Съзнателен живот или капан на ума?

[Станимир]

Май не ме разбра. Умът е телевизорът, а мислите са телевизионните програми.

[Донка]

Тогава влиза в роля умът, който казва на душата - ти така си мислиш, но не, в книгата пише друго, значи ние ще следваме книгата. Много хора наричат това съзнателен живот. Съзнателен живот е онзи, в който се изявява съзнанието, духа - а техен инструмент е душата. Потискайки вътрешните си импулси, давайки пълен контрол на ума, който преценява кое е добро и кое не според някаква система от чужди правила, човек може да си повярва, че живее съзнателно, но така ли е наистина? Фактически живее по чужди правила и се отдалечава от своя път. Вместо да следва заложената програма, той всичко преценява - това желание ще ме нарани (тоест, ще нарани егото ми), значи аз няма да го желая, значи съм истински будист (пък става така, че се превръща в истински пазител на егото си). От опит и от наблюдения върху близки мои хора зная, че това води до затваряне към света, все по-голяма изолация (нямам предвид физическа) и неудовлетвореност.

Може ли да поверим на човешкия си ум, пазител на човешкото ни его, отговорността за духовното ни развитие?

Следях темата и през цялото време нещо ми се изплъзваше - едва тази вечер го открих в този цитат - подчертаното по-горе.

Според мен не е умът този, който изрича фаталната заповед. Това е добре разпознаваем егрегориален похват. Много точно и с отлично чувство за хумор го е описал Подводни в книгата си Великолепната седморка.

Егрегорът успява да подчини личността на човека точно тогава, когато умът му е слабо развит и не успява сам да обработи информацията от заобикалящата го среда и от емоционалния му свят. Тогава минава по "перваза" и взема готови клишета, етикети на тълкуване, реакции, решения, избори...

Или опозицията на съзнателния живот не е капанът на ума, а капанът на егрегориалните истини, в който попада ленивият ум.

[bee_bg]

Май не ме разбра. Умът е телевизорът, а мислите са телевизионните програми.

Да така излиза, за друго говорех.

Дори и така да е както ти си го преставяш пак са едно т.е едно без друго не струват.

И въпроса ми остава все още без ясен отговор ''Значението на думата все още не е въведено...''

Няма значение това са подробности важното е че се разбрахме.

А по темата човек ако се е родил с недобре развити умствени способности и съзнателния му живот ще е недотам добър.

Естествено ако има желание да води такъв живот.

(или по грубо казано, като си се родил идиот, идиот си умираш)

Има природно интелигентни хора, които наистина живеят добър живот и спорен е въпроса, кой живот е по-правилния

и точно какъв живот трябва да се живее.

[maggee]

Без да са се интересували и без да са чели интуитивно и навярно с помощта на минали опитности,които не съзнават ,те Живеят (не просто знаят)едно от най важните споразумения ,за връзката на Д.М.Руис ,без дори да са чували за него.

...

Изненадах се когато жената ми сподели с огромно притеснение ,че на една родителска среща е видяла жълто сияние около преподавателката и не знаеше какво става ,защото никога не е чувала за аура.

Та всичко това го изписах като пример за следното.Всеки човек е на различен етап от развитието си някои хора са тук ,за да изживеят онова което са научили в предишния ,без да го съзнават,то вече е изработено и заложено в тях.

...В дадената ситуация те са вече на ниво интуиция,не прекарват през ума взаимоотношенията си ,а работят с гласа на душата-интуицията.

Мисля, че това е най-правилният начин за живот, съответно духовно развитие. Което е заложено като програма за развитието на душата, то се случва и без човек да го търси и предизвиква, достатъчно е да се следва интуицията. От друга страна знаем, че когато човек упорито преследва една цел, тя упорито му се изплъзва - стремежът към развитие вероятно води в обратната посока.

За мен на този етап най-важният въпрос си остава този - как практически да се ориентираме в усещанията и стремежите си. Според мен всеки човек може да се довери на интуицията си за това. Нисш аз, висш аз, дух, душа, его - много понятия, които на практика как се разграничават? Труден въпрос, следователно практически без особено значение. За себе си усещам, че има два вида желания - желания на душата и желания на ума, ако мога да ги класифицирам така грубо. Желанията на душата определят програмата за развитие на човека и го насочват в необходимата посока, желанията на ума са натрапени отвън, социални клишета. Вече ги разграничавам относително лесно, а сигурният критерий и чувството на удовлетвореност в етапа на реализиране на желанието. Човек може да постигне на практика почти всичко и постигнатото го изпълва с щастие и радост, когато е част от истинския път, или с неудовлетворение и празнота, когато душата не участва в този процес. На всеки жив човек се е случвало да положи много усилия в постигането на цел, а после да седи и да се чуди защо не може да се зарадва дори - сигурен критерий за това, че сме пропилели сили и време в погрешна посока. Щастието, удовлетворението и спокойствието са състоянията на душата, която отбелязват успешно приключила истинска задача. Ако човек не изпитва тези чувства по отношение на миналото си, ако не може да го загърби, значи някъде се е отклонил и ще му се налага отново и отново да се връща.

Стремежът към духовно развитие води до натрупване на някакви знания, които обаче не са пълни - човек разполага с откъслечни сведения, повечето от които не може да провери, а трябва да приеме на доверие. Търсенето на знания обаче също не е необходимо, защото човек получава толкова, колкото са му необходими на дадения етап, дори да не иска. Знанията в повече могат да го объркат, да го накарат да постави летвата по-високо от необходимото и толкова да се отклони в постигането на някакви фалшиви цели, че да пропусне своята.

А най-важното е, че дори четейки книги и слушайки думи, човек няма да разбере повече от това, което отговаря на нивото му на духовно развитие. Това имах предвид и като казах, че трябва да се чете между редовете - но всъщност, всяка информация явно има много нива на възприемане - човек може да приеме толкова, колкото е полезно за него.

Един ден по време на последната олимпиада гледахме в компания. Един приятел, професионален спортист, обръщаше внимание на техническото изпълнение на спортистите. Майка ми, много емоционална личност, стискаше палци за нейните любимци и не я интересуваше никаква техника, радваше се, когато нейният фаворит стигне до първото място. На мен ми направи впечатление поведението на китайците - излизаха спокойни, изхпълняваха си задачата с концентрация и усмивка (отправена кой знае накъде ), а след това се радваха искрено на постиженията на конкурентите си, докато американците и руснаците се тресяха от нерви, дъвчеха бузи и смятаха точки. Не ме учуди фактът, че грабнаха толкова медали. Баща ми пък, в типичен български маниер, веднага реши, че това е защото всичко е платено и предрешено. А брат ми междувременно се възхищаваше на прелестите на спортистките.

