България, днес

[Ани]

На 19 април

Днес е Великден: Възкресение Христово

Възкресение Христово - Великден (Пасха) е църковен и официален празник у нас - той е и най-големият празник за вярващите християни. Чества се всяка пролет в продължение на 3 дни от неделята след Цветница. Датата му е подвижна, тъй като зависи от първото пролетно пълнолуние за съответната година. Подготовката за празника започва 10 седмици преди Възкресение, в които църквата подготвя вярващия християнин за тържеството на духа над плътта - победата на Исус Христос над смъртта.

Седмицата от Цветница до Великден има особено значение в православния празничен цикъл и се нарича "страстна неделя", означаваща страдание. Нарича се още и "велика седмица". Това са последните дни от земния живот на Исус.

Седмицата след Великия ден се казва Светла седмица, защото възкресението на Христос донася просветление за всички. По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий - Христос.

За официален празник (неделя и понеделник) Възкресение Христово е утвърден с решение на Великото народно събрание от 2 април 1991 г.

1332 г. Елена, сестрата на цар Иван Александър, се жени за сръбския владетел Стефан Душан (1331–1355 г.). Българо-сръбските разговори, които предшестват този брак, слагат край на враждебността и напрежението между двете държави. Мирните отношения не се нарушават до края на ХІV в.

1861 г. Делегация на цариградските българи се явява при Али паша, министър на външните работи на Турция, за да получи разрешение българските владици да служат на Великден. Година по-рано по инициатива на по-радикално настроените църковни дейци в Цариград се провежда Великденската акция. По време на тържествената литургия в българската черква “Св. Стефан” Иларион Макариополски не споменава името на патриарха. Според църковните канони този акт означава публично отхвърляне върховенството на патриаршеската власт и демонстрира желанието на българите да имат своя самостоятелна църква. Примерът на цариградските българи е последван във всички по-големи български общини.

За тази си смела постъпка Иларион Макариополски е заточен в Мала Азия, където престоява до 1864 г.

1864 г. Точно на Великден, Васил Левски се отказва от монашеския си обет, като сам си отрязва косите.

1876 г. Една конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет. За да предотврати тази акция, Т. Каблешков, заедно със своите другари, напада конака, където се е установява турската полицейска част. При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други, начело с Неджиб ага, успяват да се измъкнат и избягат. Акцията срещу конака поставя началото на въстанието в Копривщица.

Веднага след извършеното нападение Т. Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места бързо писмо. Понеже е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета, то придобива известност като "Кървавото писмо". С него се приканват всички българи към повсеместен бунт.

Мостът на "първата пушка" в Копривщица

На този камък е изсечено "кървавото писмо" на Тодор Каблешков

1900 г. Армията потушава въоръжения бунт против натуралния десятък в Тръстеник и Русенско. На 21 април е обявено военно положение в Русенска, Свищовска, Търновска, Горнооряховска и Разградска околия.

1906 г. Приет е Правилник за Архива на Възраждането при Софийския народен музей.

1913 г. Скопският митрополит Неофит в послание до руския император Николай II моли при арбитража епархията му да премине към България.

1920 г. Започва седемдневната конференцията на Антантата в Сан Ремо. Разглеждат се въпросите за германските репарации и утвърждаването на териториалните условия. Разпределението на териториите заляга в Севърския мирен договор 1920 г., подписан между Антантата и султанска Турция. На конференцията се взема решение за възстановяване на търговските отношения със Съветска Русия. Тя предава протектората върху Западна Тракия на Гърция, потвърдено със Севърския договор от 10 август 1920 г. подписан между държавите победителки в Първата световна война 1914–1918 г. и Османската империя. С него се узаконява териториалното разпокъсване на Османската империя. Като резултат от заемането на Западна Тракия от Гърция огромна бежанска вълна залива България.

1929 г. В София пристигат водачите на хърватската националистическа организация Анте Павелич и Густав Перчец. В Банкя те се срещат с водача на ВМРО Иван Михайлов. В отговор на 29 април Югославия официално протестира против посещението.

През 20-те и 30-те г. на ХХ в. Павелич поддържа връзки с Ив. Михайлов. През лятото на 1930 г. водачът на ВМРО закупува 1000 автоматични пушки от хърватския фабрикант Хайнрих Фолмер благодарение на посредничеството на ръководителя на хърватските усташи. По време Втората световна война 1939-1945 г. Павелич дава убежище на Ив. Михайлов.

1941 г. Въз основа на Временните директиви за подялба на Югославия от 3 април 5. Българска армия влиза във Вардарска Македония. Въпреки че българската армия не участва пряко във войната на Германия и Италия против Югославия и Гърция по предложение на Хитлер три български дивизии навлизат на във Вардарска Македония и поемат администрирането там. Границите на областите, които може да заеме българската армия във Вардарска Макeдония и Беломорието са: в Западна Тракия на изток до демаркационната линия Свиленград – Кюпрюлю – Дедеагач, в Източна Македония между реките Места и Струма, островите Тасос и Самотраки, които образуват т.нар. Беломорска област, Вардарска Македония до р. Вардар и Западните покрайнини с Поморавието до линията Пирот – Враняк – Скопие. На 24 април 1941 г. в София е подписана спогодбата "Клодиус-Попов", с която се уреждат задълженията на България към Германия.

На 6 април Германия напада Югославия и Гърция и чрез обход на отбранителната линия "Метаксас" на 9 април достига Солун. На 17 април германските армии навлизат в Тесалия. На 20 април генералите Чолакоглу, Бакапулос и Демистихис, без съгласието на правителство, подписват капитулацията на гръцката армия.

1943 г. Край Прищина е спусната британска диверсионна група начело с кап. Джон Семър, наскоро разбита от българските военни части. Дни по-рано в град Брод в Македония е спусната английска военна мисия от 8 души начело с кап. Джордж Морган. Тя е заловена от български военни части и е предадена на немците. На 18 април в планината Холмогорие в Тимошко е спусната английска диверсионна група начело с майор Ерик Грийнуд. На 21 май към нея се присъединява и втора група, водена от кап. Джаспър Рутъм, разгромена от немците на 11 декември.

1946 г. Двадесет и шестото ОНС приема изменения в Закона за печата. Той предвижда санкции против изданията, които "прокарват тенденции от естество да увредят общодържавните интереси, да създадат настроения, опасни за обществения ред и спокойствие, или да смутят отношенията ни с чужди държави".

1996 г. В България е изложено Четвероевангелието на цар Иван Александър, което се съхранява в Британския музей в Лондон. Иван-александрово евангелие е препис на евангелие, направен по поръчение на цар Иван Александър (1331-1371 г.) от монаха Симеон през 1356 г. Това е един от шедьоврите на средновековната българска миниатюрна живопис. Състои се от 286 пергаментни листа, украсени богато със златни заглавки и 366 миниатюри. На началните листа са изобразени в цял ръст Иван Александър и неговото семейство и деспот Константин с трите царски дъщери.

1997 г. Проведени са предсрочни парламентарни избори, на които абсолютно мнозинство с 52,26 % и 137 депутатски мандати печелят Обединените демократични сили (СДС, Демократическата партия, БЗНС, БСДП). На второ място по гласове е Демократичната левица (БСП и ПК "Екогласност") с 22,07 % и 58 мандата. На трето място е Обединението за национално спасение (БЗНС-Никола Петков, ДПС, Зелена партия, Партия на демократическия център, Нов избор, Федерация "Царство България") със 7,6 % и 19 мандата, а на четвърто - Евролевицата с 5,5 % и 14 мандата. Последна от парламентарните партии е БББ - с 4,93 % и 12 мандата.

Родени:

1895 г. Крум-Александър Димитров Дзивгов - български естет, литературен критик, познавач на европейската литература. Той завършва естетика и литературна история в Париж и Гренобъл. През 1914 г. редактира сборник, посветен на П. П. Славейков. Дзивгов се сближава и поддържа връзки с изтъкнати европейски писатели и учени. Умира в затворническата болница, подложен на тежък режим заради съчинението си "Покушение срещу българското правосъдие", което издава през 1933 г.

1904 г. Георги Петров Димитров - български композитор, педагог и диригент. През 1922 г. той завършва Педагогическото училище в Лом. След Септемврийския селски бунт през 1923 г. емигрира в Югославия, а след това - в Полша. Завършва композиция в класа на К. Шикорски във Варшавската консерватория (1929 г.). До 1938 г. работи като инспектор по хорово дело и хоров диригент в Полша. На следващата година се завръща в България и работи като инспектор по музика в Министерството на народното просвещение (1939-1940 г.). За периода 1940-1948 г. е артистичен секретар на Софийската опера, а през следващите 10 години е директор на Дирекция за музикално творчество и изпълнителско изкуство. Следващите постове, които заема са: ръководител на хор "Г. Кирков", редактор на списанията "Хорово дело" и "Българска музика". През 1951-1952 г. по негова инициатива в БДК е създаден хорово-диригентски клас. Димитров е един от авторите на българския национален химн (1950-1964 г.), на обработки на народни песни, песни във фолклорен дух ("Цъфнало е кокиче", "Лика прилика", "Дюлгерска скоропоговорка" и др.), лирични ("Гълъбите гукат в близката гора", "Пролет моя, моя бяла пролет", "Вечерний здрач" и др.) и масови песни. Автор е на сборник с хорови песни, учебници по пеене и статии по проблеми на българската музикална култура.

Починали:

1894 г. Сава Хаджиилиев Доброплодни - книжовник, педагог, театрален деец, почетен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).

Роден е на 3 декември в Сливен. Първоначално учи в Котел, а по-късно завършва гръцкото Куручешменско училище в Цариград. Учителства в редица градове на страната – Котел, Шумен, Сливен, Варна, Тулча, Силистра и др. По време на Кримската война 1853–1856 г. за кратко време е учител по гръцки език в Австрия, в гимназията на Сремски Карловци. След като се завръща в България през 1856 г., става инициатор за създаване на читалище в Шумен и за организиране на театрално представление на комедията "Михал". След Освобождението Доброплодни става държавен чиновник, а от 1881 г. е назначен за училищен инспектор. Редактира в. "Нова българска пчела". Съставя и издава редица учебни помагала – "Водител на взаимните училища", "Кратко здравословие", "Нова лесна метода да се изучи българский език, а практически руский и гръцкий" и др. Автор е и на редица пиеси: "Тримата ефрейтори", "Прошенописецът" и др.

1934 г. Александър Василев Морфов- български композитор, брат на Б. Морфов и Хр. Морфова. Завършва Българска униатска гимназия в Одрин, където изучава музика. След това завършва Военното училище и служи като офицер в артилерията. Морфов участва в Двете Балкански и във Първата световна война. През 1922 г. излиза в оставка и се отдава на музикално творчество. Основна цел на музикалната му дейност е обновяването на военната маршова песен. Поддържа идеята, че патриотичните и възторжени маршове укрепват бойния дух и повишават силата на армията. Автор е на около 30 маршови песни: “Ний ще победим”, “Настанал е вече боен час” (“Прощален марш”), “Изгрей, зора на свободата” (марш на македонските революционери от ВМРО), “Срещен марш”, “Войнишки хор”, “Стягайте се, момци храбри”, “Атака”, “Здравейте”, “На щрек”, “Вълшебният орляк”, “Напред за родна чест”, “Родна защита” (в съавторство с Г. Атанасов) и много др. Александър Морфов има разностранни интереси - пише стихове, проявява се като художник, скулптор, дърворезбар, фотограф. Автор е на голяма част от текстовете на музикалните си творби и на либретото на операта “Запустялата воденица” от Г. Атанасов. Един от пионерите на българската хорова песен. Популярни са неговите песни “Дамян танец води”, “Баба Минковица”, баладата “Сеймени” и много други.

1954 г. Академик Методий Атанасов Попов - български учен биолог. През 1904 г. той завършва естествени науки в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Специализира в Мюнхенския университет обща биология, сравнителна анатомия и паразитология. Той е редовен професор и ръководител на Катедрата по обща ембриология в Медицинския факултет (1924-1953 г.). Създател е на стимулационното учение, автор на втория в света учебник "Обща биология". Попов е автор на около 280 научни труда. През 1939-1944 г. проповядва расовата теория.

[Ани]

На 20 април

1846 г. В Лайпциг Иван Богоров (на снимката) издава първия брой на първия български вестник “Български орел. Известник граждански, търговски и книжовен.”

Тиражът на вестника е около 500 бр. Появата на “Български орел” Иван Богоров обяснява така: “Подканени от пригледът на те големи апостолье, щем и ми за същите и истинните напоследници на истащений славенский язик от Кирила и Методия, да започнем да изваждами един известник, който требва да понареди поне малко нещо нашът народ, както имат и близоседните ни народи власите, сърбите и гръците и техното гражданско управление. Този известник ще е на име “Българский орел” ... и ще известява те: 1. Граждански известия от всъде; повечето щът бъдат новини от Цариград, от Турско, от Влашко, от Гръция и от другите близоседни славенски страни... 2. При тъя главна основа на нашът лист ще има учебний дел на известникът ни: описвания на некои чюдни места, страни и народи на бащинията ни, както и от другите европейски страни и повечето славенските, като да стоят те по-близо към нашът народ; случки на щастието на народът ни от старо време до днес; известия на невгашното ни слободно управление, делата на нашите юнаци и на нашите царье; честта на бащинията ни и др. п.”

1849 г. Пуйо войвода обявява нов бунт във Видинско. Вълненията обхващат селата Халово, Големаново, Букьовци, Градец, Черномашница. След като превземат и запалват сградата на турската застава при с. Големаново, притиснати от всички страни, въстаниците се прехвърлят на сръбска територия. По искане на турските власти Пуйо войвода и съратниците му са арестувани и предадени на турското правителство. Войводата умира във Видинския затвор.

1876 г. В Копривщица избухва Априлското въстание.

Поради предателството на един от присъстващите депутати на Оборищенското събрание, местните турски власти научават за взетите решения и предприемат незабавни контрадействия. На 19 април една конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет. За да предотврати тази акция, Т. Каблешков заедно със своите другари нападат конака, където се е установила турската полицейска част. При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други, начело с Неджиб ага, успяват да се измъкнат и избягат. Веднага след извършеното нападение Т. Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места бързо писмо, с което приканва всички българи към повсеместен бунт. Понеже е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета, то придобива известност като “Кървавото писмо”. Веднага след получаването на писмото в Панагюрище Бенковски обявява въстанието. Създава се Военен съвет, или т.нар. Привременно правителство, което става главен орган на революционната власт в IV революционен окръг. На него се възлага както ръководството на военните дела, така и осъществяването на новата гражданска власт в града. Той изпраща чета начело със стотника Ив. Парпулов - Орчо войвода, която да подпомогне въстаниците в Стрелча и осигури връзката между Панагюрище и Копривщица. Веднага след обявяването на въстанието П. Волов и Икономов се отправят към североизточните райони на окръга, а Бенковски, който междувременно организира своя конна дружина, т. нар. “Хвърковата чета”, се насочва към средногорските села Мечка, Поибрене, Мухово и др. и вдига населението на въстание.

Родени:

1846 г. Георги Поптодоров Икономов - революционер. Родом е от Сливен. Първоначално учи в родния си град, а след това става жп служител в Русе и по Барон-Хиршовата железница. Установява непосредствен контакт с членовете на русенския революционен комитет и се включва активно в неговата дейност. Икономов става един от главните организатори на Старозагорското въстание през 1875 г. По време на въстанието възглавява въстаническа чета, с която води сражения с османските потери. След поражението на въстанието емигрира в Румъния и влиза в състава на Гюргевския революционен комитет. Икономов е определен от комитета за помощник-апостол на II Сливенски революционен окръг. В началото на 1876 г. Икономов преминава р. Дунав и се заема с подготовката на населението от поверения му окръг за предстоящото въстание. Изправен е пред опасността да бъде разкрит в родния си град, той се прехвърля в IV революционен окръг с център Панагюрище. Участва като делегат на Оборищенското събрание през 1876 г. След това се включва в подготовката на въстанието в Карловския край. След избухването му заедно с П. Волов застава начело на въстаническа чета, с която обикаля селата на района си. След разгрома на въстанието заедно с група въстаници, предвождани от П. Волов, се отправя на север с намерение отново да се прехвърли в Румъния. След дълги лутания в Троянския и Габровския балкан групата успява да стигне до с. Бяла, Русенско. При опит да преминат пълноводната р. Янтра Икономов и неговите другари се издавят.

1856 г. Кирил Ботев, брат на Христо Ботев.

Учител е в Белово и Гюргево (Румъния). През 1876 г. се включва в четата на брат си, а след нейното разбиване е заловен и пратен на заточение. Освободен е през 1878 г. по силата на Санстефанския мирен договор. След Освобождението постъпва в новооткритото Военно училище в София като кавалерист и завършва с първия випуск (1879 г.). По-късно следва кавалерийска школа в Сомюр (Франция) и във Военната академия в Брюксел. К. Ботев е командир на Първи конен полк. Началник е на Военното училище (1891-1895 г.), командир е на Трета пехотна Балканска дивизия (1900 г.). Той участва в Балканската война (1912-1913 г.). През 1913 г. Ботев е заместник-министър на войната.

1880 г. Стефан Василев Манов – политик, журналист и общественик. Той е един от ръководителите на троцкистите в България. От 1898 г. член на БРСДП. Сътрудничи на списание “Общо дело”, редактор е на студентския лист “Академическа свобода” и в. “Железничарска защита”. Завършва право в Женева (1908 г.) и работи като адвокат. Редактор е на в. “Работническа борба” (1903-1908 г.), “Работническа България”, “Работническа защита”. По време на разцеплението на БРСДП (1920 г.) е в левицата, която се влива в БКП, а след Деветоюнския преврат 1923 г. се обявява против неутралитета на партията. Манов е изключен през 1924 г. като “ликвидатор”. Той е един от основателите на групата “Нов път” (1927 г.). От 1931 до 1933 г. редактира в. “Освобождение”. Като адвокат защитава комунистическите дейци.

1932 г. Тончо Русев Русев – композитор.

През 1955 г. той завършва БДК - специалност тромпет. Работи като оркестрант в симфоничните оркестри в Бургас, Перник и Софийската опера. Русев е един от основателите на Естрадния оркестър на Сатиричния театър (1957-1960 г. ), на Естрадния оркестър на КТР (1960-1962 г.) и на оркестър "Балкантон" (1962-1972 г.). Той е началник-отдел "Естрада" към Концертна дирекция (1972-1973 г.), директор на Дирекция "Българска естрада". Член е на СБК. Автор е на детски песни, театрална и филмова музика ("Юлия Вревска", "Петимата от РМС", "Тайфуни с нежни имена"), телевизионни и детски мюзикъли. През 60-те и 70-те години активно сътрудничи с Л. Иванова и В. Найденов.

Богдана Карадочева - Сама с вятъра Музика Тончо Русев, текст Дамян Дамянов, аранжимент Вили Казасян Мелодия на годината 1978

Починали:

1962 г. Петър Ангелов Попзлатев - политик и общественик. Той завършва Военното училище (1915 г.) и право в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1926 г.). Участва в Първата световна война (1915-1918 г.). След войната е преподавател във Военното училище и ШЗО и служи във военносъдебното ведомство. Той е един от активните членове на Военния съюз и по-късно – член на политическия кръг "Звено". Попзлатев участва в Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. По-късно е директор на Софийската област и на Обществената обнова. След като през 1935 г. е уволнен от армията, става адвокат. Има републикански убеждения. След 1942 г. Попзлатев се включва в дейността на Отечествения фронт и участва в завземането на властта на 9 септември 1944 г. През 1944-1947 г. е политически секретар на Народния съюз "Звено", а през 1947-1950 г. е пълномощен министър в Швеция. Попзлатев е автор на "Военнонаказателно право. Обща и особена част." (1930 г.) и на много брошури и статии в периодичния печат.

1965 г. Стефан Николов Сърчаджиев - театрален и кинорежисьор.

След завършване на гимназия в София той учи в школата на Боян Дановски. През 1938 г. завършва драматичната школа към Народния театър, а през 1938-1939 г. специализира режисура в Париж. Създава и ръководи авангардния “Опитен театър” (1939-1940 г.), в който поставя “Господин де Пурсоняк”, “Адвокатът Патлен”, “Изобличението на Бланко Познет”. Работи в Скопския театър (1944 г.) и в Народния театър в София (1945-1956 г., 1958-1965 г.). Той е един от създателите на Държавния сатиричен театър “Алеко Константинов”, негов пръв директор, режисьор и художествен ръководител. Сред големите му постижения се открояват - “Фуенте Овехуна”, “Волпоне”, “В полите на Витоша”, “Баня”, “Към пропаст”, “Камък в блатото”. През 1945-1948 г. той е преподавател по актьорско майсторство в Държавната театрална школа в София, а през 1952-1965 г. в професор по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ (НАТФИЗ). В киното работи от 1951 г., първоначално в тандем с Антон Маринович, снима разнообразни по жанр филми, предимно в областта на историята.

1984 г. Умира Христо Иванов Проданов - алпинист.

Започва да тренира алпинизъм още като ученик. Работи като инженер металург в Кремиковци. Първия си 7-хилядник изкачва през 1967 г. - връх Ленин. Преди това покорява върхове в Алпите. По-големите му успехи са свързани с Хиндукуш (1976 г.) и Лхотце (1981 г.), като става първият българин, изкачил този връх. Загива при спускането на югозападния склон на Еверест (Джомолунгма) в състава на първата българска експедиция, покорила най-високия връх на планетата. Награден е с орден "Георги Димитров" (1981 г.; 1984 г., посмъртно), "НРБ", II степен (1977 г.). Обявен е за герой на НРБ (1984 г., посмъртно). Проданов е алпинист № 1 на България за ХХ в. (2001 г.).

2001 г. професор Николай Петков Ковачев - езиковед. Той е един от основателите на Великотърновския университет. Преподавател е по “Увод в езикознанието” (1963-1987 г.), ръководител е на катедра “Езикознание” във Филологическия факултет (1965-1987 г.), директор е на създадения от него Център по българска ономастика (1985-1999 г.), декан е на Филологическия факултет и заместник-ректор на Великотърновския университет (1968 г.). Ковачев е член на Съюза на научните работници в България, на Българското историческо дружество, на Националния съвет по българска ономастика и на Дружеството на краеведите в България. Ковачев е един от най-значителните представители на съвременната българска ономастика, създава своя школа в науката. Той събира най-големият в България ономастичен архив. Автор е на повече от 550 статии, студии и монографии, по-важни от които са: “Местните имена в Севлиевско” (1961 г.); “Местните названия в Габровско” (1965 г.); “Увод в езикознанието” (1968 г., 2. изд. 1973 г.); “Топонимията в Троянско” (1970 г.); “Българска ономастика” (1987 г.); “Честотно-етимологичен речник на личните имена в съвременната българска антропонимия” (1995 г.) и др.

[Надеждна]

На 21 Април:

През 1858 г. в духа на танзиматските реформи турското правителство изготвя нов "Закон за земите". Законът определя категориите земи, формите на собственост, както и начините за придобиване, владеене и прехвърляне на земята в Турция. Официално законът влиза в сила от 6 юни 1858 г.

През 1874 г. Климент Браницки (Васил Друмев) е ръкоположен за епископ и малко по-късно е изпратен в Тулча, за да поеме управлението на добруджанската част от Доростоло-Червенската епархия.

През 1902 г. тържествено се чества 25-годишнината от възшествието на екзарх Йосиф I в Цариград. На 23 април тържествено е открита българската болница "Евлогий Георгиев", построена със средствата на банкера, със субсидии на българското правителство и с частни помощи от Македония, Одринска Тракия, Северна и Южна България.

През 1912 г. при засада, устроена от турски войски в Тиквешко е убит българският революционер Пере Тошев.

През 1935 г. Министерството на съобщенията се разделя на Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството и на Министерство на железниците, пощите и телеграфите.

През 1935 г. е образувано първото безпартийно служебно правителство, назначено с царски манифест, начело с Андрей Тошев. Макар и в напреднала възраст Тошев поема министър-председателския пост поверен му от цар Борис III и го заема до 23 ноември.

През 1939 г. е подписан втори таен българо-германски протокол за доставка на австрийска военна техника за България в размер на 45 млн. марки.

През 1941 г. се провежда двудневна конференция в хотел "Империал" във Виена. Рибентроп се среща с граф Чано – министър на външните работи на Италия и са определени италианските териториални претенции в Македония и демаркационната линия с италианската окупационна зона – западно от Качаник, Лешок, Жилка, източно от Желязна ръка, Ново село, Мамудовац, Мешенище, западно от Подмоле излиза на Охридското езеро, през езерото излиза на източния бряг северно от Пещени, продължава праз Галичица и излиза северно от с. Невла на територията на Преспа, продължава източно от Козяк и по гребена на Баба планина завършва на старата гръцко-югославска граница. Това е т. нар "Виенска линия".

През 1972 г. Министерският съвет издава постановление на "За преустройство на БАН и Софийския университет "Климент Охридски". Създадени са единни центрове за наука и подготовка на кадри чрез интегриране на научните звена на БАН с факултетите от университета.

През 1990 г. като обществено-политическо движение е учреден Обединен демократичен център (ОДЦ). На 17 октомври 1992 г. се преименува в Обединен християндемократически център (ОХДЦ), и е регистриран през август 1993 г. ОХДЦ е член на СДС от февруари 1990 г. Член е и на Европейския демократически съюз и на Европейския християндемократически съюз. Съпредседатели на Обединения демократичен център с Божидар Данев, Любомир Павлов и Стоян Ганев. Пръв председател е Стоян Ганев. В изпълнителния съвет влизат Илко Ескенази, Стефан Софиянски и Александър Божков. Стоян Ганев е и пръв председател на ОХДЦ. От 29 април 1994 г. негов лидер е Стефан Софиянски, а от 20 август 1996 г. Екатерина Михайлова.

Родени:

През 1851 г. - Георги Димитров Измирлиев (Македончето) - български революционер.

Той е роден в Горна Джумая (Благоевград). Учи в Серес, в Цариград и във Военното училище в Одеса като юнкер в Люблянския пехотен 59-и полк. След като установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция в Румъния Македончето се включва като военен специалист в подготовката на Априлското въстание 1876 г. Гюргевския революционен комитет го избира за помощник-апостол и военен ръководител на Първи- Търновски революционен окръг в България. В началото на 1876 г. Георги Измирлиев се прехвърля през р. Дунав в определения му район, където развива широка организаторска дейност - създава нови комитети, привлича много съидейници и ги обучавана военно дело. След предателство турските власти тръгват по следите му, арестуват го и издават смъртна присъда. На 25 май 1876 г. в Горна Оряховица Георги Измирлиев е обесен.

През 1867 г. - Александър Павлов Малинов - български политик, държавник, лидер на Демократическата партия (1902-1938 г.).

Малинов е бесарабски българин, учи в родното си село, след което завършва гимназия в Болград и право в Киев (1891 г.). През 1908-1911 г., 1918 г., 1931-1932 г. заема министър-председателския пост и едновременно поема министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1908-1910 г.), министерство на външните работи и вероизповеданията (1910-1911 г., 1918 г., 1931 г.). Освен това през 1931-1934 г. е председател на Народното събрание. Участва в политически борби след Първата световна война и в акцията на Конституционния блок в Търново (1922 г.). Осъден е и е затворен в Шуменския затвор като виновник за Втората национална катастрофа (1922-1923 г.). Участва в създаването на Демократическия сговор през август 1923 г. В началото на 1924 г. Малинов напуска Сговора и възстановява Демократическата партия заедно с група политически съмишленици (Н. Мушанов, Ал. Гиргинов и др.). Автор е на мемоарните книги “Под знака на страстни и опасни политически борби” (1934 г.; 1938 г.; 1991 г.) и “Страници из нашата нова политическа история” (1938 г.). Умира на трибуната по време на предизборно събрание за ХХIV ОНС.

През 1899 г. - Михаил Христов Попов - български оперен артист (бас).

Завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1923 г.), по-късно и консерваторията в Неапол и известно време концертира в Италия заедно с Б. Джили, Тито Скипа и др. Дебютът му е в Софийската опера на 27 ноември 1927 г. в ролята на Мефистофел ("Фауст" от Ш. Гуно). Изпълнява основни басови партии в различни опери: Иван Сусанин ("Иван Сусанин" от М. И. Глинка), Зарастро ("Вълшебната флейта" от В. А. Моцарт), княз Гремин ("Евгений Онегин" от П. И. Чайковски) и др.

През 1944 г. - Мария Вердова Гигова - български състезател и треньор по художествена гимнастика.

Завършва ВИФ и Художествената академия, специалност "Изящни изкуства". През 1997 г. тя работи като треньор на националния отбор на Франция, председател на Спортно-техническа комисия, член на Международната техническа комисия. Гигова е почетен член и експерт на ФИГ, главен директор на списание "Красота", издание на БОК, спортен директор на БОК и консултант на Британския национален отбор. В Канада има училище на нейно име. Тя участва в 5 световни първенства и е носител на световна титла във Варна (1969 г.), в Хавана (1971 г.), в Ротердам (1973 г.). Носител е на званието "Народна РБ" I степен. Тя е заслужил майстор на спорта на България и на бившия СССР. Призната за една от най-добрите гимнастички за всички времена. Депутат е в XXXIX НС (2001 г.).

През 1949 г. - Пламен Никифоров Джуров - български композитор, диригент и педагог.

През 1975 г. той завършва Музикалната академия в София, специалност "Пиано" при проф. Мара Балсамова, "Композиция" при проф. М. Големинов и "Дирижиране" при проф. К. Илиев. От 1976 г. е диригент на Филхармонията в Плевен. През 1984 г. специализира при проф. Карл Йостеррайхер във Виена, а през 1985 г.- в Москва. От 1988 г. Джуров поема ръководството на камерен оркестър "Софийски солисти". Има концерти в над 30 страни, участия в международни музикални фестивали, много записи, включително и на произведения, написани специално за "Софийски солисти"). Джуров е доцент в ДМА - София, председател е на УС на "Музикаутор" и отговорен секретар на фондация "Борис Христов". Негови творби са: "Вариации за симфоничен оркестър", "Соната за пиано", "Кончерто гроссо за струнни, ударни и пиано", "Елегия", "Токата", "Фантазия", "Оратория реквием за алт, поет, смесен хор и симфоничен оркестър" по текстове на Г. Константинов, "Концерт за саксофон и симфоничен оркестър" и др.

През 1968 - Адриана Дунавска - българска състезателка по художествена гимнастика.

Тя дебютира на Европейското първенство във Флоренция (Италия) и печели златния медал в многобоя. На Световното първенство във Варна през 1987 г. извършва истински подвиг, като със счупен крак спечелва злато на топка и става втора в многобоя. През 1988 г. Дунавска е абсолютна Европейска шампионка в Хелзинки, на Олимпиадата в Сеул същата година печели сребърен медал.

Починали:

През 1878 г. - Жельо войвода (Желез Добрев Железчев) - български хайдутин.

Участва в четите на Димитър Калъчлията и Пейо Буюклията, а по-късно сам става войвода на чета. Хайдутува в Сливенския и Котленския балкан. През 1863 г. се отказва от хайдутството и се заселва в с. Метличина, Варненско, но 9 години по-късно се завръща в родното си село. Той доживява Освобождението и умира два месеца след подписването на Санстефанския мирен договор. Моменти от хайдушките на Жельо войвода подвизи са отразени в повестта "Изгубена Станка" от Илия Р. Блъсков.

През 1901 г. - Иван Петков Славейков - български учител, публицист, обществен и държавен деец.

През 1871 г. той завършва Робърт колеж в Цариград. След това работи дълги години като учител във Враца (1872-1875 г.), в Робърт колеж (1876-1878 г.), в Пловдив, където емигрира след преврата от 27 април 1881 г. и в София (1885-1886 г., 1889-1900 г.). През 1878-1879 г. е главен училищен инспектор в Сливенска губерния. И. Славейков заема различни административни постове: началник на канцеларията на търновския губернатор (1878 г.), секретар на Министерския съвет (1880-1881 г.) и кмет на София (1885 г.). Освен това е народен представител в IV-ХI НС (1884-1901 г.) и министър на народното просвещение (19.02. - 25.04.1901 г.). Развива активна обществено-политическа дейност като последователен русофил и член на Либералната партия на П. Каравелов. Той е действащ член на БКД и председател на Историко-филологическия клон на БКД (1898-1900 г.). Като талантлив публицист сътрудничи на много вестници и списания, редактира вестниците “Независимост”, “Търновска конституция”, “Искър” (1886-1887 г.) и “Знаме” (1894-1898 г.). Като кореспондент на чужди вестници И. Славейков осведомява европейската общественост за османските зверства в България след Априлското въстание. През 1888 г. става главен редактор на в. “Търновска конституция”, орган на Народнолибералната партия и доблестно изпълнява задълженията си, въпреки че е подложен на насилие и терор. Затова е бит жестоко, съдят го за “оклеветяване и наскърбление на държавни чиновници”, “за обида на княза”, “за обида на Н. Начович” и го интернират. След това е дипломат в Букурещ (1881 г.), кмет на София (1886 г.), учител във Враца (1887-1888 г.) и министър на просветата (1901 г.). Запазени са ръкописът на подготвения от него за печат англо-български речник (Архив “П. Р. Славейков”, папка 46) и статията му “За образованието в българските училища”. И. Славейков написва учебници за изучаване на български и френски език. Превежда от английски и френски език творби от Р. Бърнс, П. Б. Шели, Х. Лонгфелоу, А. Доде, Г. дьо Мопасан, драмата “Юлий Цезар” от У. Шекспир. Псевдоними на И. Славейков са Барон фон Бръмбал, Малък славей, Чуруликов.

[Ася_И]

На 22 Април:

През 1866 г. в Цариград е свикан Църковен събор. От българска страна в него участват само Панарет Пловдивски и Гаврил Кръстевич. По предложение на бившия патриарх - Григорий VI, е избрана комисия, която трябва да разгледа всички варианти за решаване на българския църковен въпрос и да изготви окончателен проект.

През 1876 г. в Панагюрище се освещава въстаническото знаме, изработено от учителката Райна Попгеоргиева Футекова, придобила известност под името Райна княгиня.

През 1896 г. Портата приема, без да приложи след това, проект от 13 точки за реформи и автономия на Македония, сходен със статута на Източна Румелия. Проектът е изработен от Върховния македонски комитет и е изпратен на Вътрешната организация за обсъждане на 22 март.

През 1910 г. в периода 22 - 24 април в Солун се провежда първият събор на дружеството "Българска матица", основано през 1909 г. Избрана е Върховна управа от 12 души с председател Христо Далчев, секретар Васил Шанов и ковчежник Димитър Василев. Оформени три комитета (отбора): Църковно-училищен - с председател Васил Динев, Книжовен - с председател Вениамин Димитров и Стопански - с председател Атанас Ченгелев. Издава сп. "Летоструй" под редакцията на проф. Ал. Теодоров-Балан в тираж 10 000 броя.

През 1913 г. в Атина е подписан предварителен съюзен протокол за сръбско-гръцки спогодби за делимитация и за обща война против България. На 1 май 1913 г. в Атина, капитан Йоанис Метаксас и полковниците Петър Пешич и Душан Туфегдич подписват и военна конвенция за взаимопомощ в случай на война с България. В Югоизточна Македония се съсредоточава 90 000–на гръцка армия, а в районите на Гевгели, Велес, Куманово и Пирот- 150 000-на сръбска армия. Същевременно гръцкият флот се задължава да действува покрай северното крайбрежие на Бяло море. В Конвенцията са договорени и териториалните въпроси, след разгрома на България. Сърбия получава право над земите на север от линията Градец — Беласица — Перелик, а Гърция — южно от тази линия. По този начин страната ни се лишава напълно от новоосвободените земи в Македония. Два дни след подписването на Лондонския мирен договор, с който се слага край на Първата Балканска война, на 19 май 1913 г. в Солун Сърбия и Гърция подписват таен военно-политически договор, който е насочен изцяло против България. Според 11-те му точки двете държави отново си гарантират земите в Егейска и Вардарска Македония, окупирани от тях през Балканската война 1912–1913 г., докато България се сражава с Турция на Тракийския фронт.

