Лина Коцева Добавено Октомври 25, 2013 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2013 На мен ще ми е много интересно да разбера каква е тази табличка дето попълваш (ако нямаш нищо против). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 25, 2013 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2013 Линд, е моя бивша клиентка.Още на първата си среща с нея съм и забранил, както и на всеки, с който съм работил, да чете, каквито и да е психологични форуми.Едновременно с това съм я задължил, ако нещо не и е ясно, веднага да ми пише, а ако прецени, че въпроса и е спешен, да ми звъни. Препоръчвам ти, да правиш същото-спокойно да питаш психотерапевта си, за всичко което те интересува.Той трябва да е, единственият компетентен за теб човек, що се отнася, за твоето психично здраве. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Георрги Добавено Октомври 25, 2013 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2013 Така и смятам да направя,да се обръщам към него независимо,че на всеки 3мин. ми изкача нов въпрос... А относно таблицата,тя е един разграфен лист,на който трябва да записвам всяка моя плашеща за мен мисъл, на колко процента определям страха от 0 до 100%, в каква ситуация и обстановка ми се случва и физическото усещане. Това е всичко. Искам също да добавя,че всеки един момент,в който се почувствам така а именно застрашен,объркан, отделен от обръжаващата ме среда започвам да си повтарям,че всичко е просто в главата ми, че всичко ще се оправи,че всичко това е нещо нормално - макар,че понякога е доста непоносимо... Имам чувството,че няма нещо,от което да не съм изпитвал страх - просто всеки ден е различно.. Така поне установявам,че това е просто мисъл и няма смисъл да я храня с тревожност,страх и напрягане. Също така забелязвам,че когато вниманието ми е отвлечено на някъде,когато се занимавам с нещо друго и дори и да нямам желание да го правя а трябва да го направя, това не ме мъчи защото просто не мисля за него. Започвам да мисля други неща,неща,който ме интересуват и "надъхват" - мисля,че просто ми трябва правилна насока,която да ми покаже на къде да гледам и по какъв път да вървя! Не спирам да мисля,дори и за секунда,че няма да се справя. И само мисълта,че всичко това ще отмине, че няма да си пълня главата буквално с глупости и ще съм здраво стъпил на земята човек ме кара да се усмихна и то благодарение на такива хора,който намират време да отговорят в тези форуми! Благодаря ви най-искрено !!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 26, 2013 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2013 Въпроса с таблицата ясно показва защо не трябва да се пита никой друг освен терапевта. Аз много често преди използвах подобна таблица, но в нея клиента трябваше да записва точно обратното-кога се чувства добре.Попълвайки таблицата по този начин, той много скоро разбираш,е което точно го кара да се чувства добре и започваше да го прави.Така оплакванията изчезваха.Има и друго нещо, когато трябва да попълниш какво те кара да си добре, ти непрекъснато мислиш за това-какво те кара да си добре.Този начин на мислене те зарежда с енергия. Попълвайки таблицата в твоят вариант, ти непрекъсната мислиш кое те кара да си зле и това ти взима от енергията. Попълването на таблицата в първият вариант дава ,, активност,,- ти трябва да правиш нещо, докато във вторият вариант си пасивен-трябва да не правиш нещо. Първият вариант ти дава и контрол, докато вторият не е толкова убедителен, а контрола е това, което успокоява. С две думи, обърках те тотално. Лина Коцева и Галя К 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Георрги Добавено Октомври 26, 2013 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2013 Между другото като се замисля реално за нещата мисля,че е точно така защото,когато почувствам нещо такова се сещам,че трябва да го запиша в табличката и ако в момента нямам възможност се старая да не го забравя и да не забравя какво точно чувствам и може би голяма част от съзнанието ми е запълнена с това. Как трябва да процедирам в този случай спрямо себе си? И да понякога съм доста объркан,но пък за сметка на това ще си направя моя "табличка",в която да записвам нещата,който ме карат да се чувствам добре. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Георрги Добавено Октомври 28, 2013 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2013 .. И искам да попитам нещо последно. От няколко дни ме мъчи страх от халюцинации и ми се случва най-често като съм в къщи и вечерно време,когато е тъмно... Също искам да кажа,че когато в главата ми влезне мисъл по-силна и "страшна" от тази моментално забравям за страха от халюцинации и започвам да мисля за другия.. Та въпроса ми е някой някога изпитвал ли го е това /питам за собствено успокоение/ и дали спада към страха от полудяване,който е толкова често срещан при такова състояние.. Искрено ще се надявам някой да ми отговори защото имам моменти,когато се страхувам дори да се загледам в нещо или да си затворя очите Напълно разбирам,че това е ирационален страх, но когато се опитам да го осъзная веднага в главата ми влиза мисъл,че след като постоянно мислиш за нещо то просто се случва и се страхувам да не си го предизвикам сам Наистина ще съм много благодарен ако някой ми отговори защото това просто ме съсипва Благодаря предварително! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 29, 2013 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2013 (edited) Разбира се, че никой не е изпитвал страх от халюцинации.Ти си първият, който ги има и ще влезеш в учебниците ни. Редактирано Октомври 29, 2013 от д-р Тодор Първанов Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Ноември 7, 2013 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2013 за по-сигурно записвай и положителните и отрицателните си емоции в табличките, и кое предизвиква едните и другите така ще бъдеш толкова много ангажиран с писане, че няма да ти остане време за емоции, хехехехеххе)))) Георрги 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ина Ар Добавено Ноември 21, 2013 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2013 Здравейте и от мен. Имам проблеми от 5 години. В началото първите пристъпи и кризи ме изпратиха на кардиолог. Правиха ми много изследвания, които показаха неспецифични промени в кардиограмите, но доктора отсече ПА и ми изписа золофт и атаракс за един месец. Почуствах се добре, реших, че няма нужда от контролни прегледи и на своя глава не продължих лечението. Голяма грешка, както по-късно се видя. Атаките започнаха отново, болка и парене в гърдите, високо кръвно, пулса ми отиваше в небесата. Търпях доста време, но се сдобих с постоянния страх, че ще ми стане лошо, че ще умра, че сърцето ми е болно. Започнах да се наблюдавам, при всеки симптом изчитам всичко в нета, вече съм по-информирана от колкото ми трябва. От постоянното мислене за болести главата ще ми се пръсне, започва да пари и веднага идва мисълта инсулт и полудявам. Това продължи дълго на приливи и отливи, в които се справях както можех, ежедневието си върви, гледам си децата. Но пернишкото земетресение ме изпрати в някакъв неописуем ужас. Не мога да ви опиша какво изпитвах. Гледах в една точка, тресях се от страх, спахме с децата в колата няколко дни. За храна и сън и дума не можеше да става. И от там всичко тръгна на долу. След поредната криза този май месец ме приеха в болница за сърцето. Лоши кардиограми, лош велотест - резултата коронарография. Тя показа здрави артерии, но от стрес и страх си докарвам спазми и от там всички промени. Цяло лято съм по доктори, само ме препращат от един на друг, преди две седмици ми правиха и ЯМР на главата. С моята хипохондрия само това ми трябваше. Имам някаква лезия, която невровожката каза че е от нервите и ми изписа ципралекс и стрезам. Диагнозата е генерализирано тревожно разстройство и ПА. Пия ги от десет дни и не знам дали е от тях, но първата седмица имах поне пет атаки. Кошмарно е, изчетох тонове литература за самопомощ, но не успявам да се справя когато атаката започне. Знам, че с лекарствата само туширам нещата и ме е страх какво ще стане като ги спра. Вече узрях, че ми е нужна професионална помощ, но не знам на къде да се насоча. Извинявам се за дългия пост, но имах нужда да разкажа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лина Коцева Добавено Ноември 21, 2013 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2013 Здравей, Ина! Всичко това, което описваш колкото и да не ти се вярва се е случило с почти всички, които страдат от ПР. Направила си всичко онова, което си сторила за редно, но за съжаление - не верния път. Ходенето по лекари само е усилило стреса, хапчетата само са "ровили в раната" без да го осъзнаваш и накрая заметресението те е довършило. Хубавата новина е, че според мен вече си стигнала до момента, в който си много мотивирана да се справиш и сега ти остава само да отидеш на психотерапевт, който ще ти помогне. Според мен сама няма да можеш да се справиш - казвам го от личен опит и с надежда да не си губиш повече времето. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Ноември 23, 2013 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2013 (edited) ,,,казвам го от личен опит и с надежда да не си губиш повече времето.,, Да, личният опит е нещо много важно.