България, днес

Ася_И · Януари 11, 2009

12 Януари:

Празник на военното разузнаване.

На 12 януари (1 януари по стар стил) 1908 г. в сила влиза указ на княз Фердинанд I, с който Информационното бюро към щаба на войската се преобразува в разузнавателна секция.

През 1830 г. започва масово изселване на около 100 000 българи от източните предели на България в Бесарабия и днешна Южна Украйна, които търсят спасeние от отмъщението на турците за участието им с въоръжени отряди и помагачи по време на Руско-турската война в края на третото десетилетие начело с Дибич Забалкански. И след нея българите остават излъгани в надеждите си. Дунавските княжества Влашко и Молдова, както и княжество Сърбия, получават пълна вътрешна автономия, Гърция - своята независимост, а българите отново са предоставени на Турция.

През 1872 г. Какви мерки да се вземат срещу българските владици, отслужили Богоявленска литургия? Това обсъжда свиканото на 12 януари през 1872 г. събрание в Патриаршията, защото на 5 януари представители на цариградските българи са заставили Иларион Ловчански, Иларион Макариополски и Панарет Пловдивски да отслужат Богоявленска литургия в българската черква, въпреки забраната на патриарха.

През 1878 г. по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) руска колона, командвана от ген. Криденер, освобождава Панагюрище. Панагюрище е град в България, общински център, Пазарджишка област Население - 20 000 жители. Разположен по двата бряга на р. Луда Яна, в южните склонове на Същинска Средна гора. По време на Априлското въстание (1876 г.), е център на IV-ти революционен окръг и седалище на Привременното правителство. Родно място на Райна Княгиня, Павел Бобеков, Марин Дринов. Историческата местност Оборище се намира на 10 км от града.

През 1889 г. със Закона за пенсиите на учителите се въвеждат първите държавни пенсии. На същия ден през 1908-а е обнародван Закон за пенсиите на служащите при изборните учреждения - въвеждат се пенсии за общинските и окръжните служители.

През 1892 г. се открива телефонната линия между София и Пловдив - на тържеството в Главна дирекция на пощите и телеграфите става присъстват цар Фердинанд І, министри, дипломати, военни и много гости. Първата междуградската телефонна мрежа е изградена по случай откриването на първата индустриална изложба в Пловдив, като в столицата и в града под тепетата са монтирани и първите телефонни кабини. Пловдив е пионер в телефонията, като още през 1879-а там са монтирани първите два телефонни апарата за връзка на 200 м между кабинета и канцеларията на генерал-губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди.

През 1904 г. влиза в сила Закон за Ефорията на Университета "Братя Евлогий и Христо Георгиеви от град Карлово".

През 1929 г. е основана Народна стопанска партия с председател д-р Стоян Ягоридков и с орган в. "Народна дума".

През 1998 г. на специалната церемония, на която присъстват президентът Петър Стоянов, министърът на културата Емма Москова и главният прокурор Иван Татарчев, игуменът на Зографския манастир архимандрит Амвросий получава ръкописа на "История славянобългарска" (1760-1762) от директора на Националния исторически музей Божидар Димитров. Днес тя се пази в Зографския манастир в Атон до служебника на патриарх Евтимий, Драгановия миней и други ценни ръкописи. Всичко започва на 13.IX.1996 г., когато анонимен дарител оставя при секретарката на директора на НИМ ръкопис, увит във вестник. Експертиза от археографска комисия при Народната библиотека "Св. Кирил и Методий" потвърждава, че това е оригиналът на "История славянобългарска" - авторски препис на самия Паисий, открит в Зографския манастир през 1906 г. от проф. Йордан Иванов. След продължил повече от година спор за съдбата на ръкописа през 1997 г. Петър Стоянов и Министерството на културата решават ръкописът да се върне в Зографския манастир. Според бившия шеф на ефория "Зограф" в София Петър Митанов Паисиевата история е открадната от атонския манастир "Св. Георги Зограф" през 80-те години на ХХ в. със съдействието на тогавашната Държавна сигурност.

През 1992 г. в периода 12 - 19 януари 1992 г. се провеждат първите преки президентски избори, спечелени на втория тур от кандидатпрезидентската двойка Желю Желев и Блага Димитрова. На втория тур те получават 2 738 420 гласа срещу 2 443 434 за независимите кандидати, подкрепени от БСП - Велко Вълканов и Румен Воденичаров. Д-р Желев е първият демократично избран президент на България.

През 1994 г. България изразява съгласие да подпише рамков договор за инициативата на НАТО “Партньорство за мир”.

“Партньорство за мир” е процес, който обединява съюзниците от НАТО и партньорите им в широка програма за съвместни дейности, свързани с отбраната и сигурността, вариращи от чисто военно сътрудничество по въпроси на отбраната до области като управление на кризи, гражданско планиране за извънредни ситуации, управление на въздушното движение и въоръженията. НАТО стартира “Партньорството за мир” през януари 1994 г. с цел повишаване на стабилността и сигурността в цяла Европа. Страните избират онези дейности от програмата, които подпомагат националната им политика, отговарят на конкретните им потребности и съответстват на финансовите им възможности.

През 1995 г. в Стара Загора се основава на Международната фондация "Гео Милев".

Родени:

През 1863 – проф. Беньо Цонев - български филолог и палеограф.

Роден в Ловеч. Един от основоположниците на българското езикознание със стипендия завършва с отличие класическата гимназия в Загреб, след което е учител в Петропавловската духовна семинария и в Ломската гимназия. Следва славистика във Виенския университет и в Лайпциг (1886-1888). Става доктор по славистика, романистика и философия на Лайпцигския университет (1890), а по-късно чете лекции във Висшето училище и преподава в Софийската мъжка гимназия. От 1893 г. е доцент, а от 1895-а - професор в Катедрата по история на българския език. Декан на Историко-филологическия факултет с прекъсвания от 1897 до 1917 г и ректор на СУ (1910-1911). Действителен член на БКД (1900). През 1908 г. пише текста на туристически марш, наречен "Песен походница". Специалистът по история на българския език и диалектолог е и първият съставител на опис на ръкописите в Народна библиотека "Св. Кирил и Методий". Автор на изследвания по история и диалектология на съвременния български език, по палеографските и езиковите особености на среднобългарските писмени паметници. Умира на 5.X.1926 г.

Пез 1904 г. – акад. Георги Караславов - българският писател и общественик.

Роден в село Дебър (днес квартал на Първамай). Авторът на романите "Снаха", "Татул", "Кавалът плаче", "Селкор", "Танго", както и на епопеята "Обикновени хора". Сътрудничи на в. "К`во да е". Пише стихове, учи в Педагогическото училище в Харманли и Казанлък и участва в Септемврийското въстание (1923 г.). През 1926 г. излиза първата му книга "Уличници". По-късно следва в Агрономическия факултет в София и в Карловия университет в Прага. Участва в редактирането на в. "РЛФ" и "Кормило", работи и във в. "Ехо" и "Ведрина" и става съосновател на Съюза на трудово-борческите писатели (1931 г.), Съюза на приятелите на СССР и др. След Девети септември е на работа в Главното политическо управление на БНА, а по-късно е директор на Народния театър в София, главен редактор на сп. "Септември", главен секретар на Съюза на българските писатели (1958-1962 г.) и народен представител. Автор и на фейлетони, пътеписи, репортажи, пиеси, литературно-критически очерци и др. Умира на 26.I.1980 г. в София.

През 1915 г - Петър Увалиев - на българск писател, публицист, театрален постановчик и критик, филмов продуцент и семиолог.

Роден в София. Известен на Запад и като Пиер Рув. Завършва френския колеж "Св. Августин" в Пловдив и право и държавни науки в СУ "Св. Климент Охридски" (1936 г.). На 21 години редактира културната страница на вестник "Балкан", от 1936 до 1942 г. сътрудничи на сп. "Златорог", където пише статии, рецензии и бележки за театъра, киното и танца. Публикува и сп. "Театър". През 1942-1945 г. е трети секретар в българското посолство в Рим, а след Втората световна война е поканен да стане втори секретар в дипломатическа ни мисия в Лондон. През 1948-а остава в Англия, където в българската секция Би Би Си дълги години прави авторското предаване, известно с наслова си "Пет минути с Петър Увалиев". Публикува в чуждестранни периодични издания литературна критика на английски, испански, италиански и френски език. Превежда на италиански и френски език творби на П. П. Славейков, Т. Траянов, Е. Багряна, Н. Марангозов и др. Автор на "Беседи за български художници", "Граматика на зрителното", "Филмови трохи", на филмови сценарии (например "Диаманти за закуска" с Марчело Мастрояни) и др. Работил е с Микеланджело Антониони (продуцент на неговия Blowup (1966 г.) с Ванеса Редгрейв), Карло Понти и други значими фигури в киното (продуцент на "Милионершата", 1960, със София Лорен и Питър Селърс ). Почетен доктор на Софийския университет (1992 г.).

Надеждна · Януари 12, 2009

На 13 януари:

През 1833 г. избухва пожар в Рилския манастир (построен на мястото на стара постница през 927-941 г.), който унищожава всички манастирски сгради с изключение на Хрельовата кула и църквата. Монашеското братство издейства султански ферман за възстановяване на сградите и църквата. Строежът започва през пролетта на 1834-а и продължава до есента на 1837 г. Украсяването се извършва в течение на повече от две десетилетия. Главен строител е българинът Павел от с. Кремен, Костурско. Помощи се получават от всички български краища, както и от други страни. Манастирът има площ от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м са застроени, разполага с повече от триста стаи.

Манастирът става жертва на пожар и през 1778 г., като е възстановен през 1784 г.

През 1915 г. - Прожектиран е първият български игрален филм „Българан е галант“ на Васил Гендов.

През 1972 г.- Висшият педагогически институт в Пловдив е преименуван в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" и в града е открит и Висш музикално-педагогически институт.

Родени:

През 1925 г. - Георги Калоянчев, български актьор.

През 1933 г. - Мария-Луиза, българска княгиня

Мария-Луиза Сакскобургготска е българска княгиня, дъщеря на цар Борис III и царица Йоанна. След проведения през 1946 г. оспорван референдум против монархията тя е принудена да напусне България заедно с майка си и брат си Симеон Сакскобургготски. През 1957 г. тя се омъжва за германския принц Карл Владимир цу Лайнинген. Тя му ражда двама сина — принцовете Борис (р. 1960) и Херман (р. 1963). Мария-Луиза се развежда с принц Карл Владимир през 1968 г. Година по-късно тя се омъжва за поляка Бронислав Хробок, от когото има дъщеря Александра-Надежда (р. 1970) и син Павел (р. 1972). Тя живее със семейството си в град Медисън в щата Ню Джърси в САЩ. Мария-Луиза е член на борда на Американския университет в Благоевград.

Починали:

През 1864 г. Димитър Мутев, български книжовник. Роден 1818 г. Основател и първи редактор на сп. "Български книжници" (1858-1862).

През 1928 г. - Мара Бунева, българска революционерка.

Мара Бунева е родена в град Тетово (1902 г.), получава висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат й Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация. Мара Бунева е избрана за изпълнителка на смъртната присъда на юриста на Скопската област Велимир Прелич. По негова заповед през 1927 година на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, подсъдимите са подложени на жестоки изтезания. На 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар, след което се прострелва в гърдите.

През 2000 г. Боян Знеполски, български писател. Роден 1908.

През 2004 г. Александър Сталийски, български юрист и политик. Роден 1925 г. Депутат в 36-ото Народно събрание (4 ноември 1991 - 20 май 1992), министър на отбраната (20 май 1992 - 30 декември 1992), депутат в 36-ото Народно събрание (30 декември 1992 - 17 октомври 1994).

Редактирано Януари 13, 2009 от Ани

Ася_И · Януари 13, 2009

На 14 януари

Днес се празнува "Банго Васили" - циганската Нова година.

Чества се по Юлианския календар. Според една от притчите историята на празника е следната - веднъж гажовците (неромите) подгонили един ром, искали да го обесят, но овчар на име Васил го укрил. Овчарят накуцвал. Затова ромите го наричали "банго" (Кривия). Когато гажовците се отказали да го търсят, ромът излязъл от скривалището си и попитал овчаря с какво иска да му се отблагодари. Овчарят отвърнал: "Искам всички роми на този ден да ме споминате и да ме тачите." И така ромите отредили този ден като своя нова година и широко отваряли вратите си в очакване на Банго Васили - та да спаси дома и семейството им от злини. И всички ядат, пият, пеят, танцуват и се веселят.

Празник на войските на министерство на транспорта

През 1888 г. с Указ 4 на княз Фердинанд в Русе е създадено първото железопътно военно подразделение - железопътната рота в състава на пионерния полк на Русенския гарнизон. Празникът е обявен с решение на Министерския съвет от 6.I.1994 г.

През 1835 г. се е състояло откриването на Габровското училище - първото новобългарско светско взаимно училище, основано от Васил Априлов и открито от йеромонах Неофит Рилски. С него се полагат основите на модерното, западноевропейско образование. От края на осемдесетте години на XIX век училището става известно като Априловска гимназия.

През 1867 г. на общобългарски събор, свикан от Добродетелната дружина в Букурещ, е изработена програма за федеративен съюз между Сърбия и България в седем точки.

През 1873 г. Специалната следствена комисия в София изготвя заключителния протокол, в който предлага Васил Левски да бъде осъден на смърт.

През 1878 г. Български чети водят сражение за освобождаването на Кюстендил. Освободени са Чирпан и Дупница. Сюлейман паша изтегля турските части от Пазарджик.

През 1891 г. се приема закон за пенсиите на военните лица и чиновниците по военното ведомство - държавни пенсии за изслужено време и инвалидност.

През 1901 г. е пуснат първия електрически трамвай в София. Първият български ватман е Георги Мишев, а първият трамвай номер 13, окичен с цвета, тръгва по своя първи маршрут "Гарата - Граф Игнатиев", с което се поставя началото на електротранспорта в България.

Българската столица става един от първите европейски градове с трамвайна мрежа. На 1 декември 1898 г. (стар стил) Софийската община дава концесия за доставянето на ел. енергия за града и за изграждането на трамвайни линии на френското дружество "Марсилия" и на белгийско дружество. Построяването й се извършва от белгийското акционерно дружество "Електрически трамвай в София", което притежава концесия за 40-годишен срок. Изградени са 6 трамвайни линии с обща дължина 23 км: Гарата - "Граф Игнатиев", "Лъвов мост" - "Патриарх Евтимий"; "Брегалница" - Ветеринарната лечебница", пл. "Бански" - "Орлов мост", пл. "Македония" - "Орлов мост" и София - Княжево. Линиите са с единични коловози с разширение за разминаване на определени места. Релсите, захранващата мрежа и 25-те мотриси са доставени от Белгия. Първият български ватман е Георги Мишев, а първият трамвай N 13 тръгва по маршрут "Гарата - Граф Игнатиев". През 1916 г. Софийска община поема ръководството на трамвайното предприятие, а през 1927 г. го откупува изцяло.

През 1905 г. - приема се Закон за полицията в селските общини.

През 1935 г. е приета Наредба-закон за признаване мострения панаир в Пловдив за единствен национален мострен пролетен панаир.

През 1994 г. България се включва в инициативата на НАТО Партньорство за мир.

Родени:

През 1839 г. Йосиф Ковачев, български учен и държавник, виден педагог, обществен и държавен деец, действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) е роден на 14 януари 1839 г. в Щип (сегашна Македония).

Завършва Духовната семинария в Белград. По-късно със средства от Одеското българско настоятелство заминава за Киев, където завършва Духовна академия. Завръща се в българските земи и учителства в Габрово, Щип и Прилеп. За пръв път използва звучната метода и класно-урочната организация на обучение. В Щип създава първото мъжко педагогическо училище. През 1872 г. е назначен за училищен инспектор в Кюстендил. След Освобождението е началник на народното просвещение в Пловдив, а след това е училищен инспектор в Софийската губерния.

Избран е за народен представител в Учредителното народно събрание (1879 г.). От 1880 г. до 1887 г. заема длъжностите главен секретар на Министерството на вътрешните работи, член на Държавния съвет и кмет на София.

От 1887 г. до края на живота си е преподавател по педагогика във Висшето училище в София (днес Софийски университет).

През 1897 г. Иван Димов - български драматичен и филмов актьор.

Учи в драматичната школа към Народния театър, от 1922 г. до 1961 г. е в трупата на Народния театър. В киното работи от 1931 г. Участва във филмите "Безкръстни гробове" (1931 г.), "Страхил войвода" (1938 г.), "Изпитание" (1942 г.), "Калин Орелът" (1950 г.), "Под игото" (1952 г.) и др.

През 1910 г. Васил Чертовенски - български писател-хуморист и сатирик.

Завършва гимназия в Габрово (1931 г.). От 1931 г. живее и работи в София. Участва в Отечествената война като журналист-доброволец в редакцията на вестник “Народна войска”. Работи като журналист във вестник “Народна войска” (1946 г.), “Отечествен фронт” (1948 г.), “Работническо дело” (1950 г.), “Стършел” (от 1950 г.). За пръв път печата през 1949 г. във вестник “Стършел”.

През 1926 г. Васко Абаджиев – български цигулар виртуоз.

Получава признание на 6 години, наричан е "дете чудо" и "Паганини на ХХ век". Концертира от 1932 г., свири в "Мюзикферайн" (Виена, 1932 г.) пред музиканти като Дж. Енеску, Я. Кубелик, Ж. Лафит; работи с диригентите В. Фуртвенглер, К. Бьом, Е. Клайбер, Х. Абендрот, В. Менгелберт (1938-1945 г.). Автор е на много пиеси за цигулка, квартети и др. През 1950 г. се завръща в България; изнася поредица от концерти под диригентството на С. Попов, В. Стефанов, Вл. Симеонов, К. Илиев, Д. Петков. На много от концертите му акомпанира П. Владигеров. Заминава за Унгария през 1956 г., по-късно се установява в Германия (ФРГ). Носител е на Извънредно отличие от конкурса "Изаи" (Брюксел, 1937 г.); I награда от конкурса "Крайслер" (Лиенс, Белгия, 1938 г.).

Починали:

През 1946 г. - Илия Матакиев, български лекар.

Роден 1872. Спасил град Пазарджик от холера, и войниците от 27 Чепински полк от замръзване, помогнал за развитието на културно масови дейности в Пазарджик.

През 1975 г. Георги Трайков - български политик; член в БЗНС от 1918 г.

Участва в Септемврийския селски бунт в с. Гебедже (днес Белослав), Варненско. Министър е на земеделието в периода 1946-1949 г. Под негово ръководство се провежда заседание на ВС на БЗНС, където се гласува ръководната роля на БКП с цел изграждане на социализма (30 октомври 1948 г.); на практика се ликвидира БЗНС като политическа партия и се налага еднопартийното управление в България. От 1974 г. е председател на БЗНС. Председател е на Президиума (1964-1971 г.) и е председател (1971-1972 г.) на Народно Събрание. От април 1972 г. е зам.-председател на Държавния съвет и председател (от 1974 г. – почетен председател) на Националния съвет на ОФ.

През 1988 г. Камен Калчев – български писател.

Завършва гимназия в София през 1934 г. Осъден е за антидържавна дейност, лежи в Софийския затвор (1935-1936 г.). Следва администрация и финанси в Свободния университет в София от 1937 г., работи като счетоводител в дружество “Петрол”. След 9 септември 1944 г. е редактор във вестник “Септемврийче” (1945 г.), сп. “Пламъче” (1945-1950 г.), сп. “Септември” (1950-1953 г.), главен редактор и директор на издателство “Български писател” (1957-1962 г.), главен редактор е на Издателството за литература на чужди езици, председател на Съюза на българските писатели (1962-1964 г.), заместник-председател на Съюза на българските писатели от 1974 г. Първия си разказ - “Кучешки живот”, публикува през 1935 г. в сборника “Сигнали”. Печата разкази и очерци. След 9 септември 1944 г. създава над 30 книги с разкази, повести, романи, романизирани биографии, пътеписи, мемоари, драми и произведения за деца.

През 2002 г. Дечо Таралежков - български композитор, кларнетист, алтсаксофонист.

Завършва Юридическия факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски” през 1951 г. и Българска държавна консерватория, специалност “Кларнет” (1955 г.). Учи композиция при проф. Ал. Райчев. Работи като отговорен редактор на забавните предавания в Българската национална телевизия през 60-те и 70-те години. Директор е на дирекция “Забавно изкуство” и директор на фестивала “Златният Орфей” (1984-1989 г.). Аранжира шлагерите от 60-те години на ХХ в. “Сън сънувах”, “Закъснели срещи”, “Една българска роза”. Автор е на музиката към театралните спектакли и ТВ мюзикъли “Криворазбраната цивилизация”, “Вражалец”. В началото на 80-те години на ХХ в. сътрудничи на групите “Сигнал” и “Фоноекспрес”. Член е на Съюза на българските композитори. Носител е на орден “Кирил и Методий” I ст.

Редактирано Януари 13, 2009 от Ася_И

Станимир · Януари 14, 2009

На 15 януари

През 1875 г. Любен Каравелов издава в Букурещ първия брой на сп. "Знание"

През 1878 г. Руските войски влизат в Пловдив

През 1879 г. - 130 години от откриването за читатели на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

Създадена е на 10 декември 1878 г. като "публична библиотека,

нужна за развитието на София в културно и образователно отношение". Със Закона за депозирането на печатни произведения в народните библиотеки, приет от Народното събрание на 22 февруари 1897 г., се превръща в архив на българската книжнина и

Национална библиотека на България.

С Указ 40 на Президиума на Народното събрание от 27 януари 1950 г. се преименува в Държавна библиотека "Васил Коларов". На 16 декември 1953 г. е открита новата сграда на библиотеката. От 7 септември 1963 г. се нарича Народна библиотека "Кирил и Методий", а от 1990 г. - "Св. св. Кирил и Методий". На 11 август 1994 г. е обявена за културен институт с национално значение.

През 1958 г. Избрано е ново българско правителство начело с Антон Югов

През 1992 г. България първа признава независимостта на Македония. В края на 80-те и началото на 90-те г. на ХХ в. започва разпадането на Югославия, като от нея, наред със Словения и Хърватия, се откъсва и Вардарска Македония. На 8 септември 1991 г. е провъзгласена независимата държава Република Македония - причината е произведеният референдум, на който 95 процента от гласувалите подкрепят създаването на суверенна и независима държава.

Роден:

През 1868 г. - Евтим Спространов, просветен и обществен деец, изследовател, участник в националноосвободителното движение на македонските българи. Роден 1931 г.

През 1895 г. Гео Милев (Георги Мильов Касабов)

поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература. Заедно с други симпатизанти на левицата, той е убит от полицията след атентата в Света Неделя през 1925 г. Баща е на Леда Милева. Днес има квартал в гр. София кръстен на неговото име.

О дъжд, о дъжд обилен и печален...

О дъжд, о дъжд обилен и печален

- по тротоарите танцуваща вода!

Пиян, разголен, волен, вакханален,

но с черна маска - ти танцуваш безсмисления танец на скръбта.

О веселост маскирана! Ти с веселост маскирана печал!

О весел плач! И танец под разхълцани цимбали!

И вечер, зачната сред мрак, но с буйнобял

дъжд озарена. Дъжд! О клоун в погребални карнавали!

И ти летиш - лъчи и смях, - и ти си бял, безумен,

по тротоарите танцуваща вода!

Вечерен дъжд, понесен в танец шумен

над катафалка черен на града.

/Гео Милев/

През 1923 - Янко Керемидчиев, историк и краевед.

Роден в Малко Търново. Завършил история в СУ "Климент Охридски". Бил е учител, директор на основното училище, началник отдел "Народна просвета" при ГНС, директор на гимназията в Малко Търново. Главните му научни интереси са насочени към проучване историята на Малкотърновския край и Странджа. Със свои доклади и научни съобщения е участвал в 47 научни сесии, конференции, краеведски четения и обществени тържества. За своята многостранна и активна научна и обществена дейност е отличен с орден "Кирил и Методий" ІІ степен, медал за трудово отличие, отличник на Комитета за изкуство и култура, орден Капитан Петко войвода - златен.

Починали:

1945 - Теодор Траянов, поет. Роден 1882 г. Пазарджик. Заедно с П. К. Яворов Траянов е родоначалник на българския символизъм. Мнозина критици (най-вече от кръга около сп. "Хиперион") смятат стихотворението му "Нов ден" (сп. "Художник", 1905) за начало на символистичното направление в България. Ив. Радославов провъзгласява Траянов за създател на нова епоха в българската литература. Цялото творчество на Траянов е подчинено на стройна концепция - постигане на универсалното чрез пълното изживяване на индивидуализма ("Regina mortua", "Химни и балади") и чрез превъплъщаване на българския дух, отразен в "историческата съдба" ("Български балади"), "националния мит" ("Романтични песни") и "националния гений" ("Пантеон").

Новият ден

Под глух тътнеж просторът цял трепери,

звезди отскачат в пътя замъглен

и през разтворени железни двери

сред златен прах пристига новий ден.

Подава свойта празна чаша, гледа

дали нектар зората ще налей,

а тя целува го, изчезва бледа,

далек се само нейний плащ белей.

/Теодор Траянов/

1998 - Владимир Свинтила, писател, публицист, журналист, критик (* 1926)

Роден на 29.04.1926 г. в София. Завършва право в СУ "Св. Кл. Охридски" (1952). Работи като редактор във в. "Народна култура" (1957-1959), изд. "Български художник" (1960-1964), в. "София-нюз" (1969-1971), "Софийска правда" (1974-1977) и др. Драматург е на Театъра на въоръжените сили (1964-1969). Владимир Свинтила пише литературно-критически и публицистични съчинения в твърде широк спектър, публикува по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство, народопсихологията, българските национални традиции... Автор е на изкуствоведските книги "Асен Грозев" (1964), "Васил Бараков" (1965), "Андрей Николов" (1969), "Борис Ангелушев" (1969), "Веселин Стайков. Петнадесет оригинални гравюри" (1970), "Васил Захариев" (1972), "Владимир Димитров - Майстора" (1977), "Длета и ружи. Разказ за занаятите" (1977), "История на Самоковската иконописна школа" (1979), "Писма от атинските музеи" ( 1996) и др. Плод на интереса му към българската култура и народопсихология са изследванията "Захарий Стоянов. Опит за социобиография" (1996), "От Маркс до Христа" (2002). Познавач на много съвременни и древни езици, Свинтила се изявява изключително успешно като преводач - от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки, латински език. Негово дело са преводи на "Сонети" (1956) на Шекспир, "Песни и поеми" (1957) на Р. Бърнс, драми на Шекспир, Б. Шоу, Дж. Пристли, Дж. Осбърн. Умира през януари 1998 г.

Надеждна · Януари 15, 2009

На 16 януари

През 1767 г. - престава да съществува Охридската българска архиепископия - нейните епархии са присвоени от Цариградската патриаршия.

През 1878 г. - към полунощ 1500 руски драгуни от отряда на кап. Бураго, подпомогнати от българското население, "прекъсват" вечерята на Сюлейман паша и освобождават Пловдив, а турските войски отстъпват към Станимака (днес Асеновград). На сутринта с хляб и сол в града е посрещнат ген. Гурко. След Берлинския договор (1878) Пловдив става столица на Източна Румелия, а на 6 септември 1885-а в него е провъзгласено Съединението с Княжество България. На същия ден са освободени и Сливен, и Харманли.