По силата на този акт на Сърбия се предоставят всички земи на запад и изток от р. Вардар до планината Осогово. На Гърция се признавали земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера, разположен източно от устието на р. Струма. Двете държави се задължавали да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България. Скоро след подписването на този договор от Букурещ последвали изявления, че Румъния търси приятелството на Сърбия и Гърция.

С този акт се обезсилват Българо-сръбският договор 1912 г. и Българо-гръцкият договор 1912 г. и се подготвя почвата за избухването на Междусъюзническата война 1913 г. Усилията на руската дипломация да предотврати нова война са напразни. Българската войска от Тракия се разполага на запад по цялата граница със Сърбия и Гърция. Без да предупреди правителството цар Фердинанд издава заповед на генерал Савов за настъпателни действия срещу бившите съюзници. А те чакат само повод, за да започнат война с България.

През 1915 г. близо до Роженския манастир, край Мелник с четата на неврокопския войвода Стоян Филипов Яне Сандански попада в засада и е убит.

През 1920 г. е връчена украинско-руска протестна нота срещу настаняването и въоръжаването на белогвардейски части в България под натиска на Антантата и за функционирането на руската царска легация в София начело с А. Петряев. По решение на правителството руските военнопленници са върнати в родината си със съдействието на Украинския червен кръст.

През 1924 г. румънският парламент въвежда задължително предаване на една трета от земите в Южна Добруджа на държавата, докато по закона от 1921 г. е призната пълната частна собственост, а през 1922 г. е възстановен законът от 1 април 1914 г. Според законът от 1914 г. румънският парламент приема закон, който въвежда системата "мирие" в Южна Добруджа и стъпва върху тълкуване на османското законодателство, без да признава 35-годишното българско управление. Една трета от земите трябва да бъде предадена на държавата или стойността им трябва да бъде заплатена на съкровището. Така през 1925 г. румънската държава разполага с държавен фонд над 300 000 ха. Тази системата е в сила до 1940 г.

През 1949 г. е връчена нота на Министерството на външните работи на НРБ до правителствата на Великобритания и САЩ в отговор на нотите им съответно от 2 и 4 април с. г., обвиняващи България в нарушаване на чл. 2 от мирния договор, т. е. че правителството не спазва "правата на човека и основните свободи". В българската нота се заявява, че "България ще счита като акт на недружелюбие всеки опит да бъде третирана като държава, чиито вътрешни дела подлежат на обсъждане от външния свят".

Родени:

През 1920 г. - Валери Петров (псевдоним на Валери Нисим Меворах) - поет, преводач и сценарист.

Имах мечта да имам часовник. Сега имам часовник, но нямам мечта.

През 1939 г. той завършва Италианско училище в София, а през 1944 г. и медицина. Петров участва в Отечествената война (1945 г.). Той е един от основателите на в-к "Стършел". През 1947-1950 г. е аташе по печата в Рим. Петров е редактор в Студията за игрални филми, в издателство "Български писател". За първи път публикува през 1936 г. в сп. "Ученически подем". Особено плодотворен е периодът между 1940-1948 г., когато създава едни от най-добрите си поеми и стихотворения, включени в сборника "Стихотворения" (1949 г.). Петров е награден с Димитровска награда (1962 г.), звание "народен деятел на културата" (1977 г.), орден "НРБ", I степен (1980 г.), награда "Иван Вазов", награда "Пеньо Пенев", "Златна роза" на кинофестивала във Варна, орден "Стара панина.", I степен (2000 г.) и награда "Калина Малина" за цялостно творчество, посветено на деца. Негови сценарии са: "Точка първа" (1956 г.), "На малкия остров" (1958 г.), "Първи урок" (1960 г.), "Слънцето и сянката" (1962 г.), "Рицар без броня" (1966 г.), на киноновелите: "Васката", "Есенно слънце", "Откъде се знаем", на мултфилмите: "Приказка за боровото клонче", "Гръмоотводът" и др. Петров е един от най-значителните представители на българската драматургия. Съчетава разнородни сценични елементи, хумор и оптимизъм. Той е автор на сатиричния спектакъл "Импровизация" (1962 г., съвместно с Р. Ралин), на пиесата "Сняг" (1968 г.), на куклената пиеса "Бяла приказка" (1973 г.) и др. Петров е един от най-добрите преводачи в България. Превежда У. Шекспир, Дж. Родари, Киплинг, С. Михалков и др. Пише и пътеписи за Китай и Африка. Негови съчинения са: "Бяла приказка" (1974 г.), "Стихотворения и поеми" (1977 г.), "Копче за сън" (1978 г.), "Лесно казано" (1980 г.), "Избрани произведения" (в 2 т., 1980 г.), "В лунната стая" (1982 г.), "Пук" (1983 г.), "Поезия" (1984 г.), "Избрани произведения" (2 т., 1990 г.), "Невероятните приключения на Син Дядо" (1992, в съавторство с Хр. Ганев), "Разтворен прозорец", "Прозирност" (2001 г.) и др.

На "Попа"

И все пак беше хубаво, че точно на тая

моя спирка се сбира сега младежта,

тъй че можех да слушам, уж чакам трамвая,

как дърдорят си весело разни празни неща,

как открито целуват се, как дрънчат на китари,

как се смеят на смешки, явно смешни за тях,

и как явно ни чувстват отчайващо стари,

допотопни животни, достойни за смях.

Но в тъмното снощи ми се стори гранитът

на Патриарха с куп венци ограден.

А то били те. Уморени да скитат,

седяха на цокъла, на пет крачки от мен.

Осветил ги бе блясъкът от трамвайната жица

и при тяхната хубост нещо в мен затрептя:

А не са ли наистина тези ­ всъщност ­ дечица

Мил венец от страната ни, свеж букет от цветя?

Умни, будни, такива, със каквито едва ли

би могъл да се хвали друг някой народ,

а ний какъв избор срещу туй сме им дали?

Безработица вкъщи или чужд небосвод.

Не че няма сред тях доста с бръснато теме,

и че много от тях не се боцкат с игли,

но и много ги лъже това, нашето, време

и добре е, че само ни се смеят, нали,

като биха могли... А те, виж как, красиви,

под неона в целувка сливат млади лица,

виж как дръзко се мятат момчешките гриви

и как женствено в мрака блясва в миг обеца ­

очевидно нехаят, или просто не знаят,

че светът им могъл би да е друг, не такъв...

Сбогом, скъпи дечица! За нас иде трамваят.

Дано сте щастливи, наша плът, наша кръв!

През 1923 г. - Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов) - български поет и сатирик.

Той завършва гимназия в родния си град през 1941 г. и право в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1945 г. През юли - септември 1941 г. заедно с Д. Мундров и Щ. Скубарев урежда в Сливен антифашисткия бюлетин "Истината по антисъветската война". През 1942 г. е арестуван. Радой Ралин участва в Отечествената война. През 1949-1950 г. е в Чехословакия, където изучава езика и културата на страната. Участва в младежките фестивали в Букурещ (1953 г.) и в Москва (1957 г.). Освен това завежда отдел "Агитация и пропаганда" в Околийския комитет на ОФ в Сливен (1944 г.), редактира сп. "Славяни" (1945-1946) и в. "Литературен фронт" (1946-1949 г). Редактор е още в Студията за игрални филми (1963-1964 г), в Студията за хроникални и документални филми (1964-1966 г), където създава поредицата "Фокус", в издателство "Български писател" (1967-1968 г.), в Българска кинематография (от 1976 г.). За пръв път печата стихове през 1931 г. в детския в. "Изгрев" (Сливен). Радой Ралин сътрудничи на в. "Завой", "Заря", "Литературен глас", "Световна илюстрация", "Фронтовак", "Стършел", "Литературен фронт" и др. Той твори с успех в различни жанрове, главно в областта на хумора и сатирата. Голямата му известност се дължи предимно на неговите епиграми. Те се отличават с богатство на хрумванията, актуалност, простота, остър и бърз рефлекс към отрицателни явления от всички области на живота - морал, култура, политика, бит, икономика. Радой Ралин получава награди от Института по багоналистика в Мюнхен (основано от проф. Н. Сарафов), златен орден за "заслуги в областта на културата и заради културата на неговите заслуги" (1997 г.), орден "Стара планина." (2000 г.), литературна награда "Р. Алексиев" (2002 г.). Негови са спектаклите: "Дяволско огледало" (1957 г., съвместно с Б. Априлов) и "Импровизация" (1962 г., съвместно с В. Петров), на пиесата "Конферанс" (1973 г.), сценарист е на игрални филми: "Лаура" (1957 г.), "Невероятна история" (1962 г.), "Ще дойде детето" (1966 г.). Негови са документалните филми: "Н. Й. Вапцаров" (1953 г.), "Атанас Далчев" (1967 г.), "Редник Пеньо Пенев" (1970 г.); киносатирите : "Лакпром" (1965 г.), "Борба за икономии" (1965 г.), "Вездесъщият" (1965 г.), "Инцидент" (1966 г.), "Новогодишен подарък" (1966 г.), научнопопулярни филми: "Корените на дърветата" (1970 г.), "Червените календари" (1971 г.), "Устойчивост" (1972 г.), "Кървава картотека" (1973 г.); мултфилмите: "Човек и шише" (1966 г.), "Голям епос" (1973 г.). Книги на Радой Ралин са "Стихотворения" (1949 г.), "Халосни патрони" (1961 г.), "Внимателни фейлетони" (1963 г.), "Лирика" (1965 г.), "Личен контакт" (1965 г.), "Люти чушки" (1968 г.), "Апострофи" (1980 г.), "Матерните" (1993 г., избрано), "Ехото на усмивката" (1997 г.) и др. Радой Ралин почива на 81 години на 21 юли 2004 г. На негово име е наречен площадът пред кино "Изток" в София.

Езопиада

Кадровикът Теофраст

Непознати улици

През 1927 г. - Христо Колев Пелитев - български писател хуморист и сатирик.

До 1950 г. той следва право и славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работи във вестниците "Народна младеж", "Работническо дело", "Стършел", в сп. "Български воин", и в издателство Партиздат. От 1960 г. Пелитев е редактор, отговорен секретар, заместник-главен редактор и главен редактор на в. "Стършел". Член е на СБП. Първия си хумористичен разказ публикува през 1947 г. Пелитев съставя сборник с хумористична и сатирична проза съвместно с П. Незнакомов. През 1977 г. излизат неговите "Избрани разкази, фейлетони, приказки за хора и животни, пътеписи".

[Станимир]

На 23 Април:

През 1800 г. кърджалии нападат Елена и опожаряват местната църква “Св. Никола”.

През 1856 г. по инициатива на Кръстьо Стоянов-Пишурка в Лом е създадено българско читалище. Възрожденският просветен деец е роден във Враца. Първоначално учи в родния си град, а после - в гръцкото училище в Цариград. След това учителства във Враца и Лом. Занимава се и с активна театрална дейност. Под негово ръководство се поставят едни от първите представления през Възраждането. Книжовното наследство на Пишурка се състои главно от преведени и побългарени драми, повести и стихотворения, без особена художествена стойност. Той сътрудничи и на редица издания като "Цариградски вестник", "Македония", сп. "Читалище" и др.

През 1872 г. в Цариград Антим І оповестява първото си екзархийско послание, с което уведомява, че вече е получил утвърдителен берат от Високата порта.

През 1871 г. той е избран за член на Временния съвет на Българската екзархия, а на 16 февруари 1872 г. за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 г. защитава българския народ, поради което турското правителство го заточава в Мала Азия. През 1878 г. той е освободен, отново заема екзархийския си пост и се включва в политическото изграждане на българската държава. Избран е за председател на Учредителното събрание и на I ВНС (1879 г.) в Търново.

През 1902 г. тържествено е открита българската болница "Евлогий Георгиев", построена със средствата на банкера, със субсидии на българското правителство и с частни помощи от Македония, Одринска Тракия, Северна и Южна България.

През 1940 г. е приет Закон за гражданска мобилизация, с който се забраняват стачките. Производството се поставя под контрола на държавата чрез Дирекция на гражданската мобилизация, подчинена на Министерството на войната. От 1 февруари 1943 г. Дирекция на гражданската мобилизация е подчинена пряко на правителството.

През 1948 г. в Прага е подписан Българо-чехословашки договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ. Документът предвижда двете страни взаимно да се консултират по всички важни международни въпроси, засягащи техните интереси, и да си оказват военна и всякаква друга помощ, в случай че някоя от тях стане обект на агресия, а така също и да развиват взаимните си икономически и културни връзки. Сключен е за срок от 20 години и подновен на 26 април 1967 г. за още 20 години.

През 1992 г. е приет Закон за приватизацията.

През 2001 г. премиерът Иван Костов и външният министър Надежда Михайлова са на посещение в САЩ, където се срещат с президента Джордж У. Буш, с вицепрезидента Дик Чейни, със секретаря по националната сигурност Кондолиса Райс и с държавния секретар Колин Пауъл.

Същевременно съставът на Софийски градски съд отхвърля документите за регистрация на Националното движение "Симеон Втори" като политическа партия за участие в изборите от 17 юни 2001 г.

Родени:

През 1863 г. - генерал-майор Георги Димитров Тенев.

През 1884 г. той завършва Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на 9-та рота от 6-ти пехотен Търновски полк. В боя при Драгоман на 10 ноември Тенев е ранен, но продължава да се сражава. Участва и на 12 ноември в боя при Цариброд и на 14 и 15 ноември в боевете при Пирот. По-късно е дружинен командир в 24 пехотен Черноморски полк (1906 г.), а впоследствие прехвърлен в инженерните войски. През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 3-ти пехотен Бдински полк. Загива при превземане на Чаталджанската позиция.

През 1866 г. - полковник Димо Христов (Д. Х. Кучаров).

Той завършва класното училище в Сопот и Военното училище в София през 1889 г. Служи в пехотата и за периода 1911-1913 г. командва 10. пехотен Родопски полк. По време на Балканска война е командир на Хасковския отряд и взема участие в обсадата и щурма на Одрин. След участието си в Първата световна война е командир на 3. конен полк в Пловдив, където завършва службата си.

През 1921 г. - Йордан Димов Займов - български езиковед.

През 1944 г. тя завършва славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От 1971 г. е професор по езикознание в Института по български език при БАН. Займов изучава българска, балканска и славянска етимология и ономастика, историята на българския език и славянска епиграфика. По-важни негови трудове са: "Местните имена в Пирдопско" (1959 г.), "Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия" (1967 г.), "Битолски надпис на Иван Владислав - самодържец български. Старобългарски паметник от 1015-1016 година" (1970 г.), "Български географски имена с -jь. Принос към славянския ономастичен атлас" (1973 г.) и др. Един от съставителите на "Речник на съвременния български книжовен език" (в 3 т. 1958-1959 г.), "Български етимологичен речник. Т. I - II" (1971-1979 г., незавършен).

През 1923 г. - Петър Петров Слабаков - български актьор, завършил икономика.

"Аз когато играя, искам да кажа нещо на хората от сцената"

Той е дългогодишен актьор в Сатиричния и Ловешкия театър, създава серия от ярки, запомнящи се роли (“Балкански синдром”, “Окото” и др.). В киното е от 1959 г. Работи активно и в телевизията. От 1989 г. е лидер на НС “Екогласност”, а от лятото на 1991 г. ПК “Екогласност”. Депутат е в VII ВНС. Филмографията му включва: “Дом на две улици” (1959 г.), “Отвъд хоризонта” (1960 г.), “Първи урок” (1960 г.), “Призори” (1961 г.), “Пленено ято” (1962 г.), “Тютюн” (1962 г.), “Смърт няма” (1963 г.), “Понеделник сутрин” (1965 г.), “Цар и генерал” (1966г.), “Привързаният балон” (1967 г.), “Най-дългата нощ” (1967 г.), “В края на лятото” (1967 г.), “Шибил” (1968 г.), “Птици и хрътки” (1969 г.), “Танго” (1969 г.), “На всеки километър” (тв, 1969 г.), “Цидателата отговори” (1970 г.), “Четиримата от вагона” (тв, 1971 г.), “Герловска история” (1971 г.), “Глутницата” (1972 г.), “Като песен” (1972 г.), “Мандолината” (1973 г. ), “Най-добрият човек, когото познавам” (1973 г.), “Зарево над Драва” (1974 г.), “Ламята” (1974 г.), “Вечни времена” (1975 г.), “Щурец в ухото” (1976 г.), “Звезди в косите, сълзи в очите” (1977 г.), “31 чифта волове” (тв, 1977 г.), “Темната кория” (тв, 1977 г.), “Покривът” (1978 г.), “Инструмент ли е гайдата?” (1978 г.), “Черешовата градина” (1979 г.), “Хан Аспарух” (1981 г.), “Синът на Мария” (1983 г.), “Златната река” (1983 г.) “Златният век” (тв, 1984 г.), “Неизчезващите” (тв, 1988 г.), “Антракс” (1990 г.), “Карнавалът” (1990 г.), “Белег за човещина” (тв, 1991 г.), “Прокоба” (тв, 1993 г.), “След края на света” (1998 г.), “Вълци” (тв, 2001 г.).

През 1942 г. - Ванча Любомирова Дойчева – българска театрална и филмова актриса.

Дъщеря е на Л. Дойчев и съпруга на проф. Д. Шойлев. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ, 1964 г.) в класа на проф. д-р К. Мирски, със "Сарафовска стипендия" за отличен успех. През 1971 г. тя професионална специализация в Лондон и Париж. Играе на сцената на Народния театър "Иван Вазов" от 9-годишна възраст до днес. Репертоарът £ включва около 100 роли, от които най-значителни са: Рада Госпожина ("Под игото"), Цонка ("Казаларската царица"), Евген£ ("Хъшове"), Амалия и г-жа Трифкович ("Двубой") от Ив. Вазов, Регана ("Крал Лир"), Гертруда ("Хамлет"), Дездемона ("Отело") от У. Шекспир, Грушенка в "Братя Карамазови" от Ф. М. Достоевски, Серафима в "Бяг" от М. Булгаков, Адела в "Домът на Бернарда Алба" от Ф. Г. Лорка, Инес в "Почивка в Арко Ирис" от Д. Димов, Елена в "Деца на слънцето" от М. Горки, Савина в "Елегия" от П. Павловски, Роуз в "Есенна градина" от Л. Хелман, мадам Дьо Монтрьой в "Маркиза дьо Сад" от М. Юкио, Мег Фулон в "Бившата мис на малкия град" от М. Макдона, Лизистрата в едноименната комедия от Аристофан и др. Има 100 роли в тв театър и радиотеатъра. Участва в много детски предавания, тв интервюта, творчески портрети, фестивали и др. Снима се във филмите: "На всеки километър", "Грамофон и маслини за моите приятели", "Иван Шишман","Закъсняло пълнолуние" (последният филм на Ед. Захариев и др.), "Маркиза дьо Сад" (1997 г.), "Бившата мис на малкия град" (1998 г.), "Двубой" (2000 г.). Дойчева е председател на Съюза на артистите в Българи за периода 1987-1989 г. От 1991 г. е член-учредител на фондация "В. Левски" , а през 1998-2000 г.и неин председател. През 2000 г. е заместник-председател на общобългарския комитет "В. Левски".

През 1959 г. - Благовест и Светослав Аргирови- български естраден дует.

Завършват Българската държавна консерватория. Дебютът им е в Младежкия конкурс за забавна песен в София през 1981 г. под името "Вега", а първият им запис "Ненужен" е в БНР през 1982 г. Песните им са в стил диско. С шлагерите си печелят награди на конкурси, влизат в наши и чужди класации. Вземат участие на фестивали в Слънчев бряг, Братислава, Никарагуа, Румъния, Дрезден, концертират в Япония, Чехословакия (бивша) и СССР (бивш). Емигрират от България след 10 ноември 1989 г. Дискографията му вклюва: "Момиче за двама" (1983 г.), "Пролетна умора" (1985 г.), "Да чукна на дърво" (1986 г.).

Починали:

През 1914 г. - Харитон Иванов Генадиев- български журналист, лексикограф и преводач.

Син е на Ив. Генадиев и брат на Н. Генадиев и П. Генадиев. Той завършва галатасарайския лицей "Мектеб и Сюлеймание" в Цариград. След това е висш чиновник в различни ведомства. Основава и редактира всекидневния в. "Балканска зора" и редактира преводното сп. "Зимни нощи". Прави много преводи от Юго ("Клетниците", "Човекът, който се смее"), Дюма ("Граф Монте Кристо"), Молиер, Жюл Верн и др. Генадиев съставя френско-български и българо-френски речник.

През 1918 г. - Димитър Христов Ризов - български обществен деец, публицист и дипломат.

Учи в Пловдив, след което завършва висше образование в Лиеж, Белгия. Ризов работи като книжар в родния си град и като екзархийски училищен инспектор в Македония (1880 г.). През 1885 г. заедно с Д. Петков основава Софийския македонски централен комитет. През юли 1885 г. Ризов заминава за Пловдив, където работи за Съединението и е избран за член на БТЦРК. Повлиява на З. Стоянов относно тактиката за извършването на предстоящия акт - сваляне на правителството в Пловдив от армията. Изпратен е с мисия в Шумен, където заедно с майор С. Муткуров на 30 август 1885 г. известяват княз Александър I Батенберг за предстоящото събитие и получават съгласието му. Ризов е член на Временното правителство в Пловдив и депутат в III ВНС. Заема редица дипломатически постове: български търговски агент в Скопие (1897-1899 г.), дипломатически агент в Цетине (1903-1905 г.), в Белград (1905-1907 г.), пълномощен министър в Рим (1908-1915 г.) и в Берлин (1915-1918 г.). Ризов се занимава активно и с публицистика. Редактира в. "Христо Ботев", а заедно с А. Ляпчев – в. "Млада България". Същевременно сътрудничи при издаването на вестниците "Търновска конституция", "Македонски глас", "Независимост" и др. Той пише политически брошури за външната политика на България. По време на Първата световна война (1917 г.) издава в Берлин заедно с брат си Никола Ризов (също дипломат и общественик, публицист) атласа "Българите в техните исторически, етнически и политически граници", който съдържа 40 карти с предговор и много интересни преценки към тях - на немски, английски, френски и български език. Особено ценни са историческите карти, съставени със сътрудничеството на наши учени. Възпроизведени са карти на Шафарик, Ами Буе, Давидович, Лежан, Ф. Хан и Закс, Макензи и Ърби, проф. Ербен, Елизе Реклю, Киперт, Синве, В. Кънчев и др.

През 1972 г. - Георги (Жорж) Панайотов Папазов - български художник модернист, писател и критик.

През 1918 г. завършва парково инженерство и архитектура в Прага, след което заминава за Мюнхен, където посещава ателието на Ханс Хофман. Първата си самостоятелна изложба Папазов урежда в София през 1919 г. Посещава Виена (1920 г.), Берлин (1921-1923 г.) и Женева (1923 г.). От 1924 г. той живее и работи във Франция. През 1925 г. представя картини в Салона на независимите. Папазов участва в първата изложба на сюрреалистите заедно с Х. Миро, М. Ернст, А. Масон, Х. Арп, както и в колективни изяви заедно с П. Пикасо, Ж. Брак, А. Дерен, Ф. Леже, П. Кле, Ж. Люрса, Х. Миро. Има самостоятелни изложби във Франция, Югославия, Италия, Швеция, САЩ, Чехословакия и България. Творбите му са рисунки, акварели и картини с маслени бои. Дебютира с пейзажи и експресивни фигурални композиции, в които личи влиянието на немското изкуство. По-късно с изразните средства на сюрреализма и абстрактното изкуство създава оригинален пластичен език, който го поставя извън конвенционалните стилови направления в европейската живопис. Известни негови творби са: "Портрет на майката на художника" (1924 г.), "Морето" (1925 г.), "Двойка" (1928 г.), "Пейзаж от Чехия" (1916 г.), "Пейзаж от Дордона" (1930 г.), "Корабокрушение", "Гладиатори" (1957 г.) и др. Папазов е автор на книгите: "Паскин!. Паскин!. Това съм аз" (1932 г., на фр.), "Париж. Творчество и съдба на великите художници" (1938 г.), "Писма за Дерен" (1966 г., на фр.), "По стъпките на художника" (1971 г., на фр.) и др.

[Надеждна]

На 24 Април:

През 1868 г. в Солун за първи път е отслужена литургия на български език.

През 1877 г. в Цариград е организирано събрание на Светия синод, което избира ловчанския митрополит Йосиф за екзарх с 10 гласа от общо 19 гласували. На 28 май 1877 г. новият екзарх получава берата си от великия везир, а на 2 юни 1877 г. е приет на аудиенция от султан Абдул Хамид ІІ.

През 1877 г. ръководството на Българското централно благотворително общество (БЦБО) отправя Възвание към българския народ, в което призовава всички българи да окажат подкрепа на руската армия. “Всички ние трябва да станем като един человек да посрещнем братски нашите освободители и да съдействаме с всичките си сили на руската армия.” Възванието е съставено в Букурещ и е подписано от Владимир Йонин, Кириак Цанков, Олимпи Панов, Стефан Стамболов, Петър Енчев, Димитър Иванов, Павел Висковски, Иван Кавалджиев и Иван Вазов.

БЦБО е политическа организация на българските емигранти в Румъния. Основана е на 10 юли 1876 г. в Букурещ като продължение на Българското человеколюбиво настоятелство. За неговото създаване голяма роля изиграва Вл. Йонин - пратеник на славянските благотворителни комитети в Санкт Петербург и Москва, които поемат финансирането на БЦБО. Той е избран и за негов почетен председател. В ръководството на БЦБО са включени също К. Цанков, О. Панов, Ив. Вазов, Ст. Стамболов и др. Първоначално в неговите редове са включени представители и на революционното течение, и на консервативните среди. Но на Общото събрание (18-22 ноември 1876 г.) превес взимат представителите на второто течение, което се отразило и на духа на изработената програма на БЦБО. В нея се издига идеята за създаване на независима българска държава, но с монархическа форма на управление. Независимо от това БЦБО развива не малка дейност за сплотяване на силите на българското националноосвободително движение след жестокото потушаване на Априлското въстание. То не само оказва помощ на пострадалото българско население, но се включва активно и в набирането на български доброволци за Сръбско-турската война. Чрез материалната подкрепа на славянските комитети в Русия то поема и издръжката на завърналите се в Румъния българи след участието им във войната. За пропагандиране на своите цели и привличане на европейското обществено мнение в защита на българския народ БЦБО ползва в. "Нова България", издаван от Хр. Ботев. След обявяване на Руско-турската освободителна война то се обръща с възвание към българския народ да подкрепи действията на руската армия.

През 1903 г. в с. Смилево приключва конгресът на Битолския революционен окръг с председател Дамян Груев. Взима се решение за повсеместно въстание. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който се делегира и правото да определи датата на въстанието.

През 1913 г. македоно-одринското опълчение е включено в състава на българската действаща армия.

През 1919 г. в изпълнение на заповед на ген. Кретиен вътрешният министър Никола Мушанов забранява конгреса на БЗНС, свикан за 27-30 април в София. Вместо него се провежда "малък" земеделски конгрес от 26 до 29 април. В отговор тримата министри земеделци подават оставка и правителството се разпада.

През 1941 г. в София е подписана спогодбата "Клодиус-Попов", с която се уреждат задълженията на България към Германия в заетите области. В нея за България се фиксират само задължения.

През 1943 г. извънредно заседание Светия синод взема решение против антисемитската политика на правителството.

През 1946 г. тленните останки на цар Борис ІІІ са изнесени от Рилския манастир.

През 1956 г. Владимир Топенчаров публикува във в. "Отечествен фронт" нова статия "Поуки от поуката". Тя има широк обществен отзвук, тъй като продължава да критикува култа към личността, водещ според автора до заместване на дисциплината в държавата и стопанството с "известни форми на командване и с бездушна изпълнителност".

През 1961 г. Излиза решение на Министерския съвет за създаване на Национален изчислителен център и за реорганизация на Математическия институт.

През 1962 г. приключва национално съвещание по въпросите на идеологическата работа. На българските творци е заявено, че главната опасност на "идеологическия фронт" са опитите да се постави под съмнение правилността на линията на БКП и ръководната роля на партията в културата, които отварят вратата пред "буржоазното влияние" и "идеологическата диверсия".

През 1964 г. в град Есен, ФРГ, във вила "Хюгел" (стария дворец на фамилията Круп) се открива изложбата "Произведения на изкуството в българските музеи и манастири". Тя продължава до 2 август същата година и е посетена от 70 000 души.

Родени:

През 1850 г. - Светослав Миларов - български писател и публицист.

Миларов учи във Френски колеж и 2 години право в Загреб. Осъден е на смърт по процеса за убийството на министър Христо Белчев. Сътрудничи на вестниците “Македония” (Цариград), “Отечество” и “Независимост” (Букурещ), “Марица” (Пловдив) и други. Автор е на: “Спомени от цариградските тъмници” (1881 г.), “Падането на Цариград”, (драма, 1883 г.), очерци за църковната борба и за дейността на В. Е. Априлов, поемата “Небесният преврат” (недовършена).

През 1856 г. - Иван (Ян Вацлав) Мърквичка – български живописец и илюстратор.

Роден е в с. Видим, Чехия. Следва в Прага и Мюнхен. През 1881 г. идва в България и учителства в Пловдив. Той един от създателите на Държавното рисувално училище в София (1896 г.) и негов пръв директор. Заедно с А. Митов създава и редактира сп. “Изкуство”. Той пръв започва да рисува картини от българския народен бит. Създава портрети на видни български културни и обществени дейци, илюстрира книги, рисува стенописи и икони. Умира на 16 април 1938 г. в родината си.

Люлчина песен

През 1889 г. - Христина Василева Морфова - Лукаш - българска оперна певица (сопран), сестра на Ал. Морфов.

Учи в Певческата школа на Фр. Пивода в Прага. Работи като солистка в операта в Бърно. Дълго сътрудничество я свързва с пианистката Л. Прокопова. Първия си концерт изнася в Храдец Карлове, а дебютира на оперната сцена в “Продадена невеста” на Б. Сметана (“Марженка”). Специализира пеене в Париж при Иснардон (1910 г.). Завръща се в България през 1912 г. и концертира с Л. Прокопова в различни градове до 1915 г. От 1915 г. гастролира в чужбина - Будапеща и Виена (1915 г.) и др. През 1917-1931 г. пее в Парижката народна опера, в Германия, Италия, Франция, Англия и др. От 1931 г. е на българската сцена и работи като преподавателка в Държавната музикална академия. След турнето си в СССР (1935 г.) е уволнена. Изиграва главните роли Аида, Дона Ана, Либуше, Милада (драматични), Астарта, Филина, Лакме и др. (колоратурни). Загива при автомобилна катастрофа.

През 1934 г. - Кирил Господинов - български театрален и филмов актьор.

Участва във филмите: "Шведски крале" (1968 г.), "Тримата от запаса" (1971 г.), "Момчето си отива" (1972 г.), "Анто и милиционерът" (тв, 1973 г.), "Не си отивай!" (1976 г.), серията за Баш майстора (тв, 1974-1983 г.), "Кратко слънце" (1979 г.), "Бон шанс, инспекторе" (1983 г.), "Петък вечер" (1987 г.), "О, господи, къде си?" (1991 г.), "Вчерашни целувки" (2001 г.), "Каталии" (тв, 2001 г.).

През 1935 г. - Димитър Петров Шойлев - български лекар, ортопед.

Завършва медицина в София (1959 г.). Асистент в Клиниката по ортопедия и травматология към Медицински факултет (Варшава) (1962-1970 г.), където работи под ръководството на Адам Гуца. Във Варшава взема специалност “Ортопедия и травматология” и защитава дисертация на тема “Стойността на костно-мускулната декортикация при лечението на псевдоартрозите на дългите кости” (1970 г.). Главен асистент в Клиниката по ортопедия и травматология към ВМИ, София (1971-1976 г.). Създател е (1976 г.) и първи ръководител на първата в България специализирана “Клиника по спортна травматология и ортопедия”, която ръководи до днес, превръщайки я във водещ хирургически център по проблеми на колянната хирургия, артроскопията, спортната травматология и проблемите, свързани с пренапрежението на опорно-двигателния апарат. Доцент е от 1977 г. Специализира колянна хирургия в Лион (Франция) при проф. Алберт Трия (1979-1982). Става доктор на медицинските науки през 1984 г. с дисертация на тема “Съвременни насоки и проблеми в клиниката и оперативното лечение на хроничната колянна нестабилност”. Професор е от 1986 г. В периода 1988-1993 г. е председател на “Дружество по ортопедия и травматология”. Член е на Управителния съвет на Българския лекарски съюз и председател на Комисията по лекарска етика към него (1994 – 1998 г.). Председател е на Управителния съвет на районната лекарска колегия към Българския лекарски съюз, София (1998 г.). Представител на България в Световната асоциация по ортопедия и травматология (S. J. COT) от 1993 г. Заместник председател е на европейския Колеж по спортна травматология и ортопедия. Член е на Медицинската комисия на UEFA. Почетен член е на Дружеството на ортопедите и травматолозите в Полша, Турция, Куба, Франция. Автор е на над 200 научни публикации в български и чужди списания, на няколко глави в том 2 на “Бойчева оперативна ортопедия и травматология” (1988 г.), на главата “Спортна травматология” в учебник “Спортна медицина” (1989 г., Швейцария), както и на монографиите “Остра и хронична нестабилност на колянната става” (1982 г.) и “Спортна травматология” (1983 г.).

През 1939 г. - Лили Иванова Петрова - българска естрадна изпълнителка, "първата дама на българската естрада".

Завършва Техникума за медицински сестри във Варна (1959 г.) и известно време работи в болницата в Кубрат. Участва в художествена самодейност (до 1961 г.), след което е включена в програмите на Концертна дирекция в София. Първото й турне в чужбина е в Румъния, заедно с М. Кьосева и Емил Димитров, през 1962 г., а след успеха на второто й турне в Букурещ (1963 г.) е осъществен записът на първата й грамофонна плоча от румънската грамофонна фирма "Electrecord". След 1966 г. получава много международни и български награди: на фестивала в Сопот (1966 г.), фестивала в Братислава (1966 г.), във Варшава (1967 г.), Световния фестивал на младежта и студентите в София (1968 г.), в Барселона (1968 г.), "Златна плоча" от фестивала "MIDEM" в Кан (1969 г.), Атина (1970 г.), Рио де Жанейро (1970 г.), Токио (1973 г.), фестивала "Виня дел Мар" в Чили (1973 г.), Париж (1973 г.), Голяма награда на "Златният Орфей" (1974 г.); печели радио- и телевизионни конкурси в България. Сътрудничи с оркестрите на З. Радоев, Ив. Пеев, Митко Щерев, "6 + 1", "Маковете", а след 1977 г. е успешен дуетът й с Ас. Гаргов, с когото издава два албума. Гастролира с концертни турнета в около 15 страни. В края на 80-те и началото на 90-те години продължава активната си творческа дейност, работи с Цветан Владовски (Чочо). Грамофонната фирма "Балкантон" тиражира около 20 нейни албума. Има издадена книга за живота на певицата - "Нашата Лили" от Н. Вълкова и М. Бончев, БНТ е осъществила няколко филма за известната изпълнителка - "Аз съм Лили" (1974 г.) на Хачо Бояджиев и др. Носителка е на орден "Стара планина" – Първа степен (1999 г.) и на званието "Почетен гражданин на Кубрат" (2001 г.).

