Съзнателен живот или капан на ума?

[Guest НиколаДамянов]

Вие, като ученици, трябва да се пазите – щом съзнанието ви се напълни само с външни форми, образува се едно вътрешно бълникане, човек става недоволен от себе си.

Подобни размисли бяха и причина да повдигна тази тема. Благодаря ти за цитата, Роси Б.

Здравей maggee !

Мисля, че е редно като се "присъединяваш" към цитати от Учителя, да имаш предвид, че в голяма степен Петър Дънов дава съвети и напътствия за учениците си... Респективно това означава, че се има предвид и за образуваната от Него окултна школа, която си има строги правила.

Защо казвам всичко това ? - защото да използуваш цитати отнасящи се за ученици, а да не се числиш към дадена школа, дори и на моменти да имаш коренно различно мнение за установените порядки в дадената школа не е много коректно ... (меко казано!)

По темата:

Уважавам твоята интуиция и решението ти да избягваш, чрез нея „капаните на ума ти”… Имам опасения обаче, че с цялото това „предпазване”, накрая ще попаднеш в една добре изкопана яма,…която всъщност, ще си изкопала собственоръчно под прякото „наставление” на интуицията ти ! Дали това не е също капан? – зависи от гледната точка,…и най вече от това колко дълбока копаеш… За сега е видно, че си запретнала ръкави здраво!

Нямам желание да влизам в подробности, а само ще копирам няколко места от твои мнения, които ще характеризират картината достатъчно добре, за всеки който има очи да „чете” и да си прави изводи, до къде може да го доведе „сляпото” следване на интуицията !

1.от тук … може да се види как интуицията „помага”, тоест кара ума да осъзнава ! Смях и веселба от рода на предходни постове, които са в духа на "да изолираме мисълта си с мислене"!

„Мога спокойно да кажа, че интуицията никога досега не ме е лъгала. Да, "подлъгвала" ме е, за да ме вкара в някакви проблемни за мен ситуации - знаела съм, че ще си навлека трудности и съм искала да се спра и точно в тези моменти интуитивното усещане се е засилвало толкова, че е заглушавало силния глас на ума, а чувството на спокойствие и сигурност ме е карало все пак да направя това, което душата е искала. Да, това ме е вкарвало в трудни ситуации, изходът от които е бил осъзнаване и разтоварване на един куп качества, които няма да нарека лоши, но със сигурност не полезни за мен.”

"...Така че, душата никога не лъже, няма грешна преценка - душата познава недостатъците си и знае как да се справи с тях..."

2.от тук… може да се види, как НЕ лъжещата никога интуиция „говори” чрез Таро в образи, ….НО важното е че всичко и винаги може да се оправдае, а Интуицията НИКОГА не лъже!

„Смята се, че картите Таро са посредник между подсъзнателната информация и съзнанието на човека - преобразуване на знанията на душата в образи, разбираеми за съзнанието.”

„Откъде черпят информация картите Таро? Много често съм се удивлявала колко точно картите изобразяват настоящото ми емоционално състояние, както и близки събития, часове до 2-3 дни напред в бъдещето. После осъзнах, че точността всъщност се дължи на това, че имам силно интуитивно усещане и картите просто го пресъздават с образи.”

„По-важното обаче е, че в хода на духовното развитие на преден план излиза най-приоритетният недостатък на душата. В реалния живот това се проявява като създаване на ситуации, в които човек проявява този недостатък на характера си и получава ответна реакция от другите хора, често твърде болезнена. И тези ситуации могат да повтарят много пъти, във все по-тежък вариант, докато човекът не осъзнае, че те се повтарят и че причината е у него - и не промени схващанията си, отношението си и поведението си. При това няма упътване за това кое е правилно и кое не, опитът на другите хора помага твърде малко, защото всеки е в различен етап на развитие, в различни условия. Самата душа не знае кое е правилното - тя е тази, която желае, също и тази, която страда. Душата желае нещо - а то принудително й е отнето. Целият процес на търсене на верния изход протича на сляпо - човек се лута, наранява се докато налучка верния път. В момента, в който го открие, болезнените ситуации сякаш изчезват от само себе си, човекът поучава захарче, време за реанимация и така до следващия "урок".….

„Моето лично мнение е, че именно в тези моменти, в които имаме най-голяма нужда от отговори, е най-малко вероятно да ги получим чрез картите." (допълнение: думата "КАРТИТЕ" може спокойно да се замести с "ИНТУИЦИЯ" в контекста на гореизложените цитати!)

3.от (тук) … Какви мерки може да вземе човек, за „усъвършенстване” на интуицията, която не лъже, а само „послъгва” от време на време и то със „здравословна” цел, както разбрахме от по-горе …

„От известно време си водя дневник на емоциите с помощта на Таро. Започнах почти на шега, с цел да направя съпоставка между реалните състояния, които изпитвам в даден момент, и конфигурацията на картите, за да разбера точното им значение. Например, чувствам се много щастлива, тегля карти и записвам. С времето установих две неща:

1) При определени емоционални състояния се падат точно определени карти

2) Картите не отразяват моментното ми състояние (и често изглеждат съвсем далеч от реалността), а бъдещ период - от няколко минути до няколко дни, обикновено до половин-един час.”

Накрая - Всички цитати целят да предизвикат теми за личен размисъл за четящите тук, а не спор, упрек или допълнителни коментари.

Поздрави!