Та така е и с книгите, и с всичко в живота - един и същи текст може да предостави напълно различна информация на различни хора. И ако човек не е готов да приеме дадена информация, и цяла библиотека да прочете, това няма да се промени - прочитът ще е повърхностен и буквален.

Но когато човек стане готов, тогава той ще получи необходимата информация или разкриване на способности, желаейки или не. Никога не съм се стремила към духовно развитие, към развиване на способности, не съм вярвала дори в тези неща, просто не са били част от живота ми. Преди много години съвсем спонтанно и съвсем не по духовни причини реших да постя - нещо, което не е традиция в моето семейство. Сама не знам защо, но реших и го направих, макар и твърде несигурна относно резултата, защото бях учила за незаменимите аминокиселини и т.н. и ми изглеждаше като малко самоубийство. Видяха ми се безкрайни тези великденски пости, но издържах, почувствах особено изчистване след тях - душевно имам предвид. През следващите години продължих да го правя и сега си давам сметка, че с всеки следващи пости все повече се е развивала интуицията ми. Първият ми пророчески сън беше в края на един великденски пост, други, още по-силни усещания започнах да имам след друг великденски пост. Не съм разбирала смисъла, не съм търсила ефект, но съм следвала интуитивното си усещане и така съм стигнала до това, което съм днес. Човек може да разгърне напълно дадено качество едва когато осъзнае отговорността, с която то е свързано. Винаги съм била много чувствителна към емоционалното състояние на другите хора, днес осъзнавам, че е необходимо да си изградя определена защита, за да запазя себе си. Или фактът, че една мисъл променя реалността ми веднага, поставя въросът за повишен контрол над мислите и емоциите ми - ако преди нещата са се случвали със закъснение и не винаги съм разбирала своето участие, днес се случват веднага и съвсем точно. И това много ми помага да разбера как всъщност самата аз си взаимодействам със света, кое е полезно за мен и кое ми вреди, от какво действително имам нужда и от какво не. Ако преди ми се е налагало да чета книги, за да науча нещо, сега в главата ми информация просто се появява - идват ми идеи, споделям ги тук с вас, опитвам се да разбера какво всъщност наистина трябва да разбера. Не съм желала нищо от това, което ми се случва, но то се случва и след първоначалния шок просто го приех - това е положението.

И затова мисля, че няма смисъл човек да форсира себе си - всичко, от което се нуждаем, е в самите нас. И ако нещо не разбираме, вероятно не сме достигнали до нивото да го разберем. А ако настояваме да го разберем, това неминуемо ще стане, но високата летва ще изисква и големи усилия, което може да е доста неприятно във физически и психически план. Такова ниво изисква и повече енергия и трудно се поддържа и затова и много хора временно успяват да живеят по някакъв "духовен" начин на живот, а след това просто рухват. Безмислени напъни са това.

...аскетичният начин на живот не е определящ за нивото на духовно развитие. Определящо е отношението на душата към земните наслади. Ако душата може да приеме нещо, но може и да се откаже лесно от него, то не я застрашава - тя го контролира. Такъв човек може да живее както си иска, защото за него това не е заплаха, и наистина може да избира между наличните варианти. Човек, който не е овладял себе си, практически няма избор - част от благата на света за него ще са недостъпни.

Би ли посочила няколко примери за такива хора ...?

Надявам се, че разсъжденията ти са свързани и с реални примери...?

Пример си ти, пример е всеки от нас. Всяко нещо в живота ни, което не ни създава проблеми, е вече овладяно от нас - именно затова можем да се възползваме от него, без да си създаваме проблеми. Ако си ценител на деликатеси, нямаш избор - нищо по-малко не те устройва. Овладееш ли си страстта по изтънчените храни - значи можеш да ядеш и черен хляб, и пица, и най-фини деликатеси от френската кухня - прекрасно, независим си от храната. Това е, вече имаш избор.

Според мен не е умът този, който изрича фаталната заповед. Това е добре разпознаваем егрегориален похват. Много точно и с отлично чувство за хумор го е описал Подводни в книгата си Великолепната седморка.

Егрегорът успява да подчини личността на човека точно тогава, когато умът му е слабо развит и не успява сам да обработи информацията от заобикалящата го среда и от емоционалния му свят. Тогава минава по "перваза" и взема готови клишета, етикети на тълкуване, реакции, решения, избори...

Или опозицията на съзнателния живот не е капанът на ума, а капанът на егрегориалните истини, в който попада ленивият ум.

Егрегорите фактически са енергийни полета с определена характеристика, вибрация, и човекът, като енергийна структура, може да влезе във връзка с тях само ако има същата вибрация. Тоест, за да попадне под влияние на такова енергийно поле, човек трябва има заложба в себе си - съответното качество. Нещата пак опират до работа на индивидуално ниво, което вече определя взаимодействията на индивида с околния свят.

[Станимир]

Духовното развитие – свързвам го с това човек да бъде цялостен, да възвиси всички свои аспекти без изключение.

[Guest НиколаДамянов]

...аскетичният начин на живот не е определящ за нивото на духовно развитие. Определящо е отношението на душата към земните наслади. Ако душата може да приеме нещо, но може и да се откаже лесно от него, то не я застрашава - тя го контролира. Такъв човек може да живее както си иска, защото за него това не е заплаха, и наистина може да избира между наличните варианти. Човек, който не е овладял себе си, практически няма избор - част от благата на света за него ще са недостъпни.

Би ли посочила няколко примери за такива хора ...?

Надявам се, че разсъжденията ти са свързани и с реални примери...?

Пример си ти, пример е всеки от нас. Всяко нещо в живота ни, което не ни създава проблеми, е вече овладяно от нас - именно затова можем да се възползваме от него, без да си създаваме проблеми. Ако си ценител на деликатеси, нямаш избор - нищо по-малко не те устройва. Овладееш ли си страстта по изтънчените храни - значи можеш да ядеш и черен хляб, и пица, и най-фини деликатеси от френската кухня - прекрасно, независим си от храната. Това е, вече имаш избор.

Опасявам се, че в бързината да напишеш предишният дълъг пост и да ми отговориш, не си вникнала във въпроса и за това отговора ти е не само повърхностен, но и няма нищо общо с това което те питам ...!

Ще повторя:

Казваш, че аскетичният начин не определя нивото на духовно развитие ...ОК!