За това, ще си позволя да дам един цитат от друг форум, посветен на паническото разстройство- Аз пък от ципралекса се чувствам прекрасно. Откакто го пия съм си същия човек, живея си както преди, въобще всичко е като по старо му. Ако трябва ще го пия цял живот. Серотониновия Баланс в мозъка трябва да си действа иначе става много зле Както виждаш, автора пие антидепресанта, добре е, и дори има намерение да го пие цял живот. Предполагам никой, който, е чел съветите, които дава Линд тук, няма да направи връзка между нея и автора на цитираният пост. Когато преди няколко месеца го прочетох ми стана много забавно, защото това, наистина са нейни думи писани през 2009 година. Както сама виждаш, опита на Линд е достатъчно богат и наистина и дава възможност за адекватни съвети.Послушай я. Редактирано Ноември 23, 2013 от д-р Тодор Първанов Донка и Лина Коцева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ина Ар Добавено Ноември 23, 2013 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2013 Благодаря ви много за отговорите, аз също мисля, че е дошъл момента за терапия. Паралелно поне за сега ще си пия хапчетата докато намеря терапевт. За жалост няма хапче, което да промени начина ми на мислене. Чета всичко, което се пише тук и отсявам доста неща за себе си. Дано намеря пътя на горе. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
venni741 Добавено Февруари 26, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 26, 2014 Здравейте, с ПР от 20г. изспих доста антидепресанти без резултат . Само ривотрила ме спасява .Сега мисля да опитам САМе ,някой пил ли е това. Казват ,че това е натурален антидепресант който действа още от 3-4 ден Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 27, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2014 (edited) Как антидепресанта ще направи един човек смел? Паническото разстройство, е един силен страх.За да се преодолее, който и да е страх, има само един начин, човек да стане смел.Съгласен съм, че дадени вещества, например психосимулантите и другите видове наркотици, временно могат да направят човека смел, но това е само по време на действието им.Но антидепресанта, да направи човека смел, поне на мен не ми е известен механизма, по който това ще стане. Редактирано Февруари 27, 2014 от д-р Тодор Първанов Лина Коцева и poli trifonova 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Avidila Добавено Март 13, 2014 Доклад Share Добавено Март 13, 2014 "Как се справих с паник атаките?" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 14, 2014 Доклад Share Добавено Март 14, 2014 За по-лесно разбиране, когато гледате интервюто, заменете думата ,,тревожност,,, която много често употребява говорещият, с думата ,,стрес,,. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Март 14, 2014 Доклад Share Добавено Март 14, 2014 Значи този доктор от видеото предлага да се справим с атаките, като се разведем, ако не помогне да сменим работата, ако не помогне да отидем в друг град, ако не помогне - в друга държава, ако не помогне ??? на Луната може би. Еми не съм много съгласна. Аз например след дълъг анализ разбрах причините, които са ми отключили атаките, но реших, че развод или смяна на работата не е най-удачния вариант. Понеже, защото...ами защото съм свързана с доста хора, за които едни такива решения не биха били удобни и удачни, и биха променили и техния живот, (особено на някои в голяма степен), не се знае в каква посока - а нима е нужно това?? Значи за да съм аз добре, за да нямам паник-атаки, да опропастявам други хора, и бизнеса си най-вече. Не става, твърде е егоистично. Аз се справих без да се развеждам и без да сменям работата, и града, и държавата, и планетата. Значи може и така. Как може? Просто когато човек разбере, когато стигне до причините предизвикали атаките, той започва да разсъждава по друг начин, да живее по малко друг начин, не кардинално всичко да променя, но някак си му се променя мирогледа, променят му се приоритетите, променят му се предпочитанията, променя му се мисленето, целият се променя, така че да остане в мир със себе си, без да наранява околните. Не знам, може и това да не е съвсем правилен път за справяне, но аз не се чувствам жертва на обстоятелствата, които не съм променила, не се чувствам изиграна, напротив, достигнах ниво на разбиране със себе си, ако мога така да го нарека, достигнах едно вътрешно спокойствие, А мисля че това е ключът към справяне с атаките ..и всеки стига до него по свой си начин Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 15, 2014 Доклад Share Добавено Март 15, 2014 ,,всеки стига до него по свой си начин,, Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dimaka Добавено Март 17, 2014 Доклад Share Добавено Март 17, 2014 Аз съм,бивш пациент на д-р Първанов.Казвам бивш,защото след две срещи той ми каза,че вече нямам нужда от него.И аз съм се борил с ПА,причинени от стреса и неправилното ми отношение и разбиране към него.