Диана Илиева Добавено Април 12, 2009 Доклад Share Добавено Април 12, 2009 Мечтая си за социално устройство, което да поощрява активната позиция за промяна на себе си. Сегашното общество е почти пълна противоположност на това, всеки тук или те убеждава, че нищо не зависи от теб, или те аплодира, ако помагаш, пренебрегвайки себе си... Ако хората действително искат и могат да си помогнат, това обаче според мен няма само по себе си да доведе до разрешаване на всичките им проблеми. Но то би довело до отсяване на нещата, които зависят от нас, от онези, които не зависят или все още не можем да овладеем със собствени сили. И между такива поели отговорност за себе си индивиди може да започне истинското сътрудничество за разрешаване на по-глобални проблеми - социални, екологически... Mда. Често чувам хора да казват - "Ти ли ще оправиш света?!" В същото време същите тези хора непрекъснато говорят колко лошо е устроен света, как нищо не е както трябва (интересно е, че ако ги попиташ как "трябва" да е, не могат да дадат смислен отговор или започват да рецитират патетично някакви абстракции; най-често "трябването" е свързано единствено с личното им, дори бих казала частно благоденствие ). И наистина е налице и обратното - щом някой е решил да направи нещо за другите, той обезателно трябва да е нещо повече от майка Тереза, та дори и в тоя случай пак някои ще го заподозрат в някакви задни, користни подбуди . Да се отрича помощта, която можем да оказваме един на друг е като да се отрича съществуването на Цялото; или да се отрича йерархичността в природата ... Разбира се, има периоди в живота, когато човек е зает да помогне първо на себе си - ако някой, образно казано, виси на крайчеца на някоя скала и всеки момент може да падне в пропастта, едва ли има възможност да помогне с нещо на някой друг. Тук не отричам принципа "Помогни си сам, за да ти помогне и Бог.", но определено всеки може да си помогне сам до известно положение, от там нататък наистина е Бог и помощта Му много по-често (да не кажа винаги) идва до нас посредством йерархиите, стоящи между Него и нас, човеците, а също често и посредством друг човек, получил "акредитация" за това. Така че, въпросът за помощта по-скоро е не "Може ли?", а "Кой, на кого, каква и колко?". Добромир казва: "индивиди, поели отговорност за себе си" - да, това е едно от нещата, но мисля, че има и още и ще се радвам, ако и други хора се изкажат в това направление. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 12, 2009 Доклад Share Добавено Април 12, 2009 „14.(28 януари). Най-доброто, което изпращате към Мен, Аз го потвърждавам. Потвърдено от Мен то расте и дава богати кълнове. Но трябва да бъде насочено доброволно. Без участието на волята собственият растеж е невъзможен. Когато е налице способността да се претворяват мислите в действия, в резултат на което става отлагане на огнените кристали в Чашата, тогава може да се счита, че е налице и необходимата воля. Когато мисълта остане неприложена в живота, тя не дава и съответните отлагания. Следователно претворяващият фактор си остава волята. Учението приканва човека към действие. По-добре е да сгрешиш в действие, отколкото да затъваш в инертността на безволевото бездействие. Бездействието означава разложение на първичното вещество. Съветът да се действа няма алтернатива. Ако положите усилие да действате, тогава и Аз ще помогна. Някои се опасяват да не нарушат с действията си кармата. Но този страх не е признак на голяма мъдрост. На устремения напред ще се простят дори и грешките, но бездействието е вече необратимо осъдено. Онези, които са с Мен, действат при всички случаи движими от вътрешния огън, без оглед и независимо от външните обстоятелства. Външните условия могат да засилят напрежението поради съпротивлението на средата, но това ще бъде само от полза, защото ни е известно за благословените препятствия. Когато волята реши, че няма такива препятствия, които да не може да преодолее, с това тя утвърждава неизменната истина за първенството на духа и неговата власт над „всяка плът“, власт, която е била дадена на човека от началото на времето. “ (ГАЙ, т.1. – Б. Абрамович) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 18, 2009 Доклад Share Добавено Май 18, 2009 Всъщност, помощта не е ли като даването? Даже: не е ли просто негово положително следствие? Ние даваме, и в зависимост от резултата – положителен или отрицателно, можем да кажем, че сме помогнали или навредили. Даването също трябва да бъде разумно, безкористно... много сме говорили за даването и ако се преразгледа помощта не като помощ, а като даване, мисля че ще е от полза. