Добромир Добавено Януари 19, 2009 Доклад Share Добавено Януари 19, 2009 (edited) Няма смисъл повече да обосновавам нещо, което за мен има смъсъл, пред други, според които няма смисъл. Аз лично не влизам в дискусии за неща, коеито според мен нямат смисъл. За всички, които се интересуват, мога да кажа, че според мен е перспективно да се учим. Но е трудно е да се обяснят дори и основите на една наука бързо и кратко. Това е основно направление - еволюционната психология, а много от по-отворените към духовното психолози, както споменах например Кен Уилбър, са взаимствали много и от древните и по-съвременни езотерични школи. Най-общо казано, както съобразяваме какви предмети и в какъв обем ще учи детето през различните класове, това е подходът и в духовното обучение. Добрият педагог се съобразява и с характера на детето, дали повече ще го влече един или друг метод на преподаване, това е пък хоризонталното ниво. Ясно е колко много знания и опит, а и собствено достигнато ниво, се искат, за да бъдеш добър педагог. Същото, но още по-сложно и отговорно е по духовния път. Тук нямам предвид разпространената концепция, че само еди-кой си е истински Учител и никой друг няма право да води по духовния път. Напротив, както си има начални, прогимназиални, гимназиални и т.н. преподаватели, същото е реално в сила и при разгръщането на осъзнаването. Важно е накой да е поне малко над теб, за да ти помогне; но е важно и дали той знае как да се съобразява с твоето ниво. Иначе може да се получи лош резултат, въпреки добрите му намерения. Ето защо си оставам с мнението, че тези знания са много важни, макар и силно неоправдано подценявани. Редактирано Януари 19, 2009 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 19, 2009 Доклад Share Добавено Януари 19, 2009 Защо не оставим нещата да се случват? "Нивата" и без това си се намират едно друго. Аз се занимавах години наред с теория, много ми се приказваше, четях сума ти книги да разбера, аджеба, напред ли вървя или назад. Явно съм имала нужда. Не подценявам заниманието. Но в момента не изпитвам никаква нужда да тематизирам точно въпроса за моето или на някой друг духовно равнище. От чисто прагматични съображения. Не мисля, че това е подходящо оползотворяване на даденото ми време. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Януари 19, 2009 Доклад Share Добавено Януари 19, 2009 Всичко в Природата е на степени, степента на вибрациите определя доколко едно същество се отличава от друго, така че да се отричат степените - това е просто незнание или... ... Много си прав. Всичко в природата е на степени. Обаче, някои хора просто искат освобождение от познатата природа и именно от тези степени и оценки (не разбирай неправилно тази дума, биха могли и да са естествени). И именно това "отвъд" природата те свързват с духовното. Да подчертая - не нейното скрито лице, а отвъд... Понеже се говореше и за вечност наоколо, ще те помоля да ми приложиш принципите си и да направиш едно, било и условно, разделение на вечността на степени. (ясно, че за духовното няма да се разберем, вероятно защото се реем из "различните му степени", ама поне вечността да пленим) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 19, 2009 Доклад Share Добавено Януари 19, 2009 Защо не оставим нещата да се случват? "Нивата" и без това си се намират едно друго. Аз се занимавах години наред с теория, много ми се приказваше, четях сума ти книги да разбера, аджеба, напред ли вървя или назад. Явно съм имала нужда. Не подценявам заниманието. Но в момента не изпитвам никаква нужда да тематизирам точно въпроса за моето или на някой друг духовно равнище. От чисто прагматични съображения. Не мисля, че това е подходящо оползотворяване на даденото ми време. Това си е много наред, щом ти е такъв момента. Аз обаче не мисля да спирам до теорията и колкото мога в трудното бг всекидневие, съм я превръщал и досега в практика. Виждам, че резултатите обаче са ограничени, когато се препоръчва на всички едно и също - било то в медицината, педагогиката или психологията. Затова сега работя над човешкото своеобразие с идея да разработя още по-ефективни направления за