Степен на духовно развитие ?!?

[Guest НиколаДамянов]

Доста често ни се случва в разговори и общуване с други хора да си задаваме въпроси относно степента на духовно развитие на човека срещу нас.

Мисля, че няма човек водещ съзнателен живот, който да не е фиксирал в себе си някакви духовни нива, към които да причислява околните …

Не рядко съм чувал коментари и критики за ниво на духовно развитие на определен човек,… също така и за сравнение на едни хора с други относно техните духовни опитности. Това до голяма степен не е правилно от гледна точка на одумването, (има го и в мисълта на деня), но е често срещан факт !

В този ред на мисли нека нещата се пренесат в личен план и лични усещания, а споделеното да бъде без примери и сравнения, за да се избегне вредното одумване…

И така :

Вие по каква вътрешна скала определяте духовното нива на събеседника си?

Доколко точно съумявате да определяте това ниво? Правите ли периодични апдейти?

Случвало ли ви се е да грешите в преценката ? Ако „да”, какво правите за да поправите грешките, когато сте надценили, …и какво когато сте подценили човека?

[Guest azbuki]

Мисля, че няма човек водещ съзнателен живот, който да не е фиксирал в себе си някакви духовни нива, към които да причислява околните …

Има.

[Криси]

Здравейте!

В момента посещавам един курс по Астрология при д-р Калоян Петров и в неговите лекции има много ясно разграничаване на нивата на съзнание /които мисля, че могат да бъдат класифицирани и като степен на духовно развитие/ В зависимост от нивата на съзнание на отделния индивид се променя и тълкуванието на влиянието на планентите в неговия хороскоп.

Това е част от лекция, която се отнася за нивата на съзнание

[ЗА НИВАТА НА СЪЗНАНИЕ СПОРЕД АСТРОЛОГИЯТА

В Астрологията има 4 нива на съзнание които са възприети.

Първо ниво на съзнание - това е най-ниското ниво. Представлява човек, който е разширил съзнанието си само до себе си. Т.е. на този свят, единственото нещо, което го интересува е него самия. Разширил се е до носът си - от носът му нататък, светът за него не представлява интерес. Очевидно е, че става дума за един свиреп егоист. Такъв човек няма никаква представа какво е Любов. А светът можеш да го владееш само в степента, в която проявяваш истински интерес към него. Колкото по-малко интерес проявяваш към него, толкова по-непознаваем става за теб. А непознатото причинява страх.

Един такъв човек не се чувства спокойно никъде. Има в себе си силно притеснение от всяко едно нещо. Много е нестабилен и обикновено живее в жесток страх. В резултат на което, реакциите му към околния свят са често пъти неадекватни. Това е асоциален човек. Това е човек, който не може да живее в обществото и единствената причина все пак да оцелява в неговите рамки без да истерясва и да не се държи агресивно е Наказателният кодекс.

При този човек, страхът от наказание е също много силен. На него му се струва, че ако направи някакво престъпление ще бъде жестоко наказан, възмездието ще го догони, той няма да може да се спаси. Страхът от наказание е единствената причина, за да не прави престъпления на лягане и на ставане. А той между другото не смята, че подобни действия са престъпления, няма съзнание за това.

Представете си един човек, който се интересува само от себе си и как би гледал той на околния свят. За какво му е да общува с околния свят? Оказва се, че трябва да взима от околния свят определени неща, които му трябват. Трябва да взима някакви материални блага. А също така се оказва, че е добре да подчини определени хора, да ги пороби, така че те да могат да му слугуват. И да го снабдяват с блага. Такъв човек не се жени по Любов, защото не знае за какво става въпрос. Той се жени на принципа: 100 кила ракия давам или майка ми много настояваше да се оженя. И когато се окаже с някакъв човек до него, това става без особено негово съзнателно участие. Оказва се в един момент обвързан. Какво му хрумва? Я, ето един, който ще ми служи сега. Не може да си представи да има някакви нормални човешки отношения. Или ще бъде роб и ще умира от страх, и ще козирува, или ще е робовладелеца и ще е въпрос на борба за надмощие. Чистият егоизъм означава директна борба, война. И нашият човек се хвърля върху другия, за да го подчини. Започва директна, брутална и свирепа агресия. Цигания в пълният смисъл на думата.

При това положение никакво възпитание или материални блага не могат да променят ситуацията, която има в главата. Ако има Първо ниво на съзнание, този човек може да е богат, но той пак ще се стреми да пороби партньорът си на всяка цена - брутално, глупаво и гадно. И го прави.

Този човек установява, че има някакво животинско удоволствие в това да прави секс. И затова започва да упражнява правенето на секс. По никаква друга причина. Първо: защото има хормонални фактори, та ако забрави, те му напомнят. Изобщо това е един животински принцип. И при този човек сексът е горе-долу като изнасилване. Той даже и не разбира, че е възможно да има някакви други взаимоотношения. И така се получават деца. Когато това стане, той си казва, ура - още роби се родиха. На робинята й се родиха роби. Какво се прави за тях? Не си грижиш естествено, кой е луд да се грижи за тях. Робите обаче могат да слугуват. Децата в един такъв брак, трябва още от малки бързо да се научат да угаждат и да слугуват на господаря. Който господар смята, че фактът, че е принуден да ги понася и търпи е напълно достатъчен, за да има право да ги командва по най-безобразният начин.

Би им казал така: вижте какво, ако вас ви нямаше, моят живот щеше да бъде много по-спокоен. Вие знаете ли колко се мъчих, докато бяхте бебета. То е ясно, че аз няма да си мръдна пръста за вас - вие да сте си го мръднали за мен. Така разсъждава, доколкото е в състояние да разсъждава. Разсъждава безчовечно, Любов и Съвест няма.

Илюстрация за това ниво. Пътува един такъв човек в трамвая и някой го настъпва без да иска. За него, целият околен свят му е враг и се държи към него враждебно. Иска да владее целия свят и само тогава може да бъде спокоен. Но понеже не го владее, не е спокоен, за него светът е враждебен. Не се интересува от хората и не вижда добри ли са, лоши ли са. Не наблюдава и не анализира - няма такива способности. И както си седи в трамвая, изведнъж, А…а, болка в крака. Какво става? А, ето този ми причини болка в крака и какво да направя сега? И то естествено го е направил нарочно. Трябва да му отрежа главата за това, че ме е настъпил. Трябва да го вкарам в положение никога повече да не ме настъпва. Ако мога да му счупя и двата крака, за да не може повече да ме настъпва е добро решение. Такъв човек обезумява и прави луд скандал, защото е настъпен. Не може дори да му мине през ума, че не си го направил нарочно.