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Май 18, 2009 Доклад Share Добавено Май 18, 2009 Помощта. Кое е истинска помощ? Много е важно ,кой участвува в това действие. Хората сме като скачени съдове,а с какъвто се събираш такъв ставаш.Истинската помощ не те обвързва ,не те привързва ,не лишава от свобода душата ти. А тази свобода е плод на Истината ,която Бог е вложил в нас. С риск да си навлека гнева на повечето хора ще кажа , че са изключетелно малко онези ,които притежават онова свещенно качество да не се привързват към проявените процеси и явления и вършат нещата не от и заради себе си. Помоща е само от Бога и тя ни учи как да се завърнем при Него. Иначе ние хората много обичаме да си ослугваме да си правим добрини ,които са изградени на ценностна система ,която е в развитие .Сиреч променя се с течение на времето .Всичките човешки страдания ;казва Учителя , са все плод на човешкото добро.Опасно е човек да бъде освободен изведнъж от всичките си заблуди ,защото ще умре; Казва Учителят.Завесите, които се опитваме да повдигнем с нашите въпроси не са сложени случайно. Те ни предпазват от Ослепителната Светлина на Бога ,за която още не сме подготвени.Ако помогнеш на някой да повдигне завеса, за която не е подготвен;това помощ ли е?Ако твоята помощ наранява свободата на душата,обвързвайки я с нещо външно преходно ,вместо с вечния извор на Божията Любов,то това помощ ли е или поредното човешко добро? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 19, 2009 Доклад Share Добавено Май 19, 2009 Всъщност, помощта не е ли като даването? Даже: не е ли просто негово положително следствие? Ние даваме, и в зависимост от резултата – положителен или отрицателно, можем да кажем, че сме помогнали или навредили. Даването също трябва да бъде разумно, безкористно... много сме говорили за даването и ако се преразгледа помощта не като помощ, а като даване, мисля че ще е от полза. По същата логика и критериите с резултата (който не е ясно как и от кого ще бъде определен), помощ може да бъде и вземането. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 19, 2009 Доклад Share Добавено Май 19, 2009 (edited) Вземането е реакция. Някой трябва да даде, за да вземем. Вземайки не трябва да задържаме. Ако този от когото вземаме дава доброволно и разумно, то това ще има дългосрочен положителен ефект. Ако в този от когото вземаме няма желание да даде; ако е привързан към това, което дава; ако дава с користни мотиви то даването дори и с известен положителен ефект ще засегне само нисшите области на съществуването, но не и духовното. От който план произхожда импулсът пораждащ даването до този план ще бъдат ограничени и последствията. Приведените в действие духовни сили се реализират на духовен план, астралните не надхвърлят астралния, умствените – умствения. Редактирано Май 19, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 19, 2009 Доклад Share Добавено Май 19, 2009 Вземане и получаване са различни неща !!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 19, 2009 Доклад Share Добавено Май 19, 2009 Всъщност, помощта не е ли като даването? Даже: не е ли просто негово положително следствие? Ние даваме, и в зависимост от резултата – положителен или отрицателно, можем да кажем, че сме помогнали или навредили. Даването също трябва да бъде разумно, безкористно... много сме говорили за даването и ако се преразгледа помощта не като помощ, а като даване, мисля че ще е от полза. По същата логика и критериите с резултата (който не е ясно как и от кого ще бъде определен), помощ може да бъде и вземането. Да, разбира се, и даването, и вземането, те са на практика двете проявления на едно и също нещо. Кой знае защо сме свикнали да ги делим и дори противопоставяме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 2, 2009 Доклад Share Добавено Август 2, 2009 Донке, нашите пътища, колкото и да са индивидуални, понеже имат една посока, един стремеж, си имат и общи топоси, т.