Guest НиколаДамянов Добавено Януари 9, 2009 Доклад Share Добавено Януари 9, 2009 Предизвикателство за тази тема е едно мнение на maggee „Пълна свобода никъде няма. Няма такова място във Вселената, мисля.” (от тук) Какво за Вас е свобода и в какво се изразява тя ? Вие как мислите…има ли "пълна свобода" някъде във Вселената? Къде …? Смятате ли, че на Земята няма свобода? Ако „да” – кои са ограниченията, които изземват нашата свобода ? От друга страна съществуват ли ограничения, които НЕ изземват правото ни на свобода? Например, може ли при наложено ограничение с Любов да съществува свобода ? Надявам се, че ще стане интересна дискусия! Поздрави за Всички и много Светлина Ви желая при размислите . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Януари 9, 2009 Доклад Share Добавено Януари 9, 2009 За мен свободата е вътрешно усещане. Малко съм се поизхвърлила с това, че няма такова място във Вселената, защото не зная дали има. Но обективно погледнато, има природни закони, които поставят ограничения и те са фундаментални, действат на всички нива. Дори и да има място на пълна свобода, което ми изглежда малко вероятно, то ние сме доста далеч от него, очевидно. Въпросът със свободата, доколкото касае нас, хората, е свързан със субективното ни усещане за това. При еднакви условия, например днес в България, един човек смята, че е свободен, друг - че е несвободен, защото зависи от това и това и онова. И двамата зависят, но единият се чувства свободен, а другият не - защото единият приема даденостите и на базата на тях реализира свободата си, а другият предпочита да се оправдава с липсата на свобода, за да не му се налага да свърши нещо. Приемането на ограниченията прави човека наистина свободен, защото фокусира вниманието му върху възможните пътища. Концентрирането на вниманието върху ограниченията превръща човека в несвободен човек - логично. От личен опит мога да кажа, че едно ясно, видимо, непреодолимо ограничение най-често е знак, че някъде встрани има друг път към същата цел - малко по-незабележим, по-труден, но винаги има. Ограниченията не толова изземват свободата ни, колкото я канализират в определена посока. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 9, 2009 Доклад Share Добавено Януари 9, 2009 Има свобода на мисълта. За друга пълна и човешка свобода не се сещам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Януари 9, 2009 Доклад Share Добавено Януари 9, 2009 Свободата на мисълта е ограничена от стереотипите. Дори в мислите си човек не може да бъде свободен, защото мисълта стига до там, докъдето стигат разбиранията на човека. Ако не знаем, че галактиката Х съществува, няма начин да стигнем до нея дори с мисълта си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 9, 2009 Доклад Share Добавено Януари 9, 2009 За фантазията има ли ограничения? ...ако няма всякакви мисловни интерпретации са възможни дори и да клонят до ''лудост''. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Януари 10, 2009 Доклад Share Добавено Януари 10, 2009 Съгласна за ограниченията-иначе безкрайните ни желания ще ни смачкат.За свободата-право пропорционална е на:светлината на ума,широтата на сърцето,благородството на душата.Последните в голяма степен зависят от нас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 10, 2009 Доклад Share Добавено Януари 10, 2009 Свободата винаги е достатъчна за да осъществява човек развитието си. Ако среща ограничения, те са в някаква друга посока. Абсолютна свобода не може да има. Това би означавало примерно, от една страна, възможността да извършиш някакво зло, а от друга, възможността да останеш незасегнат от последствията. Същото е и с доброто. Щом нещо е възможно за един, то е възможно за всички - няма значение дали става въпрос за хора, животни, ангели или каквото и да е друго. Само че докато за някои същества възможностите са реални, за други са само потенциални. Реалните възможности представляват умението ни да изявяваме Божественото в себе си. Свободата всъщност са именно тези възможности. Развитието, еволюцията представлява превръщането на потенциалните възможности в реални. Има и условия на средата - условията в които всички ние живеем. Те са резултат от взаимодействието между отделните хора, като части от