България, днес

[Ани]

На 17 декември

Днес Православната църква почита Св. пророк Данаил

Неговото име е свързано с вавилонския цар Навуходоносор, който сънувал загадъчен сън, който твърде много го смутил. Но като се събудил, той забравил какво точно е сънувал. За да премахне тежкото впечатление, което оставил сън у него, царят повикал при себе си халдейските учени и сънотълкуватели, като им казал, че иска да разберат какво точно е сънувал и да му разтълкуват значението на съня. Никой, разбира се, не могъл да стори това, тогава царят се разгневил и осъдил всички вавилонски мъдреци.

Имен ден празнуват всички, които носят името Данаил (означава Божи съд), Даниел, Даниела, Данко.

През 1880 г. - Второто Обикновено народно събрание дава извънредни правомощия на кабинета на Петко Каравелов.

Четвъртото правителство на Княжество България е образувано от членове на Либералната партия (умерени и крайни). То е назначено с Указ 735 от 28 ноември 1880 г., обнародван в Държавен вестник, бр. 93 от 17 декември 1880 г. Правителството е свалено чрез държавен преврат на 27 април 1881 г.

През 1897 г. - Приет е Закон за земеделското учение. Създадени са временни практически земеделски курсове.

През 1971 г. - За министър на външните работи на мястото на загиналия Иван Башев е избран Петър Младенов, който остава на този пост до 17 ноември 1989 г., когато е избран за председател на Държавния съвет на мястото на Тодор Живков.

През 1980 г. - Влиза в действие третият реактор на АЕЦ "Козлодуй".

Строителството на АЕЦ “Козлодуй” стартира на 6 април 1970 г. Изграждането на централата е резултат на спогодба, подписана през 1966 г. между България и СССР. Първите два блока са въведени в експлоатация през юли 1974 г. и ноември 1975 г. Блокове 3 и 4 започват работа съответно през декември 1980 г. и май 1982 г. Последните два блока са включени в енергийната система на страната през септември 1988 г. и декември 1993 г.

През 1982 г. - Проведена е пресконференция за 150 чуждестранни и 130 български журналисти, пред които главният директор на БТА Боян Трайков отхвърля обвиненията за участие на Сергей Антонов в атентата срещу папата.

Родени:

През 1938 г. - Румен Воденичаров, български инженер химик и политик. Един от основателите на Съюза на демократичните сили /СДС/ (1989), депутат в VII Велико Народно събрание (1990-1991).

Починали:

През 1949 г. - Изпълнена е смъртната присъда на Трайчо Костов.

На 7 април 1949 г. в "Държавен вестник" е публикуван указ на Президиума на Народното събрание за освобождаване на Трайчо Костов от длъжностите подпредседател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси "поради допуснати от него груби грешки при ръководене работата на Министерския съвет и във връзка с отношенията ни със Съветския съюз". Трайчо Костов е арестуван от органите на Държавна сигурност на 20 юни 1949 г. Той е обвинен в насаждане на "антисъветски настроения", "националистически уклон", опити да разцепи партията и "нечестно и двулично отношение" към Георги Димитров и Сталин. Трайчо Костов е отстранен от ЦК на БКП и е изключен от партията. На 30 ноември 1949 г. във в. “Работническо дело” е публикуван обвинителен акт за "предателската, шпионска и вредителска дейност на Трайчо Костов и неговата група". Бившият заместник-председател на Министерския съвет и секретар на ЦК на БКП е обвинен в организиране на антидържавен заговор с подкрепата на висши югославски ръководители и на американския пълномощен министър в София Доналд Рийд Хийд. На 7 декември 1949 г. започва съдебният процес срещу Трайчо Костов и още 10 задържани, повечето от които видни стопански дейци. Те са обвинени в организиране на заговор срещу "демократичния държавен строй", в издаване на държавна тайна на чужди разузнавания и във връзки с "титовистите". Пред съда Костов се отрича от изтръгнатите с насилие "самопризнания" при следствието. Трайчо Костов е осъден на смърт. Необосновано обвинен в антипартийна и антидържавна дейност, изключен от партията и осъден на смърт. На септемврийския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. частично е реабилитиран. Посмъртно е удостоен с почетно звание “Герой на социалистическия труд” (1963 г.). На Декемврийския пленум на ЦК на БКП (1989 г.) е взето решение за пълната му политическа реабилитация.

През 1959 г. - Андрей Николов - български скулптор. Роден е през 1878 г. във Враца.

Учи в София и Париж. Ученик е на Б. Щатц и А. Мерсие. Професор е в Художествената академия - София. Автор е на творбите: "Детска мраморна главица", "Шоурек", "Александър Балабанов", "Фани", "Слон", "Иван Вазов", "Стоян Михайловски", "Елин Пелин", "Ал. Малинов", "Владимир Димитров-Майстора", "Катя Овчарова", "Цар Борис III", "Дух и вещество", "Свенливост", "Съзерцание" и др. Създава Паметника на незнайния воин в София.

През 1996 г. - Станко Тодоров (С. Т. Георгиев) - български политик.

Редактирано Декември 18, 2008 от Ани

[Ани]

18 Декември:

Международен ден на мигрантите

Провъзгласен от ОС на ООН на 4.XII.2000 г. по препоръка на Икономическия и социален съвет на световната организация. На този ден през 1990 г. е приета Международната конвенция за защита правата на всички трудещи се мигранти и на членовете на техните семейства.

През 1979 г. Общото събрание на ООН одобрява Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, влязла в сила през 1981 г.

През 1860 г. под ръководството на Драган Цанков, д-р Георги Миркович и архимандритите Йосиф Соколски и Макарий група българи връчват на католишкия архиепископ в Цариград Паоло Брунони прошение до папа Пий ІХ, с което молят да се възстанови българската автономна църква под върховенството на папата.

През 1873 г. Върховният турски съд в Цариград издава окончателните присъди по Хасковското съзаклятие.

През 1877 г. в хода на Руско-турската освободителна война започват боевете при Ниш. Княз Владимир Черкаски изпраща на императора записка относно принципите за уреждане на гражданско управление в България.

През 1897 г. са издадени берати за български владици в Битоля (митрополит Григорий), Струмица (митрополит Герасим) и Дебър (митрополит Козма).

През 1903 г. се възстановяват тайните Български офицерски братства, клонящи към ген. Иван Цончев.

През 1912 г. Четиринадесетото ОНС приема бюджета на новоосвободените земи в Тракия и Македония за 3 и половина месеца от 7 000 000 лв.

През 1926 г. е обнародван Закон за селскостопанско настаняване на бежанците със средствата на бежанския заем, отпуснат чрез Обществото на народите.

През 1944 г. Светият синод взема решение да помоли правителството на ОФ да разреши провеждането на избор за предстоятел на Българската православна църква с титлата Екзарх Български.

През 1949 г. се провеждат избори за I НС и за окръжни народни съвети. За кандидатите на ОФ са подадени 97,66 % от общия брой на гласовете.

През 1994 г. са проведени третите демократични парламентарни избори за XXXVII НС. Коалиция БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност" печели 43,5 % и получава 125 депутатски места, СДС - 24,23 % (69), Народен съюз (БЗНС-ДП) - 6,51 % (18), ДПС – 5,44 % (15), БББ - 4,73 % (13).

През 1996 г. СДС внася в Народното събрание декларация за спасяване на България от "националната катастрофа", към която я води правителството на Жан Виденов.

Родени:

През 1852 г. - Данаил Цонев Николаев – български офицер, генерал от пехотата.

Първият българин с най-висок военен чин (за проявена храброст в боевете на връх Шипка получава чин "поручик"). Роден в Болград, Бесарабия. Завършва военно училище в Одеса. Бие се като доброволец в сръбската армия по време на Сръбско-турската война. Като командир на рота в Българското опълчение се отличава в боевете при Шипка-Шейново. При обявяване на Съединението на 6 септември 1885 г. като командващ голяма част от милицията по време на военни маневри отстранява правителството, с което осигурява осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. През Сръбско-българската война е командир на Западния корпус. На два пъти министър на войната. След избора на Фердинанд I за български княз е негов военен съветник (1887-1893). Председател на Върховния македонски комитет (1895-1897). През 1911-а напуска армията, но по време Балканската война командва гарнизона на Ямбол. Като най-възрастен генерал в армията на 12.VII.1937 г. става кръстник на престолонаследника княз Симеон Търновски. Умира на 29 август 1942 г. в Банкя.

През 1858 г. - Христо Георгиев Попов - български офицер.

През 1879 г. завършва Военното училище в София. Един от четиримата българи, получили първи офицерски чин след Освобождението (1878 г.).По време на Сръбско-българската война командва 1-ви пехотен полк в боевете при Гургулят. Като политик от Либералната партия става кмет на София (1899-1901) и министър на вътрешните работи и народното здраве (1915-1916).

Христо Попов е роден в Шумен. През 1875-1876 г. е учител в родния си град, а по време на Руско-турската война сътрудничи на руските войски. През 1879 г. завършва с първия випуск Военното училище в София, а след това и Николаевската военна академия в Санкт Петербург. На 11 септември 1885 г. Христо Попов е преназначен за командир на 1-ви пехотен софийски полк. През Сръбско-българската война (1885) е командир на 1-ви пехотен софийски полк, с който участва в боевете на Сливнишката позиция. На 7 ноември е назначен за командващ на отряд на крайния ляв фланг и при Гълабово възпрепятства Моравската и Шумадийската дивизии при обхода им на левия фланг. Заедно с отряда си участва в боя при Гургулят. През 1886 г. Попов участва в потушаването на проруския метеж, целящ отстраняването на княз Александър I Батенберг. През 1889 г. се уволнява от армията като майор. След като напуска армията, Христо Попов завършва право в Женева. След завръщането си в България е активен участник в Либералната (радославистка) партия, като от 1899 до 1901 е кмет на София. Участва в Балканската война, а след нейния край е председател на парламентарната анкетна комисия, разследвала причините за Първата национална катастрофа. От 1915 до 1916 е вътрешен министър в правителството на Васил Радославов. За участието си в него през 1923 е осъден на 10 години затвор от Третия държавен съд, но е амнистиран през 1924. Подполковник Христо Попов умира на 28 октомври 1951 година в София.

През 1904 г. - Руска Цветанова Маринова - българска художничка.

българска художничка. През 1923 г. завършва Художествената академия при Ив. Мърквичка, Ц. Тодоров и Ст. Иванов. Живее и работи във Франция (1926 – 1929 г.). Рисува предимно портрети. Известни произведения: “Г-жа Петкова” (1930 г.), “Актрисата Мария Стоилова” (1931 г.), “Портрет на нар. артистка Адриана Будевска” (1949 г.), “Мих. Попов в ролята на Ив. Сусанин” (1949 г.), “Майка ми” (1958 г.), “Димитровчета” (1963 г.), “Румен” (1967 г.), “Букет” (1974 г.). През 1937 г. получава златен медал на Парижкото изложение. Умира на 10 юни 1988 г.

Починали:

През 1937 г. - Иван Андонов (И. А. Савов) - български революционер, участник в националното-освободително движение, учител, адвокат, обществен деец.

[Ася_И]

19 Декември:

Международен ден на сътрудничеството Юг-Юг

Обявен с резолюция на ОС на ООН през 2003 г., с която е одобрен плана от Буенос Айрес за развитие и техническо сътрудничество между развиващите се страни.

През 1878 г. в длъжност встъпва първият изборен кмет на Пловдив Костаки Пеев (Константин Пеев 1843-1920), който остава на поста до 12.IX.1880 г. През 1884-1887 г. отново е начело на града под тепетата, като преди това заедно с М. Греков и П. Наботков основава първата фабрика за сапун в Пловдив "Родопска пчела" (1884 г. ).

През 1879 г. македонските българи в Цариград изпращат мемоар до посланиците на Великите сили за създаване на български вилает от епархиите на Българската

През 1913 г. Светият синод издава окръжно послание против петмесечната агитация на Националния съюз за сключване на уния на Българската екзархия с Католическата църква. (Унията е обединение на Православната и Католическата църкви и признаване първенството на римския папа при запазване на православните обреди и богослужение. Унията също така е течение в Източноправославната църква, проявяващо се като форма на икуменизма, смятан за ерес.)

През 1913 г. се открива ХVІ Народно събрание с председател Димитър Вачов (либерал). Нито Либералната коалиция, нито опозиционният блок имат мнозинство. Групата на Българска работническа социалдемократическа партия (т. с.) не подкрепя кабинета, но и отказва да му гласува недоверие. На 31 декември същата година Народното събрание е разпуснато.

През 1915 г. по време на Първата световна война започва интерниране на сърбите от Македония и Моравско във вътрешността на България.

През 1943 г. при операция на войска, полиция и жандармерия в селото Ястребино, което е снабдителна база на Омуртагския отряд, са разстреляни 18 души, сред които са и Шестте ястребинчета - Стойне (7 г.), Иван (9 г.) и Надежда (12 г.) от семейството на ятака Петър Калайджийски, Димитринка Стоичкова (11 г) и близначките Ценка и Цветанка (13 г.) от семейството на Иван Димитров. След като са разстреляни в горичката край селото, на следващата нощ телата на убитите са изровени и изгорени на клада.

През 1947 г. е създаден "Български морски флот" (БМФ).

През 1961 г. Българската православна църква е приета за член на Световния съвет на църквите.

През 1989 г. се възстановява Демократическата партия.

През 1990 г. е съставено коалиционно правителство с представители на основните политически сили, оглавено от безпартийния юрист Димитър Попов.

През 1996 г. е подписан договора за продажба на 60 на сто от акциите на "Соди" - ЕАД, Девня, на белгийската компания "Солвей" за 160 млн. долара (1996).

През 2001 г. 39-ото НС взема решение ракетите СС-23 да бъдат свалени от въоръжение и да бъдат унищожени до октомври 2002 г. Декларацията е приета с 178 гласа "за", 3 "против" и 2 "въздържали се". Последната част от комплексите СС-23, "Скъд" и "Фрог" е унищожена на 19.IX.2002 г.

2003 - 39-ото Народно събрание приема декларация за създаването на американски бази в България.

През 2001 г. в периода 19 – 21 декември се провежда V конгрес на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), на който за председател е преизбран д-р Желязко Христов.

През 2002 г. Тридесет и деветото Народно събрание приема Закон за вероизповеданията, според който всички църкви без православната трябва да се регистрират.

През 2002 г. Министерският съвет взема решение да бъде размразено строителството на АЕЦ "Белене" преустановено през 1991 г.

Родени:

През 1873 – Никола Петров - български борец.

Роден в Горна Оряховица. Никола Петров печели за родината си първата световна титла на тепиха. Излиза на него, докато работи като градинар в Румъния, където през 1895-а преборва в Браила известният по онова време италианец Жорж Расо, чийто цирк е отседнал в града. След това пред него прекланя глава и французина Дублие, който става учител на самородния талант. Следват титлите на САЩ през 1898-а в Ню Йорк, европейската корона в класическия стил във Виена (1899 г.) и детронацията на световния шампион французина Пол Понс по време на първото световно изложение в Париж (1900 г.). Участва в Балканската война като преводач при щаба на Първа българска армия. След близо 25 години на тепиха по света не допуска нито една загуба. През 1920 г. основава частна школа по борба в София, но умира скоропостижно на 2.I.1925 г. в столицата. Погребан е в Горна Оряховица. От 1963 г. се провежда престижния международен турнир по класическа борба, носещ неговото име, победителите в който получават "Златния пояс на Никола Петров". През 1998 г. големият борец е обявен за почетен гражданин на родния си град.

През 1901 – проф. Димитър Ненов - български композитор, пианист, педагог, публицист и архитект.

Роден в Разград. Автор на Рапсодична фантазия за оркестър, Концерт за пиано и оркестър, 2 симфонии, клавирни пиеси, солови песни и др. Учи пиано при проф. Андрей Стоянов, следва архитектура във Висшето техническо училище в Дрезден, но продължава да се занимава и с музика - уроци по пиано при К. Фелинг и теория и композиция при Т. Блумер и К. Битнер в Дрезденската консерватория. От 1925 до 1927 г. е музикален ръководител на балета Thea Jolles. Слвед завръщането си 5 годинни работи като архитект в Министерство на обществените сгради, пътища и благоустройство (1927-1930 г.) и в Главна дирекция на железниците (1929-1932 г.) и специализира архитектура на жп сгради в Италия (1932). В крайна сметка се посвещава окончателно на музиката - специализира пиано в Закопане (Полша) (1931) и завършва музика в Болоня (1932), като до средата на 30-те ръководи частна консерватория в София. През 1933-а става един от основателите на Дружество на българските компонисти "Съвременна музика" и е първият негов секретар и касиер. Две години работи в Радио София (1935–37) и е негов музикален ръководител. Изнася концерти в България, в Германия, Дания, Италия, Полша и др. страни. Преподава пиано, а от 1943-а е професор в Музикалната академия. Умира на 30.VІІІ.1953 г. в София. Днес в родния му град се провеждат музикални празници "Димитър Ненов".

[Ани]

20 декември

Днес е Игнажден: обичаят полазване

Православната църква чества Свщмчк Игнатий Богоносец.

Според народните обичаи на Игнажден започват Новата година и Коледните празници. Характерен за празника е обичаят полазване. По това кой човек (полазник) пръв влезе в дома ви сутринта, се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. Ако се случи първият гост да е добър и богат, то и годината ще е плодоносна. Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат "Мъчници". Жените тогава не трябва да похващат никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.

Според народното поверие от Игнажден зимното слънце започва да се “събира” да си ходи, за да дойде на негово място лятното слънце. Това разкрива връзка с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Ето защо Игнажден се възприема като начало на новата, “млада” година. С нея започва и нов стопански цикъл. Той пък определя нов годишен кръг в живота на отделния човек и на селската общност.

През 1880 г. - Учредена е Върховната сметна палата. На същия ден във в. "Държавен вестник" е публикуван първият Закон за Върховната сметна палата, приет от II Народно събрание. От 2000 г. денят се отбелязва като професионален празник на Сметната палата.

През 1894 г. - Приет е Закон за Висшето училище. Въведен е принципът на академична автономия под контрола на просветния министър. Отделите са превърнати във факултети с декани и факултетни съвети. През октомври 1896 г. е приет Правилник за Висшето училище.

През 1903 г. - Народното събрание приема Закон за устройството на въоръжените сили на Българското Княжество. Премахва се резервната армия, а броят на пехотните дивизии нараства от 6 на 9. Пехотните дивизии обхващат 18 бригади и 36 пехотни полка. Законът осигурява възможността през 1906 г. да се организират три военноинспекционни области, които във време на война сформират три армии. При военновременното развръщане на войските се предвижда дивизиите да сформират корпуси, а бригадите дивизии. По този начин българската войска получава пълно организационно развръщане - армия, корпус, дивизия, бригада, полк, дружина.

През 1907 г. - Започва Обща железничарска стачка (4000 души), ръководена от Стачна комисия от представители на БРСДП (ш. с.) , БСДС "Пролетарий" и Радикалдемократическата партия, завършва с частична победа на работниците.

През 1943 г. - Британската авиация бомбардира София. Ударът е в рамките на операция Point Blank. Царство България е подложено на масирани бомбени атаки от щабът на стратегическите ВВС на САЩ в Европа, който формира 15-а американска въздушна армия за бомбардировки на България, към която е придадена 205-а авиогрупа на британските ВВС.

Целта на операцията е чрез въздушен терор България да капитулира. На 6 ноември е бомбардиран Пловдив, на 14 и 24 ноември, 10 и 20 декември е бомбардирана София.

В операцията загиват над 4000 мирни граждани, а голяма част от централните софийски сгради са разрушени.

Срещу англо-американските военно-въздушни сили добре екипирани и въоръжени се противопоставя една ескадрила от около 100 български пилоти. Летците ни са били снабдени, с едни от най-добрите за времето си германски изстребители, Месершмит Ме-109 Густав-2. Въпреки огромното количествено несъответствие във възможностите, българската ескадрила достойно защитава небето над София, до септември 1944 година са свалени стотици противникови екипажи, като рейдовете над България са считани за едни от най-опасните.

На 20 декември по обяд през 1943 г. студеното небе над София се превръща в огнена арена на тежка въздушна битка.

Към София са се насочили няколко вражески вълни от по 50 бомбардировача Б-24, Б-17 и повече от 100 изтребителя П-38. За защита на столицата излитат 36 Де-520 и 20 Ме-109 Густав-2.

Пилотите от 2-ри и 3-ти орляк на 6-ти изтребителен авиополк са готови с цената на живота си да отбият налитащите към София нападатели. В страховитата битка, която се разразява над притихналия град, най-неудържим е поручик Димитър Списаревски.

Димитър Списаревски е роден на 19 юли 1916 в гр. Добрич. От април 1938 г. до юли 1939 г. е на школа в гр. Кауфбойрен, близо до Аугсбург, следва авиационното училище за въздушна аеробика Шлайсхаим край Мюнхен и накрая в най-престижната школа за висш пилотаж в градчето Верньойхен край Берлин.

На приблизително 40-километра от София, поручик Списаревски пилотирайки своят Ме-109 засича група от 16 самолета, които летят на етажи, за да се прикриват добре един-друг по позната схема.

Около седемдесет отбранителни картечници на армадата стелят във всички посоки, а единичните български изтребители, които се насочват към нея, отскачат като опарени. Списаревски преценява, че за да бъде свален някой от бомбардировачите е необходимо да скъси разстоянието преди да стреля, около него българските изстребители се отдръпват, набират височина и отново атакуват... В този момент Списаревски забелязва, че един от бомбардировачите леко изостава. Измъква се ловко от двойка П-38 и веднага пикира към него. Посрещат го множеството отбранителни картечници на бомбардировача, Димитър Списаревски наближава бомбардировача на около стотина метра, чак тогава ускорява изтребителя в прицела и натиска спусъка...За части от секундата вижда как снарядите раздират обшивката на едрото тяло на бомбардировача и се прицелва в моторите на лявото крило. След като взривява двигателя Списаревски рязко свива и изправя напред самолета, попадайки сред бойния строй на останалите бомбардировачи. Два П-38 откриват стрелба по българския Ме-109, корпуса на самолета се разтриса от множество трасиращи снаряди, малко остава и българската “Стрела” ще пламне, след атаката над бомбардировача Б-17 амунициите на поручика са почти привършили няма достатъчно за да контраатакува англо-американските пилоти, тогава той взима неочаквано решение Списаревски прави таран над бомбардировач Б-24. Според думи на български пилоти оцелели от боя на 20 декември, Списаревски е забелязал бойни знаци върху вражеския самолет, които го определяли като командващ група.

Тялото на поручик Димитър Списаревски е било открито в землището на село Кощиново на 22 декември 1943 година и по-късно погребано, с военни почести, на връх Коледа в софийските централни гробища.

Роберт Реноар един от оцелелите във въздушния бой британски пилот, по чудо останал жив след "тарана" на българина споделя в лагера за военнопленници в град Шумен: “Ударът на вашите летци бе много лют...”

През 1977 г. - Капитан Георги Георгиев с яхтата си "Кор Кароли" завършва успешно околосветското си плаване, продължило 201 дни, 21 часа и 36 минути.

Капитан Георги Георгиев (1930-1980) е първият българин, обиколил сам Земята с яхта. След успешно участие в Трансатлантическата регата "ОСТАР-76" на 20 декември 1976 г. той отплава от Хавана с 9-метровата яхта Кор Кароли, преминава Панамския канал и стигна Маркизките острови в Тихия океан.

Оттам се насочва към остров Фиджи и е единственият, който през март - месеца на тропическите депресии в този район - влиза в Сува. След като се отбива в австралийския Порт Дарвин, през август и септември той пресича Индийския океан. Преди Кейптаун, преминава през Южния Атлантик и

на 20 декември 1977 г. пристига в Хавана, като затваря кръга около Земята.

В "Книгата на рекордите на Гинес" за 1981-1982 г. неговото плаване от 201 дена, 21 часа и 36 минути е включено като най-доброто дотогава постижение в света по време за обиколка на еднокорпусна яхта независимо от нейната големина и от маршрута на плаването.

Родени:

През 1868 г. - Димитър Тодоров Страшимиров

български писател, учен историк, публицист и общественик. Следва литература и история в Берн, Швейцария (1893 г.), дипломира се с докторат по литература. Развива активна обществено-политическа дейност. За пръв път печата стихове във в. “Напред”, редактиран от Г. Кърджиев. Страшимиров събира документи и осветлява важни моменти от Българското възраждане. Димитър Страшимиров е автор на “Южни сонети” (1894 г.), “Христо Ботев като поет и журналист” (1897 г.), “Критици и драскачи” (1901 г.), “История на Априлското въстание” (т. I-III, 1907 г.), “Архив на Възраждането” (т. I-III, 1908 г.), “Силует” (1909 г.), “Пред едно съдбоносно посегателство …” (1911 г.), “Врази” (драма, 1912 г.), “Сред мрака” (роман, 1901 г.), “Раковски и неговото време” (1924 г.), “Любен Каравелов” (1925 г.), “Офелия на българска сцена” (1926 г.), “Левски пред Къкринската голгота. История и критика” (1927 г.), “Васил Левски. Живот, дела и извори” (т. I, 1929 г.), “Наченки на българското революционно движение” (1931 г.). Умира на 2 март 1939 г. в София.

През 1929 г. - Веселин Томов Измирлиев - български журналист, преводач. През 1952 г. завършва френска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като редактор (1953-1960 г.) и коментатор по международни въпроси в Радио София (1965-1970 г.) и в апарата на ЦК на БКП (от 1970 г.). Сътрудник е на периодичния печат. Един от учредителите на Съюза на преводачите в България. Член е на редакционните колегии на сборник "Изкуството на превода" (от 1976 г.) и на сп. "Панорама" (от 1980 г.). Преводач е от френски, руски и английски език.