подпомагане. Дали ще успея, да съдят идните поколения. Не искам да съм от тези, които многознайничат и всичко отричат, нито от онези, които презират знанието и си мислят, че си са съвършени и без него. Също така, вместо да философствам, че не знам кое е правилно и кое не и за всичко да си има грижата Господ, предпочитам да правя което мога, според собственото си разбиране на нещата, за поне това нещо да се подобри при хората. Това чисто и просто си е моят избор, моят начин да съществувам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 19, 2009 Доклад Share Добавено Януари 19, 2009 Добромире, само не разбирам каква връзка има всичко това с нивата? Можеш да го правиш и без да разсъждаваш за нива. Ако някой ми поиска съвет и сметна, че съм в състояние да дам такъв, теоретизирам. Ама като някаква самодейност, това не го разбирам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Януари 19, 2009 Доклад Share Добавено Януари 19, 2009 Да прави каквото трябва, а за най- важното Господ си има грежата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 19, 2009 Доклад Share Добавено Януари 19, 2009 (edited) Много си прав. Всичко в природата е на степени. Обаче, някои хора просто искат освобождение от познатата природа и именно от тези степени и оценки (не разбирай неправилно тази дума, биха могли и да са естествени). И именно това "отвъд" природата те свързват с духовното. Да подчертая - не нейното скрито лице, а отвъд... Понеже се говореше и за вечност наоколо, ще те помоля да ми приложиш принципите си и да направиш едно, било и условно, разделение на вечността на степени. (ясно, че за духовното няма да се разберем, вероятно защото се реем из "различните му степени", ама поне вечността да пленим) Виж сега, по отношение на всеобщите понятия (Вечност и още стотина) и свързаните с тях човешки проблеми можем да стигнем само до съгласие в определянето на термините, така че каквото се твърди от единия да се разбира правилно от другия. Не можем да стигнем до съгласие по това кое е вярно, защото просто не е ясно дали има абсолютни критерии за истината. Може някой адепт да е прескочил всичките наши нива и да е над диалектиката; но той не може да прогледне над себе си - а ако там има нов, по-висш диалектичен цикъл?! Изобщо не си въобразявам, че аз или който и да е може със сигурност да проумее най-висшето - възможно е някога и някой да може да го стори, но може и да не може. Аз говоря като учен за степените на съзнанието, които са достъпни за регистриране от средния и малко напреднал човек - както вътрешно (чрез практики) и донякъде външно (чрез наблюдение и разумно-интуитивни съпоставки). Това, че те не са най-висшето, по-малко ме вълнува, поради вече споменатите съображения. Освен това си имам хипотеза, според която човек трябва да е поизчерпил възможностите на дадено ниво, за да го трансцендентира. Оттам и еволюцията на нашето, земно съзнание все ще си има някаква стойност, макар и на някои им се иска направо след първи клас да запишат аспирантура. Тук се стига до най-важното - дали човек може да защити на практика - най-напред пред себе си, а после и пред лицето на променящите се обстоятелства - нивото на съзнание, за което твърди, че е по-висше или счита за желателно с оглед на ориентацията си към духовна реализация. Да сме отвъд диалектиката - може би това е чудесно, но можем реално ли да се отнасяме еднакво безпристрастно към всичко, което ни спохожда? Или искаме да допринесем за еволюцията - наша воля; но имаме ли достатъчно собствена сила, качествени познания и доказал се чрез съответни резултати опит? И в двата случая е необходимо да се свърже една изкристализирала от минал опит на други хора хубава теория със собствено преосмисляне и практическо реализиране. Това разбира се е трудно от нашето преобладаващо ниво, но на мен ми доставя удоволствие да опитвам. Просто са ми станали скучни останалите две алтернативи - голо теоретизиране или сляпо поклонническо практикуване... Редактирано Януари 19, 2009 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 19, 2009 Доклад Share Добавено Януари 19, 2009 (edited) Добромире, само не разбирам каква връзка