Твърдиш, че духовното развитие се определя от възможността на душата да контролира приемането или не на земните наслади ... ОК!

Такъв човек може да живее както си иска ...ОК!

От тези твърдения следва, че човека, който може да контролира желанията си е с едно солидно ниво на духовна зрялост... Върху това нещо мисля, че има И единомислие във всички среди и духовни школи!

Въпроса ми беше: Дай примери за такива хора?

[Станимир]

Пример си ти, пример е всеки от нас. Всяко нещо в живота ни, което не ни създава проблеми, е вече овладяно от нас - именно затова можем да се възползваме от него, без да си създаваме проблеми.

Подчертаното не е вярно. Това, че си овладял нещо, не означава, че ако то е вредно, можеш да го използваш без да ти причини вреда. Значи, дори и да си преодолял зависимостта от нещо, фактът, че то е вредно, си остава.

[maggee]

Пример си ти, пример е всеки от нас. Всяко нещо в живота ни, което не ни създава проблеми, е вече овладяно от нас - именно затова можем да се възползваме от него, без да си създаваме проблеми.

Това, че си овладял нещо, не означава, че ако то е вредно, можеш да го използваш без да ти причини вреда. Значи, дори и да си преодолял зависимостта от нещо, фактът, че то е вредно, си остава.

Така е, вредно е, но ти няма да прекалиш с използването му, именно защото си овладял зависимостта си към него - тоест, няма да си навредиш.

Да вземем за пример един препълнен с всякакви вкуснотии хладилник. Чревоугодникът ще изпразни хладилника, което очевидно няма да е полезно за него, но не би могъл да се въздържи. Аскетът ще упражни волята си и няма да се докосне до нищо, защото е решил, че това е вредно за него. Умереният човек ще си вземе храна, която в момента му е необходима, в необходимото количество и него изобилието от храни няма да го съблазни, защото стремежът към храна и отказът от нея не са фикс идеи за този човек.

Апропо, доколкото зная, Буда е умрял от натравяне с развалено свинско месо - очевидно просветленият човек не е бил вегетарианец.

Въпроса ми беше: Дай примери за такива хора?

Не съм дала пример само по една причина - да, познавам такива хора, но те не са публични личности, така че и да седна да обяснявам особен смисъл няма да има, защото ти не ги познаваш. Да давам пример с публични личности, които не познавам лично, не е много разумно, защото би бил базиран на наблюдения отстрани, а хората са много повече от това, което демонстрират в публичния си живот. Все пак, може да опитаме с уговорката, че говорим за овладяване на отделни качества, а не за съвършенство.

Да вземем например Анджелина Джоли - една от най-красивите жени в света, която очевидно няма нужда да влиза в светските хроники с голи снимки, секс-скандали, женитби и разводи и др. типични прийоми на шоу-бизнеса. Днес всеки човек свързва името й с многото й деца и за мен тя е прекрасен пример на обединител - човек, който не само говори, но чрез примера си покзва, че няма нисши и висши раси, че хората са еднакви и че всички се нуждаят от любов. Тя е една от най-скъпо платените актриси в света и доколкото зная влага голяма част от тези пари в кампании за помощ на нуждаещи се хора.

Друг, не толкова романтичен на пръв поглед пример, е човек, който ежедневно отнася милиони ругатни - Бил Гейтс. За това, че е най-богатият човек на планетата знаят всички, но за това каква част от парите си влага в благотворителност се споменава почти незабележимо тук-там. Направи ми впечаление как се оттегли от бизнеса си в разцвета му - очевидно човек, който знае къде да спре. Доколкото зная, е последовател на Петър Дънов. Явно добре се справя със съвместяването на материалността и духовността.

[Диана Илиева]

Темата е доста хлъзгава, но и важна!

Прочетох размислите ви до момента и ето какво мисля аз - ще използвам един по-обобщаващ пост на maggee като репер на моите разсъждения:

Мисля, че това е най-правилният начин за живот, съответно духовно развитие. Което е заложено като програма за развитието на душата, то се случва и без човек да го търси и предизвиква, достатъчно е да се следва интуицията. От друга страна знаем, че когато човек упорито преследва една цел, тя упорито му се изплъзва - стремежът към развитие вероятно води в обратната посока.

...

Човек може да постигне на практика почти всичко и постигнатото го изпълва с щастие и радост, когато е част от истинския път, или с неудовлетворение и празнота, когато душата не участва в този процес. На всеки жив човек се е случвало да положи много усилия в постигането на цел, а после да седи и да се чуди защо не може да се зарадва дори - сигурен критерий за това, че сме пропилели сили и време в погрешна посока. Щастието, удовлетворението и спокойствието са състоянията на душата, която отбелязват успешно приключила истинска задача. Ако човек не изпитва тези чувства по отношение на миналото си, ако не може да го загърби, значи някъде се е отклонил и ще му се налага отново и отново да се връща.

Стремежът към духовно развитие води до натрупване на някакви знания, които обаче не са пълни - човек разполага с откъслечни сведения, повечето от които не може да провери, а трябва да приеме на доверие. Търсенето на знания обаче също не е необходимо, защото човек получава толкова, колкото са му необходими на дадения етап, дори да не иска. Знанията в повече могат да го объркат, да го накарат да постави летвата по-високо от необходимото и толкова да се отклони в постигането на някакви фалшиви цели, че да пропусне своята.

...

Аз не мисля, че това, което е заложено като програма за развитие на душата непременно се случва и без човек да го търси и да се стреми към такова. Ако беше така, то какъв е смисълът от нас въобще? В такъв случай ние сме марионетки, каквото и да правим е все тая ... така ли е? Най-малко далеч не за всички хора е така.

При някои хора - да - нещата сякаш стават някак от само себе си, за други обаче далеч не е така. И това обобщаване (може би на база личен опит) е невярно и дори доста опасно.

Заложеното като програма за развитие на душата е един потенциал, а колко и какво от този потенциал ще проявим в живота си до голяма степен зависи от нас самите. В някои случаи (вярно редки) дори е възможно да увеличим този потенциал, за сметка на усилията, които сме положили сега, в този си живот.

Стремежът към развитие може и да води в обратната посока, но само когато насоката за развитие е неподходяща или когато човек се опитва да прескочи някое ниво/етап в развитието си. Иначе без такъв стремеж според мен ще си плуваме като водорасли по течението и по-лошо - течението може да ни доведе до някое застойно място.