През 1880 г. - Софийската община утвърждава първия градоустройствен план на столицата, изработен от френския инженер С. Амадие.

През 1915 г. - първото българско дипломатическо представителство в Новия свят става факт, след като Стефан Панаретов открива българската легация във Вашингтон.

През 1916 г. първо изпълнение на марша "Велик е нашият войник", като хим на 23-и Шипчески полк. Създаден е по време на престоя на полка в Охрид от младия офицер, поет и журналист подпоручик Константин Георгиев (1884-1954), възпял в четири стиха бойния път на другарите си и вдъхновил за музиката завършилият духовна семинария, учител по музика в дом за слепи деца, а тогава обикновен редник Михаил Шекерджиев. Песента прозвучава за първи път в изпълнение на малка група от войници ентусиасти.

През 1988 г. - създадено е Независимото дружество за защита правата на човека в България с председател Илия Минев.

Родени:

През 1904 г. - Димитър Добрев, български писател. Още за него.

През 1953 г. - Росен Елезов, български режисьор. Още за него.

През 1957 г. - Иван Черкелов, български режисьор и сценарист. Още за него.

През 1976 г. - Андреана Николова, българска оперна певица. Още за певицата.

Починали:

През 1992 г. - Димитър Казаков (известен и като Нерон), български художник.Още за него.

Ася_И · Януари 16, 2009

На 17 януари

През 1765 г. братът на Паисий Хилендарски Лаврентий подарява бащината си къща в Банско за метох на Хилендарския манастир. По този повод в кондиката на манастира е отбелязано: "Лето 1765, януария 17 ден. Какво е дошел проигумена Лаврентие сос поклоници от Банско и са дарили монастиро со сребрени три кръста и сос гроша 1153. И за той ден какво е обрекал на света Богородица своята отцова кукя во Банско за хилендарски метох, за вечно да е така."

През 1872 г. жителите на Самоков отправят благодарствен адрес до Великия везир за съдействието му по окончателното решаване на църковния въпрос. Две години след издаването на фермана по учредяване на Българската екзархия турското правителство позволява неговото приложение.

През 1878 г. по време на Руско-турската освободителна война турските войски се изтеглят от Одрин. Управлението на града е поето от временен комитет.

През 1878 г. в хода на Руско-турската освободителна война армията на Сюлейман паша е разбита при Пловдив.

През 1878 г. в хода на Руско-турската освободителна война Ямбол е освободен. Пръв в града влиза ескадрон донски казаци, водени от полковник Бакланов. По време на освобождението на града са изгорените над 900 къщи, разрушени са и 10 църкви.

През 17 януари - 10 март 1905 г. започва Обща стачка на печатарските работници в София, завършила с частичен успех.

През 1909 г. Русия предлага да опрости османския дълг от войната 1877-1878 г., ако Турция се откаже от претенции към България. В замяна България се ангажира да заплати на Русия 82 000 000 лв., оформени като външен заем при 5-годишен гратисен период и символична лихва. На 3 март Турция приема.

През 1913 г. в хода на Балканската война със заповед № 92 на Действащата армия на генерал-лейтенант Васил Кутинчев се възлага командването на Първа българска армия, която воюва при Чаталджа.

През 1923 г. завършва акцията на чети на ВМРО, които нападат заселеното със сръбски колонисти с. Кадрифаково (Овче поле), Св. Николско, във Вардарска Македония и упражняват натиск за връщането им в Сърбия. Сръбските и черногорските преселници заграбват най-плодоносните земи,поради тази причина четата на Иван Янев-Бърлю извършва набег над колонистите в с. Кадрифаково. В отговор великият жупан Добрица Маткович нарежда войска и жандармерия да навлизат в селата Брест, Ново село и Гарван (Лакавишко) на 3 март 1923 г. Изловени са десетки невинни, включително жени и 12-13-годишни деца. От задържаните биват разстреляни 29 души. Наредени за разстрел са още 19 жители на селата.

През 1924 г. е въведена забрана за внос на стоки, които не са от първа необходимост (до май 1926 г.).

През 1933 г. се обявява амнистия за всички политически затворници осъдени по Закона за защита на държавата и Наказателния закон за периода до 29 юни 1931 г.

През 1947 г. Министерският съвет определя състава на българската делегация, която да участва в работата на Анкетната комисия на ООН, създадена по гръцко настояване и с обвинение, че България, Албания и Югославия подпомагат гръцките партизани в започналата от пролетта на 1946 г. гражданска война в Гърция. Анкетната комисия инспектира северната и западната гръцка граница. В доклада си от май 1947 г. до Съвета за сигурност на ООН комисията констатира, че трите страни подпомагат партизанската война.

През 1950 г. започва своята работа първото Народно събрание. Председател на Бюрото на НС става Фердинанд Козовски (избиран на този пост и в следващите три парламента - до есента на 1965 г.). На следващия ден е приета оставката на кабинета на Васил Коларов и веднага отново е избран за министър-председател (той отново отсъства при избора по болест).

През 1959 г. на заседание на ЦК на БКП е решено да се разформироват административните окръзи и околии и да се създадат 30 нови административно-икономически окръзи, които по-късно стават 28.

През 1979 г. завършва посещението на Леонид Брежнев и Константин Черненко в България.

През 1981 г. приключва посещението на Людмила Живкова в СССР. Подписани са документи за научно и културно сътрудничество между двете страни.

През 1982 г. завършва посещението на Тодор Живков в Румъния, където се водят разговори за икономическо сътрудничество.

През 1983 г. в България на официално посещение пристига държавния глава на Либия полковник Муамар Кадафи. Подписан е договор за дружба и сътрудничество между двете страни и програма за развитие на икономическото и научно-техническото сътрудничество до 1985 г. и до 1990 г.

През 1983 г. започват дните на българската наука и техника в Хавана.

През 1996 г. в Загреб е подписан договор за приятелство и сътрудничество между България и Хърватия.

През 1998 г. избраният от тридесет и осмото Народно Събрание медиен съвет избира след конкурс Иван Попйорданов за генерален директор на БНТ и Александър Велев - на БНР. Предишната генерална директорка на БНР Лиляна Попова получава 1 от 7 гласа при един въздържал се.

През 2001 г. правителството обнародва "Календар на най-значимото от постигнатото". Според премиера Иван Костов целта е: "Хората да видят, че България е една дълбоко реформирана страна".

Родени:

През 1870 г. - Стефан Бончев - геолог, създател на геоложка школа в България.

Един от основателите е на Българското геоложко дружество през 1925 г. Поставя началото на геотектонските проучвания, работи върху геоложкия строеж на Западна Стара планина. Автор е на геоложки карти на Балканския полуостров (1936 г.) и на България (1930 г.). Умира на 21 февруари 1947 г. в София.

През 1889 г. - Христо Николов Гяуров - богослов.

Доктор по богословие (1959 г.), професор (1933-1960 г.). Завършва Софийската духовна семинария (1909 г.) и Киевската духовна академия (1915 г.). Специализира във Виена (1924 г.). Преподавател е в Богословския факултет на Софийския университет (от 1950 г. - Духовна академия) (1927-1960 г.).

През 1898 г. - Евдокия - българска княгиня, дъщеря на цар Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза, сестра на цар Борис III.

В България се занимава с благотворителна дейност. Заминава в Германия след абдикацията на цар Фердинанд I (1918 г.). Завръща се през 1923 г. Изгонена е от България след референдума през 15 септември 1946 г. Напуска София (16 септември 1946 г.), заедно с царското семейство отива в Египет. Умира през 1985 г.

Починали:

През 1915 г. - Никола Иванов Образописов - художник, иконописец от Самоковската художествена школа.

Роден е през 1828 г. Син е на И. Образописец от когото усвоява православната иконописна традиция, както е запазена в Света гора. Съживява живописта, като обръща поглед към народния бит и българския пейзаж и се опитва да ги внесе в църковните изображения. Тази апокрифна живопис има голям успех, защото е общодостъпна и ясните й форми допадат на народа. Образописов е майстор-техник. Прави икони и стенописи в Западна България, Одринско, Моравско, Македония и Босна. През 1873 г. изписва Пиротската църква. Работи в Рилския манастир и в околните параклиси. Изписва църквата на метоха при Орлица и параклиса "Св. Лука" при постницата. Негови стенописи и икони има в Бельовата църква, в манастира "Св. Спас" (при Долни Лозен) и др. В притвора на църквата на Рилския манастир изписва Страшния съд и мъките на грешниците. Работи и светска живопис. Оставя портрети и битови картини. Гравира щампи.

През 1978 г. - Атанас Христов Далчев - поет, преводач и есеист.

Роден е на 12 юни 1904 г. в Солун. Завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски”(1927 г.). Заминава за Рим и пътешества из Италия. През 1928-1929 г. е в Париж. Посещава и Лондон. Работи като учител в България. През 1936-1937 г. пътува из Франция. Учител е по български език в Цариград (1938 г.), училищен инспектор и директор е на прогимназия в София до 1944 г. След 9 септември 1944 г. е началник на отделение в Министерството на информацията. Заместник-главен редактор е на сп. "Пламъче". Печата свои стихотворения за пръв път в сборник "Мост" през 1923 г. Произведенията му са превеждани на много езици, а творчеството му е школа за българските поети. Носител е на Хердерова награда за 1972 г. Атанас Христов Далчев е автор на "Прозорец" (1926 г.), "Стихотворения" (1928 г.), "Париж" (1930 г.), "Ангелът на Шартър" (1943 г.), "Стихотворения" (1965 г.), "Фрагменти" (1967 г.), "Балкон" (подредба Р. Ралин, 1972 г.), "Стихотворения. Фрагменти" (1974 г.), "Стихотворения. Фрагменти. Мисли и впечатления" (1978 г.), "Съчинения", в 2 т. (1984 г.), "Стихотворения. Преводи. Миниатюри". (1990 г.) .

През 1982 г. - Пеньо Николов Русев - писател, литературен историк и критик.

Роден е на 29 август 1919 г. в с. Траяново, Бургаско. Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”(1943 г.). От 1945 г. работи в Института за българска литература при БАН. През 1972 г. защитава докторска дисертация на тема "Психология на художественото възприемане" в Ленинград (дн. Санкт Петербург). Заместник-ректор и ректор е на ВТУ (1963-1967 г.), заместник-ректор е на ВИТИЗ (1969-1972 г.), ръководител е на секция "Културна история на балканските народи" към Института за балканистика при БАН (1968-1975 г.). Дебютира със стихове, разкази и статии през 1938 г. Автор е на съчиненията: "Ние и те" (1947 г.), "Пейо Яворов. Възприятия и художествена творба" (1947 г.), "Творчеството на Елин Пелин до Балканската война" (1954 г.), "История на българската литература от Смирненски до наши дни" (1957 г.), "Никола Вапцаров" (1965 г.), "Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература" (в съавторство с А. Давидов, 1966 г.), "За възприемането на художествените произведения. Психология на художественото възприемане" (1968 г.), "Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак" (в съавторство с Ив. Гълъбов, А. Давидов и Г. Данчев, 1972 г.), "Как възприемаме художествените произведения" (1975 г.).

Редактирано Януари 16, 2009 от Ася_И

Ани · Януари 18, 2009

На 18 Януари:

Атанасовден

Църквата почита свети Атанасий и Кирил Александрийски, но в народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!". Затова и празникът е известен и като Среди зима.

Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката. За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.

Празник на село Генерал Тодоров

През 1956 г. влиза в действие първата българска радиорелейна линия между София и Пловдив.

През 1960 г. във Варна е основано държавното издателство "Георги Бакалов", от което излизат редица поредици ("Световни морски новели"), библиотеки ("Нептун", "Морета, брегове и хора", "Галактика"), антологии. Издава и алманах "Фар", както и литературен алманах "Простори".

През 1990 г. е издадена заповед за арестуване на Тодор Живков и други дейци на БКП.

Родени:

През 1830 г. – Григор Пърличев - български писател, преводач и педагог.

Роден в Охрид. Ученикът на Димитър Миладинов следва в Атина медицина, а после и филология. През 1860 г. участва в годишния поетически конкурс в гръцката столица и спечелва първа награда и лавров венец с поемата си "Сердарят" ("Арматолос") - наречен от гръцката литературна общественост втори Омир. След като отказва да следва с гръцка стипендия в Оксфорд или Берлин, се връща в родния си град да обучава децата и продължава борбата на братя Миладинови против асимилаторската политика на гръцкото духовенство в Македония и за въвеждане на българския език в училището и църквата. По негова инициатива през 1869 г. в Охрид е създадено първото читалище - "Св. Климент". Първият български преводач на Омир (част от "Илиада") е автор и на поемата "Скендербей", "Автобиография", на стихотворения и на думите : "Обичам народността си повече от живота си... Ако спечелих лавров венец, спечелих го геройски, без да тропам по ничия врата... Българин съм... Не се отказвам от своята народност!" Умира на 25.I.1893 г.

Автобиография

Ученик в Охрид

Поемата "Войводата"

През 1879 г. – проф Александър Балабанов - българският публицист, филолог, литературен критик и преводач.

Роден в Щип. След Българската гимназия в Солун (1898 г.) и училище в София следва класическа филология в Лайпциг, а през 1904 г. защитава докторска дисертация в Ерланген. Извънреден и редовен професор (от 1917) и ръководител на Катедрата по класическа филология в Софийския университет, където създава специалността "Класическа филология". Основател литературно-художественото сп. "Художник", рекадктира заедно с Йосиф Хербст в. "Време", а също така и в. "Развигор" и сп. "Прометей". Автор на "Еволюция на мотивите в гръцката поезия през класическия период", "История на класическата литература", "Мястото на българската литература", "Джобен българско-английски речник" и др. Превежда творби от Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан, Платон и др. Умира на 30 ноември 1955 г.

През 1905 г. – Александър Стаменов - български живописец и плакатист.

Роден в Кукуш се ражда. Завършва Държавната художествена академия в София (1926 г.), а през 1940-1941 г. специализира във Флоренция. Работи като учител и художествен редактор в "Наука и изкуство". Член на Дружеството на новите художници. Автор на пейзажи, портрети, натюрморти и композиции на социални теми "Портрет на жената на художника", "Рибар", "На открито", "Лодки", "Автопортрет" и др., както и на агитационно-монументалната живопис и приложната графика. Взима участие в създаването на "Братската могила" в Борисовата градина в София. Умира на 16.ІІ.1971 г. в София.

През 1837 г. – Анастасия Тошева - българската учителка.

Родена в Стара Загора. Основателката на първото класно девическо училище в града под липите през 1863 г. Учи в родния си град, в Калоферския манастир и завършва институт за благородни девици в Одеса (1857 г.). Още същата година създава начално училище за момичета в родния си град, в което преподава четене, писане, смятане, вероучение и ръкоделие, а сред нейните възпитанички е и Райна Княгиня (1856-1917 г.). През 1869 г. е главна учителка в Габровското училище, а хо-късно и директорка на новооткритата девическа гимназия и управителка на пансиона в Стара Загора.

През 1856 г. – ген.-майор Никола Генев - български революционер и военен деец.

Роден в Севлиево. Сподвижник на Васил Левски участва в Априлското въстание в родния си край, а по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) се бие като опълченец при Стара Загора, Шипка и Шейново. Отново е на фронта през Сръбско-българската война (1885), когато като капитан командва Трънския отряд. През Балканската война начело на Македоно-одринското опълчение и на Кърджалийския отряд води боеве при Малгара и Мерхамлъ, където пленява над 11 000 турци и самия Явер паша, и отбива десанта при Шаркьой. Пак се отличава в Междусъюзническата война при кръвопролитните сражения при Кочани, Каменица и Султан тепе. Умира на 12.IV.1934 г.

През 1940 г. — Милош Зяпков - български писател, поет, сатирик и белетрист.

Роден в Ракитово. Има брат, Константин. Умира на 50 години при неизяснени обстоятелства; вероятно е убит от политическите си противници.Творбите на Милош Зяпков излизат от печат едва след смъртта му.

Събрани творби

Моят брат

Станимир · Януари 18, 2009

На 19 януари

През 1878 г. Освободен е град Хасково. В османотурски регистри Хасково присъства от 1488 г. като Хас кьой и Узунджаова. Градът е занаятчийски и търговски център през Възраждането.

През 1899 г. Съставен е коалиционен кабинет от народнолиберали и либерали начело с Димитър Греков.

През 1919 г. По инициатива на Енрико Дамяни и Константин Вакаро е основано Италиано-българско дружество в София с председател Тодор Балабанов (от 1922 г. - проф. Венелин Ганев). Целта на дружеството е да разпространява италианския език и култура в България.

През 1920 г. Създадена е Земеделска кооперативна банка към БЗНС, преустроена на конференция в София (5-6 септември) в Синдикална централа.

През 1920 г. Първият ешелон с руски бежанци пристига в София. Броят им нараства до 40 000 души. На 25 декември 1919 г. във Варна с парахода "Витяз" пристига първата група руски емигранти.

През 1946 г. Започва Първият разширен пленум на ЦК на Общия работнически професионален съюз (ОРПС). Той трае два дни.

През 1950 г. Утвърден е съставът на новото правителство на Васил Коларов. В съставеното правителство от 26 министри 22 са от БКП, 3-ма - от БЗНС и 1 е безпартиен. За подпредседатели на Министерския съвет са избрани Вълко Червенков, Владимир Поптомов, Райко Дамянов и Георги Трайков.

През 1972 г. В София се открива 7-ма обща изложба на приложните изкуства.

През 1989 г. В посолството на Република Франция в София френският президент Франсоа Митеран кани на неформална закуска 12 представители на българската интелигенция: Желю Желев, Блага Димитрова, Анжел Вагенщайн, Радой Ралин, Николай Василев, Светлин Русев, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Стефан Продев, Копринка Червенкова, Алексей Шелудко, Барух Шамлиев. Така Ф. Митеран "легитимира" българското дисидентство. Пет години по-късно, на 19 януари 1994 г. Франсоа Митеран отново е в България и отново кани 12 интелектуалци на закуска. Този път те са дълбоко разделени.

През 1992 г. В дните между 12 и 19 януари са проведени първите преки президентски избори, спечелени на втория тур от кандидат-президентската двойка Желю Желев и Блага Димитрова. На втория тур те получават 2 738 420 гласа срещу 2 443 434 за независимите кандидати, подкрепени от БСП - Велко Вълканов и Румен Воденичаров. Д-р Желев е първият демократично избран президент на България.

През 1993 г. Парламентът гласува снемането на депутатския имунитет на Александър Лилов, след като на 8 януари главният прокурор Иван Татарчев иска това заради започналото следствие за предоставянето от страна на БКП на безвъзмездни помощи за страните от Третия свят.

През 2002 г. Новият президент Георги Първанов полага клетва на тържествено заседание на парламента. В речта си Първанов обявява, че е дошъл краят на идеологическото противопоставяне.

Родени:

През 1862 г. д-р Иван Георгов – философ, действителен член на БКД от 1902 г., професор, доктор, член-кореспондент на чуждестранни институти. Завършва педагогическо училище във Виена, философия в Йена и Женева, полага докторски изпит в Йена по философия, математика и санскритски език. Негови трудове са "Принос към граматическия развой на детския говор" (1906 г.), "Словният имот на детския говор", ч. I и II (1910-1911 г.), "История на философията" т. I (1926 г.).

През 1873 г. Харалампи Илиев - художник. Завършва живопис в Художествената академия в Прага при Юлиус Маржак. Работи като учител по рисуване в Кюстендил и София, преподавател е във Военното училище в София. Рисува предимно пейзажи: "Будин дол", "Черно море", "Демир капия", "Край Варна", "Соколец" (1920 г.), "Бели Искър" (1921 г.), "Изглед от София" (1927 г.), "Момина скала" (1933 г.), "Овча купел" (1949 г.), "Витоша" (1952 г.), "Макове" (1953 г.), "Брези" (1954 г.) и др.

През 1875 г. Иван Вълков - и офицер, генерал от пехотата (1934 г.). Завършва Военното училище в София (1896 г.), артилерийска академия и генералщабна академия (геодезически отдел) в Санкт Петербург (1909 г.). Доктор е на математическите науки от Пулковската обсерватория. Преподавател е във Военното училище през 1911 г. По време на Балканска война е началник-щаб на Източния сектор на обсадата на Одринската крепост (1912-1913 г.). По време на Първата световна война (1914-1915 г.) е начело на оперативното отделение при щаба на II армия, командир на 44 пехотен полк, началник-щаб на Х пехотна дивизия (1918 г.). След войната е директор на Географския институт (1919-1923). Вълков е един от организаторите и ръководителите на Военния съюз. Генерал-майор (12.09.1923 г.), генерал-лейтенант (1928 г.). От 1923 г. до 1929 г. е на поста военен министър. Пълномощен министър е в Рим (1929-1934 г.). Осъден е на смърт от състав на т. нар. Народен съд през 1954 г. По-късно смъртната му присъда е заменена с доживотен затвор.

През 1879 г. Симеон Радев - писател и общественик. Завършва право в Женева през 1902 г. Член е на ВМОРО от 1895 г. Прякото му участие в македонското движение се прекратява след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Участва в Балканската и в Междусъюзническата война. През 1913 г. е член на българската делегация за сключване на мир в Букурещ. Пълномощен министър е в Букурещ (1913-1916 г.), Берн (1916-1917 г.), Хага (1920-1921 г.), Цариград (1923-1925 г.), Вашингтон (1925-1933 г.), Лондон (1935-1938 г.) и Брюксел (1938-1940 г.). Член е на Народнолибералната партия до 1913 г. Като студент сътрудничи на швейцарския печат със статии за положението на населението в Македония. В Женева издава двуседмичен лист на македонските революционери на френски език - "L’Effort" (1900 г.), а в Париж - "Le Mouvement Macedonien" (1902 г.). Кореспондент е на софийския всекидневник "Вечерна поща", негов съредактор е от 1903 г. и главен редактор (1905-1909 г.). Съредактор е от 1906 г. и главен редактор от 1909 г. на сп. "Художник". Основател и директор е на в. "Воля" (1911-1912 г.). От 1902 г. до 1912 г. развива активна публицистична дейност (около 1400 публикации) - коментари, беседи, памфлети, обзори, интервюта, очерци за личности от цял свят, репортажи за събития в България и в чужбина и др. Основната му творба е документалната историческа хроника "Строителите на съвременна България" - крупно произведение на българската историография и литература.

През 1882 г. Александър Миленков (А. М. Фурнаджиев) - художник декоратор. Завършва театрална декорация в Мюнхен (ученик на Ханс Фрама). Негови творби са “Нощен покой”, “Улица в Охрид”, “Рилски манастир”, “Самуилова старина”, “Вътрешността на църквата “Св. Климент” и др. Миленков е първият сценичен декоратор на НАТ “Иван Вазов”.

През 1882 г. Йордан Йосифов Сейков - драматичен артист. Завършва драматични курсове в Петербург (1907-1910 г.), след което постъпва в Народен театър - София. По-късно специализира в Париж. Изпълнява ролите на граф Манчини (“Тоз, който получава плесници”), Фон Раймерс (“Добре скроеният фрак”), Македонски (“Хъшове”), Масларски (“Милионерът”).

През 1892 г. Кръстьо Миятев- археолог и изкуствовед, академик от 1945 г. Завършва славянска филология и история на балканските народи във Виена, специализира история на изкуството в Берлин. Професор е в Софийския университет (1927-1956 г.). В периода 1946-1963 г. е директор на Археологическия институт. От 1949 г. е ръководител на археологическите разкопки на “Царевец” във В. Търново. Публикува около 200 труда върху средновековната архитектура и живопис.

През 1922 г. Христо Веселинов Данов - юрист, внук на Христо Г. Данов. Завършва право в Софийския университет. Адвокат е от 1947 г., предимно по граждански дела. Министър е на вътрешните работи в правителството на Д. Попов (1990-1991 г.). От 2000 г. е председател на Конституционния съд. Автор е на монографиите: "Правна система на жилищните строителни кооперации", "Проблеми на отчуждаването и обезщетяването на недвижими имоти", "Недостатъци на жилищното строителство".

През 1923 г. Ивайло Петров (псевдоним на Продан Петров Кючуков) - белетрист. Участва в Отечествената война. Следва право в Софийския университет (1947-1949 г.). Работи като редактор в издателство "Български писател" (1953-1966 г., 1967-1968 г.), в сп. "Пламък" (1966-1967 г.), във в-к "Литературен фронт" (1968-1971 г.), съветник в Съвета за духовни ценности към Държавния съвет от 1973 г.. През 2002 г. получава Голямата награда за литература на Софийския университет. Печата за пръв път през 1946 г. Първият му сборник с разкази е "Кръщение" (1954 г.). Негови книги са: "Нонкината любов" (1956 г.), "Мъртво вълнение" (1961 г.), "На чужда земя" (1962 г.), "Малки илюзии" (1963 г.), "Авария" (1965 г.), "Зелената шапка" (1965 г.), "Объркани записки" (1971 г.), "Преди да се родя и след това" (1968 г.), "Лъжливи хора" (1973 г.), "Любов по пладне" (1976 г.), "Есенни разкази" (1978 г.), "Хайка за вълци", "Цветът на мечтите" (разкази, 1989 г.), "Присъда смъртна" (1991 г.), "Преди да се родя и след смъртта ми" (1993 г.), "Мъдрият няма идеали" (1994 г.).

През 1936 г. Йорданка Юрукова - специалист по нумизматика и археология, д-р на историческите науки, професор. Тя е директор на Института по археология при БАН. Преподава в университетите в София и В. Търново. По-важни нейни съчинения са: “Античните монети в България” (1976 г.), “Корпус на монетите от Бизие” (на немски език, 1976 г.), “Монетосеченето на градовете в Долна Мизия и Тракия (II-III в.) в Адрианопол” (1987 г.), “Монетите на тракийските племена и владетели” (1994 г.) и др.

През 1947 г. Йорданка Благоева - лекоатлетка, състезателка на скок височина. През 1972 г. става Световна рекордьорка със 194 см . През 1972 г. печели сребърен, а през 1976 г. бронзов олимпийски медал. Тя е балканска шампионка (1969 г., 1972 г. ) и многократна република шампионка на скок височина. През 1972 г. става заслужил майстор на спорта .

През 1972 г. Калина - дъщеря на Симеон Сакскобургготски. Завършва френски лицей и английски колеж в Мадрид. Следва в Лондонската академия по изкуствата и филология в Германия. За първи път посещава България през декември 1999 г. с годеника си Китин Муньос. През 2002 г. сключват брак в България.

Починали:

През 1931 г. Димитър Бръзицов - и книжовник, преводач и публицист. Завършва богословска католическа гимназия в Одрин. Редактира 25 години екзархийския вестник в Цариград "Вести". Работи като преводач от гръцки, френски, полски, италиански, руски, сръбски., турски и др. Езици.

През 1931 г. Петър Пешев - общественик и книжовник. Роден е на 27 юли 1858 г. в Севлиево. От 1884 г. е действителен член на БКД. Завършва право в Москва. Министър е на правосъдието (1894 г., 1899-1900 г.) и на народното просвещение (1913-1918 г.). Автор е на: "Исторически събития и деятели от навечерието на Освобождението ни до днес". Работи в областта. на наказателното право.