Впечатляващото е, че такива хора се издигат на ръководни длъжности. Това е човек, който не е в състояние да се погрижи за себе си, камо ли за някой друг. Защо се издигат такива хора? Това са хора, които се контролират много лесно. Те лижат подметките на висшестоящите и размахват всеки ден камшика над низшестоящите. Такъв един човек е много удобна маша. Да си реализираш егоистичните планове с него. Можеш да го юрнеш даже да прави престъпления, от които да печелиш. И точно по тази причина умниците, правят такива хора с Първо ниво на съзнание малки шефове. Хората с Първо ниво на съзнание никога не стават големи шефове. Те са като надзиратели в робски плантации, това са техните качества. В този смисъл, ако видите, че един такъв примитив е издиган и толериран - на това се дължи.

Такъв човек не може да заплаши поста на висшестоящия, защото няма качества. Никой няма да го сложи на висш пост. Той е послушен, защото усеща, че този пост не го заслужава и е много над неговите възможности. И трепери. Не е благодарен на тези, които са го сложили на този пост, защото не знае какво е това чувство благодарност. Превръща се в “куче” на шефа - няма морал, съвест. Каквото каже шефа. Такива са отношенията при мафиотите. И това куче хапе всичко наред - каквото му наредят. Не е благодарно, но се чувства сигурно, че е кучето на шефа.

Изгодно е да имаш такова куче, ако си такъв мафиотски шеф. Ако имаш мафиотско мислене.

Второ ниво на съзнание - човек се е разширил, неговото съзнание се е разширило до кръга на семейството му. Освен да мисли само за себе си, иска да мисли за още един човек. Само за още едничък човек. И това му е трудно, но все пак полага усилия. Готов е да се свърже с този човек и в това семейство да има деца.

На второ ниво на съзнание главен смисъл на живота са децата. Всички хора, които казват, че истинският смисъл на живота им е в децата, и че ако ги загубят няма да имат смисъл на живота, са типичните представители на Второ ниво на съзнание, което аз наричам “гравитационно ниво”. Тъй като човечеството в огромната си част в момента се намира точно в това ниво на съзнание.

Кои са ценностите на съвременния човек? Това са семейните ценности. Хората живеят в рамките на своето семейство. Борят се и защитават своето семейство - до тук. От тук нататък, всичко друго, кучета го яли. До прага на моя дом. Погледнете къщите на хората - вижте общите части и вижте какво е вътре. Отвътре направено, нагласено, ремонтирано за 20000 евро, а отвън - кочина. Това за какво говори? Този човек има определен интерес до прага. От прага навън - не го интересува. Пълно е със скъпарски къщи около София за милиони, а около тях е кочина. Кочина, но собственика на къщата не пипа, защото не е негово. Стотинка не дава за това. Същата работа е и по блоковете. Това за какво говори? Няма общностен дух. Мисля само за мен и за моето семейство. Това е причината да видите как в същото време се правят саможертви от родителите за децата им. Родители не се дохранват, за да могат да плащат обучението на децата някъде си. Ще видите как родители отиват на една работа, която не обичат само и само да изкарат повече пари, за да осигурят бъдещето на детето. Очевидно е, че тези родители с Второ ниво на съзнание, хвърлят всичко, за да осигурят бъдещето на децата.

От една страна имаме великанска разлика със съзнанието на Първо ниво. Това са вече хора, които започват да имат малко хал хабер от Любов. Малко една струйка такава се промъква. Започват “да закачат” какво е това Любовта.

Помежду им отношенията често са користни - взаимноизгодно егоистично сътрудничество. Както ви казах, болшинството такива семейства са ЕТ “семейство Илиеви” или “семейство Колеви” ООД, където вътре има едни отношения, които не са особено величествени. Не са толкова сърдечни, толерантни, коректни. В много отношения си тече една тиха война - всеки гледа да си отстоява интересите. Благоразумният егоизъм изисква да съм дипломатичен, да правя компромиси до някъде. Да не упражнявам пряка агресия. А видовете агресия са по-надолу.

Човекът на Второ ниво няма съзнание да мисли за хората, за обществото. Това което мисли е как да направи така, че да не ощети другите до такава голяма степен, че да скочат срещу него. Трябва да ги ощетя малко, та и за тях да има. На трето ниво на съзнание такива неща изобщо няма – има съвършенно друго мислене, съвършено друго възприятие на нещата и тези хора, макар и малко, движат човечеството напред.

Хората на второ ниво поддържат човечеството. Те го държат в състояние да може да съществува, но не го развиват. Държат го в състояние на възпроизводство и в състояние на подръжка и ремонт на съществуващата материална база.

На второ ниво на съзнание творчество няма – те се занимават само с повтаряемост на това, което вече съществува и правят римейк на това, което други сътворяват. Но идеята не е тяхна. Проявяват творческо безсилие. Те са авторите на кича, халтурата и всички такива щуротии – заместители на творчеството. Правят духовни дъвки – лапаш нещо, гълташ нищо. Те са производителите на тъпите сериали и предавания по телевизията. И правят всичко това за популярност, която задължително трябва да се осребри. Второто ниво изпада в голям смях, ако някой има популярност, но не я осребрява.

На второто ниво на съзнание, хората вярват в девиза: каквото и да ти говорят трябва да знаеш, че става дума за пари.

Второто ниво на съзнание се плаши от Третото. Казва, какво се правите на важни бе, морал сте имали – какъв морал бе, нали и вие ядете, нали и вие ходите до тоалетна. Бил идеалист. Ти не си никакъв идеалист – или си глупак, или си много хитър. То е голяма далавера да се направиш на идеалист и после да прибереш парите – знаем го този номер. Хората на второ съзнание не искат да повярват в никакъв случай, че е възможно човек да постъпва наистина безкористно и честно. Това им се струва глупашко и те са крайно подозрителни към такива, които правят жертви – започват да ги дебнат. Чакай да те видим теб, жертвоготовния, сега ще разберем хитрият ти план какъв е. Ако е тарикатче като тях, го хващат и казват, видя ли и ти си като нас. Ако обаче не могат да го хванат, накрая след сериозни усилия: плюят го, клеветят го, решават – ГЛУПАК. Нормалните хора не се държат така. Тоя пък наистина е тръгнал да прави нещо за другите – то бива глупак, ама чак пък толкова.