Също не мисля, че всеки "човек може да постигне на практика почти всичко". Това ако го чете един човек с наранена натална карта ... няма да продължавам, само ще спомена, че при такива хора и критерият за щастие и удовлетворение от постигната цел също е невалиден.

Замислих се и за знанията - могат ли знанията да са в повече? И наистина ли не е нужно да търсим знания? Пак ми се струва, че при някои хора наистина сами идват, а при други не е така. Но дори и при тези, при които знанията сами идват, няма ли възможност човек да не ги забележи, да не им обърне внимание, щом съзнателно не се стреми да ги намери?!

В следващия откъс намирам потвърждение на обратната теза - че знанията няма как да станат в повече:

...

А най-важното е, че дори четейки книги и слушайки думи, човек няма да разбере повече от това, което отговаря на нивото му на духовно развитие. Това имах предвид и като казах, че трябва да се чете между редовете - но всъщност, всяка информация явно има много нива на възприемане - човек може да приеме толкова, колкото е полезно за него.

...

...

И затова мисля, че няма смисъл човек да форсира себе си - всичко, от което се нуждаем, е в самите нас. И ако нещо не разбираме, вероятно не сме достигнали до нивото да го разберем. А ако настояваме да го разберем, това неминуемо ще стане, но високата летва ще изисква и големи усилия, което може да е доста неприятно във физически и психически план. Такова ниво изисква и повече енергия и трудно се поддържа и затова и много хора временно успяват да живеят по някакъв "духовен" начин на живот, а след това просто рухват. Безмислени напъни са това.

...

Има смисъл, но в нужната посока, по подходящ начин и със специфичен за всеки интензитет. Нива наистина не могат да се прескачат, но стремежът към следващото ниво е полезен според мен.

...

Пример си ти, пример е всеки от нас. Всяко нещо в живота ни, което не ни създава проблеми, е вече овладяно от нас - именно затова можем да се възползваме от него, без да си създаваме проблеми. Ако си ценител на деликатеси, нямаш избор - нищо по-малко не те устройва. Овладееш ли си страстта по изтънчените храни - значи можеш да ядеш и черен хляб, и пица, и най-фини деликатеси от френската кухня - прекрасно, независим си от храната. Това е, вече имаш избор.

...

Когато едно нещо е овладяно, на нас и през ум няма да ни мине да се възползваме по какъвто и да било начин от него.

...

Според мен не е умът този, който изрича фаталната заповед. Това е добре разпознаваем егрегориален похват. Много точно и с отлично чувство за хумор го е описал Подводни в книгата си Великолепната седморка.

Егрегорът успява да подчини личността на човека точно тогава, когато умът му е слабо развит и не успява сам да обработи информацията от заобикалящата го среда и от емоционалния му свят. Тогава минава по "перваза" и взема готови клишета, етикети на тълкуване, реакции, решения, избори...

Или опозицията на съзнателния живот не е капанът на ума, а капанът на егрегориалните истини, в който попада ленивият ум.

Егрегорите фактически са енергийни полета с определена характеристика, вибрация, и човекът, като енергийна структура, може да влезе във връзка с тях само ако има същата вибрация. Тоест, за да попадне под влияние на такова енергийно поле, човек трябва има заложба в себе си - съответното качество. Нещата пак опират до работа на индивидуално ниво, което вече определя взаимодействията на индивида с околния свят.

Именно! Работа на индивидуално ниво!

Редактирано Януари 25, 2009 от Диана Илиева

[Светлата]

ПОСТИГАНЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ ЖИВОТ

За дасе постигне вътрешен живот са необходими 5 неща. Първото необходимо нещо е овладяване на ума. Това се постига когато човек забрави всичко, което е научил . Вътрешното познание не се постига с прибавяне на ново знание към вече наученото в живота, защото за новите неща е нужна твърда основа. Човек не може да гради каменна къща върху пясък. За да се направят основите върху скала , човек трябва да изкопае пясъка и да стигне до скалата отдолу. Много често за интелектуалния човек е трудно да постигне вътрешен живот , защото през целия си живот е учил неща и ги е разбирал със силата на интелекта. А тези 2 пътя са различни - единият върви на север другият на юг. Когато някой каже : "Аз извървях толкова много километри на юг, бих ли могъл да достигна нещо, което съществува на север?" той трябва да знае , че няма да го стигне скоро, а по-късно, защото колкото време е вървял на юг, толкова трябва да извърви обратно , за да стигне до севера. За това трябва да осъзнае, че всичко което човек учи и изпитва в този живот в света, всичко което определя като учение или познание, се използва само в света в който е придобито и носи в себе си същото отношение , което има черупката на яйцето към пилето и когато поеме по пътя на вътрешния живот това учение и познание няма да са му от полза. За това колкото по-бързо е в състояние да забрави пова познание , да се отучи ,толкова по-способен ще бъде да постигне целта , заради която върви по духовния път. Много е трудно за учените и опитните във външния живот да осъзнаят, че след техния голям напредък в земното познание трябва да се върнат назад. Често не могат да разберат защо и много от тях остават разочаровани...

...

Хазрат Инаят Хан

"Пътят на озарението"

особенно ми хареса сравнието с отношението на черупката на яйцето към пилето, защото знанието ни получено тук на земята има наистина само тази функция - да ни предпазва докато растем

Редактирано Януари 25, 2009 от Светлата

[maggee]

Благодаря за мнението, Диана.

Съгласна съм с нещата, които казваш. Моите мнения са, разбира се, субективни, въз основа на моя личен опит и моите усещания за света - както казваш и ти, различни сме и това, което е валидно за един, за друг съвсем не е. Именно поради тази причина не смятам, че учения, даващи конкретни препоръки за начин на живот, могат да бъдат полезни за всички - универсални учения няма.

В този смисъл за мен специално е най-близка даоистката гледна точка, умерена и уважаваща човешката природа, а една наистина мъдра книга е Дао Дъ Дзин. Лао Дзъ е казал всичко и нищо. Всяка строфа казва всичко и същевременно нищо конкретно, дава информацията, необходима на човека, и в същото време не му казва какво да прави - не кондиционира неговия избор, оставя го свободен да решава и да носи отговорност за действията си. Лао Дзъ казва, че всяко нещо може да бъде постигнато чрез своята противоположност - нещо, с което всекидневно всеки от нас се сблъсква в живота си. Всяко нещо се постига чрез отричане от него, духовното развитие не е изключение.

Когато се загуби Дао, се появява добродетелността.

Когато се загуби добродетелността, се появява милостта.