През 1948 г. - Николай Методиев Стоянов - български писател.

Завършва българска филология в Софийски Университет “Св. Климент Охридски” (1972 г.). Редактор е в Радио София (1973-1974 г.). За пръв път печата през 1964 г. във в-к “Средношколско знаме”. Автор е на разкази, репортажи, вестник, пътеписи и др. Негови съчинения са: “Хубав ден за всички. Разкази” (1972 г.), “Една от един милион. Разкази” (1973 г.), “Нощна връзка. Новели” (1979 г.) и др.

Починали:

През 1899 г. - Георги Атанасов Живков - български политически и обществен деец, брат на Н. Живков и В. Благоева.

Учи в Търново и в Цариградското медицинско училище, след което учителства в Русе, Варна и Търговище. Участва в Априлското въстание и в Сръбско-турската война (1876 г.). След Освобождението заема отговорни постове: кмет на Велико Търново, окръжен управител в София, член на регентството (1886-1887 г.). Министър е на народното просвещение (1887 – 1893 г.), народен представител и председател на IV ОНС (1886 г.) и на VII ОНС (1893-1894 г.). Инициатор е за издаване на сп. "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина".

През 1901 г. - Владимир Василиевич Качановски - руски славист.

Завършва Варшавския университет (1876 г.). Пътешества с научна цел из славянските страни, Гърция, Италия и Франция. От 1886 г. преподава в Казанския университет. Издава сп. “Вестник на славянството” (1888-1896 г.). Професор е по славянска филология, история и литература в Историко-филологическия институт в град Нежин (от 1896 г.). Известен е с трудовете си в областта на славянската филология, с публикации на паметници на славянската писменост. Негови по-важни съчинения са “Сръбските жития и летописи като източник за историята на южните славяни” (“Славянский сборник”, 1876 г.), паметници на българското народно творчество (1882 г.), “За историческото изучаване на руския език” (1887 г., Казан).

През 1967 г. - Александър Кирилов Дряновски - български ентомолог и ботаник.

Завършва естествена история в Софийски Университет “Св. Климент Охридски” (1903 г.). Работи като уредник на Училищния музей при Министерството на народната просвета (1922-1944 г.) и на палеонтологичните сбирки в Дирекцията за минни и геоложки проучвания в София (1949-1957 г.). Изучава флората на Витоша, Стара планина, растителните формации на планина Славянка, вредните насекоми, вертикалното разпространение на пеперудите и болестите по пчелите. Автор е на 125 научни и научнопопулярни труда. Описва нови за науката видове и форми (54 насекомни и 46 растителни).

През 1997 г. - Асен Босев - български детско-юношески писател, дългогодишен учител, постоянен сътрудник на детски периодични издания.

След 9 септември 1944 г. е зам.-главен редактор на в-к "Заря" и редактор във в-к "Работническо дело". Основател на в-к "Септемврийче". Главен редактор е на в-к "Стършел" (1961-1965 г.). Многобройните му детски книги са с подчертана склонност към хумора. Превежда от руски език.

[Ася_И]

На 25 Април:

През 1700 г. в Петропавловския манастир край Лясковец тържествено е обявено Мариното въстание.

В основата на подготовката и провеждането на въстанието стоят Стоян и Гайтанджи Минчо. Въстанието е наречено на името на майката на Стоян – Мара. Първоначално въстаниците имат успех и разбиват войската на търновския управител Изедин бей, но по-късно са притиснати от многобройната турска войска на Кърджали Омер и са принудени да изоставят заетите проходи и да се оттеглят навътре в планината. Разкъсани на отделните групи от преследващите ги войски въстаниците понасят тежки загуби.

През 1878 г. руското командване изработва първите Временни правила за създаването на Българската земска войска.

През 1899 г. между 25 април и 2 май се провеждат избори за 10 ОНС. Те са спечелени от управляващата Либерална партия. Гласуват 50 % от избирателите.

През 1904 г. в София е проведено учредително събрание на Младолибералната партия с председател Димитър Тончев и с орган в. "Свободно слово", отцепила се от Либералната партия.

През 1925 г. в София пристига назначеният от папа Пий ХI апостолически визитатор за България монсеньор Анджело Джузепе Ронкали и на 30 април е приет от царя.

През 1941 г. от Дунавската флотилия се създава отряд за отбрана на брегова ивица на Бяло море, наречен Беломорска отбрана.

През 1946 г. България прекъсва дипломатическите си отношения с франкистка Испания.

През 1946 г. Политбюро на ЦК на БРП приема решения за засилване "разобличителната" борба срещу опозицията, за повишаване на бдителността, за разгръщане борбата на милицията против диверсиите, за укрепване охраната на южните граници.

През 1955 г. се състои се премиера на филма "Героите на Шипка". Той е съвместна продукция на Студия за игрални филми - София и студия "Ленфилм" - Ленинград, представяща епизоди от Руско-турската война 1877-1878 г. Режисьор на филма е Сергей Василиев, сценарист - Аркадий Первенцев

През 1956 г. е намален с 2 часа работният ден в съботните и предпразничните дни.

През 1957 г. Политбюро на ЦК на БКП решава да се създаде Съюз на туристите в България, който трябва да масовизира туристическото движение и да работи за патриотичното възпитание на трудещите се.

През 1971 г. от 20 до 25 април се провежда Десетият конгрес на БКП. На него е приета програма, която поставя като "непосредствена историческа задача" на партията "изграждането на развито социалистическо общество". Програмата характеризира този етап като "исторически необходим закономерен етап в прехода от капитализма към комунизма", който изразява най-пълно същността на социализма, разкрива "превъзходството" му над капитализма.Програмата предвижда през периода да се осъществи "скок в производителните сили" на основата на използване постиженията на научно-техническата революция, собствеността постепенно да се превърне в "единна общонародна", социалистическата демокрация да достигне "висша и всестранна изява", а държавата на диктатурата на пролетариата да прерасне в "общонародна". Набляга се върху това, че и през новия период БКП ще бъде "ръководна и направляваща сила". Програмата обявява, че "грижата за човека е основна грижа на партията, смисъл и съдържание на цялата й политика". В приетите от конгреса директиви за шести петгодишен план (1971-1975) се акцентира върху използването на постиженията на науката и техниката за осигуряване на икономически растеж. Продължава линията на ускорена индустриализация с изпреварващо развитие на машиностроенето, енергетиката, металургията и химическата промишленост. Предвижда се реалните доходи на човек да нараснат с 25-30 %, националният доход през 1975 да се увеличи с 47-50 % в сравнение с 1970. На пленума на ЦК на БКП на 25 април Тодор Живков е преизбран за член на Политбюро и първи секретар на ЦК.

През 1975 г. е открита Четвърта национална младежка художествена изложба.

През 1975 г. ЦК на БКП приема решение за развитието на ДО “Българска фотография” като културно-пропаганден и идеологически институт.

През 1976 г. от 23 до 25 април завършва балканското първенство по спортна стрелба, което се провежда в София.

През 1978 г. между 25 и 28 април в София се провежда международен колоквиум "Културата и хармоничното развитие на личността”.

През 1979 г. в периода 25 - 29 април се провежда първата обща международна конференция по българистика, посветена на 1300-годишнината на българската държава.

През 1988 г. след продължил 20 дни съдебен процес и събрани в 200 тома показания и доказателства Върховният съд осъжда Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб) на смърт като автори на терористичните актове през 1985 г. След четири месеца присъдата е изпълнена.

През 1991 г. депутати от СДС искат да се определи дата за саморазпускане на ВНС "заради неефективност на неговата законодателна дейност".

През 1994 г. при посещението на македонския президент Киро Глигоров в София отново не са подписани двустранните споразумения заради езиковия спор.

Родени:

През 1920 г. - Атанас Василев Натев - български философ, естет и литературен теоретик.

Завършва философия в Софийския университет през 1951 г. През 1968 г. защитава докторска дисертация в Московския университет "М. В. Ломоносов". Специализира в Лайпциг и Берлин (1957, 1962 г.) и в Москва (1962 г.). Стипендиант е на фондацията "Ал. фон Хумболт" в Германия (Кьолн и Хановер). Преподавател е в Софийския университет, професор по теория на литературата в Института за литература при БАН (от 1969 г.). Ръководител на секция "Естетика и изкуство" в Института за съвременни социални теории при Президиума на БАН. Преподавател е по естетика в Художествената академия "Н. Павлович" и по теория на литературата във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Чете лекции по теория на драмата и по театрална естетика в Западен Берлин, Лайпциг, Амстердам, Мюнхен, Кьолн, Хановер и др. През 1990 г. е директор на Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Гост-професор в Бон, Залцбург и др. През 1979 г. става носител на Хердерова награда . Автор е на съчиненията "Цел или самоцелност на изкуството" (1960 г.), "Изкуство и общество" (1961 г.), "Съвременна западна драматургия" (1965 г.), "Литературознание и изкуствознание" (1968 г.), "Подстъпи към теория на драмата" (1972 г.), "Изкуство и култ. конфекция" (1974 г.), "Залежи в познатото" (1976 г.), "Обрати на художествеността" (1982 г.), "Театрална идеография" (1983 г.), "Литературни идеи на XX в." (1985 г.), "Беседи върху самобитността на изкуството" (1988 г.), "Изкуството като антитеза на културата" (1991 г.), "Демокрацията - втората употреба" (незавършена).

През 1923 г. - Николай Делчев Наплатанов - български електроинженер, член-кореспондент на БАН (1977 г.).

Завършва електроавтоматика в политехническия институт "М. И. Калинин" в Ленинград (дн. Санкт Петербург, 1952 г.). Специализира автоматично регулиране и управление в Техническия университет в Дрезден и Берлин (1960 г.) и кибернетика в Стенфърдския и Калифорнийския университет в Бъркли в САЩ (1972 г.). Основател и ръководител на катедрата "Промишлена автоматика" и на катедра "Автоматика и телемеханика" във ВМЕИ, гр. София. През 1968-1970 г. е ректор на ВМЕИ. Директор е на Централната лаборатория по автоматика и телемеханика и на Института по техническа кибернетика при БАН.През 1967-1971 г. е член на Комитета за култура , а от 1969 г. на Международния комитет по кибернетика в Лондон . Редактор на 9-томната поредица "Основи на техническата кибернетика" (т. I; т. II, в съавт.; т. VIII, 1971-1977 г.) и на 5-томната "Автоматично управление по електрозадвижванията" (т. I; т. III, в съавт.; 1979 г.). Изобретател на "Методи и устройство за управление на товарно-автомобилния транспорт в открит рудник" (1971 г.), патентовани в САЩ и Канада.

През 1925 г. - Димитров Цонев - български писател; брат на актьора Коста Цонев.

Завършва архитектура във ВИСИ (ВИАС) в София (1953 г.). Работи като редактор във вестник “Стършел” (1950 г., 1959-1968 г.), главен диспечер по строителството на Димитровград (1950-1951 г.).През 1968-1976 г. работи на свободна творческа практика .От 1976 г. е наблюдател към ръководството на Българската телевизия . Член на Съюза на българските писатели. Сътрудничи с хумористични разкази и фейлетони на периодичния печат, радиото, телевизията и кинематографията. Автор е на повече от 2 500 разкази и фейлетони, на сценариите на филмите “Баща ми бояджията” (197 г.2), “Адиос, мучачос” (1977 г.), на сценарии за 25 мултипликационни филма, на 20 радиопиеси.

През 1930 г. - Димо Минков Заимов – български художник.

През 1954 г. завършва живопис във ВИИИ "Н. Павлович" - София при проф. Дечко Узунов. Работи в областта на живописта, политическия и филмовия плакат и в монументално-декоративните жанрове (от 1963 г.). Преподавател е по рисуване във ВИИИ, а от 1973 г. е доцент . През 1967 организира самостоятелна изложба в Будапеща . Има участия в изложби в Полша, Унгария, Русия, Румъния. По-значителни негови творби са: "Разсаждане на тютюн" (1964 г.), "Медет" (1964 г.), "Жена с плодове" (1968 г., НХГ), "Три майки" (1970 г.), "Семейство" (1972 г.). Автор е на стъклени витрини и декоративни стени: витраж в музея, Батак (1972 г.), керамично пано в хотел "Етър", Велико Търново (1973 г.), декоративна пластика на фасадата на хотел "Рига", Русе (1975 г.), пано-керамика в заседателна зала на хотел "Бургас" в Бургас (1976 г.), пано сграфито в хотел "Преслав" (1976 г.) и др. Носител е на наградата на ЦК на ДКМС (1962 г.), на КИК (1964 г.), на БСФС (1965 г.), (1967 г.), на СБХ - "Илия Петров" за декоративно-монументална живопис и др.

През 1947 г. - Маргарита Младенова - български режисьор.

Завършва НАТФИЗ, специалност “Театрална режисура”. Поставя пиеси в Силистренския държавен театър, в Русе, работи в Държавния сатирически театър и в Народния Театър “Ив. Вазов”. От 1988 г. е директор на театралната работилница “Сфумато”. Професор е в НАТФИЗ, където води експериментален клас по актьорско майсторство. Поставя спектаклите “Приказка за стълбата”, “С любовта шега не бива”, “Франческа” (2002 г.) и др. През 1992 г. печели “Аскеер” за режисура и най-добро представление, печелила е конкурс за алтернативна програма в обучението по актьорско майсторство в НАТФИЗ.

През 1962 г. - Петя С. Дубарова - българска поетеса.

Публикува за първи път в сп. "Родна реч" на 14 години стихотворения, импресии, есета, кратки разкази. Самоубива се на 17-годишна възраст. Тя е автор на книгите: "Аз и морето", стихотворения (1980 г.; 2. изд. 1981 г.), "Поезия", стихотворения и разкази от различни години, съставители Н. Йорданов и Г. Константинов (1984 г.), "Лястовица", стихотворения и разкази, съставители Г. Константинов (1987 г.), "Най-синьото вълшебство", сборник, съставител В. Андреев (1988 г.), "Ученическа тетрадка", стихотворения (1990 г.), "Из писмата, дневника, творчеството £”, сборник, съставител В. Андреев (1991 г.), "И светла, и истинна", избрани стихотворения и импресии (1996 г.).

Недосегната

Въздухът е чер като отрова,

мътен е и страшно ме души.

Вятърът - артист и стар, и ловък -

хвърля се от кестена плешив.

Бих желала в този миг да стъпвам

в пясък побелял от доброта

длани от морето да отдръпвам,

длани побелели от солта.

Искам като прах да побелея,

бяла като брезова кора,

в сенките добри да се прелея

и да бъда като тях добра.

Щом на белотата ми посегнат

нощи като прилепно ято,

да не позволя да ме досегнат

и ме изгорят като листо.

16.11.1975

Лястовица

Аз и морето

Починали:

През 1854 г. - Елена Стефанова Мутева - първата българска поетеса.

Сестра на Д. Мутев. Израства и учи в Одеса, където се запознава с руска литература, общува с образовани българи. Запазени са само 2 нейни стихотворения - “Бог” и “Басня”. Превежда на български език повестта “Райна, българска царкиня” на Велтман. Записва народни песни, подготвя сборника “Турски приказки”. Н. Геров посвещава на нея поемата си “Стоян и Рада”.

През 1901 г. - Димитър Греков - политически и държавен деец, юрист.

Завършва право във Франция и през 1875 - 1877 г. е адвокат в Браила. След Освобождението се преселва в България и е назначен за председател на Софийския областен съд. Като висш магистрат участва в работата на Учредителното събрание 1879 г. В него се изявява като един от водителите на консервативното течение, което след закриването на събранието се обособява и в самостоятелна политическа партия. Заема поста на министър на правосъдието в първия български кабинет, възглавен от Т. Бурмов (юли - ноември 1879 г.).Същият пост заема от ноември 1879 г. – март 1880 г. в правителството на епископ Климент и в кабинета на Л. Соболев (юни 1882 - септември 1883 г.). През 1881-1882 г. е подпредседател на Държавния съвет. В навечерието на Сръбско-българската война 1885 г. е натоварен с важна мисия до сръбския крал Милан. През 1886 г. е български дипломатически агент в Белград. Като депутат в III Велико народно събрание е включен в състава на делегацията за намиране на нов кандидат за овакантения от княз Александър I Батенберг български престол. През 1890 г. Ст. Стамболов го привлича в кабинета си, като му поверява Министерството на външните работи и изповеданията, което той възглавява до падането на правителството през май 1894 г.. След убийството на Ст. Стамболов по предложение на Д. Петков застава начело на Народнолибералната партия, но през 1897 г. се отказва от този пост и се отдава на адвокатска практика. През януари 1899 г. княз Фердинанд I го назначава за министър-председател, който пост заема до началото на октомври същата година. Това става повод отново да възглави Народнолибералната партия до април 1901 г., когато неочаквано умира. Междувременно е избиран неколкократно за народен представител. Той е председател на III Обикновено народно събрание (септември - декември 1883 г.).

През 1925 г. - Тодоров Табаков - български офицер, генерал-майор (от 1.01.1918 г.).

Завършва Военното училище в София (1887 г.) и служи в конницата. През Балканските войни (1912-1913 г.) е командир на III конен полк; воюва с гърците при Нигрин и Суха баня. През I световна война (1915-1918 г.) е командир на V конен полк на Македонски фронт, а по-късно като командир на бригада воюва на Добруджанския фронт (1916 г.). От 1917 г. командва II конна дивизия. Ранен тежко при атентата в църквата “Св. Неделя”; умира от раните си.

През 1971 г. - Атанас Периклиев Дудулов - български скулптор.

Завършва Художествена академия (по скулптура) в София, специализира 2 години в Прага. Ученик на Спиридонов и Ладислав Шалоуна. Автор е на паметниците "На падналите през войните" (в Златица), "Статуя на Антим I” (във Видин), "Първата пушка през Априлското въстание" (в Копривщица) и на скулптурните творби "Крали Марко", "Поп Богомил", "Св. Климент" и др.

През 2002 г. - Георги Борисов Робев - български хоров диригент.

Ръководи много хорове в страната. От 1960 г. е диригент , а от 1966 г. е главен диригент на БХК "Св. Обретенов" . От 1959 г. работи в Музикалната академия.През1984 г. става професор. Дирижира стотици концерти в България и чужбина (Европа, Япония, САЩ, Канада). Преподава в курсове за диригенти в България, Италия, Франция (организирани от Сорбоната). Записи с негови изпълнения са правени в повече от 10 грамофонни къщи, сред най-големите в света. Десетки тв филми с негови изпълнения във Франция, Белгия, Русия, Великобритания. Многократно е член на международни хорови конкурси в Гориция и Арецо (Италия), Тур (Франция), Ланголен (Великобритания), "Золтан Кадай" (Будапеща). Събира, обработва, и записва български и чужди песни за св. св. Кирил и Методий. По поръчка на фирма от САЩ обработва и записва религиозни песни от целия свят за два компактдиска, третият е в проект.Компактдиск на "Кармина Бурана", произведен и записан в София, е обявен във Франция за "компактдиск за II тримесечие на 1986". Обработки, аранжименти, оркестрации на голям брой песни.

[Ася_И]

На 26 Април:

Световен ден на интелектуалната собственост

На тази дата през 1970 г. влиза в сила Конвенцията, учредяваща Световната организация по интелектуална собственост (СОИС). Всяка година на 26 април правителства и организации от цял свят честват заедно със СОИС Световния ден на интелектуалната собственост.

Неделята след Великден християните нарекли Томина неделя - по името на Тома - един от дванайсетте апостоли на Иисус Христос.

Легендата разказва, че Тома не повярвал на Христовото възкресение и затова Спасителят му се явил след няколко дни и позволил на апостол Тома да сложи пръст в раните му. Затова и наричат апостол Тома "Неверни".

Тази седмица от стари времена е наситена с много момински празници, сред които е честването на Светлата (Празната) сряда. На светлата сряда от седмицата се изпълняват два обичая, които в народните представи са насочени към молитвата за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болести. В Западна Българияя се играе обредното Ладино хоро. В Бургаско момите участвуват в обредната игра Мара-Лишанка.

Именници: Тома.

През 1828 г. в Петербург е обнародван манифест на император Николай І, с който Русия обявява война на Турция. В него Русия обвинява Високата порта, че не спазва поетите в Кючуккайнарджийския договор (1774 г.) ангажименти. Последвалата руско-турска война има съдбовно значение за подвластните на султана християнски народи, тъй като резултатите от поредната руска военна кампания на юг от р. Дунав променят изцяло политическата карта на Балканите. Повод за война между Русия и Турция е изострянето на Източния въпрос . Тя е обявена през декември 1827 г. от турския султан, който отменя всички предишни руско-турски договори и провъзгласява "свещена война против Русия". Военните действия започват през април 1828 г. с пресичането на Дунава от Втора руска армия. Руските войски преминава Добруджа и обсажда Шумен, Варна и Силистра, а в края на септември превземат Варна. На кавказкия фронт Русия има значителни успехи - Кавказкият корпус успява да превземе турски крепости Карс, Анапа, Поти и др. В началото на 1829 г. започва второто настъпление на руската армия на Балканския полуостров. През юни тя превзема Силистра, преминава Стара планина, окупира Тракия и превзема Одрин. Войната завършва с Одринския мирен договор, който потвърждава руските права в устието на Дунав и по черноморското крайбрежие на Кавказ (без Батуми). Гърция получава самостоятелност, но е задължена да плаща данък на султана (през 1830 г. тя е освободена от данъка и е обявена за независима държава). Договорът потвърждава и разширява автономията на Молдова, Влашко и Сърбия.

През 1841 г. Иларион Макариополски напуска гръцката столица Атина. Изследователите предполагат, че това решение е продиктувано от намерението му заедно с Георги Раковски да се включат в подготовката на Влашко въстание, в основата на което стои българската емиграция. Първоначално е решено и двамата да заминат за Цариград, но по-късно Раковски се отправя за Браила, а Макариополски остава в турската столица.

През 1911 г. Високата Порта утвърждава новия състав на Екзархийския съвет (Върховен мирски съвет): д-р В. Динов, Н. Димков, Ат. Ченгелев, Хр. Далчев, Ан. Христов и Й. Мирчев въз основа на изборите от пролетта на с.г.

През 1912 г. в периода 26 - 27 април в София се провеждат три кооперативни конгреса: на Главния съюз на българските земеделски кооперации, на Централния съюз на българските земеделски кооперации и на Българската централна кооперативна банка. Определена е Върховна обединителна комисия, която издава в. "Обединение" и работи за единство на кооперативното движение.

През 1913 г. е подписан Петербургският протокол, с който България предава на Румъния Силистра и 3 км около града.

След победата на съюзените балкански държави над турската армия и разширяването на техните територии за сметка на Османската империя Румъния предявява претенции за териториални компенсации. За задоволяването на румънските искания в Санкт Петербург се събират представители на Русия , Германия, Англия, Австро-Унгария, Франция и Италия със задача - да определят южната граница на Добруджа между България и Румъния. След избухването на Втората Балканска война румънското правителство търси още по-големи компенсации за сметка на България. В резултат румънската армия окупира цяла Добруджа.

През 1919 г. г. на 24 април в изпълнение на заповед на ген. Кретиен министърът на външните работи Никола Мушанов забранява конгреса на БЗНС, свикан за 27-30 април в София. Вместо него се провежда "малък" земеделски конгрес проведен на 26-29 април. В отговор тримата министри земеделци подават оставка и правителството се разпада.

През 1920 г. завършва конференцията на Върховния съвет на Антантата, САЩ (като наблюдатели) и представители на Белгия и Гърция. Конференцията е проведена от 19 до 26 април, като разглежда въпросите за германските репарации и утвърждава териториалните условия, които залягат след това в Севърския мирен договор от 1920 г., подписан между Антантата и султанска Турция. Севърския мирен договор Взема решение за възстановяване на търговските отношения със Съветска Русия и разпределя между големите съглашенски държави мандатите на Обществото на народите в някои от арабските страни. Конференцията на Антантата в Сан Ремо предава протектората върху Западна Тракия на Гърция. Огромна бежанска вълна залива България.

През 1922 г. влиза в сила ново административно деление на Сърбо-хърватско-словенското кралство. Създадени са 33 области и българските територии са разделени на Скопска, Битолска, Брегалнишка (център Щип), Вранска, Нишка и Тимошка (център Зайчар) области.

През 1939 г. при посещението си в София съветският заместник-комисар по външните работи В. Потьомкин подкрепя българската позиция за мирна ревизия на границите.

През 1967 г. е подновен българо-чехословашкия договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ между Народна република България и Чехословашката република. Документът предвижда двете страни взаимно да се консултират по всички важни международни въпроси, засягащи техните интереси, и да си оказват военна и всякаква друга помощ, в случай че някоя от тях стане обект на агресия, а така също и да развиват взаимните си икономически и културни връзки.

През 1949 г. в периода 26 - 30 април се провежда Първата сесия на СИВ в Москва. Определени са основните насоки в дейността на съвета.

През 1951 г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение за подобряване работата на партията сред турското население. Сложено е начало на политика, повлияна от съветския опит в изграждането на "многонационалната" държава. Толерира се и се стимулира културното и стопанското развитие на турското население, като целта е постепенното му откъсване от исляма и приобщаването му към социалистическото строителство. В резултат турското население значително подобрява своя бит, но и задълбочава своята обособеност.

През 1954 г. в периода 26 - 27 април се провежда съдебен процес срещу бившите членове на Демократическата партия Стойчо Мошанов (бивш председател на Народното събрание) и Методи Янчулев. Те са осъдени първоначално на 3 г. и 4 м. затвор и конфискация на една трета от имуществото им, защото са подпомагали внедрения в Работническата партия полицейски агент Никола Милев (с полицейски псевдоним "д-р Парвус"). ЦК на БКП обаче остава недоволен и предизвиква преразглеждане на делото. На 3 декември 1955 г. Мошанов е осъден на 12 г. затвор, а Янчулев - на 15 г., тъй като "дейността и на двамата е умишлена.., типично помагаческа, а не подбудителска".

През 1954 г. се състои се премиера на филма "Септемврийци" на режисьора Захари Жандов и сценариста Анжел Вагенщайн, представящ събитията в България през 1923 г.

През 1967 г. в Карлови Вари, Чехословакия, завършва конференция на европейските комунистически и работнически партии. Обсъждат се въпросите на сигурността в Европа. На 5 май резултатите от конференцията са обсъдени на пленум на ЦК на БКП.

През 1986 г. в 1 ч. и 23 мин. в Чернобилската АЕЦ, Украйна, става най-голямата ядрена авария в света, която засяга и България. Взривилият се реактор е тип РБМК версия на реакторите в близо до Челябинск за производство на плутоний-239.

На 25 април 1986 г. е планирано да се извърши профилактичен ремонт и изпитание с турбогенератора на IV блок на Чернобилската АЕЦ. Реакторът с номинална мощ от 3200 мегавата е трябвало да бъде изключен за около 20 секунди, а мощността му да бъде свалена до 700-1000 мегавата. Замисълът на опита е да се провери дали при аварийно изключване на електрозахранването турбогенераторът може на собствен ход до 45-50 секунди да произведе остатъчна енергия, достатъчна за запазване на охлаждането му, докато се включат резервните агрегати.

В 01.06 часа на 25 април започва планираното намаляване на мощността на реактора. Дванадесет часа по-късно мощността е 1600 мегавата, или 50% от номинала. За чистотата на експеримента е изключена и системата за аварийно охлаждане на реактора, което абсолютно противоречи на предписанията за експлоатация. Реакторът продължава да работи наполовина от мощността си до 23 часа на 26 април, когато започва повторно снижаване. Под 700 мегавата обаче турбината е твърде нестабилна и трудно контролируема. В 0.28 часа на 26 април е достигнат мощност от 500 мегавата, реакторът е приведен в автоматичен режим на управление, но неочаквано пада до 30 мегавата. При такова положение блокът незабавно трябва да бъде спрян, но това не е направено и тестът продължава. Операторът успява временно да стабилизира мощността на 200 мегавата, но заради засиленото охлаждане се получава огромно увеличение на парата в реактора, което води до рязко покачване на температурата вътре. Ядрената реакция излиза извън контрол, мощността за няколко секунди се вдига до 300 000 мегавата (100 пъти повече от номинала). В 1.23 ч. се взривява горната част на реактора, която тежи около 1000 тона. Самата авария представлява два взрива, които разрушават енергоблока. По оценки на МААЕ сумарната сила на експлозията надвишава над 100 пъти тази на ядреното оръжие, използвано през Втората световна война. Разрушеният реактор изхвърля в атмосферата около 520 опасни радионуклеиди. СЗО посочва, че общата радиоактивност на изпуснатия материал е 200 пъти повече от този при взривяването на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки. Според официални данни веднага след катастрофата загиват 31 души, а 600 000 души, участвали в потушаването на пожара и разчистването, получават високи дози радиация. С радиация са облъчени общо 8.4 млн. жители на днешните Беларус, Украйна и Русия. Около 155 000 кв. км са заразени с радиоактивни материали, от които почти 52 000 кв. км със силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90, с период на полуразпад съответно 30 и 28 години.

През 1990 г. излиза първият брой на вестник ”168 часа”

През 1990 г. е регистрирано е Движението за права и свободи. То е създадено на 4 януари 1990 г. Учредителната му конференция се провежда през месец март. Председател на движението е Ахмед Доган. Печатен орган е вестник “Права и свободи”. Съучредител на коалицията е Обединение за национално спасение. Парламентарно представено в VII Велико народно събрание и в XXXVI, XXXVII, XXXVIII, XXXIX и XL Народно събрание.

През 2000 г. по инициатива на премиера Иван Костов в България започва "Българският Великден". Събират се 620 млади и успели професионално българи. Половината от тях идват от чужбина, а другата половина - от страната. Задачата им е да обсъдят как могат да помогнат в присъединяването на България към ЕС.

През 2001 г. в периода 23 - 26 април премиерът Иван Костов и министърът на външните работи Надежда Михайлова са на посещение в САЩ, където се срещат с президента Джордж У. Буш, с вицепрезидента Дик Чейни, със секретаря по националната сигурност Кондолиса Райс и с държавния секретар Колин Пауъл.

Родени:

През 1848 г. - Георги Дражев (Г. Д. Хаджигеоргиев) - деец на българското национално-освободително движение.

Избран е за председател на Ямболския революционен комитет. След обявяването на Априлското въстание (1876 г.) се присъединява с малък отряд към четата на Ил. Драгостинов и Стоил войвода в Сливенския балкан. След разбиването на четата е заловен и обесен в Ямбол.

През 1876 г. - Сава Петров Огнянов- български драматичен артист.

Завършва гимназия в Русе и драматична школа - в Мюнхен и Берлин. Връща се в България през 1904 г. и дебютира в ролята на Франц Мор ("Разбойници" от Шилер). Изиграва ролите д-р Ранк ("Нора"), Иван-Асен ("Борислав"), Хамлет и Кралят ("Хамлет"), Цезар ("Цезар и Клеопатра"), Тоз ("Тоз, който получава плесници"), мандарините Ма ("Тебеширеният кръг") и др. През 1910-1912 г. посещава някои от най-известните театри в света (във Виена, Мюнхен, Париж, Берлин, Москва). През 1920 г. е в Италия, където се снима в главна роля във филма "Отец Савелий". Занимава се с преподавателска дейност.

През 1953 г. - Георги Денков- български музикант, вокалист, китарист.

Завършва Медицинска академия, София. От 1979 г. до 1983 г. пее в дует с Христо Деянов. Песните му печелят награди в различни конкурсни програми. Участва в група "Асоциация" и съпровожда като китарист М. Белчев. Концертира в България и чужбина.

През 1958 г. - Георги Лозанов - български философ, медиен експерт, журналист, педагог.

През 1982 г. завършва специалност "Философия" в СУ “ Св. Климент Охридкси” . От 1983 до 1989 г. завежда отдел "Теория и критика на фотографията" в сп. "Българско фото" . През 1989 г. е редактор във вестник “ Култура”, през 1989 г. става заместник –главен редактор. От 1994 г. е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация; преподава по "Визуални комуникации", "Пресфотография", "Интеркултурни комуникации" във Факултета по журналистика на СУ “ Св. Климент Охридски”и по "Културология" в НАТФИЗ. От 1999 г. до 2000 г. ръководител на катедра "Печат и книгоиздаване".От 2001 г. е член на Съвета за електронни медии . Член е на Съюза на българските журналисти.От 1998 г. е член на Националния съвет за радио и телевизия , а през 2001 г. става негов председател.

На 9 март 2004 е номиниран от Българския хелзинкски комитет и избран за председател на Управителния съвет на Българската медийна коалиция. Написал е над 100 научни студии и статии по проблемите на електронните и печатните медии, културологията, философията и естетиката и на повече от 200 статии в областта на критиката на медиите, литературната критика и изкуствознанието. Автор на осем телевизионни филма. Има над 100 участия в български и международни конференции, посветени на медиите и философията; участва в над 30 проекта в областта на медиите.

Починали:

През 1964 г. - Димитър Любомиров Гичев - български общественик, един от водачите на Българския земеделски народен съюз, последовател на Ал. Стамболийски.

През 1922 - 1923 г. е пловдивски окръжен управител . През 1931 г. е министър на земеделието в кабинета на А. Малинов , след това в кабинета на Н. Мушанов е министър на търговията до 19 май 1934 г. По негова инициатива са гласувани законите за розопроизводството, цвеклосеенето и за занаятчиите. Редактор е на вестник "Земеделско знаме".

През 1986 г. - Дечко Христов Узунов- български художник.

Учи в Държавната художествена академия (1919-1922 г.) и в Мюнхенската художествена академия (1922-1924 г.; в ателието на Карл фон Маар). Участва на Международна изложба в Париж (1937 г.; в български павилион). От 1938 г. е професор в Държавната художествена академия . През 1940 г. получава орден “Феникс” в Атина. През 1942 г. оформя български павилион на Международния панаир в Измир. Участва в конкурс в Хавана, където се среща с мексикански художник Сикейрос (1968 г.). От 1973 г. е академик. Автор е на портрети, пейзажи и тематични композиции. Творбите му се отличават с оригиналност, богато нюансирани тонове, светъл колорит, здрава тримерна форма, подчертан вкус и живо изпълнение. ЮНЕСКО обявява 1999 г. за “Година на Д. Узунов”. В Националната художествени галерия, София, се пазят 206 творби на Узунов. По-значителни негови произведения “Портрет на Н. О. Масалитинов” (1931 г.), “Кръстю Сарафов в ролята на Фалстаф” (1932 г.), “Детски портрет” (1930 г.), “Вършитба” (1952 г.) и др. Работи в областта на монументалната живопис (мозайка, стенопис и др.), където широко използва елементи от народното приложно изкуство (демонтираните мозайки от разрушения мавзолей на Г. Димитров са прибрани в Националния музей за приложни изкуства).

През 1997 г. - Петър Бобев (Петър Бобев Петров) – български белетрист.

Творчеството му е предимно от областта на научната фантастика. Автор е на книгите “Деца на слънцето" (1955 г.), "Гущерът на ледовете" (1958 г.), "Белият лоцман" (1961 г.), "Галатея" (1967 г.), "Симба" (1969 г.), "Куцият дявол" (1970 г.) и др.

[Ани]

На 27 април

1857 г. На този ден преди 150 години в Цариград се провежда събрание, което избира ново настоятелство на българската църква в турската столица. Настоятелството поема задължението да построи по-голям храм, който да отговаря на реалните нужди на многобройната българска колония в Цариград.