През 1943 г. - Георги Константинов - български писател. През 1967 г. завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Със стихове дебютира в сп. “Родна реч” през 1958 г. Работи като заместник-главен редактор е на в. “Народна младеж” (1972-1973 г.), главен редактор е на сп. “Родна реч” (от 1973 г.). Председател е на ПЕН клуба в България (2001 г.). Георги Константинов е автор на съчиненията: “Една усмивка ми е столица” (1967 г.), “Обичай ме в неделя” (1970 г.), “Хиляди прозорци” (1971 г.), “Папагалчето Браво” (1973 г.), “Така живеят легендите” (1973 г.), “Лично време” (1974 г.), “Гълъб със запалени криле” (1976 г.), “Духовита възраст”, хумористични стихотворения (1975 г., 2 изд. 1986 г.), “Денят до мен. Страници от моя бележник” (1987 г.), “Балада за низшите чинове”, поезия (1992 г.), “Обичам те до тук”, стихове (1992 г., 2. доп. изд. 1993 г., 3. доп. изд. 1997 г., 4. доп. изд. 1997 г., 5. доп. изд. 1998 г.), “Елени в житата” (1993 г.), “Рижият пират Туфо”, повест за деца (5. изд. 1995 г.), “Будна кома. Нова поезия” (1996 г.), “Лявата ръка на Бога. Избрана поезия” (1999 г.).

Починали:

През 1926 г. - Велико Ангелов Попов - български революционер, учител. Роден е през 1850 г. в Русе. Съратник е на Христо Ботев. Участник е във Втора Българска легия в Белград (1867-1868 г.). Участва като доброволец в Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението е адвокат, съдия и заема различни административни длъжности.

[Ани]

21 декември

Днес е Ден на зимното слънцестоене в Северното полукълбо

На 21 декември в 12:04 часа по Гринуич настъпва началото на астрономическата зима (Зимно слънцестоене).

Слънцестоене се нарича този момент от въртенето на Земята около Слънцето, когато настъпва най-краткият ден или нощ. Във всяка година има две слънцестоения - едното е през лятото, другото през зимата. В северното полукълбо зимното слънцестоене е на 21 или 22 декември и тогава е най-краткият ден на годината и най-дългата нощ. Лятното слънцестоене е на 20 или 21 юни, когато пък е най-дългият ден и най-кратката нощ през годината. В южното полукълбо на същите дати се случват обратното на северното полукълбо слънцестоене.

През 1891г. е обнародван Закон за мините (рудниците).

През 1901г. е съставен кабинет на Прогресивнолибералната партия начело със Стоян Данев.

През 1923г. В София е учреден Македонски научен институт. Целта му е да проучва историята, етнографията, географията и стопанския живот на Македония, да събира исторически материали за освободителните борби на македонските българи, да издава научно-литературно списание и други трудове. Негови членове са професор Любомир Милетич, професор Александър Балабанов, професор Михаил Арнаудов, професор Иван Снегаров, Симеон Радев, Йордан Бадев, Теодор Траянов, Христо Силянов, Кръстю Сарафов и др. Пръв председател на института е професор д-р Иван Гергов - до 1928 година., след него е професор д-р Л. Милетич, който редактира списание "Македонски преглед" от 1924 година до 1943 година. Дейността на института е прекратена от комунистите през 1947 година. Възобновен е след 10 ноември 1989 година.

През 1947 г. Младежките структури на политическите партии - РМС, ЗМС, ССМ, МНС "Звено", създават единен Съюз на народната младеж (СНМ) и приемат неговия устав.

През 1971 г. Самолет на БГА "Ил-18", който трябва да лети за Алжир със 73-ма пътници на борда, катастрофира на летище София. Загиват 30 души - 6-членният екипаж и 24 пътници, сред които е естрадната певица Паша Христова. Оцеляват певците Мария Нейкова, Борис Годжунов, Янка Рупкина.

През 1993 г. Тридесет и шестото Народно събрание приема декларация за продължаване на сътрудничеството с НАТО и със Западноевропейския съюз при зачитане на българските национални интереси.

През 1994 г. След изборната загуба председателят на СДС Филип Димитров подава оставка и за председател на СДС е избран икономистът Иван Костов.

През 1996 г. БСП провежда извънреден 44-ти конгрес. Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател и като председател на партията. За нов председател е избран дотогавашният заместник-председател на БСП Георги Първанов.

През 1999 г. Парламентът утвърждава новото правителство на Иван Костов. Премиерът обявява необходимостта от преформулиране на приоритетите на правителството в периода на преговорите за присъединяване.

През 2001 г. При нещастен случай в столичната дискотека "Индиго" загиват 7 деца между 10 и 15 години, смачкани от тълпата. По този повод е обявен траур на 23 декември.

Родени:

През 1841 г. Димитър Поптенев Енчев - български възрожденски учител, просветен и читалищен деец. Учи във Военномедицинската академия в Цариград, завършва Историко-филологическия факултет на Киевския университет през 1866 г. Учителства в Габрово и Русе. Участва в Учредителното събрание в Търново; след Освобождението - окръжен управител във Варна и Севлиево; кмет на Силистра, където умира. Автор е на публицистични материали в периодичния печат, преводач и съставител на учебна литература. Димитър Поптенев Енчев умира през 1882 г.

През 1945 г. Мария Нейкова

българска певица, композитор. Завършва Школата за естрадни певци към бюро "Естрада" през 1968 г. и Висшия музикален педагогически институт в Пловдив през 1985 г. От 1969 г. до 1973 г. е солистка на оркестър "София", концертира от 1968 г. Печели първа награда на фестивала "Златният Орфей" през 1969 г. (в дует с М. Белчев). В началото на 70-те години особено популярна е песента и от филма "Козият рог". Авторка е на над 100 естрадни песни, на музика за филми и театрални спектакли, на детски песни. През 1975 г. и 1987 г. "Балкантон" издава 2 нейни албума, вторият от които е авторски. Заедно с поетесата Н. Захариева е автор на повече от 100 песни за български певци.

Албуми: "М. Н." (1975 г.), "М. Н." (1987 г.), "М. Н. за себе си и другите" (1990 г.). Мария Янкова Нейкова умира през 2002 година.

Починали:

През 1971 г. - Паша Христова, българска естрадна певица.

Родена е през 1946 г. в София. Завършва Школата за естрадни певци и постъпва като солистка в Ансамбъла на Строителните войски. Първият й голям успех е на фестивала в Сочи, СССР (бивш) през 1967 г.- златен медал и първа награда. Заедно с Б. Годжунов постъпва като солистка в оркестър “София”. С този оркестър осъществява по-голяма част от концертните си изяви. Най-успешна в кратката й кариера е 1970 г. – трета награда на фестивала “Златният елен” в Брашов, Румъния, първа награда за изпълнение заедно с М. Нейкова и М. Иванова на радиоконкурса “Пролет”, а представянето й на фестивала “Златният Орфей” е истински триумф - голяма награда за песента “Повей, ветре” и първа награда за “Една българска роза”. Последната й награда е за песента на Ч. Ниемен “Странен е този свят” - първа награда на фестивала в Сопот, Полша. Умира трагично при самолетна катастрофа на аерогара София, а последната й песен - “Бяла песен” е обявена за мелодия на годината в едноименния телевизионен конкурс (1971 г.). Албум: “Паша Христова” (1972 г.).

Паша Христова - Една Българска Роза

През 1975 г. проф. Кирил Мирчев - езиковед, специалист по старобългарски език. Роден през 1902 година в Битоля. Завършва славянска филология в Софийския университет, специализира в Краков. От 1929 година последователно е асистент, доцент и професор от 1941 година. Професор Кирил Мирчев е ръководител на катедрата по история на българския език. Работи върху историята на старобългарския език и по проблемите на българската диалектология. Автор е на труда "Историческа граматика на българския език", на "Неврокопският език", "Константин-Кирил, създател на старобългарския книжовен език" и др. Заедно с Христо Кодов издава Енинския апостол.

[Ася_И]

На 22 Декември:

Празник на национална служба "Гранична полиция"

Обявен е на 24.XII.1992 г. със заповед на министъра на вътрешните работи. На 22 декември 1887 г. в бр. 145 на "Държавен вестник" е обнародван първият Закон за пограничната стража, приет от V Народното събрание по предложение на министър-председателя Стефан Стамболов, с който охраната на държавната граница се възлага на Министерството на вътрешните работи.

През 1799 г. кърджалии нападат и опустошават Калофер. По този повод в една преписка се съобщава: "В лято 1799 куга царуваше султан Селим, та пущаше влъхви по Урумели [Румелия], та гориха градове и села и стана тогава пленство на Калофир, месец декемвриа 22 ден. Такава неволя нападна на християни, та ги на огън гориха и други мъки, кой да изкаже."

През 1907 г. е приет Закон за устройството на Министерството на външните работи и изповеданията. Това е първият устройствен закон за министерство.

През 1918 г. в дните от 22 до 24 декември в Одрин се провежда конгрес на източнотракийските бежанци, на който е основано дружеството "Одринска Тракия" с председател проф. Димитър Михалчев. Организацията си поставя за задача да действа пред Великите сили за присъединяването на Източна Тракия към България и за завръщането на бежанците от нея по родните им места, като им се върне имуществото, заграбено от турците след 1913 г.

През 1926 г. българското правителство сключва т.н. Бежански заем, чиято основна цел е да подпомогне над 250 000 българи, преселили се на територията на страната след Първата световна война. Договорът е сключен след продължителни преговори с посредничеството и при гаранцията на Обществото на народите, като заемът в размер на 2,4 млн. британски лири и 4,5 млн. американски долара е отпуснат от група британски, италиански, швейцарски, холандски и американски банки, при лихва от 7% и срок на погасяване 40 години. За да гарантира погасяването на заема, правителството на Андрей Ляпчев залага част от приходите в държавния бюджет - акциза върху спирта, солта, содата, лимонадата и др. Срещу заема правителството се задължава да предостави 132 000 ха земя за настанявянето на бежанците.

През 1944 г. започва Сремската настъпателна операция. От 22 до 28 декември в междуречието на Дунав и Сава Първа българска армия провежда Сремската настъпателна операция.

През 1957 г. са проведени избори за 3. ОНС. За кандидатите на ОФ са подадени 99,95 % от общия брой на гласовете.

През 1964 г. е взеторешение на Политбюро на ЦК на БКП "За по-нататъшно подобряване работата на печата и повишаване неговата роля в социалистическото строителство и комунистическото възпитание на народа". Същата година е взето решение за "За по-нататъшно развитие на Българското радио и телевизия".

През 1977 г. е открит пивоварният завод край Плевен.

През 1991 г. в тв ефира се появява т.н. атомно "Ку-ку" - поредното предаване на студентската програма "Ку-ку" по БНТ е прекъснато от съобщение за това "..., че в Козлодуй не се е случило нищо страшно". Следва паника от прочетеното между редовете, като сред подведените, че в АЕЦ наистина има авария са и световни информационни агенции като германската ZDF, Ройтерс, Франс прес и други. В страната избухва първият голям медиен скандал след промените - правителството на Филип Димитров стига дотам да обвини авторите на предаването, че с повторената манипулация на Орсън Уелс и неговата радиопиеса "Войната на световете" се е целяло дестабилизиране на кабинета. Председателят на Народното събрание Стефан Савов опитва лично да спре излъчването, след което създава нещо като парламентарна комисия, която специално да се заеме със случая. Започва и съдебно дело срещу създателите на предаването, което се точи над 3 години.

Родени:

През 1877 г. - Костадин Добрев Баталов – български общественик, дипломат и държавник.

Роден Сопот. Завършва право в Париж, след което е адвокат в България. Активен деец на Демократическата партия от 1903-а и народен представител в XIV (1908-1911), XIX (1920-1923) и XXI (1923-1927) НС. След разделянето на партията (1923 г.) остава в нейното основно крило и не се включва в Демократическия сговор. На два пъти е кмет на София (11.XI.1910 - 17.VIII.1911, 6.IX.1920 - 8.IX.1922). Председател на "Алианс Франсез" в столицата. През 30-те се сближава с двореца и влиза в правителствата на Кимон Георгиев и Петко Златев като министър на външните работи след преврата на 19.V.1934 г. Български дипломатически представител в Испания (1932-1934), Белгия (1933-1934) и във Франция (1931-1934, 1935-1938). Умира на 2.VIII.1938 г. в Париж.

През 1905 г. - Делчо Сугарев - български архитект.

През 1919 – Весела Василева - българска поетеса.

Родена в София. Дъщерята на известния политически и обществен деец Григор Василев учи в Първа девическа гимназия в София и славянска филология в Софийския университет, след което специализира във Виенския университет. Пише докторска дисертация по старобългарски език. Публикува стихове и участва в редакционната колегия на ученическите издания "Звън" и "Ученически подем", като сътрудничи и в сп. "Първи стъпки" и "Родина". Загива трагично на 6.I.1944 г. във Виена.

През 1930 г. - Тотю Тотев - български археолог, историк на християнското изкуство, проф. д-р на историческите науки.

През 1940 г. - Емил Димитров Димитров - звезда на българската естрада.

Емил Димитров - Моя страна, моя България

Дебютът му е през 1960 г. и скоро се превръща в един от най-популярните изпълнители в България. Успехите му от началото на 70-те години рефлектират в договори с фирмите "Barclay" и "Pathe Marconi", в записи с оркестъра на Пол Мориа, представяне на песни във Венеция и Париж, Белгия и Москва. Преоткривайки неговата песен "Арлекино", А. Пугачова печели Голямата награда на "Златният Орфей" през 1975 г. Той е автор на повече от 80 песни. Изнася концерти в почти всички европейски страни. Има издадени около 30 албума и много малки плочи от "Балкантон". Емил Димитров умира на 30 март 2005 г.

Емил Димитров -

Ако си дал

Ако си дал на гладния

дори трохица хляб от своя хляб.

Ако си дал на скитника

дори искрица огън от своя огън.

Ако си дал на милата

от своето сърце.

Ако си дал на чуждите

живот от себе си.

Ако си дал, ако си дал,

ако си дал от себе си,

не си живял, не си живял на празно.

Припев: Никой не може да ти отнеме

обичта, обичта на хората.

Никой не може да ти я вземе

любовта, любовта към хората.

И никой и нищо не ще ти отнема

вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.

Ти закъсняваш понякога истинно,

но винаги идваш, идваш при нас.

Ако си взел от славата на някой друг

дори една частица.

Ако си чул от клюката

и я повториш

дори една секунда.

Ако си враг на подлия,

но го послушаш

дори един единствен път.

Ако си ял от залъка на свой приятел

и го забравиш

Дали е трябвало /х3

изобщо да се раждаш

Припев:Никой не може да ти отнеме

обичта, обичта на хората.

Никой не може да ти я вземе

любовта, любовта към хората.

И никой и нищо не ще ти отнема

вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.

Ти закъсняваш понакога истинно,

но винаги идваш, идваш при нас.

През 1945 г. - Димитър Бояджиев - български естраден композитор.

Починали:

През 1928 г. - Димо Петров Кьорчев– литературен критик, теоретик на български индивидуализъм.

Роден на 20 май 1884 г. във Велико Търново. Записва право в Лайпцигския университет, но поради липса на средства се връща в България. Продължава юридическото си образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, завършвайки го през 1908 г. Младият юрист една година работи като прокурор в Свищов, а след това като адвокат в столицата. Същевременно Кьорчев се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Той е един от видните дейци на Националлибералната партия, а от 1920 г. е неин политически секретар. Избран е за народен представител през 1914-1919 г. и през 1923-1928 година. Дълго време Димо Кьорчев изучава философията на Фридрих Ницше, но въпреки това има неопределени позиции по отношение на нея. Същевременно търновският юрист се смята за теоретик на българския индивидуализъм. В съгласие с Ницше той пропагандира, че силният човек трябва да бъде „деятелен“, като само така ще открие истината и ще изгради своя живот. Според него самоусъвършенстването за дадена личност започва, когато тя успее да види във всички свои дела Бога. Той приема свръхчовека за реалност. В съгласие с Ницше Димо Кьорчев осъжда робския морал, т.е. тези, които издигат милосърдието и състраданието в култ. Разкривайки противоречивата си натура, търновският политик в статията „Исус“ посочва, в противовес на горното, че състраданието ражда прогрес и е предпоставка за „здрав обществен живот и мирно индивидуализирано самоусъвършенстване“. Неговото име е предложено за знаме на ницшеанството в Царство България от д-р Янко Янев, друг активен пропагандатор на Ницше в страната. Кьорчев се изявява като литературен критик и публицист. Заедно с Трифон Кунев издава литературния алманах „Южни цветове“ (1907), а с Елин Пелин редактира списание „Слънчоглед“ (1909). В периода 1922-1927 г. издава списание „Пролом“. Избрани съчинения от творбите на Димо Кьорчев са издадени през 1933-1934 г. под редакцията на Янко Янев. Това е няколко години след кончината му.

През 1936 г. - Асен Христов Златаров – български химик, демократ и хуманист, автор на публикации за литературата, изкуството, културата.

Роден в Хасково на 4 февруари 1885 година. Произхожда от виден възрожденски род, оставил дълбоки следи в живота на града с родолюбивата си дейност. От 1904 до 1907 година Асен Златаров учи химия в Женевския университет. През следващата година става доктор по химия и физика в университета в Гренобъл. Известно време работи като учител в Пловдив. В периода 1909 – 1910 година Златаров специализира в Мюнхен. По – късно редактира няколко специализирани списания - “Химия и индустрия”, “Природа и наука”, “Натурфилософско четиво” и “Наука и живот”.

През 1922 година Асен Златаров става доцент по биохимия в Софийски университет, а след две години – негов извънреден професор. През 1935 година ученият е редовен професор в Алма матер. Наред с научната си дейност проф. д-р Асен Златаров е автор на стихосбирки, роман, лирична проза, литературна критика и публицистика. През 1959 год. е издигнат – бюст паметник на Асен Златаров в Хасково, а през 1970 год. местната власт учредява награда на негово име.

През 1938 г. - д-р Васил Димитров Моллов - български лекар, професор.

Проф. д-р Васил Моллов е роден на 22.09.1875 г. в Москва (Русия), в семейството на д-р Димитър Моллов – хирург, общественик, един от основателите на Българския лекарски съюз (1901) и пръв председател на Върховния медицински съвет след Освобождението. Завършва медицина във Виена през 1899 г. След обучение в Берлин, проф. Моллов разкрива първи рентгенов кабинет в България – на 01. 05. 1903 г. в Александровска болница. Васил Моллов е един от основателите на „Медицинския факултет“ в София през 1918 г., като е избран за редовен професор по вътрешни болести. Той има интереси към инфекциозните и тропическите заболявания, описва случаи на кала-азар и лайшманиоза в България и оформя като виден познавач на малария у нас. Проф. д-р Васил Моллов поставя началото на клиничната микробиология, въвежда ЕКГ като рутинно изследване в клиниката и е пионер в определянето на кръвните групи и хемотрансфузията. Научнато творчеството на проф. В. Моллов обхваща около 100 публикации, основно на български и немски език. Основните му приноси са в областта на маларията, авитаминозите, ехикокозата и тропическите болести. Проф. д-р Васил Моллов е един от основателите на Дружеството на интернистите (1903), на което е председател до смъртта си.

През 1964 г. - Михаил Кремен (псевдоним на Михаил Иванов Икономов-Грозев) - български писател.

[Ани]

23 декември

През 1880 г. Приема се първият Избирателен закон в България.

През 1884 г. Провеждат се общи избори за Областно събрание в Източна Румелия, спечелени от Народната партия с помощта на генерал-губернатора Г. Кръстевич и под лозунга за бързо обединение с Княжеството. За председател на Областното събрание е избран Георги Хаканов (23 октомври - 22 декември 1884 г.).

През 1885 г. В Южна България се въвеждат съдебните закони на Княжеството.

През 1887 г. От Турция с гръцкия кораб "Георгиос" навлиза четата на капитаните Николай Набоков и Петър Боянов (включва 38 черногорци и 9 българи), подготвена от русофилската емиграция в Цариград с руски средства, за да вдигне въстание срещу русофобското регентство на Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров. На 24 декември части на Българската армия разгромяват четата.

През 1894 г. Дава се политическа амнистия за репресираните от Стефан Стамболов, с изключение на офицерите емигранти. Драган Цанков се връща от емиграция, а Петко Каравелов е освободен от Черната джамия.

През 1913 г. Създава се ново правителство на Либералната коалиция начело с Васил Радославов.

Либералната партия е политическа организация, изразяваща интересите на дребните и средните собственици. Образувана е през октомври – ноември 1879 г. Тя е най-многобройната политическа организация в България след Освобождението. Видни нейни дейци са Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Рачов Славейков.

През 1947 г. Министерският съвет приема законопроекта за национализация на частните индустриални и минни предприятия и нарежда незабавно завземане на предварително определените предприятия. То започва в 11 ч. и е изненада за собствениците им. В 14 ч. Радио София съобщава за приетия законопроект. Същия ден следобед той е внесен в парламента, а е приет на следващия ден - 24 декември. Национализирани са 6100 предприятия. Предвидено е на собствениците да се изплати обезщетение в държавни лихвени облигации, но това не е изпълнено.

Родени:

През 1864 г. - Христо Янков Недялков - български офицер, ген.-лейтенант (1919 г.). Завършва Военното училище (1884 г.). Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като командир на взвод и рота в IV-ти пехотен Плевенски полк. През Балканската война (1912-1913 г.) като командир на 24-ти Черноморски пехотен полк се сражава при Бунархисар, Чаталджа и Одрин. През Междусъюзническата война, в състава на 4-та армия, 24-ти пехотен полк проявява героизъм в боевете при Щип, Кочани и Калиманци. През I-вата световна война (1915-1918 г.) е командир на първа бригада от I-ви пехотна Софийска дивизия, която воюва в Южна Сърбия и Македония. Като командир на I-ва пехотна дивизия участва във войната срещу Румъния (1916-1917 г.). От 1919 г. е в запаса. Член на Съюза на българските учени, художници и писатели. Умира на 11 ноември 1943 г. в София.

През 1885 г. - Стоян Иванов Омарчевски - български учен, политик и общественик. Член на БЗНС от 1905 г. Завършва философия (1912 г.) и право (1917 г.) в СУ. Министър на народното просвещение в правителството на Ал. Стамболийски (май 1920 - юни 1923 г.). Демократизира просветното дело - въвежда задължително основно образование. Въвежда със закон нов правопис (1921 г.). Член на ПП на БЗНС (1925-1926 г.), привърженик на К. Томов; главен редактор на в-к "Земеделско знаме" (оранжево) (1927-1933 г.), народен представител (1913-1923 г., 1927-1934 г., 1938-1939 г. и 1939-1941 г.). Умира на 10 март 1941 г. в София.

Починали:

През 910 г. - Наум Охридски

Наум е книжовник - един от петимата най-близки и предани ученици и сподвижници на славянските първоучители Кирил и Методий. Наум израства в Мизия. Участва в Моравската мисия на Кирил и Методий. По време на пребиваването си в Рим (края на 867 или началото на 868) е ръкоположен от папа Адриан II за свещеник. След смъртта на Кирил (февруари 869 г.) Наум заминава за Панония и Великоморавия заедно с Методий и другите ученици, където участва в драматичната борба с немското духовенство. След смъртта на Методий (885) той се завръща в България заедно с Климент и Ангеларий.

Радушният прием на княз Борис I и всестранната подкрепа на българския владетелски двор в Плиска му осигуряват благоприятни условия за работа. Той става един от най-вдъхновените организатори на Преславската книжовна школа (886-893). През 893 г., когато Климент Охридски става епископ на Дрембица, Наум Охридски напуска Преслав и заема неговото учителското място в областта Кутмичевица в град Девол (дн. несъществуващ град в южна Албания) (893 - 900 г.). Около 900 г. се оттегля в манастир край Охрид, където продължава

просветителската си дейност. През 905 г. изгражда свой манастир, известен днес като "Св. Наум". На смъртния си одър приема монашеската схима. Умира на 23 декември 910 г. Погребан е при северната страна на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити. Скоро след това е канонизиран. Но навярно поради това, че тогава е зимно време, а при това и Коледен пост, Охридската архиепископия установила 20 юни като ден за по-тържествено чествуване на неговата памет.

Чества се и на 23 юли - св. Седмочисленици (св. св. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий).

Който се интересува, може да прочете неговата творба „Канон за апостол Андрей“ от този адрес.

През 1906 г. - Дамян Йованов Груев – наричан Даме Груев, български революционер, деец на българското национално-освободителното движение в Македония и Одринско, един от основателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Дамян Иванов Груев е роден през 1871г. в село Смилево, Битолско. Учи в Битоля, Солун и Белград. Разочарован от враждебните спрямо българите в Македония сръбска и гръцка пропаганди през 1889 пристига в София, където записва да учи история. Убеден, че бъдещето на българското национално обединение е свързано с организация и подготовка на масова въоръжена борба, Дамян Груев заминава за поробена Македония, където учителства последователно в Битоля, Смилево, Прилеп, Щип, съчетавайки просветата с работата по организирането на по-будната българска младеж.

На 23 октомври 1893 в Солунската мъжка гимназия, заедно с Христо Батанджиев, Иван Хаджиниколов, д-р Христо Татарчев, Петър Попарсов и Андон Димитров основават организация на македонските и тракийските българи за национално обединение, станалата легендарна под името ВМРО.

