Jump to content
Порталът към съзнателен живот

От кога сте вярващи?


Guest Христо

Recommended Posts

От колко време в този живот вярвате в съществуването на Бог ? Някой повлия ли ви на това да вярвате или получихте неопровержими доказателства, а може би е въпрос на усещане, може би никой не ви е говорил за Бог и съществуването му, а сте повярвали напълно сами без намесата на други хора ( родители, приятели, роднини, учители и т.н.)? Били ли сте някога атеисти, ако да - преди колко време ? Как решихте да поемете по духовен път - някакво по - особено събитие ли ви подтикна или е въпрос на вътрешно желание ?

Линк към коментар
Share on other sites

Май от 13-14 годишен. Като се има предвид, че в семейството ми никой не беше религиозен... Интересно, че по това време, въпреки че се интересувах (любителски и по детски разбира се) от всичко свързано с науката (най-вече биологията и астрономията), все пак някак си бях наясно, че има много неща, които учените няма как да обяснят (въпреки че навсякъде се твърдеше противното). Доказателства за Бог не съм получавал от никъде. Малко по-късно пазара вече беше залят от всякаква окултна литература. Не отхвърлях почти нищо от това, което четях, но в същото време и не вярвах сляпо. Винаги съм бил привърженик на логиката и на разума. Подходящите книги сами идваха при мене. Всъщност като се замисля, по-скоро може да се каже, че съм си спомнял неща, които вече съм знаел, отколкото, че съм изграждал светогледа си. Един вид доказателство за това са многобройните случаи, когато не книгите създават определени възгледи и представи по определени въпроси в съзнанието ми, а точно обратното: известно време след като тези представи се зародят в мене, аз намирам потвърждение в някоя книга, примерно от Б. Дуно. И тук става въпрос за въпроси които не знам да са засягани някъде другаде и няма как да съм ги прочел преди това.

Линк към коментар
Share on other sites

Вярвам в знанието, което идва отвътре, от същността ми.

Не вЕрвам на нищо външно, или поне го приемам условно, до доказване на противното.

...не че не съм изцяло моделиран и от външни фактори... :D

Линк към коментар
Share on other sites

От самото начало. Повлияли са ми много неща и косвено и пряко и от тук и отвъд.

Линк към коментар
Share on other sites

От колко време в този живот вярвате в съществуването на Бог ? Някой повлия ли ви на това да вярвате или получихте неопровержими доказателства, а може би е въпрос на усещане, може би никой не ви е говорил за Бог и съществуването му, а сте повярвали напълно сами без намесата на други хора ( родители, приятели, роднини, учители и т.н.)? Били ли сте някога атеисти, ако да - преди колко време ? Как решихте да поемете по духовен път - някакво по - особено събитие ли ви подтикна или е въпрос на вътрешно желание ?

Сега като се замисля,май винаги съм вярвала.Не са ми били нужни доказателства.просто съм знаела ,че Бог съществува,но това знание е било закътано някъде много дълбоко в мене.Когато си роден и израсъл във време на атеизъм не се замисляш много над този въпрос.Поне при мен беше така.После изведнъж се събудих и погледнах нагоре.Беше хубав ,топъл септемврийски ден.Годината не е важна.Вървях през една алея в гората ,а в главата ми чукаха въпроси без отговор и аз вървях без да се оглеждам наоколо.Нямаше никой друг освен мен на този път през гората,която с безмълвието си сякаш охраняваше тишината наоколо.Не знаех нито какво да правя,нито как да постъпя,нито защо ми се случват тези неща ,в оня момент.Търсех отговори,а не ги намирах.Трябваше ми помощ.Не издържах на огромното вътрешно напрежение .И тогава погледнах нагоре към небето.То беше синъо .С бели пухкави облаци,които сякаш танцуваха .Слънцето ласкаво грееше и цялата тази картина за миг засенчи тревожните мисли.Тогава видях или ми се е стори, че виждам едно благо и много усмихнато изображение.Беше като човешка глава ,с бяла коса,бяла брада ,която ми се усмихваше иззад облака.Помислих,че халюцинирам и отклоних поглед,но когато отново погледнах натам видях същото нещо.Сигурно е било игра на моето првъзбудено съзнание ,но и до днес като се сетя усещам спокойствието на оня миг.Не ,не съм си помислила,че това което виждам е Бог или негово изображение.Просто си казах,че толкова много ми се иска някой да ми посочи пътя,че започвам да сънувам наяве.Когато се прибрах, мислите ,които ме владееха в този следобед ,все още доминираха и почувствувах нужда да ги отклоня.Потърсих книга и спонтанно взех от библиотеката една малка книжка с мисли на Учителя.Бях си я купила от любопитство преди време и дори не я бях отваряла до този момент.Не знаех ,защо точно в този момент ми се прииска да я отворя .Зачетох се и наистина получих едно спокойствие.Беше като глътка свеж въздух.Четях и вече за нищо не мислех.Просто четях и ми беше хубаво.На следващия ден ,вече любопитна аз седнах пред компа и потърсих информация за Учителя.До този момент от живота си , от обща кутура ,знаех името и най-обща информация за този велик наш сънародник.Така попаднах на този сайт.И знаете ли ,когато го отворих за пръв път, видях отново същото изображение.Това беше снимка на Учителя.Погледнете я и вие.Има я в прозорчето на мисълта за деня и днес.Сега отново чета и се радвам,че имам възможността да го правя тук .Мисля ,че точно този момент беше началото на един нов сън за мен(както казват древните аборигени),