Редактирано Февруари 3, 2009 от НиколаДамянов

[Добромир]

Просто нашата интуиция е в най-добрия случай полуинтуиция. Т.е. светлинки проблясват над преобрадаващата концептуална насоченост на ума. Засега те не са достатъчни, за да заместят ролята на разума във вземането на решенията. Могат да помогнат, в различна степен... Много важни са и за творчеството. Но, като правило с най-редки изключения, при хората самоувереността, че зависят изцяло от интуицията си, а не от разума, е лишена от истински основания. Само Учителите са постоянни в осъзнаването и следването на интуицията си. Всички други само се опитваме, и нека да не е толкова гръмогласно... В духовните среди често ако кажеш, че разчиташ на разума, ще те изгледат с недобро око, макар че и тези, които те гледат така, разчитат основно на разума, примесен с емоции - това просто е сигурно, малко неща са по-сигурни от това според мене. Редактирано Февруари 3, 2009 от Добромир

[maggee]

Вие, като ученици, трябва да се пазите – щом съзнанието ви се напълни само с външни форми, образува се едно вътрешно бълникане, човек става недоволен от себе си.

Подобни размисли бяха и причина да повдигна тази тема. Благодаря ти за цитата, Роси Б.

Здравей maggee !

Мисля, че е редно като се "присъединяваш" към цитати от Учителя, да имаш предвид, че в голяма степен Петър Дънов дава съвети и напътствия за учениците си... Респективно това означава, че се има предвид и за образуваната от Него окултна школа, която си има строги правила.

Защо казвам всичко това ? - защото да използуваш цитати отнасящи се за ученици, а да не се числиш към дадена школа, дори и на моменти да имаш коренно различно мнение за установените порядки в дадената школа не е много коректно ... (меко казано!)

Думите ти наистина ме накараха да се усмихна, искрено се надявам, че не мислиш сериозно това, което си написал, а е само афект. Уважавам Петър Дънов, ако не беше така, нямаше изобщо да съм тук. Що се отнася до "образуваната от Него окултна школа, която си има строги правила" (нека изписваме местоименията с малки букви все пак, защото главната е запазена за нещо от друга величина), само няколко реда по-нагоре в един от цитатите ще намериш неговите думи: Бъдете самостоятелни. Всеки трябва да има своя мисъл, един от другиго да не се влияете, а си помагайте. Самостоятелни за мен е точно обратното на школа със строги правила. Аз лично имам информация, че Петър Дънов нееднократно е призовавал ученците си да не превръщат учението му в религия. И изобщо много се съмнявам, че мъдър човек като Петър Дънов ще сложи хората в строги правила... това съмнение обаче запазвам за себе си. А що се отнася до учениците - ученици сме всички, които сме на Земята. А знанието е нещо свободно, информацията се предава по пътища, които нямат нищо общо със школи, с правила, с писмена и устна реч - знанието е свободно и достъп до него има всеки, който има сетивата да го улови.

Поласкана съм от факта, че си отделил време, за да търсиш противоречия в постовете ми, но напразно е било - аз не виждам противоречие. Ако ти виждаш противоречия, значи се хващаш за думите и не разбираш смисъла им. А ако някъде наистина има съществено противоречие, то се дължи на факта, че съм човек в развитие, позволявам си да приемам нови идеи, да ги проучвам, да експериментирам, позволявам си да греша и да се отказвам от това, което очевидно е невярно. И не спирам да търся. След година може напълно да се отрека от това, което днес приемам за истина - защото всяко ново знание подлага на проверка всички останали и не всички оцеляват в този процес. Такъв е животът.

Тази тема обаче не е относно моята личност, а относно нещо много по-важно. Относно личните нападки... който хвърля кал по друг, цапа себе си. Старая се мненията ми да бъдат аргументирани, доколкото това е възможно в тази деликатна сфера, и очаквам същото.

Просто нашата интуиция е в най-добрия случай полуинтуиция. Т.е. светлинки проблясват над преобрадаващата концептуална насоченост на ума. Засега те не са достатъчни, за да заместят ролята на разума във вземането на решенията. Могат да помогнат, в различна степен... Много важни са и за творчеството. Но, като правило с най-редки изключения, при хората самоувереността, че зависят изцяло от интуицията си, а не от разума, е лишена от истински основания. Само Учителите са постоянни в осъзнаването и следването на интуицията си. Всички други само се опитваме, и нека да не е толкова гръмогласно... В духовните среди често ако кажеш, че разчиташ на разума, ще те изгледат с недобро око, макар че и тези, които те гледат така, разчитат основно на разума, примесен с емоции - това просто е сигурно, малко неща са по-сигурни от това според мене.

Човек обикновено смята, че това, което е валидно за самия него, е валидно и за всички останали.

Ако човек предприеме постъпка, която противоречи напълно на здравия разум, но има абсолютната сигурност, че ще премине добре за него - и това наистина стане по този начин, въз основа на какво е взел това решение? А ако този механизъм функционира при вземането на всички важни решения? То не основава ли такъв човек избора си на интуицията? Мога да изпиша 10 страници с примери от живота си, в които привидно загубени каузи са завършвали по невероятно добър за мен начин - именно защото не съм допускала ума си да ме убеди, че "това е невъзможно".

Разбира се, за хората, при които нещата стоят по друг начин, е трудно разбираемо - наистина всеки има своя начин. Но нека не отричаме нещо, само защото още не го познаваме.

[Роси Б.]

... От друга страна знаем, че когато човек упорито преследва една цел, тя упорито му се изплъзва - стремежът към развитие вероятно води в обратната посока.