едно неделимо цяло. В този смисъл всеки човек е зависим от тях но само външно. Човек може да има способностите нужни за един директор на банка примерно, но условията да не му позволят да се изяви като такъв. Тъй или иначе важни са способностите, вътрешните възможности на човека. Външната свобода не може да замести вътрешната свобода; външните ограничения не могат да ни отнемат вътрешната свобода. Свободния човек умее да избира. Не само човек да има алтернативи за избор, но и да ги използва разумно. Всъщност много хора може да имат и хиляда алтернативи, но ако никоя от тях не удовлетворява прищявките им напълно, те ще кажат, че не са свободни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iva.stoeva Добавено Януари 11, 2009 Доклад Share Добавено Януари 11, 2009 (edited) единственото ограничение пред свободата е вярата ни в нея, вярата в божественото в нас, в неограничените възможности и в правото на избор Редактирано Януари 11, 2009 от iva.stoeva Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 11, 2009 Доклад Share Добавено Януари 11, 2009 Може би имаш предвид липсата на вяра. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iva.stoeva Добавено Януари 11, 2009 Доклад Share Добавено Януари 11, 2009 по-скоро степента на нашата вяра определя границите на свободата ни Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Януари 20, 2009 Доклад Share Добавено Януари 20, 2009 Свободата е правопропорционална на Истината, не случайно се казва, че "Само Истината може да ни направи свободни" ... Абсолютна Свобода е възможна само, ако човек знае Абсолютната Истина,...или по-точно казано човек е абсолютно свободен само, когато се "слее" с Истината ! В този ред на мисли "мястото", на което човек може да е абсолютно свободен, може да е всяко едно кътче на Вселената. Друг е въпроса за "ограниченията", който за жалост никой не коментира ... Те в много случаи са "предпазният колан" за човека, но ... това рядко се разбира и доста често се роптае срещу ограниченията и се тиражират несъстоятелни тези, че човек нямало свободна воля и свобода тук на Земята! Всеки може да махне "предпазният колан", но не на всеки му стиска ...В същност, май е по-лесно човек да се жалва или да търси оправдание в нещо друго ! От друга гледна точка ограниченията са в пропорционална зависимост с отговорността. Колкото по-малко отговорности може да носи човек, толкова по-големи ограничения е необходимо да получава ... Разбира се, че пък носенето на отговорност е свързано със степента на съзнание на човека и така се получава едни много интересни взаимовръзки и зависимости... Все пак не е интересно човек да "дълбае" сам в такива философски теми и за това спирам до тук. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 20, 2009 Доклад Share Добавено Януари 20, 2009 по-скоро степента на нашата вяра определя границите на свободата ни Не е толкова просто. Истинската вяра не идва като човек реши да повярва, нито след като 1000 пъти е повторил "Отче наш". Едва реалното осъзнаване на разширените граници, особено ако то се задържа, т.е. е трайно постижение и води до съвсем нов начин на живот, постоянно потвърждаващ това разширение, води и до трайна вяра за такива нарастнали измерения на свободата. Тогава ще излезе, че границите на свободата също толкова определят вярата, ако не и повече?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Васил Добавено Януари 21, 2009 Доклад Share Добавено Януари 21, 2009 Свободата е правопропорционална на Истината... Друг е въпроса за "ограниченията"... Тук смятам да засегна темата за ограниченията и тяхното преодоляване. Понеже свободата зависи от Истината, тук ще коментирам отношението ни към истината в общ културен план. От древни времена и до модерната епоха включително властва едно схващане за истината като за нещо външно. Подразбирало се е, че мнозинството здравомислещи хора са близко до истината и че традицията е неин носител. Нечие лично твърдение е трябвало да бъде в съзвучие с всеобщо приетото схващане, за да бъде разпознато за истинно. Модерността наложи принципа на всеобхватно разделение на труда и фрагментиране на знанието. В тази епоха истината вече стана достояние на квалифицираният специалист. Широко разпространено и до днес е