има всичко това с нивата? Можеш да го правиш и без да разсъждаваш за нива. Ако някой ми поиска съвет и сметна, че съм в състояние да дам такъв, теоретизирам. Ама като някаква самодейност, това не го разбирам. Ако имаш предвид, че ще дадеш адекватен съвет, като се съобразиш с нивото му, но няма да му говориш за нива, с това съм съгласен, това ще бъде достатъчно, особено ако той не е поискал такива разяснения. Но да се игнорират самите нива - това си е "детската болест на духовността"! Всичко има връзка с нивата на нашето актуално съзнание. Но си права, че без съответно (предварително, трудоемко и по тяхно желание) запознаване на всички участващи тук със съдържателността на темата, няма и смисъл да продължаваме. Всичко добро! Редактирано Януари 19, 2009 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Януари 19, 2009 Доклад Share Добавено Януари 19, 2009 В това малко молитвениче има всичко " Според степента на знание и развитие, и според службата, която изпълняват тези същества от Великото Всемирно Братство, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората, са наредени в една йерархична стълба и са познати под имената:серафими – Братя на Любовта.херувими – Братя на Хармонията.престоли – Братя на Волята.господства – Братя на Интелигентността и Радостта.сили – Братя на Движението и Растенето.власти – Братя на външните форми и изкуствата.началства – Братя на времето и такта.архангели – Братя на огъня и топлината.ангели – Носители на живота и растителността. Последния десети чин ще заемат напредналите човешки души." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Януари 20, 2009 Доклад Share Добавено Януари 20, 2009 Темата придоби голяма метаморфоза, ...което я отдалечи доста от нейните първоначални цели. Това е и причината да не коментирам мненията по горе, въпреки, че има доста какво да се каже. Оставам с голямата си убеденост обаче, че тази тема е много важна при водене на съзнателен живот и е ключов момент в Пътя на духовно усъвършенстване! Зад всички, злостно и настойчиво отричащи необходимостта от тази тема откривам страх - лично мнение, което няма и не виждам смисъл да обосновавам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 20, 2009 Доклад Share Добавено Януари 20, 2009 (edited) Зад всички, злостно и настойчиво отричащи необходимостта от тази тема откривам страх - лично мнение, което няма и не виждам смисъл да обосновавам. Чак пък злостно Животът е хубав, Никола, радвай му се. Хората са добри. Подводни се занимава с различните нива на развитие в книгите си. На който му е интересно. Намирам хумористичния му подход за много полезен, в случай че някой има опасност да се вземе прекалено насериозно, вървейки по пътя. Освен това, той много добре описва различните изпитания на егото, през които човек преминава на всяко стъпало от развитието си, атаките на които може да бъде подложен, "срутванията" (на по-ниски равнища), които може да преживее и т.н. Както каза Добромир, всичко зависи от моментното ни ниво на съзнание. Никой не е имунизиран срещу сривове в развитието и в определени етапи от това развитие е безполезно, дори вредно прекалено много да се вживява в духовната си мисия и нейната важност. Това наистина директно към Никола е насочено, защото той очевидно (според това, което пише от месеци) преживява сериозна его-криза. Скептичните отговори на хората не са "злостни", а напротив, балансиращи това негово състояние и всъщност спомагащи излизането му от него. Възгордяване е една от ключовите думи. П.П. Неслучайно преди време, поглеждайки хороскопа на Никола бях казала, че Сатурн транзитира през наталното му струпване на планети в Дева и му преподава най-сериозния сатурнов урок в живота му. Бих го посъветвала да не проспива урока. Впрочем в момента транзитът пак е апликиращ, т.