... На всеки жив човек се е случвало да положи много усилия в постигането на цел, а после да седи и да се чуди защо не може да се зарадва дори - сигурен критерий за това, че сме пропилели сили и време в погрешна посока.

... Знанията в повече могат да го объркат, да го накарат да постави летвата по-високо от необходимото и толкова да се отклони в постигането на някакви фалшиви цели, че да пропусне своята.

А най-важното е, че дори четейки книги и слушайки думи, човек няма да разбере повече от това, което отговаря на нивото му на духовно развитие...

... И ако човек не е готов да приеме дадена информация, и цяла библиотека да прочете, това няма да се промени - прочитът ще е повърхностен и буквален.

Но когато човек стане готов, тогава той ще получи необходимата информация или разкриване на способности, желаейки или не.

... И ако нещо не разбираме, вероятно не сме достигнали до нивото да го разберем. А ако настояваме да го разберем, това неминуемо ще стане, но високата летва ще изисква и големи усилия, което може да е доста неприятно във физически и психически план. Такова ниво изисква и повече енергия и трудно се поддържа и затова и много хора временно успяват да живеят по някакъв "духовен" начин на живот, а след това просто рухват. Безмислени напъни са това.

...аскетичният начин на живот не е определящ за нивото на духовно развитие. Определящо е отношението на душата към земните наслади. Ако душата може да приеме нещо, но може и да се откаже лесно от него, то не я застрашава - тя го контролира. Такъв човек може да живее както си иска, защото за него това не е заплаха, и наистина може да избира между наличните варианти.

... Всяко нещо в живота ни, което не ни създава проблеми, е вече овладяно от нас - именно затова можем да се възползваме от него, без да си създаваме проблеми. Ако си ценител на деликатеси, нямаш избор - нищо по-малко не те устройва. Овладееш ли си страстта по изтънчените храни - значи можеш да ядеш и черен хляб, и пица, и най-фини деликатеси от френската кухня - прекрасно, независим си от храната. Това е, вече имаш избор.

Позволявам си да припомня част от постовете на magee, защото те ми дадоха материал за размисъл. Благодаря за интересната тема, която и на мен ми се въртеше в главата тия дни.

В първите откъси нарочно подчертах думите, навеждащи на мисълта за грешка, грешна посока и т.н. Къде е грешката? Защото такава има. Това е ясно, когато говорим за "някакъв духовен начин на живот", ако разбира се той не е само парадиране или следване на модна тенденция.

Кога човек е готов и как да разбере това? Явно човек трябва да е подготвен, да е овладял някакво ниво, за да се напъва за следващото. Без усилия няма сполука, това е ясно. Колко трудности ще понесе всеки- това е строго индивидуално. Аз вярвам, че на всеки му се дават толкова, колкото е заслужил. Има си закон за кармата.

И все пак, кога човек е готов? Кога е овладял някакъв проблем? Отговорът според мен се крие в примера, който дава magee. Ако си равнодушен към храната, ти можеш да ядеш колкото си искаш. Явно определящо е отношението към нещата.

Ще го кажа и по друг начин. Ако успееш да вместиш в съзнанието си противоположностите, ти си ги овладял. Например да си напълно равнодушен към славата и в същото време да имаш самочувствие. Да се откъснеш от всичко светско и в същото време да потънеш в земните дела с истинска веотдайност. Какво би се получило иначе- на думи се отричаме, а не спираме да мислим за това и да се тормозим. Например колко хора на думи се отказват от собственост, а в действителност не спират да жадуват да притежават едно или друго. Колко хора постят и въздишат при вида на забранената храна. Колко хора постоянно мислят за принесените от тях жертви и труд и се надяват на специално възнаграждение.

Всички тези противоположности трябва да се уравновесят в съзнанието, защото всеки отказ и отричане от нещо трябва да са осъзнати.

Ще дам и един личен пример със свое изживяване. Когато отказвах цигарите, първите дни не спирах да мисля за това, имаше нощи, в които ги сънувах. Не се чувствах добре и здравословно, бях отпаднала и не ми се правеше нищо. Въпреки това не спирах да си търся работа за ръцете и други мисли за ума. Цигарите стояха на барчето пред погледа ми всеки ден, моят съпруг още пуши. Да не говоря колко често ме викаше да му правя компания. Но аз не се предадох. След година можех и без тях. Трябваше ми цяла година да овладея навика си да пуша, правила съм го 24 години. Днес моите приятели си пушат до мен и това не ме впечатлява. Радвам се на своя успех и не ги съдя, всеки си има индивидуален път на развитие.

[Добромир]

И все пак, кога човек е готов? Кога е овладял някакъв проблем? Отговорът според мен се крие в примера, който дава magee. Ако си равнодушен към храната, ти можеш да ядеш колкото си искаш. Явно определящо е отношението към нещата.

Не съм напълно съгласен. Отношението е едно от най-важните неща, ано не и единственото. То не може да замени овладяването на съответната материя. Например, ако човек е равнодушен към цианкалия, значи ли че няма проблем да изпие няколко грама? Има йоги, на които от това нищо не им става, но това не се постига с равнодушие, а с овладяване на собственото тяло!

[Guest НиколаДамянов]

...

А ако някъде наистина има съществено противоречие, то се дължи на факта, че съм човек в развитие, позволявам си да приемам нови идеи, да ги проучвам, да експериментирам, позволявам си да греша и да се отказвам от това, което очевидно е невярно. И не спирам да търся. След година може напълно да се отрека от това, което днес приемам за истина - защото всяко ново знание подлага на проверка всички останали и не всички оцеляват в този процес. Такъв е животът.