1872 г. Екзарх Антим І отправя писмена молба до вселенския патриарх, с която иска разрешение да извърши “божествената служба по случай празника на възкресението на нашия Спасител Иисуса Христа в българската църква “Св. Стефан” на Балат (цариградски квартал), с поменаване на Вашето име”.

1881 г. Княз Александър I разпуска второ ОНС, уволнява правителството на Петко Каравелов и назначава нов служебен кабинет начело с руския ген. Казимир Ернрот. Това се случва на този ден през 1881 г. Установен е т. нар. "режим на пълномощията" (до 7 септември 1883 ). Още с идването си в България княз Александър I Батенберг не скрива недоволството си от правата, предоставени му по силата на основния закон и прави различни опити за тяхното разширяване. Поради съпротивата на руския император Александър II той е принуден да се въздържа от каквито и да било по-решителни мерки в тази насока. След убийството на императора (на 1 март 1881), възползвайки се от надигането на руската реакция, княз Александър I Батенберг успява да склони новия руски император в полза на своя план. След завръщането си от Санкт Петербург, където присъства на погребението на император Александър II, той извършва преврата. С княжески указ страната е разделена на 5 области, начело на всяка от които са поставени т. нар. чрезвичайни комисари, ползващи се с почти неограничени права. На тях е възложена задачата да подготвят провеждането на изборите за второ Велико народно събрание, насрочени за началото на юли 1881 г. Учредени са също така и военни съдилища, които да се справят бързо с недоволстващите от извършения акт. При засилен полицейски терор и потъпкване на избирателните права на гражданите князът успява да си избере камара, свикана в Свищов 1 юли същата година. Тя гласува поисканите от него в ултимативна форма извънредни пълномощия, посредством които той да управлява Княжеството в продължение на 7 години.

1941 г. Български войски от 2-ра армия започват заемането на Западна Тракия на този ден през 1941 г.Седем дни по-рано започва навлизането на българската армия в Гърция. България получава правото да окупира земите между Марица и Струма (без граничния с Турция окръг Еврос) и островите Тасос и Самотраки. Югозападна Македония (Костурско и Леринско), където има компактно българско население остава под италианска окупация до 1943 г. (капитулацията на Италия). Местните жители впоследствие вдигат въстание, с което искат да се присъединят към българската окупационна зона, но то е потушено от германците, които въвеждат своя администрация, подкрепена от властта на Атина. В новоучредената Беломорска област българите са малцинство, а местното гръцко население, което в голямата си част произхожда от Мала Азия е силно антибългарски настроено. Още през есента на 1941 г. избухва антибългарското Драмско въстание, което е потушено. Българските власти насърчават завръщането на бежанците от Македония и Тракия в Беломорската област.

На 24 април 1941 г. е сключена тайна германо-българска спогодба, според която България трябва не само да изплати разходите на Германия по тези военни операции, но и да поеме част от югославските и гръцките дългове към Берлин. Българската военна и гражданска администрация в новите земи е с ограничени правомощия, а разходите по окупацията са значителни. България трябва да увеличи и доставките си за германската армия на базата на териториалното си разширение.

1957 г. Възобновява се закритата през 1951 г. Българска държавна лотария.

1963 г. Открита е първата в страната електрифицирана жп линия София– Пловдив.

1998 г. След продължили повече от месец преговори по споразумението Бакърджиев-Вяхирев в София са подписани два търговски договора - за доставка на газ между "Газпром" и "Топенерджи" и за транзит на природен газ между "Булгаргаз" и "Газекспорт". "Мултигруп" е отстранена от доставките на газ.

2001 г. В Държавен вестник, бр. 42 от 27 април 2001 г. е публикуван Закон за ратифициране на Наказателната конвенция относно корупцията на Съвета на Европа. Конвенцията е подписана от България на 27 януари 1999 г. в Страсбург. В същия брой на "Държавен вестник" е публикуван и Закон за ратифициране на Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност.

2006 г. На посещение в България пристигат американският държавен секретар Кондолиза Райс и главнокомандващият силите на НАТО в Европа генерал Джеймс Джоунс.

2006 г. От 13 часа започва митингът-шествие на партия “Атака” и нейните симпатизанти срещу разполагането на американски бази на територията на България. По време на митинга възниква сблъсък между полицията и протестиращите. Няма пострадали.

Същият ден “Атака” излиза с декларация, в която се казва: “Разполагането на военни обекти на армията на САЩ върху българска територия е неприемливо. Провеждането на национален референдум е единственият начин този изключително важен въпрос да бъде решен демократично, при пълна прозрачност и според волята на суверенния български народ”.

Родени:

1866 г. Пенчо Петков Славейков.

Той е син на Петко Рачев Славейков.

Пенчо Словейков учи в Трявна и Стара Загора по време на Руско-турската война (1877 -1878 г.) През 1884 г. след нещастен случай заболява тежко и остава частично неподвижен. Заминава да учи философия в Германия през 1892 г. По време на престоя си там сътрудничи на списанията “Мисъл” и “Българска сбирка”. През 1898 г. се завръща в България, където продължава своята публицистична дейност. От 1901 до 1908 г. е поддиректор на Националната библиотека, а от 1909 г. до 1911 г. е директор. Създава поемите “Ралица”, “Бойко” и “Неразделни”, антологията “На острова на блажените”, съчиненията “Момини сълзи”, “Епически песни”, “Блянове”, Епически песни”, “Сън за щастие”, “Кървава песен”, “Книга на песните” (1917) и др.

О, има тих вълшебен край

и никой го не знай,

къде е той -

вълшебен край на отдих и покой.

Къде е той?

Живей, люби, страдай,

надей се и желай -

достига там

тоз, на когото во сърцето плам

гори за там, -

тоз, който люби, страда и живей,

тоз, който като мен за тоя край кoпней.

/ Пенчо Славейков/

1868 г. Петър Нойков - педагог и професор. Завършва висше образование в Берлин и Лайпциг, професор по педагогика в СУ ” Св. Климент Охридски”. Съчинения: "Учение за активното образование" (1916 г.), "Педагогиката на Л. Н. Толстой" (1910 г.), "Поглед върху развитието на българското образование" (I-1925 г., II-1926 г.).

1882 г. Боян Николов Пенев – литературен историк и критик.

През 1907 г. завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1909 г. преподава в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на следните издания: "Посоки и цели при проучване на новата ни литература" (1910 г.) , "Г. С. Раковски. Живот и дейност" (1917 г.), "Сръбският шовинизъм" (издадена на френски език, 1916 г.), "П. Р. Славейков. Живот и творчество" (1919 г.), "Начало на Българското възраждане (1918 г.), "История на новата българска литература", т. 1-4 (1931-1936 г.).

1886 г. Георги Панайотов Петров - политик, юрист. Завършва Одринската българска гимназия (1910 г.) и право в СУ “ Св. Климент Охридкси”(1915 г.). В периода 1929 г.-1933 г. Георги Петров е лидер на Националнолибералната партия. Той е един от инициаторите за създаване на Народния блок (1931 г.). В годините 1931-1932 г. е министър на търговията, промишлеността и труда.

1899 г. Бенчо Йорданов Обрешков - художник. През 1925 г. завършва Дрезденската художествената академия. Специализира пластика и живопис в свободната академия "Гран Шомиер" в Париж (1926 г.-1927 г.). Има самостоятелни изложби в Дрезден, Берлин, Бремен, София и др. Творби: "Автопортрет", "Портрет на г-жа Пиоро", "Портрет на проф. Морен", "Портрет на д-р Михов" и др. В годините 1967 г.-1970 г. Бенчо Обрешков е председател на творческия фонд на Съюз на Българските Художници.

Натюрморт, 1950 г. Бенчо Обрешков

1923 г. Петър Исаев Ступел - композитор, пианист.

Завършва Държавната музикална академия (дн. БДК, 1947 г.), специалност пиано. В периода 1949-1951 г. специализира в Будапеща. От 1945 г. до 1949 г. работи като музикален ръководител на детски предавания в Радио София. През 1951 г. е асистент по хармония в Музикална академия. В годините 1951-1966 г. е композитор в Ансамбъла за песни и танци на БНА. От 1965 г. до 1966 г. е главен музикален редактор в “Балкантон”, а от 1966 г. до 1973 г. в комитета за телевизия и радио. Директор е на международния фестивал “Софийски музикални седмици” от 1980 г. До 1953 г. изнася много концерти, главно с цигуларя Б. Лечев. Композира детски и естрадни песни, филмова и театрална музика. Сред по-известните му произведения са ораториите: “Държава “Пионерия” (1974 г.), “Древна и млада родина” (1978 г.), оперетата “Сламената шапка” (1961 г.), детският балет “Златното момиче” (1959 г.), детските мюзикъли “Въртележката” (1975 г.), “Приключенията на Лукчо” (1981 г.), “Поема за Япония” (1982 г., на японски език, изпълнена в Япония), песни (“Зайченцето бяло”, “Сънчо иде от горица” и др.).

Мими Николова - Замълчи, Замълчи. Песен от филма "Любимец 13" комедия с Апостол Карамитев, Музиката е от Петър Ступел.

1930 г. Юлий Стоянов - режисьор. През 1953 г. завършва киношкола в Прага. Автор е на филмите: “Дни” (1964 г.), “Биографична справка” (1969 г.), “Призивът” (1972 г.), “Патриотизъм и интернационализъм” (1972 г.), “Захари Стоянов” (1975 г.), “Любен Каравелов” (1978 г.), “Школа и занаятчийство” (1981 г.), “Към биографията на Димитров” (1984 г.), “Борислав и Балканите” (1993 г.), “Българско време” (1995 г.), “Конституцията като история” (1999 г.), “Като на кино” (1999 г.).

1935 г. Любомир Спиридонов Левчев, писател и поет.

През 1957 г. завършва библиография и библиотекознание в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като литературен консултант във в-к "Народна младеж" (1957 г.), редактор в литературната редакция на Радио София (1957 г.-1958 г.), главен редактор на вестник "Литературен фронт" (1962 г.-1972 г.). В годините 1979-1988 г. е председател на Съюза на българските писатели. По-важни книги: "Звездите са мои. Стихотворения" (1957 г.), "Завинаги. Стихотворения" (1960 г.), "Позиция. Стихотворения" (1962 г.), "Но преди да остарея. Стихотворения" (1964 г.), "Пристрастия. Стихотворения" (1966 г.), "Обсерватория. Стихотворения" (1967 г.), "Рецитал. Стихотворения" (1968 г.), "Стрелбище. Стихотворения" (1971; 1974 г.), "Дневник за изгаряне. Стихотворения" (1973; 1975 г.), "Звездопът. Поеми" (1973 г.), "Самосъд. Стихотворения из десет книги" (1975 г.), "Свобода. Стихове" (1975 г.), "Изход. Стихове" (1976 г.), "Поздрав към огъня. Стихове" (1976; 1978 г.), "Откъс. Стихове" (1980 г.), "Заклинания. Стихотворения" (1981 г.), "Самосъд '83. Стихотворения из четиринадесет книги" (1983 г.), "Работническа кръв. Стихотворения" (1984 г.), "Бавен марш и други стихотворения" (1984 г.), "Поетическото изкуство" (1986 г.), "Метроном. Стихове" (1986 г.), "Убий българина. Роман" (1988 г.), "Седмата смърт. Стихове" (1989 г.).

Починали:

1959 г. Пеньо Пенев (Пеньо Митев) - поет.

Завършва гимназия в Севлиево и от 1949 г. работи като строител и журналист в Димитровград. През 1950 г. постъпва на работа във в. "Стършел", а през 1958 г. става кореспондент на в. "Литературен фронт" от Димитровград. Издава една стихосбирка - "Добро утро, хора!" (1956). Негови книги: "Добро утро, хора!" (1956), "Ние от двадесети век" (1959), "Стихотворения" (1960; 1962), "Когато се наливаха основите" (1965), "Дни на проверка. Поема" (1969), "За вас, потомци. Стихотворения" (1969), "Дни върху приклада. Войнишки дневник в стихове и писма" (1972).

Лястовички

Сънят ресници не притваря -

разбит в тревоги и копнеж.

А виж - на масата догаря,

топи се лоената свещ.

Знам, няма чудеса, но чакам

унил и сам... и натъжен -

по белите пътеки в мрака

да дойдеш тая нощ при мен.

Малка елегия

Нощта има хиляди очи,

а денят само едно,

но цял свят угасва -

угасне ли слънцето...

Разумът има хиляди очи,

а само едно твойта душа,

но цял живот угасва -

угасне ли любовта.

....................

Обида тук дочака

опазената нежност.

Линее сетно слънце

на смелите мечти.

И траурна камбана

в тревожна безнадеждност

в душата ми не стихва,

ридае и звънти.

Додея ми, любима,

че с мен не си щастлива,

че смях и топла вяра

не носи моят ден.

Обиден аз допивам

чашата горчива

и може би наскоро

ще зазори без мен.

26 април 1959 година, от предсмъртния бележник на поета

/ Пеньо Пенев/

1969 г. Никола Димитров-Пощата - цирков артист. Дебютира през 1904 г. като клоун на арената на Ал. Добрич. През 1920 г. заедно с А. Димитров основава цирк "Танго". Един от основателите (1931 г.) на Първия български кооперативен цирк и на Българската циркова артистична организация (БЦАО).

1990 г. Владимир Димитров Стойчев - военен, политически и спортен деец, генерал-полковник. Завършва Терзианската полувоенна академия във Виена (1911 г.), Военното училище (1914 г.) и Военната академия в София (1929 г.); участник в Балканската (1912 г.-1913 г.) и в Първата Световна (1914 г.-1918 г.) войни. Активен деец на български спортно движение, спортист. Участва в VIII (1924 г., Париж) и IX (1928 г., Амстердам) олимпиади, в много международни конни състезания. Военно аташе във Франция и Англия (1930 г.-1934 г.), политически представител във Вашингтон и политически представител на България в ООН (1945 г.-1947 г.). Депутат в II-IX НС. Член на Бюрото на Националния съвет на ОФ (от 1944 г.), председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС (1947 г.-1951 г.), председател на БОК (1951 г.-1982 г.), пожизнен почетен председател на БОК (от 1982 г.).

[Ани]

На 28 април

Днес е Световен ден за безопасност и култура на труда

България се присъединява към инициативата на Международната организация на труда (МОТ), която обяви 28 април 2005 година за Световен ден за безопасност и култура на труда. С едноминутно мълчание в знак на солидарност и в памет на загиналите при трудови злополуки ще започне работният ден на служителите от Главна инспекция по труда.

1867 г. Четата на Панайот Хитов, състояща се от 30 души, се прехвърля на българския бряг край Тутракан.

Четата е съставена по инициатива на Върховното началство на Георги Раковски. Материалното й обезпечаване е осигурено със средства на Добродетелната дружина. Планът на П. Хитов предвижда четата да се придвижи до Сливенския Балкан, където да изчака четата на Филип Тотю, след което да се пристъпи към организиране на въстанически действия в цялата страна.

1879 г. Работници от печатницата на Янко Ковачев в София основават първото работническо взаимоспомагателно дружество.

1901 г. В България е дадена амнистия за престъпленията по закона за десятъка и по закона за печата.

1965 г. Открит е Заводът за полупроводници в Ботевград.

2001 г. Създадена е коалицията Национално движение “Симеон Втори”. Политическата формация е учредена на 8 април от Симеон Сакскобургготски. Тя изгражда коалиция с Партията на българските жени и Движението за национално възраждане "Оборище" под същото име за участие в парламентарните избори през юни 2001 г. Въпреки пречките от формално естество - отказът на съдебните органи да регистрират политическата му формация и др. Симеон Сакскобургготски печели огромно мнозинство от гласовете и вкарва в парламента 120 депутати, т. е. половината от общия им брой. На 24 юли 2001 г. новосформираният парламент го избира за министър-председател на България. На 6 април 2002 г. НДСВ е преобразувано в политическа партия с лидер Симеон Сакскобургготски.

Родени:

1894 г. Стоян Райнов - художник. Учи графично и декоративно изкуство в Държавната художествена академия, където завършва керамичния отдел при Ст. Димитров. Учи в Чехия, в Дрезденската художествена академия, в Австрия. От 1932 г. е ръководител на Отдела по керамика в Държавната художествена академия. От 1937 г. е професор. Предпочита декоративните техники. Един от основателите е на дружеството на художниците-приложници (1930 г.). Носител е на много международни награди.

Илюстрация към произведениe на Николай Лилиев, художник Стоян Райнов

1932 г. Веселин Бранев - популярен български сценарист и режисьор, журналист. Завършва право в СУ ”Св.Климент Охридски” през 1956 г. Известен е със сценария за филма на В. Радев "Най-дългата нощ" (1967 г.). Благодарение на Б. Шаралиев, освен като съавтор на сценария, дебютира и като режисьор в "Записки по българските въстания" (1976-1981 г.) съвместно с Мария Русева. Постановчик е на филмите "Хотел “Централ" (1983 г.), "Убийства" (1987 г.), "Здрачаване" (1989 г.). Награди: "Златната роза" за филма "Най-дългата нощ" (Варна, 1967 г.); за "Хотел “Централ" (Авелино, Италия).

Починали:

1943 г. Тодор Влайков (псевдоним на Веселин Здравков) - български писател и общественик, редовен член на БАН от 1900 г.

Завършва гимназия в София през 1885 г., следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет (1885-1888 г.). Възприема и прилага в България народническите идеи. Съставя читанки за I, II, III и IV отделение, оценени твърде високо и преиздавани многократно. Един от основателите и председател (1898 г.) на Българския учителски съюз. От 1900 г. е член на Демократическата партия . Заедно с Н. Цанов през 1905 г. създава Радикалдемократическа партия. В периода 1902-1928 г. е главен редактор на нейния орган сп. "Демократически преглед" . Депутат в ХI и ХVIII Народно събрание . Председател е на Съюза на българските писатели. Окончателно се оттегля от политическия живот през 1931 г. Негови съчинения са "Леля Гена" (1890 г.), "Разкази и повести" (1897 г.), "Дядовата Славчова унука" (2 изд. 1928 г.), "Преживяното" (1934 г., 1939 г., 1942 г.) и др.

1992 г. Парашкев Хаджиев - композитор.

Парашкев Хаджиев и съпругата му Луси.

Един от първите български диригенти, оставил дълбоки следи като организатор в създаването и издигането на художествено ниво на българския оперен театър. Завършва Музикалната академия в София, ученик е на проф. Панчо Владигеров. Специализира в Прага, Виена и Берлин. Преподавател, а от 1947 г. професор по хармония и композиция в Българската държавна консерватория. Първите си големи творчески успехи постига в камерните и песенните жанрове, работи успешно в областта на детската песен, прави обработки на народни песни. Създава редица произведения за оркестър: Концертино за флейта, Концертино за цигулка, Младежка танцова сюита и други, както и струнни квартети, сонати, филмова и театрална музика. През 1952 г. пише първото си музикално-сценично произведение - операта “Деляна”. Работи в областта на музикално-сценичните жанрове и успява да създаде неоценимо духовно богатство в областта на операта, оперетата, мюзикъла, балета, детската оперета, радио оперетата. Жанровото разнообразие на оперите му е голямо. Могат условно да се разграничат на: битово-комични (“Имало едно време” и “Луд гидия”), битово-психологични драми (“Албена” и “Майстори”), драматично-психологични (“Юлска нощ”), комично-сатирични (“Милионерът” и “Рицарят”), исторически (“Лето 893-то”, “Мария-Десислава” и “Йоанис-рекс, или Кучето Йоан”) и приказни (“Златната ябълка”).

1996 г. Димитър Драганов - художник. Завършва Художествената академия в София през 1932 г. (живопис при проф. Цено Тодоров и графика при проф. В. Захариев). Излага свои картини в бившия СССР , Полша, бившата ГДР , Швейцария, Индия, Мексико, Италия. Самостоятелни изложби представя в София (1938 г.), Бургас (1939 г.), Пловдив, Перник (1940 г.) и др. Негови творби се съхраняват в НХГ - София и в частни сбирки в Швейцария.

[Станимир]

На 29 април

1872 г. В Букурещ се провежда Първото общо събрание на БРЦК.

Събранието се произнася за внасяне на единство в революционната дейност. На него се обсъждат и приемат нова програма и устав. Проектоуставът, озаглавен "Нареда на работниците за освобождението на българския народ", е изработен от Васил Левски и утвърждава изградената от него вътрешна революционна организация

1873 г. Атанас Узунов в качеството си на вътрешен апостол пристига в Хасково.

Вечерта в дома на учителите Мария и Мирчо Попови се провежда заседание на местния революционен комитет. Решено е хасковският първенец Ставри Примо, известен с гъркоманските си прояви и подозиран в предателство, да бъде убит.

1876 г. Избраният от събранието в Оборище Главен военен съвет на Четвърти революционен окръг провежда заседание в Панагюрище и решава въстанието да се обяви на 1/13 май.

1876 г. Арестуван е Стефан Пешев.

Един месец по-късно е обесен в Севлиево. Стефан Пешев е виден деец на националноосвободителното движение. Председател е на местния революционен комитет. Той е главният организатор на Априлското въстание в Севлиевско (1876 г.).

1876 г. Четата на поп Харитон и Бачо Киро е обградена в Дряновския манастир и започва деветдневни отбранителни боеве.

1877 г. Главнокомандващият на Дунавската армия, княз Николай Николаевич, издава заповед за създаване на Българското опълчение. Думата (съветът) на гр. Самара решава да връчи на опълчението специално подготвено знаме, което по-късно става известно като Самарското знаме.

"Боят при Стара Загора - спасяването на Самарското знаме" (1909). Художник Петър Морозов (1880-1951)

1912 г. Подписана е военна конвенция към тайния договор за приятелство и съюз между България и Сърбия.

1947 г. Министерският съвет спира опозиционния в. "Свободен народ" заради статия, в която се изразява тревога във връзка с изхранването на населението. Забраната е временна, но на практика се превръща в окончателна. Формалната причина е "отказ на работниците да го печатат", защото "не одобряват" съдържанието на материалите в него. Същият мотив се използва и за спирането на в. "Народно земеделско знаме" през май същата година.

1959 г. Отменят се задължителните държавни доставки на селскостопанска продукция и натуралното заплащане на машинно-тракторните станции (МТС). Установена е система на договорно изкупуване на продукцията.

1962 г. По инициатива на БЗНС в София е проведена Първа международна среща на селските партии.

1979 г. Завършва Първата обща международна конференция по българистика, посветена на 1300-годишнината на българската държава.

1979 г. Учредено е почетното звание "Лауреат на Международна награда "Братя Кирил и Методий".

29 - 30 април 1995 г. Проведена е Седмата национална конференция на СДС, която преизбира Иван Костов за лидер и отменя решението за "чисто минало". Заместници на Костов стават Александър Божков, Васил Гоцев, Надежда Михайлова и Петър Стоянов.

1996 г. Министър-председателят Жан Виденов е на посещение в Австрия.

Дипломатическите отношения между България и Република Австрия се установяват през май 1919 г. След присъединяването на Австрия към Германия през 1938 г. те се прекъсват, а на 7 март 1947 г. се възобновяват на ниво легации. През юни 1963 г., след подписване на споразумението за уреждане на въпросите с австрийското имущество в България, дипломатическите представителства на двете страни са издигнати в ранг посолства.

Българо-австрийските отношения като цяло са традиционно приятелски и не са обременени от сложно историческо наследство.

Родени:

1879 г. Д-р Александър Ангелов Гиргинов – общественик, политик, публицист, държавник. Един от ръководителите на Демократическата партия. Завършва право в Лайпциг. Работи като адвокат в София. През 1931-1943 г. е министър на финансите, по-късно на вътрешните работи в кабинетите на Ал. Малинов и Н. Мушанов. През септември 1944 г. е министър на финансите в правителството на К. Муравиев. Осъден е от т. нар. Народен съд, умира на 1 ноември 1953 г. в концентрационен лагер. Присъдата е отменена през 1996 г. Автор е на трудове по право.

1926 г. Владимир Свинтила (псевдоним на Владимир Георгиев Николов) - писател и литературен критик, публицист, журналист и преводач.

През 1952 г. завършва право в СУ “ Св. Климент Охридски”. Работи като редактор във в-к “Народна култура” (1957-1959 г.), в издателство “Български художник” (1960-1964 г.), във в-к “София-нюз” (1969-1971 г.), зам.-главен редактор във в-к “Софийска правда” (1974-1977 г.). През 1964-1969 г. е драматург в Театъра на въоръжените сили. Владимир Свинтила сътрудничи с литературнокритически и публицистични статии, рецензии, есета и студии на български и чужди вестници и списания - “Сенчъри” и “Таймс в Индия” (Индия), “Унидад” (Перу), “Нева” и “Всесвит” (СССР), “Ревиста джеографика универсал” (Бразилия), “Тайди” (Финландия), “Бюлетин на ЮНЕСКО” (Париж) и др. Пише по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство. Основната част от публицистичното му творчество е посветена на български национални традиции, на народознанието и народопсихологията. Автор е на пиесата “Прометей в Кипър” (1960 г.), на сценарии на изкуствоведски филми (“Изкуството на Сиена”, “Българска народна керамика”, “Златьо Бояджиев в Пиринския край” и др.). Превежда стихове, проза и драми от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки и латински език. Автор е на съчиненията “Асен Грозев” (1964 г.), “Васил Бараков” (1965 г.), “Андрей Николов” (1969 г.), “Борис Ангелушев” (1969 г.), “Веселин Стайков” (1970 г.), “Васил Захариев” (1972 г.), “От светкавици озарени” (1975 г.), “Владимир Димитров - Майстора” (1977 г.), “Длета и ружи. Разказ за занаятите” (1977 г.), “История на Самоковската иконописна школа” (1979 г.), “Лицето на Горгоната” (1992 г.), мемоари и др

Починали:

1760 г. Партений Павлович - книжовник. Учи в родния си град и в Букурещ. Посещава Италия. През 1720 г. приема монашески сан и се установява в Сремски Карловци. През 1751 г. е ръкоположен за епископ от архиепископ Павел Ненадович. Високообразован, владее няколко езика - сръбски, гръцки, румънски, латински, немски, турски. Превежда от гръцки език требник, литургия на апостол Яков, ода за второто Христово пришествие, тропар и кондика на мъченика Стефан от Херцеговина. Автор е на няколко обширни автобиографични приписки по ръкописни и печатни български и гръцки книги. Създава първата автобиография в южнославянски литератури, която отразява личността на нов тип книжовник. Запазени са писмата му, писани на черковнославянски език. Две от тях са адресирани до императрица Елисавета Петровна и руския Св. Синод. В тях са изразени общи за балканските народи настроения - любов към Русия, вяра в нейната освободителна мисия.

1882 г. Димитър Поптенев Енчев - възрожденски учител, просветен и читалищен деец. Учи във Военномедицинската академия в Цариград, през 1866 г. завършва Историко-филологическия факултет на Киевския университет. Учителства в Габрово и Русе. Поддържа връзки с революционни дейци и след самоубийството на А. Кънчев в Русе е принуден да напусне града.

Димитър Поптенев Енчев е руски вицеконсул в Мостар, Босна, учител в Търново, по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) в Силистра. Участва в Учредителното събрание в Търново. След Освобождението е окръжен управител във Варна и Севлиево. Димитър Енчев е кмет на Силистра. Автор е на публицистични материали в периодичния печат, преводач и съставител на учебна литература.

1935 г. Владимир Димитров Моллов - обществен и държавен деец, юрист, действителен член на БАН (1906 г.), член на Международната дипломатическа академия в Париж.

През 1894 г. следва право в Московския университет, специализира в Париж (1896-1897 г.), в Хале и Лайпциг (1897-1898 г.), във Виена и Торино (1898-1899 г.). Преподавател е във Висшето училище в София (дн. СУ “Св. Климент Охридски”). През 1904-1908 г. е извънреден професор. През 1905-1906 г. е декан на Юридическия факултет в СУ ”Св. Климент Охридски”. От 1907 г. до 1932 г. е секретар на Философско-обществения клон на БКД и БАН. От 1908 г. до 1934 г. е депутат. През 1910-1916 г. е министър на народното просвещение. От 1926-1931 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите. Той сключва Бежанския заем (1926 г.), Стабилизационния заем и спогодбата Моллов - Кафандарис (1927 г.). Автор е на трудовете “Правната основа в углавната давност” (1898), “Българско наказателно съдопроизводство с решенията на В. К. съд” (1927) и др. Дарител е на БАН.

1957 г. Продан Стоянов Таракчиев - офицер, полковник.

Един от първите български летци и създатели на българска военна авиация. През 1908 г. завършва Военното училище в София и служи като офицер в 11. Сливенски пехотен полк. Участва в Балкански войни (1912-1913 г.) като летец-наблюдател. На 16 октомври 1912 г., заедно с пилота Радул Милков извършва боен полет със самолет над гара Караагач и хвърля позиви и ръчни бомби над турските позиции. Завършва въздухоплавателна школа в гр. Гатчина (Русия). По време на Първата световна война служи в Първо аеропланно отделение (1915-1918 г.). След войната е началник на Аеропланното училище.

1961 г. Константин Георгиев Щъркелов - художник, живописец.

През 1908 г. учи в Русия. През 1915 г. завършва Държавна художествена академия в София при проф. Ив. Мърквичка . Рисува пейзажи и цветя предимно с акварел, като създава свой маниер в тази област. Между най-добрите творби на Щъркелов са пейзажите му от Рила, Пирин, от София и от Търново. Още като студент през 1911 г. урежда самостоятелна изложба, която му донася голям успех. Творчеството му е популярно сред широк кръг почитатели. Рисува предимно пейзажи, в които умело си служи с ефектите на светлината, като придава мекота и финес на формите, чистота и прозрачност на багрите.

[Ася_И]

На 30 април

През 1861 г. пловдивската община свиква събор, в който участват 200 миряни и 60 свещеници. Съборът потвърждава отцепването от Патриаршията и избира настоятелство от седем души начело с поп Златан, което поема ръководството на църковно-народните работи в епархията.

През 1872 г. комисия в състав Васил Левски, Любен Каравелов, Кириак Цанков и Тодор Пеев подготвя Програма и Устав на БРЦК.

През 1876 г. турското командване предприема решително настъпление срещу Панагюрище. Градът е завладян и разорен. Около 2 700 башибозук обкръжават и Брацигово. Ордите на Ахмед ага Барутанлията нападат Батак. Под ръководството на Цанко Дюстабанов революционният комитет в Габрово провежда заседание и взема решение да обяви въстанието на следващия ден.

През 1912 г. е учреден е юбилеен медал "25 години царуване на цар Фердинанд I" с две степени - златен и бронзов. Раздаван е и след абдикацията му от октомври 1918 г.

През 1917 г. се утвърждава Закон за допълнение на Закона за устройство на въоръжените сили на България.

През 1919 г. е обнародван Закон за борба с маларията, който въвежда държавен монопол върху хинина и създава целеви фонд.

През 1941 г. завършва извънредната сесия на Светия синод, която обособява Маронейска епархия с център в Ксанти и Струмишко-Драмска с център в Струмица, а от 1 януари 1942 г. - в Драма.

През 1949 г. завършва Първата сесия на СИВ в Москва. Определени са основните насоки в дейността на съвета.

Съвета за икономическа взаимопомощ е междуправителствен съюз (съкратено СИВ), учреден е през 1949 г. от СССР, България, Чехословакия, Унгария, Полша и Румъния. Той подпомага взаимната международна търговия и координацията на националните икономически планове. СИВ е разпуснат е през 1991 г.

През 1953 г. е публикувано съобщение на Държавната планова комисия и Централното статистическо управление при Министерския съвет, че първият петгодишен план е изпълнен за 4 години (за промишлеността - за 3 години и 10 месеца).

През 1955 г. Съветското правителство приема решение за оказване на помощ на България за развитие на научноексперименталните изследвания в областта на използването на атомната енергия за мирни цели.

През 1958 г. Прието е държавно решение за построяване на телевизионни съоръжения.

През 1969 г. България и Дания подписват културна спогодба.

През 1981 г. български алпинисти покоряват четвъртия по височина връх на планетата - Лхоце в Хималаите, висок 8501 м.

През 1984 г. Папа Йоан-Павел II адресира писмо до председателя на Държавния съвет на НР България Тодор Живков. В него той напомня Заключителния документ от Хелзинки и този от Мадридската среща за сигурност и сътрудничество в Европа, в които се говори за гарантиране на свободата на изповеданията и настоява за личната намеса на Живков, "за да бъдат задоволени законните стремежи на католическата църква в България и на нейните вярващи, като се позволи на младежите да получат обучение по катехизис., а на епископите да се позволи да се заемат с необходимата подготовка на кандидатите за свещеници"

1През 991 г. министър-председателят Димитър Попов и военният министър Йордан Мутафчиев посещават Главната квартира на НАТО в Брюксел.

През 1995 г. в периода 29 - 30 април се провежда Седма национална конференция на СДС, която преизбира Иван Костов за лидер и отменя решението за "чисто минало". Заместници на Костов стават Александър Божков, Васил Гоцев, Надежда Михайлова и Петър Стоянов.

Родени:

През 1883 г. - Иванка Дочева Касабова - драматична актриса.

Работи в “Съвременен театър” на М. Икономов (1906-1912 г.), в различни провинциални и пътуващи театри. От 1944 г. до 1956 г. е в Бургаския театър.

През 1893 г. - Стоил Стефанов Стоилов - оперетен режисьор и артист.

Следва драматическо изкуство във Виена. Дебютира през 1919 г. в Народния театър - София, в ролята на Франц Мор (“Разбойници” от Шилер). През 1921 г. постъпва като режисьор-артист в театър “Ренесанс” - София. През 1922 г. става режисьор артист в Свободния театър и директор и режисьор на новосъздадения Кооперативен театър в София. Поставя над 80 пиеси - оперети. Някои от постановките му са считани за образци в историята на оперетното изкуство: “Мамзел Нитуш” от Ф. Ерве; “Графиня Марица”, “Царицата на чардаша” и “Принцесата на цирка” от И. Калман; “Чучулигата”, “Фраскита”, “Идеалната съпруга”, “Циганска любов” от Фр. Лехар и др.

През 1937 г. - Иван Пеев - композитор, аранжор, пианист.

Със съпругата си Лили Иванова

Учи в Българска държавна консерватория, в класа по цигулка на професор Вл. Аврамов (1955 – 1959 г.). Работи като главен специалист в редакция "Забавна музика" на "Балкантон" (1977 – 1986 г.) и като музикален редактор в редакция "Продукция" на направление "Забавна музика" на Българското радио от 1987 г. Като дете получава първа награда в общобългарското състезание за инструменталисти (1949 г.), участва в първите световни фестивали на младежта и студентите в Берлин и Букурещ. През 50-те години се увлича от джаза и е един от перспективните български джазпианисти. Организира различни оркестри с музиканти като А. Везнев, П. Славов, Л. Борисов, Ст. Славов, Ем. Манолов и др. В началото на 60-те години солисти на неговия оркестър са Е. Димитров и М. Косева. Ръководител е на оркестър "6+1", който в продължение на десетина години съпровожда концертните турнета на Л. Иванова. Един от изявените аранжори в българската забавна музика (повече от 500 аранжимента). Песента "Градините на любовта" (музика Г. Костов) в негов аранжимент печели Първа награда на фестивала "Златният Орфей" през 1980 г. Първите си композиторски опити прави като студент. Активно композира от 70-те год. в сътрудничество с М. Хранова, дует "Ритон" и др. Сред най - популярните му песни са: "Твоят поглед", "Обич последна", "Големият час", "Едно момче на път". Песента "Изповед" (изп. дует "Ритон") печели Първа награда на радиоконкурса "Пролет" (1987 г.), а "Южният вятър" (изп. дует "Ритон") - втора награда на същия конкурс през 1984 г.