През 1997 г. Тодор Андрейков - критик, киновед; професор. Един от организаторите на студийните кина в България. Диригент е на Българската национална филмотека. Режисьор е на 12 документални и 1 игрален филм - "Неделни мачове" (1974). Автор е на студиите: "Ерих фон Щрохайм - сто години след рождението му", сп. "Киноизкуство", (1986, книжка 7-8) "Богът на танца в киното", сп. "Киноизкуство" , (1987, книжка 10) на брошурата "12-те най-хубави филма от всички времена" (1964), както и на книгите "Комичното на екрана" (1984), "История на киното" (1996, том I).

Ася_И · Януари 19, 2009

На 20 януари:

Днес е Петльовден - празник, тачен в Източна България за здраве на момченцата.

Свързан с обредното колене на петел най-често на прага на пътните врата. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата и петеларя (лицето, което коли петела и което трябва да бъде момче-юноша). Заколения петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника, краката хвърлят по покрива, а от петльовите пера запазват за обредна украса и лек.

Обредната храна от сварения петел и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Сред някои групи население обичаите на Петльовден показват връзка с обредността на Бабинден. Бабата акушерка също коли петел, сготвя го и закичена с пера от петльовата опашка, посреща за обща трапеза майките на мъжки деца, на които е бабувала.

В Пловдивско денят е известен под името Черна или Црън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка) се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не "църнеят", т.е. да не жалят починал.

Обредна трапеза: сварен цял петел, обредни краваи (или пита)

1375 г. - на този ден начело на българската православна църква застава св. Евтимий, патриарх Търновски (около 1325/1330 г. в Търновско - около 1401-1404 г.)

Основава манастира "Св. Троица" (1371) край Търново, където развива широка книжовна дейност, премахва старите и пълни с грешки свещенни книги, понякога даващи и основата за спорове и за възникването на еретически учения, пише слова, служби и послания. Превежда Василиевата, Златоустовата, Преждеосвещената литургия и литургиите на ап. Яков и ап. Петър, написва житията на св. Иван Рилски, Иларион Мъгленски, Петка Епиватска-Търновска, Филотея Поливодска-Търновска и др. Като патриарх узаконява "изправлението на книгите", за да наложи своята езиково-правописна и литературна реформа. Превръща България в център на културата и просветата. Но истинския си облик на духовен водач на народа проява в тежките дни на турската обсада на старопрестолния град и в последвалите ги събития. Тогава Търновският патриарх събира хората в черквата "Св. Петър и Павел" и проповядва българската вяра. По този случай предание разказва, че ръката на палача се вдървила, когато се опитал да посече светия патриарх. След падането на Търново (1393) последният български патриарх за идните почти пет века е заточен в Бачковския манастир, където продължава своята мисия да предпазва българите от потурчване и създава школа, чиято слава се разнася бързо из целия Балкански полуостров. За съжаление мястото на неговата смърт и досега не е безспорно неустановено (според някои умира в Бачковския манастир).

1877 г. - Приключва Цариградската конференция без да вземе решение за съдбата на християнското население на Балканите. Поводите за провеждането на Цариградската конференция са въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 г., Априлското въстание в България, както и последвалата война между Сърбия и Черна гора, от една страна и Османската империя, от друга. Подготовката на Русия за война кара британския премиер Дизраели да се съгласи със свикването на посланическа конференция в турската столица. В конференцията участват представителите на Великите сили – Великобритания (специалният пълномощник маркиз Солсбъри и посланика в Цариград Елиът), Германия, Австро-Унгария, Франция, Италия и Русия (граф Н. П. Игнатиев и турски представители - Сафет паша и Едхем паша.

1886 г.- сключена е Българо-турска конвенция за Съединението, според която княз Александър I поема поста на генерал-губернатор на Източна Румелия за 5 години, Портата присъединява Кърджалийско и Тъмръшко, Княжеството поема изплащането на румелийския дълг, а смесена българо-турска комисия преработва Органическия устав и го представя за одобрение на Великите сили, като дотогава областта се управлява според "добрата воля" на княза. Предвижда се още между Княжеството и Портата да се сключи военен съюз.

1912 г. – полет до Санкт Петербург на самолета "Княз Борис Търновски" (1912), конструиран от свищовлията Сотир Черкезов (1882-1962). Първият български авиатор, дипломиран в Русия, завършва с отличие Всерусийския императорски аероклуб (диплом щ 93, 16.Х.1912), като междувременно с финансовата подкрепа на сънародници от Болград разработва проекта на свой модел двуплощник. Според някои това е и първият български самолет. На 20 януари той се издига с него на 300 м и каца успешно на летището край града на Нева (само малко над 8 години след полета на създадения от брая Райт "Флайър", издигнал се във въздуха на 17.XII.1903 г.).

1918 г. - по инициатива на Софийската камара е открита Фондовата борса в София.

1941 г. - Правителството на България решава да присъедини страната към Тристранния пакт (Берлински пакт). Със сключването на спогодбата Клодиус–Попов (1941 г.) и спогодбата Нойбахер (1941 г.) България се обвързва и икономически с Германия. Страната ни скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Германия.

Родени:

1853 г. - в Елена се ражда българският юрист, публицист, държавник и общественик Стефан Бобчев (1853-1940).

Завършва юридически науки в Москва, редови член на БКД (БАН) от 1884 г. Един от основателите на Софийския университет и на неговия юридическия факултет, където преподава история на българското право. Основател, директор и преподавател в Свободния университет (1920-1937). Председател на БАН (1921-1937). Учредител и председател (1901-1921) на Дружеството на българските публицисти и писатели и председател (1903-1940) на Славянското дружество в България. Министър на правосъдието (1884-1885) в Източна Румелия, министър на народното просвещение (1911-1912) и пълномощен министър (1912-1913) в Петроград. Народен представител в VIII, IX, XIII и XIV Народно събрание. Дълги години е редактор и издател на сп. "Българска сбирка" и "Юридически преглед". Спечелва си незавидна слава с уволнението на Пенчо Славейков от поста директор на Народния театър. Работи в областта на историята на българското, славянското и каноническото право. Почетен доктор по право (1933) на университета "Ян Коменски" в Братислава. Автор на "Българско обичайно съдебно право", "Българско обичайно наказателно право" и др. Умира на 8.IX.1940 г. в София.

1886 г. - ражда се българският цирков артист Никола Димитров-Пощата - един от основателите на Първия българския кооперативен цирк (1931) и на Българската циркова артистична организация (БЦАО). Излиза на манежа като клоун в трупата на Ал. Добрич през 1904 г., а през 1920-а заедно с А. Димитров основава цирк "Танго".

1899 г. - Петко Атанасов (Петко Атанасов Мавродиев) - български драматичен актьор и режисьор.

Роден на е в Пловдив. Пет десетилетия на сцената. 1906 г. - първи крачки в "Съвремен театър" на Матей Икономов. 1908-а - специализация в Московския художествен театър. "Каквото придобих в Художествения театър, това ми остава за цял живот. Първа любов и вярност докрай!" 1925-1926 г. - специализация във Виена и Париж. От 1911-а до смъртта си през 1956 г. - цели 45 години - в трупата на националния ни театър.

1890 г. - Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев

Роден в гр. Копривщица в семейство на учители. Член е на БРСДП (т.с.) от 1908 год. Участвува дейно в подготовката на въстанието през 1923 год., но на 12 септември е арестуван и изтезаван в пехотните казарми. Освободен в началото на 1924 година. На Витошката нелегална партийна конференция през 1924 год. е избран за член на ЦК на БКП. От октомври 1924 год. организира нелегални печатници за издаване на позиви и на в. "Работнически вестник" (1897-1939) и др. Осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Работи с Коста Янков, Иван Минков, Марко Фридман и др. Свръзка е и с четите на Й.Кискинов и Н.Тумангелов, организира нелегални явки и участвува в опасни акции. На път за заседание на Военния център е проследен от органите на III секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка загива на ъгъла на улиците "Сан Стефано" и "Оборище" в София на 26 март 1925 година.

1932 г. - Хачо Бояджиев - български режисьор.

Роден в Шумен. Завършва театрална режисура в НАТФИЗ през 1958. В Англия защитава докторат по кино- и ТВ режисура. Директор на БНТ в периода 1993-95.

1958 г. — Пламен Панайотов, български политик политик от НДСВ.

рез 1983 завършва право в Софийския университет "Климент Охридски". От 1985 е преподавател по наказателно право. През 1993 става доктор, а през 1998 доцент. През юни 2001 Пламен Панайотов става депутат и председател на парламентарната група на НДСВ, а на 17 юли 2003 - вицепремиер в правителството на Симеон Сакскобургготски.

Починали:

1891 г. - Константин Никифоров, офицер и политик, първият български министър на войната.

лед детронирането на княз Александър I Батенберг майор Никифоров взема пряко участие в предотвратяването на гражданска война в страната.

1934 г. - Гаврил Генов, деец на българското и международното комунистическо движение.

Редактор е на съчиненията на Владимир Ленин на български език.

1954 г. - Яни Попниколов Янев, известен като Яни Попов

български революционер, деец на ВМОРО и закрилник на тракийските българи. Яни Попов е един от най-бележитите и колоритните личности на освободителното движение на македонските и тракийските българи. Автор на въстанническия марш „Ясен месец“ на въстаниците от Странджанско по време на Преображеснкото въстание.

По-подробно за него може да прочетете на сайта на Тракийските дружества в България..

Паметна плоча на Яни Попов в Созопол.

А ето и песента: „Ясен Месец веч изгрява “ - Изп.Сава Попсавов

Надеждна · Януари 20, 2009

На 21 януари

Днес е ден на родилната помощ

Чества се официално от 1951 г. на Бабинден (или 8 януари по стар стил). В деня на празника се отдава почит на хората, допринесли за развитието на родилната помощ в България.

През 1872 г. - турското правителство заточва в Смирна българските владици Иларион Макариополски, Иларион Ловчански и Панарет Пловдивски, след гневна реакция на Цариградската патриаршия, че тримата са служили в българската черква без нейно разрешение.

През 1890 г. - Разкрит е заговор на майор Коста Паница за убийство на княза Александър Батенберг и премиера Стефан Стамболов, за което Паница е осъден на смърт и разстрелян.

През 1945 г. - в катедралната черква "Св. София" в столицата Народно-църковен събор избира Софийския митрополит Стефан за Български екзарх.

През 1948 г. - В България е основано Дружество за ООН с председател академик Георги Наджаков.

През 1948 г. - с постановление на Министерския съвет се закриват стопанските камари в България. Някои функции на отделенията при камарите - индустрия, занаяти, търговия, се поемат от съответните отдели на градските и окръжни съвети. След 4 години (1952) се възстановява тяхното действие под името Българска търговска палата (БТП).

Родени:

През 1924 г. - Катя Попова

известна българска оперна певица, сопран. Загива при самолетна катастрофа през 1966 г.

През 1929 - Васил Попилиев, (Дедо). Известен русенски актьор. Роден е в с.Буковци (дн. гр. Мизия), Врачанско. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" (1954). Участва във филмите „Лавината“, „Поема“, „Последният войвода“, „Призованият не се яви“ и др. Умира 2002 г.

През 1941 г. - Проф. Георги Костов Георгиев, композитор и политик от БСП. Професор по хармония и композиция. Завършил Българската държавна консерватория. Специализирал в Москва. От 1989 г. до момента е ректор на Консерваторията. Министър на културата в правителството на Жан Виденов. Автор на много известни композиции и на повече от 1000 песни.

През 1944 г.- Румен Антонов изобретател в областта на автомобилостроенето. От много години живее и твори в Париж. Неотдавна отново се прочу с конструирания нов тип автомобилен двигател.

През 1954г. - Камелия Тодорова

Починали:

През 1879г. - Любен Каравелов

През 2004г. - Йордан Радичков

Редактирано Януари 20, 2009 от Моника13

Станимир · Януари 21, 2009

На 22 януари

През 1873 г. със специална султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Васил Левски е потвърдена.

През 1878 г. в Свищов, Търново и Габрово са открити първите български пощенски станции.

През 1878 г. Русия съсредоточава войски в Одрин. На 17 януари турските войски се изтеглят от Одрин. Управлението на града е поето от временен комитет. Два дни по-късно Троянският отряд преминава на подчинение на ген. Гурко и получава задача да се насочи към Одрин. На 20 януари 1878 г. части от отряда на ген. Александър Струков влизат в Одрин.

През 1893 г. е обнародван Закон за търговските и индустриалните марки.

През 1905 г. е приет Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения. С това се поставя началото на работническо законодателство.

През 1920 г. В залите на Руската легация е учреден Руско-български културно-благотворителен комитет с председател архимандрит Стефан (от 4 април).

През 1935 г. е формиран кабинет на Военния съюз под председателството на генерал Пенчо (Петко) Златев. След държавния преврат на 19 май 1934 г. Златев става министър на войната в правителството на К. Георгиев (19 май 1934 г.–22 януари 1935 г.). От 22 януари до 21 април 1935 г. е министър-председател.

През 1941 г. мисията на американския полковник Донован, който идва в България за да за предотврати сключването на съюз с Германия завършва неуспешно. На 20 януари правителството решава България да се присъедини към Тристранния пакт.

Пактът е подписан в Берлин на 27 септември 1940 г. България се присъединява на 1 март 1941 г.

През 1945 г. в столичния храм "Света София" Софийският митрополит Стефан е избран за екзарх на Българската православна църква.

През 1947 г. от 22 януари до 12 февруари се провежда съдебен процес срещу нелегалната военна организация "Неутрален офицер". Целта е да се свърже дейността на организацията с членове на БЗНС “Никола Петков”. Четирима офицери са осъдени на 15 години строг тъмничен затвор като организатори и ръководители на "тайна организация с фашистка идеология", поставила си за цел насилствено сваляне на властта. Още 19 души са осъдени на различни срокове затвор. На процеса не е съден главният подсъдим - о. з. ген. Иван Попов, обявен за ръководител на организацията, тъй като непосредствено преди процеса прави опит да се самоубие (или е направен опит да бъде убит). Делото срещу него е през май 1947 г. и завършва с присъда от 15 години затвор.

През 1991 г. е регистриран Българския бизнес блок (БББ). Решение за създаването му е взето на 24 ноември 1990 г. Учредителният му конгрес се свиква на 10 декември същата година. До 1997 г. просъществува като единна политическа формация. На 2 ноември същата година се свикват два паралелни конгреса - в София и Варна, които избират и двама отделни лидери на партията: в София - Христо Иванов, и във Варна преизбират дотогавашния лидер Жорж Ганчев. От този момент БББ е разцепен на две. Парламентарно представен в ХХXVII и ХХXVIII Народно събрание.

През 1997 г. Петър Стоянов встъпва в длъжност президент на Република България.

Той е юрист, политически и държавен деец.

През 2002 г. Георги Първанов встъпва в длъжност президент на България.

Пред Паметника на незнайния воин за първи път се провежда официална церемония с 21 топовни салюта за предаването на президентската власт от Петър Стоянов на Георги Първанов.

През 2002 г. на работно посещение в България е гръцкият премиер Костас Симитис. Обсъжда се проектът за петролопровода Бургас-Александруполис и откриването на нови гранични пунктове.

Родени:

През 1845 х. - Григор Начович - български политик и общественик.

Роден в Свищов се ражда. Първият министър на финансите в първия български кабинет (5.VII.1879). Учи във френския колеж в Цариград, в Търговската академия във Виена, завършва висши политически и икономически науки в Париж. Става един от основателите и председател на Свищовския революционен комитет. Емигрира в Букурещ след преминаването на Тотювата чета през 1866-а, където се движи в средите на Добродетелната дружина, набира младежи за Втората българска легия. През 1969-а заедно с български търговци от Виена подписват "Дружески сговор", чрез който съдействат на българчета да учат в Европа. Публикува дописки във водещи европейски издания по време на Априлското въстание, а по-късно набира доброволци за Сръбско-турската война (1876). През Руско-турската война (1877-1878 г.) е в разузнаването на руския ГЩ. В Учредителното събрание се изявява като един от лидерите на консерваторите и яростен защитник на идеята за двукамарен парламент. Български дипломатически агент в Букурещ и Виена, четири пъти министър на финансите (1879-1892), външен и финансов министър (1879-1880), вътрешен министър (1881-1882), министър на външните работи и изповеданията (1886-1887, 1894-1896) и на търговията и земеделието (1899-1900). Като дипломатически агент в Цариград сключва известната българо-турска спогодба от 26.III.1904 г., с която се разрешава на бежанците и амнистираните революционери от Илинденско-Преображенското въстание да се завърнат по домовете си. Дипломатическата кариера приключва като член на делегацията ни при подписването на Цариградския мирен договор с Турция (1913 г.).

През 1861 г. - Константин Халачев - военен деец, подпоручик от 1884 г.

Като емигрант във Влашко става доброволец в Сръбско-турската война (1876 г.). Сражава се при Гредетин, Бабина глава и др. След избухването на Руско-турската война постъпва в Българското опълчение и е зачислен в III рота на V опълченска дружина. Участва в боевете при Ст. Загора, на Шипка и Шейново. В последния бой се изявява като храбър воин и е награден с Георгиевски кръст IV степен. След Освобождението постъпва във Военното училище в София (пети випуск – 1884 г.). Служи в V пехота на Дунавски полк, а в Сръбска.-българска война (1885 г.) командва ХIII рота от полка. Участва в отбиването на натиска на Шумадийската дивизия на левия фланг на български части и в боя на връх Плоча, югозападно от с. Банкя, където загива.

През 1879 г. - Асен Белковски - поет, преводач, художник реставратор.

Автор е на "Поема на самотата" и "Поема на рушвета". Превежда от японски език повече от 100 песни, някои творби на А. Ч. Суинбърн, Р. Бърнс, П. Б. Шели.

През 1910 г. - Борис Делчев - литературен критик.

През 1933 г. завършва право в Софийския университет, от 1939 г. започва да следва история на изкуството в Екол дьо Лувр - Париж. Член е на Комунистическата партия от 1930 г., участник е в литературен кръжок "Хр. Смирненски". В периода 1944 г.-1945 г. е сътрудник на ЦК на БКП, отдел "Пропаганда и агитация". Редактор е във в-к "Литературен фронт".От 1949 г. до 1952 г. е културен аташе в Париж, начело на кабинета на председателя на Президиума на Народно събрание (1953 г.-1956 г.), главен редактор и редактор на изданието "Български писател". Негови съчинения са "Литературни въпроси. Есета и критика" (1941 г.), "По неравен път. Съвременни литературни въпроси" (1946 г.), "Франция - окупирана и не" (1953 г.), "Мъките на реалиста. Литературни въпроси" (1954 г.), "Родени между две войни. Литературни очерци" (1963 г.), "Познавах тези хора. Мемоарни очерци" (1970 г.), "В късни часове. Миниатюри, фрагменти, профили", книга 1-2 (1976 г., 1982 г., 1985 г.), "Избрани произведения", в 2 тома (1980 г.), "Христо Ботев. Опит за психография" (1981 г., 1986 г.), "Дневник" (1995 г.) и др.

През 1920 г. - Жельо Авджиев - литературовед, професор от 1969 г.

Завършва Институт за прогимназиални учители в Дупница и участва в I фаза на Отечествената война. Завършва българска филология в Софийския университет. От 1965 г. до 1969 г. е лектор е по български език и литература в Лион, Франция. Негови съчинения са "Г. Бакалов. Литературнокритическа дейност" (1959 г.), "К. Христов. Литурно-критически очерк" (1965 г.), "Бълг. литература след Освобождението. Студии и очерци" (1970 г.) и др.

През 1946 г. - Вельо Горанов, актьор, един от най-известните мимове в България.

Роден е в Стара Загора. Учи актьорско майсторство в класа на Боян Дановски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, завършва през 1971. Участва в известни български игрални филми като „И дойде денят“ (1973), „Авантаж“ (1977), „Всеки ден, всяка нощ“ (1978), „Колкото синапено зърно“ (1980), „24 часа дъжд“ (1982), както и в серийния филм „Фильо и Макензен“ (1979). Един от създателите на студио „Пантомима“ през 1976, заедно с Пейо Пантелеев и Милчо Милчев. В края на 80-те години основава театър „Движение“, на който става и ръководител. Театърът е закрит през 1994. Изнася свои спектакли, сред които „Един мим разказва“, „Швейк“ и „Дон Жуан“.

Починали:

През 1909 г. - Найден Дринов - деец на българското националноосвободително движение.

По-малък брат на М. Дринов. Учи в родния си град, а после става ханджия. Включва се активно в обществения и културния живот на Панагюрище. Член на революционния комитет от 1870 г. и последовател на Васил Левски. По време на Априлското въстание 1876 г. е апостол и помощник на Г. Бенковски и П. Волов. След неуспеха на въстанието е арестуван и затворен. След Освобождението (1878 г.) заема различни административни длъжности в Ихтиман, Казанлък и Пазарджик, работи като адвокат в Панагюрище.

През 1975 г. - Атанас Михов (А. М. Марков) - художник.

Завършва живопис в Държавното рисувателно училище в София (днешна Художествена академия) при Яр. Вешин (1905 г.). Работи като учител в Силистра, Разград, Русе, София. Пейзажи: “Край Силистра” (1909 г.), “Утро в Рила” (1937 г.), “Пред Пирин” (1942 г.), “Мальовица” (1946 г.), “Рилски езера” (1950 г.), “Баташката църква” (около 1906 г.). От 1905 г. до 1909 г. разработва битови сюжети, а по време на I световна война - картини на военни теми.

През 1967 г. - Ксенофонт Иванов, ветеринарен лекар.

Специалист по патологична морфология. Завършва ветеринарна медицина в Берлин през 1925 г. Декан е на ветеринарния факултет от 1945 - 1948 г., а по-късно става и ректор на Селскостопанската академия "Георги Димитров" - от 1948 до 1953 г. в София. Основател е на Института за сравнителна патология на животните, който е предшественик на настоящия Институт по експериментална патология и паразитология към БАН. Академик от 1952. Член на редакционната колегия на международното списание Pathologia Veterinaria. Автор на над 90 публикации за лингватулозата, шарката по овцете, остеомиелосклерозата по птиците, ензоотичната бронхопневмония по говедата и инфекциозната анемия по конете.

През 2008 г. - Венец Цонев, статистик и социолог.

Доцент по статистика от 1954 г. и професор от 1964 г. във ВИИ „Карл Маркс“ (Университет за национално и световно стопанство). През 1970 г. напуска доброволно института, поради политическото му оклеветяване. Научните области, в които работи са статистиката и социологията.

Надеждна · Януари 22, 2009

На 23 януари

През 1878 г. - руски части и български чети под командването на Ильо войвода и Симо Соколов влизат в Кюстендил. На същия ден правителството на Бенджамин Дизраели издава заповед за навлизане на английския флот в Проливите, като целта е предотвратяване пълния разгром на Османската империя и превземането на Цариград от руснаците.

През 1904 г. – приема се Закон за университета, с който Висшето училище в София се преименува в Български университет "Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово". От 4 януари 1905 г. се нарича Софийски университет "Св. Климент Охридски".

Родени:

През 1872 г. — Гоце Делчев, български революционер.

Идеолог, стратег и организатор на ВМОРО. Завършва гимназия в Солун. Юнкер във Военното училище в София, откъдето е изключен заради възгледите си. Учителства в Ново село, Щипско, и в гр. Банско. Активен деец на македонската организация от 1894 г., когато се свързва с Д. Груев, един от основателите на Организацията. По примера на Левски налага идеята за вътрешна мрежа от революционни комитети, инициатор за изграждане на четническия институт като въоръжена сила на ВМОРО. Делегат е на Солунския конгрес от 1896 г. Заедно с Г. Петров изработва програма и устав на Организацията. Член и задграничен представител е на ВМРО и главен ревизор на четите. Привърженик е на въоръженото въстание като средство за постигане на целите, но се противопоставя на решенията на Солунския конгрес от 1903 г. за "повсеместно стратегическо въстание в Македония". Заедно с Д. Груев успява да ограничи активните въстанически действия само на територията на Битолския и Одринския революционни окръзи. На 4 май 1903 г., на път за конгреса на Серския революционен окръг, загива в сражение с турски аскер.

През 1921 г. — Тодор Попов, български композитор. Главни теми в творчеството на композитора са Родината, мирът, дружбата и любовта.Българската народна песен е извор на вдъхновение и той обработва народни мелодии от различни краища на страната като “влага нещо то себе”. Много известни са обработките му ”Стара се майка ни ложе”, “Русо мила моме”, “Очи,очи”, ”Карай ма майчинку”,”Ой, Дене ле”, ”Заплакала е Рила планина”и др. С много обич Тодор Попов твори за децата. Почти всички песни са предназначени за детския хор “Бодра смяна”-изпълнителска формация с богати интерпретаторски възможности. Автор е на сборници с песни за учениците като “Моята хармоника”, “Хорови песни”, “Трийсет дечица” ,”Дребосъчета”. Тодор Попов умира на 2.02.2000г. в София. Неговото последно желание е да бъде погребан в Дряново,а върху паметната плоча да бъде изсечена мелодията на песента “Волен вятър” по текст на Иван Радоев.

През 1947 г. — Адела Пеева, българска режисьорка.

Починали:

През 1941 г. Добри Христов, композитор, музикален теоретик, хоров диригент. Роден на 14.ХІІ.1875, Варна. Представител на т.нар. първо поколение композитори. С цялостната си изява той е най-крупната фигура в българската музика и музикална култура в първите две десетилетия на ХХ век. Завършва Пражката консерватория при А. Дворжак, Й. Сук, В. Новак, О. Недбал (1903).

През 1944 г. Михаил Маджаров, министър, дипломат и публицист. Роден на 31.01.1854 г.

През 1950 г. Васил Коларов, министър-председател на България.

През 1958 г. — Илия Бешков, български художник, карикатурист и илюстратор.

През 2006 г. — Дамян Заберски, български художник. Той е сред най-известните и най-обичани бургаски маринисти. Френски възпитаник с точно живописно чувство, Заберски остави красиви пейзажи с огнени духовни послания. Участва в реставрациите на най-ценните несебърски църкви и на Бачковския манастир.

Станимир · Януари 23, 2009

На 24 Януари:

През 1878 г. Руският император Александър II одобрява предложението на великия княз Николай Николаевич за предприемане на настъпление към Цариград. С участието на императора се провежда и заседание, на което се обсъжда представеният от ген. Николай Игнатиев проект за предварителен мирен договор с Високата порта. След заседанието ген. Игнатиев тръгва от Петербург за щаба на Действащата армия.

През 1884 г. е дадена пълна амнистия на всички участници в Народното опълчение (от 1882 г.).

Народното опълчение е спомагателна въоръжена сила, съществувала в България от 1880 г. до 1891 г., използвана за резервно попълнение на редовната армия. Създадено е със специален закон от 1880 г. за осигуряване на военната подготовка на населението, което не може да постъпи във войската, с оглед защитата на бъдещото съединение на Източна Румелия с Княжество България. Ръководството му се осъществява от Военното министерство, което поема и грижата за обучението на опълченците. В провинцията има свои окръжни комитети и чети. Заради участието на някои негови чети (какъвто е случаят в Оряховско) в демонстрациите на населението против установения с държавния преврат 1881 г. режим на пълномощията последва разпускане на окръжните опълченски комитети (1882 г.), а през 1883 г. е разтурено и самото Народно опълчение, анулиран е и законът за неговото създаване. Във връзка с подготовката на Съединението, през април 1885 г. с княжески указ е възстановен законът за Народното опълчение. Сформираните чети (особено в Западна България) вземат активно участие в Сръбско-българската война (1885 г.). Опълчението съществува до 1891 г.