Даме Груев участва в подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание от 1903г. Това е най-масовото и най-добре организираното българско въстание в борбите за национално освободение и обединение. След потушаването му, останал оптимист въпреки несполуките, Дамян Груев съумява да запази и вдигне Организацията на крака, обикаляйки безспир поробена Македония. Среща се с народа и му чертае по-щастливи бъдещи перспективи, крепи го в трудностите, и го утешава.

Дамян Груев загива на 10.12(23.12) 1906 край село Русиново, в Малешевската планина, на чело на своята чета, на път за свободна България, в престрелка с турски войски.

1936 г. - Христо Димитров Бурмов - български офицер, ген.-лейтенант. Роден е на 23 септември 1869 г. в Габрово. Завършва Военното училище в София (1889 г.) и Военна академия на генералния щаб в Италия, където по-късно е военен аташе. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник-щаб на 3-та пехотна Балканска дивизия. През I-вата световна война командва I-ва бригада от 7-а Рилска дивизия, която преминава р. Вардар. През 1918 г. е назначен за началник-щаб на действащата армия.

1952 г. - Цвятко Петров Бобошевски - български политик, юрист. Роден е на 8 август 1884 г. във Враца. Завършва право в Париж; адвокат във Враца. Член на Народната партия (по-късно Обединена народнопрогресивна партия). Министър на търговията (1923-1924 г. и 1926-1930 г.) и на правосъдието (1924-1926 г.). По време на II-рата световна война е в буржоазната опозиция. Регент на България (9 септември 1944 г. – 15 септември 1946 г.).

[Ася_И]

24 декември

Бъдни вечер

Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич, Крачун, Наядка.

На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.

Бъдни вечер е празнична обредна вечер срещу Коледа, свързана в езическата епоха с раждането на новото Слънце и новата астрономична година, в християнската религия - с раждането на Исус Христос. Кога точно е роден Исус Христос не е известно, но през IV век Църквата поставя празника на 25 декември, за да премахне почитането на персийското божество Митра, чието рождение се почита на същата дата.

Трапезата на Бъдни вечер е тържествена. Приготвят се нечетен брой постни ястия (варен фасул, пълнени чушки, сърми, жито, тиквеник, ошав, чесън, мед, орехи, плодове, обреден хляб и др.). При разчупване на обредния хляб първото парче се оставя за умрелите, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се остава недигната за да може умрелите да дойдат и да вечерят. Под трапезата се поставя слама (аналогия с обора, в който върху слама е родила Дева Мария). Най-възрастният представител от рода прекадява с тамян трапезата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, което с топлината и светлината си символизира раждането на новото Слънце и на Христос. На Бъдни вечер се извършват магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството. Среднощ по домовете тръгват коледарите.

В езическата традиция празникът е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова и се чества като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват.

През 879 г. се провежда Вселенски църковен събор в Константинопол, на който е решено да бъде дадена автокефалност на българската архиепископия. България получава църковна самостоятелност, а формулировката на решението гласи: "Отсега нататък Константинополският патриарх да не ръкополага в България, нито да изпраща знаци на епископско достойнство." Независимо от това службите продължават на гръцки език, водени от гръцки свещеници, а за да прекъсне гръцкото влияние в цар Борис I изпраща в Цариград българи да се подготвят за църковна и книжовна дейност и да заменят постепенно византийските свещеници.

През 1883 г. е приет Закон за държавния печат, а за негов пазител е определен министърът на правосъдието.

През 1944 г. е учреден Съюза на журналистите в България, обединил Дружеството на столичните журналисти и Съюза на провинциалните професионални журналисти в България. Негов наследник е Съюзът на българските журналисти (12.VI.1955).

През 1944 г. 25-тото Народно събрание на Закон за защита на нацията (прилаган до лятото на 1944-а), с който се забраняват обществени организации и филиалите на международни централи (масонски, комасонски и бенеберитски ложи, ротари и ПЕН-клубове) и се поставя началото на антисемитско законодателство по германски образец.

През 1961 г. е открит комбинатът за цветни метали край Пловдив, през 1969 г. - Текстилният комбинат в Хасково, а през 1981 г. - ТЕЦ "Марица-изток 3" и рудник "Трояново-юг".

Родени:

През 1799 г. – д-р Иван Селимински (хаджи Йордан Георгиев Христов) - български лекар, учен и общественик.

Роден в Сливен. Определят го като основоположник на материалистическото направление в българската философия. Завършва килийно училище в родния си град и гръцка гимназия в Кидония (Мала Азия), където поддържа връзки с водачите на Гръцкото националноосвободително въстание (1821-1829 г.). След 1825 г. е частен учител в Брашов (Румъния), а по-късно открива частно училище в Сливен - основава тайното "Народно братство", чиято цел е да подготви българите за въстание и през 1827 г. създава подобно дружество и в Шумен. Отново е в Румъния след Руско-турската война от 1828-1829 г., след което завършва медицина в Атина (1845 г.) и специализира в Сиена (Италия). До 1866-а е лекар в Румъния, като по време на Кримската война (1853-1856 г.) организира доброволчески български отряд (2000 до 4000 души) в помощ на руските войски. Участва активно в църковно-националните борби и в просветното движение, пише мемоарите "Исторически спомен", съчинения в областта на философията, социологията, историята, които са написани предимно на гръцки, а след кончината му са отпечатани на български език в "Библиотека на д-р Ив. Селимински". Умира на 21.VII.1867 г. в Румъния и завещава имуществото си в полза на просветното дело и за издръжка на българи, учещи в чужбина. Най-важен дял от литературното дело на Селимински заемат мемоарите му - “Исторически спомен”. Писани са на гръцки език през 1855-1857 г.

През 1861 г.- Иван Хаджиниколов - български революционер.

Роден в македонския град Кукуш, тогава в пределите на Османската империя. Завършва българското класно училище в Кукуш и Търговската академия в град Линц, Австро-Унгария (1888 г.). В периода 1879-1892 г. е учител първо в Костенец, а после по покана на Кузман Шапкарев във Воден, Кукуш, Лерин и Солун. В началото на 90-те години участва в Младата македонска книжовна дружина, чийто членове са известни с прозвището „Лозарите“. През 1893 г. отваря книжарница в Солун. През октомври същата година Хаджиниколов се нарежда между шестимата основатели, поставили началото на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Солун. Той е член на пъвия централен комитет на организацията и участник в Солунския конгрес на ВМОРО от 1896 година. През 1901 г. във връзка със Солунската афера е арестуван, осъден на 101 години затвор и изпратен на заточение в Мала Азия. След амнистия през август 1902 г. се установява в София. Занимава се с книжарство и издателска дейност. Пише спомени публикувани през 1935-1937 г. от Христо Шалдев в списание „Илюстрация Илинден“. Иван Хаджиниколов, измъчван от стомашна болест, се самоубива в София на 9 юли 1934 година.

През 1863 г. - Христо Станишев - български инженер.

През 1889 г. – Христо Ясенов (Христо Павлов Туджаров) - български поет, хуморист и сатирик.

Роден в Етрополе. Учи в Копривщенската и в Търговската гимназия в Свищов и завършва Държaвното художествено-индустриално училище в София (1919 г.). Печата от ученическите си години. През 1907 г. е приет да следва в Художественото рисувално училище в София. В края на 1909-а Антон Страшимиров, възхитен от стиховете му, го привлича за сътрудник на литературното сп. "Наш живот" (под име „Наблюдател“ през 1910–1911 г.) и му измисля и псевдонима Ясенов. Сътрудничи и на сп. "Смях" и "Звено", като през 1913-а отказва да влезе в СБП, където е избран посмъртно през 1945 г. Участва в Балкaнската (1912 г.) и Междусъюзническата (1913 г.) война; изкарва ШЗО в Княжево и е ст. подофицер в Орхание (дн. Ботевград). Участва и в Първата световна война като взводен командир в Сърбия и на Южния фронт и стига чин поручик. След Солунското примирие бяга от лагер в с. Секулово, където е държан като заложник. След войната завършва Художественото рисувателно училище и работи като учител по рисуване в София. През 1919 г. започва да издава с Крум Кюлявков сп. "Червен смях", но на следващата година са отстранени с партийно решение. Поддържа връзка с Военната организация на БКП (т.с.), а след потушаването на Септемврийското въстание (1923 г.), е член на редакционната колегия на "Бюлетин на общия помощен комитет за подпомагане на пострадалите от фашизма" и участва активно в дейността на комитета. Става сътрудник на военнотехническата комисия към ЦК на БКП (т. с.), като на 20.III.1924 г. е интерниран в Горна Джумая, което води до редица протестни декларации на български интелектуалци срещу задържането му. Освободен на 4.IV.1924 г. След атентата в храма "Св. Крал" (Св. Неделя") в София на 22.IV.1926 г. отново е арестуван и по-късно е обявен за безследно изчезнал. Издава единствената си стихосбирка "Рицарски замък" през 1921 г.

През 1903 – акад. Димитър Косев - български историк.

Роден в с. Санджикларе (днес Грозден), Карнобатско. Завършва история в Софийския университет, специализира в Полша и работи като учител в Златица, Дупница и в София. От 1945 г. е първо асистент в СУ и за няколко години достига до професор - от 1950 до 1972 г. завежда катедрата по нова и най-нова история на България. Ректор на СУ (1962-1968 г.), завеждащ секция "Обща история" в Института по история при БАН и директор на института. Зам.-председател на БАН (1973-1982 г.), председател на Националния комитет на българските историци и на Българското историческо дружество (от 1964 г.) и ръководител на главните редакции на академичните трудове "История на България" (2 т., 1954-1955 г.) и на многотомната "История на България", започнала да излиза от 1979 г. Автор на трудовете "Петко Рачев Славейков", "Лекции по нова българска история", "Септемврийското въстание 1923 година", "Към историята на революционното движение в България през 1867-1871", "Русия, Франция и българското освободително движение 1860-1869 г.", "Външната политика на правителството на Андрей Ляпчев" (1995 г.) и др. Умира на 15.Х.1996 г.

Починали:

През 1880 – редникът Гюро Михайлов.

При пожар в сградата на ковчежничеството на Източна Румелия в Пловдив Гюро Михайлов умира при изпълнение на служебния си дълг. На него Иван Вазов посвещава стихотворение.

През 1881 г. - Янко Мустаков - български певец, композитор, педагог и хоров диригент.

Роден на 3 януари 1842 г. в Трявна. Основава първия български хор през 1868 г., който в 1934 г. приема неговото име. Създава също първия струнен оркестър в Свищов. Завършва Букурещката консерватория. Хорът пял при откриването на Учредителното народно събрание през 1879 г. Написва два марша по стихотворенията „Царю, добре дошел“ на Иван Вазов и „На царя и на Русия“ на Петко Славейков в чест на Царя Освободител. Благодарение на руския десант край Свищов, 16 юни 1877 г. хорът му успява да ги изпълни пред самия цар.

[Ася_И]

На 26 Декември:

През 1872 г. Васил Левски пристига вечерта в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков. По това време турските власти предприемат масови арести, след Арабаконашкия обир извършен на 22 септември 1872 г. от група революционни дейци начело с Димитър Общи. Задържани са голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (днес Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села. Действията на турските власти са улеснени от признанията, които прави Димитър Общи. Благодарение на тях властта тръгва и по следите на Васил Левски, който за да предотврати окончателното проваляне на революционната организация, се отправя за Ловеч. Целта му е да прибере и запази архивите на организацията, след което да се прехвърли в Румъния.

На 27 декември 1872 г. Левски е заловен в Къкринското ханче. Първоначално е отведен в Търново, а след това изправен пред специален съд в София. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на революционната организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Осъден е на смърт и е обесен край София.

През 1874 г. се провежда общо събрание на БРЦК в Букурещ. Събранието трябва да изработи програма за по-нататъшните действия на БРЦК, но вниманието на делегатите е отклонено от спора между Любен Каравелов и Христо Ботев по въпроса за пълномощията на председателя на комитета. Христо Ботев обвинява Каравелов, че се стреми към еднолично ръководство на комитетските дела. Избрана е комисия, която трябва да подготви ново събрание на 1 март 1875 г. След събранието Любен Каравелов се отдръпва от активна политическа дейност.

През 1877 г. авангардът от отряда на генерал Скобелев преодолява Стара планина.

През 1921 г. се провежда учредителен конгрес на Народен съюз за защита на поземлената собственост в България в София с цел борба против аграрната реформа на БЗНС.

През 1947 г. е извършена национализация на банковото дело. От 31 частни са образувани само 2 държавни банки. Тя е последица от проведения на 14 октомври 1947 г. пленум на ЦК на БРП (к), на който се възприемат решенията на Коминформбюро за интензификация на революционните процеси. В резултат на това е извършена промяна в подготвяния проект за нова републиканска конституция и се осъществява национализация на индустрията, мините и банковото дело.

През 1959 г. официално е открита Българската телевизия. БНТ е автономен информационен и културен институт. Наблюдава се от Съвет за електронни медии. Работата по създаването и излъчването на български телевизионни предавания започва през 1951 г. по инициатива на катедрата по физика при Машинно-електротехническия институт (днес Технически университет) в София под ръководството на С. Иванов. През 1952 г. се осъществява лабораторно телевизионно предаване по кабел от сградата на Машинно-електротехническия институт в София. На 1 май 1954 г. започват редовни телевизионни предавания от експерименталния център. На 7 ноември1959 г. се осъществява първото професионално предаване.

През 1972 г. Софийският градски съд произнася присъда срещу писателя Георги Марков, обвинен, че след като през юни 1969 г. е напуснал с разрешение България за срок от 6 месеца и след това е получавал два пъти продължение на разрешението за пребиваване в чужбина, не се е завърнал в страната и се "поставил в услуга на чужди организации с цел да им служи във вреда на НРБ". Марков е обвинен и за това, че "от края на 1971 г. с цел да отслаби властта на НРБ и да й създаде затруднения написал и разпространил по радио "Дойче Веле" коментари и есета с клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй в НРБ". Георги Марков е осъден задочно на 6 години и 6 месеца лишаване от свобода.

Георги Марков е български писател и драматург. Автор е на сборник с новели и разкази - "Жените на Варшава" и др., на романа "Мъже", на пиесата "Асансьорът". Работи в българската секция на Би Би Си в Лондон. Радио "Свободна Европа" излъчва критични материали на Марков, разкриващи същността на тоталитарната система в България, събрани в сборник "Задочни репортажи за България" (издаден в Цюрих, 1980 г., във Великобритания, 1983 г., в САЩ, 1984 г., в София, 1990 г.).

През 1989 г. независимият профсъюз КТ "Подкрепа" организира първата стачка, чиито искания са за временно правителство и избори.

През 1989 г. в дните между 26 и 28 декември са организирани митинги пред парламента, в които участват турци и българи мюсюлмани с искания да се върнат имената им отпреди преименуването.

На 29 декември 1989 г. с решение на пленум на ЦК на БКП се отхвърля т. нар. "възродителен процес" и правителството обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят имената си.

Родени:

През 1845 г. - Димитър Петров Моллов– български лекар, общественик и държавник, действителен член на БАН (1884 г.).

Завършва медицина в Москва; асистент на руския хирург проф. В. А. Басов. От 1876 г. е доктор по медицина. Участва в Сръбско-турска (1876 г.) и Руско-турска война (1877-1878 г.). В България е назначен за губернски лекар във Видин (1877-1878 г.). Депутат е в Учредителното НС в Търново (1879 г.). Той е един от организаторите на държавното здравеопазване след Освобождението, съставя първия здравен закон в България (1879 г.), председател е на първия Висш медицински съвет (1879 г.), инициатор е на идеите за създаване на Държавна химическа лаборатория и на Александровска болница. През 1882 г. е главен лекар на София. В периода 1883-1887 г. е министър на народното просвещение. Участник е в Сръбско-българска война (1885 г.). Последователен русофил, деен член е на Народна партия след 1894 г. В годините 1895-1896 г. е кмет на София. Участва в редакцията на сп. “Медицински напредък”, “Български лекар” и др. В годините 1911-1913 г. е председател на Природо-математическия клон на БАН. Автор е на трудовете: “Временни правила за устройство на медицинската част в България” (1879 г.), “Домашен лекар” (1895 г.). Умира на 8 януари 1914 г. в София.

През 1880 г. - Илия Димитров Янулов - български юрист, социолог, член-кореспондент на БАН.

Завършва математика и физика (1902 г.), правни и държавни науки в СУ “ Св. Климент Охридски” (1911 г.). Той е частен хоноруван доцент по “Българско работническо законодателство” (1926-1947 г.) и по “Трудово право” (1947-1950 г.) в катедра “Политическа икономия” на СУ “Св. Климент Охридски”. Преподавател е по “Трудово право” в Свободния университет, в София (1930-1950) г., където е избран за извънреден професор през 1940 г. Преподавател е по международно право в Световната академия, Хага през 1935 г. В годините 1911-1951 г. е председател на българското дружество за социален напредък. От 1937 г. е дописен член (член-кореспондент) е на БАН. Директор е на първия български Институт по социология към БАН (1948 г.). Той е един от първите български изследователи с ясно изразени интереси в областта на социологията. Работи върху методологията на емпиричните социологически изследвания. Проучва престъпността и явленията с ярък морален товар (самоубийствата). В периода 1911-1931 г. е народен представител. Автор е на съчиненията: “Чрез просвета към свобода. Организация и насоки на народни университети” (1903 г.), “Социално политика в България и чужбина” (1924 г.), “Социологични методи за изучаване на престъпността в България” (1925 г.), “Морална статистика (самоубийства)” (1927 г.), “Обществено израждане и борба против него” (1928 г.), “Убийства и самоубийства в България” (1930 г.), “Социална защита на децата” (1933 г.), “Социалната политика в Б-я в год. на изпитание (1915-1916 г.)” (1939 г.), “Умствените работници и борбата против тяхната безработица” (1939 г.), “Научно организиране на труда” (1950 г.), “Социална дисциплина и самодисциплина на труда” (1955 г.), “Обществено осигуряване при капитализма и социализма” (1964 г.).

През 1881 г. - генерал-лейтенант Стефан Цанев, командващ Първа армия (1934 – 1935 г.), министър на войната (21 април 1935 – 23 ноември 1935 г.).

Завършва Военното училище в София. Участва в Балканските войни 1912–1913 и в Първата световна война 1914–1918. След войните е командир на полк и дивизия. Военен министър в правителството на А. Тошев, след което е привлечен на служба във Военната канцелария на Двореца. Уволнен от армията през 1941 г. Стефан Цанев умира през 1944 г.

През 1892 г. - Данчо Колев (Д. К. Данев; Дан Колов) - български спортист, състезател по свободна борба (американска борба).

Заминава за САЩ, където живее и работи в периода 1905-1935 г. Той е един от най-добрите борци, известен с прозвищата “Кинг Конг” и “Балканския лъв”. Бори се в Канада, САЩ, Япония, Китай, Франция, Белгия, Австралия, Нова Зеландия, някои страни на Южна Африка. Побеждава най-силните борци на американска свободна борба: Дж. Шарей, Ч. Сантен, Дж. Стакер - САЩ; А. Деглан, Ш. Ригуло - Франция; Ив. Робер - Канада и др. В спортната си кариера има над 1 500 официални срещи, от които губи само 10. Европейски шампион е в Париж през 1936 г. и 1937 г. Спечелва преходните награди “Европейски пояс” и “Световен пояс” (Париж, 1937 г.). След завръщането си в България организира състезания по борба с благотворителна цел в София, Пловдив, Стара Загора, Русе и на други места.

Умира 12 март 1940 г. в с. Сенник, Ловешка област.

През 1968 г. е открита е музейна сбирка в родното му село. От 1962 г. се провежда международен турнир по свободна борба в памет на Дан Колов.

През 1941 г. - Димитър Георгиев Коруджиев - български белетрист, общественик.

През 1966 г. завършва българска филология в СУ “ Св. Климент Охридски”. Работи като редактор в културния отдел на в-к “Труд” (1966-1972 г.), във в-к “Народна култура” (1972-1974 г.), завежда отдел “Белетристика” в сп. “Пламък” (от 1974 г.). Първия си разказ “Само няколко часа” публикува във в-к “Пулс” през 1966 г. През 70-те и 80-те години издава: “Ще мине време” (1972 г.), “Коридори в дъжда” (1974 г.), “Този чудесен ритъм” (очерци, 1974 г.), “Нощната улица” (1975 г.), “Остров от тишина” (разкази и новели, 1976), “Подозрението” (1978 г.), “Невидимият свят” (1980 г.), “Мигът преди здрачаване” (1981 г.), “Градината с косовете” (1984 г.), “Домът на Алма” (1986 г.), “Къща под наем” (1988 г.), “Болката, която е прекрасна” (1989 г.), “Пуснете слънчевата светлина” (1991 г.). Активна е неговата гражданска позиция след Десетоноемвриски преврат (1989 г.) на интелигенцията срещу тоталитарния режим на Т. Живков. Пише публицистика и съдейства за утвърждаването на идеите на Съюза на демократичните сили сред обществото.

През 1953 г. - Юри Петров Ступел – български композитор, певец и китарист.

Завършва ВМПИ - Пловдив. Композира детски песни, музика към театрални спектакли (освен в България по негова музика са осъществени спектакли в МХАТ - Москва, Краков, Солун и др.); филмова музика (“Левакът”, “Нощна тарифа”). Участва в движението “Ален мак” - сътрудничи с поета Ст. Цанев; представя се като солист с група “Асоциация”. Утвърждава се като автор на забавна музика чрез Младежкия конкурс за забавна песен; печели редица награди: “Химн” (изпълнена от Б. Киров) - I награда (1973 г.), “Посвещение” (изпълнена от “Тоника”) - наградата на БНТ (1978 г.). Композира мюзикъли - “Любовни булеварди”, “Копче за сън” и “Седемте Снежанки и джуджето”; съавтор е на филмовия мюзикъл “Чичо Кръстник” (заедно с П. Ступел). Радиостанция “Франс ентер” излъчва предаване, в което Юри Ступел изпълнява някои от своите песни.

Починали:

През 1937 г. - Стою Неделев Шишков - български етнограф, фолклорист, един от най-добрите познавачи на миналото, бита и културата на Родопската област.

Роден на 27 юли 1865 г. Завършва четирикласно училище. Учителства в много родопски села. От 1906 г. живее в Пловдив. Учител е в Първа пловдивска гимназия и във Френския колеж. Съдейства за обогатяване на Етнографския музей в Пловдив. Редактор е на сп. “Славееви гори (Родопи)” (1894 г.) и сп. “Родопски напредък”. Обнародва фолклорни творби, посвещава белетристични творби на живота на родопското население, пише статии по езикови въпроси, извършва селищни проучвания. Автор е на статии и книги, в които разглежда обществено-политически и културни проблеми.

През 1964 г. - Александър Николов Кисьов - български офицер, генерал от конницата (9 май 1934 г.).

Роден е на 10 май 1879 г. в Елена. През 1898 г. завършва Военното училище в София. До 1903 г. служи в Лейбгвардейския ескадрон През 1906 г. завършва Френска военна академия. Известно време е наставник на княз Борис Търновски (1907-1908 г.). След това служи в 4-ти артилерийски и 1-ви гвардейски конен полк. Военен аташе в Белград (1910-1911 г.) и в Букурещ (1912-1913 г.). По време на Междусъюзническата война (1913 г.) е началник на оперативно отделение в щаба на съединените Четвърта и Пета армии. След Букурещкия мир (юли - декември 1913 г.) е член на комисията, която определя границата със Сърбия. Служи в Лейбгвардейския конен полк (1914-1915 г.) и като инспектор на класовете във Военното училище. След включването на България в Първата световна война (1915-1918 г.) е началник на Бургаския контролен пункт. Във войната срещу Румъния (1916 г.) е началник -щаб на конната дивизия на ген. Колев. От 14 октомври 1917 г. е полковник. От 1918 г. е командир на Лейбгвардейския конен полк. След това получава титлите: генерал-майор (26 март 1925 г.), генерал-лейтенант (15 май 1930 г.), началник на Кавалерийската школа, инспектор на конницата, началник на жандармерията (1919-1931 г.) и министър на войната (1931-1934 г.). Уволнен от армията през 1934 г.

През 1967 г. - Чудомир (псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски) - известен български писател и художник.

Учи в Старозагорската гимназия. През есента на 1906 г. се записва в Държавното рисувално училище, което завършва през 1913 г. В София се сприятелява с Хр. Ясенов, К. Щъркелов, Д. Дебелянов, Г. Белев, Н. Райнов, Г. Райчев, Н. Лилиев, Л. Стоянов, Й. Йовков и др. Участва в освиркването на Фердинанд на 3 март 1907 г. През 1908 г. е осъден и лежи 2 месеца в затвора по делото “Рофеев”. Взема участие в Балканската и в Първата световна война. От 1920 г. до 1933 г. е гимназиален учител по рисуване в Казанлък, съкратен по закона за “семейните двойки-учители”. След 1933 г. се отдава на писателска и културно-масова дейност към читалище “Искра” в Казанлък, където е несменяем председател, директор на музея и централна фигура в културния живот на града. Член е на Върховния читалищен съвет от 1938 г. Специализира в Париж (1929-1930 г.). Посещава Цариград (1933 г.), Италия (1937 г.), Югославия (1938 г.), СССР (1958 г.). Член е на СБП. Чудомир сътрудничи с карикатури, хумористични стихове, злободневни епиграми, сонети, пародии, хумористични разкази, памфлети, скици, фейлетони и други на в-к “Барабан”, “Остен”, “Жило”, Слово”, “Зора”, “Искра” (Казанлък), “Кормило”, “Червен смях”, “Мир”, “Нова камбана” и други, на списание “Венец”, “Детски живот”, “Читалище”, “Пламък”, “Славяни” и др. От 1932 г. е редовен сътрудник на “Весела страница” на в-к “Зора”. През 1940 г. напуска редакцията “поради несъгласие с политическата линия на вестника”. Участва в хумористичните сборници “Опак свят” (1946 г.), “Селска стряха” (1946 г.), “Войнишка естрада” (1948 г.), “Под прицел” (1952 г.), “Ловно-рибарски сборник” (1953 г.), “Лъжа вековна” (1958 г.), “Лов и риболов” (1959 г.). Хуморът на Чудомир продължава традициите на хумористичните народни приказки, на Л. Каравелов (“Българи от старо време”) и Ив. Вазов (“Чичовци”). Чудомир изнася над 700 сказки по различни въпроси. Автор е на над 150 картини, организира няколко самостоятелни художествени изложби. Автор е на съчиненията: “Не съм от тях” (1946 г.), “Нашенци” (1948 г.), “Аламинут” (1946 г.), “Кой както я нареди” (1946 г.), “Консул на Голо Бърдо” (1947 г.), “Панаир” (с илюстрации от автора, 1957 г.) и др.