Включвам се за друго обаче...Да ви разкажа случка,прясна,която ме убеди в думите на доктора,че качеството на мислене или другото му име "интелигентност" са най-важни за борбата с мислите и,че възраст,пол,етнос,местоживеене,професия,образование и т.н. и т.н нямат никакво значение.Аз съм зъболекар,професия наситена със стрес,стоматологичната хирургия е от малкото при които пациента присъства на операцията си,което утежнява много работата ни.Няма да изпадам в подробности,но всеки ден се сблъсквам с последствията от страха който изживяват пациентите ми,те са много и разнообразни,някой леки и безобидни,други не толкова...Та на конкретната случка...Идва при мен,младо момче на 23 години,циганче,необразован,израснал в махлата както повечето хора от етноса.Предстоят му ред манипулации не дотам приятни,свързани с упойки,кървища и т.н.При първата ни среща,момчето сяда,спокойно,усмихнат,слагам упойката и го наблюдавам,това е важен момент защото повечето страхове се изливат именно след това,след иглата..Леко прибледня,хвана се за сърцето.....след което спокойно бръкна в джоба си и извади найлонов плик и взе да диша в него,аз го гледам и немея!!!Прибра го спокойно,погледна ме и каза"Извинявай,аз страдам от паническо разстройство и получавам ПА,но съм се приборил и сега го владея..."Питам го,а знаеш ли какво се случва с теб и какво всъщност ти правиш с тая торбичка?Следва доста изчерпателен отговор,адреналин,надбъбрек,страх,свиване на съдове.......т.н. до обогатяване на вдишания въздух с СО и ,че това е една от техниките му за справяне с атаките.Казвам,браво,значи си ходил при психолог?Отговаря ми-Не,научих се от интернет....Ченето ми висна,хора!!!Написал е симптомите си,намерил е каквото се случва с него и така лека полека се е преборил сам с тази коварност.Пиша го това за да ви вдъхна капка оптимизъм,отчаянието е най-лошия спътник в борбата с мислите.Всеки има право да интерпретира написаното както иска... Орлин Баев, д-р Тодор Първанов и Ивета 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Matematik345 Добавено Юни 9, 2015 Доклад Share Добавено Юни 9, 2015 Zdraveite imam vupros stradam ot panichesko raztroistvo purvo pieh zolof no ne pomogna sega piq seroxat ot sedmica kato v nachaloto se chustvah dobre no poslednite dni ne sum na sebe si imam chustvoto che ne sum az che e dr chowek che shte zagubq pametta si sp mi e stranno vsichko towa normalno li e mn sum pritesnen Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 10, 2015 Доклад Share Добавено Юни 10, 2015 (edited) Математик - в България пишем на български и на кирилица. Писал си ми на л.с. - там ти отговорих. А тук в темите сме писали многократно по въпроса ти. За клипа от линка - Тенчев говори качествено по въпроса за медикаментите при п.р., за това, че то не е болест, за мястото на преживелищните методи при справянето. Обаче за това, че решението е развод или непременно промяна на работата... Човек навсякъде носи със себе си сянката си, ако ще и на Марс да отиде - решението идва отвътре!Причината за появата на панически атаки освен това не е генерализираната тревожност, както се говори в този клип. Обратното - тя се появява, когато п.а. бъдат виждани продължително време като натрапници, а човекът се възприема като тяхна видите ли, злощастна жертва, вместо да се учи от тях. Когато биват отричани, потискани и гонени. Тогава тревожността се нагнетява в несъзнаваното и процежда като постоянния фон на генерализираната тревожност. Дори - хората, преживяващи генерализирана тревожност, с носталгия си спомнят за п.а. и им се иска пак да получават тях - защото те идват и отминават бързо, докато Г.Т. е перманентен напрегнат контекст, при това придружен с множество вегетативни симптоматики, почти постоянно, което е много по-неприятно състояние.Причините - не е външният стрес, нито работата или семейната среда, а възприятието, пречупването на житейските преживявания през невротични характерови призми. Разбира се, понякога наистина работата е твърде напрягаща или в семейството има твърде големи нехармоничности... Отново обаче промяната на мисленето, на виждането за ставащото е тази, която подсигурява вземането на добри решения. Защото постави 10 човека в еднакво стресова среда - тревожни симптоми ще развият тези, които вече имат характерова предразположеност за такива. И обратното - често работя с хора, имащи чудесни семейства с обичани и обичащи ги партньори. Хора, които водят почти напълно лишен от външни стресогени живот. Но влизат в п.р. или друго тревожно състояние поради съответни характерови причини, които споменавам в текста от линка по-горе... Редактирано Юни 10, 2015 от Орлин Баев Диляна Колева и Ивета 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.