maggee Добавено Януари 10, 2009 Доклад Share Добавено Януари 10, 2009 Към живота си трябва да се отнасяш толкова сериозно, колкото инстинктът ти подсказва. Имаш вътрешен указател - довери се на него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Януари 10, 2009 Доклад Share Добавено Януари 10, 2009 Към живота си трябва да се отнасяш толкова сериозно, колкото инстинктът ти подсказва. Имаш вътрешен указател - довери се на него. Абсолютно! Животът е най-добре да се живее естествено, с радост и благодарност към чудесния инструмент - физическото тяло. И според моралните норми( = основни правила във всяка религия). Развитието настъпва постепенно, нужно е време, за да се изживеят и преосмислят много ситуации, а оттам е нужно и търпение. Нужно е действие, за да участваме в ситуациите ( решението за бездействие също е действие), а когато действаме с прецизност и уважение към живота, създаваме красота. Естетическата наслада е лакмус за това, че правим нещата добре, правилно. Естествените емоции също. Пресилените емоции, бързането по духовния път са желание да се покажем пред някого, да живеем по модела на някого, а това може да не е по силите ни и да ни извади от строя. Важна е посоката. И да се движим със съобразена скорост. По-добре плавно напред, отколкото със сътресения напред - назад. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Pavelchy Добавено Януари 10, 2009 Доклад Share Добавено Януари 10, 2009 ... Поздравления Pavelchy ! Радвам се за теб!!! Много мъдро звучиш, но не слъгваш ли малко за годините от профила си? Обявил си, че си на 15 години само!!! Мерси. Радвам се, когато някой мисли така за мен И да, направих 15 год. на 8 януари, но надявам се да не съдите за мен по възраста. И преди съм се чудил по този въпрос - доколко трябва да обичаме земния живот, колко на сериозно трябва да го вземаме - някои казват, че той е игра, пиеса,сън, вид илюзия; други че е напълно реален и значим, Не по - малко значим от отвъдния. Къде е истината - реално погледнато ако беше чисто и просто сън нямаше да е от толкова голямо значение за еволюцията ни, може би е някакъв много важен сън. За това, че е илюзия важи същото. Но от друга страна наистина е като филм, в който ние сме актьори и играем роли, но пък филм филм ама страдаме и се радваме, кои повече, кои по - малко, кои осъзнават че е филм, кои не ...Но ако е напълно вярно, че е филм значи почти не трябва да влагаме емоции в него, надали актьорите чак толкова се вживяват, но дали можем и ние да не се вживяваме, и трябва ли, може пък да е напълно нормално да изпитваме едни или други емоции свързани с едно или друго събитие в живота ни ...? Живота е велик и красив, наивно е да се смята, че след смърта потъваш в "нищото". Това са хора, погълнати от материалния свят. Виждал съм такива хора. Някой мъдретци смятат, че ние сме направили някаква грешка в Божествения свят, с която сме ядосали Бог и сме пратени на Земята като вид наказание, за да се учим и изкупим грешката си. Но не е задължително да е така. В една от книгите си Учителя казва: "... И когато се наситиш на Вечноста, Тя ще ти омръзне и ще искаш пак да се върнеш на Земята." Цитирах по спомен, не дословно. Ние в този живот не можем да разберем всички истини и тайни на космоса, защото гърба ни не е толкова здрав, за да издържи, а и няма кой да ни каже всичко наготово. Ще си вземем малко, но от най-хубавото и най-ценно за нас. Не трябва да съжеляваме, че неразбираме някой неща. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 10, 2009 Доклад Share Добавено Януари 10, 2009 И преди съм се чудил по този въпрос - доколко трябва да обичаме земния живот, колко на сериозно трябва да го вземаме - някои казват, че той е игра, пиеса,сън, вид илюзия; други че е напълно реален и значим, Не по - малко значим от отвъдния. Къде е истината - реално погледнато ако беше чисто и просто сън нямаше да е от толкова голямо значение за еволюцията ни, може би е някакъв много важен сън. За това, че е илюзия важи същото. Но от друга страна наистина е като филм, в който ние сме актьори и играем роли, но пък филм филм ама страдаме и се радваме, кои повече, кои по - малко, кои осъзнават че е филм, кои не ...