[Ася_И]

27 Декември:

През 1872 г. призори турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка е арестуван Васил Левски. Първоначално е отведен за разследване в Търново (днес Велико Търново), а след това е изправен пред специален съд в София. Пред съдиите прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация (ВРО) върху себе си и по такъв начин не позволява задържането на други нейни дейци. Осъден е на смърт и е обесен на 18 февруари 1873 г. (6 февруари стар стил) край София (на мястото на днешния паметник в центъра на столицата).

През 1877 г. сръбски части затварят блокадата на Ниш и започват боя за Пирот. След успешни бойни действия града е освободен само за ден.

През 1877 г. -о време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) части на Западния отряд, командван от ген. Гурко, преминават билото на Стара планина и завземат селата Чурек, Потоп и Елешница. Дясната колона на отряда се изкачва на връх Мургаш. В същия ден Сюлейман паша установява главната си квартира в София. 1877 г.

През 1909 г. в Белград завършва I-ва Балканска социалдемократическа конференция с участието на делегати от БРСДП (т. с.) На тази конференция Димитър Благоев за пръв път официално афишира идеята за Балканска федерация.

Идеята за обединение на Балканите в една държава с републиканско устройство се споменава в съчиненията на Карл Маркс. Тя е обширно разработена от партията на тесните социалисти и най-вече от Димитър Благоев във връзка с българския национален въпрос. БРСДП (т.с.) особено широко популяризира идеята в навечерието на Балканските войни и на участието на България в Първата световна война.

През 1977 г. по предложение на Людмила Живкова Министерският съвет решава да започне строителство на "Национална конгресно-концертна зала" (сега Национален дворец на културата).

Националния дворец на културата (НДК) е построен е върху площ от 18 300 кв. м. и има обем 576 800 куб. метра. НДК е изграден за по-малко от 4 години, въпреки че по нормативни данни е трябвало да се построи за 12 години. Първата копка е направена на 25 май 1978 г. Открит е през март 1981 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Последният трети етап в изграждането на НДК завършва в края на 1985 г. Архитектурният проект е дело на колектив с ръководител арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство - на колектив, начело с арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова. Знакът символ на НДК е на скулптора Георги Чапкънов и представлява слънце в стилизирана форма, напомняща таваните в старите български къщи, изработен от бронз с диаметър около 7 метра. От вдлъбната полусфера излизат лъчи - житни класове с дължина 2,60 и 1,80 метра. В централното фоайе на двореца е позлатената скулптура "Възраждане", наричана "Майка България", символизираща гостоприемна и възродена София. Тя е дело на скулптора Д. Бойков. В интериора на НДК заема своето място още един представителен знак - птица, вплетена в слънчевите лъчи, символизираща полета към знание и светлина. От 1980 г. е член на Международната асоциация за конгресните дворци.

През 2003 г. Българският контингент в Ирак дава първите си жертви, в резултат на атака срещу база Индия. В рамките на 15 минути, между 12:45 и 13.00 часа местно време, са извършени три координирани нападения от самоубийци с коли-бомби.

Кола-цистерна пробива загражденията и се взривява, в резултат на eксплозията загиват петима български военнослужещи. Други 27 души от българския контингент са ранени и са настанени в болница. Загиналите са командир на рота капитан Георги Качорин, младши сержант Антон Петров, командир на отделение, старши сержант Иван Инджов, редник Свилен Киров - мерач, старши-лейтенант Николай Саръев.

На 28 декември военнотранспортен самолет излита за Ирак, за да прибере телата на загиналите и някои от ранените. 22-ма от ранените при атентата срещу българската база "Индия" в Кербала са транспортирани във ВМА.

Леко ранените остават в Ирак. Други 5-има българи са транспортирани в болницата в “Ландщул” в Германия.

30 декември е обявен от Министерски съвет за ден на национален траур.

Посмъртно на загиналите военнослужещи са присвоени военни звания съответно: Капитан Георги Качорин е повишен във военно звание майор, лейтенант Николай Саръев - във военно звание старши-лейтенант, старши сержант Иван Инджов - в звание офицерски кандидат, младши сержант Антон Петров и редник Свилен Киров - в звание офицерски кандидат.

През март 2004 година Съюзът на българските командоси (СБК) отличава посмъртно загиналите в Кербала при атентата срещу база „Индия" на 27 декември 2003 г. петима български рейнджъри.

Майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев и офицерските кандидати Иван Инджов, Антон Петров и Свилен Киров се удостояват посмъртно със званието „Кавалер на почетния знак" с лента „Слава и чест".

Родени:

През 1953 г. - Едвин Стефанов Сугарев – български поет, литературовед и политик.

Завършва специалност “Българска филология” в СУ “Св. Климент Охридски” (1978 г.); асистент е по български език в Институт за чужди студенти (1980-1981 г.). От 1985 г. е научен сътрудник в Института за литература към Българска академия на науките; доктор (1985 г.; дисертация “Българската литература преди Първата световна война и немският експресионизъм (мирогледи и стилистични паралели)”); преподавател е по нова българска литература в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (от 1987 г.). През 1989 г. е редактор на едно от първите самиздатски издания – алманах “Мост”. Член е на редколегията на списание “Литературна мисъл” (от 1990 г.); работи в ръководството на вестник “Демокрация”; главен редактор на “Литературен вестник” (от 1991 г.). Депутат е в VII Велико народно събрание, ХХХVI и ХХХVII Народно събрание (ръководител е на парламентарната група на СДС); председател на НД “Екогласност”; член е на Националния координационен съвет на СДС. Посланик е на Република България в Монголия и в Индия (до 2002 г.). Като поет дебютира в списание “Септември” (1980 г.). Съчинения: “Български експресионизъм” (1988 г.), “Лоши сънища” (1988 г.), “Водни кръгове” (1989 г.), “Вълча памет” (1989 г.), “Обратното дърво” (1989 г.), “Калейдоскоп” (1990 г.) и др.

Починали:

През 1342 г. - Хрельо (Стефан Драговола) – феодален владетел на областта между реките Струма и Вардар.

Стреми се да поддържа мир с Византия и Сърбия. Установява се в Рилския манастир, където изгражда нова каменна църква (1335 г., съществувала до 1834 г.) и кула, запазена до днес (т. нар. Хрельова кула). Отхвърля зависимостта си от сръбския крал Стефан Душан (1342 г.) и признава върховенството на византийския император Йоан VI Кантакузин, като получава от него титлата кесар. Застрашен от сключения впоследствие сръбско-византийски съюз, става монах под името Харитон. Убит е от приближени на Стефан Душан. Кулата, съградена от него в двора на Рилския манастир, е с висока 23 м, основата й е с размери 8,25/7,75 м. Над зимника й се издигат 5 етажа, свързани с каменни стълби, вградени в стените. В горната част се намира параклисът “Преображение” със запазени остатъци от стенописи, датиращи от ХIV в. На западната страна на кулата през 1844 г. е изградена двуетажна камбанария.

През 1963 г. - Владимир Матеев Василев - български интелектуалец, общественик, литературен критик и историк, журналист, редактор, естет.

Редактор на сп. "Златорог", в което формира естетическите изисквания към българската литература през 20-те и 30-те години на миналия век. Противник на догматизма и формализма, проповядван от привържениците на социалния реализъм. Статиите му в списание "Златорог" са полемични. Налага се като организатор на литературния живот в България между двете войни. Заради своите естетически позиции е преследван от Т. Павлов, Л. Стоянов и др. техни съмишленици.

[Ася_И]

28 декември:

Международен ден на киното

На този ден през 1895 г. в парижкото "Гран кафе" на булеварда на капуцините братята Луи и Антоан Люмиер правят първата публична платена демонстрация на "движещи се фотографии", с помощта на кинематографа, изобретен от тях. Посетителите на първото в света кино са 33 души, които плащат по 1 франк, за да видят 10 сюжета с продължителност под минута всеки. Първата лента на братята "Краят на работното време", представяща излизането на работниците през портала на Люмиеровата фабрика, е прожектирана на 21 март с.г. пред заседание на дружеството за подпомагане на националната промишленост.

През 1798 г. Габрово е нападнат и ограбен от турски войници.

През 1872 г. Васил Левски е отведен в Търново, където се провежда първият предварителен разпит. Членовете на местния комитет свикват извънредно заседание, на което обсъждат възможността да освободят Левски, но не успяват да приведат решението си в изпълнение.

През 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война армията на Вейсал паша, обкръжена от Южния отряд на генерал Радецки, капитулира при Шейново.

През 1877 г. в хода на Руско-турската освободителна война сръбски отряд освобождава Пирот.

През 1890 г. с княжески указ артилерийските части са подчинени на пехотните бригади.

През 1899 г. започва земеделски конгрес в Плевен - около 700 делегати приемат резолюция до X ОНС против натуралния десятък, основават Български земеделски съюз като "просветно-икономическа организация". Приет е първият временен устав. Избран е 8-членен Централен управителен комитет начело с Янко Забунов. Забунов е един от основателите (1899 г.) и пръв председател на Управителния съвет на БЗНС. Издава и редактира съюзния орган вестник "Земеделска защита". Допринася за превръщането на БЗНС в политическа организация. През 1902 г. се оттегля от активна политическа дейност.

През 1906 г. създадена е 3-а конна бригада с щаб в гр. Шумен.

През 1947 г. в периода 28 – 29 декември е проведен е 27 конгрес на БЗНС, който отхвърля съсловния принцип и идеята за самостоятелна селска власт и възприема платформата за изграждане на социализма. За секретар на БЗНС е избран Георги Трайков.

През 1959 г. излиза постановление на ЦК на БКП, Министерския съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи за увеличаване заплатите на работниците, инженерно-техническите кадри и служителите.

През 1960 г. е открит циментовият комбинат край с. Бели извор, Врачанско.

През 1967 г. пленум на ЦК на БКП приема тезисите за работата с младежта и комсомола като ръководство за действие. Подробно се разискват и проблемите на демографското развитие на страната. Отчетено е, че от 1951 г. раждаемостта непрекъснато спада и от 21 е намаляла на 14,9 % през 1966 г. и е една от най-ниските в Европа. Предлагат се мерки за "насърчаване на раждаемостта и увеличаване прираста на населението" - повишени семейни надбавки за деца, забрана на абортите, откриване на нови детски градини и ясли и др.

През 1967 г. е подписана спогодба с Турция за предотвратяване и решаване на гранични инциденти и поддържане на държавните гранични знаци.

През 1967 г. са издадени постановления на ЦК на БКП и Министерския съвет за въвеждане на петдневна работна седмица, за повишаване на някои цени и на малките пенсии и за насърчаване на раждаемостта.

През 1991 г. правителството на Филип Димитров обявява, че не е необходимо тристранно сътрудничество между синдикати, работодатели и правителство.

През 1991 г. президентът д-р Желю Желев заявява, че ще се кандидатира за нов мандат, като ще защитава интересите на целия български народ.

През 1994 г. консултативният съвет на коалицията БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност" избира Жан Виденов за председател на Парламентарната група, а Светослав Шиваров и Стефан Гайтанджиев за негови заместници.

През 1996 г. на извънредно заседание XXXVII НС гласува оставката на правителството на Жан Виденов.

Родени:

През 1864 г. - Юрдан Цветков Трифонов - български историк, литературовед, езиковед и фолклорист, член на БКД (1906 г.).

Учи в Петропавловското духовно училище край Лясковец по времето на епископ Климент Браницки (Васил Друмев). Завършва филология и история във Висшето училище в София (дн. СУ, 1893 г.). Работи като учител в Търново и София. Секретар (1923-1931 г.) и председател (1936-1938 г.) е на Историко-филологическия клон на БАН. Почетен доктор е на СУ “Св. Климент Охридски” от 1939 г. Първите му изследвания са свързани със старобългарския език. Като фолклорист проучва български исторически песни. Посвещава текстологични проучвания на българската историография от II половина на ХVIII в., внимание отделя на историко-филологическите проблеми на Възраждането. В културно-историческите си изследвания въз основа на богат фактически материал очертава цялостната картина на културния живот в България през II половина на ХIХ и началото на ХХ в. Най-добрите си качества на изследовател проявява в областта на българската средновековна история и литература: владее старобългарски, гръцки, латински език. Отделни съчинения: “Психологическа христоматия” (1897 г., съвместно с Н. Станев), “Царуването на Бориса-Михаила” (1907 г.), “Иван Вазов. Живот, произведения и възгледи” (1920 г.), “Васил Друмев - Климент Браницки и Търновски. Живот, дейност и характер” (1926 г.), “Цар Борис-Михаил” (1921 г.), “История на града Плевен до Освободителната война” (1938 г.). Умира на 16 април 1949 г. в София.

През 1868 г. - Радул Владиславов Канели - български драматичен артист и режисьор.

Той е един от първите строители на българския професионален театър. Завършва театралната школа на П. Г. Рапхоф в Петербург (1893 г.). Дебютира на сцената на театър “Сълза и смях” в София като режисьор и изпълнител на ролята на Жадов в “Доходно място” от А. Н. Островски (17 ноември 1893 г.). Директор-режисьор е в театър “Сълза и смях” (1894-1899 г.), преподавател по пластика във Военното училище в София (1901-1905 г.), секретар е на Българското търговско агентство в Скопие (1905-1908 г.). Режисьор (1909 г.) и директор-режисьор е на театъра в Пловдив (1910-1912 г.). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.) и в Балканската война (1912-1913 г.). Популяризира драматургията на Островски в България. Има заслуги за укрепването на българския театър. Бори се за построяване на постоянна театрална сграда. По негово настояване Министерството на народното просвещение утвърждава Устав за управлението на българския театър в София. Успява да издейства (1897 г.) чрез руско дипломатическо агентство 3 000 театрални костюма от руските държавни театри. Под негово ръководство театър “Сълза и смях” осъществява първото си задгранично турне в Цариград, Солун, Велес и Скопие (1898 г.). Умира на 2 ноември 1913 г. в София.

През 1929 г. - Никола Димитров Ферманджиев - български историк и издирвач на извори за български история, най-вече за Възраждането.

В десетки статии в научния и периодичния печат Ферманджиев разглежда спорни въпроси, привлича нови данни за хайдушкото и национално-освободителното движение, видни родове, Ботевата чета и др. Завършил е икономика в София, работил е по специалността си в Тутракан, Перник и София. Главен специалист е в Централното статистическо управление (1964-1974 г.), в Комитета по печата при МС (1974-1975 г.). По-важни съчинения: “Ботевите четници разказват” (1977 г.), “Родови хроники” (1977 г.), “Писахме да се знае” (1984 г., в съавт. с В. Начев), “Родолюбци” (1985 г.) и др. Умира на 20 февруари 1979 г. в София.

През 1942 г. - Емилия Маркова - българска естрадна певица.

Свързана с развитието на българската естрада от 60-те и началото на 70-те години. Учи в Студията за естрадни изпълнители при БНР (1964 г.). В средата на 60-те години е солистка на група “Студио 5” и Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио. От 1965 г. до 1971 г. е солистка на Естрадата на БНА. Записва филмова и театрална музика (заедно с К. Дончев).

Починали:

През 1938 г. - Панчо Василев Дорев - български историк османист.

Роден на 25 февруари 1878 г. в с. Пътеле, Леринско. Завършва гимназия в Битоля и право в Цариград (ок. 1903 г.). Работи като адвокат (1903 г.) и гимназиален учител (1904 г.) в Битоля. След Младотурската революция (1908 г.) е избран за депутат от Битоля в турския парламент. Мирски съветник е в Българската екзархия (1909-1911 г.). Издава в. "Светлина" (1912 г. в Солун) - орган на българите в Османската империя. Легационен съветник е в Цариград (1912-1914 г.) и Лондон (1921 г.). Генерален консул е в Будапеща (1914-1916 г.) и Александрия (1922-1923 г.). Пълномощен министър е в Прага (1932-1934 г.). Публикува "Документи из турските държавни архиви. 1564-1909” в 2 т. (1940-1942, посм.). Автор е на "Външна политика и причини на нашите катастрофи" (1924 г.) и др.

През 1979 г. - Кирил Петров - български художник.

Роден е на 6 януари 1897 г. в с. Сталийска махала, област Монтана. През 1926 г. завършва живопис в Художествената академия в София при Н. Маринов. Член е на Дружеството на независимите художници (1926-1931 г.). Работи като учител по рисуване в Кула (1926-1933 г.), Видин (1935-1942 г.), Белоградчик (1942 г.). Негови произведения са "На полето" (1930 г.), "На работа в село" (1935 г.), "Селяни пълнят чували" (1945 г.), "Делба" (1928 г.), "Коопериране" (1945 г.), "Селска сцена" (1958 г.), "Почит" (1959 г.). Част от картините му носят събирателното название "Семейство". Пресъздава преклонението на българина пред патриархалния бит - "Бащи" (1970 г.), "Прадеди" (1970 г.), "Закрилник" (1973 г.) и др. Рисува натюрморти и монументални творби.

През 1991 г. - Куйо Марков Куев - български литературовед с интереси в сравнителното изучаване на славянските литератури, полска литература, старобългаристиката.

Роден на 11 ноември 1909 г. Завършва славянски филологии в СУ “Св. Климент Охридски” (1937 г.). От 1937 г. до 1939 г. е лектор по български език в Ягелонския университет в Краков. Там защитава докторска дисертация на тема “Константин Костенечки в българската и сръбската литератури” (1939 г.). Работи като учител. Специализира във Виена (1941-1942 г.). Редовен професор е при Катедрата за славянски литератури от 1961 г., доктор е на филологическите науки от 1973 г. През 1948-1950 г. е културно аташе във Варшава. Заместник-декан (1962-1965 г.) и декан (1972-1976 г.) е на Факултета по славянски филологии в СУ. Има над 150 научни публикации. Някои съчинения: “Чувството за природата у Иван Вазов” (1943 г.), “Черноризец Храбър” (1967 г.), “Азбучната молитва” в славянските литератури” (1974 г.), “Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете” (1979 г.), “Иван-Александровият сборник от 1348 г.” (1981 г.), “Събрани съчинения на Константин Костенечки. Изследване и текст” (1986 г., съвм. с Г. Петков) и др.

[Ася_И]

29 Декември:

През 1877 г. започва артилерийски обстрел на Русе от Гюргево. В същото време снежна буря връхлита руските части в района на връх Шипка.

През 1903 г. се формират две конни бригади с управления в София и Пловдив.

През 1932 г. е извършен атентат срещу Симеон Евтимов, при който редакторът на в. "Ла Маседоан" (1927-1932 г.) и в. "Македония" (1932 г.) е тежко ранен. Умира след два дни. Атентатът е организиран от групата на протогеровистите в съюз с комунистическата ВМРО (обединена). "Смъртта на Евтимов е една национална катастрофа", изрича Симеон Радев. Симеон Евтимов е деец на Вътрешната македонска революционна организация, журналист. Роден е в село Емборе, Кайлярско. След Първата световна война 1914–1918 г. е един от видните дейци на ВМРО. Близък сподвижник е на Иван (Ванче) Михайлов. Редактор е на вестник "Македония", излизащ на френски език в Женева (от 1927 г.). Няколко години по-късно е директор на в. "Македония" в София.

През 1940 г. е приет Закон за организиране на българската младеж. С него се създава казионна младежка организация "Бранник" по образец на немската "Хитлерюгенд". Тя има централизирана военизирана структура начело с премиера. Издръжката й се поема от общините и държавата. Предвижда се участието в организацията на всички учащи се да е задължително, но не успява да се наложи. Разтурена е от правителството на К. Муравиев със специална наредба-закон от 6 септември 1944 г.

През 1944 г. с постановление на Министерския съвет е утвърдена наредба-закон за изменение на Екзархийския устав, което засяга процедурата по избора на екзарх и състава на църковно-избирателния събор.

Българската екзархия е върховна национална организация (до 1953 г.) на Българската православна църква. Учредена е със султански ферман на 27 февруари 1870 г. Извоювана е в резултат на църковно-националната борба на българския народ. Екзархийския устав е изработен от Църковно-народния събор в Цариград (1871 г.). На 16 февруари 1872 г. за екзарх е избран Антим I, видински митрополит. На 16 септември 1872 г. Българската църква е обявена от Вселенската патриаршия за схизматична. Българската църква съдейства за обединението на българските земи. Воюва за културно единство и независимост на българския народ, противопоставя се на западно религиозно-политическа пропаганда. При обявяване на Руско-турската освободителна война Антим I е свален от османските власти заради симпатии към Русия. За екзарх е избран ловешкият митрополит Йосиф I. От 1915 г. Българската екзархия се управлява от Синод. През 1945 г. за екзарх е избран софийският митрополит Стефан I (до 1948 г.). От 10 май 1953 г. Българската екзархия преминава в патриаршия, за патриарх е избран пловдивският митрополит Кирил. От 1971 г. патриарх е Максим.

През 1944 г. в хода на Втората световна война Първа българска армия преминава към отбрана в Сремска област.

През 1945 г. на 29 и 30 декември се провежда XXVI конгрес на БЗНС. За главен секретар е избран Александър Оббов.

Александър Христов Оббов е политически и държавен деец. Роден е в Плевен през 1887 г. Завършва Лозарското училище в родния си град, следва в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Отрано става член на БЗНС. От 1908 г. до 1919 г. неизменно е член на ПП на БЗНС, през последните 5 години е и негов секретар. През 1919 г.–1923 г. е депутат и подпредседател на ХVIII ОНС. По време на управлението на Ал. Стамболийски (21 май 1920 г.–9 юни 1923 г.) е министър на земеделието и държавните имоти. Взема участие в Юнското въстание. След разгрома му емигрира. Член е на Задграничното представителство на БЗНС (1923 г.–1925 г.). През 1936 г. се завръща в България и се налага като един от ръководителите на БЗНС "Александър Стамболийски" ("Пладне"). След 9 септември 1944 г. отново е избран за член на ПП на БЗНС (1945 г.–1947 г.) и политически секретар. През 1946 г.–1947 г. е министър на земеделието и подпредседател на МС. Александър Оббов умира през 1975 година.

През 1947 г. на 28 и 29 декември е проведен XXVII конгрес на БЗНС, който отхвърля съсловния принцип и идеята за самостоятелна селска власт и възприема платформата за изграждане на социализма. За секретар на БЗНС е избран Георги Трайков.

През 1950 г. Народното събрание приема Закон за защита на мира. Забранява се подстрекателството и пропагандата за война. За подстрекателство към въоръжено нападение на една държава върху друга се предвижда доживотен строг тъмничен затвор. За пропаганда на война наказанието е строг тъмничен затвор до 15 г.

През 1964 г. е открит еминнообогатителният комбинат "Медет" край Пирдоп. През 1991 г. е създадено на акционерното дружество “Асарел – Медет” на базата на миннообогатителните комбинати “Медет” и миннообогатителен комбинат “Асарел”

“Асарел-Медет" е с предмет на дейност открит добив и обогатяване на медни и медно-пиритни руди, биохимично излужване на мед и свързаните с това търговски и инженерингови дейности

През 1989 г. с решение на пленум на ЦК на БКП се отхвърля "възродителният процес" и правителството обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят традиционните си имена.

През 1994 г. след загуба на изборите на 18 декември лидерът на СДС Филип Димитров се оттегля от ръководството на синята коалиция. Иван Костов оглавява НКС на СДС. На същата дата Иван Костов е избран за председател на СДС.

Родени:

През 1915 г. - Яко Аврамов Молхов – български литературен критик.

Следва право в СУ” Св. Климент Охридски”, но е принуден да прекъсне. Член е на РМС от 1930 г. След 09.09.1944 г. работи в Българската кинематография (1948-1952 г.). Редактор е в Студия за игрални филми. Главен редактор е на сп. “Киноизкуство” (1952-1963 г.). В периода 1967-1970 е редактор в Студия за научнопопулярни филми. Завежда отдел “Белетристика” в сп. “Пламък”. Автор е на сценарии за документ филми (“Кратка изповед”, “Коста Петров”, “Захари Стоянов” и др.). Автор е на съчиненията “Литературни кръжоци” (1947 г.), “Млада гвардия” от Ал. Фадеев” (1947 г.), “По следите на съвременността. Проблеми на днешния български роман” (1956 г.), “Кинокритика” (1962 г.), “Съвременни белетристи” (1964 г.), “Критически хроники” (1975 г.), “Съблазните на пътуването” (1976 г.), “Пловдивски силуети” (1980 г., “Автографи”, портрети, скици и етюди (1983 г.), “Времето на критика. Избрано”, в 2 кн. (1985 г.), “Веселин Андреев. Разговори, беседи” (1988 г.), “Пътуване към Америка” (1989 г.) и др.