схващането, че за всяка проблемна ситуация с която ни среща живота съществува гуру, чиито съвети са най-добрият възможен избор за нас. Това схващане изцяло хармонира със съвременната потребителска масова култура. Достатъчно е да избереш „правилното учение”, „правилният човек (съветник)” за да постигнеш гарантиран успех. И изборът на тези източници на успех е единствената твоя истинска грижа, и така цял живот. Постмодерната епоха разбива изцяло тази древна илюзия. Тя не само показва, че истината на външен план е нещо относително, фрагментарно и субективно. Тя ни приближава към прозрението, че Истината по своята същност е нещо изцяло вътрешно, че към нея не можем да се доближим следвайки външни методи, нито можем да я изразим подходящо по външен път. Носейки хаос, изведено до крайност отчуждение и влудяваща несигурност в бъдещето, постмодерната епоха в която живеем има за цел да строши капана на собствените ни илюзии и да ни изведе по пътя към собствената ни свобода. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Януари 21, 2009 Доклад Share Добавено Януари 21, 2009 Тук смятам да засегна темата за ограниченията и тяхното преодоляване. Понеже свободата зависи от Истината, тук ще коментирам отношението ни към истината в общ културен план. От древни времена и до модерната епоха включително властва едно схващане за истината като за нещо външно. Подразбирало се е, че мнозинството здравомислещи хора са близко до истината и че традицията е неин носител. Нечие лично твърдение е трябвало да бъде в съзвучие с всеобщо приетото схващане, за да бъде разпознато за истинно. Модерността наложи принципа на всеобхватно разделение на труда и фрагментиране на знанието. В тази епоха истината вече стана достояние на квалифицираният специалист. Широко разпространено и до днес е схващането, че за всяка проблемна ситуация с която ни среща живота съществува гуру, чиито съвети са най-добрият възможен избор за нас. Това схващане изцяло хармонира със съвременната потребителска масова култура. Достатъчно е да избереш „правилното учение”, „правилният човек (съветник)” за да постигнеш гарантиран успех. И изборът на тези източници на успех е единствената твоя истинска грижа, и така цял живот. Постмодерната епоха разбива изцяло тази древна илюзия. Тя не само показва, че истината на външен план е нещо относително, фрагментарно и субективно. Тя ни приближава към прозрението, че Истината по своята същност е нещо изцяло вътрешно, че към нея не можем да се доближим следвайки външни методи, нито можем да я изразим подходящо по външен път. Носейки хаос, изведено до крайност отчуждение и влудяваща несигурност в бъдещето, постмодерната епоха в която живеем има за цел да строши капана на собствените ни илюзии и да ни изведе по пътя към собствената ни свобода. Поздравления Васил ! Според мен си стигнал до много правилни изводи вследствие лична дълбочина на разсъждаване ... Споделям напълно това, което си написал! Изобщо нестандартният подход на разсъждения при теб и при Багира например, ме кара редовно да следя това, което пишете...и определено за сега сте едни от хората, които ми доставят удоволствие, когато ги чета. Успех, Късмет и Светлина ви желая! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Януари 25, 2009 Доклад Share Добавено Януари 25, 2009 "От друга гледна точка ограниченията са в пропорционална зависимост с отговорността. Колкото по-малко отговорности може да носи човек, толкова по-големи ограничения е необходимо да получава ... От друга гледна точка ограниченията са в пропорционална зависимост с отговорността. Колкото по-малко отговорности може да носи човек, толкова по-големи ограничения е необходимо да получава ... Разбира се, че пък носенето на отговорност е свързано със степента на съзнание на човека и така се получава едни много интересни взаимовръзки и зависимости... Все пак не е интересно човек да "дълбае" сам в такива философски теми и за това спирам до тук." Интересно ми е,Никола,и съм съгласна с теб.Някой беше казал/неудобство изпитвам,че не помня кой/"Човек се ражда свободен,а цял живот е в окови."Обаче оковите си ги поставяме ние,защото не искаме да се товарим с отговорност.Повечето пъти искаме "меда" а не и "жилото",искаме "доброто" без "лошото",несъзнавайки че се ограничаваме.