1964 г. Светозар Йорданов Зафиров - юрист, специалист по гражданско, търговско, вещно, авторско право и правото на индустриална собственост, данъчно право и търговски арбитраж. През 1988 г. завършва специалност "Право" в СУ “ Св. Климент Охриски”. Светозар Зафиров е сред учредителите на първата в София действаща адвокатска фирма "Юстус" (след промените в Указ 56). Работи в Софийската адвокатска колегия, членувал в IBI (Международна адвокатска асоциация) - Лондон. Работи с адвокатска къща в Чикаго (САЩ), с дружества от САЩ, Италия, Русия, всички балкански д-ви, Швейцария и Панама.

През 1967 г. - Филип Бедрос Киркоров - поппевец от българо-арменски произход, син е на естрадния певец Бедрос Киркоров.

От 1974 г. живее и работи в Москва. Завършва музикалното училище (пиано и китара), след което музикалния институт “Гнесини”. През 1988 г. изпълнява в руски вариант българския хит “Телефонна любов” на В. Найденов . Пее в “Театъра на песента” на попзвездата А. Пугачова, с която сключва брак (1994 г.). Печели руски и международни награди (включително “Златния Орфей”, 1992 г. ). Издава много албуми в Русия, САЩ и други страни, печели два пъти награди на “Световните музикални награди” в Монте Карло (1996 г., 1998 г.); носител на първа награда за латиномузика “Фама”; организира грандиозни концерти за руската емиграция в САЩ, Израел и др.

Починали:

През 1871 г. - Спас Зафиров (Сотир) – възрожденски просветен и обществен деец.

Завършва гимназия в Атина, където изучава гръцки и френски език. Учителства в Пещера, Пазарджик, Калофер и Пловдив, взема дейно участие в обществения живот. Въвежда празнуването на деня на Кирил и Методий в Калофер. Автор е на преводи - повечето от гръцки, пише и оригинални творби, издадени през 1857 г. под заглавието "Блъгарска гусла", издава практически учебник по френски език (1862 г.).

През 1954 г. - Владимир Наумов –композитор, аранжор, барабанист.

Завършва БДК - специалност ударни инструменти. Създава детски песни, филмова музика, обработва народни песни. Забавна музика композира от средата на 70-те години. От края на 70-те години популярни стават някои негови обработки на народната музика ("Джоре дос", "Петруно, пиле шарено", "Пустото лудо и младо" и др.). Обикновено работи като студиен музикант и сам осъществява инструменталния съпровод на песните си.

През 1961 г. - Елена Карамихайлова – художничка.

Завършва Роберт колеж в Цариград (1895 г.). Учи живопис във Виена (1896 г.) и Мюнхен (1910 г.). Майстор на женския портрет (“Стара жена”, 1908 г.; “Сестра ми”, 1909 г.; “Автопортрет”, 1916 г. и др.). Рисува фигурални и сюжетни композиции (“Разходка край Беленското езеро”, 1917 г.; “Оптимизъм”, 1919 г., и др.). Обръща се към образа на селянката и майката (“Българска мадона”, 1914 г.; “Овчарки от Земен”, 1950 г.), към натюрморта.

Пред огледалото

(около 1912 г.), маслени бои, платно,70 х 100 см

Елена Карамихайлова

През 1990 г. - Ганчо Георгиев Ганчев - драматичен и киноартист.

Един от ветераните на Народен Театър "Иван Вазов" и на филмовия екран. Прочут е дебютът му като Черния капитан във филма на З. Жандов "Тревога" (1951 г.). Оттогава се утвърждава амплоато му на майстор на отрицателния епизодичен персонаж, на "черния характер". Сред по-известните му филми се открояват "Под игото" (1952 г.), "Героите на Шипка" (1955 г.), "Тайната вечеря на Седмаците" (1957 г.), "Гераците" (1958 г.), "Сиромашка радост" (1958 г.), "Стубленските липи" (1960 г.), "Призори" (1961 г.), "Калоян" (1963 г.), "Грамофон и маслини за моите приятели" (тв, 1965 г.), "Заветът на инката" (1966 г.), "Любовницата на Граминя" (1969 г.), "На всеки километър" (1969 г.), "Откраднатият влак" (1971 г.), "На живот и смърт" (тв, 1974 г.), "По дирята на безследно изчезналите" (тв, 1977 г.), "Боянският майстор" (1981 г.), "Бронзовият ключ" (тв, 1983 г.), "Мечтатели" (1987 г.) и др.

През 1999 г. - Тодор Владиславов Стоянов - кинооператор и режисьор.

Стоянов завършва операторско майсторство в Държавното полувисше училище за фотография и кинематография (1952 г.). Работи в СИФ “Бояна”, където е асистент-оператор (1952 – 1969 г.) и оператор от 1969 г. Заснема филмите “Бедната улица” (1960 г.), “Двама под небето” (1962 г.), “Смърт няма” (1963 г.), “Крадецът на праскови” (1964 г.), “Горещо пладне” (1966 г.), “Отклонение” (1967 г., сърежисьор с Гриша Островски). В творческата режисура разработва съвременни проблеми: “Мъже в командировка” (1969 г., съвместно с Гриша Островски), “Странен двубой” (1971 г.), “Последна проверка” (тв, 1973 г.), “Присъствие” (1975 г.), “Насрещно движение” (тв, 1978 г.), “Милост за живите” (1981 г.), “Почти ревизия” (тв, 1983 г.), “Вибрации” (1984 г.), “Небе за всички” (1987 г.), “Любовниците” (тв, 1991 г.). Носител е на наградите : златен медал и наградата на ФИ и ПРЕССИ на кинофестивала в Москва (1967 г.); първа награда на кинофестивала в Делхи (1968 г.); сребърен плакет на сп. “Световно кино”, Швейцария; на кинофестивала във Варна за нов кинематографичен език (1966 г.).

[Ани]

На 1 май

Днес се празнува международния ден на труда – 1 май

Международният ден на труда е официален празник в България. Празникът е годишнина от стачката през 1886 на 340 000 работници в Чикаго, САЩ. През 1889 г. на учредителния конгрес на Втория интернационал е приета резолюция за честването му. За първи път се отбелязва през 1890 г.

В България първият опит за празнуване е през 1890 г. по инициатива на Типографското дружество. Първите масови манифестации са през 1893 г. в София, Пловдив и Видин. За първи път е обявен за официален празник през 1939 г., а от 1945 г. се чества официално всяка

1853 г. Представители на цариградските българи предават на княз Ал. Меншиков прошение, в което поставят въпроса за независима българска църква и право на обучение на български език.

1869 г. Васил Левски поставя начало на Втората си обиколка на България. Левски преминава през Никопол и последователно обикаля десетки селища в Северна и Южна България. По време на обиколката той разпространява Прокламацията от “Привременното правителство в Балкана”, в която българското население се призовава да се включи в борбата за отхвърляне на чуждото политическо господство. При Втората си обиколка Васил Левски изгражда и първите революционни комитети във вътрешността на страната – в Ловеч, Плевен, Карлово, Сопот и др..

1972 г. Състои се Второ заседание на Общото събрание на БРЦК. Участниците в събранието започват обсъждането на програмните документи.

1873 г. Христо Ботев издава в Букурещ първия брой на хумористичния вестник "Будилник", илюстриран от Х. Дембицки. От вестника излизат само 4 броя..

1976 г. В хода на Априлското въстание са разбити въстаниците на връх Еледжик и при с. Ц. Петрич (югоизточно от Ихтиман).

1977 г. Светият синод на Българската екзархия издава окръжно послание до всички епархии, в което изразява предаността на българския народ към османската власт. На 30 май подобно послание е отправено лично и от екзарх Йосиф І.

1881 г. Княжество България е разделено на 5 военни области (от 11 юли - 6 области), управлявани от княжески комисари, които са руски офицери (до 2 септември).

1948 г. Въведено е автоматично обявяване на точното време по Радио София.

1953 г. Открит е Националният стадион "Васил Левски". Националният стадион "Васил Левски" е най-голямото спортно съоръжение с трибуни в България.

На Националния стадион се провеждат футболни мачове на националният отбор, за републикански първенства и финалите на турнира за Купата на България, а също републикански и международни първенства по лека атлетика. Националният стадион "Васил Левски" разполага със спортни зали за джудо, художествена гимнастика, баскетбол, бокс, аеробика, фехтовка, тенис на маса и обща физическа подготовка.На територията на стадиона има две конферентни зали и три ресторанта.

2006 г. Влиза в сила новият Закон за МВР, по силата на който досегашните национални служби се оформят като три генерални дирекции и като четири главни- Генерална дирекция “Полиция” , Генерална дирекция “Сигурност” , Генерална дирекция “Пожарна и аварийна безопасност”, Главна дирекция “Борба с организираната престъпност”, “Жандармерия”, “Гранична полиция” , Главна дирекция “Полиция”.

Родени:

1855 г. Екатерина Ненчева, първата българска поетеса след Освобождението.

(01.05.1885, Троян - 09.02.1920, Пловдив).

Тя е дъщеря на медицински фелдшер, участник в Априлското въстание (1876 г.) и Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Съпругата му и трите й деца остават без средства. На годишнина от смъртта на бащата се самоубива 15-годишния брат на Екатерина. Тези трагични събития слагат тежък отпечатък върху душевността на бъдещата поетеса. Приживе бащата е местен от град на град и заедно с него семейството живее в Севлиево, Тутракан, Балчик, Плевен, Ловеч, Луковит, с. Батошево, Русе, Никопол. Екатерина Ненчева завършва IV клас на Американския колеж в Ловеч и гимназия в София. Студентка е по славянска филология. Омъжва се за публициста-общественик Ив. Харизанов и заедно с двете си деца следва съпруга си в градовете, където той е съдия и прокурор - Бяла, Търговище, Кюстендил, Нова Загора, Хасково, Пловдив, Враца. Учителствува в Кюстендил, Нова Загора, Пазарджик, Търговище, Хасково, Рила. Във Враца тя се разболява и семейството се връща в Пловдив, където след година Ненчева умира от туберкулоза.

Екатерина Ненчева пише стихове от 14-годишна възраст. Харесва поезията на М. Ю. Лермонтов, X. Хайне и особено от Дж. Байрон. Като студентка публикува в списанията "Летописи", "Демократически преглед", "Общо дело" и главно в сп. "Мисъл" (с псевдоним Велерина). През 1909 г. издава първата си и единствена стихосбирка "Снежинки". По време на тежкото си заболяване печата в списанията "Съвременна мисъл" и "Листопад". Някои от писаните тогава стихотворения са издадени посмъртно. Творчеството на Екатерина Ненчева е първата в българската литературна история поетична манифестация на интимния вътрешен свят на жената. Екатерина Ненчева пише под псевдоними: Велерина, Велерина Харизанова.

Привечер в тихий щепот на зефира

все твоят сребрен глас шепти:

докосне ли сърце ми - то замира...

и в отзвук тъжна струна затрепти.

И тоз напев разнесен в тишината -

далеч замира... без ответ...

Уви! И в скръб примира ми душата -

и чувствам чужд за мене целий свет!

1959 г. В Русе е роден генерал-лейтенант Никола Рибаров - командир на 3-а пехотна балканска дивизия през Първата световна война.

Никола Илиев Рибаров завършва Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война участва в организирането на прехвърлянето на българските войски към Сливница и се отличава в боевете при Пирот. През Балканската война е командир на 3. Пехотна Балканска дивизия и участва в сраженията при Акбунар и Чаталджа. След въвличането на България в Първата световна война е командир на 3. Балканска дивизия, която действа на Македонския фронт и води боеве при Страцин, Куманово, Призрен и Лесковац. Демобилизира се след края на войната. Никола Рибаров умира през 1927 г.

1866 г. Борис Пожаров - драматичен артист и режисьор. През 1883 г. постъпва в Румелийската трупа в Пловдив, а през 1890 г. основава в София трупата "Васил Левски", преименувана по-късно в "Зора". От 1897 г. е артист в "Сълза и смях" и в Народния театър в София. Роли: Цинтио ("Хубавата Сидония"), Победоносцев ("Прекрасната мохамеданка"), Готлер ("Кулата Нел"), Иванко, Отело и др.

1872 г. Иван Андрейчин - общественик, поет, литературен критик, преводач, публицист. Завършва литература във Франция през 1898 г.

Драган Цанков (седнал, най-вляво), заедно с Иван Андрейчин (прав), Александър Радев и др.

Учител е в София до пенсионирането си през 1927 г. Той е един от учредителите и пръв председател на Съюза на българските писатели (1913 г.). Живее в Швейцария (1915-1919 г.). Появява се в литературата като преводач на руски поети. Първите му оригинални творби са със социална тематика - песни, стихотворения, разкази и импресии, събрани в книгите "Навеени мисли", "Първа стъпка", "Любов и мъка". Под влияние на модернистичната френска литература твори предимно интимна лирика. Теоретик на българския модернизъм и един от първите му представители в поезията. Създава и теоретичен орган на модернизма - сп. "Нов път" (1907 г.). Творчеството му е много голямо и разнообразно по обем - стихове, преводи на стихове и проза от руски и френски автори, оригинални и побългарени разкази, драматични творби, театрални критики, студии върху литературни и езиковедски проблеми, статии за любовта и жената и изключително много рецензии. Сътрудничи на сп. "Дело", "Ден", "Мисъл", "Ново време", "Нов живот", "Художник", "Съвременна мисъл", "Съвременник", "Начало" и др. След Първата световна война взема участие в Международното обединение на писателите "Кларте", основано от А. Барбюс. Съставя различни антологии, особено популярни от които са "Вечеринки и утра" (т. I - IV, 1903-1911 г.; т. I - II, 1930-1931 г.). Издава литературни сборници от преводни разкази, драми, поеми, стихотворения. Превежда произведения на А. С. Пушкин, Н. В. Гогол, М. Метерлинк, Ч. Дикенз и др.

1949 г. Димитър Боримечков – художник фотограф, журналист и поет.

Димитър Боримечков завършва журналистика в Кишинев. Работи в Тараклия - центърът на бесарабската българска общност в Молдова. Издава в-к "Български глас", автор на поетичната книга "Синята далечина" (1998 г.).

1957г. Мая Нешкова - българска естрадна изпълнителка.

Завършва Естрадния отдел на БДК през 1978 г. Участва в трио "Обектив" (1977-1978 г.), с което концертира и записва. От 1978 г. се установява в Благоевград, където пее в оркестъра на Кирил Икономов (нейн съпруг). През 80-те години са популярни песните й с оркестър "Благоевград" - "Конче вихрогонче", "Слънчева обич" и др., в които са вплетени близки до фолклора интонации и мотиви. Известно време работи с оркестъра в някои страни на Западна Европа. Концертира в бившите СССР и СФРЮ, печели награди от различни конкурси и международни фестивали на забавната музика.

Починали:

1816 г. Акакий Серски - българин от Солунско, загинал като новомъченик след публично проклинане на исляма в Цариград. Мощите на светеца се пазят в руския светогорски манастир "Св. Пантелеймон".

1876 г.Загива Георги Обретенов, помощник-апостол в Сливенския революционен окръг по време на Априлското въстание.

1876 г. Кочо (Николчо) Честеменски - национален герой, участник в национално-освободителното движение. От дете усвоява кундурджийски занаят. Премества се в Пловдив през 1869 г. и отваря обущарница. Член е на революционния комитет в града от 1870 г. Участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875 г.) и в изготвяне на плана за действие в Пловдив по време на Априлското въстание. Подпалва дюкяна си в уречения час на 22 април 1876 г., но съзаклятниците му се отказват от плана. Същата вечер заминава за Перущица със семейството си. Избран е във въстаническото ръководство и помага за отбраната на селото от турската войска. След жестоки сражения заедно с много жени, деца и оцелели въстаници се озовава в обградената църква “Св. Архангел Михаил”. За да не попаднат в башибозушки ръце, убива жена си, дъщеря си и сестра си, накрая се самоубива. Много от обсадените в църквата последват примера му.

1876 г. Спас Гинев - революционер, участник в Априлското въстание (1876 г.), защитник на Перущица. За да не бъдат заловени живи от турците, убива жена си, 5 от 6-те си деца и няколко сродници и се самоубива.

1905 г. Петър Корабаров - офицер, полковник, брат на П. Корабаров. Завършва образованието си в Петербург през 1879 г. Служи в артилерията. В Сръбско-българската война (1885 г.) е началник на Военния арсенал в гр. Русе. Помага за отбраната на Видинската крепост. Участва в Русенския бунт през 1887 г., уволнен е от армията и емигрира в Русия. Завръща се през 1898 г. и продължава службата си в артилерията на българската армия.

1912 г. Васил Диамандиев - общественик, деец на македоно-одринското освободително движение. Следва във Физико-математическия факултет на Московския университет (1860-1861 г.), по-късно в Киевския университет. Работи като учител в Кукуш (1861-1864 г.), Велес (1864-1866 г.) и Охрид (1866-1867 г.). Преследван от гръцкото духовенство, бяга в Русия през 1868 г. През 1869-1876 г. е учител в българското училище в Комрат, Бесарабия. Редактор е на в-к "Ехо на Болград" (1872-1873 г.) и в-к "Ялпуг" (1872-1873 г.). По негова инициатива е организиран Комитет за подпомагане на българските доброволци в Сръбско-турската война (1876 г.) и Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението (1878 г.) се установява в София. Депутат е в Учредителното народно събрание и в I Велико народно събрание (1879 г.). Той е един от учредителите (1878 г.) на Софийската публична библиотека (днес Нар. библиотека "Св. св. Кирил и Методий") и неин помощник-директор в периода 1888-1891 г. Председател на Кюстендилския окръжен съд, член на Русенския апелативен съд, член на Върховния касационен съд (1883 г.). Директор на Първа софийска девическа гимназия (1885-1886 г.), на Народната библиотека в Пловдив (1891 г.). Председател на основаната от него "Македонска лига" в Русе (1880 г.), на Македонското благотворително дружество в София (1882-1884 г.) и на дружество "Македонски глас" (1884-1885 г.). Подготвя и изпраща чети в Македония. Участва в учредяването на Македонския комитет през 1895 г.

1963 г. Стефан Младенов - езиковед, диалектолог, историк на езика, индоевропеист.

В периода 1898-1902 г. следва славянска филология във Висшето училище в София (днес Софийски университет “Св. Климент Охридски”). Специализира във Виена (1903-1904 г.), Петербург и Прага (1904-1905 г.), Париж и Мюнхен (1911-1912 г.). Д-р по филология на Пражкия университет (1905 г.). Редовен проф. и титуляр на Катедрата по общо, сравнително и индоевропейско езикознание в СУ (1921-1948 г.). Основател и редактор (заедно със Ст. П. Василев) на сп. “Родна реч” (1927-1943 г.). Автор е на повече от 1 100 труда по езикови и литературно-исторически въпроси. Член е на Българския археологически институт (1922 г.), дописен член на АН на СССР (1929), член на полската АН в Краков, на Славянския семинар при Кралския колеж на Лондонския университет. Основни трудове: “Увод в общото езикознание” (1927 г.), “Geschichte der bulgarischen Spache”, Берлин - Лайпциг (1929 г.), “Сравнително индоевропейско езикознание” (1936 г.), “Граматика на българския език” (с морфология от Ст. П. Василев) (1939 г.), “Български тълковен речник” (т. I. А-К, 1927-1951 г.), “Речник на чуждите думи в българския език” (1932 г.), “Етимологически и правописен речник на българския книжовен език” (1941 г.), “Съвременният български книжовен език и народните говори” (1943 г.), “История на българския език” (1979 г.).

1966 г. Кирил Попов - математик, астроном.

Завършва математика и физика в Софийския университет, специализира в Париж, Берлин, Гьотинген. Посещава научни занятия в астрономическите обсерватории в Мюнхен, Хайделберг, Ница, Париж, Гринуич и Страсбург. Проф. в Софийския университет по диференциално и интегрално смятане. Научните му трудове засягат чистата математика и приложенията й в небесната механика и балистиката. Повечето от тях са печатани на френски и немски език. Академик от 1947 г. През 1965 г. става "народен деятел на културата". Лауреат на Парижката АН (1926 г.), на Френската АН (1957 г.) и др. Получава Орден "НРБ", I ст. през 1960 г. и Димитровска награда през 1950 г. и 1962 г.

1982 г. Стоян Трендафилов - офицер, генерал-лейтенант. Завършва Военното училище през 1919 г. Активен член на Военния съюз. Уволнен от армията като подполковник през 1935 г. и интерниран няколко пъти. Участва в организацията и извършването на Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Генерал-майор (1944 г.), командир на танковата бригада в първата фаза на Отечествената война, командир на корпус в Първа българска армия (1945 г.). Преподавател във Военната академия (1945-1948 г.). Преследван от комунистическата власт, уволнен от армията и затварян в концлагери (1948-1953 г.). През 1954 г. е възстановен в армията и назначен за началник на Военноисторическия музей.

1982 г. Емил Георгиев - славист, литературовед; член-кореспондент (1967 г.), академик (1977 г.). Брат на Вл. Георгиев. Защитава докторска дисертация във Виена. Завежда Катедрата по славянска литератури в Софийския университет; ръководител на Секцията по сравнително литературознание в Института за литература при БАН. Ценен е приносът му в изучаването на Кирило-Методиевото дело и славянските азбуки. Работи в областта на сравнителното литературознание и славянските литературни връзки, старобългарската и новата българска литература.

2007 г. на 83-годишна възраст умира световноизвестният диригент маестро Захари Медникаров. Захари Медникаров е композитор, диригент основател на хор "Добруджански звуци”.

Роден е на 7 януари 1924 г. в гр. Добрич. От 1952 г. е главен диригент и главен художествен ръководител на хора “ Добруджански звуци”. През 1961 г. основава Детския хор на град Добрич.

Захари Медникаров е носител на редица престижни награди. През 1995 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на Добрич, а през 2003 г. получава наградата на Програма “Хоризонт” на Българското национално радио - Музикант на годината. От 2004 г. община град Добрич инициира и организира Международен фестивал за детски хорове “Маестро Захари Медникаров”.

Редактирано Май 1, 2009 от Ани

[Станимир]

На 2 Май:

През 907 г. умира княз Борис І. Датата на смъртта му е отбелязана в прeписка в сборника “Словата срещу арианите” на Анастасий Александрийски, преведен от Константин Преславски и преписан от Тудор Доксов, племенник на покойния владетел. Княз Борис приобщава българите към християнството, организира изграждането на българската църковна йерархия, създава условия за развитие и разпространение на делото на славянските първоучители св. св. Кирил и Методий и техните ученици, в резултат на което България се превръща в третия (след Константинопол и Рим) духовен център на средновековна Европа. Най-категорична оценка за неговата личност и дело е канонизирането му от Българската, Византийската и Римската църква.

През 1736 г. подкрепяна от Франция, Османската империя официално обявява война на Русия. Бойните действия се водят с променлив успех. Първоначално русите овладяват Азов и проникват на п-в Крим, но през юли-август руските отряди се изтеглят към р. Днепър. През това време султанът разпорежда на великия везир Мехмед паша да съсредоточи войските си в района на Силистра, откъдето да се подготви контранастъпление.

През 1869 г. Любен Каравелов пристига в Букурещ.

През 1872 г. се провежда трето заседание на Общото събрание на БРЦК. Продължават дискусиите по програмните документи на комитета.

Българският революционен централен комитет е организация на българското националнореволюционно движение, създадена в Букурещ с цел да пропагандира революционните идеи и да окаже съдействие за политическа и идейна подготовка на българската национална революция.

През 1908 г. от 2 до 4 май се провежда първият конгрес на Съюза на запасните офицери. Участие взимат 34 делегати от 11 клуба. Пръв председател е о. з. ген. Рачо Петров. От 15 август орган на съюза е в. "Военен глас" .

През 1925 г. е публикуван Закон за жандармерията - самостоятелна структура към Военното министерство в състав от 6800 души.

През 1956 г. е подписан протокол за стокообмен с Гърция.

През 1996 г. генералният секретар на НАТО Хавиер Солана води преговори в България за засилване на диалога с НАТО.

Родени:

През 1945 г. - Йосиф Стефанов Сърчаджиев - български драматичен и филмов актьор.

Завършва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) през 1969 г. Работи в театрите в Сливен (1969-1970 г.), Кюстендил (1971-1972 г.), СИФ “Бояна” (1972-1973 г.); член на НСРТ (до 2001 г.). Дългогодишен титуляр (от 1973 г.) на Военния театър: “Животът е сън”, “В очакване на Годо”, “Дванадесета нощ”, “Ромео и Жулиета”, “Случка в зоопарка”, “Дивата патица”, “Чудаци”, “Иванов”, “Наградата” и др. Работи активно в телевизията: “Лисичета” (1975 г.), “Над морското равнище” (1977 г.), “Макбет” (1977 г.), “Стъклената менажерия” (1977 г.), “Иванко” (1978 г.), “Змейова сватба” (1984 г.), “Съединението” (1985 г.) и др. Филмография: “Хроника на чувствата” (1962 г.), “Мъже в командировка” (1969 г.), “Черните ангели” (1970 г.), “Глутницата” (1972 г.), “Вятърът на пътешествията” (1972 г.), “Нона” (1973 г.), “Спомен” (1974 г.), “Вината” (1976 г.), “Насрещно движение” (1978 г.), “Хан Аспарух” (1981 г.), “Константин Философ” (1983-1986 г.), “Време разделно” (1988 г.), “Жребият” (1993 г.), “Фатална нежност” (1993 г.), “С тебешир и въглен” ( 1994 г.), “Версенжеторикс” (1999 г.), “Големите игри” (1999 г.), “Поручик Бенц” (2002 г.), “Последно кино” (2002 г.).

През 1950 г. - Вячеслав Кушев - български композитор.

Завършва композиция в БДК. Създава камерна и симфонична музика, хорови и детски песни, музика за телевизионни спектакли. В естрадата дебютира през 1983 г. с песента “Пътуване” (в изпълнение на О. Горанов). Негови песни изпълняват “Домино”, Кр. Димитрова, Ст. Оникян и др.

Починали:

През 1926 г. -Цанко Церковски (псевдоним на Цанко Генов Бакалов) - български книжовник, педагог, писател.

Работи като учител в с. Бей бунар (днес Средище), Търговищко (1892 г.), Полски Тръмбеш (1892-1894 г.), Мусина (1894-1896 г.), Батак, Великотърновско (1896-1897 г.). От 1897 г. до 1900 г. е в родното си село. Развива активна обществена, просветителска, редакторска и журналистическа дейност. В “Селски вестник” (20.10.1899 г.) обнародва “Възвание към българските земеделци” и става инициатор, организатор и основоположник на БЗНС (1899 г.). Редактира сп. “Селска пробуда” (1903-1905 г.), в-к “Земеделско знаме” (1907 г.), участва в редактирането на сп. “Земеделска мисъл”. След Деветоюнския преврат от 1923 г. е арестуван и изпратен в затвора. Освободен на 5.01.1925 г. Отново е арестуван след Априлските събития от 1925 г. Излиза от затвора полусляп и с разклатено здраве. Пише стихове, разкази, сценични “игри”, статии, памфлети, реплики, детски пиеси. Литературното си дело започва като поет-социалист, занимава се със събиране на фолклор. Белетристиката му е свързана с конфликтите в следосвобожденското българското село. Разказите му са сродни по тематика с разказите на М. Георгиев, Т. Влайков, Хр. Максимов и др.

През 1934 г. - Никола Василев Ракитин (псевдоним на Никола Василев Панчев) - български писател.

През 1908 г. завършва славянска филология в Софийския университет. Работи като учител в Плевен (1908-1933 г.). Участва в Първа световна война. От 1933 г. до1934 г.е директор на Военно-историческия музей в Плевен. Несправедливо обвинен в злоупотреба с държавни пари и оклеветен, Ракитин се самоубива. За пръв път печата през 1906 г. в сп. "Демократически преглед". Поезията му е предимно пейзажна.

Съчинения: "Под цъфналите вишни" (1909 г.), "Животът може би е сън" (1911 г.), "Беглец" (1914 г.), "Размирни години" (1919г.), "Преди да съмне" (1920 г.), "Златните нишки" (1922 г.), "Родното село" (1922 г.), "В тишината на далечния град" (1923 г.), "Васил Левски" (1923 г., съавтор със Ст. Георгиев), "Жената и морето" (1923 г.), "Мургаш" (1923 г.), "На една струна" (1923 г.), "Освободеният Прометей" (1923 г.), "Лес" (1924 г.), "Дарове на Балкана" (1932 г.), "Капят листата" (1933 г.), "Русалска поляна" (разкази, 1938 г.) и др.

През 1943 г. - Петър Стоянов Мутафчиев - български историк медиевист и византолог, редовен член на БАН (1937 г.).

Баща на професор Вера Мутафчиева. През 1910 г. завършва специалност “История” и “География” в Софийския университет . Специализира византология в Мюнхен. Работи в Народния музей в София (1910-1920 г.). Преподавател в Катедра “История на Византия и Източна Европа”; доцент (1923 г.); професор (1927 г.). Уредник на Средновековния отдел към Народния археологически музей в София (1910-1920 г., с прекъсвания по време на войните). Участва в Балканската и Междусъюзническата война (1911-1913 г.), както и в Първа световна война (1915-1918 г.) като запасен офицер. Награден е с орден “За храброст”, IV степен (1917 г. ). Специализира византийска история и гръцка палеография в Института по византология и новогръцка филология към Мюнхенския университет при проф. А. Хайзенберг като стипендиант на фонда “М. Дринов”. През 1923 г. е редовен доцент в Катедра “История на Източна Европа и Византия” . Получава първа награда за наука от фонд “Берлинов”, присъдена му от УС на БАН (1927 г.). Почетен член на Българския археологически институт (1929 г.); главен редактор на сп. “Просвета” (1935-1943 г.); почетен член на Полското историческо дружество и член на БАН (1937 г.). В периода 1937-1943 г. е титуляр на Катедра “История на Източна Европа и Византия” в СУ . През 1936 г. става декан на Историко-филологическия факултет на СУ .Почетен член на научно дружество “Стефан Тиса” в Дебрецен (1938 г.). Член на Полската АН (1939 г.). Автор на над 270 научни статии, студии и книги. Съчинения: “История на българския народ” (в 2 т., 1943 г.; 1986 г., ред. В. Гюзелев), “Избрани произведения” (в 2 т., 1973 г.), “История на бълг. народ (681-1323 г.)” (1986 г.), “Книга за българите” (1987 г.), “Лекции по история на Византия” (в 2 т., 1995 г.), “Лекции по история на културата” (1995 г.), “Изток и Запад в Европейското средновековие” (1997 г.), “История на бълг. народ. От наченките на човешки живот по нашите земи до Българското възраждане” (1998 г.; съавт. В. Мутафчиева).

През 1954 г. - Николай Иванов Райнов - български писател, художник, изкуствовед, енциклопедист.

През 1908 г. завършва Духовна семинария в София. Негови учители са В. Златарски, Ст. Младенов, А. Протич. Следва философия в Софийския университет (1911 г.), но поради липса на средства прекъсва. Работи като писар в Провадия (1911 г.). Участва в Първа световна война като военен кореспондент на Дойранския фронт. Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София (днес Художествена академия). Предприема продължително пътуване в Египет, Сирия, Палестина, Гърция и Италия. В периода 1922-1927 г. служи като главен библиотекар на Пловдивската народна библиотека . През 1925-1927 г. е командирован в Париж, за да се запознае с паметниците на класическото изкуство и култура. От 1927 г. до 1950 г. е професор по история на изкуството в Художествената академия в София . Пише стихове като ученик в Семинарията, които обнародва от 1904 г. в сп. "Летописи" и "Художник" под псевдоним К. Поборников. През 1912 г. излиза първата му книга "Богомилски легенди" с псевдоним Аноним. Става популярен през 1918 г., когато се появяват едновременно "Видения из древна България", "Книга за царете", "Слънчеви приказки", "Очите на Арабия", "Градът", а през следващата година - романът "Между пустинята и живота". Райнов изпитва влиянието на френските и руските символисти. Под влияние на Октомврийската революция и на Септемврийския селски бунт през 1923 г. прави опити за реалистично творчество и създава разкази, проникнати от хуманизъм и социални чувства. Привлича го миналото - особено богомилското движение. Владее много европейски езици, има всестранни интереси. Развива широка научноизследователска дейност, чийто плод са трудовете му по въпроси на изобразителното изкуство, фолклора, паметниците на културата. Съчинения: "Богомилски легенди" (1912 г.), "Видения из древна България" (1918 г.), "Градът" (1918 г.), "Книга за царете" (1918 г.), "Очите на Арабия" (1918 г.), "Между пустинята и живота" (роман, 1919 г.), "Книга на загадките" (1919 г.), "Светилник на душата" (1920 г.), "Имало едно време" (1923 г.), "Златното птиче" (1924 г.), "Най-хубавите народни приказки" (1924 г.), "Днес и утре" (1925 г.), "Сиромах Лазар" (1925 г.), "Юнак над юнаци" (1925 г.), "Вечни поеми" (1928 г.), "Корабът на безсмъртните" (стих., 1928 г.), "Великият цар" (1929 г.), "Една вечер у Перикла" (1929 г.), "Приказки от цял свят" ( 1932-1934 г.), "Княз и чума" (1939 г.), "Отдавна, много отдавна" (разкази и легенди, 1939 г.), "Самодивско царство" (1939 г.), "Сърдечен огън" (дамаскини и притчи, 1939 г.), "Счупени стъкла" (разкази из съвременния живот, 1939г.), "Вечното в нашата литература" (9 т., 1941 г.), "История на пластичните изкуства" (12 т., 1941 г.), "Кръвожадни" (роман, 1947 г.), "Николай Павлович" (1955 г.).

[Надеждна]

На 3 Май:

През 1840 г. в Цариград е обнародван нов Наказателен закон, според който християни и мюсюлмани трябва да се третират еднакво. Нито един поданик на султана не може да бъде наказван, без да бъде доказана неговата вина. Законът предвижда сурови наказания за словесна агитация или за действия срещу държавата; участниците във въоръжени бунтове се наказват със смърт.

През 1874 г. Светият синод на Българската екзархия отправя писмо до всички епархии, в което се настоява "да се помага на онова българско население, което е принудено да търси помощ за поддържане на училищата"

През 1896 г. представителите на Великите сили в София официално връчват акредитивните си писма на княз Фердинанд I, с което го признават по смисъла на Берлинския договор.

През 1937 г. група млади българи мюсюлмани в Смолян, начело с Ариф Бейски, основават Българомохамеданска културно-просветна и благотворителна дружба “Родина”.

През 1978 г. на четиридневно посещение в България пристига министър-председателят на Турция Бюлент Еджевит.

През 1990 г. България възстановява дипломатическите си отношения с Израел, прекъснати през 1967 г.

Родени:

През 1867 г. — Александър Малинов - български политик.

През 1880 г. — Кирил Попов - български математик.

През 1926 г. — Михаил Пенчев - български режисьор.

През 1933 г. — Рада Москова - българска писателка, драматург и сценарист.

През 1960 г. завършва Висш медицински институт. Работи като медик в Габрово, а също и като драматург в Централния куклен театър, в Народния театър за младежта (1962-1980) и в Кукления театър (1981). Автор е на куклени пиеси, сред които "Разсърдените букви"; "Бръмчило­то". Сред най-известните и книги са " Пеперуд­ка" (стихове за деца) (1968); "Хей, конче!" (приказки) (1982); "Парчета от време" (стихове) (1995). Москова е сценарист на "Куче в чекмедже" (1982), "Горе на черешата" (1984), "Здравей, бабо!" (1992), "Разговор с птици" (1997), "Госпожа Динозавър" и др. Във всичките и творби присъства темата за вътрешната потребност да дадеш и да получиш любов.

