близките ми.

Казах му че искам да остана,а самата аз не знаех защо.

Не знам защо не си отидох.

Можех да се прибера.Там у Дома.Беше Светла пътека и ме чакаше-да ме отведе.

Това се случи с мен на 07.12.2005 г.

[Синева]

Здрасти haidukpikaso!Изобщо не те мисля за луда-напротив.

Моля те опиши всичко подробно,ако е удобно!?

Кое предизвика "смъртта"?

Какво изпита?

Какво точно представлява-"вратата"?

Какво точно представлява-"бялата пътека"?

Как изглежда Бог?Как протече разговора ви с точност?Как звучи гласът Му?

Колко време траеше всичко?

Как се озова отново в тялото си?

Знаеш ли haidukpikaso, ти си късметлиика!?Преди всичко това беше ли религиозна?Какви са изводите ти?Какво научи?Какви са новите ти разбирания за живота?Какви цели имаш вече?Каква е според теб е мисията и задачата в твоя живот?

За съжаление аз не мога да се похваля с такова преживяване.Това за мен е истински дар.Зная ,че има и други като теб.Дано им бъде позволено да споделят преживяното,така ще помогнат на много хора да се намерят себе си.

Бъди здрава и разумна!

[Силвия СД]

Миличко същество,добре дошла отново!

Така ме разтърси това,което пишеш,че плача и в момента.Познавам три жени с подобни на твоето преживявания-две от тях са медицински сестри,след операции и катастрофа.Сега са прекрасни хора,с истински ценности,знаят вече кое е важно и кое смешно.Знаят също,че винаги имаме избор-всеки ден,всеки час,всеки миг,макар някои да не го съзнават.И,че дори само един човек да е останал на този свят,който да ни обича,заради него сме длъжни да се върнем.А от това,което прочетох горе,за теб знам,че са много повече от един.

От цялата си душа ти желая да си много здрава и щастлива,защото знам,че няма как вече да не си разумна!Успех,миличка!

[haidukpikaso]

Здравейте отново и ви благодаря за подкрепата.

Днес 16.04.2006 открих този форум,благодарение на друг,в който написах същото,но ме обявиха за каква ли не.

И сега за първи път от тогава се чувствам щастлива-за това,че намерих приятели.

...Преживях поредното разочарование в Любовта.Диагнозата за смъртта ми щеше да бъде инфаркт.На 28 ноември имах рожден ден,бях сама,подаръкът ми беше болка,болка,болка...

На 7 декември през нощта сърцето ми спря,не можех да дишам,беше страшно...

Аз знаех че умирам,а не можех да направя нищо,бях безпомощна.

Изведнъж загубих и тялото си,просто го нямах,нямаше го моето тяло.

Бях единствено и само мисъл в този момент.

Започна да се върти на бързи обороти филм-само че беше моя Живот-до тук.

Тогава черното се разми и се появи Светлата пътека.Знаех за къде води,вярвам в Бог и не се страхувам от смъртта,знам че такава няма.После се отвори и Вратата-тя води за у Дома,Нашият Дом,на всички ни.Огромна и Светла ме чакаше да ме отведе обратно.

Исках да се прибера,да си почина-до следващият път.

Това копнееше Душата ми.

Тук само за 36 години бях постигнала всичко,което ми трябваше да науча.

Нямаше никой наранен от мен.

Нямаше какво да поправям.

Тук оставях само хора,които бях дарила със себе си.

С Любовта си.

...Не съм виждала Бог,защото не се прибрах.Всеки ще го види когато се върне.Аз бях мисъл,мисъл беше и Той.Попита ме дали искам да остана или да се прибера у Дома.Не знаех какво да му отговоря.Вратата стоеше отворена и Пътеката ме чакаше да се завърна.Знаех че щяха да ме посрещнат и прегърнат татко и едно любимо момче,както и много други обичащи ме хора.И писанката ми Джеки и тя.

Бог чакаше моя отговор.Казах му че ще остана още тук.Не знам защо го казах.Наистина исках да се прибера.Бях уморена от безлюбовие...

Тогава Вратата се затвори.

Аз останах отново тук.

Не мога да кажа колко е продължило всичко това-защото аз бях във Вечността.

Връщането се оказа много трудно обаче.В продължение на близо две седмици аз се учех отново да ходя,бях като новородено.Преживях сама и това.Отново трябваше да вляза в тялото си,а това повярвайте ми наистина си е изпитание.

Изминаха вече 4 месеца-от моята нова версия,която нещо хич не тръгва,но важното е желанието,нали

[Силвия СД]

Когато мислиш,че си сама,си спомни,че има Един,който винаги е с теб и те обича!..А пък с мен стават двама.

И твоите бури ще запеят някой ден,бъди сигурна в това!

Тази Любов,която си раздала,ще върне с тройна сила към теб.

Може Мъдростта да е страдание,но има и добро след това,ще видиш.

[Синева]

Преятелко,казваш ,че ти липсва любов.

Ти,която преживя всичко това,не разбра ли ,че любовта е била винаги с теб и около теб?Тя не те е напускала.Липсата на любов която чувстваш е на нивото на мозъка.Той е нещото което чувства липси и страда във вечно подценяване.

Той е нещото което храни липсите и гордоста.Когато надскочиш мозъка и разбереш,че душата ти е повече от тленния и смъртен мозък,който ни държи в илюзията и ни кара да храним желанията си в материялното-егото си,когато спреш да подценяваш севе си - тогава ще разбереш,че нищо не ти е липсвало,

че си имала винаги всичко от което си се нуждаела,че всичко тук е игра на -осъзнай себе си в истинската си светлина!Тогава ще заобичаш всички и всичко,защото ще разбереш,че то е част от теб и ти си част от него и всичко е едно!

Ума на човека трябва да работи в служба на душата,а не да величае себе си,защото по този начин се получават вътрешните противоречия,а от там и болестите!

Така мила ,не позвалявай на ума си да взима връх над душата.Не слушай и не задоволявай неговите копнежи и страсти.Слушаи само и единсвенно душата си.Тя знае ,може и не се нуждае от нищо освен от това ти да я цениш.

Желая ти успех по пътя!

[pagaina]

мило момиче,това което пишеш е направо разтърсващо...,и аз съм изпадала в подобно състояние...кучето в двора на баба ме захапа за ухото,ако не беше косата ми щях да съм с половин лице,и при мен се появи Той усмихна ми се и ме погали по ухото и ми каза:"аз не искам ти да умреш,исках да знаеш че Ме има и че обичам теб както всички хора,добри или лоши..."в стаяте беше светло,а нито лампата светеше,нито вече беше ден..губеха ми се няколко часа,а там беше хубаво,светло и красиво,не исках да си ходя,но не беше време да оставам там...аз бях на 13,случи се на 13 август,след 3 години на 13 май баба почина,а аз знаех че ще си я прибере,същия ден,преди баба да си отиде,аз бях в болничната стая,баба лежеше...другите жени спяха,беше много тихо и аз усетих че някой ме гали по главата,а нямаше кой да го прави...после

ми прошепна:"баба ти ще дойде при мен,не се плаши,не плачи тя не иска това"

така и стана същата вечер баба си отиде с усмивка на устата,аз плаках,но малко...така че мило момиче напълно те разбирам,и който ти казва,че си луда не го слушай,като им дойде времето сами ще го разберат,може и да е късно,но това си е техен проблем,нали ние сме видяли и повярвали...усещам някаква топлота в сърцето докато ти пиша...прегръщам те...

[Явор]

тук http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=3570&st=0 можете да прочетете сходна тема, която се разви също доста интересно