Но ако е напълно вярно, че е филм значи почти не трябва да влагаме емоции в него, надали актьорите чак толкова се вживяват, но дали можем и ние да не се вживяваме, и трябва ли, може пък да е напълно нормално да изпитваме едни или други емоции свързани с едно или друго събитие в живота ни ...? Земния живот може да се разглежда като игра или пиеса, но в същото време не бива да се отнасяме несериозно и безотговорно към него. Ние трябва в максимална степен да се стремим да изявим нашата същност в живота си, да покажем най-възвишеното, най-доброто и най-чистото от себе си. Тогава може да се каже, че играем правилно: не като изпълняваме чужди роли, а като изиграем себе си, божествената си същност. Затова животът е игра или пиеса. По отношение на емоциите: Ако разглеждаме себе си като актьори, а не единствено като зрители, как можем да изразим себе си без да влагаме емоции, без да изпитваме висши чувства. Животът е илюзия, но илюзията не е нещо несъществуващо, тя просто показва неправилна представа за действителността. И наистина физическия живот на земята не отразява точно действителността, въпреки че е част от нея. Добре знаем, че физическия живот е малка част от всичко, което Животът обхваща и представлява. Що се отнася до удължаването на физическия живот на хората, то и сега хората след определена възраст (различна за всеки отделен човек), спират да се развиват, липсва им импулс за обновление, за промяна, започват да живеят по инерция, автоматично, с едни и същи мисли, желания и интереси. Целта на живота все пак е човек да научи нещо ново, да прибави нещо като духовни способности и качества. Каква полза от удължаване на живота, ако той не бъде използван по предназначение? Така човешката душата само ще забави своето развитие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Януари 17, 2009 Доклад Share Добавено Януари 17, 2009 (edited) Павелчи, трудно ми е да повярвам че някой който си живее във Вечността, в някакъв супер идеален свят ще изпита скука, омръзване, и ще се върне тук ... Ако живея в някакъв идеален свят, никога не бих се върнал тук без да има реална нужда от това, ако ще и цялото щастие да ми предлагат, защото това щастие няма да е абсолютно като едно щастие в някакъв съвършен свят да речем. Редактирано Януари 17, 2009 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Януари 18, 2009 Доклад Share Добавено Януари 18, 2009 Ако приемем Бог за наш създател и творец( аз не го разбирам точно така), може би е добре да го разглеждаме като наш баща и отец(както впрочем го разглежда църквата). Тогава въпросът на темата ще звучи така: Защо един баща създава своите деца? И отговорът- да си играе с тях- меко казано не е най-точния. Не случайно църквата използва това сравнение с бащата, родителя. То е най-близко до човешкия житейски опит. Затова предлагам (ние, които сме родители) първо да си отговорим: Защо създаваме нашите деца ? и според мен ще бъдем по-близо до верния отговор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Януари 18, 2009 Доклад Share Добавено Януари 18, 2009 Когато Бог е създавал хората, той ги е създал Богове, точно по негов образ и подобие. Но хората, понеже живеели в едно затворено общество, започнали да си завиждат, да се мразят, да си съперничат и така постепенно мутирали и се отдалечили толкова много от божественото, че забравили кои са. Съшо и загубили божествените си спосбности. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 19, 2009 Доклад Share Добавено Януари 19, 2009 (edited) Когато Бог е създавал хората, той ги е създал Богове, точно по негов образ и подобие. Но хората, понеже живеели в едно затворено общество, започнали да си завиждат, да се мразят, да си съперничат и така постепенно мутирали и се отдалечили толкова много от божественото, че забравили кои са. Съшо и загубили божествените си спосбности. Е то ако те са нямали имунитет към пропадането, та ние ли, които отдавна сме в кюпа?! Това е привидно логично обяснение, но не само че не обяснява, а съвсем обезверява. Не може според мен да се избегне изводът, че светът, какъвто е, поради нещо е неизбежно да е такъв. Не че Бог ни е създал уж съвършени, но достатъчно несъвършени, за да сгафим и после ние да сме си виновни - а може би самото съществуване на това творение е неизбежно смесица от светлина и сянка... Може би недоизграденото добро отночало се проявява като зло - както е смятал доколкото знам, Хермес Тримегист? Редактирано Януари 19, 2009 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Януари 19, 2009 Доклад Share Добавено Януари 19, 2009 Аз мисля, че несъвършената част от нас е материалната. По-скоро недоразвитата. А духовната все-повече изместена от материалната, но с надежда за възкресяване чрез еволюцията. Искам да кажа, че има светло бъдеще за идващите поколения, които ще се раждат все по-съвършени. А ние(по-несъвършените) засега ще бъдем техни родители. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 19, 2009 Доклад Share Добавено Януари 19, 2009 (edited) Падението на хората, изгубването на Божествеността им е една алегория. Човек докато спи, няма как да прави зло, няма нечисти помисли, не вреди никому, но всичко това не го прави добър и по-духовен. „Падението“ на хората е всъщност събуждане. Когато човек се събуди, вече трябва да взема решения, и като не знае как, е съвсем нормално в началото да прави грешки. Проблемът идва ако човек не се учи от грешките си и ги допуска системно не само в началото, но и след това. Редактирано Януари 19, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Ноември 5, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2009 Според вас възможно ли е свободната ни воля всъщност да е една добре замаскирана от Бог илюзия ? Тоест ние да сме сенки, чрез които Бог действа и на които определя всичките им действия и бездействия, времето по което да се извършат и начина по който да се извършат и т.н. ? Възможно ли е да сме като кукли на конци, но да не го осъзнаваме ? Възможно ли е той да е предопределил кога, как към какво да се променяме или да не се променяме, какво да изживеем ? Ако се приеме, че Бог е абсолютно и съвършено същество, значи той знае всичко което става, станало е и ще се случи ? Тоест знае бъдещето ни ? А след като го знае, значи го е предопределил ? Възможно ли е всичко просто да е една игра ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 5, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2009 Много ще ми е трудно да отговоря на подобен въпрос. За себе си разбирам отговора, но не мога да го предам подробно и разбираемо. Без да привеждам аргументи в подкрепа на думите си ще кажа, че това за което говориш е невъзможно, просто защото такъв Бог, какъвто е необходим за да бъде вярно предположението ти, не може да съществува. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Ноември 5, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2009 Хрис, когато вчера ме насочи към идеята за размисъл върху свободния избор – и аз усетих, че нещата не са и не могат да бъдат напълно свободни. Обаче, в никакъв случай не бих определила действията на Бог като игра, а по-скоро като План, следващ своите закони с математическа точност, която понякога може да изглежда на хората като хаос. Да се приписва на Бог всичко, което ни се случва – е равносилно на това да избягаме от личната си отговорност. Споделих ти, че и според мен не сме чак толкова свободни. Защото всички следваме някаква рамка (индивидуална, кармична, социална, обществена, семейна.. и каква ли не) - затова много по-често действаме подтиквани от нещо. Например, длъжни сме да работим, да спазваме определени закони на обществото в което живеем, на образованието, на какво ли не. Тук на Земята е така, така е и в другите светове, така и трябва да бъде – животът да бъде организиран. Затова, свободния избор май е в дребните неща - от рода на това да решиш днес какво да ядеш (но, пак съобразявайки се с наличните средства и възможности, пазар, сезон, че дори и организма си). Имаме избор например дали да станем вегетарианци, алкохолици, дали да се подложим на диета или да организираме живота си прородосъобразно и здравословно (но, то пак зависи от наследствени /генетични фактори, от нивото на съзнание или от нещо друго), да изберем определена професия, да влезем в общуване с някого.. или подобни лични избори. Всяко нещо зависи от нещо друго. Винаги има условия и някаква рамка, която ни задължава или ограничава. Все с нещо се съобразяваме и все някакви модели ни се налагат. Обаче, това че нямаме кой знае какъв свободен избор в обществото - не е равнозначно на това, че всичко е предопределено. По-точно бих се изразила - всичко, което правим е съобразено с толкова много неща, че често ни се отнема монопола и свободата над себе си. Но, ако човек притежава развито съзнание - то доста трудно ще бъде на някой или нещо да му “натресат” нещо насила или да го докарат до пълното безумие на марионетка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Ноември 5, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2009 (edited) Здравейте. Аз лично си мисля,че в Космическия план на Всевишния,правото на свободен избор е механизъм ,който ни е даден от Бог,за да можем да вървим там ,накъдето сме тръгнали.