Когато се загуби милостта, се появява справедливостта.

Когато се загуби справедливостта, се появява ритуалът.

Когато ритуалът се превърне в куха обвивка, това е признак за началото на объркването.

Това е признак за недоверие и липса на преданост.

Познанието за бъдещето е само цветист капан за Дао.

Това е невежеството - началото на глупостта.

Не случайно идеята за познанието е свързана с легендите за Адам и Ева, Луцифер, Прометей. Търсейки знание, се отдалечаваме от него - отиваме в друга посока. Достатъчно е да се откажем от него, за да получим всичко, от което се нуждаем наистина.

Всъщност, отклонихме се малко от темата - въпросът беше как практически да разграничим усещанията си - дух, низша душа, висша душа, ум, разум, его... Кои са усещанията, които трябва да следваме, и кои са усещанията, които трябва да ограничаваме, за да не попаднем в капана на ума, в капана на интелектуализацията?

Не отричам ученията, смятам, че всяко учение има своето място - едно учение, което призовава към дадени ценности, всъщност се явява междинен етап между две нива. Но зад ученията днес не стоят учителите, които са дали началото им, а други хора, и е важен въпросът дали не ставаме марионетки в нечии ръце, следвайки учения, които с натрапените си цели ни отклоняват от собствения път. В горния цитат Лао Дзъ противопоставя всички човешки ценности на истинската природа на нещата, на Бог - към какви ценности се стремим, следвайки дадено учение? А може би истината е някъде по средата на всички учения - дали не би било по-полезно за нас да се запознаем с повече учения и сами да намерим своята истина, въз основа на опита, който ни предоставя развитието на човечеството?

Ако не вярваме, че сме способни на това, ако не вярваме в себе си, ако нямаме вътрешен център и точен ориентир - накъде вървим?

[Станимир]

Умът ни разкрива смисъла на нещата. Интуицията може да ни каже: „Това е правилно, направи го“, да ни помогне при избора, да ни ориентира в нещо за което нямаме знание, но разбирането на смисъла, на същността на нещата идва от мисълта. Интуицията може да ти помогне да вземеш правилно решение, но тя няма да ти каже защо това решение е правилно; може да ти посочи истината, но няма да ти помогне да я разбереш. В този смисъл без участието на мисълта човешките чувства, знание и постъпки са непълни.

[maggee]

Умът ни разкрива смисъла на нещата. Интуицията може да ни каже: „Това е правилно, направи го“, да ни помогне при избора, да ни ориентира в нещо за което нямаме знание, но разбирането на смисъла, на същността на нещата идва от мисълта. Интуицията може да ти помогне да вземеш правилно решение, но тя няма да ти каже защо това решение е правилно; може да ти посочи истината, но няма да ти помогне да я разбереш. В този смисъл без участието на мисълта човешките чувства, знание и постъпки са непълни.

Съгласна съм. Душата има нужда от ума, за да се променя, но посоката все пак определя в голяма степен тя.

Следвате ли интуицията си или я ограничавате?

[Станимир]

Следвате ли интуицията си или я ограничавате?

На това не съм сигурен, че мога да отговоря еднозначно. Винаги съм разчитал предимно на ума си, но има и много случаи, когато интуицията ми е помагала и то за важни неща.

[Венцислав_]

Дори астралният усет да беше нещо значимо, той не е отделност от т.нар. ум, а само негова периферия.

И осезателността му никога не би могла да бъде чиста, защото той е от природата на чувства, мисли, дори инстинкти - все земен астрал, чиито форми са винаги относително отделни и никога чисти.

Това си е от капаните на ума...

И всяко изричане на формата "съзнателен живот" си е ново щракване...

Ако следвахме семето на Духа в нас, което аз бих нарекъл интуиция, много отдавна щяхме да си имаме нов Портал и нов форум, който щеше да се намира на сайта на министерството на небесните работи и в който щяхме да обменяме единствено общо-взаимната си пълнота. В този форум щяха да имат смисъл и "съзнателен", и "живот"...

А колко сме малки... Виждате ли ми буквичките...?

[Guest НиколаДамянов]

Както често се случва Станимир и Донка са "уцелили" десетки (спрямо моите субективни схващания), което респективно значи, че моите разбирания по темата се доближават значително до техните!

Определено силно впечатление ми направи и мнението на Диана Илиева, защото ако се бях напънал да правя анализ като нейния, то той до голяма степен щеше да прилича на това, което тя е написала!

Все пак искам и да коментирам следната мисъл :

"Всъщност, отклонихме се малко от темата - въпросът беше как практически да разграничим усещанията си - дух, низша душа, висша душа, ум, разум, его... Кои са усещанията, които трябва да следваме, и кои са усещанията, които трябва да ограничаваме, за да не попаднем в капана на ума, в капана на интелектуализацията?" maggee

"Практическото разграничаване" по принцип е мисловен процес, където се използува логика, съпоставка, преценка,... все функции свързани с УМА. Навярно за това няма спор, но ако е нужно ще уточня...

Значи какво излиза ? - трябва да използуваме интензивно ума, за да се предпазим от НЕГОВИТЕ капани !?!

Смешно и наивно звучи, но това е доста срещано явление при хора, които използуват за основа стари школи и се опитват да обясняват съвременни проблеми.

Разбира се, че тук няма да навлизам в подробности и коментари за Дао и Лао Дзъ , защото не виждам смисъл ... Нужно е и да подчертая, че всеки има право на избор и аз уважавам много избора на хората, които имат подобна ориентация и намират "хляб" за душата си в старите учения...

В този ред на мисли нека коментара ми да се смята за риторика и да се ползува за лична консумация на всеки желаещ допълнителни теми за размисъл.

Следвате ли интуицията си или я ограничавате? maggee

Важен въпрос, но отговора е много прост и строго индивидуален за всеки ... Всеки следва и ограничава интуицията си в степен съизмерима със степента на доверието си към Нея!

Има ли тук човек, който да каже, че Интуицията не го е подвеждала ? - Слушал съм такива откровени глупости, но ще съм доволен да чуя и още ...

Накратко : За да се подобрят добрите "попадения" на интуицията в съвременния етап от развитие, е необходимо в голяма степен ТЯ да "работи" съвместно с УМЪТ !

Колкото това "сработване" на Интуиция и Ум е на по-високо ниво, толкова резултатите ще са по-добри, а от там и решенията по-правилни.