...

Здравей maggee !

Определено след това твое изказване и констатация, няма да „чуеш” повече коментари от мен по повод на твои мнения и разбирания които споделяш тук! (изключение може да има само, ако ти лично поискаш обратното!)

Може би и сега е момента да ти поднеса извинения си за по острия тон, с който съм коментирал доста от твоите разбирания и постове.

Съжалявам,…че метода, който използвах създаваше дискомфорт и огорчение в теб, но все пак „Такъв е живота!”, както казваш и…., и… аз съм удовлетворен от постигането на поставената цел. В този ред на мисли съвсем осъзнато и с радост бих понесъл всички сегашни и бъдещи негативи и последствия !

Поздрав и приеми още веднъж моите ИСКРЕНИ извинения!

[Станимир]

Темата като че ли малко се измести към съпоставяне между теорията и личния опит. Човешкият опит, колкото и да е богат, все пак си остава ограничен. В много учения може да се намери систематизиран и обобщен опита събиран от многобройни търсачи на истината през вековете. Написаното в книгите човек задължително трябва да потвърди чрез собствен житейски опит, но то му помага да си изгради една предварителна представа и да избегне много ненужни отклонения и пропадания. Духовните учители не биха си правили труда да пишат каквото и да било, без то да има съществена полза за човечеството. Едно е вярно, човек трябва да подлага всичко на изпитания, но разумно. Иначе много лесно може да се приеме за погрешно, нещо което просто за момента не си готов да разбереш и приложиш.

[Роси Б.]

... Например, ако човек е равнодушен към цианкалия, значи ли че няма проблем да изпие няколко грама? Има йоги, на които от това нищо не им става, но това не се постига с равнодушие, а с овладяване на собственото тяло!

Мисля, че тук си говорим за съзнателен живот и разширяване на съзнанието, което изисква доброволно и разумно индивидуално решение. Досега в ученията, с които съм запозната, съм срещала съвети за отказ от пушене, пиене и определена храна, но за приемане на отрова не съм и чувала. А не се и сещам защо човек ще иска да приема цианкалий, освен ако (както казва Добромир) не се прави на йога. И в тази връзка, ще ми е интересно да разбера, как те(йогите) овладяват собственото си тяло?

[Silviya]

Може ли да поверим на човешкия си ум, пазител на човешкото ни его, отговорността за духовното ни развитие?

Манипулативен е ума, който всъщност се стреми да запази и разшири егото, непозволяващо на душата да се свърже с духа.

Бавно и със силна воля се преминава през СЪзнаване, Осъзнаване и САМОосъзнаване,при разширяване на съзнанието.

При хармонично действащи тела-физично, астрално и етерно, т.е.тяло-душа-дух, този процес на разширяване на съзнанието е съврзан с овладяване на силен поток на енергия.И тук често пъти идват и заблужденията, че сами,чрез система от упражнения ,медитации, мантри и прочие, личността ще овладее и премине през тези трансформационни процеси на съзнанието сама...

А кой всъщност извършва геройство?Какво е това разширяване на съзнанието?...

Душата, т.е средния принцип, е тази която свързва тялото и духа. Онзи тих глас на съвестта, Христовия импулс-Любовта, която овладява хармонията и осенява духовното ни развитие до Божествен принцип.

Тук настъпват и конфликтите, когато "знанието" от книжките , се превърне във философия на живота ни, и вече заживяваме с нови критерии и отношение към света.

Първо обаче трябва да сме разбрали кои сме и какво искаме.Да сме постигнали хармония със себе си.

И така се заживява на границата на два свята-този на материалното битие, и духовния- със силно развита чувствителност и връзка с финия свят.

Затова често пъти и тези хора се оттеглят от света или остават сред хората, но работят неангажираща с отговорности в измислените социални структури на обществото работа.

[Венцислав_]

Манипулативен е ума, който всъщност се стреми да запази и разшири егото, непозволяващо на душата да се свърже с духа.

Прекрасно е това, но точно от тази позиция ще поискам няколко пояснения.

Бавно и със силна воля се преминава през СЪзнаване, Осъзнаване и САМОосъзнаване,при разширяване на съзнанието.

Силна воля? Чия е тази силна воля? (волята, сама по себе си е изява на кръвното ни състояние, което е изцяло зависимо от ума)

При хармонично действащи тела-физично, астрално и етерно, т.е.тяло-душа-дух, този процес на разширяване на съзнанието е съврзан с овладяване на силен поток на енергия.

Сама ги наричаш тела и не разбирам кое отъждествяваш с душа и дух... (астралното и етерното тяло са части от егото, дори, понеже ти използваш този термин, астралното тяло засяга само някои, по-нетворчески аспекти на ума)

А кой всъщност извършва геройство?Какво е това разширяване на съзнанието?...

Душата, т.е средния принцип, е тази която свързва тялото и духа. Онзи тих глас на съвестта, Христовия импулс-Любовта, която овладява хармонията и осенява духовното ни развитие до Божествен принцип.

Тук настъпват и конфликтите, когато "знанието" от книжките , се превърне във философия на живота ни, и вече заживяваме с нови критерии и отношение към света.

Първо обаче трябва да сме разбрали кои сме и какво искаме.Да сме постигнали хармония със себе си.

И така се заживява на границата на два свята-този на материалното битие, и духовния- със силно развита чувствителност и връзка с финия свят.