През 1943 г. - Стефан Мавродиев - български театрален и филмов актьор.

Завършва ВИТИЗ. Работи в Младежкия театър, където създава запомнящи се роли в “Параграф 22”, “Полет над кукувиче гнездо”, “Архангелите не играят флипер”, “Човекът си е човек” и др. Първата си значителна роля в киното прави във филма на Г. Дюлгеров “Изпит” (1970 г.). Снима се в тв. постановки. Филмография: “Мълчаливите пътеки” (1967 г.), “Птици и хрътки” (1969 г.), “Скорпион срещу Дъга” (1969 г.), “Осмият” (1969 г.), “Козият рог” (1972 г.), “Щурец в ухото” (1976 г.), “Пантелей” (1978 г.), “Мера според мера” (1981 г.), “24 часа дъжд” (1982 г.), “Среща на силите” (1982 г.), “Издирва се …” (1984 г., тв поредица), “Рокада” (1987 г.), “Карнавалът” (1990 г.) и др. Издава стихосбирката: “Жена, или Моя нежна проклетница” (2002 г.).

Починали:

През 1920 г. - Марко Костов Цепенков -български писател, фолклорист.

Роден през 1829 г. в Прилеп. Известно време изучава гръцки език в Струга при Н. Хаджов. Участва в борбата срещу гръцкото духовенство. Решителна роля в живота на Цепенков изиграва срещата му с Д. Миладинов (1856-1857 г.). Под негово въздействие събира фолклорни материали. През 1888 г. узнава, че Министерството на народното просвещение в София започва да издава “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, свързва се с проф. Ив. Д. Шишманов, на когото предоставя материалите си. Шишманов го съветва да се върне в Прилеп и да разшири сбирката си с описания на обичаи, занаяти, предания, тайни говори и др. Цепенков отново идва в София. До 1900 г. обнародва в “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” 269 приказки и предания, 85 песни, 389 вярвания и прокоби, над 200 сънища с тълкуванията им, 46 баения, 12 басни, 8 обичая и обреда, 3 727 пословици и поговорки, 100 гатанки, 20 скоропоговорки и 67 детски игри. Автор е на стихотворения и песни, на драмата “Църне войвода”. За историята на българската литература особено важна е неговата автобиография, написана през 1896 г. по поръка на Ив. Шишманов.

През 1997 г. - Александър Геров - български поет.

Сътрудничи на списание "Златорог", "Изкуство и критика", "Литературен глас", "Час" и др. Арестуван е за антифашистка дейност. Излиза от затвора на 9 септември 1944 г. Работи в Радио София до 1953 г. Редактор е в списанията: "Киноизкуство", "Кооперативно село", "Българска кинематография", изд. "Български писател" и др. Автор е на творбите.: "Ние, хората" (1942 г.), "Два милиарда" (1947 г.), "Стихотворения" (1956 г.), "Обикновени приключения" (1962 г.), "Щастие и нещастие" (разкази, 1963 г.), "Фантастични новели" (1966 г.), "Свободен стих" (1967 г.), "Избрано" (1969 г.), "Най-хубавото" (1970 г.), "Дете на прозореца. Избрани стихотворения за деца и юноши" (1981 г.), "Любовна лирика" (1983 г.), "Обръщение" (1983 г.), "Избрани стихотворения" (1984 г.), "Внезапни стихотворения" (1986 г.), "Избрани произведения", в 3 т. (1989 г.), "Книга за Тамара. Стихотворения" (1991 г.) и др.

[Ани]

30 декември

През 1877 г. В с. Врабча, Трънско, капитан Симо Соколов

обявява Шопското (Трънското) въстание, обхванало районите на Западните български покрайнини. Симо Соколов е участник в националноосвободителното движение. Завършва гимназия в Белград, след което постъпва във военно учебно заведение. Разгръща активна дейност за набиране на български доброволци в навечерието на Сръбско-турската война от 1876 г. По време на войната предвожда доброволческа чета. След избухване на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. организира две български чети и участва в освобождаването на селища от Трънско и Кюстендилско. Доживял Освобождението, той се установява да живее в София, работи като предприемач и адвокат. Избиран е за депутат в Народното събрание

През 1899 г. В дните между 28 и 30 декември е проведен земеделски конгрес в Плевен. По време на конгреса около 700 делегати приемат резолюция до X ОНС против натуралния десятък, основават Български земеделски съюз като "просветно-икономическа организация". Приет е първият временен устав. Избран е 8-членен Централен управителен комитет начело с Янко Забунов.

През 1956 г. В дните от 1 до 30 декември е извършено преброяване на населението в България. Според публикуваните на 17 януари 1957 г. резултати общият брой на жителите е 7 629 254; градското население е 2 553 524, а селското - 5 075 730 души. С командно-административни мерки населението в Пиринска Македония отново е обявено за "македонско" и в този край са преброени 178 862 "македонци" и само 93 671 българи, т. е 33,33 % от жителите.

През 1963 г. Открит е стопанският нефтохимически комбинат край Бургас.

През 1991 г. на основата на държавното предприятие е създадено акционерно дружество. На 12 октомври 1999 г. “Лукойл” купува 58 % от акциите на “Нефтохим”. Днес “ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас” е най-голямата рафинерия на Балканския полуостров. Освен горива тя произвежда нефтохимикали и полимери.

През 1967 г. Обнародван е Указ на Президиума на Народното събрание за въвеждане на петдневна работна седмица.

През 1992 г. За министър-председател с мандата на ДПС XXXVI НС избира икономическия съветник на президента - проф. Любен Беров. Той е икономист, член-кореспондент на БАН от 1997 г., професор, доктор на науките. Министър-председател е от 30 декември 1992 г. до 17 октомври 1994 г. Автор е на трудове в областта на стопанската история на България и Балканите и историята на икономическото развитие на света. Любен Беров умира на 7 декември 2006 г.

През 2002 - Изключен е Втори реактор на АЕЦ Козлодуй.

АЕЦ Козлодуй е действаща атомна електроцентрала в България. Разположена е на 200 км северно от София и на 5 км. източно от град Козлодуй, на брега на река Дунав.

Родени:

През 1852 – Данаил Николаев, български офицер († 1942) Данаил Цонев Николаев е български офицер (генерал от пехотата), военен министър в навечерието на Балканските войни и първият, получил най-високото звание в Българската армия - генерал от пехотата.

Познат е още като „патриархът на българската войска“.

През 1930 г. - Владимир Радославов Янчев– български режисьор. Завършва ВГИК. Режисьор е на: “Любимец 13” (1958 г.), “Бъди щастлива, Ани” (1961 г.), “Невероятна история” (1964 г.), “Старинната монета” (1965 г.), “Първият куриер” (1968 г.), “Откраднатият влак” (1971 г.), “Последният ерген” (1974 г.), “Топло” (1978 г.). Умира на 1 юли 1992 г. , без да успее да осъществи най-добрия си сценарий - “Инфаркт”.

Починали:

През 1952 г. - Йордан Стубел (псевдоним на Й. Иванов Бакалов)

български писател. Роден е на 19 февруари 1897 г. в София. Завършва право в СУ “ Св. Климент Охридски” (1920-1921 г.). През 1930 г. заедно с Г. Константинов и Н. Фурнаджиев редактира литературния седмичник “Съвременник”. В годините 1935-1944 г. е главен уредник на литературно-художествения отдел при Радио София. Йордан Стубел за пръв път печата през 1914 г. в сп. “Смях”. Сътрудничи на сп. “Листопад”, “Везни”, “Златорог”, “Сили”, “Общ подем” и др. Съчинения: “Съдба” (1925 г.), “Гост от Бомбай” (1933 г.), “Небесни камбани” (1937 г.), “Златното яйце” (1946 г.), “Листило клонче” (избрани стих. за деца, 1975 г.).

През 1974 г. - Васил Натанаилов Холиолчев – български оператор. Роден е на 29 ноември 1908 г. в Русе. Завършва кинематографично образование във Франция. През 1931 г. става член на Съюза на прогресивните френски писатели и актьори. През 1944 г. снима пораженията от бомбардировките над София. Оглавява екипа на операторите, които заснемат участието на България в разгрома на Германия. След войната е оператор в Студия за хроникални и документални филми. Снима и игрални филми. Той е един от най-добрите български оператори-графици, с рационализации в областта на филмовата техника. Оператор е на документалните филми: “9.IХ. - ден на победата” (1945 г.), “Славянски събор” (1945 г.), “Той не умира” (1949 г.) и на игралните - “Калин Орела” (1950 г.), “Данка” (1952 г.), “Септемврийци” (1954 г.), “Точка първа” (1956 г.), “Животът си тече тихо” (1958-1989 г.), “Отвъд хоризонта” (1960 г.), “А бяхме млади” (1961 г.).

[Ани]

31 декември

Днес изпращаме 2008 г. и посрещаме 2009 г.

През 1880 г. Приключва първото официално преброяване на населението в Княжество България съгласно решение на правителството от 27 септември същата година. Общият брой на населението е 2 007 919 души, от които 1 027 803 мъже и 980 116 жени.

През 1881 г. За председател на Държавния съвет е назначен Тодор Икономов, а за подпредседател - Димитър Греков.

През 1883 г. Министрите консерватори от коалиционния кабинет на Драган Цанков подават оставка и правителството е допълнено с умерени либерали.

През 1887 г. Провежда се първото общо за Северна и Южна България преброяване на населението. Общият брой на населението е 3 154 375 души, от които 1 605 389 мъже и 1 548 986 жени.

През 1888 г. Обнародва се Закон за граничните паспорти и билети.

През 1897 г. Обнародва се първият правилник за организацията на отделно министерство (Министерството на външните работи и изповеданията).

През 1903 г. Със закон се създава Българска земеделска банка чрез обединение на земеделските каси, която да кредитира селското стопанство и селските кооперации. Има 156 клона и агентури в страната.

През 1919 г. Деветнадесетото Народно събрание единодушно гласува да се възбуди углавно преследване срещу кабинета на Васил Радославов и четирима генерали. Създава се ІІІ Държавен съд с обвинител Петър Янев и заместник-обвинители Александър Радолов и проф. Петко Стоянов.

През 1951 г. Влиза в сила нов устав на Българската православна църква (БПЦ). Той е утвърден на 31 декември 1950 г. и е наложен на БПЦ, като в него се пренебрегва принципът на ненамеса на държавата в църковното устройство и управление.

През 1972 г. Към тази дата населението на България е 8 594 493 души.

През 1977 г. Населението на България наброява 8 825 000 души.

През 1989 г. В Кърджали се създава Общонароден комитет за защита на националните интереси, който протестира срещу възстановяване на тюркските имена.

През 2002 г. Изключва се първи реактор на АЕЦ "Козлодуй".

През юни 1993 г. правителството на Любен Беров подписва споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и фонда за ядрена безопасност, което предвижда България да получи безвъзмездна помощ от 24 млн. екю срещу задължението да спре блокове I и II на АЕЦ "Козлодуй" до началото на 1998 г., а блокове III и IV - до края на 1998 година. На 14 ноември 1999 г. се подписва меморандум "Костов - Ферхойген", според който България се ангажира да затвори първите два малки блока в Козлодуй през 2002 г. и в същия срок да договори спирането на следващата двойка реактори ВВЕР-230, не по-късно от 2008-2010 година. На 19 декември 2002 г. Министерският съвет взема решение за спиране на І и ІІ блок на АЕЦ.

Родени:

През 1898 г. - Николай Фол (Николай Тодоров Георгиев)

български писател, режисьор и драматург. Николай Фол е първият преводач на Брехт в България и за пръв път през 1929 г. поставя негова пиеса - "Опера за три гроша". Превежда я като "Опера за пет пари", а сценограф е Дечко Узунов. В този спектакъл за пръв път у нас звучи джаз, в оркестъра свирят най-известни тогава музиканти. За времето си такава постановка е твърде подранила, някои критици я определят като екстравагантна. Малко след това през 1933 г. се ражда синът му Александър – известният траколог проф. Фол. Николай Фол поставя пиеси в Пловдив, във Варна, Сливен, Пазарджик, в Русе, където взима на работа композитора Парашкев Хаджиев. Следват постановки в Габрово, Плевен, Бургас, Враца. През 1951 г. той създава втората детска театрална школа в България, като се придържа към модерното виждане за детския театър - "театър за възрастни, само че по-добър". Пише книги и много детски пиеси, сред които известните "Мишока Мики", "Принц Вей Хайвей", "Татунчо и Татунка", "Принцесата Пики Тики", която се играе и днес.

Малко известно е, че през 1923 г. Христо Смирненски посвещава на Николай Фол своето стихотворение "Рицари след бой". Трудно ще го намерите в книжките. Защото то никак не пасва на оня образ на "комуниста" Смирненски, който бе първо тъпо изграден в едни десетилетия, а сетне все тъй тъпо изваден от учебниците в сегашните десетилетия.

Но верни на светла утопия,

Живота всуе ни гнети:

Пак носим на дървени копия

Железен товар от мечти.

С душа през неволи пречистена,

Ний бродим в житейския лес

И шепнем си тихо: "Наистина,

Добре, че умре Сервантес!"...

...Но нявга сред шумната столица -

за нас монумент ще блести,

сграден с неплатените полици

и скъпо платени мечти...

През 1928 г. проф. Минко Минков, български икономист, социолог и демограф. Починал – 2005 г.

През 1933 г. акад. Панайот Бончев, български химик.

Починали:

През 1969 г. - Борис Денев (Б. Д. Чоканов) – български пейзажист и военен художник. Роден е на 7 февруари 1883 г. в Търново. Учи в Мюнхен. Чувства и предава български пейзаж - нивата, малките селски хижи, тишината на балканските градчета, легендата за Търново. Като военен художник изработва ценна сбирка рисунки от нашия и чуждите фронтове. Произведения: "Йов", "Тутракан", "Почивка", "Влизане в Призренското поле", "Минаване Шар планина", "Трапезица", "Канджа махала в Търново", "Есен", "Под Царевец" и др.

Борис Денев

Улица в Търново

[Ани]

На 1 януари

Днес започва 2009 г.

Честита Нова Година

Направи ми впечатление колко много известни личности са родени на 1 януари. Ето някои от тях : Тодор Каблешков, Алеко Константинов, Яворов, Николай Иванов Райнов, Ламар, Въло Радев.

Събития станали на тази дата:

1866 г. В Ловеч е основано женско дружество.

1867 г. Съставен е "Привременен закон за народните горски чети за 1867 лято" - програмен документ на Георги Раковски, в който се развива идеята за освобождаване на България чрез въстание, подготвено от едно Върховно народно българско тайно гражданско началство. "Привременният закон" представлява най-цялостната обосновка на четническата тактика в българското националноосвободително движение.

1880 г. Учреден е първият български орден "За храброст", с който се награждава за проявено мъжество и героизъм пред врага само във време на война.

1901 г. В София потегля първият електрически трамвай.

1948 г. Създаден е Централният куклен театър.

1973 г. В Габрово е открит Национален музей на образованието.

Той е научен и културно-просветен институт, създаден да издирва, събира, проучва и опазва писмени и веществени паметници на българското образование и да показва развитието му в миналото и на съвременния етап. Музеят е разположен в източната част на историческата сграда на Априловска гимназия, построена през 1873 г. и обявена за паметник на културата през 1979 г. Пред сградата се намира паметникът, а в двора - гробът на идеолога на новобългарското образование - Васил Евстатиев Априлов. Музейният фонд наброява над 60000 архивни единици.

1975 г. В България е въведен пощенски код за автоматизирана обработка на пощенските пратки.

1976 г. В Стара Загора се открива Висшият институт по зоотехника и ветеринарна медицина.

През 1995 г. на базата на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина, Стара Загора, и Висшия медицински институт, Стара Загора, се създава Тракийският университет.

1976 г. Създаден е Национален музей на българската литература. Негови филиали стават къщите-музеи в София на Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови, Пейо Яворов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Николай Хрелков, Димитър Димов и къщи-музеи в провинцията.

1977 г. С Указ на ДС от 1 януари 1977 г. е създаден Държавен комитет по туризма с предмет на дейност: да организира, ръководи и осъществява международния и вътрешен стопански туризъм.

1999 г. В България влиза в сила новото административно деление на страната, като се връщат 28-те бивши окръзи под името “области”.

Родени:

1851 г. Тодор Лулчов Каблешков

деец на българското национално-освободително движение, един от ръководителите на Априлското въстание (1876 г.) в Панагюрски революционен окръг. Учи в Копривщица и Пловдив (1864-1867 г.). През 1867 г. основава ученическото просветно дружество “Зора” в Копривщица. Продължава учението си в “Галатасарай” в Цариград (1868-1871 г.). Не успява да завърши поради заболяване и се завръща в родния си град. От 1873 г. работи в Одрин като телеграфист, а след това е началник на жп станция в гара Бельово, Пазарджишко, където развива активна просветна и политическа дейност. В началото на 1876 г. се връща в Копривщица и се отдава на революционното дело. Определен е за ръководител на революционния комитет в Копривщица и помощник-апостол на Панагюрския революционен окръг. На 20 април 1876 г. пръв дава сигнал за въстанието в Копривщица. Автор е на прочутото “Кърваво писмо” до Панагюрския революционен окръг. Ръководител е на военния съвет в Копривщица, заедно с П. Волов предвожда чета, с която обикаля съседните села. След потушаването на въстанието с малка група се изтегля в Балкана. Заловен е в Троянско , след което е подложен на тежки изтезания в затворите в Ловеч и Търново. Самоубива се в конака в Габрово през 1876 г.

1863 г. Любомир Георгиев Милетич - български филолог, професор и общественик. Завършва Загребската класическа гимназия и славянска филология в Загреб и Прага. Професор е в СУ “Св. Климент Охридски” по славянска филология. Член е на БАН (1898 г.) и неин председател (от 1924 г. , след Ив. Евстатиев Гешов). Председател е на Македонския научен институт (1928-1937 г.), редактор е на сп. “Македонски преглед” (1924-1936 г., 1938-1943 г.). Умира на 1 юни 1937 г. в София.

1863 г. Алеко Иваницов Константинов

български писател. Роден е в семейството на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов. Учи в Свищовското училище и в Априловската гимназия. След Освобождението постъпва в реалната гимназия в гр. Николаев (Русия), завършва право в Одеса (1881-1885 г.). Работи като съдия и прокурор в Софийския окръжен съд. Уволнен е. Той е един от основателите на българското туристическо движение, организатор е на екскурзии сред родната природа. Посещава Всемирното изложение в Париж (1889 г.), Прага (1891 г.), изложението в Чикаго (1893 г.). Работи като адвокат, а през 1890 г. е назначен за член на Софийския апелативен съд, уволнен е отново. През 1894 г. се кандидатира за народен представител в Свищов. От този период са фейлетоните му, насочени срещу цар Фердинанд и корупцията във властта. През 1897 г., в деня на св. св. Кирил и Методий, е прострелян от платени убийци на път от Пещера за Пазарджик (с него пътува и колегата му М. Такев). Автор е на пътните бележки “До Чикаго и назад” (1894 г.) и “Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин” (1895 г.).

1866 г. Васил Тодоров Ковачев - български естественик. Следва естествени науки в Новорусийския университет в Одеса (1889 г.). Работи като учител, инспектор по естествени науки в Министерството на народното просвещение (1912-1914 г.), инспектор по риболова в Министерството на земеделието и държавните имоти (1922-1923 г.). Член е на Зоолого-ботаническото дружество във Виена. Учредител и председател е на клона на Българското природоизпитателно дружество (1900 г.) в Русе. Автор е на 34 научни труда и статии по зоология. Умира на 3 август 1926 г. в Русе.

1878 г. Пейо Крачолов Яворов (псевд. на Пейо Тотев Крачолов)

български поет. Завършва основно училище в Пловдив (1893 г.). Включва се в четата на Я. Сандански, но поради разногласия с него застава начело на драмската чета, която е разбита при с. Баница след смъртта на Гоце Делчев. Връща се в София където след Илинденското въстание е в редакцията на в. “Илинден”. Избран е за член на задграничното представителство на ВМОРО. През юли 1909 г. посещава Женева, Виена и Париж. През юли 1910 г. е командирован в Париж, за да се запознае с театралното дело във Франция. Там на 13 юли умира Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, с която го свързва силна любов. В края на 1910 г. се среща с Лора Каравелова. На 19 септември 1912 г. се венчава с нея. След два дни тръгва с чета за Македония. Връща се в София на 25 ноември същата година. На 25 юни 1913 г. заминава за фронта. На 15 юли се връща в София. Вечерта на 29 ноември 1913 г. Лора се застрелва. Яворов прави несполучлив опит за самоубийство и остава почти сляп. Годините след смъртта на жена си прекарва мъчително поради мълвата, че той е неин убиец. Съдебните разследвания окончателно сломяват волята му за живот, в резултат на което взема голяма доза отрова и се застрелва. Първото си стихотворение - “Напред”, публикува през 1895 г. във в.“Глас македонски”. След него излизат “Пред тъмничния зид” и “Пролетната жалба на орача”, където за пръв път се подписва с псевдонима П. К. Яворов, даден му от Пенчо Славейков. В “Мисъл” публикува (1900 г.) “Арменци”, “Калиопа” и “Градушка”. Издава (1901 г.) първата си книга “Стихотворения”, която е посрещната с възторг. В следващите години се появяват книгите “Гоце Делчев” (1904 г.), “Безсъници” (1907 г.), “Хайдушки копнения” (1909 г.), “Подир сенките на облаците” (1910 г.), “В полите на Витоша” (драма, 1911 г.), “Когато гръм удари, как ехото заглъхва” (драма, 1912 г.). Превежда “Ромео и Жулиета” (1914 г.) и “Укротяване на опърничавата” (1915 г., посмъртно). Умира на 16 октомври 1914 г.

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете

в две хубави очи; - музика - лъчи

Не искат и не обещават те...

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли!

Страсти и неволи

ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях -

не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли...

Не искат и не обещават те! -

Две хубави очи. Музика, лъчи

в две хубави очи. Душата на дете...

1889 г. Николай Иванов Райнов

Портрет на Николай Райнов от Илия Петров

пастел/хартия, 29/23 см, неподписана

български писател, художник, изкуствовед, енциклопедист, академик (от 1945 г.). През 1908 г. завършва Духовна семинария в София. Негови учители са В. Златарски, Ст. Младенов, А. Протич. Следва философия в СУ “Св. Климент Охридски” (1911 г.), но поради липса на средства прекъсва. Работи като писар в Провадия (1911 г.). Участва в Първата световна война като военен кореспондент на Дойранския фронт. Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София (дн. Художествена академия) (1919 г.). Същата година предприема продължително пътуване в Египет, Сирия, Палестина, Гърция и Италия. Главен библиотекар е на Пловдивската народна библиотека (1922-1927 г.). През 1925-1927 г. е командирован в Париж, за да се запознае с паметниците на класическото изкуство и култура. Професор е по история на изкуството в Художествената академия в София (1927-1950 г.). Пише стихове като ученик в Семинарията, които обнародва от 1904 г. в сп. "Летописи" и "Художник" под псевдоним К. Поборников. През 1912 г. излиза първата му книга "Богомилски легенди" с псевдоним Аноним. Става популярен през 1918 г., когато се появяват едновременно "Видения из древна България", "Книга за царете", "Слънчеви приказки", "Очите на Арабия", "Градът", а през следващата година - романът "Между пустинята и живота". Съчинения: "Богомилски легенди" (1912 г.), "Видения из древна България" (1918 г.), "Градът" (1918 г.), "Книга за царете" (1918 г.), "Очите на Арабия" (1918 г.), "Между пустинята и живота" (роман, 1919 г.), "Книга на загадките" (1919 г.), "Светилник на душата" (1920 г.), "Имало едно време" (1923 г.), "Златното птиче" (1924 г.), "Най-хубавите народни приказки" (1924 г.), "Днес и утре" (1925 г.), "Сиромах Лазар" (1925 г.), "Юнак над юнаци" (1925 г.), "Вечни поеми" (1928 г.), "Корабът на безсмъртните" (стих., 1928 г.), "Великият цар" (1929 г.), "Една вечер у Перикла" (1929 г.), "Приказки от цял свят" (30 т., 1932-1934 г.), "Княз и чума" (1939 г.), "Отдавна, много отдавна" (разкази и легенди, 1939 г.), "Самодивско царство" (1939 г.), "Сърдечен огън" (дамаскини и притчи, 1939 г.), "Счупени стъкла" (разкази из съвременния живот, 1939 г.), "Вечното в нашата литература" (9 т., 1941 г.), "История на пластичните изкуства" (12 т., 1941 г.), "Кръвожадни" (роман, 1947 г.), "Николай Павлович" (1955 г.). Умира на 2 май 1954 г. в София.

1898 г. Ламар (псевд. на Лалю Маринов Пончев)

български поет и писател. Завършва Търговската гимназия в Свищов (1916 г.) и Школата за запасни офицери (1918 г.). Участва в Първата световна война. Уволнен е от чиновническа служба в Троян за анархистични убеждения (1923 г.). В София се сближава с Г. Милев и Хр. Ясенов. От 1925 г. до 1947 г. ръководи основаната от него печатница "Ново изкуство", редактира и издава сп. "Новис" (1929-1932 г.). Участва във II фаза на Втората световна война . След 9 септември 1944 г. е редактор на сп. "Български воин" и "Турист", на в. "Ехо" и др. Съчинения: "Арена" (1922 г.), "Железни икони" (1927 г.), "Запад-Изток" (славянска поема, 1944 г.), "Утро над родината" (стихотворения, 1951 г.), "Мъдростта на годините" (1959 г.), "Зуници над България" (лирика, 1962 г.), "Светло и сред нощ" (роман, 1962 г.), "Дъбово усое" (импресии, 1965 г.), "От изгрев до залез" (роман, 1966 г.), "Размразената лавина" (есета, мисли и спомени, 1970 г.), "Земни видения" (стихове и поеми, 1975 г.) и др. Умира на 21 февруари 1974 г. в София.