Друг "ъгъл" ... Умът е ограничен (безпомощен) във възприемане на безкрайни величини, но е силен и незаменим в анализи на крайни такива . Това свойство довежда често Ума до "задръстване" и единственото нещо, което може да му помогне в такива моменти е Интуицията.

Друг "ъгъл" ... Интуицията е тясно свързана с чувствата, което е нейна много слаба черта, която я води често до грешни преценки. В този ред на мисли само Ума може да помогне на Интуицията да се развие до такава степен, че да се сведат грешките до някакво минимално ниво ! (безгрешни НЯМА!)

Поздрави.

[bee_bg]

Аз мисля, че интуицията няма много връзка с това което четем и заучаваме, като клишета, учения и т.н.(можеби по косвен начин и се отразява).

Ум + интуиция наистина е добра комбинация, но не е задължително да има и ''налято'' отвън, като знание примерно.

Да безгрешно няма нищо.

Редактирано Януари 29, 2009 от bee_bg

[Роси Б.]

..... учения, даващи конкретни препоръки за начин на живот, могат да бъдат полезни за всички - универсални учения няма.

..... въпросът беше как практически да разграничим усещанията си - дух, низша душа, висша душа, ум, разум, его... Кои са усещанията, които трябва да следваме, и кои са усещанията, които трябва да ограничаваме, за да не попаднем в капана на ума, в капана на интелектуализацията?

Не отричам ученията, смятам, че всяко учение има своето място - едно учение, което призовава към дадени ценности, всъщност се явява междинен етап между две нива. Но зад ученията днес не стоят учителите, които са дали началото им, а други хора, и е важен въпросът дали не ставаме марионетки в нечии ръце, следвайки учения, които с натрапените си цели ни отклоняват от собствения път..... А може би истината е някъде по средата на всички учения - дали не би било по-полезно за нас да се запознаем с повече учения и сами да намерим своята истина, въз основа на опита, който ни предоставя развитието на човечеството?

Ако не вярваме, че сме способни на това, ако не вярваме в себе си, ако нямаме вътрешен център и точен ориентир - накъде вървим?

Ученията, според мен, не дават конкретни препоръки за начин на живот. Това правят "практическите ръководства". Не трябва да забравяме, че това е само споделеното от автора за неговия начин на духовно развитие, неговият личен път, неговото разбиране и тълкуване на нещата. И няма как това да се приема за универсално.

Аз съм за това - да се запознаем с повече автори и да открием своята истина.

Усещанията, които трябва да следваме? Вътрешните, на сърцето, на душата, на интуицията. Аз залагам на тях. Тук, разбира се, терминологията е много разнообразна, както и определенията за различните термини, което пак си мисля, че няма как да не е строго индивидуално, защото боравим с абстрактни понятия. И по принцип съм съгласна, че в крайна сметка трябва да изпитаме "щастие, удовлетворение и спокойствие", но за мен само те не са критерий, че се движим във "вярната посока". Защото умът трябва да знае вярната посока. Трябва да й вярва на тази посока, която е избрал със сърцето си. Искам да кажа, че духовното израстване по-скоро е трудно постижение, т.е. не го съпровождат радостни усещания по целия път. Бих го сравнила на физическо ниво с тренировките на спортист, който упорито и последователно полага усилия, за да постигне някакъв резултат. И разбира се накрая изпитва удовлетворение и радост, но по пътя минава през доста трудности и сълзи.

Какво значи съзнателен живот? Че знаеш накъде вървиш и го правиш доброволно, по собствено желание, имаш цел и я следваш. Съмнението е капана на ума. Трябва да вярваме в себе си, в способностите си, ние имаме вътрешен център и когато си изберем ориентир, остава само да го следваме.

[bee_bg]

Роси Б.

Доста точен пост според мен.

Но дали понякога трудностите не идват в повече и какъв е смисълът ако те нямат край?

->

''Искам да кажа, че духовното израстване по-скоро е трудно постижение, т.е. не го съпровождат радостни усещания по целия път.''

[Донка]

В съвременното християнство има две категории. В едната категория има наслояване, подобно на угояването на някои прасета, чиято сланина става все по-дебела, образува се мазнина, която обаче не е мускулна сила. Така и върху земята се наслояват пластове над пластове или в една къща, оставена без почистване, се наслояват пластове прах един върху друг. Това е външно придобиване и забогатяване.

В другата категория християнство придобивката е вътрешно растене – всяка частица е съединена и в тази частица участва Животът. Понякога тия частици не са съединени, всяка си живее индивидуално и казва: „В моята работа никой не трябва да се меси”, а в друг случай всяка частица е свързана една с друга, всички са живи.

Следователно вашата опитност трябва да бъде от тази втора категория. Например вие прочитате една книга – това е наслояване. Някой автор е написал нещо, което може да е много вярно, но вие мислите, че като прочетете това, което е писал, разбирате го. Вие не можете да го разберете по простата причина, че не сте в неговите условия, не ги разбирате, не знаете кое го е накарало да пише. Четете Евангелието, четете какво е казал Христос, какво казал Исай, но не знаете кое е подбудило Христа да каже това. Докато не дойдете до същите условия в Живота, вие не можете да разберете това Учение. Когато дойде Духът, той ще създаде у вас това разбиране. Затова понякога, когато се наслои вашият Живот и се заемете да го опитате, от вас се вдига само прах, а вие мислите, че го познавате. Всички тези частици се отделят, но това не е нещо органично. Това съществува у вас и вие казвате: „Това не е така, ние сме се излъгали.” Да, щом сте се наслоили, аз ви казвам, че сте се излъгали – това не е живо нещо. Ако водата премине през вашия прах девет пъти и той остане, без да се отлепи, това е нещо органично, но ако се отлепи, това е несъществено. Аз констатирам закона, който направлява Живота.

Работете с любов

Мисля че в откъса много точно е посочена разликата между съзнателен живот - капан, или наслояване на прах, който постепенно затрупва човека и го засмуква като блато, и съзнателен живот - вътрешно растене, в което всяка прилепена частица се съединява с останалите в жива тъкан. Това се получава, когато частиците се полепват към живата тъкан в подходящите условия, - т.е. прочетеното се осмисля през житейския опит и се проверява, прилага отново в него - животът е водата, която отмива праха, огънят, който топи наслоената мазнина. Случвало се е на всеки да слуша красиви фрази и дълбокомислени поучения от хора, които в живота си вършат обратното на това, което проповядват. И обратно - хора, които никога не обелват дума за духовни теми, но живеят с любов и благодарност и я въплъщават в усмивките, думите и делата си - съзнателно!

[Роси Б.]