Такъв е изгоден да го употребим. Искал да прави жертви – ела тук да се саможертваш. Знаеш ли каква нужда имаме от едно/друго.

Да отидеш от Второ ниво на Трето ниво на съзнание е все едно да станеш извънземен. Това е трудно.

Трето ниво на съзнание – при него, човек се разширява още един път. Вече разширяваш мисленето и мислиш не само за себе си, за семейството, но и за една група от хора, които ние ще наречем приятели. Разбирате ли какво се получава? Едва на третото ниво на съзнание човек разбира какво е това приятел и може да има приятели.

И тук става ясно, че съм проумял и мога да обичам не само мене си, децата и жената, но и моите приятели. Да ги обичаш, това не е тинтири-минтири. Това означава, че защитаваш тези хора по начина, по който защитаваш себе си - нито повече, нито по-малко. Което е твое е тяхно. Вие сте общност, но не интригантска и клюкарска. Вашите отношения не са основани на далавераджийство и сделки. Основани са на Любов. Дистанцираността при приятелството е свързана с факта, че с приятелите не прекарвам по 24 часа. Един път има такава една дистанция - не се женя за тях и не живея заедно с тях. Това е едното. Ако живея обаче, заедно с приятеля си, ние имаме собствен живот - не си споделяме абсолютно всичко. Има неща, които са си мой и неща, които са си негови.

Споделяме само определени неща, които ни свързват. И заради, които сме приятели. И тези неща не мога да ги правя с някой друг - не мога да го махна приятеля и да ги правя с друг. Ако мога да го направя, значи нямам приятел.

Ако сте в състояние да имате дълбок, искрен интерес към хора извън семейството, това е добра индикация за Трето ниво на Съзнание. Такива хора вече имат добра представа за вътрешния си свят. Могат да бъдат психолози. Интересно им е да наблюдават човешката психика и да общуват.

Едва на Третото ниво на съзнание, човек започва да се замисля за някакъв по-дълбок смисъл на живота. Вече децата не представляват основен смисъл на живота, защото е ясно, че те са свободни хора. Част от нашия живот минава с тях, но не целия. Любовта към децата не е единствената възможна Любов, която съществува на този свят. Напротив, има още толкова много форми на Любовта, които са не по-малко важни.

Любовта към децата е в основата си един инстинкт. Майчиният инстинкт, който е изключително важен за видовото оцеляване. Подобен има при животните и не бива човек да стои само на това ниво. Не че при животните има лоши неща. Напротив, има си много хубави, но при човека трябва да има още повече. Ако животното може да има отношение единствено към децата си, човекът трябва да има отношение към още хора. Трябва да има отношение към другите хора не само и единствено, заради корист. Вие ще забележите, че ние проявяваме големи усилия, талант и дарби, когато имаме изгода. Когато нямаме, не правим такива неща. Не се стремим да се разбираме с хора, от които нямаме далавера. Ако трябва да получа пари от някой знаете ли какви умения развивам – всичко правя, за да ги получа и това ме окриля. Обаче ако няма да взимам пари защо да го правя. Не че не мога по принцип, аз съм доказал че мога. Но трябва да имам мотив и той се оказва все егоистичен, за да се напъна.

На Трето ниво на Съзнание човек започва да се напъва и без да има такъв конкретен егоистичен мотив. Т.е. човек става годен за пръв път да работи за идеални обществени каузи. Такъв един човек проумява, че за да може да живее в своя дом спокойно и щастливо със своето семейство, задължително улицата, кварталът и градът също трябва да бъде щастлив. Иначе е пир по време на чума.

Освен това, бедните и нещастни хора като ме гледат какво ли изпитват? Те си мислят, егоиста - направил си за него, добрува си, а за нас – нищо. Озлобяват се, стават болшевики и някои, един ден, са готови да щурмуват. С тая злоба и завист как се живее? Защо дигат дувари по 2 метра? За да се защитят, макар че от злобата не можеш да се защитиш.

На Трето ниво на Съзнание, човек е проумял, че за да бъде добре, трябва да са добре всички наоколо. Пита се: Как да направя така, че улицата на която живея да бъде добре? Оказва се, че за да влияеш на улицата, трябва да вземеш някаква обществена позиция. Улицата е собственост на общината, и за да я ремонтирам (аз като частно лице нямам толкова ресурс) се кандидатирам, за да ме изберат за Кмет, съветник. Но съм искрен. Не отивам там, за да грабя. Наясно съм, че улицата трябва да е наред, това е идеалната кауза. Странно е, но не крада. Хората на Трето ниво на Съзнание не крадат. Не знаят какво е това да крадеш – имат Морал и Съвест и такива неща за тях са недопустими. Не са много тези хора, но колкото ги има - има.

Между тях и Второто ниво има пропаст. Второто ниво ги смята за ахмаци, будали, които не са в час. На Второто ниво на Съзнание, тези които крадат не са осъждани за това, че крадат. Хората казват, то си е ясно, че ще краде. Който и да изберем ще краде. Въпросът опира до един баланс – да не е пък само да краде и да не прави нищо друго. Трябва и за нас да има. Това, че той краде е хубаво, едва ли не, е редно. Не може човек на висок пост да не краде и да не си е добре – той трябва да си вземе, за да е мотивиран. И от там нататък все пак и за другите трябва да има де. Защото ако и за тях няма, ще скочат тогава. Не е проблемът, че принципно се краде, а че се краде прекалено.

На Третото ниво на Съзнание се срещаме с истинския гражданин на това общество, който е в състояние да твори и има самостоятелно мислене – на Второ ниво на Съзнание има шаблонно мислене. На Второ ниво на Съзнание има и професори даже. Те са чели, чели, чели и когато се говори с тях, постоянно цитират. Не говори той – питаш го за мнението му и изведнъж гръмва някаква мъдрост. Казвам му: това го е казал, примерно, Цицерон, аз те питам ти какво мнение имаш. А той бам – друга мъдрост. Питам го за неговото мнение, а той ми казва какво е чел. Оказва се, че такъв човек не може да мисли. Такива хора обикновено се защитават по следният начин: нямам нужда да мисля, защото умните хора са го казали вече. Ти какво ще ми се дуеш – по-умен си от Платон ли? Слушай какво е казал Платон, подчинявай се, това е Авторитет. Аз само цитирам и съм станал професор, защото цитирам Платон наляво и надясно.