През 1901 г. по сведения на Милан Михайлов турските власти арестуват Централния комитет на Българския македоно-одрински революционен комитет (БМОРК) в Солун (Солунска афера) и разкриват мрежата в Кукушко, Гевгелийско, Воденско, Радовишко. Начело на Централния комитет застава Иван Гарванов.

През 1906 г. по предложение на наследниците на Евлогий Георгиев от 8 декември 1905 г., ХІІІ Народно събрание взема решение правителството да заведе дело срещу универсалния наследник Иван Ев. Гешов. На 7 март искът е подаден и делото започва на 28 юни 1907 г., а от 28 ноември се гледа от Софийския апелативен съд, който постановява на 4 декември, че българските съдилища не са компетентни по него и то е прекратено. Решението е потвърдено от Върховния касационен съд на 9 юни 1908 г.

През 1920 г. в Пещера Георги Донски убива Михаил Такев, бивш министър и виден деец на Демократическата партия.

Михаил Такев е политически и държавен деец. Роден е през 1864 г. в Пещера. Завършва Военното училище в София. Взема участие в Сръбско-българската война (1885 г.) и в детронацията на княз Александър I Батенберг (1886 г.). Заминава за Франция, където завършва право в Париж. Завръщайки се в България, се включва активно в политическия живот на страната. Първоначално е привърженик на Либералната партия, а след това става член на Демократическата партия. Подпредседател е на Централното й бюро. В състава на правителството на Александър Малинов е министър на вътрешните работи (16 януари 1908 г. – 5 септември 1910 г.) и министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (5 септември 1910 г. – 16 март 1911 г.). По време на Балканските войни (1912–1913 г.) се сражава като доброволец. В правителството на Александър Малинов в края на Първата световна война (1914–1918 г.) е министър на вътрешните работи (21 юни – 28 ноември 1918 г.) и организира погрома на Войнишкото въстание (1918 г.). Избиран е многократно за депутат.

През 1924 г. петте дружества на художниците учредяват общ фонд "Изложбено помещение" по предложение на Андрей Протич.

През 1933 г. дейци на ВМРО (михайловисти) убиват народния представител Христо Трайков.

Христо Христов Трайков е деец на профсъюзното и македонското революционно движение. Роден е на 26 декември 1900 г. в Кукуш. Рано остава сирак и семейството му се преселва в България през 1913 г. Включва се в профсъюзното движение, ръководено от БКП. Член е на Централното настоятелство на Независимия работнически кожаро-обущарски съюз. Участва активно и в дейността на създадената през 1925 г. ВМРО (об.). Депутат е в ХХIII Народно събрание (1931–1933 г.) от листата на Работническата партия. Редактира печатния орган на партията в. "Работническо дело". Убит е на 24 януари 1933 г. в София от привърженици на Ив. Михайлов.

През 1937 г. България и Югославия сключват таен "пакт за вечно приятелство и нерушим мир", с който България пробива международната изолация и неутрализира Балканския пакт.

Балканският пакт от 1934 г. (Балканско съглашение, Балканска антанта) е договор между Турция, Гърция, Румъния и Югославия, подписан на 9 февруари в Атина, с който се цели да се запази статуквото на Балканите, създадено след Първата световна война (1914–1918 г.). Пактът е сключен под егидата на Франция, която иска да намали влиянието на Италия и Германия в балканските страни. България не се присъединява към пакта, защото се стреми към ревизия на Ньойския мирен договор 1919 г. Извън пакта под натиска на Италия остава и Албания. Първа стъпка към унищожаването на пакта е подписаният българо-югославски пакт (1937 г.). Балканският пакт окончателно престава да съществува след нахлуването на Германия в Югославия и Гърция (април 1941 г.).

През 1944 г. се извършват англо-американски бомбардировки над България върху градове Скопие и Враца и селата Кунино – врачанско и Беглеж - плевенско. Убити са общо 124 души.

През 1996 г. Тридесет и седмото Народно събрание приема оставката на Тодор Вълчев като управител на Българска народна банка и избира Любомир Филипов на негово място.

Родени:

През 1906 г. -Стефан Савов Попов - български писател, философ.

Завършва право в СУ (1930 г.). През 1917-1929 г. е председател на Юношеския туристически съюз, редактор на изданията му "Млад турист" и "Български турист". Учредител и председател на Български алпийски клуб (1929 г.). Основател на движението "Млада България" през 1932 г. и редактор на неговото сп. (1932-1936 г.). Председател на Международна студентска лига (1933-1936 г.), главен редактор (1934-1939 г.) на в-к "Утро". Директор на Германо-българската търговска камара в Берлин (1939 г.), аташе по печата и културен аташе при Българската легация в Берлин (1940-1942 г.), Будапеща (1942-1944 г.), Берн (1944 г.). След 9 септември 1944 г. е уволнен; емигрира от страната. През 1952-1955 г. е частен възпитател на Симеон II, главен редактор на Български отдел при радио "Гласът на Америка" в Мюнхен (1955-1974 г.). Основател и председател на Българското академично дружество в Германия "Д-р Петър Берон". Голяма част от живота му преминава в Мюнхен, философските му книги са написани на немски език Спомените - "Безсъници" (1992 г.), представя значителен български писател. През 1994 г. в България излиза от печат книгата му "Българската идея" (Мюнхен, 1981 г.). Други съчинения "Планини и хора" (1938 г.), "Der Wille zum Gestalt", Мюнхен (1970 г.), "Краят на всички илюзии (Европейският културен песимизъм)" (1982 г.), "Народ" (1987 г.). Умира на 20 октомври 1989 г. в Мюнхен.

През 1910 г. - Георги Петров Батаклиев - български преводач и издател; преподавател по латински и гръцки език.

Работи в издателство "Българска книга" и "Наука и изкуство", в сп. "Исторически преглед", БАН. Превежда Омир, Овидий, Апулей, Вергилий и др. Занимава се с въпроси на стенографията и транскрипцията. Съчинения: "Антична стенография" (1933 г.), "Антична митология" (1945 г.), "Стенографски речник" (1954-1961 г.). Умира на 11 април 1994 г.

През 1943 г. - Георги Тодоров Чапкънов (Чапа) – български скулптор, илюстратор, сценограф.

Завършва Художествената академия в София, специалност “Скулптура”; занимава се с леярство. Професор е и е ръководител на Катедра “Художествена обработка на метал” в Художествената академия. Специализира в Париж. Негови произведения са представени в: Ермитажа в Санкт Петербург; Пушкинския музей в Москва; Националната художествена галерия; СГХГ; МОК в Лозана и др. Съавтор е на герба на Република България (1997 г.); автор е на статуята “Св. София” в столицата (2000 г.). Носител е на следните награди: на Съюза на българските художници (СБХ) за портрет (1969 г., 1982 г.), “Златен Езоп” (1975 г.), “Марко Марков” на Съюза на българските художници (СБХ) (1977 г., 1979 г., 1986 г.), на музея “Хаконе” в Япония (1990 г.), за “съвършенство” на музея “Хаконе” (1991 г.), на триеналето на изящните изкуства в Ню Делхи (1991 г.), “Сулмона” на президента на Италия (1993 г.).

През 1944 г. - Чавдар Аспарухов Стойчевски - български журналист.

Завършва СУ, специалност биология. Постъпва на работа в БНТ през 1971 г. Автор, водещ и продуцент на ТВ-програмата “Час по всичко” (1984-1994 г.). Продуцент на тв програмата “Добър ден България” (1994-1996 г.) и на “ТВ неделник” (от 1998 г.). Председател на СБЖ в БНТ.

Починали:

През 1902 г. - Васил Иванов Кънчов - български писател, историограф, географ и етнограф.

Роден е на 14 юли 1862 г. във Враца. Действащ член на БДК (дн. БАН) от 1898 г. Учи в Ломската реална гимназия. Работи като учител (1884-1885 г.). През 1885 г. следва естествени науки в Харковския университет, където се запознава с М. Дринов. Следва химия в Мюнхен (1886-1887 г.) и Щутгард (1888 г.), но не завършва поради болест. От 1888 до 1891 г. е учител по химия, директор на Българското училище в Сяр (1891-1892 г.) и на Българската мъжка гимназия в Солун (1892-1893 г.). Пътува из Македония и събира материали за проучванията си. От 1898 г. живее в София. Секретар на Историко-филологическия клон на БКД (дн. БАН), народен представител от Враца (1899-1900 г.), подпредседател на XI НС, министър на народното просвещение (1901-1902 г.). Убит от уволнен учител в работния си кабинет в София. Някои съчинение: “Отечествена география” (1895 г.), “Положението на българите в Македония” (с псевд. Иван Иванов, 1895 г.), “География на Балканския полуостров” (1897 г.), “Македония. Етнография и статистика” (1900 г.), “Из българска Добруджа. Пътни белeжки” (1901 г.), “Из Мала Азия. Пътуване към българските колонии” (1928 г., посм.) и др. През 1982 г. излизат “Избрани произведения” на В. Кънчов в 2 тома под ред. на Хр. Христов.

През 1903 г. - Петко Стойчев Каравелов – политически и държавен деец, редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките).

Роден е на 24 март 1843 г. в Копривщица. Брат е на Любен Каравелов. Завършва гимназия в Москва. Постъпва в Историко-филологическия факултет, а след това и в Юридическия факултет на Московския университет. В България се завръща заедно с руската армия през 1877 г. Назначен е за вицегубернатор на Видин, а по-късно става окръжен управител на Търново. Избран е за председател на I Народна събрание. Дълги години участва активно в политическия живот на страната и заема отговорни държавни постове: министър на финансите (24 март – 28 ноември 1880 г.), министър-председател и министър на финансите и управляващ Министерството на правосъдието (28 ноември 1880 г. – 27 април 1881 г.). След извършването на държавния преврат (1881 г.) от княз Александър I Батенберг емигрира в Пловдив и продължава борбата за възстановяване на Търновската конституция. След премахване на режима на пълномощията се завръща в София. Като министър-председател и министър на финансите (29 юни 1884 г. – 9 август 1886 г.), министър на обществените строежи, пътищата и съобщенията (29 юни 1884 г. – 1 януари 1885 г.) и управляващ Министерството на вътрешните работи (21 март 1885 г. – 9 август 1886 г.) полага много усилия за международното признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.). След детронацията на княз Александър I Батенберг е председател на временното правителство (12 – 16 август 1886 г.) и член на Регентството. По време на управлението на Стефан Стамболов (1887–1894 г.) е в опозиция и отстоява своите русофилски убеждения. След убийството на министър Христо Белчев (март 1891 г.) е осъден на дългогодишен затвор. Освободен е след амнистия през 1894 г. Един от ръководителите на Либералната партия от нейното създаване, през 1896 г. той става основател и председател до края на живота си на Демократическата партия. Министър-председател е и е министър на финансите (19 февруари – 21 декември 1901 г.) и управляващ Министерството на народното просвещение (25 април – 21 декември 1901 г.). Под влияние на международната финансова криза и направените външни държавни заеми си подава оставката. Една година по-късно умира.

През 1919 г. - Стефан Станчев Руневски - български писател.

Роден на 15 август 1877 г. в Дряново. Завършва гимназия в Габрово (1897 г.). Учителства в с. Баниска, Русенско, в с. Гостилица, Габровско и в Дряново. Учи право в СУ (1910 г.) и става адвокат. Участва в Балканската и в I световна война. Един от основателите на Български учителски съюз. През 1908-1909 г. е редактор на неговия орган - в-к "Съзнание". Участва и в редактирането на сп. "Селска пробуда" на Ц. Церковски и "Наш живот" ("Наблюдател") на А. Страшимиров. Издава заедно с Г. Малкьов (Балтаджиев) "Илюстрована народна читанка за вечерни и празнични училища" (1905 г.). Съчинения: "Чужденец. Драма в 1 д. В. Търново" (1903 г.), "Разкази. Габрово" (1904 г.), "Стоян и Калина. Сцени из селския живот. Кюстендил" (1906 г.), "Разкази. Т. I. Дряново" (1977 г.), "Разкази. Т. II. Дряново" (1912 г.), "Нашенци. Разкази." (1919 г.), "Разкази. С предговор от Н. Димков" (1967 г.).

През 1934 г. - Жеко Радев - български географ.

Роден на 31 юли 1875 г. в Нови пазар. Завършва философия и педагогика в София, следва география в Берлин. Професор по физическа география в СУ. Един от основоположниците (1918 г.) на Българско географско дружество. Трудове: "Карстови форми в Западна Стара планина" (1915 г.), "Природна скулптура по високите български планини" (1920 г.), "Река Въча и нейната долина" (1923 г.), "Източна Стара планина и долината на р. Камчия" (1926 г.) и др.

През 1978 г. - Борис Митов Елисеев - български художник.

Роден на 10 септември 1901 г. в с. Преколница, Кюстендилско. Завършва живопис в Художествената академия в София (1925 г.) при Н. Ганушев, Н. Маринов и Ст. Иванов. Учителства 10 години в Трън, Кюстендил и София. Специализира графика във Варшава (1935-1936 г.) при В. Скочилас. Член на Дружеството на новите художници от 1931 г. (секретар от 1934 г.). От 1937 г. емигрира в САЩ. След 1964 г. се връща няколко пъти в България. Рисува портрети, пейзажи, натюрморти с богат колорит и опростен стил: "Автопортрет" (1924 г., 1925 г.), "Писателят Г. П. Стаматов" (1925 г.), "Портрет на Майстора" (1929 г., 1935 г.), "Портрет на момиче" (1931 г.), "Пейзаж от Мелник" (1932 г.), "Саксия с фикус" (1935 г.), "Дамски портрет" (1935 г.), "Момиче на стол" (1936 г.; златен медал на международна изложба в Париж, 1937 г.), "Из Созопол" (1936 г.), "Арлин" (1937 г.), "Кана" (1937 г.). След 1947 г. попада под влиянието на абстрактното изкуство, но не скъсва с реалистичната традиция. През 1977 г. е организирана ретроспективна изложба на Елисеев, на която са представени творбите "Източната река" (1938 г.), "Безнадеждност" (1954 г.), "Нощ" (1962 г.), "Есен" (1962 г.), "Папрати" (1964 г.), "Скреж" (1965 г.), "Сиво-кафява композиция" (1968 г.), "Композиция" (1971 г., I – 1976 г., II – 1977 г.), "Майчина черга" (I – 1971 г., II – 1976 г., III – 1977 г.), "Стара бродерия" (1972 г.), "На родна тема" (1977 г.) и др.

Ася_И · Януари 24, 2009

25 Януари:

Ден на българското радио

През 1935 г. цар Борис III издава указ, с който узаконява появата на национално радио - тогава Българско радио. За първи път празникът е честван през 2001 г.

През 1878 г. по време на Руско-турската освободителна война отрядът на генерал Струков освобождава Лозенград.

През 1879 г. е създадена Българската народна банка. С подписа на руския императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков е утвърден първият устав (проектът е на Константин Бух, чиновник във финансовия отдел на Временното руско управление в България) на БНБ. Eдна от най-старите централни банки в света е открита официално на 23.V.1879 г., а на 6 юни с.г. е извършена първата банкова операция - държавата внася 8 697 043 лв. - 2 млн. за основен капитал, а останалите - на депозит. Първата кредитна сделка е от 17.VIII.1879 г. Сградата на БНБ в София е построена през 1934-1939 г. от архитектите И. Васильов и Д. Цолов.

През 1881 г. В София е открита Държавна печатница.

През 1890 г. в сила влиза Закон за наследството.

През 1924 г. в бр. 240 на "Държавен вестник" е публикуван Законът за защита на държавата (ЗЗД), утвърден с указ N 2 от 23.I.1924 г., (измененията му, станали със закони са обнародвани в ДВ, бр. 278/16.III.1925 г., бр. 21/29.IV.1925 г.).

През 1945 г. в София е открит Народния театър за младежта. Създава се в края на 1944 г. като Детски театър - филиал на Народния театър. Открит с премиерната постановка на режисьора Петър Стойчев "Котаракът в чизми" по едноименната приказка на Шарл Перо. От 1946 г. е самостоятелен театрален институт под името "Народен театър за младежта".

През 1991 г. България връчва заявка за пълноправен член на Съвета на Европа.

Родени:

През 1854 г. - Проф. Георги Николов Златарски - български историк.

Георги Златарски е основател на българската геоложка наука, действителен член на Българското книжовно дружество, член на чуждестранни академии на науките. Той е брат на историка Васил Златарски.

Завършва гимназия в родния си град Търново и учи след това в Имперския лицей в Цариград и в Загреб. От 1876 г. до 1880 г. следва естествени науки в Загребския университет. От юни 1880 г. е минеролог-геолог при Министерството на финансите, от 1890 г. е началник на отделението за мините и геологическата снимка при същото министерство, а от 1893 г. директор в геологическия отдел на Министерството на търговия и земеделието. На тази длъжност посещава и работи научно в Австрия и Англия, сътрудничи и дружи с учените Франц Тула и Константин Иречек. Като преподавател в Софийския университет той е Декан на Физико-математическия факултет през учебната 1903-1904 г. Ректор е на университета през 1897-1898 и 1901-1902 г. Чете следните университетски курсове: Обща геология; Историческа геология; Геология на България; Палеонтология на безгръбначните животни; Физиографска и динамична геология; Геотектоника и стратиграфска геология; Палеозоология; Въведение в изучаването на геологията и динамичната геология. Автор е на 29 научни труда.

През 1858 г. – Симеон Ванков - български военен деец.

Роден в Свищов. След Южнославянския пансион в Николаев учи в Константиновското военно училище в Санкт Петербург, като по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) командва полубатарея в 26-а артилерийска бригада. След Освобождението служи в артилерията на младата българска армия и завършва Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург (1883). Работи за създаването на българския военноморски флот, артилерия, укрепителни съоръжения и др. През Сръбско-българската война (1885) командва Дунавската флотилия, която снабдява с оръжие и боеприпаси на Северния отряд и на отбраняващите Видинската крепост и е шеф на артилерийския арсенал в Русе. Отявлен русофил той участва и в детронацията на княз Александър I Батенберг (9.VIII.1886), като след контрапреврата е принуден да бяга в Русия. Става офицер от руската армия, а през 1911 г. е произведен в чин генерал-майор. Ръководи Хабаровския арсенал, организира и ръководи оръжейни заводи в Далечния изток. Начело на Организацията на главното артилерийско управление по снабдяване със снаряди (1915-1917, наречена по-късно Ванкова организация). След Октомврийската революция (1917) е уволнен и започва научноизследователска работа в областта на цветната металургия. Работи в тежката промишленост, а от 1920-а е професор в Московския машинно-технически институт. Умира на 21.VI.1937 г. в Москва.

През 1900 г. - Станчо Чолаков. Един от управителите (март-октомври 1946 г.)на създадената на същата дата през 1879 г. БНБ.

Роден в с. Никюп, Ловешко. Завършва стопански науки във ВАрна и държавни науки в Берлин. Преподавател, професор и шеф на катедрата "Финанси и кредит" на Висшето търговско училище, Варна. През 1934-1935 г. е началник на стопанския кабинет при МС. Участва в работата на нелегалния ОФ, става и един от авторите на прокламацията на първото ОФ-правителство. Министър на просвещението, а след това и на финансите в кабинета на Кимон Георгиев (1945). От 1952 до 1981 г. преподава във ВИИ "КАрл Маркс".

През 1902 г. – армейски ген. Петър Панчевски - български военен и държавен деец.

Роден в с. Бутан, Врачанско. Той е единственият българин, достигнал генералско звание в Съветската армия. Завършва педагогическо училище в Лом (1923) и участва в Септемврийското въстание, след което бяга в Югославия. Влиза в БКП през 1924-а, а от следващата година е в СССР, където завършва Военноинженерно училище в Ленинград (1929) и Военноинженерна академия "В. Куйбишев" в Москва (1936). Бие се на фронта в Гражданската война в Испания (1936-1939) и в Отечествената война. След завръщането си (1945) командва обединение и първата танкова дивизия на БА (1947-1949). Министър на народната отбрана (1950-1958). От 1950 до 1961 г. е народен представител, като през 1958-1962 г. е посланик в Китайската народна република. Умира на 17.ХI.1982 г.

Починали:

През 1893 г. - Григор Пърличев - български общественик.

Григор Пърличев е роден на 18 януари 1830 или 1831 г. в Охрид в занаятчийско семейство. Остава рано без баща, детството му е нерадостно и тежко. Учи в Охрид — в килийно училище, по-късно при Димитър Миладинов. Една година е учител в Тирана. През 1850–1851 следва медицина в Атина, но прекъсва поради финансови затруднения. Учител е в с. Белица, Охридско, Прилеп и Охрид. От 1858 г. продължава следването си в Медицинския факултет в Атина, а през 1860 се прехвърля във Филологическия факултет. През 1860 г. участва в ежегодния поетичен конкурс в гръцката столица и спечелва първа награда и лавров венец с поемата си „Арматолос“ (Сердарят, Войводата), посветена на Кузман капитан. Комисията и литературната общественост наричат Григор Пърличев „втори Омир“. Предлагат му стипендия за университетите в Оксфорд и Берлин, но той отказва. През 1862 г. отново участвува в поетичен конкурс в Атина с поемата „Скендербей“, написана на гръцки (преведена на български език в проза 1967 г. и 1970 г. в стихове). Вестта за смъртта на братя Миладинови го кара да напусне Атина и да продължи подетата от тях борба против гръцкото духовенство, за въвеждане на български език в училището и в черквата. От 1862 г. е учител в Охрид и един от организаторите на движението за „побългаряване“ на града и околните селища. Първото му слово на български език е „Чувай ся себе си“. Произнесено е на годишните изпити през 1866 г. и отпечатано във в. „Время“ (6-17 август 1866 г.). През 1868 г. се установява за няколко месеца в Цариград, за да разшири познанията си по български език, славянска литература и култура. След завръщането си в Охрид заменя гръцкия език с български в училищата и в черквите. По донос на владиката Милетий през 1868 г. е арестуван и хвърлен в охридската тъмница, по-късно откаран в дебърския затвор. Освободен благодарение на застъпничеството на охридчани, Григор Пърличев продължава педагогическата и обществената си дейност. По негова инициатива през 1869 г. в Охрид е създадено първото читалище, наречено „Св. Климент“. Учителства в Струга, Габрово, Битоля, Охрид и Солунската българска мъжка гимназия. Григор Пърличев е баща на революционера Кирил Пърличев и прадядо на писателя Кирил Пърличев.

С първите си поетически опити — „Сердарят“ и „Скендербей“ Григор Пърличев принадлежи на две национални литератури — гръцката и българската, духовно е съпричастен на две национални култури. За да популяризира творбите си сред българските читатели, превежда на български език „Сердарят“ (около 1870). Григор Пърличев е автор на стихотворения, написани на български език („Докога, братя мили българи“, „Чуйте, чеда македонски“, „Песен за унищожението на Охридската патриаршия“), на слова за Кирил и Методий, Климент Охридски и др., на дописки във вестниците „Время“, „Македония“ (1866–1872), „Право“ (1869-1873), на необнародвани преводи от френски език. Публикува обява, че е подготвил за печат книжка под заглавие „Възпитание или 12 нравствени песни“. През 1884 г. пише „Автобиография“, която разкрива нови страни от самобитния му талант на повествовател, народопсихолог, филолог и историк. Пърличев е първият български преводач на Омир, макар преводът на „Илиада“ да предизвиква полемика във възрожденския периодичен печат и да е остро критикуван.

През 1927 г. - Иван Милев Лалев - български художник и сценограф, един от основните представители на българския сецесион.

Художникът е роден в семейството на овчаря Митьо Лалев. Завършва гимназия в родния си Казанлък през 1918 г. В продължение на две години е учител в село Горски извор, Хасковско. През 1917 г. Иван Милев е войник на Северния фронт по време на Първата световна война. На 18 ноември същата година открива самостоятелна изложба в Казанлък. Военната му служба приключва в 1918 г. През 1920 г. е приет в Държавната художествена академия в София. Негов преподавател е професор Стефан Баджов. По време на обучението си прави три самостоятелни изложби. Сътрудничи на вестник "Червен смях" като илюстратор и карикатурист. Лятото на 1923 г. с група състуденти посещава Турция, Гърция и Италия. В Рим, Неапол, Флоренция и Венеция се запознава отблизо с достиженията на италианския Ренесанс и Барок. През 1926 г. завършва обучението си в академията със специалност декорация. Известно време е художник-постановчик на Народния театър, за който оформя няколко постановки. Иван Милев работи като художник на свободна практика, илюстратор и автор на стенописи за частни домове. Заедно със група свои колеги участва в конкурса за паметника на връх Шипка. Проектът им остава на второ място. Живее в бедност. Има кратък 18 месечен брак с оперната певица Катя Наумова. Дъщеря им Мария Милева е архитект. Художникът умира от инфлуенца на 25 януари 1927 г., ненавършил 30 години.

Иван Милев е един от големите майстори на темперната и акварелна техника в българското изобразително изкуство. Социалната тематика не му е чужда. Извънредно самобитният му декоративен стил е повлиян от модерния по това време в Европа сецесион, но е свързан и с народните традиции и иконописта. Негови творби се съхраняват в Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, както и в галериите на Шумен, Казанлък и други градове. Образът на Иван Милев е изобразен върху банкнотата от 5 лева от 1999 г.

Редактирано Януари 24, 2009 от Ася_И

Ани · Януари 26, 2009

26 януари

Днес е Начало на китайска Нова година - Годината на вола

Китайят календар следва 60-годишен цикъл, като на всеки 12 години определящият елемент се променя, иначе казано всяка една от китайските зодии има допълнителна характеристика - метал, вода, дърво, огън и земя. 2009 ще бъде година на Земния Вол (жълтия бик), която ще продължи до 10 февруари 2010. Китайското название на Вола е "Ню". Китайският календар е лунен, затова Годината на Вола започва на 26 януари 2009 г, астролозите характеризират Волът като трудолюбив, отговорен, сдържаност, безкрайно търпелив, бавен, но точен и методичен, с оригинален ум и интелект. Затова, според тях за да се приготвим за настъпващата година трябва да заложим на тези качества. Водещото трябва да бъде спокойствието, а всички промени трябва да се направят балансирано в духа на консерватизма, а не кардинално. Успехът е гарантиран в практични начинания, при които няма нищо излишно и задължително има вложен личен труд.

Зодиакът определя качествата на Вола (трудолюбивост, старателност и миролюбие) за ценни, затова му отрежда второто място в 12-годишния цикъл. Неговата година е е благоприятна за всички, които се занимават със селско стопанство и практическа дейност, при семейните отношения ще преобладава желание за укрепване на отношенията, а в политиката и бизнеса ще печели реализмът. Това е добра година за сватби. Сред отрицателните страни на Волът, китайските астролози определят за най-голяма опасност фанатизмът, диктатурата и макар и рядко да изпитват гняв, гневът им е унищожителен.

Сред известните личности родени в годината на Вола са: Йохан Себастиан Бах, Ханс Кристиян Андересен, Винсент Ван Гог, Наполеон, Хитлер, Джавахарлал Неру, Маргарет Тачър, Чарли Чаплин, Уолт Дисни, Мерилин Монро, Садам Хюсейн, император Хирохито, Пол Нюман, Джак Никълсън, Робърт Редфорд, Мерил Стрийп, Мадлин Олбрайт, Джесика Ланг и други.