Но дали понякога трудностите не идват в повече и какъв е смисълът ако те нямат край?

Аз днес обяснявах един велик закон в Живота: в света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите – страхливци; единият вид мъже са герои, а другите – страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: „Страдания ще има!” От Невидимия свят ви питат като герои ли искате да страдате, или като страхливци. Ние, съвременните хора, искаме да избегнем страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: страданията в днешния век са условие за развиване на човека. И страхливите страдат, и героите страдат, но аз ви питам като герои ли искате да страдате, или като страхливци, кое е по-хубаво за вас? – Като герои! Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате, че това не е за вас; ако кажете, че трябва да страдате като страхливци, това пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: „Страхливите няма да наследят Царството Божие” – какво значи този стих? Той означава, че в душата на страхливия Любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество. Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте, затова страхливият не може да наследи Царството Божие. Аз бих превел този стих другояче: „В пустинята извори не могат да текат, плодове не могат да се раждат, там смърт навсякъде владее.” Следователно пустинята не може да бъде наследена от хора. За да може пустинята да се наследи от хората, в нея трябва да извират извори, а изворите на Живота идват само от Любовта. Реките, изворите, дърветата – всичко това е емблема на една Сила, която иде от Любовта.

Събиране и изваждане.

Това е като отговор на въпроса на bee_bg. А следващият цитат ми хареса във връзка с темата.

Учението, което ви проповядвам, преимуществено се състои в това: аз искам да ви запозная със законите на Живата Природа – това, което досега никой не е учил. И това става много медлено. В книгите, които четете, това е лесна работа, но ако искате да учите законите на Живата Природа, тази Школа е трудничка. Аз искам да бъдете свободни в мислите и чувствата си. Аз не съм ви ограничавал в нищо, но други има, които ще ви ограничат.

.....

Бъдете самостоятелни. Всеки трябва да има своя мисъл, един от другиго да не се влияете, а си помагайте. Ако вие се влияете, отвън може да ви кажат: „Господин Дънов е такъв и такъв.” Но ако вие сами не можете да познаете Истината, тя не може да се предаде отвън.

Съчетание на отношенията.

[maggee]

Някой автор е написал нещо, което може да е много вярно, но вие мислите, че като прочетете това, което е писал, разбирате го. Вие не можете да го разберете по простата причина, че не сте в неговите условия, не ги разбирате, не знаете кое го е накарало да пише. Четете Евангелието, четете какво е казал Христос, какво казал Исай, но не знаете кое е подбудило Христа да каже това. Докато не дойдете до същите условия в Живота, вие не можете да разберете това Учение. Когато дойде Духът, той ще създаде у вас това разбиране.

Учението, което ви проповядвам, преимуществено се състои в това: аз искам да ви запозная със законите на Живата Природа – това, което досега никой не е учил. И това става много медлено. В книгите, които четете, това е лесна работа, но ако искате да учите законите на Живата Природа, тази Школа е трудничка. Аз искам да бъдете свободни в мислите и чувствата си. Аз не съм ви ограничавал в нищо, но други има, които ще ви ограничат.

.....

Бъдете самостоятелни. Всеки трябва да има своя мисъл, един от другиго да не се влияете, а си помагайте. Ако вие се влияете, отвън може да ви кажат: „Господин Дънов е такъв и такъв.” Но ако вие сами не можете да познаете Истината, тя не може да се предаде отвън.

Съчетание на отношенията.

Благодаря ви. Точно това е и моето усещане за нещата - познанието за света може да дойде само отвътре и само в условията на опита.

[maggee]

"Практическото разграничаване" по принцип е мисловен процес, където се използува логика, съпоставка, преценка,... все функции свързани с УМА.

Следвате ли интуицията си или я ограничавате? maggee

Важен въпрос, но отговора е много прост и строго индивидуален за всеки ... Всеки следва и ограничава интуицията си в степен съизмерима със степента на доверието си към Нея!

Има ли тук човек, който да каже, че Интуицията не го е подвеждала ? За да се подобрят добрите "попадения" на интуицията в съвременния етап от развитие, е необходимо в голяма степен ТЯ да "работи" съвместно с УМЪТ !

Колкото това "сработване" на Интуиция и Ум е на по-високо ниво, толкова резултатите ще са по-добри, а от там и решенията по-правилни.

Друг "ъгъл" ... Интуицията е тясно свързана с чувствата, което е нейна много слаба черта, която я води често до грешни преценки. В този ред на мисли само Ума може да помогне на Интуицията да се развие до такава степен, че да се сведат грешките до някакво минимално ниво ! (безгрешни НЯМА!)

Не съм съгласна, че практическото разграничаване е мисловен процес - би могъл да бъде, но при мен специално е напълно интуитивен процес. Свързан е с разпознаване на усещанията - интуицията е нещо незаменимо и във важни ситуации интуитивното усещане е толкова силно, че няма начин да се сбърка.

Мога спокойно да кажа, че интуицията никога досега не ме е лъгала. Да, "подлъгвала" ме е, за да ме вкара в някакви проблемни за мен ситуации - знаела съм, че ще си навлека трудности и съм искала да се спра и точно в тези моменти интуитивното усещане се е засилвало толкова, че е заглушавало силния глас на ума, а чувството на спокойствие и сигурност ме е карало все пак да направя това, което душата е искала. Да, това ме е вкарвало в трудни ситуации, изходът от които е бил осъзнаване и разтоварване на един куп качества, които няма да нарека лоши, но със сигурност не полезни за мен.

Наскоро в един филм чух една притча. Вървели двама по пътя и си носели кръстовете. Единият вървял смирено и мълчаливо, другият все мрънкал от товара си и се молел на Бог да го облекчи. Бог чувал молитвите му и кръстът му ставал все по-малък и лек. Стигнали обаче до една пропаст и нейната ширина била равна на дължината на кръстта на онзи, който мълчаливо си го носел.

Явно в живота на всеки човек е планирано "пробуждане" и то настъпва под формата на определена критична ситуация, за която човек се готви въз основа на подобни предходни ситуации, въз основа на опита си в точно този живот. Душата напътства този процес, защото тя следва своя път - човек, който следва интуицията си, няма начин да се отклони от него. Той не е лесен и не е безпроблемен, но трудностите са с умерена тежест - човек може да се справи с тях. Като се справя с тях, той се подготвя да се справи с онази, която е наистина критична - и човек не би успял, ако се е предпазвал от живота си преди това.