Четвъртото ниво на съзнание се разширява до това, да защитаваш интересите не само на една група от хора, но и минимално интересите на цялата нация, а максимално на цялото човечество. Интересите на човешката раса. Такива хора са национални герои, пророци – не са случайни хора. Това са хора, които обичат както себе си, така и хората около себе си. Могат да защитават интересите на всеки отделен човек, по начина, по който ще защитават интересите на детето си.

Саможертвеният дух при тях е в полза на цялото. Забележете какво се получава – такива хора обикновено нямат семейство. Разликата между Второто и Четвъртото ниво на Съзнание е твърде голяма. А защо нямат семейства? Нямат семейство, защото ще станат жертва.

Когато се нагърбваш с идеята да защитаваш интересите на цялото общество, на целия народ, ще бъде изключително трудно и понякога невъзможно да защитиш интересите на своето семейство. Често пъти ще стане така, че семейството настоява за цялото внимание, което може да получи. Може да е егоистично и користно, но детето идва и казва, виж какво, ти си ми баща, не може да ме слагаш на равна нога с всички останали – трябва да ме толерираш. Ти не си баща на оня, а само на мен. Така постъпват нормалните хора на Второ ниво – това за тях е Светая светих.

На Четвърто ниво обаче, моето дете е равно с всички останали. Просто правя за него това, което правя и за останалите. Моето дете може да смята, че не го обичам, съответно по какво да разбере, че аз съм точно на него баща. Истината е, че аз не съм само на него баща, аз съм Баща на всички. Така моето дете няма специален баща и ако, то няма ниво на Съзнание, поне Трето ще се чувства ужасно. И щом ще е така, тогава е по-добре да нямам семейство. Ако ще се посвещавам на един народ, моето семейство ще стане жертва. Така виждаме един Васил Левски, на който доста планети са му на Четвърто ниво, Национален Герой, Свят човек и виждате в биографията му и в начина му на живот – всички тези елементи на Четвърто ниво на Съзнание.

Ако четете тефтерчето му ще видите простичко и ясно този човек как си е правил сметките, какви писма е писал, в какво е вярвал, как е живял. От всичко това лъха Чистота, Морал и пълна Жертвоготовност. И Любов към народа, включително и към турския. Няма злоба, дори и към султана. Има някакво разбиране – султанът е невеж и от друго, освен от оръжие не разбира.

Много важен елемент за нивото на съзнание на Васил Левски е какво казва, когато са го питали, като се освободим както си е ред, нали ти ще ни станеш цар (на Второ ниво отговорът е, естествено че ще ви стана цар, за какво го правим всичко това. За 19-и век по-голяма далавера от това – здраве му кажи) той отговаря, не, аз ще отида да освобождавам някой друг народ след това. Затова го наричат Апостол. Както апостол Павел, който обикаля целия свят.

Не си мислете, че Левски е нямал любов – монахиня Серафима. А това е жена, която е станала монахиня, заради него – това е бил единственият начин тогава да не се свърже с някого насила. Той ходи при нея, на душевна изповед – плътска връзка не е имал. Няма нужда. При хората на Четвърто ниво, Любовта не изисква да има плътска връзка. Сексът във физически смисъл не ги вълнува. Те имат изключително дълбоко душевно преживяване, каквото ние може само да си мечтаем да имаме – каква интензивност на чувствата може да има и колко благородно може да бъде това.

Всяко по високо ниво на Съзнание, предполага по-силна Душевност. Предполага контрол върху по-голяма енергия. Предполага по-голяма сила и по-големи възможности. Колкото е по-високо нивото на съзнание на един човек, толкова е по-божествен спрямо хората, които нямат такава сила. Вътрешният самоконтрол нараства. Способността за контрол върху външния свят също нараства.

Хората на Четвърто ниво обладават почти магически способности вече. Давам един пример с Венера на Четвърто ниво – Пабло Пикасо. Тези хора творят в естествена връзка с духовният свят постоянно. Когато този човек рисува, той не се интересува какво ще каже пресата или дали ще се продаде добре. Рисува, изразявайки себе си. А да рисуваш така това означава Любовта да се проявява в това, което правиш и е начин да кажеш на хората, че ги обичаш. Много силен начин. Изкуството няма никакъв друг смисъл, освен да проявява Любовта. Това, което се нарича Изкуство е нещо, в което се проявява Любов. Ако няма Любов не е Изкуство. Когато хората придобият усет към Изкуството, те се научават да разпознават кое е правено чрез заученост, но механично и не е Изкуство, макар че е много добре нарисувано, все едно с компютър и кое е направено с душа и вътре има Любов.

Хората на Трето ниво често страдат, от това, че не са разбрани. Тяхната изразност и творчество не среща разбиране – напротив. Излял си е душата, нощи наред не е спал, а другите гледат и казват, хм бездарник, какво си правил ти. Не си ли чел книги как се рисува – има си техники. Къде са ти техниките? И не може да реагира, да се защити. Затова много често, хората на Трето ниво на Съзнание се събират помежду си, защото иначе се чувстват много зле. Това ниво ги тласка към общностен живот.

Нивата на съзнание не са така ясно отделени – между две нива има безброй много други поднива. И има постоянно движение – може да се изкачваш или да спадаш. Едни планети може да са на едно ниво, други на по-ниско. За едни неща човек може да е много мъдър, а за други егоист. Удивително е, но го има. Така че, не се подлъгвайте, че човек като го бива за едно нещо, непременно го бива и за всичко останало. Не е така.

Когато обаче човек е на Четвърто ниво, става чудо. Заставайки пред картината, критиците казват: Край, това е новият шаблон. Пикасо или не се налага да се обяснява или ако се налага да се обяснява, енергийният заряд на всяка негова дума е потресаващ. Ако критиците са мислили едно, после мислят друго.