Днес е Международен ден на митниците - чества се от 1983 г. по инициатива на Европейския съюз за митническо сътрудничество. Професионален празник на митничарите. На 26.I.1953 г. в Брюксел представители на 17 държави провеждат Първата официална сесия на Съвета за митническо сътрудничество (1952), чийто правоприемник е Световната митническа организация (1994). Днес в нея членуват 164 държави.

През 1889 г. Възстановен е натуралният десятък (до 1892), когато преминава в парична форма.

През 1908 г. С княжески указ са възстановени уволнените университетски преподаватели. Край на Университетската криза. Кризата възниква, когато група студенти освиркват княза при откриване сградата на Народния театър. Под натиска на княза правителството нарежда да се арестуват студентите. Професорите се солидаризират с тях и са уволнени, а Университетът е затворен за 6 месеца (от 4 януари).

През 1944 г. Двадесет и петото ОНС удължава мандата си до края на войната и приема закон за създаване на жандармерия. Жандармерията е военнополицейска организация, създадена със закон от 26 януари 1944 г. от правителството на Д. Божилов. Предназначена е да се бори за разгромяване на нелегалните групи и партизанското движение. Подчинена е пряко на министъра на вътрешните работи и народното здраве. В състава й се включват пехотни, конни и моторизирани части и различни допълнителни служби (интендантство, санитарна и др.). Основната структурна единица е жандармерийската дружина. Жандармерията се командва от висш офицер, назначаван пряко от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на войната. Жандармерията е разформирована от правителството на К. Муравиев с постановление на Министерския съвет от 7 септември 1944 г.

През 1945 г. - Министерският съвет взема решение за създаване на Наредба-закон за защита на "народната власт".

През 1957 г. излиза брой първи на в. "Народна култура", който от 2.III.1990 г. носи името в. "Култура".

През 1978 г. В Берлин е открита изложбата "Тракийско изкуство и култура по българските земи".

През 1979 г. Публикувано е постановление на Министерския съвет за въвеждане на лятно часово време по европейски модел.

През 1995 г. - кабинетът на Жан Виденов е гласуван от 37-ото НС. На 28.XII.1996 г. на извънредно заседание същия парламент гласува оставката на правителството.

През 2000 г. - Европейската комисия взема решение да извади България и Румъния от "черния" Шенгенски визов списък.

Родени:

През 1874 г. - в Севлиево се ражда българският географ и педагог Сава Попов (1874-1949). Завършва история и география във Висшето училище, след което е учител в Добрич, София, Русе и 11 години директор на педагогическия курс за прогимназиални учители в столицата. През 1924-1928 г. е член на Учебния кабинет при Министерството на народното просвещение и изборен член на Висшия учебен съвет. Член основателят на Българското географско дружество е и автор на учебници по география, на нагледни пособия, релефни карти, статии, рецензии и отзиви. Умира на 13.V.1949 г.

През 1877 г. - в Пловдив се ражда българският революционер и публицист Михаил Герджиков (1877-1947)

деец на националноосвободителните борби в Македония и Одринско. Член на ЦК на ВМОРО и на Главния щаб, който ръководи Илинденско-Преображенското въстание в Странджа. На 6.VIII.1903 г. (Преображение) четите в Странджанския район нападат и турските части в Малко Търновско и Лозенградско и установяват контрол над селата. Под негово ръководство е овладяно Василико (днешно Царево), а в освободителните райони се въвежда революционна демократична власт - т.нар. Странджанска комуна. През Балканската война (1912-1913) командва доброволчески отряд.

През 1891 г. - в Стара Загора се ражда българският живописец проф. Димитър Гюдженов (1891-1979) - авторът на известните исторически платна "Заветът на хан Кубрат", "Цар Симеон", "Посрещане на учениците на Кирил и Методий от княз Борис", "През Морава", "Слизането на Ботевата чета при Козлодуй", "Боят при Драва - Соболч", "Цар Симеон - Златния век на българската писменост", "Цар Симеон в Цариград", "Български боляри получават данъци в натура" и др. Учи при Цено Тодоров, в Националното училище за изящни изкуства в Париж и завършва художествената академия в София. Започва творческата си дейност като сценограф - заедно с Никола Кожухаров създава за театъра в Стара Загора завеса гилотина, върху която изобразява Аполон и музите. Военен художник по време на войните 1914-1918 г. Десет години е председател на Съюза на дружествата на художниците в България. Илюстрира книги, рисува портрети, пейзажи и битови картини. През 1961-а заедно с проф. Никола Кожухаров ръководи екип, който иконописва стените на храма "Св. Николай" във Варна. Негови изложби са организирани в Берлин, Виена, Прага и в България. Умира на 25.VIII.1979 г.

"Бой за Шипка", худ. Димитър Гюдженов

През 1934 г. Тодор Кавалджиев

икономист и политик. Депутат в VII Велико Народно събрание (1990-1991), вицепрезидент на Република България (избран на 3 ноември 1996 г., встъпва в длъжност на 22 януари 1997 г. - до 22 януари 2002 г.). Секретар на Постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз "Никола Петков"(1992).

През 1937 г. Драгомир Петров, преводач и поет. Завършва италианска филология в СУ (1958 г.). Работи като преводач и редактор в БТА, в-к "Пулс", лектор по български език в Римския университет. Кореспондент е на в-к "Нар. младеж" в Родопите, редактор е във в-к "София-нюз", в отдел "Международен" на СБП, драматург в театър "София", редактор в списание "Български курорти". Превежда от италиански и френски език предимно класиците и представителите на модерната поезия. Носител на Първа награда за поезия на Европейската академия на конкурса "Голяма средиземноморска награда", Неапол (1982 г.).

През 1950 г. Владимир Янев

литературовед, писател. Завършва българска филология в СУ (1972 г.). Работи като учител в с. Неделино, Златоград и Пловдив (до 1980 г.), редактор е във в-к “Страница” (Стара Загора). Преподавател е по съвременна българска литература в Пловдивския университет (от 1982 г.). От 1975 г. публикува стихове, разкази и есета.

През 1968 г. Николай Бойков, писател, публицист, литературен критик и преводач. През 1985 г. завършва Математическа гимназия във Видин, през 1994 г. - Унгарска филология в Дебреценския университет „Лайош Кошут“. От 1998 до 2005 г. е преподавател по унгарски език и литература в СУ.

Починали:

През 1899 г. Йордан Брадел, лекар и обществен деец, редовен член на БКД (1884). Той е бил главен лекар на Гражданското медицинско управление (1884-86), преподавател по съдебна медицина във Висшето училище (1896-98), народен представител във II велико Народно събрание (1881) и редактор (със С. Мирков, 1883-84) на първото българско медицинско списание "Медицинска сбирка".

През 1932 г. Димитър Мишев, псевдоним Бранков е книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките.

През 1968 г. Никола Фурнаджиев

поет. Завършва философия и педагогика в СУ (1930 г.). Работи като учител в София, в Българското училище в Цариград (1933-1938 г.), в Пазарджик (1938-1939 г.) и в София (1940-1944 г.). Главен редактор е на в-к “Лит. фронт” (1945-1949 г.), главен редактор и завеждащ отдел “Поезия” в издателство “Български писател”, редактор е в сп. “Септември” (1961-1963 г.). Първото му стихотворение, запазено в ръкопис, е от 13.11.1917 г., за пръв път печата в хумористичния в-к “К’во да е”. През 1923-1924 г.сътрудничи на сп. “Нов път”, редактирано от Г. Бакалов. От 1930 г. до 1931 г. е в редколегията на в-к “Съвременник”. Фурнаджиев пише и произведения за деца.

През 1980 г. Георги Караславов

писател белетрист, общественик. Литературното си творчество започва със стихове през 1916 г. Сътрудничи на в-к “К’во да е” от 1919 г. Учи в Педагогическото училище в Харманли (1923 г.) и Казанлък (1923-1924 г.). Взема участие в Септемврийския селски бунт през 1923 г. Учи в Агрономическия факултет в София (1928 г.) и продължава в Карловия университет в Прага (1929-1930 г.). Участва в редактирането на в-к “РЛФ” и “Кормило”. Работи във всекидневника “Ехо” и в-к “Ведрина” (1926-1927 г.). Съосновател е на Съюза на трудово-борческите писатели (1931 г.), Съюза на приятелите на СССР и др. След 09.09.1944 г. работи в Главното политическо управление на БНА; директор е на Народния театър в София; главен редактор е на списание “Септември”; главен секретар на СБП; народен представител.

През 1991 г. Любомир Дойчев – писател и историограф. Завършва Педагогическото училище в Ямбол (1926 г.) и дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет (1933 г.). Работи като чиновник, завежда културния отдел в ЦС на БЛРС (1950-1969 г.). Сътрудничи на значителен брой периодични издания. Главен редактор на сп. "Лов и риболов" (1962-1969 г.). Автор е на над 70 книги, значителна част от които са за деца. Целият си живот посвещава на изследвания, свързани с личността и делото на В. Левски

През 2004 г. проф. Здравко Йорданов, виолончелист и педагог /1931-2004/. Един от създателите на българската виолончелова школа. Проф. Здравко Йорданов е ученик на професорите Константин Попов и Мстислав Ростропович. Незабравими ще останат неговите солови изпълнения на най-значимите виолончелови творби от световната класика. Творческият му път е свързан и с камерната музика на триото, което създава съвместно с Антон Диков и Георги Бадев и с квартет „Аврамов“.

Ани · Януари 27, 2009

На 27 януари

През 1872 г. Със заповед на великия везир заточените български владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски са освободени и тържествено посрещнати от цариградските българи. Те са заточени в Измит на 21 януари същата година със заповед на Високата порта.

През 1878 г.По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) са освободени Добрич и Омуртаг. Добрич е освободен от Долнодунавския руски отряд под командването на ген.-лейтенант Аполон Ернестович Цимерман, а Омуртаг от 11 Пехотна дивизия, начело с Генерал Ернрот.

Същия ден румънски части започват бомбардировка над Видин.

През 1881 г. Българското правителство отправя нота до Великите сили за подобряване положението на българите в европейските вилаети на Турция и за прилагане на чл. 23 и 62 от Берлинския договор. На 21 февруари нота в този дух е отправена до Портата, която скъсва дипломатически отношения с Княжеството, възстановени през ноември 1882 г. Според чл.23 и чл.62 на Берлинския договор султанът е задължен да проведе референдуми и да даде по-голяма религиозна и общинска самостоятелност на християнското население в Македония.

През 1885 г. Приет е Закон за Българската народна банка, която се оформя като емисионна и за дългосрочни кредити. Тя е първото държавно банково учреждение в България, oсновано през 1879 г. в София. Започва да функционира от юни същата година. Създава клонове в цялата страна. От 1885 г. се превръща в емисионен център, който ѝ дава правото да издава банкноти. Занимава се с краткосрочно и дългосрочно кредитиране на предприятия, отделни търговци, индустриалци и други, както и с отпускане на заеми на общините. Чрез нея страната сключва и външните си заеми. От 1929 г. под натиска на външни финансови сили ограничава кредитирането си само на държавни и частни банки. Тази функция изпълнява до национализацията на банковото дело през 1947 г., когато се обособява в централно звено на банковата система в страната.

През 1895 г. Обнародван е Закон за създаване на търговско-индустриални камари, приет на 20 декември 1894 г. Учредени са търговско-индустриални камари в София, Пловдив, Варна и Русе. През 1897-1898 се откриват търговски курсове, прераснали по-късно в търговски училища и гимназии.

През 1913 г. По време на Балканската война османският морски десант при Шаркьой (дн. Индже бурне) е отблъснат от Македоно-одринското опълчение. Портата иска примирие, но съюзниците заявяват, че ще продължат военните действия (1 март).

През 1924 г. Обявено е създаването на прокомунистическа Партия на труда.

Партия на труда е легална организация на българските работници под ръководството на БКП (т.с.).

През 1944 г. По време на Втората световна война (1939-1945 г.) Великобритания, СССР и САЩ отправят предупреждение към България да спре помощта за Германия и да изтегли войските си от Югославия и Гърция, за да не бъде третирана като съюзник на Райха.

През 1965 г. В дните между 27 и 30 януари в София се провеждат разговори между министъра на външните работи Иван Башев и Коча Попович - държавен секретар на външните работи на СФРЮ. Двамата споделят мнението, че не трябва да се пречи на научните и културните дейци да изследват македонския въпрос, но публикациите им да не пречат на подобряването на отношенията между двете държави.

През 1970 г. В София се провежда Първият конгрес на Българското историческо дружество. Българското историческо дружество е основано през 1901 г. под името Историческо дружество по инициатива на преподаватели от Висшето училище (дн. СУ "Св. Климент Охридски") и от средните училища.

През 1989 г. На съвместно заседание на Държавния и Министерския съвет е обсъдено и прието "Предложение за еднократни съкращения на въоръжените сили и военния бюджет", според което бюджетът на Министерството на отбраната се съкращава с 12%.

През 1992 г. В София е подписан договор за приятелство между Румъния и България, който става база за правното регламентиране на двустранните отношения. Той вляза в сила на 8 октомври същата година.

Родени:

През 1883 г. Димитър Мишайков –икономист, статистик и общественик, редовен член на БАН (1941 г.). През 1904 г. завършва право в СУ “ Св. Климент Охридски”. Специализира статистика в Мюнхен и Берлин (1904-1907 г.). През годините е професор по статистика в СУ (1919-1944 г.); декан на Юридическия факултет (1919-1922 г.), преподавател и професор в Свободния университет в София (1920-1944 г.), директор на Висшата кооперативна школа (1924-1933 г.). Председател е на Съюза на популярните банки (1925-1944 г.) и на Върховния статистически съвет (1928-1944 г.). Той е един от основателите на Българското икономическо дружество (1935 г.). Член е на Международния статистически институт в Хага, почетен член на Унгарското статистическо дружество. Бил е министър на търговията (1930-1931 г.), както и министър на просветата (1936 г.). По-важни негови съчинения са: “Основни начала на политическата икономия” (1933 г.), “Основни начала на теоретическата статистика” (1939 г.).

През 1890 г. Владимир Поптомов – журналист, публицист, професор. През 1924 г. завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1924 г.). Участва в Първата световна война (1915-1918 г.). Депутат е в ХIХ обикновеното НС (1920-1923 г.). През 1923 г. организира бунт в Разложко и превзема казармите в Разлог. Бунтът е потушен от ВМРО, начело с окръжния войвода Алеко Василев. През 1924 г. емигрира в Сърбия и след това в Москва. По поръчение на Коминтерна е един от учредителите на ВМРО (об); проводник е на коминтерновските идеи в македонското революционно движение. От 1925 г. е политически секретар на организацията и редактор на печатния й орган в-к "Македонско дело" (1925-1933 г.). От декември 1944 г. е член на ЦК и на Политбюро на ЦК на БКП. В периода 1949-1950 г. е министър на външните работи, а от 1950 г. е подпредседател на МС на НРБ.

През 1893 г. Петър Золотович – оперен певец, баритон. Учи пеене (1911-1915 г.) при Ив. Вулпе в Италия (1924-1925 г.). Артист е в Софийската народна опера (1911-1942 г.), в Оперния театър (1942-1944 г.). Участва в създаването на детски театър (дн. Младежки театър). Завършва кариерата си като солист на Държавния музикален театър в София.

През 1938 г. Александър Чирков

лекар, хирург, професор. Завършва ВМИ - София, специалност “Медицина”. В периода 1963-1966 г. е ординатор в болницата в Белоградчик. През 1966 г. заминава за Германия, където специализира при един от най-известните кардиохирурзи - проф. Бюхлер. Остава в Западен Берлин. От 1981 г. е професор в университета Фрайбург. В периода 1984-1986 г. е ръководител на катедра ПОССХ. През 1986 г. извършва първата трансплантация в България. Създава болницата "Св. Екатерина", на която е директор до ноември 2005 г., когато е уволнен от министър Радослав Гайдарски. Александър Чирков е автор на много научни публикации. Носител е на орден “Стара планина”, I степен, звание “академик” и наградата “Голям Платонов нобел на века” на световната академия “Платон” (2002 г.).

През 1949 г. Петър Димитров, икономист и политик.

Депутат от 37-ото до 39-ото Народно събрание (1995-2001). От 11 юли 2005 г. до 17 юли 2007 г. е депутат в 40-ото Народно събрание. Председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси в 40-ото Народно събрание (24 август 2005-17 юли 2007). От 18 юли 2007 г. е министър на икономиката и енергетиката.

Починали:

През 1932 г. Димитър Мишев книжовник. Завършва Габровската гимназия. След Освобождението заема различни съдебни и административни длъжности, учителства, след което е секретар на Българската екзархия в Цариград. Член е на БАН. Редактира “Църковен вестник” (1906-1913 г.), сп. “Свободно мнение” (1913-1915 г.) и др. Оставя много книги, най-ценната от които е “България в миналото” (1915 г.).

През 1954 г. Манол Сакеларов, строителен инженер и политик . Роден 1890 г. Министър на електрификацията, водите и природните богатства (23 ноември 1946 - 11 декември 1947), министър на строежите и пътищата (12 декември 1947 - 20 юли 1949).

Редактирано Февруари 3, 2009 от Ани

Ася_И · Януари 27, 2009

27 януари - празник на град

Омуртаг

"Човек дори и добре до живее, умира и друг се ражда.

Нека роденият по-късно, като гледа тези писмена да си спомни този, който ги е направил.

Името пък на владетеля е Омуртаг, хан ювиги"

На 27 януари е празникът на град Омуртаг. Той се намира на важните пътища София - Варна, и от Истанбул и Одрин към река Дунав, на северния склон на Стара планина. Населението на града е около 11 000 жители. Най–старите следи от живот в района датират от преди около 7 хиляди години. Старото име на града е Осман Пазар. Благодарение на разположението си на важни пътища тук с бързи темпове са се развивали занаятите и търговията. По време на Руско-турската война градът изиграва важна роля. Християнският храм Свети Димитър, построен от жителите на града през 1837 г. като вкопана църква, е изпозван от турската армия за склад за хранителни продукти и военни материали. При отстъплението си османските войски опожаряват града. Поради особеностите на историята си, наред с църквата тук има и джамия, построена през 1804 г. На мюсюлманските празници тя събира много изповядващи Исляма жители на региона. През 1934 г. градът получава днешното си наименование – Омуртаг, по името на един от най-великите български владетели.

Надеждна · Януари 27, 2009

28 януари:

1998г. - Открита е първата 6,5 км отсечка на Софийското метро.

Родени:

1858г. - Д-р Стоян Данев, български юрист и политик. Умира през 1949г.

Редактирано Януари 27, 2009 от Моника13

Ани · Януари 28, 2009

28 януари

Празник на Разград

на този ден през 1878 г. градът е освободен от османско иго по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Чества се по решение на ОбС от януари 1994 г.

За Разград – Столицата на Лудогорието, можете да прочетете тук.

През 1946 г. - В Русе е открито Висше техническо училище, днешния Русенски университет.

През 1985 - ЦК на БКП отчита, че преименуването на турците в цялата страна е приключило, с което се поставя началото на "възродителен процес".

Родени:

През 1852 г. - в Кратово се ражда българския книжовник, историк, фолклорист, етнограф и преводач Ефрем Каранов (1852-1927).

Учи в българско училище в Цариград и следва славянска филология в Новорусийския университет в Одеса. След това е учител в Щип, Кюстендил, Самоков и София, като участва и в македонското освободително движение - създава и е начело на македонското дружество в Кюстендил, а през 1895-а участва в подготовката на четническата акция в града. Действителен член на БКД (1884). Основава и е уредник на Кюстендилския музей, помага и за откриването на местното читалище "Братство". Пише етнографски и фолклористични студии - "Няколко думи за "Кадин мост", "Змеят (аждер) и змията (зъмя) в българската поезия", "Паметници от Кратово" и др., очерците "Румена-войвода", "История на Сърбия" и др., записва и над 240 народни песни. Превежда поезия от руски език и "Слово за похода на Игор" и "Пан Тадеуш" от А. Мицкевич. Автор на мемоарите "Спомени". Умира на 6.ХII.1927 г.

През 1884 г. - Йордан Пеев, български висш офицер и военен педагог

През 1895 г. - Вадим Лазаркевич, български художник илюстратор от руски произход. Идва в България през 1920-а, след като учи няколко години в Петербургската художествена академия и започва работа в издателство "Паскалев". Работи с Ран Босилек в сп. "Детска радост". Един от основоположниците на българската школа в детската илюстрация, участва в създаването на над 200 книги за деца - "Патиланчо", "Работна Мецана", "Гъбарко" и др., сътрудничи на 35 детски издания. Умира през 1963 г.

По-подробно може да се прочете тук.

През 1921 г. - Атанас Манчев, поет

През 1930 г. - Цветан Стоянов , есеист, критик и преводач. Автор на изследвания върху западноевропейската литература - "Броселиандовата гора", "Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература", "Геният и неговият наставник" за отношенията между Ф. М. Достоевски и К. Победоносцев, есета за културата - "Невидимият салон". Превежда Дж. Байрон, П. Б. Шели, У. Уитман, Е. Дикинсън, Дж. Стайнбек, У. Шекспир и др. Умира през 1971 г.

През 1945 г. - Митко Щерев, композитор на популярна и филмова музика

Адаптация-Васил Найденов и Митко Щерев

През 1964 г. - Георги Христов, поп-певец

Аве Мария- Георги Христов

Починали:

През 1896 г. - Иван Добровски, възрожденец

През 1996 г. - Стефан Дичев, писател

Редактирано Януари 28, 2009 от Ани

Станимир · Януари 28, 2009

На 29 Януари:

През 1765 г. Софроний Врачански завършва в Котел първия препис на Паисиевата история. "Сию историю - пише Софроний, принеси я Паисиа йеромонах от Света гора Атонска и приписахми я у село Котил; настоятел епитроп църковний Христо поклон[ник] и постави я у храм святаго апостола Петра и Павла; кои чите да ричет: бог да прости кои писал и кои настоял." През 1781 г. преписва за втори път Паисиевата история.

Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) е деец на Българското възраждане, книжовник, учител, църковен деец. Роден е в Котел през 1739 г. Софроний Врачански е пръв ученик и последовател на Паисий Хилендарски. Той разпространява българското книжно учение, произнася църковни проповеди на български език. Той преписва на простонароден български език два часослова и дамаскин, съставя два сборника, прави преводи. Животът си описва в своята оригинална творба "Житие и страдания грешнаго Софрония" (написана около 1805 г. в Букурещ, днес се намира в Санкт Петербург), дълго време останала в ръкопис. Отпечатана е във в. "Дунавски лебед" през 1861 г. (бр. 55-61, посмъртно).

През 1866 г. в Браила е организирано представление по пиесата на Добри Войников "Стоян войвода".

Добри Попов Войников е възрожденски учител, писател драматург, журналист, музикален и театрален деец. Той е основоположник на българския театър и един от учредителите на Българското книжовно дружество (днес БАН). Роден е в Шумен. През 1858 г. завършва френски колеж в Цариград и става учител в родния си град. Заради активното си участие в църковно-националната борба през 1864 г. емигрира в Румъния. Отначало се установява в Браила, а от 1873 г. се премества в Гюргево. През 1866 г. известно време участва в Тайния централен български комитет. Автор е на брошури, писани на френски език. Брошурите изобличават беззаконията на османските власти в българските земи и представят пред Европа целите и задачите на българското четническо движение. В началото на 70-те години се сближава с дейците на Добродетелната дружина. С тяхна помощ получава руско поданство. След преминаването на руските войски в България става управител на едно сиропиталище във Велико Търново. Умира от тифус на 27 март 1878 г. Негови творби: "Криворазбраната цивилизация" (1871 г.), "Райна княгиня" (1866 г.), "Покръщение на Преславский двор" (1868 г.)

През 1878 г. в хода на Руско–турската освободителна война Двадесет и шеста дивизия, начело с генерал Делингсхаузен, влиза в Бургас. През този ден отрядът на ген. Струков овладява Чорлу (днешна Турция), части на Западния отряд освобождават Пашмакли (Смолян), а Източния отряд Ески Джумая (Търговище). Освободен е още Кюстендил, като в боевете се включва четата на Ильо Марков. Междувременно в Одрин е проведен парад на гвардейските части.

През 1889 г. се избира първият ректор на Висшето педагогическо училище в София, днешният Софийски университет. За позицията кандидати са Любомир Милетич, Иван Георгов, Никола Михайловски, Йосиф Ковачев, Станимир Станмиров и Иван Данев. При второто гласуване, в присъствието на пратеника на Министерство на просветата Иван Шишманов, е избран Александър Теодоров – Балан.

Александър Теодоров-Балан е езиковед, литературен историк и библиограф, академик. Той е роден в с. Ку-Бей, Бесарабия. Завършва славянска филология с докторат в Прага. През 1884 г. се установява в София и четири години работи в Министерството на народното просвещение. След това става преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище (днешния СУ "Св. Климент Охридски"). От 1893 г. е професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по българска литература. Няколко пъти е ректор на СУ "Св. Климент Охридски" (1889 г., 1896–1897 г., 1902–1903 г.) и декан на Историко-филологическия факултет (1899–1900 г., 1904–1905 г.). В края на ХIХ и началото на ХХ в. Балан е главен деловодител и деловодител на Българското книжовно дружество (днес БАН). От 1907 г. до 1910 г. е главен секретар на Българската екзархия. Александър Теодоров-Балан е един от създателите на българското туристическо движение, дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. "Български турист". Основно място в научните му занимания заемат изследванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците, обогатяването на езика с народни думи и др. На тази проблематика са посветени трудовете му: "Българска граматика", "Нова българска граматика за всякого", "Борба за съвременен правопис (1921–1923 г.)" и др. Публикува изследвания и в областта на литературната история – "Паисий Хилендарски. История славянобългарская 1762", "Софроний Врачански", "Кирил и Методий" и др.

През 1916 г. Двадесет и трети Шипченски полк овладява Елбасан и излиза на Адриатическо море.

Двадесет и трети пехотен Шипченски полк е създаден с указ № Н/19.01.1889 г. на княз Фердинанд I. Той е образуван от 3-та и 4-та дружина на 12-ти пехотен Балкански полк. Знамената на тези дружини стават полковите знамена на новосъздадения 23-ти пехотен полк. През Балканските войни от 1912 - 1913 г. 23-ти пехотен Шипченски полк участва в обсадата и превземането на Одринската крепост на 12-13 март 1913 г.

През 1945 г. за първи път в българската армия са формирани роти автоматчици. В разпореждането на началник щаба на Първа българска армия се заповядва формирането и организацията на рота автоматчици във всеки полк.

През 1946 г. в София е основано Общество на свободните писатели извън Съюза на българските писатели. То съществува до 1950 г.

През 1960 г. Общественото осигуряване по законодателен път е прехвърлено в прерогативите на Българските професионални съюзи.

През 1990 г. Тодор Живков е арестуван.

След 1990 г. Главна прокуратура започва срещу него 5 дела. През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. До 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военна прокуратура. През 1990 г. е обвинен за превишаване на правата в качеството си на държавен глава на НРБ за периода от 1962 г. до 1989 г. На 18 януари 1990 г. e издадена заповед за арестуването на Живков. През юли 1990 г. мярката за неотклонение е заменена с домашен арест. На 25 февруари 1991 г. започва процес заради незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 години лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му. На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т. нар. “Лагери на смъртта”. Привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетил държавния бюджет. Обвинен и по т. нар. дело “Фонд Москва” за подпомагане на международното комунистическо движение. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат. Тодор Живков умира на 5 август 1998 г.

