10. Здрави слуги и здрави господари

[Донка]

Молитвен наряд за начало:

Добрият път - молитва на ученика

Ходи, ходи - песен

Псалом 23

12-та глава от Евангелието на Йоан

Беседа:

Здрави слуги и здрави господари

Молитвен наряд за край:

Нека от сърцето ми любов жива да блика - формула

Ще Ти служа през цялата вечност - формула

Господнята молитва

Усилието, което вярващият прави в живота си, някога е безполезно. – Кога? – Когато животът му е мътна река. По цели дни той я чисти, и тя все мътна остава. – Как ще я очисти? – Като я пусне да тече в морето. Не я ли пусне в морето, той прилича на човек, който иска да живее морално и се сили всичките му работи да бъдат в изправност.

Обаче не е достатъчно да имате само чиста вода. Ако искате да изперете дрехата си добре, да я направите чиста, нужно ви е, освен чиста вода, още и слънце. Времето трябва да бъде ясно, слънчево, да изсуши скоро дрехата. Значи дрехата ви ще бъде чисто изпрана, ако имате чиста вода и светлина, слънцето да грее, да бъде ясно и топло. Следователно всяка постъпка трябва да се диктува от топло чувство и от светла мисъл. Това подразбира да имате знание и светлина, чистота и топлина.

Така изпрана, дрехата трябва да се облече. Ако не се облече, ще я сложите в гардероб. Природата не си служи с гардероби. Щом изпере и изсуши една дреха, тя веднага я слага на гърба на човека. В човешкия живот работите се нареждат другояче: Щом дрехата е изпрана и изсушена, тя се слага или на гърба на човека, или в гардероба.

Някога дрехата и ризата на човека не са съвсем чисти. Причината за това е в нечистотиите, които се отделят от тялото. Обаче тялото се цапа и от нечистите мисли и чувства, с които човек работи. Ето защо, не се смущавайте от нечистотиите на външния живот. Смущавайте се от нечистотиите, които идат отвътре. Като знаете това, правете разлика между външния и вътрешния живот. Децата, които седят по цели дни вкъщи, дрехите им са всякога чисти. Какво ще кажете за работниците в мините, фабриките и градините? Техните дрехи и ризи са нечисти – работата им е такава.

[Донка]

Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод принася.“ „(– 24-ти стих.)“ – Значи човек трябва да умре за временното, за преходното. Под „смърт“ се разбира, че човек трябва да израсте отново, да се разшири и да даде плод.

Всеки ден по едно зрънце поне от човешкото ни аз умира като се разширява, израства и дава плод по съвсем естествен заложен в природата ни механизъм - ако осъзнаем това просто го оставяме да си върши работата за наше добро...

Изобщо, Любовта, Мъдростта и Истината са неразделни помежду си. Те са части на вътрешната същина. Който така разбира нещата, никога няма да изпада в противоречия. Онзи, у когото са Любовта, Мъдростта и Истината, считам свободен човек.

Ако човек се усеща ограничен, обвързан, затворен - не-свободен - това означава, че или Любовта, или Мъдростта или Истината са нечисти, зависими от някакви правила и човешки ценности. Ако дори едната от трите е заввисима, то трите губят единството си и човекът загубва свободата си.

Как я придобива отново? Като ги почисти от зависимостите и условностите и ги обедини хармонично във вътрешната си същина.

Що е престъплението? – Да мислиш, че си добър, ти вече си извършил престъпление. – Защо? – Защото добротата е качество на Бога. Не е въпрос да сме добри, но да изпълняваме волята на Бога. От Бога ние сме излезли чисти и трябва да се върнем чисти.

Потвържадавам от личен опит - всеки път, когато съм си го помисляла или съм се стремила да съм добра или съм осъждала себе си, че не съм добра, само неприятности са се случвали. Откак оставих Бог да решава какво значи да съм добра, а аз само да правя каквото мога и ми е щастливо да направя и мисля във всеки момент - всичко си става добре и красиво някак само.