кая Добавено Септември 8, 2009 Доклад Share Добавено Септември 8, 2009 ааа,да пропуснах да кажа,вярно е,това с изминаването на километрите е напълно вярно,аз самата още когато получавах кризите,имаше моменти,в които не бях в състояние да се кача в превозно средство от страх да не ми стане лошо и да се изложа пред хората и си намирах по-неоживени маршрути и ходех пеша от работа до вкъщи,но по-късно,когато вече нещата се подобриха вече го правя по желание,сега си имам 3 различни маршрута единия 8,другия 9 и най дългия около 11 км,естествено е,че избирам най оживения,разнообразявам се и ми е приятнов градски транспорт се качвам само,когато много бързам.Успех,мили момичета и момчета,надявам се и при вас нещата да са наред и в живота ви да се появи усмивка,която аз също нямах повече от 6 години.Стискам палциБъдете здрави Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Септември 8, 2009 Доклад Share Добавено Септември 8, 2009 Радвам се на вашите успехи. И за да не е само това, ето мисъл на П.Димкав, която бях предназначила за друга тема: "Интуицията ... е вековната мъдрост на душата на човека, преминаваща от живот в живот." Яков Янакиев "Чудесата на Петър Димков" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Vespertine Добавено Септември 27, 2009 Доклад Share Добавено Септември 27, 2009 Здравейте! извинявам се,че чак сега отговарям, но не бях влизала скоро в темата.. Много се радвам за теб Кая, от думите ти лъха позитивизъм и сигурност.Намерила си твоя начин за ''спасяване'', като си се изправила право пред страха си. Тази борба с него е най-важната и тя учи.. Друго си мислих, докато четях..Сега след като си извървяла пътя към по-доброто, може би би било важно да разбереш точно от къде са идвали тези атаки, защото със сигурност имат някаква причина. Всъщност не знам дали би било добре да се ровиш отново, но ми се струва по-сигурно ако я намериш в дълбочина и я осветиш със светлината на разбирането, на разума, за да си предпазена завинаги. Не знам това може би е следващия етап от борбата, а може и да бил първия..а е възможно да са взаимозаменяеми. Вчера проведох разговор с един приятел, та с него си говорихме, че тези "атаки" се получават точно когато по някакъв начин си отключил различни сетива, от тези които си използвал досега, и ставаш гол голеничък, изчистен, нямаш щит , и точно тогава те "нападат". има различни начини да станеш по-чувствителен и така съзнанието ти попада в състояние, което не ти е познато, може нещо да се пробужда просто, но в момента наистина си беззащитен. Идеята ни беше обаче,че това никак не е безсмислено и със сигурност ти носи нови знания за теб самия и света около теб, даже и този, който не виждаме а сега котето спи до мен и днес си мислих колко се радвам,че я открих..или пък може би тя ме откри не знам..защото съм чувала,че животните сами избират стопаните си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Росито Добавено Ноември 12, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2009 Здравейте всички, които пишете и четете тази тема. Как сте Кая и Натали? Бих искала да споделя това , което съм научила от моя опит и наблюдения по въпроса за страха и паник-атаките. Много често хората, които изпитват паник-атаки са изключително силни и борбени хора, хора, които не спират да търсят... Бих искала да се обърна към всички вас, които сте в плен на страха: Това, че не успявате да се справите със страха си, не означава ,че сте слаби, без воля. Напротив - вие имате силна воля. Не се обвинявайте,че изпитвате страх. Страхът е просто защитна рекция, той не ни е враг, той се опитва да ни защити. Борейки се срещу него, ние се борим срещу себе си и го усилваме... Знам какво е когато те обхване парализиращ страх, когато настъпи паник-атака. Безсмислено е тогава да си казваш - добре съм, не ме страх, безсмислено е другите да ти казват - всичко е в главата ти, това е въображаемо, бъди силен и т. н. Защото човек, който изпитва ПА знае отлично това-знае,че страховете му са ирационални, знае ,че е гпупаво, но това не променя нещата. Дори именно това го спира да сподели страховете си. Не може и да "не мисли за това", "'да не му обръща внимание". Колкото повече се стремиш да мислиш за друго, толкова повече страхът иска да му обърнеш внимание. А как тогава да се борим с него?