През 1998 г. Парламентарната група на демократичната левица (ПГДЛ) внася вот на недоверие срещу кабинета на Иван Костов. Причината е неодобрение на здравната политика на управляващите. Вотът е отхвърлен.

Родени:

През 1893 г. - Милка Иванова Ламбрева - българска драматична актриса.

Учи сценично изкуство в Париж при Силвен и Муне-Сюли. Постъпва в Народния театър през 1911 г. Играе Офелия в "Хамлет" от Шекспир, Кора Петри в "Перлите" от Б. Франк, Наталия Димитриевна в "От ума си тегли" от А. Грибоедов, Кейт Трент в "Да бъдеш баща не е лесно" от Карпентиер и др. Умира на 30 януари 1943 г. в София.

През 1939 г. - Георги Любенов Минчев - български композитор.

През 1963 г. завършва Музикалната академия, специалност “Композиция” при проф. М. Големинов. От 1968 г. до 1970 г. специализира при Р. Шчедрин в Москва. През 1972 г. получава стипендията за музика на ЮНЕСКО и учи в САЩ, Англия и Франция. От 1963 г. работи в БНР. В периода 1987-1988 г. е Генерален директор на “Балкантон”; заместник-председател и главен секретар на СБК. Главен художествен ръководител е в БНР. Носител е на редица международни награди. През 1979 г. неговият “Концерт за пиано” е селекциониран за международната награда на критиката в САЩ, а през 1981 г. заема I място сред произведенията, препоръчани от Международната трибуна на композитора. През 1989 г. Георги Минчев е удостоен със званието “Почетен сенатор на Академията”, присъдена му от Международната академия “Медичи”, Флоренция, носител е на наградата “Лоренцо Великолепния”. Негови творби са изпълнявани във Франция, Русия, Холандия, Полша, Австралия, Гърция, Куба, Австрия. Творби: оратория “Старобългарски хроники”, “Три поеми за мецосопран и симфоничен оркестър”, “Концертна музика за оркестър”, “Концерт за пиано и оркестър”, “Фаренхайт 451”, балет по Р. Бредбъри, “SentiMetal”, концерт за виолончело и оркестър, “Интермецо и акварели” за две флейти, чембало и струнни, “Фрески”, вокален цикъл за сопран, пиано и камбани, концерт Breve I за десет духови инструмента, концерт Breve II “ContempoRetro” за духов квинтет и др.

Починали:

През 1896 г. - Георги Кънчев Людсканов - български офицер, ротмистър (6 септември 1885 г.).

Роден е на 12 декември 1857 г. в Търново. Учи в Габровската Априловска гимназия и в Робърт колеж в Цариград (1875 г.). Завършва Военното училище в София с първия випуск (1879 г.) и Офицерската кавалерийска школа в Санкт Петербург (1885 г.). Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.) като доброволец в Българското опълчение. Служи като адютант на 2. конен полк в Шумен (1882 г.). За една година е командирован в 36. драгунски полк в Русия (1883 г.). След Съединението е назначен за командир на 2. конен полк (1885 г.). През Сръбско-българската война (1885 г.) заедно с полка си участва в боевете при Сливница, за овладяването на Цариброд, Ниш и Пирот. След преврата срещу княз Александър II и контрапреврата (1886 г.) напуска армията по собствено желание. Заминава за Виена, а след това за Русия и известно време служи като офицер в руската армия. Завръща се в България и отново постъпва в армията (1888 г.), служи като командир на рота във 2. пехотен Искърски полк (1893 г.). По здравословни причини се уволнява.

През 1898 г. - Христо Иванов (Големия, Книговезеца, Х. Ловчанлията) - деец на българското национално-освободително движение, книговезец.

Занимава се с кожарство. През 1861 г. отива в Белград, за да учи книговезки занаят. Участва в Първата българска легия (1862 г.), където се сближава с В. Левски. След разпускането на легията работи при Хр. Г. Данов в Пловдив. През 1866 г. пътува до Сицилия, Генуа, Марсилия, Кайро, Александрия. През 1867 г. се записва във Втората българска легия в Белград. Помага на В. Левски за изграждането на Вътрешната революционна организация. През 1870 г. се установява в Търново, където работи като книговезец и се занимава с организирането на тайната поща и полиция. След неуспешен опит за въстание в Търновско (1875 г.) преминава във Влашко. По указание на Гюргевския революционен комитет идва в България в началото на 1876 г. и организира въстанието в Троянско, а след избухването му предвожда чета, с която се сражава при с. Зла река (днес гр. Априлци) и на връх Марагидик. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) подпомага с четата си руски войски и стига до Бяло море. След Освобождението работи в Търново. С чета от доброволци се сражава в Сръбско-българската война (1885 г.).

През 1922 г. - Атила Спасов Зафиров - български военачалник, генерал-майор (1917 г.).

Роден е на 16 август 1858 г. Завършва Пловдивското класно училище през 1877 г., след което участва в Освободителната война (1878 г.) като подофицер. След Освобождението завършва Военното училище с втория випуск (1880 г.) и стрелкова школа в Русия. Участва в преврата на 9 август 1886 г., след което емигрира в Русия, служи в руската армия. През 1898 г. се завръща в България и служи в 22 пехотен Тракийски полк и 9 пехотен Пловдивски полк. През 1912-1913 г. командва 26 пехотен Пернишки полк. През Първата световна война командва III бригада и I пехотна Софийска дивизия.

През 1946 г. - Д-р Васил Андреев Манов - български педагог.

Роден е на 15 март 1875 г. в Тулча. Завършва Ломското педагогическо училище и Йенския университет. Учител, училищен инспектор, началник на отделение в Министерството на народно просвещение. Редактор е на сп. “Педагогически преглед”, “Здраве и сила”, “Българско училище”. Автор е на: “Изразителното четене в основното училище”, “Ръководство по граматика в основното училище”, “Методика на вероучението в прогимназията”, “Методика на първоначалното училище”, “Училището и новата държава” и др.

През 1946 г. - Стоян Николов Коледаров - български преводач.

Роден е на 15 август 1878 г. във Велико Търново. Завършва гимназия в родния си град и семинария в Одеса. Редактира първия български театрален в.“Търновски театър” (1902 г.), който на следващата година премества в София и го издава под заглавие “Театър”. Сътрудничи на почти всички български списания и вестници, в които публикува над 250 преводни разказа. Отделни издания: “Разкази на един стар студент” от И. Потапенко, “Ака Семпрония”, повест от Е. Екщайн, “Разкази” от Дж. К. Джером и др. Най-много преводи прави на театрални творби, между които: “Перо и мотика” от В. Кулин, “Лудетина” от В. Крилов, “Цар Фьодор Иванович” от А. К. Толстой, “Тея” от Х. Зудерман, “Монна Ванна” от М. Метерлинк, “Голата жена” от А. Ботай, “Живият труп” от Л. Н. Толстой и др. Автор е на драмата “На кръстопът”.

През 1982 г. - Цветан Константинов Ангелов - български писател.

Роден е на 28 януари 1922 г. във Враца. Следва славянска филология в Софийския университет. Работи като редактор в Радио София, във в. "Септемврийче", в издателство "Народна младеж", от 1960 г. е главен редактор на сп. "Дружинка". Член е на Съюза на българските писатели. Пише предимно за деца. Издава под псевдонимите Кактус, Камен Ралев, Скорпион, Танчо Тантилов, Алексей Туманов.

През 1989 г. - Симеон Стефанов Султанов - български литературен критик и литературен историк.

Роден е на 1 юни 1927 г. в Сливен. Завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като завеждащ “Художествена самодейност” в главния щаб на младежката строителна бригада “Георги Димитров” и редактор-уредник на сп. “Бригадирска естрада” (1947 г.), член на редакционната колегия на сп. “Младеж” (1948-1949 г.), в културния отдел на в. “Народна младеж” (1950 г.), в издателство “Народна младеж” (1952-1956 г.). Директор е на издателство “Български писател” (1968-1989 г.). Член е на редакционната колегия на поредицата “Български критици”. За пръв път печата през 1944 г. във в. “Заря”. Литературните му интереси са насочени предимно към творчеството на Й. Йовков, Св. Минков, А. Каралийчев, Г. Райчев и др. Съчинения: “Ангел Каралийчев” (литературно-исторически очерк, 1958 г.), “Четирима белетристи (Г. П. Стаматов, Г. Райчев, А. Каралийчев, И. Волен)” (1960 г.), “Литературни очерци” (1964 г.), “Йовков и неговият свят” (1971 г.), “Насаме със Светослав Минков” (1972 г.), “Незавършени разговори” (1976 г.), съставител и редактор е на “Есета, статии, студии, рецензии” от Ив. Мешеков и др.

Ани · Януари 30, 2009

На 30 Януари:

През 1844 г. Георги Раковски е арестуван заедно с баща си в Котел. Те са наклеветени от котленските чорбаджии, че готвят бунт. В жалбата написана от тях до видинския управител срещу Георги Раковски и баща му пише: "Сега ефендим - Стойко има едно момче, на име Сава, ходил по Европа, а сега дошел, ефендим, тук ат да язди, калъч върти и псува турците, рода и вярата им. Тъй като градът не може да поръчителства за тези хора, ние не искаме да ги имаме помежду си... Отървете ни от тях!" На 31 януари двамата са изпратени през Търново за Русе, където остават в затвора до 22 февруари. На 23 февруари са оковани във вериги. Георги Раковски и баща му Стойко са изпратени към Цариград, където прекарват 3 години в затвора.

През 1856 г. в Свищов е създадено първото българско читалище.

През 1878 г. в хода на Руско-турската освободителна война отряд български опълченци освобождават Котел.

Същия ден пълномощниците на Високата порта уведомяват главнокомандващия велик княз Николай Николаевич за безусловното приемане на предварителните условия на примирието.

През 1888 г. владиците в Светия синод (Симеон Варненско-Преславски, Константин Врачански и Климент Търновски) са откарани под конвой до епархиите им, защото вземат решение да не споменават в божествената литургия името на княз Фердинанд като узурпатор и са негласно подкрепени от екзарха. През януари 1889 г. те проповядват против властите и са поставени под домашен арест.

През 1912 г. шведският писател Алфред Йенсен издига кандидатурата на Пенчо П. Славейков за Нобелова награда по литература за 1912 г.

Пенчо Славейков е български поет, действителен член на БКД (1898 г.), син на П. Р. Славейков. Следва философия в Лайпциг в периода 1892-1898 г. Активно участва в редактирането на списание "Мисъл".

Обществено-политическите и естетическите му възгледи се оформят под влияние на възрожденския демократизъм, реализма на руската класическа литература и българското народно творчество, на немската философия и психологизма на индивидуалистичната естетика. Майстор е на кратки лирични произведения - "Сън за щастие", епични - "Епически песни", "На Острова на блажените", творби. Разработва мотиви и от народното творчество. В поемата "Кървава песен" пресъздава трагизма на Априлското въстание. Превежда творби от немски поети. Умира в изгнание в Италия.

През 1913 г. в хода на Балканската война започват Българо-румънски преговори в София. Княз Гика настоява да получи 3300 кв. км в Южна Добруджа.

Балканската война (1912-1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз – 1912-1913 г.) против Османската империя. Предизвиква се от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остава в пределите на империята след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).

През 1934 г. с решение на правителството е въведен държавен монопол върху житото и ръжта.

През 1963 г. в галерия "Шарпантие" в Париж е организирана изложбата "Съкровищата на българските музеи". Тя е под патронажа на френското Министерство на външните работи и е открита от министъра на културата Андре Малро. До закриването й на 2 юни с.г. тя е посетена от 120 000 души, сред които е и премиерът Жорж Помпиду.

През 1967 г. от 30 януари до 1 февруари се провежда официално посещение в България на президента на Финландия Урхо Кеконен. Урхо Калева Кеконен (1900-1986 г.) е президент на Финландия в периода 1956-1981 г. Като водещ говорител на Центристката партия (известна като Аграрна партия до 1965 г.) той заема различни постове в правителствата от 1936 г. и е министър-председател от 1950 до 1956 г. Наследява Юхо Паасикиви като президент през 1956 г. Преизбран е през 1962 г. и 1968 г., а през 1973 г. финландският парламент гласува удължаването на мандата му, който преди удължаването трябва да завърши през 1974 г. През 1978 г. е избран за последния си мандат като президент. Подава оставка по здравословни причини през 1981 г. по време на кариерата си Кеконен успява да поддържа неутрални приятелски отношения с СССР.

През 1980 г. е открита самостоятелна изложба на Светлин Русев в галерията на ул. "Шипка" 6.

Родени:

През 1839 г. - Васил Диамандиев - учител, общественик, деец на македоно-одринското революционно движение.

Роден в Охрид. Следва във Физико-математическия факултет на Московския университет, а по-късно продължава обучението си в Киевския университет. Работи като учител в Кукуш, Велес и Охрид. Преследван от гръцките фанариоти заради просветната си дейност, Диамандиев емигрира в Русия. Учителства в българското училище в Комрат, Бесарабия. По негова инициатива по време на Сръбско-турската война през 1876 г. се създава Комитет за подпомагане на българските доброволци. Този комитет продължава да функционира и по време на Руско-турската освободителна война през 1877–1878 г. След Освобождението се преселва в България и взема активно участие в държавния живот. Народен представител в Учредителното и в I ВНС. Той е един от инициаторите за откриването на Софийската публична библиотека (дн. НБ "Св. св. Кирил и Методий"). Изпълнява редица административни служби: председател на Кюстендилския окръжен съд, чл. на Русенския апелативен съд, чл. на Върховния касационен съд и др. Диамандиев не губи връзка с българите, останали извън пределите на България. Основава и става председател на "Македонска лига" в Русе, Македонско благотворително дружество в София и дружество "Македонски глас". През март 1895 г. се включва в учредяването на Върховния македоно-одрински комитет и е избран в неговото ръководство.

През 1857 г. - Петър Ораховац – лекар и обществен деец, един от организаторите на здравното дело в България.

Роден е в Орехово, Черна гора. Следва право в Русия. През 1875 г. прекъсва обучението си и се включва във въстанието в Босна и Херцеговина през 1875–1878 г. Участва и в Сръбско-турската война през 1876 г. След това се завръща в Русия и завършва медицина в Москва. Установява се в България и от 1884 г. работи като околийски лекар в Кула, Ловеч, Видин, окръжен лекар в Ловеч и София. През 1898 г. е назначен за директор на Софийската общинска санитарна служба, а през 1901–1902 г. за директор на Държавна санитарна инспекция. След това преминава на свободна практика. Той е сред създателите и ръководителите на Българския лекарски съюз. През 1909–1910 г. е избран за член и председател на Върховния медицински съвет. Полага големи грижи за развитието на здравеопазването в България. Автор е на законопроект (1901 г.) за народното здраве, който предвижда разширяване на участъковия принцип и подобряване на санитарния надзор, на проект за изменение на Закона за опазване на общественото здраве (1903 г.) и др. По негово настояване е гласувано увеличение на санитарния бюджет с 25 % и отпускане на кредит за построяване на 35 нови болници. Изработва правилник за работа на болничните колегиуми и въвежда двустепенното обслужване на болните в стационарите. Участва в редактирането на сп. "Медицина", "Български лекар" и "Медицински напредък". Автор е на редица трудове, посветени на санитарното дело - "Санитарната организация и санитарното състояние на София", "Поглед върху нашите санитарни наредби", "Санитарната служба в София през войните 1912–1913" и др.

През 1875 г. - Атанас Буров - политически и държавен деец, банкер.

Завършва икономически и правни науки в Париж. Завръщайки се в България става един от лидерите на Народната партия и като такъв заема важни държавни постове – подпредседател на ХV ОНС, министър на търговията в правителството на Ст. Данев (1913 г.) и в коалиционното правителство на Ал. Стамболийски (октомври 1919 – май 1920 г.). Противник е на управлението на БЗНС, организира участието на привържениците на Конституционния блок за акцията в Търново през септември 1922 г. След неуспеха на акцията е принуден да емигрира. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. се завръща в България и става един от основателите на Демократическия сговор. Той е министър на външните работи в правителството на А. Ляпчев (1926–1931 г.). По-късно участва в управлението на страната за кратко време като министър без портфейл в правителството на К. Муравиев (2–8 септември 1944 г.). По време на Втората световна война (1939–1945 г.) като противник на отечественофронтовската власт е репресиран и загива.

През 1882 г. - Теодор Траянов - поет, преводач и дипломат.

Участва като доброволец в Балканската война през 1912–1913 г. От 1914 г. е в системата на Министерството на външните работи и изповеданията. Служител е в Българското посолство във Виена (1914–1921 г.) и в Бреслау (дн. Вроцлав) (1922–1923 г.). Уволнен е след държавния преврат на 9 юни 1923 г. от правителството на проф. Ал. Цанков. Автор е на стихосбирката "Пантеон". Превежда от немски език.

През 1894 г. - Борис III - цар на българите от 1918 г. до 1943 г.

Син е на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза. Роден е в София. Получава веднага титлата княз Търновски. Негов брат е княз Кирил Преславски, а сестри – княгините Евдокия и Надежда. Поради ранната смърт на майка им (1899 г.) децата растат под непосредствения надзор на баба им – княгиня Клементина. Получават образованието си в Двореца като преподаватели са им видни учители от столичните училища. След завършване на средното си образование Борис III слуша лекции във Военното училище в София. След навършване на пълнолетие през 1912 г. официално е провъзгласен за престолонаследник на българския престол. Участва като офицер със специални поръчения в Балканската война (1912–1913 г.) и в Междусъюзническата война през 1913 г. След въвличането на България в Първата световна война (1914–1918 г.) известно време е адютант на главнокомандващия Българската армия, но после отново е офицер за специални поръчения. След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. се възкачва на престола под името Борис III. През първите няколко години от царуването си се въздържа от активно участие във вътрешнополитическия живот на страната. Не одобрява управлението на БЗНС (1919–1923 г.), начело на което стои Ал. Стамболийски. Става инициатор на военен заговор, организацията на който възлага на ръководителите на Военния съюз и новопоявилата се формация Народен сговор. След успеха на акцията на 9 юни 1923 г. пристъпва към укрепване на положението си като първостепенен фактор в цялостния политически живот на страната. Подкрепя сговористкото правителство на проф. Ал. Цанков до лятото на 1925 г. и когато то става неудобно от външни съображения, се разграничава от него, което довежда и до парламентарното му бламиране в началото на януари 1926 г. Работи в тесен контакт и с второто сговористко правителство начело с А. Ляпчев. През октомври 1930 г. се оженва за италианската принцеса Джованна (Йоанна). От брака им през януари 1933 г. се ражда първото им дете – княгиня Мария Луиза. След два преходни кабинета, през ноември 1935 г. Борис III поема цялата власт в свои ръце. През юни 1937 г. се ражда и второто дете на царското семейство - Симеон, който също получава титлата княз Търновски.

В началото на Втората световна война Борис III се придържа към курс на неутралитет. Натискът на Берлин за въвличане на България във войната става все по-силен. На 1 март 1941 г. правителството на проф. Б. Филов, подписва Тристранния пакт, в резултат на който България става съюзник на държавите от хитлеристката ос. От този момент Борис III е лишен на практика от възможността да провежда самостоятелна външна политика. Той се оказва безсилен да се противопостави на следващото искане на своите съюзници – да обяви война на САЩ и Великобритания, което става на 13 декември 1941 г. В средата на август 1943 г. той предприема поредното си посещение при А. Хитлер. След завръщането си към 20–21 август неочаквано заболява тежко и след едноседмични мъчения умира на 28 август. Смъртта му е съвсем неочаквана и причините за нея и до днес остават неизяснени. На престола веднага е въздигнат синът му княз Симеон под името цар Симеон II. Поради непълнолетието му вместо него функциите на монарха се поемат от Регентство в състав: проф. Б. Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов.

През 1899 г. - Княгиня Надежда – българска княгиня, последното дете на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза; сестра на цар Борис III.

На 24 януари 1924 г. се омъжва за Вюртенбергския херцог Албрех-Евгени и от брака си с него има пет деца: Фердинанд-Евгени, Маргарита–Луиза, Евгени-Еберхард, Александър-Евгени и София. Не се занимава с политическа дейност.

През 1903 г. - Златан Дудов - германски режисьор от български произход, класик на германското кино.

През 1929 г. е стипендиант в СССР, където се запознава с Айзенщайн. Дебютът му "Куле Вампе" (1932 г.) е в традициите на пролетарското популярно изкуство (т. нар. соцреализъм). Емигрира в Париж през 1934 г., живее в Швейцария през 1940 г.. През 1945 г. се завръща в Берлин.

По-известни филми: "Сапунени мехури" (1933 г.), "Хляб наш насъщни" (1949 г.), "Семейство Бентин" (1950 г.), "Съдбата на жените" (1952 г.), "По силни от нощта" (1954 г.), "Капитанът от Кьолн" (1956 г.), "Превратности на любовта" (1959 г.). Умира при автомобилна катастрофа. Не успява да завърши "Кристина" (1963 г.). Златан Дудов умира през 1963 г.

През 1981 г. -Димитър Бербатов – български футболист, централен нападател.

На 16 годишна възраст е привлечен в школата на ЦСКА. На 18 години дебютира в националния отбор на България. На 19 години подписва договор с германския "Байер" - Леверкузен (трансферна цена: 4,5 млн. марки). С отбора на "Байер" участва във финала на Шампионската лига през 2002 г..

Починали:

През 970 г. - Петър I – български цар (927- 970 г.), втори син на цар Симеон I.

Заема престола след смъртта на баща си, тъй като неговият по-голям брат Михаил е лишен от него по неизвестни причини и е подстриган за монах. Поради склонността на новия български владетел към занимания с църковни въпроси управлението на страната минава фактически в ръцете на неговия вуйчо, болярина Георги Сурсувул. През 927 г. е сключен мирен договор с Византия, по силата на който България се отказва от териториалните придобивки, постигнати от цар Симеон I след 913 г. В замяна на това тя получава само една малка част от Тракия. Договорът предвижда и взаимна размяна на пленници между двете държави. Византия на свой ред се задължава да плаща и в бъдеще ежегодния данък, наложен и от мирния договор от 896 г. Тя признава на Петър I титлата "цар на българите", а на българския църковен глава - "патриарх". Като гаранция за бъдещите мирни отношения между двете държави Петър I се жени за внучката на византийския император Роман Лакапин. Политическият курс на Петър I и неговия вуйчо спрямо Византия предизвикват острото недоволство на част от българското болярство, което през 928 г. и 930 г. подготвя два заговора за неговото сваляне от престола. Вътрешните междуособици са използвани от сърбите (покорени от цар Симеон I през 924 г.) и през 931 г. те вдигат въстание. С подкрепата на Византия се обособяват като отделна самостоятелна държава, която приема върховенството на Цариград. Не много след въстанието на сърбите последват нахлувания от страна на маджарите (934 г.), които навлизат в Северна България, но успяват да проникнат и на юг, в Тракия. Техните набези се повтарят през 943, 951, 960 и 968 г. Петър I прави опит да се сближи с германския император Отон I и заедно с него да парира нахлуването на маджарите, но не постига успех. Той не сполучва да привлече в своята борба против тях и Византия. В резултат на това е принуден да се примири с откъсването на значителни територии от българската държава, разположени отвъд р. Дунав и особено в Трансилвания, включително богатите залежи на сол. От този момент северната граница на България се установява по р. Дунав. Нарасналото народно недоволство от политиката на Петър I се изразява в появата на богомилството.

През 1836 г. в Мъглижкия манастир умира отец Сергий, един от ръководителите на Велчовата завера.

Отец Сергий (Хаджи Сергий) е роден в с. Руховци, Великотърновско. Като юноша е хайдутин, после приема монашество и става игумен на Плаковския манастир "Св. Илия". Включва се активно в подготовката на Велчовата завера през 1835 г., след разкриването на която е заловен и подложен на мъчения от османските власти. Заточен в Мъглижкия манастир, където и умира.

По повод на неговата кончина Георги Раковски пише: "Бедний Сергий игумен притърпя най-големи мъки турски. Извадиха му зъби с клещи един по един! Забиваха му борина под нокти, и го гориха жив. Вадиха му очи и други незнайни мъки му наложиха неверни поганци! Той е достойн да са числи в ряд на святия великомъченици, понеже издъхна под такива мъки за вяра и отечество. Вечна памят родолюбче Сергие!"

През 1932 г. - полк. Димитър Каданов - военен деец.

Роден в с. Шипка, Казанлъшко. Завършва Екатеринославълското военно училище в Русия. Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. като командир на полубатарея във 2. Артилерийски полк. Отличава се в боевете при Драгоман, Цариброд и Пирот. След войната служи в 5. и 9. Артилерийски полк. По време на Балканската война 1912–1913 е командир на 9. Скорострелен Артилерийски полк. С него участва и в Първата световна война 1914–1918 г.

През 1960 г. - Асен Сираков - военен деец, генерал-майор.

Завършва Военното училище и Военната академия в София. След въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. е взводен и ротен командир. Той е един от дейците на Военния съюз (1930–1936 г.). Участва в държавния преврат на 19 май 1934 г. Военен аташе е в Будапеща (1935–1936 г.) и в Берлин (1936–1938 г.). Началник е на Снабдителния отдел в щаба на армията (1938–1941 г.). През 1941–1944 г. е командир на пехотна дивизия в Стара Загора, а от май до октомври 1944 г. – на 2. корпус в Беломорието. През първата фаза на участието на България в окончателния разгром на Германия (ноември–декември 1944 г.) е командир на Четвърта армия, след което преминава в запаса.

Ася_И · Януари 30, 2009

На 31 Януари:

През 1206 г. Българският цар Калоян тръгва със силна войска на поход срещу Латинската империя. Рицарските отряди са разгромени в битка при Русион (Русса). Завладени са множество крепости в близост до Константинопол. 1878 - Руски и турски пълномощници подписват в Одрин примирие (“Основания на мира”).

Латинската империя е създадена по време на Четвъртия Кръстоносен поход (1202-1204 г.), след превземането на византийската столица през 1204 г. Цар Калоян (1197-1207 г.) се опитва да поддържа мирни отношения с кръстоносците, но без успех. През 1205 г. в хода на Одринската битка латинците са разгромени напълно. През февруари цар Калоян привлича куманите за съюзници в Тракия и превзема Неапол, Апрос, Редесто, Пандор, Хераклея, Чорлу и Антира.

През 1878 г. Ген. Николай Игнатиев пристига в Букурещ и запознава румънския княз Карол I с предложението за връщане на Южна Бесарабия на Русия, за сметка на което Румъния ще получи Северна Добруджа.

Граф Николай Павлович Игнатиев е руски генерал и дипломат. Участва в Кримската война (1855-1856 г.). От 1858 г. е генерал-майор. Впоследствие е военен аташе в Лондон и Париж. През 1863 г. е назначен за директор на азиатския департамент в Министерство на външните работи, а през 1864 г. е изпратен като посланик в Цариград, където представлява Русия дълги години. Подпомага борбата на българите за учредяването на Екзархията. Настоява на състоялата се в края на 1876 г. в Цариград посланическа конференция за реформи в Османската империя. Посещава Берлин, Виена, Лондон и Париж, където настоява за даване права на българите и издейства подписването на Лондонския протокол от 9 март 1877 г. Турция отказва да приеме този протокол и впоследствие Русия £ обявява война, довела до освобождението на България. След войната ген. Николай Игнатиев взема участие в преговорите за мир и в подписването на Санстефанския мирен договор. Поради несъгласие с княз Горчаков, не взема участие в Берлинския конгрес.