1904 г. Кирил Кръстев Кръстев - български изкуствовед, есеист, литературен критик, кинокритик, публицист и научен популяризатор.

1906 г. Васил Николов Бакърджиев - ветеран на българското филмово производство. Първият му самостоятелен филм е "Чарли Чаплин на Витоша, или Човекът с куфара" (1942 г.). Умира на 5 април 1980 г.

1910 г. Бронка Алексиева Гюрова-Алшех - българска художничка. Специализира живопис в Белгия (1937 г.). Член е на дружество "Родно изкуство" и на Дружество на новите художници (от 1937 г.). Емигрира в Италия заедно със съпруга си, художника Е. Алшех (1951 г.). Живее в Буенос Айрес (от 1952 г.). Рисува пейзажи и портрети. Участва във всички общи художествени изложби в София (1933-1949 г.) и в изложбите на Дружеството на жените-художнички, дружеството на новите художници, в изложби в чужбина - Чехословакия, Югославия и Румъния. Известни творби: "Портрет на момиче" (1935 г.), "Карамфили" (1935 г.), "Рисунка" (1940 г.), серия пейзажи от Балчик (1942 г.), "Пейзаж" (1949 г.) и др. След 1952 г. работи предимно приложно изкуство, главно текстил. Рисува и серия детски портрети (1958 г.). Умира на 5 юни 1995 г. в Буенос Айрес.

1923 г. Въло Радев

български режисьор, оператор. Завършва в Москва , специалност "Операторско майсторство". Оператор е на филмите "Димитровградци", "Години за любов", "В навечерието", "Тютюн". Режисьор е на "Крадецът на праскови", "Цар и генерал", "Най-дългата нощ", "Черните ангели", "Корените на изгряващото слънце", "Осъдени души" и "Адаптация". Носител е на "Златна роза" от кинофестивала във Варна за "Цар и генерал" (1966 г.) и за "Най-дългата нощ" (1967 г.). Получава награда от Международния кинофестивал в Карлови Вари за "Черните ангели". Орден "Стара планина" (2002 г., посм.). – Умира на 28 март 2001 г. в София.

1926 г. Добрин Спасов (Д. С. Илиев) - български философ, член-кореспондент на БАН (1984 г.). Завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски” (1950 г.). От 1972 г. е професор, ръководител на Катедрата по логика, етика и естетика в СУ “Св. Климент Охридски” (1974-1980 г.). Ръководи Сектора по логика към Единния център по философия и социология (от 1972 г.). Главен редактор е на редколегията на сп. “Revolutionary World” (1978-1983 г.), главен редактор е на сп. “Философска мисъл”. Награден е с орден “НРБ”, I степен (1986 г.). Трудове: “От логическа гледна точка” (1956 г.), “Философски увод в символната логика” (1962 г.), “Анализ на познанието” (1969 г.), “Символна логика” (1969 г.), “САЩ - идеи и факти” (1974 г.), “Единство и многообразие” (1977 г.), “От логика към социология” (1980 г.), “Догматизъм и антидогматизъм във философията” (1984 г.), “Петнайсет пъти осми март - в едно трагедия и фарс”, стихове (1995 г.).

1931 г. Първан Рангелов Стефанов - български поет и драматург. Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1952 г.). Учител е в Мездра (1952-1953 г.), редактор е във в. “Народна младеж” (1953-1958 г.), сп. “Младеж” (1958-1960 г.), в Българска кинематография (1961-1964 г., 1971-1972 г.), в издателство “Български писател” (1967 г.) и Народна младеж (1972 г.). Драматург е на театрите във Варна (1960 г.), Хасково (1964-1966 г.), в театър “София” (1973-1984 г.), в Пазарджик (1984-1990 г.), отново на театър “София” (1990-1991 г.). Член е на СБП. Автор е на драми съвместно със съпругата си Н. Драгова - “Еретици” (1968 г.), “Между два изстрела” (1969 г.), “На война като на война” (1972 г.), “Мечтател безумен” (1972 г.), “Светът е от майка роден” (1973 г.) и др. Превежда поезия от полски и руски език. Съчинения: “Соколови пера” (1956 г.), “Сред пробудените степи” (1957 г.), “Песни за гнева и радостта” (1958 г.), “Далечините обещават” (1962 г.), “Пътуване към усмивката” (1964 г.), “Насрещно време” (1966 г.), “Циганско лято” (1968 г.), “Стихове” (1969 г.), “Стихотворения” (1970 г.), “Ковано слънце” (1971 г.), “Арматура за барабани” (1973 г.), “Насрещно време” (1973 г.), “Малки нашествия” (1978 г.), “На глас и на ум” (1981 г.), “Диагноза” (1982 г.), “Подарявам то тоя кестен” (1984 г.), “Премълчана любов” (1984 г.), “Лирика” (1986 г.).

1932 г. Димитри Иванов - български журналист, публицист, преводач. Завършва СУ "Климент Охридски", специалност английска филология. Работи в Радио София и БТА като преводач и журналист. Водещ е в програмата "Всяка неделя"; заедно с Т. Томов е автор на тв предаване "Наблюдател". Политически наблюдател е във в. "Сега" (от 1998 г.). Носител е на орден "Св. св. Кирил и Методий" - I степен, както и на наградата "Шевалие" . Орден "Стара планина" (2002 г.). Превежда най-стойностните романи на Хемингуей, Скот Фицджералд, Тр. Капоти и др.

1951 г. Траян Марков Марковски - български юрист. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (1973 г.). Специализира в областта на наказателното, търговското и банковото право. Непрекъсната адвокатска практика (1973-1994 г.), председател е на дисциплинарния съд на Софийската адвокатска колегия (1994-1996 г.), председател е на съвета на Софийската адвокатска колегия (1996-2000 г.). Председател е на Висшия адвокатски съвет (от 2001 г.).

Починали:

1932 г. Добри Петков Петков - български политик, полковник (1895 г.).

1982 г. Моско Москов Москов - български ветеринарен лекар - анатом, хистолог и ембриолог. Роден е на 13 октомври 1899 г. в Търново. Член е на редица чуждестранни академии и университети. Завършва ветеринарна медицина с докторат в Берлин (1965 г.). Професор е от 1946 г. във ВВИ, ректор на учебното заведение (1953-1958 г.). Завежда секция по хистология в Института по морфология при БАН (1962-1971 г.).

1988 г. Николай Дончев (Николай Дончев Джаров) - български писател франкофон. Роден е на 29 октомври 1898 г. в София. Автор е на стихосбирки и литературни изследвания, преводач от френски, италиански и руски език. Получава престижни награди от френското правителство и Френската академия. Книги: "Жетвар", "Стихове" (1927 г.), "Чужди влияния в българската литература" (на френски език, 1934 г.)

Информацията е подбрана от тук.

[Ани]

На 2 януари

През 1835 г. В Габрово е открито първото взаимно училище. Инициативата принадлежи на Васил Априлов и други влиятелни търговски фамилии от Габрово. С помощта на търновския митрополит Иларион Критски за пръв учител е избран Неофит Рилски, който предварително е изпратен във Влашко, за да усвои взаимоучителния метод на обучение, при който учителят с помощта на по-напреднали ученици обучава неограничен брой деца. Взаимните училища са нов етап в развитието на просветното движение в българските земи. По своя характер тези училища са светски.

Обучението в Габровското училище се извършва на говорим български език по взаимоучителната метода. Обучението продължава две години. Изучава се граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение. Издръжката на училищата се поема от местното население. В Габровското училище се преподават и предмети, които имат за цел да подготвят учениците за нуждите на практическия живот. От 1840 г. е превърнато в класно училище. През учебната 1874-1875 г. е издигнато в ранг на средно учебно заведение. Заради участието на по-голямата част от неговите ученици и учители в Априлското въстание през 1876 г. е затворено от местните представители на османската власт. След Освобождението отново започва да функционира. В знак на признателност към делото на В. Е. Априлов през 1889 г. училището е наименувано "Априловска гимназия".

През 1891 г. Организирано е първото оперно представление от столичната "Драматическо-оперна трупа" в читалище "Славянска беседа".

През 1912 г. В жп гарите на София, Пловдив и Плевен са монтирани първите телефонни кабини.

През 1941 г. На 2 и 4 януари в хода на Втората световна война (1939-1945 г.) се провеждат срещи на премиера Богдан Филов с А. Хитлер в Оберзалцбург и с Рибентроп в Залцбург, на които е постигнато споразумение за присъединяване на България към Тристранния пакт.

През 1958 г. Влиза в действие първата българска подземна електроцентрала ВЕЦ "Батак".

През 1963 г. Влиза в действие радиорелейната линия Москва-Букурещ-София и е приета и излъчена първата телевизионна програма от чужбина.

Родени:

През 1830 г. Тодор Минков – български просветен и обществен деец. Роден е в Русе. Завършва гимназия във Виена, след което постъпва в политехниката в Дрезден. Участва като доброволец в руската армия по време на Кримската война (1853-1856 г.) След това се посвещава на идеята за организиране на образованието на южнославянската младеж в Русия. От 1863 г. е възпитател в Южнославянския пансион към гимназията в гр. Николаев. Поради закриване на пансиона от руското правителство през 1864 г. полага усилия за неговото възобновяване, макар и като частно заведение. Подкрепен от славянофилските кръгове в Русия и одеските българи, идеята му се осъществява през 1867 г. До 1878 г. пансионът действа в гр. Николаев, след което е преместен в Гродненска губерния, където функционира до 1892 г. В него живеят и мнозина българчета по време на своето учение в Русия, сред които Г. Кирков и Ал. Константинов.

През 1834 г. Тодор Стоянов Бурмов – обществено-политически, църковен и просветен деец, първият министър-председател на свободна България.

През 1881 г. Минко Неволин (истинско име: Минко Савов Попов) - деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е в Карнобат. Следва история и право в СУ "Св. Климент Охридски". През 1901 г. се запознава с Гоце Делчев и под негово влияние се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. е в състава на четата на П. Ангелов. Той е близък сподвижник и на М. Герджиков. След въстанието работи като чиновник в София, занимава се и с литературна дейност.

През 1922 г.Блага Димитрова

Блага Димитрова е родена на 02.01.1922 г. в Бяла Слатина. Завършва класическа гимназия в София (1941) и славянска филология в Софийския университет (1945). В Литературния институт "М. Горки" в Москва защитава дисертация на тема "Маяковски и българската поезия" (1951). Дълги години работи като редактор в различни вестници, списания, издателства. Занимава се с преводаческа и обществена дейност, съставя антологии. Една от учредителките на Комитета за защита на Русе (8.03.1988) и на Клуба за гласност и демокрация (3.11.1988); участва в ръководството на Федерацията на клубовете за демокрация - СДС, на фондация "Отворено общество"; председател на Свободно поетично общество; народен представител в ХХХVI ОНС; вицепрезидент на Република България (1992-1993). Награда от Полския ПЕН-клуб за преводи на А. Мицкевич (1977), награда "Лундквист" за преводи на шведска поезия, Хердерова награда (1991). Публикува от 1938 г. в различни вестници и списания. Пише поезия, проза, пътеписи, поредица разножанрови книги за Виетнам, критико-биографични изследвания за Багряна (съвм. с Й. Василев). По-важни книги: До утре. Стихове. 1959; Светът в шепа. Стихотворения. 1962; Обратно време. Стихове. 1965; Пътуване към себе си. Роман. 1965 (1972, 1985); Осъдени на любов. Стихове. 1967; Отклонение. Роман 1967 (1973, 1976); Мигове. Поезия. 1968; Лавина. Роман. 1971 (1977); Как. Стихотворения. 1974; Младостта на Багряна и нейните спътници (в съавт. с Й. Василев). 1975; Дни черни и бели. Ел. Багряна - наблюдения и разговори (в съавт. с Й. Василев), 1975; Гонг. Избр. поезия. 1976; Пространства. Стихотворения. 1980; Лице. Роман. 1981 (1990); Лабиринт. Стихотворения. 1987; Между. Стихотворения. 1990; Нощен дневник. Стихотворения. 1992; Отсам и отвъд. Силуети на приятели. 1992; Знаци по снега. 1992. Превежда антични автори, писатели от Скандинавия, Полша, Русия. Нейни произведения са филмирани, драматизирани, превеждани на много езици. Умира на 02.05.2003 г.

КОПНЕЖ

Не закриляна да съм, а окрилена.

Не загърната, а с дух разгърнат цял.

Не зад нечий гръб, на завет приютена,

а до рамо срещу вятър завилнял.

1958,София

Починали:

През 1971 г. Димитър Зографски – български политически и държавен деец. Роден в с. Кочериново, Дупнишко. Завършва Земеделското училище в Садово. Член на БЗНС от 1908 г. Участва като офицер в Балканската война (1912–1913 г.) и Първата световна война (1914–1918 г.). След края на Първата световна война (1914-1918 г.) е кмет на родното си село. Директор на трудовата поземлена собственост (1920–1923 г.). Член на Постоянното присъствие на БЗНС (1922–1923 г.). Министър на търговията, промишлеността и труда (8 май–9 юни 1923 г.). След държавния преврат на 9 юни 1923 г. е арестуван, но през април 1924 г. е оправдан. Работи в Дирекцията на тютюневата промишленост в Дупница. Депутат е в ХХ-то (1923 г.) и в ХХII-то ОНС (1927–1931 г.). След държавния преврат на 19 май 1934 г. се оттегля от активна политическа дейност и се занимава със земеделие в родното си село.

Информацията е подбрана от тук.

[Ани]

На 3 януари

През 1880 г. Утвърден е първият градоустройствен план на София (Батенбергов), изработен от инж. Иржи (Георги) Прошек, който слага началото на радиалната структура на града.

През 1907 г. Група студенти освиркват княз Фердинанд при откриването на сградата на Народния театър. Започва Университетската криза. Под натиска на княза правителството нарежда да се арестуват студентите. Професорите се солидаризират с тях и са уволнени. Университетът е затворен за 6 месеца (от 4 януари). Университетската криза се разрешава едва след назначаването на ново правителство (януари 1908 г.) начело с лидера на Демократическата партия - Александър Малинов.

През 1951 г. Влиза в сила нов устав на Българската православна църква (БПЦ). Той е утвърден на 31 декември 1950 г. и е наложен на БПЦ, като в него се пренебрегва принципът на ненамеса на държавата в църковното устройство и управление.

Родени:

През 1842 г. Янко Мустаков, български диригент, композитор и музикален педагог.

Той учи музика в Букурещ. Учителства в Свищов, където основава един от първите многогласни хорове в България (1868 г.) и любителски оркестър (1870 г.). Автор е на около 15 хорови песни, съставител е на учебници.

През 1883 г. Стефан Киров - български драматичен артист, режисьор и общественик. Той е един от първите реализатори в България на системата на К. С. Станиславски. На 20-годишна възраст е приет в студията на Московския художествен театър и учи актьорско майсторство и режисура при К. С. Станиславски, В. И. Немирович-Данченко, В. И. Качалов, В. Ф. Комисаржевская и др. Заедно с трупата на МХАТ гастролира в Европа (1906 г.). В периода 1907-1908 г. е актьор и помощник-режисьор в театъра на В. Ф. Комисаржевска, с който посещава САЩ. През 1909 г. се завръща в България и дебютира в Народния театър. В годините между 1925-1926 г. заедно с Никола Икономов и Методи Македонски основава Българския художествен театър. Директор е на театрите в Русе, Бургас и Пловдив. Поставя повече от 200 спектакъла. Киров е един от създателите на Съюза на артистите в България и негов председател в годините между 1935-1937 г. По негова инициатива се създава пенсионен фонд за артистите и се организира Дом на изкуствата.

През 1887 г. Радослав Цанов - философ. През 1902 г. постъпва в “Роберт Колеж”, Цариград, но след една година заминава за Тексас (САЩ), завършва “Обърлин колидж” (1906 г.). Защитава докторска дисертация на тема “Шопенхауеровата критика на Кантовата теория на опита” през 1910 г. Творчеството му заема важно място в историята на философията на САЩ. Преподава философия в Clerk University (1912-1914 г.) и в Райс Юнивърсити (от 1914 г.). Пенсиониран е като почетен професор през През 1956 г. Поканен е за почетен професор по хуманитарни науки отново в Райс Юнивърсити (1961 г.). Цанов е член и вицепрезидент на Американската философска асоциация (1940 г.). Президент е на Американската асоциация на университетските професори (1950). Книгата му “Етика” се използва за основно учебно пособие в над 200 университета в САЩ.

През 1901 г. Патриарх Кирил /светско име Константин Константинов/. Български патриарх от 1953 г. до смъртта си през 1971 година.

Той е историк, член на БАН (1970 г.), доктор по богословие (1927 г.), “доктор хонорис кауза” на Софийската., Московската и Санктпетербургската духовни академии. Следва богословие в Белград (от 1920 г.), завършва в Черновци, Украйна (1925 г.). В периода 1928-1930 г. специализира философия в Берлинския университет. През 1936 г. получава духовен сан “Стобийски епископ”. През 1938 г. е избран за пловдивски митрополит. На 10 май 1953 г. е избран за патриарх и софийски митрополит. Провъзгласен е за Праведник на света в Ерусалим през 2002 г. в Зала на паметта в комплекса Яд Вашем, заради участието му в спасяването на българските евреи. Той и екзарх Стефан I са първите православни архиереи в света, получили това признание.

През 1931 г. Ангел Анчев – автор на статии и учебници по руска класическа литература. Завършва руска филология в Софийския университет. Професор е във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Изследва руско-български литературни връзки през XIX-XX век.

Починали:

През 1950 г. Ангел Букурещлиев - български композитор, хоров и оркестров диригент, клавирен педагог, фолклорист, музикален общественик. Събира от различни краища на България около 2 000 народни песни с мелодиите, част от които разработва за мъжки и смесени хорове. Известен е със своите "Китки от народни песни за хор". Букурещлиев е основател (1896 г.), председател и диригент на Певческото дружество в Пловдив.

През 1970 г. Константин Константинов, писател.

Роден е на 20.08.1890 г. в гр. Сливен. Печата свое произведение за първи път през 1907 г. в списание “Българан”. Заедно с Д. Дебелянов и Д. Подвързачов издава списание “Звено” (1914 г.). Автор е на разкази, очерци, литературни есета, спомени, пътеписи, произведения за деца, роман. Акцентът в творчеството му е поставен върху националната психика, съдба, история и култура. Константинов завършва Правния факултет на СУ през 1911 г. Стажува в Софийския окръжен съд, съдия е във Врачанския окръжен съд (1914 г.), след което е повишен в мирови съдия в Цариброд. След войните работи като съдия и адвокат в София. Председател е на секция “Литература” в Камарата за наука и изкуство (1945-1947 г.), председател е на СБП (1945-1946 г.) и на Института за преводна литература при Министерството на информацията.

През 1971 г. Александър Миленков – художник декоратор. Завършва театрална декорация в Мюнхен (ученик е на Ханс Фрама). Автор е на творбите: “Нощен покой”, “Улица в Охрид”, “Рилски манастир”, “Самуилова старина”, “Вътрешността на църквата “Св. Климент” и др. Миленков е първият сценичен декоратор на НАТ “Иван Вазов”.

Планински пейзаж от Александър Миленков

През 1983 г. Мария Золотович – оперна певица, сопран. Учи пеене при Хр. Морфова и Е. Илкова (1917 г.). Специализира във Виена (1919 г.), Париж, Милано и Рим (1925-1927 г.). Дебютира в Софийската народна опера през 1919 г. с ролята на Зибел ("Фауст" от Ш. Гуно). Главна изпълнителка е до 1941 г. на сопрановите партии. Тя е една от певиците, които формират българската певческа школа.

Информацията е подбрана от тук.

[Ани]

На 4 януари

Днес е ден на освобождението на София от османско иго - на този ден през 1878 г. (23 декември 1877 г. по стар стил) елитните петербургски полкове, обединени в ударния отряд на ген. Раух, влизат в бъдещата столица и са посрещнати от възторжените софиянци. След сблъсъка с орханийската армия на Сюлейман паша при незапомнени студове и снежни виелици, войските на генералите Дандевил, Веляминов, Криденер, Каталей, Философоов и Раух от Западния руски отряд под командването на ген. Й. Гурко преминават Балкана и след 491 години османско владичество освобождават София.

По това време градът има 11 649 жители, от които 56% българи, 30% евреи, 7% турци и 6% роми.

Историческа възстановка на влизането на руските войски в града

През 1884 г. - в Пловдив е открит френският мъжки колеж "Св. Августин", сред чиито възпитаниците са Цанко Лавренов, акад. Петър Динеков, Петър Евалиев, акад. Тошо Тошев и др.

През 1924 г. - приет е Закон за защита на държавата (ЗЗД), който забранява организациите, целящи насилствено завземане на властта. Извънредният закон цели ограничаването на революционната дейност на БКП и е изменян през 1925 г., 1934 г. и 1941 г., като са засилвани наказателните санкции. Отменен през 1944 г.

През 1941 г. - на 2 и 4 януари премиерът Богдан Филов се среща с Хитлер в Оберзалцбург и с Рибентроп в Залцбург, като е постигнато споразумение за присъединяване на България към Тристранния пакт. което става факт на 1.III.1941 г. Пактът е подписан на 27.IX.1940 г. в Берлин от министрите на външните работи на Германия - Рибентроп, на Италия - Чано, и на Япония - Курусу. Към пакта на 20, 23 и 24.XI.1940 г. се присъединяват Унгария, Румъния и Словакия.

През 1990 г. - създадено е Движението за права и свободи (ДПС) - възниква във Варна като приемник на "Национално турско освободително движение", създадено нелегално през 1985 г. Учредителната конференция на ДПС е свикана на 26-27.III.1990 г. в София, а движението е регистрирано по Закона за политическите партии на 26.IV.1990 г. От основаването на ДПС председател е Ахмед Доган, а движението е парламентарно представено във всички парламенти от VII ВНС насам.

Родени:

През 1838г. - в Лясковец се ражда българският възрожденски учител, книжовник и обществен деец Павел Калянджи (1838-1890). Участва в Кримската война (1853-1856) като доброволец и завършва Ришельовския лицей в Одеса (1859). Учителства в родния си град, в Галац и Комрат (Бесарабия), като събира средства за четата на Христо Ботев (1876). Въвежда нови принципи за възпитание и обучение, пише и учебници и учебни помагала - "Български буквар", "Кратка читанка за взаимните училища", "Кратка священа история и катехизис с нужните молитви" и др. Автор на едно от най-ранните описания на селища - "Описание на Лясковец" (отпечатано в "Месяцослов на блъгарската книжнина за 1859"), превежда от руски език. Сътрудничи на в. "Дунавска зора". След Освобождението живее във Варна, където и се отдава на търговска дейност и издава в. "Свободна България" (1881-1882). Умира на 15.VIII.1890 г.

Починали:

През 1818 г. - Св. преподобномъченик Онуфрий Габровски (1786 – 1818), убит от турците. Гърците от Атон скоро подир мъченическата му смърт го канонизирали и съставили житие и служба в негова чест.

Чества се на 4 януари,

През 1881 г. - в Рилския манастир умира българският възрожнедски книжовник, просветител и духовник Неофит Рилски.

Портрет на Неофит Рилски от Захарий Зограф

Роден e в град Банско, 1793г със светското име Никола поп Петров Бенин. Учи иконопис при основоположника на Банската художествена школа Тома Вишанов-Молера. Отива в Рилската обител, за да учи за зограф и се замонашва под името Неофит. Пръв уредник на Габровското училище, като въвежда взаимоспомагателната метода, а след това учителства в Стара Загора, Габрово, Копривщица и Казанлък. Автор на първата научна българска граматика, издадена в Белград през 1835 г., на "Болгарска граматика", "Таблици взаимоучителни", "Словар греко-славянский" и др. Създава първия български глобус (1836), превежда Езоповите басни, Евангелието, педагогическа и религиозна книжнина. До края на живота остава верен на думите си: "Дордето гледат очите ми, не ще престана да се грижа за народната полза."

[Надеждна]

На 5 Януари:

През 1798 г. отряд от 300 войници на Осман Пазвантоглу превзема Свищов.

През 1872 г. група от 50 души, представители на цариградските българи, ръководени от Петко Р. Славейков, Стоян Чомаков и др., заставят Иларион Ловчански, Иларион Макариополски и Панарет Пловдивски да отслужат на другия ден тържествена Богоявленска литургия в българската черква, въпреки изричната забрана от страна на патриарха. На 12 януари 1872 г. в Патриаршията е организирано събрание, на което се обсъжда какви мерки да се вземат срещу българските владици, отслужили тържествената Богоявленска литургия.

През 1873 г. е проведен вторият разпит на Васил Левски.

През 1878 г. по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) Западният отряд започва да настъпва към Пловдив. Освободено е село Вакарел.

През декември 1884 г. в София е създадено дружество "Македонски глас" начело с Васил Диамандиев. От 5 януари 1885 г. то започва да издава в. "Македонски глас", редактиран от Димитър Ризов и Илия Георгов.

През 1889 г. е обнародван указ за създаването на Висше училище в София - бъдещият университет "Св. Климент Охридски".

През 1904 г. е публикуван "Тълкувателен" закон, според който министрите не са подсъдни за действия, одобрени от Народното събрание.