Дори и в онези така наречени предопределености на съдбата кой решава как да постъпим?Ние с нашия избор спрямо конкретната ситуация..Има ли ситуации ,в които нямаме избор?Според мен не .Винаги има повече от един избор.Дори предопределените ни неща, пак са резултат от предишен наш избор.А как е започнало всичко,за да се генерират първите избори,водещи до следващи предопределености,честно казано не знам.Може би първите Души ,които са населили Земята са били чисти и необременени.Попаднали са в рая ,но без да искат са нарушили хармонията .Така са сложили началото на тоя кръговрат. За да даде възможност на децата си да пораснат ,Създателя е заложил в правилата си възможност да поправиш допусната грешка.Сбъркал си -ще си платиш.Ако го направиш според вселенските закони,продължаваш и повече не се спъваш точно в това препъникамъче.Ако не се справиш,защото пак правиш грешен избор,отново и отново се завърташ все в сходни ситуации ,живот след живот,докато го минеш тоя урок. Може би е добре ,когато се сещаме да разсъждаваме върху тия неща,да правим равносметка на своите днешни избори.Ние ежедневно избираме да правим едно или друго нещо и не винаги се замисляме,че всичко е избор,който ражда последствие. Давам пример.В момента в обществото се заражда психоза на тема "свински грип".Аз няма да коментирам,защо и как идва това бедствие.От 3-4 години не гледам телевизия.(избор)Информирам се за нещата от разни инфо агенции в нета(избор),като влизам само в заглавия,които ме интересуват.Неочаквано за мен ,от това мое поведение ,у дома също телевизия се гледа рядко.Не съм забранявала.Телевизори има във всяка стая,но се включват избирателно за някое предаване.Виждам,че дъщеря ми например слуша музика(избор) и общува в скайп с приятелите си(избор...).Рядко гледа някой филм..Та по тази причина ,ние така да се каже ,сме се изолирали от предавания,които могат да ни всеят смут.Имаме социални контакти-работа,училище,приятелски среди.Днес дъщеря ми се обади по телефона разтревожена и ми каза,че утре няма да отиде на училище.Питам защо.Отговора беше:Мамо ,знаеш ли колко е потискащо.Част от учителите са с маски.Част от учениците също.А други просто не са на училище. Мисля си.Ето това също е избор.Да вземеш предпазни мерки.Купуваш маска от аптеката-избор.Не пускаш детето на училище-избор.А когато са масови избори, последствието е - масови психози.Не критикувам никого.Просто споделям.Оставям на психолозите да коментират ,ако имат наблюдения ,до какво водят масовите психози?Дали това е правилния избор за отработване на подобни ситуации?Не знам.Времето ще покаже. Здраве,Сила и Живот на всички вас. Редактирано Ноември 5, 2009 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Ноември 6, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2009 Аз също винаги съм мислил, че в една или друга степен имаме реална свободна воля и някои неща зависят от нас. Но след като водих дискусии с две момчета във вибокса съм силно разколебан от аргументите. Единият от тях е мюсюлманин, той твърди че Бог е абсолютно и съвършено същество, че за него минало, настояще и бъдеще се сливат в една точка и следователно той знае всичко което ще се случи с нас до абсолютно най - малките детайли, че той действа чрез нас и ни дава чувството, че ние правим изборите си, че макар привидно вариантите да са много, на нас така ни се струва и Бог ( Аллах, както го нарича той ...) е предопределил до най - малкия детайл реакциите, действията ни и така нататък, абе абсолютно всичко ... И че според него е богохулство да се твърди, че Бог не знае как ще протече живота ни и че ни чака да направим избор та чак тогава да отсъди. И че животът е предварително създаден филм, който ние просто изживяваме, мислейки си че го създаваме.