През 1878 г. руски и турски пълномощници подписват в Одрин примирие (“Основания на мира”). Според предварителните договорки бъдещата Българска държава ще обхваща територии “не по-малки” от територията на двете автономни български области, определени на Цариградската конференция (декември 1876 г.- януари1877 г.). До всички подразделения е изпратена заповед за прекратяване на бойните действия.

През 1885 г. е приет Закон за железниците, който въвежда държавен монопол върху строежа, притежаването и експлоатацията на жп мрежата.

През 1903 г. под натиска на Русия правителството разтуря двата Върховни македоно-одрински комитета. На 1 февруари членовете им са арестувани и интернирани.

През 1915 г. е извършен еатентат в Градското казино в София. Атентатът е дело на професионални терористи на Младотурския комитет и целта му е да се откъсне България от Антантата. Убити са четирима души, а осем са тежко ранени. За този атентат са осъдени на смърт и обесени анархистите Викенти Попатанасов и Христо Сантов.

През 1923 г. е приет Закон за съдене на министрите. Той е променен на 9 юли 1924 г.

През 1947 г. е приет законът за БАН. Той е обсъждан на първо и второ четене от VI ВНС. В мотивите към законопроекта се твърди, че академията не може да остане "самостоятелно и независимо учреждение", а трябва да е държавно учреждение и да бъде под върховния надзор на Министерския съвет. Законът е обнародван на 19 февруари 1947 г. В него са заложени постановките за свързване на научните постижения с практиката и за поставяне на изследователската дейност на "здрави научни основи". Изисква се въвеждането на плановост и колективност в работата на академията. Създадени са званията академик (за всички редовни членове на академията) и член-кореспондент (за дописните членове). Членовете на академията получават право на допълнително месечно възнаграждение, независимо от другите им дейности и доходи. Академията се преименува в Българска академия на науките (от 1942 г. до този момент пълното й название е Българска академия на науките и изкуствата). Предвижда се БАН да създава свои научни институти, в които да работят научни сътрудници и да се приемат държавни стипендианти (аспиранти). Достъпът до академията е либерализиран.

През 1952 г. Министерският съвет издава постановление "За състоянието и задачите на кинематографията". Отчетено е, че "нашият национален български игрален филм се развива под благотворното влияние на съветския игрален филм", че броят на кината в страната е нараснал от 213 (на 9 септември 1944 г.) на 1045 през 1951 г. и че в България вече се прожектират само "високо идейни" филми от СССР, Китай и ГДР и са отпаднали "буржоазно-реакционните, упадъчни, развращаващи, авантюристични, войнствено-шовинистични и други такива филми". Създава се Комитет за кинематография при Министерския съвет с председател Трайчо Доброславски.

През 1961 г. е закрита изложбата "2500 години изкуство по българските земи". Изложбата е открита на 12 декември 1960 г. в Мюнхен.

Родени:

През 1854 г. - Стефан Стамболов - български политик.

Редовен член на БКД (1884 г.), член-кореспондент на Белгийската национална академия по антропология и праисторическа археология в Брюксел (1889 г.). Член е на БРЦК от 1873 г. Участва в Старозагорското въстание и в подготовката на Априлското въстание. Активен член е на Либералната партия. От 1880 г. е народен представител, а от 30 юни 1884 г. до 26 август 1886 г. е председател на IV обикновено народно събрание. Подкрепя Съединението и участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). След преврата на 9 август 1886 г. организира контрапреврат и връща княз Александър I на българския престол. След абдикацията на княза е избран за регент (27.08.1886 г. - 25.06.1887 г.). Съдейства за избирането на Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски за български княз през 1887 г. През 1887-1894 г. е министър-председател и министър на вътрешните работи.

През 1870 г. - Ангел Букурещлиев - български композитор, хоров и оркестров диригент, клавирен педагог, фолклорист, музикален общественик.

Той събира около 2 000 народни песни с мелодиите им от различни краища на България и разработва част от тях за мъжки и смесени хорове. Известен е със своите "Китки от народни песни за хор". През 1896 г. Букурещлиев основава Певческото дружество в Пловдив и става негов председател и диригент.

През 1907 г. - Паулина Станчева (псевдоним на Калиопа Костова Баласакева-Станчева) - българска поетеса.

От 1942 г. живее в София. Редактор е в сп. “Жената днес” (1945-1959 г.), в Радио София (1951-1956 г.) За първи път печата през 1926 г. в ученическото сп. “Копнежи”. Пише стихове и разкази, творби за деца и юноши. Авторка е на съчиненията “Дни и нощи” (1934 г.), “Затишие” (1937 г.), “Младост” (1949 г.), “Умница” (1962 г.), “Момчето с котвата” (1964 г.), “Денят е дълъг” (1965 г.), “Хора и ветрове” (1966 г.), “Още съм жива” (1971 г.), “Брегове” (1977 г.), “Да живее зеленият цвят” (1980 г.), “Море и суша” (1989 г.) и др.

През 1910 г. - Иван Милчев – български поет.

Завършва Педагогическото училище в Лом през 1928 г. Работи като учител. Завършва Школата за запасни офицери и служи в Берковица през 1946 г. Участва в Отечествената война. След 9 септември 1944 г. е редактор в различни издания и издателства. Превежда от руски език Д. Кедрин и Б. Пастернак. Пише произведения за деца. Негови съчинения са: “Поле” (1931 г.), “Пост на мира” (1950 г.), “Жътвен поход” (1951 г.), “Три поколения” (1955 г.), “Небето в капчица роса” (1957 г.), “Да се откриеш” (1968 г.), “Осъществяване” (1968 г.), “Насаме със себе си” (1970 г.), “Лирично ежедневие” (1974 г.), “Неуловимото” (1976 г.), “Оня далечен мой свят” (1978 г.), “Великата обич” (1979 г.), “Неспокойни стихове” (1979 г.), “Откровено” (1982 г.), “Равносметка” (1986 г.), “Метаморфози” (1989 г.) и др.

През 1911 г. - Ванга - българска пророчица.

Наричана е Вангелия Сурчева; Баба Ванга, Петричкото чудо. На 12 години ослепява. Учи в Дома за слепи в Земун. През 1942 г. се омъжва за Димитър Гущеров (починал през 1962 г.). Добива голяма популярност с предсказанията си за бъдещето. Дарява средства за построяването на храма “Св. Петка Българска" в местността Рупите. Завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на държавата.

През 1937 г. - Крум Крумов - български оператор, работи в документалното (“Виетнам е близо”, 1968 г.) и в игралното кино.

Снима филмите: “Гола съвест” (1971 г.), “Таралежите се раждат без бодли” (1971 г.), “Татул” (1972 г.), “Зарево над Драва” (1974 г.), “Бъди благословена” (1977 г.), “Сами сред вълци” (1979 г.), “Среща на силите” (1981 г.) и др.

През 1940 г. - Радко Радков - български поет.

Завършва Духовната семинария в София и специалност "Класическа филология" в Софийския университет през 1966 г. Редактор е на отдела за старогръцка и латинска литература в издателство "Народна култура" (1966-1969 г.). Преподавател е по класически езици във ВТУ. Основател и организатор (заедно с режисьора Ал. Попов) е на Старинния театър в София.

Автор е на драми в стихове с историческа тематика: "Балдуин Фландърски", "Хан Аспарух", "Патриарх Евтимий" и на съчиненията "Византийски запеви" (стихосбирка, 1978 г.), "Сонети" (1978 г.) и др.

Починали:

През 1904 г. - Киро Тушлеков - български патриот, книжовник, педагог.

Роден е на 1 март 1846 г. в Търново. Учи в Одеската гимназия (от 1864 г.), където се запознава с Христо Ботев. През 1867 г. се прехвърля в Браила, в печатницата на Д. Паничков. От 1869 г. е в Одеското военно училище, което напуска след две години, и отново постъпва в печатницата на Паничков. Екстерниран от румънското правителство през 1871 г.; престоява в затвора в Мачин. В Букурещ е помощник на Л. Каравелов. От 1873 г. до 1874 г. е отговорен редактор на вестник “Независимост”. През март 1876 г. става директор на гимназиалната печатница в Болград, издава вестник “Български глас” (1876-1877 г.). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е опълченец. След Освобождението живее в Търново, открива печатница, взема участие в обществения живот на града (помощник-кмет и училищен настоятел). От 1887 г. е директор на Държавната печатница в София. Има заслуги за учредяването на Българското печатарско дружество. Автор е на литературни творби с тематика от живота и борбите на българите през Възраждането.

През 1942 г. - Никола Мушмов - български нумизмат и музеен деятел.

Действителен член на Българския археологически институт, на Историческото дружество в София, на Френското научно нумизматично дружество, на Английското кралско научно дружество и други нумизматични дружества. Роден е в Струга на 14 май 1869 г. Следва политически науки в Сорбоната, но поради липса на средства прекъсва и се завръща в България. Секретар-счетоводител (1894-1918 г.) и уредник (1918-1931 г.) е на Нумизматичния отдел на Народния археологически музей в София. Успява да откупи редица забележителни монетни съкровища от частни колекции. Работи в областта на античната и средновековната нумизматика. Автор е на 6 монографии и 87 научни статии и съобщения. Автор е на трудовете “Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе” (1912 г.), “Монетите и печатите на българските царе” (1924 г.), “Монетите и монетарниците на Сердика” (1926 г.), “Нумизматичното съкровище на река Девня (Марцианопол)” (на френски език, 1934 г.) и др.

През 1965 г. - Коста Лулчев - български политик.

Роден е на 9 март 1882 г. в Оряхово. Той е един от лидерите на БРСДП и основател на общоработническото дружество “Борец” (1898 г.). В периода 1924-1933 г. е секретар на ЦК на БРСДП (о). От 1913 г. до 1931 г. е народен представител. Главен секретар е на БРСДП (1944-1945 г.). През 1946 г. заедно с Д. Петков е начело на опозицията в VI ВНС. През 1948 г. Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор с обвинения в създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет на българските авиолинии и други. Съдебният процес срещу Коста Лулчев и седем депутати от опозиционната БРСДП слага край на легалната опозиция. Коста Лулчев прекарва в затвора 11 години. Реабилитиран е посмъртно с решение на IX Обикновено народно събрание от 15 януари 1990 г.

През 1965 г. - Константин Муравиев - български политик.

Завършва “Робърт колеж” (1912 г.) и Военното училище в София (1915 г.). Той е един от лидерите на БЗНС. Константин Муравиев е сред организаторите на “Врабча”1, както и участник в “Петорката”. Личен секретар е на Ал. Стамболийски. През 1920 г. е генерален консул в Ротердам. През 1921 г. е ръководител на българска легация в Холандия, а в периода 1922-1923 г. е шарже д’афер в Истанбул. Назначен е за министър в правителството на Ал. Стамболийски (1922-1293 г.) и в правителството на Народния блок (1931-1934 г.). Министър-председател е на последното правителство преди Деветосептемврийския преврат 1944 г. Осъден е на доживотен затвор от т. нар. Народен съд. Освободен е през 1955 г. По време на унгарските събития отново е задържан (1956 г.). Прекарва 5 години в лагера “Белене”. Реабилитиран е посмъртно от Върховния съд през 1996 г. Негови съчинения са “Събития и хора” (1992 г.), “Договор за мир в Ньой” (1993 г.).

През 1969 г. - Стоян Загорчинов- български белетрист и драматург.

Следва история в Софийския университет. От 1910 г. до 1912 г. учи история и филология в Женева. Преподава френски език във Военноморското училище във Варна (1920-1925 г.). До 1948 г. работи във Военното училище в София. Сътрудник е на литературния печат преди 9 септември 1944 г., а след това редактор във в-к "Литературен фронт" и сп. "Септември". Работи главно в областта на историческия роман. Автор е на пиеси, очерци, портрети, статии и спомени. Негови съчинения са: "Легенда за св. София" (1926 г.), "Ден последен - ден господен" (1931-1934 г.), "Първата сълза на Дон Жуан" (1938 г.), "Ръка Илиева" (1943 г.), "Байрактарят" (1950 г.), "Празник в Бояна" (1950 г.), "Бразди" (1956 г.), "Ивайло" (1962 г.), "Един живот в сянка" (1966 г.).

През 1970 г. - Мария Грубешлиева - българска писателка.

Още с първата си книга "Хляб и вино" (1930 г.) е приета за член на СБП. Член - уредник е на Съюза на трудово-борческите писатели (1931 г.). Заминава за Испания през 1937 г., където участва заедно с Л. Стоянов и Кр. Белев в Международния конгрес на писателите за защита на мира и културата. От този период е книгата £ "Какво видях в Испания" (1938 г.). Съпруга е на Л. Стоянов. От 1956 г. работи като завеждащ отдел "Белетристика" в сп. "Пламък". Нейни съчинения са "Женени хора" (1935 г.), "Стрели" (1936 г.), "Мост" (1937 г.), "Насрещен вятър" (1941 г.), "През иглено ухо" (1948 г.), "Врагове" (1964 г.), "Всеки ден" (1965 г.) и др.

През 1980 г. - Христо Бръзицов - български публицист и писател хуморист (известен под псевдонимите Язека, Войдан, Бурян, Бивш депутат).

След 9 септември 1944 г. е осъден от т. нар. Народен съд на 9 години затвор по обвинение в шовинизъм. Негови съчинения са "Хумористична история на българите" (1928 г.), "В плен на дявола" (1930 г.), "Дневникът на един баща" (1936 г.), "Как ми се мярна Европа" (1939 г.), "Когато те говореха. Кратки интервюта с български писатели, артисти и композитори" (т. I-II, 1942-1943 г.), "Мои познайници" (1943 г.), "Някога в Цариград" (1965 г.), "Во Прилепа града" (1969 г.), "Някога в София" (1970 г.), "Спомени на едно момче" (1971 г.), "Екзарх Йосиф I” (1973 г.), "Български книгоиздатели" (1976 г.), "При големи хора по халат и чехли" (1976 г.), "Далечни спомени за близки хора" (1979 г.), "София разказва" (1979 г.), "Три хиляди нощи в затвора" (1992 г., посмъртно) и др.

През 1990 г. - Арманд Сабат Барух - български писател.

През 1937 г. издава книгата си с разкази "Карамфили и обуща". От 1941 г. до 1943 г. е в лагера "Кръсто поле" до Еникьой. След 9 септември 1944 г. е редактор на в-к "Еврейски вести", заместник-главен редактор е на в-к "Литературен фронт". Автор е на разкази, романи, пиеси, очерци и статии. Занимава се с преводаческа дейност. Превел е "Война и мир", Толстой, 1965 г.

Ася_И · Януари 31, 2009

На 1 Февруари:

През 1868 г. Васил Левски пише на Найден Геров в Пловдив, обръщайки се към него с молба за помощ. "Макар 25 дена да си дода по нашите места, да се намеря с познатите ми, от които се чака нещо." Мнозина изследователи възприемат писмото на В. Левски до Н. Геров като доказателство за настъпващата промяна във възгледите на Апостола, който постепенно възприема идеята за самостоятелно българско въстание.

През 1869 г. в Букурещ е отпечатан първият брой на сатирично-хумористичния вестник "Тъпан". Редактор на вестника е Иван Мънзов, негов уредник до брой 8 е Киряк Цанков, с материалните въпроси се занимава Димитър Ценович, отговорник за вестника е Бр. Велешки, а карикатурите са дело на Хенрих Дембицки. Изданието е пръв печатен орган на формиращата се революционна партия сред българската емиграция в Румъния. Съдържанието му е разнообразно - остро написани сатирични статии, фейлетони, прегледи, хумористични сценки и диалози, стихотворения, дописки, информации, телеграми, известия, бележки, гатанки, пословици, поговорки, съновник, много карикатури. На вестника сътрудничат Христо Ботев, Иван Кършовски, Тодор Икономов, Д. Великсин, Иван Касабов, Пантелей Кисимов.

През 1878 г. конницата на генерал Кравцов овладява Дедеагач.

През 1878 г. четите на Панайот Хитов и Жельо войвода водят бой край с. Садово, Сливенско, с башибозушки групи.

През 1892 г. Франция възстановява дипломатическите си отношения с България, прекъснати по повод експулсирането на журналиста Гастон Шадурн. Шадурн е арестуван и експулсиран в Сърбия на 8 ноември 1891 г. В последвалия дипломатически скандал българското правителство се налага с подкрепата на Англия и на Турция. В резултат Франция къса дипломатически отношения с нашата страна.

През 1896 г. е въведена "Папанчева добавка" към Закона за печата. За отговорните редактори се изисква постоянно местожителство и завършено средно образование.

През 1902 г. на Яне Сандански е изплатен откупът от 104 кг. злато. На 21 август 1901 г. по шосето между Банско и Горна Джумая (дн. Благоевград). четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев отвличат американската протестантска мисионерка Елена Стоун и на нейната придружителка Катерина Цилка. Целта на отвличането е набиране на средства за закупуване на оръжие за ВМОРО. Опитът на турските власти да открият четата завършват без успех. Междувременно аферата придобива все по-голяма известност и под натиска на международната и особено на американската общественост турското правителство предоставя 14 500 златни турски лири. Елена Стоун и Катерина Цилка са освободени. Пуснати на свобода, те изнасят поредица от сказки в Европа и САЩ, с които популяризират делото на ВМОРО.

През 1903 г. членовете на двата Върховни македоно-одрински комитета са арестувани и интернирани, след като под натиска на Русия българското правителството разтуря комитетите.

През 1907 г. завършва общата железничарска стачка, в която участват около 4000 души. Тя е ръководена от Стачна комисия от представители на БРСДП (ш. с.), БСДС "Пролетарий" и Радикалдемократическата партия. Стачката завършва с частична победа на работниците. Същият ден е основан Българският железничарски съюз под контрола на БРСДП (ш. с.)

През 1911 г. излиза първи брой на първия утринен ежедневник в. "Утро". Вестникът просъществува до 1944 г. Основан е от Ст. Дамянов, главен редактор е Ст. Танев. Изданието публикува регионални и международни новини, криминални истории, реклами и др.

През 1912 г. е обнародван първият Закон за БАН. Българската академия на науките е основана през 1869 г. в Браила (Румъния) като Българско книжовно дружество. След Освобождението 1878 г. се премества в София, а през 1911 г. е преименувана на БАН. Състои се от самостоятелни научни институти, лаборатории и други звена. В нея съществуват три клона: "Природоматематически и инженерни науки", "Биологически, медицински и аграрни науки" и "Обществени, хуманитарни науки и изкуства". БАН се ръководи от: Общо събрание, Управителен съвет и председател. Печатен орган е "Списание на БАН", излизащо от 1911 г. до 1945 г., през 1950 г., 1951 г. и от 1957 г. Други нейни издания са "Летопис на БАН" и "Сборник на БАН" . През 1947 г. се приема нов устав на БАН, който и придава нови функции съобразно новата политическа система в страната. До 1946 г. председатели са : М. Дринов (1869-1882 г.; 1884-1894 г.), В. Д. Стоянов (1882-1884 г.), В. Друмев (1898 г.), Ив. Евстр. Гешов (1898-1924 г.), Л. Милетич (1926-1937 г.), Б. Филов (1937-1944 г.), Д. Михалчев (1944-1947 г.), Т. Павлов (1947-1962 г.; почетен председател до май 1977 г.), Л. Кръстанов (1962-1968 г.), А. Балевски (1968-1988 г.; след което е почетен председател), Бл. Сендов (1988-1991 г.), Й. Малиновски (1991-1996 г.); Ив. Юхновски (от 1996 г.).Издателската дейност на БАН се реализира от Академичното издателство "Проф. М. Дринов".

През 1021 г. в периода 30 януари - 1 февруари са проведени избори за мирските и за духовните представители на Църковно-народния събор.

През 1922 г. в София започва да излиза в. "Победа", всекидневен обеден вестник. Орган е на Българския земеделски народен съюз. Просъществува до 8 юни 1923 г. Главен редактор е: Г. Ив. Костов. Сътрудници са П. Д. Петков, К. Тодоров, Тр. Кунев (Ланчелото), С. Румянцев, Ст. Омарчевски и др.

През 1940 г. към 5-ти бомбардировъчен отряд в Пловдив се формира предупредителна рота за подготовка на кадри, с което се поставя началото на Въздушно-предупредителната служба.

През 1941 г. е подписана спогодбата Нойбахер. Спогодбата е между хитлеристкото и българското правителство за финансиране и снабдяване на германските войски в България. Наречена е на името на германския представител, който я подписва. Предвижда Българската народна банка да предостави средства за покриване нуждите на хитлеристките войски в България срещу финансовите задължения на страната към Третия райх, а ако такива няма, покриването на тези разходи да се осъществява чрез заверяване на клиринговата сметка на БНБ при Дойче Феррехнуунгскассе. Спогодбата предвижда още снабдяването на хитлеристките войски с храни и фуражи да се извършва от Германия, а покупките на тези артикули в България да става само в рамките на определените квоти. Клаузите на спогодбата не се спазват от хитлеристка Германия. Вместо предвидените 500 млн. лв. до септември 1944 г. тя изтегля от БНБ 7,039 млрд. лв. А от изкуствено поддържания висок курс на марката (32,50 лв. вместо 9,43 лв.) ощетява България с още 5,9 млрд. лв. Нарушава се и клаузата за снабдяването на германските войски с хранителни стоки, като вместо от Германия то се извършва от България. Не е спазено и изискването да не се изнасят стоки от България. Спогодбата престава да действа след преустановяване на официалните отношения между двете страни през септември 1944 г.

През 1945 г. са изпълнени смъртните присъди срещу осъдените от върховните състави на т.нар. Народния съд. Той има 4 върховни и 64 областни състава, заседаващи от декември 1944 г. до април 1945 г. Образувани са 135 процеса с общ брой на подсъдимите в страната 11 122 души. Оправдани са 1516, 451 делата са спрени или прекратени. По дело № 1 осъдените на смърт са 2730 души и сред тях са тримата регенти, 22-ма министри (всички от кабинетите на Богдан Филов и Добри Божилов и 4-ма от кабинета на Иван Багрянов), 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. На всички осъдени са наложени глоби, конфискации на имуществото и лишаване от определени права. През 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдата, по която са осъдени на смърт царските регенти, министри и съветници.

През 1947 г. по силата на изтърпяната присъда, произнесена от т.нар. Народен съд, са възстановени гражданските и политическите права на Димитър Гичев, Атанас Буров и Никола Мушанов.

През 1947 г. започва провеждането на Първа национална конференция на ТКЗС. Приет е правилник за вътрешния ред. Набляга се на най-строго спазване принципите на доброволността.

През 1950 г. Народното събрание избира Вълко Червенков за министър-председател, кабинетът остава в същия състав. Преизбрани са и тримата подпредседатели на Министерския съвет - Владимир Поптомов, Райко Дамянов и Георги Трайков.

Вълко Червенков е политически и държавен деец. Член е на БКП. Взема участие в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 г. През 1924 г. е избран в състава на ЦК на БКМС. През 1925 г. емигрира в СССР, където завършва Международната ленинска школа в Москва. От 1928 г. е преподавател, а по-късно завеждащ българския сектор и директор на Комунистическия университет за националните малцинства от Запада. Едновременно с това е член на Централната политемигрантска комисия при Задграничното бюро на ЦК на БКП. От 1938 г. е директор на школите при ИК на Коминтерна. След нападението на Германия над СССР (юни 1941 г.) е член на Задграничното бюро на ЦК на БКП и главен редактор на радиостанция "Христо Ботев". След 9 септември 1944 г. се завръща в България и става член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Председател на МС (3 февруари 1950 г.–18 април 1956 г.), зам.-председател на МС (18 април 1956–9 декември 1961 г.) и министър на просветата и културата (15 януари–9 юни 1958 г.). В края на 1961 г. е изваден от състава на Политбюро и освободен от поста зам.-председател на МС, впоследствие е изключен и от партията. През 1969 г. е реабилитиран.

През 1957 г. Министерството на пощите, телеграфите и телефоните е обединено с Министерството на транспорта и се създава Министерство на транспорта и съобщенията.

През 1957 г. се открива се Постоянният цирк в София.

През 1957 г. с Указ № 59 се създава Министерство на просветата и културата, обединяващо министерството на народната просвета и министерството на културата.

През 1968 г. се състои премиерата на комедията "Шведските крале" на режисьора Людмил Кирков. Комедията е по едноименната повест на Николай Никифоров. Участват Кирил Господинов, Цветана Манева, Хиндо Касимов, Константин Коцев и др.

През 1982 г. е създаден Център "Знаме на мира" - обществено-държавен орган, който да организира работата в страната и чужбина на движението и асамблеята "Знаме на мира".

През 1990 г. Георги Атанасов подава оставка като министър-председател.

През 1991 г. цените на основните стоки са освободени от контрол и формирането им минава на пазарен механизъм. Това довежда до такъв скок в цените, че премиерът Димитър Попов възкликва: "За Бога, братя, не купувайте!"

През 1995 г. България става асоцииран член на ЕС.

Родени:

През 1834 г. - Кузман Анастасов Шапкарев - български възрожденски книжовник, фолклорист.

Редовен член на БДК (1900 г.). Първоначално образование получава в родния си град при вуйчо си А. Стрезов. През 1854 г. заедно с него открива частно училище. Работи като учител по гръцки и български език в Струга (1856-1859 г.), Охрид (1859-1960 г.), Прилеп (1861-1865 г., 1872-1873 г.), Кукуш (1865-1872 г.), Битоля (1873-1874 г.). Основава мъжка и девическа гимназия в Солун. Учителства в Кукуш (1881 г., 1882 г.), след което се установява в Солун. През 1884 г. е в Пловдив, нотариус в Окръжния съд в Сливен (1887 г.) и Стара Загора, мирови съдия във Враца и Орхание (дн. Ботевград, 1888-1892 г.). Сътрудничи на в-к “Македония”, “Право”, на сп. “Читалище” и други периодични издания. Вещ познавач на миналото, нравите, обичаите, езика и бита на своя роден край. От значение за работата му като фолклорист е и сродяването му с Д. Миладинов - през 1863 г. се жени за най-голямата му дъщеря. Най-значителният му труд е сборник “Български народни умотворения” (ч. I-III, 1891-1894 г.), който съдържа 1 300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла. За нуждите на просветното дело издава няколко учебни помагала. Автор на ценни материали за делото на братя Миладинови. Някои съчинения: “Българский буквар” (1866 г.), “Кратко землеописание за малички детца …” (1868 г.), “Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавление нещо и за живота на Нака С. Станишев” (1884 г.), “Русалки” (1884 г.), “Сборник от народни старини” (1885 г.) и др. Умира на 18 март 1909 г. София.

През 1867 г. - Христо Димитров Максимов (псевд. Мирчо) - български писател, учител и журналист.

Учителства от 18-годишна възраст. След като е уволнен, се отдава на журналистическа дейност - издава сп. “Целина” (1892-1896 г.), в-к “Учител” (1893 г.), сп. “Просвета” (1901 г.). Радетел за широка народна. просвета. Съставител и редактор на “Училищен алманах” (год. I, 1900 г.). Автор е на книги с “очерци и разкази из народния живот” “Тъмен свят” (1895 г.); на известния “Учителски марш”. Умира на 13 април 1902 г. в София.

През 1892 г. - Гаврил Димитров Генов (псевд. Цонев) - деец на българското и международно работническо и комунистическо движение.