е. влиянието се усилва чрез ретроградното движение на Сатурн. Но и без астрологията, пак това се вижда. Редактирано Януари 20, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Януари 20, 2009 Доклад Share Добавено Януари 20, 2009 Зад всички, злостно и настойчиво отричащи необходимостта от тази тема откривам страх - лично мнение, което няма и не виждам смисъл да обосновавам. Чак пък злостно Животът е хубав, Никола, радвай му се. Хората са добри. Подводни се занимава с различните нива на развитие в книгите си. На който му е интересно. Намирам хумористичния му подход за много полезен, в случай че някой има опасност да се вземе прекалено насериозно, вървейки по пътя. Освен това, той много добре описва различните изпитания на егото, през които човек преминава на всяко стъпало от развитието си, атаките на които може да бъде подложен, "срутванията" (на по-ниски равнища), които може да преживее и т.н. Както каза Добромир, всичко зависи от моментното ни ниво на съзнание. Никой не е имунизиран срещу сривове в развитието и в определени етапи от това развитие е безполезно, дори вредно прекалено много да се вживява в духовната си мисия и нейната важност. Това наистина директно към Никола е насочено, защото той очевидно (според това, което пише от месеци) преживява сериозна его-криза. Скептичните отговори на хората не са "злостни", а напротив, балансиращи това негово състояние и всъщност спомагащи излизането му от него. Възгордяване е една от ключовите думи. П.П. Неслучайно преди време, поглеждайки хороскопа на Никола бях казала, че Сатурн транзитира през наталното му струпване на планети в Дева и му преподава най-сериозния сатурнов урок в живота му. Бих го посъветвала да не проспива урока. Впрочем в момента транзитът пак е апликиращ, т.е. влиянието се усилва чрез ретроградното движение на Сатурн. Но и без астрологията, пак това се вижда. Благодаря азбуки за задълбочения анализ, който си ми направила! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 25, 2009 Доклад Share Добавено Януари 25, 2009 (edited) Ето нещо от кабала: "В търсенето на Мъдростта, първото стъпало е да мълчиш, второто - да слушаш, третото - да си спомняш, четвъртото - да практикуваш, и петото - да предаваш учението нататък." Мда, мисля, че се намирам под първото стъпало някъде. Интересна поредност. Редактирано Януари 25, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest lilid Добавено Януари 26, 2009 Доклад Share Добавено Януари 26, 2009 въпросът за степени в духовното развитие според мене си задава всеки, който е осъзнал, че и той е в пътя, и първо за себе си се чуди докъде е стигнал... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dpdt Добавено Януари 26, 2009 Доклад Share Добавено Януари 26, 2009 Мисля, независимо къде си поставен в обществото през живота си, духовното развитие започва отвътре -навън. И това е в процеса на самоосъзнаване, на изграждане на индивидуализма на личността и посоката на мисълта му. За мен да си духовно извисен е първо да обичаш себе си и да си в мир със собственното си аз. Да следваш позитивната си мисъл,да умееш да живееш добронамерено и градивно според възможностите си. Въобще все трудни неща за нашият опорочен свят. Но даже и само да се стремиш към тях, е процес на започнато духовно развитие. Не е безсмислено,но изисква време за да се видят плодовете. Пожелавам ви сила на характера и материализиране само на положителните ви мисловни процеси. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mihailo Добавено Януари 26, 2009 Доклад Share Добавено Януари 26, 2009 Духовното развитие започва,когато енергията тече отвън навътре.Всички е изпитано,няма желания.Всички ще достигнем , след няколко години до еднакво развитие.Няма да има по-напреднали за тия на Земята.Ще се научим да бъдем като едно и да действаме като едно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mihailo Добавено Януари 26, 2009 Доклад Share Добавено Януари 26, 2009 Някак си не ми се ще да започнем да определяме себе си и останалите, кой към в коя степен попада и др. под. За да можем да определим точно нивото на един човек, ние трябва да сме поне едно ниво над него и пак не е сигурно, ако самите ние сме на по-ниските нива на развитие на съзнанието. Могат да се направят най-различни разделения. Ето част от тях: І. Същества от по-висши йерархии; ІІ. 1. Учители – всички, които са успели да издигнат съзнанието си до равнището на Атма, т.