През 1934 г. — Иван Андонов - български режисьор и актьор.

През 1936 г. — Асен Кисимов - български актьор.

Известен както с чудесните си роли в театъра ("Необикновен процес", "Сватбата на Фигаро", "Осъдени души", "Иванов", "Чудо"), в киното ("Понеделник сутрин", "От нищо нещо", "Бронзовата лисица") и в телевизията ("Рицарят на бялата дама", "Дядо Йоцо гледа"), така и с успокоителния си глас в радиоефира ("Час на слушателя" по програма "Христо Ботев" на БНР) и с незабравимите детски песни ("Тече, всичко тече", "Къде остана детството", "Зайченцето бяло", "Песен за хвърчащите хора"). Асен Кисимов представя първото българско развлекателно шоу - "Ейсън Чортън от Ямайка" (1977г.) и участва в редица моноспектакли. Един от тях е моноспектакълът "Великите поети на България" - до края на живота си актьорът го представя над 700 пъти в страната и чужбина.

Редактирано Май 3, 2009 от Моника13

[Надеждна]

На 4 Май:

През 1861 г. цариградските българи подават молби до посланиците на великите сили в Цариград за съдействие пред Високата порта българската православна църква да се отдели от Патриаршията.

През 1872 г. в Букурещ завършва Първото общо събрание на БРЦК. Участват 25 души, като някои от участниците разполагат с повече от един мандат, тъй като не всички комитети успяват да изпратят своите представители в Букурещ и предоставят мандатите си на други сигурни участници в събранието. Така Васил Левски разполага с 3 мандата, а Тодор Пеев, председател на Етрополския комитет – с 11 мандата. На Общото събрание се обсъждат и приемат нова програма и устав. Проектоуставът, озаглавен "Нареда на работниците за освобождението на българския народ", е изработен от В. Левски и утвърждава изградената от него вътрешна революционна организация. Отчитайки условията в българските земи и международната обстановка на Балканите, Общото събрание на БРЦК взема решение за преминаване към незабавни революционни действия. Васил Левски е определен за главен апостол в Северна България, Тракия и Македония и с получено за целта пълномощно се завръща в българските земи и продължава изграждането на вътрешната организация. Ударът, нанесен на вътрешната революционна организация, в резултат на действия на Димитър Общи, се отразява тежко и върху самия БРЦК.

През 1873 г. Атанас Узунов е заловен при опит да убие осъдения на смърт за предателство хасковски чорбаджия хаджи Ставри Примо. По-късно са арестувани и други членове на Хасковския революционен комитет. Руският вицеконсул в Пловдив - Н. Геров, прави опит да ги освободи или намали присъдите им. През декември 1873 г. Узунов е осъден на 15 години каторга в медните рудници на Мадена (Аргана Мадени).

През 1903 г. край село Баница, Серско, след еднодневно сражение с турска потеря е убит Гоце Делчев. Водачът на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е на път за конгреса на Серския революционен окръг, но четата му е предадена и обкръжена от многобройна турска войска. Потерята, командвана от майор Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, още през нощта на 3 срещу 4 май блокира село Баница. Вместо да изчака нощта Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, за да спаси мирното население от турските репресии.

През 1925 г. е публикуван Закон за администрацията и полицията. С него се създава Дирекция на полицията с три отдела: Криминален, Държавна сигурност и Административна полиция. Разширяват се правата на окръжните управители и на околийските началници за сметка на изборните общински и окръжни съвети.

През 1934 г. Двадесет и третото Обикновено народно събрание гласува вот на недоверие на министър Стоян Костурков и на 14 май премиерът подава оставка.

През 1998 г. завършва XLIII-тия конгрес на БСП. Приети са политически проект "Работа, растеж, развитие - алтернативата за България", политическа резолюция за дневния ред на България и задачите на БСП, резолюция на БСП за обединяването на левите и левоцентристките сили и за създаването на нова левица в България. Георги Първанов е преизбран за председател на Висшия съвет на БСП.

През 1999 г. българският парламент гласува искането на НАТО да бъде предоставена част от въздушното пространство на България за въздушни акции на НАТО срещу Югославия. Това предложение е подкрепено от 153-ма депутати, а против са 81 от Демократичната левица, Евролевицата, Зелената партия и независими. Гласуването е съпроводено с митинги в подкрепа на това решение, организирани от правителството и от профсъюз "Промяна", и против, организирани от БСП и антивоенно настроени интелектуалци.

Родени:

През 1886 г. - Александър Костакиев Пеев - български общественик.

Учи във Военно училище в София (1904-1909 г.). Завършва право с докторат в Брюксел (1915 г.). Член е на БРСДП от 1910 г. Той участва като офицер във войните 1912-1918 г. През 1919-1920 г. е народен представител. За периода 1922-1925 г. Пеев издава в-к "Правда". Той е ръководител на нелегална група, изпълняваща поръчения на военното разузнаване на СССР. През април1943 г. е разкрит, осъден е на смърт и е разстрелян.

През 1891 г. - Петко Димитров Петков - български политик, дипломат и обществен деец.

Той завършва право в Париж. Като доброволец участва в Балканската война 1912 г, а като офицер в Първата световна война. Кавалер е на ордени за храброст. През 1923 г. Петков влиза в БЗНС. Той е последователно секретар на българска легация в Париж през 1920 г., участник в българската делегация на конференцията в Генуа през 1922 г. и в ООН през 1922 г. В края на същата година Петков става началник на политическия отдел, а после - главен секретар на Министерството на външните работи и вероизповеданията. Привлечен е от Ал. Стамболийски като помощник за изготвяне на проекта за нова конституция. След Деветоюнския преврат 1923 г. е арестуван. Депутат е в ХХI обикновено НС през ноември 1923 г. Убит е от наемен убиец.

През 1917 г. - академик Веселин Димитров Хаджиниколов - български историк и етнограф.

През 1951 г. завършва Софийския университет “ Св. Климент Охридски”. От 1952 г. е доцент, а от 1960 г. е професор по стопанска история. За периода 1958-1962 г. Хаджиниколов е заместник-ректор на ВИИ в София. През 1963-1972 г. е професор в Института за история при БАН, след което до 1988 г. е директор на Етнографския музей. Той е главен редактор на сп. “Българска етнография”. От 1945 г. е член на БКП. Той е един от първите лектори по история на КПСС. Работи по проблеми на стопанска история, история на БКП, история на българо-руските и българо-съветските отношения, етнографията и др. Негови трудове са: “Обща история на народното стопанство” (1955-1960 г.), “Отражение на първата руска революция в България” (1956 г.), “Г. Димитров и съветската общественост” (1972 г.), “Теоретически проблеми на етнографията” (1991 г.) и др.

През 1930 г. - Радка Петрова Гаева - българска оперна певица, алт.

Завършва Държавното музикално училище във Варна. През 1956-1957 г. специализира пеене в СССР, а през 1959-1961 г. в Италия. Дебютира на сцената на Варненската опера през 1949 г. в ролята на Магдалена в "Риголето" от Верди. От 1953 г. Гаева е солистка на Националния академичен театър за опера и балет. Сред по-известните й роли са Кармен в "Кармен" от Бизе, Нежата в "Садко" от Римски-Корсаков, Марфа в "Хованщина" от Мусоргски, Циганката в "Янините девет братя" от Л. Пипков.

През 1943 г. - Георги Аспарухов- Гунди - български футболист, централен нападател.

Той е заслужил майстор на спорта и носител на сребърен Орден на труда през 1965 г. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на Левски. Печели шампионската титла с юношите през 1960 г. и 1961 г. Седемнадесет годишен е приет в първия отбор на Левски през 1960 г. От 1961 до 1963 г. той играе в пловдивския Ботев, където става носител на Купата на България през 1962 г. След като се завръща в Левски, Аспарухов печели три шампионски титли и три купи на България. Като цяло Гунди играе в 245 мача за първенството, в които отбелязва 150 гола. През сезона 1964- 1965 г. отбелязва 27 гола за Левски, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и футболист №1 на България. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда Златна топка. Гунди има 23 мача и 19 гола в европейските клубни турнири — 12 гола за КНК и 7 гола за КЕШ. С националния отбор на България е играе 50 мача и отбелязва 19 гола. Взема участие в три световни първенства: в Чили, Англия и Мексико.Той е първият българин, отбелязал гол на Англия на Уембли. Георги Аспарухов загива на 30 юни 1971 г. при автомобилна катастрофа. Заедно с него загива и Никола Котков, който се вози в същия автомобил.

Починали:

През 1878 г. - Стоян Попандреев Робов - български възрожденец, борец срещу фанариотското духовно робство.

Той е близък приятел на Неофит Хилендарски - Бозвели. До 1851 г. учи при баща си в класното училище на Елена. Учителства 22 години в с. Беброво, Враца, Лясковец, Разград, Елена. Той участва в революционните борби на народа. Продължава традициите - просветни, граждански и книжовни, на своя баща и на дядо си поп Дойно Граматик - един от първите преписвачи на Паисиевата история. Робов поддържа връзка с Др. Цанков, П. Р. Славейков, Ив. Кършовски, П. Хитов, среща се с В. Левски и А. Кънчев. Член е на революционния комитет в Елена. Запазена е написана от него бележка за събрана сума от 150 турски лири от комитетските дейци в града, предадени на Левски чрез отец Матей Преображенски. Робов умира от тифус. Негови съчинения са: "Краткий преглед на въведението на всеобщата география за малките деца", Цариград, 1860 г.; разказа "Лабиринт", Русе, 1874 г.

[Станимир]

На 5 Май:

През 1204 г. пратеници на цар Калоян пристигат в Константинопол с предложение за мир. По това време градът е завладян от кръстоносците. Рицарите твърдят, че българският цар незаконно владее земя, която принадлежи на византийския император, а сега принадлежи на тях - неговите победители. Като господари на европейския югоизток те изискват цар Калоян да се откаже от престола и да им се покори, като заплашват, че в противен случай ще навлязат в страната му.

В този период българският владетел активно действа относно затвърждаването на позициите си. В края на лятото на 1204 г. завършват преговорите с папа Инокентий ІІІ, в които участва и българският архиепископ Василий. Събитията на Балканите стимулират активността както на българския владетел, така и на папата. След дълга преписка и размяна на пратеници е сключен договор, с който българският владетел се задължава да приеме върховенството на Римската църква, срещу което трябва да получи най-висше признание за царското си достойнство и патриаршески сан за главата на българската църква. Така на 8 ноември с тържествена церемония в Търново цар Калоян получава корона, скиптър и знаме като знаци на владетелско достойнство от кардинал Лъв, легат на папа Инокентий ІІІ. Титлата, която получава е крал. В цялата си дълга кореспонденция с папата Калоян иска за себе си титлата император, а за своя архиепископ – титлата патриарх. От името на владетеля си, ръководителят на българската църква Василий, в писмо до папата му съобщава, че легатът Лъв “ме посвети за патриарх” и “короняса и благослови император Калоян”.

Същевременно в този период цар Калоян сключва с византийските аристократи от тракийските градове съюз за съвместни действия срещу латинците. Предложението е на ромеите, които изпращат при българския цар пратеници с обещанието, че “ще го обявят за император и всички ще му се подчиняват”. При преговорите е изработена тактика за съвместните действия. Започва подготовка на въстание във всички градове в Тракия. Цар Калоян поема задължението да подкрепи въстаниците със своята армия.

На 14 април 1205 г. българският владетел разбива войската на кръстоносците в битката при Одрин. На бойното поле Калоян пристига с цялата българска армия и 14 000 кумани. Маневрената куманска конница предприема лъжлива атака срещу латинския лагер и увлича рицарите в преследване. Така неорганизирано те се отдалечават от своя лагер, за да достигнат до очакващата ги в засада българска войска. Затворени в плътен кръг, латините се оказват срещу очакващите ги в засада отряди на Калоян. Някои от спасилите се рицари след време признават, че в битката при Одрин загива “цветът на рицарската войска”. Император Балдуин е пленен и отведен в Търново. Малкото рицари, които успяват да избягат от полесражението, бягат към Родосто и Константинопол.

След тази битка българската държава се утвърждава като първостепенна политическа и военна сила на Балканите. Скоро Калоян превзема Пловдив и се насочва на юг към Солунското маркграфство. Успява да освободи за кратко време редица крепости - Серес, Костур, Битоля, Охрид и др., и стига до стените на Солун. След заговор, в който участват и български боляри, недоволни от прекомерното засилване на централната власт, цар Калоян е убит от куманския вожд Манастър.

През 1873 г. турските власти в Хасково провеждат първите разпити на Атанас Узунов, но той отказва да даде отговор на поставените му въпроси. Разпитани са и други хасковски граждани, между които са и комитетските дейци Стоян Заимов, Мирчо Попов, Петър Берковски. Ден по-рано Атанас Узунов е заловен при опит да убие хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо. По-късно са арестувани и други членове на Хасковския революционен комитет. Руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров прави опит да ги освободи или намали присъдите им. През декември 1873 г. Узунов е осъден на 15 години каторга в медните рудници на Мадена (Аргана Мадени). Решението за убийството на Хаджи Ставри се взима на заседание на Хасковския революционен комитет, тъй като той е подозиран в предателство.

През 1903 г. е образуван кабинет начело с безпартийния ген. Рачо Петров, в който влизат дейци на Народнолибералната партия. Започва Втори стамболовистки режим.

През 1904 г. в София започва излизането на в. "Свободно слово". Той е орган на Либералната партия и просъществува до 3 юни 1912 г. Излиза 2 пъти седмично. Главен редактор е Ф. Ганчев, а отговорен редактор: Кр. Чешмеджиев. "Свободно слово" е наследник на в. "Свободна дума" (17 март 1901 г.–22 април 1904 г.).

През 1922 г. след обиск са разкрити документи, уличаващи белогвардейските части в България в действия против властите. На 11 май те са разпуснати с постановление на правителството, а висшите чинове са арестувани и екстернирани. До края на годината са закрити всички военни формирования и руската императорска легация в София. По решение на конференцията на посланиците на Антантата от 17 май оръжието на Врангеловата армия е предадено на Съглашението.

През 1922 г. е извършен опит на българската буржоазия, съвместно с белогвардейските войски на барон Врангел, да свали от власт правителството на Александър Стамболийски. Врангеловите войски са настанени в България през 1921 г. под натиска на Антантата. Това са крупни въоръжени части – около 24 000 души, със своя организация, съд и военни училища. Конституционният блок влиза в преговори с Врангеловите генерали за общи действия срещу правителството на БЗНС. БКП научава за подготвяния заговор и започва да публикува на страниците на в. "Работнически вестник" изобличителни материали. Тя призовава трудещите се да се борят за изгонването на белогвардейските заговорници от България. Правителството на Ал. Стамболийски пристъпва към екстрадиране на провинилите се Врангелови офицери. Впоследствие хиляди врангелисти се завръщат в Съветска Русия.

През 1925 г. е публикуван Закон за настаняване на работа и осигуряване при безработица. Създават се първите държавни и общински трудови борси и временни компенсации при безработица.

През 1936 г. в София започва да излиза всекидневникът "Нова камбана". Изданието е продължение на в. "Камбана" (1907–1919 г. и 1925–1935 г.).Директор-издател е Л. Т. Поповски, а редактори са Тр. Доброславски, П. Карчев и Г. Ив. Вълков. "Нова камбана" поддържа връзки с Политическия кръг "Звено". Сътрудници са Т. Павлов, Г. Бакалов, Н. Вапцаров, Мл. Исаев, Б. Делчев и др.

През 1978 г. в България се провежда европейското първенство по свободна борба, на което българските спортисти печелят 5 златни, 2 сребърни и 1 бронзов медал.

През 1980 г. се открива първа национална конференция по проблемите на младите театрални творци.

През 1992 г. Парламентът приема декларация, с която се признава задължителната юрисдикция на Международния съд в Хага.

Главният съдебен орган на ООН разглежда правни спорове между държавите, свързани с нарушаване на международни договори, задължения или възникващи при тяхното тълкуване. Приема задължителни решения по всички спорове, които държавите му предоставят за разглеждане и дава консултативни заключения по правни въпроси и по искане на Общото събрание, на Съвета за сигурност и на други органи на ООН.

През 1998 г. България се присъединява към оръжейното ембарго, наложено от ООН на Югославия заради военния конфликт в Косово.

През 2001 г. започва двудневната Дванадесета национална конференция на СДС, която приема предизборната програма на коалицията ОДС - СДС, Народен съюз (ДП и БЗНС-Народен съюз), НДПС и БСДП. В предизборната си програма СДС обещава, че през следващия си мандат ще постигне 420 лв. средна заплата, 160 лв. средна пенсия и ще открива по 100 000 работни места годишно.

През 2004 г. софийският градски съд решава столичният кмет Стефан Софиянски да бъде отстранен от поста си до приключване на разследването по сделката за Централните хали.

Родени:

През 1840 г. - Екзарх Йосиф І- български църковен и просветен деятел, публицист и преводач.

Светското му име е Лазар Йовчев. Той завършва френски католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието и в смесените епархии. През 1876 г. той е ръкоположен за епископ и избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх. След Освобождението екзарх Йосиф работи за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Ст. Стамболов и К. Стоилов успява да запази седалището на Българската екзархия в Цариград и да издейства нови берати за българските владици в Скопие и Охрид (1890 г.), Неврокоп и Велес (1894 г.), Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.). Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война 1912–1913 г. Йосиф І премества седалището на Българската екзархия в българската столица.

През 1903 г. - Кирил Ценов Буюклийски - български живописец и карикатурист.

Проявява се като карикатурист от 1921 с портретни шаржове и политически карикатури. Работи в Прага, Букурещ, Белград. Има произведения в различни жанрове - пейзажи, портрети, битови картини.

През 1966 г. - Сергей Дмитриевич Станишев – български политик.

Роден в гр. Херсон, Украйна. Доктор по история. През 1989 г. завършва с отличие Историческия факултет на Московския държавен университет. През 1994 г. защитава докторат по история на тема “Система за издигане на висшите държавни сановници в Русия и нейната трансформация през втората половина на ХІХ век”. През 1999-2000 г. е в Лондонската школа за икономика и политически науки, където специализира международни отношения. Има специализация и от Московската школа за политически изследвания. През 1994-95 г. Станишев работи като журналист. Автор е на многобройни публикации по външнополитически теми в български всекидневници и седмичници, както и в чуждестранни периодични издания. От 1995 г. започва работа във Висшия съвет на Българската социалистическа партия като главен експерт в отдел “Външна политика и международна дейност”. На следващата година е назначен за ръководител на същия отдел. През 2000 г. е избран за член на Висшия съвет и на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП като секретар по международните въпроси. През юни 2001 г. е избран за народен представител в Тридесет и деветото Народно събрание от 19-и многомандатен избирателен район - Русе. На 15 декември 2001 г. на второто заседание на 44 конгрес на БСП е избран за председател на Висшия съвет на партията. През декември същата година е избран от Парламентарната група на Коалиция за България за неин председател. През юни 2002 г. 45-ят конгрес на БСП го преизбира като председател на партията. От 2002 г. Сергей Станишев е постоянен член на Президиума на Партията на европейските социалисти. По време на председателството на Сергей Станишев през октомври 2003 г. Българската социалистическа партия става пълноправен член на Социалистическия интернационал, а от май 2005 г. - на Партията на европейските социалисти. През юни 2005 г. Сергей Станишев е избран за народен представител в Четиридесетото Народно събрание от 2-и многомандатен избирателен район - Бургас. До 16 август 2005 г. е председател на Парламентарната група на Коалиция за България. На този ден е избран от българския парламент за министър-председател.

Починали:

През 1912 г. - в Тиквешко при засада, устроена от турски войски, е убит Пере Тошев.

След Младотурската революция 1908 г. той участва в списването на сп. "Културно единство" и е редактор на в. "Конституционна заря". През 1910–1911 г. е екзархийски училищен инспектор на българските училища в Солунско. Пере Тошев е деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е през 1865 г. в Прилеп. Участва като доброволец в Сръбско-българската война 1885 г. След войната учителства в Пловдив и в няколко родопски села. През 1888–1889 г. предприема опит за създаване на революционна организация на българското население в Солун. В началото на 90-те години на ХIХ век Тошев следва литература във Висшето училище в София (днес СУ "Св. Климент Охридски"). От есента на 1892 г. е в Македония и продължава учителската си дейност. След създаването на ВМОРО Пере Тошев е един от близките съратници на Даме Груев и взема дейно участие в учредяването на революционни комитети в Прилеп, Скопие и Битоля. След Солунския конгрес на ВМОРО през 1896 г. подпомага Гоце Делчев в работата му над програмата и устава на организацията. През 1901 г. той е арестуван, осъден на 101 г. крепостен затвор и изпратен на заточение в Подрумкале, Мала Азия. Година по-късно е амнистиран и екстерниран в България. През този период взема участие в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. По време на въстанието е ръководител на четите в Прилепско. След неуспеха на въстанието продължава революционната си дейност. По време на Рилския конгрес през октомври1905 г. Пере Тошев, заедно с Даме Груев и Тома Попантов, е избран за член на ЦК. На конгреса в Рилския манастир се приема нов устав и правилник и името Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

През 1928 г. - генерал-лейтенант Вичо Дионисиев Диков.

Той е участник в Руско-турската война 1877-1978 г. като доброволец в корпуса на ген. А. Е. Цимерман. След Освобождението завършва с първи випуск Военното училище през 1879 г. През Сръбско- българската война командва Седми пехотен Преславски полк, с който участва в битката при Сливница и осигурява тила на Сливнишката позиция. Диков е русофил по убеждения и противник на политиката на Ст. Стамболов. Участва в преврата срещу княз Александър I Батенберг на 9 август 1886 г. и в Силистренския бунт на 16 февруари 1887 г., след което емигрира в Русия. Там завършва Николаевската военна академия. През 1898 г. Диков се връща и продължава службата си в българската армия. През 1907 г. е назначен за началник-щаб на армията, а след това става началник на Военното училище. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като началник на Главното тилово управление на армията, след което е командващ Четвърта армия. Генерал-лейтенант Вичо Диков се оттегля от военната кариера преди Първата световна война 1914–1918 г.

През 1930 г. - Иван Каранджулов - български политик, общественик и юрист.

Учи в Прилеп и в Робърт колеж в Цариград, след което завършва право във Франция. Завръща се в България и заема висши длъжности в съдебното ведомство. Няколко години е главен прокурор на Върховния касационен съд в София. Представител е на България на Втората Хагска конференция за мир (1907 г). Каранджулов е участник в македоно-одринското революционно движение и член на Върховния македоно-одрински комитет. Дълги години той председателства Съюза на македонските братства в България.

През 2000 г. - Георги Братанов - български поет.

Той завършва журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като журналист и редактор на в-к "Народен другар", кореспондент на в-к "Народна младеж" и главен редактор на сп. "Зари", орган на Съюза на слепите в България. От 28 декември 1984 г. е член на СБП. Братанов е носител на литературни награди "Васил Карагьозов" и "Яворов и Поморие". Братанов е автор на: "Ще ви потрябвам" (1977 г.), "Молитва към човека" (1983 г.), "Нощни светове" (1988 г.), "Превъзмогване" (1988 г.), "Баладични часове" (1989 г.), "Мираж" (1990 г.), "Хипноза" (1991 г.), "Топъл джаз" (1992 г.), "Изтича времето" (1994 г.), "Върхът на дъното" (1995 г.), "Доминанти", "Осветени пространства", "Нежна революция" (1998 г. , роман), "Неравноделен живот" (1999 г., спомени), "Кабиле спи" (2000 г.), "Зъбер" (2000 г.).

[Ани]

На 6 май

Днес е Гергьовден -

Свети Вмчк. Георги Победеносец

Празнува се:

Ден на храбростта и Българската армия

За първи път се отбелязва като празник на кавалерите на Ордена за храброст през 1880 г. с указ на княз Александър Батенберг. До 1947 г. се чества от българското войнство като Ден на храбростта и празник на войската. На този ден по традиция се освещават бойните знамена на Българската армия. С решение на МС от 21.I.1993 г. става празник на Българската армия, а с решение на Народното събрание от 6.V.1998 г. е обявен за официален празник.

Празник на земеделците в България - честването му като традиционен празник на земеделците е възобновено от земеделските съюзи в страната с Гергьовденски събор през май 1990 г.

Професионален празник на етнографите в България - от 1984 г. се отбелязва на Гергьовден.

Празник на аграрния факултет към Тракийския университет (наследник на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина).

1651 г. - в Рим излиза първата печатна книга на новобългарски, написана на кирилица - "Абагар" (името произхожда от поместеното апокрифно послание на цар Абагар до Иисус), създадена от българския католически епископ на Никопол Филип Станиславов (Ореш, Търновско - 1596-8.VIII.1674). Представлява молитвеник от пет големи листа във формата на свитъци, които могат да се носят като амулет. В послесловието й се казва: "Както пчелата събира мед и восък от различни благоуханни цветя, така и Филип Станиславов, епископ от ВЕлика БЪлгария, събра и нареди от различни книги на светите отци тоя сборник "Абагар" и го дари на своя български народ да го носи със себе си вместо силни мощи. Тоя "Абагар" бе напечатан в 1651 година, на 6 май, в Светия град..." До днес са открити и запазени 6 екземпляра от "Абагар" - един се пази в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София, а останалите пет се намират в чужбина.

1877 г. Самарското знаме е тържествено връчено на III дружина на Българското опълчение с командир подполк. Калитин в лагера на опълчението близо до Плоещ, Румъния.

По време на церемонията, определени за целта опълченци забиват златни гвоздеи и прикачват трикольорната светиня към дръжката, а пръв знаменосец е унтерофицерът на 54-и Мински полк Антон Марченко. Знамето е ушито за въстаниците по време на Априлското въстание (1876) от жителите на руския град Самара, но така и не стига до тях. Изработено от игуменката на Самарския девически манастир по проект на майстора художник Н. Е. Симаков. Ушито от двоен копринен плат с червена, бяла и синя ивица с размери 180/180 см, с пришит от двете страни черен кръст. На лицевата страна в средата са нарисувани Кирил и Методий, а на обратната - Богородица. На горната част са пришити две цветни ленти, като на едната е написано: "Город Самара. Болгарскому народу, 1876 г." Знамето участва във всички боеве на Опълчението, а под него падат петима знаменосци. За спасяването му умира и подполк. Калитин - един от най-способните офицери в руската армия. На 30.VIII.1880 г. е наградено с орден "За храброст" - I степен. Съхранява се в Националния военноисторически музей в София от 1946-а, а негови копия има в Москва, София и Стара Загора.

1924 г. Членовете на ЦК на ВМРО Петър Чаулев и Александър Протогеров подписват Майския манифест за сближаване с комунистическото движение. Той е подписан и от името на Тодор Александров без последният да има представа за съдържанието му. Седмица по-рано е подписана сходна декларация и обединителен протокол с федералистите на Т. Паница, които приемат ръководството на ЦК на ВМРО. Подписването на Манифеста е тактически ход спрямо левицата.

Родени:

1882 г. Георги Атанасов- Маестрото, родоначалникът на българското оперно творчество.

Роден е в Пловдив. Първите си уроци по пиано той взема при композитора Панайот Пипков. На 15 години с помощта на свой роднина постъпва в Букурещкото музикално училище. Не го завършва, защото заминава за гр. Пезаро, Италия, където учи в музикалния лицей "Росини". След като се завръща в родината Маестрото работи като военен капелмайстор. Първата си опера "Борислав" пише през 1911 г. по едноименната драма на Иван Вазов. Следват "Гергана" , "Запустялата воденица" и "Цвета" - всички с битов сюжет. Историческите му опери са "Косара" и "Алцек". Автор е също на детските оперети "Болният учител" , "За птички" , "Самодивското изворче" , "Златното момиче" и "Малкият герой" . Значителни са заслугите на Маестрото като творец на песни и маршове, като оперен и симфоничен диригент. Умира в Италия на 17 ноември 1931 г.

1887 г. Теодорина Стойчева - драматична актриса. В Народния театър – София тя играе ролите: Сара в “Към пропаст” от Вазов, Рита в “Малкият Ейолф” от Ибсен, Маргарита Готие в “Дамата с камелиите” от Дюма-син и др. Най-успешната й роля е Медея в “Медея” от Еврипид.

1899 г. Владимир Полянов (псевдоним на Георги Иванов Тодоров) – драматург, режисьор и белетрист.

През 1919-1921 г. той следва медицина в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, а през следващите 3 години в университетите в Грац, Австрия и Мюнхен. През 1922 г. учи и философия във Виенския университет. През 1928 г. Полянов завършва Свободния университет в София, а десет години по- късно и режисьорския отдел на Държавния институт за театрално изкуство във Варшава. За периода 1924-1934 г. той работи като секретар на Главната дирекция на железниците, а от 1937 до 1941 г. е в Министерството на народната просвета. За периода 1942-1944 г. Полянов е директор на Народния театър в София и на Държавната театрална школа. От 1946-1959 г. той е режисьор на драматичните театри в Русе, Бургас, Народния театър за младежта в София, Кукления театър в Пловдив, театрите в Перник, Сливен, Разград, Смолян. Той поставя над 60 пиеси и е един от основателите и секретар на българския ПЕН клуб. Полянов печата за първи път в сп. "Сила". Творчеството му е повлияно от диаболизма, а темите в него са от градския живот: "Смърт" (1922 г.), "Детето" (1926 г.), "Момичето и тримата" (1926 г.), "Крадецът" (1927 г.), "Звезда в прозореца" (1935 г.), "Ръцете на приятеля" (1974 г.), "Случаят Иван Андреев" (1978 г.), "Хроника на узряването" (1979 г.), "Срещи по дългия път" (1988 г.). Автор е на пиесите "Човекът в огледалото" (1931 г.), "Двете страни на медала" (1934 г.), "Слънчеви петна" (1961 г.) и др. Превежда от английски и немски език.

1929 г. Христо Цонков Ковачев - оператор и режисьор. Започва творчеството си като оператор в документалното кино - “Празник на надеждата” (1963 г.). Като режисьор избира винаги драматичен и конфликтен материал от живота, който се изследва в дълбочина. Филмография: “Нишки от дъгата” (1968 г.), “От едно до осем” (1968 г.), “Мъртви души” (1970 г.), “Пролет моя” (1971 г.), “Здравейте, мили деца” (1973 г.), “Строители” (1974 г.), “Даскал Марин” (1975 г.), “За него, човека” (1976 г.), “Агрономи” (1977 г.), “Човек от народа” (1981 г.), “Мислете за мен като за огън” (1983 г.), “Дамян” (1983 г.), “Преценка” (1997 г.).

1941 г. Гена Димитрова - оперна певица - сопран.

През 1966 г. тя завършва пеене в БДК , като ученичка на проф. Хр. Бръмбаров. Пее в "Ла Скала" и във всички големи оперни театри в Европа и Америка. От 1967 г. е солистка в Софийската народна опера. Гена Димитрова изпълнява Елизабет Валоа в "Дон Карлос" от Дж. Верди, Леонора в "Трубадур" от Дж. Верди, Дездемона в "Отело" от Дж. Пучини, Турандот в "Турандот" от Дж. Пучини, Флория Тоска в "Тоска" от Дж. Пучини, Сантуца в "Селска чест" от П. Маскани, Ярославна в "Княз Игор" от А. П. Бородин, Гергана в "Гергана" от Георги Атанасов и др. Получава I награда на IV международен конкурс за млади оперни певци в София през 1970 г . През 1996 г. Гена Димитрова е удостоена с орден "Стара планина" I степен.

Починали:

1922 г. Петър Петров Ораховац - лекар и общественик. Роден е в Черна гора. Той учи юридически науки в Русия, но прекъсва следването си, за да вземе участие в Босненско-херцеговинското въстание (1875-1878 г.) и Сръбско-турската война (1876 г.). През 1883 г. завършва медицина в Москва и се завръща в Черна гора, но заради преследванията от страна на княз Никола идва в България. Работи като лекар в Кула, Ловеч, Видин и др. През 1898-1901 г. Ораховац е директор на Софийската общинска санитарна служба, а през 1901-1902 г. на Държавната санитарна инспекция. Той е един от основателите на Български лекарски съюз и член и председател на Върховния медицински съвет. През 1901 г. Ораховац изготвя и предлага законопроект за народното здраве, а през 1903 г. изготвя проект за изменение на Закона за опазване на общественото здраве. Негова е заслугата за увеличение на санитарния бюджет и кредити за строеж на 35 нови болници. Ораховац е създател на прогресивната програма на Българския лекарски съюз, приета на събора в Русе през 1912 г. Изработва и правилник за болничните колегиуми. Редактор е на списанията "Медицина" заедно със Ст. Ватев и "Български лекар" заедно с Д. Моллов и Ст. Сарафов. Освен това е един от редакторите на сп. "Медицински напредък". През 1908-1913 г. Ораховац е депутат в НС, а през 1910-1911 г. е председател на НС.

1991 г. Константин Христов Попов - виолончелист. Роден е в гр. Русе на 4 август 1904 г. Той започва да учи виолончело на 18-годишна възраст при Ал. Йорганджиев. През 1925 г. за кратко време взема уроци при В. Йерал във Виена. През 1933 г. завършва виолончело в консерваторията в Лайпциг като ученик на Ю. Кленгел. Обучава се и при Х. Бекер и Х. Мюнх Холанд. За периода 1928-1933 г. Попов следва музикални науки и философия в Лайпцигския университет. От 1930 г. е член на трио "Амати", което в продължение на 5 сезона концертира с успех в много европейски страни. Ученици на Попов са Здр. Йорданов, Б. Караконов, Св. Манолов и др.

[Надеждна]

На 7 Май:

През 1873 г. в Хасково е проведен вторият разпит на Атанас Узунов. Разпитът отново е неуспешен, тъй като той отказва да разкрие дори името си. Продължават разпитите и на Стоян Заимов, който е уличен в това, че е познавал Атанас Узунов. Два дни по-рано турските власти провеждат първият разпит на Атанас Узунов.

На 4 май Атанас Узунов е заловен при опит да убие хасковски чорбаджия хаджи Ставри Примо. По-късно са арестувани и други членове на Хасковския революционен комитет. Руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров прави опит да ги освободи или намали присъдите им. През декември 1873 г. Узунов е осъден на 15 години каторга в медните рудници на Мадена (Аргана Мадени).Решението за убийството на Хаджи Ставри се взима на заседание на Хасковския революционен комитет, тъй като той е подозиран в предателство.

През 1876 г. Дряновският манастир, в който се укрива четата на поп Харитон, е разрушен с артилерийска стрелба. Въстаниците, които водят деветдневни сражения с турците правят опит за пробиване на обсадата. В боя по-голямата част от тях загиват, а тези, които са заловени, са изправени пред съд.

Вестта за въстанието в IV Пловдивски революционен окръг заварва Търновския революционен окръг в тежко положение. Част от ръководителите на революционните комитети в Горна Оряховица, Търново и Лясковец са заловени. Между тях е помощник-апостолът Измирлиев. Въпреки това се организира голяма въстаническа чета от селата Мусина, Бяла черква, Михалци, Дичин, Вишовград и др., откъдето първоначално излизат малки въстанически групи, които на 28 април се събират в с. Мусина. Начело на четата застава поп Харитон, а за военен ръководител е назначен П. Пармаков. Знаменосец става Д. Атанасов - Русчуклийчето. В четата влизат още и Бачо Киро, Хр. Караминков- Бунито, Т. Левтеров и др. Според плана тя трябва да се съедини с другите въстаници и да се укрепи в Балкана, за да може да води по-продължителна борба. Веднага обаче щом се отправя към Стара планина, по дирите и тръгват многобройни потери от башибозук и редовни войскови части. При тези обстоятелства въстаниците се установяват в Дряновския манастир.