По време на Септемврийския селски бунт ръководи въоръжените действия във Врачански окръг (1923 г.). След смазването на бунта се оттегля в Югославия. През 1925-1926 г. е член на Задграничното бюро на ЦК на БКП (т. с.). От 1927 г. е в СССР, където работи в Селския интернационал и в българската секция на ИККИ. Завършва международната Ленинска школа. Редактор на съчиненията на В. И. Ленин на български език. Умира 20 януари 1934 г. в Москва.

През 1949 г. - Михо Димитров Михов - български генерал от авиацията (1991 г.), летец пилот “първи клас”.

Завършва ВВВУ в Д. Митрополия, специалност “Летец пилот” и Военната академия “Г. С. Раковски” в София, специалност “Командно-щабна оперативно-тактическа подготовка” (1980 г.); през 1988 г. - Генщабната академия в Москва. Инструктор летец (1972-1974 г.); зам.-командир (1974-1978 г.) и командир на ескадрила (1980-1981 г.); зам.-командир (1981-1982 г.) и командир на авиационен полк (1982-1986 г.). Служи в ГЩ на Българската армия (1986-1988 г.); зам.-командир на смесен авиационен корпус (1988-1990 г.); командир на дивизия (1990-1992 г.). Началник на Гл. щаб и командващ ВВС (1992-1997 г.); началник на ГЩ на Българската армия от 1997 до 2002 г.

С указ на президента от 2002 г. ген. Михо Михов е освободен от длъжността началник на ГЩ на БА и е назначен на длъжността съветник на върховния главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България по военната сигурност на страната. На 11 юни 2002 г. ген. Михов получава орден "Стара планина" първа степен с мечове. С президентски указ ген. Михо Михов е назначен за посланик на Република България в Македония през 2005 г. Женен, има две деца.

Починали:

През 1945 г. - Богдан Димитров Филов - български историк, политик, регент (9.09.1943 г. - 9.09.1944 г.), министър-председател (16.02.1940 г. - 9.09.1943 г.), министър на народното просвещение (1938-1942 г.), министър на външните работи и изповеданията (1942-1943 г.).

Роден е на 28 март 1883 г. в Стара Загора. Председател е на БАН (1937-1944 г.; през 1992 г. Общото събрание на БАН посмъртно възстановява членството му). Син е на Д. Филов. Учи класическа филология и сравнително езикознание във Вюрцбург, Германия (1901 г.), в Лайпцигския университет (1902-1903 г.). Завършва римска история и археология във Фрайбург, Германия (1904 г.); докторска дисертация “Легионите в провинция Мизия” (1906 г.). Професор по археология в СУ (1920-1944 г.). Декан на Историко-филологически факултет (1924-1925 г.). Ректор на СУ (1931-1932 г.). През 1923 г. влиза в Берлинската масонска ложа. Специализира класическа филология в Бон, Париж и Рим. Професор по археология в СУ. Директор на Български археологически институт с музей (1920-1944 г.). Известен специалист по средновековна история и археология. Чл. на мн. научни дружества в Европа. Филов се оказва начело на българската държава в трудните години на II световна война. Правителството му обявява война на САЩ и Великобритания (дек. 1941 г.). Член е на Регентството (9.09.1943 г. - 8.09.1944 г.). Осъден е на смърт, 5 млн. лв. глоба и конфискация на имуществото, отнето му е званието “академик” от Народния съд и е разстрелян. Присъдата е отменена през 1996 г. Трудове: “Антични паметници в Народния музей”, “Археологически паралели”, “Софийска църква, Св. София”, “Старобългарско изкуство”, “Римско владичество в България”, “Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра” и др.

През 1945 г. - Александър Станишев - държавен деец, лекар-хирург, професор.

Роден е в Кукуш през 1886 г. Завършва Солунската българската мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". Следва една година естествена история в СУ "Св. Климент Охридски", след което завършва медицина в Мюнхен. Известно време работи в различни болници в Германия. През 1912 г. се завръща в България и по време на Балканските войни и Първата световна война е хирург във военните болници. След войните заминава отново за Германия, специализира в Мюнхен и Хайделберг. От 1920 г. е редовен доцент, а по-късно (1927–1944 г.) – професор, ръководител на катедра по клинична хирургия в Медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Декан на факултета (1930–1931 г., 1937–1938 г.) и ректор на университета (1938–1939 г.). Създател и пръв ръководител на Хирургическата клиника. Станишев е член, а през 1938 г. подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева. Привърженик на идеята за по-тясно културно и политическо обвързване на България с Германия. Отстоява тази позиция като министър на вътрешните работи в правителството на Ив. Багрянов (1 юни–2 септември 1944 г.). Публикува над 50 научни труда и статии, по-важни от които са: "Пластично възстановяване на анкилозирана коленна става", "Пластично възстановяване на горна устна чрез трансплантация от долната", "Волево движение на изкуствената ръка, Зауербахова операция, собствена метода и техника на протезата" и др. След 9 септември 1944 г. е осъден на смърт от Народния съд.

През 1945 г. - Иван Русев - военен, политически и държавен деец, ген.-майор.

Роден е в Шумен през 1872 г. Първоначално учи във Военното училище в София, а след това заминава за Русия и завършва Генералщабната академия в Санкт Петербург. Завръща се в България и взема участие в Балканските войни и в Първата световна война. След това минава в запаса. Включва се активно в дейността на Военния съюз и Народния сговор. Русев е един от главните организатори на държавния преврат на 9 юни 1923 г.. В правителството на Ал. Цанков (9 юни 1923–4 януари 1926 г.) е министър на вътрешните работи и народното здраве. Като такъв носи голяма отговорност за организирания бял терор в страната. Дълги години е народен представител – от 1923 до 1934 г. и през 1940–1941 г. След държавния преврат на 19 май 1934 г. с част от деветоюнците образува крило, което подкрепя управляващите среди. След 9 септември 1944 г. е осъден на смърт от Народния съд.

През 1945 г. - Иван Бешков - обществен и държавен деец.

Роден е в с. Долни Дъбник през 1896 г. Брат е на народния художник Ил. Бешков. Завършва Търговска гимназия в Свищов и следва финансови и стопански науки в Лайпциг, Германия. След Първата световна война записва право в СУ "Св. Климент Охридски", но се отказва и продължава образованието си по финансови и стопански науки в Лайпциг. След завръщането си в България е учител в родното си село (1922–1924 г.) и директор на местната земеделска кооперация (1924–1926 г.). Един от основателите на кооперация "Българска захар" и член на управителния й съвет (1926–1936 г.). Главен директор на Общия съюз на българските земеделски кооперации (1938–1943 г.), администратор на Българската земеделска и кооперативна банка (1934–1938 г.). Член на БЗНС от 1923 г. Депутат в ХХII (1927–1931 г.), ХХIII (1931–1934 г.) и ХХV ОНС (1940–1944 г.). Министър на земеделието и държавните имоти (14 септември 1943 – 1 юни 1944 г.). Съден от Народния съд, осъден на смърт и разстрелян в София.

През 1945 г. - Добри Божилов - политически и държавен деец, финансист.

Роден в Котел през 1884 г. След завършване на основно образование в родния си град продължава да учи в търговската гимназия в Свищов. От 1902 г. в продължение на 20 г. работи като банков служител. През 1922 г. е назначен за член на Управителния съвет на Българската народна банка, а от 1935 г. до 1938 г. е неин управител. Междувременно е привлечен и за преподавател по финансови науки в тогавашния Свободен университет (днешен Университет за национално и световно стопанство). От ноември 1938 г. до 14 септември 1943 г. е министър на финансите в кабинетите на Г. Кьосеиванов и проф. Б. Филов. След включването на проф. Б. Филов в състава на Регентския съвет е назначен за министър-председател, който пост заема до 31 май 1944 г. Като шеф на българското правителство провежда политика на засилен терор против съпротивителното движение в страната. Външната му политика е насочена към по-нататъшно обвързване на България с държавите от хитлеристката ос. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на смърт и е разстрелян.

През 1945 г. - Иван Киров Вазов - юрист, военен и държавен деец.

Роден в Севлиево през 1892 г.. Завършва Военното училище в София. Участва във войните 1912–1913 г. и 1915–1918 г. и достига до чин майор. След края на Първата световна война напуска по собствено желание военната служба и завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". Специализира държавни и правни науки в Лайпциг, Германия. Работи като адвокат. Депутат е в ХХV ОНС (1940–1944 г.). Министър на търговията, промишлеността и труда (14 април 1943 – 1 юни 1944 г.). Съден от Народния съд, осъден на смърт и разстрелян.

През 1945 г. - Иван Иванов Багрянов - български общественик и политик.

Роден е на 27 ноември 1891 г. в с. Воден, Разградско. Адютант на цар Фердинанд I и на цар Борис III. Като министър-председател (1.06.1944 г. -2.09.1944 г.) и министър на земеделието и държавните имоти в кабинетите на Г. Кьосеиванов и Б. Филов (1938-1941 г.) прокарва закон за социално осигуряване на селяните-земеделци. Външният натиск на Съветския съюз и вътрешните размирици, провокирани от комунистическата партия, не позволяват на правителството му да предприеме радикални действия за спасяване на България. Осъден на смърт от т. нар. Народен съд и разстрелян. Присъдата е отменена през 1996 г.

През 1945 г. - Тодор Павлов Кожухаров - български журналист и публицист, известен повече с псевдонима си Федя Чорни и щабскапитан Копейкин.

Роден е на 23 юли 1891 г. в Станимака, дн. Асеновград. Завършва Военното училище в София (1917 г.) и участва във войните като артилерийски офицер. От 1926 г. е директор на в-к “Слово”; министър на съобщенията в кабинета на Андрей Тошев (1935 г.). Обявява се против създаването на Отечествения фронт и партизанското движение в България. Осъден на смърт от т. нар. Народен съд. През 1996 г. Върховният съд го признава за невинен.

През 1945 г. - Първан Драганов - военен и държавен деец, дипломат.

Роден в Лом през 1890 г. Завършва Военното училище в София, а след това и Военна академия в Германия. След края на Първата световна война е назначен на служба в двореца като офицер от свитата на цар Борис III. От 1932 г. преминава на дипломатическа работа. Назначен е за военен аташе в Берлин, а от 1935 г. е съветник в българската легация в Париж. През 1936-1937 г. е пълномощен министър във Виена, а от 1938 до 1942 г. заема същия пост в Берлин. Допринася за въвличането на България във Втората световна война като съюзник на държавите от хитлеристката ос. От 1942 г. до 1 юни 1944 г. е пълномощен министър в Мадрид, след което е включен в кабинета на Ал. Багрянов като министър на външните работи и изповеданията, на който пост остава до 2 септември същата година. След 9 септември 1944 г. е задържан, осъден на смърт от Народния съд и разстрелян.

През 1998 г. - Захари Костов Жандов - български режисьор, един от създателите на българското кино.

Роден е на 1 октомври 1911 г. в Русе. Творческата му дейност започва през 40-те години като фотограф художник и режисьор (заснема погребението на цар Борис III през 1943 г.). Снима няколко значими документални филма: "Един ден в София" (1946 г.), "Хора сред облаците" (1947 г.) и др. В игралното кино дебютира с филма "Тревога" (1951 г.), станал една от знаковите творби на киното на 50-те години. След него поставя "Септемврийци" (1954 г.). Значително постижение е филмът му "Земя" (1957 г.) по повестта на Е. Пелин. Други творби: "Отвъд хоризонта" (1960 г.), "Шибил" (1968 г.), "Птици долитат" (1971 г.), "Боянският майстор" (1981 г.).

Редактирано Януари 31, 2009 от Ася_И

Ани · Февруари 2, 2009

На 2 февруари

Днес е

Сретение Господне. Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка. Четиридесет дни след раждането на Господа Иисуса Христа света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Смята се, че Богородица закриля бременните жени, майките, раждаемостта и семейството.

През 1846 г. Пожар унищожава най-богатите квартали на Пловдив.

През 1854 г. В Одеса се създава Одеско българско настоятелство (ОБН) – емигрантска политическа организация, поставяща си за цел да работи активно за разрешаването на българския въпрос. В ръководството на настоятелството влизат влиятелни одески българи – главно търговци и църковни дейци: Стефан Д. Тошкович, Никола Х. Палаузов, Никола М. Тошков и Константин Н. Палаузов и др. В годините на Кримската война (1853-1856 г.) Одеско българското настоятелство (ОБН) изиграва важна роля за сформирането на българските доброволчески отряди. След 1856 г. Одеско българското настоятелство (ОБН) развива благотворителна дейност в подкрепа на просветното и църковното движение. През 60-те и 70-те години на ХІХ в. взема участие в почти всички по-ярки прояви на освободителните борби на българския народ.

През 1870 г. По инициатива на Мариола Доспевска в Пазарджик се основава женско дружество.

През 1873 г. В Свищов се създава ученическо дружество "Плод".

През 1875 г. В Букурещ започва да излиза вестник "Балканул", редактиран от Кириак Цанков. Вестникът има политически характер и първоначално се отпечатва само на румънски език, а по-късно и на български под името "Балкан".

През 1883 г. Основава се взаимоспомагателното Българско типографско дружество в София. Българското типографско дружество е първата работническа професионална организация в България.

През 1896 г. Престолонаследникът княз Борис III Търновски преминава в православното изповедание с кръстник руският император Николай II. Обредът се е извършва в катедралата "Свети Крал" в София от екзарх Йосиф I.

През 1909 г. Основава се Лозарска кооперация "Гъмза" в с. Сухиндол, Търновско.

Основател и директор на първата на Балканския полуостров лозаро-винарска кооперация е Марко Вачков.

През 1937 г. Приема се Наредба-закон за осигуряване на занаятчиите.

През 1941 г. Сключени са споразумение и протокол за навлизане на немските войски в България. Преговорите се водят от ген. Васил Бойдев с щаба на Дванадесетта немска армия през януари в Синая, Румъния.

През 1951 г. Народното събрание приема Наказателния кодекс, който копира съветското законодателство и се превръща в основа на репресивното законодателство в България през първата половина на петдесетте години на ХХ в.

Родени:

През 1852 г. Атанас Илиев, просветен деец. Роден е в Ески Заара (днес Стара Загора). Той е дългогодишен учител и директор на Девическата гимназия в родния си град. От 1900 година е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Умира през 1927 година.

През 1855 г. Христо Никифоров, политик. Роден е в семейството на богат търговец в Ловеч. Учи в родния си град при Никола Ковачев, в Плевен (до края на 1869) и в търговско училище във Виена (1870-1872). Завършва търговия в Германия (1875). Завръща се в България и се занимава с търговия. По време на Руско-турската война е назначен от Пьотър Паренсов на служба в Ловеч. Там е търговец, член на Либералната партия, после на Прогресивнолибералната партия. Бил е народен представител и подпредседател на Седмото Обикновено Народно събрание (1893-1894).

През 1894 г. Жорж Папазов, художник и писател. Роден е в Ямбол. През 1918 г. завършва парково инженерство и архитектура в Прага. Първата си самостоятелна изложба урежда в София през 1919 г. Едва през 1935 г., вече като утвърдено име, отново има самостоятелна изложба в София. От 1924 г. до края на живота си Жорж Папазов живее и работи във Франция. През 1925 г. представя картини в Салона на независимите. Участва в изложби на сюрреалистите заедно с Хоан Миро, Макс Ернст, Пабло Пикасо и др. Творбите му са рисунки, акварели и картини с маслени бои. Дебютира с пейзажи и експресивни фигурални композиции, в които личи влиянието на немското изкуство. По-късно с изразните средства на сюрреализма и абстрактното изкуство създава оригинален пластичен език, който го поставя извън конвенционалните стилови направления в европейския живопис. Негови най-известни творби са: "Пейзаж от Чехия" (1916), "Портрет на майката на художника" (1924), "Морето" (1925), "Двойка" (1928), "Пейзаж от Дордона" (1930), "Корабокрушение" и "Гладиатори" (1957), и др. Автор е на книгите: "Паскин!. Паскин!. Това съм аз" (1932, на френски), "Париж. Творчество и съдба на великите художници" (1938, на френски), "Писма за Дерен" (1966, на френски), "По стъпките на художника" (1971, на френски) и др. Жорж Папазов умира на 23 април 1972 г. във Ванс (Франция). От 1952 г. художествената галерия в родния му град Ямбол носи неговото име.

Абстракция в зелено, 1960-те години, Жорж Папазов

През 1919 г. Петър Стойнев/Симеонов Петров, шахматист и журналист. Активната му състезателна кариера е в периода 1940-1951 г. През 1946 г. става шампион на България. Участва на Балканиадата по шахмат през 1947 г., като актива му е две загуби. Става носител на бронзов отборен медал. Дълги години е шахматен журналист в радио София.

През 1922 г. Стоянка Мутафова, актриса.

Стоянка Константинова Мутафова е може би най-смешната българска актриса. Родена е в София. Завършва класическа филология в Софийския университет Св. Климент Охридски и Държавна театрална школа в София. От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър. Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър Ал. Константинов, където работи от 1956 до 1991 г., а макар и пенсионирана, продължава да се подвизава на неговата сцена и днес.

Стоянка Мутафова е участвала в много български филми като Специалист по всичко, Любимец 13, Топло, Бялата стая, Кит, Езоп. Развихря се главно на театралната и на естрадната сцена. Класическият й образ е Баба Гицка от Големанов.

Стоянка Мутафова И Апостол Карамитев в Специалист по всичко

Един Закъснял Разказ...за Георги Парцалев

Починали:

През 1884 г. Иларион Ловчански и Кюстендилски (светско име - Иван Иванов) – висш духовник и патриот. Роден е през 1800/1801 г. в гр. Елена. Учи в Елена и в Капиновския манастир, където прекарва дълги години. Монах е от 1819 г. Служи при търновските митрополити като дякон, йеродякон, архимандрит и протосингел. Епископ е от 1849 г. или 1850 г. През март 1852 г. е назначен за епископ на Ловчанската епархия. Подпомага развитието на новобългарското училище. Отрича се от Цариградската патриаршия през декември 1868 г., присъединява се към българските архиереи и отива в Цариград. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е назначен за председател на Привременния синод. Български екзарх е от 1872 г. Кюстендилски митрополит е от 1872 г. до смъртта си.

През 1941 г. Янко Иванов Сакъзов –общественик, политик, публицист, един от лидерите на БРСП (об.) - партията на т. нар. широки социалисти.

През 1976 г. Златьо Георгиев Бояджиев, известен наш художник.

Завършва Художествената академия в София (1932 г.) в класа на Цанко Тодоров. Работи в областта на портрета и пейзажа. Творчеството му се характеризира с два периода.Създава битовите картини "Брезовски овчари" (1941 г.), "Есен" (1941 г.), "На нивата" (1943 г.), "Свинарка" (1945 г.) и др. Портретите - "Портрет на баща ми" (1940 г.), "Майка ми" (1940 г.), "Автопортрет" и др.

През 1951 г. прекарва тежко заболяване; получава парализа на дясната ръка. След няколко години започва да рисува с лявата ръка, с нов стил и нови изразни средства. Първата изложба от новия период организира в Пловдив (1958 г.). Някои от творбите през новия период са "Село Брезово" (1959 г.), "Към кланицата" (1960 г.), "На трапезата" (1967 г.) и много други. Негови картини притежават Националната художествена галерия, София, Пловдивската художествена галерия, много галерии в България и Европа и частни колекции.

Златю Бояджиев, "Свети Иван Рилски", 1965

Ася_И · Февруари 2, 2009

На 3 Февруари:

През 1878 г. части от Долнодунавския отряд освобождават Балчик и Провадия.

През 1878 г. адмирал Хорнби получава заповед от правителството на Дизраели да достигне с ескадра от 6 кораба до Цариград и да осигури безопасността на английските поданици там.

Бенжамин Дизраели, граф Биконсфилд е английски държавник и писател. Той влиза в политически живот през 1837 г., привърженик е на протекционизма. Дизраели е министър-председател на Англия през1868 г. и 1874-1880 г. Лидер е на Консервативната партия. През 1852 г., 1858 - 1859 г., 1866 - 1868 г. е министър на финансите. Правителството на Дизраели следва политика на колониална експанзия, завладян е о. Кипър през 1878 г.; подготвя за анексиране Египет. През 1877 г. Дизраели се противопоставя на изпълнението на Санстефанския договор, чието ревизиране получава чрез Берлинския договор. Излага политическите си идеи в романите "Вивиан Грей", "Лотер", "Ендимион", "Кънингсби", "Сибила, или Двете нации" и др.

През 1921 г. Харалампи Джамджиев зарегистрира пред чехословашките патентни органи в Прага свой модел самолет под името “Бързолет”. В него използва за самолетно крило тесни (ивични) профили.

През 1931 г. дванадесет художници организират в София учредителна конференция на Съюз на новите художници. Уставът на съюзът е приет на 11 април 1931 г.

През 1945 г. в българската армия завършва организацията и подготовката на разузнавателни органи в полковете и дивизиите.

През 1948 г. завършва Вторият конгрес на Отечествения фронт, на който се взема решение за трансформиране на ОФ от партийна коалиция в единна обществено-политическа организация с индивидуално членство. Приети са нова програма и устав. За председател на Националния съвет на ОФ е избран Георги Димитров, а за главен секретар - Вълко Червенков. След конгреса политическата дейност на организацията е обезличена.

През 1961 г. е публикуван Закон за откритията, изобретенията и рационализаторските предложения. На 1 ноември 1996 г. той отменен от Закона за патентите, обнародван в Държавен вестник (бр. 27 от 2 април 1993 г.). Изменения и допълнения са публикувани в бр. 83 от 1996 г., бр. 11 от 1998 г., бр. 45, 66 от 2002 г., бр. 17 от 21 февруари 2003 г.

През 1976 г. се състои премиерата на българо-френския филм "Над Сантяго вали". Режисьор на филма е Елвио Сото. В ролите :Биби Андерсон- Моника, Ани Жирардо -Мария, Рикардо Кучола- Аугусто Оливарес, Лоран Терзиеф- Луи Калве, Найчо Петров- Алиенде. Сюжетът представя събитията в Чили през септември 1973 г. Според статистиката в България филмът е гледан от 1 086 639 души.

През 1990 г. Движение за алтернативен граждански парламент и промяна "Ера -3", учредено на 6 януари, прераства в Независима федерация "Ера - 3". От април 1990 г. движението се преобразува в Съюз на демократичните партии и движения "Ера - 3" , регистриран през април същата година. Председател е Славомир Цанков. Съюз на демократичните партии и движения "Ера - 3" участва във всички парламентарни избори от 1990 г. насам, но без успех.

През 1990 г. е учредена Републиканска партия, която месец по-късно се разцепва на две и част от членовете и създават Републиканска партия в България (РПБ). Пръв председател е Александър Попов.

Родени:

През 1882 г. - Добри Немиров (псевд. на Д. Харалампиев) – български белетрист.

Дълго време работи като библиотекар в БАН, по-късно - в Министерството на благоустройството. Член на Съюза на българските писатели. Започва литературната си дейност през 1902 г. Печата във почти всички по-известни български списания. Издава книги"Разкази" (1913 г.), "Другият" (роман, 1918 г.), "Кошмар" (повест, 1919 г.), "Бедният Лука" (повест, 1923 г.), "Братя" (роман, 1927 г.), "Първи бразди" (роман, 1929г.), "Тъмни души" (драма, 1930 г.), "През огъня" (роман, 1931 г.), "Когато бях малък" (разкази, 1934 г.) и др. Автор е на две драми, на комедии за деца и възрастни.

През 1883 г. - Стоян Дринов - български детски писател.

Следва история в Софийския университет. В началото учител, после чиновник в Народната библиотека - София. Член на Съюза на българските писатели. Сътрудничи почти във всички детски списания, сам редактира детското вестниче "Люлка". Редактира още сборник "Забави - дневни и вечерни " I и II т. (1922 г.).

През 1908 г. -Владимир Георгиев - български езиковед с ценни трудове в областта на общото, индоевропейските, славянско, балканско и българско езикознание.

Специализира индоевропейско езикознание във Виена, където защитава докторската си дисертация през 1934 г. Специализира в Берлин и Флоренция от 1939 г. до 1940 г. През 1945 г. е избран за извънреден професор, член-кореспондент на БАН. В периода 1946-1947 г. специализира в Париж .През 1952 г. става академик. През 1971 г. дешифрира етруския език.Заемал е следните постове директор на Институт по български език при БАН; ректор на СУ, зам.-председател на БАН. Член-кореспондент на Финландия АН от 1966 г., на Френската АН от 1967 г., на Саксонската АН в Лайпциг от 1968 г., на Белгийската кралска АН.Чуждестранен член на Атинската академия през 1975 г. Носител на много български и международни отличия, "доктор хонорис кауза" на редица европейски университети и АН. Негови съчинения са "Тракийският език" (1957 г.), "Българска етимология и ономастика" (1960 г.), "Проблеми на българския език" (1985 г.) и мн. др.

През 1930 г. - Христо Иванов Черняев - български поет.

Завършва гимназия в Русе през 1949 г. Работи в системата на ДКМС, офицер в БНА (1951-1957 г.), отговорен редактор на редакция “Българска литература” в Радио София (1964 г.), завършва отдел “Поезия” във в-к “Пулс” (1965-1970 г.) и сп. “Пламък” (1970-1976 г.). Печата за първи път стихотворения през 1946 г. в сп. “Кооперативно другарче”. Пише произведения за деца и юноши, има много поеми, посветени на Комсомола. Негови стихосбирки са “Момъкът от взвода” (1954 г.), “Комсомолска поема” (1964 г.), “Лирика” (1965 г.), “Животът, който не умира” (1967 г.), “Пететажна история” (1969 г.), “Прости радости” (1971 г.), “Старопланински дни” (1975 г.), “Далечни гари” (1978 г.), “Стихотворения” (1979 г.) и др.

Починали:

През 1960 г. - Асен Христов Киселничев- български философ марксист, педагог, общественик, академик (1958 г.).

От 1927 г. е член на БКП . Участник в Септемврийския селски бунт през 1923 г. Работи като учител, сътрудничи на комитетския периодичен печат. От 1951 г. е професор по философия и психология; ръководител на Катедрата по психология, зам.-ректор от 1951 г. на Софийския университет.В периода 1952-1960 г. е директор на Института по философия при БАН .

Влизане

България, днес

Recommended Posts

Линк към коментар

Share on other sites

Top Posters In This Topic

Popular Days

Top Posters In This Topic

Popular Days

Popular Posts

Ани

Ани

Ася_И

Линк към коментар

Share on other sites

Линк към коментар

Share on other sites

Линк към коментар

Share on other sites

Линк към коментар

Share on other sites

Линк към коментар

Share on other sites

Линк към коментар

Share on other sites

Линк към коментар

Share on other sites

Линк към коментар

Share on other sites

Линк към коментар

Share on other sites

Линк към коментар

Share on other sites

Линк към коментар

Share on other sites

Линк към коментар

Share on other sites

Линк към коментар

Share on other sites

Линк към коментар

Share on other sites

Линк към коментар

Share on other sites

Линк към коментар

Share on other sites

Линк към коментар

Share on other sites

Линк към коментар

Share on other sites

Линк към коментар

Share on other sites

Линк към коментар

Share on other sites

Линк към коментар

Share on other sites

Линк към коментар

Share on other sites

Линк към коментар

Share on other sites

Линк към коментар

Share on other sites

Топ Изтеглени Файлове