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Възпитавана съм в нерелигиозно семейство и не вярвах в Бог.Но когато бях студентка първи курс една случка ме накара усетя че го има.

Имах тежък изпит по математика, а страшно ме болеше главата.Като изтеглих билета си се почувствах изцяло блокирана.Доцентката беше изключително взискателна и аз изпаднах в паника.Изведнъж,незнайно откъде в главата ми се появи молитва и аз започнах усърдно да се моля наум.Главата ми се проясни,реших задачите и изкарах изпита много добре,което беше цяло чудо.От този момент вярвам че има Бог.

Линк към коментар
Share on other sites

колко просто е при вас... значи сте лесни за убеждаване и това най- вероятно е предимство.

при някои се случва ...да застанат на ръба ,и да осъзнаят че единственото ценно нещо което имат , и за чието спасение си струва да се борят.... е душата им.

....понякога съм леко сърдит, защо ни трият всички спомени, познания и опитности преди да ни пуснат тук , но явно това е част от  регламента.

http://vbox7.com/play:c3fab4ea

БТР - Спасение

тези думи на БТР. съвсем не са само празни приказки или красив текст, и ще се радвам ,ако дори и само с това съм помогнал...на всички атеистично възпитавани....

Линк към коментар
Share on other sites

От колко време в този живот вярвате в съществуването на Бог ? Някой повлия ли ви на това да вярвате или получихте неопровержими доказателства, а може би е въпрос на усещане, може би никой не ви е говорил за Бог и съществуването му, а сте повярвали напълно сами без намесата на други хора ( родители, приятели, роднини, учители и т.н.)? Били ли сте някога атеисти, ако да - преди колко време ? Как решихте да поемете по духовен път - някакво по - особено събитие ли ви подтикна или е въпрос на вътрешно желание ?

За мене въпроса не стои така: довчера не вярвах в Бог, а от днес вече вярвам...rolleyes.gif това идва като вътрешен стремеж...и май като те стиснат за гушата тогава се обръщаш към духовното...освен това... то не е да "вярваш", а по-скоро да го живееш и прилагаш на практика...иначе, само да си вярваш...59.gif

баща ми беше йога, от школата на Венцеслав Евтимов и на бхакти...в къщи имаше тонове научна литература, постоянно срещи, разговори...от него научих малкото което знам като теория и най-вече, практика...е, ако нещо те интересува и те влече, ще си намериш източници

а ако не те интересува, ако не те вълнува, ако го няма този стремеж отвътре, дори и да си роден и расъл в такова семейство, кел файда60.gif

Линк към коментар
Share on other sites

добре, нека се изразя по друг начин .

....повечето от нас са поели ангажимент към душата си, при слизането си тук, и тези неща трябва да им се припомнят. мисля че няма спор по въпроса, че всички знания и опитности при идването ни тук биват изтривани  /ако греша може да ме поправите/.    съществуват различни начини за припомняне , подсещане, за това какво имаш да вършиш или за какво си дошъл , логично е да се предположи ,че могат да бъдат по- меки и по- твърдички.

 та така...на някои им се случва да напускат тялото си, да преживяват "близки до смъртта опитности "и да се убедят че не са само материални същества , както са ги  учили в училище.

има и още един момент, тези някои са опитвали да живеят с така широко рекламираните  и насаждани модели за щастие,но въпреки това не са били щастливи или изпитвали удовлетворение от тях. те знаят че има нещо нещо, което търсят подсъзнателно или интуитивно ,нещо което може да мотивира или осмисли пръсъствието им тук, смисъла.

а който търси намира.

матрицата обикновено им предлага опции -да направи търсещите- послушни ,и безлични поданници, но това както можете да се досетите ,не е по вкуса на всеки.

долните два текста мисля ,че до голяма степен отразяват състоянието на "търсещите".