е. Духът на човека – 5-то до 7-мо посвещения (3-то до 5- то езотерично); 2. Приети ученици – тези чието съзнание се е издигнало до нивото на душата (най-висшата част от Манас и Будхи) – 3-то и 4-то посвещение (1-во и 2-ро езотерично). Менталното и емоционално тела са напълно овладяни. Има пълен контрол над мислите и чувствата. Не се допускат в съзнанието никакви мисли и желания от груб и егоистичен характер; 3. Ученици (езотерично не се смятат за посветени) – преминалите 2-ро екз. посвещение – емоционалното тяло е напълно под контрола на ученика, менталното тяло е развито, но все още недостатъчно овладяно, ученикът има непълен контрол над мислите си; – преминалите 1-во екз. посвещение – преобладаващата част от мислите и чувствата са положителни, но все още контролът над емоциите и мислите е незадоволителен; има търсене и стремеж за развитие в духовна посока, загриженост и към останалите хора, а не само към себе си, съчуствие и желание да не се наврежда на други същества – пряко или косвено; 4. Всички останали хора. Те могат да се подразделят на много степени, според това, кой доколко е овладял егоизма, действията, мислите, чувствата и емоциите си или с други думи казано какво е качеството на материята съставяща менталните и емоционалните им тела; дали материята е по-груба, неорганизирана, хаотична или е по-фина и организирана; от материя от кой подплан на емоционалния и менталния план са съставени преобладаващо телата им. ІІІ. Всички същества от дочовешките еволюции. Човек не може да прецени точно своята позиция докато не стане приет ученик, а е и безсмислено, както и да се преценят нивата на останалите хора. Ако човек погледне честно и безпристрастно върху себе си ще разбере какво му липсва и единственото важно нещо е да работи в тази посока, а не да се задоволява с вече постигнатото. Аз съм на мнение, че човек трябва да се сравнява само с тези над него; тези, които е възприел като идеал; да се стреми и полага усилия да ги достигне. Човек не трябва да се прекланя пред Христосовците,които са от седмо ниво,нито пред учителите от шесто,нито пък пред светиите от пето ниво,а трябва да се прекланя пред Логоса,който ни е дал импулс да живеем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dpdt Добавено Януари 26, 2009 Доклад Share Добавено Януари 26, 2009 Аз също съм против кумирите от всякакъв вид. Не разбирам преклонението. Не виждам как до няколко години всички бихме се развили духовно еднакво. Не мисля,че това е завършен процес на един човешки живот, а и душите които обитаваме сега имат своята различна старост и ерархия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 26, 2009 Доклад Share Добавено Януари 26, 2009 (edited) Човек не трябва да се прекланя пред Христосовците,които са от седмо ниво,нито пред учителите от шесто,нито пък пред светиите от пето ниво,а трябва да се прекланя пред Логоса,който ни е дал импулс да живеем. Какво разбираш под преклонение. Един светия е по-напред в развитието си от мене, това което той е постигнал, на мене самия ми предстои, т.е. аз трябва да призная това постижение, за да опитам да го постигна самия аз. Има аспекти от живота на учителите, светиите или други духовни водачи, на които не може да не се възхищаваш. Става въпрос за идеал, за пример за следване и за вдъхновение; това не е сляпо преклонение. Казваш „Логоса“. Ти какво знаеш за Логоса, можеш ли да си го представиш в някакви по-висши форми на проявление от тези на светиите и учителите; има такива, но на този етап не можем да имаме някаква представа за тях. Кое е сляпото преклонение: пред това, което познаваме или пред това, което не познаваме. Редактирано Януари 26, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 27, 2009 Доклад Share Добавено Януари 27, 2009 Йоан 10:30 Аз и Отец сме едно. Казал го е Христос. А Той е Един, Предопределеният, излязъл от Отца /Логоса/. Другите христосовци са фалшиви и пред тях наистина не бива да се прекланяме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Януари 27, 2009 Доклад Share Добавено Януари 27, 2009 Логосът е първосътворен. Това е проявеността на Твореца, неговото лице, обръщането му навън. Не е Отец, а именно синът, Слово, Логос, Христос... И само така и точно