е. места, през които всеки един рано или късно трябва да премине. И е неразумно да се отхвърля помощта на някой, който вече е вървял по този път и познава неговите особености. Като прочетох това... Вчера дъщеря ни - млад шофьор, се опитваше да вкара колата в гаража. Милата измъчи се, защото мястото не е съвсем удобно. Баща ми, майка ми, съпругът ми вкупом се опитваха да и помогнат и всеки се надпреварваше да и показва правилния и лесния начин за вкарване в гаража. Всеки от тях тримата "вече е вървял по този път и познава неговите особености". Само аз стоях отстрани и слушах и наблюдавах четиримата, защото съм единственият човек у дома, който никога не е вкарвал кола в гараж. Баща ми предлагаше услугите си да и асистира като маха с ръце и показва докъде и как да завива, майка ми и предлагаше да гледа някакви отвесни ластици, които беше сложила, защото тя се беше научила така, а съпругът ми и обясняваше някакви ъгли и маневри със задните гуми... Опитвах се да си представя, че съм на мястото на моето притеснено момиче и прекрасно разбирах объркването и. Накрая те се отказа, излезе от колата и каза с категоричен тон, че ще я вкара сама, но само след като всички се приберем и я оставим на спокойствие. Последваха, разбира се, квалификации от рода "неразумна коза", но като си я знаем каква е... всички се отказаха и я оставихме сама. Тя си даде време от 1 час у дома, за да се поуспокои и без да вдига шум влезе в колата. Наблюдавах я през прозореца - постоя около 5 минути преди да включи двигателя, после опита внимателно няколко маневри, поразходи колата напред назад по уличката преди да успее да улучи подходящото място и ъгъл да завие и... я вкара сама спокойно и точно. Когато се върна, каза: "мисля,че схванах, но ще проверя следващия път". Днес я вкара без шум и намеса отново.... "Ще бъркам, но ще се науча сама..." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Август 2, 2009 Доклад Share Добавено Август 2, 2009 (edited) Донка Мнение #34 Което ме кара да си мисля, че е твърде добре човек да сподели опита си, но без да го натрапва, защото всичко трябва да става по свобода. Но понякога животът те поставя в ограничителни условия и щеш не щеш се учиш и се съобразяваш и слушаш защото просто така се налага което от своя страна изработва търпението и след време наистина виждаш, че уроците са били от полза. Спомняте ли си онази приказка за царя който наредил да се убият всички стари хора в царството…? Поздрави! П.П. Понякога когато обстоятелствата го налагат човек може и да не се съобрази със свободната воля, но да му се наложи направо да действа, не мислите ли? Редактирано Август 2, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Август 2, 2009 Доклад Share Добавено Август 2, 2009 Днес направихме доста добро ходене в планината. Наумихме си един преход, който с изчисления по картата и хитро вклучените пряки пътеки, въобще нямаше да е толкова дълъг и изморителен. Та накратко - тръгнахме. По въпросната пътека вървяхме известно време, докато тя изчезна. Излязохме на място, където въобще не трябваше да бъдем. Е, продължихме... Поне знаехме къде сме,но очите ни постоянно шареха за пътеката, защото иначе щяхме да се "размажем" от ходене. И преди да направим един смел опит през шумата, срещаме двама души. Разбира се, попитахме това онова, разказахме им къде искаме да отидем, а те ни изгледаха със съжаление: "Ние сме от доста години по тези места, дори и за нас е трудно да го направим. Да, имало е пътека, но тя не е подържана, обрасла е с треволяци. За това и не сте я видели. Я си минете по другия път, макар и обиколен." Слава Богу, послушахме ги. П.П. Често ни се дава помощ, но по-често ния я отхвърляме. Спомена, може би, и браните ядове, ни карат да се вслушаме в разумното, защото вече имаме едно на ум. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Август 2, 2009 Доклад Share Добавено Август 2, 2009 (edited) Спомена, може би, и браните ядове, ни карат да се вслушаме в разумното, защото вече имаме едно на ум. Напълно съм съгласна с теб, и аз съм попадала в подобна ситуация преди време затова напълно те разбирам. Много полезни уроци човек може да научи в планината, особено старите планинари са много мъдри хора. Е, не е задължително да са старци . П.П. Направо се пренесох в мислите си там.... Това е друг, съвсем различен свят нали ? Редактирано Август 2, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Ноември 20, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2009 Имах период в живота си, когато помагах на всеки,потърсил помощта ми.Сгреших!Тогава не знаех,че помощта се оказва по два начина.Единият е да дадеш това,което искат от теб(аз това и правех!).Другият е да откажеш ,за да може човекът да научи житейския си урок.Вторият вид помощ е по-добър от първия,защото човек осъзнал причината за безпомощтността си, няма да я допусне повече. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Ноември 25, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2009 (edited) aviana - Искам да те насърча в търсенето на твоето/нашето истинско аз. Усещам, че пътя по койото си тръгнала ще донесе много добри плодове на теб и на околоните. Да обощя какво сте казали вие: Помоща - трябва да бъде искана. Вземането е помощ. Понякога да откажеш помощ е добро. / последното е когато човека всъщност не иска това, което ще му дадете вие/ Така човек когато дава дава на себе си. Вие разширете тази мисъл, ако искате и я приложете в живота си, доброволно. Какво следва- човек когат помага помага на себе си, защо ами защото каквото е нивото на околоните такова е и нащо ниво на което ние работим. Какво следва - когато човек даде нещо ПОЛОЖИТЕЛНО на другите той има основа да гради нататък, ако го остави човека да си страда, което е най - добрия вариант, когато някой страда, той трябва да работи върху собственото си щастие винаги. Защото когато работите върху себе си, ще видите как другите започват да се променят. Някой виждат света като лош. Ами то е защото той самия вижда другите/е по този начин/е такъв. Аз днеска излязох навънка и не видях нито един лош човек. Още нещо - всяко страдание което е трябва да бъде е то е най - добрия възможен начин. Днеска казах на една приятелка нещо и тя го формулира така: За да се отървеш от нещо, което не ти харесва трябва да го приемеш. Аз казах да го приветстваш. Е какво е помощ - помощ е да помогнеш на себе си. Прочетете темата за общуването с бога, която беше написана, за да видите какво е отношение към друг. По там споменатия начин/като отношение/ със него ние можем да дадем много неща, дори и тези които не вярваме, че ги носим. granat1, е стигнал до това, че трябва да оставим хората да си страдат, това е техния личен път и тяхното щастие, нямаме право да им го отнемам/ пък и неможем да им спестим нищо. Вместо това трябва да работим върху собственото си щастие, така то ще се умножи и другите ще го приемат. Това е най - трудното и това като цяло е помоща която трябва на този свят/вмомента/. Другото можете да го правите и без да го знаете. Много е лесно да дадеш помощ на този който се нуждае от нея и този който я иска. Това става без да се замисляте/отвътре. Ако така трябва той ще я приеме, ако така трябва той ще я отхвърли. Но аз ви призовавам към това - оставяйте хората да страдат, а работете върху собственото си развитие. Това е истинската помощ за тях, когато вие сте добре, те ще го видят и сами ще дойдат при вас да поискат нещо друго. И когато човек помага помага на себе си. Редактирано Ноември 25, 2009 от PeaceMAker Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 25, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2009 Да оставя другите да страдат, за да не им отнема възможността да израснат... Ами, ако на изпитание съм поставен самия аз? Или пък отношенията по между ни, и двамата като част от едно по-голямо цяло? Ако се изпитва