Аз днес обяснявах един велик закон в Живота: в света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите – страхливци; единият вид мъже са герои, а другите – страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: „Страдания ще има!” От Невидимия свят ви питат като герои ли искате да страдате, или като страхливци. Ние, съвременните хора, искаме да избегнем страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: страданията в днешния век са условие за развиване на човека. И страхливите страдат, и героите страдат.

Така че, душата никога не лъже, няма грешна преценка - душата познава недостатъците си и знае как да се справи с тях. Умът е този, който преценява ситуациите като добри и лоши и избягва лошите, но в крайна сметка човек стига до пропастта и там вече изход няма.

Някой автор е написал нещо, което може да е много вярно, но вие мислите, че като прочетете това, което е писал, разбирате го. Вие не можете да го разберете по простата причина, че не сте в неговите условия, не ги разбирате, не знаете кое го е накарало да пише. Четете Евангелието, четете какво е казал Христос, какво казал Исай, но не знаете кое е подбудило Христа да каже това. Докато не дойдете до същите условия в Живота, вие не можете да разберете това Учение. Когато дойде Духът, той ще създаде у вас това разбиране.

Проблемът с познанието на природните закони идва от липсата на обратна връзка. В процеса на четене се натрупват много факти, които умът съумява да организира в що-годе логична система за конкретния човек, базирана на предходния му опит. В този смисъл четенето е селективно - човек възприема онова, което е валидно за него, и следователно ограничено. Това създава предпоставки по-скоро за капсулиране на настоящия модел, отколкото за развитие.

Истински проблеми обаче създават знанията, за които човек не е готов, защото поради липсата на опит не знае как да ги използва, не може да предвиди резултатите от приложението им и в желанието си да форсира "развитието си" си сътворява екшън-трилър. Да вземем познанието за бъдещето, защото тази тема вълнува хората. Астрология, хиромантия, таро... има начини човек да разбере, ако желае. Но как ще използва тази информация? Като разбере... какво следва? Повечето хора, докоснали се до информация за бъдещето, седят и тръпнат да видят какво ще стане, но не предприемат нищо. Следователно, то ще стане независимо дали знаят или не - тогава за какво им е да знаят един ден предварително? Информацията за бъдещето би имала значение само в ръцете на човек, който умее в голяма степен да контролира реалността и виждайки последствията от действието си в бъдещето, всички позитиви и негативи, да направи своя избор и да поеме своята отговорност. Защото човек, който притежава повече способности, има нужда и от повече информация, за да взима решенията си - но той носи и по-голяма отговорност.

В този смисъл книгите са като лекарствата - колкото помагат, толкова и вредят, и е добре да се прилагат умерено. Няма книга, която да обясни всичко на всички, истинското разбиране наистина идва отвътре. Осъзнах го преди 1-2 месеца, осъзнах, че в стремежа си да разбера света си създавам мисловни модели, които ми пречат да живея нормално и захвърлих книгите. И стана нещо странно. Докато четях трупах факти, сега, когато не желая да чета и да зная, идва разбирането на тези факти - и това знание идва отвътре. Правя нещо, работя, мисля конкретно върху работата си и изведнъж ме спохожда прозрение с кристална яснота. Преди четях и все нещо ми се губеше - аха да го уловя и то се изплъзваше. Това нещо идва само при мен сега - разбирането, не разбирането на зависимостите между фактите, а разбирането на даден факт заедно с последствията от него. За истинското знание книги не трябват, трябват само спокоен ум и спокойна душа. Разбрах, усетих какво значат думите "да запазиш състояние на духа".

И за сетен път се убедих, че всяко нещо може да дойде при нас, когато го освободим, когато му дадем свободата само да дойде.

[Роси Б.]

В този смисъл книгите са като лекарствата - колкото помагат, толкова и вредят, и е добре да се прилагат умерено. Няма книга, която да обясни всичко на всички, истинското разбиране наистина идва отвътре. Осъзнах го преди 1-2 месеца, осъзнах, че в стремежа си да разбера света си създавам мисловни модели, които ми пречат да живея нормално и захвърлих книгите. И стана нещо странно. Докато четях трупах факти, сега, когато не желая да чета и да зная, идва разбирането на тези факти - и това знание идва отвътре. Правя нещо, работя, мисля конкретно върху работата си и изведнъж ме спохожда прозрение с кристална яснота. Преди четях и все нещо ми се губеше - аха да го уловя и то се изплъзваше. Това нещо идва само при мен сега - разбирането, не разбирането на зависимостите между фактите, а разбирането на даден факт заедно с последствията от него. За истинското знание книги не трябват, трябват само спокоен ум и спокойна душа. Разбрах, усетих какво значат думите "да запазиш състояние на духа".

Срещнах обяснение от Учителя, което ми звучи в синхрон с горното от magee.

Благоприятните условия понякога са приятни, а друг път не са. Допуснете сега, че имате възможност да ходите всяка вечер на представления, на концерти или на подобни такива – ако всяка вечер ходите, какво ще добиете в края на краищата? Ако познавате всички пиеси, ако знаете коя как се е изиграла, какво ще спечелите? Една-две пиеси през живота са полезни, но многото посещавания на театри и концерти втръсва. Та сега и религиозният живот на хората е подобен и аз не препоръчвам на хората религиозен живот. Под религиозен живот подразбирам външната страна. Религиозният живот трябва да бъде отмерен. А когато говорим за духовния Живот, той е същината на човека – всяко едно същество е духовно в същината си. А религиозният човек трябва да изпълнява, но ако всичкото му внимание е погълнато от външната, обредната страна, изгубва се вътрешната същина. Вие, като ученици, трябва да се пазите – щом съзнанието ви се напълни само с външни форми, образува се едно вътрешно бълникане, човек става недоволен от себе си. Човек расте на височина до определена възраст, когато растенето спира – растене и спиране се сменят във вас периодически. Застой ще има и този застой не е нищо друго, освен моментът, когато вашето растене спира и започва растенето на друго същество. През това време вие ще набирате известна енергия за следната година, за да може да продължите тогава растенето си. Вие искате всякога да сте радостни, да скачате, но това е невъзможно. Едно дете, след като скача десет часа най-много, заспива, скачането му престава, а щом се събуди, усеща едно отмаляване на краката.

Без наука няма сполука.

[maggee]

Вие, като ученици, трябва да се пазите – щом съзнанието ви се напълни само с външни форми, образува се едно вътрешно бълникане, човек става недоволен от себе си.

Подобни размисли бяха и причина да повдигна тази тема. Благодаря ти за цитата, Роси Б.