Затова често пъти и тези хора се оттеглят от света или остават сред хората, но работят неангажираща с отговорности в измислените социални структури на обществото работа.

Всички глаголи, които използваш, както и общата насоченост, са свързани с изява на човешката воля. Образно можем да кажем, че чрез нея ние сме си създали друга душа, а Душата, която би трябвало да ни свързва с духа, повече от явно е някак оттеглена, след като нямаме тази връзка. Как, чрез насоченостите на съзнанието, което именно е разрушило собствената цялост, ще се опитваме да я възвърнем? Подобен път нему е непознат. Затова в писанията, които, вярно, не можем да прилагаме, но всъщност, никога не сме и разбирали, идват едни думички за жертви и прочие...

[Роси Б.]

Съществува единен Вечен Закон в Природата, който винаги се стреми към уравновесяване на противоречията, за да се установи крайната хармония. Именно благодарение на този Закон за духовното развитие, което ще замени физическото и чисто умственото, човечеството ще се освободи от своите лъжливи Богове и накрая ще види себе си Самоизкупено.

Елена Блаватска-"Тайната доктрина";том2;изд.Астрала;2005г.

Това е цитат от прочетеното днес.

[Станимир]

Наистина важно е човек да открие себе си зад мисълта. Волята често се смесва с желанията. Но волята всъщност е възможността за избор. Желанието подтиква човека да избере една определена алтернатива с която в даден момент се отъждествява, приема като част от себе си. Примерно, човек е гладен и възприема желанието да се нахрани като част от самия него, казва: „Аз съм гладен. Искам да ям.“ Волята дава възможност на човека да избере дали да удовлетвори желанието или не. Волята е над ума, чувствата и желанията. Докато желанията и чувствата ограничават, волята освобождава. Например желанията казват: „Ядосан съм, защото шефът ме уволни незаслужено и искам той да си плати за това“. Това не е волята. Волята е тотално заглушена от желанието; висшето е подчинено от нисшето. Човекът е допуснал да бъде повлиян от чужди мисли и чувства, отговарящи само на моментното му състояние. Когато човек открие себе си зад мислите и чувствата си, когато престане да се отъждествява с тях, когато се научи да различава кои мисли са негови собствени, а не се е поддал временно на тях под влиянието на външни събития и фактори, тогава умът и чувствата могат да бъдат използвани много по-пълноценно, без притеснение, че ще подведат. Всяко желание, всяка мисъл, за които съжаляваме и отхвърляме след време, след като бъдат удовлетворени, не са наши. Те временно са заглушили истинските ни желания и мисли. Човекът живее в океан от мисли, чувства и желания, и във всеки момент може да възприеме всяко едно от тях, според собственото си състояние. Ако човек не се отъждествява с моментното си състояние, той е свободен в избора си кои мисли, чувства и желания да възприеме и кои не. Тогава човек проявява своята воля и свобода. Човешкото мислене е само средство чрез което човек влиза във взаимодействие и борави с различните мисли, но човекът зад мисълта избира. И докато реализирането на този избор може да бъде огнаричен на физически план от странични фактори, то по отношение на мислите, чувствата и емоциите, ограниченията идват от самия човек.

[maggee]

Често си задавам въпроса дали разбираме правилно това, което четем. На мен самата ми се е случвало да прочета книга, да я приема буквално, като любителка на експеримента - да я приложа буквално и след време да осъзная, препрочитайки я от позицията на опита си, че всъщност нищо не съм разбрала. Защото истината е винаги между редовете. Чета различни автори, различни системи и все повече осъзнавам, че няма абсолютни правила - те казват различни неща, посочват различни пътища, а целта е винаги една - центъра.

Както често ми се случва, появи ли се въпрос/идея в ума ми, след време започват да се появяват и отговорите. В случая става въпрос за книга на Норбеков, която не бях чела - "Къде на майната си зимуват звездите по пладне, или как да прилапаме един милион решения" (която много горещо препоръчвам на всички, които не са я чели!).

Един цитат точно по нашата тема тук:

Нека поговорим за знанието. Как мислите, къде е отишло? Къде се съхранява мъдростта, натрупана от много поколения? То се трупа и пази, но тайно. Толкова скрито, че няма да го намерите! Тези знания са укрити зад железни врати със стоманени катинари, в дълбоки пещери под девет печата, току под носа ви, тоест в собствения ви дом. Виждате ли, дори не ви хрумва, че сте пазител на огромен безценен брилянт!

Открай време дервишите - хора, постигали великото знание - го зашифроват и разпространяват по цял свят във вид на приказки, притчи, интересни истории, прекрасни стихове. А пазители на мъдростта сте самите вие.

Погледне библиотеката си. Вероятно имате томче на Омар Хайям, Низами, Фирдоуси или дори някой труд на Авицена. За "Хиляда и една нощ" съм сигурен - имате ги. Но те всъщност не са приказки за деца, а учебници за професионалисти.

И сигурно сте чели поне нещо от този списък. Въпросът е - как?

Външната форма е най-лесна и привлекателна за обикновения човек. Той чете такива книги и си мисли: "Значи авторът мисли точно като мен! Много добре, много добре!" И си мислите, че е същият като вас.