Една майка Тереза е на Четвърто ниво на Съзнание. Жената, която искаше да се погрижи за хората. И успя да се погрижи за адски много хора, да промени съдбите на много хора и да съществува като пример. Тя написа: Прави Добро, каквото и да става. Макар че няма ненаказано добро и благодарност няма да получиш и т.н. пак прави. Това беше жена, която говореше с президенти и беше чест за тях да й помагат. Мислите ли, че тя е единствената монахиня, която иска да го направи? Не. Но, тя е единствената, която успя да го направи.

Когато имаш Четвърто ниво на Съзнание, нещата се случват по неведоми начини. Тя говори с американският президент и й се отпускат милиони.

От човешка гледна точка ако го погледнем като човек, Иисус Христос притежава Четвърто ниво на Съзнание в пълнота. И целия му живот го илюстрира – защитава общочовешки интереси.

Нивата на съзнание са важни, защото и планетите ще ги учим на нива на съзнание. От тук нататък ще различаваме хората, според нивото им на съзнание. Имайте предвид, че това не зависи нито от зодиакалните знаци, нито от домове, нито от аспекти. Нивото на съзнание го няма в хороскопа. Можете само да предполагате, то е много лично нещо. Можете да установите нивото на съзнание,само като видите човека. Или проследите биографията и поведението му.

д-р Калоян Петров

[Станимир]

Някак си не ми се ще да започнем да определяме себе си и останалите, кой към в коя степен попада и др. под. За да можем да определим точно нивото на един човек, ние трябва да сме поне едно ниво над него и пак не е сигурно, ако самите ние сме на по-ниските нива на развитие на съзнанието. Могат да се направят най-различни разделения. Ето част от тях:

І. Същества от по-висши йерархии;

ІІ.

1. Учители – всички, които са успели да издигнат съзнанието си до равнището на Атма, т.е. Духът на човека – 5-то до 7-мо посвещения (3-то до 5- то езотерично);

2. Приети ученици – тези чието съзнание се е издигнало до нивото на душата (най-висшата част от Манас и Будхи) – 3-то и 4-то посвещение (1-во и 2-ро езотерично). Менталното и емоционално тела са напълно овладяни. Има пълен контрол над мислите и чувствата. Не се допускат в съзнанието никакви мисли и желания от груб и егоистичен характер;

3. Ученици (езотерично не се смятат за посветени)

– преминалите 2-ро екз. посвещение – емоционалното тяло е напълно под контрола на ученика, менталното тяло е развито, но все още недостатъчно овладяно, ученикът има непълен контрол над мислите си;

– преминалите 1-во екз. посвещение – преобладаващата част от мислите и чувствата са положителни, но все още контролът над емоциите и мислите е незадоволителен; има търсене и стремеж за развитие в духовна посока, загриженост и към останалите хора, а не само към себе си, съчуствие и желание да не се наврежда на други същества – пряко или косвено;

4. Всички останали хора. Те могат да се подразделят на много степени, според това, кой доколко е овладял егоизма, действията, мислите, чувствата и емоциите си или с други думи казано какво е качеството на материята съставяща менталните и емоционалните им тела; дали материята е по-груба, неорганизирана, хаотична или е по-фина и организирана; от материя от кой подплан на емоционалния и менталния план са съставени преобладаващо телата им.

ІІІ. Всички същества от дочовешките еволюции.

Човек не може да прецени точно своята позиция докато не стане приет ученик, а е и безсмислено, както и да се преценят нивата на останалите хора. Ако човек погледне честно и безпристрастно върху себе си ще разбере какво му липсва и единственото важно нещо е да работи в тази посока, а не да се задоволява с вече постигнатото. Аз съм на мнение, че човек трябва да се сравнява само с тези над него; тези, които е възприел като идеал; да се стреми и полага усилия да ги достигне.

Редактирано Януари 12, 2009 от Станимир

[Cveta5]

Степените на духовно развитие/колко светски звучи израза!/не ги определяме ние,не е и необходимо.Иска ми се "до всяко добро същество да застане поне още едно"!!!

[Guest НиколаДамянов]

Здравейте!

Благодаря на всички, които се включиха в таза важна тема…

На пръв поглед се забелязва едно притеснение, което прозира и в коментарите, а следва и от малкото написани мнения.

Съжалявам, че ще цитирам по памет Учителя, който казва, че нашето внимание и обхода трябва да са насочени към човек в степен, пропорционална на ъгъла, с който той се е обърнал и гледа към Божественото… Използвайки това елементарно и много полезно правило, всеки стремящ се към съзнателен живот, може много лесно да си помогне в разрешаването на доста проблеми свързани с човешкото общуване – приятелство, близки, познати, колеги и т.н.

Тънкият момент обаче тук е точно това …Как най-правилно да определим този „ъгъл” който дефакто изразява духовното ниво на даден човек? Много често емоциите, чувствата и привързаността, ни подвеждат и грешим. Ясно е, че ще бъркаме и ще се заблуждаваме в преценките си понякога, но това не е важно…По-важно е непрекъснато да се коригираме и да се усъвършенстваме правилно в тази насока !

От друга гледна точка, можем ли да отречем, че правилната преценка на духовно развитие на даден автор, лектор, събеседник не би ни спестило много загубено време, например?

Защо трябва да се смята, че да се стремиш да определиш правилно „духовното ниво” на някой е грешно, неморално, „безсмислено” (Станимир) или „светско звучащо” (Cveta5) ?

Правилно е, че когато човек прави преценката си или дава такава на базата на одумване, клюки, коментари „зад гърба ” на някой е грешно, пошло, светско, неморално … Няма спор! …, но темата е в друга насока…Затова и в предният пост писах : „нека нещата се пренесат в личен план и лични усещания (размисли), а споделеното да бъде без примери и сравнения, за да се избегне вредното одумване”.

По темата … За мен духовното ниво на човек е свързано тясно със следните неща:

1. Покритието между думи и дела …

2. Отношение към Учителя и учението му …

3. Отношение към църква и езотерични школи …

4. Отношението към вегетарианството...

5. Ниво на справяне с „вредните” навици …

6. Отговори на екзистенциални въпроси и окултната гледна точка в тази насока…

7. ….

Всъщност тези точки са просто една бърза импровизация…Ако има желаещи да задълбочим темата можем да „разпишем”нещата в тази насока и да постигнем нужна дълбочина, която да е от полза за всеки .