През 1886 г. е осуетен заговорът на руския капитан Николай Набоков за отвличане на княз Александър I Батенберг и за предаването му на руснаците. По предварителен план, отвличането трябвало да бъде осъществено между Бургас и Айтос. Въпреки, че Батенберг е предложен от Русия за български княз той постепенно губи доверието на руския двор. Още с встъпването си на престола Александър I Батенберг изразява недоволство от ограничените правомощия, които му предоставя Търновската конституция. Затова се насочва към съюз с Консервативната партия, чиито ръководители още по време на Учредителното събрание 1879 г. се обявяват за олигархично управление. На 27 април 1881 г., със съдействието на военния министър генерал-лейтенант П. К. Ернрот, Батенберг извършва държавен преврат, след който отменя конституцията и въвежда т.нар. режим на пълномощията (1881-1883 г.). Русия започва да се съмнява в правилността на избора си за български княз и вижда в лицето на Консерваторите проводник на прозападни настроения. През 1882 г. се съставя ново правителство начело с повиканите от Русия генерали Соволев и Каулбарс. Между руските представители и консерваторите противоречията не са преодолени. Българският владетел възприема Русия като заплаха и посредством консерваторите търси сближение с умерените либерали. На 6 септември 1883 г. Търновската конституция е възстановена и е създаден нов кабинет начело с Драган Цанков. След отстраняването на руските пратеници от прякото управление на страната отношенията с Русия се обтягат. Това създава силни настроения против българския княз сред голяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят княза от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август Александър I Батенберг абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. До края на живота си той служи в редовете на австро-унгарската армия в Грац.

През 1913 г. със заповед на Действащата армия се обявява създаването на Пета армия с командващ генерал-майор Стефан Тошев. Стефан Тошев е роден в Стара Загора през 1859 г. По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. участва като доброволец в Българското опълчение. След Освобождението завършва Военното училище в София и по време на Сръбско-българската война 1885 г. командва дружина в боевете при Сливница. По време на Балканската война 1912–1913 г. Тошев е назначен за началник на Първа Пехотна Софийска дивизия. В Първата световна война 1914–1918 г. ръководи Трета армия, която през 1916 г. се сражава срещу Румъния. По-късно Тошев е начело на Четвърта армия. Той публикува редица материали, посветени на войните – "Писма от войната. 1885–1895 г.", "Войнишка клетва", "Победени, без да бъдем бити", "Действията на III армия в Добруджа през 1916 година" и др.

През 1913 г. българският премиер Иван Гешов получава телеграма от руският министър на външните работи С. Д. Сазонов, който съветва Струга, Крушово, Велес и Кратово да се предадат на Сърбия. Последват още два телеграми на 13 и 14 май със същите искания. На 18 май исканията на руска страна са отхвърлени.

През 1915 г. в София започва да излиза утринния информационен вестник "Балканска поща". Вестникът е спрян от печат на 12 август 1918 г. Редактор е Кр. Станчев.

През 1918 г. е подписан Букурещкият мирен договор между Централните сили (Германия, Австро-Унгария, България и Турция) и Румъния, с който се оформя излизането на северната ни съседка от Първата световна война. Преговорите за мир започват през декември 1917 г., но поради спорове между съюзниците продължават до май. С цел да наложи икономическото си влияние в Румъния, Германия настоява да запази Северна Добруджа, като върне на България само Южна Добруджа, присъединена към Румъния след Междусъюзническата война 1913 г. Турция предявява териториални претенции спрямо България, засягащи Тракия и подкрепя Германия, която успява да наложи своите позиции. В Северна Добруджа е установено съвместно управление (Кондоминиум) от четирите съюзни държави, като на Румъния се осигурява търговски излаз до Черно море чрез линията Черна вода – Кюстенджа. Южна Бесарабия, завладяна през януари 1918 г. остава в пределите на северната ни съседка. В замяна по западната й граница е извършена корекция в полза на Австро-Унгария. Допълнително се сключват конвенции, които засилват австро-германското влияние. Те засягат румънски петрол, износа на селскостопански стоки, пощата и телеграфа. Предаването на Кондоминиума на България става основна външнополитическа цел на правителствата ни до края на Първата световна война.

През 1932 г. завършва мисията на епископ Борис Стобийски в Ерусалим. На 12 април започват преговорите с делегация на Ерусалимската патриаршия за вдигане на схизмата от Българската екзархия. Мисията е провалена от Вселенската патриаршия.

През 1971 г. Народното събрание започва обсъждане на проекта за нова конституция. На следващия ден е решено приемането й да стане чрез референдум. На 30 март проектът за нова конституция на Народна Република България е публикуван за всенародно обсъждане. По "официални сведения" за по-малко от месец са проведени 30 000 събрания с участието на над 3 000 000 граждани, направили 14 000 предложения за допълнения в текста на конституцията.

На 18 май е обявено приемането на новата конституция. Тя влиза в сила същия ден с публикуването й в "Държавен вестник" и е обявена за основен закон за изграждането на "развито социалистическо общество". В нея БКП се провъзгласява за "ръководна сила на обществото и държавата", а НРБ - за "социалистическа държава". Създава се нов висш постоянно действащ държавен орган - Държавен съвет, който "съединява вземането на решения с тяхното изпълнение" и на практика измества парламента и правителството от върховното положение, което конституцията им е отредила.

През 1978 г. от 5 до 7 май в България се провежда европейското първенство по свободна борба, на което българските спортисти печелят 5 златни, 2 сребърни и 1 бронзов медал.

През 1992 г. България е приета за редовен - 27-ми член на Съвета на Европа и подписва Статута на СЕ, Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на СЕ и Първи протокол към него. Тези три международноправни документа влизат в сила от същата дата. Подписана е и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и Допълнителния протокол към нея, които влизат в сила за България от 7 септември 1992 г.

През 1999 г. в Будапеща се провежда 104-та сесия на Комитета на министрите на Съвета на Европа. На нея по инициатива на България се приема Декларация и Програма за демократично гражданство, основана на правата и отговорностите на гражданите. Декларация от Будапеща е "За голяма Европа без разделителни линии", с която се определя плана на организацията за двадесет и първия век.

През 2000 г. завършва 44-ти конгрес на БСП, на който Георги Първанов е преизбран за председател. Конгресът заема пронатовска ориентация, предизвикала остри спорове. Приета е Национална стратегия за развитие, Програмна декларация и декларация срещу закона за обявяване на комунистическия режим за незаконен.

През 2001 г. избухва взрив и пожар на българския танкер "Места" в румънското пристанище Констанца. Ранени са 2 моряци.

През 2002 г. започва официалната визита на българска делегация в САЩ. В първия ден от посещението си заместник-министър председателят и министър на икономиката Николай Василев, министърът на енергетиката Милко Ковачев и заместник-директорът на Агенцията за приватизация Илия Василев се срещат и разговарят с директора на Американската агенция за търговия и развитие Телма Аски.

През 2002 г. завършва посещението на вицепрезидентът Ангел Марин в Света гора. По време на визитата, която започва на 4 май той се среща с ръководството на Монашеска република Света гора, с игумена на манастира “Св. Георги Зограф” архимандрит Амвросий и с монашеското братство. Акцент на разговорите е значението на Света гора като духовен и културен център на православието, изиграл изключителна роля в националноосвободителните борби на Балканите.

През 2002 г. българският президентът Георги Първанов приема Михаил Горбачов. Двамата разговарят за възможните перспективи на сътрудничество и за социалдемокрацията като подчертават, че новите двустранни отношения следва да се разглеждат в контекста на общоевропейското строителство и на обединителните процеси в Европа. Относно разширяването на НАТО Михаил Горбачов отбеляза, че е привърженик на идеята за създаване на общоевропейска архитектура за сигурност.

Родени:

През 1874 г. - Йордан Маринополски - български писател, народник, противник на естетизма, формализма и индивидуализма.

Следва история и философия в Лайпциг (1895-1897 г.) заедно с П. П. Славейков. В София завършва славянска филология през 1910 г. и работи като гимназиален учител. Сътрудник е на периодичния печат. Изпитва влиянието на руската класика и се противопоставя на естетическите възгледи на Славейков и кръга “Мисъл”. Негови съчинения са “Българската литература подир Освобождението” (1898 г.), “Огледайте се!” (хуморески, 1898 г.), “Критици” (1910 г.), “Прояснени небосклони” (кн. 1, спомени и признания, 1922 г.), “Към младите” (кн. 2, 1924 г.).

През 1909 г. - Васил Иванов - български художник.

Завършва Художествената академия в София през 1940 г. - живопис при проф. Н. Маринов и при проф. Н. Ганушев. Работи в областта на живописта и графиката (техника с креда). Участва в изложби от 1939 г. Представя свои творби в България и в чужбина. Негови произведения притежават НХГ - София, галерии във Варшава, Лодз, Будапеща, частни сбирки.

През 1914 г. - Андрей Гуляшки - български писател.

Сътрудник е на левия печат. След 9 септември 1944 г. е редактор в редица издания, главен редактор на сп. "Пламък" (1956-1966 г.), директор на Народния театър, главен редактор на сп. "Съвременник" (1972-1973 г.), секретар на СБП (1956-1962 г.), зам.-председател на СБП. През последните години от живота си пише в Сопот. Белетристичното му творчество е обвързано с философска проблематика. Известен става неговият герой Авакум Захов, появил се за пръв път в повестта "Контраразузнаване". Негови съчинения са "Дон Кихот от Селвеция" (1936 г.), "Жени" (1938 г.), "Смъртна присъда" (1940 г.), "МТ станция" (1950 г.), "Село Ведрово" (1952 г.), "Златното руно" (1958 г.), "Приключенията на Авакум Захов" (1962 г.), "Седемте дни на нашия живот" (1964 г.), "Малка нощна музика" (1965 г.), "Романтична повест" (1970 г.), "Скитник броди по света" (1982 г.), "Краят на Лалелия" (1987 г.) и др.

През 1930 г. - Константин Джидров - български оператор и художник.

Завършва специалност илюстрация в Художествената академия. Насочва се към игралното кино, в което работи като художник и оператор. Участва в създаването на: "Среднощна среща" (1958-1963 г.), "Маргаритка" (1961 г.), "Тютюн" (1962 г.), "Смърт няма" (1963 г.), "Вула" (1965 г.), "Свобода или смърт" (1969 г.), "Господин Никой" (1969 г.), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971 г.), "Козият рог" (1972 г.), "Мандолината" (1973 г.), "Дубльорът" (1974 г.), "Сладко и горчиво" (1975 г.), "Осъдени души" (1975 г.), "Над Сантяго вали" (1976 г.), "Кладенецът" (1991 г.), "Кръговрат" (тв, 1993 г.).

През 1930 г. - Пеньо Пенев (Пеньо Митев) - български поет.

Роден е в с. Добромирка Завършва гимназия в Севлиево. От 1949-1959 г. участва в бригадното движение. Работи в Перник, Димитровград. Редактор във в-к "Стършел". През 1956 г. издава единствената си стихосбирка "Добро утро, хора!”. Умира 27 април 1959 г. при неизяснени обстоятелства.

През 1964 г. - Долорес Арсенова - български юрист.

Завършва педагогика в СУ "Св. Климент Охридски" през 1990 г. и право в УНСС през 1990 г. За периода 1996- 2001 г. е адвокат Софийската адвокатска колегия, юридически консултант по мениджмънт на фирми и организации с нестопанска цел. Арсенова е член на Българската социологическа асоциация и Съюза на учените. Председателства УС на сдружението за защита на лекарите "Хипократ". От 1999 г. работи в Института по социология към БАН като сътрудник в секция "Глобално и регионално развитие"). Депутат е в ХХХIХ НС от листата на НДСВ. От 2001 г. е министър на околната среда и водите в правителството на Симеон Сакскобургготски. От 11 юли 2005 г. е депутат в 40-то Народно събрание от ПГ НДСВ. От 24 август 2005 г. е член на Комисията по енергетиката и зам.-председател на Комисията по околната среда и водите.

През 1967 г. - Дони (псевдоним на Добрин Векилов) - български певец, композитор, автор на текстове, актьор.

Заедно с Момчил Колев създава един от най-успелите дуети за последното десетилетие. През 1989 г. Дони започва като басист и вокалист на група "Атлас", а през 1993 г. заедно с Момчил записва песента "Уморени крила". Песента предначертава успеха на първия албум на Дони в дует с Момчил - "Албумът" (1993 г.). Издателите на певеца пускат на пазара видеокасетите "Филмът" и "Акустичният концерт" (гост музиканти Теодосий Спасов, Васил Петров, "Акага", симфоничен оркестър и др.). Видеоклиповете на Дони се излъчват и по френския музикален канал МСМ, а английското музикално сп. "Q" причислява дуета "Дони и Момчил" към успешните групи на 1997 г. От началото на 2000 г. Дони работи върху собствени проекти, свързани с театралната музика. Дискография (с Момчил): "Албумът" (1993 г.), "Вторият" (1994 г.), "Създадено в България" (1996 г.), "Хитовете" (1998 г.). Първи самостоятелен албум "Дони" (2001 г.).

През 1969 г. - Катерина Малеева - състезателка по тенис на корт.

Многократна републиканска шампионка. Спечелила 12 титли от големи състезания. Най-доброто й класиране е 6-то място в световната ранглиста през 1990 г.

Починали:

През 1876 г. - Петър Пармаков (Алтъпармаков) - български революционер.

Роден е в с. Градец, Сливенско през 1850 г. През 1870 г. заминава за Цариград, а оттам за Одеса. Завършва Одеското военно училище през 1875 г. и служи в руската армия. През 1876 г. напуска армията и се установява в Браила, където се включва в дейността на БРЦК. Преминава р. Дунав и участва в подготовката на Априлското въстание в Търновския революционен окръг, определен за военен командир на четата на поп Харитон (28 април 1876 г.), а на 2 май 1876 г. поема командването на четата. Убит е в сражение с турските войски при Дряновския манастир.

През 1924 г. - Димитър Благоев - български общественик, публицист; основоположник на марксизма в България.

Създател и ръководител на българската работническа социалдемократическа партия (1891 г.). Роден е в с. Загоричене, Костурско през 1856 г. През 1875 г. постъпва в IV клас на габровското Априловско училище. След Освобождението продължава образованието си в Одеса. От 1880 г. е в Петербург, където следва естествени науки и право. Чете произведенията на К. Маркс и Ф. Ласал. Става убеден привърженик на марксизма. В края на 1883 г. основава т. нар. "Група на Благоев" - първата социалдемократическа организация в Русия с политическа програма и устав; издава в-к "Рабочий". Благоев установява връзка с Г. Плеханов и неговата група "Освобождение на труда" в Женева. За политическата си дейност е арестуван и изгонен от страната. Продължава делото си в България, където издава сп. "Съвременен показател" заедно със съпругата си В. Живкова (Вела Благоева). По негова инициатива социалистически дружинки се събират на вр. Бузлуджа на 2 август 1891 г., където се провежда учредителният конгрес на БРСДП.Димитър Благоев е убеден привърженик и твърд последовател на Маркс. Той се бори упорито с всички отклонения от догмите на марксизма. След 1917 г. повежда партията към болшевизация. Автор е на първата марксическа книга в България "Що е социализъм и има ли той почва у нас?" (1891 г.). Димитър Благоев е редактор на първия марксически в-к "Работник" (1892 г.). Обявява се против терористичния курс на партията, налаган от Коминтерна и прокарван в българската политическа действителност от Г. Димитров, В. Коларов, Ан. Иванов и др. Последната година от живота си прекарва в изолация.

[Ани]

На 8 май

1855 г. Река Искър залива Самоков и предизвиква сериозни разрушения в града.

1876 г. В хода на Априлското въстание въстаническите сили постигат частичен успех срещу войските на Хафъз паша в района на Стрелча. Същия ден Тосун бей напада Клисура.

1880 г. Спрян е от печат обществено-политическия вестник "Целокупна България". Изданието е първият печатен орган на Либералната партия в Княжество България. След закриване на Учредителното събрание на 20 юни 1879 г. започва да излиза 2 пъти седмично в Търново под редакцията на Петко Славейков. В програмата на вестника залягат две основни задачи - да защитава Търновската конституция и да отстоява българското национално единство. За осъществяване на българското национално единство вестникът разчита на Русия. Изданието се обявява срещу консервативното правителство на Т. Бурмов и остро критикува нарушенията на Търновската конституция. С идването на власт на Либералната партия през март 1880 г. изданието става официоз. В авторския колектив влизат и Ст. Стамболов, Ив. Славейков и Св. Миларов.

1912 г. В "Държавен вестник" е публикуван Закон за Военната академия. На 11 декември 1911 г. с доклад до държавния глава цар Фердинанд І военният министър генерал Никифор Никифоров прави аргументирано предложение за основаването на Военна академия. Месец по-късно докладът за създаването на Военната академия е одобрен от цар Фердинанд І и законопроектът е внесен за разглеждане и утвърждаване от Народното събрание. На 1 март 1912 г. е гласуван от народните представители, а на 20 април с Указ № 26 цар Фердинанд І утвърждава Закона за Военната академия. На 12 юни 1912 г. с Постановление на Министерския съвет са утвърдени първият Правилник на Военната академия, Учебен план и Инструкция за конкурсните изпити, които от 6 юли влизат в сила.

1925 г. Във виенския Бургтеатър Менча Кърничева застрелва Тодор Паница. Смъртната присъда е произнесена още след ноември 1907 г., когато в София по заповед на Яне Сандански Паница убива Борис Сарафов и Иван Гарванов.

Годеницата на Иван Михайлов полага клетва като член на ВМРО на 15 март 1924 г. Тя поддържа връзка със семейството на Паница и изчаква удобен случай, за да изпълни присъдата. След убийството сама се предава на властите и се стреми да привлече обществения интерес към причините за убийството и към съдбата на Македония.

1926 г. В София пристига извънредният пратеник на Секретариата на ОН Рене Шарон за проучване на бежанския въпрос. Той дава положителна оценка на българското искане за заем.

1971 г. Народното събрание приема проекта за нова конституция.

Решено е приемането й да стане чрез референдум. На тържествено заседание на V Народно събрание на 18 май е обявено приемането на новата конституция. Тя влиза в сила същия ден с публикуването й в "Държавен вестник" и е обявена за основен закон за изграждането на "развито социалистическо общество". В нея БКП се провъзгласява за "ръководна сила на обществото и държавата", а НРБ - за "социалистическа държава". Създава се нов висш постоянно действащ държавен орган - Държавен съвет, който "съединява вземането на решения с тяхното изпълнение" и на практика измества парламента и правителството от върховното положение, което конституцията им е отредила.

1990 г. Сключена е Спогодба за търговия, търговски и икономически отношения между България и Европейската икономическа общност.

Спогодбата влиза в сила на 1 ноември 1990 г. и предвижда постепенно елиминиране на количествените ограничения за българския внос в Общността и предоставяне на взаимни отстъпки в сферата на търговията със селскостопански стоки.

2006 г. Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” започва специализирана операция срещу потребители в Интернет, свалящи и разпространяващи незаконно музика и филми.

Три дни по рано на 5 май при специализирана акция на ГДБОП (Главна дирекция за борба с организирана престъпност ) са арестувани трима от най-активните ъплоудъри на незаконни софтуер, филми и музика в българското интернет пространство. За една година те са качили 22 терабайта незаконна информация и са я предоставяли за споделяне с неограничен брой потребители.

Родени:

1891 г. Цветан Николов Минков (псевдоним на А. Казимирски)- литературен критик и белетрист. Той завършва славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Сътрудничи в списанията: “Демократически преглед”, “Българска мисъл”, “Училищен преглед”, “Библиотека български писатели” и др. Освен това редактира в. “Глобус”, библиотека “Книга” и библиотека “Родна книга”. Минков е автор на очерците: “Хр. Ботев” (1925 г.), “Д. Дебелянов” (1926 г.), “Българска народна поезия” (1934 г.), на романите: “Цар Симеон” (1928 г.), “Кърджалии” (1935 г.), “Три синджира роби” (1935 г.), “Очерки по българска литература” (1946 г., 1948 г.), подбира и издава сборник с народни песни “Мене ме, мамо, змей люби” (1956 г. ) и том 12 от “Българско народно творчество” (1963 г.). В съавторство съставя справочника “Бълг. писатели” (1961 г.).Цветан Минков умира на 5 март 1967 г. в София.

1894 г. Христо Николов Каварналиев - художник.

Христо Каварналиев, "Пейзаж"

Той завършва Художествено-индустриалното училище в София (днес Художествена академия) при Ив. Мърквичка, след което Специализира в Берлин. Каварналиев рисува предимно морски пейзажи и композиции със сюжети от живота на рибарите с маслени бои, темпера и гваш. В някои от творбите му има социални моменти. Умира на 18 май 1951 г. във Варна. По-известни негови произведения са: “Морска вълна”, “Морски вълни”, “Край морския бряг”, “Морски пейзаж с гемия”, “Брези край Варна”, “Морски пейзаж”, “Бурно море”, “Развълнувано море”, “Пристанище Хамбург”, “Балчик”, “Каварна” и др.

Починали:

1876 г. Тодор Луков Лефтеров - участник в национално-освободителното движение. Той завършва търговска академия в Манчестър, Англия. След завръщането си в България основава читалища в няколко села и ръководи умело самообразованието на младежите. Работи като учител в с. Михалци. Лефтеров постъпва в четата на поп Харитон и загива в Дряновския манастир в сражението с турците.

1932 г. Умира Петър Тодоров Гудев - политически и държавен деец.

Роден в с. Градец, Сливенско през 1862 г. Следва право в Париж, като защитава и докторат. След като се завръща в България става адвокат. Член е на Народнолибералната партия и редактор на печатния орган на партията в. "Нов век". След смъртта на Д. Петков Гудев е назначен за министър-председател, едновременно с това е и министър на вътрешните работи за периода 3 март 1907 г. – 16 януари 1908 г. След това се оттегля от политическия живот и се отдава на журналистическа дейност. Народен представител е в IХ, Х, ХI, ХII и ХIII Обикновено народно събрание, като на последното е и председател.

Редактирано Май 8, 2009 от Ани

[Ани]

На 9 май

1204 г. Предводителят на кръстоносците Балдуин Фландърски е провъзгласен за владетел на Константинопол.

Печат на Балдуин Фландърски

Балдуин I Фландърски e фландърски феодал, един от водачите на IV кръстоносен поход. Той е пръв император на Латинската империя (1204 - 1205 г.) и син на хайналтския граф Балдуин. Балдуин Фландърски организира завладяването на балканските територии на Византия като отхвърля предложението на цар Калоян (1197 - 1207 г.) за мир. Така българският цар влиза в съюз с въстаналите срещу латинската власт византийски аристократи в Тракия. В Одринската битка (1205 г.) войските на Балдуин са напълно разгромени, той е пленен и отведен в Търново, където умира в кръстената по късно на него “Балдуинова” кула намираща се в крепостта Царевец.

1774 г. В село Козлодуй (България) войската на Александър Суворов разбива 40 000 турска армия.

Александър Василевич Суворов (1729-1800)

Сражението при Козлодуй започва от 12 ч. на обяд и завършва в 20 ч. Сражението се води за 16 км земя, намираща се между Шумен и Варна. Руските войски превземат 29 вражески оръдия и 107 знамена, в това число турски лагери и множество военни снаряди. Убити са 500 турци и пленени още около 100 души. Руските войски губят 75 войници от по-нисък ранг, ранени са 4 офицера и 130 войници…

1876 г. След предателство турските власти успяват да арестуват в Горна Оряховица Иван Панов Семерджиев, Георги Измирлиев-Македончето и други местни дейци. След като са изправени на съд всички те са осъдени на смърт. Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев-Македончето са обесени на 28 май 1876 г. Когато увисва на въжето Георги Измирлиев-Македончето изрича думите “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!”.

Георги Димитров Измирлиев (Македончето)

1945 г. Започва двудневната национална конференция на БЗНС, свикана от левите сили в съюза, подкрепени от БРП (к). Избран е нов Управителен съвет и ново Постоянно присъствие. Никола Петков не е съгласен със свикването на конференцията и не присъства, но въпреки това е избран за главен секретар на съюза, с което се поставя началото на Български земеделски народен съюз "Никола Петков".

1989 г. В Народното събрание е внесена подготвената от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството “Декларация за основните принципи за гласност и преустройство в Народна република България”. Издигат се искания за правова държава, политически плурализъм, свобода на словото, равноправие на националните малцинства и други. Декларацията е подкрепена със 131 подписа.

1990 г. Подписано е споразумение за търговия и икономическо сътрудничество между България и Европейската общност в Брюксел.

1994 г. България получава статут на асоцииран член на Западноевропейския съюз.

Родени:

1821 г. Николай Христофорович Палаузов - възрожденски обществен деец. Родом е от Габрово. Николай Христофорович Палаузов учи в родния си град, а след това завършва Ришельовския лицей в Одеса (1842 г.). По това време той приема руско гражданство. Николай Палаузов е един от основателите на Одеското българско настоятелство и негов председател до края на живота си. Спечелва за българската кауза отговорни руски общественици и държавни дейци. Сътрудничи със статии на "Одески вестник" и "Цариградски вестник". Автор е на преводи от руски език. Николай Христофорович Палаузов умира на 2 март 1899 г.

1937 г. Бончо Иванов Урумов - актьор, режисьор.

Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1962 г.) и актьорско майсторство в НАТФИЗ (1968 г.). Работи в Драматичния театър - Хасково (1968 г.), в Драматичния театър - Пловдив (1969 г.), в театър “Сълза и смях” (от 1978 г.). Бончо Урумов ръководи младежка театрална студия към театър “Сълза и смях” (от 1987 г.). Хонорарен преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ (от 1985 г.). Изиграва ролите на Телериг в “Старчето и стрелата”, Шопенхауер в “Бесни ръце”, д-р Ранг в “Куклен дом” и други. Написва книгата “Елементи на актьорската техника” (1978 г.).

1939 г. Петя Цолова Стайкова - писателка.

Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1962 г. После работи като журналистка във вестник “Знаме на комунизма” в Търговище (1962 – 1965 г.), редактор във вестник “Народна младеж” (1965 – 1971 г.). Нейното първо стихотворение излиза през 1956 г. Петя Стайкова е авторка на очерци, есета, интервюта и други. Превежда стихотворения от руски, унгарски и други езици. Нейни съчинения са “Земя през юли” (1970 г.), “Художникът от сутерена” (1974 г.), “Завръщане от лятото” (1975 г.), “Вторият ден на годината” (1978 г.) и др.

Починали:

1974 г. Любомир Панайотов Пипков - композитор, музикален педагог и общественик.

Син на П. Пипков. Следва в Държавната музикална академия (БДК, 1924 – 1926 г.), възпитаник е на Ив. Торчанов. Завършва Екол Нормал Мюзик в Париж (1932 г.). Негови преподаватели са П. Дюка и М. Боанже. Работи като корепетитор в Софийската опера, а по-късно е неин хормайстор и диригент (1944 - 1953 г.). Първият секретар на Съюза на български композитори (1947 – 1957 г.). От 1948 г. е професор в класа по вокални ансамбли в Музикалната академия, завежда Катедрата по оперно-сценично изкуство (1962 – 1974 г.). Пипков е един от основоположниците на българската филмова музика: филмите "Тревога" (1951 г.), "Септемврийци" (1954 г.), "Земя" (1957 г.), "Командирът на отряда" (1959 г.), "Стубленските липи" (1960 г.). Пипков е един от създателите на дружество "Съвременна музика" (осн. 1933 г.). Първите си музикални творби - малки клавирни пиеси, Соната в 3 части и 22 вариации за пиано, създава в началото на 20-те години. Други негови произведения са Първи струнен квартет (1928 г.), Соната за цигулка и пиано (1929 г.), Клавирно трио (1931 г.), симфоничната поема "Сватба" (1934 г.), операта "Янините девет братя" (1937 г.), Клавирен квартет (1939 г.), Първа симфония (1940 г.), масови песни ("Шумете, дебри и балкани", "Химн на българските въстаници" и др.), операта "Момчил" (1948 г.), Концерт за цигулка (1951 г.), Втора симфония (1954 г.), "Оратория за нашето време" (1959 г.), операта "Антигона’43" (1963 г.), 5 песни по чужди поети (1964 г.), Трета симфония (1965 г.), Трети струнен квартет с тимпани (1966 г.), Четири мадригала (1968 г.), Четвърта симфония (1970 г.), Метроритмични картини и студии (1971 г.), "Пролетни приумици" (1972 г.), "Приглушени песни" (1972 г.) и други.

2002 г. Борислав Шаралиев - режисьор. През 1947 – 1950 г.

Шаралиев учи във ВГИК. От 1951 г. до пенсионирането си работи в СИФ “Бояна”. Той е председател на борда на директорите на Бояна филм през 1995 г. Дебютира с антифашистката драма “Песен за човека” (1954 г.). Самобитната му индивидуалност и яркият му постановъчен стил се разкриват в разнообразните по жанр и проблематика филми. Творчеството му е граждански ангажирано и защитава нравствените ценности. Режисьор е на “Две победи” (1956 г.), “В тиха вечер” (1960 г.), “Двама под небето” (1962 г.), “Васката” (тв, 1964 г.), “Рицар без броня” (1966 г.), “Един снимачен ден” (тв, 1968 г.), “Сбогом, приятели!” (1970 г.), “На мястото на дървена Москва” (1971 г.), “Необходимият грешник” (1971 г., документален), “Очакване” (1973 г.), “Апостолите” (1976 г.), “Всичко е любов” (1979 г.), “Записки по българските въстания” (тв, 1981 г.), “Ударът” (1982 г.), “Борис Първи” (1985 г.), “Пльонтек” (1991 г.).

[Ани]

На 10 Май

1841 г. Плевенската община свиква събрание на местните български първенци. Решено е да се съберат пари за строителството на сграда за ново взаимно училище в града.

1871 г. Васил Левски изготвя "заплашително" писмо от името на "Привременното правителство в България" до карловския чорбаджия Ганчо Мильов, в което отбелязва целите на борбата: "В Българско не ще има цар, а народно управление и "секиму своето". Секи ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът, и пр. Свобода и чиста република."

1876 г. Четата на Стоил войвода води бой при с. Нейково, Котленско, където е ранен, а знаменосецът Стефан Серткостов е убит. Знамето се поема от Стоил войвода. Начело на останалите четирима въстаници той е повторно ранен и спира между селата Близнец и Бинкос, Сливенско. На 12 май в местността Съчма чешме, при с. Бинкос, Стоил войвода е заловен от потеря. Заради дръзкия му отказ да върви вързан е обезглавен. Турците занасят главата му, набучена на кол, в с. Близнец.

Воеводата от националноосвободителното движение е роден в с. Инджекьой (днес Стоил войвода), Сливенско. През 1864-1873 г. е овчар в Добруджа. През 1873 г. се завръща в родното си село и сформира малка хайдушка чета в Батовската гора. Оттам прави набези към Варна и Балчик. Дружината му се увеличава и той се прехвърля в Котленския балкан. Предрешени в турски дрехи, а една част от четниците като роби с вързани на гърба ръце, минават през Котел, без някой да открие измамата, и продължават към Сливенския балкан. През 1875 г. Стоил войвода емигрира в Румъния. Там се свързва с революционната емиграция. Определен е за помощник-апостол на Ил. Драгостинов и войвода на чета във II - Сливенски, революционен окръг по време на Априлското въстание 1876 г. Подпомогнат от Кондьо Кавръков, Михаил Гаджалов и др., Стоил войвода изгражда лагер в Стара планина в местността Кушбунар. Там са пренесени оръжие, боеприпаси и храна, а местото трябва да бъде сборен пункт и изходна база на сформираните чети. След избухването на въстанието към четата се присъединява четата на Ил. Драгостинов и Г. Обретенов. Дружината, към която се включват още въстаници наброява вече 72 души. Четниците водят няколко тежки сражения с турските потери, тръгнали по следите им след падналия сняг.

1913 г. Край река Ангиста, Сярско, напредващи гръцки войски са спрени със сила от Сярската бригада на Македоно-одринското опълчение. На 11 май гръцкият и сръбският посланик в София колективно протестират пред министър-председателя Иван Ев. Гешов. Македоно-одринско опълчение е формирано на 23 септември 1912 г. с царски указ. Начело с ген. Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов са съставени шест дружини от по 212-215 души: Солунска, Скопска, Дебърска, Битолска, Одринска и Охридска. През октомври са сформирани още шест дружини: Велешка, Костурска, Кумановска, Прилепска, Сярска и Лозенградска. Дванадесетте дружини са групирани в три бригади с командири полковниците Стоян Николов, Александър Протогеров и Антон Пчеларов. На 12 април 1913 г. са формирани още три дружини: Кукушка, Воденска и Щипска. Общият състав на дружините възлиза на 14 670 души.

1914 г. Седемнадесетото Обикновено народно събрание избира 30-членна анкетна комисия за периода на Балканските войни с 21 депутати от мнозинството и 9 - от опозицията. Комисията се конституира на 17 май с председател Христо Попов и на 22 май се разделя на 4 подкомисии: по дипломатическата подготовка с председател Хр. Попов, по военните действия с председател И. Попов, по търговете и военните доставки с председател И. Вълчев и по реквизициите с председател Р. Радев, от февруари 1915 г. - П. Чорбаджиев.

1918 г. Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост издава нареждане за намаляване на хлебните дажби, което води до протестни демонстрации в Пловдив (15 май), София (18 май), Варна, Ямбол и др.

1945 г. Приета е наредба-закон за създаване на Върховен стопански съвет (ВСС) при Министерския съвет.

1989 г. Българският парламент гласува облекчения за пътувания в чужбина, правото на задграничен паспорт за гражданите, промени в Наказателния кодекс. Тези промени се изискват от Хелзинкските договорености, но се правят и за улесняване на изселването на турците от България.

2006 г. Главният редактор на авторитетното списание “64-шахматен обзор” Александър Рошел връчва на световния шампион Веселин Топалов шахматния “Оскар” за най-добър шахматист в света за 2005 година.

За Топалов са гласували шахматни специалисти и коментатори от 68 страни. След награждаването Веселин Топалов споделя: “Щастлив съм, че спечелих тази авторитетна награда, която преди мен са носили знаменити шахматисти.”

Родени:

1840 г. Хаджи Димитър.

Димитър Николов Асенов е син на преуспяваш занаятчия от Сливен, който през 1842 г. заедно със съпругата си и синовете си пътуват до Ерусалим на хаджилък - оттогава Димитър става "Хаджи".Двама от братята му се сражават в Критското въстание 1866-1869 г., а най-малкият участва в четата му и загива. Чичовците му Стоян и Добри са известни народни хайдути, по-късно и войводи.

Хаджи Димитър учи в родния си град. След убийството на Али ефенди от П. Хитов и Ст. Люцканов през декември 1860 г. е принуден да се укрива и през пролетта на 1861 г. излиза хайдутин в четата на П. Хитов. С нея обикаля Балкана до есента на 1863 г. и известно време е знаменосец. Заедно с П. Хитов прекарва зимата на 1863-1864 г. в Сърбия, а през пролетта отива в Букурещ, където се среща с Г. С. Раковски. През лятото заедно със Ст. Люцканов Хаджи Димитър минава р. Дунав начело на чета от 12 души, но бързо се разделят. През 1866 г. заедно с Жельо Войвода, Стефан Караджа и чета от 20 души преминава в България, но и този път войводите се разделят. Заедно с няколко души Хаджи Димитър действа из Балкана до есента. През 1867 г. влиза като войвода в Тайния централен български комитет. На 6 юли начело на въоръжена чета от 129 души преминава р. Дунав при с. Вардим, Великотърновско, край устието на р. Янтра, заедно със Ст. Караджа. Тежко ранен, Ст. Караджа попада в ръцете на османските потери. С останалите около 40 четника Хаджи Димитър пробива обсадата и след няколко дни се установява на връх Бузлуджа. Тук четата е обградена от потери и редовна турска войска. На 18 юли следобед, след неколкочасово сражение, загиват почти всички. В боя е убит и Хаджи Димитър, главата му е занесена в Търново, а оръжието и книжата на четата са предадени на Мидхад паша.