-като спрем да се борим. Искам да препоръчам книгата на Екхарт Толе "Силата на настоящето". В нея той те кара да усетиш, че емоциите не си ти, да усетиш, че в теб има нещо по-голямо, силно и вечно. Пробвайте като наблюдавате страха - когато настъпи паник атаката, не се борете, а просто наблюдавайте какво се случва с вас - как сърцето ви ще изкочи, как ръцете ви започват да се потят, а краката отмаляват, как се замайвате и как ви обзема непреодолимото желание да бягате. Просто налюдавайте, без да "участвате", без да се идентифицирате с усещанията си. Тогава усещате как страхът преминава като вълна през цялото ви тяло и...излиза...просто ви напуска. Когато го наблюдавате, без да се съпротивлявате, без да се опитвате да избягате от него, той губи силата си и изчезва... И усещането е НЕВЕРОЯТНО. Аз самата го усетих - усетих,че в мен има нещо друго,че аз не съм моя страх, нито тази, която се страхува, а наблюдателят. Страхът е просто емоция,той идва и си отива и когато не се идентифицираме с него, той престава да ни плаши. Това, което ни учи Екхарт Толе ми напомня за когнитивно поведенческата психотерапия, за която пише тук Орлин Баев. Мисля, че това е едно от най-добрите начини за справяне със страха. Убедила съм се, че най-добър контрол има, когато не се опитвате да налагате контрол и най-добре се бориш срещу страха, когато не се бориш срещу него. Убедила съм се също, че най-добрият антидот срещу страха е ЛЮБОВТА, а тя е във всеки от нас. Поздрави и успех! Vespertine 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 11, 2010 Доклад Share Добавено Юни 11, 2010 (edited) Това повече ми прилича на психотичен параноиден епизод, но нали хамериканецът му е сложил етикетче "паник атака", та го слагам тъдява! Редактирано Юни 11, 2010 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 11, 2010 Доклад Share Добавено Юни 11, 2010 (edited) Сега бих искала да дам един пример,който може би на много хора ще се стори смешен,но за мен беше важен обрат в живота ми-в двора зад офиса на фирмата,която работя живее един човек,които има котка,която ражда всяка година,но тази година стана така,че едновременно родиха 2 котки,на така наречената нашта котка дечицата са живи и здрави,а на другата са болни,особено едното беше като жив скелет с две затворени от конюктивити очи,недоразвитомалко...ужасно...купих капки,антибиотик и витамини,но когато отидох да го мажа и лекувам,разбрах,че хазяйна го е изхвърлил...стана ми много мъчно,но нищо не можех да направя.Но какво стана-майка му си го беше намерила през нощта и отново го донесе-вече около 2 седмици отново е в двора,в началото си мислех,че ще умре,но какво видях-НЕВЕРОЯТНА БОРБА ЗА ЖИВОТ,макар и недъгаво и сляпо успя да оживее,от няколко дни и очите му се отварят,а от днес яде и храна.Та всичко това ме навежда на мисълта-дали не сме се предали по някакъв начин в ръцете на страха и затова е всичкото зло,което ни преследва. Успех на всички.Здраве и много щастие. Здравейте! Като прочетох това и сърцето ми се отвори, запърха! Не само заради конкретното котенце. Заради вложеното сърце, заради тази дълбинна душевност, която е връзка с Любовта, тук и сега, в ежедневието ни. С онази Любов, която идва от безкрая, но слиза до най-малките неща, същества и ежедневности! Толкова е хубаво, когато минава през теб и я даваш на друго същество - котенце, човек, пациент, на самия живот... Отношението, което променя страха и го трансформира в радостна спокойна сила, е именно тази сърдечна, безусловно приемаща, неоценяваща Любов! Един чист и разтворен медитативен ум, който преживява директно случването на страха, обгръща го с естествената сърдечност и го трансформира безусилно в мъдро и светло приемане и смелост!Страхът е като това котенце - изглежда мършав и слаб, но е жилав и не умира. И не е нужно! Нужно е да бъд епрегърнат, обгрижен, обикнат като това мъничко пухче котенце. Той е един вопъл на душата за любов, приемане и прегръдка. Когато се научим да прегръщаме това наше уплашено котенце, страха си и да го милваме нежно с приемащото си сърце, то се успокоява и слива с радостта ни! Редактирано Юни 11, 2010 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.