А оковите от Любов,не са ли за да ни предпазят донякъде от нашия свободен избор?Докато разберем,"...че ти,не съдбата,не орисията,нито хората около теб,ти единствен носиш,каквото и да направиш,какъвто и да станеш,цялата отговорност"Н.Казандзакис. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dani avramova Добавено Януари 28, 2009 Доклад Share Добавено Януари 28, 2009 Всичко е в мислите ни. Няма ограничения и граници. Има само такива, които сме си поставили сами. Свободата ни е дадена първоначално ,с нашето създаване, за да творим и създаваме своята реалност. Всичко останало е просто една илюзия. Мислим, енергията следва нашите мисли и те стават неща. Толкова е просто. Има ли по-ценно нещо от тая свобода. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Януари 28, 2009 Доклад Share Добавено Януари 28, 2009 Всичко е в мислите ни. Няма ограничения и граници. Има само такива, които сме си поставили сами. Свободата ни е дадена първоначално ,с нашето създаване, за да творим и създаваме своята реалност. Всичко останало е просто една илюзия. Мислим, енергията следва нашите мисли и те стават неща. Толкова е просто. Има ли по-ценно нещо от тая свобода. Дали е толкова просто: "Мислим, енергията ни следва нашите мисли и те стават неща", които после трябва да отглеждаме и храним, а те растат и ни правят все по-зависими от самите тях. Това ли е свобода? Самата мисъл е плод на ограниченията и границите, защото тя е финоматериална форма, излъчвана от друга форма, притежаваща творчески сили според одушевеността си. Мисълта се ражда за да достига до нещо, а липсата на ограничения би означавала пълнота и слятост, както с това "нещо", такаи с всичко. Но ние наистина създаваме своята реалност... в която отдавна сме се заключили. Именно по силата на своята необективност, тя е липса на свобода. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Януари 28, 2009 Доклад Share Добавено Януари 28, 2009 Всичко е в мислите ни. Няма ограничения и граници. Има само такива, които сме си поставили сами. Свободата ни е дадена първоначално ,с нашето създаване, за да творим и създаваме своята реалност. Всичко останало е просто една илюзия. Мислим, енергията следва нашите мисли и те стават неща. Толкова е просто. Има ли по-ценно нещо от тая свобода. Дали е толкова просто: "Мислим, енергията ни следва нашите мисли и те стават неща", които после трябва да отглеждаме и храним, а те растат и ни правят все по-зависими от самите тях. Това ли е свобода? Самата мисъл е плод на ограниченията и границите, защото тя е финоматериална форма, излъчвана от друга форма, притежаваща творчески сили според одушевеността си. Мисълта се ражда за да достига до нещо, а липсата на ограничения би означавала пълнота и слятост, както с това "нещо", такаи с всичко. Но ние наистина създаваме своята реалност... в която отдавна сме се заключили. Именно по силата на своята необективност, тя е липса на свобода. Благодаря на dani avramova и Венцислав за техните мнения, които ме наведоха на много интересен размисъл ... Нещата и в двата поста се въртят около изясняването на една илюзия, която е доказана с гледната точка на Венцислав - мислите създават "реалност", която заключва със своите зависимости личността и дефакто изземва свободата т.е. имаме липса на свобода! Ако обаче dani avramova е имала под мисли понятието "Права Мисъл" в духа на Учителя, нещата придобиват съвсем друго измерение - създадената реалност при това мислене не е вече подвластна на изкривена субективна оценка, което води и до истинската Свобода ! Защо пиша всичко това? - просто така... Поредното доказателство от ползата на школата и Учителя! Ако не познавах Словото сигурно трудно бих разграничил тази тънка ГРАНИЦА между нещата... Ако се тръгне пък да се развиват двете тези могат да се изговорят и изпишат тонове думи и безсмислици - всяка теза е основателна и могат да се намерят "железни" аргументи за нея!... А всъщност нещата изглеждат толкова лесни и простички за вникване, ако има ЗДРАВА ОСНОВА, на която да се стъпи ! Поздрави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 28, 2009 Доклад Share Добавено Януари 28, 2009 (edited) Да. Но трябва и да се оцени основата като здрава, т.