През 1913 г. Светият синод на БПЦ взима решение за създаване на две проповеднически мисии за новите земи - Гюмюрджинска (епископ Йосиф Драговитийски, д-р Ст. Цанков, йеромонаси Евгений и Платон, йеродякони Евтимий и Максим и В. Янакиев) и Неврокопска (митрополит Теодосий бивш Скопски, протойерей Кр. Попов, йеромонаси Амвросий и Паисий, йеродякони Климент и Антим, свещеник Михаил Химитлийски и Ив. Георгиев). Епархиите командироват по 10 свещеници в тяхна помощ. Първата мисия е разделена на два клона с центрове в Даръдере (дн. Златоград) начело с епископ Йосиф и Тополово начело с йероманах Евгений, като е подпомогната от четата на Тане Николов. Във втората мисия пък действа четата на Христо Чернопеев. Митрополит Максим Пловдивски провежда покръстването в своята епархия с помощта на 6 пунктови комисии в Пазарджик, Тополово, Станимака (Асеновград), Чепеларе, Устово и Райково.

През 1916 г. се състои среща между цар Фердинанд I и кайзер Вилхелм II в Ниш. Царят е произведен в чин фелдмаршал от германската армия и от австрийската армия, на 7 януари за генерал-фелдмаршал на българската армия.

През 1920 г. Народното събрание ратифицира гибелния за България Ньойски мирен договор, наложен ни след Първата световна война (1914-1918) и подписан на 27.XI.1919 г. в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски. Влиза в сила на 9.VIII.1920 г., когато е ратифициран от Антантата.

През 1921 г. правителството прекъсва всякакви контакти със Светия синод поради бойкота му спрямо провеждането на църковно-народния събор. Под натиска на обществеността на 21 януари е постигнат компромис.

През 1932 г. е дадена политическа амнистия за престъпления до 31 януари 1931 г. и за земеделската емиграция (без нейното ръководство и без комунистите емигранти).

През 1946 г. се провеждат преговори между представители на правителството и на опозицията за прилагане на Московското решение за включване на двама души от опозицията в бъдещото правителство.

През 1952 г. със секретно постановление Министерският съвет установява размерите на големи суми - т.нар. "представителни пари", за министрите, помощник-министрите и други категории държавни служители. Те са премахнати през 1955 г., но сумите са включени в основните заплати.

През 1953 г. се състои премиера на филма на режисьорите Антон Маринович и Стефан Сърчаджиев "Наша земя" по сценарий на Анжел Вагенщайн и Хаим Оливер.

През 1984 г. се провежда международна среща в София на главните редактори на централните партийни печатни органи от социалистическите страни за обмяна на опит по пропагандата на постиженията на реалния социализъм.

През 2001 г. се състои прожекцията на филма на Татяна Ваксберг за възродителния процес "Технология на злото" в Дома на киното. Филмът по-късно е показан и по Българската национална телевизия и предизвиква остри спорове сред обществеността.

Родени:

През 1860 г.- Георги Минчов Вазов - български офицер, генерал-лейтенант.

Брат е на И. Вазов. Роден в Сопот. Георги Вазов е един от героите в битката за Одрин, командвал Източния сектор на обсадата (13-26 март 1913 г.). Завършва пехотно и инженерно училище и Военна академия в Русия. Участва в Сръбско-българската (1885 г.), а като противник на Александър I Батенберг емигрира в Русия и 10 години служи в руската армия след провала на детронацията на княза (1886). Отново е на фронта през Балканската (1912-1913 г.) и Междусъюзническата война (1913 г.), а 28.VI.1913 до 22.VIII.1913 г. е 26-ият български военен министър. Брат на народния поет Иван Вазов (1850-1921 г.), на ген.-лейтенант Владимир Вазов (1868-1945 г.) и на общественика и политика Борис Вазов (1873-1957). Автор на текстове по военна теория и на няколко мемоари.

През 1862 г. – генерал-майор Иван Пашинов - български военен деец.

Роден в Свищов. Завършва Военното училище в София, а през Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 23-и пехотен Шипченски полк, който завладява първия форт на Одринската крепост - Айваз баба. Изпълнява длъжността командир на II пехотна бригада от Сборната пехотна дивизия по верме на Първата световна война (1914-1918 г.), като след това е началник на X дивизионна област.

През 1871 г. – Кънчо Миланов - български политически и държавен деец.

Роден в Лясковец. Министър на правосъдието (15.V.1930 - 21.VI.1931 г.). Завършва с докторат право в Германия, след което е адвокат в София. Първоначално влиза в редовете на Българската работническа социалдемократическа партия, след което става член на Народната партия, а след Деветоюнския преврат (1923 г.) е един от видните дейци на Демократическия сговор. Депутат в V ВНС (1911 г.), в ХI (1901 г.) и във всички състави на ХIII-ХХIV НС.

През 1875 г. – Владислав (Славчо) Ковачев - български деец на македоно-одринското революционно движение.

Роден в Щип. Секретар на Върховния македоно-одрински комитет, федералист и един от първите инициатори за учредяване на Македонския научен институт. Служи в армията, след като завършва Военното училище в София. Включва се в офицерските братства и участва в македоно-одринското революционно движение - от 1899 до 1901 г. е секретар на оглавявания от Борис Сарафов ВМОК. Води чета по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) в родния си край, след което се оттегля от активна революционна дейност. Завършва право в Париж и защитава докторат в Брюксел. Работи като адвокат и съдия в България, а след Първата световна война (1914-1918 г.) става един от учредителите на Временната комисия на македонската емиграция в България - от 1921 г. Македонска федеративна организация. Редактира в. "Автономна Македония", а през 1905 г. заедно с Христо Силянов издава стихосбирката "Тъгите на роба". Убит в София на 13.IX.1924 г. от Мирчо Кикиритков по време на Горноджумайските събития през 1924 г.

През 1916 г. - Добри Маринов Джуров - български военен и държавен деец, армейски генерал.

Роден в село Врабево, Ловешко. Учи в Семинарията, но е изключен заради дейностна си в РМС, чийто член е от 1932 г. През 1938-а влиза в БКП. Политзатворник от 1937 до 1938 г. През 1942 г. интерниран в лагера "Кръсто поле". Бяга и става един от основателите на партизанския отряд "Чавдар" и командир на I софийска партизанска бригада "Чавдар". След 9.IX.1944 г. за кратко работи в Министерството на вътрешните работи, след което става офицер в БНА. Завършва Военната академия "М. В. Фрунзе" (1947) и Военна академия на Генералния щаб в Москва (1959). През годините командва дивизия и армия, като през 1956-1957 и 1959-1962 г. е зам.-министър на отбраната. Начело на Министерството на народната отбрана от 1962 до 1990 г. Член на Политбюро на ЦК на БКП (1977-1990). Народен представител в ХХХ, ХХХI, ХХХII и ХХХIII НС и в VII ВНС. Умира в София на 17.VI.2002 г.

Починали:

През 1952 г. - д-р Христо Николов Татарчев - деец на македоно-одринското национално-освободително движение, един от основателите на ВМОРО.

През 1973 г. - Христо Димов Миндов - български поет, белетрист и есеист.

През 1989 г. - Янко Захариев Янков - български сценарист и режисьор, кинопедагог.

[Ася_И]

На 6 Януари:

Богоявление (Йордановден)

Това е третият по значимост християнски празник през годината. Според библейската легенда на този ден Иисус Христос е покръстен във водите на р. Йордан от Йоан Кръстител. На 6 януари при военна обстановка се освещават военните части и бойните знамена.

За първи път водосвет е отслужен по времето на цар Симеон I преди битката при Ахелой през 917 година. Оттогава до падането на България под турско робство преди всяка битка, която води българската войска се извършва водосвет. След Освобождението през 1878 г. тази традиция е възстановена от първия военен министър на Княжество България Пьотр Дмитриевич Паренсов и продължава до 1946 г. След демократичните промени у нас ритуалът Водосвет се извършва за първи път през 1993 г. Оттогава, традиционно, всяка година на 6 януари, Богоявление, във всички гарнизони в страната, най-старшият йерарх на Българската православна църква извършва тайнството „Водоосвещаване” и след прочитане на молитвата „За успех на народа” ръси със светена вода за здраве и успехи представителни части на Българската армия и нейните бойни знамена.

През 1862 г. по инициатива на Стоян Чомаков по-радикално настроените църковни дейци в Цариград организират тържествена Богоявленска служба в черквата “Св. Стефан”, с която потвърждават позиция си спрямо Патриаршията. Според руския посланик Николай Игнатиев тази “антиканоническа манифестация” проваля възможности за постигане на компромисно решение на българския църковен въпрос, за което руската дипломация работи активно.

През 1883 г. излиза първи брой на в. "Южна България", орган на източнорумелийската Либерална партия.

През 1965 г. излиза брой първи на седмичния бюлетин на БТА "Наука и техника", чието издаване е преустановено през 1991 г.

През 1984 г. е открит балнеоложкият комплекс "Сандански".

През 1984 г. завършва международната среща на главните редактори на централните партийни печатни органи от социалистическите страни, проведена в София. Тя е с цел обмяна на опит по пропагандата на постиженията на реалния социализъм.

През 1990 г. е създадена Федерация на независимите студентски дружества. Първото независимо студентско дружество се основава в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през ноември 1989 г. На 6 януари 1990 г. по негова инициатива в София се създава ФНСД.

През 1990 г. е учреден "Ера - 3" като Движение за алтернативен граждански парламент и промяна.

През 1992 г. е възстановено историческото име Дупница на град Станке Димитров.

През 2001 г. започва многократно отлаганият процес срещу българските медици в Триполи, завършил през 2007 г.

Родени:

През 1848 г. - Христо Ботев (Хр. Б. Петков) - национален герой, революционен демократ, поет, журналист.

"Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата"

"Както окото е потребно за светлината, ухото за звукът, а разумът за разбирането и на най-простите истини, така също науката, образованието и развитието са потребни за който и да е народ, за да достигне до известна степен на своето благосъстояние...

"Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави."

Роден в Калофер (25.XII.1847 г. по стар стил) българският поет и революционер Христо Ботев написал година преди смъртта си: "Тъй е изминала нашата емиграция своят десетгодишен живот във Влашко; тъй ние от година на година на секи 11 май освобождаваме своето нещастно отечество. Гладните и голите седят на бреговете на Дунавът и оплакват България, а ситите и затлъстелите ни учат, че по-напред човек тряба да бъде полезен на себе си, пък тогава вече на своето отечество. О, патриоти, патриоти! О, хамелеони, хамелеони!" (Знаме, г. I, брой 15 от 9 май 1875 г.). Учи при баща си Ботьо Петков, а през 1863 г. с помощта на Найден Геров заминава за Русия, където постъпва като частен ученик във Втора одеска гимназия. Там прави и първите си поетични опити. Две години по-късно е изключен, свързва се с руските революционни среди, а през 1866 г. е учител в бесарабското село Задунаевка. Връща се в Калофер (1867 г.), но след своя реч в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий е принуден да напусне града. На 15.IV.1867 г. във в. "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев - "Майце си". Заминава отново за Русия с намерението да продължи образованието си в Одеса. След това се прехвърля в Румъния, като отначало се установява в Букурещ, а после в Браила и работи като словослагател в печатницата на Д. Паничков. Там се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа, а през лятото на 1868 г. се готви да мине в България като секретар на четата на дядо Жельо войвода - на бял свят се появява и "На прощаване". След провала на начинанието се записва в Медицинското училище в Букурещ, но прекъсва заради липса на пари. Прекарва зимата в запустяла вятърна мелница край града, където живее заедно с Левски. Учителства в българското училище в Александрия (1869 г.) и в Измаил (1969-1871 г.). На 10.VI.1871 г. излиза брой първи на редактирания от него в. "Дума на българските емигранти". Работи в печатницата на Любен Каравелов и става негов съратник в редактирането на в. "Свобода" и в. "Независимост". През април 1872 г. е арестуван за революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен след застъпничеството на Левски и Каравелов. През 1873 г. издава в. "Будилник", а през 1874 г. става учител в българското училище в Букурещ и участва активно в живота на българската революционна емиграция. През август 1874 г. участва в Общото събрание на Българския революционен централен комитет и след това продължава да работи като негов секретар - на 8.XII.1874 г. започва да издава като орган на комитета в. "Знаме". Застава начело на БЦРК след обесването на Левски и колебанията на Каравелов. През май 1876 г. започва редактирането на в. "Нова България", от който успява да издаде само един брой. След избухването на Априлското въстание 1876 г. застава начело на чета и преминава в България. Слиза от кораба "Радецки" на българския бряг на 30 май при Козлодуй и след тридневни тежки боеве достига подножието на връх Вола в Стара планина, където загива според различните версии в местността Йолковица, Камарата или на Околчица на 1 или 2 юни. След него остава: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.", както и на стиховете "Обесването на Васил Левски", "Към брата си", "До моето първо либе", "Хайдути", "Пристанала", "Борба", "Защо не съм...?", "Хаджи Димитър", "В механата", "Моята молитва", "Зададе се облак темен".

През 1856 г. - Райна Княгиня (Р. Попгеоргиева Футекова - по мъж Дипчева) - българска националреволюционерка, учителка.

“А паша я пита, пита и разпитва

Райна Поп Гьоргьова:

- кой уши байряка, кой му тури знака -

“Смърт или свобода”?

- Аз ще да ти кажа, - Райна отговаря

на пашата, -

Аз уших байряка, аз му турих знака -

“Смърт или свобода”

(народна песен)

Родена в Панагюрище. Учи в родния си град и в девическото училище в Стара Загора, а през 1874-а става учителка в Панагюрище. По-късно е главна учителка в девическото училище в Панагюрище и една от основателките на женското дружество "Китка" в града. Ушива въстаническото знаме за Априлското въстание, а след като то е тържествено осветено от поп Груьо го развява редом с Бенковски (лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето от корицата на устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа). След потушаването на въстанието е заловена и оставена на хляб и вода над месец в Пловдивския затвор. По-късно е освободена след намесата на европейски консули в Пловдив и с подправени документи успява да се прехвърли в Москва, където учи медицина и става акушерка. Пише "Автобиография", излязла на руски език и преведена на български през 1934 г. и издадена година след това. В Москва осигурява чрез Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета (сред тях е и по-малкият й брат). Първата дипломирана българска акушерка е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново (1879 г.) - става директорка на девическия пансион, като 3 години по-късно се омъжва за кмета на Панагюрище Васил Дипчев. Живеят в Пловдив и имат петима синове и една осиновена дъщеря. Местят се в София, след като съпругът й е избран за народен представител (1898 г.). Остава сама с децата си, когато крайният русофил Дипчев умира след побоите в Черната джамия, последвали опита за покушение срещу Стамболов. Райна Княгиня работи като акушерка в кварталите "Орландовци" и "Малашевци" и умира на 29 юли 1917 г. в София. За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три копия на оригиналното знаме на Априлското въстание, от които са запазени две (във Военноисторическия музей в София и в родната й къща в Панагюрище). Третото изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.

През 1872 г. - Йордан Иванов - литературен историк, фолклорист, етнограф, археолог, академик.

Роден в Кюстендил. Акад. Йордан Иванов е ученият, който през 1906 г. открива в Зографския манастир и отпечатва оригинала на Паисиевата "История славянобългарска". Завършва Педагогическото училище в родния си град и следва славянска филология във Висшето училище (СУ "Св. Климент Охридски"). По-късно специализира литература в Лозана, учителства в Сливен и преподава френски език в СУ "Св. Климент Охридски". От 1909 г. последователно е частен хоноруван доцент, редовен доцент, професор и титуляр на катедрата по българска литература в Историко-филологическия факултет на университета. Един от инициаторите за създаването на Българското археологическо дружество (1901) и на Археологическия институт (1920 г.). Професор по български език и литература в Националното училище за живи източни езици в Париж (1920-1923, 1927-1930). Събира и публикува ръкописи, грамоти, жития и други старобългарски произведения в Русия, Франция, Полша, Испания и Англия. Издава "Български старини из Македония", "Старобългарски разкази. Текстове, новобългарски превод и бележки", "Жития на св. Ивана Рилски", "Цар Самуиловата столица в Преспа", "Произход на цар Самуиловия род" и др., Събира фолклорни материали - "Българските народни песни". Умира на 29.VII.1947 г.

През 1896 г. – Стоян Калъчев – български журналист и политически деец.

Роден в с. Попица, Врачанско. Участва като офицер в Първата световна война, а през 1918 г. става член на БЗНС. За кратък перод от време е частен секретар на Александър Стамболийски, като след това е става съюзен организатор на БЗНС и член на Управителния съвет. Помощник главен редактор на съюзния орган в. "Земеделско знаме" и сътрудник на в. "Победа". От май 1923 г. е в състава на Комитета за селска диктатура. Народен представител (1923) в ХХ ОНС. Убит край София след държавния преврат на 9.VI.1923 г.

През 1896 г. - Иван Кръстев Маринов - военен, държавен и политически деец, генерал-лейтенант.

Роден в София. Завършва Военното училище и Военната академия в София. Участва в Първата световна война, след която заема редица важни военни постове. Военен аташе във Франция (1936-1939 г.), като в годините на Втората световна война се връща на фронта и командва VI пехотна Бдинска дивизия и XV mехотна Охридска дивизия. Военен министър (4-8.IX.1944 г.) в правителството на К. Муравиев, а след 9 септември е главнокомандващ на БНА (1944-1945 г.). В ролята си на пълномощен министър във Франция (1946-1947) участва в изработването на мирния договор за България. Работи и в МВнР и чете лекции във Военната академия. Умира на 18.VIII.1979 г.

Починали:

През 1875 г. - Кръстьо Пишурка - възрожденски просветен деец.

Кръстьо Стоянов Пишурка е роден през 1823 г. Той е един от първите български режисьори и актьори. Основава в Лом едно от първите читалища в България (1856 г.), организира и едно от първите театрални представления у нас - побългарява и поставя "Многострадална Геновева" (ноември 1856 г.). Представител на т.нар. даскалската поезия. Негови са думите: "Европейците ще престанат да гледат на този народ като на "варварски", само ако той стъпи по пътя на просвещението."

През 1878 г. - Станислав Доспевски - възрожденски живописец.

През 1943 г. - Православ Тенев - военен деец, генерал от пехотата.

През 1946 г. - Божил Райнов - учител, журналист, преводач, обществен деец.

[Ани]

На 7 януари

През 1872 г. С участието на Васил Левски в Троянския манастир е основан революционен комитет. Сред членовете на комитета са отец Макарий, х. Авксентий, йеромонасите Кирил, Митрофан, Нефталим и др.

През 1879 г. Открита е 1-ва мъжка гимназия в София. На 1 октомври 1888 г. е открит Висш педагогически курс с 43 курсисти към гимназията начело с Александър Теодоров-Балан. Според закона от 18 декември същата година той е наречен Висше училище с единствено Историко-филологическо отделение. На 1 октомври 1889 г. е открит Физико-математически отдел, на 1 октомври 1892 г. - Юридически отдел. През 1904 г. е преименуван в Университет.

През 1979 г. Излъчено е първото предаване на "Всяка неделя". Първоначално шеф на телевизионната програма е Янчо Таков, а негов заместник - Кеворк Кеворкян. В това предаване двамата интервюират Тодор Динов, Дончо Цончев, Крикор Азарян, Георги Черкелов, Яко Молхов, Атанас Свиленов, Аксиния Джурова. Предаването претърпява множество промени, два пъти е спирано. На 6 май 2002 г. излъчването на предаването е възобновено.

От 28 април 2005 г. в БНТ е взето решение за преустановяване излъчването на “Всяка неделя”

Родени:

През 1846 г. Иван Кесяков- лекар и общественик. Завършва медицина в Краковския университет през 1896 г. Кесяков е един от организаторите на общественото здравеопазване в България. В периода 1897-1900 г. заема длъжността ординатор в Пловдивската окръжна болница , след това до 1905 г. е околийски и окръжен лекар в Пловдив. В периода 1905-1906 г. е окръжен лекар и управител на Видинската болница. От 1908 г. до 1912 г. е общински съветник и кмет на Пловдив. Участва във войните (1912-1913 г., 1915-1918 г.) като военен лекар. Два пъти е директор на Народното здраве (1918-1919 г., 1923-1934 г.). От 1930 г. до 1934 г. е член на управителния съвет, от 1935 г. до 1936 г. е главен секретар и подпредседател на БЧК.

През 1856 г. Стоян Михайловски

писател и поет сатирик. Завършва Галатасарайския лицей в Цариград (1872 г.) и правни науки в Екс (1879 г.). Той е също така съдия, публицист, учител и професор. Напуска университета в навечерието на Руско-турската война и се връща в България. Работи като адвокат в Свищов, Търново, София (до 1879 г.). Главен редактор е на в-к “Народен глас” в Пловдив (1880 г.). Завършва образованието си във Франция през 1883 г. Преподава френски език и литературна история в СУ (1892-1895 г.); доцент е по всеобща литературна история (1895-1899 г.). Дописен член е на БАН от 1882 г., действителен член е на БАН от 1898 г. Народен представител е в III ВНС (1886-1887 г.). Заради статията “Потайностите на българския дворец”, публикувана във в-к “Ден” (1904 г.) е осъден и уволнен.

Ето две стихотворения от Ст. Михайловски. Едното е известно на почти всеки българин – чуваме го и го пеем на 24 май. Другото – не.

Кирил и Методий

Български всеучилищен химн

"Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден -

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя

насърчаваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

България остана вярна

на достославний тоз завет -

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за все световната просвета

тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...

Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През десет века

все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте -

заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в Славянството во век веков!

Русе, 1882, априлий 15

[сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]

Memento quia pulvis es

Безмолвен, бодър, хладнокръвен,

върви по пътя си, върви,

и с светска опитност изпълнен,

лицето право си носи...

Бъди мравка невъзмутима,

бъди орел неустрашим,

бъди пчела неуморима -

но пак си спомняй, че си дим!...

Припомняй си, че си явленье

минутно в безконечний век -

и всякога търси спасенье

във мисълта, че си человек!

/ Стоян Михайловски/

През 1864 г. Иван Пеев-Плачков– книжовник и публицист, преводач. През 1882 г. завършва Роберт колеж в Цариград. Той е учител, член на Висшия учебен комитет, министър на народното просвещение (1900-1901 г.; 1912-1913 г.). Член е на БАН и нейн секретар от 1912 г. Сътрудничи в сп. "Наука", "Периодическо списание", "Мисъл", "Българска сбирка", "Български преглед", "Училищен преглед" и др.; във в-к "Южна България", "Балканска зора" и др. Редактор е на в-к "Реч" (1909 г.), главен редактор на в-к "Мир" (1912-1935 г.). Автор е на книгите: "Идеологическа класификация на българските предлози" (1890), "Бележки, очерки и фейлетони, 1884-1900 ” (1907 г.), "Очерки и бележки по учебното дело" (1911 г.), "Иван Евстратиев Гешов" (1926 г.), "Д-р К. Стоилов" (1930 г.) и др. Прави и преводи от английски език: Кингсли - "Между два свята", М. Твен - "Ново поколение", Ч. Дикенс - "В безпътица". Автор е на биографии (за Ю. Трифонов, Й. Иванов, Г. Бенев, Ст. Л. Костов, Ст. Аргиров), рецензии, стихотворения, пътни бележки. Книги: "Допълнение на Закона за Нар. просвещение" (1911 г.), "Стоян Аргиров" (1943 г.), "Спомени" (1994 г.). Умира на 16 август 1942 г. в София.

През 1871 г. Матей Икономов - драматург, театрален деец. Учи в гимназиите в Разград и Севлиево. През 1887 г. постъпва като любител в столичната драматична трупа "Основа". В периода 1892-1896 г. играе в трупата "Сълза и смях" и в създадената от него в Русе трупа "Живот". През 1899 г. излиза първата му драма "Последната молба". През 1900 г. специализира в Италия. След уволняването му от "Сълза и смях" създава пътуваща трупа "Съвременен театър" (1902-1920 г.). Той е пръв популяризатор на Горкиевите драми в България. Автор е на 14 драми със сюжети от историческото минало. През 1923 г. се оттегля от театралното поприще.

През 1892 г. Д-р Иван Киров Вазов- общественик, политик и държавник. Министър е на търговията, промишлеността и труда в кабинета на Д. Божилов. Депутат е в ХХV НС. Завършва Военното училище в София през 1911 г. Участва в Балканската война (1912-1913 г.) и в Първата световна война. Завършва право и икономически науки в Лайпциг. Дълги години работи като адвокат в Стара Загора. Осъден е на смърт от т. нар. Народен съд и е разстрелян. Реабилитиран е през 1996 г.

Починали:

През 1862 г. Константин Миладинов - възрожденски просветител и книжовник, борец за национална независимост. По-малък брат е на Димитър Миладинов. Учи в Охрид и Янина (1844-1847 г.). Завършва гръцка филология в Атинския университет през 1852 г. Работи като учител в с. Магарево. През 1856 г. заминава да учи в Историко-филологическия факултет на Московския университет. В Москва поддържа връзки с Л. Каравелов, Р. Жинзифов, Р. Попович, Н. Бончев и др. Печата стихотворения в сп. “Братски труд”, “Български книжици”, в-к “Дунавски лебед”. Под ръководството на брат си събира фолклорни произведения, които отнася в Русия. Във Виена хърватският епископ Й. Щросмайер го поощрява да издаде подготвения сборник с народни песни, предлага му и материална подкрепа. Сборникът отново е преработен и издаден на български език в Загреб през 1861 г. под заглавието “Български народни песни”. Разбрал за арестуването на Димитър, заминава за Цариград, където е арестуван. Умира 4 дни преди брат си в Цариградския затвор.

През 1927 г. Антон П. Попов - драматичен артист, един от основателите на Народния театър. Постъпва в Румелийската театрална трупа (1882-1885 г.). През 1888 г. по негова инициатива е образуван в София театър "Основа", от който по-късно е създаден Народния театър. През 1889 г. Попов е заместен от К. П. Сапунов.