моята способност да окажа разумна и ползотворна помощ? Страданието е средство, не е цел. Щастието е връх, страданието – низина. То те спира за да не паднеш прекалено надълбоко. Не е ли по-добре да покажем на страдащия погледът от върха на щастието? Пък той ако иска е свободен отново да слезе в низината на страданието. Какъв урок му отнемаме? Че сме му показали, че от страданието е възможно да се избяга? Например, ако бъдем поне за известно време добри с човек, към който цял живот са се отнасяли лошо, престъпление ли е? Нормално е такъв човек да няма доверие на никого – как очакваме да ни поиска помощ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Ноември 25, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2009 Благодаря ти много за поста. "Ами, ако на изпитание съм поставен самия аз?" - да точно ти си страдащия. "Или пък отношенията по между ни, и двамата като част от едно по-голямо цяло?" - ами да вие сте и това че той страда означава, че и ти страдаш и на практика. "Ако се изпитва моята способност да окажа разумна и ползотворна помощ?" - на практика точно това става. "Страданието е средство, не е цел." - не казвам да ги карате да страдат.. ? "Не е ли по-добре да покажем на страдащия погледът от върха на щастието? Пък той ако иска е свободен отново да слезе в низината на страданието." - точно така точно това се иска, обаче за целта не трябва да влизаш в неговото положение на страдащ, а трябва да подобряваш собственото си положение на щастлив. "Че сме му показали, че от страданието е възможно да се избяга? Например, ако бъдем поне за известно време добри с човек, към който цял живот са се отнасяли лошо, престъпление ли е?" - показали сме, че ние можем да избягаме от страданието, като сме държали на себе си. А не сме се опитвали да го променим. Точно този опит за пормяна кара нещата да се задържат на същото ниво, трябва да го приемем страдащ и да се опитаме ние да се подобрим. Когато се опитваме да променим някого ние му казваме ти - не си достатъчно добър така... А то е лъжа защото всеки човек е перфектен точно във вида в който е. "Нормално е такъв човек да няма доверие на никого..." - Всеки човек е склонен да се довери на някого, в който види истина и л0бов. Щом го има това страдание то е нужно някому. Просто го приеми и го приветствай и продължавай да се бориш за себе си, за собственото си щастие. Само така можеш да помогнеш на страдащия. "Да оставя другите да страдат, за да не им отнема възможността да израснат" - мне си ме разбрал правилно. Остави другите да страдат, а помогни на себе си така помагаш и на тяхъ. Страдал ли си някога ? СИгурен съм. Страдащия не иска помощ... Когато спре да страда ще я поиска. Не казвам, че страданието е начин на растеж... Макар, че от друга гледна точка е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aviana Добавено Декември 4, 2009 Доклад Share Добавено Декември 4, 2009 aviana - Искам да те насърча в търсенето на твоето/нашето истинско аз. Усещам, че пътя по койото си тръгнала ще донесе много добри плодове на теб и на околоните. Да обощя какво сте казали вие: Помоща - трябва да бъде искана. Вземането е помощ. Понякога да откажеш помощ е добро. / последното е когато човека всъщност не иска това, което ще му дадете вие/ Така човек когато дава дава на себе си. Вие разширете тази мисъл, ако искате и я приложете в живота си, доброволно. Невъзможно е да се помогне на човек,който не иска помош понеже всяко едно действие се отхвърля от него.(хубаво е да се развива тази мисъл да се помага на хората) Хората имат право на избор...трябва да се съобрази човек с теният избор и помоща да е в съгласие с избора на човека, на който искаш да помогнеш.За мен няма нищо насилствено...всичко трябва да е съобразувано с желнието на съответният човек.(С тази мисъл съм помогнала макар и несъзнателно на много хора)-уважавайки избора им и реагирайки интуитивно,когато усещам,че се налага. П.