Моят Наставник ми даде веднъж азбуката на тайнописа и „Рубаят” на Омар Хайям и каза: „Преведи това четиристишие”. Отне ми около 2 месеца, от четиристишието излязоха 270 страници машинописен текст. Първо було – къде и от кого е направено, към коя школа принадлежи и какво е предназначението на упражнението. Второ було – теоретични основи. Трето було – техника на безопасност, предупреждения за възможни грешки. Четвърто було – външна техника на упражнението. Пето було – вътрешна техника. Шесто було – начален стадий на упражнението. Седмо було - ... нататък входът е забранен.

Всяка дума с привично за вас значение има скрит смисъл и не е насочена към логиката. Четейки фразата, човек, който умопостига нещата чрез озарение, е способен да възприеме информация, равна понякога на цяла библиотека.

Ето мъничък речник на тайнописния език:

Влюбен - това е дервишът

Принц - ученик

Жена - душата на спящия

Красавица - душата на търсещия

Лекомислена красавица - страдания на разума, идващи от душата

Пиян - дервиш, постигнал истината

Опиянение - просветление

Чашка - съзнание

Кана - ум

Виночерпец - този, който дава виното на истината, едно от означенията на Всевишния

Градина - процес на тренировки

Дърво - майстор без ученици

Плодно дърво - майстор с ученици

Планина - висш просветлен, приближен до Всевишния

Хълм - наставник

Канара - мъдрец

Защо е засекретено великото знание на мъдрите? Това знание, тази сила не бива да попада в ръцете на злодей, защото може да убие човек. А обикновеният човек, каквато и сила да придобие, преди всичко я използва за задоволяване на животинските си потребности. затова постиженията на великите умове винаги са тайна.

Скъпи мои, не случайно във всички свещени писания е казано: опознай себе си - ще опознаеш Бог. Това означава: чрез познание за себе си опознаваш собственото си могъщество.

На истината не можеш да се научиш.

Истината не идва готова.

Истината се постига, като не се препредава, с непостижим по умствен път личен опит.

В процеса на препредаването истината, истината, отразена в съзнанието на другия човек, умира.

***

Принцът престолонаследник на Аббасидите, потомците на чичото на Пророка, живеел като обикновените хора.

А – Аббасиди. Първата буква от азбуката – алеф, означава начало. П - Пророка – сочи колко була забулват тази притча. За целта трябва да се преброят буквите от А до П.

Както е прието сред именитите араби, този човек на име Дауд ел Аббаси, наричал себе си Дауд, син на Алтаф. Предците му пропилели всичките си богатства и не му оставили нищо освен титлата принц. След три поколения родът му се закрепил и принцът се издигнал до ранг дребен търговец. Животът му протичал на пазара, където продавал семена и подправки.

„Принцът” е обикновен човек, който наследява всички сили, всички могъщества, всички богатства, но не ги притежава. Същевременно „принцът” е човешкият разум.

Три поколения означават 3 години. 3 години или 1001 нощ, времето, необходимо за укрепване на духа. Тук се говори за специална подготовка, за освобождаване от робството на привързаностите към материални слабости. Тук се дава инструктаж как за 3 години се скъсва с тези зависимости.

В древни времена з постигане на нужното състояние хората са практикували пътя на дервиша-странник. Смятало се е, че след 3-годишно „беднячество”, тоест пребиваване в състояние по-долу от обикновения човек, духът закрепва. Днес се използват други начини.

„...принцът се издигнал до ранг дребен търговец...” – Търговецът продава неща, които не е изработил.Търговецът на прави и не умее да прави нещата, които продава, нещо повече – търговецът често продава неща, чиято същина не познава. По аналогия с нашия живот – това са научните сътрудници, теоретиците, физици, ботаници, тоест занаятчии.

Тук същината е следната. Разумът на човек дори след 3-годишна подготовка се издига само до нивото на дребния учен, който продава чужди знания.

„... животът му протичал на пазара...” Думата пазар означава света на обикновените хора, в който се продава всичко.

„... където той продавал семена и подправки...” Семената са истините в зародиш, преди да са се формирали. Обикновените хора си разменят истини във вид на семена. Подправки означава лъжи. Подправката е етикет. Тоест хората, които използват етика и култура в общуването помежду си, просто разменят, продават си подправки. В големи количества може и да отровят някого.

Един ден се влюбил в дъщерята на богат търговец.

Търговец е едно от тайните имена на Господ. Дъщерята на търговеца е душата. Разумът, който се е влюбил, само през душата може да влезе в дома на Бога.

Богаташът показал на сватовниците невероятно красив рубин и казал:

- Наистина дъщеря ми е родена за този принц, но в нашия дом спазваме един обичай. Всеки, който влиза в семейството ни, трябва да донесе същия рубин. Тази традиция не може да се промени. Донесе ли такъв рубин, ще му дам за жена дъщеря си.

Сватовниците са посредници, става дума за размишлението, за понятието, което е някъде между размишлението и озарението. Онова, което свързва думите „Да бъде светлина!” и самата светлина, е идеята.

Рубин е много значима ключова дума. Рубинът е същото, каквото е първата целувка, първата брачна нощ, първата детска стъпка, първото кърмене. Рубинът е онова, което ни дарява възторга на постигането, на опознаването. Във вид на рубин се представя първото виждане, светлината, излъчвана от истината, от Бога.

„...Всеки, който влиза в семейството ни, трябва да донесе същия рубин...” Всеки, който влиза в този свят, трябва да идва със своя светлина, свое трепетно чувство за опознаване на истината.

„...Тази традиция не може да се промени. Донесе ли такъв рубин, ще му дам за жена дъщеря си.”

Тоест, ако човек умопостигне Бог или състоянието на висш разум, ще се получи хармоничното сливане на разума с душата.