1929 г. Стефан Тихчев, български журналист.

Председател на Комитета за телевизия и радио (17 май 1982 - 20 януари 1986), заместник главен директор на БТА (17 декември 1969 - 1 януари 1981), първи заместник главен директор на БТА (1 януари 1981 - 18 май 1982).

1959 г. Георги Коритаров, журналист.

Роден е на 10 май 1959 г. в София. През 1979 г. завършва специалност славянска филология - сърбохърватски език в СУ „Св. Климент Охридски“. Георги Коритаров владее сръбски, хърватски, руски, полски, английски и китайски, ползва и албански език. С журналистика започва да се занимава от създаването на вестник "Демокрация" като парламентарен репортер, по-късно пише и за в. "Демокрация 91" и "Континент". От 1992 г. е в радио "Свободна Европа", където първо е политически репортер, а по-късно става водещ на няколко предавания. През 2003 г. Коритаров е водещ на аналитичния преглед на печата „Блиц“, съвместно издание на радио „Свободна Европа“ и телевизия Би Ти Ви в рамките на сутрешния блок „Тази сутрин“. В началото на 2004 г. обаче предаването спира, тъй като договорът за него изтича и не е подновен. От началото на 2005 г. Коритаров е в Нова телевизия и радио "Нова Европа". По Нова телевизия той води половинчасово токшоу наречено "Коритаров Live", което първоначално се излъчва късно вечерта, а по-късно става част от сутрешния блок на Нова телевизия "Здравей, България". На 21-ви ноември 2008 г. е скандално уволнен от "Нова телевизия". Официалната версия за това е неспазването от страна на водещия на принципите на журналистическия плурализъм и използването на телевизионния екран за лични цели.

Починали:

1876 г. В сражение с редовна турска армия, при село Нейково, Сливенско, е убит Иларион Драгостинов.

Той е роден в с. Арбанаси, Великотърновско и образованието си получава в Търновското мъжко петокласно училище. След като завършва през 1868 г.емигрира в Русе и се занимава с търговия. По-късно работи в английската железопътна компания като търговски агент и комисионер. Вече в България Драгостинов се включва се активно в обществения и културния живот на Русе. През 1871 г. той основава Русенския революционен комитет и през следващата година е представител на общото събрание на БРЦК в Букурещ. Драгостинов участва в подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. Година по- късно влиза в състава на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание. Той е избран за апостол на Втори Сливенски революционен окръг. Поради провал на организацията в Сливен при обявяване на въстанието, заедно с Г. Обретенов Драгостинов формира малка чета, която се присъединява към дружината на Стоил войвода.

1876 г. В сражение с турците при с. Нейково, Котленско, загива Георги Обретенов.

Синът на баба Тонка Обретенова от 1870 г. получава образование в Юнкерското училище в Одеса. Пет години по-късно се завръща в България във връзка с подготвяното въстание. След неуспеха на Старозагорския бунт отново се завръща в Румъния. Георги Обретенов е определен за помощник-апостол във Сливенския революционен окръг. След избухването на Априлското въстанието с четата си се присъединява към четата на Стоил Войвода и тази на Ил. Драгостинов. Дружината, към която се включват още въстаници, наброява 70 души и води няколко тежки сражения с турските потери.

1997 г. Златка Дъбова, българска художничка, графичка, заслужил художник от 1974 г.

През 1953 г. завършва графика в НХА в класа на проф. Илия Бешков. Работи основно в техниките литография и дърворез. Сред темите, които най-често се срещат в творбите ѝ са фолклора, бита, детството, майчинството, възрожденската архитектура. Нейни творби са притежание на музея "Пушкин" в Москва, галерии в Банска Бистрица, Сао Пауло, Дрезден и др. 28 нейни творби са включени в самостоятелна колекция в пазарджишката галерия „Станислав Доспевски“.Дъбова илюстрира много книги от български автори, като Людмил Стоянов, Ангел Каралийчев и Георги Струмски. Има изяви и като сценографка (пиесите "Под игото" на Иван Вазов и "Езоп" на Гилерме Фигейреду). Златка Дъбова е съпруга на художника Христо Нейков.

Златка Дъбова "Жена с дете",1971

[Станимир]

На 11 Май:

През 1851 г. по идея на Найден Геров българското училище в Пловдив организира първото тържество, посветено на Св. Св. Кирил и Методий. Инициативата на пловдивските учители е подета и в други градове през 60-те години на ХІХ в. Единадесети май постепенно се превръща в общобългарски празник на просветата.

През 1871 г. в Неврокоп (днес Гоце Делчев) е организирано съвещание на местните първенци, на което се взема решение за изграждане на нова “Централна казалийска община” начело с поп Харитон.

През 1872 г. в Цариград Българската църква е провъзгласена за независима с тържествена служба на екзарх Антим I в храм “Св. Стефан”. На 16 септември 1872 г. Вселенската патриаршия обявява Екзархията за схизматична. Причина за предприемането на този акт е и отказът на екзарх Антим I да осъди Иларион Макариополски, Иларион Ловчански и Кюстендилски и Панарет Пловдивски.

През 1873 г. се открива общо събрание на БРЦК в Букурещ. Заседанията се ръководят от Любен Каравелов. Участниците в събранието изслушват отчет на Панайот Хитов за резултатите от обиколката му из емигрантските комитетски центрове. Потвърждава се възприетата линия за най-скорошно вдигане на въстание в българските земи. Решено е да продължат преговорите със сръбското правителство. Някои изследователи отбелязват, че събранието решава да се отмени уставът на БРЦК и да се изпрати във вътрешността на страната чета, която да провери настроенията сред населението.

През 1880 г. по инициатива на чехи, работещи в България, е учредено дружество "Славянска беседа" в София с председател Антон Безеншек. До края на 1880 г. то наброява 236 члена.

Антон Безеншек е словенски стенограф и публицист. Роден е на 15 април 1854 г. в с. Букове, Словения. Трансформира стенографската система на Фр. Габелсбергер към южнославянските езици. Приспособлението му за български език се превръща в българска стенография. По покана на българското правителство идва в страната и организира към Народното събрание в София първия курс по стенография. От 1879 г. е началник на стенографското бюро в Народното събрание, а от 1881 г. стенографира разискванията в Областното събрание в Пловдив. Бил е гимназиален учител в София и Пловдив и лектор по стенография в СУ "Св. Климент Охридски". Антон Безеншек умира на 11 декември 1915 г.

През 1895 г. е построена и осветена църквата "Св. св. Кирил и Методий" в с. Миладиновци (Ямболско).

През 1913 г. гръцкият и сръбският посланик в София колективно протестират пред министър-председателя Иван Гешов заради случилото се ден по-рано край река Ангиста, Сярско, където напредващи гръцки войски са спрени със сила от Сярската бригада. Бригадата е част от Македоно-одринско опълчение. То е формирано на 23 септември 1912 г. с царски указ. Начело с ген. Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов са съставени 6 дружини от по 212-215 души: Солунска, Скопска, Дебърска, Битолска, Одринска и Охридска. През октомври са сформирани още 6 дружини: Велешка, Костурска, Кумановска, Прилепска, Сярска и Лозенградска. 12-те дружини са групирани в три бригади с командири полковниците Стоян Николов, Александър Протогеров и Антон Пчеларов. На 12 април 1913 г. са формирани още три дружини: Кукушка, Воденска и Щипска. Общият състав на дружините възлиза на 14 670 души. От началото на май 1913 г. са създадени малки разузнавателни чети за наблюдение на окупираните от Сърбия и Гърция райони в Македония.

През 1952 г. е издадено Постановление на Министерския съвет и ЦК на БКП за провеждане на парична реформа, при която 100 стари лева се обменят срещу 1 нов лев без ограничение на сумата, като обмяната трябва да се извърши за четири дни - от 12 до 15 май 1952 г. В постановлението се определя и курсът на лева спрямо съветската рубла при съотношение 1 лв. и 70 ст. за една рубла. Постановлението предвижда едновременно с паричната реформа от 12 май същата година да се премахнат напълно купоните за хранителните продукти, като за тях се установят единни държавни цени, намалени в сравнение с дотогавашните им свободни цени. Намалени са и единните държавни цени на дребно на тъканите, трикотажа и обувките.

През 1994 г. СДС внася вот на недоверие към правителството на Любен Беров заради "неспособността му (на Л. Беров) да организира дейността и да ръководи Министерския съвет". Вотът е отхвърлен. Съюзът на демократичните сили внася шест вота на недоверие към кабинета на Любен Беров (три през 1993 г. и още три през 1994 г.). Всичките вотове са отхвърлени. Основанията за всеки един от тях са съответно - побой над председателя на Народното събрание Стефан Савов, преговорите по външния дълг, правителствено постановление за местните такси, антисоциална политика, престъпност и неспособност на премиера да организира и ръководи правителството.

През 2005 г. България ратифицира договора за присъединяване към Европейския съюз. От 234 депутати 231 гласуват в подкрепа на влизането на страната ни в ЕС. Един депутат гласува "против", а двама гласуват “въздържали се”. Според анкетно проучване 70 процента от българите са за присъединяване на страната ни към ЕС.

На 13 април 2005 г. Европейският парламент гласува с абсолютно мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС на 1 януари 2007 г. Подписването на Договора за присъединяване е подкрепено с 522 гласа “за”, 70 гласа “против” и 69 “въздържали се”.

Родени:

През 1840 г. - Стефан Тодоров Димов - известен като Стефан Караджа.

Той е потомък на Момчил войвода. Учи в Тулча, но поради липса на средства напуска училище. На 2 юни 1861 г. по време на сватба побеждава прочутия турски борец Гаази Плиса, след което се укрива от турците за няколко месеца. Преминава в Румъния, а през 1862 г. се включва в Първата българска легия. След разпускането й Стефан Караджа се връща в Тулча, но отново заминава за Румъния. На няколко пъти минава р. Дунав с революционни поръчения. През 1864 г. води малка чета в Северна Добруджа. На следващата година отваря гостилница в Гюргево, в която приютява емигранти. През пролетта на 1866 г. заедно с Хаджи Димитър и Желю войвода организира малка чета, която минава в България и действа в Западна и Средна Стара планина. Скоро след това, обаче, четата се разделя. През 1867 г. Стефан Караджа постъпва във Втората българска легия. Година по-късно напуска легията и заминава за Румъния. Там се среща с Хаджи Димитър и на 6 юли двамата начело на чета от 129 души минават р. Дунав при с. Вардим, Свищовско. В боя с изпратените от председателя на Държавния съвет Мидхад паша войски и полиция в местността Канлъдере, край Вишовград, Стефан Караджа е тежко ранен. Пленен, той е откаран в Търново на 12 юли, а на 13 е отведен в Русе. Агонизиращ е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден турски съд. Осъден е на смърт чрез обесване. Полумъртъв от раните Стефан Караджа е обесен на 31 юли 1868 г. Погребан е от баба Тонка Обретенова.

През 1940 г. - Иван Славков - български журналист, деец на културата и спорта.

През 1965 г. завършва МЕИ, специалност “Електроинженерство”. От 1967 г. до 1969 г. работи като журналист в икономическия отдел на в. "Труд". От 1971 г. до 1982 г. е генерален директор на БНТ. През 1982 г. става председател на Българския олимпийски комитет, а от 1987 г. е пожизнен член на Международния олимпийски комитет. Зам.-председател е на Организационния комитет на двете кандидатури на София за домакин на Зимните олимпийски игри през 1992 г. и 1994 г. През 1995 г. е избран за председател на Българския футболен съюз. Преизбран е на този пост през май 2001 г., същата година е преизбран и за председател на БОК. Професор е по спортен мениджмънт и социално управление към Киевския университет (Укр), и доктор хонорис кауза на Националната спортна академия. В края на 2000 г. Иван Славков е оневинен от съда по дело, заведено срещу него през 1990 г. Той е проверяван за злоупотреби, извършени по време на режима на Тодор Живков, за незаконно притежавано имущество и оръжие. Следствените органи проверяват и за злоупотреби със сметките на Българския олимпийски комитет. Съдебният процес продължава 5 години. Според оценките на световните медии през юли 2001 г., по време на конгреса на Международната футболна асоциация в Буенос Айрес Иван Славков изиграва ключова роля в акцията по преизбирането на президента на ФИФА Сеп Блатер. Тогава Славков прочита официална резолюция, приета от делегатите, с която се изразява безрезервната подкрепа за Блатер в спора му с представителите на европейските футболни федерации и президента на УЕФА Ленарт Йохансон.

Починали:

През 1897 г. Алеко Константинов е убит от наемници край с. Радилово.

Съществуват две версии за смъртта му - едната е че убит по грешка, другата е, че именно Алеко Константинов е бил целта на наемниците.

Алеко Константинов е български писател, общественик и основател на организираното туристическо движение в България. Най-известните му произведения са: сборникът от разкази "Бай Ганьо", пътеписа "До Чикаго и назад" и колоритните му фейлетони - "Страст", "Честита Нова година" и цикъла "Разни хора, разни идеали". Цялото му име е Алеко Иваницов Константинов, роден е на 1 януари 1863 г. в семейството на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов. Учи при частните учители Емануил Васкидович и Я. Мустаков, в Свищовското училище (1872–1874) и в Априловската гимназия в Габрово (1874–1877). По време на Руско-турската освободителна война е писар в канцеларията на свищовския губернатор (1877). Завършва средно образование в гр. Николаев, Русия (1881) и право в Новоросийския университет в Одеса (1885). След завръщането си в България Алеко Константинов е съдия (1885–1886) и прокурор (1886) в Софийския окръжен съд, помощник-прокурор (1886–1888) и съдия (1890–1892) в Софийския апелативен съд. Два пъти уволняван по политически причини. Юрисконсулт на Софийското градско управление (1896). До края на живота си е адвокат на свободна практика в София. Освен това, развива и активна обществена дейност: училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. По негова инициатива на 26 и 27 август 1895 г. на Витошкия първенец Черни връх е основан Българският туристически съюз. Алеко Константинов е патрон на съюза.

[Ася_И]

На 12 Май:

През 1836 г. делегация на българските въстаници пристига в Гургусовац (дн. Княжевац), Сърбия, за да потърси помощ от сръбското правителство. Участниците в делегацията са арестувани и изпратени в затвор.

През 1873 г. завършва Общото събрание на БРЦК в Букурещ. Заседанията се ръководят от Любен Каравелов. Участниците в събранието изслушват отчет на Панайот Хитов за резултатите от обиколката му из емигрантските комитетски центрове. Потвърждава се възприетата линия за най-скорошно вдигане на въстание в българските земи. Решено е да продължат преговорите със сръбското правителство. Някои изследователи отбелязват, че събранието решава да се отмени уставът на БРЦК и да се изпрати във вътрешността на страната чета, която да провери настроенията сред населението. Идеята за изграждане на единен ръководен център възниква след разпускането на Втората българска легия в Белград през 1868 г. и разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли същата година. Част от дейците на бившия Таен централен български комитет заедно с привържениците на революционните идеи на Г. С. Раковски полагат основите на групата Млада България. С подкрепата на тази групировка през 1868-1869 г. Васил Левски предприема първите две обиколки в българските земи и изграждането на революционни комитети в тях. През октомври 1869 г. е изграден и самият БРЦК в Букурещ. Поради активното участие на Любен Каравелов в създаването му той е натоварен и с изготвянето на неговата първа програма. Като крайна цел на българското националнореволюционно движение в нея се посочва борбата за извоюване на политическо освобождение на българския народ. При осъществяването на тази задача се разчита единствено на неговите собствени сили. Отхвърля се по най-категоричен начин намесата на външни фактори. Осъдена е остро политиката на съглашателство на българските чорбаджии с османските власти. БРЦК ратува за демократично управление на освободената българска държава. Важно място в програмата заема идеята на Любен Каравелов за установяване на добросъседски отношения с всички балкански народи, особено със сръбския и румънския, и за създаване на "южнославянска или дунавска федерация" от българи, сърби и румъни, като всеки от тях запази вътрешното си самоуправление и националния си суверенитет. За модел на тази федерация открито се посочва швейцарският опит. Във връзка с активизирането на националнореволюционната борба през 1870 г., в БРЦК се създават два центъра: външен и вътрешен. Първият е със седалище в Букурещ и има за задача да развива революционна пропаганда и да обедини силите на българската емиграция. За негов ръководител е определен Любен Каравелов. Вторият, наречен още БРЦК в Българско или Привременно правителство, се възглавява от Васил Левски. Той насочва дейността си в българските земи, където Апостола разгръща неуморна дейност за изграждане основите на вътрешната организация.

През 1876 г. в местността Съчма чешме, при с. Бинкос, Стоил войвода е заловен от потеря. Заради дръзкия му отказ да върви вързан е обезглавен и турците занасят главата му, набучена на кол, в с. Близнец. Два дни по-рано четата, ръководена от воеводата се бие при с. Нейково, Котленско. Той е ранен, а знаменосецът Стефан Серткостов е убит. Знамето се поема от Стоил войвода. Начело на останалите 4 въстаници той е повторно ранен и спира между селата Близнец и Бинкос, Сливенско.

През 1876 г. след предателство из засада е убит един от ръководителите на Априлското въстание 1876 г.- Георги Бенковски. След разбиването на въстаниците на връх Еледжик и в Панагюрище Георги Бенковски се отправя с група свои другари към Стара планина с намерение да се прехвърли в Северна България и там да се свърже с останалите революционни окръзи. Бенковски вярва, че те също са въстанали. В случай че те не са се вдигнали на борба, възнамерява да премине в Румъния, да организира нова чета и да се върне отново в България, за да продължи борбата. В Тетевенския балкан, край с. Рибарица, Бенковски и придружаващите го няколко души са предадени от местен овчар на турските власти.

През 1896 г. по инициатива на Капитан Петко войвода и на братя Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава първото дружество на тракийските бежанци в България- Одринско емигрантско дружество "Странджа". От 25 май дружеството издава в. "Странджа". На 29 декември "Странджа" организира първи митинг във Варна. Целите, които то си поставя са да защитава интересите на българите от Одринска Тракия пред българското правителство и пред Великите сили. През следващите години дейността на дружеството се разраства и обхваща и други населени места в страната. През 1900 г. Одринско емигрантско дружество "Странджа"се обединява с Върховния македонски комитет, който се преименува във Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК).

През 1901 г. по предложение на Найчо Цанов започва парламентарна анкета по управлението на либералите от 1899 г.-1900 г. Тя приключва с първия Държавен съд.

През 1913 г. с нота до българското правителство сръбският кабинет заявява, че съюзният им договор от 29 февруари 1912 г. вече няма задължителна сила и цяла Македония се обявява за спорна за трите сили - Сърбия, Черна гора и България, зона. Според сключения през 1912 г. договор Сърбия признава правото на България да притежава земите на изток от р. Струма и Родопите, а България – правото на Сърбия върху териториите на север и запад от Шар планина. Македония се разделя на две части: безспорна , която се дава на България, и спорна, чиято съдба ще се реши под арбитража на руския цар. Безспорната зона обхваща територията на изток от линията Крива паланка – с. Гъбовци на Охридското езеро. Докато българската армия се сражава на Тракийския фронт срещу турските войски, Сърбия и Гърция окупират Вардарска и Егейска Македония. Завзета е и по–голямата част от безспорната зона и въпреки предварителните договорености Сърбия отказва да я върне на България. Нещо повече, на 1 май 1913 г. в Атина, капитан Йоанис Метаксас и полковниците Петър Пешич и Душан Туфегдич подписват военна конвенция за взаимопомощ в случай на война с България. В Югоизточна Македония се съсредоточава 90 000 –на гръцка армия, а в районите на Гевгели, Велес, Куманово и Пирот- 150 000 - на сръбска армия. Същевременно гръцкият флот се задължава да действува покрай северното крайбрежие на Бяло море. В Конвенцията са договорени и териториалните въпроси, след разгрома на България. Сърбия получава право над земите на север от линията Градец — Беласица — Перелик, а Гърция — южно от тази линия. По този начин страната ни се лишава напълно от новоосвободените земи в Македония. С навлизането на военни сили в началото на май е поставено началото на сръбско-гръцкия геноцид срещу македонските българи. Чети извършват насилия над мирното население, започват да действат военнополеви съдилища и се извършват военни репресии в Скопие, Велес, Битоля, Кукуш и Сяр. В този период гръцката армия опустошава около 160 български селища. На 15 май 1913 г. македонската емиграция връчва меморандум против сръбските и гръцките насилия над македонските българи на посланиците на Великите сили в София. Междувременно на 7, 13 и 14 май руският външен министър С. Д. Сазонов с телеграми съветва Иван Гешов Струга, Крушово, Велес и Кратово да се предадат на Сърбия. Съветите са отхвърлени на 18 май. Въпреки това в края на месец май Сърбия и Гърция настояват в София за общ руски арбитраж, докато България приема арбитраж само за спорната зона. По това време в Солун вече е подписан тайният военно-политически договор от 19 май 1913 г. между Сърбия и Гърци. Той е насочен изцяло насочен против България. Според 11-те му точки двете държави отново си гарантират земите в Егейска и Вардарска Македония, окупирани от тях през Балканската война 1912–1913 г. По силата на този акт на Сърбия се предоставят всички земи на запад и изток от р. Вардар до планината Осогово. На Гърция се признавали земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера, разположен източно от устието на р. Струма. Двете държави се задължавали да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България. Скоро след подписването на този договор от Букурещ последват изявления, че Румъния търси приятелството на Сърбия и Гърция. С този акт се обезсилват Българо-сръбският договор 1912 г. и Българо-гръцкият договор 1912 г. и се подготвя почвата за избухването на Междусъюзническата война 1913 г. Българската войска от Тракия се разполага на запад по цялата граница със Сърбия и Гърция. Без да предупреди правителството цар Фердинанд издава заповед на генерал Савов за настъпателни действия срещу бившите съюзници. А те чакат само повод, за да започнат война с България.

През 1921 г. е обнародван Закон за трудовата поземлена собственост, който определя 300 декара да е максималния размер на обработваемата земя, притежавана от едно семейство.

През 1945 г. влиза в сила наредбата-закон за гражданския брак. Първият граждански брак е сключен в София на следващия ден.

През 1957 г. е създаден Българският спортен тотализатор. През 1955 г. е направено първото официално писмено предложение от Върховния комитет за физическа култура и спорт /ВКФС/ до Министерство на финансите за създаване на тотализатор. Предложението, обаче е отхвърлено. Все пак при изготвянето на държавния бюджет за 1957 г. с 18-то постановление на Министерския съвет се “Разрешава на ВКФС да организира тотализатор”. Организацията се възлага на Управление физкултурни съоръжения и спортни прояви. Това управление отпуска на тотализатора заем от 150 000 лв. за цялостната му подготовка и организация – отпечатване на фишове, материали и всички други необходими разходи. Българският спортен тотализатор започва своята дейност с игра на Спорт ТОТО 1 - 12 редовни срещи и 2 резервни при залог 1 лв. за една колонка, с четири печеливши групи

През 1982 г. в периода 11 - 12 май във Варна се провежда международен симпозиум за промишленото сътрудничество между партньорите от Изтока и Запада.

През 2001 г. президентът Петър Стоянов полага първия електронен подпис на български държавен глава

През 2003 г. българският президент Георги Първанов се срещна с посланиците на Дания - Кристиан Фабер-Род, на Швеция - Стен Аск, на Норвегия - Ролф Балцерсен и на Финландия - Таисто Толванен. Сред основните теми в разговорите са процесът на европейската и евроатлантическата интеграция на България и успехите, трудностите и перспективите пред страната ни в изпълнение на тези външно-политически цели.

По въпросите, свързани с Международния наказателен съд, президентът Първанов потвърди становището си, че страната ни трябва да се придържа към общата европейска позиция. От страна на посланиците е дадена висока оценка на предложената от президента инициатива за изработване на дългосрочна стратегия за приобщаването на Югоизточна Европа в европейските и евро-атлантическите структури

Родени:

През 1895 г. - Теодосий Тодоров Анастасов - български писател.

Той участва в Първата световна война, а след края на войната учителства. От 1921 г. е в София и учи в Свободния университет. Анастасов е редактор на първия студентски вестник "Студентска мисъл". Заедно с Н. Никитов през 1935-1945 г. редактира библиотеките "Велики българи", през 1937-1945 г. "Български царе" и през 1940 г. "Художествено историческо четиво". Анастасов пише разкази на съвременна тема, а произведенията му с исторически сюжет имат очерков характер. Негови съчинения са: "Малък свят" (1929 г.), "Петър Делян" (1929 г.), "Бан Янука" (1934 г.), поредица "Велики българи" (1935 г., 1938 г.), "Дунавски разкази" (1938 г.), "Предисторически човек" (1940 г.), "В Асиро-Вавилония" (1940 г.), "Евреи" (1941 г.), "Даме Груев" (1942 г.), "Крали Марко" (1945 г.), "Пламък в огнището" (1947 г.), "Бачо Киро" (1955 г.), "Опълченци" (1960 г.), "През Балкана" (1962 г.). Анастасов умира на 22 март 1983 г. в София.

[Ани]

На 13 май

1327 г. Подписан е т.нар. Черноменски договор - таен договор за взаимопомощ между България и Византия. В Черномен цар Михаил ІІІ Шишман се среща с младия Андроник ІІІ Палеолог, по това време съимператор на своя дядо Андроник ІІ Палеолог.

Михаил III Шишман Асен, български цар (1323 – 1330).

В същото време Византия е обхваната от вътрешнополитическа криза. Съгласно клаузите на Черноменския договор българският владетел се задължава да подкрепи Андроник III в борбата му срещу неговия дядо, а от своя страна младият император трябва да подкрепи Михаил III срещу Стефан Урош III. Независимо от сключения Черноменски договор, през 1328 г. отношенията между Михаил Шишман и Андроник III силно се влошават след свалянето на стария император от престола и обявяването на Андроник III за "автократор". Военните действия между двамата приключват с подписването на т.нар. Одрински мир, според който срещу голяма парична сума Михаил III Шишман връща на Византия крепостта Вукелон. През май 1329 г. мирният договор е потвърден. През пролетта на следващата година Михаил III Шишман предлага на Андроник III организирането на антисръбски поход. Към българо-византийската коалиция се присъединяват и Иванко Бесараб, Белаур – брат на Михаил III Шишман и деспот на Видин, и Иван Александър – братовчед на българския владетел и деспот на Ловеч. На 19 юни 1330 г. българските войски, предвождани от Михаил III Шишман, потеглят от столицата Търново и скоро след това завземат Земен. Предложението на Стефан Дечански за възстановяване на мирните отношения е отхвърлено и неговите войски се установяват при Велбъжд (днес Кюстендил). Преговорите между двете враждуващи страни, проведени между 25 и 27 юни 1330 г., приключват със споразумение за еднодневно примирие. На 28 юни българската войска се пръска да търси храна. Въпреки споразумението сърбите не удържат на думата си. В този момент каталаните и част от сръбската войска, командвана от бъдещия цар Стефан Душан, нападат българите и ги разгромяват. В битката загива и българският цар Михаил III Шишман. Той е погребан в църквата "Св. Георги" в с. Старо Нагоричане. Михаил III Шишман е последният български владетел, водещ политика към установяване на военна и политическа хегемония на България на Балканския полуостров.

1922 г. Обнародван е първият Закон за столичната община.

Столичният общински съвет е разпуснат и е назначена 7-членна комисия начело с Крум Попов. Според закона градът е разделен на шест района, управлявани от деветчленни районни съвети, които избират кмет на района и двама негови помощници. Централният столичен съвет се съставя след като в районните съвети се избират по 12 членове, които помежду си избират по трима представители в съвета. Освен това Министерският съвет има право да назначи още 12 души измежду общия брой районни съветници. Сред всички районни съветници с постановление на кабинета се назначава кмет на Централното управление, който не е отговорен пред Централния общински съвет. Централният съвет избира тримата помощници на централния кмет, като всяка група от най-малко 4 съветници в районно кметство има право на поне един съветник в Централния съвет.

1937 г. Излиза първият брой на списание “Българска марка”, издавано от издателска къща "Феникс", собственост на С. Чаракчиев. Директор е д-р Назлъмов (1937 –1947 г.).

Последният брой, 111 поред, излиза на 25 октомври 1947 г. Помества информация за новоиздадени марки в България и чужбина, съвети към филателистите, любопитни факти и др. Публикуват се разкази на филателни теми от български писатели филателисти - Елин Пелин, Змей Горянин, Константин Мутафов и др. Отделено е място на материали за дейността на филателните дружества в страната.

1948 г. Подписан е протоколът за сливането на БРСДП с БРП (к). От социалистите се изисква пълно признаване на марксизма-ленинизма и скъсване със западноевропейската социалдемокрация. На практика само половината от членския състав, т.е около 21 000 души, получават правото да се влеят в БРП (к).

1957 г.В София е създаден Национален политехнически музей към Българската академия на науките с Разпореждане №486 на Министерския съвет.

През 1885 г. в Русе се създава първото Техническо дружество.

1965 г. В Габрово е открит Месец на хумора и сатирата, който от 1973 г. е вече Национален фестивал на хумора и сатирата. Фестивалът се провежда през месец май всяка нечетна година.

Пред дома на хумора и сатирата в Габрово

Родени:

1844 г. Цанко Дюстабанов – деец на национално-революционното движение.

Учи в Габрово, а от 1872 до 1873 г. — в Робърт колеж в Цариград. Членува в дружество „Напредък“, а от 1873 г. е търговец в Габрово. Той става член на революционния комитет в Габрово и главен войвода през Априлското въстание. Четата, начело на която застава е сформирана на 13 май 1876 г. в Соколския манастир край Габрово. Повежда своята чета към Севлиевския балкан, където заедно със севлиевци храбро се сражава с турците. Предаден от кмета на едно село, Цанко Дюстабанов е осъден на смърт и на 15 юни 1876 г. е обесен. Дарител е на читалище „Зора“.

1858 г. Димитър Христов Бръзицов - книжовник, преводач и публицист. Завършва богословска католическа гимназия в Одрин. Редактира екзархийския вестник в Цариград "Вести". Работи като преводач от гръцки, френски, полски, италиански, руски, сръбски, турски и други езици.

Умира на 19 януари 1931 г. София.

1930 г. Иван Калчинов - композитор на естрадна музика, изпълнител на духови инструменти. През 1954 г. завършва Теоретичния факултет на БДК с основен инструмент цигулка. Работи в “Продукция” към направление “Забавна музика” в БР. До края на 50-те години работи като оркестрант. Започва да композира от средата на 60-те години. Негови песни са изпълнявани на фестивала “Златният Орфей” и конкурса “Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора”.

1949 г. Катя Филипова - българска естрадна певица.

Завършва ВИИ “Карл Маркс” (дн. Университет за национално и световно стопанство) през 1976 г. Дебютира като солистка на оркестър “Метроном” (1973 г.) и вокално трио “Обектив” (1974 г.). Солистка е на Естрадния оркестър на КТР (1974 – 1977 г.). Представя се на няколко международни фестивали, на които журито й присъжда награди за най-добро изпълнение: “Златният мост” в Западен Берлин (1975 г.), Кастълбар, Ирландия (1975 г.), “Песни за морето”, Рощок (1982 г.). През 1976 г. печели първа награда в конкурса на грамофонните фирми на фестивала в Сопот, Полша, а през 1977 г. - втора награда на “Шлагерфестивал”, Дрезден. Популярността й е най-голяма в края на 70-те години. Осъществява концертни турнета в много страни на Европа, Тунис, Алжир, Мароко, Либия, Гана, Нигерия, Етиопия, Ирак и др. През 1986 – 1987 г. е солистка на оркестър “Динамит брас бенд” в скандинавските страни. Нейни са албумите “Катя Филипова” (1977 г.), “Незабрава” (1980 г.) и “Добри познати” (1985 г.).

1966 г. Камен Воденичаров - актьор.

Той завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Актьорско майсторство за кукли" в класа на проф. Н. Геогриева. През 1990 г. постъпва в Бургаския куклен театър. На 27 януари 1990 г. създава студентското предаване "Ку-ку" и е водещ на рубриката "Каналето". Камен Воденичаров е продуцент и водещ на шоуто "Каналето" (1994 г.). Освен това той продуцира спектакъла на Сатиричния театър "Дванайсeта нощ", като изпълнява и една от главните роли. Той участва и във филма "Испанска муха" (1997 г.). Камен Воденичаров е съсобственик на телевизия ММ. По-известни албуми с негово участие са "Шат на патката главата", "Хъшове" и др.

Починали:

1913 г. Марин Поплуканов - деец на националноосвободителното движение.

Роден е на 25 май 1845 г. в Ловеч. Включва се в националноосвободителната борба в края на 60-те и началото на 70-те г. на XIX в. Един от сподвижниците на Васил Левски. През 1870-1871 г. е член на Българския революционен централен комитет в България - Привременното правителство. Участва в Общото събрание на БРЦК в Букурещ през 1872 г. След провала на Арабаконашкия обир (1872) е арестуван и изпратен на заточение в Диарбекир. След 4-годишен престой успява да избяга от там и се завръща в родния си край. След Освобождението е депутат в Учредителното събрание 1879 г., кмет на родния си град. Автор е на спомени.

1951 г. Спиридон Спасов Казанджиев - психолог и философ идеалист. Той е роден на 23 декември 1882 г. в Севлиево. През 1907 г. завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, след което следва философия в Лайпциг (1907 - 1909 г.) и Цюрих (1909 - 1911 г.), където защитава докторска дисертация. През 1913 - 1914 г. Казанджиев работи като учител в София. От 1920 г. е доцент, 4 години по- късно става извънреден професор, а през 1928 г. е редовен професор в Софийския университет, където завежда Катедрата по систематическа философия (1920 - 1949 г.). Освен това той чете лекции и във Военната академия. От 1930 г. е дописен член на БАН и редовен член от 1941 г. От 1942 до 1949 г. Казанджиев е научен секретар на БАН. Печата за първи път през 1906 г. в сп. “Природа”. От 1920 г. е редовен сътрудник и съредактор на сп. “Златорог”.

1980 г. Георги Иванов Георгиев – български капитан далечно плаване.

Роден е на 4 юни 1930 г. в Кърджали. Състезател и треньор по ветроходство, един от основателите на яхтклуб "Порт Варна" при СО "Воден транспорт". Участва успешно в трансатлантическата регата "ОСТАР-76". От 20 декември 1976 г. до 20 декември 1977 г. с яхтата "Кор Кароли" сам провежда първото околосветско плаване в историята на българското корабоплаване. Изминава пътя от Хавана през Панама, Маркизките острови, островите Фиджи, Торесовия проток, Порт Даруин, Индийския океан, Порт Елизабет, Кейптаун и Хавана (23 018 морски мили) за 365 дни, от които в плаване - 201,9 денонощия. През 1981 - 1982 г. плаването му е вписано в книгата за рекорди "Гинес" като "най-добро постижение в света за обиколка на еднокорпусна яхта по време, независимо от големината й и от маршрута на плаването".

Редактирано Май 13, 2009 от Станимир