е. включваща видимо противоречивите гледни точки. Докато човек не може да я види като такава, той ще продължи да отстоява своята си, едностранчива гледна точка. Това положение не може да бъде преодоляно чрез убеждаване, защото е резултат от трудно променящо се виждане за нещата, т.е. зависи най-вече от базовата светогледна точка на индивида. Редактирано Януари 28, 2009 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Януари 28, 2009 Доклад Share Добавено Януари 28, 2009 Няма права мисъл, има прав мислител. Учителя може и да е мислил право, ние не можем. Въпросът именно е кой може - и да му дадем да мисли. Така, обаче, пак звучи изключително криво, защото ако си пълноценна част от плана, то ти не мислиш, а го живееш. Понятието "мисъл" се загубва извън личността. А има ли личност, има призма - няма непречупване, няма "право". Всеки, който заяви, че мисълта му може да е права, аз бих запитал - докъде може да те отведе високомерието... Мисълта е астрална форма, тя не може да не вземе участие в процесите на земния астрал, а за тях споменах в предния постинг. В този смисъл може да говорим и за чистота. Свободата идва след чистотата... Рассвет 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Януари 28, 2009 Доклад Share Добавено Януари 28, 2009 Няма права мисъл, има прав мислител.Венцислав_ Игра на думи!...А може ли и "крив" мислител да казва прави мисли? Безсмислен спор в който аз не искам да участвам. Учителя може и да е мислил право, ние не можем. Въпросът именно е кой може - и да му дадем да мисли.Венцислав_ Въпроса е в това, ... ДА СЕ НАУЧИМ ! Така, обаче, пак звучи изключително криво, защото ако си пълноценна част от плана, то ти не мислиш, а го живееш. Венцислав_ ТОЧНО ТАКА! Съчетанието на живота (делата) с мислите, проектирани в думи е мощен метод за разпознаване на истинността на тези, които могат да мислят право и са пълноценна част от плана! Всеки, който заяви, че мисълта му може да е права, аз бих запитал - докъде може да те отведе високомерието...Венцислав_ А аз такъв човек бих го проверил, ...дали казва истината. Нищо не ми пречи и нищо не ми коства! Въпроси е обаче в това, дали подобни питания спрямо изказани твърдения за възможност, не са признак за високомерие? (риторика, която да послужи за тема на размисъл) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 28, 2009 Доклад Share Добавено Януари 28, 2009 Свободата си има степени. С мисълта си се ограничаваме, това е безспорно, но що се отнася до светът като цяло, влияние оказва не само нашата мисъл, но и тази на всички останали. Ние сме част от едно по-голямо цяло. В тази връзка свободата ни не зависи изцяло от нас. Ние живеем в общество върху което индивидуално имаме съвсем малко влияние. Що се отнася до емоционалния и мисловния свят на човека, то свободата на всеки зависи преди всичко от него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iti Добавено Февруари 1, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2009 Пълна свобода не може да има никъде, тъй като ако я имаше, нямаше да същестува понятие като свобода и никой нямаше да може да я усети. Така че вероятно само в състояние на Нирвана има пълна свобода, защото там такова понятие не съществува изобщо. Но за да изпиташ какво е свободата, все пак трябва да изпиташ и какво е ограничението. Двете понятия в крайна сметка са едно и също нещо и всякакъв опит за деление е нищо повече от субективен... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Misanthrope Добавено Април 27, 2009 Доклад Share Добавено Април 27, 2009 Според вас човек може ли да бъде свободен? Свободата не е ли просто една абстракция, вид утопия. Като се замисля практически абсолютната свобода е смъртта. Ако разсъжденията ми са вярни, излиза че е най-добре човек сам да избере оковите си и май точно това наричаме свобода. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 27, 2009 Доклад Share Добавено Април 27, 2009 ... Като се замисля практически абсолютната свобода е смъртта. ... Как правиш този извод? Май правиш някакви допускания за смъртта ... Иначе по никакъв начин не би решил, че точно смъртта е абсолютната свобода. Ако тя въобще може да се нарече някаква свобода, то това ще е една свобода от ... (и изброяваме ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.