И принцът решил да намери същия рубин.

Щом научили за това, търговци взели да му предлагат най-различни рубини, но сред тях нямало дори подобен на търсения. Принцът разпитвал търговци от запад и изток, от север и юг. И всеки казвал:

- Там има.

Търговците са онези, които продават готова стока, готова информация.

Но принцът поглеждал съкровищата им и пак, и пак се разочаровал.

Така минали месеци, минали години, но всичките му опити удряли на камък.

Когато веднъж, затъжен за възлюбената си, седял в малката градина, изведнъж почувствал, че до него е застанал някой.

Става дума за състояние, когато едновременно има радост и няма радост, има тъга и няма тъга, има действие и няма действие, има и няма едновременно. Има любов и няма любов, има и няма привързаност. Това състояние се нарича местонахождение в градината, то означава да пребиваваш в уединението на упражнението. Обикновено градина означава самостоятелна тренировка.

Вдигнал очи и видял дервиш, целия обрасъл, облечен в мръсни дрипи. Принцът станал и поздравил дервиша, както било прието в семейството му:

„Семейството” е кръгът на влюбените, които са го приели като равен. Значи той вече се е издигнал на определено стъпало по постижения, по възприемане на първоначалното ниво.

- Здравей, о, кралю мой!

Тези думи са свързани с първия Наставник. На Изток се казва: „Наставникът е над бащата”. Бащата и майката дават тялото, следят и поддържат физическия растеж, а Наставникът – умствения и духовния. Душата и духът са по-главни от тялото.

Кралят може да издигне всекиго до нивото си, да му даде половината си царство, а също така да го накаже, да го лиши от живот.

- Ние те следим, откакто се влюби в дъщерята на богатия търговец – казал дервишът. – Онзи рубин, който търсиш, се намира при нас. Аз съм пазител на богатствата на твоя дом.

- Какви богатства? Всичките ни богатства отдавна са прахосани! – казал принцът.

- Не, бъркаш – рекъл дервишът, - богатствата на твоето семейство са огромни, но се пазят далеч оттук, през седем крачки и седем хиляди години.

Много далеч и не толкова далеч оттук.

- Щом пазиш несметни съкровища, защо ти самият си дрипав, бос, с гладен блясък в очите?

- Първо, защото съм само пазител на богатството и могъществото на твоето семейство, второ, защото не искам да дразня злата човешка сган, която ще се опита да открадне онова, което не й принадлежи.

- Дай ми тогава това богатство.

- Не! Трябва да стигнем дотам, където то се пази. А за да стигнем дотам, трябва да станеш сляп и глух, да си вържеш очите, да си запушиш ушите и да яхнеш магарето.

Защо трябва да стане сляп? Защото очите виждат и може да излъжат. Да си запушиш ушите, тоест буквално: „Чувствай!” Ако човек не вижда с очите си и не чува с ушите си, той чувства със сърцето си. Да яхнеш магарето означава да гласуваш доверие на дервиша. Магарето е човек, който дава знания.

Можем да потеглим на път за богатствата – продължил той, - но при едно условие: няколко дни и нощи, докато се катерим в планината, няма да чуваш и да виждаш и няма да слизаш от магарето. Погледнеш ли, ще се озовеш насред път, на място, където не можеш да продължиш ни напред, ни назад. Ще се загубиш и завинаги ще останеш в страната на вечното блуждаене.

Катеренето в планината е движение в посока на висшите Наставници. Задачата на учителя-магаре е да доведе ученика до такова ниво, че да стане достоен за висшите Наставници.

„...Погледнеш ли, ще се озовеш насред път, на място, където не можеш да продължиш ни напред, ни назад...” С други думи, ще останеш по средата между рая и ада, в чистилището, и ще останеш сам, нито тук, нито там.

После, след три дни и нощи, ще слезеш от магарето и ще продължиш пеша, хванат за пеша на халата ми. Ще ти отпуша ушите. Ще можеш да чуваш, но очите ти още ще са затворени. Ще отвориш очи чак когато ти кажа. Но ако ги отвориш по-рано, и двамата с теб ще изчезнем.

Идва първото използване на сила, първото усилие, но хванат за основата, давана от Наставника. Но това още не е истината.

„...Ще ти отпуша ушите” – първо се повишава чувствителността. Човек започва да усеща тайния смисъл на събитията и нещата, да умопостига знания, идващи от висшата сфера.

„...Ще можеш да чуваш, но очите ти още ще са затворени....” – Тоест, още не е готов да види истината.

Принцът се съгласил и двамата потеглили.

Той издържал всички изпитания и когато дервишът му позволил да отвори очи, принцът видял голяма пещера, пълна с несметни богатства.

- И всичко това принадлежи на моя род?! – възрадвал се принцът.

- Да – отговорил дервишът, - и не само това. Има още хиляди и хиляди такива пещери.

- Значи мога веднага да си взема съкровищата? – възкликнал принцът.

- А, не – отговорил дервишът. – Ти дойде за рубина, затова сега можеш да вземеш само рубина. Но когато си готов, сам ще намериш пътя за съкровищата. Едва тогава пак ще дойдеш тук, но то ще е, когато си готов и сам ще решиш дари да ги вземеш в света на спящите или да ги оставиш да се пазят тук.

Пещерата, в която се пазят съкровищата, това е школата, където се пазят великите знания, великата истина, която човек търси цял живот. И първото стъпало в тази посока е интуитивното мислене, от което се гради мисленето чрез озарение. Когато във всяко състояние сте способни да улавяте каскадите от озарения, ще видите, че самите вие сте в съкровищницата още от раждането си, а пещерата е самият свят.