Тази теория не ми дава отговори на някои въпроси, но звучи логично ...Ясновидци, пророци ( хора от плът и кръв)са познавали и познават с точност различни неща - какво остава за едно същество с БЕЗкрайна мощ. От друга страна, няма гаранция че подобни логически съждения са правилни ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 6, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2009 Бог е абсолютно и съвършено същество, че за него минало, настояще и бъдеще се сливат в една точка и следователно той знае всичко което ще се случи с нас до абсолютно най - малките детайли, че той действа чрез нас и ни дава чувството, че ние правим изборите си, че макар привидно вариантите да са много, на нас така ни се струва и Бог ( Аллах, както го нарича той ...) е предопределил до най - малкия детайл реакциите, действията ни и така нататък, абе абсолютно всичко ... Като пуснеш хартиена лодка по течението на една река, знаеш къде ще отиде, но това не те прави пророк, нито означава, че си определил с точност движението й до последния милиметър. Няма минало, настояще и бъдеще. Има само сега. Миналото реално е само спомен, отпечатък, а „бъдещето“ е очаквания, стремежи и цели. Но и едните, и другите се случват сега. Колкото до настоящето, то големият проблем при него е, че хората го ограничават само до видимото от тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Ноември 6, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2009 Станимир, много ми харесва сравнението с лодката и реката. Ако развием още алегорията, може да кажем, че всички ние сме реки, вливащи се в общия космически Поток, а събитията, минаващи през нас - са като лодки, които сами конструираме или пускаме по течението си по наш избор (осъзнат или не). И моето мнение е, че Бог надали се занимава с всяка река (това е наша лична отговорност) и е твърде егоистично да си го мислим. Той се грижи за общия Поток и Посока, Пълноводие и Пълнозвучие, не съди и не наказва, а поддържа Равновесие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Ноември 10, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2009 (edited) За Бог не би било проблем да се грижи за всяка една река, и вярвам че го прави. В смисъл, че следи развитието и и сигурно се намесва в него. За да знаеш как ще реагира лодката след 1000 или един милион години, това не навежда ли на мисълта, че може да си програмирал движенията и ? Иначе как ще знаеш по какъв начин ще реагира ? Съществуват милиарди реки, ако Бог знае за всяка как ще реагира днес, утре, други ден и т.н., това не навежда ли на мисълта, че на всяка е задал някаква програма ? И че крайната им цел на реките е една, но пътищата са различни и предопределени, макар привидно да изглежда, че не е така и че реките си ги избират ? Не съм убеден, че всичко е предопределено, просто си разсъждавам на буква. Редактирано Ноември 10, 2009 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Март 4, 2010 Доклад Share Добавено Март 4, 2010 (edited) Съгласни ли сте с твърдението, че причината за съществуването ни е "желанието на Господ за другарство и изразяване" ? Редактирано Март 4, 2010 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 4, 2010 Доклад Share Добавено Март 4, 2010 Не. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Март 4, 2010 Доклад Share Добавено Март 4, 2010 (edited) Защо раждаме децата си? Защото те са нашата голяма любов, и защото те искат да се родят. Защото обичаме да ги гледаме как растат. Как падат и стават, как поумняват. Защото са неразделна част от смисъла на нашия живот. Редактирано Март 4, 2010 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Януари 22, 2012 Доклад Share Добавено Януари 22, 2012 (edited) Погледната през по - материалистични очи, тази космическа игра би могла да изглежда като една космическа жестока перверзия, дирижирана/наблюдавана от извратен дърт садист ( Бог), който си прави кефа като допуска незаслужени (големи) страдания, дава радости на хората и им ги взима, направил ги е малки жалки и страхливи човечета, които понякога успяват да изглеждат смели и силни, но дълбоко в себе си не са. Редактирано Януари 22, 2012 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.