Еротиката в изкуствотo

[yakollakani]

Тази тема е доста деликатна, защото границата между еротика и порнография е много хлъзгава. Но според изкуството отразява културата на хората. Еротиката при нас е еротика, защото е прието да си крием телата, а жените най-вече половите белези. В изкуството, обаче това е позволено. Ако една жена тръгне само с една препаска из града ще се получи интересна реакция и почти сигурно ще бъде арестувана, но ако някой залепи плакат на видно място, няма да го скъсат и дори сега вече, няма да направи впечатление. Идеята е, че еротиката е в културата ни, а от там и в изкуството. Например, това, което ни прави впечатление на нас, сред индианските племена в амазонка, никого не впечатлява. Важно е правилното разбиране и отношение на човека към голотата и съответно интимния живот на човека.

[Guest Христо]

Тази вдясно ми се струва по - хубава.

[Guest Христо]

Някой има ли идея, защо в картината "Свободата води народа" на Йожен Дьолакроа, Свободата е с голи гърди...? Да не би да се цели подсилване на бунтовните настроения, сред тези които ще видят картината ? Понеже нали сексът може да се ползва за манипулация. Бунтовници - мъже. Свобода - жена - голи гърди. Повдигане на духа. Можеше да я нарисува и по - облечена, но защо ли е избрал така да изглежда...особено в онази предполагам по - консервативна епоха...Ще проверя в интернет, а който иска да даде мнение.

Скулпторката Катрин Ламак, която е автор на отхвърления модел, заяви, че решението е абсурдно и че тя нарочно е избрала пищна гръд "като символ на щедростта на Френската република".

http://www.segabg.com/article.php?id=535817

Обаче тук става дума за скулптурата, не за картината.

В края на XVIII век Френската революция помита всички аристократични капризи и големите гърди отново излизат категорично на мода. Тази приятна тенденция личи добре и в известната картина на Йожен Дьолакроа „Свободата води народа”, която би трябвало да си спомняш от гимназиалния курс. Девойката, която изобразява Свободата, е с толкова красив и смело разголен бюст, че дори и най-големите пацифисти сред нас биха я последвали с охота.

Французите впрочем ще продължат да използват голите гърди като инструмент на пропаганда и по-нататък. В началото на Първата световна война Париж е наводнен с плакати на галския символ Мариана, която стои с развяна от вятъра коса до страховито оръдие, а както пише един очевидно превъзбуден от гледката тогавашен журналист, „щръкналите зърна на гърдите й сякаш предизвикват подлата немска армия”.

http://www.playboy.bg/v12026,istoriq_na_cicilizaciqta.html

Може би гърдите на Свободата (сега разбирам, че жената от картината е наречета Мариана), може би гърдите и са голи порави две причини :

- по - добра пропаганда сред мъжете

- символ на щедростта на републиката

Редактирано Февруари 11, 2012 от Христо

[B__]

Ами то и в Паневритмията има много еротика

[Guest Христо]

И тя се изразява в ?

[Guest Христо]

Изкуството в еротиката...

[Деанна]

Ето какво наблюдавам аз относно еротика в изкуството. Всъщност еротиката е в твореца или в зрителя, не и в творбата.

Когато човек търси еротика, той я намира дори да я няма. Ако не я търси дори да я има няма да я види.

Така, че има или няма място еротиката в изкуството не е точен. Изкуството е свобода на въображението, твореца може да изразява всичко, което усеща със средства каквито му идват отвътре. Дали някой ще оцени обаче изкуството му е друг въпрос. Непреходните творби са такива, защото са оценени от голяма чат от публиката от различни времена.

В много голяма част от Великите произведения на изкуството има голота и еротични сцени. Подбудите да ги има са различни. от една страна творците смятат, човешкото тяло за нещо красиво и е нормално да му се възхищават. От друга страна в съзнанието на нормалния човек има потребност от еротика. И във времена когато интимността е била табу, кой освен непримиримите творци ще се противопоставят на това.

Нека споделя и нещо лично. Аз съм творческа личност, пиша, рисувам, снимам, моделирам. Знам как при мен протича творческият процес. Аз не сядам да напиша нещо с мисълта, че ще е еротично или не, аз пиша защото съм вдъхновена. Защото в мен се е породило едно силно усещане, което ако задържа в себе си ще ме взриви.

