Добромир Добавено Февруари 15, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2009 Зарадвах се, iti, искрено на изказването ти.Добре си усетил/а безсмислицата от понятия и неадекватността на индивида да превърне четенето на книжки, по специално на езотерична литература във философия на живота си, и да ИЗживее себе си. ................................................................................ СТЕПЕН НА ДУХОВНО развитие?????? Кой определя тези степени на развитие на съзнанието???По точно как?И що е то духовно развитие???Кои са критериите за духовност? Знанието е Еволюция на Духа, чрез Ума, но само сърцето, чрез Душата, го прави Божествено. Личността/Съзнанието извървява дълъг път на себеопознаване в отношението си с другите, първоначално използваща критериите насадени от родители и общество, група и т.н., докато всеки път когато влиза в конфликт със себе си, стига до кръстопът,тогава настъпва Изборът и волята за преодоляване, и или разрушава старите модели,или ги надгражда с нови такива . И така все по дълбоко навлизайки в дълбините на същността си, свързвайки се с душата си, ще постави основа за изграждане на критерии за Обич.Там, в ''последната степен'' на духовност-ОБИЧ, Божествена! Всичко това звучи добре, обаче, ако съответства на личния опит, не разбирам с какво сайтовете се различават от "книжките" и защо изобщо да се влиза и в тях?! Да не забравяме освен това, че хората и оттеглянето са го опитали - в предни векове милиони последователи не имали сложен живот и главно са търсели Обичта, за която говориш... Е хубаво, някои може и да са я намерили в себе си, но пък защо с толкова висшите си вибрации не са повдигнали обществото, а то е тръгнало по друг път? Значи, Може Би Има И Още Нещо, Освен Заличаването На Всичко Светско В Името На Някакво Друго, Непознаващо Законите И Дифузно Неструктурирано Божество?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 11, 2010 Доклад Share Добавено Януари 11, 2010 От чисто практическа гледна точка да се опита човек да си определи духовната степен на развитие е вторачване в резултата. А като зяпаме целта и може да нащтрапаме извън пътя. Това, което го има в разните школи и ордени, не е степен на духовно развитие, а степен на посвещение. Когато човек е достигнал някаква степен на посвещение, то може в даден момент духовното му състояние да е доста над тази степен или доста под нея, макар че не ми променят степента на посвещение . Духовното състояние е изменчиво и на вълни. Не случайно има една поговорка "запомняме силните хора с техните слабости, а слабите с техните изсилвания". Не е полезно да се вторачваме в резултата, защото това ни ограничава. Не е полезно да класифицираме степентта си на духовно развитие, защото тя е нещо динамично и или ще изпаднем в илюзия след време, или ще си я застопорим на някакво по-ниско ниво. За действие необвързано с резултата вижте Бхагавад Гиитаа. А когато се опитваме да оценим степентта на духовно развитие на друг човек.....Сравняваме се с него, какво ли? Не че аз не се сравнявам с хората, но се сещам как Питагор всяка вечер е излизал по улиците и е търсел някой, който да го научи на нещо, което не знае...и е намирал. Основателят на една школа веднъж е намерил важно послание от паднал в канавката пияница. Според мен по-добре е да се гледат възможностите за бъдещо развитие на човека и да му се помага евентуално. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Януари 11, 2010 Доклад Share Добавено Януари 11, 2010 Но да се игнорират самите нива - това си е "детската болест на духовността"! Да,сега няма как да не се съглася.Трябваше ми време да я изживея,да опитвам,да осмислям и да прилагам.Кой знае защо,нищо не премам наготово. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Януари 12, 2010 Доклад Share Добавено Януари 12, 2010 Доста често ни се случва в разговори и общуване с други хора да си задаваме въпроси относно степента на духовно развитие на човека срещу нас. Мисля, че няма човек водещ съзнателен живот, който да не е фиксирал в себе си някакви духовни нива, към които да причислява околните … Не рядко съм чувал коментари и критики за ниво на духовно развитие на определен човек,… също така и за сравнение на едни хора с други относно техните духовни опитности. Това до голяма степен не е правилно от гледна точка на одумването, (има го и в мисълта на деня), но е често срещан факт ! В този ред на мисли нека нещата се пренесат в личен план и лични усещания, а споделеното да бъде без примери и сравнения, за да се избегне вредното одумване… И така : Вие по каква вътрешна скала определяте духовното нива на събеседника си? Доколко точно съумявате да определяте това ниво? Правите ли периодични апдейти? Случвало ли ви се е да грешите в преценката ? Ако „да”, какво правите за да поправите грешките, когато сте надценили, …и какво когато сте подценили човека? Някой беше казал, че не трябва да смяташ никого над тебе, нито под тебе. Това разбира се не значи че всички сме на еднаква степен на развитие. Но наистина кой съм аз за да съдя другите на каква степен на развитие са те? Аз за себе си съм го решила така: гледам да общувам само с хора с които ми е приятно и се чувствам добре. Има хора, които в присъствието им се чувстваш тегаво и неудобно... Има и други, в чието присъствие ти е леко и приятно...Забелязала съм че примерно, има някой човек който не ти е приятен...и ако не му обръщаш внимание и мислено го игнорираш, той още повече се бута при тебе... все гледа нещо да те предизвика А иначе ако някой се държи или върши нещо недобро към мене, казвам че това не е хубаво, а не човека и не се занимавам Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.