Поздрави!

[Васил]

За мен има две нива:

По-ниското ниво вярва в проявената сила, подчинява се на силните, преценява те дали и доколко ти си в момента силен.

По-високото вярва в човешкият потенциал, цени те не заради това, което си в момента, а заради човешката ти същност и потенциалните ти възможности.

Степента на вяра е един важен критерий. Вярата в човешкият потенциал.

[Роси Б.]

Все повече се въздържам от осъждане и одумване на другите. Не говоря за обикновеното клюкарстване, а за това да класифицираш другите като добри и лоши, като глупави и умни и т.н. Това определяне на нивото на другите ми звучи по същия начин.

Искам да кажа, че нивата ме интересуват, но само като мярка с която да меря себе си. Нещо като състезание, но не с някой друг, а със самия себе си. Т.е. аз къде съм? На кое ниво се поставям и как да се премеря дали съм пораснала?

Разбира се, осъзнавам, че трябва да се меря най-вече с делата си. Защото за мен те са крайния резултат. Така наречените осъзнати действия. А за процеса: мисли- думи- действия, всички знаем много добре.

[maggee]

По темата … За мен духовното ниво на човек е свързано тясно със следните неща:

1. Покритието между думи и дела …

2. Отношение към Учителя и учението му …

3. Отношение към църква и езотерични школи …

4. Отношението към вегетарианството...

5. Ниво на справяне с „вредните” навици …

6. Отговори на екзистенциални въпроси и окултната гледна точка в тази насока…

7. ….

Аз виждам нещата под малко по-различен ъгъл - а той е, че нивото на духовно развитие няма общо с учения и школи, с религии и църкви, с окултната гледна точка на законите, дори с храненето. Има много пътища за развитие и те не минават задължително нито през дадена школа, нито през даден метод.

Въпросът за оценка на нивото на хората, с които сме в контакт, почти не съществува, защото човек реално влиза в отношения с други хора, които са приблизително на неговото ниво. 1 милиметър повече или по-малко, не е от голямо значение. Човек просто не може да осъществи контакт с друг, ако "духовната" дистанция между тях е голяма - хората говорят на различни езици. В реалния живот дори учители са ни хора, които са мъничко по-напреднали от нас, както и ние сме учители на тези, които са мъничко по-назад от нас, но обикновено тези процеси протичат двупосочно - не може да се каже, че единият е само учител, а другият само ученик.

Ако все пак трябва да измервам нивото на развитие, като критерий аз за себе си използвам чувството на необходимост - хората, от които са нуждая, са винаги тези, от които трябва нещо да науча. Хората, които се нуждаят от мен, вероятно го правят по същата причина. Много рядко ми се е случвало да срещам хора, с които този процес да е почти изравнен в двете посоки и обикновено това не продължава дълго. Като тук под нужда разбирам не привързване, а интерес към другия, към неговия светоглед, удоволствие от общуването. Повишението на духовното ниво е свързано с повишение и изчистване на неговата енергия и контактът с такъв човек винаги е приятен, дори това да не се осъзнава.

Така че по-напреднали от нас са тези, към които се стремим, чието мнение уважаваме, чийто съвет бихме потърсили и в чийто съвет бихме се вслушали. Такива хора най-често се появяват именно в моментите, в които имаме нужда от тях.

[ris_78]

Понеже,не познавам хора от 1,2,3 ниво по класификацията на Станимир бих казала,че с течение на времето представата ми за Степен на духовно развитие се е променяла.Отначало си мислех, че който е добър е на по-високо ниво,който прави добро е на по-високо ниво и тем подобни.Започнах да се вглеждам в хората малко по-дълбоко и вече мисля че май това не е от кой знае какво значение.Като се загледаш в хората и видиш на колко "високо" ниво са,ще видиш и всичките му "ниски" нива.Приела съм хората за такива каквито са и с високи и с ниски нива,несъвършени ,но истински и реални.Поне обикновените хора не мисля ,че имат ниво.По-скоро нивото им е средноаритметично от десетки нива.Срещала съм силнорелигиозни хора ,които не могат да възприемат правото на мнение дори,желанието за развитие и други какви ли не случаи.Срещала съм атеисти,възприемащи живота по отчасти препокриващ се с общоизвестните добродетели в повечето религии,без някой да им ги е показвал или насаждал в главиците.И едните и другите имат духовно ниво мисля аз,независимо дали са вярващи или не и дори допускам,че е възможен и случай месоядец атеист да е на по-високо ниво, от някой вярващ вегетарианец.Мисля,че това което ни е заложено при раждането,дори и ние трудно бихме променили.Има хора,пред които сякаш е сложена някаква бариера, и при всичкото си желание и усилия сякаш могат да надградят нещо ,но не могат да я надскочат.Други започват с една крачка напред,когато правят нещо за първи път сякаш са го правили години,четат нещо и сякаш вече са го чели.Друго нещо което ми е правело впечатление е ,че съм чувала за някои неща доста мъдри думи от хора,които представите им за други неща са дори необвързани с фактите.Та вече не се занимавам с това каква е степента на духовно развитие.Човек може да научи по нещо от всеки и може да размени две добри думи с всеки,това може би е по-важно да не забравяме, и да ни е приятно.

[Guest НиколаДамянов]

Като чета горните мнения и си спомних един филм по действителен случай за Аристотел Онасис - гръцки бизнесмен, милиардер, корабен магнат, известен като един от най-богатите хора на 20 век., който гледах преди доста години ... Много смътно си го спомням филма, но тогава силно впечатление ми направи първият и най-важен урок, който сподели главният герой, чрез който той е натрупал голямото си състояние… Урока - това е, че носил тефтерче в джоба си и след всяка среща с човек (бизнесмен), определял там чрез точкова система колко време заслужава да се отделя за съответния човек в следващи срещи…Това бил и ключа към неговото богатство!

Много гениално прозрение и то от гледна точка на това, че фактора време е много важен за трупането на пари (богатства), …не случайно казват „времето е пари!”.

