Донка Добавено Януари 16, 2009 Доклад Share Добавено Януари 16, 2009 (edited) Новото Учение не трябва да вдига шум около себе си. Ние не сме дошли да кореним; пред нас има други, които ще коренят и разработват. А ние ще сеем семената и ще ги отглеждаме тихо и спокойно, докато пораснат. Изворът на Доброто - Зазоряване Много често напоследък ми минава през ума тази мисъл. Все се оглеждам и се опитвам да осъзная дали изобщо съм успяла някога някъде да посея семенце от тези, закоито говори Учителя, дали не съм изоставила някое без грижи... Друг път се съмнявам дали съзнателно трябва да сеем и отглеждаме семената или е по-добре да го правим без да го осъзнаваме? Вие как сеете и отглеждате семената на Любовта и Доброто? Радвате ли се на покълнали и пораснали вече семена и на плодовете им? Как разбирате сеенето и отглеждането на тези семена в съвсем конкретни житейски измерения? Редактирано Януари 16, 2009 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Януари 18, 2009 Доклад Share Добавено Януари 18, 2009 Истината е,че човек сам за себе си трудно преценя дали е посял и дали се е грижил достатъчно за семенцето, за да покълне то и даде добра реколта. Обикновено изисква много време и търпение, докато резултатите станат неоспорими и видими. Но много от нас, пишещите тук, можем да кажем, че семето на любовта към живота ни, такъв, какъвто е, към Учителя и неговото Учение, към смисъла на добрите отношения и толерантността към близките ни и между нас, на любовта към нас самите и отражението на това във всичко, което правим, е резултат от топлата грижа, която намираме тук в Портала. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Януари 18, 2009 Доклад Share Добавено Януари 18, 2009 Съзнателно или не, всеки "пръска" своите семенца от знание и емоции. Любов и Мъдрост идват по-скоро от Учителите. Затова ги четем и препрочитаме и всеки път откриваме "нови" неща, неразбрани от първия път. Но аз си мисля, че и ние побутваме някого в определена посока( дано да е вярната за него самия). И едва ли го правим съзнателно, просто "споделяме". Така "сеем нашите семена". А когато те носят имената: "Благодаря!" и "Обичам те!" е много хубаво. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Януари 18, 2009 Доклад Share Добавено Януари 18, 2009 Семената на Любовта, как ги сеете и отглеждате? Няма готова рецепта за това. Всеки трябва да постигне своята универсалност . Ммммм сега се сещам: " Най- същественото е невидимо за очите" - по памет и не си спомням точно откъде дали не беше от "Принца на Египет!?" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 18, 2009 Доклад Share Добавено Януари 18, 2009 (edited) Сещам се за това, как едно време се е сеело житото... ... и за едно стихотворение: „Ще мога да летя на изгрева с лъчите над Земята, когато всички още спят, но вече и не спят... И в този миг свещен на границата на съня ще мога в хорските сърца да роня зърна от Светлина, които с изгрева ще могат да покълнат в безброй души със огнените багри на духа.“ Из „Властелинът на нощта“ Как сеем? – С пълни шепи, като хвърляме нашироко и надалеч. Кое семенце ще поникне, никой не може да знае. Ако почвата е подходяща и реколтата ще е богата. Редактирано Януари 18, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 18, 2009 Автор Доклад Share Добавено Януари 18, 2009 Да, има семена, които се сеят така, а има и други, които се държат в длани и внимателно в подходящ момент се засяват в подходящото място... Мислих върху това - защо точно семена? Да се посее семе означава да се даде възможност на нещо заложено в семето, но все още съвсем непроявено да се развие само свободно. Нашата роля е само да му осигурим подходящи условия - не ние да определяме какво и как да порасне... Сега се сещам за едно такова семенце, което посади в моя живот една моя любима учителка - вече заминала от този свят. В труден за мен момент на колебания и липса на вяра в собствените ми сили, тя ми даде своята подкрепа и сигурност в успеха ми. Даде ми кураж да започна нещо, с което не си представях дори как ще се справя. Почти не ми се наложи да отивам за помощ при нея, но самата мисъл, че тя е сигурна в моите сили и шаносве за успех, ме зареждаше с всичко, от което се нуждаех тогава. Е, семенцето порасна и даде плод - не само за случая, за който бе посадено... Сега всеки път, когато погледна с одобрение някого и му дам кураж и вяра да започне нещо, което му се струва невъзможно, си спомням за това семенце, което порасна в мен... Има моменти, в които и на мен ми се струва лъжа тази подкрепа, и случаят си е обективно безнадежден, но... казвам си нека почакаме, поливаме и държим на топло... и ще видим какво ще порасне от това... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Януари 23, 2009 Доклад Share Добавено Януари 23, 2009 (edited) Семената на Любовта, как ги сеете и отглеждате? Няма готова рецепта за това. Всеки трябва да постигне своята универсалност . Ммммм сега се сещам: " Най- същественото е невидимо за очите" - по памет и не си спомням точно откъде дали не беше от "Принца на Египет!?" Принца на Египет друг път . Да се събудиш прозрял грешката си отпреди дни... Това вече означава, че трябва да спра за малко . "— Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите." Антоан дьо Сент-Екзюпери Редактирано Януари 23, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Януари 25, 2009 Доклад Share Добавено Януари 25, 2009 Да се посее семе означава да се даде възможност на нещо заложено в семето, но все още съвсем непроявено да се развие само свободно. Нашата роля е само да му осигурим подходящи условия - не ние да определяме какво и как да порасне...С усилие засявах семената на доброто и любовта в мен самата.Слагах ги на мястото на самокритиката , критиката,взискателността.Помагаше ми една малка книжка на Учителя с мисли за всеки ден.Засяването беше по-трудно,порастването по-лесно,защото светлина дойде от много места.Налагането на "моето добро" на другите не им позволяваше да бъдат свободни.След време плодовете сами пръскаха семената си и порастваха там,където има благоприятна почва и условия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Януари 25, 2009 Доклад Share Добавено Януари 25, 2009 Исая 40:3 Глас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.