Понякога дори не съзнавам какво пиша или рисувам, просто споделям с листа това, което бушува в мен.

След това, когато чета написаното, хем е мое, хем имам чувството, че някъде отвъд да дошли думите. Почти никога не редактирам, смятам, че ако го направя ще стане по-бляскаво, но не и по истинско.

Някои от нещата ми са философски, други абстрактни, трети еротични. Ако еротиката няма място в изкуството, защо процесът е един и същ с не еротичните творби?

Еротиката е красота, тя е одухотворения поглед над материята, по това се различава и дали едно нещо е еротика или порнография - по усещането което създава, а не по възбудата, която предизвиква.

Обичам много да снимам. Имаше един период в който за да е хармонична една природна картина в нея имах нужда от присъствието на човек иначе ми се струваше пуста. Под човешко присъствие имах в предвид красива жена. В това не влагах нищо сексуално, а търсех хармонична композиция.

В момента мога да усетя красотата на един пейзаж и без човешко присъствие, защото нещо се е променило в мен. Присъствието на жената в природна картина, за мен е била символ на образа на самата природа в образа на жена. Сега явно възприемам природата, такава каквато е, утре може да е различно. Това е творческо вдъхновение, често не може да се обясни защо твореца вижда красивото в едно или друго. Анализ на художествено произведение е най-безсмисленото нещо - една творба може да се анализира като зрител, но не и какво точно си е мислел автора, когато я е създавал. Момента на творчеството е като стихия - вдъхновението е като възбуда, когато творецът приключи е в екстаз. С тези думи не искам да принизя творческият процес, а напротив - изкуството е акт на върховна любов. Бих казала, че е и катарзис. Сблъсъкът на земното и духовното в твореца и в резултат на този сблъсък се появява една творба. След това зрителя докосвайки се до нея съ-преживява онова, което е изпитвал твореца. Защото енергията на творческия процес е запечатана в творбата и точно тя различава една цветно боядисана стена от една картина.

[Кон Круз]

В 12.12.2010 г. at 15:48, Канел каза:

 

 

За изкуство мога да го приема, доколкото е продукт на нечия четка, но за еротика е слабичко.

Защо? Качествена еротиката за мен означава като погледнеш произведението в теб да не се появява сексуално желание, а само желание за съзерцание. Христо6, срещал ли си жена с която не само не искаш да имаш сексуален контакт, но която дори да не искаш да докоснеш, за да не би по някакъв начин да развалиш тази красота? Иска ти се само да я гледаш! Ако си срещал, ще се сетиш за какво ти пиша.

 

Кога скулпторът чука скулптурата с длетото? Когато не е съвършена и е незавършена. Когато е вече завършена играе ли длетото? Не, само и се любува. Мисли в тая насока и ще видиш, че съвпаденията на глаголите не е само една случайност, а отразява природен феномен.

Хайде и още малко подсказка - скулптор-Творецът; длето-съдба; скулптура-душа.

 

 

П.П. За картинката, определено гърдите трябва да се смалят, а други части от тялото да се изпилят също, за да няма това прелъстителско излъчване.

Въпрос към всички. Защо е прието да се смята, че ако една форма е идеална, ако няма несъвършенства в нея - то тя не може да предизвика еротично желание у наблюдаващия? Ако това е вярно, на какво се дължи, какво е обяснението за това, че еротично желание може да се прояви там, където има поне малко несъвършенство във формите?

[АлександърТ.А.]

 Сексуалното желание зависи от вътрешното състояние  на , наблюдаващия .Външните обекти са само повод за неволна концентрация .   Основните желания ни са , да не сме гладни и жадни . Да сме се наспали и правим секс . Няма как това да е извън изкуството .

Цитат

Някой има ли идея, защо в картината "Свободата води народа" на Йожен Дьолакроа, Свободата е с голи гърди.

Ако са покрити са ограничени .

Редактирано Август 31, 2016 от АлександърТ.А.

[Кон Круз]

https://bg.wikipedia.org/wiki/Лейди_Годайва

[АлександърТ.А.]