"...Те съществуват, част са от този свят, на който са били изпратени без дисаги и без сандали. Често пъти са малодушни. Не винаги постъпват правилно.

Воините на светлината страдат заради глупости, занимават се с маловажни неща, мислят, че са недостойни за каквато и да е Божия подкрепа, за чудеса.

Воините на светлината нерядко  питат защо са дошли на този свят. Често пъти смятат, че животът им е безсмислен.

Затова за воини на светлината. Защото грешат. Защото питат. Защото продължават да търсят смисъла. И накрая ще го открият."

откъсите са от 

паулу куелю- "воинът на светлината"

 

Песен на група “Атлас”

 

"....Не признавам вашите закони, 

нарушавам даже свободата, 

а душата ми се рони, 

рони се душата. 

Ролята на луда изиграй им, 

без да знаят кой ти я написа… 

Нека мислят, че си сваляш грима, 

ти пък същността свали си.

Премини през сцената без тяло, 

тялото си остави. 

Върнеш ли се, пак в ръцете ми 

ще изгориш. 

А ръцете ми ги няма. Викай 

да се върнат, за да ги целунеш. 

Идват, но ръцете са на никой, 

а нощта е нежна и безлунна… 

Облак от канони и закони - 

твоят гняв е днеска голотата. 

А душата ми се рони, 

рони се душата....."

http://vbox7.com/play:d6d263c0

 

Линк към коментар
Share on other sites

В детството си, живеех на село. Гледаха ме баба и дядо. Когато бях на пет години, си замина братовчед на майка ми. След погребението му, може би месец или два, една нощ си представих как го затварят в ковчега. Представих си какво е, ако аз съм там. После цяла нощ баба ми и дядо ми се опитваха да ме успокоят да не плача. На въпросите им – защо, нищо не можех да обясня. Не можех да приема, че човек умира, разлага се тялото му и нищо.

Тази мисъл ме преследваше близо петнадесет години. Не смеех да я допусна в съзнанието си, защото предизвикваше буря от ужас, страх и някаква невъзможност.

Студенството ми започна заедно с промените в страната. Литература – бол. Астрологията вече ми бе хоби. По това време онази мисъл стана като планина. И докато се борих с нея, неусетно приех, че тя е абсурдна. В душата ми се просмука усещане за нещо, което нямаше как да обясня, но което ми носеше невероятно успокоение.

Последваха двете най-мрачни години от живота ми. Минавах през инфлексната точка. По това време се появи една жена и ми говори за Учителя, за Паневритмията, за думите му. Виждайки за пръв път снимката му (единствената, на която се усмихва така насърчително, благо и омиротворяващо), ме връхлетя дълбока вътрешна болка и се разревах. Нещо се къртеше вътре в мен. И колкото повече го гледах, все по-леко и по-леко ми ставаше. От очите му един рубиненорозов лъч се излъчи и потъна в сърцето ми.

В следващите няколко месеца, проумях, че идеята за Бог е била вече оформена в съзнанието ми. Но срещайки Учителя, проумявайки, че тези негови думи са ми липсвали, нещата си застанаха на място. И прекрасното за мен е, че много от моите мисли и търсения, ги срещнах/срещам в неговите беседи. Като че-ли си спомнях, чрез думите му, нещо, което вече знаех.

Та така за моята вяра в Бога. Тя е същност и смисъл. Тя е начин на живот.

Всеки от нас, рано или късно, ще се усети и проумее присъствието на Бог. Пожелавам на всеки това да се случи колкото се може по-рано.

(Светлина на Душата на сестра Венета!)

Редактирано от lokator
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...
  • 3 months later...

В книгата "Ясновидци" на Искра Донкова пише, че според направени изследвания устройствата на мозъците на вярващите се различават от устройствата на мозъците на атеистите. Знаете ли подобно нещо ? Устройство на мозъка, което да ти попречи да вярваш в Бог ? Или евентуално устройството на мозъка е следствие от състоянието на душата ?

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

аз съм на 13 и вярвам в Господ от както се помня т.е. от 4-5 годишен. И да мисля, че с възрастта нараства и вярата в нашия Отец ( поне с мен е така hypocrite.gif )

Линк към коментар
Share on other sites

Аз имам съпротива към тази думичка бог. Вярваш ли, че бог съществува ми звучи като вярваш ли, че дядо мраз съществува? Много богословско юдео християнско ми е. Но, онази разтвореност за Вселената, за вечното и безкрая се роди в мен на около 19г.

Линк към коментар
Share on other sites

3d_146.gif ти вярваш ли в мечтите? и ако да защо?

Няма да е мечта,ако не вярвам в нея.:feel happy:А ти как ще отговориш на собствения си въпрос?

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...