1970 г. Иван Харалампиев – литературен критик, естет. Учи в Търново, където формира личността си под влияние на преподавателя по философия и литература Славчо Паскалев. Сътрудник е на периодичния литературен печат, води словесни битки с т. нар. идейници на страниците на левите издания (срещу Г. Бакалов и Л. Стоянов. От периода след Първата световна война са работите му “Критикът като артист” и “Критерии в критиката”. През 1946 г. пише “Критиката в глуха линия”. Автор е на студиите “Г. П. Стаматов - изобличител-реалист” (1936 г.) и “Е. Пелин - скептик-реалист” (1940 г.), “Ляво поколение” (1934 г.), “Към реалистична критика” (1936 г.), “А. Константинов” (1937 г.), “Й. Йовков” (1947 г.), “Очерци, статии, рецензии” (1965 г.); “Из един живот. Мемоари. Дневници. Писма” (1968 г.); “Есета. Статии, студии, рецензии” (1989 г.) и др. През 1965 г. излиза “Избрано”.

През 1988 г. Венко Марковски (псевд. на Вениамин Миланов Тошев) - писател, поет, драматург, академик (1979 г.). Марковски събира народни песни и пише първите си стихове. Завършва специалност “Славянски филологии” в Софийски Университет. През 1956 г. е осъден, изпратен е в концлагера на о. Голи оток, където прекарва 5 години. През 1965 г. намира убежище в България. Лириката му е силно повлияна от фолклора.

[Ани]

На 8 януари

През 1846 г. Вестник “Српске новине” пише: “Според Сиприан Роберт /френски славист/, българите заемат голямата част от Европейска Турция и наброяват 4,5 милиона. Те се разпростират в Тракия, Румелия и Македония до Морея, така че в тези земи по-голямата част от селата обитават българите, а градовете - гърците.”

През 1873 г. Провежда се шестият разпит на Васил Левски. Същия ден специалната комисия изпраща за одобрение от великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, които са участвали в обира при Арабаконак.

През 1878 г. В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) главната квартира на руската армия се премества от с. Бохот, Плевенско, в Ловеч.

През 1878 г. В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Лявата колона на Южния отряд, командвана от ген. Николай Святополк-Мирски, влиза в бой при с. Шейново. Освободен е Казанлък. Турските части отстъпват от Сопот и Карлово.

През 1904 г. В периода 8 – 13 януари се учредява Федерация на македоно-одринските благотворителни братства в София.

Македонските дружества и братства са организации на бежанци и преселници от Македония в България и някои други страни със задача да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта по силата на решенията на Берлинския конгрес (1878 г.).

През 1949 г. От 8 до 9 януари България участва в създаването на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) в Москва. Съобщението за образуването му е публикувано на 25 януари.

Съветът за икономическа взаимопомощ е междуправителствен съюз (съкратено СИВ), учреден през 1949 г. от СССР, България, Чехословакия, Унгария, Полша и Румъния, който подпомага взаимната международна търговия и координацията на националните икономически планове. Доминиран е от СССР. Системно подчинява икономиката на политиката и интересите на Съветския съюз. Разпуснат е през 1991 г.

През 1971 г. Започва да излиза в. "Антени" - седмичник за политика и култура.

През 1993 г. Главният прокурор Иван Татарчев иска снемането на депутатския имунитет на Александър Лилов заради започналото следствие за предоставянето от страна на Българската комунистическа партия (БКП) на безвъзмездни помощи за страните от Третия свят. На 19 януари същата година парламентът одобрява това искане.

През 1996 г. Стартира масовата приватизация.

През 1997 г. Демократичната левица номинира за премиер в оставащия двегодишен парламентарен мандат Николай Добрев – министър на вътрешните работи в кабинета в оставка на Жан Виденов.

Родени:

През 1924 г. Стефан Савов, председател на Демократическата партия и председател на ХХХVІ Народно събрание.

Умира през 2000 година на същата дата.

През 1936 г. Георги Христов Данаилов – писател и филмов сценарист.

През 1942 г. Валя Балканска

народна певица. Солистка e в Държавен ансамбъл за народни песни и танци "Родопа", Смолян (от 1960 г.). Репертоарът й включва автентични родопски песни: "Излел е Делю хайдутин" (чийто запис е изпратен с междупланетна станция в Космоса), "Девойко, болно ли ти е”, "Шар планино", "Триста са пушки пукнали", "Хайдути не се молеха" и др. Носител е на орден "Стара планина" (2002 г.)

Починали:

През 1914 г. Димитър Петров Моллов - лекар, общественик и държавник, действащ член на БАН (1884 г.). Роден е на 26 декември 1845 г. в Елена. Завършва медицина в Москва; асистент на руския хирург проф. В. А. Басов; д-р по

През 1937 г. Борис Иванов Дякович - археолог, библиотековед. Роден е на 28 февруари 1868 г. в Болград, Бесарабия.

През 1938 г. Иван Петров Кепов - журналист, историк, общественик. Роден е на 29 март 1870 г. в с. Бобошево, Кюстендилско.

[Ася_И]

На 9 Януари:

През 1869 г. в Париж е открита международна конференция по Критския въпрос. Дейците на Добродетелната дружина използват този форум, за да предадат на представителите на великите сили свой политически мемоар относно възможностите за решаване на българския въпрос. В него се предлага създаването със съдействието на европейската дипломация на дуалистично българо-турско царство, в рамките на което българите ще се ползват с автономен статут. Мемоарът на Добродетелната дружина е посрещнат критично от революционно настроената българска емиграция.

През 1878 г. в хода на Руско-турската освободителна война продължават сраженията при с. Шейново. Вейсел паша прегрупира силите си и се опитва да нанесе удар върху лявата колона на Южния отряд. Около 15 ч Вейсел паша решава да капитулира.

През 1892 г. Българската армия минава от полкова към дивизионна организация.

През 1899 г. в София излиза първи брой на вестник "Реформи", орган на Върховния македонски комитет.

През 1901 г. е назначен безпартиен служебен кабинет начело с генерал Рачо Петров.

През 1905 г. завършва конгрес на Скопски революционен окръг при с. Княжево, Кратовско. Избран е окръжен комитет с председател Дамян Груев.

През 1913 г. е одобрена нота, с която Великите сили настояват империята да приеме условията на съюзниците, изработени на Лондонската конференция.

Лондонската мирна конференция между Балканския съюз (предварителна конференция на 1 и 2 декември в Лондон) и Портата при посредничеството на Великите сили (паралелна конференция на техните посланици) се състои от 3 до 24 декември 1912 г. Османската империя предлага да даде автономия на Македония, но да не губи територии. Съюзниците искат всички османски владения на изток от линията Мидия-Родосто и о. Крит. На Коледа Портата прекъсва преговорите.

През 1921 г. цариградските българи подкрепят идеята за църковно-народен събор.

През 1949 г. от 8 до 9 януари България участва в създаването на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) в Москва. Съобщението за образуването му е публикувано на 25 януари.

През 1989 г. Държавният съвет приема Указ № 56 за стопанската дейност. Той въвежда фирмената организация като основна форма на предприемаческа дейност и съдейства за пазарно ориентиране на икономиката, за създаване на смесени фирми с българско и чуждестранно участие. Указ № 56 определя условията за съществуване и дейност на фирмите до 1996 г.

През 2002 г. с помощта на бившия губернатор на щата Невада Боб Милър в София е проведена първата международна туристическа конференция "България - страна на мечтите", приветствана чрез видеопослание от бившия американски президент Бил Клинтън. Българският премиер Сакскобургготски заявява, че правителството ще изработи стратегия за туризма.

Родени:

През 1915 г. - Христо Ангелов Христов - български историк, академик (1974 г.).

Завършва Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (1940 г.), професор (1953 г.) по нова и най-нова история на България в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1963 г. е директор на Института по история към БАН. Съчинения: “Захари Стоянов. Обществена и политическа дейност” (1948 г.), “Революционната криза в България през 1918-1919 г.” (1957 г.), “Освобождението на България и политиката на западните държави (1876-1878 г.)” (1968 г.), множество публикации и др. Съавтор е на колективния труд “История на България” (т. 1-3, 1961-1964 г.). Умира на 4 февруари 1992 г. в София.

През 1920 г. - Стефан Николов Дичев - български писател белетрист и сценарист.

Следва инженерство в Чехословакия, завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”(1943 г.). Главен редактор е на сп. "Космос" от 1962 г., директор е на издателство "Народна култура" (1968-1973 г.). Автор е на исторически романи и произведения за деца и юноши. Някои съчинения: "За свободата. Част I, част II" (1954 г., 1956 г.), "Рали" (1960 г.), "Пътят към София" (1962 г.), "Ескадронът" (1968 г.), "Крепости", роман (1974 г., 1978 г., 1990 г.), "Неуловимият", новели за юноши (1976 г.), "В лабиринта", роман (1977 г., 1984 г., 1988 г.), "За свободата" (исторически роман, кн. 1. "Раковски" (1980 г.); кн. 2 "Левски" (1987 г.)), "Рали", роман за юноши (1985 г.) и др. Умира на 28 януари 1996 г. в София.

През 1931 г. - Михаил Георгиев Тошков - български поет, критик и карикатурист.

Следва в Художествената академия. От 1955 г. публикува стихове и карикатури. Сътрудничи на Българската телевизия и на периодичния печат със стихове, литературно-критически материали, статии из областта на фолклора, историята и журналистиката. Автор е на есеистична проза. Книги: “Ръждивата брадва” (1963 г.), “Спирала” (1967 г.), “Протуберанси” (1968 г.), “Въоръжени с надежда. Хроники за април 1876” (1976 г.), “Ламар. Разговори и беседи” (1977 г.) и др.

През 1941 г. - Васко Николов Жеков - български писател.

Завършва българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" (1972 г.). Работи като актьор в Кукления театър в Плевен (1960-1964 г.), на строежа на Кремиковци (1964-1965 г.), директор на заводския културен дом "В. Мавриков", редактор е във в. "Литературен фронт" (1972-1985 г.), завежда отдел "Белетристика" (1985-1987 г.), секретар е на СБП (от 1990 г.). Публикува за пръв път във в. "Пулс" (1969 г.). Негова проза се печата в литературния периодичен печат. Негови произведения са превеждани на руски, украински, немски и други езици. Съчинения: "Митница" (1974 г.), "Тревожни пари" (1978 г.), "Нощни телеграми" (1981 г.), "Пазачът на планетата" (1983 г.), "Смъртта на небето" (1986 г.), "Лед" (1988 г.).

През 1948 г. - Явор Милушев - български театрален и филмов актьор.

Завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” (1973 г.) и WIRRAL Metropolitan College Management & Marketing (1992 г.). Работи в Държавния театър в Пловдив (1973-1979 г.), в трупата на театър “Сълза и смях”, София (до 1993 г.). Специализира в Лондон (1980 г.). Член е на партията “Демократичен алианс”, депутат е в XXXIX НС (2001 г. ) от листата на НДСВ. Филмография: “Необходимият грешник”, “Пикник”, “Игрек-17”, “Копнеж по тихия път”, “Лебед”, “Децата на капитан Гранд”, “Дело ¹ 205” (реж. Киран Коларов).

Починали:

През 1981 г. - Лозан Стрелков (псевдоним на Лозан Иванов Богданов) - български писател, поет, драматург.

Роден на 7 юли 1912 г. в с. Скомля, обл. Монтана. Работи в редактор на в.“Заря” (1937-1941 г.). През 1941 г. е интерниран за противодържавна дейност в лагерите “Гонда вода”, “Кръсто поле” и в с. Тодоровци на р. Брегалница. Директор е на в. “Свобода” (1944 г.), редактор е във в. “Работническо дело” (1945-1946 г. ), кореспондент на в. “Работническо дело” в Париж (1946-1947 г.) и заместник главен редактор на в. “Литературен фронт” (1949-1962 г.). Член е на СБП. Литературната си дейност започва през 1928 г. като кореспондент на в. “Ехо”. След 9 септември 1944 г. се изявява като драматург. Автор е на сборник с литературни статии “Златният запас” и на сценария на филма “Тринадесет дни” (1964 г.). Издава поемата “Бент” (1937 г.) и стихосбирката “Тревога” (1940 г.). Драмите му са идеологизирани, в канона на социалния реализъм - “Разузнаване” (1950 г.), “Часът на щастието” (1953 г.), “Незабравими дни” (1959 г.), “Среща” (1962 г.), “Няма сто истини”, “Човекът от досието” (1967 г.), “Драми. С предговор от Л. Тенев” (1972 г.), “Ония двамата. Комедия” (1977 г.) и др.

[Ани]

На 10 януари

През 1891 г. правителството на Стефан Стамболов обнародва Закон за пенсиите на чиновниците и служащите по гражданското ведомство.

През 1904 г. започва да излиза хумористичния и сатиричен в. "Българан", под редакцията на Христо Силянов и Александър Кипров. Печата се пет години, а негови сътрудници са млади писатели, хумористи и карикатуристи, като Александър Божинов, Димитър Подвързачов, Александър Балабанов, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Пейо Яворов, Кирил Христов, Трифон Кунев, Хрисот Смирненски и др.

През 1944 г. София преживява една от най-тежките си бомбардировки от съюзническата авиация. През деня удари по столицата нанасят американски (200 бомбардировача В-17 и В-24, съпроводени от 100 изтребителя Р-38 Lighting), а през нощта - британски самолети (80 бомбардировача Welington). Бомбеният килим е с ширина 2 км и се разстила по протежение на бул. "Клементина (дн."Стамболийски") и ул. "Граф Игнатиев". Хвърлени са около 90 бомби в района на кварталите "Хаджи Димитър", "Индустриален", Централна гара, "Малашевци" и "Военна рампа". Други 90 поразяват летище Враждебна и селата край него.Ударен и напълно разрушен е центъра на града, правителството не организира евакуация и софиянци преживят особено тежко нощната бомбардировка, извършена към 22 ч. Загиват около 750 цивилни и военни, ранени са близо 700 души, напълно разрушени са 463 сгради, включително е ударен Народния театър "Иван Вазов" (според други данни 3304), а други 472 стават негодни за обитаване.

Германската и българската противовъздушна отбрана свалят над София 12 американски бомбардировача и 6 изтребителя (според Би Би Си в базите си не се завръщат 31 американски самолета). Родните асове дават три жертви - подофицер Атанас Кръстев, който след като е ударен скача с парашут от своя "Девоатин" над Ихтиман, но е разстрелян във въздуха от американски самолет (според някои източници той е единствената жертва в този ден), Тома Боев ("Девоатин") и Симеон К. Михайлов (Ме109 G-2).

През 1954 г. е открит първият ски-лифт в България край хижа "Алеко" на Витоша.

През 1958 г. е проведен учредителният конгрес (10-11 януари) на Българския съюз за физическа култура и спорт (БСФС).

През 1984 г. Самолет Ту-134 на авиокомпания "Балкан" при снижаване за кацане в снежна буря закача електропровод и катастрофира край софийското село Кривина. Загиват всички пътници и екипажа на самолета (50 души).

През 1990 г. Учредяването Българския лекарски съюз - създава се като идеен приемник и продължител на БЛС (1901-1948) и на Българския зъболекарски съюз, основан през 1905 г. На учредителното събрание за председател на професионално-съсловната организация е избран проф. д-р Иван Киров.

През 1997 г. е организирано протестно шествие на опозицията срещу Народното събрание, което завършва с окупация и нападение над сградата. Късно през нощта полицията разгонва със сила демонстрантите. Президентът д-р Желю Желев отказва да даде мандат на БСП за съставяне на ново правителство, а опозицията обявява начало на национална политическа стачка и призовава към гражданско неподчинение.

През 2002 г. военният министър Николай Свинаров внася в правителството предложение военновременната българска армия да се намали от 250 на 100 000 души. Мирновременната да бъде 41 000 с още 4000 в структурите на Министерството на отбраната.

Родени:

През 1897 г. Методи Тасев Шаторов с псевдоним Шарло или Панайот, български комунистически деец и партизанин, един от най-големите ръководители на македонските комунисти. През пролетта на 1943 година е определен за командир на Партизански отряд "Панайот Волов" с център Пазарджик. До септември 1944 година води 3 големи сражения сражения като последна за него е битката при Милеви скали. Загива в сражение на 12 септември 1944 г.

През 1916 г. - Иван Йорданов Венедиков е виден археолог, историк, траколог и филолог. Занимава се с тракийска и средновековна история, археология, изкуство и култура; българско културно и историческо наследство.

Роден в София . След като завършва класическа филология в СУ "Св. Кл. Охридски", е асистент в музея в Скопие (1941-1944 г.). През 1944-1965 г. е уредник в Археологическия музей в София, а след това - в Археологическия институт и музей при БАН. Работи в Института по тракология (1972-1977 г.) и в Националния исторически музей. Автор на трудовете "Панагюрското златно съкровище", "Тайната на тракийските могили", "Съкровището от Враца", "Военното и административно устройство на България през IX и Х в." и др. Умира на 19.VIII.1997 г.

През 1963 г. - Тони Димитрова, (Антоанета Димитрова Петкова) певица.

Тони Димитрона - Ах, морето

Починали:

1873 г. - Димитър Общи,

български революционер, гарибалдиец, назован от Стоян Заимов „рицар на камата“. Вследствие на негови разкрития, след залавянето му през есента на 1872 г., османските власти успяват да нанесат сериозен удар върху Вътрешната революционна организация.

Реквием за патриота Димитър Общи

1975 г. - Стойчо Мошанов, български политик. Роден на 25 май 1892. Депутат в 21-ото, 22-ото и 23-ото Народно събрание (1921-1834), директор на труда (1934-1935), министър на народното стопанство (21 април - 23 ноември 1935) и управляващ Министерството на финансите (15-23 ноември 1935), председател на 24-ото Народно събрание (22 май 1938 -24 октомври 1939).

[Ани]

На 11 януари

През 1861 г. Княз Александър Горчаков в качеството си на министър на външните работи на Русия възлага на княз Алексей Лобанов-Ростовски, руски посланик в Цариград, да започне преговори с Високата порта за предоставяне възможност на българите безпрепятствено да се изселват в Крим и Новорусийския край. В указанията на княз Горчаков се изразява надеждата на руското правителство, че Турция няма да пречи на българските преселници, така както Русия не пречи на татарите да се преселват свободно от Крим в балканските провинции на Османската империя.

През 1878 г. В хода на Руско-турската освободителна война на тази дата главната квартира на руската армия се установява в Габрово. Долнодунавският отряд преминава в настъпление. Освободен е Самоков. Руски части, командвани от ген. Павел Шувалов, достигат околностите на Пазарджик.

През 1893 г. Обнародван е Закон за изменение на конституцията. Той е приет от 6-то Обикновено Народно Събрание и в него се предвижда учредяване на Министерство на търговията и земеделието и Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията.

През 1921 г. Цар Фердинанд I получава помощ от германското правителство от 1 500 000 златни марки за поддържане на съюза с Централните сили по време на Първата световна война.

През 1954 г. Състои се премиера на филма на режисьора Борислав Шаралиев и сценариста Христо Ганев "Песен за човека" за живота на поета Никола Й. Вапцаров. В главната роля е Динко Динев.

През 1961 г. Започва изграждането на доменния цех на металургичния комбинат в Кремиковци. Комбинатът е открит на 5 ноември 1963 г.

През 1982 г. На 11 и 12 януари в София се провеждат консултации между министерствата на външните работи на Франция и България по международните отношения и двустранните връзки.

През 1982 г. Състои се тържествено събрание в София по повод 120-годишнината от смъртта на Димитър и Константин Миладинови.

Братя Миладинови са възрожденски просветни, културни и обществени дейци. Родени са в Струга (дн. в Република Македония).

През 1994 г. Финансовият министър Стоян Александров се споразумява с банките кредиторки за редукция на дълга от 9 300 000 000 долара без лихвите.

През 1996 г. Министърът на земеделието Васил Чичибаба подава оставка заради зърнената криза, която възниква заради намалелия зърнен запас.

През 2002 г. Президентът Петър Стоянов награждава с орден "Стара планина" родопската певица Валя Балканска, скулптора Крум Дерменджиев, художниците Любен Гайдаров и Христо Стефанов, музиканта Венцеслав Янков, медика проф. Александър Монов, основателката на хоспис "Милосърдие" Донка Паприкова, проф. д-р Миладин Апостолов, поетесата Блага Димитрова и актрисите Стоянка Мутафова и Таня Масалитинова.

Родени:

През 1891 г. Борис Митов - художник-портретист, представител на академизма. Завършва гимназия и Художествено-индустриалното училище в София, учи в Париж. Професор е в Художествената академия в София. Автор е на творбите: портрети на Д. Мишев, Ж. Спиридонов, Антон Митов, Кох, г-ца Бояджиева, Сава Огнянов, автопортрет и др.

През 1905 г. Светозар Димитров. Негов псевдоним е Змей Горянин.

Той е писател, автор на разкази, повести, романи и пиеси - най-често с историческа тематика.През 1924 г. завършва гимназия в Русе и работи като чиновник до 1930 г., когато се премества в София. С литеартура се занимава от 1942 г. Сътрудничи на литературния печат с критични бележки, хумор, сатира, стихове. Автор е на очерци, портрети, произведения за деца. Някои съчинения са: "Аз и другият" (1928 г.), "Боят при Стара Загора" (1935 г.), "Любен Каравелов. Христо Ботев" (1935 г.), "Непобедимите" (1935 г.), "Хайдути" (кн. I, 1935 г.), "Хайдут Велко" (кн. II, с. г.), "Последният ден" (1936 г.) "Бачо Киро" (1937 г.), "Георги Войтех" (1939 г.), "Балканският цар. Из живота на легендарния Хаджи Димитър" (1941 г.), "В освободена Добруджа (пътни бележки)" (1941 г.), "Подир стоманените птици" (1942 г.), "Поп Харитон" (1943 г.) и др.

През 1912 г. Иван Мартинов (псевдоним на Иван Цеков Георгиев) - писател. Роден на 11 януари 1912 г. в Ловеч. Следвал Славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски", откъдето е изключен за антидържавна дейност. Един от основателите на Съюза на трудовоборческите писатели и на литературния кръжок "Христо Смирненски".

Автор на проза, драми, мемоари и творби за деца. Умира на 11 април 1991 г.

През 1925 г. Свобода Бъчварова

писателка и сценаристка. От началото на 60-те години е редактор и главен редактор на творческо обединение в СИФ "Бояна". Документалният й филм "Между релсите" получава наградата "Сребърният лъв" (Венеция, 1964 г.). По нейни сценарии са заснети филмите: "Призованият не се яви" (1966 г.), някои от епизодите на тв сериал "На всеки километър" (1969-1972 г.), "Спомен" (1974 г.), "Да изядеш ябълката" (1975 г.), "Бой последен" (1977 г. - в съавторство с Никола Русев и Зако Хеския), "Бумеранг" (1979 г.- съвместно с Иван Ничев), "Не знам, не чух, не видях" (1984 г.), "Опасен чар" (тв, 1984 г.), "Бързо, акуратно, окончателно!" (тв, 1989 г.). По романа на Свобода Бъчварова "Земя за прицел" Ив. Гръбчева заснема филма "Жребият" (1993 г.), а по "Литургия за Илинден" Г. Дюлгеров реализира "Мера според мера" (1981 г.).

Починали:

През 1862 г. Димитър Миладинов

възрожденски просветител и книжовник, борец за национална независимост. Роден е през 1810 г. в град Струга. Брат е на К. Миладинов.

През 1927 г. Екатерина Златарева – актриса. Играе на сцената от 1890 г. до 1923 г. От 1892 г. играе в театър "Сълза и смях". Водеща актриса на Народна театър - София (1904-1923 г.). Между по-известните й роли са: Матрьона ("Силата на мрака"), Баба Фрошарка ("Двете сирачета"), Мъжемразка (от едноименната пиеса) и др.

През 1945 г. Стефан Стефанов – политик, банкер. Завършва право и стопански науки в Берлин през 1901 г. Народен представител е в годините 1901-1911 г., 1913 г., 1927-1931 г. Стефанов е таен съветник на цар Борис III от 1918 г. до 1920 г. Председател и член е на УС на Съюза на индустриалците (1919-1923 г., 1926-1933 г.); ръководител е на финансовата група около Българска банка (1921-1933 г.). Председател е на XXIII НС (1931 г.). Министър на финансите е от 1931 г. до 1934 г. След 9.09.1944 г. цялото му имущество е национализирано.

През 1947 г. Коста Тодоров - политик, поет, белетрист, публицист; участник в македонското революционно движение. Член е на БЗНС от 1920 г., дипломат. Той е един от водачите на Задграничното представителство на БЗНС от юни 1923 г. до март 1933 г. Член е на ПП на БЗНС и редактор на в-к “Земеделско знаме” (1933-1938 г.). След 9.09.1944 г. му е забранено да се върне в България. Близък съратник е на д-р Г. М. Димитров. Автор е книги, издадени на български, френски, английски, сърбохърватски език. Получава задочно смъртна присъда през 1941 г. Живее в Канада. Умира в Париж.

През 1978 г. Стоян Райнов – художник. Учи графично и декоративно изкуство в Държавната художествена академия, където завършва керамичния отдел при Ст. Димитров (1928 г.). Учи в Чехия, в Дрезденската художествена академия, в Австрия. От 1932 г. е ръководител на Отдела по керамика в Държавната художествена академия, професор е от 1937 г. Предпочита декоративните техники. Той е един от основателите на дружеството на художниците-приложници (1930 г.). Носител е на много международни награди.