По аналогия и духовното богатство, към което се стреми всеки водещ съзнателен живот, е зависимо от този фактор време. Важно е да се уточни, че в човека трябва да има стремеж към духовно усъвършенстване , което в много случаи се доближава до ученичество, за което говори Учителя…При това ученичество се изисква целенасочена Работа – четене, практика, медитация, служене … С такъв род Работа човек, ако не се е сблъскал не може да оцени колко МНОГО е въжен този момент - „фактор време”.

В този ред на мисли хората от горните постове, които смятат, че главното в общуването им и връзките им с другите хора се заключва в необходимост от научаване на нещо ново или просто от други светски интереси – ОК! Те са в пълното си прави да мислят така… Напълно ги разбирам и подкрепям в тяхната правилна ориентация от тази гледна точка!

Тематиката на темата е обаче в по-друга плоскост …

Ще е интересно, ако се включват повече хора, които са решили да са ученици в школата на Учителя и работят в тази насока …За останалите – съжалявам, но ми се струва, че определено трудно ще разберат за какво иде реч и дискусия няма да може да стане.

Поздрави!

[Станимир]

Ако се стремим в общуването си с другите хора само да получаваме, то до голяма степен дедения пример с Онасис е удачен. Но общуването с един човек който е на по-ниско ниво в определено отношение от нас, е много по-голямо изпитание за нашата духовност, отколкото общуването с човек от нашето или по-високо ниво, защото ние трябва да проявим духовността си (и то много премерено), като почти сигурно е, че другия няма да ни отговори по същия начин. Когато обичаме, когато правим добро, когато сме състрадателни, когато се стремим към справедливост, нивото на човек срещу нас няма абсолютно никакво значение. Преди малко прочетох нещо, което засяга въпроса за самоопределянето:

„Какво се иска от човека? – Да учи, да придобива знания. Бог се радва на онези, които постоянно учат. Не е важно да бъдеш учен, но да учиш. Ученето е непреривен процес. Не е нужно да бъдеш добър, но постоянно да правиш добро – това е непреривен процес. Стремете се към непреривните процеси, които са динамически. В тях има енергия, живот. Пазете се от статическите положения. Кажете ли, че сте учен, добър, вие се намирате в статическо състояние. На земята човек не може да бъде абсолютно добър, но може да прави добро всеки момент.“

Из „Новият метод“ – УС, 15 март, 1936 г.

По въпроса за времето: Това което казваш е вярно, ако става въпрос за тези, които отдават на Бог и на духовното цялото си време, всичките си усилия (духовните учители примерно), но в никакъв случай не може да се отнесе за останалите хора. Наистина, както един бизнесмен жертва цялото си свободно време на бизнеса, на развитието му и на печеленето на пари, така може да се жертва и времето за духовното развитие на хората и на човечеството като цяло. За съжаление такива хора, които са толкова заангажирани в духовно отношение, че разговорът примерно с един човек, да ги лишава от възможността да изпълнят нещо далеч по-важно от духовна гледна точка, са твърде малко.

Редактирано Януари 15, 2009 от Станимир

[mecholari]

 От притчите на Соломон:

глава 16

1.Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.

2. Всичките пътища на човека са чисти в неговите очи, Но Господ претегля духовете.

3. Възлагай делата си на Господа, И ще се утвърдят твоите намерения.

4. Господ е направил всяко нещо за Себе си, Дори и нечестивия за дена на злото.

5. Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.

  

[Креми (късметче)]

Не мисля, че хората трябва да се делят на Ученици и неученици. Всички хора са Ученици, ако не формално в настоящето, то те са пак са стъпили на същия път.

Също всички Истински Учители работят заедно на по-фин план и са пратеници на единната хармония в света.

Освен това и времето е много хлъзгава категория по отношение на духовното израстване и Ученичеството. Сещам се за 2 притчи за Ученика и бързането / времето, четени тук , в Портала. Едната е от началната страница:

"Небесният плод

Живяла някога жена, която чула за съществуването на Небесният Плод. Пожелала да го притежава.

Попитала един дервиш, когото ще наречем Сабар:

- Как да намеря този плод, за да постигна моментално познание за вечната истина?

- Бих те посъветвал да станеш моя ученичка, казал дервишът. Но ако решиш да не последваш съвета ми, ще трябва да пътуваш дълго и неуморно по света, за да търсиш този плод.

Тя напуснала дервиша и потърсила друг учител, Ариф Мъдрият, после намерила Хаким Магът, после Мазуп Лудия, Алим Учения и много много други…

Така изминали тридесет години в търсене. Най-накрая тя пристигнала в една градина. В нея растяло Небесното Дърво и на неговите клони бил Небесният Плод.

Точно зад дървото стоял Сабар, първият дервиш:

- Защо не ми каза на първата ни среща, че ти си Пазителят на Небесния Плод? - го попитала тя

- Защото нямаше да ми повярваш. – отговорил Пазителят. Освен това трябва да знеш, че Небесното Дърво произвежда плод само един път на тридесет години и тридесет дена. "

( http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=89 )

За намирането на плода може да са ти нужни години, а може и дни. Стига да си на точното място в точното време, ... което става с водач.

Редактирано Януари 16, 2009 от късметче

[Guest Кристиян]

Степенуването лишава духовността от нейната същност- осъзнаването и сливането с Вечността. Може ли да се степенува вечността, и какъв трябва да е човек- умник или смотаняк, за да се захване с подобно начинание?!

По принцип във всички духовни школи е забранено коментирането на духовното развитие и/или ниво между учениците и/или членовете на групата. Дори и Учител не коментира степените на духовно развитие- своите или тези на учениците си. Може да се изведат само принципите на духовни посвещения в съответното житейско измерение...Повече от това- гарантира изритване от духовната школа...Пък вън от школата- всеки човек може да си коментира каквото си искаи както си иска- безплатен коментар няма...също както безплатния обяд...

[Guest valentinus]

Степенуването лишава духовността от нейната същност- осъзнаването и сливането с Вечността. Може ли да се степенува вечността, и какъв трябва да е човек- умник или смотаняк, за да се захване с подобно начинание?!

По принцип във всички духовни школи е забранено коментирането на духовното развитие и/или ниво между учениците и/или членовете на групата. Дори и Учител не коментира степените на духовно развитие- своите или тези на учениците си. Може да се изведат само принципите на духовни посвещения в съответното житейско измерение...Повече от това- гарантира изритване от духовната школа...Пък вън от школата- всеки човек може да си коментира каквото си искаи както си иска- безплатен коментар няма...също както безплатния обяд...