така "аз и Отец ми, едно сме" - когато съм храм на Логоса. Тогава ще съм и Христос, чрез пълноценно участие в неговото тяло. Не знам дали това е степен. Сигурно е, след като е толкова далеч от мен и търся стълбички към нея. Но и не е, защото е всичко. "Jesus mihi onmia" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 27, 2009 Доклад Share Добавено Януари 27, 2009 (edited) Да, грешката е моя. Отец - Творецът. Святият Дух също произлиза от Него. Логос = Слово = Христос = Синът. Благодаря! Галатяни 2:20 Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене. Редактирано Януари 27, 2009 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iti Добавено Февруари 1, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2009 Всъщност повечето хора никак не ги интересуват подобни въпроси/проблеми . Подобно нещо наистина трябва да се превърне в проблем, за да еволюира до въпрос... А се превръща в проблем, когато индивидът се размине с обществото. И под общество нямам предвид онази абстрактна маса към която никой не иска да се числи, а всякаквите субобщества които я формират. Чак когато остане сам, той може да се пита реално за другите. Разбира се, грешки в преценката са нещо неизменно. Особено пък ако използваш толкова абстрактно и неразбираемо за човек понятие като духовно ниво. Ако започнеш да го разбиваш на по-определими психологически понятия като мотивация, его, емоции, интелект, чистота, сила... нещата стават по-прости и ясни. По-добрия вариант ми се струва е да подцениш човека. Той ако наистина струва, ще ти прости, а ти ако наистина струваш, ще го разбереш. По-лошият е да го надцениш - и за теб, и за него. За съжаление човек е склонен да поставя другите общо взето на собственото си ниво. Така че обикновено се получава, че първия надценява втория, а втория подценява първия. Единственото изключение са тия нарочени за авторитети. Там важат други правила... Един човек принципно не може да разбере когато друг знае повече от него. Трябва да му бъде казано, а той да повярва . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Февруари 15, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2009 Зарадвах се, iti, искрено на изказването ти.Добре си усетил/а безсмислицата от понятия и неадекватността на индивида да превърне четенето на книжки, по специално на езотерична литература във философия на живота си, и да ИЗживее себе си. ................................................................................ ........ СТЕПЕН НА ДУХОВНО развитие?????? Кой определя тези степени на развитие на съзнанието???По точно как?И що е то духовно развитие???Кои са критериите за духовност? Знанието е Еволюция на Духа, чрез Ума, но само сърцето, чрез Душата, го прави Божествено. Личността/Съзнанието извървява дълъг път на себеопознаване в отношението си с другите, първоначално използваща критериите насадени от родители и общество, група и т.н., докато всеки път когато влиза в конфликт със себе си, стига до кръстопът,тогава настъпва Изборът и волята за преодоляване, и или разрушава старите модели,или ги надгражда с нови такива . И така все по дълбоко навлизайки в дълбините на същността си, свързвайки се с душата си, ще постави основа за изграждане на критерии за Обич.Там, в ''последната степен'' на духовност-ОБИЧ, Божествена! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Февруари 15, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2009 Смисълът на темата "Степен на духовно развитие",се разбира като:"Степен на душевно разветие",защото именно душата подлежи на развитие.Духът е Единен.Божият Дух е навсякъде и във всичко ,и доколко ние Го осъзнаваме се "определя",и нивото на душевното ни развитие. До Духа можем да се приближим до толкова ,до колкото осъзнаваме онази първична структура,която в Светото писние е наречена АДАМ.Седемте херметични принципа се опитват до някъде да я обяснят.В дълбока тайна се пази от древноста ключът за това разбиране.Докато Душата ,структура позната ни като ЕВА от Светото писание е плод на Духа.Чрез нея се раждат всички проявени светове.Но всичко черпи жизнена енергия от Духа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.