И след миг принцът се намерил в градината си.

Той занесъл рубина на бащата на девойката и направили сватба. Виното се ляло като река, медовината – като от рог на изобилието.

[infinity1305]

http://www.spiralata.net/booklist.php?Lang...&Letter=%C9

Третата книжка - "Виното на мистика."

Омаен е езика на тайнствата...

[maggee]

http://www.spiralata.net/booklist.php?Lang...&Letter=%C9

Третата книжка - "Виното на мистика."

Омаен е езика на тайнствата...

Благодаря, infinity

[maggee]

[Слънчева]

Прекрасно филмче maggee

В ролята на родителите може да бъдат и цели общества, дори цивилизации. Всичко ново, различно, непознато, плаши.... докато не го опознаем и разберем.

[Guest Христо]

Може ли съзнателният живот да се превърне в капан на ума и ако може - кога точно би станало това ?

[Дао]

Когато търси „непознаваемото” човек не би могъл да направи нищо друго, освен да проектира колкото се може по-далеч и дълбоко своите собствени представи за онова, което търси. Човек извлича от съзнанието си (което е сбор от минали възприятия) максимално абстрактния образ, който може да положи пред себе си и започва да го следва. И все пак продължава да си втълпява, че се стреми към недостижимото.
А този образ, естествено, започва да нараства и да събира плътност, подхранван от емоционалната и ментална зареденост, с която стремящият се го преследва. В един момент, напълно закономерно, ако процесът е продължил достатъчно дълго, образът събира необходимата плътност, за да се превърне в психична действителност, а понякога и във физическа (разликата е само в степента на плътността) и човек открива онова, което е търсил. То е нещо, което той сам е създал, но няма начин да осъзнае това, защото непосредствено изпитва неговата осезаема реалност. Кръщава го с началната си отправност и вярва в универсалната му природа.
Колко трагично...

[Донка]

Същото може да се отнесе и за написаното по-горе. 

1. Когато търси непознаваемото .... бих заменила с Ако търси ,,,, В пр. сл. излиза, че всеки човек неминуемо стига до момент, в който започва да търси непознаваемото.

2. Не би могъл да направи нищо друго освен... - това, което авторът на твърдението си мисли и вероятно прави (ако съдим по факта, че добре знае резултата)

3. Според моите наблюдения и опитности:

- в процеса на своя индивидуален живот всеки човек може да се добере (понякога без да търси нещо съзнателно) и до описания капан, и до непознаваемото, и до още непредвидим брой неща, които нито той, нито някой друг може да знае. 

- пътят към непознаваемото може да минава за този конкретен човек и през капана... неведоми са... 

- описаният по-горе процес е реален и е сериозна опасност по пътя, но не е задължителен за съзнателния живот - по-скоро обратно... зависи от определението за съзнателен живот.

[Дао]

Не бих го писал, ако беше "безперспективно".

Нужно е пълно осъзнаване на процеса и начина, по който функционира човешката психика.

Всъщност, просто себенаблюдение. Но точно то ни е най-трудното, защото как така ще вземем да оставим всичките си желания и трескавост и ще погледнем с чист взор в основанията си.

[B__]

"Непознаваемото" също е вътре в нас. Ако успеем ума да ни остави на мира и то почва да се разкрива. 

[Донка]

Всъщност, просто себенаблюдение. Но точно то ни е най-трудното, защото как така ще вземем да оставим всичките си желания и трескавост и ще погледнем с чист взор в основанията си. 

И точно това разбирам аз лично под "съзнателен живот". 

 

"Непознаваемото" също е вътре в нас. Ако успеем ума да ни остави на мира и то почва да се разкрива. 

А защо трябва да го оставяме ние на мира и той нас - той е част от това вътре в нас и дори от непознаваемото в нас и вън от нас, ерго ще работи сериозно и съзнателно заедно с всичко останало от мен, но без да ми налага някакви схеми или етикети. Себенаблюдението си е наблюдение, а без ума то е под съмнение. Просто всеки си е на мястото - умът е инструмент, нищо повече от всички останали инструменти, с които разполага висшето аз. 

[B__]

По принцип е така, само да не стигаме до прекален себе-анализ, който се извършва само в ума да удоволствие на ума

Въпросът е, че всичко, което е познаваемо, е вече в ума. Непознаваемото не е в ума, значи трябва да се търси някъде другаде. 

 

Да кажа и тук: логическият процес се основава на енергийни структури и физически органи, които се простират от мозъка надолу до коренната чакра. Не съм срещу логическите процеси, но те са много повече от ума. 

Редактирано Август 16, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим

[Дао]

Умът и сърцето са инструменти, да.

Инструменти за пречупване.

Те желаят да сграбчат истината, но няма изолирана, лична, затворена... истина.

Не заслужаваме даже и самата думичка, щом опитваме да и се наложим. А точно това опитваме във всеки един случай, освен в този, в който отдаваме напълно всичко свое и не оставяме нищо от себе си, така че да може самата тя да се разположи, както и е удобно.

Тогава ще имаме и друг ум, и друго сърце. Това ще бъдат нейните ум и сърце.

 

Безкрайно ясно и елементарно е - личното е обратното на универсалното.

Като се възвишиш над всичко - ще те стърже вятърът.

Като се поставиш под всичко - всички реки ще се влеят в теб.

 

Толкова.