Съвършено ясно и точно!

...обикновенно този, който се вторачва в собственото си "духовно развитие" /колко тъпо и елементаризирано звучи/

или това на другите ученици е в стагнация

[Guest azbuki]

Или по друг начин казано, няма много положителни дивиденти за когото и да било от подобно вторачване. Загуба на ценно време в... как му вика Кристиян... его-рея (его-излияния).

[Венцислав_]

...обикновенно този, който се вторачва в собственото си "духовно развитие" /колко тъпо и елементаризирано звучи/

или това на другите ученици е в стагнация

По този начин казано не остава ли малко неопределено... Защото има едни тънки разграничителни линии, които никога не можем да сме сигурни, че добре виждаме...

Все пак, на дихателното ни поле са му нужни определени качества...

И понякога, копнежите ни за вечност са много хоризонтални, но понякога - може би не...

И обикновено, всички сме в стагнация - все още структурно непригодни за каквото и да е отвъд земната ни природа...

А степента... това вече е глупост.

[Добромир]

Всичко в Природата е на степени, степента на вибрациите определя доколко едно същество се отличава от друго, така че да се отричат степените - това е просто незнание или... остра алергия към често допусканите грешки и спекулации при подразделянето. Вярно, че има много грешки и спекулации, но това означава ли, че и степени няма или че те са маловажни? Ако например някой кандидатства за работа, която изисква висок професионализъм и вместо него назначат нескопосан връзкар, това отменя ли валидността на факта, че работата реалвно би вървяла по-добре, ако назначат именно по-ъпгрейтвания за отговорен служител? Освен това някои хора бъркат духовната Първооснова със степента в духовното развитие. Първоосновата вероятно е една и съща във всички ни, независимо от нивото на развитие, независимо от каквото и да е ученичество и т.н. Но степента и разновидностите й на проява са много различни - това се вижда всекидневно от всички ни. За мен конструктивните въпроси са малко по-различни - кои от многото системи за отчитане на степените на духовното развитие могат да са ни практически полезни и как точно? (Касае се за вертикални класификации - като гуните напр. или нивата на на Кен Уилбър, това са показателите за осъзнатост). И кои различия са просто разновидности на изявата (хоризонтални подразделения) и съответно - каква е тяхната роля в диагностиката и правилното подпомагане на духовното развитие? Защото много от различията ни са именно такива - по темперамент и по-общо казано наследственост, по количество и вид на натрупани знания, по особености, формирани от специфичната ни околна среда и т.н. Тези неща сами по себе си не определят вертикалното ниво на духовно развитие, но могат да имат допълнително значение. Във всички случаи, възприемането на духовното само като мъгляво насочване към нещо си ей там, без никакви ориентири или критерии за придвижване по пътя - не ми допада. През вековете, доколкото ми е известно, именно неведението и сляпото следване са били в основата за т.нар. духовност на народите - и резултатите от това се виждат в надмощието днес на материализма. И макар че е малко медицински казано, нито в материалния, нито в духовния живот можем да се надяваме на истински напредък, ако нямаме точна диагностика и вярна терапия! И за двете са нужни структури; и колкото нивото на обследване е по-задълбочено, толкова са и по-сложни структурите. Съвсем друг е въпросът че прекалената привързаност към теоретичните знания за тези структури също може да е проблем. Но нали ние не преставаме да ползваме напр. сложните компютри, само заради това, че някои са се възгордели от познанията си по тях?! Нека да отграничим факта за несъмнената структурираност на реалността (което не я прави по-малко единна, ако се гледа Основата) от частните си съображения за това кой как употребява или злоупотребява с едни или други схеми на същата тази реалност! Редактирано Януари 19, 2009 от Добромир

[Светлата]

Освен да се тренираш в безпристрастност друго "практическо приложение" на такъв вид степенуване аз не намирам

[Guest Fut]

" Всеки да се моли според диктовката на духа си, Господ да му покаже и упъти, как да се моли. В духовния свят вие не се намирате в еднаква зона, нито сте всички на едно и също място, така щото, според изгрева на вашето Слънце ще се молите."

Изт.

Кой на каква степен и на какъв етап е това само Един Господ знае. Не е дадено на човека да определя тези неща. Това е мнението ми по този въпрос . Поздрави!

[Guest azbuki]

Добромире, ако връзкарят получи работата, значи е трябвало да я получи. Всичко, което се случва, се случва точно както трябва. Всеки попада точно в средата, която му съответства. С остатъка от поста ти съм съгласна.

[Добромир]

Освен да се тренираш в безпристрастност друго "практическо приложение" на такъв вид степенуване аз не намирам

Просто са различни адекватните методи за развитие, в зависимост от вертикалните и донякъде хоризонталните нива. Ако човек ги проучи, не може да отрече тяхната значимост. А ако ги отрича, без да ги е проучил... Аз пък не виждам с какво практически помага това именно отричане! Че някой, благодарение на него, може да се тупа по гърдите с изявлението: "Няма никакви различия, аз съм Господ"?!

[Guest Fut]

Добромир стана ми интересно, но в същото време се притеснявам да не се изложа защото наистина не съм запозната, но пък ми е интересно признавам си. Някъде отдавна бях чела, но не си спомням точно къде, че в някои от древните школи май за древен Египет ставаше въпрос. Едно от изпитанията за по- напредналите ученици беше да бъде затворен ученикът в клетка с добре нахранени крокодили и ако издържи такъв човек придобива вертикална памет т.е. дори и да умира и да се преражда той вече помни всичко. Но не съм сигурна дали го предавам точно ще ми простиш за което и те моля ако имаш желание и знаеш да обясниш ще ми бъде интересно. Предварително благодаря .

[Светлата]

Освен да се тренираш в безпристрастност друго "практическо приложение" на такъв вид степенуване аз не намирам

Просто са различни адекватните методи за развитие, в зависимост от вертикалните и донякъде хоризонталните нива. Ако човек ги проучи, не може да отрече тяхната значимост. А ако ги отрича, без да ги е проучил... Аз пък не виждам с какво практически помага това именно отричане! Че някой, благодарение на него, може да се тупа по гърдите с изявлението: "Няма никакви различия, аз съм Господ"?!

брей, чак толкова ли мъгляво се изразих!