 

[royalrife]

В един съвременен наш град само автобуси, трамваи, тролеи и таксита ли има? Няма ли ли и боклукчийски коли ? Те не минават ли по същия път ? Какво ще стане ако караме всички спортни автомобили и няма кой да ни кара боклукчийските коли ? От здравословно гледище тази работа е доста съсипателна, да караш боклукчийска кола, но кандидати да я вършат винаги се намират. Каква връзка има всичко това с дадената тема? Има връзка. Важният въпрос не е да има или да няма място еротиката в изкуството, но на кое място всеки от нас ще я постави. Дали еротиката ще се вози на предната седалка на някое такси , в багажника на спортния автомобил, във автобус, трамвай, тролей или най сетне в боклукчийска кола, право на всеки е да я постави там, където той намира за добре. Защото целият наш живот е изкуство.

В 12.02.2012 г. at 18:05, B__ каза:

Ами то и в Паневритмията има много еротика 

Има или няма. Това е въпросът.

[Кон Круз]

Сандо, според мен това е по - близо до изкуство от показаното от теб.

 

 

Редактирано Януари 17, 2021 от Кон Круз

[АлександърТ.А.]

Виж не мисля че съм познавач на изкуствата  . Но всяка деятелност може да бъде изкуство , Така че съм съгласен с тебе . Но с уговорката за какво изкуство става дума . Това момиче танцува прекрасно . Изкуство е , но много близо до секса .

По принцип си мисля че изкуството трябва да ни насочва към Духа . Изкуството трябва да вдъхновява и насочва от по грубата материя към по фината . Целта би трябвало да е , облагородяване на хората . Все още сме много зависими от животното в себе си . Не се владеем и лесно животинското взима власта . И всяко едно изкуство би трябвало да ни помага в себе овладяването .      Поне така си мисля .

пп ..това по ми харесва :   https://www.instagram.com/p/CJ6fvZ5nyAJ/

Редактирано Януари 17, 2021 от АлександърТ.А.

[Кон Круз]

Ще си използвам правото на един коментар за денонощие, за да ти препоръчам да сравниш последните си два коментара по темата.

[АлександърТ.А.]

Цитат

 

Цитат

 

След библейското грехопадение Ева извърши литературно. В началото на ХХ век с нейното име се появи книга, която разгневи блюстителите на морала. Целомъдрената критика се нахвърли върху скандалното четиво. Негов автор е забравеният днес Андрей Протич.

Ева” е вдъхновена от фатално прелъстителната Лора Каравелова. Автор на корицата е големият майстор Александър Божинов. С миниатюри участват още десетина художници, декоратори и архитекти. Между тях Петър Морозов, Петър Паспалев, Никола Петров, Стефан Иванов, Харалампи Тачев, Анна Йосифова. Тук е и Кирил Маричков, дядо на роклегендата, чието име носи.

Този шедьовър на книгоиздаването е дело на печатницата и литографията на Григор Т. Паспалев. Какво е съдържанието?

Протич определя жанра като “скици и впечатления”. Епизоди от реалния живот, на които е бил свидетел. Страниците са населени с дами и господа, чиито чувства са разголени в естественото им Евино и Адамово състояние. Книгата обаче далеч не е “деколтирана литература”. Еротиката е в нормите на тогавашния сецесион. Един пример:

“Но тя се усеща обхваната, отпуска стройна снага върху лявата му ръка, извива се бавно към него, обръща очи към неговите; гърдите й се издигат изтежко, устните едва уловимо се усмихват, лицето й взема странно изражение. Тя се застоява тъй няколко мига, отдава се и като да тлее в онова блаженство и копнение, което властва, направлява всяка чертица на лицето, дава положение на тялото й, усмихва устните й..”

“Скандал!”, провикват се домораслите пуритани. По това време Андрей Протич е гимназиален учител, а “Учителски вестник” е орган на Съюза на учителите от средните училища в България. Органът се заема да издърпа ушите на непослушния даскал. Заръчва рецензия на Стефан Младенов. Понеже е негов колега, бъдещият корифей в езикознанието се скрива зад псевдонима д-р Ст. М. Котларевски.

Текстът излиза през март 1907 г. в два броя на газетата. “Протичовата “Ева” - сочи Младенов-Котларевски - е плод на едно литературно грехопадение, което се е извършило не вследствие на това, че авторът е искал да вкуси от плода на познание на доброто и злото, ами вследствие на това, че този автор е вече успял да вкуси от тоя плод и да види, че добро и зло няма.”

https://trud.bg/скандалните-книги-ева-и-блюстителите-на-морала/