П-благодаря ти за думите в началото Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aviana Добавено Февруари 13, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2013 Най-истинската помощ според мен е, да помогнеш на човек сам да си помогне. Наскоро се сблъсках с такъв случай, в който моя приятелка търсеше "погрешна" помощ. В случая имаше такъв проблем, който е свързан с нейн личен урок и търсеше помощ от другите, която помощ е директна, все едно направо да и оправят проблема. Когато тези хора се намесваха, те ставаха зле, а моята приятелка с два пъти повече усилен урок, защото това беше нейният урок. Тя усещаше, че може определен човек да и помогне, но както казах, търсеше директна помощ, а ставаше дума да приеме съвет в/у какво има да работи и някоя и друга идея как. Много хора не осъзнават, че добрата дума и успокоение и позитивен съвет е най-голямата оказана помощ, защото прояснява съзнанието на човека отсреща и му помага да достигне до решението на проблема. За съжаление много хора, подценявайки това като помощ, се насочват към директна намеса в проблем, който е личен и става по-лошо.. Естествено не всички случаи са такива, на първо място е най-важна интуицията и усещането кога и как да помогнем. Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ADO Добавено Януари 7, 2014 Доклад Share Добавено Януари 7, 2014 Истинската помощ е тази, която даваш без да очакваш да ти го върнат. Разбира се и тази, която се оценява, повече отколкото очакваш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Януари 18, 2014 Доклад Share Добавено Януари 18, 2014 Отново попадам на тема с безумно тъпа идея, извинявайте, защитете идеята си. Каква е? За каква помощ говорите? Нима сте малки деца? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 19, 2014 Доклад Share Добавено Януари 19, 2014 Отново попадам на тема с безумно тъпа идея, извинявайте, защитете идеята си. Каква е? За каква помощ говорите? Нима сте малки деца? Малките деца, нямат нужда от помощ, те имат нужда от разбиране и подкрепа, тъй като все още не са затлачени с разнообразието от социални и родителски модели и натрапени страхове. Възрастните хора, обаче, попадат във водовъртеж от чужди за тях натрапени форми на съществуване и често не успяват да излязат от там сами. Те, възрастните хора, имат нужда освен от разбиране и съпричастност И от помощ. ansisi, АлександърТ.А., Хармония и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Януари 27, 2014 Доклад Share Добавено Януари 27, 2014 Диди. препоръчвам ти филма на Юнг за вътрешните светове, в които той обяснява как децата имат своя характер още от 2-ве годишна възраст. Но е смешно, наистина абсурдно смешно твоето твърдение, че възрастните имат нужда от помощ, но не и децата. Ти бебе ли си? Явно си. Мисля, че си жестоко сбъркана. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 28, 2014 Доклад Share Добавено Януари 28, 2014 (edited) Юнг е казал и нещо друго много важно: "Посочи ми един "нормален" човек, за да ти кажа какъв му е проблема" Вероятно съм сбъркана, ако си мислех, че всичко ми е "наред" щях да имам ОГРОМЕН проблем. Хората,които се страхуват да поискат помощ и си въобразяват, че всичко им е наред са едни от най - нещастните хора, спасява ги единствено това, че поддържат илюзията, повтарям ИЛЮЗИЯТА, че нямат нужда от помощ. Да се изгледат няколко филма и да се прочетат няколко книги, съвсем не е достатъчно да се разберат вътрешните светове, Всъщност в тази материя, няма такова нещо като ДОСТАТЪЧНО. Самият факт, че си позволяваш да даваш оценки, а виждам имаш нужда да го правиш често и към всеки, е индикация, че във вътрешния свят има силен дисбаланс. Често писането във форумите с подобен тон дава облекчение, ако това ти помага, чудесно, но силно се съмнявам. Редактирано Януари 28, 2014 от didi_ts ansisi, Донка, Хармония и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
TodorGeorgiev654 Добавено Юни 1, 2014 Доклад Share Добавено Юни 1, 2014 Важното е когато ти помогнат, после и ти да помагаш, иначе не може да очакваш нова помощ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PetarStoev452 Добавено Юни 23, 2014 Доклад Share Добавено Юни 23, 2014 Е ако не помагаш и ти, значи не заслужаваш помощта на другите... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.